София, 14 септември 1992 година
        Брой 180 /710/    

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов

София, 14 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЪЮЗНИЯ СЪВЕТ НА НАЦИОНАЛНИЯ ПРОФЕСИОНАЛЕН СЪЮЗ НА ЖЕЛЕЗНИЧАРИТЕ ПО ВЪПРОСА ЗА УЧАСТИЕТО НА СИНДИКАТИТЕ ПРИ ПОДПИСВАНЕТО НА КОЛЕКТИВНИТЕ ТРУДОВИ ДОГОВОРИ. Документът е адресиран до Народното събрание и до средствата за масово осведомяване.

Днес, 11 септември 1992 г., на свое заседание Съюзният съвет на Националния професионален съюз на железничарите разгледа гласувания текст от Кодекса на труда, определящ договарянето във фирмите, съгласно който може да се сключва единствен колективен трудов договор, разпростиращ се само върху синдикални членове, страна по него.

Съюзният съвет преценява, че този текст от Кодекса на труда обезсмисля в известна степен синдикалната дейност, както и възможността съществуващите синдикати в страната да предлагат алтернативни колективни трудови договори (КТД).

Изхождайки от това, че в настоящия момент тече процес на преструктуриране на синдикалното пространство, както и от традициите в някои западноевропейски страни, даващи право на повече от един КТД, Съюзният съвет счита, че гласуваният текст от Кодекса на труда в Народното събрание ще обслужи някои синдикални мастодонти и няма да даде възможност на свободните синдикати да бъдат алтернатива в процеса на договаряне на подобри условия на труд във фирмите.

Съюзният съвет на Националния професионален съюз на железничарите настоява парламентаристите да преразгледат текста и да гласуват предложението за повече от един колективен трудов договор.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 14 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО ПИСМО НА ПРЕЗИДЕНТА НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" ДО ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР НА РЕПУБЛИКАТА ВЪВ ВРЪЗКА С ПУБЛИКАЦИИ В НЯКОИ СРЕДСТВА ЗА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПРЕДВИДЕНА МЯРКА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГЛАВЕН ПРОКУРОР,

Във връзка с някои публикации в масмедиите, както и непрекъснато разнасящи се слухове за намерението Ви да бъде предприета спрямо мен предвидената в чл. 152 от Наказателно-процесуалния кодекс мярка за неотклонение се чувствам задължен да Ви уведомя за следното:

По покана на Международния политически институт следва да участвам на симпозиум, организиран в гр. Валфсбург, Германия, за периода от 16 септември - 18 септември 1992 г. На този симпозиум съм поканен на срещи с г-н Жак Делор - председател на Комисията на Европейската общност, с канцлера г-н Хелмут Кол, г-н Алието Гуадини - държавен секретар и министър на международните икономически отношения на Аржентина, г-н Бела Кадър - министър на международните икономически отношения на Унгария, г-н Федерико Майор - генерален директор на ЮНЕСКО - Париж, г-н Михаил Горбачов и други.

В периода от 18-24 септември 1992 г. съм поканен като делегат на Конгреса на датските профсъюзи (СИД) от президента г-н Харди Ханан в качеството ми на президент на КТ "Подкрепа" и вицепрезидент на Международната конфедерация на свободните профсъюзи (МКСП). На този конгрес ще вземат участие генаралният секретар на Международната конфедерация на свободните профсъюзи г-н Ензо Фризо, г-н Марк Блондел и г-н Лейн Къркланд - вицепрезиденти на МКСП и др.

Като имате предвид равнището на посочените международни форуми, на които съм удостоен да присъствам, и с оглед запазване на международния престиж на страната ни, следва да уведомя домакините за моето участие или за причините, които налагат да не напускам страната.

В тази връзка, г-н главен прокурор, като имам предвид Вашето разрешение да напускам страната по повод последното ми посещение в САЩ, както и подадената от мен жалба чрез Дирекция на Националната полиция до Върховния съд срещу Заповед на Дирекция на националната полиция - сектор "Паспорти и визи" по чл. 7, б. "б" от Закона за задграничните паспорти от 27 юли 1992 г., Ви моля да дадете Вашето становище по изложената по-горе фактическа и правна обстановка, за да мога в рамките на добрия тон да отговоря на отправените ми покани.

С УВАЖЕНИЕ: д-р Константин Тренчев

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 14 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ КЛУБ "ЕКОГЛАСНОСТ" ЗА ВНЕСЕН В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПРОЕКТ ЗА ЗАКОН ЗА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА.

По инициатива на Политическия клуб (ПК) "Екогласност", ПК "Конституционни права и свободи" и Светослав Шиваров от БЗНС (единен) днес, 11 септември 1992 г., народният представител Мирослав Дърмов внесе проект за Закон за вероизповеданията.

Разработката на проекта е още от Комисията по правата на човека и националния въпрос към VII Велико народно събрание с участието на всички политически сили. Положително отношение са имали представители на всички основни вероизповедания. Проектът гарантира свободното изповядване и разпространение на религиозните убеждения и обичаи. Определен е редът на регистриране на религиозни организации при гарантираното им равенство пред закона. Внесеният проектозакон е напълно съобразен с Конституцията на Република България.

Ръководствата на двете партии, които подписаха наскоро споразумение за сътрудничество, изразяват надежда, че приемането на подобен проект няма да позволи повторение на сегашната намеса на държавата в църковните дела.

Проектът ще бъде предоставен за публикуване с цел всички заинтересовани страни да участват в обществена дискусия по съдържанието му.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 14 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЦЕНТРАЛНИЯ СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ОФИЦЕРИТЕ И СЕРЖАНТИТЕ ОТ ЗАПАСА ПО ПОВОД НА ОПИТИ ЗА РЕПОЛИТИЗАЦИЯ НА АРМИЯТА. Документът е адресиран до средствата за масова информация.

Армията е една от най-важните национални институции. Тя не само осигурява надеждна защита на националната сигурност и териториалната цялост на страната, но и създава благоприятни условия за мирно протичане на демократичните процеси в нашето общество. С цялото си поведение след 10 ноември 1989 г. армията последователно и неотклонно следва тази линия на поведение.

Напоследък се правят опити за дестабилизиране и разстройване на тази изключително важна институция на държавата, за връщането към познати от близкото минало и отречени вече прийоми за нейното ръководство, за нейната нова политизация.

Запасните офицери и сержанти са силно обезпокоени от тези опасни тенденции. Те водят до разстройване на нейните действащи и запасни командни кадри и управленски звена, което крие сериозна опасност за подриване устоите и боеспособността на въоръжените сили.

Централният съвет на Съюза на офицерите и сержантите от запаса вече изрази своето отношение към неправомерната заповед N 332 от 25 август 1992 г. на министъра на отбраната. Възникналият по този повод диалог между министъра на отбраната и началника на Генералния щаб (ГЩ) в средствата за масова информация ни разтревожи. Ние сме озадачени от многократното напомняне на г-н СТАЛИЙСКИ, че проблемите в армията трябва да се решават съобразно интересите и волята на политическата сила, спечелила изборите на 13 октомври 1991 г. В това ние виждаме опасен рецидив на миналото, когато армията беше подчинена на една политическа партия.

ЦС на Съюза на офицерите и сержантите от запаса смята, че в този труден преход към демократична правова държава армията трябва да стои над политическите пристрастия. Тя трябва да служи единствено на националните интереси, да бъде страж на суверенитета и териториалната цялост на страната. Конституцията и законите са тези, които определят мястото и ролята на армията в нашето общество, а не политическата целесъобразност и конюнктура.

Ние споделяме тревогата и загрижеността на президента на Републиката да не се допусне нова политизация на армията. Смятаме, че трябва да се укрепва нейното единство и бойната й мощ. Тя трябва да се съхрани като институция, за която основна грижа и отговорност са върховните интереси на нацията, защитата и просперитета на нашето отечество - Република България.

София, 9 септември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 14 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ИКОНОМИЧЕСКА ПРОГРАМА (ЧАСТ ПЪРВА) "ЗА МОДЕРНО СТОПАНСТВО И ВСЕОБЩО ЗАМОГВАНЕ" НА БЪЛГАРСКИЯ БИЗНЕС БЛОК.

ЗА МОДЕРНО СТОПАНСТВО И НОВО ИКОНОМИЧЕСКО ЗАМОГВАНЕ

България се намира в един от най-решаващите и драматични периоди от своята история. Преходът от авторитарно към демократично общество, от централно планирана към пазарна икономика е труден, сложен, нямащ зад себе си исторически еквивалент. В този преход е абсурдно да разчитаме само на "помощ отвън". Това е обидно за таланта на българина. Историята показва, че силен и уважаван е онзи народ, който в тежки времена мобилизира своите сили и сам намира изход от кризата. Разбира се, умните използват и помощта на своите приятели.

Българският бизнес блок (БББ) е за такава икономическа реформа, която да направи народа ни заможен, като съхрани неговото достойнство и създаде у него едно ново икономическо самочувствие. БББ е за икономическа политика, която залага на традиционните ни национални ценности - предприемчивост, практичност, гъвкавост, желание за успех, грижа за семейството. Ние не превръщаме реформата в самоцел. За нас тя има смисъл само ако използва могъщите сили на индивидуалната инициатива на всички български граждани.

Искаме да направим родината просперираща и богата! Такова може да бъде само отечеството на духовно и материално извисени хора. Именно затова сме против измамата в стопанския и омразата в политическия живот: против ширещата се престъпност и поляризация. Те не създават онзи благоприятен климат, който е необходим за живителния съвременен бизнес. Те ни отдалечават от момента, когато всеки гражданин на България гордо ще може да каже: "Аз съм гражданин на една свободна и модерна страна."

ЗА ИЗХОД ОТ КРИЗАТА

България е в тежка криза. Това не е само криза в икономиката, но и криза в доверието към всичко, криза в човешките взаимоотношения. Ако тази криза продължи, угрозата от разпадане не само на все още съществуващите икономически, но и на социалните структури е напълно реална.

Безработицата официално достигна 500 000 души с тенденция да надхвърли критичната граница - 20 % от активното население. Инфлацията задушава социално слабите слоеве. Официалните изследвания показват, че над 75 % от населението има влошен жизнен стандарт. Достъпът ни до външните пазари е рязко ограничен. А така чаканите чужди инвестиции ги няма. По осъществени в страната чужди инвестиции ние сме дори след Румъния - по 3 долара на човек за тази година.

Причините за кризата са както обективни (свързани с провала на "експеримента" на социалистическото планово стопанство от сталински тип), така и субективни - пълната липса на ясна и точна програма за изход от кризата. Безскрупулността и некомпетентността на управляващата върхушка през изминалите десетилетия подготвиха предпоставките за кризата. Неспособността на управляващите политически сили да предложат ясна и приемлива програма за изход от кризата, както и търсенето на национално съгласие, буди тревога. Поставянето на борбата за власт над интересите на народа не може да даде реални резултати за "задвижване на икономиката".

Никога досега България не е изпитвала такава въпиюща потребност от политическа сила, способна да обедини народа в името на националното разбирателство, равенството пред закона и благоденствието, поставено в зависимост от личните качества на човека. Българският бизнес блок не гледа назад, той е обърнат към бъдещето. Близо три години след 10 ноември 1989 г. ние вече нямама право да си "измиваме ръцете" само със "заклеймяване на миналото". Ние искаме да поставим основите на превръщането на България в модерна страна с пазарна икономика! Да разкрепостим българския бизнес - сега. Да осигурим сигурност и спокойствие в страната - сега. Да създадем възможност всеки човек да се изяви в сферата на своите способности - сега. (Не утре или вдругиден, в лоното на светлото бъдеще.)

На всички е ясно, че прилаганата в "чист вид" монетарна политика на правителството не дава качествени резултати. На България е нужно производство. Стабилно, конкурентоспособно и качествено производство, чрез което да се проявят предприемаческите качества на българина. Страната ни трябва да преодолее последствията на прекъснатия за повече от четири десетилетия път към рационална пазарна икономика. За това са нужни не само знания, национално разбирателство и опит, но и колосални капитални вложения, които никой няма да ни предложи даром. Изход от кризата има! Но той не е нито прост, нито лек, нито краткотраен и еднозначен. Защото става въпрос за връщането на общественото ни развитие в руслото на нормалните човешки взаимоотношения, базирани на проверените през вековете общочовешки ценности и нравствени норми. Връщане към изконните ценности на пазарните взаимоотношения, изградени на базата на взаимния интерес и зачитане.

Нуждаем се от нормализиране на необходимия обмен на информация между всички сфери на дейност - бизнес, политика, култура, наука, образование. Нуждаем се от откритост на взаимоотношението "бизнес - политика". Нуждаем се от силно, свободно и рефлектиращо гражданско общество, способно да постави под своя ефикасен контрол действията на
овластените (в името на демокрацията) политици. Крайно време е да се прекъсне самодоволният монолог на политически върхушки, поставящи партийни и лични над българските интереси!!!

БББ е за такъв изход от кризата, при който:

- да се създадат условия за процъфтяване на частния бизнес, да се създаде такава бизнессреда (данъчна система, кредитна политика, социална атмосфера), при която не да се потиска възраждащият се български бизнесмен, а силно да се поощрява. Именно създаването на свободна класа на собственици е гаранцията за една демократична България;

- да се съчетае стабилизационната политика с дългосрочна пазарна и структурна реформа. Недопустимо е в името на изхода от кризата (стабилизационна политика) и борба с инфлацията да се потиска производството. Това създава условия за бъдещи кризи и не позволява да се излезе от "омагьосания кръг" на застоя;

- да се осмисли една принципно нова роля на държавата. От нейната "икономическа власт" да се премине към "държава - щит на националния частен бизнес". Недопустимо е главно грижа на държавата да бъде как да напълни бюджета си, вместо да създаде условия за защита на националния бизнес от външна конкуренция. Азбучна истина е, че силната държава (със силен бюджет) се създава не от високи данъци, а от бърз оборот на националния капитал и от проспериращо производство.

ЗА МОДЕРНА ПАЗАРНА ИКОНОМИКА В КРАЯ НА XX ВЕК

Ние решително се противопоставяме на създаването на "дива" пазарна икономика "тип XIX век". Пазарна икономика, в която доминират спекуланти, преобладава държавната собственост (т.нар. "държавен капитализъм"), съществува допотопна бизнесструктура и комуникации. БББ решително заявява:

В края на XX и началото на XXI век България се нуждае от модерна пазарна икономика, която да дава възможности на всеки предприемчив българин да стане състоятелен, да живее добре като гражданин на една просперираща страна.

БББ е против съчетаването на принципите на неразбран "добър монетаризъм" със срамежливо прокарваните принципи на "лошия социализъм". Те водят до икономическа и социална деградация и ще превърнат България в страна от третия свят.

БББ счита, че България ще може да заяви, че е стъпила на пътеката на прогреса, когато:

- в основата на икономическата реформа е поставен човекът с неговите индивидуални способности. И понеже става дума не за абстрактен модел, а за българския модел на реформата, в него трябва да се включи народопсихологията на българина с неговите традиционни качества;

- гръбнак на стопанската дейност стане частната собственост. Не може да се прави пазарна реформа, когато 95 % от производствените фондове и 85 % от заетите са в държавния сектор.

Закъснението на България в процеса на раздържавяване и в бъдеще ще възпира навлизането на чуждия капитал в страната, която ще задържа нашата конкурентоспособност:

- икономическата система се изгради в условията на гражданското общество. Не може да съществува модерна пазарна икономика, без необходимата законова основа, когато бизнесдейностите се осъществяват въз основа на общоприети правни норми, съобразени със световния бизнесопит;

- пазарната икономика престане да се разглежда само като средство за "задоволяване на основните човешки нужди" (какъвто е напънът сега), а и като гарант на демокрацията в страната;

- сигналите на пазара станат главен лост за преразпределение на ресурсите (след като тази функция престане да се изпълнява от държавата);

- социалната политика стане неотменима част от пазарната система. Ние сме за неотменимото право на труд, но не за гарантирана заетост, която създава леност и стимулира мързела.

Определено считаме, че България със своите ресурси, производство и пазар може да осигури достатъчно заетост на населението ни. БББ счита, че в страната има необходимото поле за изява на всеки трудолюбив и отговорен към задълженията си труженик.

В съвременната държава, съществуваща на базата на пазарната икономика, нивото на културата, науката и образованието е както нейна грижа поради стабилния й бюджет, така и на тези, които благодарение на своите способности и предприемчив дух са станали богати хора. Когато има държава с богати хора, в нея по естествен път се създава и стимул за благотворителност и спонсорство.

Сам по себе си пазарът не е всецелебно средство. Но в единство с действената демокрация пазарът е единственият издържал изпитанията на хилядолетията механизъм, който може да осигури просперитет и благополучие, базирано на личната инициативност, трудолюбие и надареност. За такъв социален пазар БББ ще работи с всички сили и се надяваме, че зад него ще застанат тези, които разчитат на собствените си сили.

Тези, които желаят да бъдат самовластни господари и творци на собственото си независимо съществуване.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

ПРИЛОЖЕНИЕ - МЕЖДУНАРОДНИ ДОКУМЕНТИ

София, 14 септември - Следва пълният текст на:

АМЕРИКАНСКА КОНВЕНЦИЯ (ЧАСТ ШЕСТА) ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА.

Раздел 2. Юрисдикция и функции

Член 61

1. Дело може да бъде предадено в Съда само от държавите - страни по настоящата Конвенция, и от Комисията.

2. За да бъде гледано дадено дело от Съда, е необходимо да са изпълнени процедурите, описани в чл.чл. 48 - 50.

Член 62

1. След като депозира своя ратификационен документ или документа си за присъединяване към настоящата Конвенция или по всяко време след това, всяка държава - страна по Конвенцията, може да декларира, че признава за задължителна - със самия факт (ipso facto), без да е необходима специална договореност - юрисдикцията на Съда по всички въпроси, отнасящи се до тълкуването или прилагането на настоящата Конвенция.

2. Тази декларация може да е безусловна, под условие за взаимност, за конкретен срок или за конкретни случаи. Тя се връчва на генералния секретар на Организацията, а той предава екземпляри от нея на останалите държави - членки на Организацията, и на секретаря на Съда.

3. Под юрисдикцията на Съда са всички предадени му за гледане дела, отнасящи се до тълкуването и прилагането на разпоредбите на тази Конвенция, при условие че страните по делото - страни по Конвенцията, признават или са признали подобна юрисдикция - било то със специална декларация по силата на предходната точка или със специално споразумение.

Член 63

1. Ако Съдът установи, че е налице нарушение на право или свобода, закриляни от настоящата Конвенция, той постановява да се гарантира на пострадалата страна възможността да се упражнява нарушеното право или свобода. При необходимост Съдът постановява и премахването на последиците от мярката или ситуацията, които представляват нарушение на въпросното право или свобода, както и изплащането на справедливо обезщетение на потърпевшата страна.

2. При особено тежки и спешни случаи и при необходимост да се избегне нанасянето на непоправими щети на отделни лица. Съдът постановява и такива временни мерки, каквито сметне за необходими при конкретните, разглеждани от него обстоятелства. Когато въпросът все още не е отнесен към Съда, той може да предприеме действия и по искане на Комисията.

Член 64

1. Държавите - членки на Организацията, могат да се консултират със Съда за тълкуването на настоящата Конвенция или на други договори, отнасящи се до защитата на човешките права в американските държави. По подобен начин за консултации към Съда могат да се обръщат в рамките на собствените си компетенции и органите, посочени в Глава X на Хартата на Организацията на американските държави, изменена с протокола от Буенос Айрес.

2. По искане на държава - членка на Организацията, Съдът може да й предостави мнения относно съвместимостта на вътрешното й законодателство с гореупоменатите международни договорености.

Член 65

Пред всяка редовна сесия на Общото събрание на Организацията на американските държави Съдът представя за разглеждане доклад за дейността си през изтеклата година. В него се посочват конкретно случаите, в които дадена държава не е спазила решенията на Съда, като се правят и съответните препоръки.

Раздел 3. Процедура

Член 66

1. В решенията на Съда се посочват техните основания.

2. В случай че изцяло или отчасти решението не отразява единодушното мнение на съдиите, всеки от тях има правото да приложи към решението своето особено или индивидуално мнение.

Член 67

Решенията на Съда са окончателни и не подлежат на обжалване. В случай на разногласия относно смисъла или обхвата на решението Съдът предлага тълкуване по искане на която и да е от страните, при условие че искането се отправи в деветдесетдневен срок от датата на съобщаването на решението.

Член 68

1. Държавите - страни по настоящата Конвенция, са длъжни да изпълняват решенията на Съда по всеки спор, по който са страна.

2. Частта от присъдата, постановяваща обезщетения за вреди, може да се изпълни в засегнатата страна в съответствие с вътрешното й законодателство, регулиращо изпълнението на присъди срещу държавата.

Член 69

Страните по делото и всички държави - страни по настоящата Конвенция, се уведомяват за решението на Съда.

 

Г Л А В А  IX
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Член 70

1. Съдиите от Съда и членовете на комисията се ползват от момента на избирането им и през цялото времетраене на мандата им от имунитетите, от които се ползват дипломатическите служители по силата на международното законодателство. Освен това при упражняване на официалните си функции те се ползват и от дипломатическите привилегии, необходими за изпълнението на задълженията им.

2. Съдиите от Съда и членовете на Комисията не подлежат никога на отговорност за взетите от тях решения или мнения, изказани в изпълнение на функциите им.

Член 71

Постът на съдия от Съда или член на Комисията е несъвместим с каквато и да е друга дейност, която може да повлияе на независимостта или безпристрастността на такъв съдия или член според определенията, залегнали в съответните устави.

Член 72

Съдиите от Съда и членовете на Комисията получават възнаграждения и пътни пари под формата и при условията, залегнали в уставите, като се имат предвид важността и независимият характер на заеманите от тях длъжности. Тези възнаграждения и пътни разходи се определят с бюджета на Организацията на американските държави, от който се покриват й разходите на Съда и неговия секретариат. За тази цел Съдът съставя свой самостоятелен бюджет и го представя чрез генералния секретариат за одобрение от Общото събрание. Генералният секретариат няма право да внася в него никакви промени.

Член 73

Единствено по искане на Комисията или Съда в зависимост от случая Общото събрание може да определи санкции спрямо членовете на Комисията или съдии от Съда при наличието на основателни причини за подобно действие, залегнали в съответните устави. Решенията, отнасящи се до членовете на Комисията, се вземат с мнозинство от две трети от държавите - членки на Организацията, а до съдиите от Съда - и с мнозинство от две трети от държавите - страни по настоящата Конвенция.

/Пресслужба "Куриер"/

10:45:38    
14.09.1992 г.    

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Любомир Йорданов
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!