София, 13 юни 1994 година
Брой 113 /1158/

София, 13 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО ПИСМО ДО ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ИЗБРАН НА 41-Я КОНГРЕС, НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ФЕДЕРАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА МЛАДЕЖ ФИДЕЛ КОСЕВ, ДЕПУТАТ ОТ ПАРЛАМЕНТАРНИЯ СЪЮЗ ЗА СОЦИАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ.

УВАЖАЕМИ ДРУГАРИ,

В българската преса се появи съобщение за искането на Социалистическия младежки съюз /СМС/ другарят Красимир Премянов да не бъде кандидатиран за член на Изпълнителното бюро на Висшия съвет на Българската социалистическа партия /ВС на БСП/. Обосновката за това се съдържа в твърдението, че другарят Премянов е автор на проекта за текст в новия Устав на БСП, забраняващ двойното членство в партии на членовете на БСП.

Декларирам, че това твърдение е абсолютно невярно. Лично аз със съдействието на мои другари от Федерацията на българската социалистическа младеж /ФБСМ/ формулирахме проектотекста по чл. 16, който бе приет от конгреса. След това по мое настояване другарят Премянов помоли за среща с представители на младежки социалистически организации за формулиране на текст по двата варианта на чл. 73. Другарят Премянов не участва във формулирането на текст, а само помоли за постигането на възможен консенсус. Текст като предложение по чл. 73 бе формулиран също от мен и подписан, от представители на младежки организации. После те формулираха и обръщение към 41-я конгрес, с което се ангажираха за обединяване в единна младежка организация на БСП.

Поемам цялата морална отговорност!

Но посоченото от CMC не може да бъде аргумент срещу другарят Кр. Премянов.

Желая успешна работа на ВС на БСП!

София, 8 юни 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 13 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКИЯ МЛАДЕЖКИ СЪЮЗ ПО ПОВОД НА ПРИЕТИЯ НА 41-Я КОНГРЕС НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ТЕКСТ В УСТАВА, КОЙТО ЗАБРАНЯВА ДВОЙНО ЧЛЕНСТВО В ПАРТИИ НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА БСП.

Ние, членовете на Социалистическия младежки съюз /СМС/, сме притеснени от някои решения на 41-я конгрес на Българската социалистическа партия /БСП/, особено от генералната линия по отношение на лявото младежко движение.

Възмутени сме от възприетия левосектантски курс, отстояван твърдо от лицето Красимир Премянов.

Въпреки че нашият поглед е устремен към бъдещето, ние прилагаме като изключение една форма на борба от времето на лявото сектантство.

София, 9 юни 1994 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ на CMC:

Любомир Николов

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 13 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ПЪРВА/ НА ЦЕНТЪР НОВА ПОЛИТИКА, ПРИЕТ НА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ /12 ДЕКЕМВРИ 1993 Г., СОФИЯ/.

НАИМЕНОВАНИЕ, СТАТУТ, СЕДАЛИЩЕ, ЦЕЛИ

Чл. 1. /1/ Наименованието на политическото обединение е Център нова политика /ЦНП/.
/2/ ЦНП е свободно сдружение на граждани, които имат общи цели, програма и устав.

Чл.2. /1/ ЦНП е юридическо лице със седалище град София, община "Триадица", бул. "Витоша", N 129.
/2/ Съществуването на ЦНП не се ограничава със срок или друго условие.

Чл.3. /1/ ЦНП има за цел отстояване на либерално-демократичните ценности, материалното и духовното развитие на нацията.
/2/ ЦНП ще се стреми да постигне целите си и осъществява програмата си със законни средства чрез участие в управлението на страната.

Чл.4. ЦНП осъществява политическата си дейност самостоятелно или съвместно с други политически партии и организации.

ЧЛЕНСТВО

Чл.5. /1/ Членството в ЦНП е индивидуално.
/2/ Член на ЦНП може да бъде всеки гражданин на Република България, който има в избирателни права и приема програмата и устава на ЦНП.
/3/ В ЦНП не могат да членуват лица, които прилагат расова, религиозна или етническа дискриминация или изповядват комунистическа, фашистка, фундаменталистка или друга недемократична идеология.
/4/ Български гражданин, който живее в чужбина, може да членува в ЦНП, но не може да заема изборна длъжност.

Чл.6. Желаещият да стане член на ЦНП, подава писмено заявление до клуба, в който желае да членува. Приемането се извършва на първото следващо заседание на Общото събрание на клуба с обикновено мнозинство от всички членове на клуба.

Чл.7. /1/ Членството в ЦНП се прекратява:
     1. при подаване на заявление за напускане;
     2. при настъпване на промени в изискванията по чл.5, ал.2.
/2/ Членството се пракратява от момента на подаване на заявлението по    т.1 или с решение на Общото събрание на клуба, с което се констатират обстоятелствата по т.2 на предходната алинея.

Чл.8. Всеки член на ЦНП има право:
1. да участва в заседанията на своя клуб;
2. да избира и да бъде избиран във всички органи на ЦНП;
3. да издига кандидатури и да бъде поддържан от ЦНП в избори за централни и местни държавни органи;
4. да участва във всички форуми на ЦНП, на които се обсъжда дейността му;
5. да получава информация за дейността на ЦНП;
6. да търси и получава от ЦНП защита по предвидените от закона начини, при нарушаване на гражданските му права;
7. да защитава публично мнението си и в случаите, когато то противоречи на взетите от органите на ЦНП решения или на мнението на мнозинството.

Чл.9. Членовете на ЦНП са длъжни:
1. да спазват устава на ЦНП;
2. да плащат ежемесечно членския си внос в размер, определен от Общото събрание на клуба;
3. да бъдат лоялни към програмата, да не противодействат на взетите решения и с действията си да не уронват престижа на ЦНП.

СТРУКТУРА, ОРГАНИ И ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО

Чл.10. /1/ Структурата на ЦНП включва:
     1. клубаве;
     2. регионални съвети.
/2/ централни органи на ЦНП са:
     1. изпълнителни директори.
     2. Контролна комисия.
     3. Национален съвет.
     4. председател на ЦНП.
     5. Национална конференция.
/3/ ЦНП се представлява еднолично от неговия председател.

КЛУБОВЕ

Чл.11. /1/ Клубовете са основни организационни единици на ЦНП.
/2/ Клубовете участват във формирането и в осъществяването на целите и задачите на ЦНП.
/3/ Клубовете са равноправни и равнопоставени.

Чл.12. /1/ Клубовете се създават по местоживеене или въз основа на други, разрешени от закона принципи.
/2/ Нов клуб се създава с решение на учредително събрание, отразено в учредителен протокол. Учредителният протокол трябва да съдържа имената, адресите и ЕГН на учредителите /не по-малко от петима/ и декларация за приемане на програмата и на устава на ЦНП от новия клуб. На учредителното събрание трябва да присъстват представители на Националния съвет на ЦНП.
/3/ Клубът се утвърждава от Националния съвет, въз основа на учредителния протокол. Решението за утвърждаване на клуба е и акт на приемане на учредителите му за членове на ЦНП.

Чл.13. Клубът прекратява съществуването си:
1. ако съставът му спадне под пет членове;
2. с решение на Общото събрание на клуба, прието с обикновено мнозинство от всички негови членове.

Чл.14. /1/ Клубът е независим при избора на своето ръководство и може да има свой устройствен правилник, който не противоречи на устава на ЦНП. В правилника клубът може да определи:
     1. процедурата за избиране и за освобождаване на председателя на клуба и на другите членове на неговото ръководство;
     2. броя и длъжностите в ръководството на клуба, разпределението на функциите между председателя и другите членове на ръководството на клуба, продължителността на мандатите им.
/2/ Функциите на председателя на клуба включват:
     1. функциониране на информационната система на ЦНП;
     2. водене на кореспонденцията, съхраняване на архива и печата на клуба.
     3. събиране на членския внос;
     4. съхраняване на финансовите средства и другото имущество на клуба.

Чл.15. /1/ Висш орган на клуба е Общото събрание.
/2/ Общото събрание се състои от всички членове на клуба.
/3/ Общото събрание:
     1. приема членове на клуба;
     2. приема, изменя и допълва устройствения правилник на клуба;
     3. избира председател и членове на ръководството на клуба, както и представители на клуба в други органи и организации;
     4. определя кандидатите, които клубът ще поддържа в изборите за местни органи, когато на територията на общината няма друг клуб;
     5. предлага кандидати за местни органи, когато на територията на общината има няколко клуба, както и кандидати, които ЦНП да поддържа в парламентарните избори;
     6. избира представители на клуба в регионалните съвети, както и представители за конференции и съвещания на ЦНП, когато уставът предвижда това;
/4/ Общото събрание на клуба може да взема решения, когато на заседанието присъстват повече от половината му членове. Решенията се приемат с явно гласуване и обикновено мнозинство от присъстващите освен в случаите, когато този устав предвижда друго.
/5/ Общото събрание се свиква на редовни заседания от председателя на клуба не по-рядко от един път месечно.
/6/ Извънредни заседания на Общото събрание се свикват по искане на:
     1. председателя на клуба;
     2. повече от 1/3 от членовете на клуба;
     3. Националния съвет на ЦНП;
     4. председателя на ЦНП.    

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 13 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЕКРЕТАРИАТА НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ВЪПРОСА ЗА ПРИНАДЛЕЖНОСТТА НА НАСЕЛЕНИЕТО В МАКЕДОНИЯ.

Секретариатът на Централния комитет на Българската комунистическа партия /ЦК на БКП/ изразява своя протест срещу протитовистките тоталитарни методи на г-н Киро Глигоров, президент на Република Македония, който по най-груб и вулгарен начин, с фалшификации на историята и манипулации цели да премахне и да ликвидира българското съзнание и принадлежност на населението във Вардарска област - изкуствено обособена като република. Тази груба историческа фалшификация е резултат на антибългарската политика на великосръбските шовинисти от края на миналия век до днес. Никога населението от Вардарска област няма да забрави времето от 1919 г. до 6 април 1941 г., когато белградските асимилатори и фалшификатори псуваха на майка бугарска хората от Вардарска бановина /област/.

При определянето на националната и етническата принадлежност на хората, населяващи тази област, трябва да се имат предвид не фалшификациите на Лазар Коришевски, Апостолски, Кръсте Цръвенковски и Киро Глигоров, а всичко, сътворено от народните будители през епичните борби на народа ни против турския поробител. Трябва да се има предвид, че и родоначалникът на Българското възраждане не е кой да е, а е Паисий Хилендарски, роден в гр. Банско, Благоевградско.

Македонският въпрос е жалка останка от многовековната турска и сръбска асимилаторска политика. Никога и никъде в тази чисто българска област не са живеели несъществуващи македонци. Империята на Филип и Александър Македонски няма нищо общо с фалшификациите и мошеничествата на Киро Глигоров и вдъхновителите и покровителите му от Белград. В тази област от създаването на българската държава до днес живеят предимно българи, малко каракачани, цигани, сръбски колонизатори, албанци, но никога не е имало, няма и няма да има македонци, защото такива никога и никъде не съществуват. Нещо повече, г-н Киро Глигоров и господарите му е крайно време да разберат, че център на Македонската империя в IV век преди новата ера е бил Пловдив, но не и Скопие. Следователно, ако някой днес би трябвало да претендира за наследник на тази империя, трябва да бъде друг, но не и Киро Глигоров. Филип и Александър Македонски са били елински /гръцки/ вождове и императори. Тогава нито България, нито Сърбия са съществували. Киро Глигоров е крайно време да се ограмоти и да научи поне елементарни неща от историята. Той трябва да се съобразява с историческите факти и документи, преди да прави опити да фалшифицира историята. Той с тоталитарни титовистки методи и прийоми цели чрез инсценирания сега референдум да задуши българщината в този чисто български край. С какъв морал той не позволява да има графа "българин". Трябва да се има предвид, че освен туземното българско население в Скопска област живеят много българи от Западните покрайнини. Като какви Киро Глигоров ще определи тези чистокръвни българи?

БКП е за провеждането на честен референдум, в който хората свободно да отразят своята национална принадлежност, но това не може да стане по начин, какъвто иска да натрапи Киро Глигоров. За провеждането на референдум е целесъобразно той да се организира и да се проведе под контрола на ООН и на всички заинтересувани страни, в това число и на България. За целта е необходимо да се гарантира пълна свобода на волеизявленията и хората сами, без никакъв натиск отвътре и отвън, сами да определят кой какъв се чувства. Ho едно е вярно, че майка и баща българи не могат да родят хермафродити македонци. Без съмнение е, че населението от Скопска област е такова, каквото го определят братя Миладинови, Пърличев, великосръбският колонизатор Стефан Веркович, американският журналист Сониксен, Димитър Талев, Даме Груев, Гоце Делчев, Тодор Александров, Яне Сандански, Иван Михайлов и Илия Илиевски, а то е само българско и никакво друго.

Нима ООН и този път ще остане глухоням свидетел и съзерцател на опитите на Киро Глигоров и на неговите режисьори от Белград при фалшифицирането на историята?

БКП няма да признае произвола, който върши един деспот и тиранин в края на XX век, когато колониалната система е обречена на унищожение. Еничари като Киро Глигоров е крайно време да разберат, че те ще бъдат заклеймени от настоящите и бъдещите поколения. Киро Глигоров трябва да разбере, че "не се гаси туй, що не гасне". Той трябва да разбере, че никой, никога и с нищо не може да убие българското у българите, населяващи тази многострадална българска област, която от 1396 г. до днес влачи оковите на робството и тиранията.

Ето защо призоваваме цивилизована Европа, която е виновна за трагичната участ на този многострадален народ мъченик с позорните за България Берлински конгрес от 1878 г. и Ньойски договор от 1919 г., да ревизират същите и да възстановят Санстефанския мирен договор, който относително справедливо отразява историческата истина. В противен случай Великите сили - Великобритания, Германия, Франция и Русия, рискуват т.нар. Македония - Варадарска област и Егейска област, непрекъснато да тлеят омраза, злоба и ненавист към поробителите и техните лакеи-еничари.

Защо светът и Великите сили остават глухонеми и при извращенията на Ньойския договор, в който е определен коридор за излаз на България на Бяло море?

Крайно време е колонизаторите да освободят от присъствието си поробените български земи.

БКП се разграничава и напълно отхвърля антибългарските коминтерновски решения от февруари 1943 г., приети под диктата на Тито по македонския въпрос.

София, 10 юни 1994 г.

ПЪРВИ СЕКРЕТАР: Владимир Спасов

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 13 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД /ЧАСТ ШЕСТА/ "БЪЛГАРИЯ ПРЕД НОВ ИЗБОР" НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ЖАН ВИДЕНОВ, ПРОЧЕТЕН НА 41-Я КОНГРЕС НА ОРГАНИЗАЦИЯТА /3-6 ЮНИ 1994 Г., СОФИЯ/.

БСП - НОВА ПАРТИЯ

Един от централните проблеми, по който вече пета година се води нестихваща дискусия в обществото, е промяната на Българската социалистическа партия. Сам по себе си този факт, въпреки многообразието и противоречивостта на позиции и оценки, въпреки сблъсъка на добронамереност и зложелателство, несъмнено доказва съществената роля, която Социалистическата партия играе в политическите и социалните процеси в България. Той потвърждава, че в общественото съзнание нейната промяна трайно се свързва не само със собственото й настояще и бъдеще, а с очакванията за промяна в реалния живот. Не би било пресилено, ако се каже още, че този интерес идва преди всичко от надеждата, която днес милиони хора от различни социални среди свързват с БСП - да развива и отстоява свое цялостно виждане за преодоляване на сегашната криза в страната, да предложи своя дълготрайна перспектива за бъдещето на България.

Именно от тази гледна точка Българската социалистическа партия анализира и оценява съдържанието, динамиката и резултатите на своята промяна. Доказателства за тази своя самооценка тя търси във фактите, в процесите, в реалността, в съдбата на народа, във всичко, което е извършила или е пропуснала да извърши в годините след 10 ноември 1989 година.

По-конкретни и по-аргументирани измерители на промяната на Социалистическата партия като нова партия се съдържат в нейното битие в многообразния, сложен и все още разкъсван от конфронтация български политически живот. На три свои конгреса /1990 и 1991 година/ и на Общопартийната си конференция /1993 година/ тя прие документи с програмно значение, в които отчетливо отстоява основните идеи, ценности и политически опит на партиите на демократическия социализъм.

1. БСП И ОТНОШЕНИЕТО КЪМ ВЛАСТТА

Ключово измерение на промяната на Социалистическата партия е и ще бъде нейното отношение към властта, към пътищата, които водят към властта, към начините, смисъла и целите на нейното упражняване. Това отношение е общоизвестно. БСП го доказва в парламентарни, президентски и местни избори, като управляваща и като опозиционна партия, като равнопоставен участник в политическия диалог в сферата на властта.

Именно в тази сфера БСП прояви и проявява своята съзидателна, позитивна, интегрираща същност на демократична парламентарна и масова партия, която отстоява интересите на нацията и страната.

За БСП властта не е самоцел, а средство за развитие на свободно, справедливо и солидарно общество, което създава условия да се реализират идеали, ценности и цели, съответстващи на интересите на целия народ, на просперитета на страната, на националното съгласие, на гражданското общество на един относително справедлив и траен обществен договор. За БСП суверенната воля на народа е единствен източник на властта. Смяната на субектите на властта е нормално явление и не би следвало да прекъсва основните тенденции на националното развитие или да накърнява националните интереси.

Ние се основаваме на разбирането, че властта не противостои на гражданското общество, а подкрепя проявите му. Тя защитава социалната, духовната и стопанската автономия на индивида, неговата неприкосновеност, както и неприкосновеността на достойнството, честта и правата му, на частната му собственост и инициатива, неговата равнопоставеност с държавните институции при върховенството на закона. Единственият път към властта са свободните демократични избори в условията на политически и идеен плурализъм. За нас това е не само множествеността на политическите субекти, а и равнопоставеността им в политическия процес, толерантността към опонентите, лоялността в политическата конкуренция, строгото спазване на конституцията и законите.

2. БСП И ПРЕДСТАВИТЕЛНАТА ДЕМОКРАЦИЯ В ЦЕНТЪРА И ПО МЕСТА

Едно от главните полета на политическата дейност на БСП е парламентът. Тя поддържа в него не само най-многочислената парламентарна група, но и парламентарната компетентност, законотворческата ефективност. Безспорна черта на БСП е дълбокото й уважение към конституцията и законите, към политическите й партньори и опоненти, готовността й да води открит равнопоставен диалог с всички политически формации, със синдикатите, с гражданските организации, обединения и движения. Тази тенденция на промяната не би била пълна без нарастващото умение на БСП да развива своите идеи и политика чрез местното самоуправление, чрез активна, компетентна и конструктивна дейност в местните органи на властта. В стотици градове и села общинските съветници и кметовете, избрани с бюлетината на БСП или подкрепени в изборите от нея, с всеотдайните си усилия и все по-зрялата си компетентност печелят доверието на избирателите.

3. БСП - МАСОВА ПАРТИЯ

Със своите близо 380 хиляди членове и близо 10 хиляди основни организации във всички общини на страната БСП е най-голямата българска партия днес. Не само чуждият, а и собственият ни опит вече ни убеждава, че парламентарният и масовият характер на БСП не си противоречат. Парламентарният характер на БСП приобщава към нейната политика избиратели от различни социални слоеве. Многобройността на нейните членове и избиратели й осигурява значително представителство в парламента и в местните органи на властта, придава по-голяма убедителност и ефективност на цялата й дейност. Масовият характер на БСП има изключително значение за формиране на политиката й по проблемите с общонационално значение или засягащи многочислени социални групи. Той е и гаранция, че тази политика може да бъде осъществена, и критерий за отговорността, която БСП поема. Сама по себе си масовостта в значителна степен определя БСП като партия на националната отговорност, на заангажираността с истинските проблеми на българския народ.

4. КАДРОВАТА ПРОМЯНА В БСП

Тук като отличителна черта на промяната е уместно да се посочи и цялостната смяна на ръководните дейци на Социалистическата партия през изтеклите години. Радикалното обновление на ръководните органи от общинската партийна организация до Висшия партиен съвет и Общопартийната контролна комисия изведе на политическата сцена млади и нови за политиката хора. Днес в общинските партийни съвети сред членовете и председателите преобладават две възрастови генерации - младежката и на тези, които са в творческа и трудова дееспособност. Това стана не за сметка на конфликт между поколенията. Обновлението и подновяването на партийните ръкодоства получи широка подкрепа от по-опитната генерация. Равносметката дава основание да отбележим, че с отделни изключения новите дейци на партията защитиха дадения им вот на доверие - с компетентност, с размах, с конкретни практически и политически действия. Ние имаме основание от трибуната на висшия партиен форум да им благодарим най-сърдечно за това.

Качествените характеристики на ръководните органи на партията са доказателство за големия кадрови потенциал, на който тя може да разчита в своето развитие като партия от нов тип. Достатъчно е да отбележим факта, че 81 % от председателите на общинските партийни съвети и близо 60 % от членовете им са със завършено висше образование, а част от тях са с научни степени и звания.

5. КОРЕНИТЕ НА ДЕМОКРАТИЧЕСКОТО ЕДИНСТВО В БСП

Сериозен път нашата партия извървя и в промяната на своите организационни принципи в ръководната и изпълнителската дейност. Днес тя с дълбока убеденост би могла да бъде оценена като партия с развит и разширяващ се демократизъм във вътрешнопартиен план, като партия на действащ идеен плурализъм, на свободен избор за своите членове и симпатизанти. Сега основният интегриращ фактор за БСП са програмните й цели, принципът на демократичното единство, равноправието между нейните членове. Ръководната й дейност се осъществява, както и във всички демократични партии, от изборните й колективни органи.

Съществена е промяната и в идейното развитие на партията. И отделният социалист, и партията като цяло осъзнават същността на партията като формация, широко отворена към съвременното научно познание и приложението му в практиката в съответствие с обществените интереси и в тон с критериите на нашето съвремие и развитието. Съвременната Социалистическа партия се отнася с безспорно уважение към многообразието от философски, естетически, религиозни и правни разбирания, отказала се е от доктринерско мислене и не свързва социализма със завинаги утвърдени истини и завършени политически доктрини и социални проекти.

Но всичко това не би трябвало да създаде впечатление за някакъв идиличен път. Такъв едва ли е възможен в хаотичните дебри на българския политически и социален живот. Всяка една от тези години, всеки ден, всеки час на промяната е сложно изпитание за всеки социалист и за всички структури на Социалистическата партия. Целият процес на промяната протича в условията на остри противоречия, дискусии и сблъсъци вътре в партията и на тежък, ожесточен, понякога груб и безогледен натиск от сили извън нея. Не са преодолени и подводните камъни на забавянето на промяната, откъсването от хората, неморалните прояви, самодоволството и кариеризмът. Новата програма и новият Устав на новата БСП не са крайна гара. Промяната ще бъде постоянен процес за партията на демократичния социализъм.

/Пресслужба "Куриер"/

15:00:00
13.06.1994 г.

Редактори: Нина Гаврилова
                    Цанка Стойчева - деж. ред.
Технически изпълнители: Галя Дамянова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!