София, 13 март 1995 година
Брой 50 /1351/

София, 13 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕЗОЛЮЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ЛИНИЯ НА ПАРТИЯТА. Документът е обсъден на заседание /12 март 1995 г., София/ и ще бъде предоставен за разискване и приемане от предстоящия 41-и Извънреден конгрес на партията.

След като направи анализ на събитията от 10 ноември 1989 г. до наши дни, разгледа обстоятелствата около изборното поражение на коалицията Демократична алтернатива за републиката /ДАР/ и извърши преценка на настъпилите изменения в политическата обстановка след изборите от 18 декември 1994 г..Четиридесет и първият извънреден конгрес на Българската социалдемократическа партия /БСДП/

РЕШИ:

I. За периода до общинските избори през есента на 1995 г.

1. Потвърждава досегашната практика на пълна свобода на    местните организации за създаването на местни коалиции за избор на кметове и общински съветници.

2. В изисквания и предвид Избирателния закон потвърждава участието на БСДП в ДАР на национално равнище до провеждането на общинските избори през 1995 г.

3. Препоръчва там, където е налице сработване между партии от ДАР, местните организации на БСДП да участват на общинските избори в рамките на същата коалиция.

4. Препоръчва там, където има структури само на БСДП /от партиите, участващи в ДАР/ и организациите преценяват, че имат сили за самостоятелно участие, социалдемократите да излязат със собствена листа с бюлетината на ДАР.

5. Без да делегира на ИБ на БСДП каквито и да е арбитражни и    разпоредителни    функции по отношение на формирането на местни коалиции за общински избори, задължава местните организации да изпратят своевременно на ИБ съобщения за приетите решения по места, придружени със съответна мотивировка.

II. За периода след общинските избори през 1995 г.

1. Съдбата на коалицията ДАР е пряко свързана с отношението на представените в нея партии към социалдемократическите ценности. В случай на положително развитие със съответните партии ще бъдат запазени съюзническите отношения в рамките на Българския социалдемократически съюз.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 13 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМНА ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА ПОЛИТИКАТА НА ПАРТИЯТА В УСЛОВИЯТА НА РЕГУЛИРАН ПРЕХОД КЪМ СОЦИАЛНА ПАЗАРНА ИКОНОМИКА. Документът е обсъден на заседание /12 март 1995 г., София/ и ще бъде предоставен за разискване и приемане от предстоящия, 41-и Извънреден конгрес на партията.

С оглед на реализирането на стратегическите цели на социалдемокрацията Българската социалдемократическа партия /БСДП/ е изправена пред необходимостта ясно да определи своето място в политическото пространство. Идвайки на власт с програма за социално регулиран преход, Българската социалистическа партия /БСП,/ пое пред обществото тежката отговорност за нейното осъществяване.

Първите законодателни и управленски действия на БСП не дават основание да се смята, че се извършва социално регулиран преход.

Реално възможният провал на БСП в опита й да проведе последователно регулирания социалдемократически преход към социално пазарно стопанство не е в интерес на България и ясното отношение на БСДП към него е пробен камък за верността ни към нашите принципи и цели.

41-ят Извънреден конгрес на БСДП счита, че стратегията на социалдемокрацията в България е правилна, но от съществени промени се нуждае нейната тактика.

Новата тактика на БСДП трябва да внесе качествена промяна в ролята на партията като реална самостоятелна политическа сила в следните направления:

- Активизиране на дейността на Българския социалдемократически съюз /БСДС/ - първата и единствена засега лявоцентристка политическа формация в България.

- Създаване възможност за включване на нови социалдемократически формации в Българския социалдемократически съюз.

- Четиридесет и първият извънреден конгрес на БСДП счита, че е необходимо партията да ориентира своята политика в условията на социалистическо управление в няколко основни насоки:
а/ социалдемократическа опозиция на БСП, доколкото у нея се изявява тенденция за реставрация на тоталитарния социализъм под каквато и да е форма;
б/ социалдемократическа реформистка опозиция на БСП, доколкото у нея се изявява тенденция към антисоциален преход в интерес на формиращата се финансова олигархия;
в/ добронамерено партниране /отношение/, ако БСП извършва регулиран преход към социална пазарна икономика в интерес на България.

Приемането от страна на БСП на нашите законови идеи за кооперациите, популярните банки, за земята и поземлената реформа и много други ще бъде единствената генерална проверка за възможностите за подобно партниране /отношение/ с тази партия.

Обективните потребности на днешното и утрешното развитие на България натоварват БСДП с огромна отговорност да стане динамичен регулатор и гарант на процесите на консолидация на социалдемокрацията.

Победата на социалния хуманизъм, завещан ни от д-р Атанас Москов, изисква БСДП да даде своя принос в изграждането на свободното гражданско общество.

41-ят Извънреден конгрес на БСДП призовава всички, за които ценностите и идеите на социалдемокрацията са скъпи, да осъзнаят своята историческа отговорност и достойно да изпълнят дълга си към бъдещето на социалдемократическа България.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 13 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНАТА КАМАРА НА КОНСЕРВАТИВНАТА И ЕКОЛОГИЧНА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА ВЗЕТО РЕШЕНИЕ /11 МАРТ 1995 Г., СОФИЯ/ ЗА СВИКВАНЕ НА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ПАРТИЯТА НА 15 АПРИЛ 1995 Г.

Днес, 11 март 1995 г., в гр. София се състоя редовно заседание на Националната камара на Консервативната и екологична партия /КЕП/. Бяха обсъдени промените в статута на Съюза на демократичните сили /СДС/ и участието на КЕП в изграждането на новите структури на съюза. Беше взето решение за свикване на Национална конференция на КЕП на 15 април 1995 г. в гр. София с оглед подготовката на партията за седма Национална конференция на СДС и предстоящите избори за местни органи на самоуправление. По актуалната политическа обстановка беше изразена силна тревога от последиците от ревизирането на Закона за земята. Партията заявява своята готовност да защитава с всички законни средства конституционните права на гражданите на частна собственост и свободно сдружаване.

                                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христо Бисеров

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 13 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПАРТИЯ "НОВА БЪЛГАРИЯ" ПО ВЪПРОСА ЗА ДЪРЖАВНИЯ ГЕРБ.

Партия "Нова България" изразява категорично възмущение от опитите за партизиране на дискусията около проекта за герб на българската държава.

Българският лъв не е представител на фауната, а символ на държавността с всички свои регалии, в това число щит и корона.

Опитите да се прекара чрез парламентарното мнозинство семпъл и некоронован лъв за символ на България е проява на опростенческо мислене, характерно за новосъздадени държави, а не за традиционното ни присъствие в евроцивилизационния контекст. Още повече предложеният от правителството щит напомня знак на оръженосец, а не суверенен символ.

Обнадеждаващо за съдбините на Отечеството е единомислието на българските интелектуалци по този проблем и твърдата им опозиция срещу предложения правителствен вариант.

София, 9 март 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 13 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА БЮРОТО НА ГЕНЕРАЛНИЯ СЪВЕТ НА НАЦИОНАЛНИЯ ПРОФЕСИОНАЛЕН СЪЮЗ ВЪВ ВРЪЗКА С ПОДПИСВАНЕТО ОТ СТРАНА НА СЪЮЗА НА ПРОЕКТА ЗА ДОГОВОР ЗА НАЦИОНАЛЕН БЛОК НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИНДИКАТИ, СЪУЧРЕДИТЕЛИ НА КОЙТО СА ОЩЕ АСОЦИАЦИЯТА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИНДИКАТИ И НАЦИОНАЛНАТА СИНДИКАЛНА ФЕДЕРАЦИЯ "ГАРАНЦИЯ, МИР, ХЛЯБ".

На свое извънредно заседание Бюрото на Генералния съвет изслуша доклад на г-жа Анета Иванова относно проекта за договор за Национален блок на демократичните синдикати. След като се запозна с доводите в доклада, подкрепени с мненията на експертите юристи на съюза, Бюрото единодушно гласува решение от страна на НПС да спре работата по този проектодокумент, както и той да не бъде подписван от представителите на синдиката на срещата на 06.03.1995 година.

Мотивите, поради които бе взето горното решение, са следните:

1. Законът за задълженията и договорите, на основата на който е изготвен въпросният проект, е закон, третиращ вещни и други материални взаимоотношения между физически субекти, и механичното му пренасяне в сферата на дейността на организации с нестопанска цел би накърнило в някаква степен интересите на членовете на Националния професионален съюз /НПС/ и доброто име на съюза като цяло.

2. Съгласно закона, обща част, раздел Втори, Договори, а/Сключване на договорите, точка 8.: "Лицата се ползват от правата си, за да задоволят своите интереси." Ето защо нелогично, а и противозаконно е лица, представляващи организации вследствие на избор, да сключват договор помежду си. Още повече че този договор урежда или съответно унищожава правна връзка само и единствено между тях. Всички разпоредби на закона за задълженията и договорите се отнасят само и единствено до тези лица, като дори тяхното освобождаване от съответните мандатни длъжности не унищожава правната връзка между тях. Ето защо подобна еквилибристика не защитава достойно принципите за пряката и за представителната демокрация, които се отнасят с еднаква сила и за организационното устройство на синдикалните организации.

3. Този договор не дава никакъв шанс на демократичните синдикати да кандидатстват и да бъдат приети в Националния съвет за социално партньорство, тъй като съгласно Кодекса на труда /чл. 3/ членове могат да бъдат само организации, било то на наемни работници, било то на работодатели. Съгласно сега действащото законодателство в България, включително и що се отнася до професионалните съюзи, под организация се разбира отделен синдикат или пък сдружени помежду си синдикати, които имат регистрация съгласно Закона за лицата и семейството. За отбелязване е, че понастоящем всички членове на Националния съвет за социално партньорство и синдикати, и работодателски организации - отговарят на това условие.

4. Подобен документ, ако бъде съответно оповестен, има и своя репрезантативна стойност. Това означава, че той представя организациите и в обществен план - нещо, което може да нанесе непоправими щети върху доброто име на демократичните синдикати. Още повече че законът, върху който е основан проектодокументът, неизбежно се свързва със стопанска дейност и взаимоотношения, различни от тези в организациите с идеална цел.

В заключение Бюрото декларира, че е твърдо за изграждането на Национален синдикален блок и НПС ще подкрепя изцяло процесите на интеграция между демократичните синдикати. Заедно с това обаче НПС не може да носи отговорност за необмислени стъпки и недостатъчно координирани опити за изготвяне на устройствени правила. Независимо от едно или друго желание на един или друг лидер, на една или друга организация, тези правила трябва да бъдат адекватни на сега действащото законодателство в България, за да бъде постигната в крайна сметка общата цел: статут на представителност на съюзените демократични синдикални организации.

София, 5 март 1995 г.

                                                                                         ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ НА БЮРОТО:

                                                                                         Анета Иванова

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 13 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ "НИЕ, ПРИВИЛЕГИРОВАНИТЕ" НА СЪЮЗ "ИСТИНА", ОГЛАСЕНА ОТ ЧЛЕНА НА ЦЕНТРАЛНОТО РЪКОВОДСТВО НА ОРГАНИЗАЦИЯТА БОГДАН ЙОЦОВ.

Половин век измина вече от онази зловеща нощ, когато бяха убити тогавашните български държавници, когато с убийството на 103-ма души министри, депутати и царски съветници тъй нареченият народен съд положи началото на една кървава саморазправа, продължила след това с месеци и обезглавила българската нация. Какво представляваше този "народен съд"? Едно престъпно сборище от полуграмотни люде, лишено от съдии по професия и съвест, без законова основа и лепнало си етикета "народен", с което омърсиха българския народ.

Надъхани от чужди предатели с омраза и алчност, те издаваха с хиляди присъди, без да се замислят, защото това човешко свойство им беше чуждо. Инструкциите си този "народен съд" получаваше от комунистическото Политбюро, то пък ги взимаше от задграничните си ръководители в Москва, а те съответно - от местните си господари.

Жестоките си присъди този тъй наречен народен съд придружаваше веднага и с допълнителни привилегии за жертвите си. Привилегии доста странни и мъчно разбираеми, но все пак привилегии, които не всеки можеше да заслужи, а веднъж получени, те щедро му се оставяха до края на живота. Нещо повече, като истински привилегии те се онаследяваха от децата му, прехвърляха се на близките му, следваха след внуци и правнуци. Привилегии на "народни врагове" и близки на "народни врагове", привилегии доживотни и без право на избор!

Първи ги заслужиха нещастниците, които бяха зверски избити предварително, потайно и незнайно къде, защото още с идването си "народната" власт трябваше да покаже, че е изучила чуждия челен опит. Тези убити хора бърже ги възкресиха, изправиха ги пред "народния съд" и той повторно ги осъди на смърт. С това допуснатата грешка бе поправена, но не за това, че са избързали с убийството им. О, не! Просто, те трябваше да бъдат и ограбени, да им се отнеме всичко, което са притежавали на този свят! Велик принос на "народния съд" към понятието "мародерство"!

Все още живите бяха лесни. Бяха им в ръцете. "Народните съдии" попитаха за определената им бройка и ...смъртните присъди бяха готови. Жертвите, набелязани извън Родината, си получиха своята привилегия - жестока смърт и незнаен гроб, който да не напомня на никого нищо.

Тези, които "съдът" остави живи, бяха вече затворници, привилегировани вечни обитатели на бъдещите концентрационни лагери, наречени нагло "трудово-възпитателни общежития". А хората, които и тук оживяха, бяха вече клеймосани и обречени на страшна мизерия и жалко съществуване. Те бяха вече хора, конто всеки подлец се смяташе за длъжен да наругае и унижи!

Най-разнообразни привилегии комунистите определиха за близките на вече осъдените от "народния съд". Тези хора вече нямаха никакво имущество и според "великата идеология" бяха напълно свободни. Те бяха изселени от родните си домове за броени часове, взели само това, което можеха да носят с двете си ръце и запратени за дълги години неизвестно къде, без средства, без храна и без подслон. Те вече нямаха право на прилично образование, на обичана професия, на спокоен труд, на нормално съществуване и семейство. Защото малцина бяха тези, готови да свържат живота си с човек, за когото предварително се знаеше, че е обречен на неуспех и мизерия.

Тези огромни трудности и проблеми, изникнали пред близките на осъдените, всичките тези изпитания хората успяваха да преодолеят донякъде, но с цената на огромни усилия и страдания. Даваше им се някаква възможност за работа, работа упорита, в тежки условия и ниско платена, без изгледи за просперитет. Те я извършваха с много старание, защото друго не биха могли и да допуснат, под снизходителните погледи на властниците, които надменно и благосклонно ги оставяха да живеят и с това те смятаха, че тези злочести хора им дължат вечна признателност. Труд усърден, колкото да се изхранват и да задоволят някои нужди на семействата си. Домовете им бяха отнети, за нови нямаха средства и сили. Тогава? Какво чудно има тогава, че мнозина не издържаха на болести и депресии и не доживяха днешните дни!

А как можеха и как трябваше да обясняват на децата си, че те не са виновни за жалкото съществуване, което всички влачеха, как можеха да отговорят на неизбежния детски въпрос: "Кажи къде е дядо ми?" Как да им обяснят тези наследствени привилегии, които вече се събираха като тъмни облаци и над детските им главици.

Накрая като обобщение искам да кажа, че основната и определена привилегия за тези хиляди хора беше една: те да бъдат унищожени! Защото има десетки начини да унищожиш едно човешко същество с цялата му физическа слабост, а комунистите владееха тези начини до съвършенство!

И действително, през този половин век те унищожиха хиляди хора, а на други десетки хиляди съсипаха живота, но въпреки всичко те не успяха да сломят надеждата им и тяхната духовна съпротива, тяхната вяра в истината и справедливостта!

Те не успяха да смачкат духа им тогава, няма да успеят да го сломят и сега!

София, 3 февруари 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 13 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ "ИДЕЕН ВАРИАНТ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА МЕХАНИЗЪМ ЗА ОТПУСКАНЕ НА СТУДЕНТСКИ КРЕДИТИ" НА ФЕДЕРАЦИЯ НА СТУДЕНТСКИТЕ КЛУБОВЕ "КОНСТИТУЦИОНЕН ФОРУМ", ВРЪЧЕНО НА 21 АПРИЛ 1993 Г. ОТ БИВШИЯ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪЮЗА ЗА СТОПАНСКА ИНИЦИАТИВА НА ГРАЖДАНИТЕ ВАЛЕНТИН МОЛЛОВ НА ТОГАВАШНИЯ ВИЦЕПРЕМИЕР ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ.

С влизането в сила на Закона за академична автономия на висшите учебни заведения /ВУЗ/ през 1990 г. се даде възможност ВУЗ самостоятелно да управляват финансовите постъпления от Републиканския бюджет и приходите от собствена стопанска дейност.

Към днешна дата все още липсва държавен механизъм, с който да се регулират взаимоотношенията вътре във ВУЗ и ВУЗ - държава:

- Обществото все още не е признало /чрез нормативен акт/, че държавата, давайки възможност на всеки български гражданин да повишава образованието си в създадената верига от държавни висши учебни заведения, извършва вид услуга с пълните последици, произтичащи от това. Студентът като гражданин, упражняващ конституционните си права, предоставя на държавата своите интелектуални възможности. При една идеална обстановка на отношенията /т. е. при предоставени средства/ всеки може да избира съгласно пазарните механизми към кой ВУЗ да се насочи и кои негови услуги да ползва.

- Средствата, разчетени за студент, приет по държавна поръчка, би следвало да бъдат предоставени на всеки и той като потребител да има право на избор на услугите, засягащи неговите потребности по повод нормалната му подготовка.

- Все още липсват санкции при прекъсване по неуважителни причини или незавършване в регламентираните срокове на обучението, т. е. все още не са установени отношенията: държава - студент. Държавата не е във възможност да санкционира /финансово/ прекъснал студент за нанесените й щети при този вид инвестиция /финансиране на държавното обучение/. Студентът от своя страна не може да предяви какъвто и да е иск към ръководствата на ВУЗ, респективно към държавата, за пропуснати ползи или нанесени щети.

- Липсва конкретна държавна политика за потребностите от един или друг вид кадри. До този момент нито една компетентна държавна инстанция не може да обоснове как е определена държавната поръчка за ВУЗ, колко от току-що дипломиралите се специалисти ще започнат работа и колко са регистрирани в бюрата по труда. От своя страна държавата "поръчва" на ВУЗ подготовката на даден вид специалисти, т. е. тук презумпцията е, че тя има необходимост от тези кадри, което означава, че в системата на държавния механизъм след четири или пет години ще има определен брой свободни работни места, които ще трябва да се запълнят от тази държавна поръчка.

В развитите страни, където има избистрена политика за образованието, държавата финансира до 8-9% от финансовите потребности на ВУЗ. В страна като нашата отпускането на средства от Републиканския бюджет за висшето образование се прави от хуманна гледна точка "да не се разруши образователната система", без оглед на това, че така само се удължава агонията на старата система на образованието у нас. Без да се държи сметка, че това безогледно финансиране води до определено повишаване на бюджетния дефицит, на лошата подготовка на кадри, на потенциалното създаване на безработни за следващите години.

Всичко това налага изработването на нови механизми за финансиране на висшето образование у нас. Новият механизъм на финансиране от само себе си ще наложи изработването на закон за висшето образование, на реално пазарно акредитиране на ВУЗ, гарантиране на възвращаемост на средства, предоставени от държавата.

Отпускането на студентски кредити е една от възможностите за възвращаемост на средства, предназначени за финансиране на образованието, наред с другите механизми за издръжка - дарения, спонсорство, самоиздръжка.

Предлаганият идеен вариант е съобразен със специфичните условия в България - общото обедняване на населението, липсата на създаден реален пазар на работната сила, невъзможност за стопанска инициатива в дългосрочен аспект.

РАЗДЕЛ I: ПРЕДВАРИТЕЛНИ УСЛОВИЯ

1. Приет Закон за имуществото на "тоталитарните организации".

2. Доклад на анкетната комисия за имуществото на Димитровския комунистически младежки съюз /ДКМС/, подготвен и внесен във Великото народно събрание.

3. Установяване на неправомерно придобитите средства чрез преструктуриране на поделенията на ДКМС във фирми и фондации и тяхната поетапна конфискация на базата на Закона за имуществото на "тоталитарните организации".

4. Съгласие на ресорните министерства по предложения проект.

5. Съгласие на Българската народна банка /БНБ/ по предложения проект.

РАЗДЕЛ II: ОСНОВНИ МЕХАНИЗМИ

След конфискацията на имуществото е необходимо да се установи:
- каква част от имуществото на ДКМС е била изградена със студентски труд или средства;
- каква част от имуществото на ДКМС е изградена от държавата с цел развитие студентски дейности или отдих.

Имуществото по предходните въпроси се предоставя на БНБ за оперативно ползване, като се учредява в нарочен фонд /напр."Студентски кредити и стипендии"/ минимум за срок от 30 години.

БНБ предоставя за стопанисване и експлоатация на търговските банки имуществото чрез търг при условия:

1. Срок на експлоатация не по-малко за 2/3 от времето, предоставено на БНБ.

2. Максимален брой студентски кредити при номинална сума, необходима за един студент, равняваща се на:
- сумата за издръжка на студент, определена от ВУЗ /кредит за обучение/;
- сумата за издръжка на студент, равняваща се на 10 минимални работни заплати за България /кредит за социална издръжка/.

3. Занижен лихвен процент, но не по-голям от 50% от основния лихвен процент, определен от БНБ.

Търговска банка отпуска кредити и стипендии на студентите, равностойни на имуществото, което е получила при спазване на условията на търга, като има право да привлича и други източници за финансиране на фонд "Студенски кредити и стипендии":

1. Стипендии от този фонд се отпускат на студенти за постигнати резултати в научно-академичните изследвания във ВУЗ или разработени проекти. Същите са безвъзмездни, отпускат се за срок от една година и не могат да надвишават 2-3% от фонда, с който разполага банката. За този вид финансиране може да кандидатства всеки студент, постигнал определен успех или изготвил и защитил определен научен проект или експеримент.

2. Банката отпуска кредити за студенти всяка година със срок на погасяване 20 г. За кредит може да кандидатства всеки приет студент или обучазащ се във ВУЗ в страната или в чужбина:

а/ всеки студент кандидатства на общо основание за отпускане на кредит, като декларира имущественото си състояние и за каква цел ще се разходва кредитът /за издръжка на обучението или за социална издръжка/;

б/ търговската банка набира молби за отпускане на кредити до 1 септември на текущата година и до 10 септември обявява лицата, на които е разрешено ползването на кредит и колко свободен фонд е останал. Приема за второ предоставяне молби от 15 до 30 септември и до 10 октомври на текущата година обявява лицата, които са одобрени. Трето банково раздаване не се извършва, като свободният фонд остава в полза на банката, формиран като печалба.

в/ банката изплаща кредити, както следва:
- по банков път на ВУЗ, в който се обучава студентът, или в началото на годината, или два пъти годишно, при започването на всеки учебен семестър, целево за издръжка на обучението;
- всеки месец на студента - част, равняваща се на 1/10 от кредита за социална издръжка, не по-късно от 10-о число на месеца.

РАЗДЕЛ IV: ПОГАСЯВАНЕ НА КРЕДИТА

По време на обучението кредитът не се олихвява. Олихвяването на главницата започва да тече:
- 1 година след първата сесия на държавен изпит на студента;
- веднага, ако студентът е прекъснал по собствена вина.

Връщането /изплащането/ на кредита започва 1 месец след постъпването на дипломиралия се студент на работа, но не по-късно от 1,5 г. след дипломирането му.

Остъпки по изплащането на кредита търговските банки правят при постигнат успех след дипломирането на кредитополучателя, както кредитът, и 50 процента опрощаване на главницата по кредита:
- при успех 5,00-5,49 - 50 процента опрощаване лихвите по кредита и на главницата по кредита.
- за успех под 5.00 отстъпки по кредита не се получават.

ЗАБЕЛЕЖКА:

1. Средствата по този фонд, печалбите от него и лицата, получили кредит от него, не се облагат с данъци до сумите, отговарящи на фонда.

2. Печалбите на банките, извлечени по този фонд, се разпределят 50 на сто с цел натрупване на фонда и 50 на сто печалба за банката.

3. Отпускане на социални помощи от държавата за студенти се запазва само за лицата, упоменати в социалното законодателство на страната.

4. Банката, получила имуществото, разполага неограничено с печалбите, разпределящи се по т.2.

5. Под "имущество на ДКМС" се разбира движимо и недвижимо имущество, отговарящо на критериите, поставени във въпросите на раздел II.

/Пресслужба "Куриер"/

14:30:00
13.03.1995 г.

Редактори: Нина Гаврилова
                    Валентина Игнова - деж. ред.
Технически изпълнители: Маргарита Анева
                                           Павлина Стефанова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1995 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!