София, 13 април 1994 година
Брой 72 /1117/

София, 13 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА БИВШИТЕ ПОЛИТЗАТВОРНИЦИ В БЪЛГАРИЯ ПО ПОВОД НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ДЕН НА БИВШИТЕ ПОЛИТЗАТВОРНИЦИ И КОНЦЛАГЕРИСТИ И НА ПОСТРАДАЛИТЕ ОТ ФАШИЗМА И ВОЙНАТА.

Днес, по случай Международния ден на политическите затворници, ние, жертвите на репресивното фашистко законодателство, се обръщаме към вас, за да изразим тревогата си от проявите на политическо преследване чрез злоупотреба със средствата и с механизмите на съдебната власт.

Ние най-добре знаем цената на политическите съдебни разправи в годините на монархофашистката диктатура. Нашата борба бе неделима част от европейската антифашистка съпротива и борбата на Обединените нации срещу нацизма и неговите проводници. Мнозина от нас прекараха най-хубавите години от живота си по фашистките затвори, подложени на физически и душевни терзания. Много наши другари бяха разстрелвани и бесени в разцвета на своята младост.

За съжаление и след поражението на хитлерофашистките агресори и установяването на мира, наред със справедливото възмездие на виновниците за въвличане на страната ни в съюз с хитлеристка Германия, имаше недостойни политически процеси, включително срещу някои активни участници в антифашистката съпротива и дейци на опозиционни политически партии.

Репресивните действия бяха една от най-уродливите прояви на тоталитарната система. Затова с голяма надежда посрещнахме демократичните промени след 10 ноември 1989 г., още повече че мнозина от нас имаха активен дял в усилията за отстраняването на тоталитарния режим, който деформира нашите идеали. Но и този полъх на промяната не донесе жадуваната политическа толерантност и национално съгласие по съдбовните въпроси, пред които бе изправен нашият народ.

Преходът към граждансхо общество, основано на принципите на демокрацията и на уважение на основните права и свободи на човека, се извършва в условията на конфронтация и омраза. Отново избуяха рецедивите на злоупотреба със съдебната власт в името на тесни партийни интереси, като се оставя необезпокоявана криминалната престъпност, заляла цялата страна.

В нарушение на нормите на международното право и Конституцията на Република България се устройват скалъпени процеси. Изпълнението на повече от 140 резолюции на Общото събрание на Организацията на обединените нации /ООН/ за оказване на икономическа, на техническа и на друга помощ на развиващи се страни, основаващи се на задължението на държавите-членки, включително и България, съгласно чл. 2, ал. 5 от Устава на международната организация "да й оказват всестранна помощ във всяко действие, предприето от нея съгласно този устав”, не попречи на главния прокурор да подведе под наказателна отговорност лицата, които са участвали при вземането на решения за оказване тъкмо на такава помощ. Този абсурден от гледна точка на международното право и на принципите на демократичното правораздаване процес е само една от проявите на съдебна разправа. Но той е достатъчно доказателство, че съдебната власт е използвана като оръдие за политическо отмъщение. Този безпрецедентен в международната практика акт предизвиква не само недоумение в международната общност, но може да доведе и до категорично неодобрение от ООН, че изпълнението на резолюции на Общото събрание може да се квалифицира като престъпление от съдебните органи на държава-членка на ООН.

Днес ние се обръщаме към Вас, г-н президент на Република България! Към Вас, г-н председателю на Народното събрание! Към Вас, г-н министър-председателю! Към Вас, г-н министър на правосъдието! Към вас, г-н председателю на Комитета за защита правата на човека! Към всички обществени организации и средства за масово осведомяване! Към всички вас, жертви на политически преследвания и съдебни разправи, от всички цветове и политически направления, изпитали ударите на репресии през всички режими, през които премина многострадалното ни отечество, към цялата българска общественост! Към вас отправяме горещ апел

- Не допускайте ново развихряне на съдебен произвол, предизвикан от теснопартийни, конюнктурни подбуди и интереси! Цялата ни история свидетелства, че подобна съдебна вендета не затваря старите рани, а отваря нови! Не води към граждански мир, а към нови тежки противопоставяния, за които ще се разплащат идните поколения!

- Да преодолеем кризата, обхванала нашето общество, не с конфронтация, а с добронамерено разбирателство и взаимодействие на всички патриотични сили!

- Нека нашето правораздаване и цялата ни правна система да изпълняват своите отговорни функции и благородна мисия в името на законността и на справедливостта, в служба на националните интереси! Нека с достойнство и доблест се противопоставят на обслужващото партийни поръчки правосъдие, което е със съмнителна морална стойност!

- Ние призоваваме нашата общественост да подкрепи всяко градивно дело в името на върховните интереси на нацията!

- Да защитим енергично нашата конституция и нашата социална, правова и демократична държава!

От бившите политически затворници в затворите:

Плевен, Варна, Сливен, София, Стара Загора, Пловдив, Пазарджик, Скопие, Кюстендил, Хасково, Видин, Кърджали, Бургас, Шумен, Враца, Лом, Разград.

София, 12 април 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 13 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ИЗЯВЛЕНИЕ НА ПОСТОЯННИЯ СЪСТАВ И НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ - "ВРАБЧА 1" /ДИМИТЪР ГИЧЕВ/, ОГЛАСЕНО СЛЕД СРЕЩАТА НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА АСЕН ДИМИТРОВ И НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ СЕКРЕТАР ИВАН ВЕЛКОВ С ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ФИЛИП ДИМИТРОВ.

Отчитайки тежкото политическо състояние на страната, икономическата разруха и все по-влошаващото се положение и обедняване на широките слоеве от българския народ, ръководството на Българския земеделски народен съюз /БЗНС/ - Врабча 1 /Д. Гичев/ заявява своята категорична позиция, че поддържа без всякакви претенции и условия Съюза на демократичните сили /СДС/ в лицето на неговия Национален координационен съвет /НКС/ и председателя му Филип Димитров.

Ние считаме, че СДС е единствената политическа сила, която може да обедини българския народ и да извърши декомунизацията на страната. С досегашната си дейност СДС и неговият Национален координационен съвет доказаха, че може да се противопоставят на реставраторските комунистически сили и техните помощници, предали синята идея.

Апелираме към всички честни българи и всички истински привърженици на земеделската идея да обединят усилията си в единствено спасителната политика за страната, политиката на СДС, и в общ антикомунистически блок да противодействат на пагубните действия на прокомунистическото парламентарно мнозинство и на противонародната политика на правителството на проф. Беров.

Само изборната победа на Съюза на демократичните сили в предсрочни парламентарни избори ще спаси България.

София, 11 април 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 13 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРЕДЛОЖЕНИЕ /ЧАСТ ПЪРВА/ ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ПРОЦЕДУРА ПРИ ИЗДИГАНЕ НА КАНДИДАТИ ЗА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ, ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИЦИ И КМЕТОВЕ НА СДРУЖЕНИЕ "ГРАЖДАНСКИ КОМИТЕТИ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ".

ОБРЪЩЕНИЕ

Гражданските комитети на Съюза на демократичните сили /ГК на СДС/ бяха създадени през 1990-1991 г. с участието на най-безкористните, безпартийни привърженици на синята идея и изиграха решаваща роля при организацията и провеждането на изборите досега. За да поемат отговорност за дейността на своите членове, които не желаят да участват в политически партии, ГК на СДС се регистрираха на 11 ноември 1992 г. като сдружение с идеална цел.

Основна цел на сдружението е създаването на демократично гражданско общество в България.

Затова, след като анализираха причините за дълбоката политическа, стопанска и духовна криза в страната, продължаваща вече пета година, Гражданските комитети правят следното

ПРЕДЛОЖЕНИЕ

1. Провеждане на масови обществени събрания по квартали /населени места/ с привържениците на СДС на територията на всяка община /първи тур/.

Събранията да се организират от общинските и местните координационни съвети с участието на активни безпартийни привърженици на СДС.

На тях да се предлагат кандидати за народни представители от общинските организации на партиите и движенията и от отделни граждани. Те да се представят лично и да отговарят на поставените им въпроси. Одобряването да става с общо гласуване с "да" или "не".

В отделните региони на страната да бъдат издигани предимно местни хора.

2. Утвърдените от тези събрания кандидати да минават през регионални комисии от експерти, където да бъдат тестувани по съответните международни стандарти и да попълват лични автобиографични справки.
Резултатите от тестовете след компютърна обработка да се обявяват веднага пред обществеността.

3. Провеждане на втори тур масови събрания с привържениците на СДС - по едно за всяка община - в срок не по-малък от един месец след първия тур.

На тях да се изнасят данни за кандидатите по следните показатели:
- резултати от тестовете;
- информация от автобиографичните справки;
- резултати от общественото проучване, което да се извършва между двата тура на събранията по местоживеене, месторабота, месторождение и др.

Кандидатите, които отговарят на горните показатели, да се подреждат в листи чрез общо гласуване. Листите с имената, подредени според класирането, съобразени с квотите /определени от броя на гласоподавателите/ на съответните общини, да се обявяват публично с цел обществен контрол.

4. Подготвените по този начин листи да се изпращат на ОбКС на СДС. Те да подреждат обективно кандидатите съгласно техните качества и получените резултати от предходните процедури, съобразявайки се с протоколите от събранията.

Всички, които са издигнати от общинските събрания, да бъдат равнопоставени, независимо от това дали са членове, или не на политически партии в СДС. Класирането да се определя с квалифицирано мнозинство /2/3/. При липса на такова класацията да се осъществява в съответната районна комисия по кандидатурите.

5. Листите с кандидати от отделните общини да преминават за подреждане в районните комисии по кандидатурите.

6. Листите да отиват за утвърждаване от националната комисия по кандидатурите.

7. НКС да има право на размествания в самите листи и от листа в листа на базата на предварително изработени критерии - професия и обществено признание на кандидатите. При размествания от листа в листа да се спазва избираемостта на местата.

Окончателните листи да включват кандидати с всички необходими професии, които да гарантират компетентна законодателна и управленска дейност.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 13 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ "ВЕСТНИК "ДУМА" ОБЕДИНЯВА ФАНТОМИ" НА ФЕДЕРАЦИЯ "ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ" ПО ПОВОД НА ПУБЛИКАЦИЯ ВЪВ В. "ДУМА" ОТ 12 АПРИЛ 1994 Г.

Похвална загриженост за обединението на монархистите проявява вестник "Дума” в днешния си брой.

Федерация "Царство България” официално заявява, че няма нищо общо с рекламираните от комунистическия официоз "обединения” и не е упълномощила никой да я представлява за подписването на някаква "Харта’94". Тази пълна фикция, датирана от 16 април 1994 г. във Велико Търново, е явна манипулация, която цели не действителното обединение, а именно разединението на монархистите.

Информацията, че някой си Пламен Стефанов бил касиер на федерацията, е пълна измислица, както не отговаря на действителността и изказването му, че 80 % от монархистите са против преговори със Съюза на демократичните сили /СДС/.

Федерация "Царство България" с Обръщението за коронована демокрация, публикувано в брой 1 на списание "Царски вести", ясно посочва, че е за единение на всички демократични некомунистически организации у нас като СДС, Българския земеделски народен съюз /БЗНС/, Федерация "Царство България" /ФЦБ/ и Християн-аграрната партия /ХАП/ и оформянето на демократичен блок.

София. 12 април 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 13 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ИЗВАДКИ ОТ РЕШЕНИЯ НА ПЛЕНУМ НА ЦЕНТРАЛНИЯ КООРДИНАЦИОННО-ИЗПЪЛНИТЕЛЕН СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА ОТЕЧЕСТВЕНА ПАРТИЯ "НАЦИОНАЛЕН СЪЮЗ" /30 МАРТ 1994 Г. ПЛОВДИВ/. Документът е предоставен на редакцията от архива на организацията.

Освен членовете на ръководството на Българската отечествена партия /БОП/, Централен координационно-изпълнителен съвет /ЦКИС/ на партията участваха и над двадесет други членове на същата в разширения пленум, с присъствието и на представители от три национални партии в лицето на Българска национално-радикална партия /БНРП/, Българска Християндемократическа партия - център /БХДП-ц/, Българска национална демократическа партия /БНДП/.

По 1-ва точка от дневния ред се взе решение с квалифицирано мнозинство за ново избиране на председател на ЦФРК /Централната финансово-ревизионна комисия/ на БОП и председател на новосформирания се Икономически съвет към партията. Беше избран и на двата поста Гаро Андон Андонян. Всички наши търговци и индустриалци се задължиха да предоставят своите работилници и цехове в помощ на дирекция - направление "Стопанска дейност" към БОП - "Национален съюз" /НС/. Проведе се коментар по лиценза за цигарите на стопанската дейност. Възложиха се с ангажиране на хора за търсене на търговска площ за нашите нужди от общинските управници на Пловдив и други градове, където имаме структури.

По 2-ра точка се прие решение с квалифицирано мнозинство за пререгистрация на детективската агенция "Патриа" с 11 предмета на дейност, в т.ч. и гимнастическите дружинки, крещяща необходимост на нашето общество - сега и предвид излязлата полицейска наредба от февруари 1994 г. за пререгистрацията на охранителните фирми в контекст и на основание на чл. 43, ал.2 от Закона за полицията. Възложи се от конференцията на г-н Куманов и г-н Димитров, последния като директор на Детективската агенция /ДА/, да изготвят устав на агенцията в 7-дневен срок. Присъстващите бяха запознати с характеристиката и хронологията при изграждането на Гимнастическите дружинки. Беше прочетено Решение на ЦКИС на БОП за изграждане и регистрация на ДА "Патриа" от 10 септември 1990 г. и сегашното заявление за новата регистрация на ДА.

По 3-та точка се взе решение с квалифицирано мнозинство за подплатяване на социалната програма на БОП с парични средства - фонд за подпомагане. Първо - в Пловдив - на бедните и просещите хора, "кофермани", а впоследствие и в други окръжни селища.

По 4-та точка се прие решение с квалифицирано болшинство - да се въздейства към Народното събрание /НС/ за приемане над българския герб да има корона като символ на държавността ни и като традиция, а не като символ на монархизма.

По 5-та точка се взе решение с квалифицирано мнозинство да се отреагира от името на БОП - /НС/ с протестна декларация съвместно с четири националистически партии в България предвид скъпото осъществяване от наша страна на 5-лъчевия гневен протест на безработните и гладуващите българи с център София в неделен ден от началните пунктове на град Видин, Русе, Варна, Бургас и Петрич в съботните дни и тази самостоятелна изява би могла да ни струва не по-малко от един милион лева, а това не ни е по силите. Затова се налага и е допустимо около 11-15 април 1994 г. БОП - /НС/, с подписите и на още тринадесет партии да внесе вот на недоверие както на правителството, така също и на парламента и на президентството.

Като подточка а: Народното събрание /НС/ да приеме чрез закон за предстоящите парламентарни избори мажоритарна система в съотношение - 70% към 30% за пропорционалната на изборите през есента 1994 г., или пролетта на 1995 г.

Подточка б: Ние, политическите сили от опозицията, се задължаваме да търсим политическа отговорност от настоящите управници за трагичното състояние на държавата и народа.

Подточка в: Тук отново се повдигна въпросът по обругаването на българското знаме на доста места в страната и преутвърждаване на нашето отношение.

Пловдив, 30 март 1994 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ на БОП "НС": К. Куманов

*  *  *

София, 13 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОЕКТ ЗА ПРОГРАМА /ЧАСТ ОСМА - ПОСЛЕДНА/ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ПРЕДЛОЖЕН ОТ ОБЕДИНЕНИЕТО ЗА СОЦИАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ.

ЧАСТ ТРЕТА
ПАРТИЯТА

I. ЛЯВА ПАРТИЯ

Българската социалистическа партия трябва да продължи решително своето превръщане в партия на социалната демокрация. Но към каква социална демокрация трябва да се стреми БСП?

БСП не е вече най-лявата партия у нас. Има Обединена комунистическа партия и други формации, които стоят по-наляво от нея в политическия спектър. БСП не може да бьде дясна партия, тя не може да защищава интересите на крупния монополистически, а и на реститутския и спекулантския капитал. Тя не може да бъде либерална партия. Тя не може да приеме принципа "остави нещата да вървят", принципа на неограничения от нищо пазар. Но тя трябва да следва постулата на либерализма за свободата на личността. Това съответства на социалистическия идеал. Но то не превръща БСП в либерална партия. БСП не може нито да се слее със, нито да измести БСДП от нейното място, което тя си е извоювала и запазила в историята след много борби и репресии - и от фашизма, и от БКП. Исторически между БСП и БСДП у нас винаги е стоял Земеделският съюз, който по традиция /нарушена сега/ винаги е бил по-лява формация от БСДП и затова по-близо до БКП. Но сега земеделските партии са много. Те загубиха своето влияние и трудно ще го възвърнат, ако не се обединят и ако не заемат пак пространство по-наляво от центъра.

БСП трябва да се превърне в партия на лявата социална демокрация.

Тя трябва да защищава интересите преди всичко на наемния труд, интересите на социално слабите /т.е. на хората, които живеят на равнището на жизнения и социалния минимум/, но и интересите на средната класа, и интересите на националното предприемачество, особено когато то приема принципите на социалната демокрация.

БСП се ръководи от принципа на социалната справедливост, който най-ярко характеризира лявата социална демокрация.

БСП е за държавата на благоденствието, изградена върху справедливи имуществени отношения и разпределение на богатствата.

БСП е партия, която ратува за пълната заетост - също така характерен белег на лявата социална демокрация.

БСП е за такава политика /законодателна, икономическа, образователна и пр./, която да осигурява проходимост на социалните граници. Това означава преди всичко "равен старт" в живота от гледна точка на възможностите за образование и отсъствие на социални пречки за развитието на човека. Това означава равни възможности за хората да преминават от една социална група в друга въз основа на собствените си възможности и способности, а не въз основа на фамилни, парични, силови и други привилегии.

Същевременно БСП е за нови леви ценности. Тя е за развитието на правозащитната функция на обществото и държавата, за активно гласно противопоставяне срещу всеки опит, дори и най-малкия, да се нарушават правата на човека и гражданина. БСП е за една съпротивителна идеология на гражданската левица - в рамките на закона - срещу възраждащ се фашизъм и реставрация на див капитализъм, срещу диктаторските, вождистки и други авторитарни попълзновения, срещу расизма и войната, срещу етническата нетърпимост и неприязън. Леви ценности, зад които стои БСП, са правото на гласност по всички въпроси, които засягат гражданина, правото на обективна информация, правото на човека да не бъде манипулиран от средствата за масова информация и от една нечестна политика. БСП е за защитата на правата и интересите на малцинствените групи в обществото, по-специално на българите мохамедани; на българите от турски произход; също така - и това е много важно - на българите, останали в положението на малцинствена група сред мнозинство от други етнически произход; на ромите и други етнически общности. Но тук става дума не само за етнически групи, а и за социални прослойки и групи на всички инакомислещи и действащи, независимо от бита, възрастта, пола, обичаите - стига тяхната дейност да е въз основа на закона и в рамките на закона. Леви ценности са личните и социалните права на жената, на младежта, на пенсионерите, на потребителите. Леви ценности са екологическите права на хората - правото на чиста, опазена и незамърсявана природа и околна среда.

Тези и такива права са достояние на човека. БСП стои зад тях и те също я очертават като изграждаща се, но още неизградена партия на лявата социална демокрация.

ІІ. ПАРТИЯ НА ДЕМОКРАТИЧЕСКИЯ СОЦИАЛИЗЪМ

Българската социалистическа партия е партия, която е за социалната държава, за социалния пазар, за социална политика въз основа на социална справедливост. БСП не е комунистическа партия. Тя е партия на демократическия социализъм. Тази голяма идея е резултат от решаването на въпроса "диктатура или демокрация" в полза на демокрацията. Тя е резултат от решаването на въпроса "либерализъм /като пълна свобода на пазара/ или социализъм" в полза на социализма.

Демократическият социализъм не е тип общество, но не е и тип политика. Той не е някакъв завършен модел на обществото или стадий на общественото развитие. Демократическият социализъм е система от принципи и положения, чието осъществяване води до все по-голяма свобода, солидарност и справедливост, чието постигане е една постоянна задача. Същевременно тези принципи и положения са една отворена система, в която постоянно е вградена възможността за избор.

От тази гледна точка БСП изхожда от следните характеристики на демократическия социализъм:

1. Съвременното общество трябва да бъде общество не само на прогласените, но и на гарантираните права и свободи. Основа за това е приетата от ВНС Конституция на Република България.

2. Демократическият социализъм означава правова държава при разделение на властите. Правовата държава - това е система от закони, които да отразяват интересите не само на някои социални групи, а интересите на колкото се може по-голяма част от народа. Същевременно тя предполага наличието на политически и обществени сили, които гарантират осъществяването на тези закони.

3. Парламентаризъм и политически плурализъм.

БСП трябва да бъде партия на парламентарното действие.

Парламентът у нас сега е реален, а не формален, както преди 10 ноември 1989 г. Но този парламент работи в условията на конфронтация. Необходимо е, преди да се гласува, когато решава мнозинството, да се преговаря, да има диалог, да се търсят компромиси. Така постъпваше БСП във Великото народно събрание, но СДС отхвърли тази практика. И сбърка.

В условията у нас двуполюсната система е недемократична, защото след рязкото намаление на поддръжниците на СДС и отдръпването на много поддръжници на БСП относителното тегло на двете големи политически сили едва надхвърля 50 на сто. Истински плурализъм не може да има, докато утвърдени политически партии като БСДП, БЗНС - в основните му тенденции, партии в БДЦ като ПК "Екогласност" и др., не бъдат представени в парламента.

4. Смесена икономика, основана върху смесена собственост. Приватизация - да, но социална приватизация при голямо разгръщане на акционерната собственост, изградена и от приватизационни удостоверения, и от дребни и средни спестявания и капитали. Същевременно БСП смята, че не всичко трябва да се приватизира, че предприятия от голямо национално значение трябва да останат държавни, но конкурентоспособни.

5. Социална политика при ахтивно участие на държавата и синдикатите. Основа на социалната политика трябва да стане социалният диалог, социалното партньорство и сътрудничество. Преди много се говореше за масова борба в защита на интересите на работническата класа, но чрез плана реално се осъществяваше класово сътрудничество, при това съвсем невинаги в интерес на хората на труда. Социалното партньорство е средство да се преодоляват не само текущи противоречия, но и да се намаляват и избягват класовите сблъсъци.

Въпросът за участието на държавата в икономическата и социалната политика е не "дали", а "как" - дали хората да й служат, или тя да служи на хората. Ако е второто, както стана в редица развити страни при управлението на социалдемокрацията /Швеция, Норвегия и др./, това не е етатизъм.

6. Пълна заетост и участие на труда в управлението.

БСП е за пълна заетост. Не само за предотвратяване на нова безработица, не само за рязко намаляване, на съществуващата, но и за нейното трайно премахване. Затова е необходимо да функционира един постоянно действащ план, изработен на тристранна основа /държава, работодатели, синдикати/, който да осигурява по различни начини и с различни мероприятия пълна заетост. Пълната заетост е предпоставка за траен класов мир и класово сътрудничество. Това трябва да приемат и държавата, и работодателите. Настина за това е необходима социална държава, пазарно мислещи хора на труда и социално мислещи работодатели. Това е в интерес и на трите страни.

Участието на труда в управлението, както безработицата, е друг голям нерешен въпрос на съвременното общество. Той е решен законодателно в редица развити страни /Швеция, Германия/. Но той не е решен у нас. БСП е за промяна в Кодекса на труда, която да предвижда различни форми на участието на труда в управлението - и на икономиката, и на предприятията.

7. Екологичен императив. БСП смята, че трябва да се изхожда от принципа: "Вместо да чистиш - не замърсявай! Но след като си замърсил - чисти!" БСП е за екологически чиста икономика, за екологически чист икономически растеж.

8. Нравствен императив. Опряна върху нравствените традиции на тесния социализъм, БСП трябва да постави високи нравствени изисквания към своите ръководители и членове, към своите избиратели, към обществото. Тези изисквания могат да се формират в следното правило: "Постъпвай така, че твоето поведение да може да стане основа на едно всеобщо законодателство", т.е. да отговаря на интересите на обществото като цяло, на интересите на света.

Част от нравствеността на едно общество е толерантността, включително към религиозните убеждения на хората. БСП като партия на демократическия социализъм е за пълна търпимост и уважение към тези убеждения и към законните и легитимни представители на Българската православна църква. Но БСП е против религиозния фанатизъм, против фундаментализма и  политизирането на църквата и религиозните култове и секти.

9. Пълна свобода на творчеството - науката, изкуството и културата. Но за да могат те да бъдат свободни - трябва да съществуват, а това - в сегашните условия, особено при отсъствието на натрупани частни или колективни фондове - изисква непрекъснато активно подпомагане от държавата, включително данъчни облекчения за спомоществователите, без да бъде ограничавана свободата. Такова широко подпомагане иска и образованието.

10. Демократическият социализъм се основава върху ценностната система свобода, солидарност, справедливост. Тоталитаризмът потъпка и трите. За либерализма няма колективни права и свободи, а свободата на пазара убива свободата на личността. При социалната демокрация тези три основни ценности добиват истинския си смисъл и истинската си възможност за реализация.

11. Най-сетне демократическият социализъм е невъзможен без гражданско общество. То е всичко това, което беше очертано като характеристика на демократическия социализъм. Но то е и още нещо. Неговите граждани са свързани с един обществен договор. Но в този договор не е достатъчно да се каже, че те са родени свободни и равни. Необходимо е тази тяхна свобода и равенство да са гарантирани от правото на труд - и то самото да намери реализация. Между гражданите не трябва да има такива неравенства, които да откъсват цели обществени групи от активно обществено участие. Идеята за "равен старт" трябва да бъде част от един такъв съвременен обществен договор. В него трябва да бъдат включени основни, пък и не само основни, права на жените, на младежта, на приключилите своя трудов живот. Той трябва да бъде договор, според който отделни групи от хора не се маргинализират, а се приобщават, в който се създават условия за най-голямото възможно преодоляване на отчуждението. БСП е за такова гражданско общество като естествена, органична среда на демократическия социализъм.

ІІІ. ПАРТИЯ НА ПРОМЯНАТА, НА ЛЯВАТА СОЦИАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ.

Очакванията на други политически сили, че БСП ще слезе от политическата сцена или че ще бъде сведена до незначителна политическа партия, не се оправдаха. БСП оцеля. Но не само това - тя остана най-голямата политическа сила в България. През последната година - година и половина нейното влияние се разраства. Причините са различни, те са свързани с пагубната политика на правителството на СДС, с огромната безработица и масовото обедняване. Те са свързани и със спадането на нетрайната неоконсервативна вълна и с надигането на нова лява вълна в Европа, а и в САЩ.

Може да се каже, че програмата, в името на която Клинтън и Гор спечелиха президентските избори, е програма най-близка до идеите на социалната демокрация. Като се изключи програмата на Рузвелт от 30-те години, обусловена от "Великата депресия", програмата на Клинтън - Гор със засилването на регулиращата роля на държавата по отношение на данъците в полза на социално слабите и средните слоеве, с увеличеното участие на държавата в издръжката на образованието и здравеопазването, с грижите към увеличаване на заетостта е една - за американските условия - лявоориентирана програма.

Лявата вълна се надигна в Европа. От Литва до Италия, от Гърция до Германия, с промените в общественото мнение в полза на лейбъристите в Англия левите партии и движения възстановяват и засилват позициите си. Тази лява тенденция дава своето отражение и у нас.

Но основната причина за оцеляването на БСП и разрастването на нейното влияние - това е ПРОМЯНАТА в самата партия.

БСП се отказва от редица основни принципи на БКП - диктатурата на пролетариата, еднопартийната система, демократическия централизъм, сливането на партията с държавата, административното планиране, единната държавна собственост.

БСП прие идейните принципи на Социалистическия интернационал. Тя прие смесената собственост като основа на икономиката. Прие идейния плурализъм. Тя единствена в своя устав узакони теченията в партията. Нейни ръководители все повече признават положителната роля на някои от тези движения. БСП трябва ясно и категорично да заяви, че стои на позициите на Стокхолмското възвание на Социнтерна от 1989 г.

Същевременно в своята политика БСП още не се е превърнала в партия на лявата социална демокрация. Тя не е приела категорично необходимостта от смяна на системата, от създаването на условия за демократически социализъм и на последователното прокарване на тенденцията към неговото постигане. Съзнателното, целеустремено осъществяване на политика, която да доведе до такъв резултат, е необходимото доказателство за окончателната ПРОМЯНА на БСП. В действителност - окончателна промяна не може да има. Това е процес, който обаче в никакъв случай не бива да бъде забавен, нито да остане на повърхността.

БСП трябва смело да върви към превръщането си в партия на лявата социална демокрация.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 13 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ /ЧАСТ ВТОРА/ "ВЛАСТ" НА РЪКОВОДСТВОТО НА СВОБОДНАТА ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ. Документът е написан и предоставен от председателя на организацията Димитър Димитров.

СДС трябва да приобщи всички малки партии, защитаващи пазарната икономика и демокрация. Тогава ще има действителен политически плурализъм, за който се говореше, който да позволи конструктивен и добронамерен обмен на решения, които да допринесат за излизане на страната ни от икономическата и нравствена разруха. Несъобразяването с тези потребности ще изгради в народа ни убеждението, че е излъган и не очаква нищо добро от управниците, на които е предоставил доверието си да направляват общественото развитие на страната ни.

"45 години стигат" е речта на предателите на социализма /ренегатите/.

45 години не стигат. Всички хора трябва да работят и общуват в обстановка на равнопоставеност по отношение на конституционните и законодателните им права, гарантиращи природосъобразното им развитие и реализация в обществото.

Родната БКП следеше много внимателно как се обучава и възпитава подрастващото поколение. Необходими им бяха хора, които да вярват на това, което им се говори, без да проявяват критичност, да не разсъждават, а хора, които не разсъждават, не възразяват и могат само да подражават и чрез действия и бездействие да служат на чужди интереси. Младежта не осъзнава обстановката днес, създадени са условия те безпрепятствено да усвояват пороци, предлагани от ежедневието на улицата.

По времето на кристално чистия социализъм всеки имаше право да критикува стоящия над него ръководител за нередностите, нарушаването на ценностите на морала и справедливостта, а така също злоупотребата с народната, държавната социалистическа собственост. Изразяваха се становища, отстояваха се убеждения и ръководителите се съобразяваха с тях, нямаше наказания за това. Трудовият народ защитаваше труда си и се гордееше с нега - това беше "диктатурата на пролетариата". В трудовата дейност по места се наблюдаваше доброжелателност - всеки предаваше на другия своя опит и знания. Ликвидирани са условията за наличие на експлоататорска класа - няма частна собственост и частен крупен капитал, има обществена собственост на средствата за производство във всички сектори на народното стопанство.

След смъртта на "диктатора" критиката, изразяването на становища, защитаването на убеждения стана нежелателно явление - "който критикуваше смело, отиваше на село", и критикарите се тълкуваха като "конфликтни личности" и бяха уволнявани по различни "параграфи". Това създаде страха у хората, който съществува и до днес. При кристалния социализъм трудовите хора имаха правото на труд и правото да изразяват своето становище и всеки ръководител се съобразяваше с тях, но нарушаваните вече техни права означават, че негласно: "диктатурата на пролетариата" е отнета от самата БКП /ръководителя на трудовите хора/, с което налага "диктатура над пролетариата" - това е т.нар. "тоталитарен режим". Обикновеният работник е зависим от БКП - тя решава дали ще му даде правото да се труди, или ще го лиши от това човешко право. У безпартийния работник витае вече страхът да не остане без работа, без средства за съществуване. Властта му е отнета - той разсъждава по друг начин: "Аз съм с тези, които ми дават работата - парите”, защото "угодните на ръководството на работодателя” - само те са на работа, профсъюзите не могат да ги защитят.

Социализмът като социално явление и творение на целия народ предостави на всички условия и възможности за нормално развитие, реализация и творчество, предостави нормален жизнен стандарт за всеки трудолюбив - нормален човек.

Нормалните жизнени условия и благосъстояние правят трудовия човех спокоен и безгрижен, забравя за социалната си позиция в обществото като "пролетариат", той е ново поколение - не знае какво е немотия и експлоатация /каквато наблюдаваме днес, предоставена от високи цени и данъци/. Не се чувства като "пролетариат" - социално и битово е задоволен. Политическата му грамотност не е будна, няма социалистическо съзнание. Не е налице необходимата му класова солидарност, т.е. чувството и логическо разбиране и разсъждение, че благосъстоянието, което е постигнал, е резултат от властта му над капитала - над принадената стойност, над печалбата, която се контролираше и разпределяше от държавата, осъществявана чрез неговата воля, наречена "диктатура на пролетариата" - власт, която я е имал. Така обладан от безпристрастността и незачитането на "своите принадлежни" - "своите братя и сестри", обикновени като него трудови хора, без средства и капитал за производство, интересуващ се само за своето собствено благополучие, в същото време, по същата причина изоставен от родната БКП и интелигенцията.

Осигурените с работа трудещи се с цел да запазят работата си и останалите без работа, не осъзнавайки последствията от митингите, организирани от СДС, изразяват протеста си спрямо зле разбирания "тоталитаризъм". С протеста си, а след това на изборите, гласувайки за СДС, допринасят за рушенето на придобивките на социалната справедливост... позволява се обществото да се раздели на много богати и много бедни.

Обикновеният трудов човек - политически неориентиран и неинформиран за целите на митингите, организирани и провеждани от интелигенцията за сваляне на системата, несъзнателно подражава на техния протест срещу "тоталитаризма", който властваше само над обикновения трудов човек. Създава се нагласата за протест от страна на обикновения трудов човек - работника, чрез която неосъзнато от негова страна да се лиши от своята власт "диктатурата на пролетариата". В това се появява демагогията на интелигенцията, нейната неискреност и недоброжелателност към обикновения трудов човек.

И така, що е "демагогия" - измамване на политически изостаналите народни маси от лъжеобщественици с неизпълними обещания.

Употребява се фразеология, която различно се разбира от интелигенцията и от трудовия народ.

Трудовият човек знае, че изразява протеста си срещу "тоталитаризма" с представата, която му се създава от интелигенцията, че това е форма на фашизъм, но не осъзнава, че БКП е отнела политическата му власт.

Едно е "ясно" - ще се сваля властта, иска се съгласието на трудовия човек за това. За това новите общественици, загрижени за народа и страната, търсят подкрепата и доверието по този начин от трудовите хора.

Това е стратегическият подход на "нежната революция" - неосъзнато доброволно предаване властта на "диктатурата на пролетариата" от трудовите хора.

Създадената нова конституция от Великото народно събрание свали от власт "диктатурата на пролетариата". България върви по пътя на демокрацията и пазарната икономика, при които се създават условия за класово господство на буржоазията, която може, когато пожелае, да наложи своята "диктатура" - "буржоазна диктатура", с която да лиши от извоюваните досега човешки права и придобивки по времето на социализма.

Трудовият човек допусна грешка поради неразбиране. Човек, допуснал грешка, трудно си я признава. Когато признае грешката си - той я е осъзнал и може да я поправи, коригира - трябва само да пожелае /всички хора от всички социални категории, етнически и възрастови групи са засегнати от променената социална обстановка, в която се руши социалната справедливост/.

Социалната справедливост се защитава само и единствено при наличие на държавна и държавно-кооперативна собственост по села и градове. Политиката, която се провежда и прокарва по средствата за масова информация и от политици за тотална приватизация, е нежелана за 50 на сто от населението в страната ни и ще допринесе народът да бъде лишен от безплатно здравеопазване, а така също да понася бремето на постоянно растящи цени, непосилни данъци и такси. Пазарната икономика не изисква раздържавяването на предприятията, а изисква международно разделение на труд - производство - пазари, което при нас не е налице. Това трябва да се иска от политици, бизнесмени и мениджъри. Сега целият народ трябва да разсъждава, да не позволява да го залъгват. Необходима е икономическа стабилност, която е невъзможна без производство, а производството иска пазар - както външен, така и вътрешен, а народът ни е платежно неспособен, покупателната му способност е слаба, платежоспособен е само този, който е на държавна работа. Интелигенцията, служителите са осигурени и защитени, а обикновеният трудов човек разчита само на социалната справедливост и добри доходи, но ако ги няма?

Сега нравственият облик на обществените ни отношения ще зависи от морала на всички управляващи и осъществявания контрол от неорганизираните обикновени трудови хора, които предоставиха властта си, сега трябва да се борят за социална справедливост. Настъпва необходимостта обикновените хора да осъзнаят какво са загубили, какво са спечелили от дошлата демокрация.

Обществените отношения сега се изграждат въз основа на договор, гаранциите за спазването на този договор са най-трудни - тяхното процесуално изпълнение невинаги е гарантирано, което се вижда днес.

Осъзнават ли сегашните политици /до 1994 г./ какво допринасят за своята страна.

/Пресслужба "Куриер"/

15:40:00
13.04.1994 г.

Редактори: Нина Гаврилова
                    Цанка Стойчева - деж. ред.
Технически изпълнители: Галя Дамянова
                                           Цвета Любомирова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!