София, 13 април 1992 година
        Брой 72 (602)

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов

София, 13 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ НАЦИЯТА "ПРИЗВАНИ СМЕ ДА ПРЕВЪРНЕМ БЪЛГАРИЯ В НОРМАЛНА ДЪРЖАВА" НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ПО ПОВОД НА ПРОВЕДЕНАТА IV НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА СЪЮЗА (11 И 12 АПРИЛ 1992 Г., СОФИЯ).

България вече направи своя избор. Прие демокрацията. След десетилетия тоталитарно комунистическо управление страната се намира в небивала по размерите си икономическа криза. Нанесени са тежки поражения върху моралните и духовните устои на обществото. Но нашата Родина намери сили и пое по нов път - път на раздяла с комунизма и смяна на системата. Съюзът на демократичните сили е единствената политическа сила, способна да изведе България от икономическата и духовната разруха и да утвърди демократичните институции и ценностите на гражданското общество.

Само за няколко месеца Съюзът на демократичните сили доказа, че може да управлява страната според законите и конституцията. Ние носим своята отговорност. Законодателната дейност на парламента, действията на правителството и президента, както и международното признание за развитието на демократичните процеси у нас доказват това.

Националната конференция на Съюза на демократичните сили постави редица проблеми, разкри обективни и субективни трудности в работата по утвърждаване на законността, за по-добро функциониране на институциите и за освобождаването на администрацията и стопанските ръководства от некомпетентни или действащи деструктивно кадри. Оценени бяха и достойнствата, и недостатъците в дейността на Съюза на демократичните сили.

Взетите от конференцията решения изразяват решимостта на СДС да действа за пълно отърсване на всички сфери на живота от комунистическото наследство и изискването й да се активизира дейността на всички държавни институции в тази насока. Специално внимание следва да се отдели на работата на съдебните и следствените органи за привличане под отговорност на всички лица, извършили престъпления, и за безпощадна борба срещу корупцията.

Ние осъзнаваме огромната тежест на тези задачи. Разбираме, че днес ние трябва да изтеглим колата, която друг вкара в калта. И знаем, че много от упреците, които ни очакват, ще бъдат за чужда вина.

Но ние сме призвани чрез мандата на избирателите да положим всички необходими усилия за извеждане на Отечеството от кризата и за превръщането му в нормална държава. Поели сме отговорността за това. И ще го сторим.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 13 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЯ НА IV НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ, ПРОВЕДЕНА НА 11 И 12 АПРИЛ 1992 Г. В СОФИЯ.

I. Препоръчва на Парламентарната група (ПГ) на СДС:

1. В законодателната си дейност да обърне особено внимание и отдаде първостепенно значение на следните законопроекти:

а) Законът за приватизацията да бъде разгледан приоритетно - по възможност още в предстоящите заседания, като в него се предвидят ефективни механизми за установяване и контрол върху източника на средствата и капиталите, с които се участва в приватизацията, включително конфискуването на незаконно придобити средства и капитали и такива, вложени чрез подставени лица.

б) Втори приоритет да бъде законопроектът за изменение и допълнение на Закона за пенсиите.

в) Измененията в Кодекса на труда да бъдат следващият приоритетен законопроект, който да бъде внесен в пленарната зала. Имайки предвид, че този законопроект има непосредствено значение за бързата смяна на политическата и икономическата система, в него да бъдат включени разпоредби, които да създават законова основа за разграждане на стопанската номенклатура и за отстраняване на некомпетентните ръководители на всички нива и да се даде възможност на Министерския съвет и органите за управление да предприемат енергични действия за практическото осъществяване на структурни и персонални промени.

В същия смисъл и с оглед на същите цели да се разгледа законопроектът за държавните служители.

г) Да се внесат предложения за изменения и допълнения на Наказателния кодекс, предвиждащи строга отговорност за посегателства върху частната собственост, за грабежи, корупция, за посегателства върху личността, върху културни ценности. Да се преразгледат формите на стопанска престъпност, като особено внимание се обърне на новите форми - пране на мръсни пари, износ на противозаконно придобити имущества, престъпна икономическа дейност от мафиотски тип и др.

д) Приоритетно да се разгледат проектозаконите за организация на науката, за интелектуалната собственост и за системата на научните степени и звания.

2. Да се предприемат енергични мерки, за да бъде извършена проверка на изборните книжа и установяване на пълната истина за изборите за Велико народно събрание.

3. Да предприеме необходимите законодателни и практически действия за разсекретяване на досиетата на народните представители, министрите, висши държавни служители, членове на ръководства на партии и местни, общински и регионални Координационни съвети на СДС.

4. Да бъдат предприети действията от компетентност на Народното събрание за преминаване на специалните служби към Министерския съвет, тяхното преструктуриране и гарантиране на парламентарен контрол върху дейността им.

5. Да ускори и да подпомогне реформите в Българската православна църква и да създаде законодателни условия за повишаване на религиозната култура на българина чрез въвеждане на специални часове в училищата и чрез предавания по радиото и телевизията.

II. Препоръчва на правителството:

1. Да извърши във възможно най-късия срок структурни и персонални промени в министерствата, ведомствата и Министерския съвет, както е предвидено в решенията му. Особено внимание да се обърне на преструктурирането на Министерството на икономиката и търговията, Министерството на земеделието, както и на отстраняването на некомпетентните служители. Тези промени и изобщо кадровата политика да се извършват в условията на откритост и гласност. Всеки министър носи персонална отговорност за кадровата си политика.

2. Да бъдат изградени приоритетно здравноосигурителните и пенсионни фондове.

3. Да информира веднъж месечно ПГ на СДС за дейността си и за дейността и проблемите в отделните министерства.

4. При приемането на закони, които предвиждат подзаконови нормативни актове за приложението им, Министерският съвет и съответните министри да издават тези актове във възможно най-кратки срокове, за да се осигури бързото практическо осъществяване на законите. Това важи в особено голяма степен за Правилника за приложение на Закона за собствеността и ползване на земеделските земи.

5. Да разработи приоритетно енергийна стратегия на страната.

6. Да се ускори започнатата реформа в Българската армия и полицията, като се обърне внимание на персоналните промени на всички нива. Да се вземат необходимите мерки за пререгистрация на притежаваното оръжие от граждани и за изземването на незаконно притежаваното оръжие.

III. Препоръчва на кметовете и общинските съветници, избрани със синята бюлетина, да се ангажират за осъществяване на структурни и персонални промени в общините и кметствата съгласно критериите, формулирани в т. II. 1.

IV. Възлага на НКС на СДС:

1. Да създаде необходимите постоянно действащи звена за формиране на предложения и концепции относно най-важните направления в дейността на СДС като например: група за анализи и стратегии, експертна група по икономически въпроси и т.н.

2. Да предприеме демократични, но енергични мерки за привличане в структурите и апарата на СДС на компетентни и некомпрометирани личности, като по-специално в местните КС да не влизат лица, осъдени за престъпления или заемали ръководни длъжности в политическата йерархия на БКП. Да се обсъди програма за обучение и развитие на такива специалисти.

V. СДС изразява загриженост и ще съдейства на следствените прокурорски органи за подвеждане под отговорност на лицата, които извършват престъпления, на виновниците за икономическата криза и на лицата, извършили престъпления по време на възродителния процес и престъпления срещу човечеството.

София, 12 април 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 13 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ КОНСУЛТАТИВЕН СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКИЯ КОНСТИТУЦИОНЕН ФОРУМ ЗА ИКОНОМИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА В БЪЛГАРИЯ.

Промяната на политическата система в нашата страна е безспорен факт. За съжаление не така стои въпросът с промяната на икономическите основи на нашето общество, която е свързана с:

- връщане на незаконно отнетата собственост;
- създаване на условия за съществуване на пазарна икономика (изграждане на законна основа на пазарната икономика; гарантиране на собствеността; условия за нормално функциониране на пазарно стопанство и т.н.);
- изграждане на система за гаранции за справедлива промяна на икономическата система.

Връщането на незаконно отнетата собственост се регулира от Закона за земята и Закона за реституцията, които трябваше да възстановят справедливостта и да гарантират ускореното развитие на промяната в икономическите основи. Някои текстове в законите са в интерес на малка група от хора и са в ущърб на интересите на цялото общество. Става дума за връщането на земята в реални граници, неяснотите по отношение на останалото селскостопанско имущество, връщането на сгради на магазини, които бързо променят първоначалното си предназначение и т.н. За съжаление и Законът за чуждестранните инвестиции, и Законът за банките също не защитават по най-добрия начин интересите на България. Дали това е резултат от некомпетентността на авторите им, или следствие от други интереси, е въпрос, на който ние ще търсим отговор.

В момента се приема Законът за приватизацията. Интересите на по-голяма част от българския народ (държавни служители, интелигенция, пенсионери) остават извън полезрението на народните избраници. Това, че една трета от българския народ не е представена в Народното събрание, не означава, че то не трябва да се съобразява с нея. Не е публикуван нито един проект на закон, който е от жизнено значение за широки слоеве от населението. Българската общественост се поставя пред свършен факт с всеки приет закон.

Конституционният форум настоява за:

- публично обсъждане на принципите за извършване на приватизацията;
- създаване на парламентарна комисия за разследване на извършената "де факто" приватизация на много предприятия и търговски фирми и публикуване на резултатите от нейната работа.

Само по този начин нашата общественост може да бъде убедена, че справедливостта ще възтържествува.

София, 9 април 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 13 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ВИСШИЯ ДУХОВЕН СЪВЕТ НА МЮСЮЛМАНИТЕ В БЪЛГАРИЯ ПО ПОВОД ОПИТИТЕ ЗА ОТСТРАНЯВАНЕ НА ЛЕГИТИМНОТО РЪКОВОДСТВОТО НА МЮСЮЛМАНСКОТО ИЗПОВЕДАНИЕ.

Висшият духовен съвет на мюсюлманите в България като единствено легитимен орган на мюсюлманското изповедание на заседанието си на 7 април 1992 г. в София обсъди събитията в последните месеци и недостойната игра на органи и длъжностни лица от изпълнителната власт с мюсюлманското изповедание и

Д Е К Л А Р И Р А

1. Изразява своя протест срещу организираните и поощрявани от органи и длъжностни лица от изпълнителната власт действия за налагане на послушни религиозни водачи и в крещящо нарушение на конституцията и законите и за отстраняване на единствено легитимното ръководство на мюсюлманското изповедание.

2. Протестира срещу организираното и съгласувано провеждано бездействие на органи на полицията, Министерството на вътрешните работи и държавни служители от изпълнителната власт за отстраняване самоуправното завладяване на мюфтийството.

3. Уведомява с голямо удовлетворение, че с определение от 7 април 1992 г. по адм.х.дело 212/92 г. Върховният съд на Република България е спрял изпълнението на Решение N 14 от 10.2.1992 г. и Решение N 19 от 21 февруари 1992 г. на Дирекцията по вероизповеданията за назначаването на послушни самозвани районни мюфтии и главен мюфтия.(

С това се сложи край на незаконната дейност на Дирекцията по вероизповеданията, на т.нар. самозван ВРЕМЕНЕН СЪВЕТ, оглавяван от самозвания главен мюфтия.

4. Висшият духовен съвет на мюсюлманите и главният мюфтия д-р НЕДИМ ХАФЪЗ ИБРАХИМ ГЕНДЖЕВ са се обърнали към Главната прокуратура и министъра на вътрешните работи за:

- отстраняване на самоуправството чрез завземане с взлом на канцелариите на Главното мюфтийство на 26 март 1992 г.;
- търсене на отговорност от лицата, осъществили или подпомагали самоуправните действия за завладяване на Главното мюфтийство;
- възстановяване владението на сградата на Главното мюфтийство от единствено легитимния Висш духовен съвет и главния мюфтия.

БРАТЯ МЮСЮЛМАНИ,
Висшият духовен съвет на мюслюманите ви призовава да запазите спокойствие и достойно да реагирате на всякакви опити за незаконна намеса в религиозните дела на мюсюлманите от всякакъв род самозвани и покорни слуги на Дирекцията по вероизповеданията.

Висшият духовен съвет на мюсюлманите и главният мюфтия изказват своето съжаление за недостойното поведение на Българската телевизия, предоставила телевизионно време на незаконния самозван главен мюфтия и недопуснала законния главен мюфтия да ви поздрави по случай празника.

ИСТИНАТА, БРАТЯ МЮСЮЛМАНИ, ЩЕ ВЪЗТЪРЖЕСТВУВА. ДА БЪДЕМ ДОСТОЙНИ ЗА НЕЯ.

АЛЛАХ ДА ВИ ДАРИ СЪС ЗДРАВЕ И ЩАСТИЕ.

Председател на висшия духовен съвет и главен мюфтия: Д-р Недим Хафъзибрахим Генджев

Членове на Висшия духовен съвет:

1. Зекирие Ахмедов Халибов, р.мюфтия в Разград; 2. Басри Махмуд Хаджишериф, р.мюфтия в Шумен; 3. Ариф Караибрахим, р.мюфтия в Смолян; 4. Басри Салиев, р.мюфтия в Пловдив; 5. Шинаси Шакиров, р.мюфтия в Добрич; 6. Исмаил Хакъ Мехмед, р.мюфтия в Айтос; 7. Феим Контилев, за р.мюфтия в София.

София, 7 април 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 13 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ИВАН ТАТАРЧЕВ ОТ 33-МА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ОТ ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ПО ПОВОД НА ОПИТ ЗА УПРАЖНЯВАНЕ НА ФИЗИЧЕСКО НАСИЛИЕ НАД ДЕПУТАТ.

УВАЖАЕМИ Г-Н ГЛАВЕН ПРОКУРОР,

С огромно безпокойство следим зачестилите в последно време действия, осъществявани от определени сили в Българската социалистическа партия и свързани с нея партии и организации, с които се цели дестабилизиране на обстановката в страната и предизвикване на актове на насилие спрямо органите на властта.

Тези действия са най-разнообразни. Като се започне от нееднократните призиви за противопоставяне на действащите в страната закони и за неподчинение на органите на властта, оправомощени да прилагат тези закони, и се достигне до посегателства върху личната неприкосновеност на народни представители. Очевидна е и връзката между тези конкретни действия и призивите, които се съдържат в декларации и изявления на ръководни дейци на БСП, някои от които бяха огласени и чрез средствата за масова информация.

Особена тревога предизвикаха събитията от днешния ден, които се случиха около и вътре в сградата на висшия законодателен орган - Народното събрание. След като от няколко дни депутати от БСП и сателитните й партии организират и подстрекават групи хора около сградата на Народното събрание, с което се пречи на народните представители свободно да влизат и излизат и да осъществяват своите правомощия, днес, 9 април 1992 г., се достигна и до упражняване на физическо насилие спрямо депутат от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, който беше замерян с камъни. Всички тези действия изцяло попадат под състава на чл. 270 от Наказателния кодекс. Извършителите и подбудителите лесно могат да бъдат установени, тъй като съществуват достатъчно свидетели, както и снимков материал.

Това действие извън сградата на парламента беше последвано и от подобно действие вътре в сградата, и то осъществено от народния представител Вълкан Вергиев, който нанесе удари, причиняващи лека телесна повреда на председателя на Комисията по бюджета и финансите в момента, когато същият започваше доклада във връзка със законопроекта за държавния бюджет.

Всички тези действия, осъществявани от представители на БСП и другите сателитни организации, попадат под различни състави на Наказателния кодекс. Ето защо се обръщаме към вас с молба в изпълнение на дадените ви правомощия да предприемете необходимите действия за възбуждане на наказателна отговорност срещу виновните лица - извършители и подбудители.

Готови сме да подкрепим всички констатации в това писмо с конкретни доказателства.

София, 9 април 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/
 

*  *  *

София, 13 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ ЗА ОРГАНИЗИРАНЕ НА ПРЕНАСЯНЕТО НА ТЛЕННИТЕ ОСТАНКИ НА Д-Р Г.М. ДИМИТРОВ.

На 29 ноември 1992 година се навършват двадесет години от смъртта на д-р Георги М.Димитров, починал и погребан в САЩ.

Приятелите му го наричаха Гемето - враговете също.

Рожба на българския чернозем, убеден демократ и честен българин, той олицетворява величието на демократичните идеали на БЗНС. Велик патриот и смел борец против всякаква форма на диктатура и насилие, пръв застана срещу присъединяването на нашата страна към хитлерофашистката коалиция и затова в един шумен процес през есента на 1941 г. получава смъртна присъда като "предател" на българския народ. След завръщането си в България на 23 септември 1944 г. от изгнание д-р Г.М. Димитров издига високо принципите на демокрацията и плурализма и лозунга "Хляб, мир, свобода и народовластие" и затова бе принуден от комунизма отново да напусне България и пак в шумен съдебен процес бе осъден като "враг на народа" и "предател".

Несгодите на изгнаничеството не сломяват неговия борчески дух, нито пък отслабват вярата му, че рано или късно България ще бъде свободна, независима и демократична.

Ние се обръщаме към неговите съидейници у нас и в чужбина, към обществени организации, партии, държавни ведомства и фирми, към всички българи с призив за организиране на пренасянето на тленните останки на този достоен българин на родна земя.

Инициативен комитет:

д-р Желю Желев, Блага Димитрова, Стефан Савов, Филип Димитров, проф. Александър Янчулев, Димитър Луджев, Стоян Ганев, Йордан Василев, Асен Агов, Иван Гарелов, Бойко Станкушев, проф. Чарлз Мозер, земеделска дружба "Д-р Г.М. Димитров" - Ню Йорк, представена от Атанас Иванов, земеделска дружба в Гермерсхайм, представена от Димитър Кръстев, проф. Марин Пундев - Вашингтон, Йордан Пиналски - Чикаго, Стоян Михайлов - Калифорния, Христос Сърбов - Вашингтон, Георги Василев - Лудвигсхафен, Георги Пинчев, Тодор Кавалджиев, проф. Михаил Димитров, Иван Семков, Димитър Баталов, Банка за земеделски кредит София, представена от Янко Янев, Авиокомпания "Джес еър", представена от Тодор Стайков.

Оперативно бюро: Никодим Попов - председател, Руси Карапетков - заместник-председател, Драголюб Гаджев - секретар.

София, 8 април 1992 г.

София 1000, площад "Славейков” 4а, ПК 1337 телефони: 39-33-51 и 66-23-59 факс 800 367

За набиране на средства:
Банка за земеделски кредит София лева 5851808027004 долари 422 376 3001  герм.марки 422 376 3010

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 13 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАТУТ (ЧАСТ ВТОРА - ПОСЛЕДНА) НА НАЦИОНАЛЕН ПРОФЕСИОНАЛЕН СИНДИКАТ "ПОДКРЕПА" (НПС "ПОДКРЕПА), ПРИЕТ НА ПЪРВИЯ КОНГРЕС В РУСЕ НА 29 МАРТ1992 Г.

Р А З Д Е Л   V
К О Н Т Р О Л Н А   К О М И С И Я

Чл. 25. Контролната комисия е висш контролен орган върху дейността на Съюзния съвет, Изпълнителния съвет и другите органи на НПС "Подкрепа", както и по спазването на този статут. По отношение на съюзните формации тя оказва методическа помощ.

Чл. 26. Контролната комисия се състои от: председател, секретар и петима членове, избрани от конгреса. Контролната комисия приема свой правилник. Тя взема решения с обикновено мнозинство.

Чл. 27. Контролната комисия може да разглежда и да дава становище по спорове, възникнали между съюзените формации.

Р А З Д Е Л   V I
С Т Р А Н И   П О   С Т А Т У Т А   Н А   Н П С   "П О Д К Р Е П А"

Чл. 28, ал.1. Страни по този статут могат да бъдат само юридически лица.
ал.2. Членове на НПС "Подкрепа" могат да бъдат само страните по този статут.

Чл. 29, ал.1. Синдикалната формация може да представи заявление за признаване и присъединяване към този статут, както и за членство в НПС "Подкрепа" с протоколно решение.
ал.2. Заявленията се придружават от организационните документи (устав, програма, учредителни протоколи) на формацията.
ал.З. Съюзният съвет се произнася по всяко представено заявление в присъствието на упълномощен представител на заявителя, след като Контролната комисия представи своето становище в срок от един месец.
ал.4. Съюзният съвет уведомява писмено заявителя за своето становище.
ал.5. Заявителят в срок от един месец от изпращане на становището, при положителен характер на същото, изпраща упълномощен представител, който да парафира оригиналите на този статут.
ал.б. Всяка съюзена формация получава копие от парафирания от нея статут с подписа на президента на НПС "Подкрепа", който се счита за оригинал.

Чл. 30. Всички съюзени формации са длъжни:

1. Да спазват правовия ред и нормите на човешкия морал.
2. Да спазват този статут.
3. Да правят отчисления към бюджета на НПС "Подкрепа" в размер на 1 (един) лев на член от съюзената формация месечно, отчитайки инфлационния индекс.

Чл. 31. Всички съюзени формации са с равни права като страни по този статут.

Чл. 32, ал.1. Съюзна формация може да се оттегли като страна по този статут, като писмено уведоми Съюзния съвет и Контролната комисия за това си намерение.
ал.2. Органите на Съюза трябва да се произнесат по повдигнатия въпрос в срок до един месец от изпращането на уведомлението.

Р А З Д Е Л   V I I
Ф О Н Д О В Е   И   И М У Щ Е С Т В А

Чл. 33. НПС "Подкрепа" владее движими и недвижими имущества.

Чл.34. Фондовете на НПС "Подкрепа" се попълват за сметка на:

1. Вноски на съюзените формации съгласно решение на компетентните органи.
2. Членски внос.
3. Дарения.
4. Стопанска дейност.

Чл. 35. НПС "Подкрепа" може да разполага със собствени средства за масово осведомяване. Статутът на тези средства се предлага от Изпълнителния съвет и се утвърждава от Съюзния съвет.

Чл. 36. Фондовете се формират, набират и разходват с акт на Съюзния съвет и в съответствие с този статут.

Чл. 37. Бюджетът на НПС "Подкрепа" се утвърждава от конгреса или от Съюзния съвет по предложение на Изпълнителния съвет за срок от една година.

Чл. 38. Финансовата дейност на НПС "Подкрепа" е открита и годишният отчет за нея се публикува в специален бюлетин и се изнася пред конгреса. Финансовата дейност се контролира от Контролната комисия.

Р А З Д Е Л   V I I I
Д О П Ъ Л Н И Т Е Л Н И   Р А З П О Р Е Д Б И

Чл. 39. Едно лице може да заема само една длъжност в органите на НПС "Подкрепа" за не повече от два мандата.

Чл. 40. Изборните длъжности се избират за срок от две години.

Чл. 41. Този статут влиза в сила от момента на подписването и подпечатването му.

Чл. 42. Неуредените въпроси се уреждат с решение на Съюзния съвет, доколкото не са уредени в действащото законодателство.

Чл. 43. Решенията на органите на НПС "Подкрепа" могат да се обжалват по съдебен ред.

Този статут е приет от делегатите на Първия конгрес на НПС "Подкрепа" на неговото четвърто редовно заседание.

Русе, 29 март 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 13 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ (ЧАСТ ПЕТА - ПОСЛЕДНА) НА БЪЛГАРСКАТА РАБОТНИЧЕСКА ПАРТИЯ (БРП).

Чл. 29. ЦК на БРП на свое първо заседание след конгреса избира Изпълнително бюро за ръководство на партията между пленумите и секретариат за текущата работа от организационно-изпълнителен характер и за проверка изпълнение решенията на партията.

ЦК избира председател на ЦК на БРП и определя състава на ИБ.

Чл. 30. За изпълнение решенията на партията в ЦК и по места се създават следните отдели:

а) организационен;
б) идеологически;
в) икономически;
г) административно-стопански;
д) международен (само в ЦК).

По решение на ЦК могат да бъдат създавани или закривани дадени отдели в зависимост от необходимостта.

Чл. 31. Въпросите за промяната името на партията, за нейното обединяване, сливане с други партии или разпускане се решават само на конгреса на БРП.

РАЗДЕЛ VII
НАКАЗАНИЯ ПРИ НАРУШЕНИЕ НА ПАРТИЙНАТА ДИСЦИПЛИНА

Чл. 32. За нарушаване Устава на БРП и за неизпълнение на нарежданията и решенията, опити за фракционна дейност, фракционизъм, опити за разцепление на партията, прояви на кариеризъм, погазване на партийния морал и етика и за нарушаване на законността в страната се налагат следните наказания:

ЗА РАБОТНИЧЕСКИТЕ КОМИТЕТИ - предупреждение, порицание, разпускане (разформиране).

ЗА ОТДЕЛНИТЕ ЧЛЕНОВЕ - бележка, мъмрене, порицание, строго мъмрене, изключване от БРП. Прилагането на наказанията се степенува в зависимост от виновността. Провиненията на членовете се разглеждат в РК, в която членуват.

Чл. 33. Въпросът за изключване на партиен член се решава от събрание на РК. Решението за изключване се смята за прието, ако за него са гласували повече от половината от членовете на РК.

Чл. 34. Въпросът за привличане към партийна отговорност на член на ЦК или кандидат-член и член на ЦКРК се решава от ЦК.

Въпросът за изключване от партията на член или кандидат-член на ЦК се решава от конгреса, а между конгресите - от пленума на ЦК. Решението се смята за прието, ако за него са гласували не по-малко от две трети от членовете на ЦК.

Въпросът за изключване на член на ЦКРК се решава от конгреса на партията, а между конгресите - от пленума на ЦК на БРП. Решението се смята за прието, ако за него са гласували не по-малко от две трети от членовете му.

РАЗДЕЛ VIII
ФИНАНСОВИ СРЕДСТВА НА ПАРТИЯТА

Чл. 35. БРП е юридическо лице и седалището на ЦК на БРП е град София.

Чл. 36. Партията осъществява своята дейност на принципа на самоиздръжка. Паричните средства се набират от постъпления от членския внос, доброволно набиране на средства, дарения, стопанска дейност (позволена от Закона), наследства и др.

Чл. 37. Ежемесечният членски внос е: за безработни и учащи се - 2 лева, за пенсионери - 0,5 % от размера на пенсията, за работещи - 1 % върху чистата работна заплата. Встъпителният членски внос е пет лева.

Чл. 38. Членският внос се разпределя:

за РК - 20 %, за ГРК (ОРК) - 15 %, за Областния работнически комитет - 15 %, и за ЦК - 50 %.

РАЗДЕЛ IX
СИМВОЛИ НА ПАРТИЯТА

Чл. 39. Символи на партията са: червено знаме със сърп и чук в средата.

РАЗДЕЛ X
ПАРЛАМЕНТАРНА ДЕЙНОСТ НА ПАРТИЯТА

Чл. 40. Избраните народни представители, членове на БРП, образуват парламентарна група и развиват дейността си, спазвайки Правилника за вътрешния ред на Народното събрание.

а) Народните представители строго спазват и отстояват интересите на трудовия народ в Република България.
б) Привеждат в изпълнение платформата на партията, оповестена пред народа в периода на предизборната борба.

РАЗДЕЛ XI
ПРЕДСТАВЛЯВАНЕ НА БРП

Чл. 41. БРП се представлява пред другите партии и държавни органи от председателя на ЦК на БРП или упълномощени от него лица (секретаря по организационните въпроси и секретаря по идеологическите въпроси).

/Пресслужба "Куриер"/
 

*  *  *

СПЕЦИАЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ
 РЕГИСТЪР НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ В БЪЛГАРИЯ

027. ДВИЖЕНИЕ "ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА” (ДГИ)

Първообраз на движението е Регионалната група за гражданска инициатива, която се създава с чисто политически цели на 25 декември 1988 г. в Русе. На 25 ноември 1989 г. по време на масов митинг в Южния парк на столицата групата прераства в общонационална структура и се учредява Движение "Гражданска инициатива”. ДГИ е един от съоснователите на СДС.

Движението се ръководи от стремежа да бъде политически инструмент на гражданството за решаване на социално-икономическите проблеми; да бъде гарант, инициатор и извършител на съществени демократични преобразувания в страната.

Основните насоки на дейността на ДГИ са свързани със засилен граждански контрол върху органите на изпълнителната власт по места, с установяване на контакти и взаимодействие с общинските власти и кметовете по всички въпроси за излизане от кризата, за осъществяване на програмата на СДС за Повишаване на благосъстоянието на населението, за благоустрояването на градовете.

На последната конференция на ДГИ (4 април 1992 г.) се очертаха и основните актуални задачи: да се търсят средства за разширяване на борбата срещу комунистическото присъствие в държавния апарат, за борба със стопанската номенклатура; законодателна инициатива за обявяване дейността на БКП като престъпна и противонародна, а самата БКП - за престъпна организация.

На изборите за Велико народно събрание и за Народно събрание движението участва в листата на СДС и има представители в парламента.

Ръководен орган на ДГИ е Националният съвет. Председател на движението е Любомир Собаджиев.

Адрес за контакти:
София, ул. "Раковски" 134
тел. 65-93-40; 65-92-21; факс 65-93-35

/Пресслужба "Куриер"/

11:00:36
13.04.1992 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.   
                           Любомир Йорданов
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!