София, 13 февруари 1992 година
        Брой 31 /561/

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов

София, 13 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕЗОЛЮЦИЯ НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ /ВС НА БСП/ ЗА ПОЛОЖЕНИЕТО В БЪЛГАРИЯ СЛЕД ПРЕЗИДЕНТСКИТЕ ИЗБОРИ, ПЕРСПЕКТИВИТЕ НА СТРАНАТА И ЗАДАЧИТЕ НА ПАРТИЯТА.

С президентските избори завърши цикълът на реално установяване на основните държавни институции в съответствие с изискванията на новата Конституция на страната.

Сега, след спечелването на президентската институция от двойката Желев-Димитрова, СДС /движение/ има почти пълната власт в страната. Зад фасадата на отделни институции отново започва процес на сливането на властите. Силно се стеснява ролята на местната власт. Отново една партия - този път СДС /д/, се сраства с държавата.

Въпреки монолитната подкрепа на Движението за права и свободи /ДПС/ и въпреки призивите за поддръжка от ръководствата на повечето центристки партии, СДС /д/ не постигна мечтаната и предварително рекламирана блестяща победа и развитие на изборния успех от 13 октомври 1991 година. Избирателите проявиха голяма зрялост. За народа, за международната общественост стана ясно, че у нас се създават условия за възникване на нова лява алтернатива - широкопредставителна, истински демократична, социално ориентирана.

Страната ни навлезе в нов политически период, в който основните противоречия се задълбочават. Опиянени от властта "нови политици" показват своята некомпетентност да решават икономическите, политическите и националните проблеми, учат се, и то недостатъчно добросъвестно и отговорно, на гърба на народа в драматичен период от нашата история.

Икономическото положение е тревожно и скоро ще бъде критично. "Реформата", осъществявана вече една година от СДС /д/ създава повече проблеми, отколкото решава, и засилва дезорганизацията в икономиката. По политико-идеологически съображения губим трудно завоювани пазари. С рекордна инфлация и спад на производството България е най-тежко засегнатата от кризата източноевропейска страна. Върху спадащото промишлено производство е наслагва и чисто идеологическата "административна хайка" срещу кооперативните стопанства и се пренебрегва свободната воля на хората, които възстановяват своята собственост. Това разрушава нашето земеделие. Над страната е надвиснала опасност от глад. Потреблението сведено до това от 1960 г. и намалява още.

В драстично противоречие с реалните нужди на хората днес законодателните инициативи на СДС /д/ преимуществено уреждат лични проблеми на част от властващите, чрез примитивна реституция и административна антисоциална приватизация. Не се защитават интересите на националния труд, на националния бизнес и капитал. Срамните законопроекти за отмяна на Народния съд, за "декомунизацията", за конфискацията и други, целят не справедливост, а реставрация на режима отпреди 1939 г. - режим на богаташи и бедняци, на чорбаджии и ратаи. Тенденциите към авторитарна власт проправят пътя на монархията и неофашизма. Културата, науката и образованието са под ударите на едва прохождащия пазар и загиват стъпка по стъпка. Националният интелектуален потенциал е унижен, разпилян и неизползван.

По-прозорливите политици разбират безперспективността и опасността на този политически курс. Към традиционните котерийни борби в СДС се прибавя и разслояването в неговия електорат. Разочарованието от крайнодясната политическа и икономическа линия, от непрофесионалните, арогантни и самонадеяни политици е факт. Широко рекламираната "синя идея" губи своята привлекателност. Обещаваната "нежна революция" не се състоя. За да запази влияние я власт, СДС може да прибегне до "нежна диктатура".

На тази тенденция открито се противопоставят все по-широки обществени слоеве. Нараства противодействието от центристки ориентираните партии.

Появиха се нови демократични политически кръгове. Подкрепата на независимите кандидатпрезидентски двойки е резултат от реални социални и политически процеси. Те ще играят роля и в бъдеще, особено сред младежта, интелигенцията и бизнеса.

И след избора на президент тежкото икономическо положение и липсата на демократични традиции не позволяват политическото напрежение в страната да спадне. Българският политически живот продължава да бъде нестабилен, бурен, с неочаквани трусове.

След изборите социалистите имат основание за ново самочувствие. Пред БСП се разкриват нови възможности. Тя запазва своя електорат, постепенно излиза от политическа изолация и е основна политическа сила, която днес реално противостои на реставраторската вълна, заедно с другите участници в политическия живот от средите на извънпарламентарната опозиция. Тя е надежда за реална алтернатива в общественото развитие.

Основна вътрешнополитическа задача на БСП е да продължи своето отваряне към обществото. Това означава да създаваме и усвояваме нови модели на политическо поведение, нови връзки, взаимодействия и сътрудничество с най-широки кръгове от населението, като откликваме на съвременните интереси и нужди на нашето общество.

Ние, българските социалисти, сме призвани да проявяваме своето активно присъствие навсякъде - в квартала, в общината, в региона, в парламента, при защита на интереси на населението, за укрепване на демокрацията, против рецидивите на старата номенклатура и произвола на новата номенклатура.

В синдикатите, в съюзите и в спонтанните акции на пенсионерите, безработните, жените, студентите, младежите да участваме активно и ръка за ръка с всички, с които имаме общи интереси.

На национално, регионално, общинско и местно ниво да общуваме с всички политически сили, които са за защита на демокрацията и общочовешките ценности и имат критично отношение към политиката на СДС /д/, към отделни закони и разпоредби, към местни произволи или грешки. Нека идейните, религиозните и етническите различия, старите сметки и предубеждения не са пречка за съвместни позиции и действия по конкретни въпроси. Необходимо е по-голямо и конкретно внимание към специфичните социални, културни и политически проблеми на етническите общности.

БСП постепенно разширява международните си контакти. Възможности за по-пълно отваряне на партията към световната и европейската левица и за осигуряване на политическо, идейно и друго взаимодействие тепърва ще се разкриват. Контактите с централните ръководства, местните организации и отделните социалисти имат и ще имат силно вътрешнополитическо влияние.

Висшият съвет на БСП предлага на депутатите от Парламентарния съюз за социална демокрация /ПССД/ да засилят своята компетентна и безкомпромисна критика на парламентарния диктат на СДС/д/ и ДПС. Да се противопоставят на закони, които решително не се приемат от основната маса от населението, не съответствуват на националните интереси и се посрещат с недоумение дори в чужбина. Изключително важна е връзката на народните представители от ПССД и на съветниците, избрани с червената листа, с избирателите. Да се подобри взаимодействието между депутатите и партийните структури в БСП.

Започва нов политически цикъл. От особено значение е да се формират на всички равнища групи от дейци - леви демократи, съмишленици и социалисти, които да влизат още сега в контакт с избирателите, да стават популярни, близки на хората със своите слова и дела, така че утре да се гласува не само за "цвят", но и за личности.

За да бъдат решени практическите задачи, важно условие е да обогатим идейния живот на партията. Обявената дискусия е от изключително значение за всеки социалист и организация, за цялата партия. Тя е широко отворена за социалисти, симпатизанти и опоненти ие дискусия за същността, теоретическите устои и социалната база на БСП. От нея зависи начинът, по който БСП ще се приобщава към световната левица, идейното и политическото пространство, което тя ще заеме в гражданското общество. Особено важно е дискусията, както и резултатите от нея да се популяризират широко в страната и в Европа.

Решаващо в тези съдбоносни дни е организационното състояние на партията. Репресивните закони затрудняват нашата работа. Връзките се нарушават, организациите не работят интензивно, финансовите ресурси са изчерпани. Социалистите са подложени на многостранен натиск. Мобилизацията на всички организационни и материални ресурси, солидарността между нас е обществена необходимост и голям нравствен и политически проблем.

*  *  *

Демократи, съмишленици, социалисти!

Ние не можем да зачеркнем своята най-нова история. Народ, който забравя миналото си, няма бъдеще. Да живеем в настоящето и да вървим напред!

Няма съвременно общество без свобода, солидарност и справедливост! Не може да има модерна икономика без социално пазарно стопанство!

За България има лява демократична и патриотична алтернатива! Всички заедно можем да я отстоим!

София, 11 февруари 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 13 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ИЗКАЗВАНЕ "СВОБОДАТА У НАС Е В СВОЯ ЗАРОДИШ" НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ДЕМОКРАТИЧЕН ЦЕНТЪР СТЕФАН РАДОСЛАВОВ, НАПРАВЕНО НА СРЕЩАТА НА БИВШИ ДЕПУТАТИ ОТ ВЕЛИКОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА 8 ФЕВРУАРИ 1992 Г. В СОФИЯ.

I.
Демократичният процес, който протича в България, има за задача да осъществи смяната на обществената система в нашата страна от тоталитарен социализъм към съвременно гражданско общество с пазарна икономика и парламентарна демокрация.

Демократичният процес се развива във всички сфери на обществения живот: политика, икономика, идеология, морал и култура. Това развитие е неравномерно, но обществото само установява неговите приоритети.

Изборната победа на СДС на 13 октомври 1991 г. е събитието, което слага начало на ново качество в развитието на демократичния процес у нас.

Преди всичко, политическата реформа, свързана с отстраняването на БКП/БСП от властта и с разграждането на тотолитарната държава, най-после изпревари промените в икономиката и започна да разчиства пътяпред тях. Само на основата на смяната на властта може да се извърши и цялостната смяна на обществената система. Това е така, защото в ходана смяната на системата на властта се създават и предпоставките за обрат в отношенията на труд и собственост и обществото преминава от централизирана планова икономика към пазарно стопанство.

На второ място, в политическата система на обществото започва ускорен процес на преструктуриране на две равнища:

- на равнището на политическите сили - партии и по-големи политически формации;
- на равнището на държавните институции.

У нас се създават условия за възникването на нова конфигурация на политическото пространство, свързана с разрешаването на основните противоречия в обществото.

Главното противоречие - борбата за премахване на господството на комунистическата номенклатура, има приоритет. Докато не бъде разрешено веднъж за винаги в полза да демокрацията това противоречие, то ще доминира в обществения живот и всички останали процеси в преструктурирането на политическото пространство ще се развиват забавено.

Като модел на прехода от тоталитаризъм към демокрация на равнището на политическите сили около оста комунизъм-антикомунизъм у нас се утвърждава двуполюсно разположение на двете най-големи партии, представени в Парламента - БКП/БСП и СДС. Двупартийният модел създава опасност от нарастваща конфронтация в политическия живот и от унищожение на всички извънпарламентарни партии, а заедно с тях и на политическия плурализъм, който е основа на демокрацията. От една страна, БКП/БСП и СДС са заинтересувани да останат сами на политическата сцена, но, от друга страна, доколкото се намират в постоянно противоборство, те са принудените да търсят съюзници от извънпарламентарната опозиция.

Победил в изборите на 13 октомври 1991 г., СДС изявява претенции за "цялата власт" и тази тенденция на равнището на държавните институции намира израз в стремежа към еднопартийно оцветяване на всички центрове на властта - парламент, правителство, съд и прокуратура, президент. Тази тенденция застрашава току-що започналия в нашата страна процес на разделение на властите, заложен в разпоредбите на новата Конституция. Възниква опасност от трайна дестабилизация в обществото и то търси противотежест.

На трето място, в извънпарламентарната опозиция започва процес на развитие - тя се превръща във втори център на политическия живот у нас. Извършват се промени, както в партиите, които отпаднаха от парламента, така и в партиите, които не бяха представени в него досега. Политическите сили, които напуснаха парламента до 13 октомври 1991 г., бяха разположени между БКП/БСП и СДС. След загубата на изборите те, заедно с цялата останала извънпарламентарна опозиция, отхвърлят БКП/БСП, както и ДПС като политически формации - продукт на тоталитарното минало. У нас възниква опасението, че СДС може да придобие тоталитарен облик.

С разрешаването на противоречието "комунизъм-антикомунизъм" и след отстраняването на БКП/БСП, политическото пространство ще насочи своето преструктуриране на друга, социално-икономическа основа и ще се придвижи по оста "ляво-дясно". В този процес извънпарламантарната опозиция ще заеме водещото място, защото в нея се заражда "втората смяна" на парламентарната демокрация - партиите на труда и партиите на собствеността. Социалната диференциация на обществото, свързана с икономическата реформа, неизбежно ще създаде потребност от защита на различните икономически интереси в политиката.

II.
Българският демократичен център /БДЦ/ е естествен продукт на описваните обществени проиеси и представлява пръв опит за консолидация на политическите сили от извънпарламентарната опозиция - зародиш на бъдещия политически живот у нас. БДЦ не е между "ляво и дясно". БДЦ е обединение на "ляво и дясно" от ново качество. БДЦ не епредизборна коалиция и не е "второ издание" на СДС. Той е нова форма на политическо сътрудничество.

В БДЦ участват:

От една страна, партии, обединени в либерален /десен/ блок и това са партиите от бившия СДС-либерали /демократическа партия - Пловдив, Демократическа партия "Консервативен сговор", Зелена партия в България и Партия Либерали/.

От друга страна, партии, обединени в социалдемократически /ляв/ блок, или бившия СДС - център /БСДП, Политически клуб "Екогласност" и АСО-независими/.

Тези партии и организации са неделима част от демокрацията в нашата страна. Повечето от тях са основателки на СДС.

В БДЦ всички политически сили запазват изцяло своята идейно-програмна политическа и организационна самостоятелност. Решенията се вземат с пълно съгласие, а когато то не може да се постигне, всяка политическа сила изразява самостоятелно своето становище. БДЦ има политически съвет, в който участват по двама души от всяка политическа партия - нейният лидер и още един член от централното и ръководство. Политическият съвет взема решение по основни въпроси и избира изпълнително ръководство в състав: председател, заместник-председател, трима секретари и говорител.

Изпълнителното ръководство решава въпроси от текущ характер и организира реализацията на решенията, взети от политическия съвет.

БДЦ няма местни структури. То изгражда работни комисии и групи по отделни въпроси, които имат за задача да следят законодателството и политиката на правителството и да подготвят неговите становища. На тази основа БДЦ определя и своето политическо поведение.

БДЦ е отворена формация. Той работи за приобщаването на всички демократични политически сили и на първо място търси сътрудничеството на земеделските съюзи.

Статутът на БДЦ е временен.

III.
БДЦ е политическа формация, насочена срещу комунизма и всички други форми на тоталитаризъм, от където и да идват те.

Затова:

- като алтернатива на Парламентарната опозиция БКП/БСП, Българският демократичен център се бори за нейното отстраняване от политическата сцена;
- като формация на извънпарламентарната опозиция Българският демократичен център ще подкрепя СДС и неговото правителство в усилията им за окончателното разграждане на тоталитарната система и ще ги критикува, ако тяхната политика застрашава интересите на българските граждани или се прилага с недемократични средства.

БКП/БСП не е и не може да бъде демократична опозиция на СДС, защото доказа, че не е в състояние да се промени. БКП/БСП си остава ретроградна политическа сила - партия на вчерашния ден. Обществото обаче има нужда от демократична опозиция. БДЦ удовлетворява тези потребности. Като нова формация на извънпарламентарната опозиция БДЦще бъде конструктивен елемент на демократичната политическа система на гражданското общество, което сега се изгражда у нас.

В условията на утвърдилото се гражданско общество парламентарната демокрация в единен механизъм ще започне да изпълнява своята роля на политически регулатор в отношенията между труда и капитала на основата на развитото пазарно стопанство, в което все повече и повече се установява партньорството между производителя, потребителя и социално осигурения човек.

Само бъдещето ще покаже дали БДЦ има място в нашия политически живот. Това ще зависи от неговото собствено поведение и от доверието на гражданите към него.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 13 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМИЯ СИНДИКАТ НА СЛУЖИТЕЛИТЕ В МИНИСТЕРСТВОТО НАВЪНШНИТЕ РАБОТИ /НСС ПРИ МВнР/ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПО ПОВОД НА ПРАВЕНИТЕ СЪКРАЩЕНИЯ В МИНИСТЕРСТВОТО. Документът е адресиран до министъра на външните работи на Република България Стоян Ганев, до колективите на дипломатическите представителства на Република България в чужбина, до всички средства за масова информация в страната и до световните информационни агенции.

ГОСПОДА,

През последните месеци в Министерството на външните работи /МВнР/ започнаха уволнения на заварения професионален състав и подмяната му с новоназначени служители. От началото на февруари 1992 г. са уволнени около 20 души и ежедневно около 10 души служители са предупреждавани, че ще бъдат уволнени.

НСС при МВнР е изумен от начина, по който сегашното административно ръководство осъществява една обективно необходима и назряла структурна и кадрова реформа във външнополитическото ведомство.

Учудва "смелостта" на действията на ръководството, недопустими от правна и морална гледна точка, от гледна точка на общопризнатите в развитите демократични общества принципи на правов ред и демокрация, по-конкретно от:

- извършването на кадровата реформа без ясни постоянни критерии за професионална оценка на служителите, регламентирани в съответни правни актове;
- провеждането на уволненията в отсъствие на утвърдена процедура за комплексна оценка на служителите, гарантираща еднаквото и равно прилагане на критериите за професионална пригодност към заварения иновоназначения състав;
- пренебрежението към социалните права и интереси на професионалния състав;
- фактически отказ на администрацията за реален диалог със синдикатапо социалните и трудовоправните аспекти на кадровата политика.

Казаното дава основание за сериозни подозрения, че в едно деполитизирано със закон ведомство се провежда кадрова политика на дискриминация по признаци, нямащи нищо общо с професионалната пригодност на служителите в МВнР.

Как да си обясним факта, че новоназначените през ноември и декември 1991 г. служители не бяха подписали до 6 януари 1992 г. изискваната от закона декларация за деполитизиране.

НСС не може да си обясни и оправдае действията на администрацията, предприемани в нарушение на конституцията и на законите на страната на нейните задължения по международноправните инструменти и актове в областта на правата на човека и на трудовите отношения.

В резултат на всичко това в МВнР се създаде ненормална социалнопсихологическа обстановка, нанасяща пряка вреда на професионалната работа. Тя стана причина за печално известните действия на отделни служители.

Във връзка с горното НСС заявява:

1. Не признава за законосъобразен начина, по който се извършват кадровите промени в МВнР, и настоява за прекратяването на подобна политика.

2. Обявява МОРАТОРИУМ върху съгласието на синдиката за освобождаването на всеки служител по смисъла на Кодекса на труда, считано от 1 януари 1992 г. до приемането на нормативна уредба за постоянните критерии за оценка на професионалните качества и на процедура, изключваща всякаква форма на дискриминация.

3. Подновява предложението си за диалог с администрацията по синдикалните аспекти на кадровата политика, изложени в писмото на НСС до министър Стоян Ганев от 8 януари 1992 г.

4. Счита, че действията на ръководството на МВнР, в нарушение на задълженията на Република България по международноправните документи и актове в областта на правата на човека, могат да доведат до уронване на престижа на страната.

София, 7 февруари 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 13 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО ПИСМО ОТ НАЦИОНАЛНИЯ ОПЕРАТИВЕН ЦЕНТЪР НА БЪЛГАРСКАТА ДЕМОКРАТ-КОНСТИТУЦИОННА ПАРТИЯ ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ ПО ПОВОД НА НЕГОВО ИЗЯВЛЕНИЕ ЗА ИСПАНСКИЯ ВЕСТНИК "ЕЛ ПАИС".

ГОСПОДИН ЖЕЛЕВ,

Националният оперативен център на БЪЛГАРСКАТА ДЕМОКРАТ-КОНСТИТУЦИОННА ПАРТИЯ се запозна с информацията, изнесена във вестниците "24 часа" и "Демокрация" от 11 февруари 1992 година, относно разговора ви с господин Тертч, специален пратеник на големия испански ежедневник "Ел Паис".

Същия вестник цитираме дословно: "Българският президент Желю Желев отхвърля възможността за възстановяване на монархията в неговата страна и защитава мнението, че покойният цар Борис III, баща на Симеон, който живее в Испания, бил военнопрестъпник и е компрометирал окончателно династията."

Изхождайки от функциите ви на държавен глава и отговорността, която носите в качеството си на такъв, ние предполагаме, че отново изнесената информация е плод или на журналистическа ИНТЕРПРЕТАЦИЯ, или на тенденциозно направени ПОДБОРКИ от вашето изказване.

В продължение на 49 години такива смели обвинения към негово величество Цар Борис III не са отправяни дори и от най-комунизираните историци.

Ако вие в своите научни изследвания, като научен работник сте се добрали до неизвестни факти и документи, касаещи личността на О’Бозе почившия ни цар и същите основателно мотивират вашето твърдение, че Цар Борис III е ВОЕННОПРЕСТЪПНИК, то би следвало да направите съответната научна публикация най-напред в България и чак тогава да информирате световните средства за информация.

Ако вашето твърдение не бъде подкрепено с необходимите за целта научни аргументи, то не само членовете на нашата партия и нейният електорат, но и всеки честен българин без разлика на политическите си убеждения, ще постави на преоценка отношението си към вашата личност и качеството ви на държавен глава.

Очакваме вие официално да потвърдите или да опровергаете изнесеното съобщение в средствата за масова информация.

София, 11 февруари 1992 г

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 13 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТКРИТО ПИСМО НА МОРЯШКИЯ СИНДИКАТ В БУРГАС КЪМ НАЦИОНАЛНИЯ ПРОФЕСИОНАЛЕН СЪЮЗ "ПОДКРЕПА" ДО ПРЕЗИДЕНТА НА КОНФЕДЕРАЦИЯ НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" Г-Н КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ.

Г-Н ТРЕНЧЕВ,

В края на 1989 г. ние се намирахме от няколко месеца в порт Риека и прекрасно знаехме какво означава ПОДКРЕПА, клубовете за гласност и демокрация, гладната стачка на дисидента Петър Манолов и цялата пасивна съпротива, която здравомислещите българи и интелектуалци показаха срещу репресивната мащина на комунизма.

Г-н Тренчев, на 10 ноември 1989 г. ние получихме глътка въздух и свобода, но наследеният ни страх все още ни задържаше, още повече че корабните комисари не бяха отзовани.

Г-н Тренчев аз, Димитър Дамянов - 4-ти механик на СРТ "Афала" с помощта на моите колеги от машинната команда на базата на програмната декларация на КТ "Подкрепа" създадохме първата синдикална организация на български кораб през януари 1990 г. Първата моряшка стачка, проведена в края на януари 1990 г. в Улапул - Шотландия, беше по инициатива на свободомислещите български моряци - риболовци, намерили сили и смелост точно в тази програмна декларация.

Г-н Тренчев, няма да се спирам на историята на възникването и учредяването на моряшкият синдикат "Подкрепа" - Бургас, който приобщи основната маса от български моряци в Бургас. Искам да се спра само на последните месеци. Всички знаем за конфликта след варненската неофициална среща, за която вие в най-елегантен комунистически стил ни обругахте. Стачката в ДМП "Атлантик", която се провеждаше само от жени и за първи път бяха бити и обгазени жени-членове на КТ "Подкрепа", вие пропуснахте покрай ушите си. А целта на стачката беше спасяването на Дома от стопанската номенклатура и превръщането му в истински моряшки дом, такъв, какъвто има навсякъде по големите световни пристанища. Вие пропуснахте покрай ушите си и стачката на 300 членове на моряшкия синдикат от Кораборемонтен завод, които близо 80 дни отстояваха своите справедливи трудови и синдикални искания.

Г-н Тренчев, истина е, че вашият пряк опонент Дончо Иванов е пребивавал в ДМП "Атлантик", но основните проблеми, които са възникнали не само между вас и за бъдещето на конфедерацията като демократична структура вие не пожелахте като нормален партньор да обсъдим.

Г-н Тренчев, нещо, за което никога няма да ви простим. Вие с лека ръка зачертахте една моряшка синдикална организация от близо 2000 членове и дадохте т.нар. "легитимност" на една дребна структура от 30 души на администрацията на ДФ "Океански риболов" да договаря работните заплати, както и да обсъжда всички трудови и социални проблеми на моряците.

Г-н Тренчев, поради вашата некомпетентност по моряшките проблеми, както и на Изпълнителния съвет и на Конфедеративния съвет на КТ "Подкрепа", вие под влияние на междуличностни борби лишихте от нормално човешко възнаграждение моряците от "Океански риболов". Питам ви с болка, г-н Тренчев, вие познавате ли техния труд, блъскало ли ви е морето шест месеца, без да видите бряг, не само вие, а целият ви изпълнителен и конфедеративен съвет.

Кажете, г-н Тренчев, как моряците, които са горди хора и са видели света и демокрацията ще ви вярват оттук нататък, след като развързахте ръцете на стопанската номенклатура в ДФ "Океански риболов” чрез т.нар. легитимен от ваша страна СС "Подкрепа" при фирмата, състоящ се от брегови чиновници.

- други два кораба са обект на преследване в района на източния Атлантик, без документи което автоматически ги превръща в пирати и по международните морски закони, не дай боже, ще бъдат арестувани в което и да е пристанище;
- да не говорим за трупа на българския моряк Кою Велев, лека му пръст, който противно на всички норми на червения кръст и на хуманизма и християнщината стоя 40 дни като заложник в порт Конакри;
- да не говорим, че за половин годишния си труд тези моряци няма да получат стотинка.

Списъкът може да бъде продължен - безцеремонно съкращение и уволнения, административен натиск и тормоз върху членовете на моряшкия синдикат, най-ниските заплати в България, вулгарно отношение от страна на номенклатурата в ДФ "Океански риболов" към ръководителите на моряшкия синдикат, за което, питам ви, кой е виновен? Фактите говорят, г-н Тренчев!

Задайте си въпроса, г-н Тренчев, защо в структурите на КТ "Подкрепа" няма чисто професионален синдикат Бургас-Варна-Русе?

Г-н Тренчев, моряците са хора, които познават Света. Вие тях не можете да заблудите, но ми кажете все пак как да спасим трите български екипажа на "Офелия”, "Афала” и "Меланита" и да ги върнем поне живи и здрави на техните семейства, след като вие развързахте ръцете на неспособната ни стопанска номенклатура, останала без контрол от страна на синдиката, движен вероятно, простете ми, спестявам ви го, какви интереси. В България вече се нагледахме на "фюрери" и "кандидатфюрери", г-н Тренчев, не ставайте един от тях! Идеята на "Подкрепа" беше знамето, което ни събра, но организацията КТ "Подкрепа" ни раздели.

Аве, Цезар, моритури те салутант!

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 13 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ "НА 99-ГОДИШНА ВЪЗРАСТ СПИСАНИЕ "СИГНАЛ - БЪЛГАРСКИ ВОИН" Е ЗАКРИТО" НА РЕДАКЦИОННИЯ ЕКИП НА ИЗДАНИЕТО.

Единственото адресирано към българските войни месечно издание за литература, изкуство, култура и обществен живот /с цветно приложение/ "СИГНАЛ БВ” считано от 24 януари 1992 г. е закрито /MЗ нр.16 от 27 януари 1992 г./

Това популярно списание е наследник на родения през 1893 г. "Войнишки сборник" и пряк правоприемник на излизащия от 1924 г. "БЪЛГАРСКИ ВОЙН" с едно прекъсване от 1944 до 1952 г.

През последните две кризисни години "СИГНАЛ БВ" промени не само графичната си концепция, но и цялостната си тематика.

Тиражът на списанието е нараснал от 12 500 на 20 500 броя при реализация над 95 процента. За интереса на утвърдените творци говори участието им в литературните конкурси "Златен меч" /за разказ/ и "Подпоручик Димчо Дебелянов" /за поезия/, а на младите читатели - спонтанно възникналите клубове "Приятели на "СИГНАЛ БВ" в градовете Ямбол, Пловдив, Велико Търново, Шумен, Павликени, Кула, София, Студентски град "Христо Ботев". Само през януари 1992 г. се учредяват клубове в Казанлък, Враца, Варна, Мадан и централизиран за Хасковска област...

Списанието има своите почитатели в Европа, Азия и САЩ. До закриването на международната дейност разпространение на печата информацията е за над 600 броя абонамент в целия свят. За тази година абонати с валута чрез фирма "Хемус" има в Холандия, Германия, в САЩ. Бъдещето на редакционния екип е твърде неясно. Трудовият договор с цивилните служители е прекратен. Офицерите са "взети" в разпореждане на министър Луджев за три месеца, докато извършат ликвидацията, а след това?...

София, 3 януари 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 13 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ВТОРА - ПОСЛЕДНА/, НА ХРИСТИЯНДЕМОКРАТИЧНИЯ СЪЮЗ, ПРИЕТ НА ПЪРВИЯ ИЗВЪНРЕДЕН КОНГРЕС НА 24 НОЕМВРИ 1991 ГОДИНА В СОФИЯ.

III. ОРГАНИЗАЦИОННА СТРУКТУРА НА ПАРТИЯТА

Чл. 13. Основните партийни организации се създават по местоживеене.

Чл. 14. Ръководен орган на партийната организация е партийното събрание, което се свиква от Изпълнителното бюро или по инициатива на 1/4 от членовете, но не по-късно от един път на три месеца. То разглежда всички въпроси на партийната организация и взема решения по тях, предлага кандидатури за органите на партията, на държавната власт и на местното самоуправление, обсъжда тяхната платформа.

Чл. 15. За организиране и провеждане на текущата работа основната партийна организация избира всяка година Изпълнително бюро, състоящо се от секретар, касиер и членове.

Чл. 16. Основната партийна организация участва активно във формирането и осъществяването на партийната политика в съответния регион, работи за засилване на връзките на партията с народа, за осъществяване на обществена подкрепа на нейната политика, изразява и защитава интересите на своите членове, поддържа и развива взаимоотношенията с другите политически сили, движения и обществени организации, провежда избирателната кампания на партията, осъществява индивидуална работа с партийните членове, съмишленици и симпатизанти.

IV. ОБЩОПАРТИЙНИ ОРГАНИ

Чл. 17. Върховен орган на ХДС е конгресът, който се свиква най-малко веднъж на три години.

Чл. 18. Редовният конгрес се свиква от Върховния съвет или по инициатива на не по-малко от една трета от състава на партийните членове:

а/ Датата и дневният ред на редовния конгрес се обявяват най-малко два месеца в партийния печат и в средствата за масово осведомяване.
б/ Нормите на представителство на конгреса се определят от Върховния съвет. Кандидатурите за делегати на конгреса се издигат от основните партийни организации и се избират на техни събрания с обикновено мнозинство.

Чл. 19. Извънреден конгрес на партията се свиква от Върховния съветили по инициатива на една трета от партийните членове. Датите и дневният ред на извънредния конгрес се обядват най-малко седем дни в партийния печат и в средствата за масово осведомяване.

Чл. 20. Конгресът:

а/ Приема, изменя, допълва програмните документи и устава на партията и определя символите й.
б/ Обсъжда отчетите на Върховния съвет и на контролно-ревизионната комисия, приема решения по тях.
в/ Определя политическата линия на партията и приема предизборната платформа.
г/ Избира Върховен съвет до тридесет членове, избрани от делегатите на конгреса, но не по-малко от девет души.
д/ Избира Контролно-ревизионна комисия в състав до седем души, избрани от делегатите на конгреса, не по-малко от трима човека.

V. ВЪРХОВЕН СЪВЕТ

Чл. 21. Върховният съвет формира постоянни или временни експертни комисии по основните проблеми на партията и на нейната дейност.

Чл. 22. Върховният съвет оказва помощ на основните партийни структури за осъществяване на партийната политика.

Чл. 23. Върховният съвет приема предизборната платформа на партията и решава въпроси за нейните предизборни съюзи, блокове правителствени коалиции, утвърждава кандидатите за народни представители.

Чл. 24. Върховният съвет решава имуществените, финансовите и стопанските въпроси на партията.

Чл. 25. Върховният съвет избира оперативен колективен орган - Изпълнително бюро в състав от девет души, но не по-малко от трима членове. Помежду си Изпълнителното бюро избира председател, заместник-председател и секретар. Изпълнителното бюро отчита дейността си пред Върховния съвет най-малко два пъти в годината. Изпълнителното бюро провежда определената политическа линия, осъществява представителни, координационни и ръководни функции, приема решения за образуване на фирми с партийно имущество и определя свои представители в управителните и контролните им съвети.

Чл. 26. Изпълнителното бюро може да решава текущи въпроси от дейността на партията.

VI. КОНТРОЛНО-РЕВИЗИОННА КОМИСИЯ

Чл. 27. Контролно-ревизионната комисия проверява спазването на партийните документи и устава на партията, привлича към отговорност техните нарушители, разглежда и решава въпроси по жалби, възражения и вътрешнопартийни спорове, контролира финансовата, деловодната и стопанската дейност на партията, организациите и учрежденията с партийно имущество.

VII. ФИНАНСОВА ДЕЙНОСТ НА ХДС

Чл. 28. ХДС осъществява своята цялостна дейност на основата на пълна самоиздръжка. Необходимите средства се набират от членски внос, дарения, доходи, реализирани от стопанска дейност, както и чрез други законосъобразни начини.

Чл. 29. Размерът на месечния членски внос се определя доброволно от всеки един член, но не по-малко от 0,50 лв. месечно. Членският внос се внася на касиера на съответната партийна организация, който издава за това разписка.

Чл. 30. Средствата, набрани от членски внос, се разпределят в съотношение 60 процента за съответната партийна организация и 40 процента за финансиране дейността на партията извьн тази основна партийна организация. Касиерите на основните партийни организации превеждат ежемесечно 40 процента от всички инкасирани суми на касиера на Изпълнителното бюро.

VIII. СЕДАЛИЩЕ И СИМВОЛ НА ХДС

Чл. 31. Седалището на ХДС е в София, ул. "Коста Петров" нр.7.

Чл. 32. Символ на ХДС е гълъб, разперил криле, държащ в човката си маслинено клонче.

IX. ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО НА ХДС

Чл. 33. ХДС е юридическо лице и се представлява от председателя й.

X. РЕД И УСЛОВИЯ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ ДЕЙНОСТТА НА ХДС

Чл. 34. ХДС прекратява дейността си по ред, предвиден от закона.

Чл. 35. За саморазпускане на ХДС е необходимо решение на 3/4 от делегатите на свикания за целта извънреден конгрес. Конгресът взима решение досежно начина за разпореждане с имуществото на партията.

XI. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 36. Печатен орган на ХДС е вестник "Нова християндемокрация".

Чл. 37. Издания на партията са:

а/ Вестник "Християнска България"
б/ Журнал "Християнска Европа".

София, 24 ноември 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

СОФИЯ, 13 ФЕВРУАРИ - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОСНОВИ НА ИКОНОМИЧЕСКАТА ПЛАТФОРМА "ИКОНОМИКА НА СОЦИАЛНАТА СИГУРНОСТ И ОТГОВОРНАТА СВОБОДА" /ЧАСТ ДЕСЕТА/ НА ХРИСТИЯН-НАЦИОНАЛНИЯ СЪЮЗ /БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНО-РАДИКАЛНА ПАРТИЯ И БЪЛГАРСКА ХРИСТИЯНДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ - ЦЕНТЪР/, ПРИЕТИ ПРЕЗ МЕСЕЦ МАРТ 1991 ГОДИНА.

VIII. Социалната християндемокрация е за работно място, достойно заплащане и осигуреност в "третата възраст"

ХРИСТИЯНДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ДОКТРИНА Е НАСОЧЕНА КЪМ ПОСТИГАНЕТО НА ОРГАНИЧНО ЕДИНСТВО МЕЖДУ ИКОНОМИЧЕСКАТА И СОЦИАЛНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ОБЩЕСТВОТО. Нейните нравствени основи изключват третирането на каквито и да било индивиди като социално ненужни и следователно икономически е безполезно за обществото. Християнското рабиране за човека не допуска разделянето на социалните групи на различни "качества" от позициите на възрастовите и имуществените им дадености. То е чуждо на всякакво КЛАСОВО ДЕЛЕНИЕ НА ОБЩЕСТВОТО, КОЕТО ПОДМЕНЯ СОЦИАЛНОТО ПАРТНЬОРСТВО С ВРАЖДА И БЕЗМИСЛЕНО ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ НА ИНДИВИДИТЕ И РАЗЛИЧНИТЕ ОБЩЕСТВЕНИ СЛОЕВЕ. Именно затова СОЦИАЛНИЯТ МИР ЗА ХРИСТИЯНДЕМОКРАТИТЕ Е НЕОБХОДИМА ПРЕДПОСТАВКА ЗА ЛИЧНОТО и ГРУПОВОТО СПОКОЙСТВИЕ И СИГУРНОСТ, ВЪРХУ КОИТО СЕ КРЕПИ ТРАЙНАТА ИКОНОМИЧЕСКА МОЩ НА ОБЩЕСТВОТО.

Социалните измерения на християндемокрацията лежат върху непреходните ценности на личната свобода и солидарната отговорност за ближния, въплътени в чистото Слово на Спасителя. Сигурността на индивидите и тяхната защита от превратностите на живота се гарантират от едно общество, изградено на основата на християнските добродетели, в което достойнството е висш критерий за всяка икономическа и социална дейност. СЛЕДОВАТЕЛНО ОТДЕЛНАТА ЛИЧНОСТ ДЪЛЖИ СВОЯ МАТЕРИАЛЕН СТАТУС КАКТО НА СОБСТВЕНИТЕ СИ КАЧЕСТВА И УСИЛИЯ, ТАКА И НА ВЪЗДИГНАТИТЕ В ПРАВИЛА НА ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД ХРИСТИЯНСКИ ДОБРОДЕТЕЛИ.

СОЦИАЛНАТА ХРИСТИЯНДЕМОКРАЦИЯ Е КОНСЕРВАТИВНА, ЗАЩОТО Е ИЗГРАДЕНА ВЪРХУ ТРАДИЦИОННИ ЦЕННОСТИ И МОТИВИ НА ЧОВЕШКОТО МИСЛЕНЕ И ПОВЕДЕНИЕ. Същевременно ТЯ Е ДЯСНА, тъй като нейната философия за икономически ред отрича всякакви ФОРМИ НА КОЛЕКТИВИЗЪМ, ОГРАНИЧАВАЩИ ПЪЛНАТА МАТЕРИАЛНА И ДУХОВНА СВОБОДА НА ЛИЧНОСТТА.

Принципните различия между комунистическото и християндемократическото разбиране за социална сигурност са много. Обаче главното различие между тях е, че християндемократите изграждат системата и механизмите за социална защита върху НРАВСТВЕНО САМОЗАДЪЛЖЕНИЕ В УСЛОВИЯТА НА ПЪЛНА СВОБОДА, докато комунистите използват присъщите им БЕЗНРАВСТВЕНИ СРЕДСТВА ЗА НАСИЛИЕ И ПРИНУДА, ЛИШАВАЙКИ ИНДИВИДА ОТ ОТГОВОРНОСТ И ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА САМОСТОЯТЕЛНА МОРАЛНА ИЗЯВА. Не случайно в бившите "социалистически" общества фалшивата социална справедливост доведе до РАВЕНСТВО В БЕДНОСТТА за широките народни маси, повсеместно безразличие към труда и достойните средства за забогатяване и в крайна сметка - до стопански и социален регрес.

Социалдемократическите "модели" на пазарна организация са почти толкова чужди на християндемокрацията, колкото и комунистическите. В тях, въпреки сравнително по-меките форми, ПРОДЪЛЖАВАТ ДА СЪЩЕСТВУВАТ ОСТАТЪЦИ ОТ МЕХАНИЗМИТЕ НА ПРИНУДИТЕЛНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ, които повече или по-малко ограничават личната свобода и отговорност. Поради тази причина социалдемократическото управление неизбежно се съпътства от икономическа стагнация, намаляване на финансово-икономическата мощ на държавата и "обезкръвяване" на системата за социално осигуряване.

Християндемократическата социална политика е антипод и на НЕОЛИБЕРАЛНОТО ПРЕНЕБРЕЖЕНИЕ КЪМ СОЛИДАРНАТА ОБЩЕСТВЕНА И ЛИЧНА ОТГОВОРНОСТ ЗА ДОСТОЙНОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ НА ОТДЕЛНИЯ ИНДИВИД. Християндемократите не приемат отричането на нравствено-моралните връзки и задължения на индивидите при общуването им в условията на пазарната организация.

ОТНОШЕНИЕТО НА ХРИСТИЯНДЕМОКРАТИТЕ КЪМ СОЦИАЛНОТО ПРОСТРАНСТВО НА ОБЩЕСТВЕНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ ИМ ОТРЕЖДА ИСТОРИЧЕСКАТА МИСИЯ НА НОСИТЕЛИ НА "ТРЕТИЯ ПЪТ" МЕЖДУ ДВЕТЕ АНТАГОНИСТИЧНИ ОБЩЕСТВА - КАПИТАЛИЗМА И СОЦИАЛИЗМА. ИМЕННО ПОРАДИ ТОВА ВСЯКАКВИ ОПИТИ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА СТАБИЛНА ОБЩЕСТВЕНО-ИКОНОМИЧЕСКА КОНСТРУКЦИЯ И ПОСТИГАНЕ НА ВСЕОБЩО БЛАГОСЪСТОЯНИЕ ИЗВЪН КОНСЕРВАТИВНИТЕ ХРИСТИЯНСКИ ЦЕННОСТИ ВОДЯТ ДОИЗГРАЖДАНЕ НА ЧОВЕШКИТЕ ОТНОШЕНИЯ, КОЛИЗИИ И ДИСХАРМОНИЯ.

Ефикасността на социалната политика на европейската християндемокрация е доказана на практика в не една развита страна. Нейните резултати са плод на високата й организираност, която се основава на следните по-важни изходни предпоставки:

- органична обвързаност с всички сфери на иконимическа и нравствена мотивация на обществената активност. Осъществява се посредством система от икономически и финансови мероприятия, осигуряваща равновесието между нарастването на ефективостта и стабилността на системата за социална защита. Възможностите за социалнополитическа защита на индивида от страна на държавата и обществото са непосредствено обусловени от здравословиния социално-пазарен ред и нравствения климат;

- функционална зависимост на системата за социална защита от икономическия растеж и заетостта, а не обратното. Обществото е социално стабилно само тогава, когато индивидът може да реализира отговорно и свободно своите способности. Основополагащо начало следователно е СЪЗДАВАНЕТО НА ИКОНОМИЧЕСКИ УСЛОВИЯ, В КОИТО ЛИЧНОСТТА ИМА ШИРОКО ПОЛЕ ЗА АВТОНОМНА МАТЕРИАЛНА РЕАЛИЗАЦИЯ И УМНОЖАВАНЕ НА ЧАСТНАТА СИ СОБСТВЕНОСТ. ЗАТОВА ХРИСТИЯНДЕМОКРАТИЧЕСКОТО УПРАВЛЕНИЕ ПО ПРИНЦИП СЕ СЪПЪТСТВА ОТ ВИСОКА СТОПАНСКА АКТИВНОСТ, УСТОЙЧИВ ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ, РАЗКРИВАНЕ НА НОВИ РАБОТНИ МЕСТА И ПОДОБРЯВАНЕ КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ ЗА ВСИЧКИ.

Нагледен пример в това отношение последният християндемократически период на ФРГ /1982-1990г./, в който са създадени повече от 2 млн. НОВИ РАБОТНИ МЕСТА и е постигнато най-високо равнище на заетост - 27,7 млн. души. За сравнение може да се посочи, че в края на социалдемократическото управление през 1982 г. стопанският растеж е бил намалял с 1 процент, а безработицата на Германия е била драстично висока. Политиката на ХДС/ХСС има за резултат намаляване на безработицата от 9,1 процента през 1983 г. на 7,9 процента през 1989 г., което на практика означава над 700 хиляди нови работни места;

- концентриране на социалните усилия на обществото само върху действително нуждаещите се от помощ. Намира израз в отдаването на предпочитание на СЪЗДАВАНЕТО НА УСЛОВИЯ ЗА РЕАЛИЗАЦИЯ НА ТРУДОСПОСОБНИТЕ вместо за култивирането на стопанска пасивност под "социалния чадър". Означава още, че право на помощ имат само индивидите, които не могат да се включат пълноценно в стопанския живот по независещи от тях причини, а не лица, които не желаят да поемат сами отговорността за материалното си благосъстояние. По този начин се облекчава системата за социално осигуряване, от една страна,а от друга - не се задушава предприемаческата активост чрез прекомерно "форсиране" на преразпределителните процеси. Не е без значнение и обстоятелството, че държавното социално осигуряване се придружава от развита система, включваща широко многообразие от форми на индивидуално осигуряване;

- превантивност при "включването" на механизмите за социално осигуряване. Възприет е принципът, че е по-целесъобразно да не се допусне възникването на социалното зло, отколкото то да бъде отстранявано впоследствие;

- гарантиране на стабилното функциониране на системата за социална защита чрез устойчивостта на националната парична стойност. Инфлационните и "отслабващи" пари правят невъзможно организирането на ефикасна система за социална защита, тъй като постоянно изменят както социалния минимум, така и материалния статус на широки слоеве от обществото. Установяването на индивидите, нуждаещи се от помощ, а така също и фиксирането на нейния размер не може да върви "в крак" с инфлацията и изисква поддържането на огромен и скъпо струващ бюрократичен апарат;

- третиране на механизмите за социална защита като неотменими елементи на социалното партньорство и социалния мир. Не е случаен фактът, че в развитите страни, където е възприета християндемократическата концепция за пазарен ред, ОТГОВОРНОСТТА ЗА СОЦИАЛНАТА ЗАЩИТА Е СОЛИДАРНА и се носи от държавата, предприемачите, профсъюзите, мениджърските екипи и дори от самите безработни. При липса на консенсус по проблемите на социалната политика първата жертва е социалният мир, следван непосредствено от стопанския просперитет и индивидуалната сигурност.

/Пресслужба "Куриер"/

10:30:00 ч.
13:02:1992 г.

Редактори: Нина Гаврилова  
                            Любомир Йорданов
Технически изпълнител: Иванка Тодорова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!