София 13 септември 1995 година
Брой 179 /1480/

София, 13 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ПО ПОВОД НА ЖЕНЕВСКОТО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА, РЕПУБЛИКА ХЪРВАТСКА И СЪЮЗНА РЕПУБЛИКА ЮГОСЛАВИЯ.

Съюзът на демократичните сили приветства Женевското споразумение между Босна и Херцеговина, Хърватия и СР Югославия като първа стъпка към цялостното мирно уреждане на босненския конфликт. Този пробив бе постигнат с интензивни дипломатически усилия на Съединените щати и на международната контактна група. Съществена роля за него изигра и използването на сила от ООН и НАТО срещу босненската сръбска армия, което се извършва в съответствие с резолюциите на Съвета за сигурност на ООН.

СДС се надява, че женевските преговори ще доведат до изпълнение на исканията на ООН за изтегляне на тежките оръжия и за вдигане на обсадата на Сараево, което би било нова важна стъпка към мира.

Във връзка с изявленията на руския президент Борис Елцин СДС е на мнение, че е нереалистично да се говори за ново разделение на Европа на военни блокове. СДС възприема Организацията на Северноатлантическия договор /НАТО/ като единствен гарант за сигурността и стабилността в Европа. Волята и действията за присъединяване към НАТО са суверенен избор на страните, стремящи се към пълно членство в тази организация, между които е и България.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 13 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
КОМЮНИКЕ /ЧАСТ ПЪРВА/ НА ЗДРАВНО-ХУМАНИТАРНАТА ФОНДАЦИЯ "ЕКОИМУНОДЕФИЦИТ - КОНТРОЛ" ПО ПОВОД НА ПРОВЕДЕНИЯ В СОФИЯ ПЪРВИ НАЦИОНАЛЕН СИМПОЗИУМ С МЕЖДУНАРОДНО УЧАСТИЕ ПО ЕКОИМУНОЛОГИЯ И ЕКОИМУНОПРОФИЛАКТИКА.

ДРАГИ СЪНАРОДНИЦИ,

Имаме удоволствието да ви съобщим за резултатите от свършената полезна работа в резултат на близо 4 години усилия и инициатива на здравна фондация "Екоимунодефицит-контрол", която е независима, неправителствена, неполитическа организация с идеална цел и обединява на професионални и обществени начала специалисти от различни медицински, медикобиологични и др. области и специалности. От 23-25 юни 1995 г. в София, "Дом на учения" при БАН, се проведе първият национален симпозиум по екоимунология и екоимунопрофилактика с международно участие. Целите и задачите, които си постави симпозиумът, бяха насочени към постигане основно на две главни цели:

- Взаимен обмен на информация, преглед на извършеното досега у нас в едно стратегическо ново направление в профилактичната медицина - екоимунологията и екоимунопрофилактиката.

- Оценка на силите и средствата, на интелектуалния фонд за работа в тези направления и интегрирането му в програмен колектив, за изпълнение на национално значима програма за екоимунопрофилактика, чрез учредяване на център за ранна профилактика на рискови групи хора в екологично застрашените райони на страната.

Първият национален симпозиум по екоимунология и екоимунопрофилактика премина успешно и бе учреден първият за Югоизточна Европа център за екоимунопрофилактика по инициатива на българските лекари.

На съвременно научно равнище се представиха учени от почти всички здравни институти в гр. София и страната. Бе проявен интерес и от чужбина: Канада, Франция, Украйна, Киев. Изнесени бяха над 20 доклада в следните тематични направления: екоимунология, екоимунодефицит-контрол, екоимуногенетика, екогенетика, екоимунопрофилактика и ранни критерии за развитие на злокачествен процес.

Всички участници в симпозиума, висококвалифицирани специалисти с научни степени и звания в различни медицински и медикобиологични области и специалности, подкрепиха създадената програма за екоимунопрофилактика от специалистите във фондация "Екоимунодефицит-контрол" и станаха учредители на първия за Югоизточна Европа център за екоимунопрофилактика. Единодушна е преценката на участниците в симпозиума, че в условията на екологична катастрофа в биосферата в планетарен и регионален план, когато за продължителен период от време /20-30 години/ равновесието в биосферата не може да се възстанови спонтанно без активната намеса на човека, природата е дала шанс за оцеляването му, който не е използван. Това е имунната система и въвеждането в практиката на програма за екоимунопрофилактика на рисковите групи в екологично застрашените райони.

В учредения център за екоимунопрофилактика, чийто предмет на дейност е точно определен в подписания учредителен акт, ще се осъществява ранна профилактика и лечение на тежки заболявания, свързани с придобити имунни дефицити поради неблагоприятните
[........................] [продъл?]жително, скъпо и невинаги достатъчно ефективно. На първо място това са: злокачествени, автоимунни, тежки алергични и др. заболявания, за които е доказана отдавна зависимостта им и участието на имунната система в болестния процес.

Гарант за изпълнението на програмата за екоимунопрофилактика чрез учредения център са над 40 висококвалифицирани специалисти с научни степени и звания, които учредиха центъра и създадоха уникален програмен колектив не само за страната от специалисти в следните направления: имунология, имунопатология, генетика, онкология, онкофармакология, биохимия, екология, клинична лаборатория и др. Разработени са практическите подходи и методологията за изпълнението на програмата. Предвижда се към центъра за екоимунопрофилактика да има и две подвижни лаборатории /по една за Северна и Южна България/, които ще осъществяват динамичния контрол на степента на придобитите имунни дефицити и степента на риска от развитие на болестен процес на рисковите групи в екологично застрашените райони на страната. Центърът за екоимунопрофилактика се предвижда да бъде в териториална близост с националния онкологичен център, за да може да се осъществява едновременно и помощ на онкоболните, за съвременен контрол на терапията им, която има също имуносупресивен ефект. Така ще се мултиплицира ефектът и от терапията. На симпозиума учените подкрепиха аргументите, които правят крайно належащо осъществяването на програмата за екоимунопрофилактика на рисковите групи в екологично застрашените райони. Резюмирано и пунктуално те са:

1. Наслагване към неблагоприятните промени в биосферата в планетарен мащаб /озонови дупки, парников ефект, повишен йонизационен фон и др./ към трансграничните замърсявания в Балканския регион и тези останали ни в наследство след близо 50 години отсъствие на екологично съобразена политика, което е довело до:

- Трайно нарушаване в биосферата в 17 региона на страната, в които живее 40 процента от българския народ.

- Довеждане до негодност за ползване на 40 процента от обработваемата площ и до силно нарушаване структурата на 60 процента от необработваемата площ в страната ни, поради трайно замърсяване на почвата с пестициди, тежки метали, различни токсични органични и неорганични съединения. По официални данни на Министерството на земеделието и МОС дори и да спре замърсяването на почвата, ще бъдат нужни минимум 20-30 години, за да се възстановят пораженията, при това с активната намеса на човека. Когато природата не е в състояние сама да възстанови биологичното равновесие в продължителен период от време, което води до непосредствен риск за живота на Земята и на човека, това се нарича не екологична криза или "екологично неблагополучие", а екологична катастрофа.

- Дейността на еколозите е изключително важна и полезна, но тя би загубила смисъла си, ако в периода на преодоляване на екологичната катастрофа не бъде даден шанс за оцеляване на човека. Без Н.В. човека, екологията няма смисъл. Затова осъществяването на национално значима програма за екоимунопрофилактика ще даде смисъл и на дейността на еколозите, и единствена алтернатива за преодоляване на периода на екологичната катастрофа с възможно по-малко рискове за живота и здравето на хората.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 13 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ /ЧАСТ ТРЕТА/ "ПОЛИТИЧЕСКОТО ПОЛОЖЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ КЪМ 1995 Г." НА ЦЕНТЪРА ЗА ПРИЛОЖЕНИЕ И ПРОПАГАНДА НА МАРКСИЗМА-ЛЕНИНИЗМА КЪМ АКАДЕМИЯТА ЗА ОБЩЕСТВЕНИ НАУКИ И СОЦИАЛНО УПРАВЛЕНИЕ "ГЕОРГИ ДИМИТРОВ" ПРИ ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ.

IV. В областта на външната политика

1. Да се направи чистка в дипломатическия корпус, като в дипломатическите представителства на България се поставят на ръководни постове лица, верни на САЩ, навсякъде, където това не е станало още по време на живковисткия режим.

Тази задача е изпълнена.

2. Да се изгради система за оперативни консултации със Запада поотделно за президента, парламента, правителството, всяка от влиятелните политически сили и основните медии, като не се допуска никаква съществена политическа стъпка без разрешението на западните централи.

Тази задача стриктно се изпълнява. Така например при дебатите в парламента за приемането или отхвърлянето на даден законопроект решаващ аргумент е това как ще се приеме този закон от "нашите западни партньори". Също така, когато една политическа сила иска да покаже, че е на мястото си, тя обезателно подчертава, че има подкрепа на Запад. Успехите по изпълнението на тази задача са толкова очевидни, че добавянето на още примери е излишно.

3. Да се въведе България в европейските структури - Европейския съюз и НАТО.

Президентът, парламентът, всички правителства и всички влиятелни политически сили най-добросъвестно работят по изпълнението на тази задача и тяхната преданост предизвиква у западните им партньори истинско умиление. Трудностите идват от самите европейски структури, които още не са изградили своите инфраструктури, така че да са съобразени с новия световен ред. По-конкретно не са изградени етажите им по такъв начин, че да има в тях място както за привилегированите страни, така и за банановите републики, за каквито се готвят всички бивши социалистически страни и вероятно някои по-малко влиятелни европейски капиталистически страни. Основната трудност в изграждането на тези етажи се предизвиква от самото съществуване на Русия. Дори и оглавявана от най-реакционни дейци, тя няма да приеме ролята на бананова република. Но въвеждането на Русия в компанията на привилегированите страни (превръщането на Г-7 в Г-8) е опасно за тях поради това, че все още е много вероятно връщането й към социализма и възстановяването на СССР. Това вече при една нейна позиция в група като Г-7 (Г-8) би довело новия световен ред до абсурд. От друга страна, невключването на бившите социалистически страни би ги довело до това някои от тях да потърсят гаранции за сигурността си от Русия, което би значело "язък за барута!" Включването пък на бившите социалистически страни при изолация на Русия от европейските структури също не върви, доколкото това вече би било открита военна заплаха срещу нея и тя веднага би вдигнала защитен гард, търсейки и вероятно намирайки съюзници в лицето на Китай и Иран, каквито консултации всъщност вече се и правят. А това пък означава ни повече, ни по-малко от създаване на антифашистка коалиция, дори ако в Русия е на власт възможният най-реакционен режим, а да не говорим, ако това е просто един възстановен СССР. Задачата на западните политици е много сложна и едва ли е решима в къс период от време. Дори и да се приеме по-дълъг период за решаването й, то ще стане само за сметка на опасни за тях компромиси. Разсичането пък на гордиевия възел по американски също не е изход. Наистина на страни, участващи в национални и етнически конфликти по американски образец и рецепти, не им е до включването в каквито и да било структури - за тях е късно да мислят за гаранции така, както тежко болният не мисли за нови обувки. Но докато за Русия разрастването на конфликта на Балканите, даже с включването на България в него, не представлява пряка опасност то конфликти като унгаро-румънски, чешко-словашки и още повече - в триъгълника Полша - Украйна - Белорусия представляват пряка заплаха. Това вече би довело не само до създаване на антифашистка коалиция, но до възстановяване на СССР. Нашите медии премълчават един факт, който не може да не е известен на западните политици: "експерименталният" чеченски конфликт доведе не до желания от тях резултат, а до бързо отрезвяване и дори до прогресираща реболшевизация на населението във всички републики на бившия СССР. Все още не се знае как ще свърши всичко това и те "стискат палци". По-нататъшните експерименти с Русия на тази плоскост са опасни за Запада.

Всички тези трудности касаят западните политици и идеолозите на новия световен ред, но не и нашите. Задачата на нашите политици е ясна и проста - да изпълняват точно всичко, каквото им се нареди от Запад. Те изпълняват тази задача, повеждайки мероприятия, подготвящи влизането на страната в долните етажи на европейските структури като един от проводниците на американската политика в тези структури. България най-ревностно изпълняваше условията на ембаргото спрямо Ирак и югоембаргото, като президент, парламент и правителство с изумителна готовност прехвърлиха на гърба на трудещите се всички икономически тежести, свързани с това ембарго; провежда се политика на "вечна дружба" с Турция, като се изпълняват всички изисквания, които тя поставя; поддържа се външнополитическа конфронтация с остатъчна Югославия, а политиката с Румъния е твърде хладна в сравнение с традиционните дружески отношения с тази съседна страна; бяха изпратени наши наемници (рейнджъри) в Камбоджа; осъществява се военна подготовка на наши военни контингенти за борба с националноосвободителните движения, като се обучават българските войници да безчинстват под командването на американски офицери (ученията в щата Аризона).

V. Осигуряване на дълготрайни проблеми на нацията

1. Създаване на етническа вражда и организиране на етнически формации, конфронтиращи с българската нация с оглед подготовката на въоръжен етнически конфликт на територията на страната.

По изпълнението на тази задача е направено много още по времето на живковисткия режим - фашисткият "възродителен" процес имаше точно тази цел. Вместо бързо и решително да бъдат разгромени и разоръжени бандите, организирани, въоръжени и ръководени от Турция, като с това въпросът да приключи (МВР и МНО имаха достатъчно сили за такава операция), беше нанесен циничен удар по националното съзнание на етническите турци като цялостна етническа група чрез насилие по фашистки образец, за да се получи нужната консолидация и конфронтация против българите и международната гласност на съществуването на тежки етнически проблеми в страната. Създаването на официални турски организации след контрареволюцията, включително и незаконното признаване на ДПС за политическа партия, е само следващият номер по сценария. В настоящия момент етническите турци са готови за въоръжен конфликт и само чакат сигнал отвън. Конфликтът е замислен да бъде по-жесток от този в Югославия, доколкото у нас той би бил конфликт между българите и етнически потомци на вековния поробител, а в Югославия се бият сърби със сърби (в босненския конфликт) и славяни със славяни (в сърбо-хърватския конфликт). Един етнически конфликт в България неминуемо ще доведе и до откъсване на територии от страната.

След контрареволюцията беше стимулирано едновременното създаване на ромски и на фашистки организации, които веднага бяха конфронтирани. Така се изгради и един резервен барутен погреб, чиято роля в сценария на етническия конфликт засега не е напълно изяснена.

Като допълнение към всичко, присъствието в качеството на посланик на САЩ на един от големите американски специалисти по разпалване на етнически конфликти - г-н Монтгомъри, недвусмислено показва, че над България наистина виси дамоклев меч.

2. Възраждане на идеите за съществуване на "македонско малцинство" и опити за създаване на "нови" несъществуващи "малцинства".

Изпълнението на тази задача е в развитие. Доста е напреднала работата по създаването на македонски конфликт. Изградените две враждуващи организации - ОМО "Илинден" и ВМРО-СМД, имат вече активна дейност. Работи се по отделяне на българомохамеданите в етническа група, която да бъде в съюз с турската. Появиха се откъм Сърбия идеи и за съществуването на "шопско малцинство", които обаче все още нямат подкрепа сред шопското население. Появи се дори официално твърдение за съществуването на ... "сръбско малцинство", каквото у нас никога не е съществувало. (У нас има сърби, но повечето от тях са емигранти от времето на режима на Тито или техни потомци.) Няма успехи и в разпалването на враждата между ционистите и антисемитите, доколкото нито едните, нито другите никога не са имали у нас подкрепа сред населението и присъствието им никога не е имало значение.

3. Създаване на проблеми на религиозна основа с оглед разделянето на българската нация на враждуващи помежду си групировки.

Тук беше проявено голямо старание и изобретателност, но не беше постигнат желаният социален ефект. "Възраждането" на религията и последвалите синодални боричкания имаха за широките слоеве от населението чисто атрактивен ефект. Появилите се новопартизани на една или друга религиозна групировка не бяха много, което принуди управляващите да сложат край на това представление. Подготвяното по инициатива на московския патриарх сливане на православната и на католическата църква е едно несъмнено предателство. Може да се очаква, че то ще има голям ефект за вътрешната деконсолидация на много народи, включително и руския. Но това няма да се отнася до българския народ - ще има много шум, раздухван от медиите, но ефектът ще бъде малък. Много по-голям ефект имаше и все още има навлизането в страната на религиозни и псевдорелигиозни секти. Те взеха не един човешки живот сред младото население. Не може обаче да се очаква разрастването на тяхното влияние поради вродения здрав разум у българина.

КАК СЕ СТИГНА ДО ВСИЧКО ТОВА?

Не е възможно да се разглежда еволюцията на българското общество изолирано от световните процеси. Какви бяха те?

След разгрома на хитлерофашизма световният империализъм беше поставен лице срещу лице с три трудности, които заплашваха неговото съществуване:

1. Съветският съюз вече не беше единствената социалистическа страна. Бе създадена световна социалистическа система, в която участваха 13 страни от Европа и Азия, сред които две велики сили - СССР и Китай. Близо 1/4 от човечеството, установило диктатура на пролетариата, вече не беше под игото на експлоатацията на човек от човека. Критическата маса на социалистическата система беше достатъчна, за да се развива тя напълно независимо от капиталистическите страни.
Прирастът на националния продукт в социалистическите страни съществено надвишаваше този в капиталистическите в резултат на въвеждането на планово стопанство и постепенното отмиране на пазарната икономика. Загубата на пазари бе съчетана с ликвидирането на възможността за икономическо и политическо влияние на империализма върху един голям район, представляващ компактна територия. Общата военна мощ на социалистическите страни, техният боен опит и ентусиазмът на широките слоеве от населението бяха огромни - разпалването на трета световна война стана небезопасно за империализма.

2. Условията след войната доведоха да масово олевяване на широките слоеве от населението в капиталистическите страни. Това доведе до укрепване позициите на комунистическите партии и създаването на такива там, където преди това ги нямаше. Настроението на масите ставаше все по-революционно. Те чувстваха опора в социалистическия лагер. Дамоклевият меч на социалистическите революции надвисна над световния империализъм.

3. Годините след войната се характеризираха и с разпадането на световната колониална система. На много места бившите метрополии запазиха своето влияние, но въпреки това националноосвободителните движения заляха планетата. Те също чувстваха опора в социалистическата система и безрезервна подкрепа от комунистическите партии в капиталистическите страни. Формира се т.нар. трети свят, който се организира в Движението на необвързаните страни. Над империализма надвисна заплахата от още по-голяма загуба на пазари.

Империализмът имаше вече горчивия опит на Хитлер и не можеше да си позволи реализацията на неговите идеи по неговите методи. Студената война се роди като негова реакция срещу тези трудности. Идеята за новия световен ред пък се роди в условията на студената война. И едното, и другото бяха разработвани от отлично платени и много добре подготвени специалисти.

Сравнително най-бързо се справи империализмът с проблема за загубата на пазари в резултат на националноосвободителните движения. Още по време на президентството на Джон Кенеди беше разработена идеята за разпалването и "оползотворяването" на малките войни, която се прилага и до днес. Дипломацията и агентурата на западните държави започнаха умело да пренасочват малките нации от борба срещу империализма във войни помежду им. Империалистите бързо заеха позицията на арбитър и доставчик на оръжие в тези войни. Бившите колонии се превърнаха в бананови републики с марионетни управления. Национализмът се превърна от империализма в инструмент за осъществяване на пълен контрол и диктат върху малките държави, в източник на богатства, натрупвани от кръвта, пролята в национални и етнически конфликти, в пазар за търговска реализация на старо оръжие. Всичко това обаче не навсякъде е така. На много места в света националноосвободителните движения запазиха и запазват своите истински цели, а на някои места ги и постигат. Такъв беше случаят с Куба, където бе създадена социалистическа държава под носа и въпреки съпротивата на САЩ. Такъв е случаят с Либия, която не прие диктата на САЩ и поради това бе обявена за държава-терорист. Такъв е и случаят на борбата на кюрдите за национална независимост.

В борбата си срещу компартиите в своите страни империалистите не приложиха груби методи, знаейки добре от опит, че методите за борба на една нелегална компартия не са ограничени от нищо, поради което тя е много по-опасна от легалната. Всъщност компартиите бяха и са в нелегалност само в страни с диктаторски режими. Всякъде другаде, където можаха, агентите на империализма внесоха разложение и корупция в ръководствата на компартиите, но имаха успех далеч не навсякъде. Направено беше много обаче за лумпенизацията на пролетариата с помощта на социалдемократическите партии и някои профсъюзи. В някои страни бяха създадени алтернативни комунистически партии с ревизионистични програми с цел разцеплението на комунистическото движение. В настоящия момент няма революционно напрежение в развитите капиталистически страни, но тази заплаха продължава да виси над техните режими.

Главният удар на империализма беше насочен срещу социалистическите страни и преди всичко към СССР. Много комунисти смятат, че разгромът на социалистическия лагер се дължи на внедряването на агенти на империализма в централните комитети на компартиите и в държавните апарати в социалистическите страни и преди всичко в СССР. Такова внедряване е вън от всяко съмнение, но далеч не изчерпва всичко. Наистина след такива водачи като Йосиф Сталин, Георги Димитров, Клемент Готвалд, Болеслав Бйерут, Георгиу Деж, Матиаш Ракоши и др. народите на СССР и на социалистическите страни се отнасяха с почти същото доверие към ръководителите, които заставаха след тях на партийното и държавното кормило. Внедряването на провокатори, избрани измежду техните съратници и съответно обработени от чуждите централи, беше необходимо за империализма, но далеч не достатъчно. Какво щеше да стане, ако през 60-те или дори през 70-те години някой от тези провокатори обявеше контрареволюционна програма за реставрация на капитализма? Той просто щеше да бъде свален, съден и ликвидиран. Освен това много важно за империализма беше внасянето на разкол между двете велики сили на социализма - СССР и Китай. А затова трябваше време. От гледна точка на идеолозите на разгрома в Китай трябваше да се запази социализмът, начело на Китай трябваше да си остане Мао Цзедун такъв, какъвто е, за да не приеме десния опортюнизъм на Хрушчов, за да се обтегнат отношенията между двете страни и това положение да бъде не временно, а трайно. Внедряването на провокатори начело на партиите и държавите в социалистическите страни не означаваше те да се обявят против социализма. Напротив, тези провокатори трябваше да имат вид на големи комунисти, натрапчиво, непрекъснато до втръсване да говорят за комунистическото бъдеще, работейки за контрареволюцията. Първопроходецът на контрареволюцията - Никита Хрушчов, се кълнеше във вярност към комунистическите идеи и към чистотата на марксизма-ленинизма, докато вършеше черното си дело в услуга на империализма. Ругаеше империалистите, дори предизвика карибската и берлинска криза, а в същото време точка по точка изпълняваше тяхната програма. Дори най-големият предател в историята на комунистическото движение - Михаил Горбачов, също говореше и с цялата си наглост продължава да говори за комунизъм. Тайната на успеха в разгрома на социалистическата система се крие не във внедряването на провокатори (това беше необходимо само за синхрона между различните страни в последния етап на контрареволюцията), а в ерозията на партиите, в ерозията на социалистическото общество в икономическата, политическата, идеологическата и социалната област. Тази ерозия беше съобразена със специфичните условия във всяка страна, но има много общо в тактиката, приложена в целия социалистически лагер. Ще се спрем на основните моменти от осъществяването на ерозията на социализма в България.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

ПРИЛОЖЕНИЕ - ИЗБОРИ’95

ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ

Решение N 36
София, 8 септември 1995 г.

Относно: Регистрацията на политическата партия Партия либерален конгрес

Постъпило е заявление за участие в местните избори на 29 октомври 1995 г. от партия Партия либерален конгрес.

Заявлението е подписано от лицето, което представлява партията, и е заведено в регистъра на ЦИК с N 22 от 7 септември 1995 г.

Към заявлението са приложени:
- фотокопие от решение на Софийски градски съд от 17 април 1990 г. по гр. дело N 2139 по описа на съда за 1990 г. за вписване на политическа партия Социалдемократическа партия - немарксисти, в регистъра на политическите партии;
- фотокопие от решение на Софийски градски съд от 24 януари 1991 г. по гр. дело N 2139 по описа на съда за 1990 г. за вписване промяна в наименованието на политическа партия Социалдемократическа партия - немарксисти, в Партия либерален конгрес в регистъра на политическите партии, заверено на 1 септември 1995 г.;
- фотокопие от стр. 32 на "Държавен вестник", бр. 18 от 1991 г.;
- образец от печата на партията;
- образец от подписа на председателя на партията.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона за местните избори Централната избирателна комисия

РЕШИ:

Регистрира за участие в местните избори на 29 октомври 1995 г. политическа партия Партия либерален конгрес.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Л. Джелепова

СЕКРЕТАР: X. Анчев

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

Решение N 70
София, 11 септември 1995 г.

Относно: Образуване на избирателни секции

При териториално обособени населени места под 500 жители, за които не е възможно избирателите им да се разпределят между съседните секции, по предложение на кмета на общината Общинската избирателна комисия може да образува отделна секция за съответното населено място.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Джелепова

СЕКРЕТАР: X. Анчев

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

Решение N 71
София, 11 септември 1995 г.

Относно: Регистрация на политическа партия Движение за права и свободи

Постъпило е заявление за регистрация за участие в местните избори, насрочени на 29 октомври 1995 г. от политическа партия Движение за права и свободи. Заявлението е подписано от председателя на партията и е заведено в регистъра на ЦИК с N 34 от 11 септември 1995 г.

Към заявлението са приложени:
1. Заверени на 8 септември 1995 г. преписи от решения на Софийски градски съд по ф. д. 2574 по описа на съда за 1990 г. от 26 април 1990 г. за регистрация на партията и за вписване на промени за партията от 16 октомври 1994 г.
2. Образец от подписа на председателя на партията и образец от печата на партията.
3. Фотокопия от "Държавен вестник", бр. 35/1990 г. и бр. 97/1994 г. за публикация на регистрацията и на вписаните промени.

Поради гореизложеното и на основание чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона за местните избори Централната избирателна комисия

РЕШИ:

Регистрира за участие в местните избори на 29 октомври 1995 г. политическа партия Движение за права и свободи.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Л. Джелепова

СЕКРЕТАР: X. Анчев

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

Решение N 78
София, 11 септември 1995 г.

Постъпило е заявление за регистрация за участие в местните изборина 29 октомври 1995 г. от партия Нова радикална партия.
Заявлението е подписано от лицето, което представлява партията, и е заведено в регистъра на ЦИК с номер 33 от 9 септември 1995 г.

Към заявлението са приложени:
1. Фотокопие от съдебно решение от 15 февруари 1995 г. по ф.д. N 23970/94 г. на Софийски градски съд, заверено на 7 септември 1995 г.
2. Фотокопие от "Държавен вестник" бр. 23/1995 г., в който е обнародвано съдебното решение за вписване на партията.
3. Образец от подписа на председателя на партията.
4. Образец от печата на партията.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона за местните избори Централната избирателна комисия

РЕШИ:

Регистрира за участие в местните избори на 29 октомври 1995 г. партия Нова радикална партия.

ПРЕДСЕДАТЕЛ. Л. Джелепова

СЕКРЕТАР: X. Анчев

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

Решение N 79
София, 11 септември 1995 г.

Относно: Регистрация на коалиция Съюз "Нов избор"

Постъпило е заявление за регистрация за участие в местните избори, насрочени за 29 октомври 1995 г., от коалиция Съюз "Нов избор". Заявлението е подписано от представляващите коалицията лица и е заведено в регистъра на Централната избирателна комисия с номер 36 от 11 септември 1995 г.

Към заявлението са приложени следните документи:
1. Договори за учредяване на Съюз "Нов избор" като предизборна коалиция от политическите партии Център нова политика и Сбор за демокрация.
2. Заверен на 31 август 1995 г. препис от решение по ф. дело N 628 от 1994 г. на Софийски градски съд от 2 март 1994 г. за регистрация на политическа партия Център нова политика.
3. Заверен на 30 август 1995 г. препис от решение по ф. дело N 17121 от 1993 г. на Софийски градски съд от 13 юли 1993 г. за регистрация на политическа партия Сбор за демокрация.
4. Образци от подписите на представляващите коалицията Съюз "Нов избор" и образец от печата на коалицията.
5. Фотокопие от "Държавен вестник", бр. 34/1994 г. за публикация на регистрация на Център нова политика и фотокопие от "Държавен вестник", бр. 66/1993 г. за публикация на регистрация на Сбор за демокрация.

Поради гореизложеното и на основание чл. 25, ал. 1, точка 3 от Закона за местните избори Централната избирателна комисия

РЕШИ:

Регистрира за участие в местните избори, насрочени на 29 октомври 1995 г., коалиция Съюз "Нов избор".

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Джелепова

СЕКРЕТАР: X. Анчев

/Пресслужба "Куриер"/

16:00:00
13.09.1995 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Валентина Игнова
Технически изпълнител: Цвета Любомирова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1995 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!