София, 12 юли 1996 година
Брой 94 /1649/
София, 12 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЗИЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ ИЗПЪЛНИТЕЛЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ПО ВЪТРЕШНОПОЛИТИЧЕСКИ ВЪПРОСИ, ОГЛАСЕНА ПО БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ НА 2 ЮЛИ 1996 ГОДИНА
Последните действия на правителството поставиха българския народ на колене. В ход е физическото унищожаване на хората. Обявените нови цени на енергията и горивата, както и увеличаването на ДДС и акцизите от 1 юли при реално намаляване на доходите на българските граждани ще направят невъзможно съществуването на средното българско семейство още в началото на есенно-зимния сезон.
През миналата година Българската социалистическа партия /БСП/ отказваше дори да разговаря с международните финансови институции и твърдеше, че може да извърши прехода без външно финансиране. Същевременно необходимите структурни реформи бяха отлагани както заради местните избори, така и поради откритото нежелание на социалистическата партия да върви към приватизация, преобладаваща частна собственост, реформа в банковия сектор и намаляване на влиянието на държавата върху икономиката.
Днес БСП няма полезни ходове. За да получи минимална част от необходимото външно финансиране, правителството на Жан Виденов се зае да извърши това, което всеки може да свърши, докато е на власт - да свие потреблението, да увеличи цените и данъците. Същевременно и до днес БСП не е предприела някакви действия в истинската структурна реформа. Няма и да предприеме, защото не иска да разтрогне връзките си с полулегалните мафиотски групировки, с тези, които ограбиха банките и предприятията, с тези, които изнасят на безценица и българската пшеница, и българските торове, и българската стомана.
Ние предупреждавахме многократно, че това правителство е вредно и опасно за България и че през юли нещата ще тръгнат към пълна катастрофа. Предупреждаваме и днес, че през есента ни очакват глад и студ.
БСП дойде на власт през декември 1994 след демократични избори, по волята на мнозинството от избирателите. Днес същите тези избиратели берат плодовете на своята заблуда. Заедно с тях обаче страдат и тези, които не искаха българските комунисти да се върнат във властта.
Гражданските и синдикалните протести, парламентарните и извънпарламентарните политически действия на всички, които искат спасението на България, трябва да бъдат насочени към избори - президентски и парламентарни.
Единственият начин БСП да бъде разделена от властта, в която хшцно се е впила, е народният вот срещу тази партия.
София, 2 юли 1996 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 12 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД ЗА СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКАТА СИТУАЦИЯ В БЪЛГАРИЯ, ОГЛАСЕН ОТ КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ - ПРЕЗИДЕНТ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" НА 83-ТА СЕСИЯ НА МОТ - ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА МЕЖДУНАРОДНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ ПО ТРУДА /МОТ/ - ЖЕНЕВА, ШВЕЙЦАРИЯ, 4-20 ЮНИ 1996 ГОДИНА
УВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕДСЕДАТЕЛ, ДАМИ И ГОСПОДА ДЕЛЕГАТИ,
Относно политиката на заетост и пазара на труда в България се запазва тенденцията към намаляване на броя на заетите в държавния, общинския и кооперативния сектор на икономиката. За съжаление предвид неадекватната политика по отношение на насърчаването на дребния, семейния и средния бизнес по пътя на данъчни облекчения и преференции, еластичността на частния сектор по отношение на възможностите му за поглъщане на част от пазара на труда е минимална. Намаляването на броя на заетите е трайна тенденция в последните шест години. Безработицата е над 16 на сто от трудовоактивното население. Изключително неблагоприятна е структурата на безработните. Нараства делът на продължително безработните, на безработните в ниските възрастови групи, на безработните жени. Очакваното закриване на предприятия ще даде нов тласък на безработицата, като предвижданите масови съкращения ще създадат силно напрежение на трудовия пазар, което системата за социална защита едва ли ще може да понесе. Сегашните средни размери на обезщетенията за безработица са под екзистенц-минимума въпреки относително високия процент на осигурителна вноска.
ДОХОДИ
В България цената на труда през последните години е силно подценена. Относителният дял на работната заплата, включително и вноските за социално осигуряване, които са сред най-високите в Европа, от 53,7% през 1990 г. намалява на 41,4% през 1991 г., а през 1994 г. е 45,9%. Средната работна заплата през март 1996 г. е 122 долара, като в непроизводствената сфера /държавните служители, публичния сектор/ е едва 92 долара. Средната заплата спрямо март 1995 г. има увеличение 15% в доларово изражение. Покупателната способност на населението драстично намалява, особено след последната девалвация на лева спрямо щатския долар. Само за пет месеца българският лев се обезцени със 70%, докато за цялата минала година обезценката бе 7,5%. Над две трети от населението живее под границата на бедността /жизнения минимум/, а над половината от българските граждани са с доходи под социалния минимум. Възприетият от правителството механизъм за индексация на заплатите не е в състояние да осигури привеждане на доходите съобразно тенденциите на изменение на потребителските цени и издръжката на живот. Наблюдава се непрекъснато увеличаване на разликата в заплащането в сферата на производството и обществения сектор. В сферите на бюджетна издръжка хронично не се изплащат заплати поради недостиг на средства в бюджета, а когато това става, то е със закъснение често от няколко месеца.
ТРИСТРАНЕН ДИАЛОГ
Социалният диалог между правителство, работодатели и синдикати е неефективен. Правителството не се съобразява с предупрежденията и мненията на синдикатите и работодателите и практически еднолично взима всички решения в социалната област в противоречие с Кодекса на труда. Конюнктурната ситуация на временна неравновесна стабилизация през 1995 г. въпреки сигналите на социалните партньори не бе възприета адекватно от правителството и в резултат негативните тенденции се задълбочиха от началото на тази година. В България сега има зърнена и фуражна криза, криза за горива и за стоки от първа необходимост. Но най-същественото е, че съществува криза на доверието в институциите на властта, което рефлектира върху задълбочеността и качеството на тристранния диалог.
ИНФЛАЦИЯ; ФИНАНСОВА КРИЗА
Индексът на потребителските цени за 1995 г. е 32,9%, но средногодишно към 1994 г. той е над 63%. За първите три месеца инфлацията е 9%. Предвид кризата в банковия и финансовия сектор, обезценяването на българския лев, данъчните и фискални утежнения и продоволствената криза се очаква в следващите месеци индексът на инфлацията да достигне двуцифрови стойности, като съществува реална опасност от изпадане в състояние на хиперинфлация. В годината на най-тежките плащания по външния дълг валутният резерв е достигнал критични стойности, при които платежният баланс е дълбоко нарушен. Спадът на производството през първите месеци на годината, съпроводен със съществено намаляване на експорта, определя невъзможността за изход от създалата се икономическа ситуация без подкрепата на международните финансови институции - IMF и WB. Скокообразно нараства бюджетният дефицит, финансовият и банковият сектор са изпаднали в състояние на дългова и ликвидна криза. Две от най-големите български банки са в състояние на фалит. Депозитите на населението се стремят към доларови позиции, с което се цели тяхното предпазване на фона на инфлационните очаквания, което създава допълнително напрежение на валутния пазар. Централната банка практически е изчерпала възможностите си за намеса на пазара, а и като цяло не води премерена и адекватна парична и валутна политика. На този фон правителството се стреми да покрие част от бюджетния дефицит по пътя на увеличаване на фиска, често пренебрегвайки включително и международни споразумения, като например това за свободната търговия. По пътя на увеличаване на косвените и преките данъци, на акцизите, митата и импортните такси често се постига създаване на предпоставки за преминаване на икономиката към сенчестата страна на икономическия живот, с всичките негативни последствия за бюджета и особено със социалните аспекти на подобни действия. Забелязва се последователна тенденция към ограничаване на възможностите за дребен частен бизнес, за развитие на свободната инициатива. На този фон съществува упорита съпротива срещу осъществяване на приватизационни сделки и трансформация на собствеността от държавна в частна. По всяка вероятност очакванията за макар и частичен успех на масовата приватизация няма да се оправдаят. Не повече от 40% от имащите право са се регистрирали за участие в масовата приватизация. Непрекъснато се правят изменения във времевите рамки за осъществяване на процеса и в структурата на капитала, който ще се приватизира по този начин, което тотално компрометира българския опит за масова приватизация.
СТРУКТУРНАТА РЕФОРМА. ЛИКВИДАЦИЯ И ИЗОЛАЦИЯ НА ФИРМИ
Под неизбежната необходимост от сключване на споразумение с международните финансови институции правителството е принудено да демонстрира желание за структурни промени. За съжаление вместо създаване на условия за преструктуриране на базата на промяна в структурата на собствеността, част от което е и формирането на благоприятен климат за чужди, особено преки инвестиции в страната, изпълнителната власт се опитва чрез административни мерки да създаде представа за извършване на структурни изменения. Предложени са списъци за ликвидация на предприятия, а други са предложени за изолация от финансовия и банковия сектор. Предстои сливане и редуциране на търговски банки. Всички тези мерки не са коментирани по същество със социалните партньори, аргументите за тях са несъстоятелни, процедурите за осъществяването им - неясни. Редица от предприятията могат да имат друга съдба в рамките на опити по тяхното оздравяване или приватизация. Общият резултат от псевдоструктурните изменения е социализация на разходите, т.е. прехвърлянето чрез бюджета на тежестта върху населението и размиването на управленската, политическа и партийна отговорност за катастрофалното състояние на българското общество.
Провежданата от социалистическото правителство социално-икономическа политика не дава основание за никакви надежди, че състоянието в България ще се подобри. За година и половина правителството на левицата не успя да се придвижи към разрешаването на нито една от програмните си цели:
- да ускори приватизацията,
- да увеличи притока на чужди инвестиции,
- да стабилизира финансовата система,
- да снижи инфлацията,
- да спре спада на реалните доходи,
- да се справи с престъпността.
Получи се точно обратното - касовата приватизация е на практика замряла, а провежданата масова се забавя от бюрократично-административни трудности; доверието на чуждестранните инвеститори е критично спаднало, в резултат на което притокът на чуждестранни инвестиции неколкократно се е съкратил; фалит на частни и държавни банки и банкрутирала банкова система; вместо укрепване на националната валута се получи най-големият спад в обменната сила на българския лев спрямо западните валути; инфлацията за полугодието на текущата година ще надхвърли 50 % при предвиждани 20% годишна.
Тежестта на всички тези сериозни проблеми държавата се мъчи да прехвърли върху трудещите се. Синдикатите, като изразители на правата и интересите на значителна част от населението, няма да приемат подобен подход и да се отнесат пасивно към намеренията за социализация на тежестите на прехода. В близко време предстоят отговорни национални действия в защита на правата на хората на наемния труд, които логично ще доведат до търсене на политически адекватни механизми за промяна на схемата на функционирането на властта и нейното използване от управляващото комунистическо мнозинство.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 12 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО ОТ ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ /КНСБ/ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СИНДИКАЛНИТЕ ПРОТЕСТИ ПРЕЗ ЮНИ 1996 ГОДИНА. Документът е адресиран и до средства за масово осведомяване.
УВАЖАЕМИ ПРОФ. ПЕТКОВ,
Централният комитет на Българската комунистическа партия /ЦК на БКП/ изразява своята солидарност и решителна подкрепа на синдикалните протести срещу политиката на управляващата олигархия - правителството на Българската социалистическа партия /БСП/, което доведе страната ни до икономически и финансов срив, до стопанска агония и позволи престъпността да залее страната ни. Синдикалният протест днес е борба на класата на експлоатираните срещу класата на експлоататорите, срещу ограбването на нещастния български народ.
Разчитаме на Вашите познания за историческото развитие на обществото и вярваме в успешния край на борбата.
София, 6 юни 1996 г.
ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАР:
Владимир Спасов
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 12 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ /КНСБ/ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СТРУКТУРНАТА РЕфОРМА
Ръководството на Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/ с тревога констатира, че страната навлиза в обща криза, единствен изход от която правителството вижда в шоковото повишаване на цените на жизненоважни стоки и услуги, като възнамерява да компенсира това повишение само частично. В същото време ясно прозира желанието на правителството да представи шоковото увеличение на цените на електроенергията, отоплението, енергоносителите, бензина, пощенските услуги, хляба и храните като договорка със синдикатите.
В тази връзка ръководството на КНСБ още веднъж заявява, че КНСБ няма да споделя отговорността на правителството за некадърната му социално-икономическа политика. КНСБ е готова да преговаря по структурната реформа и отражението й върху цените и доходите, но не на парче и не с икономически екип на кабинета, докарал страната до днешното й катастрофално състояние. КНСБ продължава да настоява правителството да приеме целия пакет защитни мерки. При липса на философия на структурната реформа безпредметно е да се водят каквито и да било преговори за гарантиране на социален мир. Правителството пропусна възможността за такъв диалог през 1995 г. и сега може да предлага само частични защитни мерки.
Делегацията на КНСБ няма [да] участва в преговорите, организирани под различни форми в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество /НСТС/, тъй като няма мандат за водене на такива преговори. Условията на КНСБ за преговори бяха ясно посочени в Меморандума до правителството от 14 май 1996 г.
Окончателното си решение по ситуацията в страната КНСБ ще формира на заседание на Координационния си съвет на 4 юли 1996 г.
Координационният съвет /КС/ на КНСБ ще трябва да вземе предвид, че по всяка вероятност над 2/3 от хората без необходимата социална защита няма да издържат на ценовия шок и необезпечените структурни мерки.
София, 25 юни 1996 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 12 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ-ИЗПОВЕД НА ВЕЛИЧКИ ЕПИСКОП ГАЛАКТИОН ВЪВ ВРЪЗКА С ДЕЙСТВИЯ, ДОВЕЛИ ДО РАЗКОЛ В БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА, ОГЛАСЕНО ПО БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО РАДИО НА 26 ЮНИ 1996 ГОДИНА
СКЪПИ СЪНАРОДНИЦИ, СЛУШАТЕЛИ НА БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО РАДИО!
Доброволно и съзнателно се обръщам към всички вас със съкрушено сърце и с болка на душата си в изповед, че преди няколко години се подхлъзнах и станах съучастник на църковния разкол. Вслушвайки се в съвета на Свети пророк Йеремия: "Размирни деца, върнете се!", осъзнах се и се върнах по каноничния ред от архиерейския събор в единството на Българската православна църква во главе с Българския патриарх Максим, от когото съм получил епископската си хиротония.
През време на пребиваването ми извън Светата църква многократно подчертавах, че така наречените епископски хиротонии, за които не съм давал писмено съгласие и не съм участвал в тях, са неканонични и най-важното - безблагодатни. Това е фатална историческа грешна стъпка на разколниците.
Втората грешка са проведените от тях неканонични административни избори за алтернативни митрополити.
"Развълнуван съм от това, що слушам; смутен съм от това, що виждам. Сърцето ми трепери, тръпки ме побиват" /пророк Исая/, че на 1 юли разколниците свикват така наречен църковно-народен събор.
Това ще бъде третата фатална и катастрофална постъпка на всички, които ще участват в така наречения църковно-народен събор, както за единството на Светата народна църква, така и за българския народ.
Приятелски и братски се обръщам към всички, които възнамеряват да участват и поддържат разкола. Време има! Братя, опомнете се! Пътят е погрешен! Върнете се към единството на Светата църква по каноничния ред! Господ, на когото всички служим, ще ни съди!
София, 26 юни 1996 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЦЬРКОВНОТО НАСТОЯТЕЛСТВО
ПРИ ПАТРИАРШЕСКА КАТЕДРАЛА ХРАМ-ПАМЕТНИК "СВ. АЛЕКСАНДЪР НЕВСКИ":
† Велички епископ Галактион
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 12 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
МЕМОРАНДУМ НА НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ "ЕКОГЛАСНОСТ" ВЪВ ВРЪЗКА С ПРАВИТЕЛСТВЕНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЕНЕРГЕТИКАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Документът е адресиран до президента на Република България, до председателя на 37-то Народно събрание, до Министерския съвет, до Министерството на околната среда, до Международния валутен фонд, до Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие, до министрите на околната среда в Европа, до Международната агенция по атомна енергия, до "Приятели на Земята", Европа, до "Грийнпийс", до "Антиатом интърнешънъл", до "Глобал 2000" и до български средства за масово осведомяване.
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
Приетата от управляващото правителство и внесена за обсъждане в българския парламент Стратегия за развитие на енергетиката на Република България императивно посочва необходимостта от дострояване на АЕЦ "Белене". Стратегията обвързва осъществяването на този проект с евентуалната необходимост да бъдат извадени от експлоатация първите два блока на АЕЦ "Козлодуй” и препоръчва лицензирането на площадката на АЕЦ "Белене" и проучването на възможностите за нейното дострояване и финансиране да бъдат извършени в най-кратки срокове. Изразявайки своя най-категоричен протест срещу икономически необоснованите и опасни амбиции на българското правителство за екстензивно развитие на ядрената енергетика в България, ние се чувстваме длъжни да посочим основните недостатъци на волунтаристичния проект за довършване на АЕЦ "Белене".
1. Строежът на АЕЦ "Белене" беше замразен през 1990 г. след масови обществени протести и след категоричното становище на представителни научни колективи от Българската академия на науките, които обстойно доказаха неговата нецелесъобразност, технологична уязвимост и висока степен на риск от евентуална ядрена авария. Силовото налагане на този проект от страна на сегашното правителство без научна аргументация, без съгласието на живеещите в близост до централата и без оценка на въздействието върху околната среда противоречи на законите на страната.
2. АЕЦ "Белене" се строи в силно земетръсен район, в близост до активните епицентрове Вранча, Стражица и Шабла, което предполага възможност за тежки земетресения на всеки 30 години. Предвидените за монтаж в първоначалния проект руски ядрени реактори ВВЕР-1000 се произвеждат без отчитане на индивидуалните сеизмични особености на всяка площадка. Освен това гаранциите на доставеното досега оборудване са отдавна изтекли.
3. Реакторите ВВЕР-1000 са морално остарели и страдат от ред конструктивни недостатъци. Коефициентът на използваемост на същия тип реактори, монтирани в АЕЦ "Козлодуй", досега е само 34%, докато за реакторите в развитите страни е 70-100%. Строителството на нов хилядник, освен наличните два на АЕЦ "Козлодуй", силно нарушава структурната надеждност на електроенергийната система на България поради голямата си единична мощност, противоречи на изискванията на обединената бариера за присъединяването на енергосистемата ни към тази на западноевропейските страни.
4. От всички разработвани досега сценарии за българската енергетика единствено този на Националната електрическа компания предполага необходимост от въвеждане на нови ядрени мощности. НЕК е пряко заинтересована от това, тъй като е бюджетно обвързана с нарастването на електропотреблението в страната. Българското правителство е приело на доверие този вариант, който не държи сметка за запасите от въглища в Източномаришкия басейн и неоползотворените водни ресурси. В България има над 13 000 мегавата инсталирани мощности, докато максималните електронатоварвания са от порядъка на 7 хиляди мегавата през зимата и 4 хиляди мегавата през лятото - т.е. енергийната система разполага с над 50% резерв. При това, ръстът на цените на електроенергията вече води до значителен спад на електропотреблението - през май т.г. електропотреблението е около 3 хиляди мегавата. Същевременно България е абсолютен шампион по разхищаване на електроенергия - на 1000 долара брутен национален продукт се изразходват 2087 киловатчаса - над два пъти повече в сравнение с развитите европейски страни и девет пъти повече в сравнение с Япония.
5. Високият ядрен сценарий, налаган от правителствената стратегия, стимулира неефективността на българската енергетика като цяло, тъй като лишава енергоконсуматорите от стимули да търсят енергоспестяващи технологии и енергийно ефективни решения. Въвеждането на подобна стратегия в една икономика, която се намира в рецесия и в тежка криза, е пагубно. Вместо да се закриват губещите предприятия и да се стимулира енергийната ефективност, тази стратегия предполага екстензивно развитие с най-капиталоемката технология - ядрената, предопределя в продължение на години системен ръст на цените на електроенергията. Тази социално неприемлива политика /и сега 80% от населението е затруднено да изплаща енергийните си сметки/ е и силен инфлационен фактор и неизбежно ще накара потребителите да търсят финансови възможности за компенсиране на разходите за електроенергия чрез повишаване цената на крайния продукт - а това неизбежно ще доведе до повишаване на инфлационния натиск в цялата икономика.
6. Реализирането на проекта АЕЦ "Белене" е свързано с разходи, които са абсолютно непосилни за изпадналата във финансов колапс България. Само дострояването на Първи блок на централата ще надхвърли значително предвидените 1,5 милиарда долара. Освен това България е единствената страна, която 20 години след стартирането на ядрената си програма все още няма концепция за крайно съхранение на отработилото гориво и радиоактивните отпадъци. И днес в АЕЦ "Козлодуй" над 700 тона отработило гориво се съхраняват временно във водни басейни, незащитени от самолетна катастрофа или терористичен акт. Само за решаване на проблема с отработилото гориво в АЕЦ "Белене" за 30-годишен период на експлоатация на Първи реактор са необходими над 1,2 милиарда долара, а експлоатационните и ремонтни разходи ще надхвърлят 260 милиона долара годишно. Неясно е и откъде ще се вземат средства за погребване на централата след изчерпване на експлоатационния й срок. Повече от ясно е обаче, че тези разходи не са по силите на България, намираща се на ръба на финансова катастрофа, обременена с 12 милиарда долара външен дълг, плащанията по който не е способна да покрие при спадането на валутния си резерв до около 600 милиона долара.
7. От геостратегическа гледна точка реализирането на АЕЦ "Белене", проектирана с руски реактори и гориво и поради голямата мощност, която изисква свързването ни с енергийните системи на Молдова и Украйна, е опасна за националната сигурност на страната ни. Чрез този проект, редом с проектите "Топенерджи" и "Трансбалкан", свързани с доставката на нефт и газ, се затваря кръгът на пълната енергийна зависимост на България от Русия. Обвързвайки буквално цялата българска икономика с руски енергоизточници, управляващата БСП приковава страната ни в зоната на руското влияние.
8. Самата правителствена стратегия предполага наред с дострояването на АЕЦ "Белене" да се проучат възможностите за концесии и износ на електроенергия в съседните страни. Този факт още веднъж доказва, че АЕЦ "Белене" се строи не за да задоволи насъщни за България необходимост от нови енергоизточници, а за да изнася електроенергия на външния енергиен пазар. Подобни намерения могат да имат един-единствен ефект - превръщането на България в ядрено гето. Строежът на тази ядрена централа обслужва не националния интерес, а корпоративните интереси на руските и други производители и тясно свързаните с тях български икономически групировки. АЕЦ "Белене" не отговаря на изискванията за развитие с минимални разходи, поради което няма да се финансира от международни финансови институции. Най-вероятно е строежът на АЕЦ "Белене" да бъде финансиран от консорциум на български и руски банки и корпорации с преобладаващо частно участие със съмнителен произход на капиталите. По този начин този проект ще се превърне и в огромен по мащабите си механизъм за преливане на парите на данъкоплатците в частни джобове.
Националното движение /НД/ "Екогласност" не може да допусне реализацията на АЕЦ "Белене" като камък на шията да удави българската икономика и да постави на карта националната ни идентичност. Нямаме право да пренебрегнем значителните рискове от ядрените аварии и превръщането на България в ядрено гето на Европа. Ето защо проблемите с енергийната стратегия на страната и с пагубния правителствен сценарий за натрупване на нови ядрени мощности ще бъдат приоритетни в нашата дейност през настоящата година. Настояваме най-категорично да бъде преразгледана правителствената стратегия за развитие на енергетиката, като нейните акценти паднат върху:
- търсенето на енергийно ефективни стопански решения;
- некапиталоемко и енергоефективно развитие на националния ни въгледобив и в частност на комплекс "Марица-изток", на водноенергийния потенциал и други възобновяеми енергийни източници;
- законодателно уреждане на проблемите на българската енергетика - включително и чрез приемане на закон за енергийна ефективност и интегрирано ресурсно планиране на развитието на националната енергетика, както и на закон за демонополизация на енергопроизводството.
Призоваваме всички международни екологични организации да подкрепят нашия протест срещу дострояването на АЕЦ "Белене" и да информират своите правителства за тази опасна в общоевропейски контекст ядрена централа. Обръщаме се към международните финансови институции с молба да упражнят цялото свое влияние, за да предотвратят този гибелен за икономиката на България проект. Заявяваме, че ще използваме всички допустими от закона средства, за да се противопоставим на неговото осъществяване. Обръщаме се и към българските граждани с молба да ни подкрепят в борбата срещу ядрената мафия, която в името на своите корпоративни интереси залага на карта нашата сигурност, нашата национална идентичност и икономическото оцеляване на България.
София, 12 юни 1996 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НД "ЕКОГЛАСНОСТ":
Едвин Сугарев
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 12 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ ПРОФЕСИОНАЛЕН СЪЮЗ И НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪЮЗ НА ЧАСТНИТЕ ТАКСИМЕТРОВИ ПРЕВОЗВАЧИ ПО ПОВОД ИНЦИДЕНТ ПРЕД СГРАДАТА НА БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ НА 7 ЮНИ 1996 ГОДИНА
Днес, 7 юни 1996 г., в центъра на столицата на една европейска държава, нейните управляващи за сетен път доказаха, че в името на собственото си оцеляване са готови на всичко. Срещу законно протестиращите таксиметрови шофьори, движещи се по одобрен от Столична община маршрут, застанаха силите на реда. Застанаха, решени да не допуснат изпълнението на закона. Този път обаче срещнаха твърдия отпор както на участниците в демонстрацията, така и на пристигналите народни представители от Съюза на демократичните сили /СДС/ и другите опозиционни парламентарни групи. В състояние на невъзможност да продължат по законния маршрут, таксиметровите шофьори, подкрепени от народните представители, пристъпиха към отместване на загражденията на "Цар Освободител" и към изтикване на полицията към тротоарите, там, където им е мястото като охраняващи проявата. При възникналите схватки стана ясно, че нито големите началници, нито техните служители могат да бъдат по-силни от онези, зад които стои законът. Силите на реда отстъпиха пред силата в буквалния смисъл на думата, на народните представители и таксиметровите шофьори.
След случилото се на бул. "Цар Освободител", видяно от стотици граждани, журналисти, кореспонденти на чуждестранни агенции и дипломати, ние считаме, че главният прокурор на републиката, както и Военна прокуратура, би трябвало да изпълнят своите задължения. А те се свеждат до следното: да бъдат издирени и подведени под наказателна отговорност длъжностните лица, които с насилие се опитаха да попречат да се проведе демонстрацията на таксиметровите шофьори по начина, по който бе замислена и одобрена от властите, в случая Столична община. Крайно време е спрямо тях да бъде приложен с цялата си сила законът, в случая - Законът за митингите, събранията и манифестациите, чийто член 174а /II предвижда за такова престъпление до 2 години затвор за виновниците.
Замислената от главния милиционер на републиката министър Николай Добрев и неговите служители в СДВР акция срещу закона пролича още на сборните пунктове, където полицията поиска от водачите на автомобилните колони да подпишат предупредителни протоколи, че няма да извършат престъпления по време на проявата. Известно е, че такива протоколи бяха поднасяни на дисидентите и политическите затворници в България по време на комунистическия режим. Оттогава насам това е първият случай при законно разрешена демонстрация да се упражнява психологически натиск с подобни незаконни предупредител ни протоколи. Още повече че ако някой трябва някого да предупреждава в такива случаи, то това е прокуратурата.
В контекста на всичко случило се обаче не можем да не поздравим онези полицаи, които по маршрутите действаха в съгласие със закона или най-малкото не се престараваха по отношение заповедите на висшето началство. Това ни кара да смятаме, че Националната полиция се е разделила на две - на милиционери и на полицаи. Ние искрено се надяваме, че вторите са много повече и ще разчитаме на тях при бъдещите си действия.
Оттук нататък ние сме задължени да продължим нашите действия и да отстояваме закона, включително и срещу онези, които, вместо да го изпълняват, го нарушават. Освен искането до главния прокурор за подвеждането под отговор[ност] на длъжностните лица, нарушили закона, ние ще се обърнем към съда и като организация, регистрирана по Закона за лицата и семейството, имаща право на граждански протести съгласно българското законодателство. Съдебни искове вероятно ще заведат и потърпевшите в конфликта. Ние се надяваме, че съдебните власти ще свършат своята работа и ще приложат онова, което предвижда законът в такива случаи.
Поздравяваме таксиметровите шофьори, които заедно с народните представители показаха на България, че когато законът е потъпкан, ние имаме право на самоотбрана. Днес за първи път употребихме сила срещу незаконните действия на силите на реда.
Обещаваме, че ще продължим да го правим винаги, когато законът е на наша страна.
София, 7 юни 1996 г.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН СЪВЕТ НА НПС,
ПРЕЗИДЕНТ: Димитър Диманов
УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ НА НПС,
СЕКРЕТАР: Румен Крумов
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 12 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА ИНИЦИАТИВНИЯ КОМИТЕТ НА СДРУЖЕНИЕТО С ИДЕАЛНА ЦЕЛ "НЕ НА СТРАХА" ДО УЧАСТНИЦИ В ПРОТЕСТЕН МИТИНГ-ШЕСТВИЕ НА ТАКСИМЕТРОВИ ШОфЬОРИ В СОФИЯ НА 11 ЮНИ 1996 ГОДИНА
Поклон пред вашата смела постъпка, защото вие сте първите, които адекватно реагираха на абсурдната обстановка в България. По този начин защитихте и онези апатично настроени наши съграждани, които останаха въпреки всичко в съмнителния уют на домовете си.
София, 11 юни 1996 г.
С ВАС И ДО ВАС:
ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ НА СДРУЖЕНИЕ "НЕ НА СТРАХА"
/Пресслужба "Куриер"/
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Бюлетинът е приключен редакционно на 9 юли 1996 година
Главен редактор: Любомир Йорданов
Заместник-главни редактори: Емилия Димитрова и Йорданка Ненова
Редактори: Лилия Томова - деж. ред., Нина Гаврилова
Комплексна обработка: Издателски комплекс - БТА
БТА - Редакция "Справочна информация"
Copyright © Пресслужба "Куриер", 1996 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително.
Twitter
Facebook
