София, 12 юли 1995 година
Брой 134 /1435/

София, 12 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕЗОЛЮЦИЯ "ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ" НА БЪЛГАРСКА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛИ, ПРИЕТА НА ТРЕТИЯ КОНГРЕС /8 И 9 ЮЛИ 1995 Г., СОФИЯ/

Дълбоките демократични промени, съпътстващите ги сложни процеси в международната обстановка и особено кризисната ситуация на Балканския полуостров поставят на сериозно изпитание външната политика на Република България. Разрушаването на блоковата система изправи нашата страна пред нова реалност - Балканите се превърнаха в основен конфликтен район на континента. Периодически пораждащите се амбиции на някои балкански държави да играят ролята на регионални свръхсили и отсъствието на разбирателство между най-важните извънрегионални държави относно бъдещето на региона заплашват недъзите на междубалканските отношения - национализъм, етническа и религиозна нетърпимост, социална недоразвитост - да се превърнат в латентни огнища на конфликти.

Като отчита значението на трите главни центъра на геостратегическо и интеграционно влияние и въздействие по отношение на България, исторически оформили се в резултат на трайни политически процеси - Европейския съюз, Русия и САЩ, - Българска партия либерали смята, че активизирането на балканската ни политика е по необходимост приоритетно геостратегическо и интеграционно направление. Очакваните благоприятни резултати от сътрудничеството на България с посочените три главни центъра са немислими без създаването на надеждна балканска интеграционна структура. Самото съдържание и ефективността на регионалната ни политика ще определят в очите на международната общност "тежестта" на България в новата стратегическа обстановка в Европа и в света.

Само на такава основа ще се очертаят реалните условия и срокове за приемането ни като пълноправен член на Европейския съюз и на другите европейски и евроатлантически структури, както и характерът на отношенията с нашите основни партньори.

Историческите поуки, сложността и динамиката на нашето съвремие дават основание на Българска партия либерали да определи на сегашния етап и в обозримо бъдеще като най-подходяща за Република България полицентристката геостратегическа ориентация, върху която би следвало да се основава външната ни политика. Тя задължително трябва да почива върху консенсусното начало в условията на многопартийната демокрация.

Българска партия либерали, като изхожда от приетия на Националната конференция /1994 г./ документ "Либерален принос към националната сигурност на Република България", е готова да даде своя реален принос в разработването на външнополитическа доктрина, която да осигури на Отечеството ни достойно място и уважение на Балканите, в европейската общност и в света.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 12 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЪЮЗА НА СВОБОДНИТЕ ДЕМОКРАТИ ПО ПОВОД НА ИЗДИГАНЕ НА КАНДИДАТУРИ ЗА КМЕТ НА СОФИЯ.

Националното ръководство на коалиция Съюз на свободните демократи /ССД/, включваща надлежно регистрираните още през 1990 г. формации Партия на свободните демократи и Форум на свободните демократи, обявява решението си Съюзът на свободните демократи /който пръв официално декларира преди 11 дни готовността си да подпише Меморандума на СДС, Народния съюз и ДПС за общи действия на местните избори/ сега да застане зад издигнатата вече кандидатура на Ренета Инджова за кмет на София. Според Съюза на свободните демократи електоратът на СДС с удоволствие ще гласува за г-жа Инджова и ето защо ръководството на СДС трябва да оттегли своя кандидат, който ще бъде избран на 10 юли 1995 г. в полза на единната и печеливша кандидатура на обединените опозиционни сили в лицето на г-жа Инджова.

Съюзът на свободните демократи призовава също избрания от СДС кандидат за столичен кмет сам да се откаже и да призове всички некомунистически гласове да бъдат дадени на г-жа Инджова, тъй като по основния критерий "качества на личността" тя далеч превъзхожда всички останали обявени досега кандидати на демократичната опозиция.

София, 8 юли 1995 г.

                                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Калчев

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 12 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА РЕГИОНАЛНИЯ КОМИТЕТ НА ВМРО - СЪЮЗ НА МАКЕДОНСКИТЕ ДРУЖЕСТВА - СОФИЯ, ПО ПОВОД НА ИЗДИГНАТАТА КАНДИДАТУРА НА РЕНЕТА ИНДЖОВА ЗА КМЕТ НА СОФИЯ ПО ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА НАРОДНИЯ СЪЮЗ.

Регионалният комитет на ВМРО - Съюз на македонските дружества /СМД/ на свое извънредно заседание на 7 юли 1995 г. разгледа създалата се ситуация в столицата вследствие на издигането от страна на Народния съюз на кандидатурата на Ренета Инджова и изразява следното становище:

1. Народният съюз не спази подписаното споразумение за единна кандидатура за кмет на София, като не се съобрази с два основни, залегнали в него критерии, а именно:
- отчитането на влиянието на политическите сили;
- резултатите от последните парламентарни избори.

Регионалният комитет на ВМРО-СМД не може да приеме издигането на кандидатурата на експремиера Р.Инджова и поради факта, че нейният кабинет прие постановление, ощетяващо безпрецедентно българите бежанци от Беломорска Македония и Тракия.

2. Водени от желанието столицата на България да има градоначалник от СДС, Регионалният комитет на ВМРО-СМД, като се съобрази с последните социологически проучвания, изразява предпочитание за кандидатурата на Стефан Софиянски.

Същевременно Регионалният комитет заявява, че ще подкрепи кандидатурата, спечелила доверието на членовете и симпатизантите на СДС в столицата.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 12 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЕКРЕТАРИАТА НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ВЪПРОСА ЗА РЕДА ЗА ИЗДИГАНЕ НА КАНДИДАТИ НА ПАРТИЯТА ЗА КМЕТОВЕ.

Секретариата на Централния комитет на Българската комунистическа партия /ЦК на БКП/ за кой ли вече пореден път се обръща към средствата за масова информация да не се публикуват никакви изявления на разни самозванци, които нямат нищо общо с дейността на БКП. Не може окръжен комитет да приема Предизборна програма на БКП, нито пък могат отделни окръжни комитети да издигат кандидатури за кметове напр. в Сандански, Благоевград, Разлог, Банско, Петрич и др. Издигането на кандидатурите ще бъде утвърдено от Политбюро на ЦК на БКП и от Пленума на ЦК на БКП, който ще проведем на 29 юли 1995 г. на връх "Бузлуджа".

Обявената кандидатура на БКП в Сандански е подла провокация. Алан Андонов не е член на БКП. Негова кандидатура не е обсъждана в ЦК на БКП. За съжаление в Благоевград все още нямаме легитимен окръжен комитет на БКП. Много молим журналистите от вестник "Нощен труд" в бъдеще да не публикуват информации за дейността на БКП, без да имат подадена такава от Секретариата на ЦК на БКП, от Политбюро на ЦК на БКП, без да е подписана информацията от генералния секретар и без да е подпечатано съобщението с печата на ЦК на БКП. ЦК на БКП ще обяви издигнатите кандидатури за кметове и за съветници на пленума на 29 юли 1995 г. Всичко дотогава ще бъдат гадания и предположения.

София, 8 юли 1995 г.

                                                                                      ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАР: Владимир Спасов

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 12 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ ЗА ПРОВЕДЕНИ РАЗГОВОРИ МЕЖДУ СОФИЙСКОТО ГРАДСКО НАСТОЯТЕЛСТВО НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ И СОФИЙСКОТО ГРАДСКО РЪКОВОДСТВО НА ФЕДЕРАЦИЯ "ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ" ПО ПОВОД НА ПРЕДСТОЯЩИТЕ ИЗБОРИ ЗА МЕСТНА ВЛАСТ.

На 5 юли 1995 г. в сградата на Федерация "Царство България" се проведе среща във връзка с предстоящите избори за местна власт между представителите на Софийското градско настоятелство на Българския земеделски народен съюз /БЗНС/ Александър Коев, Георги Манов, Рачо Цветков и Георги Георев и представители на Софийското градско ръководство на Федерация "Царство България" Константин Халачев, Кирил Стефанов и Георги Тахов. Националният секретар на Федерация "Царство България" Христо Куртев пожела на двете делегации ползотворна среща.

Двете страни установиха, че са на общи позиции по основните въпроси, като делегатите на БЗНС подчертаха, че би било много полезно присъединяването на Федерация "Царство България" към вече подписаното между Съюза на демократичните сили и Народен съюз споразумение за предстоящите избори.

Двете страни декларираха необходимостта от консолидация на демократичните формации на всички нива в страната за спечелване на предстоящите избори.

/Пресслужба "Куриер"/

 

* * *

София, 12 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЗИЦИЯ НА ГРАЖДАНСКО ОБЕДИНЕНИЕ ЗА РЕПУБЛИКАТА ПО ВЪПРОСИТЕ НА СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА, УТВЪРДЕНА НА ВТОРАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ /24 - 25 ЮНИ 1995 Г., СОФИЯ/.

Националната конференция на Гражданско обединение за републиката /ГОР/ изцяло потвърждава подхода, заложен в предизборната ни платформа за развитието на социалната политика. Като политическа формация с ярка социална насоченост ГОР разглежда социалната политика като свой най-важен проблем.

Ние се разграничаваме от монетарните концепции, които деформират социалното равновесие и разделят обществото на класи, но също така се разграничаваме и от административно-бюрократичните подходи, които превръщат социалната политика единствено във функция на бюджета.

ГОР е за друт модел на социална политика, при който наред с държавата цялото гражданско общество ще поеме определени социални функции. Това означава, че социалната политика ще се регулира предимно чрез закони и че основни части от нея ще бъдат свързани с отделянето й от бюджета. За нас вярната и правилна социална политика означава да се прилага стратегия към раздържавяване и към взаимно допълване между ангажиментите на бюджета и тези на обособените и независими социални фондове.

Националната конференция на ГОР определя следните основни приоритети в областта на социалната политика:

1/ Превръщането на по-голямата част от нацията в собственици на средства за производство чрез специфични форми на приватизация и създаване на принципно нови условия за развитието на малкия и средния бизнес.

2/ Отделянето на пенсионните фондове от бюджета, връщането и предаването на държавна и общинска собственост за стопанисване и управление, както и изграждането им на акционерна основа.

3/ Прилагането на протекционистична жилищна политика и приемането на закон за жилищата.

4/ Децентрализация на социалните грижи при ясно законово регламентиране на ново отношение към младите хора, семейството и социално слабите.

5/ Постигане на обществен консенсус по демографската стратегия и специални грижи и внимание към младежта и младите семейства, осигуряване на адекватна на жизнения минимум помощ за социална политика към подрастващите и т.н.

6/ Реализация на специализирана програма за създаване на нови работни места и намаляване на безработицата.

7/ Приемането на закон за защита на инвалидите, който гарантира мерки за лична и професионална реализация на инвалидите, както и социален механизъм, гарантиращ правото им на достойно човешко съществуване.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 12 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА СЪЮЗА НА ОФИЦЕРИТЕ И СЕРЖАНТИТЕ ОТ ЗАПАСА ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ПО ВЪПРОСА ЗА ВРЪЩАНЕТО НА ИМУЩЕСТВОТО НА СЪЮЗА.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ВИДЕНОВ,

Съюзът на офицерите и сержантите от запаса беше възстановен на конгрес през 1990 г. и надлежно регистриран в Софийски градски съд. Създаден през 1907 година, съюзът е разтурен със заповед от м. декември 1944 г. на министъра на вътрешните работи.

Възстановеният Съюз на офицерите и сержантите от запаса досега е провел три конгреса. В устава на съюза, допълван и изменян на всеки конгрес и съответно съдебно регистриран, е посочено, че същият е високородолюбива непартийна организация, за членовете на която добруването на българския народ е най-висша цел. Защитата на националната сигурност и териториалната цялост на Република България е неотменен дълг и чест на всеки офицер и сержант от запаса. Съюзът е правоприемник на съществуващите до 1944 г. съюзи на офицерите и на подофицерите от запаса с всички активи и пасиви.

Господин Виденов,
През изминалите пет години от възстановяването на съюза, въпреки неимоверните трудности от морално и материално естество, на които бяха подложени запасните офицери и сержанти, същите се държат достойно в обществото. Съюзът се утвърждава като значима обществена организация с принос за демократичните процеси, протичащи в страната, и за укрепване на националната сигурност.

След ликвидирането на Съюза на запасните офицери и Съюза на запасните подофицери с Постановление на Министерския съвет номер 10 от 20 юли 1948 г. се прехвърля на държавата имуществото на съюзите. Това са преди всичко недвижими имоти, Дома - паметник на загиналите подофицери във войните, на бул. "Христо Ботев" номер 48 в София, домове на офицерите и подофицерите в много градове на страната.

Вече няколко години Централният съвет на Съюза на офицерите и сержантите от запаса полага усилия за възстановяване на правото на собственост върху отнетите недвижими имоти. Водени са разговори и са предоставяни документи в Министерския съвет, Върховния съд, Министерството на финансите, Министерството на отбраната, комисиите към Народното събрание и други заинтересовани страни. Всички са изразявали становището, че следва да се възстанови собствеността на съюза, но практически мерки не са били предприемани.

Нещо повече. Само от м. май до м. ноември 1992 г. Министерският съвет издава четири решения, подписани от Филип Димитров, за преразпределение на стаи и имущество в сградата на бул. "Христо Ботев" номер 48 за задоволяване на административни нужди на държавни фирми.

Със заповед номер 149 от 13 май 1992 г. на министъра на отбраната на Република България, подписана от Димитър Луджев, сградата на бул. "Хр. Ботев" номер 48 като собственост на Министерството на отбраната се предоставя с всички стаи за ползване от Движението за права и свободи. Беше разигран срамен фарс и опит за насилствено изгонване от няколкото стаи, които заемаше Централният съвет на съюза. Това не стана благодарение на подкрепата на цялата здравомислеща и патриотична общественост.

С надлежно заверен нотариален акт волята на дарителя е категорично заявена: "В случай на разтуряне на съюза парцелът заедно с всички постройки и подобрения се предава на Министерството на войната на съхранение до възобновяване на съюза със същите цели и задачи или в противен случай за образуване на фонд за вечни времена за подпомагане на децата на бедни подофицери за добиване на средно и висше образование".

Господин председател на Министерския съвет,
Съкровеното желание на цялото запасно войнство е сградата на бул. "Хр. Ботев" номер 48 да бъде възстановена като Дом - паметник на загиналите във войните. Това ще даде възможност този дом да се превърне в средище за родолюбиво и патриотично възпитание, за съхранение на историческата памет и воинските и нравствените добродетели на българския народ. Връщането на одържавените с ПМС номер 10 недвижими имоти, които сега се разграбват, а някои и разрушават до основи, ще позволи на Съюза на запасните офицери и сержанти успешно да решава болезнените социални проблеми на хората, отдали основната част от живота си в служба на Отечеството. Това ще подпомогне и в решаването на горещо подкрепяната от запасното войнство социална програма на правителството, стабилността на демократичния преход и защитата на националните интереси на страната.

Вярваме, че нашите справедливи искания ще бъдат удовлетворени.

София, 20 април 1995 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ген-лейт. о.з. Ангелов

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 12 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ПЪРВА/ НА БЪЛГАРСКА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛИ, ПРИЕТ НА ТРЕТИЯ КОНГРЕС /8 И 9 ЮЛИ 1995 Г., СОФИЯ/.

РАЗДЕЛ I: ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ.

Чл.1. /1/ Българска партия либерали /БПЛ/ е политическа партия с либерална платформа и е юридическо лице.
/2/ Седалището на БПЛ е в гр. София.

Чл. 2. /1/ БПЛ има за цел изграждането на либерално-демократично общество, основано на принципите на гражданско равноправие, стопанска свобода, социална сигурност, духовна толерантност, демократична държавна уредба и държавен суверенитет.
/2/ БПЛ развива своята политическа дейност самостоятелно или в съюз с други политически партии и организации. За постигане на своите цели БПЛ използва всички средства, разрешени от конституцията и от законите на страната.

Чл. 3. Местните организации на БПЛ се учредяват в общините. В населените места могат да се обособяват клубове.

Чл 4. /1/ Ръководни органи на БПЛ са Конгресът и Националният съвет.
/2/ Изпълнителни органи на БПЛ са Изпълнителното бюро, председателят и заместник-председателите.
/3/ Контролно-ревизионен орган на БПЛ е Контролният съвет.

Раздел II. Ред за встъпване в партията. Прекратяване на членството. Права и задължения на членовете. Общински организации

Чл. 5. Член на БПЛ може да бъде всеки български гражданин, който има избирателни права и не членува в друга политическа партия или организация.

Чл. 6. В БПЛ не могат да членуват граждани, които проповядват незаконни средства на политическа борба, еднопартийна политическа система, насилие, расова, религиозна, етническа или друга дискриминация.

Чл. 7 /1/ Встъпването в членство се извършва с писмено заявление, в което кандидатът за член декларира съгласие с устава и с идейната платформа на БПЛ.
/2/ Заявлението се отправя до председателя на общинската организация на БПЛ. Приемането се извършва от Общото събрание на общинската организация.

Чл. 8. Всеки член на БПЛ има право:
1. Да избира и да бъде избиран в органите на партията.
2. Да издига кандидатури и да бъде предлаган като кандидат на партията в изборите за местни и за централни органи на държавната власт и управление.
3. Да представлява партията пред местните държавни и съдебни органи, както и пред местните органи на политически партии и коалиции, ако е упълномощен за това.
4. Да участва лично и да изразява мнение на всички форуми на партията, на които се обсъжда неговата дейност.

Чл. 9. Всеки член на БПЛ има задължение:
1. Да спазва устава на партията.
2. Да работи за осъществяване на програмните цели и решенията на ръководните органи на партията.
3. Да плаща ежемесечно членски внос.
4. Да бъде лоялен към партията и да не уронва нейния престиж.

Чл.10. Членството в БПЛ се прекратява:
1. Чрез заявление за напускане, отправено до председателя на общинската организация, който уведомява за това първото следващо Общо събрание и посочва мотивите за напускането.
2. Чрез изключване - в случаите, когато член на партията грубо е нарушил чл. 9 или ако е осъден с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер. Изключването става по реда на чл. 15 /3/ въз основа на писмено предложение от най-малко трима членове на общинската организация. Изключеният член може в едномесечен срок да направи писмено възражение до Контролния съвет на партията, който се произнася с окончателно решение не по-късно от един месец от постъпване на предложението.

Чл. 11. /1/ Членовете на Общинските организации на БПЛ могат да образуват клубове в отделни населени места или въз основа на други принципи, разрешени от закона.
/2/ Клубовете с повече от пет членове могат да избират председател, който представлява клуба в съответното населено място.

Чл. 12 /1/ Общинските организации са равнопоставени.
/2/ Общинските организации от дадена област могат да се самоорганизират за решаване на въпроси от общ интерес, като уведомят за това Изпълнителното бюро.

Чл. 13. Общинската организация може да има свой устройствен правилник, който не противоречи на устава на БПЛ.

Чл. 14. Общинската организация се състои от не по-малко от 10 членове.

Чл. 15 /1/ Висш орган на Общинската организация е Общото събрание на всички нейни членове. То се свиква от председателя на Общинската организация не по-рядко от един път на два месеца.

/2/ Извънредно събрание може да се свика от:
1. Председателя на Общинската организация.
2. Най-малко една десета от членовете на Общинската организация.
3. Националния съвет.

За извънредното събрание и за дневния ред трябва да бъдат уведомени всички членове на Общинската организация най-малко един ден преди датата на провеждането му.

/3/ Общото събрание е проведено редовно, когато присъстват не по-малко от половината от членовете. Решенията се взимат с обикновено мнозинство. Персонален избор се извършва с тайно гласоподаване.

/4/ Решенията за изключване на член на Общинската организация, за приемане и изменение на нейния устройствен правилник, както и за разпускането й се взимат с мнозинство от две трети от присъстващите на събранието. Общото събрание може да се самозадължи да решава и други въпроси с квалифицирано мнозинство.

Чл. 16. Общото събрание на Общинската организация:
1. Избира председател на Общинската организация, а също и други органи, ако такива са предвидени в клубния устройствен правилник.
2. Приема и изключва членове на Общинската организация.
3. Избира делегати за конгреса на партията.
4. Определя кандидати за общински съветници и кметове.
5. Издига кандидатури за народни представители, които се утвърждават от органите на партията по реда, предвиден в този устав.
6. Взима решения по всички въпроси от местно значение.
7. Определя месечен членски внос в размер не по-малко от двадесет лева.
8. Взима решение за разпускане на Общинската организация.
9. Решенията на Общото събрание на Общинската организация трябва да бъдат съобразени с решенията на ръководните органи на партията.

Чл. 17. Веднъж годишно, в период, определен от Националния съвет, се провежда Общо събрание на Общинската организация, на което се прави отчет за нейната дейност и финансово състояние и се избира председател, както и други органи, ако са предвидени от устройствения правилник.

Чл. 18 /1/ Председателят на Общинската организация се избира за срок от една година.

/2/ Председателят на Общинската организация:
1. Ръководи дейността на Общинската организация съобразно решенията на Общото събрание и ръководните органи на БПЛ.
2. Представлява Общинската организация пред държавните органи и организации, както и пред юридически и физически лица.
3. По право е делегат на Конгреса на партията.
4. Осъществява постоянна връзка с Изпълнителното бюро на партията.
5. Съхранява печата на Общинската организация.

Чл. 19. Общинска организация се учредява от най-малко десет лица. Учредителният протокол се изпраща в Националния съвет за утвърждаване. Учредителите се смятат приети за членове на БПЛ с утвърждаването на Общинската организация.

Чл. 20 /1/ Общинската организация прекратява съществуването си:
1. Ако броят на членовете й спадне под десет.
2. По решение на Общото събрание.
3. По решение на Националния съвет, ако дейността й противоречи на устава или програмните цели на БПЛ, както и на решенията на нейните ръководни органи.

/2/ При прекратяване на Общинската организация председателят й е длъжен в десетдневен срок да предаде нейното имущество, печат и архив на съответния заместник-председател на БПЛ.

/Пресслужба "Куриер"/

13:40:00
12.06.1995 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Валентина Игнова
Технически изпълнители: Маргарита Анева
                                           Цвета Любомирова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1995 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!