София, 12 юли 1994 година
Брой 134 /1179/

София, 12 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКА ДЕКЛАРАЦИЯ НА АЛТЕРНАТИВНАТА СОЦИАЛЛИБЕРАЛНА ПАРТИЯ, ПРИЕТА НА НАЦИОНАЛНО СЪВЕЩАНИЕ НА КООРДИНАТОРИТЕ НА АСП /10 ЮЛИ 1994 Г., СОФИЯ/.

Алтернативната социаллиберална партия /АСП/ оценява сегашното състояние на парламента като кризисно. Начинът, по който в момента се приемат изключително важни закони, не отговаря на нормалната парламентарна практика.

Националното съвещание на координаторите потвърждава изразеното вече от Политическия съвет отрицателно отношение към правителството на проф. Л. Беров. Това правителство е изчерпало своите възможности да управлява страната, да осъществява социално-икономическата реформа и да гарантира независима национална политика. Националното съвещание на координаторите препоръчва на депутатите, членове на АСП, да не дават под никаква форма своята подкрепа на това правителство.

Според Алтернативната социаллиберална партия твърденията на основните политически сили, представени в парламента, че те са за избори през есента на 1994 г., не са искрени и подвеждат българската общественост. До избори трябва да се стигне единствено по начините, предвидени в конституцията на страната.

Националното съвещание на координаторите е сериозно обезпокоено от противоречивите и несъгласувани действия на народните представители, членове на АСП. Националното съвещание на координаторите изисква настоятелно от тях да имат ясно изразена принципна позиция и единодействие и да положат усилия за създаване на самостоятелна парламентарна група. Националното съвещание на координаторите възлага на Политическия съвет в случай на нужда да се разграничава от онези членове на АСП, чиито действия противоречат рязко на политиката на Алтернативната социаллиберална партия.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 12 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ "КОНСТИТУЦИОНАЛИЗЪМ И ДЕМОКРАЦИЯ" ПО ПОВОД НА ТРЕТАТА ГОДИШНИНА ОТ ПРИЕМАНЕТО НА КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТ СЕДМОТО ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ.

ГРАЖДАНИ НА БЪЛГАРИЯ,

Преди три години VII Велико народно събрание прие новата конституция, която осигурява мирното демократично развитие на България.

Три години действие на конституцията дават възможност да се оцени положително ролята й в демократичния процес като нормативна основа за разделение на властите, за утвърждаване на плурализма и парламентарното управление, за гарантиране на правата и свободите на гражданите.

Изминалите години са доказателство, че конституцията живее реално в дейността на държавните органи и обществените формации.

Не трябва да се забравя, че тя определя основите на обществения живот и държавно устройство. Нейното пълнокръвно действие обаче изисква активна законодателна дейност на Народното събрание и преди всичко приемането на предвидените в самата нея важни закони, сроковете за които вече изтекоха.

Една конституция, колкото и да е добра, сама по себе си не може да предотврати неблагоприятните тенденции в общественото развитие. Тежката политическа криза в България влошава икономическото състояние на страната, изостря социалните проблеми на хората и може да постави в опасност самата конституция, установения от нея ред и демокрацията. Недопустимо е решенията да се търсят днес само от политиците или чрез политикански комбинации между едни или други групировки. Политическите дейци и държавните институции трябва да се опрат на обществото, за да се приобщят хората към преодоляване на тревожните проблеми. Духът на конституцията налага това.

За да се сложи преграда пред изграждането на конституционния режим, пред опитите за дискредитиране на парламентаризма, има един-единствен път и той е посочен в самата конституция - нови парламентарни избори.

Дори вчерашните критици на конституцията днес често се позовават на нейните текстове. Илюзия е обаче да се смята, че признаването и формалното зачитане на конституционните разпоредби е достатъчно, за да се осигури тяхното действие - не само като буква, но и като дух. Необходимо е, въпреки противопоставянето и различията, политическите и обществените формации, както и държавните институции да бъдат единни в защитата на конституционализма и демокрацията.

София, 7 юли 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 12 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА КООРДИНАЦИОННИЯ СЪВЕТ НА СИНДИКАЛНИЯ СЪЮЗ НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА КЪМ АСОЦИАЦИЯТА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИНДИКАТИ ВЪВ ВРЪЗКА С ДЕКЛАРАЦИЯТА НА ДЕПУТАТИ ОТ ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ.

По повод на задълбочаващата се обществена криза и в изпълнение на решенията на V Национална конференция на Синдикалния съюз на висшите училища /ССВУ/ от 16 април 1994 г. наш дълг е да заявим следното:

1. Академичният протест от края на миналата година и стачките в университетите от началото на настоящата бяха посрещнати с цинизъм и безотговорност от политическите фактори в страната, които демонстрираха отново малките си морални и професионални възможности. Това е естественият извод от протестните събития и неговото отбелязване е задължение за нас като синдикален съюз в стремежа ни да бъдат защитени елементарните права на личността и обществото.

2. В условията на катастрофален упадък нарастват съществено ролята и призванието на едно широко обществено движение и надеждите, свързани с него. А това е истинската същност на Съюза на демократичните сили /СДС/. Нарастват обаче и отговорностите на неговите лидери, особено когато се налагат предсрочни избори - като последно средство за спасение.

3. Общественото внимание е провокирано от такива прояви на среди от СДС като злополучната декларация на 50-ина депутати. Периодично се подновяват "перестройкаджийските" уклони на партийно мислещи лидери. Продължават недопустимите отстъпления от въжделенията на сините симпатизанти, като се твърди, че парламентарният бойкот е грешка. Продължават и опитите да бъдат пропъждани достойни личности от парламентарната група.

4. Единственото правилно нещо в изявленията на този тип защитници на "парламентаризъм на всяка цена" е настояването им да се търси персонална отговорност за грешките. Такава строга отговорност е редно да бъде потърсена тъкмо от споменатите лидери - за цялата поредица отстъпления, извършени в съдбовното време от последните две години. Тези дами и господа би следвало да бъдат извадени от първите редици на СДС като неиздържали изпита. Включването им в новите предизборни листи на СДС би следвало да става само след строго обсъждане на цялостната им дейност и действителните им възможности.

5. Всичко това е поредното доказателство, че се налага значително усилване на предизборната подготовка при широко обществено участие. Би следвало първата редакция на кандидатурите за депутати скоро да приключи и да се предостави за обсъждане от симпатизантите на СДС.

6. Като синдикален съюз в системата на образованието и науката заявяваме своята готовност да участваме по същество в предизборната подготовка и обсъждания. Нашият принос в изработването на ефективни и достоверни програми за изход от тежките проблеми на образованието и науката, а също и в други сфери от дейността на обществото, би бил полезен.

София, 30 юни 1994 г.

КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ НА ССВУ

ПРЕДСЕДАТЕЛ: гл. ас. к.м.н. Т. Боев

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 12 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМА /ЧАСТ ВТОРА - ПОСЛЕДНА/ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО НАЦИОНАЛНИЯ ВЪПРОС И ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ ЕТНОКУЛТУРНИТЕ И РЕЛИГИОЗНИТЕ ОБЩНОСТИ В БЪЛГАРИЯ. Документът е приет на 40-я конгрес на БСДП /17-19 юни 1994 г., София/.

Днес българският национален въпрос има следните измерения:

1. Във външен план:
- отношенията ни с нашите сънародници от прилежащите около България области, влизащи в различни страни. Това по-специално е проблемът за българите в Егейска и Вардарска Македония, в Беломорска и Източна Тракия, в Северна Добруджа, в Западните покрайнини, в Албания и пр. Свое специфично място има и проблемът за българите на територията на Молдова, Украйна, Южна Русия, Банат и Трансилвания;
- отношенията ни с българската емиграция в чужбина /Канада, Австралия, САЩ, Латинска Америка и пр./

2. Във вътрешен план:
- отношението към етническите българи, изповядващи различно от източното православие вероизповедание /католици, униати, традиционни протестанти, мохамедани/. Те, както и всички останали български граждани, трябва да имат пълната свобода в рамките на закона да практикуват своите религиозни убеждения. Не трябва да се допускат никакви прояви на верски фанатизъм и религиозна нетърпимост, защото те могат да доведат до разединение и отчуждение сред българската етническа общност. Този въпрос е особено важен, защото, независимо дали го желаем или не, у нас протича процес на приобщаване на етнически българи и други граждани към нетрадиционни за нашата страна вероизповедания, включително нехристиянски.

Българската социалдемократическа партия /БСДП/ счита, че от гледна точка на единството на българския народ и националните интереси е особено важно да се формира обща принципна позиция по въпроса за българомохамеданите. Тези наши събратя през последните три столетия са били подлагани многократно на натиск и насилие. Веднъж по времето на османското владичество и няколко пъти след Освобождението. Затова днес е необходимо да се пресичат решително всякакви опити както за религиозна или друга дискриминация, така и за тяхната денационализация, защото по този начин те биват отчуждавани от останалата част на българския народ.

Б/ Въпросът за отношението към етнокултурните и религиозните общности

Българският народ е известен със своето толерантно отношение към живеещите с него малцинствени етнически общности. Той прие братски избягалите от геноцида през 1913 г. арменци. Българският народ спаси своите евреи и не се поддаде на вълната от антисемитизъм, заляла Европа през 30-те години. Като българи ние можем да бъдем горди, че нямаме нито свои "Вартоломееви", нито "Кристални” нощи. Въпреки това положението не е толкова добро, колкото бихме искали да бъде.

1. Проблемът с българските турци

Преди да си отиде, тоталитарната власт предприе една изключително вредна за националните интереси с дългосрочните си последици стъпка. Тя се опита през 1984 г. по насилствен, административен начин да промени етническата принадлежност на българските турци. Това създаде взаимно недоверие, прокопа по-дълбока бразда и заложи предпоставките на хроничен конфликт между българската и турската общност, който с оглед и на историческите наслоения лесно може да бъде активизиран.

2. Проблемът с българските цигани /ромите/

Историческите условия са създали от циганите една затворена етническа общност със специфичен морал и норми на поведение. Като последица сред някои слоеве от българското население е създадено крайно негативно отношение към ромите като етнос, което често преминава в открит расизъм. Антиобществените прояви на някои представители на циганското малцинство у нас се представят като генетичен, биологически недостатък на целия цигански етнос.

2. Какво предлагат българските социалдемократи?

Българската социалдемократическа партия счита, че днес на България е необходима надпартийна, цялостна и дългосрочна политика по националния въпрос вън и вътре в страната, на основата на нейните собствени интереси, съобразно новите реалности в света. Затова БСДП предлага цял набор от средства с политически, социално-икономически и културно-просветен характер за решаване на българския национален въпрос и проблемите в отношенията между етнокултурните и религиозните общности в страната.

А/ Политически средства

Вътрешнополитически:
- създаване на условия и законови гаранции за реално участие в политическия живот на представителите на различните етнокултурни и религиозни общности;
- активна политика за привличане и ангажиране на представители на етнокултурните и религиозните общности в структурите на управлението на всички равнища. Приобщаване на тези представители към националния политико-административен елит;
- поддържане на правовия ред за създаване на сигурност в ползването на правата и свободите от всички граждани в потенциално конфликтните региони. Осъществяването на тази задача е неделимо от цялостното решаване на проблемите, свързани с осигуряването и защитата на обществения ред и борбата с престъпността в цялата страна.

Външнополитически:

Българските социалдемократи се обявяват за отказ от ревизия на границите като условие за мира и стабилността в Европа. Трайното решаване на българския национален въпрос ще стане в пределите на обединена Европа - Европа без граници. Независимо от това българската страна повече не може да поддържа изчаквателна и пасивна позиция. Изходът е във всенародното насърчаване на културните връзки между родината-майка България и откъснатите по различни причини от нея български общности.

Необходимо е българската държава да се заеме със защита на интересите на етническите българи, живеещи извън границите на България, чрез сключване на международни спогодби със страните, в които те живеят. Българската държава трябва да отстоява и защитава правата /политически и културно-просветни/ на българите в чужбина и да съдейства за тяхното приобщаване към българската духовна общност.

Ние, българите, не искаме повече права за себе си в България и затова искаме правата на нашите сънародници в чужбина да се зачитат и уважават наравно с правата на другите народи.

Б/ Социално-икономически средства

Решаването на специфичните социално-икономически проблеми на представителите на етнокултурните и религиозните общности е невъзможно извън цялостното решаване на проблемите, стоящи пред българската икономика. Цялостен отговор на тези въпроси се намира в предлаганите от БСДП програми за икономическа реформа и за социална политика.

БСДП счита, че е необходимо изработването и провеждането на дългосрочна стратегия по създаване и укрепване на икономическите връзки между България и живеещите извън нейните граници наши сънародници. Един от елементите, изграждащи тази политика, трябва да бъде свързан с привличане в страната на техни капитали и ангажирането им в създаването на смесени предприятия.

Българската държава трябва активно да защитава интересите и имуществените права на потомците на бежанците от Тракия и Македония, както и да намери ефикасни решения за съществуващите в тази връзка проблеми, включително на междудържавно равнище.

Българските социалдемократи предлагат следните социално-икономически средства за решаване на жизненоважните проблеми на етнокултурните и религиозните общности:
- насърчаване на инвестициите в районите, където живеят представителите на тези общности;
- изготвяне и прилагане на ефикасна програма за борба с безработицата. Тя трябва да включва съхраняване на съществуващите и разкриване на нови работни места, като се отчитат ходът и посоката на структурната реформа в тези райони;
- насърчаване на икономическата мобилност на това население и разширяване на полето на реализация на неговата работна сила в преструктуриращото се национално стопанство.

От решаването на специфичните социално-икономически проблеми на етнокултурните и религиозните общности зависи и решаването на такива проблеми, като напр. ръста на престъпността сред някои от тях, икономическата емиграция, отчуждаването и маргинализирането на представителите на тези общности от останалата част от българското общество.

В/ Културно-просветни средства:

- оказване на материална и методическа помощ на българските общности в чужбина в областта на културното и образователното дело. Ангажиране на българската държава с поддържането на българските културни и религиозни средища и паметници зад граница - училища, читалища, манастири, черкви и т. н.;

- приравняване на условията за обучение във ВУЗ на чуждестранните студенти от български произход с тези на останалите български студенти;

- активизиране на ролята на Агенцията за българите в чужбина, така че тя да поеме ролята на главен организатор и координатор на връзките между държавните, обществените и частните институции и организации у нас и нашите сънародници зад граница за нарастващ обмен на информация и контакти;

- разработване на програми за повишаване на равнището на образование сред представителите на малцинствените етнически общности в страната;

- гарантиране на правото за изучаване на майчин език, но и осигуряване на качествено изучаване на български език като важно условие за по-добрата социална реализация на младежите от тези общности;

- създаване на условия за самодейност и съхраняване на специфичните обичаи на представителите на различните етнокултурни и религиозни общности;

- борба срещу насаждането и проявите, от една страна, на чувството за етническа и културна малоценност, а от друга, за етническа и културна изключителност.

БСДП счита, че окончателното и трайно разрешаване на българския национален въпрос и на въпросите, свързани с отношенията между етнокултурните и религиозните общности в България, може да се постигне само в рамките на общоевропейския интеграционен процес, с мирните и цивилизовани средства на една политика, основана върху ценностите на хуманизма и съвременната демокрация.

Българските социалдемократи ще работят за приобщаването на България към обществото на свободните народи на Балканите, в Европа и в света.

/Пресслужба "Куриер"/

14:10:00
12.07.1994 г.

Редактори: Нина Гаврилова
                    Цанка Стойчева - деж. ред.
Технически изпълнител: Цвета Борисова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!