София, 12 март 1992 година
        Брой 50 (580)

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов

София. 12 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКА ПРОГРАМА НА БЪЛГАРСКИЯ ЛИБЕРАЛНО-ДЕМОКРАТИЧЕСКИ СЪЮЗ (БЛДС), УТВЪРДЕН ОТ НАЦИОНАЛНИЯ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ ПРЕЗ М. МАРТ 1991 ГОДИНА. Документът се публикува за първи път.

ПОЛИТИЧЕСКО УСТРОЙСТВО НА ДЪРЖАВАТА

- Парламентарна демокрация, в която всички граждани и партии са равни.

Българският либерал-демократически съюз (БЛДС) няма конкретно отношение по структурната форма на управление на страната - република или монархия, стига да бъде запазена парламентарната демокрация.

БЛДС счита, че на настоящия момент при тоталната икономическа криза, а също не е изключено и политическа криза, че най-полезна за страната би била конституционната парламентарна монархия.

- Управлението, икономиката, науката, културата и образованието да бъдат защитени от всякаква идеология, за което трябва да бъдат назначавани на съответните места в ръководството на институциите в тези сфери политически неангажирани личности.

- Конституцията да изразява върховната воля на народа.

- Парламент, който да работи постоянно.

- Конституционен съд.

Чрез всички тези искания и мерки Българският либерал-демократически съюз желае да бъде постигната максимална политическа стабилност, ред и демократично управление на страната.

ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА

- Постигане в близките 2-3 години на пълна пазарна икономика. За целта е необходимо бързо максимално приватизиране на цялото народно стопанство, даване на земята на всички желаещи да я обработват, както и връщането й на нейните собственици. Не трябва да се поставят никакви условия на собствениците на земята. Те трябва да могат свободно да я предлагат под аренда, купуват или продават. В това е смисълът на закона за земята. Въобще собствеността в страната трябва да бъде държавна, кооперативна и предимно частна.

- Трябва да съществува справедливо разпределение на благата, регулирано чрез справедлива данъчна система.

- Свободна и разкрепостена външна търговия.

- В най-близко време достигане до конвертируем лев.

- Социално съобразена програма на правителството за излизане от икономическата криза по най-безболезнен начин за обществото и предимно за социално слабото население и инвалидите.

СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА

- Всеки гражданин трябва да има право на свобода и труд в страната и чужбина.

- Трябва да бъде организирано в по-съвременни форми държавно и частно подпомагане на социално слабите и безработните.

- В тази дейност трябва активно да се включват и синдикатите.

- Необходимо е да бъде осигурено минимално по заплащане за социално слаби хора и инвалиди държавно здравеопазване с максимални грижи. В тази идея е желателно да се включат и частните здравни заведения.

Здравеопазването като цяло трябва да бъде държавно и частно.

- Образование - държавно и частно, с международно признание.

Науката, културата и образованието трябва да бъдат свободни от всякакво идеологическо опекунство.

Средствата за масова информация трябва обективно да отразяват събитията у нас и в чужбина при пълна свобода на словото, визуалната информация и печата.

Предоставяне на свобода на израз на всеки журналист, независимо в кое средство за масова информация работи. Трябва да се дава възможност всеки журналист да отстоява своята позиция, също независимо дали работи в партиен орган или национален институт за масова информация, радио и телевизия.

НАЦИОНАЛНА ПОЛИТИКА

- Свободно гражданско общество, в което всички да са равни пред закона без значение на партийна, етническа или религиозна принадлежност. Предоставяне свобода на традициите, обичаите на общностите. Свободно изучаване на всички езици като официален език е българският.
Останалите езици може да се изучават под формата на колежи, лицеи, различни курсове, но не в българско училище, тъй като това противоречи на националния дух и култура. Въобще е недопустимо изучаването на чужди езици под факултативна форма в български училища.

ВЪНШНА ПОЛИТИКА

- Общество, отворено към всички страни в света. Укрепване и развитие на приятелски връзки, като се дава приоритет на отношенията с развитите западни държави и предимно със САЩ, като се учим от техния положителен опит и демократични структури на управление и организация, без да пренебрегваме и другите страни по света.

- За добросъседство и сътрудничество на Балканите. За зачитане на националния суверенитет и на достойнството на всяка една държава в света.

ЕКОПОЛИТИКА

- Екологически чиста промишленост, чиста земя и чисто небе.

- Ликвидиране в най-кратък срок на всички вредни за околната среда промишлени обекти. Виновните за неспазване на закона за опазване на околната среда да се санкционират най-строго, а при по-тежки случаи те да бъдат давани под съд.

- Създаване на строги закони, гарантиращи здравето и живота на народа.

- Създаване на мрежа за защита на бездомните кучета и котки, както това е уредено в редица страни по света.
Откриване на сиропиталища и хотели за домашни животни.

- Ловът с туристическа цел да бъде забранен независимо от територията, особено ако е в района на природен резерват.

Б Л Д С смята, че ловът на диви животни с нестопанска цел е екологическо престъпление независимо дали носи някакъв валутен доход за страната.

- Основната идея по екологическата политика е, че всяко живо същество има право на живот.

София, март 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 12 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ГРАЖДАНСКО ДВИЖЕНИЕ ЗА НАЦИОНАЛНА И ОБЕКТИВНА ТЕЛЕВИЗИЯ С НАСТОЯВАНЕ ЗА ОСТАВКАТА НА МИНИСТЪР КОСТОВ И ЗА НЕЗАБАВНО ПРИЕМАНЕНА ЗАКОНИ ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ МАСМЕДИИ И ПЕЧАТА. Документът е адресиран до Народното събрание, до българските граждани, до чуждестранните агенции и до български средства за масово осведомяване.

Започват да се сбъдват най-мрачните предчувствия на българския гражданин и най-неприятните оценки и прогнози на българските политолози и социолози за резултата от изборите от 13 октомври 1991 г. Тройката, която получихме на изборите - Съюз на демократичните сили (СДС), Българска социалистическа партия (БСП), Движение за права и свободи - (ДПС) ни отвори не пътя към демокрацията и пазарната икономика, а вратичката за Парламент, в който политиката се превърна от пазарлък и съглашения в търговия; Парламентът стана политическият битак, в който присъствието на ДПС в ролята на балансьор направи търговията международна. В България няма вече нищо, което да не се продава. Всичко в политиката е за продан. БСП - защото се спасява, СДС - защото иска да управлява. БСП струва в България, но не се котира достатъчно високо на международния пазар, СДС - обратното. ДПС няма международна котировка, но му стига линията в Истанбул, където българският лев е конвертируем за турската лира.

Държавата първа даде пример за спонтанна приватизация, като изцяло присвои националната икономика и я превърна в частна, изключвайки всички останали субекти на националната собственост. Приватизира я за себе си, в лицето на изпълнителната власт. Законодателната сега ще участва със закона за приватизацията. Изпълнителната власт показа на всички, че пътят за преразпределение на собствеността ще бъде политически. Министерският съвет стана колективен собственик на националната собственост. Отделните министри станаха президенти на "еднолични отраслови дружества".

Създаде се паралелна икономика от частни фирми, които мародерстват и обират продукцията на промишлените предприятия и селскостопанските производители. Този бизнес по своя характер е черен бизнес. Те чакат часа, когато ще заграбят с натрупаните пари промишлеността и земята.

В това кърджалийско време за националната ни икономика българският гражданин става по неволя националист, тъй като му отнемат това, на което се крепи неговата икономическа сигурност: обществения сектор - обявен за държавен сектор.

Господин Луджев - министър на отбраната, е готов да изтъргува военната ни промишленост с многонационални корпорации и сигурно ще спечели достатъчно, за да бъде добре и като ексминистър.

Г-н Соколов - министърът на вътрешните работи, иска да вземе от президента и Националната служба за сигурност, за да могат заедно с г-н Луджев да продават и това, което не се вижда.

За г-н Пушкаров възможностите са необятни - от петрола до фармацията.

И понеже нищо не може да стане скрито от г-н Костов, самочувствието му на силния човек в България идва от естественото му място в тази компания, а не от публичните му изяви. Това, заедно с личните му връзки с международните финансови кръгове, го направи достатъчно самонадеян, за да сложи и невидимите генералски пагони на полицай N1 на републиката за борба с особено вредни обществени прояви.

След закриването на Министерството на външноикономическите връзки, г-н Ганев практически държи изцяло монопола върху вътрешноикономическия екип в разпродажбите.

Кой колко е успял и преуспял до момента се вижда и в Парламента.

Г-н Венцислав Димитров захвърли коженото яке и успя да си купи вносен костюм (председателят на икономическата комисия в Народното събрание).

Г-н Александър Йорданов - председателят на парламентарната група на СДС не се явява вече с шлиферното си яке.

Г-н Савов също си подмени гардероба и сигурно ще приключи кариерата си със собствен "Мерцедес”, защото има какво да вземе от реституцията.

Г-н Александър Джеров - председателят на Законодателната комисия ходи все още със стария си костюм, но сигурно след като получи магазините си ще покаже, че с нищо не е бил по-долу от горецитираните.

Г-н Михаил Неделчев - председателят на Парламентарната комисия за телевизия и радио е нежелателно да показва благополучие и ни се представя с познатото си тъмносиньо сако и демодираната си вратовръзка, защото дотук лиценз за предавания получиха само чужди радиостанции. Но след като заяви по Националната телевизия за успокоение на журналисти и зрители, че националният ефир ще се разпродава и на български граждани по специален ред, сигурно ще ни зарадва и с новите си дрехи.

В цялата тази компания от технократи на власт ролята на Координационния съвет на СДС е да вдига синя пушилка от екрана и площадите, да радва своите привърженици и да държи в шах Висшия съвет на БСП. Единствената по-сериозна задача е блокирането на "Подкрепа”, която явно пречи на играта.

За това голямо и тайно разпродаване на националните ценности ние нямаме закони.

Единствената форма на някакъв обществен контрол биха могли да бъдат само масмедиите. Господа журналистите от Националното радио, от Националната телевизия и печата, които за две години свобода се научиха и могат да играят тази роля, тъкмо поради тази причина няма да получат своя Закон за свободата на словото и печата и на електронните масмедии. Те могат да получат само нови началници след четиримесечно обсъждане в Народното събрание, да станат обект на специално внимание, на специална Комисия за телевизия и радио и да бъдат подложени на специален ред под окото на г-н Неделчев. Могат да получат специална заповед от министъра на финансите - г-н Костов, за одържавяване чрез конфискация (като вестник "Дума" - вестника с най-лош пример).

Във връзка с последната полицейска акция на г-н Костов Гражданското движение за национална и обективна телевизия, чиято основна цел е защита на индивидуалните и колективните информационни права и свободи, се обръща към всички граждани за солидарност с редакцията на вестник "Дума" и нейните читатели.

Обръщаме се към вас, съграждани, с убеждението, че който не умее да защитава политическите си права, той не би могъл да опази и икономическите си права в тази страна.

НАСТОЯВАМЕ ЗА НЕЗАБАВНА ОСТАВКА НА Г-Н КОСТОВ!
НАСТОЯВАМЕ ЗА НЕЗАБАВНО РАЗРАБОТВАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНИ ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ МАСМЕДИИ И ПЕЧАТА!

София, 5 март 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 12 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО ОТ НАУЧНОПРЕПОДАВАТЕЛСКИЯ СЪСТАВ НА МИННО-ГЕОЛОЖКИЯ УНИВЕРСИТЕТ ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА, ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, ДО МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ПО ПОВОД НА ПРОЕКТИ ЗА ЗАКРИВАНЕ НА УРАНОВАТА ПРОМИШЛЕНОСТ, ОЛОВНОТО ПРОИЗВОДСТВО И ЗАКРИВАНЕ НА ПОДЗЕМНИ РУДНИЦИ.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

Подготвяните проекти за закриване на урановата промишленост, за затваряне на редица подземни рудници и спиране на оловното производство в цветната металургия създават дълбоко безпокойство. Несъмнено съществуват минни обекти, чиято експлоатация не носи финансова печалба. Според нас обаче решенията за съдбата на подобни обекти следва да се основават на икономически, а не на конюнктурни и финансови аргументи, като задължително се преценяват природните, екологичните, стопанските и социалните последствия.

Конюнктурните аргументи включват ниските в момента цени на минералните суровини на международния пазар, ниската производителност на миньорския труд у нас, огромните разходи, вложени за закриване на рудните находища. Но само след няколко години могат да съществуват съвсем други обстоятелства и свързаните с тях аргументи да нямат решаваща стойност. Не е без значение и фактът, че огромните държавни дългове на минните предприятия фактически са възстановени с продукцията на следващите промишлени ешелони.

Подземните минерални суровини са еднократно дадени от природата и са невъзстановими, а закриването на рудници унищожава национални богатства, защото прави практически невъзможна последващата им експлоатация. Оловото, цинкът, медта и други цветни и благородни метали, които се добиват у нас, са базови суровини за всяко съвременно промишлено производство. Да се отказваме с лека ръка от тях едва ли е най-разумното.

При закриване на минни обекти екологичните проблеми съвсем не се опростяват. Напротив, те стават по-сложни, изискват специални мерки и непрекъснати разходи за много десетки години напред. Що се отнася до проблемите на оловното производство, ще споменем само факта, че развити държави в Западна Европа осъществяват на своя територия екологически чисто производство на олово и други цветни метали с висока икономическа ефективност.

Социалните проблеми няма да коментираме, защото са общоизвестни.

Научният потенциал на държавата в областта на приложната геология и минерално-суровинните отрасли, голяма част от който е съсредоточен в Минно-геоложкия университет - София, подкрепя принципите на пазарната икономика и съдейства за нейното въвеждане. В същото време световният опит и научната мисъл показват, че експлоатацията на невъзстановимите минерални суровини на всяка страна трудно се вписват в стандартните конюнктурни пазарни отношения.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,
Считаме, че не е осъществена задълбочена социално-икономическа и екологична оценка на изградените производствени мощности в добивните отрасли с произтичащите от това възможности за тяхната рационална и ефективна производствена дейност в условията на пазарна икономика.

Предлагаме засега да бъдат отложени решенията за закриване на уранодобива, ограничаване на рудодобива и спиране на оловното производство. В кратък срок при широка гласност да се обсъдят алтернативните възможности и да се извършат експертни оценки по отделни находища, които да бъдат предложени на правителството.

Минно-геоложкият университет с целия си научен потенциал и информационни системи, материална база и организационни структури е готов да помогне за решаване на този жизненоважен проблем на страната.

София, 9 март 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 12 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СТАЧНИЯ КОМИТЕТ КЪМ СТУДИЯТА ЗА ИГРАЛНИ ФИЛМИ (СИФ) "БОЯНА" ПО ПОВОД НА ИЗЯВЛЕНИЯ НА ЗАМЕСТНИК-МИНИСТРИ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА КУЛТУРАТА. Документът е адресиран до министъра на културата.

Изявленията на господата Манолов и Тотев - заместник-министри на културата, по радиото днес, 10 март, в предаването "Преди всички" на програма "Хоризонт", са некоректни или некомпетентни, защото:

1. Не е в правомощията на директора на Студията за игрални филми (СИФ) "Бояна" да обяви конкурс за назначаване на мениджър на студията, както и незабавно да започне процедура по преобразуването й в еднолично дружество с държавно имущество. Тези действия са регламентирани в Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество (ДВ 55/91 г.) и Наредбата за оценка на имуществото на държавните предприятия, приета със 179 ПМС/13 септември 1991 г.

2. Опасенията, че старото ръководство може да окаже влияния върху оценката на имуществото на студията, се неоправдани, защото експертите, които ще правят тази оценка, ще бъдат определени от Министерството на културата, съгласно 179 ПМС/1991 г., и провеждането на скрита приватизация е невъзможно.

3. Решението за назначаване на г-н Пламен Йорданов за директор на СИФ "Бояна", макар и с временна заповед (за кой ли път?), е скандално. Г-н Йорданов е работил в СИФ "Бояна" от 1 май 1983 г. до 1 юли 1991 г. Бил е организатор на филмова продукция и само със заповед на директора на СИФ от 12 май 1990 г. му е възложено да работи като директор на филма "Пльонтек". За резултатите от тази единствена в трудовия му път "икономическа" дейност прилагаме заключението в Ревизионна записка N 62/1 март 1991 г.

Отново припомняме обещанието на г-жа Константинова, направено на срещата от 25 февруари 1992 г. за продължаване на срока на договора на г-н Мирослав Дерменджиев до провеждане на мениджърски конкурс. Освен това напомняме, че г-н Дерменджиев не е бил "изпълняващ длъжността", както бе казано по радиото, а директор на СИФ "Бояна". Аргументът, че изпращате "икономист" за директор на студията, както стана ясно, е несъстоятелен. Сигурно и в Министерството на културата е известно, че г-н Дерменджиев е отличен икономист, работил е само като икономист от 1984 г. и е заемал отговорни длъжности. Преди да стане директор на студията, той бе в продължение на две години и главен счетоводител на СИФ "Бояна", което, странно защо, се приема като недостатък - той чудесно познава икономическите проблеми на студията и вероятно би могъл да предложи програма за решението им.

София, 10 март 1992 г.

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 12 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ "ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ И ИЗВЪНПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ СИЛИ НА ВЕЗНИТЕ НА ИСТОРИЯТА" НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪЮЗ "СПРАВЕДЛИВОСТ" Огнян Цеков.

Историята е необходима на човечеството не само като академична дисциплина. Късата памет, демонстрирана в последните векове от развитието на световните цивилизации, налага историята и като хронология на повтарящите се историко-политически събития, задължителен учител на политиците, които желаят да се поучат от грешките на предшествениците. Тя е нишката, поддържаща приемствеността на всяка държава и даваща гаранция за бъдещето.

Хиляди години преди раждането на Христа на Балканите, в древна Персия, в Китай и в Индия се развиха цъфтящи цивилизации. Илирите, траките, българите и общността на арийците, носители на протоцивилизация, населиха по-голямата част от Европа. Те бяха внедрител на съвършена култура и познания в областта на всички науки, те създадоха условия за развитието на целокупна Европа. Много често вследствие на ниска култура децата отричат своите сътворители - родителите. В подобно положение изпаднаха народите, населяващи Балканския полуостров.

Масовото преселение на народите и експанзията на исляма донесоха неизброими нещастия на България не без помощта на бездействаща Европа. Принципът "единство", подчертан от първостроителите на България, се забравяше често...

"Съединението прави силата" - символът на Третото българско царство - ни изпълва с гордост и същевременно ни кара да се срамуваме от поведението на праотците, позволили котерията и миражни идеали да разединят нацията, да я тласнат към самоунищожение. Продажни българи, наследили гена на фесоносците, жадни за лесна власт и богатства, се продадоха на съветските терористи-утописти. Те бяха малцина, по-малко от една десета от населението на Третото българско царство. Дошли на власт на 9 септември 1944 година чрез щиковете на окупационната съветска армия, те не се посвениха да приемат титлата "червени босове". Безотечествениците-предатели осъществиха невиждан физически и морален геноцид над целокупната българска нация, покосиха всички върхове на българския културен и научен потенциал. Продали всички национални идеали, систематично обезличиха осиротялата българска нация.

Предателството, доносничеството, клюките, кражбите и корупцията бяха издигнати в ранг на държавна политика. Многохилядни отряди от нагаждачи и хулители плъпнаха по държавната стълба на йерархията. Прикрити зад ефимерната догма "равенство на по-равни", ограбваха варварски извадения от равновесие български народ. Проповядваната порочна представа за достойнството на бедността бе параванът, зад който се скри богатството и охолният живот на "ПО-РАВНИТЕ". Парникът, наречен "социалистически лагер", за стратезите-социдеолози бе ясен, но за българския народ цалата система остана неразбираема. Социалистическият лагер бе мъртвороден, чуждо тяло в утробата на съвременната човешка цивилизация. Хрушчов насъбра смелост да нареди разработването на алтернативни варианти на очевидно сгромолясващата се диктатура на пролетариата. По това време се замътиха вариантите за трансформиране на терористичния болшевизъм в "новосоциалистическо общество". Реформите, извършени от 1955 г. до днес, са декрети, стриктно изпълняващи разработения вариант за прерастване на политическата диктатура и във финансова. Така предложеният вариант прави възможна връзката между миналите събития и днешната "новодемокрация" в България.

Символ на човека дисидент (а желателно е всеки българин да знае значението на категорията "дисидент" - латински израз, използван по времето на френската революция - "отстъпник от вяра", т.е. фракционер) е господин председателят - президент, а днес вече само президент Желю М. Желев и компания. От председател-президент, през президент до президентска република е една крачка. Тъй като никой не се сети да попита българския народ какво желае, трябва да се каже, че всичко това се върши днес. Познаваме метода, чрез който родоотстъпниците избраха хората (нашите), чрез които да се представят демократичните сили в България, за да се трансформира тя в "новодемократична".

В аулата на университета през 1988 г. не без знанието на Държавна сигурност и личната благословия на Тодор Живков се учреди Клубът за гласност и преустройство, състоящ се от кариеристи и фракционери в БКП, силно желаещи да получат власт и пари. На всички учредители като начало изградиха легенди на "мъченици" и "борци" за пред очите на българския народ, нажежаван 45 години с представата за легендарните комунистически - О.Ф. герои-родоотстъпници. Последва реакция от масмедиите на Запад чрез интервюта на "Свободна Европа" с "дисидентите" и театрото започна...

През време на диктатурата на "по-равните" в лагерите и затворите на България пребиваваха при неописуеми условия плеяда от българи демократи, продължили и там борбата срещу диктата. Друга част от радетелите за демократична България работеха неуморно в страната и зад граница, обединени около законно избрания от Бога, народа и Търновската конституция Н.В. Цар Симеон II. Всички те останаха в сянката на новоизявилите се "борци" за "новодемокрация". Не бих си позволил да упрекна българина за избора, направил два пъти в насрочените нелегитимни избори. Идеологическият елит на пролетарските диктатори бе уникален и най-прецизен в световната практика. Телевизията и радиото ни заливаха денонощно с едни и същи "герои". Не бих желал да ги визирам - те днес са в парламента и по етажите на властта.

Новосъздадените партии и монархизмът като движение на практика бяха блокирани от вождизъм и внедрени агенти за всяване на раздори и контрол. Изхабените нерви на старите поборници за демокрация и справедливост не издържаха, разумът не надделя над желанията и страстите и те се оказаха встрани от днешния политически живот.

Използват се всички изпитани методи за смазване на българския народ - изкуствено раздухване на т.нар. етнически проблеми, злоумишлено разбиване на икономическия стабилитет, внушаване на религиозни вражди, плашене на психично разстроените бивши членове на БКП и членове на БСП с някаква въображаема кървава разправа. "Мили хора, спете спокойно - та огледайте се около вас - България се управлява днес от вашите синове и дъщери (с малки изключения). Толкова зле ли сте ги възпитали?..."

Законодателството, така необходимо за радикално качествени промени, е хаотично, непоследователно и мудно според оценката на експертите от Международния валутен фонд. Дълго подсказваната светлина в края на тунела я няма. Новата ОФ колаборация го взриви и ако не потърсим друг, ще ровим дълго, докато загине цялата нация в развалините му. Всеки изминат ден е добър за преоценка на реалността, която ни заобикаля, а тя е умиращи хора от глад, поява на дълго спотаяван социален  мазохизъм, корупция, престъпност и безвластие, така необходима среда за бандитите, опустошили майка България.

Призовавам всички лидери на партии, имащи за програма демокрацията (без неокомунизъм), всички монархисти и честни българи - майка България ни зове да се обединим в нова политическа сила, която да балансира необходимите демократични процеси. Предлагам ОБЩОНАЦИОНАЛЕН СЪБОР, на който с помощта на Бога и народа да поставим ново начало в демократичните процеси на България.

София, 3 март 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 12 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ (ЧАСТ ВТОРА) НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ ФОРУМ "ПРЕОБРАЖЕНИЕ" (ПФП), ПРИЕТ НА 3 ДЕКЕМВРИ 1990 ГОДИНА В СОФИЯ ОТ ВРЕМЕННИЯ НАЦИОНАЛЕН КОМИТЕТ.

ЧЕТВЪРТО - ЧЛЕНСТВО, ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Чл. 12. В ПФП имат право да членуват всички лица от български произход независимо от възраст, пол, образователен ценз, обществено положение, религия, политическа, национална принадлежност и местоживеене. Не може да членуват лица с марксистки и комунистически възгледи.

Чл. 13. Постъпването на всеки нов член става доброволно по предложение най-малко на двама от членуващите със съгласие на болшинството от присъстващите в момента.

Чл. 14. а) Встъпителният членски внос е доброволен в размер, зависещ от съответния член.
б) Месечният членски внос е в размер на 1 на сто от доходите, като социално слабите категории се освобождават от членски внос.

Чл. 15. Вземането на решения става при осигурено присъствие на 50 на сто плюс 1 от съоветното организационно звено.

Чл. 16. Приемането на нов член или освобождаването на стар от състава на Националния комитет става на конгрес (или конференция).

При друга належаща нужда освобождаването на член може да се извърши в присъствие на 50 на сто плюс един от състава на Националния комитет, при тайно гласуване на 2/3 от присъстващите.

Чл. 17. Член на ПФП, който не участва безпричинно повече от шест месеца в организационния живот, отпада автоматически.

Чл. 18. Символите на ПФП са: стилизирано лъвче на зелен фон.
 
Чл. 19. Организацията има кръгъл печат с название Политически форум "Преображение" и стилизирано лъвче в средата.

Чл. 20. Печатният орган на ПФП е периодически вестник или списание "Преображение".

Чл. 21. Извършването на научноизследователска и експериментална практическа дейност се осъществява чрез специална институция - Национален институт по свобода и демокрация.

Чл. 22. ПФП осигурява средства по източниците, предвидени в Закона за политическите партии, като разполага с банкови сметки в левове и валута (щатски долари) в Първа частна търговска банка - София.

Чл. 23. ПФП ще се издържа от членски внос, дарителство и спонсориране от частни фирми) обществени организации, меценатство от страната и от чужбина.

Чл. 24. Всеки член има право:
 
а) да избира и да бъде избиран в съответните ръководни органи на ПФП;
б) да дава предложения, да формулира и гласува решения в съответните органи и организационни структури с болшинство 50 на сто плюс 1 от присъстващите, с изключение на случая, отбелязан в чл. 16;
в) да получава информация и сам да участва в средствата за информация;
г) да подава молби и жалби за нерешени проблеми по цялата йерархия на организацията;
Всички молби и предложения се разглеждат в съответните органи в срок от 7 дни.
д) всички органи са длъжни периодически да дават информация пред своите членове за извършваните от тях действия;
е) вземането на организационни и финансови решения от съответните органи става само колективно с необходимото болшинство 50 на сто плюс 1.

ПЕТО - ОРГАНИЗАЦИОНЕН СТРОЕЖ

Чл. 25. Свикването на конгрес е задължително на всеки пет години; на национална конференция - на всеки две години; на събрание на общинските комитети - на всеки шест месеца; на събрание на народните комитети - на всеки три месеца; на кръжоците - веднъж в месеца.

Чл. 26. Благоденствието на българския народ ще зависи от бързината, с която се формират организационните структури на ПФР и от активното участие на всеки член в съществените процеси на преобразяване на България.

Чл. 27. Организационният строеж и дейността на ПФП почиват на следното:

а) пълна демократичност при избора на всеки орган;
б) периодична отчетност на органите пред своите избраници най-малко веднъж на шест месеца;
в) спазване на необходимата дисциплина и подчинение на малцинството пред болшинството;
г) даване възможност на малцинството да защитава и доказва клаузите си;
д) задължителност на решенията по йерархията отгоре надолу;
е) автономност на организациите при решаване на местни въпроси;
ж) гласност и публичност на действията на Политически форум "Преображение";
з) отношенията между членовете на ПФП се изграждат на основата на демократичност, искреност, другарска взаимопомощ, взаиморазбиране, взаимно уважение;
и) всички членове са равни и не се допуска никакво толериране, привилегии и ограничения.

Чл. 28. Политически форум "Преображение" се изгражда на териториален принцип из цялата страна по бърза верижна реакция.

Чл. 29. Ръководен орган на ПФП е конгресът, на общинските комитети - конференцията, на народните комитети и кръжоците - събранието.

Чл. 30. Всички решения в органите на ПФП се вземат с квалифицирано мнозинство.

Чл. 31. Избирането на органите - национален комитет на ПФП, национален оперативен щаб към националния комитет, избран от него, оперативни щабове от координатор и двама членове - за общинските и народните комитети и координатор - за кръжоците, става с предвиденото болшинство.

Чл. 32. Цялата дейност на ПФП от централни и местни органи се осъществява в рамките Конституцията и законите в страната.

Чл. 33. Към органите на ПФП се избират комисии за контрол на дейността от 2-3 човека които извършват контрол и веднъж на 3 месеца се отчитат за извършеното.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

СПЕЦИАЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ
РЕГИСТЪР НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ В БЪЛГАРИЯ

003. ДЕМОКРАТИЧЕН СЪЮЗ НА ЖЕНИТЕ (ДСЖ)

Организирането на съюза започва през декември 1989 година по инициатива на Нора Ананиева. Учредителната конференция се състоя на 3 март 1990 г. в София.

Демократичният съюз на жените е приемник и исторически наследник на най-ценното от опита и идеите на женските дружества от епохата на Възраждането, на Българския женски народен съюз и на Движението на българските жени. Той е непартийна организация, която защитава интересите и достойнството на жената, подобряването на положението й в семейството и труда и за утвърждаването на социалната справедливост.

ДСЖ е член на Международната демократична федерация на жените със седалище в Берлин. Работи в структурите на ЮНЕСКО, в Съвета на Европа. Учредител и член е на Асоциацията за междубалканско сътрудничество на жените.

ДСЖ има 1200 сдружения в страната с около 130 000 членове. За осигуряване на работни места за социално слаби и многодетни жени съюзът създаде 14 фирми.

Висшият орган е Координационният съвет, а оперативният - Председателството. Съпредседатели на ДСЖ са Нора Ананиева и Емилия Масларова, а говорител - Росица Джиджева.

В близките дни ще се проведе извънредна конференция, на която ще се приемат изменения в платформата и устава на ДСЖ и ще се избере ново ръководство.

Печатни органи са вестник "Ние, жените" и списание "Жената днес".

Адрес на Демократичен съюз на жените:
София, бул. "Св. патриарх Евтимий" N 82 тел. 52-34-37.

/Пресслужба "Куриер”/

10:30:25
12.03.1992 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж.ред.
                           Любомир Йорданов
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използуване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!