София, 12 април 1993 година    
        Брой 70 /857/

Главен редактор: Стефан Господинов

София, 12 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ "СТО ДНИ РЕСТАВРАЦИЯ И ПРОВАЛИ” НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ПО ВЪПРОСА ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ РАБОТАТА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ПРОФ. ЛЮБЕН БЕРОВ.

Сто дни след сделката между президента, БСП, ДПС и депутати, отстъпници от СДС, всички наши опасения от правителството вече са факт. С безпокойство и загриженост за съдбата на България

ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА СДС декларира:

ЗА ПРАВИТЕЛСТВОТО И ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СИЛИ

Политическите сили, които подкрепиха правителството на г-н Беров, вече започнаха да се дистанцират от него. Безрезервна остана единствено подкрепата от депутатите, предали "синята идея".

БСП прави опити да се разграничи от правителството, защото се бои от последиците на неговата антисоциална, антинационална и синдикално-кадрова политика.

ДПС показа, че едва ли ще стои безкритично зад своето правителство, макар да забрави грижата си за социално слабите и тютюнопроизводителите.

Президентът даде да се разбере, че не желае безрезервно да крепи правителството, защото надеждите му да разцепи СДС и да спечели "синя" политическа подкрепа с правителствени комбинации се провалиха.

Намалява и подкрепата от страна на извънпарламентарните партии, с изключение на тези, които разчитат да увеличат влиянието си под крилото на изпълнителната и на президентската власт.

Ръководствата на КНСБ и на КТ "Подкрепа" също се оказаха с резерви, но продължават да правят антисиндикални компромиси на правителството, поради фактическото си участие в управлението, в кадровата политика и поради обещаното им държавно имущество. Останалите синдикати категорично се обявяват срещу антисоциалната политика на правителството.

Политическата дестабилизация в страната прераства в политически хаос, изгоден на лични и групови спекулативни интереси. Ние предупреждаваме, че правителството на г-н Беров е опасно за страната, защото никоя сериозна политическа сила не поема отговорността за неговото управление.

За всички обаче е ясно, че последиците от това управление ще понесе БСП, независимо от двойствената й игра с изпълнителната власт заради политическата реставрация.

Правителството и политическите сили са в криза, която не може да се реши с пазарлъци и интриги. Подменената воля на избирателите не дава доверието, нужно на законодателната и изпълнителната власт за решаване на трудните задачи на прехода.

Тази криза в демократичните общества се решава само с избори.

ЗА СЪСТАВА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО И ЗА МИНИСТРИТЕ

Съставът на правителството показва безотговорност към сегашните изключително важни задачи на изпълнителната власт.

Липсата на министри на външните работи и на транспорта, на титуляри в енергетиката и в съобщенията, както и обединяването на образованието, науката и културата в едно министерство демонстрират безпомощност да бъдат намерени подходящи лица, непознаване на механизмите на управление на разнородните дейности и пренебрежение към външната политика, инфраструктурата, духовната област и интелигенцията.

Непрестанните персонални промени доведоха до задълбочаване на кризата в много отрасли, нестабилност в управлението им и неблагоприятен отзвук сред финансиращите ни международни институции и банки. Промените в Комитета по енергетика бяха извършени под бруталния натиск на КТ "Подкрепа" с нескритата цел да се постави под контрол най-важното стратегическо производство в страната.

Структурата на Министерския съвет и разпределението на функциите доведоха до такава централизация на изпълнителната власт, каквато бе характерна за комунистическото управление.

Липсата на отговорно парламентарно мнозинство отслаби изпълнителната власт, подели я със синдикални лидери и извънпарламентарни групировки.

ЗА СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

В програмата си правителството обеща защита на реалния размер на минималната работна заплата, на социалните плащания и на базовия доход за социално подпомагане.

Досега обаче не е подобрена системата за социално подпомагане и грижи и не бяха приети програми за социално подпомагане на рисковите групи. Напротив, приемането на двете наредби за безплатните лекарствени средства отне социални права на бременните, майките с малки деца и инвалидите.

Намерението на правителството да стимулира недържавни форми на социални грижи досега не е подкрепено с никакви практически действия.

Правителството декларира, че ще осъществи преход към съвременна осигурителна система, като отдели осигурителните фондове от държавния бюджет. Въпреки обещанията на министъра на труда и социалните грижи, че законопроектът ще бъде представен до края на месец февруари, той дори не е обсъждан в правителството.

Всички парламентарни групи застават зад принципа за отделяне на социалните фондове от държавния бюджет. Затова всяко забавяне на законопроекта е по вина на правителството, което ще направи невъзможно осъществяването на тази идея до края на тази година.

Невнасянето на законопроектите за общественото и здравното осигуряване в Народното събрание прави невъзможно приемането им до края на тази година, а това означава, че и през следващата година ще се прилагат законите от 50-те години.

Министерският съвет не е изпълнил и задълженията си да приеме редица наредби, произтичащи от направените промени в Кодекса на труда. Това проваля усилията на Народното събрание да подобри трудовата нормативна уредба.

Приетите от правителството постановления за компенсиране на доходите на пенсионерите и на социално слабите няма да неутрализират инфлацията. Бедните ще обеднеят още.

Намаляват реалните доходи на заетите в бюджетната сфера. Обещаното увеличение на заплатите не е осигурено с реално финансиране в общините.

Единствено успешна е социалната политика на правителството в министерствата на отбраната и във вътрешните работи, където още в началото на годината бе дадено 50 на сто увеличение на заплатите.

Правителството преговаря с международните финансови институции за отказ от политиката за възстановяване и дори за отказ от задържане на доходите на равнището на 1992 г., за ограничаване на социалните плащания, за намаляване на детските добавки и дори за данъчно облагане на социалните помощи.

Измамните обещания на правителството за по-ниска цена на прехода бяха последвани от антисоциална политика. Тази политика беше осъществена с подкрепата на БСП въпреки декларираните от нея социалистически и социалдемократически принципи.

ЗА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

Правителството обеща да изготви цялостен модел на реформа, стратегия и тактика за решаване на проблемите по срокове, изпълнители и координиращи механизми, приватизация на дейности и на някои здравни заведения, поощряване на частната инициатива и създаване на възможности за инвестиране в здравеопазването.

За изминалия период обаче нито едно от тези програмни намерения не получи реализация. Вместо това сме свидетели на небивала досега централизация и командване в здравеопазването.

От обещаните от правителството шест законопроекта за здравеопазването нито един не е внесен досега в Народното събрание.

От трите законопроекта, включени в приоритетната законодателна програма, два са дело на правителството на СДС. Този за лекарствените средства бе отхвърлен от БСП. Така не бе регулирано ценообразуването, не бе регламентирана аптечната дейност и бе продължена спекулата с лекарства.

Правителството претърпя провал в изпълнението на 220 постановление на Министерския съвет за статута на факултетските болници и причини срив на учебния процес.

Щедри обещания за социална защита, за "подобряване на възпроизводството на нацията", за опазване здравето на "рисковите възрастови и професионални групи" и за приоритентото здравно осигуряване "в областта на майчиното и детското здравеопазване" не попречиха на правителството да нанесе тежък удар върху утвърдени здравни придобивки - отпускането на безплатни и полуплатими лекарства и храни за домашно лечение. Десетки хиляди семейства с доход малко над социалния минимум бяха лишени от възможността да получават безплатни лекарства за бременни, за майки с деца до 1 година и за самите деца до 14 години.

При крайно неблагоприятната демографска ситуация в страната здравната политика на правителството е не просто непопулярна. Тя е антисоциална и обществено опасна.

Аморално е да се "закърпва" държавният бюджет за сметка на тези граждани, които във всяко цивилизовано общество са обект на изключително внимание и грижи от страна на държавата.

ЗА ФИНАНСОВАТА ПОЛИТИКА

С декларациите си за висока инфлация и за значителен дефицит поради мнима социална насоченост от самото си конституиране правителството отстъпи от политиката на финансова стабилизация и създаде силни инфлационни очаквания. При финансова и икономическа дестабилизация не могат да бъдат решени никакви социални проблеми, защото винаги доходите изостават от инфлацията.

Най-сериозен е провалът в отношенията между правителството и международните финансови институции. Заменянето на стабилизационната с привидно стимулиращата политика, наречено "ляв завой", накара МВФ да постави твърди и неизпълними за правителството претенции в структурната област и ултиматум относно доходите и социалната политика.

Желанието на правителството да увеличи дефицита заради ускоряване на приватизацията, изчистване на несъбираемите кредити и инвестиции обслужва интересите не на социално слабите, а на бъдещите собственици на предприятията. Това не е социална, а по принцип дясна финансова политика, но подчинена на групови интереси.

Последиците от липсата на споразумение с МВФ са много тежки за страната: Закон за бюджета за 1993 г. без външно финансиране; спиране на новите кредити; невъзможност да се постигне напредък в преговорите с банките кредитори; провал на структурната реформа.

Преговорите с кредиторите предварително са обречени на неуспех не само защото вече не са стратегическа цел и липсва стабилизационно споразумение, а и заради подмяната на финансовия министър в тези преговори с президентски съветник: това банките тълкуват като знак за несериозни намерения.

Правителството няма своя финансова законодателна дейност. Обявената подкрепа на старите данъчни законопроекти на СДС е параван, зад който се правят ревизии на законите. В приетите поправки на Закона за данъка върху общия доход под натиска на правителството не бяха включени никакви социални привилегии, премахнати бяха облекченията за свободните професии и за частния бизнес.

Пасивното и безотговорно поведение на правителството доведе до намаляване на валутния резерв на страната с една четвърт. Затова по кредитен рейтинг България, която бе близо до Полша и Чехия, сега е на 98-о място в света.

Както в годините на комунистическия режим, финансовото министерство е подложено на популистки домогвания и претенции за разходи и субсидии.

Финансовата стабилност на страната се жертва поради некомпетентност, групови интереси и синдикални претенции.

Около България отново се издига стената на изолацията от Лукановото правителство през 1990 г.

ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯТА

Правителството се самоопредели като "правителство на приватизацията" и в програмата му най-често се говори за това. Действията му обаче не се покриват с намеренията. Правителственото решение всички министерства да подготвят дългосрочни програми за преобразуване и привитазиция досега не е и няма да бъде изпълнено.

Въпреки инициативите на Агенцията за приватизация правителството не е разгледало пакет от предложения за промени в закона.

Проведеното специално заседание на правителството по приватизацията се превърна в публична безплодна дискусия. Единственото решение - да се създаде комисия, още не е изпълнено.

За 100 дни е продаден само един автосервиз за 690 хил.лева, а пет търга са провалени по вина на Министерството на търговията.

Темповете на "малката приватизация", която е в компетенциите на министрите, приватизатори, не се различават от тези на "голямата приватизация".

На правителството липсва ясна финансова и икономическа стратегия за приватизационния процес. Не е взето никакво решение за дълговете на предприятията. Правителството няма смелост да защитава интересите на държавата срещу финансовите групировки.

ЗА ЦЕНИТЕ И ТЪРГОВИЯТА

Вместо обещаната либерализация на цените на горивата правителството ги увеличи с близо 50 на сто, като включи в тях по-висока търговска отстъпка и компонентата на митата, с което даде възможност на близки до него групи да реализират значителни печалби. Беше усилен ценовият контрол, който обхвана всички стоки от първа необходимост, което е предпоставка за спекула.

Очевидният за всички ценови шок се прикрива с общите усилия на Националния статистически институт и проправителствената преса.

В разрез с декларираните от правителството намерения за разширяване и откриване на нови пазари то извърши действия, които практически водят до намаляване на доверието в експортните ни възможности.

Правителството не либерализира постепенно външнотърговския режим, съобразно с международните ни ангажименти - асоциирането на България към ЕО и споразумението с ЕФТА. Поради управленска безпомощност се налагат забрани за износ, които представят страната в лоша светлина пред външните ни партньори и водят до неблагоприятни последици за развитието на частния бизнес.

Макар че търговските обекти са едни от най-привлекателните за приватизация, Министерството на търговията досега не е извършило нито една положителна стъпка в тази насока. Намеренията са за приватизиране на външнотърговски централи, което няма да донесе печалби за страната, а само ще узакони извършената скрита приватизация.

Правителството не полага каквито и да е грижи за съхраняване и укрепване на фирмите, които носят приход на бюджета. Вместо това в тях се извършват безогледни и неоснователни кадрови промени. Красноречив пример е търговията с вино.

Не е определен статутът на търговските ни представителства в регионите, в които имаме традиционни позиции и извоюван авторитет.

Не бе създадена обещаната система за насърчаване на износа и не бяха "открити" пазарите на ОНД независимо от програмните намерения и усилената министерска активност.

В търговията се стигна до застой и до ограничаване експортните възможности на страната. Липсата на платежоспособни пазари поставя българските производители пред нови изпитания, предизвиква неизбежен спад в производството и засилва социалното напрежение.

ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА

В програмата на правителството основните инфраструктури - енергетика, транспорт и съобщения, не са включени като приоритетни отрасли.

Стоте дни бяха белязани със силен натиск върху компетентните ръководства на енергетиката и съобщенията. След успешното приключване на преговорите със Световната банка за инвестиции в тези отрасли бяха отстранени техните председатели.

Без да е събрала дължимите й огромни суми, Националната електрическа компания настоява за ново, значително покачване цените на електроенергията, което правителството е на път да приеме.

Под различни предлози вече три месеца се блокира заемът от ДФРР за инвестиции в ПАВЕЦ и АЕЦ.

Изтеглен бе от Народното събрание Проектозаконът за електроенергетиката и по този начин бе блокирана възможността за въвеждане на нови икономически отношения между производители и потребители.

Без да е приело концепция за развитието на енергетиката, основана на финансово-икономически и екологични анализи, правителството отново лансира провалените идеи за строителство на АЕЦ "Белене" и на Хидроенергийния комплекс "Никопол - Турну Мъгуреле".

ЗА АГРАРНАТА РЕФОРМА

Правителството обеща в програмата си до края на годината да върне 80 на сто от земеделските земи на бившите собственици. Въпреки че през 1992 г. беше извършена огромна подготвителна работа по набиране на изходни данни за изготвяне на планове за земеразделяне, съвсем очевидно е, че през тази година ходът на поземлената реформа е забавен. Променят се условията на сключените договори с фирмите изпълнителки, на които се поставят нови изисквания. Това създава напрежение и съмнение, че Министерството на земеделието ще бъде коректно към фирмите, спечелили търговете за земеразделяне.

Не са уточнени размерите на държавния поземлен фонд и на поливните площи.

Обещаните финансови ревизии на ликвидационните съвети, неприключили дейността си до края на месец февруари, не са започнати.
 
Правителството няма виждане за по-нататъшната им дейност до окончателната ликвидация на бившите ТКЗС.

През 100-те дни на управление на правителството не бе решен нито един проблем на животновъдството, напротив, те се задълбочават.

Приватизацията не бе извършена в нито един от секторите на хранителната промишленост. Старите монополи ограбват чрез цените селскостопанските производители.

Кризата в предварително обявения за приоритетен селскостопански отрасъл става неудържима. Очевиден за всички е провалът на опита да се върнат старите кооперативи и да се направи компромис с връщане на земята в "идеални" граници. С опита си под диктата на БСП да задържи аграрната реформа правителството готви изборната победа на СДС.

ЗА РЕГИОНАЛНАТА ПОЛИТИКА

Правителството представи програма за регионално развитие, от която за сто дни не изпълни нито един пункт: липсва обещаната наредба за Агенциите за регионално развитие, които да провеждат политиката на деконцентрация и децентрализация на държавната власт; не е разработен нито един проект за развитие на граничните, планинските и депресивните райони; въпреки преброяването от миналата година не е актуализирана системата ЕСГРАОН; спря изграждането на управления по кадастър и геодезия; обещаното финансиране на местните кадастрални планове не бе направено, което забави връщането на земята.

От обещаните закони за жилищностроителните кооперации, за наемните отношения, за държавното подпомагане при придобиването и обновяването на жилища, за незавършеното строителство и за регионалното развитие не е внесен нито един проект.

Водено от реваншистките настроения на БСП, правителството започна разправа с областни управители, намеси се в работата на кметове и общински съвети и така усили хаоса в работата на местната администрация.

ЗА СИГУРНОСТТА

В тази област правителството няма практическа дейност освен серията от кадрови и структурни промени, продиктувани от лични предпочитания и амбиции, а не от интересите на страната.

В Министерството на отбраната беше закрит Главният инспекторат - единствената институция, която можеше да осъществява контрол върху Генералния щаб. Отстранени бяха първият заместник-началник на Генералния щаб и шефът на Военното разузнаване, а правителството предложи за отстраняване и командващия Сухопътните войски.

Изказвания на премиера и на министъра на отбраната по югоконфликта предизвикаха недоумение в европейските политически кръгове и съмнение за двойственост в политиката на България.

Кадровите промени в МВР и негови регионални дирекции не дадоха никакъв положителен резултат - напротив, престъпността в страната продължи да се увеличава. Принудени бяха да напуснат главният секретар, ръководителите на Централната служба за борба с организираната престъпност, на Информационно-аналитичната служба и на Бюрото за оперативно издирване. Започна връщането на кадри, освободени по времето на ген.Семерджиев и г-н Данов поради нежеланието им [да] се деполитизират. Масово се възстановяват на служба компроментирани и опасни за демокрацията бивши служители на Държавна сигурност. Всичко това се правеше с цел спиране на реформата, започната от правителството на СДС.

Не бе осъществена обещаната от правителството връзка между обществеността и полицията.

В тази област правителството няма никаква законодателна инициатива. От обещаните до средата на май девет законопроекта за МВР досега не е внесен нито един. Нещо повече, правителството практически блокира законодателния процес, оттегляйки Проектозакона за изменение и допълнение на закона за МВР и забавяйки разглеждането на Проектозакона за отбраната и въоръжените сили.

Нежеланието да води битка с престъпността, с корупцията и с незаконния бизнес показва слабостта и провала на правителството.

Вместо тази битка то започна война със СДС.

 ЗА ОКОЛНАТА СРЕДА

От досегашното поведение на правителството става ясно, че то няма никакви намерения да решава проблемите на околната среда. Бездействието му е очевидно.

Въпреки обещаните шест законопроекта до средата на тази година досега не е представен, а по всичко личи, че няма да бъде представен, нито един от тях.

Не се изпълнява дори приетият в края на миналата година Закон за изменение и допълнение на Закона за околната среда. Не са въведени и предвидените в него такси за замърсяване, а Министерството на околната среда противозаконно повече от три месеца задържа 30 на сто от средствата, събрани от санкции, и предназначени за общинските фондове за опазване на околната среда.

Спряна е работата по изготвянето и изпълнението на плановете за действие за решаването на конкретни проблеми в районите с увредена околна среда, Черно море и поречията на вътрешните реки. Забавя се изграждането на системата за мониторинг, контрол и информация за състоянието на околната среда. Въпреки подготовката от предишното правителство не бе създадена и Агенцията за управление на защитените територии.

В международен план не са постиганти никакви нови споразумения. Изпълняват се само проекти, започнати при управлението на СДС.

Правителството нито има своя конкретна програма в областта на околната среда за 1993 г., нито изпълнява предоставената му програма от предишното правителство.

В законопроекта за държавния бюджет за 1993 г. не са предвидени целеви средства за капитално строителство на общините в областта на околната среда, както това бе направено миналата година.

Всичко това спира по-нататъшната промяна на екологичната политика и застрашава постигнатото реално подобрение на състоянието на околната среда от правителството на СДС.

ЗА ДУХОВНАТА СФЕРА

Унизителното отношение на правителството към духовната сфера е ясно изразено още в неговата програма. Липсва както обща концепция за развитието на образованието, науката и културата, така и виждане за необходимостта от промяна на нормативната база и неотложни действия в тази област. Това личи от необмисленото обединяване на Министерството на културата с Министерството на образованието и науката, което доведе до поява на нови, още по-тежки проблеми.

Досега новото суперминистерство не можа дори да назначи заместник-министри на културата. То с нищо не допринесе за продължаване на започнатата от предишното правителство реформа за децентрализация и демонополизация в духовната сфера.

Обявиха се конкурси за написването на учебници без наличието на държавни образователни изисквания, предвидени в Закона за народната просвета. Самоцелно и неаргументирано беше "актуализиран" приетият през миналата година учебен план.

Правителството блокира образователната система.

Изборът на правителството бе сигнал за подкрепящото го парламентарно мнозинство да осъществи дълго планираната акция за отстраняване на генералния директор на Българската национална телевизия. Това бе направено по времето, когато имаше възможности да се осигурят инвестиции за остарялата техника в телевизията.

Всички изявления и действия на министрите по отношение на телевизията и радиото говорят за нежелание да се вникне в техните проблеми и за некомпетентност. Особено драстично бе изказването на финансовия министър, че ако е необходимо, правителството може да лиши българите от телевизионни програми.

Желанието на правителството да овладее двете най-важни национални информационно-културни институции, предизвика оправдано обществено недоволство и стачни действия.

Уволнен бе генералният директор на най-големия печатарски комплекс в страната ИПК "Родина", което е опит за установяване на контрол върху печатните издания.

Намерението за подмяна на генералния директор на БТА не можа да се осъществи поради особения статут на агенцията. Така бе осуетено желанието на правителството разпространяваната от БТА информация да разкрасява безцветния му лик и да описва в розови краски хаотичната му дейност.

ЗА ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА

Външнополитическата активност на правителството на г-н Беров се изчерпва с подписването на споразумението за асоцииране на България с ЕО и на Договора между нашата страна и ЕАСТ. И двата акта имаха формален характер, защото те бяха парафирани или подготвени от правителството на СДС.

Сто дни бяхме без министър на външните работи, което провали външнополитическата дейност на правителството и даде възможност за амбициозни и неподготвени външнополитически турнета на президента.

Критично е състоянието на външната кадрова политика. С въведения мораториум върху назначенията и уволненията в Министерството на външните работи бяха премахнати досегашните макар и минимални възможности за обновление на закостенялата му номенклатурна структура. Стана невъзможно на дипломатическа работа да бъдат изпращани хора с модерни и демократични възгледи, които да представят новото лице на България. Този мораториум обаче не попречи за назначаването на армейски генерал и бивш министър на отбраната за посланик в КНДР, което се отрази неблагоприятно на отношенията ни с Република Корея.

За една парламентарна република е недопустима липсата на координация между институциите на властта, незачитането на Комисията по външната политика и на парламентарните делегации за различните европейски форуми. Закономерно бяха допуснати политически гафове от министър-председателя и от президента по важни аспекти на балканската криза: за източноправославната дъга, заплахата за намеса в югоконфликта под крилото на ООН, при прилагането на санкциите на Съвета за сигурност, както и шегите с назначаването на Симеон II за външен министър.
В резултат на всичко това България губи позициите си на Балканите, в Европа и в света, както и мястото си сред първите четири източноевропейски страни в реформата, завоювани от правителството на СДС.

КАКВО Е ПРАВИТЕЛСТВОТО

За сто дни правителството успя да внесе само 12 законопроекта, от които девет ратификационни, един персонален и две поправки. Очевидно то няма своя законодателна активност, което не му пречи да минира работата по приемането на законите на правителството на СДС с нерегламентирани от процедурите на Народното събрание поправки, изменения и допълнения, с пасивност и незаинтересуваност.

От приетите 68 постановления едва една трета имат самостоятелен характер, останалите са незначителни промени и допълнения в стари постановления. Характер на същински нови нормативни актове имат само три постановления на правителството. Останалите са от типа "За извънбюджетна сметка на информационен бюлетин на Министерството на търговията", "За Учебно-опитно стопанство на Института по зоотехника и ветеринарна медицина" и пр.

Преобладаващата част от решенията и разпорежданията за стопанската дейност са за преобразуване на държавни предприятия в търговски дружества, като са свързани предимно с персонални промени. Примери са създаването на Надзорен съвет в Нефтохим за отстраняване на действащия успешно Съвет на директорите и обратно - освобождаването на Надзорния съвет на Кинтекс.

Постановленията и решенията за стопанските отрасли имат палиативен характер и решават инцидентно възникнали проблеми, като мерките за предпазване от болестта шап, за определяне на земеделска земя за нуждите на отбраната и пр.

В отношенията си към синдикатите правителството демонстрира желание за ограничаване правото им на сдружаване /изразило се в Постановление на Министерския съвет N7 от 22 януари 1993 г./ и да толерира едни синдикални централи за сметка на други, според по-рано поети политически ангажименти. Правителството отстъпва от принципите на Кодекса на труда и от Закона за имуществото на партиите и организациите, като се опитва да разпредели предназначените за социални цели имущества между КТ "Подкрепа” и КНСБ.

Извършената работа през първите сто дни характеризира правителството като НАЙ-БЕЗПЛОДНОТО след началото на реформата.

То не е нито правителство на експерти, нито социално, нито на приватизацията, нито на структурната реформа, а най-малко правителство на националното помирение. То просто е ОПАСНО за България.

София, 9 април 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 12 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА СВОБОДНАТА КООПЕРАТИВНА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА СТОТЕ ДНИ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ПРОФ. ЛЮБЕН БЕРОВ. Документът е огласен на пресконференция на 8 април 1993 г.

Свободната кооперативна партия е учредена на 2 април 1990 г., т.е. преди три години, в град София от Инициативен комитет в състав от 24 членове с председател Димитър Марковски.

Досега Свободната кооперативна партия се прояви в политическия живот на страната само на парламентарните избори през септември-октомври 1991 г. за сегашното Народно събрание и първите избори за президент през януари 1992 г.

Нерешени въпроси със структурите ни в страната и главно с източника на финансиране на дейността ни не позволяваха на ръководството и на представители да вземат активно участие в обсъждането на оценката и решаването на политическите въпроси на страната. За това принудително мълчание ние молим за извинение хилядите наши привърженици и симпатизанти.

С тази пресконференция ние излизаме от анонимност, убедени, че трябва да действаме днес, за да бъдем утре.

Основните принципи и ценности, от които се ръководи Свободната кооперативна партия, са:
- Принципът на доброволността и ненасилието;
- Принципът на свободата;
- Принципът на социалната справедливост;
- Принципът на солидарността;
- Принципът на кооперативизма;
- Принципът на самоуправлението.

Надяваме се, че в скоро време новата програма на партията ще бъде готова и нашата общественост ще има възможност по-основно да се запознае с позициите на партията по всички главни въпроси на политическата ситуация в България днес и пътищата и средствата, които предлагаме, за излизане от кризата и за нареждане сред общността на напредналите народи.

Веднага искаме да подчертаем, че цялото ръководство на партията, а вярваме и хилядите наши привърженици и симпатизанти, приветстваха с облекчение и надежда сформирането и утвърждаването на правителството, водено от проф. Беров в края на 1992 г. след продължилата няколко месеца правителствена криза и напрежение между институциите на властта в страната.

Обявило се за правителство на приватизацията, правителството на проф. Беров по същество се яви действително като правителство на националната отговорност, както предварително го определи с мандата си ДПС. То прояви смелост в изключително тежката във всяко отношение ситуация да поеме изпълнителната власт. Така не само бяха отложени безвременните избори, но и се създаде възможност да се раздвижи буксуващата вече трета година икономическа реформа. В създадената по вина на предишните правителства тежка ситуация на цайтнот правителството на проф. Беров реши да "играе" партия на реформата с ясното съзнание, че може да я загуби всеки момент. В острия дефицит на време от решаващо значение за успеха на цялата реформа беше провеждането на приватизацията, при това не каква и да е приватизация, а приватизация в интерес на милионите производители, създатели на материалните мощности и духовните ценности на обществото ни за целия изминал период на тоталитаризма. Оттук произтича и нашата подкрепа на усилията на правителството да внесе корективи в Закона за приватизацията. Друг е въпросът, че по вина на други институции за стоте дни беше приватизиран само един сервиз.

Искаме да подчертаем положителното си отношение към балансираната и отговорна от гледна точка на националните интереси вътрешна и външна политика на правителството, водено от проф. Беров. България не попадна в международна изолация, както пророкуваха някои монополизирали идеята за демокрация политици.

Независимо от тежкото положение на огромната армия от пенсионери - 22% от населението на страната, и безработни - 20% от работната сила, или общо към 3 млн. от 8,5 милионното ни население, искаме да благодарим на заместник-министър председателя г-н Евгений Матинчев за направеното в сферата на социалната политика. Разбира се, не всичко е наред. Тук има множество неизползвани възможности и форми за по-ефективно решаване на проблемите на социалната осигуреност на грамадната част от народа.

Могат да се отбележат и други положителни моменти от дейността на правителството на проф. Беров за тези почти сто дни на българската политическа сцена. Но водейки се от принципа, че по-полезни са не панегириците и дитирамбите на възхвала, нито пък голото отрицание и охулване, а конструктивната, стимулираща критика, ние искаме да отбележим някои ключови моменти, които оказват негативно въздействие върху цялата политика на правителството.

Първо, въпреки че беше одобрено от по-голямата част представители на почти всички политически сили в парламента и от мнозинството извънпарламентарни сили, правителството излезе с програма, лишена oт стратегия. Правителството започна като временно и досега действаше като временно, т.е. ден за ден, в много случаи тичайки след събитията, а не владеейки ги в система, която постепенно се преобразува. Декларациите, че то приема програмата на СДС, според нас още отначало го поставиха в конфузна ситуация да приема програма на политическа сила, която сама по същество се е отказала от нея и категорично не само отдръпна подкрепата си за това правителство, но и се обяви в опозиция. Това при факта, че навсякъде в страната решаващите структури на властта бяха запълнени от представителите на тази политическа сила, а именно СДС, които с всички средства се стараеха и стараят да провалят това правителство. Тази ненормална ситуация върза до голяма степен ръцете на правителството да провежда енергично реформите във всички сфери на обществото.

Второ, самият екип на правителството не само остана досега непълен, но се оказа и доста неравностоен и разнопосочен по идеологическите си предпочитания и умението да провежда прагматична национална практика. В него освен няколкото признати професионалисти д-р В. Босевски, Виктор Михайлов, д-р Георги Танев или подготвени специалисти като В. Александров, Е. Матинчев и Ст. Александров, влязоха и хората, които като на селски театър бяха решили да поиграят на министри. Непомерни се оказаха амбициите на хора като заместник-министър председателя Н. Неев да оглави няколко комитета и министерства, на проф. М.Димитров да ръководи три разнопосочни сфери - науката, образованието и културата, оставайки при това ревностен привърженик на антидемократичния и антиконституционния закон "Панев”, открил простор за реванш на посредствеността в българската духовна култура.

Отсъствието на ясна и решителна стратегия за излизане на страната от кризата /между другото, такава стратегия липсва и в програмите на т.нар. главни политически сили - БСП и СДС, движещи се както и всички други в нашето общество в овехтелите идеологически координати на социализма и капитализма/ и следването по инерция на простата логика на приетия от предишните правителства чужд на страната ни, на нейните традиции, структура и ценности монетаристки модел /който между впрочем се провали и в САЩ/ не позволяват на правителството да се опре на интелектуалния потенциал на нацията и да предложи най-после дейтвително собствен български път за преход към модерна, развита пазарна икономика, а не спекулантско-мафиотско натрупване на капитал, и към така желаната демокрация. Та нали това беше дълбокият смисъл на цялата ни борба срещу тоталитаризма. Без каквито и да е претенции Свободната кооперативна партия смята, че може да предложи в своята програма такъв път за излизане от кризата и осъществяване на прехода.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 12 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЗИЦИЯ /ЧАСТ ВТОРА/ "ЗА ВЪЗРАЖДАНЕ НА СОЦИАЛИЗМА" НА ИДЕЙНО ОБЕДИНЕНИЕ "МАРКСИСТКА ПЛАТФОРМА В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ". Документът съдържа оценки и препоръки на обединението, които не са включени в разработката "Перспектива за България", и е предоставен за обсъждане на Общопартийната конференция на БСП /27 и 28март 1993 г., София/.

1. ИКОНОМИЧЕСКАТА КРИЗА

Преодоляването на икономическата криза е най-важният проблем, който стои пред нашето общество. От неговото правилно и навременно решаване зависи не просто благосъстоянието на народа като цяло, но и по-нататъшното оцеляване и развитие на българската нация и държавни структури.

А) ПРОМИШЛЕНОТО ПРОИЗВОДСТВО

Марксистките сили в БСП се придържат към виждането, че в България сега се развиват два типа кризи - едната е криза на производството, а другата е криза на системата. Въпреки взаимозависимостта и обвързването между различните параметри и прояви на двата типа кризи, средствата и начините за тяхното преодоляване се различават както по своето съдържание, така и по времевия обхват на тяхното въздействие.

Кризата на производството е толкова дълбока, че тя изисква бързата и решителна намеса на държавата, тъй като при съществуващата структура на собствеността, при характера на протичащите стопански процеси, както и при сегашната международна обстановка държавата е основният фактор, притежаващ необходимите и достатъчни условия за преодоляване на тази криза. Това налага приемането от парламента на "Срочна държавна програма за проедоляване на кризата в производството”. Същата, като минимум, трябва да съдържа следните по-важни мероприятия:

- Извънредни антиинфлационни мерки, които поради изчерпването на монетаристичните средства трябва да включат или парична реформа, или временно замразяване на банковите влогове и ограничаване на плащанията в рамките на най-съществените дейности, като например - за оперативното функциониране на фирмите, за заплати и др.

- Създаване на система за приоритет на производството, която да концентрира чрез специално създаден фонд или банка финансови средства и валута за кредитни линии, насочени към развитие на производството. Средствата за това да бъдат набирани чрез продажбата на ценни книжа от страна на фонда на граждани, на финансови институции, включително и на Българската народна банка.

- На приоритетни отрасли, производства и отделни големи фирми и производствени организации, чиито пазари още не са загубени или пък са лесно възста[но]вими, които са перспективни, предполагат значителни печалби и т.н., да бъдат осигурени съответните производствени кредити, кредити за подобряване на технологическата база, като предварително бъдат опростени несъбираемите им дългове към държавата.

- Въвеждане на преференциална данъчна и митническа система, която да стимулира вноса на суровини и износа на готови изделия със значителна степен за обработка, както и възможността за акумулиране на капитали за производствени цели и за обновяване оборудването на равнище отделна производствена организация.

- Най-настойчиво да се търси възстановяване на външноикономическите връзки на страната с всички страни и особено с източноевропейските, с които имаме традиционни икономически отношения.

- Предприемане на специални мерки срещу безконтролното нахлуване на чуждестранни стоки на българския пазар. Същевременно да се осигурят специални преференции за износа на българското производство.

- Засилване на контрола върху външнотърговските сделки и формиране на специален бюджет за тях, чрез който да се осигури закупуването на приоритетно необходимите стоки и услуги, осигуряващи производството.

- В интерес на стабилизирането на икономиката да се установят равноправни отношения с международните финансови институции. Изплащането на държавния дълг да се извършва в срокове и размери, поносими за народното стопанство и в зависимост от износа, който заемодателите дават на страната за излизане от кризата.

- Стабилизирането на икономиката не може да бъде постигнато без провеждане на активна финансова политика, без стабилизиране на банковата система, на реда и начина на паричното обращение, без справедлив и реален курс на лева.

- Правителството на Л. Беров продължава инфлационния натиск в икономиката, започнат от правителството на Д. Попов и Ф. Димитров, без да направи нищо за реална защита на работещите, безработните и пенсионерите. Икономическият резултат от това е по-нататъшната стагнация на вътрешния пазар, на произвоството и износа, което ще доведе до нова вълна от натрупване на спекулативно-инфлационни пари. Продължаващата фактическа девалвация на лева, покачването на цените и нараставането на лихвения процент ще подпомагат този процес.

В тази обстановка, при крайно, ниското заплащане на труда в България без оглед на квалификацията, се създават изключително благоприятни условия за чуждия капитал да изкупи на безценица най-добрите български предприятия.

На нашия народ упорито се внушава, че само капиталистическата "приватизация" ще ни изведе от икономическата криза. Но подобна бърза приватизация ще доведе всъщност до разгром на икономиката.

Сега най-главното е на всички да стане ясно кой какво разбира и какво иска да постигне от приватизацията:

За СДС и авторите на лозунга "смяна на системата" приватизацията се свежда до разпродажбата на държавната собственост на реституционния, спекулативния и чуждия капитал. Без никакво сътресение реставраторите искат да станат собственици на труда на три поколения българи.

В момента реституционният капитал зае позициите си на рентиер и не се интересува от производство. Спекулативният капитал проявява повече интерес към бързите печалби в търговията, вноса, износа и реекспорта, отколкото към "бавното" забогатяване в промишлеността и земеделието. Чуждестранният капитал не е сигурен за политическата обстановка в страната и поради световната икономическа криза едва ли би заложил на производствените структури с ниска ефективност в България. Интересите му ще са насочени само към най-рентабилните предприятия за овладяването им чрез операцията "собственост срещу дългове". На път е да се повтори злополучният експеримент със земеделието - нито кооперативно, нито фермерско земеделие; нито държавна, нито жизнена частна промишленост. Бедствието в промишлеността и услугите ще бъде съпроводено с банкрути на заводи и предприятия, с масова безработица, стоков дефицит, инфлация и всеобщ глад в страната. Ние настояваме да се преразгледа Законът за реституцията и да се спре реституирането на културните паметници на бившите собственици. Те от своя страна да върнат задълженията си към банките в момента на национализацията. От наследниците да се събере висок данък наследство.

Вторият източник, на който реставраторите разчитат при смяната на системата, е действието на спекулативния капитал. Без да подбират средства, за 2-3 години различни криминални елементи натрупаха около 20 милиарда спекулативен капитал. Правителството на Ф. Димитров целенасочено създаваше условия за бързото и безпрепятствено забогатяване на спекулантите. Но поради своя грабителски характер спекулативният капитал търси да трупа бързи и леки печалби и иска да изкупи не губещи, а печеливши предприятия и заводи. Ние ще настояваме всеки, който купува държавно предприятие, цел или обект, да доказва произхода на средствата си.

От спекуланта-търговец не може да се чака благоденствие на нацията. За да се пресече пътят на спекулативния капитал, чрез специално създаден орган да се засили контролът над отделните предприятия и частния бизнес.

Вместо да с заеме с ръководството, със стопанското, технологическото и кадровото обновяване на стотиците заводи и хилядите промишлени и търговски предприятия, за осигуряването на преференциален режим на вътрешния пазар и с улесняването на външнотърговската им дейност, правителството на Ф. Димитров остави огромни производствени фондове за стотици милиарди лева да стоят неизползвани, подложени на разрушение и разграбване.

Б) ПРИВАТИЗАЦИЯТА

Опитите да се установи "смяна на системата" чрез разрушаване на стопанските структури на обществената собственост и на кооперациите в България ще завършат плачевно. Готвещата се приватизация и структурни реформи ще нанесат страшен удар върху промишлеността и транспорта. Катастрофалният спад на производството ще постави самото общество в безизходица. Злополучният опит да бъдат разтурени селските кооперации недвусмислено показва, че всякакви опити за реставрация на дребното частно земеделие е социална утопия с много тежки последици за народа.

Започналият процес на цялостна приватизация обслужва не икономически, а чисто политически интереси. Чрез нея се цели да се извърши смяната на строя. Именно това не бива да допусне българският народ.

Ние разглеждаме приватизацията като раздържавяване и настояваме държавната собственост да се трансформира в обществено-кооперативна, като стане притежание на тези, които работят в нея. Процесът на раздържавяването може ефективно да се осъществява само в продължителен период от време, при което държавата трайно ще запази своите регулативни функции върху цялостното национално производство.

Раздържавяването разглеждаме така:

- Не подлежат на приватизация железопътният транспорт, енергетиката, пристанищата, летищата, подземните богатства, съобщенията, горите, военнопромишлените заводи, заводите на тежката химия и металургията.

- Процесът на приватизация да не бъде форсиран. Да се продават малки цехове, недовършени обекти, работилници, излишна техника и машини. Средствата, получени от приватизацията, да са под контрола на обществото и да образуват фонд за социално осигуряване.

- Да се запази като общинска едрата търговска складова и магазинна супермаркетна мрежа. Да не се допусне нейното раздробяване и продаване. Чрез реорганизирането й на съвременна база да се поведе борба срещу спекулативната търговия на едро, а търговията на дребно да се постави под икономически контрол и закрила от конкуренцията на едрия спекулативен капитал. Само така може да се поведе борба в защита на интересите на населението срещу неконтролируемото повишаване на цените.

Чрез обявената сега прибързана приватизация ще започне пълният разгром на цялата ни промишленост. Ускорената приватизация в съвременни условия ще бъде истинска авантюра и погром за националната икономика.

Пазарната приватизация ще унищожи и последните остатъци от безплатното образование и здравеопазване на населението. Тя ще превърне пенсионерите в пълни пролетарии без собственост и без социална защита.

В процеса на възстановяване на производството и стабилизиране на икономиката постепенно да се пристъпи към решения, засягащи кризата на икономическата система. Това означава преодоляване на изключително държавните форми на собственост на производствените структури в рамките на един продължителен период.

Създадената държавна собственост по същество е трудов капитал, натрупан с участието на всички граждани на републиката, и напълно справедливо е те да притежават част от него. Ето защо ние настояваме за социалистическо раздържавяване, с което се създават условия за материална заинтересуваност на трудещите се.

В социалистическата приватизация на част от производствения капитал на държавата може да участва всеки пълнолетен гражданин на републиката чрез получаването на съответен документ /ваучер, бон и т.н./, който му дава правото на собственост в определени размери, диференцирани в зависимост от трудовия му стаж.

В рамките на извършващия се процес на социалистическа приватизация държавата да съдейства за създаване на фондове на колективите на отделните държавни фирми, предприятия и организации чрез специално създадена програма. При желание те да бъдат улеснявани при добиването на контролния пакет акции върху структурите, в които упражняват своята дейност. Формирането на подобни колективни фондове за контрол върху собствеността ще даде възможност за постигане на високо мотивационно равнище сред работещите, както и за премахване на антагонистичното противоречие между труд и собственост. По същия начин държавата би могла да съдейства за формирането на различни други фондове на основата на получените приватизационни документи, които ще могат да съдействат за натрупване на средства за развитие на производството.

Подобна технология за промяна на собствеността създава гаранции срещу полюсовото разслояване на българското общество на нищожно малцинство свръхбогати и огромно мнозинство съвсем бедни, с характерните за такъв тип социални формации висока степен на политическо противопоставяне, насилия и т.н.

Единствено перспективен за България е пътят към създаването на обществена формация от "асоциирани свободни производители", която с различните социални механизми за поддръжка и взаимопомощ е фактически целта на всеки привърженик на социалистическата идея.

Народът може да управлява ефективно своята собственост само когато това е в негов интерес.

В) СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО

Нанесените от политиката на СДС поражения на българското земеделие са огромни. Няма сектор в селскостопанската дейност, който да не е тежко засегнат и сериозно разстроен. Само благодарение на упоритостта на отделни селскостопански труженици в страната се запазиха отделни селскостопански кооперации с животни, земя и необходимия инвентар. Ще минат години и имената на тези хора ще се споменават с благодарност. А за допуснатото умишлено опустошение на земеделието трябва да се потърси най-строга отговорност на всички, пряко замесени в него.

Само селскостопанската производствена кооперация може да спомогне за излизане от тежкото състояние на българското земеделие и за създаване на високоразвито селско стопанство. Затова призоваваме собствениците на земя да се обединят в кооперации от различен тип. На тези кооперации да се предостави възможността да получат безлихвен или с малки лихви кредит от банките.

Правителството да предприеме специални мерки за осигуряване доставката при изгодни цени и условия на химически торове, препарати, селскостопанска техника и за търсене на пазари.

За да се избегне спекулата със земя, трябва строго да се регламентира нейната цена, особено когато се отнася за изкупуване на общински земеделски земи.

Съвсем очевидна е необходимостта от планово регулиране, включително с насочващи цени и други форми на преференции на цялостната производствена селскостопанска дейност. Силите, борещи се срещу реставрацията на капитализма, следва час по-скоро да реализират система от мерки чрез поредица от закони и постановления на МС за финансово подпомагане на приоритетните отрасли в промишлеността и селското стопанство, за да се постигне бързо стабилизиране на предприятията и кооперациите.

/Пресслужба "Куриер”/

11:00:00
12.04.1993 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                           Любомир Йорданов
Технически изпълнители: Галина Димитрова
                                           Славка Кочева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1993г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!