София, 12 август 1992 година
        Брой 157 /687/

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов

София, 12 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА ОБНОВЕНА БЪЛГАРСКА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ЗА СЪБИТИЯТА В БИВША ЮГОСЛАВИЯ.

Месеци наред, в края на XX век, в цивилизована Европа, светът е свидетел на трагедията, която преживява героична Югославия.

Тази жестока касапница, отнела живота на десетки хиляди деца, жени и старци, военни и цивилни, е провокирана от външни реакционни сили, които използват услугите на югославския фашизъм. Възкръсват сценариите от Първата и от Втората световна война.

Под натиска на САЩ в Съвета за сигурност на ООН бе приета една антихуманна и античовешка резолюция под N 757, за налагане санкции на и без това обеднелите гладни и измъчени народи на Югославия, с цел да бъде сломен духът на тези народи, за да се домогнат до властта лъжедемократите или, по-точно казано, неофашистите и реваншистите, в борбата срещу които югославските народи дадоха близо два милиона свидни жертви.

ЦК на Обновена БКП дълбоко съчувства на страданията на героичните, братски югославски народи и решително протестира срещу всякакъв опит в тази изстрадала страна да се намесват чужди войски освен умиротворителните сили на ООН.

Буди недоумение отношението на днешното ръководство на Русия към съдбата на славянските народи!

ЦК на Обновена БКП настоява да се спре всякаква външна военна намеса в събитията в Югославия. Нека се даде възможност на народите на тази страна сами да решават вътрешните си проблеми, както повеляват принципите на ООН и договореностите от Хелзинки.

Призоваваме всички политически сили и движения у нас да подкрепят нашата декларация за предотвратяване на нова, инспирирана от външни сили балканска война.

За съжаление много наши и чужди журналисти отразяват събитията в Югославия така, че да служат на силните на деня и на техните користни интереси.

Осъждаме позицията на Народното събрание и на правителството по събитията в Югославия и ще се борим за балканска федерация.

Стига изтребление, стига кръв!

ПЪРВИ СЕКРЕТАР: Гено Влахов

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 12 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО ПИСМО НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ДО ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР НА РЕПУБЛИКАТА ПО ПОВОД НА ИСКАНЕТО ЗА СРЕЩА СЪС ЗАДЪРЖАНИТЕ ПОД СТРАЖА ЧЛЕНОВЕ НА ПАРТИЯТА.

ГОСПОДИН ТАТАРЧЕВ,

Вече втори месец ръководството на Българската социалистическа партия (БСП) официално настоява пред Вас да бъде дадена възможност за среща със задържаните под стража членове на партията. Вие не само не разрешихте исканите срещи, но и не благоволихте да отговорите на молбите. Нормалното отношение към тези искания налагаше да ни бъде съобщено Вашето становище, дори ако е отрицателно. Това е необходимо с оглед на многобройните настойчиви сигнали, които отправят към нас общественици, международни организации и отделни граждани. От сигналите узнаваме за усложнения в здравословното състояние на задържаните, за неоправдано влошена обстановка, при която те се намират, и за упражняван психически натиск и въздействие върху тях.
Към настоящото писмо прилагаме нови молби за срещи. Настояваме да изпълните обществените си задължения и да се ангажирате с ясен отговор по повдигнатите въпроси.

София, 10 август 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 12 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКА И СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКА ПРОГРАМА (ЧАСТ ВТОРА) НА КОНСЕРВАТИВНАТА ПАРТИЯ (7 АВГУСТ 1992 ГОДИНА).

СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКА ПРОГРАМА

I. ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА ПРЕХОДА КЪМ ПАЗАРНА ИКОНОМИКА

Съвременният пазар е високоорганизирана система с непрекъснато усъвършенстващи се структура, организация и управление. Необходимостта от смяна на системата се схваща от все по-широк кръг честни и здравомислещи хора, но твърде малко са тези, които си дават ясна сметка какво означава това на практика и как може да се реализира. Смяната на системата е преди всичко смяна на структурата й, след това на организацията й и накрая на управлението й. Когато говорим за смяна на системата, трябва да имаме предвид системата, в която основен фактор са човекът и човешките отношения, които са и главният обект на промените. Фундаменталните промени на системата са промените на структурата й и те засягат най-вече човешкия фактор, достатъчно сложен и устойчив, за да се поддава на бързи и лесни промени. От чисто прагматичен аспект този кратък анализ има за цел да изгради един реалистичен подход към такива фундаментални проблеми като пазарния преход, приватизацията и смяната на системата. Българският дух не е чужд нито на либерализма, нито на консерватизма, но политическата тирания, налагана му най-вече от външни сили, е оставяла много малки възможности за свободна изява. За да се осъществи действителна смяна на системата, е необходимо при прехода план-пазар да се отстояват следните принципи:

1. Частната собственост и личността са неделими, свещени и неприкосновени. Няма личност без собственост (материална или интелектуална), както няма и собственост без личност (физическа или юридическа).

2. Възприемане на системния подход като основен метод на прехода план-пазар, а приватизацията като главна подсистема на този преход, с която се обвързват другите подсистеми: цени, финанси, данъци, социално осигуряване, екология, парична реформа, капиталов пазар, чуждестранни инвестиции, кредити и др. Тук се крие същността на афоризма "приватизацията е политически процес с икономически последствия". В посттоталитарното общество приватизацията е основното средство за смяната на политическата система.

3. Предаване на собствеността в ръцете на законните й притежатели, а управлението на тази собственост в ръцете на най-предприемчивите и кадърни български граждани.

4. Поставяне на акцента върху създаването на богатствата, а не върху разпределението им. Социалната справедливост може да се осъществява само в богатите, а не в бедните страни.

5. Поставяне на естествените права на личността над колективните и защита на личността срещу посегателствата в името на т.нар. колективно благо.

6. Възприемане на мирогледа "по-добре различно богато, отколкото еднакво бедни", т.е. отхвърляне на егалитаризма, тъй като той води до социализъм от марксистко-ленински тип.

7. Процесът на приватизация трябва да се осъществява от бившите собственици и техните наследници, както и от тези български граждани, които в периода на одържавяването добросъвестно са се трудили, създавали и възпроизвеждали наличната държавна собственост.

8. Лишаване от собственост на българска територия на тези български граждани, които виновно са нанесли щети на националната икономика с цел лично или на близките им облагодетелствани и не са върнали заграбеното в законно определения срок.

9. Равнопоставеност на социалните партньори в едно свободно пазарно общество - държава, наемен труд и работодатели. Най-големите трудности на прехода план-пазар произтичат от това, че истинските партньори тепърва ще се създават чрез приватизацията. Сега местата им се заемат от посттоталитарни двойници, най-опасен от които е двойникът на работодателите.

II. ПАРИЧНО-КРЕДИТНА ПОЛИТИКА

Консервативната партия е противник на примитивния монетаризъм. Българската икономика се нуждае от системни, целенасочени и компетентни мерки за стабилизирането на лева и стоково-паричното обращение. Въвеждането на обективна система от антиинфлационни мерки може да балансира паричното обращение в условията на напрекъснато намаляване на производството. Основните антиинфлационни мерки, които предлага Консервативната партия, са следните:

1. Въвеждане на срочни спестовни влогове на граждани със стимулираща лихва, съобразена с процента на инфлацията.

2. Емитиране на краткосрочни държавни облигационни заеми, съобразено с процента на инфлацията.

3. Осъществяване на частична девалвация на лева като първа стъпка към неговата пълна конвертируемост.

4. Осигуряване темпа на лихвения процент, който да изпреварва темпа на инфлацията.

5. Продажби на държавни и ведомствени жилища с отчитане на процента на инфлацията.

6. Въвеждане на изискването фирмите, които получават кредити, да изразходват не по-малко от 50 % от тази сума за капитални вложения.

Стимулирането на производствения процес е другата главна задача, свързана с поддържането на равновесието между парите, пуснати в обращение, и наличния стоков фонд. Основните мерки за стимулиране на производствения процес, които предлага Консервативната партия, са следните:

1. Освобождаване на всички частни фирми, пряко свързани с производствената дейност, от данък оборот и данък печалба за срок от 5 години.

2. Задължаване на банковите институции да отпускат кредити с нисък лихвен процент за развитие на селското стопанство.

3. Създаване на облекчен режим на данъчно облагане на всички частни фирми, занимаващи се с търговска дейност.

4. Създаване на фондации с международно участие за решаване на проблеми от хуманитарен характер.

5. Ускорена законодателна дейност, свързана с качествени промени в законите за приватизацията и реституцията, Закона за земята, Закона за банките и др.

6. Демонополизация на потребителския пазар.

7. Увеличаване на износа и ограничаване на вноса чрез валутния пазар.

8. Създаване на стокова, валутна, трудова и акционерна борса с оглед насочване на стоки, капитали, работна ръка и ценни книжа в подходящи направления.

Монетаризмът е неизбежен спътник на стабилизационната парично-кредитна политика с антиинфлационна насоченост. Не случайно концепцията за "управление чрез парите" трябва да бъде насочена към стабилизиране на националната валута, от една страна, и ограничаване на възможността да се посегне на скромните спестявания на една голяма част от българското население, от друга. Основната трудност днес се обяснява с обстоятелството, че ограбването на спестяванията е вече консумирано деяние и основната дейност трябва да бъде насочена към преодоляване на неговите последици.

Консервативната партия е за парично-кредитна политика, която трябва да гарантира едновременна стабилност на капитала, доходите и спестяванията. Тази политика е насочена към създаване на висока ценова стабилност и социална защитеност. Крайната цел на монетаризма в нашите условия е именно постигането на пълна конвертируемост на българския лев. Естествено, всяко насилие над лева по пътя към конвертируемостта е недопустимо, тъй като то води до разпродаване на безценица на националното ни богатство, до масова безработица и до създаване на условия натрупаното недоволство да се трансформира в социален взрив вследствие на крайната нищета, в която ще се окажат големи социални групи от българското население. Поддържането на разменния курс на лева за сметка на нови кредити е една неправилна финансова политика по отношение на състоянието на външния дълг на страната в момента. Тази политика е свързана с насочването на конвертируемата валута към търговско-консумативни операции, без да са налице предпоставки за икономически подем и ефективен експорт. Левът е изконен символ на националния ни суверенитет, достойнството ни и неговото съхраняване и фактор за социална добронамереност и акт, засягащ непосредствено не само икономическата, но и националната сигурност на страната.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

ПРИЛОЖЕНИЕ - МЕЖДУНАРОДНИ ДОКУМЕНТИ

София, 12 август - Следва пълният текст на:
ЕВРОПЕЙСКА КОНВЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ОСНОВНИТЕ СВОБОДИ (ЧАСТ ЧЕТВЪРТА), ПОДПИСАНА ОТ ДЪРЖАВИТЕ - ЧЛЕНКИ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА НА 4 НОЕМВРИ 1950 ГОДИНА И ВЛЯЗЛА В СИЛА НА 3 СЕПТЕМВРИ 1953 Г.

 Ч A С Т  IV

Член 38

Броят на съдиите в Европейския съд по правата на човека е равен на броя на членовете на Съвета на Европа. В състава на съда не може да има двама съдии, граждани на една и съща държава.

Член 39

1. Членовете на съда се избират от Консултативното събрание с мнозинството от подадените гласове от списък на лица, определени от членовете на Съвета на Европа; всеки член на съвета посочва трима кандидати, като поне двама от тях трябва да са граждани на тази държава.

2. Доколкото тази процедура е приложима, тя се следва и при избирането на нови членове на съда в случай на приемане на нови членове на Съвета на Европа, а така също при попълването на овакантени места.

3. Кандидатите трябва да притежават високи морални качества и да отговарят на изискванията, предявявани за заемане на висши съдебни длъжности, или да са юристи с призната компетентност.

Член 40-11

1. Членовете на съда се избират за срок от девет години и подлежат на преизбиране. Мандатът на четирима от съдиите от първия състав обаче изтича след три години, а мандатът на още четирима - след шест години.

2. Членовете на съда, мандатът на които изтича след първоначалните периоди от три и шест години, се определят по жребий от генералния секретар на Съвета на Европа веднага след завършването на първите избори.

3. Член на съда, избран на мястото на бивш негов член преди изтичането на мандата на последния, заема длъжността до края на мандата на своя предшественик.

4. Членовете на съда изпълняват задълженията си до замяната им с нови членове. След замяната им членовете на съда продължават да работят върху делата, в които са участвали преди замяната им.

Член 41-12

Съдът избира председател и заместник-председател за срок от три години, които подлежат на преизбиране.

Член 42

За изпълнението на своите задължения членовете на съда получават възнаграждение, определяно от Комитета на министрите.

Член 43-13

За гледането на всяко дело съдът образува отделение от седем съдии. Ех oficio в отделението заседава съдията, гражданин на засегнатата държава, или ако такъв липсва, лице по неин избор, което ще заседава в качеството на съдия; имената на останалите съдии се определят преди началото на гледането на делото от председателя на съда чрез жребий.

Член 44

Право да предават дело в съда имат само Високодоговарящите се страни и комисията.

Член 45

Юрисдикцията на съда обхваща всички дела, засягащи тълкуването и прилагането на тази конвенция, които Високодоговарящите се страни и комисията му предават в съответствие с чл. 48.

Член 46-14

1. Всяка Високодоговаряща се страна може по всяко време да декларира, че признава ipso facto и без специално споразумение задължителната юрисдикция на съда по всички въпроси, засагящи тълкуването и прилагането на тази конвенция.

2. Декларациите, посочени по-горе, могат да бъдат както безусловни, така и направени при условие на взаимност от страна на няколко или на определени Високодоговарящи се страни, както и за определен период.

3. Тези декларации се депозират при генералния секретар на Съвета на Европа, който разпраща копия от тях на Високодоговарящите се страни.

Член 47

Съдът може да разгледа едно дело само след като комисията се е уверила в безрезултатността на своите усилия за приятелско решаване на спора и в течение на тримесечния срок, предвиден в чл. 32.

Член 48

Дело може да бъде предадено в съда, при условие че засегнатата Високодоговаряща се страна, ако тя е една, или засегнатите Високодоговарящи се страни, ако те са повече от една, са признали задължителната юрисдикция на съда, или ако не са я признали, със съгласието на засегнатата Високодоговаряща се страна, ако тя е една, или на засегнатите Високодоговарящи се страни, ако те са повече от една:

а) от комисията;
б) от Високодоговарящата се страна, чийто гражданин се счита за жертва;
в) от Високодоговарящата се страна, която е предала делото в комисията;
г) от Високодоговарящата се страна, срещу която е подадена жалба.

Член 49

Споровете относно подсъдността на дадено дело на съда се решават от съда.

Член 50

Ако съдът установи, че решенията или мерките, взети от съдебните и други органи на Високодоговарящата се страна, изцяло или частично противоречат на задълженията й по тази конвенция, а така също ако вътрешното право на тази страна допуска само частично обезщетение за последиците от тези решения или мерки, съдът, ако това е необходимо, може да постанови предоставянето на справедлива сатисфакция на потърпевшата страна.

Член 51

1. В решенията на съда се посочват техните основания.

2. Ако решението като цяло или някоя негова част не отразява единодушното мнение на съдиите, всеки от тях има право да излезе със свое индивидуално мнение.

Член 52

Решенията на съда са окончателни.

Член 53

Високодоговарящите се страни се задължават да изпълняват решенията на съда по всяко дело, по което те са страна.

Член 54

Решенията на съда се изпращат на Комитета на министрите, който следи за тяхното изпълнение.

Член 55-15

Съдът изработва свой регламент и процедурни правила.

Член 56

1. Първите избори за членове на съда се провеждат след получаването на осем декларации, направени от Високодоговарящите се страни в съответствие с чл. 46.

2. Никакво дело не може да бъде предадено на съда, преди той да бъде избран.

/Пресслужба "Куриер"/

10:03:19
12.08.1992 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
        Технически изпълнител: Емилия Генадиева
        Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!