София, 12 ноември 1992 година
        Брой 223 /753/

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов

София, 12 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ БИЗНЕС БЛОК ПО ПОВОД НА ПОЛИТИЧЕСКАТА КРИЗА В БЪЛГАРИЯ.

Обвиненията в промонархизъм, които се отправят към господин Филип Димитров заради няколко реплики в "А В С", са най-малкото несериозни. Известна практика е една дума да се преиначава, пречупва и извърта, но върху такъв тънък лед промонархическа концепция не се изгражда.

Колкото до другото - повторното издигане на неговата кандидатура за премиер - по конституция хората, спечелили избори, са в пълното си право да съставят правителство /разбира се, одобрено от парламента/ и няма нищо неестествено предишен премиер да бъде отново натоварен с тази задача. Друга тема е моралният аспект на кандидатурата му, като се имат предвид скандалите от близкото минало. Даже и в най-развитите демокрации може да се предполага, че такива скандали са тенденциозно подготвяни от опозиционни и извънпарламентарни сили. Българският бизнес блок вярва, че най-голямата свобода е стопроцентовото облягане на закона и безкомпромисното спазване на контитуцията. Надяваме се, че политическите сили в България ще "осиновят" тази идея и практика, за да поемем по заветния "път към Европа". В противен случай ще си останем подозрителни и антагонистично настроени балкански субекти.

София, 10 ноември 1992 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖОРЖ ГАНЧЕВ

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 12 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРИВЕТСТВИЕ ОТ РЪКОВОДСТВОТО НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ КЪМ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗБИРАНЕТО МУ ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.

УВАЖАЕМИ Г-Н ЙОРДАНОВ,

Имаме честта да Ви поздравим от името на Българската национална демократическа партия с избирането Ви за председател на Народното събрание на Република България.

Уверени сме, че Вие, като убеден демократ и радетел за радикална смяна на системата ще направите всичко възможно за безусловната победа на парламентарната демокрация в България в духа на конституцията.

София, 5 ноември 1992 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БНДП:
        ЛЪЧЕЗАР СТОЯНОВ

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 12 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКИЯ МЛАДЕЖКИ СЪЮЗ КЪМ МЛАДЕЖТА НА БЪЛГАРИЯ, ПРИЕТО НА НАЦИОНАЛНА СРЕЩА В КАЛОФЕР НА 7 НОЕМВРИ 1992 ГОДИНА.

Националният съвет на Социалистическия младежки съюз /НС на СМС/, след като се запозна с така наречения "ЗАКОН ТОРИЧЕЛИ", категорично заявява, че той е антидемократичен и антихуманен.

Истинската същност на този закон /познат още като "Акт за кубинската демокрация"/ придаде извънтериториална сила на решенията на едно правителство /в случая на САЩ/.

Този закон нарушава Хартата на Организацията на обединените нации в частта му за ненамеса във вътрешните работи на суверенна държава, а също така и в икономическите права на страните - членки на ООН.

Нарушени са и неотменните права на нациите за мореплаване и свобода на търговията. Правителството на САЩ е подписало всички тези конвенции.

В заключение НС на CMC, отхвърляйки този закон, призовава и останалите партии и организации в България да се произнесат по този закон по начин, който считат за целесъобразен.

София, 10 ноември 1992 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НС НА CMC:
        Л. НИКОЛОВ

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 12 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД НА ПОСТОЯННОТО ПРИСЪСТВИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ - НИКОЛА ПЕТКОВ (ЧАСТ ТРЕТА), ПРОЧЕТЕН ОТ ОРГАНИЗАЦИОННИЯ СЕКРЕТАР ГЕОРГИ ПИНЧЕВ ПРЕД ИЗВЪНРЕДНИЯ ВЪЗСТАНОВИТЕЛЕН КОНГРЕС НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ (7 И 8 НОЕМВРИ 1992 Г., СОФИЯ).

Що се отнася до другата организация, в продължение на повече от четири десетилетия тя се намираше под пълната опека на БКП. Численият й състав бе строго лимитиран, върховното й ръководство зорко се контролираше, на постоянен контрол бяха подложени и по-нискостоящите ръководни звена, внимателно се подбираше членският състав. Младите хора, които постъпиха в този съюз през последните две десетилетия, глухо роптаеха срещу унизителната тотална опека на БКП. Много от тях, които членуваха там заради името на тази организация, не знаеха почти нищо за д-р Г.М. Димитров, за Никола Петков и Димитър Гичев. Осветляването на фактите, разкриването на истините след 10 ноември 1989 г. доведоха тези млади хора до истински идеен стрес и катарзис. Преоткрили историческите истини, те справедливо не пожелаха да носят отговорността за колабораторството и престъпленията на казионната ръководна върхушка. И формиращата се в новите условия нагласа за преоценки даде тласък на поредица от радикални процеси за преосмисления в тази организация, които в крайна сметка доведоха членската й маса до побратимяване с тази на БЗНС - Никола Петков. Настоящият наш Възстановителен конгрес представлява победният завършек на това светогледно преобразяване.

До конгреса обаче се достигна след поредица от сложни и на моменти противоречиви събития, развили се вътре в земеделското движение. Ето защо

ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕТО НА НАСЛЕДЕНОТО ОТ КОМУНИЗМА ЗЕМЕДЕЛСКО РАЗЕДИНЕНИЕ СЛЕД 10 НОЕМВРИ 1989 Г.

се нуждае от осветляване именно на сегашния Възстановителен конгрес. Известни са обективните причини, които доведоха до освобождаването на България от диктатурата.

Икономическата несъстоятелност на комунистическата система доведе до разпадането на Съветската империя. Закономерно рухна и едно от най-верните й звена - корумпираният просталинистки режим в нашата страна. Създадените условия за свободен политически живот бяха енергично използвани от участвалите и оцелели в борбата срещу българския комунизъм дейци на опозиционния БЗНС. Мнозина от тях още преди 10 ноември 1989 г. излязоха с призиви до българската общественост и до комунистическите власти за легализиране на забранения през 1947 г. БЗНС (обединен). Съвещанието на земеделските дейци в София на 25 ноември 1989 г. за възстановяване на съюза излъчи инициативен комитет от уважавани възрастни земеделски дейци, така наречената "петорка". Заедно с възстановяването си организацията стана един от инициаторите и основен съучредител на СДС. По един стихиен и спонтанен начин из цялата страна се възстановиха земеделските дружби, хиляди репресирани земеделци като самотвержени апостоли се включиха във възстановителния процес. Резултатът от техните усилия показа, че репресивната тоталитарна машина не е успяла да угаси излъчващия пламък на земеделската идея. На 15 януари 1990 г. комунистическото Народно събрание се видя принудено най-сетне да отмени забраната на БЗНС - Никола Петков. Съюзът получи статута на легална политическа сила.    

В същото време в БЗНС, съюзник на БКП до 10 ноември 1989 г., станаха, както вече казахме, дълбоки сътресения. Корумпираното ръководство на тази организация най-напред се оказа в своеобразно вцепенение. На свикания на 23 ноември 1989 г. Висш съюзен съвет (ВСС) групата около Петър Танчев се опита да се задържи на върха. Един от най-приближените му блюдолизци заявява с безцеремонна откровеност, че за всички тях главното било, цитираме, "сега да оцелеем". Това обаче се оказаха илюзии на обречените. Мамени, потискани и унизявани, редовите членове на БЗНС-казионен и особено младите и интелигентните настояха за решителни, прочистващи промени във всички ръководни равнища на организацията. Скоро след това пръв си отиде Петър Танчев, "узряваше" и последователно се осъществяваше отстраняването на Ангел Димитров, Г. Андреев, Светла Даскалова, К. Янчев, В. Вълков и т.н. - всички храненици на комунистическия режим, негови крепители и активни съучастници в репресиите и грабителските му престъпления.

Създаде се обществено впечатление, че тази организация, създадена изкуствено някога от диктатурата като инструмент за ликвидиране на истинското земеделско движение, за да придава в същото време и демократична фасадност пред външния свят на системата, е изчерпала историческия лимит на своето съществуване и се намира пред разпадане.

Но не би. Тъкмо тогава тъй наречената "петорка" на БЗНС - Никола Петков откликна на поканата на Ангел Димитров за обединение, в резултат на което последваха поредица от напълно безплодни контакти. Независимо от безрезултатността на направените опити идеята за възстановяване на земеделското единство не загуби актуалност. Нейното възникване и поддържане в народната душа е свързано с вярата, че само обединеният БЗНС е в състояние да изведе страната от незапомнената криза. Очевидно обаче тази идея бе изпреварила в онзи момент времето на своето осъществяване. Тя създаде драматични колизии, породи спорове и противоборства, вдигна голям шум и всичко това пред нашата общественост дори до известна степен я девалвира.

Защо се получи така? Защо пропаднаха многобройните шумни кампании за обединение? Може би защото някои лидери свързваха общия стремеж с личните си апетити и с вождистките си амбиции? Длъжни сме да дадем обективен отговор. И нека още в самото начало да посочим, че постигането на земеделското единство наскоро след 10 ноември се натъкна на огромни трудности, завещани от тоталитарния период. Най-напред осъществяването на единството, всичките кампании за това осъществяване протичаха при една основна слабост - липсваше концепция-план, който да обхване всички обективни препятствия пред него, както и да го разгледа като процес, който трябва да узрее естествено във времето.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 12 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД НА ПОСТОЯННОТО ПРИСЪСТВИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ - ЕДИНЕН (ЧАСТ ТРЕТА - ПОСЛЕДНА), ПРОЧЕТЕН ОТ ОРГАНИЗАЦИОННИЯ СЕКРЕТАР НИКОЛА ПЕНЧЕВ ПРЕД ИЗВЪНРЕДНИЯ ВЪЗСТАНОВИТЕЛЕН КОНГРЕС НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ (7 И 8 НОЕМВРИ 1992 Г., СОФИЯ).

Възстановителните събрания в местните земеделски дружби започнаха веднага след заседанието на двата Управителни съвета. За правилно протичане на възстановителния процес двете Постоянни присъствия направиха съвместна обиколка в цялата страна и на срещи във всички окръжни градове, а някъде и в по-малките общини разясниха как ще стане прилагането на Инструкцията на практика. На тези срещи, преминали при много добра организация и посещаемост от страна на ръководствата на местните земеделски дружби от двата съюза, изникнаха много въпроси от местен характер и те биваха решавани своевременно. Откровено трябва да признаем, че отчитайки времето, през което се провеждаха тези събрания - имам предвид сезона за прибиране на реколтата, - ние изпитвахме известно притеснение за срочното им провеждане, а така също и за масовото включване на всички земеделци във възстановителния процес. В страната бяха проведени 5190 събрания и действително Българският земеделски народен съюз сега има 4913 възстановени местни земеделски дружби, в които членуват 174 770 сдружени земеделци. Много или малко, това е численият състав на Българския земеделски народен съюз от редовно отчетени членове. Добре разбирате, че такъв състав и такава разгърната структура в цялата страна, друга политическа организация няма.

С малки изключения възстановителните събрания в местните земеделски дружби се проведоха по график. Съгласно инструкцията на тях бяха избрани ръководства и делегати за общинските конференции, като между тях се направиха и предложения за делегати на конгреса и членове на ВСС. При провеждането на тези събрания, макар и епизодично, се допусна гласуванията да стават явно. По-съществена грешка обаче бе, че на места инструкцията не се прилагаше точно в частта си за спазване на принципите при избор на ръководства и делегати. Съгласно решенията на извънредните конгреси качествата на членовете трябваше да се преценяват на ниво местна земеделска дружба. Имаше случаи, при които с прилагането на инструкцията в тази си част се злоупотреби и някои земеделци бяха незаслужено пренебрегнати, а в други случаи - въпросът се отминаваше с лека ръка и трябваше да се решава по-късно на общинско и окръжно ниво, където не му беше мястото. Предвид краткия срок за провеждане на тези събрания - само 20 дни - сме длъжни да отчетем, че извън възстановителния процес поради напълно обективни причини останаха някои земеделци! Необходимо е всички новоизбрани ръководства да направят така, че тези земеделци час по-скоро да заемат полагащото им се място в нашите редици.

Като продължение на процеса в страната се проведоха 248 общински конференции, на които се избраха ръководства на общинските земеделски дружби, делегати за конгреса и членове на ВСС. Трябва със задоволство да отбележим, че с много малко изключения, конференциите минаха на завидна висота. Земеделците напълно съзнаваха, че пред тях стои много отговорна задача - да изберат най-достойните, на които предстои да бъдат лицето на организацията ни пред обществеността. Почти всички общински конференции в окръжните градове бяха посетени от членове на двете Постоянни присъствия. Оказа се, че в големите общини графикът е невъзможно да се спази и това наложи изтегляне на някои окръжни конференции до 3 ноември 1992 година.

Окръжните конференции сложиха финала на възстановяване на БЗНС по региони. На тях се избраха окръжни ръководства, членове за новия Управителен съвет и по един член от регион за Контролно-ревизионния съвет. Трудно могат да се опишат усилията, които положиха много наши земеделци в целия възстановителен период. Организирането на събранията, конференциите, събирането на членския внос, осигуряването на зали, провеждането на предварителни срещи, известяването на членовете на двата съюза, намирането на средства за провеждане на всички мероприятия, и то в момент, когато местните власти масово посягаха върху земеделското имущество, бяха част от нещата, които те свършиха.

УВАЖАЕМИ СДРУЖЕНИ ЗЕМЕДЕЛЦИ,
Ние не трябва да се залъгваме, че всички мероприятия по възстановяването на Българския земеделски народен съюз са минали гладко и точно. Безспорно на някои места те са проведени c частични отклонения от инструкцията, безспорно по места са се породили съмнения около избора на ръководства на всички нива, около избора на отделни личности. Нека всички запазим спокойствие, днес ще изберем Контролно-ревизионен съвет, който, ако трябва, ще ревизира всеки получен сигнал. Сега по-важно е да покажем, че сме забравили обидите и прегрешенията, нелоялността и пречистени и великодушни, помъдрели, с чувство на голяма отговорност, която поемаме днес, да вървим напред. Възстановявайки Българския земеделски народен съюз, всички присъстващи тук земеделци, делегати и гости положихме много усилия. Но нека на всеки бъде ясно едно - когато утре напуснем тази зала, започва най-трудното, най-отговорното. Нашата главна цел е да извисим истинския ръст на Земеделския съюз на политическата сцена. Трябва да направим така, че БЗНС да бъде привлекателен за целия народ, за всички земеделци, работници, интелигенция, млади и стари.

На този конгрес ще приемем програма, която трябва да отговори на изискванията на днешното време. Много важно е зад тази програма да застанат всички земеделци, за да може тя да стане голямата реалност за обществото.

УВАЖАЕМИ ДЕЛЕГАТИ,
Днес ние ще изберем ръководство на съюза. Вярвам, че никой не изпитва съмнение, че в ръководството трябва да намерят място хора, на които ние с чисто сърце ще гласуваме доверие и ще поверим съдбата на организацията. Историческият момент е такъв, че просто сме задължени да мислим и да дадем възможност на цвета на нравствения и на интелектуалния потенциал на Земеделския съюз. Безспорно тези хора ще се ползват с вашата обич, с вашето признание и доверие. И те трябва да ги оправдаят.

Днес към нас е обърнат погледът на цялата страна, днес Българският земеделски народен съюз поема задължението да изпълни една историческа мисия. Нека, уважаеми земеделци, направим всичко, което е по силите ни за нейното изпълнение. Тогава вие ще получите признателността на България, признателността на идните поколения!

Благодаря за вниманието ви.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 12 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ИНТЕРВЮ "БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНОСТ И НАРОД НЯМАТ БЪДЕЩЕ, АКО НЕ БЪДЕ ГЛАСУВАН БЕЗКОМПРОМИСЕН ЗАКОН ЗА ДЕКОМУНИЗАЦИЯ!" ДАДЕНО ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НЕЗАВИСИМАТА ДЕМОКРАТИЧНА ПАРТИЯ ПЕТЪР ГОГОВ ЗА ВЕСТНИК "НОВ ДЕН". Интервюто се публикува в бюлетина на Пресслужба "Куриер", тъй като г-н Гогов не е съгласен с промененото заглавие на материала, направено от редакцията на вестника.

      1. Г-н Гогов, бихте ли казали нещо за себе си и за своята политическа дейност преди 10 ноември 1989 г., непосредствено след тази дата и сега?

Не ми задавайте такива ОБЕМНИ въпроси, на които с 2-3 думи е престъпление да се отговори. Първо: датата 10 ноември 1989 г. е необходимо Вашият вестник ВИНАГИ ДА ФИКСИРА като дата на ПЛАНИРАН комунистически преврат. Второ: датата 10 декември 1989 г. да бъде обявена за РОЖДЕНА ДАТА на формираното от БКП, ДС и КГБ Второ ОФ в България - изминалите вече три години доказват това твърдение. И трето: датата 18 ноември 1989 г. - денят на Първия антикомунистически митинг в България - да бъде запаметена като дата, послужила на комунистите да набележат и отстранят от демократичния процес първите РЕАЛНО ОПОЗИЦИОННИ партии: Независимата демократична партия /НДП/, БЗНС "Врабча 1", Българския демократичен форум и други.

Винаги съм бил идейно мотивиран противник на комунистическата идеология!... Идеология на лъжата, на лицемерието и на националното предателство! Никога не съм бил член на БКП и никога не съм работил за ДС или за сили, насочени срещу българската държавност и народ. Тези, които ме познават много отпреди 1989 г., могат да потвърдят това. За създадения през 1978 г. Български антикомунистически съюз /БАС/ "Расате" бях осъден по чл. 113 за антисъветизъм и по чл. 108 за антикомунизъм. В края на 1985 г. учредихме "Комитет на репресираните безпартийни интелектуалци", на базата на който на 21 ноември - Ден на християнското семейство, през 1989 година основахме Независимата демократична партия /НДП/.

За втората част на въпроса Ви, отнасящ се до политическата ми дейност след 18 ноември 1989 г. и какво правя сега, ще ми са необходими всичките страници на вестника Ви до края на годината, за да мога да отговоря изчерпателно не само на Вас, а и на българския народ, изтормозен както от комунистите, така и от "демократите-антикомунисти", наложени му чрез социалистическите вестници, радио и телевизия.

2. От всички комунистически ръководители, които са управлявали България, на кое място поставяте Желю Желев?

Този въпрос е истинско удоволствие за ума и политически престижен въпрос за ССД, след като чрез него класифицирате, макар и със закъснение, Желю Желев като комунистически ръководител. Във всички случаи Желев стои по-високо от бившите комунистически ръководители. Даже по-високо от Живков и Луканов! Желев - това е Живков с висше образование, при това марксическо... В исторически план мястото на президента Желю Желев е плътно до това на поп Кръстьо. И в това може да не се съмнявате!... Спомнете си кого той посочи за вицепрезидент... Посочи човек, свързан с прецизното преработване, микро-филмиране и изнасяне на досиетата за Москва. Проверете и какъв е новият съветско-руско-български договор, който Желев подписа, без да е предложил текста му в парламента за поправки и приемането му чрез гласуване. Президентството е свърталище-прикритие на ортодоксални комунисти и чужда агентура, така че президентът Желю Желев се извисява най-малко с една педя и над мръсника, подлеца и предателя поп Кръстьо.

3. Какво мислите за затворника-дописник на в-к "Дума" - Андрей Луканов?

Г-н Димитров, помолих Ви вече да не ми задавате обемни въпроси. Аз съм бил затворник в VI политически отряд в гр. Стара Загора и Ви декларирам, че за писане в затвора ни наказваха с преместване във влажните и без прозорци кариерни килии на I "Б" тежък салон. А Андрюшата Карлович Луканов пише безнаказано и безпрепятствено комунистическите си статийки, които вестникът на "конструктивната" социалистическа опозиция с нетърпение очаква и редовно отпечатва с допълнителен, защитаващ го коментар. Този факт считам за най-наглата мерзост към паметта на десетките хиляди жертви и мъченици от комунистическите лагери и затвори. Нещо повече, БСП и адвокати от Европа изнамери, за да се грижат за политическото самочувствие на комунягата Андрюша Луканов - един от архитектите на досегашното ОТСТРАНЯВАНЕ и предстоящото УНИЩОЖАВАНЕ на реалната опозиция. Такива хора съсипаха България! Върнаха ни 100 години назад! Докараха ни до просешка тояга... и вече съм сигурен, че "Кланица 5" на Курт Вонигът е посветена на българите и на България...

Проклинам комунистите с цялата си духовна и физическа мощ, която ми е дала българската кръв!... Нека Сатанаил и в червата на внуците им полог да свие заради всички извършени престъпления от тях срещу българския народ през цялата им 100-годишна история!...

4. Какво Ви е мнението за най-гледаната българска оперета, чиято премиера беше преди 3 години?

На този въпрос мисля, че с казаното досега почти съм Ви отговорил. Трябва ли да повтаряме неща, които вече и на българския народ са му ясни. Хайде да не обиждаме оперетата... Това, което става у нас, не е оперета, а престъпление! Оперетата е жанр в изкуството - в музиката, и не може така елементарно да се правят чрез нея политически паралели.

5. Има ли умни комунисти?

Като си помислите само за моралните, обществените и политическите стойности, заложени генетично в комунистическата идеология: лъжа, безскрупулност, лицемерие, поквара, жестокост, наглост и национално предателство, Вие, г-н Димитров, сам може да си отговорите има ли умни комунисти. Ако наивните и мързеливите между тях считате за умни, тогава имате право да твърдите или да доказвате, че и между комунистите има умни... От умен човек комунист става ли?... Отговорът на този въпрос е природен закон.

6. Можете ли само с една дума да определите управлението на комунистите през последните 48 години?

АНТИБЪЛГАРСКО!!! Доказуемо е, че комунистите осъществиха планиран физически и духовен геноцид над българския народ и държава! За такова престъпление давност и прошка за виновните няма!

7. Как виждате бъдещето на България?

Ако трябва този път да отговоря само с едно изречение, то е: каквото ти е настоящето, такова ще ти е и бъдещето!!! Комунистите заедно с определени външни политически сили се опитват да изградят България като многонационална държава, която рано или късно ще има съдбата на Югославия... В една Маастрихтска Европа - от Атлантика до Урал - не е изключено през близките десетилетия да бъдем заличени като народ и държава, а духовната ни култура да бъде ДОРАЗГРАБЕНА от "братски” нам народи...

Това може да се избегне само ако бъдат РАЗГРОМЕНИ прикритите тайни служби-звена на ДС и КГБ, ако бъдат ОТСТРАНЕНИ от парламента със закон за определен период от време комунистите-"социалисти" и ако бъде СМЕНЕН президентът-марксист с "цялото си кралско войнство". Само при тези условия може да имаме активно и действащо правителство, което да осигури бъдещето ни. Аз вярвам в справедливостта на висшия космически разум, така както са вярвали и дедите ни! Това потвърждава и каменният надпис на Хан Персиян от 837 год.:

"...Ако някой търси истината, Бог вижда.
       И ако някой лъже, Бог вижда..."

8. Как преценявате международната обстановка в момента?

Отново задавате твърде обширен въпрос, като ме принуждавате да Ви отговарям непълноценно. Много отдавна разни "умници" непрекъснато заблуждават народите... От световна рецесия досега човечеството само чрез инвестиционни процеси никога не е успявало да се спаси. Ще има много войни, локални или по-мащабни, това е без значение. Достатъчно е да преброите само войните, които в момента се водят в Европа, за да разберете какво казвам... Бог да ни е на помощ...

9. Какво е мнението Ви за в-к "Нов ден"?

Определено, в най-добрия смисъл на думата, той е демократичен, антикомунистически и общественонеобходим. Демократичността си доказахте и в президентските избори - подкрепихте марксиста Желев... Аз не бих проявил такъв скъпо платен наивитет... Вестникът Ви е нужен на българския читател - сигурен съм в това!... Препоръчвам Ви да направите по избрани от Вас теми интервюта с организационния секретар на НДП г-н Ст. Минков; със заместник-председателя на НДП г-н Богдан Йоцов - баща му, проф. Борис Йоцов, е убит от Народния съд - поразпитайте го; с политическия ни секретар г-н Трифон Силяновски, минал през много от комунистическите лагери и затвори; с председателя на Комисията ни по икономика и търговия г-н Веселин Бончев - преди години определян като кулашки син; с председателя на Юридическата ни комисия г-н Страхил Янев - завършил право през 1942 г. и затворен от комунистите и главатарите на БЗНС "Пладне" още на 21 септември 1944 г., а по-късно непрекъснато преследван и тормозен, включително и семейството му!... Ето на такива хора Вашият вестник трябва да предостави страниците си, за да бъде още повече уважаван и обичан от читателите.

10. Вашите пожелания за вестника и неговите читатели?

Запазете девиза на независимия Ви вестник: "Бог прощава, черен ден - не!"

Капката дълбае камъка не със силата, а с постоянството си! Такова постоянство пожелавам и на "Черния Нов ден". Нека той да дълбае и да променя към добро вкамененото и извратено мислене, оставено ни като тежко наследство от комунистите. Те, комунистите, това имаха и това ни оставиха!

Здраве и професионални успехи пожелавам на всички от редакцията Ви. А на читателите Ви по-явна и гласна подкрепа за "Черния Нов ден" и да не униват, а да се научат най-после САМОСТОЯТЕЛНО да мислят, когато гласуват в следващите избори - през 1993 година.

София, 1 ноември 1992 г.

Ден на народните будители

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 12 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЦЕНТЪРА ЗА ОБЕДИНЕНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ СИЛИ ПО ВЪПРОСА ЗА ИНФОРМАЦИОННОТО ЗАТЪМНЕНИЕ. Документът е адресиран до президента на републиката, до председателя на Министерския съвет, до председателя на Парламентарната комисия за радио и телевизия, до председателите на парламентарните групи в Народното събрание и до средства за масово осведомяване.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

Тригодишната суматоха в нашата страна продължава. Хаосът, манипулациите, имитациите и невижданите безогледни машинации продължават, подсилвани и поддържани от някои институции, обявени за национални и надпартийни. Управляват ги личности, разграничили се от всенародната борба за свобода и демокрация.

Българската телевизия се диктува от същите сили, които манипулират политическия и стопанския живот у нас. Сили добили гражданственост като "Мафии".

Оклеветяват се политици и личности, без да се дава правото на отговор и защита, правят се мимикрии по пресконференции, вземат се интервюта, а се показва това, което може да противопостави приятели и съюзници, това, което е от полза за тези тъмни сили. Липсва основното, което казваме, по което дискутираме, а се отделя време и място за неверни портрети на личности с неизяснени и непостоянни позиции.

При важни събития се показват становища на неизвестни или изхабени политици, угодни за деня.

ЦЕНТЪРЪТ ЗА ОБЕДИНЕНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ СИЛИ с председател Милан Дренчев /съучредител на Съюза на опозицията в България/ многократно е търсел съдействие както на отделни водещи и ръководители от Българската телевизия, така и лично на г-н Асен Агов за становища по тежки за страната ни проблеми, както и по такива, свързани с опровержение на клевети на някои от лидерите на центъра.

Чрез обещания или други прийоми досега ни се отказва.

Това и наблюденията, и оценките на голяма част от нашите членове и симпатизанти показват, че Българската телевизия държи в затъмнение обществеността ни по много от актуалните въпроси и усилено работи по възстановяване на престижа и авторитета на личности и идеи, отречени от времето.

У нас по-малко се говори по злободневните проблеми на спекулата, корупцията, подкупите и шантажите. Расте безработицата и мизерията, подслушват се телефонни постове, отправят се заплахи за саморазправа.

Обстановката е нестабилна и не се знае кой конфликт ще послужи за начало на големи вълнения, а това не се казва.

Ето защо молим да се отдели време, все едно как ще се нарече рубриката по БНТ и БР, за декларации и становища. Нека задължително се отделят от 2 до 3 минути за ежедневните пресконференции, а не да се прави изборност, както беше до 10 ноември 1989 г. Нека това не обижда никого.

Тези, които бяха правоимащи, те или техните деца, роднини и близки пак ли ще определят и ще диктуват живота у нас.

Решени твърдо, ще се борим докрай, за да търсим правото си за свобода на словото.

Надяваме се, че ще намерим подкрепата Ви.

Оставаме с надежди,

за ЦОЗС: Милан Дренчев

София, 28 октомври 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 12 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
МЕМОРАНДУМ НА БЪЛГАРСКАТА ДЕМОКРАТИЧНА МЛАДЕЖ ПО ПОВОД НА ПОЛИТИЧЕСКАТА КРИЗА В СТРАНАТА. Документът е приет на Национално съвещание, състояло се на 7 и 8 ноември 1992 г. в София.

Политическата криза днес е резултат от наложената от управляващата коалиция на Съюза на демократичните сили (СДС) политика на конфронтация и погрешна формула на управление. Издигане отново на кандидатурата на Филип Димитров за министър-председател определяме като проява на груб цинизъм, липса на всякакъв морал у политическата върхушка на СДС и като опит за реставриране на една банкрутирала политика, стремяща се в условията на тотална конфронтация да осигури в интерес на шепа хора и на своите корпоративни цели мащабно преразпределение на националното богатство.

Настояваме за граждански и цивилизован изход от политическата криза и категорично заставаме в подкрепа на политиката на национално съгласие и диалог за утвърждаване на демократичните промени и осъществяване на икономическа реформа в интерес на хората, на приемлива социална цена.
Обръщаме се към парламентарните и извънпарламентарните сили и към президента на републиката да се формира правителство, провеждащо политика на национално съгласие.

Настояваме за преференциална държавна политика за младежта, действително разделение на властите, всеобща достъпност и обективност на националното радио и телевизия, прозрачност на действията на властта и недопускането под каквато и да е форма на дискриминация по политически причини.

Националното съгласие и помирение е единственият възможен демократичен изход от кризата, в която се намира нашето общество!

София, 8 ноември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 12 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ КОМИТЕТ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ ПО ПОВОД НА ВОДЕНАТА ОТ БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА ФИНАНСОВА ПОЛИТИКА. Документът е резултат от разговорите на синдикатите с мисията на Международния валутен фонд и постигнатото съгласие в оценката на ролята на Българската народна банка в реформата.

Като анализира хода на осъществяване на икономическата реформа в страната и постигнатите реални финансови резултати от нея, Изпълнителният комитет на Конфедерацията на независимите синдикати в България (ИК на КНСБ) оценява високо политиката на Българска народна банка (БНБ), благодарение на което бяха относително стабилизирани на приемливо равнище паричната маса в обращение, валутният курс на лева, средномесечната инфлация до този момент, бе въведена и вътрешна конвертируемост на националната парична единица.

КНСБ и в бъдеще ще подкрепя възприетия от ръководството на БНБ курс, убедено, че той е една от гаранциите за успех на реформата и за доверието към страната от международните финансови институции.

София, 5 ноември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 12 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ (ЧАСТ ШЕСТА - ПОСЛЕДНА) "ЗА НОВА ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА", ОБОСНОВАВАЩ ИКОНОМИЧЕСКАТА ЧАСТ НА МЕМОРАНДУМА "СЪЮЗЪТ НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ И ДЕМОКРАЦИЯТА В БЪЛГАРИЯ - 1992 Г." Документът е внесен от депутатите Господин Атанасов, Марин Маринов, Асен Мичковски, Димитър Луджев, Христо Тодоров, Валентни Карабашев, Маргарит Минков, Стефан Божилов, Георги Костов, Емил Цочев, Стефан Караджов и Атанас Матеев за разглеждане в Парламентарната група (на 6 октомври) и в Националния координационен съвет на Съюза на демократичните сили, в Президентството и в Министерския съвет (на 7 октомври 1992 г.)

IV. ВАЛУТНА ПОЛИТИКА И ВЪНШНОТЪРГОВСКИ БАЛАНС НА СТРАНАТА

Политиката относно международния валутен разменен курс на лева и баланса на външнотърговските плащания се изразява в съответни действия, целящи промяна или поддържане на определено равнище на международния валутен курс на лева спрямо която и да е чужда парична единица. Тези действия влияят в една или друга насока върху количеството пари в обращение, лихвения процент и банковата активност, т.е. върху паричната политика.

При промяна на разменния курс на лева се променя и търговският обмен (внос-износ) на страната, което от своя страна променя външнотърговския баланс. Промяната на валутния курс предизвиква и промени в системата на използваните тарифи, квоти, субсидии, специални такси и др. Институционално централната банка е задължена да провежда икономическата политика в областта на разменния курс на лева и външнотърговския баланс на страната. Това тя прави чрез съответни интервенции на външния и вътрешен валутен пазар.

Високото равнище на неопределеност относно инфлацията, както и липсата на достатъчни валутни резерви не позволяват въвеждането на постоянен валутен курс, т.е. такъв валутен курс, който да служи за котва на цените и инфлационните очаквания. Очакванията, сами по себе си променливи, определяха през 1991 година силната динамика на валутния курс. Въпреки големите флуктоации все пак през 1991 година си проби път тенденцията динамиката на номиналния валутен курс да се управлява от инфлационния диференциал между лева и долара, а не от номиналния лихвен диференциал между тях. Динамиката на валутния курс от началото на 1992 година показва обаче, че реакцията на участниците в българския валутен пазар се е променила, което от своя страна е белег за значителни промени в икономическата ситуация. Въпреки значителните инфлационни скокове през януари и февруари и либерализацията на цените през април и май обезценка на българската валута не последва, т.е. бе изоставен като маркер инфлационният диференциал, без обаче да се възприеме като такъв лихвеният диференциал. Засега цялата информация се пренебрегва. Все още на валутния пазар определяща е психологията на играчите, а не обективните икономически процеси.

При съществуващите условия БНБ избра правилния подход да интервенира в случаи на колебания и флуктуации, но не и да пречупва силно изразени трендове.

През първото тримесечие на 1992 година централна банка непрекъснато акумулираше валутните излишъци, като се стремеше да изравни баланса на купената и продадена валута от търговските банки с цел стабилизиране на курса на около 23 лева за долар.

Макроикономическата логика, вложена в едно такова поведение, е ясно разбираема: неблагоприятните влияния на валутния курс върху икономиката на страната се пораждат не толкова от нeгoвото равнище, колкото от резките и непредсказуеми промени.

Внушаването на чувството за постигната стабилност на валутния курс преодолява недоверието към лева и ограничава инфлационните очаквания. БНБ се противопоставя и на натиска от страна на МФ за нисък валутен курс на долара, водена от правилното разбиране, че рязкото спадане на курса на долара ще намали съществено износа, като го направи неефективен, и ще увеличи вноса в страната, с което ще се наруши външнотърговският баланс. При това вредите от намаления износ ще са по-големи от ползите за вносителите и нетният резултат ще бъде негативен за страната като цяло.

Както става ясно, съвременната макроикономическа политика има главно четири съставни елемента и се провежда от различни икономически институции. Паричната политика е в ръцете на централната банка, фискалната - в ръцете на парламента и на Министерството на финансите. Подоходната макроикономическа политика се провежда от правителството и синдикатите и валутната политика и външнотърговският баланс се регулират от централната банка. Тъй като тези четири алтернативни макроикономически политики не са изолирани помежду си, а непрекъснато си взаимодействат, като понякога са с противоречиви цели, то е необходим един общ координиращ център. Особено необходим е координиращ център в случаите, когато се налага по-фина настройка на икономиката.

В страните с развити пазарни икономики такива центрове са съветите на икономически експерти към правителствата. У нас такъв съвет липсва, а неговите функции са иззети от Министерството на финансите с всичките последици от едностранна неконтролирана и некоординирана икономическа политика. Нещо повече, понастоящем в България икономическата политика - като принципи и насоки на действие - е анонимна и недостатъчно институционализирана.

По принцип именно Съветът на икономическите експерти следва да разработи така желаната от всички икономическа програма на правителството, която след детайлно обсъждане и приемане както от Министерския съвет, така и от парламентарното мнозинство и след като спечели подкрепата на синдикатите, да служи като ориентир в джунглите на пазарната икономика.

НЕОБХОДИМО Е ОЩЕ СЕГА:

1. Ясно и точно да се разграничат и дефинират във функционален аспект центровете на икономическата власт: парламент - правителство - централна банка - Министерство на финансите - работодатели.

2. Парламентът и особено Бюджетната комисия да се превърнат в целогодишно действащ център за икономическа политика, който да разработва както стратегията, така и тактиката на пазарната икономика.

3. Да се разтовари от неприсъщи функции и задачи Министерството на финансите с цел превръщането му от стратегически в изпълнителен център на властта.

4. Да се създадат институции за провеждане и координиране на външноикономическата политика на страната.

5. В макроикономическата политика и в частност във фискалната политика да се вгради изпълнението на предизборната програма на СДС. Държавният бюджет да се натовари с решаването на проблемите на структурното преустройство.

6. Да се задължи правителството в най-кратък срок да изработи и представи икономическа програма, съгласувана и подкрепена и от синдикатите.

7. Незабавно да се започнат реални преговори със синдикатите, за да се запази социалният мир в страната, като се отиде към разумни компромиси и от двете страни.

8. Министерството на финансите да редуцира натиска си към БНБ по отношение на паричната политика и валутния курс на лева. Да не се допуска натиск върху търговските банки, за да намаляват организирано лихвите по депозитите на вложителите, с цел изземване на доходи от лихви по спестяванията.

9. Да се преустанови нарушаването на принципите на пазарната икономика, с цел осигуряване на допълнителни приходи в държавния бюджет.

10. Да се преразгледа практиката на създаване на извънбюджетни сметки към Министерството на финансите. Съществуващите извънбюджетни сметки и фондове да се контролират и от парламентарните комисии.

11. Да се спре несиметричното оттегляне на държавния бюджет от производствената сфера и да се разработят пазарните принципи и пазарните източници за оживление на производството.

12. Да се разработи политика за насърчаване на националната индустрия, включваща преференции за частния бизнес и специално за новосъздаващите се малки предприятия. Това да се уреди с отделен закон.

13. Да се приложат комплекс от мерки за оздравяване на жизненоспособните държавни фирми.

14. Да се разработи и осъществи нова външнотърговска политика, с цел запазване на съществуващите и разкриване на нови пазари, която да включва различни форми на гарантиране и насърчаване на експорта, консултативна и рекламна дейност, насърчаване създаването на смесени дружества и безмитни зони, както и преобразуване, комерсиализация и приватизация на сегашните външнотърговски фирми.

15. Да се разработят системи от мерки за стимулиране търсенето на продукцията на българските фирми на вътрешния пазар.

16. Да се разработи по-ефикасен подход към фискалната политика, като се включи целия набор от мерки и инструменти на т.нар. "supply-side" икономическа политика (увеличаване на предлагането). Целта на този тип политика е да се стимулира конкурентоспособното предлагане на стоки и услуги, като се увеличат инвестициите - например в инфраструктурата (пътища, комуникации, комунални дейности), в обслужващата сфера, в областта на образованието, квалификацията и т.н.

17. Необходима е известна превантивна дейност, за да се запазят и фирми, които са на ръба на фалита, но биха имали перспективи при минимална подкрепа.

18. Да се ускори създаването на данъчните закони и преструктурирането на данъчната система, с цел базирането й върху стабилни източници на приходи в бюджета. В тази връзка да се усъвършенства подходът при прогнозирането на брутния вътрешен продукт (БВП) и приходите в бюджета.

19. Да се усъвършенства механизмът за определяне разходите в бюджета на основата на научнообосновани приоритети. Веднъж заложени в бюджета, разходите да се гарантират със Закона за държавния бюджет. Незабавно да се пристъпи към разработване и приемане на нов Закон за сформиране и разходване на държавния бюджет.

20. Да се ускорят преговорите с външните кредитори и да се актуализират споразуменията с международните финансови институции, като се привлекат широк кръг професионалисти. Да се премахне монополът на МФ в това отношение и се възприеме принципът на прозрачност в действията и намеренията.

21. Да се ускори преустройството на банковата система и нейната консолидация. В тази връзка да се започне преобразуването на несъбираемите дългове на предприятия и фирми в държавен дълг.

22. Да се стартира институционалната част от икономическата реформа, включваща:
- въвеждане на механизъм за съгласуване на действията на централната и местната администрация, както и между отделните звена от едно и също ниво;
- създаване на данъчна и митническа администрация и на Сметна палата;
- създаване на търговски камери и на административна система за приватизация;
- създаване на информационна структура и на система от независими консултантски институции;
- усъвършенстване на системата от стокови и фондови борси;
- създаване на отделени от бюджета пенсионни фондове и на здравноосигурителни фондове;
- създаване на институции и програми за алтернативна заетост и преквалификация, особено в планинските, полупланинските и районите със смесено население;
- създаване на закон за държавните и общинските фирми и закон за фалитите.

По тези и по някои други направления вече се работи в Центъра за нова политика и в най-скоро време ще бъде предоставена на обществеността и на парламента разгърната конкретна програма за действие, с изпълнението на която ще се преодолее огромното изоставане в същинската част на реформата за смяна на системата.

София, октомври 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

 

12.11.1992 година   
11:20:00

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                           Любомир Йорданов
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!