София, 11 юли 1997 година
Брой 53 (1749)

София, 11 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
МЕМОРАНДУМ НА НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ „ЕКОГЛАСНОСТ“, ПРИЕТ ОТ ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА 5 ЮЛИ 1997 ГОДИНА, СОФИЯ

Националното движение (НД) „Екогласност“ е доброволно сдружение на свободни, мислещи и национално отговорни хора, разбиращи взаимовръзката между човека и природата, посветили знанията, уменията и жизнената си енергия:
- на развитието, просперитета и благоденствието на България и на нейните граждани;
- на съхранението и опазването на многообразието на биологичните видове и обкръжаващата ги среда от посегателствата на индустриализацията и хората, поставящи собствения си интерес над природата и над интересите на обществото;
- на съхранението и опазването на природата и на околната среда на планетата Земя;
- на борба за правата на бъдещите поколения;
- на възпитанието на децата в християнски морал и любов към природата.

В името на тези благородни цели НД „Екогласност“, както и досега, безкористно, в рамките на закона и на разрешените от него средства ще информира, ще организира, ще оглавява и ще участва в инициативи, протести и защитни действия срещу отделни лица, стопански и икономически субекти, ведомства и институции, които извършват конкретни посегателства върху природата и върху околната среда или създават условия за това. Наред с това НД „Екогласност“ ще развива просветна дейност, насочена към развиване на екологично съзнание в обществото.

НД „Екогласност“ съзнава недвусмислено, че трайно решение на екологичните проблеми и устойчивото развитие на страната е възможно единствено в условията на една демократична правова държава и гражданско общество, зачитащи в еднаква степен както правата и интересите на отделния човек, така и интересите на държавата. Поради това НД „Екогласност“ няма право и не може да стои настрана от протичащите обществено-политически процеси за създаването на такава държава.

Ние сме и ще останем активна част от демократичната общност в България и като присъдружна организация на Съюза на демократичните сили (СДС) ще подпомагаме действията на президента, парламента и правителството за излизане от тежката икономическа криза, за интегрирането на страната в Европейския съюз и в НАТО, за възвръщане на националното достойнство и за благоденствието на българския народ.

Секретар: ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ

(Пресслужба „Куриер“)

* * *

София, 11 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТКРИТО ПИСМО НА ВЛАДИМИР СПАСОВ - ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАР НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ДО ГЛАВНИЯ РЕДАКТОР НА ВЕСТНИК „БАНКЕРЪ“ ПО ПОВОД НА ПУБЛИКАЦИЯ В ИЗДАНИЕТО. Документът е адресиран и до всички средства за масово осведомяване.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГЛАВЕН РЕДАКТОР,

С интерес прочетохме високомерната анонимна статия от 23 юни 1997 г. „Б“ отборът потъна в тишина“ във Вашия малотиражен вестник, където сте ни удостоили с високото си внимание да установите, че „Българската комунистическа партия и нейният шеф Владимир Спасов доста бързо успяха да надмогнат огорчението и срама от тоталната липса на народно доверие, която ги постигна в нощта на 19 април, и пр.“.

Като се преструвате, че не познавате избирателния закон и Конституцията на Република България за равнопоставеност на политическите партии в изборите, установявате нашия провал. От статията лъха интелектуална недостатъчност и копнеж да видите един Владимир Спасов в ролята на тъп комунист, който не познава нищо друго освен опорочения болшевизъм, който е готов на всякакви недостойни кавги и просташки нападки. Няма да дочакате такъв Спасов, господин главен редактор. Вие ще имате работа с друг Спасов, с човек, който много добре знае какво става в България и който няма да Ви прости безобразията, най-малкото присвоеното право една банка безсрамно да заявява, че в условията на всенародна мизерия е приключила годишния си баланс с двеста милиарда лева печалба! Ние сме в правото си да попитаме от кого е спечелила тази банка? От чий гръб е смъкнала девет кожи?

Ние добре разбираме, че като главен редактор Вие всъщност сте интелектуална прислуга на новите банкери. Вие като всеки ратай по право трябва да сте при нас, но ренегатите нямат нито отечество, нито семейство. Те са там, където има богати софри, защото винаги остава нещо на масата и за прислугата. Много Ви се иска да работите със старите клишета „за братска Куба“ и по този начин да ни натикате в старите политически кюпове, но, господин главен редактор, тези кюпове са предназначени за Вас и за Вашите банкери. Вие не само не познавате обновеното световно комунистическо движение, но и не знаете какви са неговите близки перспективи. Повече от ясно е, че за Вас не съществува Китай и реформираната му идеология и икономика. Вие не можете да си представите дори, че тоталното отричане на идеи, структури, лица и политически формирования, както и тоталното възприемане на нови идеи, нови лица и политически формирования, винаги влече след себе си тежки социални сътресения. Установихме още, че Вие не познавате законите на еволюцията, както и потребностите от нови възгледи на промененото общество в България.

Вие си присвоявате правото да пишете, че „не обичаме собствениците, фирмаджиите, не обичаме богатите, но най-новото е, че не обичаме неиздължилите се данъкоплатци“. Ако имате чувство за собствено достойнство и поне малко политическа култура, Вие ще поместите нашето открито писмо, но тъй като природата е била пестелива към подобни на Вас лица, ние не очакваме чак толкова благороден жест.

Тъй като за хора като Вас е трудно да разберат какво е нашето отношение към богатите, фирмаджиите и неиздължилите се данъкоплатци, прилагаме Ви един документ - „Време за промени“, който изяснява настъпилите реформи в Българската комунистическа партия (БКП), която никога не е била на власт и никога не е участвала в управлението на страната. Нейното име бе заграбено от Вашите чорбаджии, бе злоупотребено с него повече от петдесет години.

Ако сте любопитни да знаете какво ще стане, когато дойдем на власт, не е необходимо да си приготвяте торбичка с тоалетни принадлежности и повече хартия за писане, нито пък топли дрехи. Би трябвало да научите, че парите са консервиран човешки труд. Вашите чорбаджии ни откраднаха консервите и ги изнесоха да ги лапат в чужбина. Много фондове буквално са били пометени, а прословутите външни заеми дори не са влизали в страната.

Господин главен редактор, Вие вече сте записан в „Черната книга“ на България и до края на годината ще ви предложим един екземпляр от нея. Не се дистанцирайте от Иван Костов. Той е обречен. Сделките станаха. Както се изразява Вашият скрит кумир Гиньо Ганев: „Битият бит, останалото го знаете...“ Ние няма да мерим с Вашата мярка. Ние сме хора на реда и закона. Ние винаги сме живели и ще живеем по български, който иска да живее по американски у нас, много се лъже, направо да бяга, докато е време.

Ако бяхте човек с авторитет, щяхме да разговаряме иначе. Всеки авторитет е метод за ръководство. Той уважава и зачита хората, каквито и да са те. Авторитетната личност може да се нарече своеобразно демократично командване. Авторитетната личност е противоположност на авторитарната личност. Такъв сте Вие, такъв е Велко Вълканов и стотици още из Вашите мизерни среди. Вие сте типични рожби на авторитарния режим на Живков. Искате всичко, но не давате нищо.

София, 3 юли 1997 година

(Пресслужба „Куриер“)

* * *

София, 11 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
МОЛБА НА ФОРУМ „ПРЕОБРАЖЕНИЕ“ ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА ПЕТЪР СТОЯНОВ, ДО ПРЕДСЕДАТЕЛКАТА НА ЦЕНТРАЛНАТА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ ЛЕНА ДЖЕЛЕПОВА И ДО ЧЛЕНОВЕТЕ НА ЦИК ПО ПОВОД НА ОРГАНИЗИРАНЕТО И ПРОВЕЖДАНЕТО НА ПРЕДИЗБОРНАТА КАМПАНИЯ ЗА 38-О НАРОДНО СЪБРАНИЕ. Документът е предоставен в редакцията за публикация на 20 юни 1997 г.

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Някои ваши действия, както и някои действия на свързаните с вас във връзка с предизборната кампания за 38-о Народно събрание представители на медиите, създоха голям брой пречки в първоначалния момент на организирането на предизборната кампания на нашата партия. Това накърни човешките права и интересите на повече от 80 наши кандидати за народни представители във всичките 31 избирателни района на България. Няма да изброяваме тук всички допуснати от вас и от представителите на медиите грешки и грубости по отношение на нас, но ви молим да поправите по възможния най-бърз начин поне три от допуснатите грешки, за които съществува презумпцията, че са умишлено направени:

1. Молим ви, на основание член 17 на ваше решение 103 от 14 март 1997 година да поискате от БНТ и БНР, както и от в. „Демокрация“, да излъчат незабавно и многократно опровержение по всички техни информационни програми, по които те са съобщили многократно в сряда, 19 март 1997 година, невярното съобщение, че централната избирателна комисия (ЦИК) е отказал регистрацията на форум „Преображение“ за предстоящите на 19 април 1997 г. избори. Настояваме опровержението да съдържа името на виновното лице и извиненията на институциите, които са допуснали грешката. Тази грешка е саботаж, който има за цел да разстройва нашата организационна работа и да разколебава привържениците на нашата общественополезна кауза. Дори председателят на Благоевградски избирателен район No 01 отказа на 20 март да ни даде удостоверенията на нашите кандидати заради чутото от него по БНТ (Българската национална телевизия) невярно съобщение. Още на 19 март вечерта аз лично, в качеството си на представител на партията, уведомих дежурните служители в ЦИК и в БНТ за невярното съобщение и поисках незабавно опровержение. И от двете страни получих твърде груб отказ, въпреки че тогава имаше възможност да се спре производството на вредните последствия и да се предотврати писането на настоящата жалба. На 20 март сутринта бяхме заети със записа на встъпителното ни слово в БНТ, а следобед от 13.30 часа до 16 часа вие ме оставихте да чакам като наказан войник в студеното фоайе на ЦИК, без някой от вас да се съгласи да ме приеме. Председателката г-жа Джелепова с груб тон пренебрегна достойнството ми на човек. Г-жа Златарева ми обеща да поиска (чрез факс) от БНТ полагащото се опровержение, но резултат няма и досега. След 16 часа аз изпратих във връзка с това искане с факс до генералния директор на БНТ, а по-късно занесох и две копия лично в телевизията. Днес, 21 март 1997 година, правя последно усилие за търсене на човещина с настоящата молба, съдържанието на която не звучи особено похвално за организаторите на предизборната кампания (Регистрацията ни под No 108 в ЦИК е от 16 март, а невярната информация е изтекла на 19 март 1997 година).

2. Молим ви на основание на точка 5 от Решение No 103 от 14 март 1997 година на ЦИК партията ни да бъде допусната до три тематични публични дебата, тъй като имаме регистрирани листи за участие в изборите във всички избирателни райони и партията ни се ползва с международна известност, за която може да се съди по голям брой статии, публикувани в Белгия през последните години. Несправедливо е да поставяте с предимство в група „А“ току-що появилата се Евролевица, а да отказвате място в тази група на 20-годишния форум „Преображение". Вярвам че вие, дами и господа, членове на ЦИК, не бихте искали да носите отговорността за своеволно ограничаване и укриване на информацията за „Преображение" от българските избиратели по време на предизборните ни кампании. Във ваш интерес е да коригирате решение No 135 от 20 март 1997 година на ЦИК, като прехвърлите партията форум „Преображение“ от блок „Б“ в блок „А“.

3. Молим ви да възстановите правото ни да се явим на изборите на 19 април 1997 година с бялата бюлетина с три хоризонтални сини ивици, щом като тя вече е освободена от фиктивно явилата се партия „Гергьовден". Налице е презумпцията, че тази партия не е имала друга цел с кандидатирането си в предстоящите избори, освен да смути нормалния възход на нашето 20-годишно дело.

Като се надяваме, че този път сте оценили значимостта на нашето явяване на предстоящите на 19 април 1997 година избори, молим ви да приемете, уважаеми дами и господа, нашите най-дълбоки почитания.

София, 21 март 1997 година

Председател: ИЛИЯ СТЕФАНОВ

(Пресслужба „Куриер“)

* * *

София, 11 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЕ НА СЪЮЗА ЗА ТЪРНОВСКА КОНСТИТУЦИЯ ЗА НАПУСКАНЕ НА КОАЛИЦИЯТА ОБЕДИНЕНИ МОНАРХИСТИ

Съюзът за Търновска конституция, като коалиция от съставляващите я политически партии Български земеделски народен съюз (БЗНС) „Врабча-1" (Димитър Гичев) и Българския съюз за европейска федерация, реши да прекрати участието си във формацията на Обединените монархисти поради нежизнеспособността на тази структура. Нашият наблюдател при Обединените монархисти Васил Иванов Божинов повече не притежава (нито устни, нито писмени) пълномощия да представлява Съюза за Търновска конституция при тях.

Съюзът за Търновска конституция продължава своята традиционна и последователна поддръжка на президента на страната Петър Стоянов, както и на демократичните тенденции, възникнали в България след изборната победа на Обединените демократични сили за 38-ото Народно събрание.

София, 7 юли 1997 година

Председател: ДИМИТЪР X. ПОПОВ

(Пресслужба „Куриер“)

* * *

София, 11 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА СДРУЖЕНИЕ „КОНСТИТУЦИОНАЛИЗЪМ И ДЕМОКРАЦИЯ“ ПО ПОВОД НА ГОДИШНИНА ОТ ПРИЕМАНЕТО НА КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТ СЕДМОТО ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

СЪОТЕЧЕСТВЕНИЦИ,

Преди шест години свободно избраното от вас Седмо Велико Народно събрание даде живот на новата българска Конституция.

Бяхме различни, но успяхме да намерим добрия път към демократичното бъдеще на България.

Текстовете на Конституцията не ни бяха внушавани или налагани отвън. В тях и днес е голямата ни надежда за един достоен и мъдър живот, в тях е нашата вяра в събуждането на творческата сила и трудолюбието на народа ни.

Шест години вече огромният потенциал на Конституцията остава неразгърнат. Шест години много от нейните идеи не можеха да бъдат осъществени.

За мнозина от идващите и отиващите си нови политици на България посланието за съгласие, което лежи в основата на Конституцията, стои неразгадано и уви, неоползотворено. Нечут остава нашият повик за доброта и човечност в днешните тежки времена.

Конституцията чака да бъде прочетена от разума и сърцата на всички ни - политици и граждани, защото е достояние на нашето общество и извор на надеждата му, че ще успеем заедно да живеем достойно и с чест, както заслужаваме.

Да крепим и да развиваме духа на Конституцията в името на едно по-щастливо Отечество!

София, 7 юли 1997 година

Председател: ГИНЬО ГАНЕВ

(Пресслужба „Куриер“)

* * *

София, 11 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО ОТ КЛУБА НА СОЦИАЛИСТИ, БИВШИ ВЪНШНОТЪРГОВСКИ ДЕЙЦИ, ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЙОРДАН СОКОЛОВ ПО ПОВОД НА ИЗЛЪЧЕНО ПО БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ ИНТЕРВЮ С ИВАН ДОЧЕВ, ПОЧЕТЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН фРОНТ В САЩ. Документът е придружен от двадесет и девет подписа и е адресиран до средства за масово осведомяване.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ НА 38-ОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ,

На 22 юни 1997 година Българската национална телевизия (БНТ) прояви инициатива и излъчи интервю с Иван Дочев, известен като „фюрер“ на легионерите в България. Това интервю неслучайно съвпадна с деня, когато преди 50 години Хитлер обяви война на Съветския съюз, след като преди това беше завоювал западна демократична Европа.

С интервюто на Иван Дочев БНТ опозори Репубилка България пред европейските демократични държави и пред другите народи, участвали във войната срещу хитлерофашизма, в която светът понесе милиони жертви и огромни материални щети.

Исторически и документално е известно, че българските легиони, по форма и идеология копие на Хитлеровата младеж, бяха обществена ударна сила на монархофашистката власт у нас, помощници на полицията за преследване на антифашистите. В тяхната дейност се вписват много насилия и издевателства срещу изявени, демократично настроени граждани: земеделци, социалдемократи, комунисти, звенари, български евреи и други, които не можаха да се примирят с диктатурата и своеволията на властта. Ние сме свидетели и потърпевши от терора на царската власт. Помним, че повече от 10 000 души бяха убити и разстреляни от полицията, мнозина от тях без съд и присъда. Жандармите и легионерите се гавреха с народните борци, като след куршумите набучваха главите им на колове. Изгорени бяха много къщи на антифашисти. 65 000 души бяха политзатворници и концлагеристи, а над 11000 евреи от присъединените територии бяха изпратени в крематориумите на хитлеристка Германия. По същество това е истински геноцид спрямо българския народ. Връх на жестокост и безразсъдно дело е убийството на децата от Ястребино, потвърждаващо вандалщината на тогавашната полицейска държава.

Присъединяването на България към Тристранния пакт на Хитлерова Германия през 1940 година и обявяването война на Англия и САЩ наложиха на България в края на 1944 година включването във войната на страната на световната антифашистка коалиция. В Отечествената война българският народ изкупи престъпната вина на своите управници с над 31 000 бойци, загинали по фронтовете. Скъпите жертви, които народът даде в антифашистката съпротива и в Отечествената война - продължение на въоръжената борба, измиха срамното лице на България на Парижката мирна конференция.

Странното е, че Иван Дочев, днешният „демократ“, пред екрана на телевизията не си спомня нищо за своята роля в позорните действия на тогавашната власт. Той демагогски се опита да смекчи и омаловажи престъпленията на властта и да оправдае дейността на легиона в тях, представяйки го като единствен защитник и поддръжник на управлението за обединена България. В същото време омразата му към комунизма потвърждаваше фашистката му идеология и принадлежност към царедворската камарила. За какъв демократ се представя, когато днес Дочев е почетен председател на Българския национален фронт (БНФ) със седалище в САЩ, който е против републиканската форма на управление и ратува за възстановяване на Кобургготската династична монархия, довела България до три национални катастрофи?

Господин председател,
Обръщаме се към Вас не само заради това нагло интервю на Иван Дочев по телевизията, но и поради наличието на други аналогични факти, чрез които БНТ хвърля народа в безпокойство по нормалния ход на демократичния процес у нас. Демократичната общественост се пита случайно ли е, че на следващия ден - 23 юни 1997 г., БНТ излъчи филма „Кладенецът“, чиято идейна концепция под форма на анатема на „тоталитаризма“ практически оправдава фашистката идеология и поведение на Дочев? Нима председателят на Народното събрание може да стои безучастен към подобни прояви? Това ли е главното в политиката на телевизията при усилията на правителството да изведе страната от общата криза? Не Ви ли смущава фактът, че БНТ насърчава реваншизма в страната? Разбира се, обяснението не бива да се търси само в ръководството на БНТ, а в създадената вътрешностатутна обстановка, в която безнаказано се правят подобни гафове, прикрити под егидата на плурализъм на мнения и свободното слово. По този начин се извращава обективната роля на националната медия. Директорите са превърнати в безгласни чиновници и често стават жертва.

За възкръсване и популяризиране на фашистката идеология свидетелстват и безпрецедентните предложения и изявления на главния прокурор Иван Татарчев, който според медиите бил внесъл в Народното събрание законопроект за отмяна на Наредбата-закон за народния съд. Това е уникален факт, който злепоставя България пред международната демократична общност, защото е в противоречие на Съглашението на държавите от антифашистката коалиция и на Нюрнбергския съд. Подобен прецедент няма в никоя европейска държава. Как е възможно правителството на Обединените демократични сили (ОДС) да смята подобни държавни актове за нормални и да бездейства, да не реагира! Според нас изброените прояви и управленски действия фактически минират повелята за обединение на българския народ и саботират декларацията на политическите сили от 4 февруари, подписана при президента. От същия реваншистки род и негативни последици са масовите уволнения по политически причини на доказани ръководни професионалисти, несъобразени с исканията и с интересите на трудовите колективи. Подмяната на държавния и на стопанския апарат със свои „партизани“ не вещае добро бъдеще на управлението.

Господин председател,
Като родолюбци ние смятаме за свой дълг да Ви сигнализираме за явления, опасни за българщината и за управлението, и се надяваме, че Вие, като виден юрист и демократ, ще вникнете в същността на повдигнатите въпроси и ще проявите инициатива Народното събрание да вземе съответни решения. За улеснение Ви предлагаме:

1. Да се проведе среща при Вас с председателите на парламентарните групи, на която да бъде обсъден проектозакон, който да не позволява правна регламентация на политически партии и организации, които изповядват и провеждат фашистка идеология и политика.

2. Да се възложи с решение на Народното събрание създаването на комисия, която да анкетира случая с интервюто на Иван Дочев в БНТ, да установи виновните лица и да предложи на ръководството на телевизията да вземе съответните мерки за подобряване на програмата и на идейните насоки на телевизионните предавания.

3. Целесъобразно ще бъде Народното събрание да приеме декларация по повод на интервюто на Дочев, която да осъжда по принцип фашистките прояви като вредни за нормалния ход на демократичния процес в страната.

София, 1 юли 1997 г.

(Пресслужба „Куриер“)

* * *

София, 11 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен тенст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО ОТ ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА ПЕТЪР СТОЯНОВ ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА НАЦИОНАЛЕН КОМИТЕТ ЗА БОРБА С КОРУПЦИЯТА И МАФИЯТА. Документът е подписан от координатора на комитета Михаил Каменов - бивш изпълнителен директор на „Арома“ ЕАД, и е предоставен за публикация на 8 юли 1997 година.

ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

Обръщам се към Вас отново по скандалния случай „Арома“.

С писмо No 9401, дело No 610 от 16 март 1997 година до Вас, и писмо No 94М-16 от 21 март 1997 година до министър-председателя Ви запознах подробно със случая. Засега проблемът не е получил решение.

Смущаващо е, че засега не намерихте време да се занимаете с корупцията, престъпността и спорните приватизационни сделки. Безспорно имате много тежки проблеми за решаване в момента, но първите бяха приоритетни в предизборната Ви програма. Получих копие от документа, с който прехвърляте моето писмо на министър Александър Божков и Агенцията за приватизация, без да искате в него да Ви запознаят с резултатите. Един месец след това получих съобщение от г-н Божков, като човек, „незанимаващ се с приватизацията“, че прехвърля писмото ми на Агенцията по приватизация. Получи се като в народната приказка - „Лисицата казала на опашката си“.

Смущаващо е също така, че правителството също не намери време да се занимае с тези въпроси. И на неговата глава висят изключително тежки проблеми, но и там тези въпроси бяха приоритетни в предизборната програма. Лично премиерът Костов се ангажира, че месец юни ще бъде месец на борба с корупцията, престъпността и опорочените приватизационни сделки. След това г-н Костов прехвърли този срок като краен за месец август, когато трябва да очакваме голям удар срещу мафията и анулиране на тези сделки.

Но няма ли това да остане само предизборен лозунг, а правителството да се занимава само с по-дребни случаи от типа на Роко. Говори се по принцип за борба с престъпността и мафията без имена на лица и фирми. В моето писмо от март споменавам конкретно имена и факти.

Тук се касае за един изключителен случай. След „Плама“ - Плевен, която беше най-драстичен случай с нищожната сума на продажба, случаят „Арома“ е най-бруталният и по ощетяване на държавата, и по намеса на държавни органи и личности от кабинета Виденов, и по грубото мафиотско поведение на собствениците на фирма „Астера“ като купувачи.

Маркирам само откритите досега осем нарушения по процедурата за приватизация на „Арома“ - откритите досега, защото тези, които са имали възможност да хвърлят бегъл поглед на договора, твърдят, че в него има уникални неща в ущърб на държавата и в интерес на никому неизвестната дотогава фирма „Астера“. Оттам идват и нашите опасения, че при този страх от мафията и многото опити да се скрие истината договорът може да бъде подменен.

1. Договорът за приватизация на „Арома“ не напразно досега се укрива, по данни от Министерство на промишлеността, и при сравнимост със сродни предприятия държавата е ощетена с повече от два милиарда лева при стойност на лева към 1995 година.

2. Недопускане и ощетяване на колектива и ролята на Веселин Благоев, изпълнявал икономическата поръчка.

3. Тъмни петна по заплащане на сделката, в т.ч. и липса на доларова оценка и неотчитане инфлационния момент.

4. Недействително учредяване на фирма „Астера“, с което Агенцията по приватизация сключва договор с фирма „Никой“.

5. Защо Веселин Благоев се спря на неизвестна фирма със загуба в икономическите резултати и огромни задължения към клиенти?

6. Остаряла оценка на „Арома“ ЕАД с повече от шест месеца в момента на подписване на договора.

7. Нелегитимно влизане на „Астера“ в „Арома“.

8. Заемът между Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и фирма „Астера“.

Понеже въпросите са много пространни, прилагам молбата ми до Сметната палата, където те са засегнати по-подробно, както и баланса на фирма „Астера“ за 1995 г., годината, предшестваща с няколко месеца сделката.

Не се спирам на другите нарушения след влизането на „Астера“ в „Арома“, които съм дал накратко в писмото си от месец март и от които загубите за държавата са може би повече от самата сделка.

Сравнявайки балансите преди влизането им и сега, се виждат рязко влошените икономически показатели, отразени в печалбата, криещи се в игрите около инфлацията. Това не е влошена организация на работа. Не! „Арома“ е предприятие със 73-годишна, история, с добри специалисти и с традиционно добра организация. Тези влошени икономически резултати идват от изпомпването на пари за строеж на вилите им - дворци и други специални цели.

Собствениците на „Астера“ нямат право да ползват технологиите и рецептурите на „Арома“ - нито старите, нито сега създаваните, защото не са оценени и не са платили нищо за тях. Та това е интелектуален труд, създаван от няколко поколения. Оттук те нямат право на никакво производство. При сегашната ситуация до разваляне на сделката цялата печалба, до лев, трябва да бъде внасяна в бюджета на държавата. Те знаят това и затова в мафиотски стил така масирано рекламират фалшивите си успехи - с технологиите на „Арома“, някъде леко пипнати рецептури, но с нови лъскави опаковки и под името „Астера“ - „Вижте колко голям успех имаме, дайте да не се ровим в миналото!“.

Относно заема от ЕБВР собствениците на „Астера“ се надяват, че представителите на банката никога няма да надникнат в истината как се харчат парите им (не по предназначение). Отново чисто мафиотски стил: „Отпускането на заема е край на битката, защото в противен случай ще секнат заемите от Европа.“ Напротив, Европа ще ни уважава повече, когато открито отстраняваме грешките и по-бързо вървим напред.

На интересен размисъл навеждат и думите на Стоян Александров, шеф на ЦКБ, консултант и финансиращ фирма „Астера“: „Иван Костов и министър Бонев прогониха чуждестранните инвеститори от България с приказките си за голяма престъпност“, или по-ясно: „Престанете да се ровите!“

Собствениците на „Астера“ стават от ден на ден по-арогантни, по-брутални. От доста време обикалят по всички възможни инстанции и използвайки всички възможни средства за натиск, събират документи, че няма нарушения в процедурата за приватизация на „Арома“, че са „чистички“. Основно използват писанието на бившия председател на Комисията по корупция към 37-ото Народно събрание г-н Сираков, което той не изпрати до мен като искащ проверката, защото знаеше, че остро ще реагирам. Та как можа г-н Сираков да прецени, че няма нарушение на процедурата, без да издири и проанализира договора? Стигна се до парадокса под нечие давление да припише обяснението на един от собствениците на „Астера“ като свое заключение, обвинявайки ме, че едва ли не аз съм корумпираният, търсейки юридическа защита на държавните интереси. Ако бях корумпиран, нямаше да започна тази гигантска битка с мафията, щях да взема предлаганите ми 10 милиона лева (които тогава бяха около 50 хиляди долара) и да си гледам живота и спокойствието. Но аз защитавах държавните интереси, не собствените си.

Случаят „Арома“ бе един от големите провали и гафове на правителството на Жан Виденов, довело до тежка щета на държавата; гаф съвсем умишлен. За да се задоволят интересите на икономически групировки и хора от „приятелския кръг“. По-подробно това съм засегнал в писмото ми до Вас от март. В разговори неотдавна между симпатизанти на Българската социалистическа партия (БСП) и депутати от Демократичната левица е било изказано становище, че БСП е изгубила може би 20 хиляди гласа в президентските и парламентарните избори от пряко засегнати по случая „Арома“, техни роднини, приятели, познати. Ако се отчете и общественият резонанс, тази цифра е значително по-голяма. Тези хора чакат развръзката, вярват Ви, че ще се преборите с корупцията, престъпността, мафията, че ще спрете опорочените приватизационни сделки. Вярват Ви. Аз също, все още.

Но няма ли правителството да тръгне по хлъзгавия път на Жан Виденов? Пет писма отправих до г-н Виденов, в които изтъквах криминалността на случая „Арома“. Никаква реакция. И ако правителството на Жан Виденов имаше икономически интерес да скрие истината по случая „Арома“, как ще постъпи правителството на Иван Костов? Ще разкрие ли истината в дълбочина, или ще я замаже и то? Има ли нещо вярно в това, че правителството на Жан Виденов се е споразумяло с екипа на Иван Костов как да се разпредели „баницата България“, кой завод на коя икономическа групировка да бъде даден на принципа „това на нас, това на вас“.

Господин президент,
Господин министър-председател,
Зная, че ще бъдете убеждавани, ако това не помогне - ще бъдете притискани, шантажирани и заплашвани. Лично аз продължавам да бъда заплашван от деня, в който отказах да мълча и да им сътруднича. Вече трима главни редактори на централни вестници - „Континент“, „Икономически живот“ и „Банкеръ“, са заплашвани с разправа. Създава се напрежение и страх в медиите, щом се докоснат до интересите на собствениците на „Астера“. Тези заплахи наред със заплахите към специалистите и служителите на „Арома“ преди влизането им (предоставили сме ги на МВР и прокуратурата) напълно покриват определението за „мафиотско сдружение“, предложено от Министерския съвет на 23 юни т.г. на Народното събрание. Който познава добре собствениците на „Астера“, знае, че те няма да се спрат и пред трупове, за да запазят това, което са придобили по брутален начин.

Надяваме се, както обеща лично премиерът Иван Костов, до края на август т.г. тези въпроси да намерят своето логично решение. А с анализа на договора и другите факти по случая „Арома“ то може да бъде само еднопосочно. Твърде много са престъпленията и щетите на държавата, за да може всичко да бъде унищожено и скрито.

Но ако дотогава правителството не вземе необходимото решение в интерес на държавата и в интерес на колектива на „Арома“, както и по другите крещящи случаи, ако изневери на предизборните си обещания, ако се огъне и поддаде на натиска и заплахите на мафията и по този начин провали и себе си, и държавата, ще бъдем принудени да създадем Национален комитет за борба с корупцията и мафията, без политически отенъци, който да бъде в помощ на МВР и Прокуратурата, и ще се обърнем към международните институции за съдействие.

Позволявам си да депозирам това писмо до БТА, тъй като много личности под Вас, г-н президент, и под премиера Иван Костов нямат интерес случаят да излезе наяве и да се разплете като гореща топка.

Пожелавам успешна борба с престъпността.

(Пресслужба „Куриер“)

* * *

София, 11 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
МЕМОРАНДУМ (ЧАСТ ПЪРВА) НА МАКЕДОНСКИЯ НАУЧЕН ИНСТИТУТ - СОФИЯ, ЗА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ И ПО ПОВОД НА ЕЗИКОВИЯ СПОР. Документът е адресиран до средства за масово осведомяване.

Като единствен център у нас, който специално се занимава с научните проблеми на географската област Македония, Македонският научен институт в София разглежда и актуалните въпроси, свързани с взаимните отношения между Република България и Република Македония, която представлява само една трета от областта.

Един от тези проблеми напоследък е езиковият спор, наложен от Скопие, който занимава не само обществеността в двете страни, но вече ангажира и световното обществено мнение. Свидетелство за това е майската декларация от тази година на македонските българи, живеещи разпръснато по света (САЩ, Канада, Австралия), но обединени от Македонската патриотична организация със седалище в град Торонто, Канада.

След задълбочен анализ на излизащата литература (в това число и на периодичния печат) у нас и зад граница членовете на Института - академици, член-кореспонденти, професори, доценти, научни сътрудници и общественици, работещи в различни области на хуманитарните науки, достигнаха до единствено правилния извод, че дълготрайност на решенията може да се получи само чрез изнасяне на преден план на истината по въпроса.

Всеки конюнктурно-прагматичен подход, прилаган досега поради едни или други преходни политически съображения от домашен или международен характер, не е успявал да издържи проверката на времето и е водил след това до нови, още по-големи усложнения, а в крайна сметка - и до задънена улица.

Историята, въпреки опитите на едни или други политици да въздействат за нейното променяне, не е простила на нито един от тях, който се е опитал да я подправи. Рано или късно следващите поколения достигат лесно до планините от факти и документи, в които е отразена крещящата истина, а след нейното излизане наяве имената на политиците се припомнят с досада или с анатемосване. Пример за това е случаят със създателите на следвоенна сърбокомунистическа Македония - Св. Темпо и Л. Колишевски (обвързали страната за югославската колесница), наследници на които днес са старо-новите управници в Скопие.

При споменаването на имената на Св. Темпо и Л. Колишевски (автори на държавната линия на антибългаризъм в републиката, която за съжаление продължава и досега) целият народ в Република Македония изпитва не само неприязън, но и негодувание.

Такава е съдбата и на българските управници от последните 50 години, партията на които още не се е извинила за непростимите щети, нанесени от 1934 година насам върху българската народностна памет, докарана до амнезия. Опитите на някои нейни лидери, стремящи се днес да оправдаят поведението си от миналото с „признаването“ на т.нар. реалности, създавани и от нея, са смешни и недостойни. За съжаление деформациите върху националния характер са толкова дълбоки, че коминтерновското мислене, към което този път външно е прилепен вече етикетът „европейско“, е характерно и за някои нови политици, получили образованието си в стария тип българско училище. Липсата на елементарна школска подготовка за основни понятия на социологията и политологията е главната опасност за обществената мисъл в България днес.

Обкичването на (ком)интернационализма с нови „европейски“ драперии е признак за лош вкус и напомня френската крилата фраза „Кралят е мъртъв, да живее кралят!“, което означава в нова Европа Република Македония и Република България да влязат префасонирани със стария идеен комунистически багаж.

Кои са тези абсурдни комунистически идеи, които съзнателно или несъзнателно все още битуват в съзнанието на някои политици от двете страни на Огражден:

1. Идеята, че нациите и езиците „се създават“ на определени дати, с решения от определени лица, група от хора, партии или институции;

2. Идеята, че „новите“ нации и езици (и то в Европа) през 20-и век могат да се получат чрез делитба на стари нации и езици, имащи хилядолетна история;

3. Идеята, че може да се постави знак за равенство между държава, нация и език или по-точно, че нацията и езикът са „атрибути“ на държавата;

4. Идеята, че може да се постави знак за равенство между държава, нация и език или по-точно, че нацията и езикът са „атрибути“ на държавата;

5. Идеята, че нацията и езикът трябва да бъдат „признати“, както се признава държавата;

6. Идеята, че новообразуваната държава може не само да изземе и фалшифицира историята и културата на старата държава, но дори и да противопостави „двете“ култури;

7. Идеята, че новообразуваната държава може да има териториални претенции към старата държава;

8. Идеята, че новообразуваната държава може да създава „национални“ малцинства в старата държава, и т.н.

Тези сталинистки постановки възникнаха на изток (в СССР) през тридесетте години, когато по правилото „разделяй и владей“ бяха създадени нови държави от многочислените средноазиатски тюрки. Държавното разделяне и обособяване бе обявено и за национално-езиково, т.е. етническо.

По-късно - през 1923-1924 година, и особено след 1944 година коминтерновският модел се прехвърли и в европейската част на СССР, където от финската нация (и език) се съчиниха „карелофинска“ нация (и език), а от румънската нация (и език) - „молдавска“ нация (и език).

На запад държавите, съставени от повече етноси, не съчиняваха нови езици, а избираха един или два от старите. Това се отнася дори и за цели континенти, като Америка и Австралия.

(Пресслужба „Куриер“)

------------------------------------------------------------------------------------------------
Бюлетинът е приключен редакционно на 10 юли 1997 година.

Главен редактор: Любомир Йорданов
Заместник-главни редактори: Емилия Димитрова и Йорданка Ненова
Редактори: Лилия Томова - деж. ред., Валентина Игнова, Нина Гаврилова
Комплексна обработка: Издателски комплекс - БТА

БТА - Редакция "Справочна информация"

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1997 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително.