София, 11 юли 1994 година
Брой 133 /1178/

София, 11 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЪОБЩЕНИЕ НА БЮРОТО НА ГЕНЕРАЛНИЯ СЪВЕТ НА НАЦИОНАЛНИЯ ПРОФЕСИОНАЛЕН СЪЮЗ ВЪВ ВРЪЗКА С ПИСМО НА РЪКОВОДСТВОТО НА ОРГАНИЗАЦИЯТА ДО МЕЖДУНАРОДНОТО БЮРО ПО ТРУДА. Документът е адресиран до средства за масово осведомяване.

Днес в централата на Националния професионален съюз /НПС/ бе получен факс от името на генералния директор на Международното бюро по труда, от който става ясно, че правителството не е благоволило в съответния срок да уведоми Международната организация по труда /МОТ/ дали смята, че в България се нарушават профсъюзни права. Очевидно кабинетът смята, че България, като член на Международната организация по труда няма никакви задължения и може да приема единствено престижни и приятни ангажименти като например изборът на българския гражданин и член на Движението за права и свободи Евгений Матинчев. На всичкото отгоре правителството скри от обществеността и писмото-запитване, адресирано до министър-председателя още през май 1994 г. За съответното писмо за съжаление трябваше да научим официално от централата на МОТ в Женева. Съвършено ясно е, че целта на правителството е била Случай 1765 за нарушаване на профсъюзни права в България да не се разглежда преди  юбилейната сесия на МОТ, състояла се миналия месец.

Ръководството на НПС е много доволно от неадекватното поведение на българското правителство, тъй като съгласно член 26 от Устава на МОТ Административният съвет има пълното основание да създаде анкетна комисия, която да проучи въпроса и да представи доклад в съвета. Наистина това не е добре за престижа на нашата страна в тази най-авторитетна международна организация при ООН, но далеч повече пострада нейният авторитет от избора на напълно катастрофиралия в ролята си на социален министър и вицепремиер гражданин Евгений Матинчев.

Ръководството на Националния професионален съюз изпрати протестно писмо до Международното бюро с настоятелното искане да бъде образувана анкетна комисия, без повече да се изчаква отговорът на правителството. В това писмо ние информираме Международното бюро по труда, че ситуацията в България е крайно негативна, що се отнася до социалното законодателство, социално-икономическите права и социалната защита на българските граждани.

Обръщаме се към всички синдикални организации в България, както и към политическите сили, да подкрепят нашите действия, като за целта своевременно ще разпратим пакета от материали, адресиран до Международната организация на труда.

ПРЕЗИДЕНТ НА НПС: Пламен Даракчиев

София, 7 юли 1994 г.

/Пресслужба "Куриер”/

* * *

София, 11 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СВЕЩЕНИЦИТЕ ОТ ПЕТРИЧКА ДУХОВНА ОКОЛИЯ, НЕВРОКОПСКА ЕПАРХИЯ. Документът е адресиран до президента на Републиката Желю Желев, до председателя на Народното събрание Александър Йорданов, до председателя на Министерския съвет Любен Беров, до министъра на вътрешните работи Виктор Михайлов, до главния прокурор Иван Татарчев, до директора на Дирекцията по вероизповеданията към Министерски съвет Христо Матанов, до Негово светейшество Българския патриарх Максим.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

На 21 юни 1994 г. с писмо съгласно чл.144 т.14 от Устава на Българската православна църква /БПЦ/ бе свикана конференция от канонично избрания на 24 април 1994 г. и единствен Неврокопски митрополит Натанаил на свещениците от Петричка духовна околия.

Въпреки недопускането ни в сградата на архиерейското наместничество от специално наетите хора от свещеник Ангел Кочев конференцията се състоя в храм "Успение Богородично" в града и на нея присъстваха всички дошли свещеници, както и гореспоменатият. На конференцията се разгледаха основните причини за появилия се в лоното на Българската православна църква разкол, предизвикан и създаден от хора с нечиста съвест и продадено национално съзнание с цел да рушат единството на БПЦ и това на народа ни. На тази дата се предложи и прие да се състои отново конференция на 5 юли 1994 г. за разговор, опознаване, осъзнаване на повлиялите се от разкола и за преодоляване на предизвиканата криза.

Днес, 5 юли 1994 г., за съжаление същият свещеник, поддържащ разкола, с наети за целта лица отново осуетиха желанието ни да се срещнем и продължим да работим за единството на светата ни църква и милия ни народ в името на истината, каноничността и законността.

Потърсихме съдействието на органите на Министерство на вътрешните работи /МВР/ и на районната прокуратура в града, но за наша изненада и огорчение и двете институции се позоваха на писмото без дата, подписано от г-н Иван Татарчев - главен прокурор на републиката, г-н Виктор Михайлов - министър на вътрешните работи, и г-н доц. Христо Матанов - директор на Дирекцията по вероизповеданията, отправено до "противостоящите страни в БПЦ, БТА и средствата за масово осведомяване", и ни отказаха съдействие.

Това е акт, с който красноречиво се показва, че държавни институции без правно и канонично основание безотговорно тълкуват текстове от Устава на БПЦ и предизвикват безредици в живота на църквата, които се отразяват и върху единството на народа ни.

Категорично декларираме нашия протест против грубото вмешателство в църковните дела на некомпетентни институции и настояваме да не ни се пречи да работим за църковно народното единство. Да не се злоупотребява с термини, чужди на църквата. Да не се правят опити за заблуждение на народа, че в България съществуват две православни църкви и два синода. Църквата е една, тя е тяло Христово и се ръководи от свещените канони и нейния устав, според които Поместната Българска православна църква се представлява единствено от нейния каноничен и законно избран Български патриарх Максим и членовете на Светия синод, председателстван от него.

Не делете църквата и не смущавайте народа, когото искаме да запазим в единство.

ЗА ПРИСЪСТВАЩИТЕ В
КОНФЕРЕНЦИЯТА:

† Неврокопски митрополит Натанаил

Петрич, 6 юли 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 11 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМА /ЧАСТ ПЪРВА/ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО НАЦИОНАЛНИЯ ВЪПРОС И ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ ЕТНОКУЛТУРНИТЕ И РЕЛИГИОЗНИТЕ ОБЩНОСТИ В БЪЛГАРИЯ. Документът е приет на 40-я конгрес на БСДП /17-19 юни 1994 г., София/.

ВЪВЕДЕНИЕ

Когато оценява състоянието на българския национален въпрос и проблемите в отношенията между етнокултурните и религиозните общности в страната и предлага проекти за тяхното решаване, Българската социалдемократическа партия /БСДП/ изхожда на първо място от разбирането, че те са елемент от въпроса за националната сигурност на страната:
- на вътрешната сигурност, която пряко зависи от социалния, гражданския, етническия и религиозния мир в страната;
- на външната сигурност, доколкото в нея влизат и отношенията, от една страна, на някои етнически общности с техни представители в съседни на България страни, а от друга страна, отношенията с българските общности извън границите на България.

На второ място, националният и етно-религиозният проблем са свързани с бъдещето и оцеляването на българската нация.
- от решенията, които ще предложим за тези проблеми, зависи бъдещето на нашите отношения като нация с другите нации на Балканския полуостров, с които сме обречени да живеем заедно;
- в рамките на националния въпрос влиза и демографският въпрос, който засяга биологическото възпроизвеждане и оцеляване на българската нация.

Междудържавните отношения и проблемите на сигурността в границите на Балканския полуостров не могат да се регулират и решават, без да се отчита влиянието на етническия и религиозния фактор.

Днес, в края на XX век, с краха на комунизма в Източна Европа, наред с положителните процеси на демократизация и придобиването на национална независимост, започна взрив на национализма. Причините за това са най-различни, но е факт, че крайният национализъм е деструктивен фактор в международните отношения. Вътре в отделните страни той стимулира междуетническите конфликти и застрашава гражданския мир, единството и целостта на засегнатите от него държави. Красноречив пример за това са кървавите конфликти в бивша Югославия и в бившия Съветски съюз.

От друга страна, продължава процесът на икономическа, социална и политическа интеграция на страните от Европейската общност. Техният опит показва възможността народи, които исторически са били в конфликтни отношения помежду си, да си сътрудничат и да се обединяват в името на европейския просперитет и развитие. Този опит показва също възможността в рамките на една нация да съществуват общности, които имат различни изповедания и отношенията им в миналото носят белега на насилието, без това да поставя под съмнение националната цялостност на съответната страна /католиците и протестантите в Германия; валонците и фламандците в Белгия и др./

Днес пред нас стоят два пътя за решаване на националния въпрос и за уреждане отношенията между етнокултурните и религиозните общности.

Единият път е пътят на националния шовинизъм, конфронтацията на етническа и верска основа и произлизащото от тях насилие.

Той е известен и с различни имена: "балканизация", "кавказизация", "ливанизация" и пр. Имената не са важни, важното е, че този път не води до решаването на проблемите, а ги задълбочава и превръща в хронични огнища на напрежение. Той не може да съгради нищо, но е в състояние да съсипе икономически процъфтяващи преди това страни /Ливан и Югославия/.

Другият път е пътят на взаимната толерантност и сътрудничество, възприет от обединяваща се Европа.

Съвременна Европа за първи път в историята реализира формула на обединение, различна от досегашната. Не обединение, извършено около една нация, господстваща политически, икономически или културно, а обединение на равнопоставени нации и народи. Общият европейски дом се гради не върху насилието, а на основата на осъзнатите общи социално-икономически и геополитически интереси, на чувството за принадлежност към Европа като историческа, културна и политическа общност на населяващите я народи. Европейското единство означава не уеднаквяване и обезличаване, а "единство в многообразието". То се основава на взаимната толерантност, на приемането и зачитането на "общото в различието и различието в общото" между нации и народи.

Днес България е остров на етнически и граждански мир и стабилност на Балканите. Това обаче не бива да ни успокоява. Нашата страна е разположена на кръстопът, където си дават среща различни народи и култури. Наред с богатството, което това ни носи, се залагат и скрити противоречия, които при определени обстоятелства могат да се изявят.

Все още не е решен окончателно въпросът по кой път ще тръгне нашето бъдещо развитие: по цивилизования /"европейски"/ или по нецивилизования /"балкански"/ път? Важна роля за определяне на неговата посока могат да изиграят международните фактори и най-вече великите сили, както е ставало досега неведнъж в нашата история. Дълг на българските политически сили е да направят така, че съдбата на България да се решава в София, а не някъде другаде. Това засяга националната сигурност и физическото оцеляване на българския народ. Затова е необходимо по националния въпрос да се изоставят конюнктурните политически боричкакия и да се постигне действителен национален консенсус.

Българската социалдемократическа партия на дело е доказала привързаността си към националните идеали. Същевременно тя е дала пример за модерно и толерантно отношение към етнокултурните и верските общности в страната.

Социалдемократическите принципи в междунационалните отношения означават:
- свобода и право на самоопределение за собствения народ, но и за другите народи;
- справедливост като отричане на господството на едни народи над други, отхвърляне на колониалната практика и на несправедливите икономически отношения между богатите и бедните народи, между Севера и Юга, между Запада и Изтока. Свобода и Справедливост в международните отношения означава последователна национална политика с оглед защита интересите на своята страна, но и отричане на всяка форма на дискриминация по расов, етнически или верски признак като антихуманна и варварска;
- солидарност с всички хора, които се борят за освобождението си от национално и социално потисничество. Солидарност в борбата за утвърждаване на общочовешките ценности и за осъзнаване принадлежността на всички хора към универсалната човешка общност независимо от расовите, националните, верските и пр. различия.

Когато оценява състоянието и предлага проекти за решаването на националния и етно-религиозния проблем, БСДП изхожда от разбирането, че всяко възможно решение трябва да е в съгласие с принципите на Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за икономическите, социалните и културните права, Международния пакт за гражданските и политическите права и факултативния протокол към него, парижката Харта за нова Европа и другите документи на международното право. Тези решения трябва да са в съгласие и с Конституцията на Република България.

В тези международно признати права на личността влиза правото на свободна изява на своето етническо самоопределение, както и свободата на съвестта и вероизповеданието.

Наред с това е необходимо да се подчертае недопустимостта на използването на религията за политически цели /ал.4 от чл.13 на конституцията/. Недопустимо е разпалването на омраза на национална, религиозна или расова основа, пропагандирането и насърчаването на шовинизма и расизма, на всякакви идеи за изключителността на собствената нация или раса и за малоценността и генетическата обремененост на другите нации или раси.

Според българските социалдемократи въпреки трудностите съществуват предпоставки за намиране на цялостно и трайно решение на българския национален въпрос и за принципно уреждане на отношенията между различните етнокултурни и религиозни общности у нас. Това създава възможност за намиране на специфичен, български модел за уреждане на тези отношения, който може да се окаже полезен и за други страни.

1. КАКВО Е ДНЕШНОТО ПОЛОЖЕНИЕ?

Често по един недопустим начин се смесва българският национален въпрос с въпроса за отношенията между различните етнокултурни и религиозни общности в страната. Въпреки своята несъмнена взаимовръзка всеки от тях има своята специфика. Единият се отнася до миналото, настоящето и бъдещето на българският народ и държава, а другият - до неговите отношения с представителите на тези общности, с които историята му е определила да живее заедно.

А/ Национален въпрос 

Националният въпрос възниква с новото време и със стремежа към обособяване на отделните народи в единни национални държави. Появата и утвърждаването на тези държави стимулира формирането на нации на едноетническа и многоетническа основа. Националният въпрос се превръща в проблем за онези страни и народи, където исторически възникват практически трудности за реализирането на баланс в съотношението "нация" - "територия” - "държава”. За България националният въпрос се превръща в проблем след Освобождението от османско робство, с разпокъсването на страната от великите сили на Берлинския конгрес. Парадоксът е, че преди Освобождението благодарение на съществуването си в рамките на Османската империя българският народ не е бил разкъсван от политически граници и е могъл през епохата на Възраждането да създаде общо духовно и икономическо пространство, способстващо за прехода от етнос към нация.

Разпокъсването на България налага за дълго време една доминанта в българската политика, по която практически няма различия между отделните политически сили - борба за обединение на България и за освобождение на останалите в границата на съседните страни сънародници. С изключение на акта на съединението на Княжество България и Източна Румелия във всички останали стъпки тази национална обединителна програма претърпява крах. Последиците от усилията в тази насока са три национални катастрофи - след Балканската, след Първата световна и след Втората световна война.

Огромна отрицателна роля за днешното състояние и перспективите за решаване на националния въпрос изигра позицията на Българската комунистическата партия, която в угода на целите, които си поставяха коминтерновските стратези на Балканите, наложи публично тезата за съществуването на македонска, тракийска и добруджанска нация. С тази теза практически се отрича съществуването на единна българска нация.

/Пресслужба "Куриер"/

14:00:00
11.07.1994 г.

Редактори Нина Гаврилова
                   Цанка Стойчева - деж. ред.
Технически изпълнител: Галина Дамянова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!