София, 11 май 1994 година
Брой 91 /1136/

София, 11 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОЕКТ ЗА ПРЕДИЗБОРНА ПРОГРАМА /ЧАСТ ПЪРВА/ "КАКВО ДА ПРЕДЛОЖИ СЪЮЗЪТ НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ", ПРИЕТ НА ЗАСЕДАНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ КЛУБЕН СЪВЕТ НА НАЦИОНАЛНИЯ КЛУБ ЗА ДЕМОКРАЦИЯ /7 МАЙ 1994 Г.,СОФИЯ/.

Съюзът на демократичните сили, поучен от грешките на първото си управление и разбирайки какво очаква от него българският народ, поема пред избирателите следните основни задължения:

I. ПО УПРАВЛЕНИЕТО НА СТРАНАТА

1. Ще превърне парламента от говорилня в делови институт за приемане на закони, разработени предварително от висококвалифицирани специалисти.

2. Ще се противопоставя на домогванията на президента на Републиката да постави под свой изключителен контрол въоръжените сили, специалните служби и външната политика. Историческият опит ни учи, че това е било винаги фатално за българската демокрация.

3. Ще създаде силна изпълнителна власт, подчинена само на законите, способна да взема бързо отговорни решения и да налага безусловното им спазване от всички.

4. Ще осигури на областните управители правомощията и авторитета на министри по места, отговорни за спазването на законността и за провеждане на правителствените решения в областите им.

5. Ще отстрани от отговорни и от влиятелни длъжности в администрацията, стопанството и непроизводствената сфера всички лица, компрометирани с активно провеждане на политиката на комунистите, както и такива, назначени от СДС, които са злоупотребили с доверието му или са предизвикали недоволство сред гражданите.

Ще изиска разкриване на досието на всички лица, заемащи или желаещи да заемат ръководни длъжности в законодателната, съдебната и изпълнителната власт.

II. ПО САМОУПРАВЛЕНИЕТО НА ОБЩИНИТЕ

6. На общините ще бъде осигурена пълна самостоятелност при решаване на техните проблеми. Държавата ще упражнява само контрол върху законосъобразността на действията на техните органи.

7. На общините ще бъде предоставена собствеността на всички природни ресурси и обществени имоти, намиращи се в тяхната територия, за които не е безспорно доказано, че имат общонационално значение.

8. Кметът ще се утвърди като единствен орган, който управлява общинските дела и представлява общината. Общинският съвет ще контролира работата на кмета, без да я дублира и без да я ограничава оперативно.

ІІІ. ПО ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД И БОРБАТА С ПРЕСТЪПНОСТТА

9. Съгласно с конституцията на страната правителството ще ръководи пряко и ще отговаря за работата на всички въоръжени сили и специални служби. То ще ръководи и ще отговаря за външната политика на България.

10. Правителството на СДС ще предприеме решителна и повсеместна борба за ликвидиране на престъпността и обезвреждане на лицата, които по навик или по занаят, сами или заедно с други грабят, насилват, изнудват, убиват или заплашват с убийство, за да получат за себе си или за другиго някаква облага. В тази борба ще бъдат включени всички разполагаеми и необходими сили. В извънредни случаи областните управители и кметовете ще бъдат овластявани да организират гражданите за обезвреждане извършителите на масови престъпления или за осуетяване на тяхното извършване. Съдебните процеси при такива престъпления ще се водят по съкратена процедура и ще завършват във всички инстанции най-много за 3 месеца. Наложените наказания ще се изтърпяват при утежнени условия.

11. Ще бъде създадена специализирана полиция за борба срещу стопанските, данъчните и банково-кредитните престъпления. Ще се направят необходимите законодателни промени за осигуряване на ефективност на работата по разкриването и преследването на такива престъпления, включително значително увеличение на размера на наказанията.

12. Ще се въведе ефективно управление на държавното участие в търговските банки, чрез което ще се контролира тяхната дейност и поведението на техните ръководители.

IV. ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА РЕФОРМА

13. Икономическата реформа ще се изведе от досегашния умишлено поддържан застой и ще се изведе до бърз и радикален завършек. Народното стопанство най-после ще се изтръгне от безотговорната бюрокрация, на която го беше поверил социализмът, и ще се предаде на отговорни творчески предприемачи.

А. СЕЛСКО СТОПАНСТВО

14. Цялата земя ще се върне на собствениците в реалните граници, в които им е била отнета, като не се вземат предвид насилствено наложените заменки при кооперирането. Реалните граници ще могат да се установяват с всички доказателствени средства, включително със свидетелски показания на съседите. Постройките върху възстановените земи ще се предлагат задължително за купуване от собствениците при разсрочено плащане най-малко за пет години. Само при техен отказ за купуване те могат да се предлагат на други лица. Собствеността върху земите ще се счита за възстановена към датата на влизане в сила на Закон за стопанисване и ползване на селскостопанските земи и всички отчуждавания и други разпореждания с тях или построеното върху тях след тази дата ще се обяви за недействително като противозаконно.

Останалата неразпределена земя ще се раздава веднага на лицата, чиито имоти не могат да се върнат, както и на безимотни стопани, работили като земеделци най-малко 5 години в землището, където желаят да бъдат оземлени.

Завършването на поземлената реформа ще се възложи на специализирани екипи при областните управи, които ще подпомагат и контролират непосредствено работата на поземлените комисии.

Специално внимание ще се отделя за справедливо оземляване и компенсиране на лицата от етническите малцинства, особено на тези, които са сменили принудително своето местожителство и са били заставени да изоставят своите земи и гори.

15. Ще се осигури достъпен земеделски кредит за снабдяване с инвентар, животни, торове и семена срещу залог на купеното или на бъдеща реколта.

16. За осигуряване на пласмента на селскостопанската продукция и за предпазване на производителите от изкупвачите спекуланти ще се създаде държавна организация, подобна на съществуващата преди агенция "Храноизнос".

Б. СОЦИАЛНА ПРИВАТИЗАЦИЯ

17. Всички държавни фирми и предприятия, непреобразувани в търговски дружества, както и всички еднолични О. О. д-ва с държавно имущество с капитал повече от 10 милиона лева след актуализираната им преоценка, ще бъдат преобразувани в акционерни дружества. Техните акции ще бъдат отпечатани незабавно и пуснати на пазара за продажба.

В. НАРОДНИ ЗАПИСИ

18. За ускоряване на приватизацията и за създаване на мястото на безстопанствената държавна собственост на милиони собственици - истинска средна класа - ще се издадат народни записи на:

а/ лицата и техните правоприемници, на които са одържавени: отчуждени, конфискувани или отнети по друг начин всякакъв вид имущества, срещу които не е изплатено реално равностойно обезщетение и на които имотите не са върнати реално досега.

б/ на необезщетените или на недостатъчно обезщетените репресирани лица през периода 1944-1989 г.

в/ всички пълнолетни български граждани, работили повече от 5 години в отраслите, които се приватизират, ако не са заемали платени длъжности в структурите на БКП, БЗНС, ОФ, ДКМС, СПФК, БПС и не са сътрудничили на органите на Държавна сигурност.

Г. ПРИВИЛЕГИРОВАН СТАРТ НА МЛАДЕЖТА

19. Младежите със средно образование на възраст между 18 и 25 години и тези с висше, полувисше или средно специално образование на възраст между 26 и 35 години ще получат два пъти повече записи от останалите. По този начин те ще получат условия за благоприятен старт в пазарното стопанство у нас и няма да се принуждават да търсят недостойно препитание в чужбина.

Д. МАКСИМАЛНО ОГРАНИЧАВАНЕ НА ДЪРЖАВНИЯ СЕКТОР

20. СДС ще вземе решителни мерки за максимално свиване на наследения от комунизма държавен сектор, който, вместо да създава, изяжда националния доход: трупа лоши дългове, не плаща редовно или никак не плаща заплати, поддържа скрита безработица. В същото положение е държавният сектор и в другите страни на бившия социалистически лагер. Само у нас през 1993 г. по данни на финансовия министър Александров нетният резултат от дейността на държавните предприятия е тридесет милиарда лева загуба.

21. СДС е разработил и ще предложи веднага своя закон за ускорена социална приватизация.

Е. НАСЪРЧАВАНЕ НА МАЛКИТЕ И НА СРЕДНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ

22. СДС ще направи всичко възможно за насърчаване на частната предприемаческа инициативност както в града, така и в селото. Особено внимание ще се обърне на насърчаването на малките и на средните предприятия. Само по този начин могат да се разкрият бързо много и добре платени работни места. Да се нанесе решителен удар срещу безработицата.

  Ж. ИНВЕСТИРАНЕ НА ЧУЖДИ СПЕЦИАЛИСТИ И ЧУЖД КАПИТАЛ

23. Съзнавайки огромната роля на кредитите и банките и отчитайки, че тази основна важна дейност попадна в ръцете на хора с комунистическо мислене и комунистически ангажименти, СДС ще се опита да привлече за известно време в банковата и в кредитната система висококвалифицирани специалисти от страни, където тази система е на много високо равнище, напр. от Германия.

24. СДС ще направи всичко възможно за привличането на чуждестранен капитал и чуждестранни специалисти във всички стопански отрасли. Само така нашето стопанство може бързо да се оздрави, да се издигне на световно равнище и да създаде достатъчно и добре платени работни места за специалистите в машиностроенето, електрониката, химията и другите отрасли на производството.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 11 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЯ НА ЧЕТВЪРТАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ДВИЖЕНИЕ "ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА" - СЪЮЗ НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ /7 МАЙ 1994 Г., СОФИЯ/. Форумът преизбра за председател на Политическия съвет Тодор Гагалов.

I. По организационната дейност на Движение "Гражданска инициатива" /ДГИ/ - СДС

Усилията на всички организации на ДГИ - СДС в страната да бъдат насочени към разширяване на политическото ни влияние. За целта местните организации на ДГИ - СДС да съсредоточат вниманието си върху:

1. Организационното укрепване на местните структури на ДГИ - СДС, разширяване на членския състав и интелектуалния потенциал на организациите.

2. Финансово и материално осигуряване на местните структури на ДГИ - СДС, като се използват източниците, изброени в раздел VII от Устава на ДГИ - СДС.

3. Създаване на условия за привличане на младежи и девойки от средите на учещите се в средните училища и ВУЗ, като се спазва Законът за политическите партии.

4. Използване възможностите на централните и на местните средства за масово осведомяване /вестници, телевизия, радио, радиоточки и др./ за осъществяване на връзка с обществеността и на поглед към проблемите и интересите на хората. За целта Политическият съвет на ДГИ - СДС и Местните комитети /МК/ да предвидят провеждане на открити събрания /срещи/ по конкретни политически поводи или във връзка със социално-битовите въпроси по места.

II. По участието на ДГИ - СДС в политическата коалиция СДС

1. Представителите на ДГИ - СДС в НКС на СДС и в Местните координационни съвети /МКС/, Общинските координационни съвети /ОбКС/ или Районните координационни съвети /РКС/ на СДС стриктно да се придържат към статута на СДС. Те не трябва да се явяват като източници на конфликти, а да поставят проблемите за решаване с чувство за отговорност към съдбата на България и при запазване на човешкото си достойнство. За възникнали проблеми веднага да се уведомява ПС на ДГИ - СДС.

2. Народният представител на ДГИ - СДС д-р Лорета Николова да участва активно в Дейността на ПГ на СДС. В зависимост от изискванията на Правилника за работа на Народното събрание и ПГ да запознава ПС на ДГИ - СДС с предстоящите за приемане от Народното събрание закони.

3. Местните организации на ДГИ - СДС да подготвят срещи по места с членове на ПС на ДГИ - СДС с народния представител и с кметове. Сериозно внимание да се обърне на организацията на тези срещи, като за тях ПС на ДГИ - СДС да бъде уведомен най-малко десет дни преди тяхното провеждане.

4. При провеждане на мероприятия от местен характер - чествания, събори, откриване на изложби, театрални сезони, срещи с представители на други партии от коалицията и др. подобни, председателите на МК да уведомят ПС на ДГИ - СДС.

5. Особено внимание да се обърне на работата с общинските съветници и кметовете - членове на ДГИ - СДС, изясняването на основните въпроси, касаещи решаването на проблемите на общините, както и активните им действия за формиране на решения ще спомогнат за укрепване позициите на СДС.

6. Разработване на критерии, по които да бъдат предлагани членове на ДГИ - СДС за народни представители, кметове и общински съветници. Местните организации, в които членуват професионално изявили се специалисти /мениджъри/, да следят за тяхното развитие.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 10 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЪЮЗА НА ЗЪБОТЕХНИЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ ПО ПОВОД НА ЗАКРИВАНЕ НА ЗЪБОТЕХНИЧЕСКАТА ЛАБОРАТОРИЯ В ПАЗАРДЖИК. Документът е адресиран до председателя на Министерския съвет, до председателя на Комисията по здравеопазване на Народното събрание, до министъра на здравеопазването, до средства за масово осведомяване.

На 1 март 1994 г. Общинският съвет /ОбС/ - Пазарджик, прие решение Nо 2 за закриване на Зъботехническата лаборатория в града. Въз основа на това решение бе издадена заповед No 527/2 март 1994 г. на кмета на Пазарджик. В двата документа по един и същи начин се разпорежда закриване на Зъботехническата лаборатория и прекратяване на трудовите правоотношения с всички работещи в нея.

Пренебрегнати са действащите нормативни актове: Закон за народното здраве, Постановление на Министерския съвет /ПМС/ No 187/1991 г., Постановление на Министерския съвет /ПМС/ No 30/1994 г., както и отраслово споразумение между Министерство на здравеопазването /MЗ/ и синдикатите.

Става въпрос за грубо погазване на законността от страна на Сесията на ОбС и кмета на Пазарджик, поради което /СЗБ/ Съюзът на зъботехниците в България /СЗБ/ сезира Окръжната прокуратура в Пазарджик за намеса по реда на надзора за законност.

Ликвидацията на Зъботехническата лаборатория има антисоциален характер. От близо три месеца лабораторията не е била в състояние да изработва зъбопротезни конструкции, а след ликвидацията се отнема правото на гражданите да получават безплатна медицинска помощ в държавните заведения, което противоречи на чл. 1 ал. 1 от Закона за народното здраве.

СЗБ категорично се противопоставя срещу незаконните актове на Общинския съвет и общинската администрация в Пазарджик и се обявява в защита на конституционното право на всеки български гражданин на безплатна медицинска помощ в държавни здравни заведения.

СЗБ настоява за ясна програма по реформите в здравеопазването и ще участва активно в провеждането й.

СЗБ ще сезира съответните синдикални организации за провеждане на протестни действия.

СЗБ е уверен, че ще срещне разбиране и подкрепа от цялата българска общественост и институции.

Настоящата декларация е приета на разширено съвещание на Управителния съвет /УС/ на СЗБ и председателите на регионалните дружества, състояло се в гр. Плевен на 25-27 април 1994 г.

София, 25 април 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 11 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ /ЧАСТ ПЪРВА/ "ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ В НАЦИОНАЛНАТА ПОЛИТИКА НА БЪЛГАРИЯ" НА СЪЮЗНИЯ СЪВЕТ НА СЪЮЗ "ЗАПАДНИ ПОКРАЙНИНИ".

Напоследък Западните покрайнини все по-често стават обект и тема на политически действия и публично обсъждане. За Съюза "Западни покрайнини" това е само едно добро начало след десетилетия незаинтересованост и забрава. Съдбата на българските земи, наречени Западните покрайнини, и тяхното население в бивша Югославия днес категорично трябва да получи мястото си сред основните проблеми на държавната национална политика. Отношението към тях, макар да не са големи по размер и численост, придобива значението на критерий за зрелост и за последователност на националната политика, защото са единствената българска територия извън границите, в която все още е възможно да се съхрани българската национална идентичност на населението.

Съюзът "Западни покрайнини", като родолюбива неполитическа организация на бежанците и на преселниците от тези покрайнини, е дълбоко убеден, че само единен държавен подход към проблема, неповлиян от партийни пристрастия и конюнктурни съображения и отчитащ както историческите, така и съвременните реалности, може да разчита на успех.

I.

Грабителският Ньойски договор е подписан на 27 ноември 1919 г. От България е откъсната и предадена на Кралството С.Х.С. крайгранична ивица земя с компактно българско население от Царибродско, Босилеградско, Трънско и Кулско - общо 1500 кв.км със 107 селища, 123 училища и 45 черкви. Изкуствената държавна граница засяга съдбата на над 120 000 души /включително от Струмишко/, разделя родители и деца, села и дворове. Огромни маси от това население стават бежанци, оставили дом, близки, имот, роден край, за да не живеят в чужда държава.

Окупацията на Западните покрайнини от войските на Кралство С.Х.С. е извършена на 6.11.1920 г., без да се изчака решението на международната комисия, назначена съгласно договора в Ньой за окончателното определяне на границите. С това се слага началото на денационализацията и на асимилацията на българското население. Този процес протича постепенно, но неотклонно, за жалост твърде успешно повече от 70 години.

По данни на официалните преброявания на населението през 1961 г. българите в бивша Югославия са били 63 000 души, през 1971 г. - 58 000 души, а през 1991 г. са само 25 000 Души. В Цариброд /Димитровград/ до началото на шестдесетте години населението, с изключение на единици, изцяло беше българско, а днес за българи са се определили 52%, за югославяни - 22%, за сърби - 22%, и 4% други. Или близо 48% от населението е денационализирано или сърбизирано. С родови корени сръбски семейства не е имало.

Тези цифрови измерения отразяват не само общия продукт на денационализацията и на асимилацията, но и на ерозията на националното самосъзнание и на българския език, загубата на националната историческа памет, отчуждението от българската национална култура и бит.

Посоченият процес през отделни периоди на 73-годишната история има своите особености в условията, факторите и механизмите, но посоката и целта му остават непроменени. В периода 1920-1941 г. се провежда открита насилствена асимилация и сърбизиране на населението. Приетият на 20 декември 1920 г. Закон за защита на държавата, известен като "Обзнана”, е тяхното начало и правно основание. Този закон не признава националните малцинства и задължава българите да приемат сръбски имена и презимена, а децата да учат в сръбски училища. На физически и психически терор, репресии, преследвания се подлагат всеки протест и национална проява на българите, отстояващи открито българската си принадлежност. Особено остри и безкомпромисни те са по отношение на патриотичната интелигенция и на свещеничеството. Има данни за около 1200 души, убити през този период.

Връщането на Западните покрайнини в държавните граници на България в периода 1941/1944 г. спира процеса на асимилацията, но не може изцяло да преодолее нанесените поражения. След Втората световна война, когато по силата на Парижкия договор покрайнините остават отново в границите на Югославия, асимилацията продължава, но в нови условия и с нови методи. Конституцията на Федеративна република Югославия наред с другите народности признава наличието и на българска народност и става основание за предоставянето й на определени национални права. До 1948 г. /когато отношенията между двете страни са относително добри/ някои от тези права се осъществяват на практика. Но и през този период по един или друг начин е преследван всеки глас на защита на вековната българска принадлежност на тези селища и земи. С влошаването на държавните отношения след 1948 г. се засилва асимилационният натиск върху населението и прилагането на репресивни мерки: психически и физически тормоз, осакатявани или убити, всред тях и деца-ученици; осъдени или без съд пълнят затворите и концлагерите. Българите от Западните покрайнини процентно са на второ място сред концлагеристите по национална принадлежност. Както се вижда от посочените факти, точно през този период и денационализацията, и асимилацията се ускоряват и бележат най-високите си стойности.

ІІ.

Причините, факторите и формите на интензивното обезбългаряване на Западните покрайнини, от началото и особено след 50-те години, са много и различни: икономически, политически, социално-психологически, но действат като добре съгласуван процес. Те могат да се синтезират по следния начин:

- Основната причина за обезбългаряване в Западните покрайнини е денационализаторската и асимилаторска държавна политика на Югославия, която не зачита клаузите на Всеобщата декларация за правата на човека на ООН, на Европейската конвенция и на Хелзинкските споразумения, както и на собствената си конституция.

- Улесняващ фактор за обезбългаряването в Западните покрайнини е изкуствената държавна граница и налаганите всевъзможни пречки за контакти с България - роднински, културни, икономически. С прекъсването на естествените им връзки със стопанските центрове - София, Перник, Кюстендил, те са лишени от поминък и прехрана.

- Съзнателната държавна политика за задържането на икономическото развитие на тези краища, заедно с естествената им отдалеченост и изолираност от центровете в Сърбия, водеха и в значителна степен доведоха до тяхното обезлюдяване поради изселването на населението във вътрешността на Югославия и извън нея с цел поминък и прехрана. Съвсем естествено напусналите родните краища и живеещи между сърби и други националности губят българската си национална идентичност. Останалите да живеят в покрайнините са подложени на силен асимилационен натиск предимно чрез перфидни форми и методи.

Според конституцията и законите на страната българите имат право да учат в държавните училища на майчиния си език, но от 1983 г. българският език вече не се използва като основен език при обучението в Цариброд, а от 1986 г. - и в Босилеград, а се изучава като чужд език. Обучението във всички училища, включително и в детските градини, се провежда на сръбски, а в свидетелствата той се записва и като майчин език. Властите твърдят, че това е резултат от доброволния отказ на населението от българския език като основен в обучението. В подкрепа на тази теза са били инспирирани допитванията до родителите и до обществени организации. В Босилеград в такова допитване са участвали 20 души, които под страх от репресии са дали своето съгласие.

- В нарушение на чл.чл.46,47 на конституцията на Социалистическа република Югославия /СРЮ/ в областта на информацията и на културата се използват най-различни средства, за да се откъсне това население от българската култура, книжовност и история. В тези краища не се разпространяват български вестници и други периодични издания, на много места не се улавя сигналът на българската телевизия. Десетки години населението не е слушало българско поетично и друго художествено слово, българска народна и гражданска песен, произведения на оперното и друго музикално творчество в непосредственото изпълнение на професионални художествени състави. Обратно, тоталното въздействие на сръбската национална култура деформира българското национално самосъзнание, проправя пътя за неговото сърбизиране.

- Православните църкви в покрайнините са подчинени на сръбската патриаршия. В същото време православните църкви на други малцинства принадлежат към съответната автокефална църква. Например в Банат действат 35 румънски църкви. За съжаление Българската православна църква досега нищо не е направила, за да се съхранят българските православни църкви в Западните покрайнини.

- Разрушават се, променят се или се сърбизират исторически и културни паметници, които имат чисто български характер. Променени бяха българските имена на улиците и на училищата с имена на сръбски исторически личности и събития. Обезличава се българският характер на най-големия исторически и културен паметник в Западните покрайнини - Погановския манастир. Премахнат е паметникът на Къню Дошев в Босилеград. Изчезнаха гробовете на българските офицери, защитавали града през 1913 г. Напълно са заличени военните гробища в Цариброд и е взривен паметникът на българските войници в града. Почти е разрушена костницата с останките на българи и на сърби от Сръбско-българската война от 1885 г. в Нешково край Цариброд. В гражданското гробище в Цариброд съзнателно и злонамерено се чупят старите паметни плочи от гробове, на които има надписи на български език. Напълно разрушен е манастирът в с.Изатовци, Царибродско, и на негово място е построен овчарник. Училището в с.Извор - едно от най-старите в Босилеградския край, също е превърнато в овчарник. От редица по-малки манастири и параклиси по р.Драговищица в Царибродско и в Трънско са останали само руини.

- Чрез преместване на родилните домове от Цариброд и от Босилеград в общини с преобладаващо сръбско Население родените българчета от Царибродско, Трънско и Босилеградско по документите за раждане се вписват, че са сърби, родени в Пирот, Сурдулица, Бабушница.

- Откъсват се селища от общини с чисто българско население и се присъединяват към общини, населени със сърби. По този начин в административните единици българите изкуствено се превръщат в малцинство - позиция, удобна за денационализация.
Например към община Бабушница са присъединени селата Звонци, Нашушковица, Пресека, Берин извор, Ракита, Вучидел, Ясеновдел; към Пирот - селата Славиня, Власи, Държина; към Сурдулица - селата Божица, Топлидол, Палля, Клисура, Кострашевци, Драинци, Стрезимировци. Където е възможно, се изменят изговорът и правописът на българските имена на селищата: вместо Босилеград - Босилград, вместо Звонци - Звонце. В този стил бяха променени женските презимена, например вместо Иванка Иванова - Иванов Иванка. Значителни промени са внесени в българската именна система чрез широкото навлизане на типично сръбски имена, като например - Зоран, Драголюб, Милорад, Оливера, Весна и др.

- С псевдонаучни средства усилено се работи да се докаже и лансира тезата за историческо обособяване и наличие на сърбо-шопски етнос, който населява не само Западните покрайнини, но и територии далеч на изток от сегашната българо-сръбска граница. Целенасочено се формира съзнание в българите от бивша Югославия, че тяхна родина винаги е била и ще бъде Сърбия. За целите на денационализацията успешно беше използвана изкуствено създадената националност "югославянин".

- В процеса на денационализация и асимилация твърде значителна роля имат създадената и умело поддържана социалнопсихологическа атмосфера на страх открито да се изявява и отстоява българският национален дух. Терорът и репресиите срещу националните прояви на населението през периода 1948-1956 г. имат решаваща роля за създаването на този страх, за пречупване на съпротивата срещу асимилацията у значителна част от това население. За това особено допринася системната, десетилетия продължаваща антибългарска пропаганда, в която акцентът винаги се слага върху черните военни страници на историята и за тях се обвинява единствено българският народ. Страхът се поддържа и от моралния психически и физически тормоз, от случаите на съдебно преследване и скрити заплахи, които се срещат и днес.

- Местните власти и държавни органи всячески пречат бежанците да се завърнат в домовете си, да стопанисват собствените и наследствени имоти, които са запустели или заграбени, да възстановят връзките с роднини и близки след многогодишна раздяла и насаждано отчуждение между тях.

- За обезбългаряването на Западните покрайнини твърде успешно работи поведението както на откритите и убедени сърбомани, така и на онези, които чрез участието си в органите на властта и на управлението и по силата на лични користни интреси стават активни субекти на асимилационния натиск. Ролята им в този план е двояка: участието им в органите на властта и в управлението създава видимост за самоуправление, а следователно и за спазването на малцинствените права; в същото време личният интерес и привилегиите ги превръщат в проводници на добре камуфлирана асимилаторска политика.

/Пресслужба "Куриер"/

15:00:00  
11.05.1994 година

Редактори: Нина Гаврилова
                    Цанка Стойчева - деж. ред.
Технически изпълнители: Цвета Любомирова
                                           Маргарита Анева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!