София, 11 май 1993 година
Брой 90 /877/
Главен редактор: Стефан Господинов
София, 11 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ИЗЯВЛЕНИЕ НА СЪПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ ДОЦ.Д-Р СТОЯН ЧАКЪРОВ ПО ПОВОД НА РЕГИСТРАЦИЯТА НА СЪЮЗА ОТ ФИРМЕНО ОТДЕЛЕНИЕ НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД НА 7 АПРИЛ 1993 Г. С ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО ОТ ТРИМА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛА ПЕНЧЕВ, ГЕОРГИ ДИНЧЕВ И СТОЯН ЧАКЪРОВ, И НА РЕШЕНИЕТО НА ВЪРХОВНИЯ СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НА 27 АПРИЛ 1993 Г. ЗА РЕГИСТРИРАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ С ГЛАВЕН СЕКРЕТАР И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЗНС АНАСТАСИЯ МОЗЕР.
На 7 и 8 ноември 1992 г. две политически партии - БЗНС - Никола Петков и БЗНС-единен, обединиха своите усилия и воля, за да възстановят един-единствен Български земеделски народен съюз /БЗНС/. Това стана след предварителни политически споразумения между постоянните присъствия на двата съюза, утвърдени от върховните им съюзни съвети и приети от конгреса. В тях много ясно е казано, че БЗНС се възстановява на конгреса, като след неговото успешно осъществяване БЗНС-единен ще прекрати своята дейност като юридическо лице, а БЗНС - Никола Петков ще се влее с целия си членски състав във възстановения съюз.
Естествената юридическа последица от тези политически споразумения беше БЗНС да се регистрира като нова политическа организация и двете обединяващи се организации да прекратят юридическото си съществуване - БЗНС-единен чрез прекратяване на дейността си, а БЗНС - Никола Петков - поради вливане в БЗНС.
Вместо да бъдат изпълнени конгресните решения и БЗНС да бъде регистриран незабавно по този единствено законен начин, група николапетковисти около Анастасия Мозер започна мъчителни усилия да регистрира съюза чрез просто преименуване на БЗНС - Никола Петков. Този процес продължи цели пет месеца след конгреса от 7 и 8 номеври 1992 г. и подложи на сериозно изпитание вярата и надеждата на хилядите сдружени земеделци за едно истинско и достойно обединение. Заедно с това започнаха все по-ясно да се проявяват и тенденциите за безцеремоно и понякога арогантно отстраняване на членовете на БЗНС-единен от обединителния процес. Много от най-способните и млади хора от този съюз останаха настрана от процеса. Значителна част от тях просто безшумно се оттеглиха от участие в политическия живот, отвратени и разочаровани от изпразването на обединението от съдържанието му. Още преди да бъде законно регистриран, БЗНС, управляван от хората около Мозер, тръгна към политическа и физическа депопулация. Дружбите застрашително започнаха да намаляват членовете си, а организацията като цяло бързо започна да губи повишения си след конгреса авторитет сред обществото.
Естествен завършек на този процес беше напълно основателното решение на софийския градски съд да откаже регистрация на БЗНС чрез преименуване на БЗНС - Никола Петков по фирмено дело номер 2274 от 1990 г.
Силно обезпокоени за обединителния процес и водени от задължението да изпълнят точно конгресните решения, група земеделци регистрираха БЗНС по единствено законосъобразния начин, отговарящ и на политическите споразумения - като нова политическа организация. За да дадат възможност за по-натъшно изпълнение на конгресните решения за вливане на БЗНС - Никола Петков и закриване на БЗНС-единен, те не регистрираха лидер, а председателство на БЗНС.
Вместо да използва тази последна възможност за консолидация на земеделските сили, групата на Мозер се впусна в яростни атаки и безпрецедентна кампания на охулване на учредителите чрез клевети и нелепи лъжи във в. "Земеделско знаме". Противно на всякакъв ред и законност, тази група си позволи да окупира и заграби за себе си Съюзния дом на ул. "Врабча" номер 1. По същия незаконен начин от тях беше присвоена и редакцията на вестник "Земеделско знаме".
В тази сложна обстановка за голямо съжаление не се ориентира правилно и Върховният съд. Със свое решение от 4 май 1993 г. той отмени решението на софийския градски съд по иска на БЗНС - Никола Петков за преименуване и му даде името БЗНС. С това решение, дълбко противоречащо на политическото споразумение между БЗНС - Никола Петков и БЗНС-единен, Върховният съд създаде и сложен юридически казус, тъй като разреши регистрация на име, което вече е дадено от софийски градски съд по фирмено дело номер 7697 от 5 април 1993 г. на друга политическа организация и е вписано в регистъра за политическите партии. По този начин в момента съществуват две различни политически организации с едно и също име.
На своята пресконференция от 4 май 1993 г. хората на Мозер отново си послужиха с груба лъжа, манипулирайки общественото мнение и заблуждавайки средствата за масово осведомяване. Говорителят Стефан Личев обяви, че Върховният съд бил отменил регистрацията на БЗНС със съпредседатели Пенчев, Динчев и Чакъров, което няма нищо общо с истината. По-горе се каза кое решение и по кое фирмено дело е било отменено.
Отново хиляди земеделци бяха излъгани, обезверени и напълно объркани. Все по-ясно става, че групата около Мозер никога не се е стремяла към истинско обединение. Целите й са били да придобие името БЗНС, Съюзния дом на ул. "Врабча" номер 1 и редакцията на в. "Земеделско знаме". Само за съдбата на хилядите честни и достойни членове на БЗНС-единен тази група никога не се е интересувала. Това личи много ясно и в писмената защита на адвоката на БЗНС - Никола Петков Христо В.Данов. В нея той твърди, че във възстановителния процес е имало само една партия - БЗНС - Никола Петков, и че членовете на БЗНС-единен като физически лица можело да бъдат приети, ако желаят, в БЗНС - Никола Петков.
Разбира се, подобно споразумение никога не е имало, а и никога подобно унизително условие не би било подписано от членовете на Постоянното присъствие на БЗНС-единен. Твърденията на адвоката Данов обаче много ясно показват що за обединение е целяло още от самото начало ръководството на БЗНС - Никола Петков - проста асимилация на една по-многобройна политическа организация от друга по-малка, за спекулативните цели на нейната лидерска върхушка.
Трудно може да се опише разочарованието на истинските земеделци от такова "възстановяване" на земеделското единство.
Ние осъждаме подобно политическо поведение, опиращо се на лъжи, инсинуации, измами и узурпации. Твърдо вярваме, че земеделците, които искрено желаят обединен и силен земеделски съюз, ще разберат много скоро кой към какво се стреми и кой се бори за истинско единение на земеделските сили. Вярваме, че и по юридически път истината и законността ще възтържествуват и Българският земеделски народен съюз ще застане твърдо на своето място в борбата за демокрация и свобода в Република България.
София, 10 май 1993 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 11 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ "ДА ЗАЩИТИМ СОЦИАЛИСТИЧЕСКИТЕ ЗАВОЕВАНИЯ" НА ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА БЪЛГАРСКА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ НА ТРУДА, УЧРЕДЕН НА 16 АПРИЛ 1993 Г. В СОФИЯ. Документът е адресиран до средства за масова информация.
След 10 ноември 1989 г. в България се появиха политически партии и движения. Установиха се няколко правителства, които се надпреварваха кое повече да ликвидира социалистическите завоевания на българския народ след 9 септември 1944 г. Особено изпъкна в ликвидаторската и реставраторската дейност правителството на Съюза на демократичните сили /СДС/. Народното събрание се оказа един ялов парламент, в който депутатите се занимават с всичко, но не и с благосъстоянието на трудовия народ. Алфата и омегата на това и на предишното Народно събрание се оказа пълната реставрация на капитализма. Резултатите не закъсняха - безработица, глад, мизерия, проституция, престъпност, многократно увеличение на цените, ликвидиране на някои социални придобивки за болшинството от населението. Появи се и жълтата гостенка и други болести, които от десетилетия бяха забравени у нас. Българският народ се оказа в положение на борец, поставен в партер. Никоя от политическите партии, може би с изключение на БКП, не защитава неговите права и продобивки, постигнати в периода на социалистическото строителство /9 септември 1944 г. - 10 ноември 1989 г./.
СДС, БСП и ДПС така се компрометираха в очите на трудовия народ, че ще останат в историята като съвременните разрушители на отечеството ни.
Отчитайки тези реалности в настоящия момент, на 16 април 1993 г. група ентусиасти на заседание учредиха Инициативен комитет /ИК/ за учредяване на Българска социалистическа партия на труда /БСПТ/. Мнозинството от тях са напуснали БСП, несъгласни с нейната политика, с нейната социалдемократизация. Решено беше учредителният конгрес да се проведе на 29 юни 1993 г. в София. Телефон за връзка с БСПТ: 32-39-66 - София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ИК НА БСПТ:
Ивайло Денчев
София, 7 май 1993 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 11 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ ПО ПОВОД УЧРЕДЯВАНЕТО НА СЪЮЗ НА БОРЦИТЕ ПРОТИВ ФАШИЗМА, КАПИТАЛИЗМА И ИМПЕРИАЛИЗМА НА 8 МАЙ 1993 Г. В СОФИЯ. Документът е адресиран до средства за масова информация.
На 8 май 1993 г. в София се проведе Учредителен конгрес за създаване на Съюз на борците против фашизма, капитализма и империализма /СБПФКИ/.
На конгреса присъстваха ветерани, които са взели активно участие в антифашистката борба от 1923 г. до 9 септември 1944 г. и в Отечествената война, до пълния разгром на хитлерофашистка Германия на 9 май 1945 г. Също така участваха младежи и девойки, които водят борба против опитите на БСП и СДС да реставрират капитализма и да сменят социалистическата система с капиталистическа под формата на "гражданско" общество. СБПФКИ е организация, в която ще участват всички членове на организации, които взеха участие в антифашистката борба: БРП /сега БКП/, БЗНС, PMC /сега младежките организации/, БСДП, БРСДП, ОФ /сега Отечествен съюз/, Звено, безпартийни.
Ръководствата на комитетите на СБПФКИ се състоят от по равен брой представители от тези организации на всички нива. Председател ще бъде този, за когото ще гласуват най-много делегати.
Основна задача на СБПФКИ ще бъде да води борба против реставрацията на фашизма, манархията, капитализма, империализма, тероризма и насилието в Република България. СБПФКИ е за продължаване на строителството на социализма. СБПФКИ ще се бори за запазването и защитата на паметниците и на паметните плочи на изявени дейци в антифашистката борба и тези на славната Червена /Съветска/ и руска армия, които символизират българо-съветската и българо-руската дружба и приятелство. Червената армия не е поробител, както искат да я изкарат фашистите, тя беше освободителка на народа ни от игото на монархофашизма и капитализма и не случайно беше посрещната от народа ни с хляб и сол.
Конгресът единодушно избра Централен комитет на СБПФКИ от 51 души, Бюро от 11 души и Централна контролно-ревизионна комисия /ЦКРК/ от 7 души.
Конгресът избра за председател на ЦК на СБПФКИ ветерана от войната Славчо Стойков Станчев. За заместник-председатели бяха избрани Адриана Пенчева, проф. Томо Николов Василев, Васил Винчев и за членове на бюрото: Еленко Димитров Мановски, д-р Любомир Стоименов, Драган Миланов Гелев, Васил Койчев Ялъмов, Христо Желев Бошнаков, Димитър Тодоров Димитров и Николай Филипов Стоянов. За председател на ЦКРК на СБПФКИ беше избран Петър Асенов Хаджипетров.
За заместник-председатели на ЦКРК на СБПФК бяха избрани Атанас Маринов Шага и Атанас Петров. За членове на ЦКРК бяха избрани: Мария Куртакова, Софка Петрова, Венета Стефанова и Гани Драгиев Ганев.
СБПФКИ ще се бори за запазването и укрепването на световния мир.
Призоваваме всички другари и другарки, на които са скъпи мира, социалистическите ценности, спокойствието на трудовите хора, да се включат в създаването на комитети на Съюза на борците против фашизма, капитализма и империализма във всички населени места в страната ни.
За справки се обаждайте на следните адреси:
Софийска област,
Община Бобов дол,
село Голям Върбовник, ПК 2690,
Славчо Стойков Станчев - председател тел. ХХХ.
София,
ул. "ХХХХХХХХХХ", бл. ХХ, вх. Х, ап.ХХ,
Проф. Томо Николов Василев, тел. ХХ-ХХ-ХХ.
София - 1582,
жк "Дружба-2", 5 част, бл. ХХХ, вх. Х, ет.Х,
Адриана Павлова Пенчева.
София, 8 май 1993 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЦК НА СБПФКИ: Славчо Стойков
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 11 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ "ГОЛЕМИТЕ ИЛЮЗИИ" /ЧАСТ СЕДМА "МРЪСНИ СДЕЛКИ, ИЛИ ИМПЕРИЯТА СЕ ЗАВРЪЩА"/ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА В ЕВРОПА СЛЕД 1989 ГОДИНА НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪЮЗА ЗА ТЪРНОВСКА КОНСТИТУЦИЯ ДИМИТЪР ПОПОВ.
Рухването на Съветската империя остави САЩ в положението на самотна свръхсила. Както древните гладиатори, те бяха водили трудна борба със своя съперник, нанесли му бяха многобройни кървави рани и най-накрая го бяха повалили на земята. Поставили крак върху гърдите му, те смачкаха остатъците от бронята на противника си и опряха меч в гърлото му. Милиони онеправдани и озлобени човешки същества от бившата империя, запълнили световната арена, крещяха: "Убий го!". Но САЩ не довършиха своя съперник. В света на международните отношения зейна една голяма празнота, която можеше сериозно да дестабилизира деликатното равновесие на силите. А това равновесие е компонент не само от военна мощ /тя е твърде преходна/, а също. така от икономическо могъщество и политическо влияние. Така от позлатените врати на Екатерининската зала в Кремъл се появи отново светата Рус, със своите стари символи и нови амбиции. Появиха се Украйна и Беларус, свободните балтийски страни, а също и няколкото тюркски републики в Средна Азия. По този начин международният вакуум беше отново запълнен, а вътре, в условните вече граници на бившата империя, беше създадено ново равновесие от подозрителни и дори враждебни една към друга държави.
В глобалната си стратегия САЩ не можеха да не държат сметка за двата икономически и политически гиганта - Европейската общност и Япония. Обединена Германия зае доминиращо място в ЕО със своя огромен икономически потенциал и с политиката си за консолидиране на себичните интереси на страните от общността. Така например само за настоящата и следващата 1994 г. ЕО осъществява поредната си трета програма в областта на научноизследователската и технологичната дейност /НИТД/ в размер от 4,5 млрд. долара. В същото време конвергенцията между японския и западноевропейския капитал протича изключително динамично. Кредиторското положение на Япония на финансовия пазар на ЕО се изчислява от порядъка на 100 млрд. долара. Японските инвестиции в Западна Европа са 16 пъти повече от западноевропейските в Япония, а японските предприятия там надхвърлиха отдавна 500 единици. От тях над 120 са във Великобритания, над 100 във Франция, над 80 в Германия, над 40 в Испания, над 30 в Белгия и т.н.
Положението на Япония на икономическа свръхсила в Югоизточна Азия и Тихоокеанския район е неоспоримо. Само по производство на микроелектроника и на технологии за нея Япония, Хонконг, Тайван, Сингапур, Малайзия и Южна Корея произвеждат над 90 на сто от световната продукция.
Обобщено позициите на трите икономически блока се характеризират по следния начин.
1. В областта на фундаменталните изследвания американците са значително по-напред в сравнение със западноевропейците и японците.
2. По отношение на промишленото производство югоизточноазиатските страни и Япония ся изградили мощности, които в близко бъдеще ще са способни да осигурят изцяло потребностите на световния пазар.
3. В областта на програмното осигуряване японците са все още зависими от творчеството на американци и европейци.
В благоприятно отношение са страните от Югоизточна Азия и за ресурсите от работна сила.
Достатъчно е да добавим още, че като цяло БНП на ЕО ще нараства до 2000 г. средногодишно с 3 на сто, на САЩ - с около 3 на сто, и на Япония - с около 4 на сто.
Без да споменаваме Индия с нейния внушителен човешки и икономически потенциал, не можем да пренебрегнем Китай, който с големи крачки върви към едно бъдеще на континентална и регионална свръхсила. Тази страна, която преди две години надхвърли 1 милиард и 100 милиона население, в своята дейност поставя икономиката пред политиката. Може би едно от съвременните чудеса е, че Китай се самоизхранва. Макар че средният доход на китаеца е по-малък от този на руснака, той има няколко пъти по-голяма покупателна способност поради разликата в цените. Годишният брутен прираст на Китай е около 12 на сто. В пълния смисъл на думата Китай се разширява - засега към бреговете и към морето. През 1997 г. той ще си възвърне Хонконг, а вероятността да образува някакъв вид конфедерация с Тайван е твърде голяма. Предстои разработването на богатите петролни находища в Южно Китайско море. Китай разполага и с модерна, технологично обновена военна промишленост, която произвежда съвременни конвенционални оръжия. Като идеология комунизмът в Китай, както и този в бившия Съветски съюз, служи на национални цели. Освен това той все повече поема в себе си духа на китайското село и на хилядолетните традиции на китайския народ.
Това в общи линии е съвременното разположение на силите на световната арена. Как в този контекст ще се впише глобалната политика на САЩ? На този въпрос отговор дават действията на американската политика през последните две-три години. Те стават все по-дружелюбни към Русия и към сравнително бързото й възстановяване като реална велика сила. Още по времето на Горбачов и на Буш тази тенденция взе видим характер, а с идването на власт на администрацията на президента Клинтън тенденцията се превърна в целенасочена политика. В центъра на тази политика се поставя мотивът за заздравяване на демократичния процес в Русия, за запазване на Елцин на кормилото на руската държава като гарант на този процес и накрая - за създаване на условия за по-бързото включване на Русия в състава на голямата седморка, т.е. тя да прерасне в голяма осморка. Разбира се, мотивът е този и партньорите на САЩ в Европа, Азия и Америка не могат да възразяват. Истинската причина обаче за тази американска припряност е създаването на едно ново равновесие на силите, в което интересите на САЩ не само да бъдат запазени както досега, но и водещата им роля в световния концерт да бъде обезпечена и в началото на следващото столетие. А опасност от нарушаване, дори от подриване на интересите на САЩ в Европа и в Далечния изток, е съвършено реална с оглед на вече изложените позиции на ЕО, Япония и Китай. Ето защо контратежестта на ЕО за Европа и на Япония и Китай за Далечния изток може да стане само една възстановена, силна и демократична Русия, мълчаливо приела ролята на по-малък партньор на САЩ. Та нима заради сините очи на Елцин Седморката изсипа така небивало щедрата помощ от над 40 млрд. долара в ръцете му? И ще последват и други оферти /ако вече не са дадени/, които ще гарантират на Русия и други традиционни интереси. Не случайно Германия, макар и твърде внимателно, се опитва да контрабалансира тази американска устременост с даване на икономически и други преференции на Украйна.
Дали американците заложиха на добър кон, ще се види по-нататък. Събитията в страна като Русия винаги са били трудно предсказуеми. Освен това тя е страна, която половин хилядолетие прокарва една и съща имперска политика, благоприятствана в своето разширение от необятни територии и липса на морски прегради.
Пред очите на гърчещите се в икономическа криза народи от Източна Европа, както и в неспокойния район на Близкия и на Средния изток Великите сили се ангажират в мръсни сделки и започват една нова подялба на света, като очертават нови сфери на интереси.
Къде е мястото на България в това раздаване на картите и можем ли да запазим националния интерес и суверенитета си незасегнати?
Върху цялостната ни политика през следващите години все по-силно въздействие ще оказва Русия, с която ние все още икономически сме силно обвързани. Политическото й присъствие в страната ни има вековни традиции. Следователно с основание можем да се безпокоим, че Империята се завръща, този път с благословията на най-великата демокрация. Въпреки това една стабилна вътрешнополитическа обстановка, подсигурена от далновидна и последователно провеждана политика на увеличаване на присъствието на частната собственост в българската икономика и на пълното и безусловно връщане на земята в реални граници на българските селяни, ще може да даде време и пространство на българските държавници да изградят собствени баланси за страната ни в региона и в Европа. Задължително условие, сине ква нон, е възстановяването на ТЪРНОВСКАТА КОНСТИТУЦИЯ като гарант на традиционната българска парламентарна демокрация. Значителното увеличаване на частната собственост като присъствие в икономиката на страната и особено възраждането на частното селско стопанство върху съвременна основа отново ще изведат на бял свят голямата и спасителна за България сила на земеделското движение. Обединението на всички земеделски съюзи и течения в едно голямо Сдружение на земеделските съюзи ще промени коренно обстановката в страната и нейното международно положение.
Не трябва да се забравя и един друг знаменателен факт. Цялата история на Българския земеделски народен съюз е пропита от идеята и борбата за защита и възстановяване на ТЪРНОВСКАТА КОНСТИТУЦИЯ. Така беше в трагичното време през 1919 г. Така беше и през 1931 г. Така стана и на 2 септември 1944 г. Така ще стане и в нашето днешно неспокойно време. Макар че събитията не могат да се повтарят буквално, то историческият процес в края на краищата винаги извежда на водещи позиции онази политическа сила, която традиционно и последователно от български позиции е отстоявала интересите на народа и държавата.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 11 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКИ АНАЛИЗ /ЧАСТ ВТОРА - ПОСЛЕДНА/ "ПОСТКОМУНИЗМЪТ - РОЖБА НА РЕВОЛЮЦИИ "ОТГОРЕ" НА ГОВОРИТЕЛЯ НА НОВА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ИВАН ЦЕНОВ.
И така. Каква беше системата, в която живеехме? Какво представлява социализмът на XX век?
Първата аксиома, която трябва да приемем, е, че комунизмът, колкото и еднакъв да изглеждаше външно, силно се различаваше както във времето, така и в пространството. Един беше той в Русия по времето на военния комунизъм, друг беше при Сталин, трети при Брежнев, четвърти при Горбачов. Един беше социализмът например в 1968 г. в Чехословакия, друг беше в същата година в СССР, трети в Китай и т.н. Напразни бяха усилията на комунистическите вождове да се преборят с основния атрибут на социума - плурализма!
Втората аксиома е, че Сталиновият социализъм, социализъм в чист вид, социализъм, основан на уникален феномен - тотална държавна собственост, е пример за неустойчива система, каквато може да се наблюдава само в условията на пълна изолация от останалия свят и тотален вътрешен терор, т.е. само при съществуването на "желязна завеса" и концентрационни лагери. Не случайно, когато Сталин подозира заговор срещу себе си, намира повод да заяви на приближените си: "Слепи сте като новородени котета, какво ще правите без мен?" Когато наследниците на Сталин премахват масовите лагери, когато социалистическият лагер се "отваря" към външния свят, тогава започва "ерозията" на социализма, тогава започва началото на края на социализма.
Сега вече сме готови да покажем непротиворечивостта на изложените по-горе факти.
В своето развитие социализмът създава класа на собственици. Тук не става въпрос за "новата класа" на Джилас, класата на псевдособствениците, класата на "бюрократите", които се бяха хванали здраво за социалистическата доктрина и се задоволяваха с различни "тарикатлъци", за да си извоюват някои по-едри или дребни битови придобивки. "Бюрократите" по същество не се отличаваха от огромната част от населението, която, като се започне от повика "Направи си сам!" и се стигне до корупцията и кражбата, участваше масово в създаването на една "икономика в сянка", характерна за всички икономики, но достигнала до печални рекорди в условията на "зрелия социализъм" /г-н Живков!/. Тук става въпрос за "най-новата класа", класата на тази част от висшата партийна, стопанска и полицейска номенклатура, която установи пряка финансова и стопанска връзка със "специфични" среди от външния свят. Тази връзка "отвори" социализма. Тази връзка се роди от необходимостта да се поддържа икономическото и военното равновесие на фона на научно-техническата революция на Запад и на относителния застой на Изток. Така се стигна до естествената развръзка. Комунистическият елит пръв опита от "съблазните" и се "поквари" безвъзвратно. И както се казва, "апетитът идва с яденето ". Връзките със Запада се разширяват. Трудно е да се дадат точни данни за размерите на тази "втора икономика", но някои източници твърдят, че към края на миналото десетилетие делът й възлиза на една трета от цялата икономика. Не е трудно да се досетим, че към "отраслите" на "втората икономика" намират достойно място трафикът на наркотици, контрабандна търговия с оръжие, търговия с ембаргови стоки, търговия със стратегически суровини, хазарт. Основната особеност на "втората икономика" е, че е пазарна икономика - тя е свързана с международните пазари и финанси. Тази икономика е създадена да спаси социалистическата държава, но в крайна сметка тази държава започва да й пречи. И тя, социалистическата държава, завършила историческата си мисия, трябва "да отмре". Трогателно! Комунистите тук започват да плачат от умиление! Предсказанията на великите предци най-после се сбъдват! Е, разбира се, има още малко работа, но тя е просто дреболия. Налага се да се изиграе един театър. Театър на абсурда. Комунистите трябва да бъдат свалени "отдолу". Ще се намерят и водачи. Единият от тях, главният, е доказал теоретично, че комунизмът не може да бъде свален "отдолу" и за "наказание" ще трябва да го докаже и на практика!
И така, мозайката е почти събрана. Социализмът се "отваря". Създава се "втора", "пазарна икономика". Тя си има своя носител - "най-новата класа". Някои я наричат "мафия". Но тя е прогресивната класа! Тя "опазарява" социализма. Тя плаща представлението. Пред нея има само една сериозна пречка - "бюрокрацията". Хубавото, но и лошото е, че са от едно тесто! Ще се разберат ли? На каква цена? Бъдещето ще покаже.
И след всичко това някои ни плашат, че комунизмът се връща! Хипотезата за революция "отгоре" не е някакъв магически ключ за обясняване на събитията. Тя дава само най-общата рамка на мислене. Процесите на прехода от комунизъм към демокрация са изключително сложни, разнообразни и всеки, който търси окончателни истини, ще бъде разочарован.
Много политически събития се обясняват лесно и достъпно, като се разглеждат в контекста на революция "отгоре". Обяснението и дори предсказването на събития като резултатите от проведените избори след "10 ноември", "свалянето" на правителството на Луканов, кабинета на Попов, трагикомичните спектакли по въпроса за досиетата, "възхода и падението" на много "политици" са тестове за първолаци в политиката. Има и задачи с повишена трудност. Такава задача се оказа играта със законите-близнаци "Панев-Антипанев". Повече усилия са необходими да се отговори на въпроса: "Как БСП ще съвмести претенциите си за лява партия с десните интереси на комунистическата върхушка!" Аналогичен въпрос може да се формулира и към СДС: "Как ще запази СДС левия си електорат, като почти целият му икономически екип, кълнял се доскоро в Маркс, сега изпада в умиление пред Адам Смит?" Има и една трета група въпроси, за които няма априори еднозначни отговори. На тези въпроси ще отговори бъдещето. Трудно например може да се предвиди точно до какви катаклизми ще доведе битката между "бюрократи" и "мафиоти". Още повече че тя се превръща все повече в битка между мафии!
София, 27-29 април 1993 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 11 май - следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ПЪРВА/ НА НАЦИОНАЛЕН ДЕМОКРАТИЧЕН СИНДИКАТ "КУЛТУРА", ПРИЕТ НА УЧРЕДИТЕЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА 24 АПРИЛ 1993 Г. В СОФИЯ.
ПРЕАМБЮЛ
Водени от стремежа да подкрепим изграждането на справедливо демократично общество; решени да защитим социалните и професионални интереси на своите членове; декларирайки своята принадлежност към принципите и структурите на Асоциацията на демократичните синдикати и съблюдавайки Конституцията на Република България, Кодекса на труда и всички закони, ние, служители в институции от културната сфера, сформирахме браншова синдикална организация НАЦИОНАЛЕН ДЕМОКРАТИЧЕН СИНДИКАТ "КУЛТУРА”.
ГЛАВА ПЪРВА
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. Националният демократичен синдикат "Култура" /НДСК/ е доброволен съюз на самостоятелни и равноправни организации и регионални структури на служители, работещи в системата на културата.
Чл. 2. НДСК действа на цялата територия на страната, включително и в предприятия и учреждения с участие на чуждестранен капитал, както и в чужбина, доколкото друго не е предвидено в съответното законодателство.
Чл. 3. НДСК е юридическо лице.
Чл. 4. НДСК има за цел да отстоява достойнството, професионалните и социални интереси на членовете на синдиката чрез:
- осигуряване на правата в сферата на професионалната дейност, заплащането на труда, социалните условия, техническата безопасност и охраната на труда;
- защита на здравето, материалните, обществените и културните интереси на своите членове и семействата им;
- съгласуване и защита на интересите на трудещите се с тези на работодателите и просперитета на предприятията;
- осигуряване на възможности за повишаване на професионалната квалификация и преквалификация и синдикалната култура.
Чл. 5. НДСК осъществява своите задачи, като:
- представлява и защитава своите членове пред ръководителите на държавната администрация, пред обществени, политически и други организации и пред български и чуждестранни физически и юридически лица;
- участва в преговори с работодателите за сключване на трудови договори и споразумения;
- осъществява синдикален контрол върху състоянието на техническата база, безопасността и охраната на труда;
- развива синдикална солидарност между членовете на синдиката;
- оказва юридическа, материална и морална помощ на членовете си;
- изисква от работодателите и следи за създаване на оптимални условия за отдих на членовете си;
- публично обсъжда и внася предложения и проекти по чл. 4;
- набира средства за изпълнение на специфичните задачи на синдиката, произтичащи от настоящия устав;
- организира и ръководи акции на колективен протест;
- организира и съдейства за изпълнението на задачите, произтичащи от устава и програмната декларация, приети от Националната конференция.
Чл. б. НДСК може да членува в международни синдикални организации със сходни цели и задачи.
Чл. 7. НДСК може да взаимодейства с организации у нас и в чужбина, ако целите, задачите и дейностите им не противоречат на неговия устав и програмната декларация. При това НДСК запазва своята организационна и юридическа самостоятелност.
Чл.8. НДСК може да участва в национални и международни прояви, свързани с дейността му.
Чл. 9. НДСК се представлява от председателя, секретаря или от упълномощено от тях лице.
Чл. 10. НДСК защитава своите членове при трудови спорове съгласно действащото законодателство.
Чл. 11. Пълноправни членове на НДСК могат да бъдат организации на служители и техните регионални структури в държавни, частни и обществени културни институти.
Чл. 12. Членовете на НДСК имат право:
- да участват в цялостната дейност на НДСК;
- да участват в разработването, обсъждането и приемането на програмните и устройствени документи;
- да получават текуща информация за всички решения на синдикалните органи на управление;
- да получават финансова и организационна помощ от НДСК;
- да участват солидарно в акции, препоръчани от НДСК;
- да напуснат НДСК.
Чл. 13. Членовете на НДСК са задължени:
- да спазват устава и изпълняват програмната декларация на НДСК;
- редовно да плащат отчисления от финансовите си постъпления в НДСК;
- да информират ръководните органи на НДСК за дейността си.
Чл. 14. Организациите, кандидати за членство в НДСК, внасят заявление, протокол от решение на общо събрание за присъединяване към НДСК и учредителен протокол. Изпълнителният съвет /ИС/ разглежда внесените документи и предоставя копие от тях на Синдикалната контролно-ревизионна комисия /СКРК/ за мнение.
Чл. 15. Прекратяването на членство в НДСК може да стане при следните случаи:
- при прекратяване на съществуването на юридическото лице, към което е организацията;
- по желание на членовете;
- чрез изключване.
/Пресслужба "Куриер"/
11:00:00
11.05.1993 г.
Редактори: Нина Гаврилова
Любомир Йорданов - деж. ред.
Технически изпълнители: Траянка Каличкова
Тинка Христова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА
Copyright © Пресслужба "Куриер", 1993г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!