София, 11 март 1992 година
        Брой 49 (579)

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов

София, 11 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПАРЛАМЕНТАРНИЯ СЪЮЗ ЗА СОЦИАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ ПО ПОВОД НА НАРУШЕНИЯ НА КОНСТИТУЦИОННИ ПРАВА И СВОБОДИ НА ПОЛИТИЧЕСКА ОСНОВА.

Събитията през последните седмици будят нарастващо безпокойство сред широката българска общественост. Един след друг се редят примери на политическа бруталност, на най-грубо посегателство върху конституционните права и свободи. Достатъчно е само да припомним позорния допълнителен член в новоприетия Закон за банките и банковото дело, безцеремонното действие на изпълнителната власт спрямо Издателска къща "Дума", официално надвисналата заплаха над национални културни паметници. В същото време постъпващата информация от цялата страна говори за това, че още преди да е внесен за обсъждане законопроектът за декомунизацията, на системно преследване и гонене са подложени хиляди дейци и симпатизанти на Българската социалистическа партия (БСП). Един след друг останаха без работа редица бивши депутати на БСП във Великото народно събрание и кандидати за кметове и народни представители в 36-ото Народно събрание. От министерства, стопански организации, културни институти и местни органи на властта се изхвърлят най-безотговорно изявени обществени дейци и професионалисти, "осмелили се" да отстояват своите идеали в политическия живот.

Позорният низ от факти, които петнят името на България, представлява цялостна стратегия, обективно насочена против демократичното обществено устройство. Страхът и идеологическата омраза се превръщат в нейни постоянни компоненти. Логичният завършек на този авантюристичен курс е трайното политическо разделение на българската нация.

Най-новият пример за този ескалиращ поход срещу демокрацията е посегателството върху гарантираните от закона права на народен представител от Парламентарния съюз за социална демокрация. На 9 март 1992 г. по лично разпореждане на главния прокурор на републиката г-н Иван Татарчев и на министъра на вътрешните работи г-н Йордан Соколов в най-грубо нарушение на конституцията бе отнет задграничният паспорт на депутата от БСП Андрей Луканов. Този случай свидетелства, че развихрянето на политическата безпардонност не е достигнало своите крайни предели. Тя посяга не само върху имунитета и достойнството на един депутат, не само върху правовия ред и гарантираните човешки права и свободи, но очевидно не ще се поколебае да постави под въпрос цялото демократично устройство на страната.

Имайки предвид тези тревожни факти, Парламентарният съюз за социална демокрация настоява да се формира анкетна комисия от състава на 36-ото Народно събрание, която да разгледа всички конкретни случаи на грубо нарушаване на конституционните права и свободи на политическа основа.

Ние се обръщаме към Конституционния съд решително да пресече потъпкването на Конституцията.

Искаме още веднъж да заявим, че БСП като парламентарна партия е твърдо решена стриктно да спазва духа и буквата на българското законодателство. Тя се отнася с уважение към волята на избирателите и към всички легитимни органи на властта. Ние ще използваме целия си политически авторитет, обществено и международно влияние, за да защитим правата и човешкото достойнство на своите членове и симпатизанти, на всеки български гражданин, попаднал под ударите на политическото своеволие. България вече е направила своя избор. Не ще допуснем каквото и да е отклонение от поетия по волята на народа път на демократично развитие на страната.

София, 10 март 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 11 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЪОБЩЕНИЕ НА ПРЕСЦЕНТЪРА НА НАЦИОНАЛНАТА ПОЛИЦИЯ ПО ВЪПРОСИТЕ ЗА БЪДЕЩОТО РАЗВИТИЕ НА ПОЛИЦИЯТА.

Днес в Дирекцията на Националната полиция се проведе съвещание за обсъждане на концепцията за бъдещото развитие на националната полиция.

Съвещанието бе ръководено от генерал-майор Богомил Бонев - главен секретар на МВР. Участваха директорът на Националната полиция полк. Милчо Бенгарски, ръководители на служби в дирекцията, директори на районни дирекции на вътрешните работи, специалисти от полицията.

В широкия професионален форум пространно, откровено, с чувство на висока професионална ангажираност се обсъдиха основните въпроси за функциите, структурата и организацията на работа на полицейските органи.

Разгорещена бе дискусията за преминаването на Централната служба за борба с организираната престъпност към Дирекцията на Националната полиция. Категоричното мнение на участниците в съвещанието бе, че тази служба органично е част от общата система на полицията, разбира се, като се запазят нейните специфични функции.

Не по-малко детайлно се обсъдиха и проблемите на криминалната и икономическата полиция, на транспортната полиция. Охраната на обществения ред, осигуряването на спокойствието на гражданите, безопасността на движението по пътищата, административното обслужване на населението също намериха своето място в дискусията.

Един работен ден продължи това съвещание, което всъщност бе разговор на единомишленици, които търсиха пътищата за постигане на най-оптималния вариант за организация на полицейската дейност, който адекватно да отговори на нуждите на развиващите се демократични процеси в България.

София, 10 март 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 11 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪЮЗ, ЧЛЕН НА КОНФЕДЕРАЦИЯ "ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ", ПО ПОВОД НА ЗАЩИТАТА НА РЕПУБЛИКАНСКАТА ФОРМА НА УПРАВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ ОТ БЪЛГАРСКИЯ КОНСТИТУЦИОНЕН ФОРУМ.

Ръководството на Конституционния съюз, член на Конфедерация "Царство България", изказва възмущението си от срамната кампания, подета в последно време от среди, близки до президента, срещу законния държавен глава, Негово Величество Симеон II - цар на българите, и достойния му баща цар Борис III.

Особено неприятно впечатление прави поведението на така наречения Български конституционен форум начело с историка проф. Николай Генчев. Без да считаме биографията на последния, както и личното му приятелство с д-р Желев за първопричина на политическото му поведение, сме длъжни да напомним, че републиканската форма на управление у нас продължава да е със спорна легитимност. Въпросът за нищожността на референдума от 8 септември 1946 год. е въпрос на демократичното развитие на България и е с предстоящо решение.

Същевременно никой не може да докаже законността на парламентарните избори от 1990 г., при положение че това не направи и Великото народно събрание.

Претендиращият за "конституционност" Български конституционен форум трябва отлично да знае, че данните за 500 000-те хиляди гласа фантоми тепърва ще станат предмет на национална дискусия, от което автоматично произтичат и редицата съмнения за легитимността на сегашната "конституция".

6 март 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 11 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ВОЕННИЯ СЪЮЗ ПО ПОВОД НА ВЪЗНИКНАЛИЯ ВЪПРОС ЗА ПРИНАДЛЕЖНОСТТА НА НАЦИОНАЛНАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА.

Военният съюз като организация, занимаваща се с проблемите на националната сигурност и имаща членове от системата на Военна прокуратура и военното разузнаване и контраразузнаване, е задължена да вземе отношение по повдигнатия въпрос за принадлежността на Националната разузнавателна служба (НРС) към правителството или Президентството.

Независимо от несъвършенствата си, сегашната конституция много ясно и определено се произнася по този проблем. Чл. 105 заявява, че "Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната", което налага да разполага и контролира съответните средства за информация, а в случая - Националната разузнавателна служба. Задълженията на президента са формулирани в чл. 98 от тази конституция и не задават такива задължения, които налагат ползването на такава висококвалифицирана информация, дори ако вземем с пристрастие прерогативите му, предоставени по т. 10 (чл. 98) "Предоставя политическо убежище". Поради тази причина само с негативно отношение могат да се преценят изявленията на говорителя на президента (29 февруари 1992 г.), че ще "потърси подкрепата на народа". Като се има предвид, че се говори от името на президента д-р Желев, показва се или непознаване на конституцията, или посоката на мислите за твърде недемократични действия. Как ще потърси подкрепата на народа? С референдум! Или ще събере негови привърженици да скандират: "Желев!" Много ще бъде интересно тези негови привърженици да узнаят за загубите, за които допринесе този държавен глава на страната ни в това тежко кризисно време.

Може с известен сарказъм да се преценят желанията на "републиканеца Желев" като привърженик на абсолютната монархия с тези свои претенции да изпълнява прерогативите на изпълнителната власт.

Разузнаването и контраразузнаването са двете страни на една и съща дейност и мястото им е в изпълнителната власт, както във всички демократични страни, и противоположен смисъл всякакви такива решения са плод на лични планове и пристрастия.

Имайки предвид горното, Военният съюз настоява НРС да е подчинена на правителството.

София, 4 март 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 11 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ЦЕНТРАЛНИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКИЯ АНТИФАШИСТКИ СЪЮЗ (БАС) ПО ПОВОД НА ПРОВЕДЕНО СЪБРАНИЕ НА БАС.

ДРУГАРЮ ИВАНОВ,

В антифашистката борба участвахме рамо до рамо като членове на бойни групи, като ятаци, като помагачи, като партизани, като политзатворници и като концлагеристи не само членове на БРП и PMC, а и земеделци, звенари, членове на БРСДП и безпартийни. Следователно съвсем неправилно беше ЦК на Борците против фашизма и капитализма (БПФК) да бъде орган единствено само на ЦК на БКП в миналото, а сега БСП, при положение че съществуват и другите партии, чиито членове проявиха качества на героизъм, патриотизъм и интернационализъм.

На 24 януари 1992 г. на сборището, което сте провели в сградата на ул. "Позитано" N 20, София, на което генерал о.з. от МВР Владо Симеонов е призовал активните борци - ятаци, партизани - да вземат участие с оръжие в ръце в момент, когато Българският антифашистки съюз (БАС) ще предизвика демонстрация на пенсионерите, така че на предна линия пенсионерите щели да тропат с тигани и тенджери, а отзад членовете на БАС щели да действат с пистолетите. Вие, другарю Иванов, с тази дейност поставяте под опасен прицел на СДС не само БАС, но и БКП, и БСП. Това е необмислена постъпка от ваша страна, стига тя да не е била предварително съгласувана със СДС (движение) и вас - (БАС), за да ги улесните да забранят БКП и БСП. Хора, които са присъствали на сборището, веднага са уведомили СДС (д), уведомиха и нас в ЦК на БКП. Това е голяма провокация от страна на ръководството на БАС срещу БКП и БСП. Сегашното ръководство на БАС е напълно ревизионистично и няма нищо общо с бившия ЦК на БПФК. Съюзът е превърнат напълно в антикомунистически съюз. Следователно съществуването му във вид, в който е днес, с нищо не е оправдано. Още повече че има партии - БКП, СП БЗНС, "Звено", Отечествения съюз и други, където членуват хора, които взеха участие в антифашистката борба. ЦС на БАС не бива повече да бъде свърталище на бившите величия от VІ и ІІ главно управления на МВР, за да клюкарстват и да плетат интриги, клюки и мошеничества. Какво трябва да се направи при това положение?

1. Вие лично трябва да излезете по телевизията и да уточните кои са присъствали на сборището ви на 24 януари 1992 г.

2. Да разпуснете ЦС на БАС и БАС като цяло, защото никой повече няма да ви позволи дa плетете интриги в това антикомунистическо сборище.

Навярно мнозина от ръководния екип на БАС ще се разделят с тлъстите заплати, но друг изход нямате. Никой няма да ви позволи повече да ни злепоставяте и клеветите.

Ако времето наложи, може би ще се възстанови Съюзът на борците против фашизма СБПФ) като извънпартийна организация.

София, 2 март 1992 г.

ПЪРВИ СЕКРЕТАР: Владимир Спасов

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 11 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА КЛУБА НА РЕПРЕСИРАНИТЕ СЛЕД 9 СЕПТЕМВРИ 1944 Г. КЪМ ДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ ДО КМЕТА НА СОФИЯ ПО ВЪПРОСА ЗА ПРЕИМЕНУВАНЕТО НА УЛИЦИ, БУЛЕВАРДИ И ДРУГИ.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЯНЧУЛЕВ,

Позволяваме си да предложим на вниманието ви относно наименованието на улици, булеварди и други обекти в столицата следното:

Да се именуват подходящи обекти в столицата (улици, булеварди, площади и пр.) на имената на покойните и много популярни дългогодишни видни български държавници: АЛЕКСАНДЪР МАЛИНОВ, НИКОЛА МУШАНОВ, д-р АЛЕКСАНДЪР ГИРГИНОВ И МИХАИЛ АКЕВ.

Досега на тяхно име въпреки популярността им не е имало неименование на какъвто и да е обект в столицата (изключая последния, за когото правим отделно предложение).

Длъжни сме да дадем кратки биографични бележки за поменатите лица.

АЛЕКСАНДЪР МАЛИНОВ (1867-1938 г.) - Министър-председател на България (1908-1911 г.). По това време беше провъзгласена независимостта на Родината ни. (За което г-н Малинов е основен двигател и инициатор.) Министър-председател на България 1918 г. (м.юни до м.ноември), през което време България излезе от Първата световна война, беше приета абдикацията на цар Фердинанд и провъзгласено възшествието на цар Борис III. Министър-председател на България от м.юни до м.септември 1931 г., след която дата става председател на Народното събрание до преврата на 19 май 1934 г. Неговата смърт е уникално явление в световната политическа история: умира на трибуната по време на предизборна кампания като лидер на цялата опозиция на 20 март 1938 г. в кино "Модерен театър".

Господин Малинов бе председател на Демократическата партия от 1902 г. до смъртта си.

НИКОЛА МУШАНОВ (1872-1951 г.) - министър на просвещението и вътрешните работи от 1908 до 1911 г. и един от сторонниците за независимостта на България; Министър на обществените сгради, железниците и вътрешните работи (1918-1919 г.); министър на вътрешните работи - 1931 г., а след м.септември до преврата на 19 май 1934 г. - министър-председател на България. Министър без портфейл в правителството на К.Муравиев от 2 септември до 8 септември 1944 г. Един от водачите на опозицията в XXV Народно събрание - 1939 до 9 септември 1944 г. Убит по най-жесток начин в Дирекция на милицията на 21 май 1951 г. (Никола Мушанов беше осъден от Народния съд - 1944 г., I състав, на една година затвор като министър от последното преддеветосептемврийско правителство.)

Председател на Демократическата партия от 1938 г. до смъртта си.

Д-р АЛЕКСАНДЪР ГИРГИНОВ (1878-1953 г.) - Виден учен по държавно право и преподавател в университета. Министър на финансите и после на вътрешните работи (1931-1934 г.). Министър на финансите в последното преддеветосептемврийско правителство от 2 септември 1944 до 8 септември 1944 г., за което бе осъден условно от Народния съд, I състав, през 1944 г. Загинал по най-мъчителен начин в концентрационния лагер в Белене през 1953 г.

Д-р Александър Гиргинов бе заместник-председател на Демократическата партия от 1938 г. до смъртта си; директор и главен редактор на в. "Знаме" (м.септември 1945-1946 г.).

МИХАИЛ ТАКЕВ (1864-1920 г.) - Министър от 1908 до 1911 г. и през 1918 г. Убит през 1920 г. от свои политически противници (има запазени исторически спомени, че в основата на убийството му стои самият Райко Даскалов).

Виден деятел на Демократическата партия.

Считаме, че е правилно и справедливо да бъде възстановено наименованието на площада между улиците "Солунска" и "Ангел Кънчев", който носеше неговото име.

Надяваме се, че нашите предложения щи бъдат внимателно обсъдени и възприети.

Най-учтиво молим да бъдем известени за вашето становище. Същевременно изявяваме пълна готовност да сътрудничим при необходимост.

София, 18 февруари 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 11 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПОЛИТИЧЕСКИ СЪЮЗ "НОВА БЪЛГАРИЯ" ПО ВЪПРОСА ЗА РЕФЕРЕНДУМА ОТ 1946 ГОДИНА ЗА ФОРМАТА НА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВАТА.
Документът е предоставен от архива на съюза и се публикува за първи път.

Изхождайки от историческите събития, произтекли през месец септември 1944 г., и анализирайки историческите факти, ние

З А Я В Я В А М Е:

В резултат нa политически споразумения между СССР и останалите велики сили (в разрез с международното право) България бе окупирана от войските на Червената армия, независимо от това, че до последния момент страната ни е поддържала редовни дипломатически отношения с правителството на Йосиф Джугашвили-Сталин! В резултат от тази военна операция на 9 септември 1944 г. бе извършен незаконен преврат, който впоследствие бе квалифициран като всенародно въстание, а след това и като всенародна революция, при което бе суспендирана Търновската конституция, но без за това да има някакъв законодателен акт! В обстановката на окупация, по времето, когато България бе все още във война, без да бъде сключен мирен договор, наложеното правителство незаконно промени формата на държавно управление. В нарушение на Търновската конституция бе обявен и проведен референдумът от 8 септември 1946 г., който всъщност е юридически невалиден!

Политическият съюз "Нова България", имайки предвид историческите факти,

З А Я В Я В А:

1. Не признава като законен проведения на 8 септември 1946 г. референдум за промяна на държавната форма на управление!

2. Търновската конституция, де юре е в сила!

3. Определяме като незаконен акта, извършен на 9 септември 1944 г.!

Н Е К А   В Ъ З Т Ъ Р Ж Е С Т В У В А   С П Р А В Е Д Л И В О С Т Т А!

София, март 1990 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 11 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО ОТ УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА ДРУЖЕСТВОТО ЗА БЕСАРАБСКИТЕ И ТАВРИЙСКИТЕ БЪЛГАРИ "РОДОЛЮБЕЦ" ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН САВОВ,

В момента извън България живеят огромен брой българи. Няма никакво съмнение, че доста от тях ще пожелаят да се завърнат, а не е изключено и да бъдат прокудени от страните, в които те живеят (например някои от българите в бившите съветски средноазиатски републики вече са застрашени от междуетническите вражди и изявяват желание да се преселят в България - родината на техните предци). Ето защо, настояваме в Закона за земята да бъде включен следният текст: "Заделят се 10 % от държавните и общинските земеделски земи във всяка община само за оземляване на завръщащите се от чужбина българи, които ще се занимават със земеделие. Земите от този фонд да бъдат давани под наем от общината на частни стопани или кооперативи, а от прихода да се натрупва фонд за материално подпомагане на заселващите се наши сънародници."

София, 5 март 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 11 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА ПРЕЗИДЕНТА НА АТЛАНТИЧЕСКИЯ КЛУБ СОЛОМОН ПАСИ ПО ПОВОД ПУБЛИКАЦИЯ НА ВЕСТНИК "ДУМА" ОТ 2 МАРТ 1992 Г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГЛАВЕН РЕДАКТОР,

С публикация от 2 март в. "Дума" вменява на Атлантическия клуб мои становища, за които недвусмислено съм подчертал, че са лични съображения. Смея да ви информирам, че Атлантическият клуб е свободна организация на свободни хора, обединени от атлантическите ценности и принадлежащи към различни, в частност към никакви партии. И политическите експертизи на един (пък бил той и президент) не могат да бъдат вменявани като политическо поведение на друг от нас.

Използвам случая да ви припомня (не го приемайте за злопаметност), че още от зачатието си през 1990 г. клубът не се ползва със симпатиите на поверения ви вестник, но аз не губя кураж, че и той ще преодолее наследствените си предразсъдъци.

Все пак историята недвусмислено разрешава нашия теоретичен спор и атлантическите ценности постепенно се превръщат в част от националните. Вярвам, че вече го разбирате.

София, 4 март 1992 г.

С ПОЧИТ:
Соломон Паси,
президент на Атлантическия клуб

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 11 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА РЕДАКЦИОННАТА КОЛЕГИЯ НА РЕГИОНАЛНИЯ ВЕСТНИК "СИНЬО ВРЕМЕ" - ВЕЛИКО ТЪРНОВО ПО ПОВОД НА СПИРАНЕТО МУ. Документът е адресиран до президента на Република България, до министър-председателя, до председателя на Народното събрание, до кмета на Велико Търново и до средства за масово осведомяване.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

ДЕМОКРАЦИЯТА И СВОБОДАТА НА СЛОВОТО И ПЕЧАТА В БЪЛГАРИЯ СА В  О П А С Н О С Т!

Първият спрян от управляващите вестник е регионалният в. "Синьо време", позволил си да постави под съмнение техния професионален и политически авторитет.

От разцеплението на СДС през месец май 1991 година вестник "Синьо време" поддържа позицията на Зелена партия в България, Политически клуб "Екогласност", Български земеделски народен съюз "Никола Петков", Българската социалдемократическа партия, Български земеделски народен съюз (единен). По-късно в града бе създаден предизборен консултативен съвет на следните политически партии и организации: Зелена партия в България, ПК "Екогласност", БСДП, БЗНС "Никола Петков", Демократическа партия - консервативен сговор, който с Протоколно решение от 5 август 1991 г. утвърди вестника за свой орган. По време на предизборната кампания в. "Синьо време" беше орган на СДС-център, СДС-либерали и БЗНС "Никола Петков", които бяха сключили предизборно споразумение (за справка: регистрацията на единната общинска листа). След изборите през октомври 1991 г. вестникът на практика застана и защитава позицията на Български демократичен център.

Ние до провеждането на изборите бяхме в рамките на СДС-център и СДС-либерали, което се вижда от съответните регистрации в Централната избирателна комисия.

Вестникът не е обвързан нито материално, нито финансово със СДС (д) - по-скоро те дължат суми на вестника за публикувани реклами, съобщения и други политически прояви.

Вестник "Синьо време" стои на позициите на партиите и организациите, съставляващи Български демократичен център и ще отстоява политиката, провеждана от тях!

Опитите на Координационния съвет на СДС (д) във Велико Търново да третира вестника като своя собственост смятаме по-скоро за политически, отколкото за юридически акт, който грубо противоречи на конституцията (член 40, ал. I) и на Международната харта за правата на човека (чл. 19).

Това е безпрецедентен случай, който говори за възвръщане на старите тоталитарни прийоми и задушаване СВОБОДАТА НА СЛОВОТО И ПЕЧАТА.

Политическият произвол на КС на СДС (д) във Велико Търново излиза извън рамките на широко прокламирания от управляващите политически плурализъм.

Ние ще потърсим всички законни мерки, включително и намесата на правните институции и на Конституционния съд, за да бъдат възстановени моралните и материални щети, понесени от редакционната колегия на вестника, както и от партиите и организациите на Българския демократичен център, стоящи зад него.

ПОДПИСАЛИ:
ЗЕЛЕНА ПАРТИЯ
БЪЛГАРСКА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ
ПОЛИТИЧЕСКИ КЛУБ "ЕКОГЛАСНОСТ"
ДЕМОКРАТИЧНА ПАРТИЯ - КОНСЕРВАТИВЕН СГОВОР
БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ - ЕДИНЕН

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 11 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ (ЧАСТ ПЪРВА) НА ПОЛИТИЧЕСКИ ФОРУМ "ПРЕОБРАЖЕНИЕ" (ПФП), ПРИЕТ НА 3 ДЕКЕМВРИ 1990 ГОДИНА В СОФИЯ ОТ ВРЕМЕННИЯ НАЦИОНАЛЕН КОМИТЕТ.

ПЪРВО - ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Политически форум "Преображение", за краткост ПФП, се създава, за да сплоти всички здрави сили, които мислят за националните интереси и желаят да се излезе от икономическата, социалната и психологическата криза без сериозни сътресения.

Чл. 2. Политически форум "Преображение" се създава с хуманна цел да защитава правата и интересите на българските граждани, като почива на здрава основа - демокрацията и социално-пазарния модел на нов тип икономическа система с нови разпределителни отношения. Да възроди традициите на българското буржоазно общество, без да пренебрегва социалните интереси на целия народ.

Чл. 3. Политически форум "Преображение" е юридическа личност със седалище София, Общински и Народни комитети, а така също кръжоци от 4-6 човека, пръснати из цялата страна.

Чл. 4. Политически форум "Преображение" се създава въз основа на чл. 35, ал. 3 и чл. 52, ал. 1 от Конституцията и Закона за политическите партии. ПФП е самостоятелна обществено-политическа формация.

Чл. 5. Политически форум "Преображение" има следната организационна структура:

а) Конгрес, който избира Национален комитет (до първия конгрес ПФП ще се ръководи от Временен национален комитет) от 4-16 и повече членове - до 256 членове, по хода на разрастването й, на широка демократична основа, с представители от цялата страна.
б) Представителството на ПФП и неговият Национален комитет ще се осъществява от Оперативен щаб (до първия конгрес Временен оперативен щаб) в състав 3-5 съпредседатели и 1 съпредседател - национален координатор.
в) По места чрез верижна реакция и по принципа на геометричната прогресия ще се създават групи от 4-6 човека (кръжоци), всеки от които ще организира нови групи от 4-6 човека (16 човека), наречени народни комитети, които ще се обединяват в общински народни комитети (16 х 4) с не повече от 64 човека.
г) На територията на общината общинските народни комитети се обединяват в общинска организация на ПФП.
д) Разрастването на участието в движението ще позволи включването на нови и нови кръжоци и народни комитети до обхващане на голямата част от активното население. Така ще се даде възможност за широко участие на трудещите се в управлението чрез кръжоците, народните и общинските комитети, като всеки свободно ще дава своя индивидуален принос за решаването на най-важните национални въпроси.

ВТОРО - ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ

Чл. 6. Основната цел на ПФП ще бъде разкриване истинските причини за допускане на извращения и грешки досега и отсега нататък и намиране на конкретни и реални пътища и подходи за тяхното отстраняване с оглед повишаване стандарта на живот и създаване на благоденстващо, богато и проспериращо общество чрез изграждане на демократични принципи и социално-пазарен модел на нова икономическа система.

Чл. 7. Подцелите на ПФП ще са ориентирани към:

а) Гарантиране на правото на живот, свобода и консумация на необходимите блага, свобода на труд, място на живеене и творческа изява.
б) Нова територия за разпределителните отношения и заплащане на всеки по неговите крайни конкретни резултати от труда.
в) Нови критерии за оценка на труда и нова мотивация в труда и бита.
г) Нов организационен и социален комфорт на производството, нова организация на труда, нови системи на заплащане на труда.
д) Либерализация на заплатите и повишаване на заплатите до техните размери в развитите европейски държави.
е) Обръщане с лице към производството, намаляване на фактическите разходи на производството чрез подобряване на технологическите, организационно-техническите и икономическите условия, повишаване на качеството на производството, ако се либерализират цените - да е променено потребителското съдържание на стоките срещу тези цени, клиентът да диктува пазара.
ж) Повишаване темповете на производството и предлагането, повишаване на конкурентоспособността на стоките и активното салдо на износа, премахване на монополното законодателство.

ТРЕТО - МЕТОДИ И СРЕДСТВА

Чл. 8. Главно средство ще бъде гласността.

Чл. 9. ПФП ще разяснява същността на БЪЛГАРСКОТО ПРЕОБРАЖЕНИЕ, като ще се опира на инициативата на своите членове.

Чл. 10. Ще бъдат използвани средствата за масова информация.

Чл. 11. При нарушение на демократичните права ще се търси съдействие от международни хуманитарни организации.

/Пресслужба "Куриер"/

 

*  *  *

СПЕЦИАЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ
РЕГИСТЪР НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ В БЪЛГАРИЯ

002. БЪЛГАРСКА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ (БСДП)

Води своето начало от Бузлуджанския конгрес през 1891 г., но се определя не като наследник, а като продължител на създадената тогава Българска социалдемократическа партия. Нейната дейност била забранена за първи път от правителството на Кимон Георгиев след 19 май 1934 г., след което продължава в нелегалност. Отново се появява на политическата сцена след 9 септември 1944 г. в състава на Отечествения фронт. През 1948 г. дейността на БСДП е принудително прекратена, а нейните ръководители Кръстю Пастухов и Цвети Иванов, наред с много други активни социалдемократи, са репресирани.

На 26 ноември 1989 г. след официално уведомяване на Държавния съвет тя възобновява политическата си дейност под името Българска работническа социалдемократическа партия (обединена). На общо събрание на 5 януари 1990 г. се преименува в Българска социалдемократическа партия. Тя е една от партиите инициаторки и учредителки на Съюза на демократичните сили. Членува в Социалистическия интернационал.

На 23-25 март 1991 г. В София се състоя XXXVIII редовен възстановителен конгрес на партията. В приетите документи се потвърждава неизменната привързаност на партията към трите основни принципа на социалдемокрацията - свобода, справедливост и солидарност. Беше декларирано, че БСДП категорично се разграничава от марксизма-ленинизма и неговите рецидиви, че тя е против комунизма, източния социализъм и всички други форми на тоталитаризъм, авторитаризъм и екстремизъм. БСДП възприема демократичната правова държава като единствена форма на политическо устройство на българското общество.

В изборите на Велико народно събрание през юни 1990 г. социалдемократите спечелиха 23 депутатски места. На следващите избори (на 13 октомври 1991 г.) партията участва със самостоятелна листа, но не можа да влезе в Народното събрание.

Ръководни органи на партията са Националният комитет и Изпълнителното бюро. Председател на БСДП е д-р Петър Дертлиев, а главен секретар - Груди Панчев. Почетен председател на БСДП е д-р Атанас Москов.

Партиен орган е в. "Свободен народ" - бр. 1 излезе на 1 февруари 1990 г.

Адрес: Българска социалдемократическа партия, София-1000, ул. "Екзарх Йосиф" 37, VI ет., тел. 39-01-12; 87-18-51.

/Пресслужба "Куриер"/

10:35:23    
11.03.1992 г.    

Редактори: Нина Гаврилова  
                   Любомир Йорданов - деж.ред.
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!