София, 11 април 1995 г.
Брой 71 /1372/

София, 11 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ НА ЗЕЛЕНАТА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ, ПРИЕТО НА ЗАСЕДАНИЕ /8 АПРИЛ 1995 Г., СОФИЯ/.

На завършилото днес заседание на Националния съвет на Зелената партия /НС на ЗП/ участниците приеха следните становища:

1. Зелената партия смята, че коалицията ДАР оправда доверието на своите избиратели по време на изборите и в следизборния период. ДАР запази своя центристки характер, като предлага на страната решения, които са в интерес на обикновения гражданин и на зараждащата се средна класа.

Зелената партия ще направи необходимото, за да продължи ДАР да се развива като програмна коалиция и единствена реална алтернатива на политиката на БСП и СДС.

Зелената партия смята, че е възможно ДАР да претърпи известни структурни промени, като влизането или излизането на организации от коалицията няма да промени нейните цели и характер и няма да попречи на нейното развитие.

2. Зелената партия осъжда действията на мнозинството в парламента, свързани с промените в Закона за опазване на околната среда и Закона за земята.

Занапред Зелената партия ще действа като конструктивна и принципна опозиция в интерес на обществото. При своите действия Зелената партия ще търси контакти с парламентарните и с извънпарламентарните сили самостоятелно и като член на ДАР и ще осъществява сътрудничество на базата на сходство в програмите или при близки виждания по отделни въпроси.

3. Зелената партия смята, че централната държавна власт в лицето на Народното събрание и на Министерския съвет не е готова за изборите през месец октомври 1995 г. за местни органи на властта.

Държавната власт е длъжница на местните органи на властта.

Основанията за тази оценка са:
- липсата на икономическа самостоятелност и самоиздръжка на общините в България,
- липсата на ясни взаимоотношения между държавния и местните бюджети,
- липсата на ясно обособена общинска собственост,
- липсата на ново административно-териториално деление.

В тази връзка Зелената партия настоява да се разработят и приемат всички нужни закони, с които да се гарантира разумната децентрализация на централната власт и да се осигури икономическа самостоятелност и самоиздръжка на повече от 50 процента от общините в България. Необходимо е да се обнародва пълният текст на Европейската харта за местното самоуправление, както и да се направят изменения на действащия избирателен закон или да се изготви изцяло нов, който строго да се основава на принципите за общо равно и пряко избирателно право, което да осигури равнопоставеността на парламентарните и извънпарламентарните партии в изборите.

Националният съвет на Зелената партия взе решение за организирането на Национално партийно съвещание на тема "Предстоящи задачи на Зелената партия. Местни избори’95", което ще се състои на 13 и 14 май в София.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 11 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ЗЕЛЕНАТА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ ПО ПОВОД НА РЕШЕНИЕТО НА РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ ДА НАПУСНЕ СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ.

Във връзка с решението на Радикалдемократическата партия в България /РДП/ да напусне Съюза на демократичните сили /СДС/ Александър Каракачанов - председател на Зелената партия в България, заяви:

"Не съм изненадан от напускането на РДП на коалицията СДС. РДП е умерена либерална партия, а с такъв тип политика Зелената партия няма различия.

Ако излизането на РДП от СДС е признак за търсене на по-умерено политическо поведение, трябва да подчертаем отново, че това е и политическото поведение на ДАР. Ние в Зелената партия бихме могли да говорим за сближаване на позициите и за преговори за евентуални съвместни действия на предстоящите избори за местни органи на властта."

София, 9 април 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 11 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА ДЕМОКРАТИЧНА МЛАДЕЖ ПО ПОВОД НА ПРОВЕДЕНО ЗАСЕДАНИЕ НА 9 АПРИЛ 1995 Г. В СОФИЯ.

На 9 април 1995 г. се проведе заседание на Националния съвет на Българска демократична младеж, на което бяха обсъдени актуални теми от обществения живот на страната, както и редица вътрешноорганизационни въпроси.

Националният съвет избра Изпълнителен комитет в състав от 9 човека и заместник-председател на организацията - Елза Илчева.

Беше прието обръщение до всички младежки и студентски организации за подновяване на общомладежкия диалог, изготвяне на национална младежка харта, както и конституирането на национален младежки съвет.

Членовете на Националния съвет на Българска демократична младеж приеха и декларация, с която приветстват идеята за създаването на социален съвет към Министерския съвет за партньорство с обществените организации, и изразиха надежда, че в новата структура младежките и студентските организации ще намерят своето достойно място.

Със задоволство беше констатиран и фактът, че в проекто-бюджета за 1995 г. за дейности по проблемите на децата Министерството на финансите за първи път отпуска средства /10 млн. лв./. Според нас обаче те, както и предвидените близо 8 млн. лв. за младежки дейности, не са в състояние да отговорят на нуждите но финансирането им. Затова ние настояваме за увеличаването на тези средства с презумпцията, че обществото инвестира днес в своето утре.

Националният съвет констатира, че е смутителен фактът, че млади българи търсят средства от чуждестранни и международни институции за свои научни проекти в България и за България. Във връзка с това да се обособи перо от 20 процента за научни изследвания на студенти във фонд "Научни изследвания" в Закона за държавния бюджет за 1995 г.

                                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калин Анастасов

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 11 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА АРБИТРАЖНАТА КОМИСИЯ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" БРАНИМИР ЯНКОВ ПО ПОВОД НА РЕШЕНИЕТО МУ ДА ПОДАДЕ ОСТАВКА ОТ ЗАЕМАНАТА ДЛЪЖНОСТ. Документът е адресиран до Конфедеративния съвет на синдиката и до средства за масово осведомяване.

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Бих желал да ви уведомя, че поради несъгласие със стила и метода на работа в Конфедерацията на труда "Подкрепа" както по отношение на отделни поделения, така и към отделни личности от президента Константин Тренчев и конфедералните секретари Борис Нейчев и Стефан Ръков си подавам оставката като заместник-председател на Арбитражната комисия на КТ "Подкрепа", считано от 10 април 1995 г.

Няма да присъствам на Конфедеративния съвет в град Шумен /12-13 април 1995 г./, за да дам шанс на споменатите господа последна възможност съвестта им да заговори и толерантността им да бъде единственият аргумент, когато се обсъжда моята оставка.

Решението ми за оставка е още от месец ноември 1994 г., но по молба на моя приятел и колега Павел Черийски /председател на Арбитражната комисия/ останах, макар че болестта ме извади за няколко месеца от работа.

Повече обаче не бих желал да бъда в трудовоправни отношения, макар и произлезли от избора ми на III конгрес на КТ "Подкрепа" от февруари 1994 г. /почти с единодушието на делегатите/, в организация, където непрофесионализмът, посредствеността, доносничеството и подлизурството, съчетани с принципа "разделяй и владей", ми напомнят за недалечното минало.

Духът и позицията ми на журналист, както и отговорността ми на юрист никога не са приемали и никога не биха се примирили, докато в решаването на обществени или лични проблеми се действа с аргумента на силата, а не със силата на аргументите.

София, 7 април 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 11 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА МЕДИЦИНСКА ФЕДЕРАЦИЯ "ПОДКРЕПА", ПРИЕТА НА ЗАСЕДАНИЕ НА ФЕДЕРАТИВЕН СЪВЕТ /10 АПРИЛ 1995 Г., СОФИЯ/, ВЪВ ВРЪЗКА С ИНДЕКСАЦИЯ НА ДОХОДИТЕ НА РАБОТЕЩИТЕ В СИСТЕМАТА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО. Документът е адресиран до Министерския съвет, до Министерството на здравеопазването и до Комисията по здравеопазване към Народното събрание.

Медицинска федерация "Подкрепа" внесе предложение през март 1995 г. до Комисията по здравеопазване към Народното събрание /НС/, подкрепено с гнездова анкета за отделяне на Фонд "Здравеопазване" с приемане Закона за бюджета за 1995 г. през февруари 1995 г. до Министерството на здравеопазването, Министерството на финансите и до Комисията по здравеопазването не по-малък от 6% от брутния вътрешен продукт. Отделянето на Фонд "Здравеопазване" ще позволи недостатъчният размер на бюджетните средства да бъде попълнен с инвестиции от големите финансови групировки, работодателите и гражданите с високи доходи. Принципът на солидарността, традиционен за страните от Европейския съюз, ще гарантира финансово за всеки български гражданин достъпно и качествено здравеопазване в обществените здравни заведения. Той ще прекрати наложилата се през последните години порочна практика болните да плащат за лекарства, храна и консумативи в болничните заведения, особено през третото и четвъртото тримесечие, което застрашава болните с ниски доходи и ги лишава често от осигуреност за здравето.

Настояваме за първото тримесечие на 1995 г. работещите в здравеопазването да получат индексация на доходите не по-малка от 90% на базата на фактическата инфлация.

След приемане на Закона за бюджета ще настояваме за средна брутна заплата в здравеопазването не по-малка от удвоения социален минимум за работещ, съответен за следващите месеци.

Напомняме, че при социален минимум за работещ през февруари 1995 г. 6719 лв. средната брутна заплата в здравеопазването е 4579 лв., логично е работещият в сферата на здравеопазването да може да осигури социален минимум за себе си и поне за още един член на семейството си.

В защита на интересите на здравеопазването и на медицинските професионалисти сме готови да поемем отговорността за организиране на протестни действия, ако тази приоритетна за нацията сфера бъде пренебрегната.

                                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: д-р Теодора Вълчева

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 11 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЪЮЗА НА СОБСТВЕНИЦИТЕ НА НАЦИОНАЛИЗИРАНИ ГОРИ В БЪЛГАРИЯ ДО НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ПОВОД НА ИСКАНЕ ЗА ВРЪЩАНЕ НА НЕЗАКОННО ОТНЕТИТЕ ИМ ОТ ДЪРЖАВАТА ГОРИ.

Ние, бившите собственици и техните наследници на национализираните гори в Средните Родопи, многократно сме отправяли изложения и молби до Великото народно събрание, до Комитета на горите при Министерския съвет и до други държавни инстанции за реституция на незаконосъобразно отнетите ни частни гори в Средните Родопи, но досега въпросът още не е решен.

Ето защо ощетеното и все по-обедняващо родопско население, където поминъчните възможности постепенно намаляват и след реорганизация на промишлеността в страната и района - при закриването на фабрики и цехове, а изтощената ни и бедна земя все още не се връща на стопаните, безработицата е вече 75%. Това е основната причина миграцията на работното население да продължава, а в селата остават да живеят само възрастни хора.

Мотивите за нашето искане - реституция на горите - са законни и справедливи от морално и правно гледище, защото:

- В първия закон за горите в България, приет от 3-то Народно събрание на 26 януари 1883 г. и чл.първи е упоменато, че горите са държавни, общински и частни, поставени под контрол на държавата. Частните са закупени от напущащите планината турци - юруци, за което има тапии, пазени в Държавен архив.

Същият закон е в сила до 1904 година, когато горите стават държавни. Това и откъснатостта от вътрешността на страната и пазарните центрове довежда до обедняване на населението, засилват се гурбетчийството и миграцията в селата на горските райони.

Поради стратегически и икономически съображения и социална необходимост правителството е било принудено да върне горите на бившите им стопани - с Указ N.26 от 28 март 1911 г., "Държавен вестник", брой 61 /1911 г., и да спре обезлюдяването на южната ни граница. Фактически тогава става приватизация на горите, но много важно е да се знае, че собствениците - местните жители, ги заплащат повторно от един до три златни лева на декар на държавата. Съгласно този указ това става само в бившата Станимашка околия, в която влизат и селата от Широколъшки район. Тогава собствениците се снабдяват с нотариални актове, които пазят и досега.

През 1923 г. с Указ N 6 от 06/1, Държавен вестник брой 247, тогавашното правителство постановява ред за стопанисване на частните гори - да става на кооперативни начала и под контрола на горските държавни стопанства. След това в Централните Родопи се образуваха 72 горовладелски кооперации и 47 трудово-горски производители, които осигуряваха поминък и доходи на населението. Кооперациите със своите фондове осъществяваха целия обществено-икономически и културен възход на селата И общините като: обществени строежи, пътища, водоснабдяване - с модерни водопроводи, електрификация, търговия, финансово подпомагане на читалища, училища, социални помощи на бедни и болни членове. В края на стопанската година раздаваха дивиденти на собствениците на гори.

Кооперациите тогава имаха стройна организация по стопанисването и опазването на горите, при стриктно изпълнение на Закона за горите, лесоустройствените планове и програми на всички нива. Те заедно с държавните горски органи и частни лица - собственици, осигуряваха тристранен ефикасен контрол по опазване на горите. Защо това и сега да не стане и да се получи нов икономически подем в горските райони? Да се възстановят горовладелските кооперации и под контрола на държавата да се стопанисват горите ни, с което се осигуряват поминък и доходи на населението.

В периода от 1930 до 1990 г. много държавни гори се сечаха "до голо", а кооперативните през 1948 г. са взети от държавата в "добър и запазен вид" /цитат от приемните протоколи/ със закон: "Държавен вестник", брой 71/27 март 1948 г., и после с изменението му през 1950 г., "Държавен вестник", брой 270/16 март 1959 г.

Съгласно чл.1 на същия закон горите са определени като държавна общонародна собственост /национализирани/. В член 8-и на същия закон е казано, че всички собственици на частни гори и стопански сгради, свързани със стопанисването им, намиращи се в тях, получават обезщетение от държавата. Член 9-и предвижда това заплащане да става чрез облигации с носеща лихва 2%, платими в 15-годишен срок. Основното законно изискване не е изпълнено и досега от държавата и собствениците на гори не са обезщетени.

Ето защо мотивирано и законно търсим правата си и искаме връщане на незаконно заграбените ни и експлоатирани досега 45 години наши гори.

При реституция на горите и нова ревизия на горския фонд може изоставени, пустеещи и самозалесили се наши земи от поземления фонд да се включат в горския и да се увеличи площта на горите.

Надяваме се, че Народното събрание ще разбере социално-икономическото положение на родопското население и ще върне горите му - основен източник за материално замогване и икономически възход.

Ако въпросът не се реши правилно и в полза на десетките хиляди бивши горовладелци, ще го отнесем до Конституционния съд на Република България.

София, 5 април 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 11 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД /ЧАСТ ШЕСТА/, ПРОЧЕТЕН ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ОБЕДИНЕНИЕ ЗА СОЦИАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ ЧАВДАР КЮРАНОВ ПРЕД ЧЛЕНОВЕТЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ СЪВЕТ НА ЗАСЕДАНИЕ /1 АПРИЛ 1995 Г., СОФИЯ/.

ЧАСТ ТРЕТА
XII
ОБСТАНОВКАТА СЛЕД ИЗБОРИТЕ

1. Обществените очаквания

В обществото видимо намаля конфронтационният градус. Приспособяването отново придобива основно място в присъствието. Голямо е желанието да се сложи край на безконтролната игра на промени, да се повиши предвидимостта на живота и да се направят някакви правила /Да има власт!/.

Няма желание за разобличаване на богатствата, за възмездие и за нови думи, за нов говор.

Реалните изисквания към новата власт са минимални и са преди всичко в областта на очакванията за държавна власт, за ред, за правила. Единствено в този смисъл очакванията могат да се определят като носталгични, но не в смисъл на връщане към политическите ценности отпреди пет години.

Очакванията обаче в политическата и в икономическата прослойка на обществото са от друг тип и за тях обществените очаквания са само фон, на който ще протичат конкурентните им битки.

2. Икономическата ситуация

Правителството има амбицията до края на годината да съхрани тенденцията към слабо оживление и да гарантира процента на растеж 1,5 на сто.

Правителството ще търси вътрешни и външни ресурси за тази цел. Вътрешните - в преструктурирането, приватизацията, земята, данъчната дисциплина, финансовия контрол. Външните - в опити за активизиране на длъжниците ни от арабския свят, стари пазари, по-близка политика с Русия, търсене на позиции в следембаргова Сърбия, активизиране на оръжейното производство.

Тези очаквания са възможни при сегашния състав на правителството. В него има личности, свързани с частната собственост, склонни към реформи. Техните схващания не можеха да бъдат в основата на предизборната кампания на БСП. Ето защо можем да очакваме сега водещата структура в обществения процес да стане правителството, а основна задача - икономическата.

Следователно налице е потенциал, но еднозначна сигурност за реализирането му не съществува, защото правителството не е още екип, не личат още общите възгледи, то не е балансирано, възможни са необмислени, субективни действия на отделни членове на правителството.

Икономическата възможност обаче е налице и трябва да бъде поощрявана.

3. Политическата ситуация

Политическата активност за известно време се пренесе и сега е изцяло и единствено в левия спектър, а на дело само в БСП. В БСП протече процес на твърди политически решения и на концентриране на власт. Останалите участници в политическия ни живот сведоха участието си до изразяване на отношение към този процес.

Опозицията, доколкото я има сега, се сведе до вътрешна борба в БСП за овладяване на ключови властови позиции в изпълнителната власт и с малко по-слаба сила в законодателната. За вътрешнопартийната борба все още се прегрупират силите.

В БСП се залагат тежки, дългосрочни конфликти, чието разрешаване ще промени партията. Засега следва да се приеме като добър резултат легитимирането на вътрешнопартийната конкуренция. По този начин се подготвя политическият спор в БСП, за воденето на който ние платихме твърде много.

Политиката /и особено нейните резултати/ на правителството ще служи за гориво на този спор, но в действителност ще става дума за политиката на традиционалистите /околс Лилов/ срещу тази на модерните /около изпълнителната власт/. Вземането на връх в партийната власт на едните или на другите ще доведе до промени в самата партия.

Засега за партията е трудно да възприема как едни "добри" се карат с други, и те "добри". Подобно раздвоение е непоносимо за традициите в партията, която винаги е смазвала несъгласните с "вярната линия". Двойствеността на сегашното положение е неустойчива и ще води към решаване на конфликта, който засега се прикрива като проблеми на "стила и метода" на работа в партията.

Доскорошните борци за единството в партията сега са на път да искат обособяване на структури, несъгласни с ръководството, като отсега се противопоставя софийската организация на останалата част от партията. Всичките тези симптоми крият напрежението, което непрекъснато се потиска след 10 ноември 1989 г., но което така или иначе ще доведе до развръзка - в БСП продължават да съжителстват две ясни тенденции, които - при определени условия - могат да се задълбочат. Докога - това е въпрос на конкретно развитие на обстановката, но принципно вече не е възможно те да останат дълго време в този неясен и вътрешно напрегнат вид.

XIII
ОБЕДИНЕНИЕТО ЗА СОЦИАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ

4. Състояние след изборите

В документа си от 16 юли 1994 г. ОСД изрази основателна тревога от безперспективността на конфронтационното управление, от популизма и разпадането на държавната власт. ОСД се обяви за една-единствена политика, според ОСД спасителна за България - това е политиката на поемане на отговорност за реформите, колкото и непопулярни да изглеждат те от идеологическа гледна точка на някои кадри от миналото. При това ОСД настоя с особена сила да се извършват необходимите реформи от възможно най-представителна за обществото управляваща гарнитура. Ние бяхме и сега си оставаме горещи привърженици на политиката на националното съгласие.

В името на тази политическа цел ОСД взе участие в изборите и отделни негови представители са отново в парламента. Въпреки това следва да отчетем, че ОСД излезе от тези избори с възможно най-слабите си, особено парламентарни, партийни позиции, които е имало от създаването си до сега.

Политическите позиции на ОСД в предизборната ситуация и веднага след нея са следните:

В предизборната ситуация ОСД искаше на масата да се сложат програмните намерения на бъдещото правителство. Това не беше направено и донякъде благодарение на тази неяснота всеки от гласувалите с лекота можеше да си позволи да очаква онова, което той би предпочел.

Веднага след като стана ясен резултатът от изборите, в ръководството на ОСД се обсъждаше идеята за предлагане на партийното ръководство да свика национален форум за приемане на правителствената политика, като мандат, даден от партията за такъв тип политика. Преобладаващото мнение в ръководството беше на противното становище поради страх от възможно погрешно тълкуване на нашето предложение и то не се осъществи. Конференцията през юни или юли може да се доближи до подобна задача, но едновременно с това ще трябва да отговори и на цял ред други тежки въпроси, които през февруари-март просто не съществуват.

Сега политическата позиция на ОСД се определя главно като отношение към правителствените мерки и най-вече като позиция по отношение на проектобюджета и по-късно на самия бюджет.

АВТОР НА ТРЕТА ЧАСТ: Димитър Йончев

/Пресслужба "Куриер"/

14:00:00
11.04.1995 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Валентина Игнова
Технически изпълнители: Мария Дойнова
                                           Славка Кочева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1995 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!