София, 11 април 1994 година
Брой 70 /1115/
София, 11 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПАРТИЯ НОВА БЪЛГАРИЯ ПО ПОВОД НА ПРИЛАГАНЕТО НА ДАНЪКА ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ.
Поведението на парламента във връзка с данъка - убиец за печата, е поредното доказателство, че новоизлюпените български политици са противници както на свободното българско слово, така и на демокрацията въобще. Псевдодемократите в българския парламент стигнаха дотам, че налагат синьо-червената мъгла чрез тайно гласуване.
Призоваваме парламентът да се опомни, да покаже, че наистина е на страната на демокрацията, като спешно разгледа и приеме с явно гласуване поправка, благоприятна за вестниците, българската книга, БАН и рекламата в печата.
Нека поне веднъж проявят загриженост за съдбата на нова България.
София, 7 април 1994 г.
/Пресслужба "Куриер”/
* * *
София, 11 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ОТЕЧЕСТВЕНА ПАРТИЯ "НАЦИОНАЛЕН СЪЮЗ", ПРИЕТА НА РАЗШИРЕН ПЛЕНУМ НА ЦЕНТРАЛНИЯ КООРДИНАЦИОННО-ИЗПЪЛНИТЕЛЕН СЪВЕТ /30 МАРТ 1994 Г., ПЛОВДИВ/. На открития пленум са присъствали представители на Българската национално-радикална партия, на Българската християндемократическа партия - център, Българската национална демократическа партия.
УВАЖАЕМИ МНОГОСТРАДАЛНИ БЪЛГАРИ,
Видяхме, че в нашата страна няма и не може да има национална Комисия по ценовата политика. Отсъства действието на регулативния пазарен механизъм в контекст с 20-30 % фиксирани цени, като правителството на "социалната политика" се представяше поне досега, но се видя, че то се разминава с началните си декларации.
Липсват също наблюдаваните и контролирани от правителството цени. Всичко е оставено на съдбата на течението, на самотек, т.е. либерализация - освобождаване на цените в страната ни до 250-300 %.
От Международния валутен фонд /МВФ/ и Световната банка, Парижкия и Лондонския клуб на банките-кредиторки ни принудиха с безропотното изпълняване на техните условия като диктат не толкова в реформата, отколкото в разграждането на държавата и налице в обществото излязоха ежедневните негативни явления и проблеми като кражби, убийства, изнасилвания, опасения за страх на българина от утрешния му ден за обруленото ни общество предвид тези социални трагични явления.
Отчитайки досегашното главоломно и настоящо стремглаво падение на българския лев в тинята на кризата, това не е нищо друго, господа управници, освен спекулативна игра на наши и чужди играчи за безконтролната разпродажба по линията на приватизацията на нашите основни средства в предстоящия придатък на България в лапите на робията в икономиката, политиката и социалната сфера, на обществото ни като цяло от новия чуждестранен владетел. Изкуствено се блокира и забавя ходът на икономическата реформа, което води България до декапитализация на държавната индустрия, а именно това е пагубното за страната ни.
Това, че хиперинфлацията е вече факт в нашето стопанство с пълна девалвация на нашата парична единица - българския лев, - красноречиво говори за низостта на състоянието ни, до което сме доведени понастоящем от днешните управници.
Ние, от четирите партийни ръководства, призоваваме компрометиралите се наши държавници - от трите висшестоящи институции - правителство, президент и парламент, да намерят сили в себе си и достойно, по мъжки да се оттеглят по конституционен ред от властта, защото ние, национално-патриотичната опозиция, от името и в лицето на БОП "НС", БНРП, БХДП /ц/ и БНДП, в това число и още десет партии, ще ви потърсим налагащата се сега и никой друг път политическа отговорност чрез изправянето ви пред Народен съд.
Нашият девиз е: Изобличаване на националните предатели, най-строго и справедливо. Съд за всички опропастители на България, които не стига че разградиха страната ни с продажната си политика, но наново пак се стягат да управляват Отечеството ни.
Ние видяхме какво могат и едните, и другите политически мастодонти. Мислим, че дойде и нашият ред да покажем на това общество правовата държавност, ред и порядък със силата на железния юмрук от чисто извисените българи, като оператор в трансмисията на държавната машина. Ние прокламираме - работа, хляб и свобода на хората, без 10 %-ова олигархия, социална справедливост, ред и спокойствие, подпомагане дейността на бъргарските бизнесмени, борба срещу сектите, подпомагане на армията и полицията срещу престъпността и враговете на България. Борба за възстановяване на смъртното наказание. Наблюдаване непрекъснато на дейността на прокуратурата, Народното събрание, Министерския съвет и президентството. Възстановяване военната мощ на България.
Ние няма да отминем със забрава поругаването на националните ни символи и оскверняването на паметта на нашите предци - националните ни будители, от българи - антибългари.
Вън противозаконното движение Движението за права и свободи от българския парламент като политическа партия, което по силата на закона няма този статут. Сваляне от властта на продажните политици от политическата сцена на общинските управници, които отнеха цялата клубна база на извънпарламентарната опозиция и ни пращат на свободен наем, а те си ползват общинските площи за клубна-ресторантска база.
Оторизиран да подпише за четирите политически ръководства:
ПРЕДСЕДАТЕЛ на БОП "Н.С.": К. Куманов
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 11 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОЕКТ ЗА ПРОГРАМА /ЧАСТ ШЕСТА/ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ПРЕДЛОЖЕНА ОТ ОБЕДИНЕНИЕТО ЗА СОЦИАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ.
4. СЪСТАВКИТЕ.
За изграждането на гражданското общество БСП трябва да следва определена политика - както в краткосрочен, така и в по-дългосрочен план. Структурните съставки на тази политика са:
1. Мирният преход. Главната заслуга за мирния преход към демокрация у нас принадлежи на БСП. Не трябва да се забравя, че заслуга за него има и СДС. Но БСП не се поддаде на изкушението да използва възможностите си, а такива имаше, да задържи властта по насилствен път. В това отношение у ръководството на БСП не е имало никакви колебания. Това бъдещето ще оцени, но вече го е оценило и настоящето.
Гаранция за мирния преход - това означава не само да не се допуснат социални и политически сблъсъци, но и да не се допусне власт на "силната ръка", да не се допусне диктатура. Властта трябва да бъде силна, но не силова.
2. Националното съгласие. Тази идея неколкократно бе прогласена на XIV и XXXIX конгрес. Но тя бе изоставена в хода на постоянните сблъсъци със СДС. Преди две години тя отново бе събудена за живот от Обединението за социална демокрация, но тогава не срещна разбиране у значителна част от ръководството на БСП. За щастие това отношение към националното съгласие не трая дълго и сега търсенето на национално съгласие - независимо от огромните трудности, за които главна вина има СДС, но в редица случаи и БСП - става един от основните принципи на изграждането на политиката на БСП.
3. Преговори, а не конфронтация. Националното съгласие не може да се постигне по пътя на конфронтацията. Но практиката на Народното събрание, а и на Висшия партиен съвет показва, че конфронтацията надделява. В това отношение носят отговорност и двете големи политически сили, а в редица случаи и ДПС. Поставянето на такива конфронтационни въпроси като досиетата, като петкратното - и то напълно неуспешно - изпитание на правителството на Беров с вотовете на недоверие, ненавременното и несъгласувано поставяне на важните въпроси за паметниците, също за проявите на турцизиране в гр. Гоце Делчев и Якоруда, неумелото внасяне на закона "Анти-Панев", за Висшия съдебен съвет и други примери сочат, че конфронтацията продължава да бъде едва ли не предпочитан метод. Разбира се, при определени обстоятелства конфронтацията не може да се избегне. Отказ от конфронтация винаги, при всички условия не може да бъде вярна политика. Но винаги предпочитаният метод трябва да бъдат диалогът, разговорите, преговорите.
БСП полага сериозни усилия да преодолява конфронтацията. Но те още не са достатъчни. Сегашното ръководство търси и осъществява много контакти, то не се изолира, както в миналото, в "кула от слонова кост". Контактите и разговорите изясняват позиции, създават атмосфера на разбиране, на доверие - дори да е до известна степен, подготвят или създават подходящ климат. Това е много важно, но не е достатъчно. Преговорите са нещо друго - там казваш какво искаш, но казваш и какво даваш. Това е верният път за преодоляване на конфронтацията.
4. Националните интереси над партийните. Като национална партия БСП изхожда от предимството на националните интереси, поставя ги на първо място. Тя трябва да търси съчетаване на партийните с националните интереси. Но когато това не е възможно - да дава преднина на националните. Колкото по-дълбоко този принцип проникне в партията, колкото повече нейни привърженици го възприемат, толкова повече БСП ще е осъществила своята дълбока промяна, поставена като цел от XIV и XXXIX конгрес.
5. Диференцирано отношение. Такова трябва да бъде то спрямо нашите противници.
а/ Беше време, когато редица дейци на БСП гледаха на СДС като на единно цяло, смятаха, че е постигнал единство /септември 1992 г./, не виждаха, че се раздира от противоречието ляво-дясно. Сега в него остана дясната част, но процесът на разцепване, макар че е забавен, не е приключил. Но има и друго: политиката на СДС продължава да се гради не дори върху отрицателно отношение към БСП, а върху "антикомунизма". Това вече не е актуално.
Към СДС трябва да се подхожда диференцирано. Не е изключено по-големите партии в него - Демократическата и Радикалдемократическата, да се отделят, а СДС да остане като съюз на партии фантоми. Но и тогава неговото значение няма да изчезне - поне за известен период. Затова БСП трябва да прази контакти, да води разговори, а ако се налага и ако може - и преговори със сегашното му ръководство.
б/ Въпросът за отношенията между БСП и ДПС има две страни - от гледна точка на националната сигурност и от гледна точха на човешките права. Що се отнася до националната сигурност, БСП не може да прави никакви компромиси. Има неща, които не можем да допуснем. Опитите да се турцизират българи-мохамедани, опитите да се поставя въпрос за автономия, да се налага отказ от доброволно запазване на български имена; исканията за задължително изучаване на турски език в държавните училища, неприемането на българи в приватизирани от турски граждани предприятия, а и други прояви, които накърняват правата на етническото мнозинство в страната - това са искания и прояви, които БСП не може да приеме и по които не може да има разбирателство с никого. Стоят сериозни нерешени и изострени проблеми и по отношение на етническото мнозинство в страната, което е малцинство в дадени райони. На места българщината наистина е в опасност.
Но същевременно има въпроси на човешките права, които да намерят решение. За т.нар. "възродителен процес" трябва да бъде потърсена справедлива отговорност от извършителите и особено от подстрекателите и вдъхновителите. Има културни права на етнически групи, които бяха отнети. Има важни социални и икономически въпроси, които са от общ интерес на всички етнически общности.
БСП трябва да води политика на яснота и разбирателство с ДПС. Яснота по проблемите, по които няма да се постигне съгласие, и разбирателство по проблемите, по които това е възможно. Важни моменти бяха пропуснати. Не трябва да се пропускат други.
Що се отнася до ДПС, тази партия може да има бъдеще не като етническа, а като национална партия, в която участват хора от различни етнически групи.
6. Политика към другите партии в парламента. БСП води внимателна и сравнително активна политика към тях. Но фактът, че за продължаващата конфронтация носи отговорност и БСП, ги отблъсква засега. Разбира се, това се дължи и на техните собствени интереси и различия с БСП. Когато обаче става дума за национални интереси, сътрудничество е необходимо, дори за това да трябва да се плати определена политическа цена. Възможно е БСП да се присъедини към общо становище с такава партия, и групировка в парламента, което да предвижда минимум от общи интереси и възможности за тяхната взаимна реализация.
7. Към извънпарламентарните партии. БСП преодоля през последните една-две години пасивното си отношение към тях и до голяма степен недоверието си - особено към БСДП и някои формации на БЗНС. Но повечето от тези партии не могат да преодолеят своя антикомунизъм. Не се разбира, че роля ще играят в нашия политически живот тези партии, които преодолеят своя догматизъм и направят стъпка към БСП. Това вероятно ще стане. Но за това са необходими поне три неща: а/ преоценка на някои исторически събития от миналото; б/ преодоляване на политиката на конфронтация; в/ ускоряване и задълбочаване на превръщането на БСП в партия на лявата социална демокрация.
8. Политика към правителствата. БСП трябва да подкрепя едно правителство, ако то има демократична програма, изградена върху националните интереси. Ако има съществени отклонения от такава програма - БСП ще трябва да преоценява поддръжката си, т.е. да води линията на "критическа поддръжка". БСП не трябва да се меси в ежедневната дейност на такова правителство, трябва да го контролира, но да не го ръководи.
При коалиционно правителство БСП трябва строго да спазва задълженията си към коалиционните партньори, да не опекунства над тях, а да се отнася към тях като равноправни съюзници. При сегашното разположение на политическите сили и отношението на политическото обществено мнение към БСП тя трябва по правило да се стреми към коалиционно правителство, дори и при значителна изборна победа. При такава победа БСП трябва да бъде готова и за самостоятелно управление, ако няма друг вариант.
9. В политиката на БСП водещ трябва да бъде принципът "няма демокрация без местно самоуправление". В основата на този принцип са местните избори, които трябва да предхождат парламентарните. Но основа на този принцип е и правилното териториално деление на страната и особено значителната финансова самостоятелност на местните органи. Засега тези въпроси не са решени - от това страда населението на страната.
Във връзка с местното самоуправление БСП смята, че е необходимо:
а/ да се осъществи такова съотношение между централизацията и децентрализацията на събирането на данъците, което да осигури нормалното възпроизводство на дейностите, които са в правомощията на общините и населените места;
б/ да се възприеме тристепенната система на териториално селищно устройство на страната, която отговаря на традицията у нас и на реално сложилите се отношения между селищата: общини, околии, окръзи /области/;
в/ за да се осъществи административно-държавното единство на страната, околийските управители да се назначават от изпълнителната власт /Министерския съвет/;
г/ за да се осъществи демократичното начало, кметовете да продължават да се избират пряко от населението, като се предвидят законови възможности за тяхната защита и развитие, както и за тяхното сменяне при определени условия.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 11 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ /ЧАСТ ЕДИНАДЕСЕТА - ПОСЛЕДНА/ "СОЦИАЛНА ДИАГНОСТИКА НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СТРУКТУРИ /ОТКРИТИ И ЗАКРИТИ/ И ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ В БЪЛГАРИЯ" НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИБЕРАЛНА ПАРТИЯ ВЪЛКАН ВЕРГИЕВ - НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ В 36-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ ОТ ПАРЛАМЕНТАРНИЯ СЪЮЗ ЗА СОЦИАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ. Докладът е написан през месец май 1992 г.
ТЕХНОКРАЦИЯТА КАТО СОЦИАЛНО ЯВЛЕНИЕ
Технокрацията и технократизмът са продукт на високоорганизираните и йерархични системи, в които и където управлението е решаващо за функционирането на системата. Нашата тоталитарна система е типичен пример за първо поколение на такава система, изградена от хора и изпробвана върху хора.
Второто поколение на този тип системи са внедрени и работят масово в съвременните големи индустриални фирми по света. Работят на същия принцип на тотален контрол, но в една по-организирана сфера на човешката дейност - труда.
Революцията в информационните технологии премахва бюрокрацията в управлението, чиновничеството като обслужващо управляващия, високата йерархичност, като ги замества с технокрацията, която работи с висока степен на свобода. Това е почти автономна демокрация в управлението, но не на управлението на системата. Така степента на управляемост на самата система нараства, т.е. тя губи вътрешната си свобода. Това е въпросната социална цена за повишената ефективност на общото - тоталното поведение на системата.
Като социална последица сравнително малък екип от хора или един човек може да контролира ресурси, условия, от които зависят съдбата, животът, работата на големи масиви от хора. Като пример мога да дам, че екипажът на една ядрена подводница може да държи в ръцете си съдбата на една страна и т.н.
Такива технократични центрове на властта в една страна в съвременния свят, национални и международни, има колкото си искаме и от всякакъв род: културни, научни, финансови и т.н.
Въпросът за етиката, за професионалната етика на групите, които участват в тези центрове на социална власт, става ключов. Като политик Горбачов разбра, че по-нататък за човешкия прогрес и за съществуване на човечеството не може да се говори, без да се реши проблемът за етиката на властта и властните отношения във вътрешен и в международен план. Това му разбиране го направи близък с Андрей Сахаров - съвестта на научния свят.
Бащите на атомната бомба и в САЩ, и в СССР бяха типичен пример за физици технократи, водени в общественото си мислене от някаква социална парадогма, която изключва човека. Андрей Сахаров е пример за тяхната еволюция. Ще отбележа, че Сахаров бе голям учен физик и следователно неговата доминантна ценност са човекът и човечеството, така че неговата еволюция е мотична. Технокрацията в масовия си вариант изключва творчеството като ценност и човека като негова цел. Тя е прагматична, тя е добра в професията си.
Типичен вариант за технократично поведение в стил "демонстрация на превъзходство" беше акцията на САЩ в Близкия изток. Командващият операция "Пустинна буря" - Норман Шварцкопф, е типичен пример за военен технократ.
Това е също една качествена демонстрация на технократичната сила в политическия свят. Вероятно само няколко души определят философията и стратегията на информационната политика. Уверен съм, че целият персонал на компанията е готов да "умре" за тази политика, защото е "супер".
Общият знаменател е, че технократичната власт се реализира от професионалисти и е власт на професионалисти. Партокрацията е наистина средновековно явление и е жалка в сравнение с новата управляваща класа. СССР беше разсипан по същество от тази нова класа.
Искам да дам пример за възможностите на технокрацията у нас от близкото ни бъдеще.
1. Априлският пленум на БКП, както е известно, изхвърли зад борда на управлението бившите партизани, антифашисти, които извършиха колективизацията, и даде път на младата партийна бюрокрация. Също така и на държавната партия като по-изучени, т.е. социнтелигенцията.
Тогава се индустриализирахме и до 80-те години новата техническа интелигенция доминираше в управлението.
Кризата в управлението лансира на по-предни позиции специалисти от държавното управление - икономисти, юристи, социолози и т.н. Това бе гръбнакът на технокрацията, на новия висш държавен апарат.
2. От началото на 70-те години до края на 80-те години младата бюрокрация стана стара, "т.е. партокрация", която контролираше и индустрията, т.е. средната номенклатура, и държавната бюрокрация /младата технокрация/.
3. Следователно от гледна точка на смяна на технологията за управление има логика да се говори за нещо като нова "априлска линия в управлението".
Партокрацията се заменя с технокрацията. Тя заменя и системата за власт и управление на партокрацията, създавайки нова политическа система за себе си като нова управляваща класа. Така изглеждат революциите в управлението.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
Силата на технокрацията е в качественото й превъзходство. Степените на свобода на действие в условията на политическа и икономическа демокрация /икономика, регулирана от пазара/ дава възможност да поставят под свой контрол всички центрове на социалната власт още в процеса на тяхното формиране. Технократите работят в условия на едно многомерно социално пространство, където непрекъснато поглъщат и излъчват власт - финансова, икономическа, информационна, културна, научна и т.н. Искам да подчертая, че става въпрос за скалата на политическата власт.
В крайна сметка биха могли да затворят социалното пространство в комплекс и да поставят под свой контрол цялото общество.
Никоя специализирана социална структура, партия, синдикат не би могла ефективно да им се противопостави. Тези специализирани социални структури работят в едномерно пространство /зоната на политическите отношения, зоната на синдикалните отношения в случая/, а технокрацнята - в многомерно социално пространство и може да мобилизира качествено различни ресурси в случай на конфликт. Мисля, че правителствата, политиците и амбициозните среди на Запад правят голяма услуга, като предоставят средства на нашите технократи за инициативи. Така технократите изграждат с чужди ресурси собствената си власт.
Господата са като кукувиците, обичат да снасят яйцата си в чужди гнезда.
Важни характеристики на нашата технокрация
1. Като ново явление според мен технократите са нова класа.
2. Те се оформят като политическа сила на реализма и прагматизма.
3. Имат реална социална база. Това са бившата средна класа на труда у нас и младежта, която уважава успешните образци за подражание.
4. Без тях никоя партия не би могла да оформи правителство даже и в "сянка". Оттук идва тяхната увереност, че държавното управление е в ръцете им.
5. Двупартийният модел ги устройва чудесно като дългосрочна перспектива. Но не и в момента, тъй като все още не е развит частният сектор, където могат да се устроят при излизане от държавното управление.
6. Интересът им към приватизацията е продиктуван тъкмо от това.
7. За точките "5" и "6" объркване в плановете им внесе "възкръсналата бяла буржоазия".
ПОЛИТИЧЕСКАТА СИТУАЦИЯ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ТЕХНОКРАЦИЯТА
1. "Дивата работническа партия" - "Подкрепа", свърши своята работа, като отне работниците от БКП-БСП и така БКП загуби градовете. Вярно е, че изборите могат да се спечелят от селата, но България се управлява от градовете.
Поправките на Закона за земята ще съсипят селото въпреки усилията на БСП.
Колко ще струва това, БСП ще научи от последните демоскопски сондажи. Селяните не прощават, когато ги "продават". БЗНС-тата го научиха от опит.
2. С приемането на Закона за приватизацията по формулата "Пазарна приватизация" БСП пропусна шанса да си възвърне работниците.
3. Пазарната приватизация при задвижването на технократичното правителство на СДС и на президента може да ускори процеса на нова социална стратификация, а социалната демокрация, изповядана от ПССД, да стане така търсената цел за БСП.
4. Още в началото на практическото прилагане на Закона за приватизацията ще стане ясно на всички, че изпълнението му изисква национален консенсус и прекратяване на войната между БСП и СДС. Тогава е възможно технократите от БСП и СДС да си подадат ръка и да заработят по-нататък заедно.
5. След това ще настане време за нови коалиции и нови идеи.
6. Възможно е технократите от БСП да я напуснат, евентуално с контролирания от тях в. "Дума".
7. Ще последва избирането на слаб, но широко представителен за политическите партии парламент с президентска либерално-технократична коалиция /парламент - президентство/. За тази цел президентът ще направи всичко възможно, за да състави своя президентска либерално-технократична политическа групировка. "Демокрацията" ще укрепва и в двете нови институции.
Правителството ще бъде слабо от гледна точка на партийния контрол, но ефективно като институция за дадената ситуация. Това ще създаде реални възможности за бързи правителствени промени без парламентарни кризи и социални недоволства.
8. След това ще последва нов избор, но вече на стабилен парламент и силно президентство. Правителствата ще бъдат динамични. Технокрацията ще укрепи своята власт. Тя е центърът, който ще контролира едновременно и трите институции.
/Пресслужба "Куриер"/
15:10:00
11.04.1994 г.
Редактори: Нина Гаврилова
Цанка Стойчева - деж. ред.
Технически изпълнители: Галя Дамянова
Траянка Каличкова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА
Copyright © Пресслужба "Куриер", 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!