София, 11 август 1992 година
        Брой 156 (686)

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов

София, 11 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ЗА ПОЛУЧЕНОТО КОМЮНИКЕ НА МЕЖДУНАРОДНАТА ФЕДЕРАЦИЯ ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА В ООН.

Във Висшият съвет се получи комюнике на Международната федерация по правата на човка в ООН, Женева, по повод искането на главният прокурор на Република България N 1-502, изпратено от г-н Анри Гурарие. Следва пълния текст на комюникето:

На 1 юли 1992 г. главният прокурор на републиката Иван Татарчев депозира пред Народното събрание искане срещу депутата Андрей Карлов Луканов. На 7 юли 1992 г. му бе отнет парламентарният имунитет, а на 9 същия месец той бе арестуван.

Искането уточнява, че депутатът Луканов, член на правителството на Г. Атанасов от 1986 до 1990 г., е гласувал тогава отпускането на безвъзмездни помощи на "развиващи се" страни, считани за неплатежоспособни, причинявайки по този начин тежки икономически последици за България. Депутатът попада под удара на членове 203 и 209.

Международната федерация по правата на човека констатира, че никой не оспорва избора на г-н Луканов на депутатското му място.

Международната федерация по правата на човека отбелязва, че фактите, отправени срещу депутата, разкриват отговорността на цялото правителство и че те са били одобрени с гласуване на тогавашното Народно събрание. При демокрацията единствената санкция може да дойде от избирателите. В никакъв случай тези факти не могат да бъдат квалифицирани като криминални и да оправдаят отнемането на депутатски имунитет, освен ако се докаже, че помощите за чужбина са били използвани от г-н Луканов за лични цели.

Международната федерация по правата на човека смята, че обвинението срещу г-н Луканов означава антидемократичен "лов на вещици", който е изпълнен с опасности и разкрива по-скоро желание за мъст, отколкото справедливост, която трябва да се прилага към всички и разбира се, също така към отговорните лица от миналия комунистически режим.

Международната федерация по правата на човека настоява за незабавното освобждаване на депутата Луканов и връщането му в Народното събрание.

7 август 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 11 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ИЗЯВЛЕНИЕ "ПО ПЛОДОВЕТЕ ИМ ЩЕ ГИ ПОЗНАЕТЕ" НА ПЛОВДИВСКАТА ДУХОВНА СЕМИНАРИЯ "СВ.СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ".

С Божия помощ и под покровителството на славянобългарските просветители светите братя Кирил и Методий след 45-годишно принудително закриване през 1990 г. бе възстановен учебният процес в Пловдивската духовна семинария - наследница на Цариградската духовна семинария. Изминаха две години на усилни трудове, лишения от сън и почивка за изправянето й на крака. За съжаление през месец май на настоящата година група безумци, сътрудници на бившия антирелигиозен комитет по въпросите на Българската православна църква (БПЦ), и други властолюбци се отделиха от състава на Светия синод и поставиха начало на невиждан разкол в БПЦ, като внесоха смут в душите и сърцата на преподавателите, служителите и току-що прохождащите във вярата семинаристи. Въпреки всичко семинарийското ръководство положи усилия да не взима отношение и да не ангажира вниманието на възпитаниците си с тези печални събития, за да може учебната година да завърши успешно, макар с много притеснения и лишения. На 4 август 1992 г. окупаторите на Синодалната палата отказаха да отпускат необходимите средства за по-нататъшното оборудване и издръжка на семинарията, както и за изплащането заплатите на служителите й за м. юли 1992 г., поставяйки условието ръководството й да сложи своите подписи в тяхна подкрепа.

С този си репресивен акт те за пореден път показаха своята същност - материалисти, които не подбират средствата за постигане на нечестните си цели. Тези им действия могат да бъдат окачествени като отчаян опит да прикрият позорното си минало, една от страните на което е отстраняването на група достойни професори от Софийската духовна академия през 1981 г., както и закриването на редовния 5-годишен курс на Софийската духовна семинария - гара Черепиш, през 1987 г. А сега под формата на обновители искат отново да парализират обучението в духовните огнища на църквата.

Не знаем на чии интереси служат, но сме убедени, че не са в полза на църквата, на вярата и на православното ни отечество.

Обръщаме се с призив към всички нормални, честни и родолюбиви българи в страната и извън нея, на които не им е безразлична съдбата на Българската православна църква и на нейните бъдещи служители и просветители на духовно опустошения ни народ, да съдействат с всички честни средства за прекратяване на този геноцид спрямо здравите сили в БПЦ: да способстват морално и материално за по-нататьшното съществуване на Православната духовна семинария, подготвяща свещенослужители, свещеномонаси, църковни певци и проповедници за цяла Югоизточна България.

Пловдив, 5 август 1992 г.

РЕКТОР: Архимандрит Евлогий

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 11 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЪОБЩЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА ДРУЖЕСТВО ЗА БЪЛГАРО-ХЪРВАТСКО ПРИЯТЕЛСТВО.

Учреденото на 1 февруари 1992 г. в София Дружество за българо-хърватско приятелство е узаконено от българските съдебни власти на 24 юни 1992 г.

Сред учредителите личат имената на видни български интелектуалци, в това число адвокати, лекари, архитекти, общественици и публицисти, хора на науката и изкуствата, производители и търговци, включително и такива от хърватски произход. Те всички си поставят като своя първостепенна задача да работят според своите възможности за мир и приятелство на Балканите и за създаване на благоприятни условия за общуване между двата народа.

За председател на Управителния съвет е избран г-н Йосиф Крапчев, адвокат. Седалището на дружеството е в гр. София, ул. "Пиротска” N 5, тел./факс 876 460.

София, 6 август 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 11 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКА И СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКА ПРОГРАМА (ЧАСТ ПЪРВА) НА КОНСЕРВАТИВНАТА ПАРТИЯ (7 август 1992 г.).

ПОЛИТИЧЕСКА ПРОГРАМА

Неспособността на парламента, правителството и президента да се справят с възникналата критична ситуация в страната и липсата на обединена опозиция в България, способна да се противопостави на БСП (БКП), показват, че само обединението на партии, съюзи и движения с дясна, монархическа ориентация може да бъде надежден гарант на демокрацията и защита на правата и свободите на гражданите. Водени от желанието да помогнем на своя народ и държава за преодолявяне на сегашното катастрофално състояние във всички сфери на обществения живот, Консервативната партия си поставя следните основни цели и задачи:

1. Възстановяване на Търновската конституция като акт на политическа зрелост и уважение към националните традиции при отчитане на конкретните обществено-политически условия в страната.

2. Възстановяване на конституционната монархия като единствено легитимна форма на държавно управление.

3. Укрепване на националното самосъзнание на българския народ, утвърждаване на неговите традиции и обичаи, уважение и защита на личното достойнство на всеки гражданин независимо от неговия етнически произход и вероизповедание.

4. Осъществяване на активна и необвързана външна политика на страната на основата на равноправно и взаимноизгодно политическо и икономическо сътрудничество с всички държави с демократично обществено устройство.

5. Спазване на всички международни съглашения, непротиворечащи на националните интереси, при точно и безусловно зачитане на Международната харта за защита правата на човека.

6. Незабавно признаване на суверенитета и независимостта на всяка новопоявила се държава в Европа и в света.

7. Създаване на условия за по-бързото интегриране на страната ни в Европейската общност.

8. Обединяване на всички българи в страната и в света в духовното единство, основано на традиции, език и историческа памет.

Консервативната партия е за еволюционен път на развитие, характерен за всяко добре организирано общество, за което е присъща приемственост на всичко прогресивно в националните традиции и което чрез съхраняване и възстановяване на тези традиции ще създава неоспорими предпоставки за преодоляване на възникналите противоречия чрез издигане на културния и моралния облик на нацията. Ние осъзнаваме несъвършенството на човешката природа и несигурността на човешкия прогрес и считаме за необходимо да подкрепяме и насочваме този прогрес с помощта на всички институции, които зачитат общочовешките добродетели, чистите човешки взаимоотношения, свободата на духа и вярата в доброто.

Консервативната партия си дава сметка за естествените различия между хората и цени свободата по-високо от равенството, като е против всякаква материална и духовна уравниловка. Ние отчитаме ролята на частната собственост като главна опора на личната свобода, достойнството на човека и защита на обществения ред и сигурност.

България преживява изключително тежки месеци. Неспособността на Народното събрание и правителството да овладеят натрупаната от години енергия и да я оползотворят най-ефективно показва тяхната непригодност и обреченост да се справят с възникналата кризисна ситуация в страната. Липсата на трета алтернативна сила в обществения живот дава възможност съществуващата политическа поляризация да достигне изключително опасни размери. На този фон изграждането на движение с монархическа ориентация е гаранция за запазване на социалния мир и алтернатива на всеки български гражданин, който в настоящия момент е разочарован от двата политически гиганта - БСП и СДС. Възстановяването на Търновската конституция е акт на политическа зрелост и уважение към националните традиции. Определено трябва да се знае, че Търновската конституция беше незаконно отменена, независимо че по своя характер това е една истинска демократична конституция, която защитаваше изконните права и свободи на всички български граждани. Наличието на Търновската конституция е факт, от който ние като нация не можем да се отречем или да се правим, че не забелязваме по какъв начин тя беше заменена с т.нар. Димитровска конституция. Освен въпроса с възстановяването на Търновската конституция тук е редно да се повдигне и въпросът за проведения през 1946 г. референдум за република или монархия. Независимостта на проведения тогава референдум е очевидна и се определя от следните три обстоятелства: първо - Търновската конституция не допуска провеждането на референдум за формата на държавно управление, второ - въпросният референдум се е състоял при наличието на съветски окупационен корпус, и трето - България по това време все още е била в състояние на война, тъй като не е бил подписан мирният договор. Цялата тази поредица от противозаконни действия на практика е лишила законния цар на България Симеон II да управлява в съответствие със законната Търновска конституция. Нещо повече, ние смятаме, че в момента България "де юре" е конституционна монархия начело с легитимен цар. Царската институция е символ на националното обединение и гаранция за преодоляване на съществуващата политическа поляризация у нас, водеща до цялостна дестабилизация на обществено-политическия и икономически живот. Разбира се, това са въпроси, които не могат да бъдат отминати с мълчание и са изключително важни, за да се опита всеки един от нас да прецени правилно и с нужното чувство на отговорност актуалността на политическия момент.

От всичко, казано дотук, се вижда, че Консервативната партия не е желан партньор от републиканско настроените политически сили, които за пореден път искат да разиграят на карта съдбата на България. Ние искаме да се възстанови историческата справедливост в този критичен за страната момент. Под лозунга "Бог, Цар, Отечество" Консервативната партия смята, че в България по един относително безболезнен начин могат да се решат изключително сериозните политически и икономически проблеми, за да може нашата страна да тръгне по един действително демократичен път на развитие. Политическите анализи, които се правят на Запад, недвусмислено показват, че конституционната монархия за България е най-добрата форма на държавно управление в настоящия момент. Консервативната партия заявява, че с помощта на всички законни средства ще се бори за преодоляване на съществуващата политическа поляризация и национално разединение, водещи до цялостна дестабилизация на обществения живот у нас. По тази именно причина на нас може да се разчита, тъй като ние сме носители на прагматизма, толкова необходим на българския народ.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 11 август - Следва пълният текст на:
ЕВРОПЕЙСКА КОНВЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ОСНОВНИТЕ СВОБОДИ (ЧАСТ ТРЕТА), ПОДПИСАНА ОТ ДЪРЖАВИТЕ - ЧЛЕНКИ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА, НА 4 НОЕМВРИ 1950 ГОДИНА И ВЛЯЗЛА В СИЛА НА 3 СЕПТЕМВРИ 1953 Г.

ЧАСТ III

Член 20-1

Броят на членовете на комисията е равен на броя на Високодоговарящите се страни. В състава на комисията не може да участва повече от един гражданин на една и съща държава.

Член 21-2

1. Членовете на комисията се избират от Комитета на министрите с абсолютно мнозинство измежду лицата, включени в списък, съставен от Бюрото на Консултативното събрание. Всяка група представители на Високодоговарящите се страни в Консултативното събрание предлага трима кандидати, като поне двама от тях трябва да са граждани на съответната държава.

2. Доколкото тази процедура е приложима, тя ще се използва и при изборите за членове на комисията в случаите, когато впоследствие страни по конвенцията стават други държави, а така също при попълването на случайно овакантени места.

Член 22-3

1. Членовете на комисията се избират за срок от шест години. Те подлежат на преизбиране. Обаче мандатът на седем от членовете, избрани на първите избори, ще е с продължителност три години.

2. Имената на членовете, мандатът на които ще бъде три години, се определят по жребий от генералния секретар на Съвета на Европа веднага след завършването на първите избори.

3. Член на комисията, избран на мястото на бивш неин член преди изтичането на мандата на последния, заема длъжността до края на мандата на своя предшественик.

4. Членовете на комисията изпълняват задълженията си до замяната им с нови членове. След замяната им членовете на комисията продължават да работят по делата, в които са участвали преди замяната им.

Член 23-4

Членовете на комисията участват в нейната работа в лично качество.

Член 24

Чрез генералния секретар на Съвета на Европа всяка от Високодоговарящите се страни може да сезира комисията с всяко нарушение на разпоредбите на конвенцията, извършено по нейно мнение от друга Високодоговаряща се страна.

Член 25-5

1. Комисията може да бъде сезирана с жалби (петиции), отправени до генералния секретар на Съвета на Европа от всяко лице, неправителствена организация или група лица, които твърдят, че са жертва на нарушение от страна на някоя от Високодоговарящите се страни на правата, провъзгласени в тази конвенция, при условие че Високодоговарящата се страна, против която е насочено обвинението, е декларирала, че признава компетенцията на комисията да получава такива жалби. Тези от Високодоговарящите се страни, които са направили подобни декларации, са длъжни да не създават по никакъв начин пречки за ефективното използване на това право.

2. Такива декларации могат да бъдат направени за определен период.

3. Декларациите се депозират при генералния секретар на Съвета на Европа, който изпраща копия от тях на Високодоговарящите се страни и ги публикува.

4. Комисията осъществява функциите, предвидени в този член, след като най-малко шест от Високодоговарящите се страни направят декларации в съответствие с предшестващите точки на този член.

Член 26

Комисията може да започне работа по дадено дело само след изчерпване на всички вътрешноправни средства за защита в съответствие с общопризнатите норми на международното право и преди изтичането на шест месеца от датата на окончателното решение на националната инстанция.

Член 27

1. Комисията не разглежда жалби, подадени в съответствие с чл. 25, които:

а) са анонимни или
б) представляват по същество дело, вече разгледано от комисията или в хода на друга процедура на международно разследване или решаване на спорове, и не съдържат нова информация, отнасяща се към това дело.

2. Комисията счита за недопустима всяка жалба, подадена в съответствие с чл. 25, която тя счете за несъвместима с разпоредбите на тази конвенция, за явно необоснована или представляваща злоупотреба с правото на жалба.

3. Комисията отхвърля всяка жалба, която счете за недопустима по силата на чл. 26.

Член 28-6

В случай че комисията приме подадената до нея жалба, тя:

а) с цел установяване на фактите предприема съвместно с представителите на страните проучване на жалбата и ако е необходимо - разследване, за ефективното осъществяване на ко- [.......................липсва с. 7]

Член 35
Заседанията на комисията се провеждат, когато го изискват обстоятелствата. Те се свикват от генералния секретар на Съвета на Европа.

Член 36
Комисията изработва свои собствени процедурни правила.

Член 37
Секретариатът на комисията се осигурява от генералния секретар на Съвета на Европа.

/Пресслужба "Куриер"/

11:25:29    
11.08.1992 г.    

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Любомир Йорданов
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

[реклама]

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!