София, 11 ноември 1992 година
        Брой 222 /752/

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов

София, 11 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА ОТЕЧЕСТВЕНИЯ СЪЮЗ ЗА ВОДЕНИТЕ ОТ ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА РАЗГОВОРИ С ИЗВЪНПАРЛАМЕНТАРНИ ПОЛИТИЧЕСКИ СИЛИ. Документът е адресиран до средства за масова информация.

Напоследък в някои вестници, по радиото и телевизията се отправиха укори към президента на републиката, че по повод на правителствената криза е провеждал срещи с извънпарламентарни партии и други обществени формирования, без да има конституционни права за това.

Изпълнителното бюро на Отечествения съюз, като един от участниците в срещите, се счита длъжно да заяви следното:

Вярно е, че съгласно член 99 (1) от конституцията президентът прави консултации с парламентарните групи, преди да възложи съставянето на правителство най-напред на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група - в случая СДС.

Наивно или недобросъвестно е обаче да се забранява на президента да се среща и да води разговори по повод на възникналата криза с партии, непредставени в парламента, с обществени организации, с групи граждани и въобще с всички, с които той намери за добре. В тези случаи той не може и не разисква конкретни състави на бъдещия кабинет, но получава допълнителна ориентация за състоянието на различни слоеве от населението и тяхното отношение към актуалните въпроси в страната.

На срещата с президента Желев Изпълнителното бюро на Отечествения съюз повдигна ред въпроси, свързани с ускоряването на икономическата реформа, но и с необходимостта от реални мерки за защита на интересите на социално слабите граждани, на младите и многодетните семейства. Подчертана беше нуждата от бързо законодателство в подкрепа на майчинството и грижата за децата; изтъкнато беше, че местните органи на властта трябва да се вслушват много повече в общественото мнение и да търсят сътрудничество с различни граждански сдружения, които работят за по-голяма социална солидарност и взаимопомощ между хората. Представителите на Отечествения съюз изразиха още веднъж убеждението си, че гражданското разбирателство, притъпяването и премахването на конфронтацията и враждата в обществото и между институциите са единственият път за мирен и парламентарен преход към демокрация.

Освен това недопустимо е непознаването на обществените реалности - затова будят недоумение изявленията на отделни политици от ръководството на Съюза на демократичните сили (СДС), които с лека ръка отричат съществуването на Отечествения съюз. За тяхно сведение трябва да споменем, че днес само ръководителите на общинските съвети на Отечествения съюз, които отдавна се разграничиха от тоталитарното минало на Отечествения фронт, са повече на брой от членовете на много извънпарламентарни партии, включително и на някои партии от коалицията на СДС, без да се броят кварталните и селските съвети, хилядите редовни членове и огромното мнозинство привърженици на гражданските и социалните идеи на Отечествения съюз, членуващи в други обществени формирования, с които сътрудничим.

Отечественият съюз съществува и ще съществува не по волята на отделни политици, а поради човешката потребност от разбирателство и общуване между хората.

София, 10 ноември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 11 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД НА ПОСТОЯННОТО ПРИСЪСТВИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ - НИКОЛА ПЕТКОВ (ЧАСТ ВТОРА), ПРОЧЕТЕН ОТ ОРГАНИЗАЦИОННИЯ СЕКРЕТАР ГЕОРГИ ПИНЧЕВ ПРЕД ИЗВЪНРЕДНИЯ ВЪЗСТАНОВИТЕЛЕН КОНГРЕС НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ (7 И 8 НОЕМВРИ 1992 Г., СОФИЯ).

В съгласие с предварително и старателно разработената коварна тактика за разцепление неприсъствалият на същото сборище Никола Петков е "избран" за главен секретар на новопръкналото се организационно комунистическо отроче, което с подкрепата на компартията обсебва наименованието БЗНС. Естествено, Никола Петков отказва да заеме този позорен пост. Тогава комунистите предоставят длъжността на мегаломана Александър Оббов, който, както се оказва след известно време, е само временна пионка в тяхната антиземеделска игра. По комунистическо нареждане с помощта на въоръжен милиционерски отряд Георги Трайков завладява печатницата и редакцията на в. "Земеделско знаме".

От този момент анатемосаните от майската конференция като "геметовци" стотици хиляди земеделци и земсисти са принудени да продължат да водят своя организационно-политически живот в самостоятелната си организация, оглавявана вярно и неотстъпно от Никола Петков, който същевременно става и главен редактор на съюзния орган "Народно земеделско знаме", започнал да излиза на 26 септември 1945 г.

По такъв начин с престъпната воля на БКП, която тогава се нарича БРП(к), между земеделците отвън с репресивни средства и вандалски методи се внася изкуствено разцепление. По-нататъшната история на това разцепление, съзнателно култивирано почти половин век от българските комунисти, е до болка позната на всички ни. Оформените по този принудителен начин две земеделски организации нямат нищо общо помежду си освен името. В своята верноподаност към комунистическата партия през 1948 г. Георги Трайков прави дори опит да смени това свещено име с друго. Но, ръководен от своите пъклени, обезличаващи и в крайна сметка дългосрочни ликвидаторски цели по отношение на земеделието, Георги Димитров не одобрява сервилния замисъл на прекалено старателния слуга.

Каква е организационната съдба и политическото поведение на двете организации през изминалите десетилетия до 1989 г.?

Проправителственият съюз е покорен изпълнител на волята на създалата го организация. Ревностно обслужва нейните вътрешни и външнополитически интереси. Неговото ръководство се свлича дотам, щото прокарва решение за пълен отказ от земеделската програма и идеология и възприема тази на комунистическата партия. В началото обаче и двете земеделски организации имаха свои депутати във Великото народно събрание след изборите през есента на 1946 г. Още на тези избори земеделските съюзи вече бяха застанали на противоположни позиции. Воден от Никола Петков, опозиционният БЗНС стоеше начело на цялата демократична парламентарна опозиция, която въпреки неописуемия терор успя да постигне най-високия изборен резултат от 1 200 000 гласове в цяла Източна Европа. От трибуната на българския парламент опозиционните земеделски депутати и най-вече техният парламентарен лидер Никола Петков воюваха срещу настъпващата тоталитарна власт. Борбата обаче беше неравна. Отскубналият се от комунистически плен и намиращ се в принудителна емиграция д-р Г.М. Димитров внимателно следеше от далечна Америка парламентарните дуели между Никола Петков и диктатора Георги Димитров.

Сключването на мирния договор с Америка откри най-сетне пред комунистическата партия отдавна чаканата възможност да приключи с играта на демокрация. На 5 юни 1947 г. Никола Петков бе арестуван в самия парламент, подложен бе на тежко следствие по монтирано обвинение и бе осъден на смърт. В този момент последваха две необикновено позорни прояви на казионния съюз. Понеже в Централния комитет (ЦК) на комунистическата партия не е имало пълно единодушие по отношение на замисляната смъртна присъда, повикано е за консултация ръководството на казионната организация. И то именно заявява, че за своето непримиримо борческо поведение Никола Петков трябвало да умре не един, а ако е възможно, и два пъти! В крайна сметка съдбата на вдъхновения земеделски и народен трибун е решена в Москва. И на 23 септември 1947 г. жестоката и варварска екзекуция му открива пътя към безсмъртието! Другият позорен акт на лъжеземеделското ръководство е внесеният на 22 август 1947 г. законопроект не от някой комунист, а от казионния земеделец, министър на правосъдието, Ради Найденов за забрана на БЗНС с главен секретар Никола Петков. Естествено, този закон е гласуван и на антикомунистическата опозиция е сложен край, като десетки земеделци народни представители са подхвърлени на жестоки репресии.

Поставен извън закона, опозиционният Земеделски съюз продължи да живее спонтанно, да се изявява на конспиративна, нелегална основа в цялата страна. Хиляди земеделци и земсисти, участници в местни нелегални земеделски организации, преминаха през затворите и концентрационните лагери. Намиращите се в изгнание се групираха около д-р Г.М. Димитров в ръководения от него Български национален комитет, който от 1949 г. е функционираща организация със седалище във Вашингтон. Тогава дейността на д-р Димитров се разширява и в Международния изпълнителен комитет за общоевропейско движение, на който той е член. Д-р Г.М. Димитров е главен секретар и на Международния селски съюз, а когато през 1954 г. е изградено и Събранието на поробените европейски народи, той е избран за подпредседател, а след това става и негов председател. Дейността на земеделската емиграция до смъртта на д-р Г.М. Димитров през 1972 г., а и след това, както и на възникващите през всички тези години вътре в страната конспиративни земеделски групи, е гръбнакът на организираната съпротива срещу комунизма в България. През периода 1949-1951 г. в редица райони на страната - Сливенския, Централнобалканския, Родопския, Средногорския, Североизточния и някои западни краища - борбата прие и въоръжени форми като ответна защитна реакция спрямо нетърпимия комунистически произвол, свързан с насилията да се отнеме земята на селяните. В неравната битка с комунизма опозиционните земеделци дадоха свидни жертви от хиляди убити и преминали през лагери и затвори. Други оставиха костите в емиграция, но не паднаха на колене. Ние нямаме право да мълчим, длъжни сме да кажем истината за понесените страдания. Защото борбата срещу комунистическата диктатура не започна от градинката пред кафене "Кристал" в София през 1989 г., а 45 години по-рано в различните краища на родната страна. Основната движеща сила на тази борба бе опозиционният БЗНС, ръководен от непоколебимите ни водачи д-р Г.М. Димитров, Никола Петков и Димитър Гичев. Това е полезно да се припомни днес на онези, които се опитват да заимстват от опита на комунистите във фалшификациите и да пренапишат безсъвестно историята на борбата срещу българския комунизъм с оглед на конюнктурни интереси и домогвания.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 11 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД НА ПОСТОЯННОТО ПРИСЪСТВИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ - ЕДИНЕН (ЧАСТ ВТОРА), ПРОЧЕТЕН ОТ ОРГАНИЗАЦИОННИЯ СЕКРЕТАР НИКОЛА ПЕНЧЕВ ПРЕД ИЗВЪНРЕДНИЯ ВЪЗСТАНОВИТЕЛЕН КОНГРЕС НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ (7 И 8 НОЕМВРИ 1992 Г., СОФИЯ).

Така след утвърждаване на новото ръководство на БЗНС - единен, започналите разговори между двете Постоянни присъствия придобиха официален характер. За свършената работа ще се спра малко по-подробно. Работните срещи се провеждаха почти ежедневно, в много напрегната обстановка - възстановяването на съюза течеше в цялата страна на напълно самодейни начала. Земеделците просто нямаха търпение. Освен че трябваше да се работи бързо, задължително трябваше да се работи отговорно! Въпросът за възстановяване на Българския земеделски народен съюз трябваше да се огледа и да се прецени от всички страни - правна, организационна, политическа, морална и т.н. Сформираха се две работни групи. В едната влязоха всички юристи от двете Постоянни присъствия, а така също и такива от експертните съвети на двата съюза. Тази група имаше за задача да се справи в най-добър вариант с правната страна на въпроса, така че пред възстановения Земеделски съюз да не останат имуществени проблами и такива, свързани с правоприемността му. Втората група от шест души - по трима от двете Постоянни присъствия - а понякога и в по-многочислен състав, имаше задача да изработи Инструкция за провеждане на възстановителния процес. За някои може да прозвучи пресилено, но съвсем отговорно ще споделя с вас, че групите работеха денонощно. Това се налагаше, защото всяка една дума, всяко едно изречение трябваше да се преосмисля, докато влезе в основните документи. Погрешно е да се мисли, че всичко вървеше гладко и безпроблемно. Имаше критични моменти, налагаше се да се правят компромиси и от двете страни. В същото време двете Постоянни присъствия заседаваха съвместно и поотделно в пълен състав два пъти седмично, като освен с текущите задачи, се занимаваха и с одобряване на изработваните документи. Така се стигна до известното на всички ви съвместно заседание на 2 септември 1992 година, когато двете Постоянни присъствия приеха протоколното си решение за възстановяване на Българския земеделски народен съюз и насрочване на съвместно заседание на двата Управителни съвета за 19 септември 1992 година. Това заседание на двете Постоянни присъствия и решенията му бяха посрещнати от земеделците на двата съюза, от симпатизантите и обществеността с голямо одобрение и неочаквано внимание. В двете ръководства, в редакциите на двата вестника не спираха одобрителни обаждания, телеграми и факсове от наши членове, декларации от местни и общински земеделски дружби. Всичко това подсказваше, че избраният път е правилен.

При изработването на Инструкцията за провеждане на възстановителния процес трябваше да се съобразяваме с няколко фактора, а именно:

1. Макар и малко, но съществуващи различия в двата устава.

2. Различия в структурите на двете организации - наличието на окръжни структури в БЗНС - Никола Петков, каквито БЗНС - единен нямаше.

3. Различия в начина на събиране и отчитане на членския внос.

4. Може би най-решаващият фактор - политическата обстановка в страната, изискваше възстановителният процес да стане по най-бързия начин. Събитията на политическата сцена по-късно, а и сега потвърдиха нашето виждане.

5. Не на последно място трябваше да се съобразим и с програмата, и с работата на Комитета по пренасяне на тленните останки на д-р Г.М. Димитров в България.

Всичко това предопредели Инструкцията да бъде изработена във вид и съдържание такива, каквито бяха предложени за одобрение от двата Управителни съвета.

Двата Управителни съвета се събраха за първи път в историята на своето съществуване на съвместно заседание на 19 септември 1992 година и с основание някои нарекоха това заседание историческо. Всички тук, смятам, ще се съгласите - това беше истинското му определение. На това заседание единодушно, с поименно гласуване се прие протоколното решение на двете Постоянни присъствия, Инструкцията за провеждане на местните събрания, общинските и окръжните конференции, а така също и датата за провеждане на настоящия конгрес. Документите бяха подписани от 102 присъстващи членове на Управителния съвет на БЗНС - Никола Петков и 101 членове на БЗНС - единен с нито един отрицателен вот.

Изработвайки и подписвайки тези документи, ние не си правехме илюзии, че те ще бъдат приети и одобрени от всички. Но гласовете на противниците на обединението бяха заглушени от ентусиазма на всички радетели на единството. Опитите на външни сили да атакуват обединението чрез казионни "земеделци" като Георги Петров или чрез създаване на нови партии като Иван Глушков също бяха обречени на провал. Против единството на земеделците се действаше с всички и всевъзможни средства - масмедии, телевизия, подставени лица и др. Като че ли много хора не можаха или не искаха да разберат едно - възстановяването на Българския земеделски народен съюз не беше необходимост само за земеделците, възстановяването бе крайно необходимо за България и че този процес е необратим.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 11 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОТЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БЪЛГАРСКАТА ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ВЪПРОСА ЗА ОТНОШЕНИЕТО КЪМ ИЗВЪНПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ПАРТИИ. Документът е адресиран до Народното събрание, до президента на републиката, до председателя на Министерския съвет, до главния прокурор на републиката, до председателя на Комисията по контрола при Народното събрание и до средства за масова информация.

ГОСПОДА,

Управляващите със син цвят правителство, парламент и президент парадират пред цял свят, че в България съществува демокрация. Същите не изпълняват гласувания от Великото народно събрание Закон за равноправие на политическите партии (чл. 15) и за равностойна материална база на всички политически партии (чл. 17).

Българската демократическа партия (БДП) участва в парламентарните избори и получи заем от 300 000 лева, за които Министерският съвет спори, тероризира ни неоснователно чрез Следствения отдел при Централния затвор и определеното за 13 ноември 1992 г. дело в Софийския градски съд.

Тези избори са държавни, а не частни на Йоло Денев и в този контекст министър Костов от правителството на Димитър Попов говори 30 мин. по Българско радио, че разполага с пари за финансиране участието на партиите, без да става въпрос за заеми.

Мотивировка на БДП за опрощаване на заема и отблокиране на суми в банките, от които има и лични (семейни), и за изплащане на дълговете на БДП за изборите и за в. "Демократична България".

1. Министерският съвет не спази своето решение N 317/16 септември 1991 г. - т.4, т.е. преводите на сумите да се извършат до 2 октомври; не спази т. 7 - да ни предостави допълнителни суми в зависимост от спечелените гласове в изборите на 13 октомври 1991 г. (Нормални избори могат да се проведат само ако финансовите средства се отпуснат от два до един месец преди изборите.)

2. Управляващите гласуваха дискриминационен закон (4% бариера) за извънпарламентарните партии и липса на финанси преди изборите, с което облагодетелстваха влизането на ДПС в Народното събрание. В същото време те предоставиха за себе си десетки милиони левове безвъзмездно плюс огромна материална база в цяла България.

3. Министерският съвет умишлено протакаше самото сключване на договора за заем, за да губи време на ръководството на БДП, което да не се занимава с предизборна дейност и да не разполага с пари за разходи за предизборни материали и за пътуване. Измисляха се сто условия и пречки. Договорът беше сключен и подписан от Министерския съвет в 16.55 ч. в петък, 11 октомври 1991 г. - 5 минути преди изтичане на работната седмица. Сумите бяха получени на 15 октомври - след изборите. Саботажът е очевиден!

4. Групата от 39-те стачкуващи като Ал. Йорданов, Стоян Ганев, Б. Димитров, Г. Марков получи 2 милиона лева за предизборна агитация и митинги три месеца преди провеждането на изборите и преди обявяване на датата обиколи страната.

5. Парламентарните групи и техните кандидати за нови депутати, голяма част агенти на Държавна сигурност, получиха милиони и огромна материална база, а извънпарламентарните партии почти нищо.

6. Великото народно събрание не изпълни своето решение кандидатите да открият своите досиета (да бъдат разкрити и публикувани) и незаконно влязоха отново в парламента. И днес не се съгласяват да разкрият досиетата. Може ли незаконни, неморални и безсъвестни депутати да ни съдят?

7. Районните (окръжните) избирателни комисии с членове от СДС и БСП умишлено (саботажно) не регистрираха до последния срок 10 окръга за участие на БДП. Спореше с писма по три пъти, че сме закъснели с регистрацията. Остави БДП с 4 окръга за неучастие - Варна, Добрич, Сливен и Силистра. Незаконно и саботажно.

8. Централната избирателна комисия не действа законосъобразно - не нареди с писма и по радиото и телевизията на РИК да не саботират.

9. Президентът Желев назначи за председател Лена Джелепова - дясна ръка на Цола Драгойчева, комунистка, пенсионерка, на 66 години, при 500 хиляди млади безработни. Беше сезиран за редица репресивни мерки и беззакония в изборите, но той не взе никакви мерки.

10. ЦИК не даде на БДП една служебна бележка с едно изречение, че "БДП има регистрирани кандидати в повече от 11 окръга и има право на радио- и телевизионно време". С това ни лиши от участие две седмици в НБТ и БР. Саботажът е повече от явен.

11. МС ни тероризира с писма, предавания по радио и телевизия, писания в печата, съдебни разпити и с дело на 13 ноември 1992 г. в Софийски градски съд и парадира за 6 милиона лева от извънпарламентарните партии. В същото време останалата хартия за бюлетини в размер на 30 тона за 6 милиона лв. не е заприходена и е предоставена на изд. къща "Дума", която пласира хартията и взема печалбата.

12. Извънпарламентарните партии тичаха, работеха, харчеха пари и за тях гласуваха 25 % от гласоподавателите, но те нямат свои представители в парламента. 60 депутатски места бяха заграбени пиратски от СДС, БСП и ДПС, депутатите получават високи заплати, скитат по света, ползват десетки привелегии, включително за храна на безценица, луксозни хотели за квартируване, мерцедеси, хонди и...лади. Незаконните депутати плюс агентите на ДС тероризират и съдят извънпарламентарните партии за суми, изразходвани в избори - парламентарни и президентски. Народът и светът ще разберат истината и ще ги изгонят от парламента.

13. Бивши и настоящи депутати и днес са против публикуване на досиетата. Повечето от тях не изпълняват своя дълг пред избирателите.

14. Парламентът, правителството и президентът си затварят очите и съвестта пред заграбените от фирма "САПИО" близо два милиарда лева, има барове и магазини, търгува с уиски и цигари - за упадък на народа.

15. Управляващите си затварят очите пред пиратската фирма "СОФИС", заграбила от профсъюзите, ОФ и от залъка на народа 200 000 000 лв. с босове Гиньо Ганев, проф. Кр. Петков, министър Елка Константинова.

16. Управляващите си затварят очите и съвестта пред Престъпната безработица, мизерия, спекула, инфлация и корупция сред тях самите, пред порнографията, проституцията, насилието, убийствата.

17. Управляващите стават национални предатели, предлагат министерски кресла на турци с цел да запазят своите кресла. Неморални хора.

18. Правителството на Ф. Димитров настоя пред парламента, който гласува разширение на дефицита на бюджета с 2 милиарда лева за купуване на 80 милиона долара за изплащане на лихви от външния дълг за три месеца на 1992 г. Изплащат се 30 милиона на Запад. Никой не отчита и никой не пита къде се скриват 50 милиона долара. Министър Костов,който доразсипа България, казва, че трябва да бъде тайна.

19. Управляващите не искат отчет от експремиера Луканов за заграбените от държавния резерв 1,2 милиарда долара.

20. И.д. премиер Ф.Димитров не публикува списък с имена на фирми и имена на шефове на червени фирми в чужбина - укрива престъпниците.

21. Депутатите от Народното събрание си гласуваха 100 милиона бюджет - за високи заплати, за екскурзии в чужбина (най-често до Испания и цар Симеон), за разкошни хотели. Същите не изпълняват своя дълг към народа.

22. "Народните" представители ще си купят на безценица 50 мерцедеса от заграбените високи заплати. Защо те не стягат колани?

23. Парламентарните партии преди изборите и след изборите разполагаха с десетки милиони, с коли, сгради, клубове, хиляди телефони, факсове, материално имущество, хиляди коли, а БДП не разполагаше с нищо освен дадените след изборите суми. Нямаме клуб, коли, нищо.

24. Правителството, СДС, парламентарната група на СДС стоеше на колене пред ДПС (вкл. червено-синия президент Желев), а репресираха, репресират и тероризират извънпарламентарните партии, които са демократични и защитават народа, България, социалната справедливост, идеалите на великите революционери - Левски, Ботев, Бенковски, Стамболийски.

Един месец след парламентарните избори Министерският съвет започна тормоз за връщане на парите, заплашваше 10-те гаранти, че ще им удържа от заплатите. Правителството на Филип Димитров не ни отпусна пари за президентските избори - нито лев. Правителството чрез главния секретар г-н Муховски започна следствие чрез Следствен отдел при Централния затвор, което продължава и днес. Следователят г-н Ангелов привиква гаранти, ръководството на БДП, членове, разпитва за познанства, кой къде е ходил за изборите, с кого се е срещал, какво е говорел и т.н. Това е политически разпит, репресия, терор и фашизъм в действие. Той е служил 26 г. на Тодор Живков и сега служи вярно на сините, за да не го уволнят. Същият е 54-годишен. За какво разграждане на системата може да става въпрос? Съдии и адвокати са същите. В МС - същите комунисти. В президентството, Великото народно събрание. Министерският съвет ни даде на съд и делото е определено за 13 ноември 1992 г.

"Правителството" блокира останали в банки суми лични, семейни, неплатени разходи на БДП. Правителството и министър Костов, които се занимават с мафиозна дейност на червени и сини фирми и даде на управляващите десетки милиони безвъзмездно, не прояви морал да опрости сумите на БДП и на другите извънпарламентарни партии.

Въз основа на горепосочените факти БДП обвинява правителствата на Димитър Попов с участие на трима седесари - Костов, Пушкаров и Луджев, за недемократичност и аморалност и правителството на Ф. Димитров, което доразсипа България, но тероризира БДП и др. с цел да ни смаже, да не казваме истината, да не издаваме вестник "Демократична България", да нямаме никакви средства и да не развиваме никаква дейност. Но това означава фашизъм в действие, макар и син.

Министерският съвет не изпълни условията в договора, не прояви демократичност и затова ще бъде съден от нас. Той иска пари от безработните и гладуващите. Не можех ли и аз да похарча парите за екскурзии до Испания и Япония, САЩ като Венцислав Димитров, Савов, Желев и др.? Не можех ли да похарча парите за ядене и пиене като Филип Димитров в Руския клуб, Горна баня и в Смолян - печени агнета по хайдушки? Аз живях в мизерия при Т. Живков, бях безработен и сега съм безработен. Хранех се с една постна леща и един постен боб цяла зима и цяла пролет, а от лятото до днес с чушки и домати.

Аз похарчих основната част от парите за издаване на в. "Демократична България" - 20 броя, които раздавам за агитация. Издадох 5 книги - 4 стихосбирки: "РАЗГНЕВЕНИ ПЛОЩАДИ", "БЪЛГАРИЯ ЗАГИВА", "НИТО КРАЧКА НАЗАД", "ЖЕСТОКАТА ИСТИНА", и документална: "ГЕНЕРАЛ КНЯЗ БЕНКОВСКИ". Следователят ме заплашва с арестуване на 3 ноември 1992 г.

БДП настоява сумите да бъдат отблокирани от банките и да бъде спряно незабавно съдебното дело на 13 ноември 1992 г.! Справедливост!!!

София, 30 октомври 1992 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БДП: Йоло Денев

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 11 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА СОБСТВЕНИЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ ПО ПОВОД НА ПРАВИТЕЛСТВЕНАТА КРИЗА В СТРАНАТА.

УВАЖАЕМИ ГРАЖДАНИ НА БЪЛГАРИЯ,
СКЪПИ СЪОТЕЧЕСТВЕНИЦИ!

Националното ръководство е разтревожено от политическата криза в настоящия момент за нашата страна, която след 45-годишно тоталитарно управление пое пътя към промените благодарение на първото демократично правителство. От името на един милион и половина собственици ние декларираме, че заставаме зад политиката на Съюза на демократичните сили (СДС).

Нашият електорат, който даде вот на доверие на СДС, няма да даде алтернатива за никакви шутове или завои наляво! Въпреки критичните бележки по някои от вече приетите закони и социалната политика на правителството ние не бихме приели друга политика, освен тази на СДС!

Затова, независимо от състава на новото правителство, ТО ТРЯБВА ДА Е ОТ СДС, за да продължат демократичните промени и за да може след разрухата на България да се стигне до благосъстояние на българския гражданин, който да не търси начин да напусне страната, а с достойнство да казва, че е БЪЛГАРИН!

София, 4 ноември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 11 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА РЕГИОНАЛНИЯ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ - ПЛЕВЕН, ПО ПОВОД НА ПОЛИТИЧЕСКАТА СИТУАЦИЯ В СТРАНАТА.

Политическото напрежение в страната се повиши до критичната си точка. Демократичните процеси са блокирани. Свалено е първото демократично избрано правителство на посткомунистическа България. Вотът на недоверие към него беше инспириран от президента и осъществен от БСП(к), ДПС, синдикални лидери и политици със съмнителна нравственост. Целта на този ход е да се подмени политическият избор на българския народ от октомври 1991 година. В този сценарий на СДС се отрежда ролята на параван за нечисти икономически и политически сделки.

СДС не може да измени на заложената в неговата предизборна програма политическа линия, в името на която пое отговорността за управлението на страната.

Регионалният координационен съвет на Съюза на демократичните сили (РКС на СДС) в Плевен подкрепя усилията на Националния координационен съвет на СДС за:

- съставяне на силно правителство на СДС, ползващо се с широка обществена подкрепа. Съставът на кабинета на СДС не може да се определя извън НКС и парламентарната група на СДС;

- утвърждаване на единствен критерий за избор на политически съюзници;

- доказана воля за смяна на системата. Натиск от страна на ДПС, който цели промяна на идентичността на СДС, е недопустим;

- парламентарно решение на въпроса за досиетата.

СДС не желае, но и не се страхува от нови парламентарни избори. Отговорността за забавянето на икономическите реформи и неизбежния спад в жизненото равнище на българския народ пада изцяло върху президента, БСП(к), ДПС, някои извънпарламентарни политически организации и псевдосиндикалисти.

Усложнената политическа обстановка изисква провеждане на Национална конференция, която да предложи адекватни решения за политиката на СДС, за усъвършенстване и осъвременяване на структурите му и взаимовръзките между тях.

Плевен, 4 ноември 1992 г.

ЗА РКС НА СДС - ПЛЕВЕН:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Николчев

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 11 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА СОФИЙСКИ ИНТЕЛЕКТУАЛЦИ И НА СЪЮЗА НА БЕСАРАБСКИТЕ И ТАВРИЙСКИТЕ БЪЛГАРИ "ГЕНЕРАЛ ДАНАИЛ НИКОЛАЕВ" КЪМ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД. Документът е подписан от около 2900 души, между които академици, член-кореспонденти, професори, писатели, журналисти, обществени дейци, офицери от запаса.

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
МИЛИ СЪОТЕЧЕСТВЕНИЦИ,

Търсейки спасение от османския гнет, през XVIII и XIX в. над 300 хиляди българи се преселват във Влашко, Молдова, Украйна и Русия. През изминалите години над 120 хиляди души от тях са асимилирани от румънци, руснаци и украинци, но и понастоящем в тези държави живеят над 800 хиляди българи.

От 1840 до 1937 г. живеещите в царска Русия, по-късно в Молдова и Румъния, а после и в СССР българи имат свои училища и театри, издават на български език книги и вестници. През 1937 г. съветското правителство, оглавявано от Сталин, закрива българските училища и отменя изучаването на български език, затваря българските театри и църкви и спира издаването на български вестници. Българите, както и другите народи в СССР, са подложени на тежки репресии от сталинизма. През 1929-1933 г. в Таврия, а през 1946-1947 г. и в Молдова и Украйна се провежда насилствена колективизация на селяните. Репресирани са около 25 хиляди души от по-заможните и будни българи. Изземва се всичкото зърно и настъпва глад, вследствие на което умират около 60 хиляди българи. През 1944 г. всички българи от Крим заедно с татарите са заточени в Средна Азия.

След смъртта на Сталин, с демократизацията на съветското общество животът на бесарабските и таврийските българи се подобри. Тяхното положение обаче силно се влоши през последните две години. В Молдова, Украйна и Таджикистан, където живеят компактни маси българи, в условията на разпадането на бившия Съветски съюз зачестиха въоръжените конфликти. Българите са подложени на гонения при прилаганото етническо прочистване. Военните действия вече прогониха хиляди наши братя и сестри от техните селища. Бежанският поток към България се увеличава.

Досега със съдействието на Съюза на бесарабските и таврийските българи в България са посрещнати над 200 семейства (около 900 души) от бившия СССР. Министерският съвет начело с Филип Димитров не е финансирал съюза с нито един лев.

Ние поддържаме национално-патриотичната дейност на Съюза на бесарабските и таврийските българи и на председателя му Иван Дундаров за спасяване на нашите братя и сестри от районите на въоръжени стълкновения - Бендери в Молдова, Душанбе в Таджикистан и др.

Защитата на българите е морален дълг на всеки от нас. Българите са длъжни да се погрижат за своите сънародници, независимо в кой кът на земята живеят. България е малка, но пази място върху земята си и в сърцето си за всяко от своите чеда. Българското правителство трябва да настоява за спазване на Женевските споразумения за правата на човека.

Ние повече не можем да мълчим, да се бавим и да отлагаме своите постъпки и действия. Като имаме предвид сложността на проблемите и нуждата да се реагира адекватно на събитията, настояваме да се направи следното:

1. Тъй като с разпадането на Съветския съюз българите изгубиха статута "съветско гражданство", президентът на България да даде на всички желаещи бесарабски и таврийски българи българско гражданство с един държавен указ.

2. Българското правителство да отвори границите за бежанците - българи от Бесарабия, Таврия и други райони и да им осигури необходимата помощ за настаняване на постоянно местоживеене в България.

3. Българското правителство да предостави земя за селскостопанско производство на всички завърнали се от чужбина българи от януари 1993 г.

4. Министерството на външните работи да съдейства бежанците да получат обезщетение за имотите си. Да им се разреши да внасят имуществото си в България без мито.

5. Ние се обръщаме към целия български народ, към всички приятели на българите от Бесарабия и Таврия, родолюбци и патриоти на майка България, към всички, които милеят за българщината, да подкрепят бежанците с парични средства.

6. Ние се обръщаме към президента, към Министерския съвет, към всички министерства, към всички ръководства на големи и малки фирми, фабрики и заводи, държавни и частни предприятия, научноизследователски и учебни институти, към българските бизнесмени, академици, професори, дейци на науката и образованието, към трудещите се от различни степени на стопанската дейност, към всички военни чинове, милеещи за скъпата ни родина България, да подкрепят патриотичното дело на Съюза на бесарабските и таврийските българи "Генерал Данаил Николаев" с парични и имотни дарения (земя, къщи и пр.), за да може да посрещаме бежанците - българи от Молдова, Украйна, Русия и средноазиатските републики.

София, 4 ноември 1992 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪЮЗА НА ТАВРИЙСКИТЕ И БЕСАРАБСКИТЕ БЪЛГАРИ: Иван Дундаров

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 11 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ (ЧАСТ ПЕТА) "ЗА НОВА ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА", ОБОСНОВАВАЩ ИКОНОМИЧЕСКАТА ЧАСТ НА МЕМОРАНДУМА "СЪЮЗЪТ НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ И ДЕМОКРАЦИЯТА В БЪЛГАРИЯ - 1992 Г." Документът е внесен от депутатите Господин Атанасов, Марин Маринов, Асен Мичковски, Димитър Луджев, Христо Тодоров, Валентин Карабашев, Маргарит Минков, Стефан Божилов, Георги Костов, Емил Цочев, Стефан Караджов и Атанас Матеев за разглеждане в Парламентарната група (на б октомври) и в Националния координационен съвет на Съюза на демократичните сили, в Президентството и в Министерския съвет (на 7 октомври 1992 г.).

III. ПОДОХОДНА ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА

Икономическата политика за контролиране на доходите на населението означава разработване и съблюдаване на икономически разумни съотношения между размера на работната заплата, от една страна, и равнището на цените, от друга, като се отчитат равнището и динамиката на производителността на труда.

Икономическият смисъл на контролиране на доходите произтича от схващанията за икономическите инструменти, регулатори и фактори, определящи темпа на инфлацията и цените в условията на пазарна икономика. Понастоящем пазарната икономическа теория не е единодушна по отношение на въпроса за движещите сили на инфлацията. Общоприето е обаче, че коренът на инфлацията е вложен в динамиката на съотношението на темпа на нарастване на заплатите и другите парични разходи в производството и способността на икономиката да поеме тези нараснали разходи, без да се налага повишаване на цените на крайните продукти за потребление. Съществуват главно два принципни подхода при провеждане на подоходната икономическа политика.

Първият подход е правителството и парламентът да приемат закони или други нормативни актове, които да са безусловно задължителни за всички икономически субекти и с които да се предпишат съответни тавани и санкции за нарастване на работната заплата. Отговорността и контролът се поемат изцяло от правителството. При този случай сътрудничество със синдикатите в процеса на провеждане на такава политика не е абсолютно наложително. Обикновено обаче правителствата и парламентите от своя страна съгласуват в процеса на разработване на нормативните документи основните моменти в тях със синдикатите. За такава подоходна политика е необходима много силна изпълнителна власт, много силна икономика и висок жизнен стандарт на населението, така че като се въведат необходимите рестрикции, те да не засягат съществено жизнения стандарт.

Вторият подход е установяването на система от препоръчителни ограничения, в рамките на които пазарните субекти да функционират. При този подход задължително е необходимо взаимодействие и консенсус между правителството, синдикатите и работодателите не само в процеса на разработването на системата от препоръчителни ограничения, но и през целия период, през който се предвижда те да се съблюдават. И при двата подхода разработването на подоходна икономическа политика е в ръцете на правителството, но и при двата подхода в по-голяма или в по-малка степен следва тази политика да постигне одобрението и подкрепата на всички икономически контрагенти.

Трябва да се отбележи, че досега практикуването на дългосрочна подоходна икономическа политика, включително и в САЩ, е претърпявало неизменен провал. Тази политика по принцип не може да бъде дългосрочна. Обикновено в началото се постига консенсус и някакви успехи, но впоследствие, при възникването на неизбежните трудности и спадане на реалните доходи, се поражда съпротива, която рано или късно успява да преодолее поставените ограничения.

Въпреки че в началото на 1991 година в България нямаше силна изпълнителна власт, силна икономика и висок жизнен стандарт, бе възприет и при това успешно осъществен именно първият подход - рестриктивната политика върху доходите се проведе, като бяха използвани предварително определени задължителни тавани за средствата от работна заплата и данъчно облагане с много стръмна скала върху печалбата при превишаването им. Същевременно бяха либерализирани цените на голям брой потребителен продукти.

В резултат на това още през първото тримесечие на 1991 г. реалната работна заплата спадна с 68 % спрямо декември 1990 г. Това спомогна за преодоляване на макроикономическото неравновесие между търсенето и предлагането в условията на изострящ се спад на производството, за ликвидиране на натрупаната свръхликвидност на парични знаци в населението и за омекотяване на шоковото влошаване на международните условия на търговия на страната. След първото тримесечие на 1991 г. започна постепенно възстановяване на реалната работна заплата, като този процес се ускори през периода на свободното договаряне на работните заплати, а по-късно отново се забави. Ако се приеме равнището на средната реална работна заплата през декември 1990 година за 100 %, то през март 1991 г. средната реална заплата е представлявала 41,6 %, през декември 1991 г. - 62,1 %, а през март 1992 г. - 55,1 %. Определено трябва да се каже, че през 1991 година котвата на доходите издържа. На какво се дължи това, след като се подчерта, че през 1992 година не бяха налице стандартните условия за успех на този подход. Това се дължи преди всичко на огромния кредит на доверие, който населението даде на икономическия екип на СДС през 1991 година. Този кредит позволи на синдикатите, правителството и работодателите чрез създадената Тристранна комисия да постигнат споразумение за запазване на социалния мир при съществуващите екстремални условия. Населението сви рязко потреблението си, позволи да се обезценят спестяванията му и промени коренно структурата на потребление (от 28 % паричните разходи за храна достигнаха до 43 % от общия размер на парични разходи на домакинствата).

Възможността обаче котвата на доходите да издържи и през 1992 година е твърде спорна. Новото правителство на СДС съвсем погрешно прецени, че този кредит на доверие е безграничен и безсрочен и още, че населението и работещите са делегирали своето доверие директно на правителството, а не чрез своите синдикати. Така бе проигран и този специфичен за условията на България ресурс - доверието и търпението на населението. За да задържи постигнатото статукво, правителството реши, че е достатъчно да се създаде силна изпълнителна власт, граничеща в отделни случаи с тоталитарна. Но силна изпълнителна власт в условията на жестоко снижаване на реалните доходи - в отделни случаи дори под жизнения минимум - и разпадащи се икономически структури може да се упражнява единствено с помощта на полицейско-военен апарат.

Продължилата повече от една година рестриктивна политика, основаваща се на описания по-горе подход по отношение на доходите, изчерпа напълно своите възможности още в края на 1991 година. Настъпи умора и разочарование от реформата. Хората не виждат никакъв смисъл да понасят икономически страдания в условията на пълна безперспективност и безпомощност на икономическата политика на правителството. Обявената война срещу синдикатите те приемат като война не само срещу тяхното ръководство, но и срещу цялата им членска маса. Основание да се твърди, че през 1992 година котвата на доходите няма да издържи е и появата на нови източници на доходи и наличието на неотчетени доходи, които не се наблюдават и контролират от правителството. През 1992 година се наблюдава изместването на източниците на доходи от работната заплата и заемите към доходите от лихви и обществено осигуряване (пенсии, семейни надбавки, помощи за безработни и др.). Увеличиха се и доходите от наеми, от връщане на собственост и други. Високият лихвен процент доведе до голямо увеличение на доходите от лихви, които бързо се доближават до тези от пенсиите. Същевременно голямата част от доходите на частния сектор не се отчитат и не се контролират. Доходите от частното предприемачество и от капитализирането на недвижими активи са се превърнали в значима величина особено след проведената реституция. Липсата на рестриктивен контрол върху тях подкопава и неутрализира ефекта от провежданата рестрикция на работната заплата.

През 1992 година няма да издържи по наша преценка и котвата на рестрикция на доходите на пенсионерите и безработните. През последните месеци на 1992 година реалната пенсия въпреки повишението й по Закона за изменение и допълнение на Закона за пенсиите, който влезе в сила от 1 май 1992 година, намаля чувствително, като представлява едва 34 % от реалната работна заплата.

След септември 1991 година настъпи и рязко "разтваряне на ножицата" между реалната средна издръжка на безработните и реалната работна заплата. Ралната средна издръжка на един безработен бележи по-голям спад и в сравнение с реалната средна пенсия.

По-нататъшното свиване на реалните доходи на пенсионерите и особено на безработните при непрекъснатото нарастване на двете групи е невъзможно. Това положение е хроничен източник на социално напрежение, което дава основание да се твърди, че тази котва няма да издържи. Неминуем е социалният взрив при наблюдаваната пълзяща инфлация.

Друго основание да се твърди, че през 1992 година котвата на доходите няма да издържи, са незатихналите и постоянно възникващите нови огнища на инфлацията. Това са преди всичко увеличаването на заплатите в държавния сектор, либерализирането на цените на някои наблюдавани от правителството стоки, актуализацията на пенсиите, растежът на цените на използваните суровини, материали и енергия, все още неразрушеният регионален монопол на производителите, влошените условия на търговия на България, въвеждането на новата митническа тарифа и в последно време възникналата необходимост да се плащат лихви по външния дълг. Не бива да се подчинява и евентуалното откъсване на котвата на спестяванията, вследствие намаляване на номиналния лихвен процент, което ще даде нов скокообразен тласък на инфлацията на търсенето.

Опасенията, че котвата на доходите няма да издържи през 1992 година, се потвърждават и от статистическите отчети за изминалите месеци на 1992 година. През юни 1992 година начислените средства за работна заплата в държавния и кооперативен сектор са 5171,1 млн.лева, или с 18,3 % повече от тези при май с.г. Това нарастване протича при едновременно намаляване на броя на заетите. През юни 1992 година средната номинална работна заплата достигна 1816 лв., т.е. с 211 лева повече, в сравнение с предходния месец. Средната работна заплата през юни 1992 година, с включване в нея и на средствата за стимулиране е с 312 лева повече от тази през май. Заплатата в доларово изражение започва да се доближава отново към върховото си значение от края на 1991 година. Реалната пенсия през юни също нараства (с 13,7 %) в сравнение с май. През август започна изплащане и на новите по-високи пенсии.

В обществото се акумулира огромно социално напрежение във връзка с доходите и жизнения стандарт. Липсата на консенсус по отношение на подоходната политика и откритата война, която правителството обяви на синдикатите, води неминуемо до откачване на котвата на доходите.

При сегашното икономическо състояние на страната това ще доведе до разпадане на икономическата система, поради изчерпалите се възможности на паричната и фискалната макроикономическа политика да балансират със своите средства и регулатори лабилното макроикономическо равновесие.

Единственият изход от тежката ситуация е незабавни преговори със синдикатите, но на основата на ясна и балансирана икономическа програма. Икономическа програма, която досегашният екип на правителството бе безсилен да разработи. Необходим е социален консенсус и нов кредит на доверие. Такъв кредит обаче може евентуално да получи само нов екип на правителството на СДС.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 11 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ НА СВЕТИЯ СИНОД, ОГЛАСЕНО ОТ ГЛАВНИЯ МУ СЕКРЕТАР ЛЕВКИЙСКИЯ ЕПИСКОП НЕОФИТ, ЗА ПОСЕЩЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ КОНСУЛ НА РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ ПРИ ПЛОВДИВСКИЯ МИТРОПОЛИТ АРСЕНИЙ.

Днес, 9 ноември 1992 г., генералният консул на Република Гърция в Пловдив г-н Димитрис Янаканис направи посещение на Негово високопреосвещенство пловдивския митрополит Арсений в Пловдивската света митрополия. По време на разговора г-н Янаканис е бил информиран по въпроси от църковен характер и съществуващите все още затруднения. Г-н консултът е изявил готовност за оказване на подкрепа за Българската православна църква в духовната и материалната област.
Високопреосвещеният митрополит Арсений е изказал благодарност за оказаната помощ от Еладската православна църква за православните християни в България.

София, 9 ноември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

11:00:28
11.11.1992 г.

Редактори: Нина Гаврилова
                           Любомир Йорданов - деж. ред.
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!