София, 10 май 1994 година
Брой 90 /1135/
София, 10 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ДВИЖЕНИЕ "ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА" - СЪЮЗ НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ, ПРИЕТА НА ЧЕТВЪРТАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ /7 МАЙ 1994 Г.,СОФИЯ/. За председател на Политическия съвет на ДГИ - СДС е преизбран Тодор Гагапов.
Няма по-голямо зло за един народ от чувството му за обреченост. Няма по-големи врагове на един народ от собствените му избраници, които, използвайки доверието му, го превръщат в обречен, обречен да изживее илюзиите, обещавани му от радетелите на единната общонародна собственост, които сега бързат да я узаконят като лична и неприкосновена. Още по-мъчителна е илюзията от обещанията на днешните псевдодемократи, които не можаха да дочакат и една петилетка и се вляха в редиците на своите предшественици.
Анализирайки обстановката в страната, Движение "Гражданска инициатива" /ДГИ/ - СДС, счита, че Народното събрание, избрано по демократичен път, но преструктурирано против волята на народа, е в невъзможност да изпълни поставената му от същия този народ историческа задача - мирен преход от тоталитарно към демократично общество. Политици от двете основни политически сили СДС и БСП, които не притежаваха такт и умение да убедят колегите си в правотата на своите позиции, тръгнаха да създават нови политически структури, използвайки предимствата на депутатския мандат. Комисиите към Народното събрание вместо разглеждането и предлагането на проектозакони, които да активизират работата на Народното събрание, се използват за фабрикуване на обвинения основно към управлението на правителството на СДС, с което се цели отклоняване на общественото мнение от нищетата и разрухата, към която ни тласка правителството на ДПС. Членовете на този кабинет, разбирайки много добре, че не се явяват министри в представително демократично правителство, стават проводници на мафиотски домогвания и служат за прикритие на партийни аспирации, които никога не биха се осъществили, ако БСП се бе наела със самостоятелно управление.
Като демократичен изход от създалото се положение ДГИ-СДС вижда единствено и само в провеждането на предсрочни парламентарни избори. Те могат да бъдат предизвикани единствено ако двете основни политически сили, СДС и БСП, осъзнаят своята отговорност за бъдещето на България.
Обръщаме се към всички членове на партии и организации от СДС и към всички наши привърженици да не се поддават на провокационните изявления на политическите ни противници, които няма да пропуснат случая, за да ни обвинят в ренегатство и колаборационизъм, без при това да посочат изход от политическата авантюра на сегашния парламент и правителство, убийствена за изстрадалия ни народ.
Обръщаме се и към всички членове и симпатизанти на БСП, бивши членове на БКП, които по силата на съдбата станаха жертва на политиката на собствената си партия, че и от тях зависи дали "комунист" от синоним на борец за идеали няма да остане в историята като проклятие и да се предава от поколение на поколение.
Със загриженост за съдбата на България приканваме всички граждани да разобличават политическите домогвания на бивши комунистически функционери, които в миналото използваха членството си в партията за кариера и материално облагодетелстване, а сега чрез разграничаване от собствената си партия отново се стремят да останат на върха на политическата пирамида.
Към тях ние прибавяме и онези политически водачи от СДС, които със своите действия урониха престижа на коалицията, създадоха вътрешни противоречия и доволни от извършеното, тръгнаха да се разграничават от това СДС, което ги извади на политическата сцена.
Тези противоречиви обществени тенденции са вредни за изтощената българска снага и реално тласкат страната към гражданска война.
Само по-скорошното провеждане на предсрочни парламентарни избори може да спаси България от пълна стопанска, финансова и политическа разруха. Призовавамве депутатите от листата на СДС да напуснат този парламент.
/Пресслужба "Куриер”/
* * *
София, 10 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОТЕСТ ОТ КООРДИНАЦИОННИЯ СЪВЕТ НА АСОЦИАЦИЯТА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИНДИКАТИ ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ИСКАНЕ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА ЗА ПРИЕМАНЕ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА В ЧАСТТА, КОЯТО УРЕЖДА ТРИСТРАННОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО И КОЛЕКТИВНОТО ТРУДОВО ДОГОВАРЯНЕ. Документът е адресиран и до президента на Републиката, до Министерския съвет, до Върховния съд, до Главна прокуратура, до средства за масово осведомяване.
ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,
Уведомяваме Ви, че редица разпоредби на сега действащия Кодекс на труда /КТ/ създават условия за погазване на основни синдикални права. Фактически са отнети правата на Асоциацията на демократичните синдикати /АДС/ да защитава своите членове. Противозаконно се извършва дискриминация на основание на членуване в синдикални оганизации. Създават се привилегии за членовете на Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/ и на Конфедерация на труда /КТ/ "Подкрепа" и ограничения за членуващите в АДС. Несъвършенството на Кодекса на труда дава възможност правителството и работодателите да прилагат двоен аршин към синдикатите. Координационният съвет /КС/ на АДС нееднократно сигнализира органите на държавната власт за дискриминацията, синдикалното изнудване, отнемане на правото на наши представители да участват в преговори и в колективното договаряне на трудовите и осигурителните отношения на работниците и служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона. Всичко това практически води до ограничаване на свободата на синдикалното сдружаване, което е в нарушение на Конституцията на Република България, на духа на самия Кодекс на труда и на международните пактове и конвенциите на Международната организация на труда /МОТ/, по които България е страна.
Господин председател, КС на АДС настоява 36-то обикновено Народно събрание да приеме закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда в частта, която урежда тристранното сътрудничество /чл.З от КТ/ и колективното трудово договаряне /чл.51 и последващи от КТ/, за да може трудовото ни законодателство да съответства на конституцията, международните договори и правната уредба, която се съдържа най-общо в чл.2 ал.2, чл.4, чл.8 ал.3 и по-подробно в чл.чл.33, 37, 42, 45 и 46 от Кодекса на труда. Кодексът като цяло трябва да осигурява справедливи и достойни условия за наемен труд. Всички разпоредби трябва да бъдат ориентирани към правото на сводобно синдикално сдружаване, закрилата на личната чест и човешкото достойнство, правото на всеки да получава блага, съответстващи на стойността на предоставената лично работна сила, равенство в отношението към работниците и към служителите и недопускането на дискриминация, привилегии или ограничения на основание членуване в синдикални организации.
Господин председател, КС на АДС Ви уведомява, че ако това искане не бъде удовлетворено, АДС ще организира законни акции на протест срещу ръководения от Вас парламент.
София, 27 април 1994 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КС НА АДС:
Ив. Таушанов
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 10 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА КООРДИНАЦИОННИЯ СЪВЕТ НА АСОЦИАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ ПРИ ВИСШИТЕ МЕДИЦИНСКИ УЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ ПО ПОВОД НА ИСКАНИЯ НА МЕДИЦИНСКИТЕ СПЕЦИАЛИСТИ И ПРЕПОДАВАТЕЛИ. Документът е адресиран до Народното събрание, до Министерския съвет и до средства за масово осведомяване.
За пореден път властимащите в България поставят на колене интелектуалния потенциал на нацията. Приемайки Постановление на Министерския съвет /ПМС/ номер 77, правителството едностранно наруши договореностите на Националния съвет за тристранно сътрудничество /НСТС/ за индексиране на доходите в съответствие с инфлационните процеси в страната - акт безпрецедентен през последните пет години в страната. Това на практика постави медицинските специалисти и преподаватели под ръба на социалния минимум. Неадекватният Закон за държавния бюджет в частта му за здравеопазване и образование ни лишава от възможността за упражняване на високохуманната ни професия.
Ние искаме:
1. Да бъде възстановено индексирането на доходите в съответствие с реалната инфлация.
2. Гаранции за правото да упражняваме професиите си.
3. Спешни мерки за привеждане на медицинското образование в България към стандарта на нормалните европейски страни /закон за висше образование, закон за автономия на Висшите учебни заведения /ВУЗ/.
4. Реална, а не формална реформа в здравеопазването /закон за здравното осигуряване, закон за здравеопазването, закон за здравните заведения и други/.
5. Преустановяване на валутно-финансовите спекулации на държавно ниво.
6. Замразяване на цените на основните стоки и услуги за населението.
7. Изключване от облагане с Данък добавена стойност /ДДС/ не само на лекарствените средства, а и на вноса на лекарствени средства, консумативи, реактиви, платено обучение на студенти и други.
8. Да бъдат възприети реални критерии в съответствие с потребностите при възлагане на държавна поръчка за обучение на студенти.
София, б май 1994 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 10 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЪОБЩЕНИЕ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С РЕШЕНИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ КОМИТЕТ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА.
На заседание на 5 май 1994 г. Изпълнителният комитет /ИК/ на Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/, след като обсъди социално-икономическата ситуация в страната и хода на синдикалните протестни действия, прие следните решения:
1. Възлага на Националния стачен комитет да организира протестни и стачни действия на синдикалните организации до 17 май 1994 г. и да започне подготовката на генералната стачка.
2. ИК на КНСБ предлага да започне работата по създаване на общински и училищни каси за спасяване на училищата и болниците. Средствата в касите да се събират от всички социални партньори и да се управляват и изразходват под контрола на общинските съвети за тристранно сътрудничество.
3. ИК на КНСБ се обръща към синдикалните организации на КНСБ да приведат еднократно по 3 лв. на синдикален член за попълване на националните стачни фондове. 50 на сто от тези средства да се заделят за общински болнични и училищни каси, КНСБ да се обърне и към други спонсори за спасяване на училищата и болниците.
4. ИК на КНСБ подкрепя внесеното предложение на Съюза на демократичните сили /СДС/ в парламента за актуализация на републиканския бюджет.
5. ИК на КНСБ се обръща към парламентарните групи на Българската социалистическа партия /БСП/, Движението за права и свободи /ДПС/ и др. от "динамичното" мнозинство, както и към Парламентарната група /ПГ/ на СДС, да не допуснат чрез техен вот да се съхрани сегашният състав на правителството и неговата политика за решение, което би се обърнало срещу интересите на техния електорат и населението като цяло.
София, 5 май 1994 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 10 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ИСКАНЕ НА ПРЕЗИДЕНТА НА ФОНДАЦИЯ "СВЕТИ АРХАНГЕЛ МИХАИЛ" - ПОМОЩ ЗА БОРБА С ПРЕСТЪПНОСТТА БОГДАН КРЪСТЕВ КЪМ КМЕТА НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА И КЪМ КМЕТА НА ОБЩИНА ПЕРНИК ПО ПОВОД НА ПРОБЛЕМИ В ТРАНСПОРТА НА СЕЛАТА РУДАРЦИ И КЛАДНИЦА.
По наши данни селата Рударци и Кладница, окръг Софийски, е възможно да подготвят в бъдеще гражданско неподчинение. Нещастията на живеещите там над десет хиляди човека ежедневно се дозират, че кметските управници от София и от Перник не могат да се разберат единствената автобусна линия No 59 да не завършва в село Мърчаево, а да преминава и през Рударци, като обръща в Кладница.
Забравено е вече, че споменатите селища отстоят само на 15 километра от географския център на столицата, а природата за тяхно добро или зло ги е дарила с топла минерална вода. Историческата справка ни убеждава откога тези селища започват да западат. След освобождението от турско робство двете селца от 50 и 70 къщи са включени на административно подчинение към столичната община Княжево, после към Владая, та до 1945 г.
После Перник става Димитрово и мегеломанията ги придава към новопокръстения общински център. Започва разграбване на имотите за евтини вили на правоимащите. Сега хората от двете села отиват за архиви във връзка с връщане на земите в Княжево и във Владая, макар че нямат нищо общо с изкуственото им пришиване към община Перник. Не им е лесно на тези жители, защото повече от 70 % от земите са им завзети от софийски виладжии.
Профилактично сезираме, че търпението в двете села е изчерпано и младежки групи могат да бъдат въвлечени в евентуално неподчинение, което да доведе до нарушаване на законността със спиране на водоизточници, преграждане на магистралата и на железопътната линия, отхапали от землищата немалко ниви именно на тези две села.
Приканваме с настоящето искане общинските администрации на София и на Перник по-възможност в най кратък срок съвместно да разгледат практичните искания, описани дотук, като поканят кметовете на Рударци и на Кладница за докладчици.
Оставам в очакване, че няма да се допусне каквото и да било дестабилизиране в района на селата Рударци и Кладница.
София, 5 май 1994 г.
ПРЕЗИДЕНТ НА ФОНДАЦИЯТА:
Богдан Кръстев
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 10 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ НА БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН ФРОНТ, ПРИЕТ НА ЧЕТВЪРТОТО ИЗВЪНРЕДНО ЗАСЕДАНИЕ НА УЧРЕДИТЕЛИТЕ /19 СЕПТЕМВРИ 1993 Г., ПЛЕВЕН/.
ГЛАВА ПЪРВА
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Член 1. Българският национален фронт /БНФ/ е политическа партия.
Член 2. БНФ организира своята дейност въз основа на конституцията и на другите закони на страната.
Член 3. Седалище на БНФ е град Плевен, ул. "Екзарх Йосиф" No 11.
ГЛАВА ВТОРА
ЦЕЛИ, ЗАДАЧИ И СРЕДСТВА ЗА ТЯХНОТО ПОСТИГАНЕ
Член 4. БНФ си поставя следните цели и задачи:
1/ изграждане на България като правова, демократична държава със съвременно законодателство, осигуряващо стабилен ред и сигурно съществуване на всички граждани независимо от техния произход и верска принадлежност;
2/ защита на политическите, икономическите, културните и социалните права на гражданите;
3/ закрила на семейството като основна клетка на обществото;
4/ патриотично възпитание на подрастващото поколение;
5/ защита на националните интереси и реализиране на българските национални идеали.
Член 5. За постигане на горните цели Българският национален фронт си служи с мирни, демократични, законни средства и по-конкретно провежда активна пропагандна дейност по националното, моралното и политическото възпитание на българския народ чрез културни мероприятия, митинги и демонстрации, печатни издания и издателска дейност.
ГЛАВА ТРЕТА
ЧЛЕНСТВО
Член 6. Член на БНФ може да бъде всеки навършил пълнолетие гражданин на България независимо от неговия произход и верска принадлежност, като трябва да отговаря и на следните условия:
- да не е лишен от граждански и избирателни права;
- да приема устава на партията;
- да се ползва с добро име.
Член 7. Приемането на членове се извършва от секциите на БНФ по следния ред:
1/ подаване на писмена молба до ръководството на секцията;
2/ разглеждане на молбата и гласуване на общо събрание на секцията;
3/ приемането на кандидата за член става с обикновено мнозинство при кворум 2/3 на общо събрание.
Член 8. Всеки член има право:
1/ на един глас като избирател;
2/ да бъде избиран във всички органи на партията.
Член 9. Членовете на БНФ са задължени:
1/ да спазват устава на партията;
2/ да изпълняват решенията на общото събрание и на ръководството;
3/ да плащат редовно членския си внос;
4/ да посещават редовно организационните събрания на секцията.
Член 10. Членството се прекратява при следните случаи:
1/ писмена молба на члена;
2/ при системно невнасяне на членски внос;
3/ системно и многократно непосещаване на събранията;
4/ при осъждане на член с влязла в законна сила присъда и загубването от същия на граждански избирателни права;
5/ решението за прекратяване на членството по т.1 или освобождаването от членство в случаите на т.т. 2, 3 и 4 се взема от общото събрание на секцията с необходимо болшинство от 2/3;
6/ решението на общото събрание на секцията за освобождаване от членство може да се обжалва от заинтересувания пред конгреса на БНФ.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
ОРГАНИЗАЦИОННА СТРУКТУРА
Член 11. Основно структурно звено на БНФ е секцията, състояща се най-малко от 10 членове. Секциите се образуват по населени места /едно или няколко/, като в по-големите селища се образуват по квартали.
Член 12. Органите на БНФ са: конгресите, конференциите, Националното ръководство /НР/, Централната ревизионна комисия /ЦРК/, общите събрания на секциите, ръководствата и ревизионните комисии на секциите.
Член 13. Върховен орган на БНФ е конгресът. Той се свиква на всеки три години по решение на Националното ръководство или по искане на една трета от секциите с решения на общите им събрания.
Делегатите на конгреса се избират от общите събрания на секциите на база един делегат за 20 членове. Секции с по-малко от 20 членове изпращат един делегат.
Делегати по право са членовете на НР, членовете на ЦРК и председателите на секциите.
Датата, мястото на конгреса, както и дневният ред, се съобщават писмено на секциите най-малко 15 дни преди датата на свикването му, като се оповестяват и чрез печата.
Конгресът има законен състав, ако в него участват повече от половината от избраните делегати.
Конгресът взема решенията си с обикновено мнозинство, а в изрично предвидени случай - с квалифицирано мнозинство от две трети от присъстващите делегати.
Член 14. Конгресът на БНФ има следните функции:
1/ да приема програма и устав и измененията в тях с квалифицирано мнозинство от две трети от присъстващите делегати на конгреса;
2/ да разглежда и приема отчетите на Националното ръководство и на Централната ревизионна комисия;
3/ да определя стратегията и тактиката на БНФ за определен период от време;
4/ да избира председател на партията;
5/ да избира Национално ръководство и Централна ревизионна комисия на партията;
6/ да решава въпросите за прекратяването или за сливането на партията с други организации, разделянето й и саморазпускането й, като тези въпроси се решават с квалифицирано мнозинство от две трети от присъстващите делегати;
7/ да решава и други текущи въпроси от организационен и друг характер.
Член 15. Конференциите се свикват между конгресите по инициатива на Националното ръководство или по искане на една трета от секциите.
Правилата и начинът на избор на делегати за конференцията, кворумът и начинът на гласуване, оповестяване са същите като за свикване на конгресите.
Функциите на конференциите се свеждат до вземане на решения по неотложни въпроси на стратегията и тактиката на партията.
Конференцията не може да решава въпроси, третирани в чл.ЗЗ ал.ал. 1 и 2 от настоящия устав на БНФ, относно сливането, вливането, разделянето или по разпускането на БНФ.
Член 16. Националното ръководство е работният орган на партията. Избира се от конгреса за срок от три години. То се състои от: председателя на партията, двама заместник-председатели, секретар-касиер и членове, броят на които се определя от конгреса.
Членовете на HP завеждат отдели като идеологически, агитация и пропаганда, младежи и студенти, връзки с други организации в България и в чужбина, финанси, осведомяване и охрана и други. Разпределението на тези функции се извършва и гласува на заседания на самото Национално ръководство.
HP провежда по две редовни заседания месечно, а при необходимост - извънредни такива. Заседанията се ръководят от председателя и решенията се взимат с обикновено мнозинство, като при четен кворум и равенство на гласовете решаващ е гласът на председателя. На заседанията на HP могат да присъстват и членове на ЦРК, но те са без право на глас. Заседанията на HP се считат за законни, ако присъстват две трети от членовете му.
Член 17. Националното ръководство има следните функции:
1/ свиква конгресите и конференциите, като определя и предлага дневния ред в проект, мястото и датата на събирането им и извършва цялата организация по провеждането им;
2/ решава всички организационни въпроси между двата конгреса.
Член 18. Председателят на БНФ, който е и председател на HP, представлява партията пред другите организации и административните органи в страната и в чужбина. При негово отсъствие тези функции се изпълняват от заместник-председателите /по реда на избирателния списък, гласуван от конгреса/ или от друг посочен от HP негов член.
При оттегляне или смърт на председателя на партията HP е длъжно в срок от три месеца да свика извънреден конгрес за избирането на нов председател.
Член 19. Националното ръководство се отчита пред конгреса с писмен доклад на председателя, предварително докладван пред HP и одобрен от него.
Член 20. Конгресът избира Централна ревизионна комисия в състав:
председател, секретар и членове, чийто брой се определя от конгреса.
ЦРК може да привлича експерти, да им възлага отговорни проверки.
Член 21. ЦРК следи за стриктното спазване на устава на партията, а във финансовата област - за правилното и целесъобразно изразходване на средствата, както и за изпълнение на решенията на конгреса, конференциите и тези на националното ръководство и Иконите на страната.
ЦРК отправя сигнали при забелязани нарушения на устава на партията пред Националното ръсководство.
Член 22. ЦРК в края на всяка календарна година извършва финансова ревизия на партията и представя отчет пред HP. ЦРК заседава най-малко два пъти в годината.
Член 23. ЦРК дава отчет за дейността си пред конгреса и препоръчва мерки за отстраняването на констатираните нарушения.
Член 24. Секцията не е юридическо лице. Основен орган на секцията е общото й събрание. То се свиква един път в годината, а извънредно - според нуждата. Свикването на общото събрание става от ръководството на секцията или от една трета от членовете й.
Дневният ред, мястото и датата на събранието се оповестяват най-малко 15 дни преди провеждането му с писмени покани.
Решенията на общото събрание на секцията се вземат с обикновено мнозинство.
Член 25. Общото събрание на секцията има следните функции:
1/ приема отчета на ръководството на секцията;
2/ провежда политиката на БНФ в района на секцията;
3/ приема нови членове и освобождава или отстранява нередовни или провинили се;
4/ избира ръководство и контролна комисия на секцията, като длъжностите се посочват поименно;
5/ приема решения и по други текущи организационни и във връзка с изпълнение решения на HP.
Член 26. Ръководството на секцията се състои от председател, заместник-председател, секретар-касиер и двама членове.
Ръководството заседава най-малко един път в месеца.
Функциите му се свеждат до ръководене на секцията за времето между две общи събрания.
Секцията се представлява от председателя й или от друг упълномощен от ръководството на секцията негов член.
Член 27. Ревизионната комисия на секцията се състои от трима души в състав: председател, секретар и член.
Функциите й са:
1/ да следи за стриктното спазване на устава, както и за спазване и изпълнение на решенията на горестоящите органи на партията;
2/ да следи за правилното събиране и изразходване на приходите;
3/ да сигнализира пред ръководството на секцията за констатирани нарушения и за тяхното своевременно отстраняване;
4/ да дава отчет пред общото събрание на секцията за извършените ревизии и да препоръчва мерки за отстраняване на констатирани нарушения.
ГЛАВА ПЕТА
ФИНАНСИ И ИМУЩЕСТВА
Член 28. Финансовите средства на БНФ се набират от:
1/ членски внос;
2/ дарения;
3/ издателска дейност.
Член 29. Имуществата на БНФ се състоят от:
1/ сгради и помещения, свързани с изпълнението на неговите функциии и дейности;
2/ инвентар.
ГЛАВА ШЕСТА
СИМВОЛИ, ПЕЧАТ, ИЗДАНИЯ
Член 30. Символът на БНФ представлява щит с изправен коронован лъв, гледащ наляво.
Член 31. Печатът на БНФ е кръгъл. Отгоре има надпис: Български национален фронт; в средата - щит с изправен коронован лъв, гледащ наляво; отдолу - Национално ръководство.
Секциите имат същия печат с обозначение на мястото на организацията.
Член 32. БНФ издава свои печатен орган, както и бюлетини, брошури, позиви и други печатни издания.
ГЛАВА СЕДМА
СЛИВАНЕ И ПРЕКРАТЯВАНЕ НА БНФ
Член 33. БНФ се прекратява при:
1/ сливане със или вливане в друга партия;
2/ разделяне на две или повече партии;
3/ саморазпускане съгласно устава;
4/ разпускане на БНФ по решение на Върховния съд.
Член 34. Решение за сливане, вливане, разделяне и саморазпускане по член 33 т.т. 1, 2 и 3 може да вземе единствено конгресът на БНФ с квалифицирано мнозинство от две трети от присъстващите делегати.
Член 35. В решението, цитирано в предходния чл.34, се определят срокът и начинът на сливането или саморазпускането.
Инвентаризирането и предаването на имуществото на БНФ, т.е. ликвидирането му като такова, се извършва по силата на действащото законодателство.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
СПЕЦИАЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ
РЕГИСТЪР НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ В БЪЛГАРИЯ
153. НАЦИОНАЛЕН КЛУБ ЗА ДЕМОКРАЦИЯ /НКД/
Националният клуб за демокрация води началото си от Клуба за гласност и преустройство с председател Желю Желев, създаден на 3 ноември 1988 г. През 1990 г. е преименуван във Федерация на клубовете за гласност и демокрация, чийто председател е Петко Симеонов. Излизането на Петко Симеонов от Съюза на демократичните сили става повод Блага Димитрова, проф.Димитър Ненов, Димитър Коруджиев и Богдан Глишев да настояват за оставката му, защото в това виждат опит за разцепление на СДС.
На 11 ноември 1992 г. Националната конференция изключва П.Симеонов, избира за председател Йордан Василев и преименува Федерацията за гласност и демокрация в Национален клуб за демокрация. Организацията е регистрирана по Закона за политическите партии на 8 декември 1992 г.
На 11 януари 1993 г. за председател е избран Светослав Лучников.
Националният клуб за демокрация е независима и доброволна организация. Има за цел да обедини интелектуалците, които искат и вярват в демократичното развитие на страната, работи за пълната демократизация на обществото и на държавата чрез цялостна и безусловна декомунизация на обществено-политическата и икономическата система, за налагане на демократичен модел за развитието на страната с мирни средства, позволени от конституцията и от действащото законодателство, за изграждане на свободни и равноправни личности.
Партията е за модерна пазарна икономика върху преобладаваща частна собственост.
Националният клуб за демокрация за разлика от другите организации в СДС, които са сформирани на териториален принцип, има и клубове по професии, в които участват изтъкнати специалисти в областта на науката и на културата - Академичен клуб, който обединява учени от Българската академия на науките и от висшите учебни зеведения, Клуб на адвокатите, Клуб на лекарите учени, клубове на учителите в София и в Бургас; колективен член на партията е и Клубът на монархистите.
Символът на организацията е син правоъгълник с изписани в него инициали "НКД”.
Ръководен орган на Националния клуб за демокрация е Националният клубен съвет. Председател на партията е Светослав Лучников.
Адреси за контакти: София, ул. "Пиротска" номер 5, ет. 3, тел: 88-05-63 /252/, вторник и четвъртък: от 15 ч - 19 ч, и сряда: от 9 ч - 17 ч.
/Пресслужба "Куриер"/
15:00:00
10.05.1994 г.
Редактори: Нина Гаврилова
Цанка Стойчева - деж. ред.
Технически изпълнители: Павлина Стефанова
Иванка Тодорова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА
Copyright © Пресслужба "Куриер", 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!