София, 10 май 1993 година
        Брой 89 /876/

Главен редактор: Стефан Господинов

София, 10 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА НАЦИОНАЛНАТА СИНДИКАЛНА ФЕДЕРАЦИЯ "ГЕОЛОГИЯ, ХИМИЯ, МЕТАЛУРГИЯ - ПОДКРЕПА" ПО ПОВОД НА СВИКАНИЯ КОНГРЕС НА НАЦИОНАЛНИЯ ПРОФЕСИОНАЛЕН СЪЮЗ ВЪВ ВАРНА.

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

На вас ви е известно, че представители на организации на Националната синдикална федерация "Геология, металургия, химия - Подкрепа" и тези на федерацията като цяло са положили половината от подписите върху учредителния протокол на НПС "Подкрепа" на 5 януари 1992 г. в гр. София. Съгласно протокола на мандатната комисия на първия конгрес на НПС "Подкрепа", 29-30 март 1992 г., в гр. Русе повече от половината делегати са представители на НСФ "ГМХ "Подкрепа". Ето защо ние изразяваме своето крайно учудване, че научаваме за свикан конгрес на НПС от пресата /в. Демокрация, бр. 104 от 7 май 1993 г./.

НСФ "ГМХ-Подкрепа" не е известявана за изключване, а и самата федерация не е вземала решение за напускане на общността от юридически лица - НПС. Съгласно статута на НПС процедура за изключване на членовете му няма и такава може да бъде въведена само от редовно свикан конгрес. Конгресът в гр. Русе бе категоричен против такава процедура. За съжаление НСФ "ГМХ-Подкрепа" не само че не е редовно, но и въобще не е призована на конгреса във Варна. Не стават ли прекалено много нарушенията на статута? За нас г-н Иво Колев е само съюзен секретар и не може да бъде на друга длъжност съгласно статута и решенията на първия конгрес. Г-ца Анета Иванова по същите причини не е де юре главен секретар. За нас е нарушение и това, че НСФ "ГМХ-Подкрепа" повече от шест месеца не е известявана за съюзни съвети. Тези и ред други нарушения, увреждащи интересите на съюзените формации, са "заслуга" на президента Пламен Даракчиев. Накрая той сам обра плодовете от своята "дейност".

Ние не знаем какви решения може да вземе този конгрес, свикан не съгласно нормите и закона, но запазваме правото си да реагираме по съответния ред, в случай че те увреждат идеята, която заложихме в НПС, и интересите на нашата организация.

София, 7 май 1993 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Илич Цветков

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 10 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОТОКОЛ ЗА ПОЛИТИЧЕСКО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ ДРУЖЕСТВО "ПРОСВЕТЛЕНИЕ", КОАЛИЦИЯ "ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ" /КОНСТИТУЦИОНЕН СЪЮЗ И КОНСЕРВАТИВНА ПАРТИЯ/, МОНАРХИЧЕСКО-КОНСЕРВАТИВЕН СЪЮЗ, РУСЕНСКИ СЪЮЗ "ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ" И СЪЮЗ НА СВОБОДНИТЕ ДЕМОКРАТИ ЗА ОБЕДИНЯВАНЕ НА УСИЛИЯТА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ТЪРНОВСКАТА КОНСТИТУЦИЯ.

Днес, 8 май 1993 г., в Русе гореизброените монархически и легитимистки организации

СЕ СПОРАЗУМЯХА ЗА:

обединение на своите усилия за създаване на алтернативна политическа сила и съвместни политически действия с цел възстановяване на Търновската конституция и всички произтичащи от това правно-политически последици.

Споразумението е отворено за присъединяване към него на всички политически организации, споделящи обявената основна цел.

Горепосочените организации се договориха да проведат на 5 юни 1993 г. работна среща в София, която да подготви свикването на национален монархическо-легитимистки събор.

ПОДПИСАЛИ ЗА:

ДРУЖЕСТВО "ПРОСВЕТЛЕНИЕ": д-р Д.Иванов

КОАЛИЦИЯ "ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ": инж.Н.Бучков

МОНАРХИЧЕСКО-КОНСЕРВАТИВЕН СЪЮЗ: Б. Луканов

РУСЕНСКИ СЪЮЗ "ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ": Г.Бакърджиев

СЪЮЗ НА СВОБОДНИТЕ ДЕМОКРАТИ: доц.Ив.Калчев.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 10 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЗДРАВИТЕЛНО ПИСМО НА СИМЕОН ВТОРИ ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РУСЕНСКИ СЪЮЗ "ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ" ПО ПОВОД НА ПРОВЕДЕНАТА ОБЛАСТНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА /28 МАРТ 1993 Г./.

СКЪПИ БАКЪРДЖИЕВ,

Трогнат от Вашето писмо от 28 март 1993 г., бързам да ви благодаря от все сърце.

Считам, че обединителният фактор, имайки предвид хроничната ни неспособност за постигане на единни и сплотени действия, наистина може да бъде възстановената Търновска конституция - формула, доказала своята функционалност и при други тежки времена от близкото ни минало. На мнение съм освен това, че един идеал може да бъде постигнат по най-различни пътища, без да е необходимо той да бъде монополизиран от отделни личности или политически организации.

В този дух, като Ви поздравявам за всеотдайните Ви усилия, желая Вам и на членовете на Русенски съюз "Царство България" и по-специално на 78-те делегати на областната конференция ползотворна работа и успехи.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 10 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ СТАЧЕН КОМИТЕТ НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИТЕЛИ ПО ПОВОД НА ОПРЕДЕЛЕНИТЕ СРЕДСТВА В БЮДЖЕТА НА БЪЛГАРИЯ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО.

На заседанието си от 5 май 1993 г. Националният стачен комитет на Съюза на българските учители /НСК на СБУ/ след задълбочен анализ на обстановката в страната и настроенията на работещите в средното образование прие декларация със следните искания:

В бюджета на Република България за 1993 г. да бъдат предвидени необходимите средства за:

- осигуряване условия за нормален учебен процес, столово хранене на учениците и децата в детските градини; отопление и осветление на българското училище; стипендии на учениците; увеличаване на фонд "Работна заплата" за всички, заети в средното образование.

Същия ден представители на НСК на СБУ се срещнаха и връчиха декларацията с исканията на г-н Школагерски - заместник-председател на Народното събрание, и г-н Недев - началник на канцелария на кабинета на министър-председателя на Републиха България.

НСК прие призив към всички учители, просветни работници, родители, ученици и към цялата общественост за подкрепа на справедливите искания.

Убедени сме, че призивът "Един милион подписа за спасяването на българското училище" ще бъде подкрепен от всеки, който милее за българското училище и е загрижен за неговото оцеляване.

Събраните подписи от цялата страна ще бъдат донесени от делегатите на Втория конгрес на Синдиката на българските учители /21-22 май т.г./ и връчени в Народното събрание.

София, 6 май 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 10 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ ДЕМОКРАТИЧЕН СИНДИКАТ "КУЛТУРА" КЪМ АСОЦИАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ, ПРИЕТО НА 24 АПРИЛ 1993 Г. НА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ.

Отчитайки неразграждането на старите тоталитарни структури, Националната конференция на Националния демократичен синдикат "Култура" /НДСК/ временно ограничава избирането на ръководни длъжности на всички нива на бивши и настоящи членове на БКП /БСП/ и щатни сътрудници и ръководни деятели на ДКМС, БДМ, БПС, КНСБ, БЗНС и активни борци против фашизма и капитализма, както и на щатни и нещатни сътрудници на репресивния апарат и участници във възродителния процес.

Избраните на ръководни постове представят писмена декларация за принадлежността си към споменатите тоталитарни структури.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 10 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКИ АНАЛИЗ /ЧАСТ ПЪРВА/ "ПОСТКОМУНИЗМЪТ - РОЖБА НА РЕВОЛЮЦИИ "ОТГОРЕ" НА ГОВОРИТЕЛЯ НА НОВА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ИВАН ЦЕНОВ

ИЗОСТАВАНЕТО НА МИСЪЛТА ОТ РЕАЛНОСТИТЕ ИМА СЪДБОВНО ЗНАЧЕНИЕ ...
ДЖОРДЖ СОРОС

Процесите, на които сме свидетели и в които сме участници, излязоха на повърхността с идването на Гарбачов на власт. От тогава изминаха повече от седем години, време достатъчно, за да се направи оценка на основните тенденции. Вместо това обаче хаосът и несигурността както в живота на гражданите, така и в средствата за информация нарастват все повече и като че ли вероятността от драматична развръзка не изглежда вече толкова малка.

Първоначалното опиянение от "гласността", довела до граждански и политически свободи, първоначалното опиянение от първите "победи" над комунизма постепенно отстъпиха място на разочарование, в някои случаи стигащо до песимизъм и отчаяние. Дошъл е моментът да се осмисли извървеният път и без паника, без страх да се дадат сравнително точни отговори на основни въпроси. Ако това не стане, и то в най-скоро време, огромната част от населението може да изпадне в състояние на "безтегловност", т.е. да стане лесно манипулируема. За съжаление още с първите стъпки на "гласността", а още повече напоследък, средствата за информация масово и безотговорно тиражират един модел на мислене, предназначен предимно за широката публика, който не дава възможност за адекватно обяснение на събитията и който води до задънена улица.

На 12 март 1993 г. в. "Стандарт" публикува интервюто "Истината е по-ужасно оръжие от клеветата".

В това интервю поставих някои въпроси и дадох някои "отговори" за събитията през последните години от гледна точка на един модел, който създавах в течение на пет-шест години, модел, доказал своята адекватност в политическата практика както на клуб "Програмна алтернатива", така и на Нова социалдемократическа партия /НСДП/.

Всичко това направих с ясното съзнание, че "официалната теория" на прехода от комунизъм към демокрация, поне за България, не отразява адекватно събитията. Направих прогнозата, че това мое предизвикателство ще остане тактично "незабелязано" от много политици. Надявах се обаче, че то все пак ще бъде забелязано от много други хора. Така и стана, а това е още едно доказателство за адекватността на модела. Това ми даде допълнителна увреност да приема предложението на в. "Банкер" за тази публикация.

Коя е основната хипотеза в "официалния модел"?

Идването на Горбачов на власт активира в СССР мощна кампания срещу всичко свято в социализма. Руските думи "перестройка" и "гласность" станаха символи на тази кампания. Социализмът на ХХ-ти век не издържа на изпитанията на времето. Сателитите на СССР, включително и България, правилно "разбраха" момента и реагираха бурно. За кратко време, дори и у нас, бяха създадени опозиционни структури, които изтикаха не само комунистическите партии от власт, но и поне привидно обезличиха стожерите на тоталитарните общества - специалните служби и армията. У хората се създаде впечатлението, че комунизмът рухна под напора на народа, ръководен вещо от група хора, асоциирани предимно с понятието "дисиденти". С развитието на събитията обаче ставаше все по-ясно, че комунизмът губи позиции, но бившите комунисти завоюват позиции. Този привиден парадокс се дължи именно на основната хипотеза на "официалния модел", че комунизмът е свален "отдолу", т.е. от народа. В този контекст неуспехите на вече управляващите "демократи" се обясняваха наивно с личните качества на основните политически лица. "Официалният модел" не може да отговори дори приемливо на ред сериозни въпроси. Как така, почти доброволно, комунистите се оттеглиха от официалните, структури на властта? Защо бяха обезличени комунистическите партии? Комунизмът създаде ли икономически групировки, които да имат интерес от неговия крах?

Алтернативният модел, който се предлага тук, се гради на точно обратната хипотеза. Комунизмът си отива поради интересите на сериозна икономическа групировка, възникнала предимно в средата на комунистическата върхушка, свързана икономически с определени кръгове на Запад. Този модел обяснява лесно много от събитията, които изглеждат в очите на обикновените хора странни.

Процесите в посткомунистическите общества не могат да получат адекватна оценка без отговор на въпроса: В КАКВА СИСТЕМА ЖИВЕЕХМЕ?

Този въпрос на пръв поглед е безсмислен, на него като че ли всеки знае поне няколко еднакво добри отговора. Може да се започне със "социализъм", да се премине през "комунизъм", "тоталитарна държава" и т.н. Интересно е да припомним още едно становище, защитавано преди изборите в 1990 г. от тогавашния лидер на СДС г-н Ж.Желев. В един теливизионен диспут с комуниста г-н А.Лилов г-н Желев разви тезата, че "България е живяла в условията на един лош капитализъм и е време да премине към един добър капитализъм". Забавното в случая беше, че г-н Лилов защити тезата: "България живя в условията на един лош социализъм, а сега трябва да премине към добър социализъм". Тезата на г-н Лилов бе още едно доказателство за необуздания цинизъм на комунистите и ще се надяваме да остане само това. Тезата на г-н Желев, очевидно добре обмислена като политически ход, е доста по-богата. От една страна, изглеждаше, че г-н Желев не само не е писал "Фашизмът", а и не го е чел! От друга страна, а това с днешна дата става все по-прозрачно, г-н Желев анонсира наличието на класа на собственици в комунистическата държава! Само политически ход ли беше това? Точен отговор може да даде само г-н Желев. Ще припомня още три факта.

На стр. 297 от второто издание на "Фашизмът" авторът пита: "Възможно ли е тоталитарната държава да бъде съборена "отдолу". Отговорът е категоричен - "НЕ".

След първите митинги на СДС, на които имаха кураж да присъстват около 15-20 хиляди души, г-н Желев изразяваше своето съжаление, че нашите митинги са сравнително малки, като се позоваваше на числеността на митингите в ГДР - 300-400 хиляди.

Преди няколко месеца /на 27 декември 1992 г./ в предаването "Неделя 150" г-н Желев повдигна теза, че "ако СДС не иска, комунистите сами ще си направят революцията". Г-н Желев дори се позова на подобни примери от историята, напълно в Марксов стил, когато управляващата класа играе ролята на прогресивна класа.

Има ли противоречие в изложените факти? Могат ли да бъдат логически свързани в непротиворечива система? Моят отговор е "ДА".

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 10 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОТЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЕКРЕТАРИАТА НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА ИНЦИДЕНТ ПРИ ЧЕСТВАНЕ НА 120-ГОДИШНИНАТА ОТ ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ.

Срам и позор за България. Секретариатът на Централния комитет на Българската комунистическа партия се възмущава от хулиганската постъпка на седесарската платена агитка, която освирка не министър-председателя проф. Любен Беров, а се подигра на 19 февруари 1993 г. с най-чистия и най-неопетнения син на България - Васил Левски. Тези необуздани и платени хулигански банди бяха вдъхновявани и насърчавани от този, който предварително е планувал тази гавра със святата памет на Апостола. Но мнозина недоумяват и питат кой е този бабаит? Отговорът е един. Това е този, който има наглостта даже и в Народното събрание да оневини това хулиганско престъпление. Освен Филип Димитров съпричастни и подбудители бяха и Стефан Савов, Иван Куртев, Златка Русева, които насърчаваха тази срамна и позорна сцена. Накрая отправиха поздрав към тези лумпени "герои", които оскверниха паметта на Апостола и името на Република България, като жестоко отмъщение от това, че загубиха властта. Наблюдатели на тази срамна сцена бяха официалните лица, в това число и дипломатическото тяло от цял свят.

Секретариатът на ЦК на БКП изказва своето дълбоко огорчение и възмущение от гаврата с националното достойнство и настоява да бъде потърсена наказателна отговорност на организаторите и изпълнителите на хулиганската мафия. Главния прокурор и този път ли ще премълчи и ще се престори, че нищо не е видял и чул?

София, 2 март 1993 г.

ПЪРВИ СЕКРЕТАР НА ЦК НА БКП:

Владимир Спасов

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 10 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ "ГОЛЕМИТЕ ИЛЮЗИИ" /ЧАСТ ШЕСТА "ОБРЕЧЕНИ НА НИЩЕТА"/ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА В ЕВРОПА СЛЕД 1989 ГОДИНА НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪЮЗА ЗА ТЪРНОВСКА КОНСТИТУЦИЯ ДИМИТЪР ПОПОВ.

Днес всред голяма част от политическите среди у нас и всред икономическите кръгове, които ги подкрепят, господства убеждението, че промените в България трябва да си останат в контекста на промените в Източна Европа, настъпили в резултат от разпадането на бившия Съветски съюз. Съществува вероятен страх, липса на политическа далновидност и чувство за историческа вина в тези среди, за да могат да приемат очевидната необходимост, че възстановителният процес на страната трябва да се отнесе към онзи период, когато същият този и сега вече несъществуващ Съветски съюз нахлу непредизвикан с войските си в България и ни окупира. Превратът на 9 септември 1944 г. беше само една част от сценария за вмъкването на страната ни в орбитата на комунистическата империя. Много възможно е нежеланието на социалистите, на социалдемократите на Дертлиев и на земеделците на Мозер, както и на някои други нововъзникнали незначителни "центристки" групировки у нас да порицаят и да обявят за нищожен антинационалния акт на 9 септември 1944 г. да произтича не само от личната замесеност в тези събития на партиите им, но и от факта, че имперската сила, която ни завладя за близо половин век, продължава да същестува и да оказва деструктивно влияние върху цялостното развитие на посткомунистическа България. Тази сила също като змията на пролет само си смени кожата, т.е. доктрината, защото комунизмът не беше нищо друго освен имперската доктрина на Русия през XX в.

Но необратимостта на историческите процеси не може да бъде спряна. Все повече и повече в нашето общество, особено в интелектуалните кръгове и всред българското селячество, започва да възкръсва истината за демократичното правителство на Константин Муравиев, Димитър Гичев, Никола Мушанов, Атанас Буров, което в началото на септември 1944 г. възстанови Търновската конституция и нормалните либерални порядки в нашата страна. В това правителство имаше запазени места и за комунистите, и за левите земеделци, и за социалдемократите. В него нямаше запазени места само за превратаджиите от девети юни 1923 г. и от 19 май 1934 г. Но всички тези дейци предпочетоха да се подчинят на заповедите на Георги Димитров от Москва, за да улеснят съзнателно или не заробването на страната ни.

Днес социалистите и техните историчеки съучастници спекулират по този въпрос, че се касаело за т.нар. монархо-фашистки период и че не е възможно да има каквато и да е реставрация. Нищо по-далече от истината от подобни твърдения!

Периодът 2-8 септември 1944 г., когато управляваше демократичното правителство на Константин Муравиев, е равен буквално на една политическа епоха. На практика това беше правителство на националното единство, защото беше представител на най-силните и на най-влиятелните политически партии в страната: БЗНС "Врабча-1" - истинската организация на българските селяни, която в средата на 30-те години имаше над 300 хиляди организирани членове, Демократическата партия - партия със стари традиции и голям политически опит, и Народната партия - партия със силно присъствие във финансовите и в стопанските кръгове на страната. Това бяха политически партии, родени на българска земя и стоящи на национални позиции. Те щяха да отстояват суверенитета и независимостта на държавата ни и имено затова правителството на Муравиев, което ги представляваше, беше обречено. На червената империя й трябваше едно марионетно правителство и тя го състави с Кимон Георгиев - извършител на три преврата срещу правителства на Българския земеделски народен съюз /9 юни 1923 г., 19 май 1934 г. и 9 септември 1944 г./ За министър-председател на България на 9 септември 1944 г. болшевиките поставиха един прононсиран фашист, вдъхновявал се заедно с Димо Казасов и Дамян Велчев от Мусолини и същевременно поставил се в служба на Съветския съюз. И ще говорят днес някои политически демагози за фашизъм в България. Да, фашисти имаше и имено те по ирония на съдбата и като подигравка с демократичните тежнения на българския народ бяха поставени да служат на имперските интереси на комунистическа Русия.

Не може да става дума за реставрация тогава, когато чужда сила се е намесила, за да промени съществуващия законен обществен и държавен строй в една страна. Просто трява да се възстанови правосъобразността, представлявана и олицетворявана от ТЪРНОВСКАТА КОНСТИТУЦИЯ, създадена в зората на Третото българско царство. С нея и чрез нея трябва да се възстановят интегритетът на българската нация и суверенитетът на българската държава, а с тях и частната собственост, предприемачеството и политическите свободи.

Освен Търновската конституция гаранти на истински демократичния процес в България ще бъдат парламентът и държваният глава - изпратеният в изгнание след незаконния референдум от 1946 г. Цар Симеон II.

Това е изходът от националната криза на България! Необходими, съдбовно необходими стават избори за Велико народно събрание за възстановяване на ТЪРНОВСКАТА КОНСТИТУЦИЯ! Съкрушителното спечелване на тези избори от демократичните и националните сили ще демонстрират зрелостта на народа ни да решава съдбините си със законни средства. За западните демокрации, за нова демократична Русия, за Украйна, Белорусия и за другите страни от бившата метрополия това ще бъде истинското завръщане на България в бъдещето, в Европа, в цивилизования свят. И доверието, и кредитът за нас не ще закъснеят.

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 10 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ НА ИДЕЙНО-ПОЛИТИЧЕСКИ КЛУБ "АСЕН ЗЛАТАРОВ", ПРИЕТ НА ОБЩА КОНФЕРЕНЦИЯ НА 1 НОЕМВРИ 1992 Г. В СОФИЯ.

1. Идейно-политическият клуб "Асен Златаров" е независимо обществено сдружение с нестопански цели, което си поставя за основна задача чрез провеждане на дискусии и популяризаторска дейност по актуални обществено-политически и културни въпроси да съдейства за изграждането в нашата страна на демократично и социално справедливо общество.

2. Клубът се вдъхновява от всичко непреходно, създадено от българското и от международното социалистическо движение.

3. Членове на клуба могат да бъдат всички граждани без разлика на партийна принадлежност, пол и религия: общественици, интелектуалци, работници, селяни, служещи, учащи се и други, които споделят целите и задачите на този устав.

4. Клубът осъществява сътрудничество с обществени организации, движения и клубове, които са изградени на принципите на демократично, републиканско и социално-справедливо общество.

5. Клубът възприема и утвърждава принципа, че хуманният социализъм възражда човека и че тази нравствена страна от неговата дейност е изключително важна за преодоляване на духовната криза, която изживява нашето общество.

6. Клубът си поставя следните основни задачи:

а/ да популяризира името и делото на големия общественик и учен проф. д-р Асен Златаров, както и имената и делото на други видни социалисти;

б/ да бъде средище за обсъждане на идеи и важни проблеми на нашето обществено-политическо и културно развитие с цел да се обединяват за общи действия всички прогресивни сили в страната;

в/ да съдейства за сплотяване силите на българската нация и укрепване на сътрудничеството между народите на Балканския полуостров, Европа и света.

7. Общото събрание на членовете на клуба е негов върховен орган. То се провежда на всеки две години.

Събранието се свиква от Управителния съвет на клуба или по искане на 1/10 от членовете на организацията.

Общото събрание избира Управителен съвет, а Управителният съвет избира Оперативно бюро.

8. Оперативното бюро ръководи дейността на клуба и го представлява.

9. Решенията на Общото събрание, Управителния съвет и бюрото се вземат с обикновено мнозинство /50% + 1/.

10. Членовете на клуба плащат минимален членски внос.

11. За водене на счетоводни и други книжа се определя касиер-деловодител.

12. В страната по градове и села могат да се изграждат местни клубове, а в големите градове - и клубове по общини и райони.

13. Клубът осведомява обществеността за своята дейност чрез печата, радиото и телевизията.

14. Клубът има свой печат.

Клубът и уставът са регистрирани в Софийския градски съд на негово заседание на 4 декември 1992 г., с решение от 10 декември 1992 г. Протокол N 623, том XI, peг. V, стр. 58, фирм. дело N 13683/92 г.

/Пресслужба "Куриер"/

10:10:10
10.05.1993 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред
                           Любомир Йорданов
Технически изпълнители: Траяна Каличкова
                                           Тинка Христова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1993г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!