София, 10 юли 1992 година
        Брой 134 /664/

Ръководител Пресслужба ”Куриер"

Стефан Господинов

София, 10 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО ОТ СВЕТИЯ СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПО ПОВОД НА ИНЦИДЕНТА ПРЕД ХРАМ-ПАМЕТНИКА "СВ. АЛЕКСАНДЪР НЕВСКИ" НА 4 ЮЛИ 1992 Г. В СОФИЯ.

Уважаеми господин Президент,

Светият Синод на Българската православна църква в пълен състав, в заседанието си на 8 юли 1992 г., с голяма тревога и загриженост разгледа печалния инцидент пред патриаршеската катедрала храм-паметник "Св. Александър Невски" и вътре в нея, в събота, на 4 юли 1992 г. -двадесет и първата годишнина от интронизацията на Българския патриарх Максим.

Беше нарушено абсолютното лично, ненакърнимо и основно право - ценност от висш порядък, без което е немислимо гражданското общество: правото на молитва и вероизповедание, правото на възможност за свободно упражняване на вероизповеданието чрез слово, обща молитва, богослужение.

Българският патриарх и придружаващите го синодални архиереи и други духовници не бяха допуснати да влязат в Патриаршеската катедрала през централния вход. Духовното и гражданското достойнство на вярващите бе унизено с побоища, ругатни и закани за кървава саморазправа. Булото на патриарха бе скъсано. Митрополити, свещеници и църковнослужители бяха малтретирани. Парламентаристът Константин Аджаров, член на Комисията по вероизповеданията при Народното събрание, след жесток побой едва бе спасен от полицията. Български и чуждестранни богомолци бяха  възпрепятствани да влязат в храма и да се помолят. Дори през предишния тоталитарен режим, когато комсомолците внасяха смут по време на богослужение, такава жестокост срещу нас не сме запомнили.

В знак на протест и искрена вяра богомолците - българи и чужденци, намиращи се в храма. образуваха жива верига и с риск за здравето си и със сълзи на очи отстояваха ненакърнимото си право на свободна молитва в Божия дом.

Горното Ви съобщаваме в израз на огорчение и протест срещу тези недостойни прояви и почтително молим за израз на Вашето отношение в защита на човешките права, на религиозната свобода, на международния престиж на държавата ни и на светостта на Българската православна църква, увенчана издревле с патриаршеско достойнство. Вярваме, че не ще останете равнодушни към подстрекателите и организаторите на това позорно зрелище.

С уважение,

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД: МАКСИМ, ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ

София, 9 юли 1992 г.

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 10 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТКРИТО ПИСМО ОТ ХРИСТИЯНИ ОТ БУРГАС ПО ПОВОД ИНЦИДЕНТА ПРЕД ХРАМ-ПАМЕТНИКА "СВ. АЛЕКСАНДЪР НЕВСКИ" НА 4 ЮЛИ 1992 Г. В СОФИЯ. Документът е адресиран до президента на Република България, до Министерския съвет, до Светия Синод на Българската православна църква.

ГОСПОДА,

В деня Петдесятница, преди много векове, Църквата е била учредена независимо от волята на властващия император. За да се учреди и за да изпълнява своята мисия в света, Тя никога не се е нуждаела от опеката на дирекции по вероизповеданията, обстоятелство, което може да бъде проверено лесно. Създаването на подобни държавни учреждения винаги е създавало основателни подозрения относно нуждата и целта им.

Грубата и безпардонна намеса в делата на Църквата на сега съществуващата дирекция потвърждава горното. Свидетели сме как законите на Република България се прилагат избирателно по отношение на всички въпроси, свързани с православието. Последиците от това положение се проявяват и в събития като това от 4 юли 1992 г. Очевидната ескалация на изкуствено поддържания "църковен проблем" ни кара да запитаме кой носи отговорност за всичко, което става? Кои са подбудителите и предводителите на тълпата, която нападна православните християни, отиващи на богослужение в храм-паметника "Св. Ал. Невски" в София на 4 юли 1992 г.? Искаме да знаем ще бъде ли възстановен общественият ред и ще се прекрати ли противозаконната окупация на сградата на Светия синод?

Господа, ние сме силно обезпокоени и разтревожени от съществуващите обстоятелства, пряко засягащи правата и свободите на гражданите. Безпокои ни потенциалната възможност за физическа разправа с всеки, който по съвест и по разум защити църковния ред и застане на страната на Светия синод, председателстван от патриарх Максим.

Бургас, 6 юли 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 10 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА РЪКОВОДСТВОТО НА БЪЛГАРСКА ОФИЦЕРСКА ЛЕГИЯ "РАКОВСКИ" ВЪВ ВРЪЗКА С ПРОБЛЕМИТЕ НА РЕФОРМАТА ВЪВ ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ, РАЗГЛЕДАНИ В ИНТЕРВЮ НА НАЧАЛНИКА НА ГЕНЕРАЛНИЯ ЩАБ НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ.

Ръководството на Българска офицерска легия "Раковски” изразява своето голямо удовлетворение, че след дълги спорове, противоречиви схващания и субективни действия, свързани с реформата във въоръжените сили, най-после разумът надделя.

В интервюто на Началника на Генералния щаб са изложени вижданията на висшето военно ръководство по практическото прилагане на реформата, които съвпадат с позицията на легия "Раковски”, изразени във всички нейни документи от началото на годината до сега.

Позицията ни е непроменена: реформата във въоръжените сили трябва да стартира след приемане на необходимата нормативна база и създаване на финансови и материални предпоставки за функциониране на новите структури.

Считаме също, че провеждането на реформата не бива да води до излишно и допълнително повишаване на социалното напрежение сред военнослужещите.

Едновременно с това изразяваме своите опасения, че при прилагане на допълненията на чл. 71 от сега действащия закон е възможно да се допусне субективизъм при оценка на офицерските кадри, което без съмнение ще предизвика отрицателни реакции.

Ще подкрепим всички действия на Министерството на отбраната и Генералния щаб, които биха помогнали за гарантиране на националната сигурност, спадане на социалното напрежение и издигане престижа на военната професия.

София, 9 юли 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 10 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ "СЪДБОВЕН ДЕН ЗА БЪЛГАРИЯ" НА РЪКОВОДСТВОТО НА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛЕН КОНГРЕС ПО ПОВОД НА ГЛЕДАНЕТО НА ДЕЛОТО ЗА ЛЕГИТИМНОСТТА НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ОТ ВТОРА ИНСТАНЦИЯ.

Както е известно, с решение от 26 март 1992 г. Първи районен съд, 13-и състав, гражданска колегия, под ръководството на съдията Жаклин Комитова бе признато за установено, че по действащото законодателство БКП не е съществувала като легитимно юридическо лице и БСП не може да бъде правоприемник на тази партия.

Висшият съвет на БСП е обжалвал решението на първоинстанционния съд. На 14 юли 1992 г. в 9 часа в Софийски градски съд ще се осъществи второинстанционното разглеждане на това дело. Имаме всичките основания да се надяваме, че след решението на втората инстанция България ще има шанса уверено да тръгне по пътя на категоричната декомунизация.

ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ ЮЛИ 1992 Г. ЩЕ БЪДЕ СЪДБОНОСЕН ДЕН ЗА БЪЛГАРИЯ!

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 10 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ВТОРАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА СИНДИКАЛНИЯ СЪЮЗ НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА КЪМ КОНФЕДЕРАЦИЯ НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" С НАСТОЯВАНЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА НОВ ЗАКОН ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ.

Като отчита сериозните несъвършенства в досегашната законова база на висшето образование и на системата за присъждане на научни степени и звания, наследени от тоталитарния режим, конференцията настоява да се активизира решително работата върху изготвянето на нов Закон за висшето образование, който да замени многократно кърпения и орязван закон от 1958 г., Закона за научните степени и научните звания, както и тъй наречения Закон за академичната автономия на ВУЗ. Тези закони, а също и натрупаните около тях многобройни подзаконови актове, представляват сериозна пречка за демократизацията на висшето образование, за възстановяване на вече столетните му академични традиции в България и за премахване на хаоса в образованието. Необходимостта от нов закон като катализатор на промените се чувства остро от всички висши училища. Конференцията настоява Законът за висшето образование да стане приоритетен за Народното събрание с оглед да бъде приет преди края на 1992 г.

София, 4 юли 1992 г.

/Преслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 10 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА МЕДИЦИНСКА СИНДИКАЛНА ФЕДЕРАЦИЯ "ПОДКРЕПА" КЪМ ВСИЧКИ НЕЙНИ ЧЛЕНОВЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ОПИТИ ЗА СПЛАШВАНЕ НА СТАЧКУВАЩИТЕ. Документът е адресиран до средствата за масова информация и до медицинските секции на Конфедерация на труда "Подкрепа".

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Във връзка с отправените заплахи за мобилизация от някои кметски наместници в страната, като например във Велико Търново, Изпълнителният съвет /ИС/ на /МСФ/ Медицинска синдикална федерация "Подкрепа" ви призовава да не се поддавате на опитите за сплашване. Съгласно Закона за всеобщата военна служба чл. 14 и чл. 100, ал. 4 от Конституцията, всеобща и частична мобилизация може да се обяви само от президента на Република България по предложение на Министерски съвет. От друга страна, съгласно правилника за запасните, лекарите могат да бъдат извикани на учебен сбор на регионално ниво, но по предварително утвърден от Министерството на отбраната план, и то само за военно обучение. По Указ номер 265 за Гражданската отбрана лекарите могат да бъдат мобилизирани само в случаи на стихийни бедствия и крупни производствени аварии, а нашият протест не е нито едното, нито другото.

София, 9 юли 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 10 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА КООРДИНАЦИОННИЯ СЪВЕТ ЗА ПРОТЕСТНИ ДЕЙСТВИЯ НА РАБОТЕЩИТЕ В ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО ОТ ПЛОВДИВСКИ РЕГИОН ПО ПОВОД НА ТЕНДЕНЦИОЗНО ОТРАЗЯВАНЕ НА СЪБИТИЯТА В СРЕДСТВАТА ЗА МАСОВА ИНФОРМАЦИЯ. Документът е адресиран до всички средства за масова информация.

Във връзка с тенденциозното отразяване на протестните действия на работещите в сферата на здравеопазването от средствата за масова информация заявяваме следното: Зад протеста на българските медици стоят всички легитимни професионално-съсловни и синдикални организации в здравеопазването. Протестните действия нямат политически характер и не целят дестабилизация на обществения живот, а са в защита на социално-икономическите интереси на цялото медицинско съсловие. Убедени сме, че непредприемането на спешни мерки за решаване на тежките проблеми на българското здравеопазване води до катастрофални последици за цялото общество!

Пловдив, 7 юли 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 10 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПО-ОТКРИТО ПИСМО ОТ ЧЛЕНА НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ЮРИЙ БОРИСОВ ДО РЪКОВОДСТВОТО НА ОБЕДИНЕНИЕТО ЗА СОЦИАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ. Документът е адресиран до в. "Дума", в. "Диалог" и до други средства за масова информация.

Обръщам се чрез тази форма след доста колебания. Сама по себе си тя говори за пропукан диалог, за двойни пластове във взаимоотношенията, за разминаване между текстове и подтекстове, за недоверие към класическите начини за решаване на спор. Всъщност формата е монолог, обърнат към общественото мнение и търсещ път за възстановяване на диалога. Към "открито" добавих "по", защото мисля, че писмото е по-откровено от един ваш текст, публикуван преди време в "Дума". Повод за него е интервюто на В.Дърева в "Диалог" от 1 май. Повод, но не и причина. Причина не са дори обвиненията към Изпълнителното бюро. Обвинения в мудност, некадърност и "хардлайнерство"*. Истинската причина е тревогата ми, че заети с кръговата отбрана на нашата "храбра" партия, крием сериозните й проблеми, а това вече започна да играе разрушителна роля. Преди месец предложих на др. Продев една статия с подобно намерение и съдържание, но той я скри като баща, който се страхува от скандал между децата си, ако съседите научат информация, неудобна за семейството. Сега вече се страхувам и да опитвам, защото проумях, че в. "Дума" трябва да служи на проблемите на страната, а не на вътрешнопартийни спорове със съмнителен ефект.
-------------------------------------------
* Поставям кавички, защото не знам думата точно какво означава. От употребата й разбирам само, че е нещо твърдо, тъпо, неадекватно, войнстващо и дебилно. Ще чакам разяснения, особено за конкретното съдържание и ценност на противоположното му, да го наречем "софтлайнерство".
------------------------------------------

Сега по същество. Стана модерно да се говори за наши обвинения към Обединението за социална демокрация /ОСД/. "Вие искате да завземете властта.” В конкретната политическа обстановка е доста преувеличено да се говори за партийно-административна власт в БСП. Съществуват отговорности и неблагодарна работа. Знаете, че днес в нашата партия никой на никого не може да заповядва. Работим като съмишленици, които имат общи цели. Всяка организация изисква йерархия, но ако при нас сега тя не се приема доброволно, рухва. Чрез заповеди нито се събира членски внос, нито се изкарват хора на улицата, нито се отстояват позиции. Когато БСП /БКП/ е разполагала със средства и обществени механизми за контрол, е било друго. Съществували са форми на принуда. Сега не е така. От определена гледна точка това е чудесно. Ако имате предвид властта като авторите, никой никого не може да вини, че я иска. Нормално е човек да иска интелектуална власт, независимо в каква среда работи и към какво се стреми. Да допуснем все пак, че положението в партийната ни йерархия е някаква лична ценност. Аз бих формулирал точно обратния упрек: ”Вие не искате да завземете властта.” Тази хипотеза възникна у мен още преди последния ни конгрес. Ако някой иска да оглави една организация, той подготвя това идейно. Знаете, че на един конгерс в новите условия са възможни случайни кадрови промени, но не и идейни преврати със закономерно овластяване на авторите им. Утвърждаването на идеи се подготвя. За тази цел има Средства за масова информация /СМИ/. Логично би било "Алтернативата” да се появи поне няколко месеца преди форума, да ”улегне” в съзнанието, да бъде възприета действително като алтернатива Ако човек не може да наложи в едно ръководство своите политически възгледи, той излиза, така да се каже, "на мегдана”. Бори се за общественото мнение, а конгресът е просто финал на неговите усилия. Нещо като превръщане на интелектуалната власт във формална, което пък от своя страна развързва механизми за материализиране на идеите. Нищо такова нямаше. Не виждам как може някой сериозно да ви обвини тогава в стремеж към партийната власт. На конгреса имеше дъжд от самоотводи. По-голямата част, ако не и всичките, бяха ваши. Не знам за самоотвод, който е средство за постигане на власт. Кандидатурата на Г.Пирински не само че не беше подготвена, но не беше и отстоявана качествено на конгреса. Дори с едно задълбочено, програмно изказване. Такова изказване беше направено от друг, който винаги категорично е заявявал, че не желае да застане начело на БСП. С една дума - импровизации, които по-скоро говорят за нежелание за административна власт. Наричам тези изводи хипотетични, защото имат едно сериозно слабо място. Конгресът беше подготвен като кадрови, апаратен. Вероятно за ”сегашните представители на ОСД достатъчен резултат е бил остраняване на Ал. Лилов и нищо повече. Отказът от включване в ИБ също е показателен, въпреки че тук нещата са по-сложни. Мотивите по-лесно намират обяснение. Каквито и да са, те не са ”борба за власт”. Второ, ”вие искате да цепите партията". Предварително бих искал да отбележа, че тези и други от този сорт обвинения могат да се срещнат в партийни среди, но те са плод на повърхностен анализ и на терминология от 50-те години. "Цепенето” не е заплаха за партията. Ако то се реализира по модела на АСО, няма да повлияе на изборните резултати. Ако е реално цепене, един бъдещ коалиционен блок дори би могъл да подобри тези резултати. Ако "отцепването”, по силата на някакви невероятни обстоятелства, откъсне по-голямата част от електората ни, то то ще лиши нашия политически опонент от основните му грамофонни плочи, ще извърши в очите на нашата и световна общественост едно пречистване. Ясно е, че в условията на конфискация, в условията на нищо-нямане, отцепването не носи големи рискове. "Вие се борите за вашите лични амбиции." Тази формулировка, да ме извини В.Дърева, е взета от някой социалистически час на класния ръководител. Естествено е човек да има лични амбиции и да се бори за тях. Въпросът е как и доколко тези лични амбиции се впрягат в решаването на нелични проблеми. По този въпрос мисля, че ИБ има право на претенции към вас. Притиснати от обстоятелствата, ние сме принудени да се занимаваме главно с имуществени и кадрови проблеми. Под "кадрови” разбирам постоянни шокови съкращения. Предишното ръководство, в което видни представители на ОСД бяха зам.-председатели, е живяло и работило така, сякаш е било невъзможно на БСП да й се случи това, което й се случи. Ако имате по-подходяща дума от ”недалновидност", употребете я. Не е взето нито едно решение, което би облекчило работата ни днес. За сметка на това - "горещи кестени” за вадене, колкото искате. Мога да изброявам дълго, но предпочитам да не го правя в открито писмо. Всяко разсъбличане си има граници на приличието. Днес какво се получава - интелектуалците дават интервюта, а ние - другите, се чудим как да вържем двата /общи/ края. Аз бих отстъпил мястото си в ИБ на всеки от ОСД, който би се съгласил да го заеме. Да се прави човек на страничен наблюдател на официалното поведение и дисидент в партия, стисната за гушата, не е най-моралната позиция. Нито едно становище на ОСД не е предложено за обсъждане в ИБ. Напротив, имам чувството, че ОСД чака ИБ да излезе със становище или да не излезе, за да критикува. Едно обединение или фракция, в която и да е партия, се стреми да превърне своите убеждения в официална позиция. В този смисъл ОСД се държи като нещо друго. То се ползва от статута си на нещо-от-БСП, а пред обществеността играе ролята на Нещо-Друго. Така се постига двоен ефект - на сянка, когато се раздават шамари, на слънце - когато БСП /включително благодарение и на вас/ успее да събере някоя и друга червена точка. Някъде бях нарекъл такава позиция ”зебра”. Тя има защитен, маскировъчен, оцеляващ ефект. Страничен, но не маловажен ефект е постоянното благосклонно отношение на СМИ, за които всеки, който официално представя БСП, трябва да бъде бит, а всеки, който му се противопоставя по някакъв начин - ласкан и аплодиран. Не се ли питате как така изведнъж ви бе призната "титлата” социалдемократ”? Да не би Кюранов, Йончев, Томов и пр. да са променили възгледите си? Не, но преди бяха официални представители на БСП и това признание щеше да бъде признание и за БСП. Последно, за желанието представителите на ОСД да бъдат изключени от партията. Велислава ни ласкае, че не сме чак толкова глупави. Съгласен съм, че такава постъпка е самоубийствена за БСП. Впрочем тя е и невъзможна. В ОСД са представени интелекти, които са наше общо богатство и без които БСП не може. Мисълта за някакво изключване, не тук и сега, а принципно, си е ваша псевдодисидентска и дори комична поза. В заключение бих казал, че днес не се нуждаем от абстрактни идеологически спорове. Основните социалдемократически постановки за собствеността, плурализма, обществения контрол, защитата на наемния труд и пр. се приемат от всички ръководни равнища в БСП. Нужна ни е динамична и прагматична политика. На думи лесно, на практика - трудно. Политика, обърната към ежедневните прозаични проблеми. На Изпълнителното бюро /ИБ/ е необходима вашата помощ. Така както мисля, че и ние можем да ви бъдем полезни. Разбира се, ако имаме общи цели, в което не се съмнявам.

С уважение: Юрий Борисов

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

СПЕЦИАЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ
РЕГИСТЪР НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ В БЪЛГАРИЯ

098. ОБЕДИНЕН ДЕМОКРАТИЧЕН СЪЮЗ "ПАРТИЯ ЗА СПРАВЕДЛИВОСТ"

Идеята за създаването на такава партия възниква непосредствено след 10 ноември 1989 г. Инициативен комитет Йосиф Захариев, Симеон Петков, Гето Василев, Марио Минковски и Гана Василева подготвя нейното учредяване и на 13 януари 1990 г. на Учредително събрание официално е обявено нейното съществуване. По Закона за политическите партии е регистрирана на 12 септември 1991 г. от Софийски градски съд.

Партията си поставя парламентарно-политически цели и действа в съответствие с конституцията и законите на страната. Тя се бори за установяване на действително демократично правителство. Настоява за мирно уреждане на всички спорни въпроси. В областта на селското стопанство предлага да се постигне равновесие между всички видове собствености, да се създадат добри икономически условия за неговото развитие, като бъде подпомогнато с безлихвени кредити. Девизът на партията е: "Справедливост навсякъде, справедливост за всички, работа и хляб за всекиго!"

Партията определя себе си като стояща леко вляво от политическия център.

В изборите за Велико народно събрание /през юни 1990 г./ тя участва с общата листа на Съюза на демократичните сили, но не е била представена в парламента. В изборите за Народно събрание /на 13 октомври 1991 г./ участва със самостоятелна листа, но не печели депутатски места.

Ръководен орган е Управителният съвет.

Председател е Йосиф Захариев.

Адрес за контакти: Тетевен-5700, ул. "Илия Темелски" 10а,
тел.код. 0678; тел. 43-10; 45-12.

/Пресслужба "Куриер"/

11.40    
10.07.1992 година    

Редактори: Нина Гаврилова   
                 Любомир Йорданов - деж. ред.
Технически изпълнители: Траянка Каличкова и Тинка Христова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!