София, 10 март 1992 година
         Брой 48 (578)

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов

София. 10 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА КУЛТУРАТА ПО ПОВОД НА РЕШЕНИЯ ЗА ПРЕМАХВАНЕ НА ПАМЕТНИЦИ.

В последните дни Министерството на културата е атакувано от серия възражения, протести и призиви за намеса по повод взетите от общинските власти в редица населени места решения за премахване на паметници, свързани с предишния комунистически режим. Особено масирани са апелите да се възпрепятства демонтажът на паметника "Альоша", на Мавзолея "Г.Димитров" и на паметника на Съветската армия.

Становището на Министерството на културата по тези проблеми е следното:

1. Уважавайки демократическия принцип за разделение на властите, ние не можем да си позволим да нарушаваме самоуправлението на общините с административно-командни разпореждания от какъвто и да било характер. Право и отговорност на общинските съвети е да решават какъв да бъде обликът на управляваното от тях селище и кои знакови елементи да бъдат добавяни или пък изхвърляни от историческата му и културна архитектоника.

2. Министерството на културата обаче е готово да предоставя на новите общински управи своята консултативна и експертна помощ. За нас е неприемлива както формулата за поголовно унищожаване на тоталитарните паметници, така и безогледната им защита като значими "културни следи” в националната история. Убедени сме, че всеки отделен случай предполага специфично експертно решение.

3. С цел да подпомогне разрешаването на завързалите се около паметниците противоречия, Министерството на културата сформира комисия от авторитетни специалисти, която ще бъде на разположение за съвети и препоръки относно историографската и политическата значимост, както и относно културната и художествена стойност на въпросните мемориални обекти.

С настоящото си изявление екипът на Министерството на културата още веднъж декларира своята привързаност към интелектуална културна политика, основана на ненамеса в чужди управленски компетенции и търсеща валидност на решенията в съгласуването им с професионалните равнища.

София, 6 март 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 10 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ НА ОТЕЧЕСТВЕНИЯ СЪЮЗ ПО ПОВОД ОБРЪЩЕНИЕТО НА ПРЕЗИДЕНТА ПО СЛУЧАЙ НАЦИОНАЛНИЯ ПРАЗНИК.

Преди няколко дни в навечерието на Трети март президентът Желю Желев призова да се издигнем над партийните си пристрастия, да не забравяме, че преди да сме привърженици на една или друга партия, на една или друга религия, ние сме равноправни граждани на Република България. Убедени сме, че всеки български гражданин трябва да стои зад думите, че сега се нуждаем от такова единство, което ще ни помогне по-бързо да излезем от дълбоката криза, по-бързо да осъществим радикалните и разумни икономически и политически реформи. И да не позволяваме на политическите или религиозните различия да ни противопоставят един на друг, да пречат да видим онова, което ни обединява като народ.

Отечественият съюз подкрепя идеите в обръщението на президента по случай националния ни празник. Защото това са идеите за толерантността и разбирателството като единствената алтернатива на противопоставянето и разединението. Отечественият съюз прокламира тези идеи на своя извънреден конгрес и ги отстоява с твърдото убеждение, че те са големият път на България, за да се нареди до другите демократични и цивилизовани държави и народи.

София, 5 февруари 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 10 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПИСМО ДО МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТ РЪКОВОДСТВОТО НА ВЪЗСТАНОВЕНИЯ НА 22 ЯНУАРИ 1992 Г. ОБЩ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОФЕСИОНАЛЕН СЪЮЗ (ОЗПС), С ИСКАНЕ ЗА ВРЪЩАНЕ НА ОТНЕТОТО МУ ИМУЩЕСТВО.

На 1 март 1945 година в София, по почин на Инициативен комитет, в който участват изтъкнати земеделски дейци - Никола Петков, Асен Павлов, Христо Стоянов, Георги Йорданов, Георги Марков, д-р Борис Пешев, Георги Лозанов, Спас Николов и др., се поставят основите на значимо народополезно дело. Учредява се Общият земеделски професионален съюз (ОЗПС). Макар и да просъществува само пет години, този Съюз израства като мощна земеделска професионална организация с повече от милион и половина души членски състав, с богати имуществени и парични фондове и със забележителни успехи в областта на социалната дейност - взаимоподпомагането, пенсионното и почивното дело и други. Това е изключително явление в историята на земеделското професионално сдружаване и изобщо на професионалното движение в България от Освобождението ни от труско робство до сега.

Учреденият ОЗПС въпреки, че е създаден с активното участие на една от основните отечественофронтовски сили, а именно БЗНС, не се понравя и се посреща с неодобрение от БКП поради едностранно формираното от земеделци Централно ръководство. БКП не се примирява поради това, че всичко е станало без нейно знание, съгласие и участие. Така по искане на БКП Националният съвет на Отечествения фронт прави предложение за промяна на ръководството и на 1 юли 1945 година министърът на вътрешните работи с нарочна заповед сваля законно избраното Централно ръководство на ОЗПС и вместо него назначава деветчленно временно отечественофронтовско централно ръководство, съставено от 4-ма земеделци, 3-ма комунисти, един широк социалист и един звенар. Официално оповестената тогава причина за тази крута смяна на ръководството е, че "досегашното съюзно ръководство водеше политика противосъюзна и противоотечественофронтовска и отдалечава Съюза от народната програма и политика на ОФ." Истината е, че провъзгласилата се за ръководителка БКП иска на всяка цена да проникне и се настани в ОЗПС и постига това чрез измама, бруталност, административно насилие и неограничен произвол. Пет години по-късно БКП прави обратен маньовър - ликвидира преуспяващия ОЗПС, като принуждава Централното ръководство да вземе решение за саморазпускане.

С Постановление N 2650 от 20 октомври 1950 г. бившият комунистически велможа Вълко Червенков - генерален секретар на БКП и министър-председател на България, узаконява ликвидирането на ОЗПС, неговото "саморазпускане" и вливане в ОФ.

Само един идеологически враг на земеделското движение, на неговото самостоятелно развитие и преуспяване, какъвто се оказва споменатия комунистически деец, може да извърши такова отвратително и непростимо злодеяние спрямо българското село и неговата професионална организация. Нещо повече, ЗАПОЧВА РАЗГРАБВАНЕТО НА ИМУЩЕСТВОТО НА ОЗПС. Националният съвет на Отечествения фронт се определя като общ правоприемник на ОЗПС. Земеделските пенсии на стопаните - членове на ОЗПС, се прехвърлят към Държавния институт за обществено осигуряване. Театърът за селото и подвижното кино на ОЗПС се предават на Комитета за наука, изкуство и култура. Апартаментите на ОЗПС, находящи се в София на ул. "Васил Коларов" N 20 - на брой два, на пл. "Славейков" N 8 - един, и на ул. "Стефан Караджа" N 7 - един, се предават на Столичния градски народен съвет, а сградата на Съюза на "Раковски" N 20 - на ДЗИ. Стопанството в село Чолаковци, Великотърновско, със 121 декара земя, се предава на Управлението на затворите при Министерството на вътрешните работи. Сградите с дворните места и съответният инвентар към тях в градовете Бяла Слатина, Провадия, Попово, Плевен, Горна Оряховица, Варна, Бяла, Севлиево, Кула, Свищов, Тервел и Търново се прадават на съответните околийски народни съвети, които съвместно с околийските комитети на ОФ да организират в тях Дом на трудовия селянин. Сградата на ОЗПС в град Никопол се предава на околийското управление на Министерството на вътрешните работи в същия град. Инвентарът на околийските сдружения в страната се предава на околийските комитети на ОФ, а този на местните сдружения - на местните комитети и организации на ОФ. Почивните домове, заедно с персонала и имуществата към тях се предават на Националния съвет на Отечествения фронт. От сумите, събрани с доброволни вноски от околийските сдружения на ОЗПС за построяване на почивни домове - 21 на брой, 125 милиона лева се предават на Националния съвет на Отечествения фронт за построяване на летовище-санаториум в село Хисаря, Карловско. От останалите суми се заделят 134 милиона лева за Министерството на земеделието за построяване на Дом на трудовия селянин в София. От сметката на Централното управление - излишъци от членски внос, се заделят 106 милиона лева за Министерството на земеделието за построяване Дом на трудовия селянин в София. Останалите суми след приспадането на издръжката се прехвърлят по сметката на Националния съвет на ОФ. От инвентара на Централното управление на ОЗПС се предават на Министерството на земеделието за Висшата централна школа за ръководни кадри на ТКЗС: две пишещи машини, една огнеупорна каса, два железни шкафа, една лека кола, две кожени гарнитури, две бюра и библиотечен шкаф.

Държавната планова комисия получава електрическа сметачна машина и една пишеща машина. Телефоната централа на ОЗПС се предоставя на Министерството на промишлеността. На БЗНС се предават: една лека кола "Вандерер" с резервен мотор, едно бюро, един библиотечен шкаф; кожена гарнитура, фотографски апарат и пишеща машина. Останалият инвентар се предава на Националния съвет на Отечествения фронт. Паричните средства от резервния Взаимоспомагателен и посмъртен фонд, възлизащи на милиони левове, които са депозирани в отделна сметка в БНБ, са присвоени от ДЗИ по Указа за касите и фондовете.

На 22 януари 1992 г. на Национална конференция се учреди и възстанови своята дейност ОБЩИЯТ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОФЕСИОНАЛЕН СЪЮЗ В БЪЛГАРИЯ.

Участниците в конференцията, след като приеха Устав и избраха ръководство, отмениха решението на разширения пленум от 30 май 1950 г. за доброволно саморазпускане на ОЗПС.

Позовавайки се на Закона за реституцията, който предвижда връщане на всичко взето без основание, участниците в конференцията настояват пред Министерския съвет да се отмени Постановление N 2659 от 20 октомври 1950 г. и да бъде върнато на ОЗПС незаконно разграбеното имущество заедно с обезщетение за причинени вреди, пропуснати ползи и печалби.

Учредяването и възстановяването на ОБЩИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОФЕСИОНАЛЕН СЪЮЗ В БЪЛГАРИЯ и връщането на отнетото му имущество днес се налага не само като социална потребност за изстрадалото българско село, но и като акт на висша справедливост спрямо лишените от своята професионална организация селски стопани - членове на ОЗПС.

Надяваме се, че искането ни ще бъде правилно разбрано и ще получи поддържката на правителството и парламента и на цялата общественост.

ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,
Моля за Вашия спешен отговор!

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОЗПС В БЪЛГАРИЯ: Райко Гребеничарски

София, 17 февруари 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 10 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО ПИСМО НА ГЛАВНОТО МЮФТИЙСТВО НА МЮСЮЛМАНИТЕ В БЪЛГАРИЯ ДО ГЛАВНАТА ПРОКУРАТУРА ПО ПОВОД НА АНОНИМНО ОБАЖДАНЕ ЗА ПОСТАВЕНА БОМБА В МЮФТИЙСТВОТО.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГЛАВЕН ПРОКУРОР,

Анонимен глас сутринта в 8 часа на 28 февруари 1992 г. ни уведоми, че група лица от с. Пашово, Света Петка и Велинград с автобус щели да пристигнат в София, за да извършат нападение срещу Главното мюфтийство. Същият глас е казал, че е твърде вероятно да бъде извършено покушение срещу живота на временно изпълняващия длъжността главен мюфтия Зекерие Халибов, тъй като главният мюфтия д-р х.Недим хафъз Ибрахим Генджев в момента се намира в платен годишен отпуск.

Предвид създалата се обстановка ние решихме да затворим сградата на Главното мюфтийство, като запечатаме стаите, а служителите да разпуснем в отпуск до уточняване на обстановката. Може би Ви е известно за нашите взаимоотношения с Дирекцията по вероизповеданията, които издадоха един незаконен административен акт, който ние сме обжалвали във Върховния съд чрез Министерския съвет с вх. N 001169/14 февруари 1992 г. на Обща канцелария на Министерския съвет. Докато Върховният съд не се произнесе, всякакви административни мерки на
Дирекцията спрямо Главното мюфтинство са незаконни.

Моля да разпоредите да се извърши проверка на сигнала, да разпоредите на Дирекцията по вероизповеданията при Министерския съвет да прекрати своето вмешателство в работата на Главното мюфтийство, тъй като съгласно чл. 13, ал. 2 на действащата конституция религиозните институции са независими от държавата.

Моля да разпоредите на компетентните органи да извършат охрана на сградата на Главното мюфтийство.

Сградата на Главното мюфтийство се намира на ул. "Бр. Миладинови" N 27.

София, 26 февруари 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 10 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ЗАЯВЛЕНИЕ НА ГЛАВНИЯ МЮФТИЯ НА МЮСЮЛМАНИТЕ В БЪЛГАРИЯ ПО ПОВОД НА АНОНИМНО ОБАЖДАНЕ ЗА ПОКУШЕНИЕ.

На 28 февруари 1992 г. сутринта в 7.05 часа анонимен глас се обади по телефона в дома ми и заяви, че днес по време на петъчната молитва в 13 ч. в джамията в гр. София "Баня баши" срещу мен ще бъде извършено покушенне. Същото очаквало и семейството ми. По-късно, към 8 часа анонимен глас се обадил в Главното мюфтийство на директора на "Вакъфите" Исмет Хаджипехливанов и го предупредил, че лица от селата Пашово и Света Петка, община Велинград щели да дойдат да окупират Главното мюфтийство и да извършат погром над изпълняващия длъжността главен мюфтия Зекерие Халнбов - районен мюфтия на Разград, тъй като аз съм в платен годишен отпуск. В тази връзка сградата на Главно мюфтийство беше затворена и запечатана. Отправена беше жалба до Главна прокуратура. А главният мюфтия ще участва на петъчна молитва в друга джамия.

Отправяме протест срещу БТА и Българска телевизия, които не дават гласност на съвещанията на имамите в Шумен, Добрич, Смолян, Пловдив и др., както на стотиците протестни телеграми срещу Дцрекцията по вероизповеданията и срещу самозваните престъпници, назовали себе си за временен съвет.

София, 28 февруари 1992 г.

ГЛАВЕН МЮФТИЯ НА МЮСЛЮМАНИТЕ: Недим Генджев

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 10 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НА ИКОНОМИЧЕСКОТО ХУМАНИТАРНО ДВИЖЕНИЕ "ОКАН - ЕДИНЕНИЕ", ОГЛАСЕНА НА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ НА 11 ФЕВРУАРИ 1992 Г.

Ние, последователите на Движение "Окан - Единение", намираме за необходимо да заявим пред българската и чуждата общественост, че истината около действителния размер на държавния дълг на Република България става все по-неясна и абстрактна. Повече от две години
слушаме, че този дълг е ту девет милиарда долара, ту десет или дванадесет, в зависимост от средната изборна кампания.

Правителството не е изяснило точно кой е подписвал договорите, кои са кредиторите, адресите им и размера на лихвите, както и отговорностите на лицата, замесени в мъгливата операция. Тази тайнственост поражда недоверие и съмнение относно законността и морала на сделките. Наистина ли всичко е ставало в условията на западноевропейския демократичен ред?

Когато един народ изплаща дългове, той трябва да знае кому да ги изплаша. Не е възможно световноизвестни банки да отпускат заеми, основавайки се на гаранции, които не съществуват. В онези времена агонията на тоталитаризма бе очевидна. Средата на осемдесетте години вещаеше по безспорен начин провалът на тоталитарния модел за обществено устройство. Средствата за информация са запечатали факти, например като тези: "Световното обществено мнение буквално не зачита съветския опит". "У нас съществува социализъм на една класа". "Гражданите на Източна Европа никога не са чувствали, че живеят в общество на социална справедливост". Бивши ръководители на провалената система (виж. в. "Правда" - 27.7.1987 г.) като Лигачов твърдят, че "Никога няма да се отклоним от ленинския път, с който е свързана цялата величава седемдесетгодишнина на съветската власт".

Институтът за икономически изследвания на Съветската академия на науките на своя конференция на 30 юни 1988 г. публично заявява в печата: "През последните две години (1986-1988) националният доход е нараствал по-бавно, отколкото в годините на застоя." На 16 ноември 1987 г. в. "Правда" пише: "Окопалите се стопански ръководители не споделят общия ентусиазъм по отношение на реформите и отричат подобна игра на демокрация."

Тези факти са нищожна част от информационния поток, който заливаше зрители, слушатели и читатели. Изключено е лицата, които са отпускали кредитите, да не са били запознати с действителната картина на живота в източните страни. Политиката винаги е свързана със субординация и координация, с йерархични структури в общностите.

Тъй като демокрацията е управление чрез дискусия, ние си позволяваме да повдигнем въпроса за кредитите и сме в правото си да знаем мотивите и далечните цели на нашите заемодатели.

Всички финансови кръгове на Запад виждаха, че тоталитаризмът е чужда идеология за източноевропейските страни, наложена с насилие. Всички следяха усилията на Източна Европа да се освободи от пълния контрол върху съдбата на народите й.

Кредитирайки потисническите режими, западните банки по същество легитимираха тиранията на тоталитаризма, укрепвайки политическата и финансовата му мощ. Едва ли ще се намери банкер, който да не знае за военните набези на СССР, за издевателствата на всемогъщата Държавна сигурност, за затворите, психиатриите и лагерите, както и грубата разправа с дисидентите.

Ако съдим от днешната практика да се отпускат заеми на диктатори от Средния и от Близкия Изток срещу висока лихва или изгодно изнасяне на суровини, излиза, че и България навремето е била третирана по същия начин.

Днес, когато искаме заеми, в условията на демокрацията чуждите банки ни поставят изключително тежки изисквания - първо да върнем дълга си, а след това да разговаряме. Но има и други финансови среди, конто са изградили своята дейност на хуманитарна основа. Те веднага изпращат специалистите си да се запознаят с нашата почтеност, законодателство, платежоспособност и едва тогава ни отпускат "на час по лъжичка", колкото да не умрем. Сравнявайки този факт с щедростта отпреди пет-шест години, неизбежно ставаме подозрителни.

През месец юни 1988 г. българският лидер Тодор Живков публично заяви, че: "Предложените от Горбачов политически промени имат значение единствено и само за Съветския съюз." На всичко отгоре той подложи турското етническо малцинство на невиждани репресии - смяна нa имената им и изселване. И в същото време банките му отпускаха кредити. Излиза, че ръководеният от него режим е бил добре планиран и още по-добре финансиран.

Ако това е така, би следвало да знаем истината. Защо само Турция и Гърция не отпускаха заеми и не помогнаха на тоталитаризма въпреки добросъседските си отношения и етническа заинтересуваност?

Съгласието в общественото настроение на подтиснатите страни всеки миг можеше да провокира революционни действия и въпреки този опасен факт банките кредитираха, надявайки се на максимални доходи от сключените сделки. Човек е трябвало да бъде глух и сляп, за да не види престарелите тоталитарни ръководители или най-малкото застаряващите партийни функционери с очевидно интелектуално безсилие. Целият свят със затаен дъх следеше провалът на тоталитаризма в Африка, Азия и Латинска Америка, който накрая се превърна в историческа трагедия.

Невъзможно е финансовите среди от европейския континент да не са знаели, че лидерите от Източна Европа и от Третия свят се държаха като дошли на власт конспиратори, като тайна секта, чийто вътрешен живот ревниво се криеше от останалия свят.

Ето защо ние считаме, че никой народ не може да бъде държан отговорен за решения, които не е взимал сам и свободно.

След изумителните промени в тоталитарния свят повечето от бившите величия и приближените им помагачи масово започнаха да регистрират фирми в европейските страни. Тъй като е невъзможно да разполагат с толкова големи суми лични пари, остава да вярваме, че средствата и капиталите им са заграбени. Ето защо трябва да знаем кои са банките, ръководните им лица и съдържанието на договорите. Имаме сериозни основания да вярваме, че тези лица, банки и новобогаташи отново са под един покрив.

Ако твърдението ни е неоснователно, ние сме готови публично да се извиним, но ако е така, страните от Източна Европа имат всичкото право да искат намесата на международен съд над виновните лица.

Другият изход от създаденото тягостно състояние е банките доброволно да се откажат от исканията си, което е най-справедливо и достойно.

Народите от Източна Европа сами, без чужда помощ, по изненадващо коректен начин се отърсиха от тоталитаризма. Това е голям исторически подвиг, чиято цена е неизчислима.

В името на хуманността и свободата Движение "Окан - Единение" открива подписка сред политическите, културните и научните среди на света за освобождаване от задължения на страните от Източна Европа и опрощаване на заемите им, които бившите тоталитарни ръководители са направили на своя глава и своя отговорност.

София, 5 февруари 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 10 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ (ЧАСТ ВТОРА - ПОСЛЕДНА) НА ДЕМОКРАТИЧНИЯ СЪЮЗ НА ЖЕНИТЕ, ПРИЕТ НА УЧРЕДИТЕЛНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ НА СЪЮЗА НА 3 МАРТ 1990 ГОДИНА.

ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЕЙНОСТТА

Чл. 14. Основно звено на ДСЖ е сдружението (дружество, съвет, секция, клуб и т.н.), в което жените се самоорганизират на производствен, професионален, териториален принцип или по интереси.

Чл. 15. Ръководен орган на сдружението е общото събрание, което определя реда за свикването му, начина на работа и избора на оперативно ръководство.

Чл. 16. За координиране на дейността си сдруженията могат да се обединяват на производствен, професионален или друг принцип и да избират координиращи органи.

Чл. 17. На територията на общината на делегатски принцип се формира общински координационен съвет, който избира орган за оперативно ръководство. По основните направления на дейността на съвета могат да се изграждат комисии на обществени начала. Въпросите за собствен щат и бюджет се решават на принципа на самоиздръжката.

Чл. 18. Върховен орган на ДСЖ е общата конференция, която се провежда веднъж на три години. Тя се свиква по решение на Координационния съвет на ДСЖ, който определя и нормите на представителство, като отчита справедливото представяне на различни сдружения и броя на техните членове. Делегатите за конференцията се избират на събрания на сдруженията и на делегатски събрания.

Чл. 19. Извънредна обща конференция се свиква от Координационния съвет на ДСЖ или по решение на не по-малко от една четвърт от съюзните членове.

Чл. 20. Общата конференция на ДСЖ:

а) приема, изменя и допълва платформата и устава на съюза;
б) избира Координационен съвет и съпредседателки на ДСЖ, Контролна комисия и нейна председателка;
в) обсъжда отчетите на Координационния съвет и на Контролната комисия.

Чл. 21. В периода между общите конференции работата на съюза се ръководи от Координационния съвет, който:

а) действа като колективен орган на ръководство и провежда сесии в зависимост от потребностите, но не по-малко от два пъти годишно;
б) координира съюзната дейност на национално равнище и подпомага дейността на всички членове;
в) избира секретар и членове на председателството и утвърждава статута за работа на съпредседателките и председателството;
г) формира постоянни и временни комисии и работни групи по основните направления на своята дейност;
д) представлява ДСЖ във взаимодействията му с други организации и сдружения в страната и в чужбина;
е) обсъжда и утвърждава бюджета и щата на съюза;
ж) избира главните редактори на изданията на съюза.

Чл. 22. Оперативното ръководство се осъществява от председателство.

Чл. 23. Председателството организира изпълнението на решенията на Координационния съвет на ДСЖ, работи под неговия контрол и решава текущи въпроси на съюзната дейност.

Чл. 24. Събранията на сдруженията и заседанията на ръководните органи на ДСЖ на всички равнища са редовни, ако в тях участват не по-малко от 50 на сто плюс 1 от членовете или от делегатите им. Решенията се приемат с обикновено мнозинство.

Чл. 25. Ръководните органи на съюза се избират с пряко и тайно гласуване. За избрани се считат кандидатите, получили не по-малко от 50 на сто плюс 1 от гласовете.

Чл. 26. Дейността на съюза се подпомага от минимален брой щатни сътрудници. Организацията и задачите им се определят от Председателството на ДСЖ.

ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ

Чл. 27. ДСЖ издава месечно сп. "Жената днес" с емисия на руски език "Болгарская женщина", ежеседмичен вестник "Ние, жените" и други печатни издания и материали.

Чл. 28. Взаимоотношенията между ДСЖ и изданията му се уреждат чрез вътрешен правилник, утвърден от Координационния съвет.

ИМУЩЕСТВО И ФИНАНСИРАНЕ

Чл. 29. ДСЖ работи на принципа на самоиздръжка. Той може да придобива и притежава недвижими имоти и движими вещи, права върху тях, права върху интелектуална собственост и други права, които законодателството допуска като елемент от имуществото на юридическо лице.

Чл. 30. Паричните фондове на ДСЖ се образуват от печалбата на сп. "Жената днес", приходите от други печатни издания, постъпления от собствена стопанска дейност, дарения и други, минимален членски внос от 1 лв. годишно за собствена дейност на сдруженията. Тези фондове се съхраняват по предвидения в нормативните актове начин. За определени прояви съюзът може да търси спонсори от стопански и други организации в РБ и в чужбина.

Чл. 31. Условията и редът на изразходване за средствата се определят от Координационния съвет на ДСЖ и сдруженията.

Чл. 32. ДСЖ е правоприемник и на финансовото и материалното имущество на Комитета на българските жени и на общинските съвети на жените.

Чл. 33. ДЕМОКРАТИЧНИЯТ СЪЮЗ НА ЖЕНИТЕ има емблема и печат, утвърдени от координационния съвет.

Чл. 34. Настоящият Устав е приет на Учредителната конференция на ДСЖ, проведена на 3 март 1990 г. и влиза в сила от тази дата.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

Пресслужба "Куриер" започва да представя от днес в специално приложение политическите партии и организациите със статут на партии в България. Ще бъдат включени всички структури, които са вписани в официалния регистър по Закона за политическите партии (ЗПП) с решение на Софийския градски съд. Целта на публикацията е да противопостави проверени и точни данни срещу безразборно опериране с имена на партии и организации. Промените в името, характера или дейността на организациите, както и в техните ръководства, ще бъдат отразявани периодично на страниците на бюлетина.

*  *  *

СПЕЦИАЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ
РЕГИСТЪР НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ В БЪЛГАРИЯ

 

001. БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ - НИКОЛА ПЕТКОВ     БЗНС - Н. ПЕТКОВ)

Съюзът е наследник на БЗНС от 1899 година. Съставя самостоятелни правителства през 1919 - 1920 г. и през 1920 - 1923 г. участва в Народния блок (21 юни - 19 май 1934 г.) и в правителството на Отечествения фронт, възглавявано от Кимон Георгиев (9 септември 1944 г.), напуска го през месец май 1945 г. На 10 ноември 1945 г. обединява всички земеделски сили в България и става основна опозиционна сила. След 26 август 1947 г., нарушавайки законността и парламентарната демокрация, властта приема противоконституционен акт и разтурва съюза. През следващата година неговият лидер е осъден на смърт и екзекутиран.

БЗНС - Никола Петков възстанови дейността си на Национална конференция, проведена на 9 декември 1989 г. в София, като за главен секретар избра Милан Дренчев. Народното събрание отмени закона за забрана и разтуряне на съюза на своята XIII сесия на 15 януари 1990 г., а в началото на месеца реабилитира посмъртно Никола Петков.

БЗНС - Никола Петков е един от малкото учредители на Съюза на демократичните сили. Със синята листа спечели 34 депутатски места (юни 1990 г.) във Великото народно събрание. На следващите избори (13 октомври 1991 г.) участва със самостоятелна листа, но не можа да влезе в Народното събрание.

БЗНС - Никола Петков е за широк плурализъм в обществения живот и винаги се е придържал към твърдото убеждение, че в цивилизованото общество политическите цели трябва да се постигат само с хуманни средства. Становището на съюза за устройство на обществото и държавата почиват върху идеите на аграризма и съвременната християндемокрация.

БЗНС - Никола Петков е асоцииран член на Европейския съюз на християн-демократическите партии със седалище в Брюксел. Подадени са документи и за редовно членство.

На последния 27 извънреден конгрес (15 и 16 февруари 1992 г.) за главен секретар на съюза е избрана Анастасия Димитрова - Мозер. Ръководен орган е Управителният съвет. Оперативното ръководство е Постоянното присъствие: Анастасия Димитрова - Мозер - главен секретар. Георги Пинчев - организационен секретар, Тодор Кавалджиев, Руси Карапетков, Георги Манов, Жеко Стоянов, Петко Илиев, Стефан Личев, Здравко Краев, Матей Астърджиев, Илия Данов.

Печатен орган е вестник "Народно земеделско знаме".

Адрес на БЗНС - Никола Петков:
София, пл. "Славейков" N 4-а, етаж II, тел. 87-57-41.

/Пресслужба "Куриер"/

10:10:37
10.03.1992 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж.ред.
                      Любомир Йорданов
Технически изпълнител:  Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!