София, 10 януари 1997 година
Брой 3 (1699)

София, 10 януари - Следва предоставеният за разпросранение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ СЪВЕТ НА ОБЕДИНЕНИТЕ ДЕМОКРАТИЧНИ СИЛИ КЪМ УЧАСТНИЦИТЕ В МИТИНГИТЕ И ШЕСТВИЯТА, ОРГАНИЗИРАНИ ОТ ОДС

Скъпи приятели,

Протестите ни заливат цялата страна. През следващите дни стотици хиляди свободни граждани ще излязат на улиците, за да изразят своята продкрепа за спасението на България и за провеждането на предсрочни парламентарни избори.

Управляващите ще търсят сблъсьци и конфликти. Пазете се от провокатори!

Демокрацията означава преди всичко законност и ред. Нека да покажем, че ние сме демократите и по време на шествията и митингите.

Полицаите не могат да бъдат обект на вашия гняв. Те изпълняват само своите задължения. И те са българи като всички нас и страдат от престъпното управление на Българската социалистическа партия.

Зимата на нашето недоволство ще роди свободата на България. Да посрещнем тази свобода като достойни българи!

София, 6 януари 1997 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 10 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БЪЛГАРСКИ ЛЕКАРСКИ СЪЮЗ Д-Р ДИМИТЪР ИГНАТОВ ПО ВЪПРОСА ЗА ПРАВАТА И ЗАДАЧИТЕ НА ВИСШИЯ МЕДИЦИНСКИ СЪВЕТ

Категорично не приемам начина и стила на ръководство на министъра в оставка г-жа Виткова. Тя няма моралното право при такава ситуация да уволнява и да назначава ръководни кадри в здравеопазването. Едноличната й жажда за власт изолира Висшия медицински съвет и в момента тя самоуправства в българското здравеопазване по сталински маниер и начин.

Становището на Българския лекарски съюз е, че Висшият медицински съвет е единственият форум, в който всички въпроси на здравеопазването могат да се решават с консенсус. Последните няколко месеца стана практика този съвет да се събира постфактум.

Слизайки от сцената на Министерски съвет, г-жа Виткова трябва да се постарае да остане поне лекар в очите на своите колеги. Учудващ е стремежът й да разруши това.

София, 3 януари 1997 г.

(Пресслужба "Куриер")

* * *

София, 10 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА РЪКОВОДСТВОТО НА ДРУЖЕСТВОТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ОРТОПЕДИ И TPAВМАТОЛОЗИ ПО ПОВОД НА РЕШЕНИЕТО НА МИНИСТЪРА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО ДА НЕ ПОДНОВИ ДОГОВОРА НА ДИРЕКТОРА НА ИНСТИТУТА ЗА СПЕШНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ "ПИРОГОВ"

В последния ден на изминалата 1996 г. министърът в оставка Виткова, без да посочи конкретни мотиви, реши да не поднови правата на директора на Института за спешна медицинска помощ "Пирогов" доц. Емил Таков.

Лекар с високи професионални качества заместник-председателят на Дружеството на българските ортопеди и травматолози доц. Таков през последните пет години многократно е доказвал и своите управленски качества като директор на националното здравно заведение - бастион на травматологичната помощ в страната. При решенията си за преодоляване на обективни и субективно създадени затруднения, той е срещал винаги подкрепата на колектива на Институт "Пирогов", който категорично е заставал зад своя директор.

Ето защо ръководството на Дружеството на българските ортопеди и травматолози изказва своет абсолютно несъгласие и възмущение от акта на министъра в оставка Виткова.

Не се съмняваме, че бъдещото ръководство на Министерство на здравеопазването ще коригира тази неразумна постъпка на бившия министър, водеща до разстройство в дейността на това изключителн важно за националното ни здравеопазване болнично заведение, към чиято дейност е съпричастен всеки български лекар.

София, 3 януари 1997 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

проф. д-р ДИМИТЪР ШОЙЛЕВ, д.м.н.

(Пресслужба "Куриер")

* * *

София, 10 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД (ЧАСТ ТРЕТА) НА ЖАН ВИДЕНОВ ПРЕД 42-ИЯ ИЗВЪНРЕДЕН КОНГРЕС НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ (СОфИЯ, 21-24 ДЕКЕМВРИ 1996 ГОДИНА). На конгреса за председател на Висшия съвет на БСП е избран Георги Първанов.

В международен план с мораториума на външния дълг от 1990 г. България се затвори за валути финансовия свят и не излезе на по-свободни пазари чак до 1995 г. Не се приватизираше, не се допускаха чужди инвеститори. Напротив - декапитализираше се българската икономика, за да се правят преводи в чужбина. Вземаха се дългове кой откъдето и колкото може, без всякаква мисъл кога, как и дали ще се връщат. Не се плащаше за нищо старо, не се спестяваше за нищо ново. Ограбваха се "със задна дата" няколко минали поколения. Ограбваха се "с предизвестие" няколко бъдещи поколения. Чувството за пълната неморалност на ставащото отвори пътя на разбирането за бизнеса като далавера. Тази философия овладя значителна част от икономически активното население на България. Отровено от медийните манипулации обществено съзнание, анонимно, объркано, самоблокирано управление на страната; пълен хаос в националното стопанство, но пък бурен растеж на сенчестата икономика - ето това е "риформата", "произведена в България" през 1991 година. И оттогава насам винаги, когато дойдеше време за истинска реформа, падаха правителства, цепеха се партии, коалиции и парламентарни групи, преструктурираха се парламентарни пространства, предизвикваха се предсрочн избори и пак се връщахме към "фалстарта" от 1990-1991 година.

И това ли е заради нас или само заради някои от нас? Защото аз лично не искам да имам нищо общо с престъпния умисъл, заложен в част от модела на промените. По-специално в това, че от самото начало на прехода се налага схема, която съвършено изкуствено разделя хората по политически цветове, етнически произход, отношение към собствеността; изолира държавните институции от обществените процеси; създава всички възможности за бандитско първоначално натрупване на капитал - единствено чрез преразпределяне на създаденото от други национално богатство. Институциите, призвани да формират в обществото нови общи стандарти, обединителни импулси, чувство за справедливост и законност - като съдебна власт, централна 6aнка, президентство, свалиха от себе си тази отговорност. Станаха слуги на съвършено конкретния интерес да се приватизира всяка - и най-малката печалба, да се национализира всяка - и най-голямата загуба. Насочен срещу друг съвършено конкретен интерес - този на няколко милиона "платци за всичко": за държавния дълг и за икономическия спад, за преотстъпените другиму пазари, за отклонените чужди инвестиции. Досега това взривоопасно противоречие се преодоляваше не с голямо производство, а с големи лихви; не с печалби от износ, a c обезценка на националната валута; не с инвестиции, а с декапитализация.

Тази противоестествена конструкция днес рухва пред очите ни. Този срив заплашва държавата, но шансове за излизане от кризата има. Нужна е обаче решителна структурна реформа, която да почисти замърсената до крайна степен пазарна [..........?]. Нужна е сурова финансова дисциплина, която да пресече опитите да се спечели още веднъж от икономическия провал на България. Нужен е мощен стопански растеж, който да убеди хората, че си струва да се работи и да се печели достойно. Не можем да постигнем това, ако се самоопровергаваме във властта. За опозицията е напълно естествено да стоварва трупани от години и десетилетия проблеми и пороци, грешки и престъпления върху сегашното управление на Демократичната левица. На този фон собственият провал на Съюза на демократичните сили (СДС) във властта избледнява. Но собствените ни самосъжаления, самообвинения и самоизобличения трябва решително да престанат. Днес битуват много подобни разсъждения: че не му било времето да вземаме властта - или че твърде много сме закъснели; че сме пренебрегнали програмата си - или че много сме й робували; че не сме действали решително - или че сме били твърде самонадеяни. Всички тези твърдения, разбира се, не могат да бъдат едновременно верни, въпреки че имат едни и същи автори. Съзнавайки това, напоследък те се отказаха от логични доказателства на своите тези. Повтарят една и съща стратегема: "През март трябваше да сменим няколко министри, през май - всичките, а през ноември - и премиера." За тях управлението е някаква ескалация на кадрови кадрили. Това не е философия на властта, а философия на анархията. Ако наистина смисълът на нашето управление е в смените, а не в действията, то не струва и грош.

Ето доказателствата:

1. БСП беше длъжна да се ангажира с управлението още през 1994 година. Още от пролетта, след сключването на споразумението по външния дълг, имаше предпоставки (икономически, политически, морални) за спиране на хлъзгането по наклонената плоскост. Необяснимите колебания и лъкатушения на група тогавашни депутати попречиха предсрочните избори да са още през лятото, което щеше да ни постави в много по-добра стартова позиция. Но важното е друго - имаше воля за власт, имаше ясна, изпълнима и значима политическа цел - растеж на неинфлационна основа. Това бе волята на огромното мнозинство от хората и БСП се ангажира да я изпълни: чрез масовата приватизация в индустрията, чрез новите кооперации в земеделието, чрез съчетаването на традиционни и нови партньорства в международните отношения.

Тази програма за управление, напълно съвпадаща с идейната ни програма, породи положителен интерес и отвън, включително в международните финансови институции.

Активният им контакт с нашето правителство започна от пролетта на 1995 г. и не е прекъсвал нито за миг. Истината е, че и те се нуждаеха от почти година, за да оценят сложността на ситуацията в България, да преоценят собствената си досегашна дейност с нас и да лансират принципно нови идеи.

Повече от година отне и на нашето управление изясняването на ситуацията в публичните финанси, най-грижливо скривана от заинтересуваните среди. Днес можем само да съжаляваме, че през пролетта на 1995 г. правителството не прояви по-голяма настойчивост пред парламента за радикални промени в БНБ, че през лятото нашите местни организации не се противопоставяха решително срещу пирамидите; че през есента скъпо платената медийна кампания успя да настрои обществото срещу предприетото от правителството преструктуриране в банковия сектор.

По-важното е друго - естественият приоритет на реалния сектор, на произвоството, на износа се споделяше през миналата година от цялото общество. Той съответстваше на нашите ангажименти и нашето управление го реализираше колкото се може по-последователно. При това - не за сметка на финансовата стабилност - без значителни бюджетни инвестиции и държавни субсидии. Резултатите от 1995 година, макар и скромни, бяха логичен резултат от дейността на управлението ни в реализацията на нашата програма. Голяма част от съпътстващите ги рискове, които се материализираха през 1996 година, бяха генерирани не в реалния сектор, а в банковия. При степента на информираност, обществената нагласа и законовата основа на 1995 година трудно можеха да се изработят, наложат и доведат до успешен край мерки за избягване на финансовата криза. Макар временна и крехка, социално-икономическата стабилизация, постигната през 1995 година, беше необходима, можеше и трябваше да се използва за излизане от кризата и за успех в прехода.

2. Повечето от упреците към програмните ни ангажименти, към начина на тяхното изпълнение през 1995 година и към въведените в тях корекции през 1996 година са необосновани. Още през есента на 1994 година след бурни дебати на 41-ия конгрес, неколкомесечна работа на излъчената от него програмна комисия и общопартиен референдум ние приехме идейната програма на БСП "Нови времена, нова България, нова БСП". Висшият партиен съвет (ВПС) през ранната есен на 1994 година като основа за предизборната платформа на БСП взе именно нея. Нейните принципи легнаха в основата на коалиционното споразумение с БЗНС "Ал. Стамболийски" и ПК "Екогласност". Съвместно с техните партийни ръководства, впоследствие - с новоизбраните депутати от Демократичната левица, и накрая - с кандидатите за министри, бе изработена и програмната декларация на министър-председателя от 25 януари 1996 година. Тази декларация е ядрото на програмата за управление, изработена от правителството през май 1995 г. Тези няколко основополагащи документа са смислово взаимообвързани и непротиворечиви. Те са плод на колективния ум на цялата партия, на нейните коалиционни партньори, на нейните представители в центрланата законодателна и изпълнителна власт. Те не могат да бъдат отхвърлени с лека ръка днес, защото са пропити от тогавашната ни обща надежда - не само на БСП или на левицата, а на най-широки социални слоеве, че основната социална цена на прехода вече е платена, че на разрушителните промени е време да се сложи край и да се започне разумно съзидание. Още от началото на своето управление ние следвахме тази категорична воля, този обществен мандат, записан не само в партийните документи, но и в конституцията на страната. Такива са истинските ни програмни ангажименти в управлението и не бива да допускаме тяхното окарикатуряване днес.

3. Не можем да приемаме безропотно днешните яростни обвинения по въпроса за преструктурирането на националното стопанство, които при това са диаметрално противоположни. Упрекват ни, че не сме започнали структурната реформа веднага и по най-радикален начин. Същите хора, които винаги са атакували (и отвън, и отвътре) управлението на левицата - че изолацията, приватизацията и ликвидацията на предприятия и банки е прекалено разрушителен процес, че спирането на ценовите субсидии и въвеждането на пазарно ценообразуване е с прекалено висока социална цена, че привличането на големи чужди инвестиции е съмнително и от идеологическа, и от държавническа гледна точка.

Парламентът и правителството бяха длъжни да започнат преструктурирането на икономиката като ускорят колкото се може по-решително процеса на масова приватизация. Социализацията на собствеността винаги ще бъде основен програмен ангажимент на българската демократична левица. Но не бива да забравяме колко безценни месеци отнеха необяснимите колебания в парламентарното мнозинство дали изобщо една лява коалиция трябва да се занимава с приватизация. Колко голяма бе съпротивата срещу този процес практически на всяко стопанско ръководство, на много местни партийни организации и кадри. Колко много пропагандни удари ни нанесоха в трудното начало на процеса и колко безгрижно се отказахме от политическите дивиденти на неговия успешен завършек.

Много другари отправят с лека ръка упреци за закъснялата структурна реформа, забравяйки старите остри спорове в Демократичната левица по въпроса за цените и собствената си позиция тогава. Иска ми се да ги попитам: "За какво реално преструктуриране може да става даума, ако не се въведе някаква пазарна логика в ценообразуването?." Никаква структурна реформа не е възможна, когато основни цени - на горивата, енергията, водата, транспорта, съобщенията и базовите потребителски стоки, са безумно изкривявани през десетилетията, а и през последните години, за да изпълняват социални, инвестиционни или административни функции. Да си спомним обаче съпротивата на сегашните критици на правителството още през март миналата година, когато започнаха да се въвеждат методики за ценообразуване, съобразени с пазарната логика. Всеки ден ни разпъваха на кръст: за лошото финансово състояние на енергетиката - и за високите цени на тока; за лошото финансово състояние на земеделските кооперации - и за високите цени на хляба; за лошото състояние на пътищата - и за високите цени на горивата. Всеки добре знаеше, че такива изисквания са по принцип неъвместими и могат да се изпълнят само с големи държавни субсидии - било за производителя, било за потребителя. Всеки бе гласувал бюджет, в който такива средства просто няма. Всеки бе настоявал в държавните разходи да се отделя внимание не толкова на производството, колкото на здравеопазването и образованието, на науката и културата, на отбраната и сигурността. И въпреки това искаха административно ниски цени.

Да, ние бяхме поели ангажимент след ликвидационния погром в селското стопанство да подкрепим производителите чрез фонд "Земеделие", без да допуснем увеличение цените на хляба. Това беше една изключително трудна задача. Впрочем външнотърговската дейност със селскостопанска продукция, за която така тежко ни обвиняват през последната година, е една от малкото реални възможности в земеделието да сe натрупват по-големи валутни средства - дори в условията на тежка финансова криза. Задържахме цените на хляба до средата на тази година, когато третата поредна рекордно лоша година направи по-нататъшната борба невъзможна. Но кой ни подкрепи в тази ежедневна мъчителна битка? Бяхме оставени сами срещу враждебните медии, срещу недоверието на цялото общество, а оттам и на партията; срещу собствената си подозрителност и най-лошото - срещу пълната демотивация на селянина да произвежда. По-нататъшното изкуствено задържане на цените на хляба би довело до пълен отказ от производството на зърно. Десетки пъти сме обяснявали този свръхтежък пазарен, а не производствен проблем от трибуната на парламента, в медиите, пред общесвеността. Но депутати, кметове, кооператори, които чудесно разбират значимостта на въпроса и по принцип са съгласни с този начин на неговото решаване, не намериха сили също да застанат пред обяснимото недоволство на хората от рязкото поскъпване на живота, а безволево се присъединиха към него. Така с наша несъзнателна помощ СДС започва все по-успешно да прехвърля върху БСП собствената си историческа вина за идеологически мотивирания погром върху българското земеделие.

Правителството най-добре знае, никога не е крило и най-искрено признава наистина лошите си грешки през изтеклата година. Те не са там, където най-често и най-мощно се концентрира критиката срещу нашето управление. Нещо повече - те понякога са в сфери, за които дори ни хвалят. И това е тежко разминаване в съзнанието на нашата партия, на левицата, на цялото общество между желания и възможности, между очаквания и реалности, между правилно и неправилно.

Грешка беше, че не започнахме болезненото преструктуриране в икономиката още през миналата година, но още по-тежка грешка бе, че не стартирахме още от първия ден преструктурирането в бюджетната сфера - образование, здравеопазване, наука, култура, администрация. По идейни, политически и всякакви други съображения досега тези неизбежни реформи ни се струваха немислими, но тяхното забавяне вече нанесе непоправими щети и ще ни струва скъпо.

Грешка беше, че през миналата година абсолютизирахме борбата срещу инфлацията и за повишаване на реалните доходи на хората, а дори и тази година по социални съображения се намесвахме административно в ценообразуването. Нищо че хората недоволстват от цените сега, а не тогава. Ние сме политици и cме длъжни да работим с реалностите, а не с илюзиите.

Грешка беше също така, че подценихме кризата, деградацията, опасността, идващи от банковата система, че бяхме прекомерни оптимисти за производството, износа и платежния баланс, че бяхме пасивната, а не активната страна в преговорите с международните финансови институции.

Грешка беше най-сетне, че забавихме подготовката на големите приватизационни сделки, които днес биха помогнали много на страната във всяко едно отношение.

Всичко това са грешки, които малко или много са допринесли за кризисното ни състояние днес. Но не те са го предизвикали - основните причини са други. Готови сме да понесем отговорността за тях, но не и да ги премълчим, позволявайки на някой друг да направи същите грешки. След президентските избори изпитвах най-остро безпокойство от лозунга за нова политика, под който бяха изписани седем съвършено погрешни приоритети. Такива благопожелания се харесват на социално слабите и се подкрепят от недоволните. Но съдържат заблуди и за партията, и за страната, които конгресът е длъжен да разсее. Виждам, че в последните си предложения другарите са се обърнали на 180 градуса и настояват за незабавна и радикална структурна реформа, за финансово стабилизиране, за оздравяване, за приватизация и ликвидация в реалния и в банковия сектор, за спиране на всички субсидии, за пазарно ценообразуване. Дословно са повторени всички постановки за структурната реформа, които от пролетта правителството се мъчи да осъществява с подкрепата на мнозинството от членовете на Висшия партиен съвет. Това означава, че поне обща програма за действие в социално-икономическата сфера нашият конгрес ще може да изработи. Но съм длъжен да попитам: Защо досега тези мерки никога не се подкрепяха активно от същите тези другари, а често се саботираха? Партията е длъжна да се бори за своята управленска политика. И едновременно да оценява обстановката - и себе си в нея, и управлението - и хората в него, и да ги сменя, ако са загубили доверието й.

(Пресслужба "Куриер")

* * *

София, 10 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ (ЧАСТ ВТОРА) "ЗА КРАХА НА БЪЛГАРИЯ: МИНАЛОТО, ИСТОРИЧЕСКИЯТ РЕЗУЛТАТ И ЦЕНАТА НА 52-ГОДИШНОТО ПРЕСТЪПНО КОМУНИСТИЧЕСКО УПРАВЛЕНИЕ (9 СЕПТЕМВРИ 1944 Г. - 9 ДЕКЕМВРИ 1996 Г.)" НА ЙОРДАН ВЕЛКОВ - ГОВОРИТЕЛ И ЧЛЕН НА РЪКОВОДСТВОТО НА ПАРТИЯТА НА ТРУДА

Във връзка с драматичното състояние на българската държава е необходимо да се предприемат серия от спешни действия и мерки, които ще решат основните национални проблеми, най-важните от които са:

Първо, фундаменталните проблеми на нашето обществено развитие ще бъдат уредени с политически решения за премахването на съветската комунистическа система и за утвърждаването на легитимната демокрация в страната. Пред българското общество днес недвусмислено трябва да се постави за решаване най-важният национален въпрос: съветски комунизъм или легитимна демокрация?

Отношението към установяването на легитимната демокрация у нас ще покаже доколко е зряло българското общество и доколко е способно да схване характера и същината на развитието на обществения процес след 10 ноември 1989 година.

Както беше вече подчертано, в края на 1989 година в нашата страна се създаде фалшива демократична структура, а в действителност - десетоноемврийската политическа уредба е едно ново продължение на комунистическия държавен строй, установен с незаконния деветосептемврийски отечественофронтовски комунистически преврат през 1944 година. Това са двете страни на една и съща коварна политика, която провежда вече седем години у нас комунистическата (лъжесоциалистическа) партия.

Утвърждаването на легитимната демокрация в България ще се постигне с политическо решение и народната воля за възстановяването на Търновската конституция, на Българската династия и на законния държавен глава Симеон II - Цар на всички българи. Задължително трябва да се осъзнае от всички, че това не е връщане назад към миналото, а ново начало, нов тласък в общественото развитие и трайна защита на българските национални интереси.

Ако някой все още се съмнява в тази единствена спасителна алтернатива за политическото развитие на страната, нека да си помисли и да си отговори: Защо седем години се въртим в този дяволски кръг, на какво се дължи страшната разруха и опустошение на българската държава? За да стигнем до верния отговор на тези съдбовни въпроси, трябва да осмислим и да вникнем във вътрешната същност, в цялото многообразие на съществуващата обществено-политическа система в нашата страна. Какво е истинското положение днес у нас.

В действителност в България демократични обществени отношения и институции не съществуват. Практически функционират измамни и прикрити комунистически структури. Ирационалното начало на десетоноемврийската комунистическа обществена система се разкрива в същината на конкретните политически и икономически формации, които днес реално действат в обществото. Те наподобяват на отровните гъби -двойници на ядливите: външно изглеждат като политическите и икономическите формирования в свободните и демократичните страни в света, а вътрешното им съдържание е отровно - комунистическо.

Ще дадем драстична илюстрация за състоянието на политическата област. Досега в страната са регистрирани политически партии, съюзи и коалиции повече от 210 на брой. С този политически факт се спекулира изключително много и често. Действителността обаче е такава: те фигурират след регистрацията в списъка на политическите организации на фирменото отделение на съответния градски съд, но фактически изобщо не осъществяват каквато и да е политическа дейност, не разполагат с парични средства и изобщо не функционират. Всичко това се използва като сериозен аргумент за наличието у нас на многопартийна политическа система. Всъщност съществуват много на брой и по форма политически партии, но без никакво истинско съдържание и роля в българския политически живот. Изключение правят само няколко парламентарни и извънпарламентарни политически формации, нарочно организирани и поставени в политиката и специално поддържани и финансирани от комунистическата (лъжесоциалистическата) партия. Такава е истината за многопартийността и за същината на действащата "парламентарна демокрация" в страната.

Трябва докрай да се разбере от българския народ истината за миналото и настоящето на всички днешни парламентарни политически партии и коалиции. Коя е тяхната обща и отличителна черта? Основният белег, който ги характеризира и сближава, е, че всички те произлизат от политически формации от миналото и настоящето, които не са били вътрешни български масови политически организации, обслужвали са чужди вражески централи, т.е. - действали са винаги под чуждо влияние като истинска агентура в полза на други държави.

В днешни дни в средствата за масово осведомяване - без изключение под комунистическа опека - откъслечно и от време на време се представят частични сведения за някои минали събития от времето преди 9 септември 1944 година. В тези информации и съобщения обаче липсва най-важното - достоверност и точен анализ на историческото развитие на българската политика. Да си припомним накратко най-важното от тях и да изясним истината за някои важни подробности.

Още в началото през 1919 година при организирането на комунистическата партия в България тя обявява за своя основна цел "Българска съветска социалистическа република". Както ще видим по-нататък, комунистическата партия, финансирана от Съветска Русия, постоянно е действала като противобългарска, чужда, съветска шпионска организация. През 1923 година тя разпалва гражданска война в страната, продължаваща до днешни дни. Извършва поредица от национални предателства, върхът на които е деветосептемврийският отечественофронтовски военен преврат през 1944 година, в услуга на чуждата съветска въоръжена arpeсия. В отечественофронтовската политическа коалиция заедно с комунистите участват: Българският земеделски народен съюз (БЗНС) "Александър Стамболийски" (Пладне), "Българската" работническа социалдемократическа партия и Народен съюз "Звено". По-късно към тях се присъединява и Радикалната партия. След деветосептемврийския преврат комунистическата партия извършва въоръжена окупация и води война срещу собствения си народ. Накрая 52-годишният комунистически експеримент приключи с пълното опустошаване на държавата.

През цялото време на своето съществуване комунистическата партия си служи със средствата на конспирацията и насилието. Конспиративните методи се прилагат и след 10 ноември 1989 година, когато тя открадна името "социалистическа" и продължава да се кичи с това наименование. А днес, когато страната е вкарана в поредния катастрофален кръг, тя пък сега ще се социалдемократизира. Нейни отговорни дейци твърдят, че в редиците им има комунисти, социалдемократи, либерали..., даже софисти!? Учудващо е обаче, че няма социалисти. Известно е, че в повечето европейски страни съществуват отделно социалистическа партия и отделно социалдемократическа партия (във Франция и в Португалия даже има по две социалдемократически организации). Един от най-големите политически успехи на българските комунисти е тяхната успешна идентификация като социалистическа партия. Смесването и отъждествяването между комунистическата и социалистическата партия е една от най-големите измами в българския политически живот. Никога не трябва да се отъждествява европейският социализъм, основаващ се на християнските ценности със съветския комунизъм - това са две крайни противоположности. Европейският социализъм е неразривна част от християнската цивилизация - това отличава социалистическата от комунистическата партия. Именно тук е основното различие между тях. Това посегателство се извърши не и без помощта на некомунистическите политически сили. Учудващо е, че цялата политическа опозиция признава и назовава комунистическата партия като "Българска социалистическа партия. Аналогията, която се прави у нас между комунизма и социализма, поразява със своето невежество и измамност. Двойнственото и противоречиво отношение на парламентарните некомунистически политически сили показват явен признак за склонност към сътрудничество и съгласие с комунистическата (лъжесоциалистическа) партия.

За идентификацията на комунистическата партия като социалистическа може категорично да се подчертае, че всички нейни тежки издевателства все пак принадлежат на миналото, докато кражбата на чуждото име и идеология е престъпление към бъдещето. Това няма да се забрави и никога няма да се прости!

Най-важният политически съюзник на комунистите в Отечествения фронт беше Българският земеделски народен съюз "Александър Стамболийски" (Пладне). Сътрудничеството между тях започва още от началото на тридесетте години. Изграждането на БЗНС "Пладне" се финансира от югославските разузнавателни служби. Основният политически лозунг на пладненци е: "Интегрална Югославия - Югославия от Триглав до Черно море." Пладненци участват заедно с комунистите след деветосептемврийския преврат в унищожаването на организацията-майка БЗНС "Врабча 1". И още една важна подробност: комунистите, след като използват земеделците-пладненци в достатъчна степен, когато стават вече неудобни, ги елиминират политически. Една част от БЗНС "Пладне", която не се включва в отечественофронтовската опозиция, остава в Отечествения фронт и като БЗНС (престъпно присвоявайки името на цялата организация) участва в управлението като комунистически съюзник през целия период на тоталитарния комунистически режим до края на 1989 година!

Тази престъпна псевдополитическа организация, за която е много даже да бъде назована "казионна", извърши много мръсни политически действия, които по своята мерзост, низост и политическа престъпност надминаха и своя комунистически господар, стигайки до дъното на локвата на собственото си падение. БЗНС (казионен) във всичките години на комунистическото господство служеше като декорация и прикритие на фалшивата и лъжлива показност за "демократичността" на зловещия комунистически режим, както и като мръсно оръжие на терора на комунистическата партия срещу българския народ. В неговите ръководни политически органи на всички организационни равнища, без изключение, през цялото това време и до днес действат най-вулгарните съветски комунистически агенти, които извършиха многобройни тежки политически и криминални престъпления и отвратителни предателства и мръсни издевателства не само срещу обикновените сдружени земеделци, а и срещу целия български народ.

Другите политически партии, участвали в Отечествения фронт /Българската работническа социалдемократическа партия и Радикалната партия/ също бяха под силно чуждо влияние и имаха незначително обществено-политическо значение. Без да се спираме на другите моменти, трябва да се отбележи главното: преди 9 септември 1944 година всички отечественофронтовски партии без изключение, включително и комунистическата партия, не бяха сред масовите вътрешни български политически организации, имаха малка численост на членове и съмишленици, както и незначителна роля в политическия живот.

Цялото множество от нови политически партии, както неведнъж е подчертавано, във и извън Съюза на демократичните сили (СДС), са продукт на диверсионните централи на комунистическата партия. Сред тях особено място заема Движението за права и свободи (ДПС). Тази ораганизация е създадена на етническа и верска основа с първоначалната помощ и дискретна подкрепа на комунистите. Когато след 10 ноември 1989 година възникна ДПС, се очертаваше ясната тенденция българските турци да се включат в редиците на СДС. Това беше голяма опасност за комунистическото управление. За този случай от близкото минало на българската политика тепърва предстои пълно изясняване и е очевидно, че всичко във връзка със създаването на ДПС е обмислено, за да се запазят комунистическите политически интереси и държавната власт. Процесът на по-нататъшното политическо утвърждаване на ДПС се очертава като крайно опасен за българската държавност. Няма българин, който да не е убеден, че турците, живеещи в нашата страна като български граждани, не трябва да се ползват с пълни и равни конституционни права. Въпросът за човешките права на малцинствените групи, включително и на турците, е намерил своята законодателна регулация още през 1879 година в Търновската конституция. Член 61 на тази конституция гласи: "Всякой роб, от какъвто пол, вяра и народност да бъде, свободен става, щом стъпи на българска земя!." От друга страна, в никакъв случай не бива да се забравя, че през цялото си съществуване след освобождаването от турско робство, България е била постоянно еднонационална (унитарна) държава. Създаването на ДПС, което е противоконституционен акт, беше поредната нова комунистическа машинация, която целеше да се предизвика етническо противопоставяне и действия, насочени срещу демократичните тенденции у нас. Известно е, че турците се настаняват в български земи като завоеватели и не са коренно население. Заедно с това те живеят разпокъсано и не са съсредоточени като компактна маса на едно място на държавната територия. Поради тази причина и съобразно международните договорености и споразумения турците в България не могат да получат статут на етническо малцинство. Има още много причини, които обосновават несъстоятелността за съществуването на Движението за права и свободи като нормална политическа партия в конституционната конрукция на страната.

(Пресслужба "Куриер")

* * *

София, 10 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМА (ЧАСТ ЧЕТВЪРТА - ПОСЛЕДНА) НА БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ НА ВЕЧНИЯ ПЪТ, ПРИЕТА НА УЧРЕДИТЕЛНО СЪБРАНИЕ (21 ДЕКЕМВРИ1995 ГОДИНА, СОФИЯ)

Ние ще подкрепяме всички национално отговорни предложения и инициативи и в действията си ще търсим широкия обществен диалог и националното съгласие по проблемите. Единението на нацията изисква принципност и яснота при взаимоотношенията в страната, за да се преодолее ерозията на националния нихилизъм. А за да се превъзмогне общото недоверие във всичко, трябва да изпълним следните първостепенни задачи:

1. Да възстановим и утвърдим в българина неговото достойнство. Държавата не може да бъде повече мащеха на своите деца. Административният апарат ще има своята единствена задача - да обслужва интересите на българина, данъкоплатеца, на гражданите като основа на държавата и държавността. Ще въведем система от закони и ще приведем институциите в състояние да защитят гражданите от административния произвол и нескончаемите унижения, на които са подложени десетилетия наред. Гражданинът трябва да има право да търси и да защитава пряко своите конституционни права. Съдебната практика ще бъде широко оповестена и прилагана. Гражданинът трябва да знае закона - своите права и задължения. Но най-вече ще изградим механизъм за контрол и санкциониране на институциите, пряко обслужващи гражданите, относно зачитането на техните права. Сегашните тромави механизми, които разпалват нихилизма към правовия ред и стимулират гражданите да търсят подмолните методи за справяне със своите проблеми, ще бъдат изчистени. По-добре е да пострада администратора и да си търси път в живота като гражданин, отколкото гражданинът да не вижда път в живота.

2. Това изисква контролиране на всички национални сили за борба с престъпността, беззаконието и предателството на националните интереси, за пълна наказуемост на техните носители. Гражданинът трябва да се чувства сигурен в себе си, в своята държава и в бъдещето.

3. Затова са необходими специални грижи за изграждане и укрепване на институциите на сигурността: армия, полиция, разузнавателни и контраразузнавателни органи.

4. Бъдещето зависи изключително и от икономическата стабилност. А тя - от условията за развитие и укрепване на стопанските субекти и тяхната относителна независимост. От най-дребния до най-едрия, от частния до чисто държавния бизнес са от еднакво значение за държавата. Държавните тежести ще разпределим спроти силите на всеки, а държавата ще положи специални грижи за съхранение и нарастване на националното богатство. Селското стопанство трябва да бъде изведено от разрухата и производителят трябва да бъде защитен. Затова част от бюджетната инвестиционна политика ще бъде насочена в тази посока.

5. Националната сигурност без дългосрочна бюджетна политика е невъзможна. Ще ревизираме паразитния административен апарат и ще свием условно постоянните бюджетни разходи за сметка на инвестиционната дейност в елитни и стратегически направления.

6. Ще въведем саморегулиращи се динамични критерии и данъчните тежести ще бъдат насочени към по-масивните доходи и печалби. За целта наш пример са българският и световният опит.

7. Трудовото законодателство ще бъде променено. Трудът ще бъде защитен и равнопоставен както за наемника, така и за работодателя. Социалното осигуряване ще бъде отделено от бюджета и индиректно: подпомагано от него. Работодателят задължително ще осигурява наемника, а за себе си всеки сам ще решава този въпрос. Ще развием и засилим социалния патронаж. Държавата ще поеме своята висока отговорност в отглеждането на сираците и бездомните, но родителски права без родителски задължения в ущърб на правата на детето не ще се упражняват.

8. Особено внимание като основен фактор за бъдещото развитие на нацията ще се отдели на образователната система, подрастващото поколение и неговото възпитание в родолюбие и национална гордост.

9. Без специално внимание върху научния и интелектуалния потенциал на нацията, тяхното ефективно оползотворяване и реализация просперитета на Родината е невъзможен. Самобитната българска култура ще заеме достойното си място в световната общочовешка общност.

10. Българският народ трябва да бъде здрав. Здравословната околна и битова среда, ефективното здравеопазване, здравословното изхранване, масовият спорт са условията за здравето на българина и предпоставка за просперитета му. Законът няма да подминава престъпленията спрямо здравето на гражданина и нацията, както досега. А елитният спорт е гаранция за укрепването на неговото самочувствие и достойнство.

11. Основното звено в националната сигурност е балансираната национална, отговорна и активна външна политика. Неутралитет и дистанция от горещите точки за създаване на обстановка, осигуряваща условия за успешното развитие на България. Активно формиране на обстановката и осигуряване на гарантиращи успешния завършек на предприетите в съответствие с националните интереси действия.

Вярваме в Теб, Народе! Бъдещето е наше. Бог е с нас, защото сме преминали през хиляди изпитания.

(Пресслужба "Куриер")

[реклама]

-------------------------------------------------------------------------------------------------
Бюлетинът е приключен редакционно на 6 януари 1997 година.

Главен редактор: Любомир Йорданов
Заместник-главни редактори: Емилия Димитрова и Йорданка Ненова
Редактори: Лилия Томова, Нина Гаврилова - деж. ред.
Комплексна обработка: Издателски комплекс - БТА

БТА - Редакция "Справочна информация"

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1997 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително.