София, 10 януари 1995 година
Брой 7 /1308/

София, 10 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ ОТ ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ ГЕОРГИ КАРЕВ - НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ, И НА ЧЛЕНА НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ КОМИТЕТ НА РДП ГЕОРГИ ПАНЕВ - НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ, ПО ПОВОД НА ПРИЕТОТО ОТ НАЦИОНАЛНИЯ ПАРТИЕН СЪВЕТ СТАНОВИЩЕ /8 ЯНУАРИ 1995 Г/.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

На заседание на Изпълнителния комитет на Радикалдемократическата партия /РДП/ беше обсъждан въпросът за среща с вас на председателя и заместник-председателите на РДП, като денят и часът на срещата оставаше да бъдат съгласувани с Вашите възможности. За уговорения ден и час единият от заместник-председателите не беше уведомен, а за вече проведената среща научихме от в. "Демокрация" от 6 януари 1995 г.

Въпреки че подобно поведение от страна на част от ръководството на РДП се превръща в система, ние бихме отминали с мълчание факта, че никой не е упълномощавал господата Александър Йорданов, Михаил Неделчев и Аспарух Панов да водят разговори и да изразяват становища от името на РДП в този състав. Но в никакъв случай няма да премълчим категоричното си несъгласие с позициите, изразени от тях пред журналистите, а вероятно и пред Вас.

Заявяваме, че пред Националния партиен съвет /НПС/ на РДП изобщо не стои за решаване "алтернативата", формулирана от г-н Неделчев. Според чл.35 от устава на РДП "саморазпускането" не съществува, а прекратяването на съществуването на партията може да се обсъжда и решава само от партиен конгрес, при това с мнозинство от 2/3 от делегатите. А сключването на споразумение между РДП и СДС е не по-малко абсурдно по простата причина, че РДП е част от СДС според политическото споразумение от 6 септември 1994 г. и членството на нашата партия в Съюза на демократичните сили бе категорично потвърдено с решението на 26-я извънреден конгрес на РДП.

Грубото погазване на политическото споразумение между партиите и организациите в СДС, на устава на РДП и на решенията на нейния 26-и извънреден конгрес ние смятаме за поредната политическа провокация на г-н Михаил Неделчев срещу Съюза на демократичните сили и срещу Радикалдемократическата партия.

Смятаме също така, че е абсурдно да се изразява каквото и да било задоволство, че РДП вкарала в парламента "11 депутати посредством листите на две коалиции". РДП има в 37-то Народно събрание точно девет депутати, избрани със синята бюлетина и членове на ПГ на СДС. Относно господата Джеров и Христов Изпълнителният комитет на РДП публикува своето решение, че лица, включени в листите на други политически сили, не могат да бъдат смятани за членове на Радикалдемократическата партия. Нито една що-годе уважаваща себе си партия в света не лансира свои кандидати в различни партийни или коалиционни листи и това спада към най-елементарните правила на политическата етика.

София, 9 януари 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 10 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
МЕМОРАНДУМ НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ПРИЕТ НА ПЛЕНУМ НА 7 ЯНУАРИ 1995 Г. В СОФИЯ. Документът е адресиран чрез правителството на Русия до Организацията на обединените нации.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РУСИЯ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАР НА ООН,

Буди недоумение фактът, че на Балканския полуостров българи влачат хомота на робството и потисничеството от 1393 г. до сега. За какво става въпрос? През 1393 г. България пада под многовековно турско робство, през което българите са били подложени на варварски геноцид. На 3 март 1878 г. Русия частично освобождава България от турската тирания. За съжаление под турско робство остава Македония с Одринско. Със съгласието на Русия Северна Добруджа е дадена на Румъния като компенсация за участието й в освобождението на България. Вранско, Лесковачко, Нишко, Пиротско и Неготинско са дадени под сръбско робство по искане на крал Милан заради помощта, която била оказала Сърбия за освобождението на България и заради несъстоятелната антибългарска теза, че България щяла да се обособи като голяма държава на Балканския полуостров. Тя е щяла да се обособи такава, каквато е трябвало да се обособи в естествените й граници, за което България и българският народ нямат никаква вина. От тогава до сега в отнетите български територии българите са подложени на истински геноцид от гръцкото, турското, румънското и сръбското правителство. През периода от 1919 г. до 6 април 1941 г. българите във Вардарска Македония бяха третирани от династията на крал Александър Караджорджевич като българи и бяха псувани на "майка бугарска". След 6 април 194! г. Вардарска и Егейска Македония бяха освободени от сръбско и гръцко робство и бяха присъединени към родината майка България. Това беше една от най-светлите страници в многовековната страдалческа история на българите от тези райони. За съжаление тази радост беше краткотрайна. Българите от тези райони отново бяха оставени под сръбско и гръцко робство. Изкуствено беше създадена Република Македония в рамките на Съюзна федеративна република Югославия /СФРЮ/ с далечната прицелна точка някога тя да се обособи като самостоятелна държава, а след това отново да се включи в пределите на Сърбия, но вече обединена с Егейска и с Пиринска Македония и по този нечестен начин Сърбия да може да осъществи своя експанзионистичен поробителски план и да заграби чисто българска територия, наричана Македония. Днешна Македония не е нищо друго освен географско понятие, на територията на която живеят предимно македонизирани българи и по малко сръбски колонизатори, албанци, куцовласи, турци и цигани, но няма никакви македонци, защото такава нация никъде в света няма. През четвърти и трети век преди новата ера е съществувала могъща Македонска империя на Филип и Александър Македонски, но те са били гърци-елини.
Тогава на Балканския полуостров не е имало нито славяни, нито българи. Те идват тук векове по-късно, така че днес никой не би могъл да претендира, че тогава освен траки и илири е имало български, сръбски и македонски племена и народи. Позоваването на антиисторически тези от когото и да било днес е несъстоятелно и антинаучно. През периода от 1944 г. до краха на югославската империя, която изкуствено беше създадена за сметка на всички съседни на нея страни, изтече много вода. От Югославия на Тито не остана и помен. Хърватска и Словения се обособиха в отделни държави. Примерът им последва и така наречената Македония, в която по плана на великосръбските асимилатори бяха настанени американски умиротворителни сили, които да не позволят на българите от тази чисто българска поробена територия да се присъединят към родината си България.

Югославия вече не съществува. Следователно трябваше да бъдат освободени и Западните покрайнини, но това не стана. Право на равна част от територията на Западните покрайнини имат Хърватска и Словения. Право и на части от Вардарска Македония имат същите държави, тъй като след Първата световна война беше образувано кралство на сърби, хървати и словени. През 1929 г. крал Александър Караджорджевич извърши преврат и образува Кральевина Югославия, която вече не съществува.

С нищо не е оправдано в края на двадесетия век да има роби и поробени в центъра на Балканския полуостров, а такива има. Няма друга страна в света, която от всички страни да граничи със своя поробена територия и свой поробен български народ главно по вина на великите сили, и то не за друго, а за осъществяването на техните имперски амбиции и интереси. След срещите и разговорите, които проведохме с поробените българи от Северна Добруджа през април 1991 г. и с българите от Западните покрайнини, с българите от Беломорска Македония и Одринска Тракия, се обръщаме към вас с молба да не позволявате повече да се извършва геноцид в тези чисто български територии, населени с чисти българи и с колонизатори турци, гърци, румънци и сърби, които искат насила да докажат това, което е недоказуемо: в тези земи не живеят българи. Та нали историята е няма свидетелка на тази несправедливост. Вярно е, че има немалко българи и българки от тези земи, които са женени за турци, гърци, сърби и румънци, но също така е вярно, че има и немалко туркини, гъркини, сръбкини и румънки, които са омъжени за българи. Всичко това не пречи, а благоприятства за добросъседски отношения на Балканския полуостров.

Крайно време е да бъдат преразгледани несправедливият Берлински конгрес от 1878 г. и Ньойският договор от 1919 г. и да бъдат освободени българските територии, оставени по тези несправедливи и антибългарски договори и споразумения под чуждо робство, и да бъдат присъединени към законната им родина Република България. В противен случай ООН няма да изпълни мисията, в името на която беше създадена и в името на която тя съществува. На първо място е наложително, и то час по-скоро, да бъдат освободени Западните покрайнини, включващи Струмишко, Босилеградско, част от Трънско, Царибродско и Кулско, а след това трябва да бъдат освободени и останалите поробени български територии и трябва да бъдат отново включени в пределите на България. Никой няма право да си затваря очите пред една несправедливост, вина за която носят великите сили - Русия, Великобритания, Германия и Франция, а така също и страните поробителки.

Надяваме се спешно да предприемете съответните стъпки за удовлетворяване на горните искания. С това ще коригирате историческата несправедливост и по този начин ще премахнете сериозен източник на напрежение и на евентуални бъдещи конфликти на Балканския полуостров.

                                                                          ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАР: Владимир Спасов

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 10 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНАТА ЦЕНТРАЛА НА БРАНШОВИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ И НА СТАЧНИЯ КОМИТЕТ ПРИ ЕАД "ИНТЕРХОТЕЛ - НОВОТЕЛ ПЛОВДИВ" В ГР.ПЛОВДИВ ДО СЪВЕТА НА ДИРЕКТОРИТЕ И ДО ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА ЕАД "ИНТЕРХОТЕЛ - НОВОТЕЛ ПЛОВДИВ" И ДО СРЕДСТВАТА ЗА МАСОВО ОСВЕДОМЯВАНЕ.

На преговорите в Комитета по туризъм, проведени между цитираните по-горе страни и председателя на Комитета по туризъм на 6 януари 1995 г. в София, Генералната централа на браншови синдикати в България /ГЦБСБ/ и Стачният комитет /СК/ стигнаха до становището, че Съветът на директорите на ЕАД "Интерхотел - новотел Пловдив", гр. Пловдив, принудително да отстрани самонастанилата се частна фирма МНК - ЕООД, гр.Пловдив, с управител Мирослав Касев. На това основание ГЦБСБ и СК дават предложение на Съвета на директорите да вземе следните решения:

1. Да отмени решението на стария Съвет на директорите, взето на 12 декември 1994 г., с което се извършва частична ликвидация на държавната фирма и се освобождават по чл. 328 ал.1 т.2 от Кодекса на труда /КТ/ 190 щатни работници и служители на "Новотел Пловдив", което може да стане на основание на това, че протоколът от това заседание на борда не е подписан от всички членове, което е задължение по устава на фирмата.

2. Изпълнителният директор на "Новотел Пловдив" да се разпореди с писмена заповед да започне незабавна инвентаризация в присъствие на старите материалноотговорни лица, работници на "Новотел Пловдив", поради това, че те не са присъствали и подписали редовно приемо-предавателни протоколи.

3. Изпълнителният директор на "Новотел Пловдив" да предупреди писмено частната фирма МНК - ЕООД, гр.Пловдив, че едностранно отлага действието на подписания между тях договор, считано от 8,00 часа на 7 януари 1995 г. Поради неспазване на най-важната част - чл.16 от договора за подписване на приемо-предавателен протокол, страна по която да е Бордът на директорите, и от друга страна, представители на частната фирма - МНК - ЕООД.

Очевидно това не е извършено, защото не са предадени комплексно заведенията, складовете, сладкарската работилница, кухненският блок, басейнът и други, което не дава основание за подписване на окончателен приемо-предавателен протокол, с който частната фирма МНК - ЕООД да влезе законно във владение и експлоатация на обектите, визирани в договора.

4. Срок за даване отговор по нашето предложение е 22,00 часът на 6 януари 1995 г. /петък/.

5. Ефективните стачни действия продължават до осигуряване на работните места на назначените с безсрочни трудови договори в ЕАД "Интерхотел - Новотел Пловдив” на работниците и служителите от дейностите "Хранене" и "Спортни дейности".

София, 6 януари 1995 г.

13,30 ч.

                                                                                   ПРЕЗИДЕНТ НА ГЦБСБ: Асен Чаушев

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СК: Димитър Кичуков

/Пресслужба "Куриер”/

* * *

София, 10 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМА /ЧАСТ ПЪРВА/ "ДА ОВЛАДЕЕМ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА НАСТЪПВАЩАТА ЕПОХА" НА СВОБОДНАТА КООПЕРАТИВНА ПАРТИЯ, ПРИЕТА ПРЕЗ МЕСЕЦ ЮЛИ 1993 Г.

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА ГЛОБАЛНИТЕ И РЕГИОНАЛНИТЕ ПРОБЛЕМИ

Свидетели и участници сме във велика трансформация не само на нашето общество, но и на цялата цивилизация. Изправено пред предизвикателствата и опасностите на глобалните проблеми - достигането на опасни прагове на замърсяване и изтощаване на околната среда и разрушаване на екологичните баланси на природата, зад които следват непредсказуеми явления в изменението на климата на Земята и параметрите на цялата жизнена среда; нестихващата милитаризация, която не само заплашва с катастрофа живота на Земята при евентуален ядрен конфликт или случайна авария, но и поглъща огромни разходи от бюджетите на почти всички страни; нарастването на вълната на престъпността във всякакви форми и на тероризма; увеличаване на бездната между богатите индустриални страни от Север и бедните страни от Юг, към които се добавиха през последните години и страните от Източна Европа, и бившият Съветски съюз; бързото разширяване на демографския дисбаланс между социалните и икономическите възможности на слаборазвитите страни и геометричното нарастване на тяхното население, който дисбаланс се пренася върху мащабите на цялата планета, достигайки границите на възможно нормално съществуване на определен брой хора като представители на определен биологичен вид, и т.н.,и т.н., човечеството в лицето на своите най-изтъкнати дейци на духовната култура и политиката търси и предлага решения за своето спасяване и просперитет. Най-впечатляващи в това отношение са серията доклади на Римския клуб, които вече повече от две десетилетия очертават тревожната картина на човечеството в навечерието на XXI век.

Все по-определено сред световната общност на изтъкнатите интелектуалци и политически дейци се налага изводът за необходимостта от глобална радикална промяна в областта на икономиката, социалната политика, системата на сигурност, военната сфера, опазването и възпроизводството на природната среда, валутно-финансовата система на света, принципите, формите и институциите на демокрацията, ценностите и приоритетите на духовната култура и т.н.

Умерен оптимизъм и надежда, че човечеството, разпростряло се на всички стадии и степени на своята култура и цивилизация, ще съумее да овладее глобалните предизвикателства към неговото бъдеще и не само ще оцелее, но и ще осигури просперитет и благоденствие и на утрешните поколения, дават очерталите се през последните десетилетия позитивни водещи тенденции на неговото обществено развитие.

Така на първо място върви интензивен процес на интернационализация и интеграция на икономиките и на целия обществен живот на различните страни и народи, процес на глобализация на икономиките и на факторите на живота, съпроводен от също така интензивния процес на индивидуализация и социализация на правата и свободите, търсене на културната идентичност не само на отделния човек, но и на отделните етнически и социални групи, национални малцинства, отделни нации и народи.

Налице е тенденция на широка информатизация и интелектуализация на обществения живот, на използваните технологии и средства за производство, комуникации и управление на обществото.

Тези тенденции предлагат и изискват съвършено нови форми на организация и управление на производството и всички обществено необходими дейности, изискват нова система на международни отношения между отделните страни и народи.

Тези тенденции до голяма стенен подготвиха рухването на тоталитарния социализъм с неговата неадекватна система на икономическо и социално поведение, с неговата неефективност и нерационалност и откриха простор за процесите на демократизация като универсална тенденция в развитието на съвременното човечество.

Осъзнаването на предизвикателствата и опасностите на глобалните проблеми и възможностите на позитивните тенденции в развитието на човечеството стана важен фактор в подготовката на края на конфронтационната епоха и свързаната с нея студена война и в откриването на простор за постепенното настъпване на новата епоха. Каква е тази епоха? Учените и политиците я наричат с различни имена в зависимост от това кой фактор вземат за определящ цялата й система. От гледна точка на технологиите и водещите сфери на дейност някои я смятат за постиндустриална, а други, от гледна точка на ценностите на културата - за постмодерна. От гледна точка на политиката чертите на тази постконфронтационна епоха не са окончателно кристализирали. Но едно е ясно, че това ще бъде епоха на един многополюсен, плуралистичен свят, в който наред с множеството локални и регионални конфликти на социална и на религиозна основа ще доминират усилията на институциите на световната общност и на цялата световна общност към решаването на глобалните проблеми, а с тях и на съпътстващите ги и изразяващите ги регионални и локални конфликти. Това ще бъде един свят на доминиращи демократични и плуралистични общества, обединявани от принципите на колективната сигурност и общочовешките ценности, като например човешкото здраве, животът, мирът и свободата.

Все по-ясно става, че с края на конфронтационната епоха и студената война настъпва и краят на глобалните идеологии от политически и религиозен характер, които претендираха и се опитваха да предложат едно тотално решение в рамките на една утопия или една есхаталогия на всички проблеми на човечеството, натрупани в стихийната еволюция на неговата история. Заедно с глобалните тоталитарни идеологии отминава и епохата на масовите политически движения и големите политически партии, които трябваше да въплътят тези идеологии в действителността чрез насилие, по пътя на различни политически преврати и революции.

Но в настъпващата нова епоха институциите и ценностите на демокрацията също трябва да се променят. Защото в плуралистичните демократични общества обединяването на волята и на интересите на мнозинството ще става само за кратко време, и то само по определен въпрос. Това го показва и днес практиката на политическия живот на напредналите общества. В този смисъл още днес става ясно, че формите на представителната демокрация ще се израждат като форми на политическо управление на едно активно малцинство над останалото пасивно мнозинство. Логиката на живота и потребностите на производството и ефективното решаване на глобалните проблеми все по-определено извеждат на преден план възможностите на пряката демокрация в различните й форми.

В тази глобална ситуация българското общество започна преди няколо години своя преход от тоталитарен, по същество сталински казармен социализъм, дискредитирал до голяма степен и самата идея за социалистическо устройство на обществото, към демокрация и пазарна икономика. За съжаление този преход се превърна в едно безплодно буксуване и утежняване положението на страната, при което безвъзвратно се разпиля и онова малко, което беше създадено през годините на тоталитарния строй с усилията, ума и волята на българския народ. В голямата си част представителите на политическите сили, които се явяват главни субекти на ставащите промени в страната /БСП, СДС, БЗНС, ДПС и др./, се движат по инерция в старите идеологически координати на отминаващата епоха капитализъм - социализъм. Оттук логически следва и насилието, което те упражняват над обществото за реставрация на по-близкото или по-далечното минало, неразбирайки, че настъпващата епоха наред с всичко друго предполага и изисква синтез на форми и идеи както от западната, така и от източната традиция на културата и цивилизацията. Тези политици продължават да демагогстват, експлоатирайки стереотипите в съзнанието на народа, без да казват истината както за себе си, така и за настъпващата епоха. А тя, по логиката на водещите позитивни тенденции, изисква активно свободно участие на всички граждани, организирани във форми, избрани от самите тях, изисква нови, радикални решения на проблемите на обществото. Претендирайки за правото да се разпореждат с днешната и с утрешната съдба на народа ни, тези политически сили са пленници на миналото. Вместо да водят, те стоят като бариера на пътя на обществото. Крайно време е като олицетворение на конфронтационната епоха те заедено с нейното отминаване да слязат от политическата сцена. Но за това е необходимо по-силно да се чуят гласовете на новите политически сили, които отвеждат в бъдещето, предлагайки радикални решения за овладяване на предизвикателствата на настъпващата епоха.

Кризата на българското общество като криза не само на прехода, но част от глобалната криза на човечеството поставя на изпитания и неговата държавност, неговата национална и културна идентичност.

Повече от всякога в най-новата ни история са необходими смелост на мисленето и решителност на действията във форми, адекватни на огромните проблеми от глобален, регионален и национален характер, които като лавина всекидневно затискат обществото ни.

Ще намери ли сили българското общество да овладее предизвикателствата на настъпващата епоха, или притиснато от тяхната тежест, ще се обезличи във времето на историята, така както са изчезнали толкова общества и народи?

Сто и петдесет годишният исторически опит на кооперативното движение в света и повече от стогодишният опит на нашия народ показаха, че именно в най-трудните периоди на кризи и упадък кооперацията като съзнателно свободно сдружение на труженици в различни области на материалното и духовното производство е подпомагала своите членове, умножавала е техните сили, давала им е сигурност и перспектива в утрешния ден. Водещите позитивни тенденции, които очертават контурите на новата епоха, предполагат и изискват разгръщането на кооперациите като доминираща форма на стопанската организация и като движение, което подготвя основите на един по-справедлив и хуманен свят.

Днес човечеството след годините на Втората световна война преживява един от най-тежките си периоди на кризи и сътресения. В сумрака на прехода все още действат силите на миналото, на конфронтационната епоха.

Но за да настъпят окончателно утрото и денят на новото време, ние, представителите на Свободната кооперативна партия - България, вдъхновявани от примера и смелостта на пионерите на Рочдал /1844 г. - Англия/ и учредителите на първите български свободни кооперативни сдружения в годините на османското робство, издигаме своята програма и твърдо и високо заявяваме своята готовност да действаме днес, за да бъдем утре.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 10 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ /ЧАСТ ПЪРВА/ "КОЙ СПЕЧЕЛИ И КОЙ ЗАГУБИ НА ИЗБОРИТЕ НА 18 ДЕКЕМВРИ 1994 ГОДИНА" НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ "ВРАБЧА 1" /ДИМИТЪР ГИЧЕВ/ С ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН ДИМИТРОВ. Документът е подписан от Йордан Велков - говорител и член на Постоянния състав на партията.

Поставеният въпрос в заглавието като че ли изглежда нелеп, даже глупав, след като се знае от всички кой спечели проведените наскоро избори в нашата страна. Отговорът като че ли е изключително красноречив: категорична изборна победа извоюва комунистическата /присвоила името "социалистическа"/ партия, тежко поражение претърпяха не само СДС, а и националните демократични противокомунистически сили като цяло у нас. При това комунистическата /лъжесоциалистическа/ партия за първи път в България без насилия и фалшификации, а при напълно демократичен избор и свободен народен вот постигна убедителна по своя резултат изборна победа - около 33 на сто от общия брой на българските избиратели. Да напомним, че тази партия по времето на своето тоталитарно управление за няколко години превърна България - цветуща градина на Балканите, в полупустинна земя! Едновременно с това същата тази партия извърши масови преследвания и насилия спрямо собствения си народ, незапомнени в неговата хилядолетна история. Парадокс е също, че за първи път в съвременния свят в условията на свободни и демократични избори победата се печели от една ортодоксална комунистическа партия, каквато, няма никакво съмнение, е "Българската социалистическа" партия. Натрапваното в последно време твърдение за някаква "лява вълна", за "завръщането на бившите комунисти" във властта в бившите комунистически страни е просто лошо скроена измислица, една груба лъжа. Вярно е и друго: тази лъжлива схема за политическите тенденции в бившите комунистически страни беше лансирана и поддържана най-напред от политическите журналистически среди в западните страни. В този смисъл неразбирането на истинското положение в страните от Централна и Източна Европа още веднъж потвърди известната максима: "Експерти на Запад по отношение на бившите комунистически страни няма, същестуват само различни степени на некомпетентност." Съдейки по всичко, управляващите политически коалиции и партии в страни като Унгария, Полша, Словакия и Литва нямат нищо общо с бившите комунистически партии, управлявали по времето на тоталитарния комунистически режим. Безспорно е, че само комунистическата /лъжесоциалистическа/ партия у нас е изцяло политическа тоталитарна организация в този същностен смисъл и идеологически характер.

На пръв поглед комунистическата изборна победа изглежда толкова убедителна, че като че ли не подлежи на съмнение нейната трайност и продължителност във времето. Така ли е обаче в действителност? Нека сега се опитаме да обясним причините и да прозрем в близкото предстояще.

Естествено, ще бъде интересно да разгледаме съвсем накратко някои реалности и специфични особености, утвърдили се в нашето обществено развитие, и преди всичко случилото се във времето, обхващащо периода от 10 ноември 1989 г. до днешни дни. В тази връзка - и това е основното - необходимо е да се подчертае още веднъж, че настоящата небивала обща катастрофа, в която е вкарана страната, има своите корени в дългогодишното престъпно комунистическо управление. Това в никакъв случай не бива да се забравя!

Определящите фактори, които характеризират съвременния свят, са рухването и провалът на световната комунистическа система. Разпаднаха се и Съветският съюз и Югославия. На територията на тези бивши комунистически страни бушуват тежки етнически сблъсъци и дългогодишни ожесточени военни стълкновения. Въведено е международно ембарго върху остатъчна Югославия, от което България понася многомилиардни стопански загуби. От друга страна, у нас след 1990 г. беше въведена плуралистична демократична парламентарна система. Започна се сложен процес на реформи на военноорганизираната комунистическа икономическа структура, които обаче всъщност не се извършиха! Най-заплетеният възел е в съществуването на крупна за нашите мащаби нежизнеспособна и слабопродуктивна индустрия и разореното селско стопанство, които се поддържат с огромни държавни субсидии и непрекъснато изтощаване на стопанството на страната. Едновременно с това има натрупани колосален външен и вътрешен дълг, които не се обслужват. Страната продължава да е подложена на обхватна изолация от страните на западния свят. Източните пазари за нашите стоки са се разпаднали, а са и неплатежоспособни. Обобщено, в България съществува иреална икономика или най-точно - комунистическа /не/икономика.

Безспорно е, че при разглеждането на тези конкретни обстоятелства се налага изводът, че комунистическата /социалистическа/ партия функционира в нови и непривични за нейната природа обществено-политически условия. На първо място това означава, че е невъзможно повече да бъде реанимиран тоталитарният комунистически режим от сталински тип. Трудността още е и в това, че комунистическата /социалистическа/ партия ще бъде принудена при своето бъдещо управление строго да спазва конституционните правила на демократичната парламентарна държава. Добре известно е, че комунистическата партия у нас от създаването си през 1919 г. никога не е била вътрешна българска политическа организация и винаги е действала като чужда просъветска агентурна военно-политическа формация, насочена против българските държавни интереси. Въпрос на въпросите: как българските комунисти ще преодолеят всичките общи трудности, собствените политически слабости и пороци и ще изпълнят дадените пред своите избиратели щедри обещания, за да осъществят политиката за спирането на разрухата и за промяна? Как ще действат като лява демократична и модерна партия? Трябва да се отчете и друго: разбиранията и идеалите на мнозинството от комунистическите симпатизанти и привърженици не са променени и сега, когато се обявиха за социалистическа партия. Като че ли е прав големият руски философ Николай Бердяев, който в миналото писа, че "комунистите-революционери се покланят на бъдещето, но живеят в миналото". В България обаче демокрацията вече е необратим процес. Съществува вече определен вътрешен конституционен праг и външни международни условия, чието престъпване от страна на комунистическата /социалистическа/ партия е невъзможно в бъдещето /или/ би завършило със самоунищожението й.

Най-общото и обединяващо звено във всичките посочени причини е несъответствието между обявената от комунистическата партия политическа линия за управление и съществуващите обстановка и реалности в страната и в света. Вкупом, всичко за бъдещото ново комунистическо управление може да бъде изразено съвсем кратко: "Катастрофа в катастрофата!" Неминуемо е, че предстоящото управление на комунистическата партия ще претърпи бърз и окончателен провал...

Но всичко това не е толкова важно. Главното - това е, че повече от една трета от българските избиратели направиха съдбовна стъпка в погрешна посока, която отново обрича страната на трудности, безпътица и бедност. Позволиха да спечели комунистическата конспирация, но големият губещ се оказа, че ще бъде целият български народ. Контурите на бъдещото комунистическо управление са очертани. В съвременните условия комунистическата /социалистическа/ партия поема огромната отговорност, свързана с управлението на страната. Този път е сигурно, че тя ще понесе цялата тежест за последиците и провалите във властта както за настоящето, така и за миналото.

Като разглеждаме казаното дотук, не може да не направи впечатление, просто е необяснимо, че комунистическата /социалистическата/ партия е направила една рискована и погрешна крачка с предизвикването на предсрочните избори, което в дългосрочен план ще има фатално за нея значение. Съществува достоверна информация, че съвсем не случайно много от умните и способни личности в комунистическите ръководни кръгове, каквито, трябва да се признае, има сред тях, ясно схващат истинското значение на политическия процес и са се съпротивлявали упорито за провеждането на такава политическа линия. Онова, което е било замислено от тях, тяхното правилно стратегическо виждане и техният разумен прагматизъм, се отхвърля, като се налага друг политически курс на действие. Това, разбира се, не учудва.

Слава на Бога, това е обичайно и устойчиво поведение при определянето на политиката в комунистическата партия. Безспорно е, че винаги именно тази политическа същност е водила постъпките на тази партия до неминуемите провали и неуспехи, с които са съпроводени всичките й програми и начинания от 1919 г., та чак до наши времена.

Сега нека се върнем на другата съществена част от разглеждания проблем: защо загуби в изборите Съюзът на демократичните сили /СДС/?

Оценявайки миналото развитие на политическите процеси в нашата страна, изпъква един необорим факт, който е с определящо значение за настоящето и за бъдещето - на 10 ноември 1989 г. се сложи началото на историческия поврат в България. Трябва да отбележим преди всичко, че този политически резултат беше дело на вътрешен комунистически преврат, а не се постигна чрез масово народно движение една демократична противокомунистическа революция. Комунизмът не беше победен, той просто остана в структурата на нашата държава!

Приблизително по същото време у нас се създаде и СДС. В тези условия се организира СДС, който първоначално, съвсем разбираемо, действаше като удобна опозиция, чиято основна роля беше да легализира комунистическата партия. Точно по този начин тя бързо се легитимира като демократична организация в българския политически живот. Всъщност тогава държавната власт беше поделена от комунистите с псевдоопозиционните сили, а цялостната обществена структура остана под техен всеобхватен контрол и влияние. Това е голямата, стратегическа грешка на националните демократични противокомунистически сили у нас, че допуснаха и не предотвратиха това...! Уви, както е казал навремето Бисмарк, грешките в политиката са подобни на туберкулозата. Когато могат да се излекуват, те са незабележими. Когато те станат очевидни, забележими, тях вече не можеш да лекуваш.

В тази връзка нека се опитаме най-после да осмислим и да анализираме някои от основните политически грешки, допуснати от СДС през периода от края на 1989 г. до декември 1994 г. Според редица свидетелства и конкретни факти от политическата дейност на СДС за дадения период можем да си дадем сметка за основното в този процес. Ето го и главното, разгледано в няколко обобщения.

Първо. Формирането на СДС се извърши на основата на прокомунистически групировки и образувания, изфабрикувани в комунистическите лаборатории на бившата Държавна сигурност, и от политически партии и организации, участвали в отечественофронтовската опозиция, които винаги преди и след 9 септември 1944 г. са сътрудничили и са действали заедно с комунистите. Повечето от тогава действащите лица бяха "опозиционери" и "дисиденти" от шпионските и диверсионните централи на БКП. В същото време бяха елиминирани преднамерено и отстранени представителите на традиционните масови политически партии у нас, действали преди комунистическото заграбване на властта. В този смисъл още в началото СДС не можа да се превърне в гравитационен център за всички автентични и реални демократични противокомунистически формации. Поради това се създадоха значителен брой политически партии и организации във и извън СДС, повечето с прокомунистически агентурен характер. По такъв начин комунистическото статукво в страната се крепеше на разкола в средите на националните демократични сили.

/Пресслужба "Куриер"/

16:00:00
10.01.1995 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Цанка Стойчева
Технически изпълнители: Маргарита Анева
                                           Тинка Христова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1995 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!