София, 10 август 1992 година
        Брой 155 (685)

Ръководител Пресслужба ”Куриер"

Стефан Господинов

София, 10 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА КОМИТЕТА ЗА ПОДГОТОВКА НА "РОМСКА КРЪГЛА МАСА" ПО ПРОБЛЕМИТЕ НА ЦИГАНСКОТО МАЛЦИНСТВО. Документът е адресиран до Народното събрание, до президента на Републиката и до председателя на Министерския съвет.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,
ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ,
ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ,

С дълбока тревога се обръщаме към Вас. Свидетели сме на ескалиращ междуетнически конфликт в България. Законната борба срещу конкретните прояви на криминална престъпност в последно време се превръща в неправомерна полицейска разправа с циганското население. Опасяваме се, че задкулисни сили в страната подготвят посттоталитарен "възродителен процес", чиято първа жертва е отново ромският етнос. Основания за това ни дават и нестихващите подстрекателни, антицигански писания на всекидневната преса. Със завидна последователност вече трета година масмедиите обработват общественото мнение и формират негативно отношение не към отделните извършители на престъпления, а към колективния образ на ромския етнос.

Боим се, че на българска земя избуява семето на расизма. Отровните плодове на тази дейност са налице - палежи на цигански къщи в с. Подем (бивш Плевенски окръг), погроми в с. Иваново (Русенски окръг), хайки и убийства в София, полицейска разправа в Пазарджик, окървавени площади в Пловдив и други.

Ние осъждаме извършителите на противозаконни деяния и сме готови, с каквото можем, да съдействаме на органите на властта. Но не сме равнодушни към съдбата на невинните, мирни и беззащитни наши сънародници. Корените на така наречената "циганска престъпност" не са заложени в циганската душевност, а произтичат от икономическата разруха, изхвърлила 90-95 % от работоспособното циганско население на улицата. Стотици хиляди души са обречени на буквален глад.

Ключът за пресичане на циганската "престъпност" не е в разгарянето на междуетнически пожари, а в спешните мерки за спасяване на гладуващите и най-вече - в устройване на безработните. Хляб и работа, а не полицейски палки и куршуми са нужни на обитателите на циганските гета в България.

Уважаеми високопоставени господа,
спрете наказателните акции в ромските квартали!
Дайте разпоредби за оказване на незабавна помощ на социално слабите цигански семейства!

От името на всички ромски формации настояваме за приемане на цялостна политическа, социално-икономическа, културна и образователна ПРАВИТЕЛСТВЕНА ПРОГРАМА за решаване на неотложните ПРОБЛЕМИ НА ЕТНОС "РОМА"!

Готови сме да сътрудничим.
Чакаме височайшето Ви благоволение!

София, 7 август 1992 г.

ЗА КОМИТЕТА:
Мануш Романов
Трайчо Костов
Петър Георгиев
Господин Колев
Велко Гергиев

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 10 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТКРИТО ПИСМО НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ. Документът е адресиран до президента на Републиката и до председателя на Министерския съвет.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

От 1396 г. изминаха вече 596 години, но за съжаление много наши сънародници от Тракия, Беломорието, Вардарска Македония, Моравско с Пчинско, Западните покрайнини и Северна Добруджа влачат хомота на чуждия поробител като последица от турското робство.

Унизителни за България и за българския народ са решенията на Берлинския конгрес от 1878 г. и на Ньойския договор от 1919 г.

За решенията на Берлинския конгрес основни виновници са Великобритания, Австро-Унгария, Сърбия, Русия и Германия, които са разпокъсали България. Огромна вина има и Турция.

За пагубните резултати на Ньойския договор основен виновник е Фердинанд Кобургтотски, за която династия днес леят крокодилски сълзи известни политически сили и искат тази презряна и отречена династия отново да бъде върната на власт в България, против волята на народа.

Централният комитет на БКП се обявява решително против каквито и да било опити за връщането в България на представители на Кобургготската династия. Този въпрос завинаги е решен с референдума от 1946 г.

Ударил е дванадесетият час, когато държавното ръководство на България официално трябва да постави въпроса пред ООН за освобождаването по мирен път на всички поробени български земи, без каквито и да било недомлъвки.

Българската комунистическа партия не желае чужди земи, но няма намерение да се отказва от собствените.

Един път завинаги трябва да се разбере, че славянска македонска нация не е имало и е невъзможно да има. В географската област Македония живеят българи, цигани, куцовласи и по-малко турци, сърби и албанци. Македония е бивша българска територия, както и всички посочени в писмото области.

Ръководството на БКП се разграничава и не признава неправилното решение на Комунистическия интернационал по инсценирания Македонски въпрос.

Всякакво по-нататъшно премълчаване на повдигнатия от БКП въпрос ще смятаме за предателство спрямо националните интереси на скъпата ни родина - България.

София, 4 август 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 10 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на: УСТАВ (ЧАСТ ВТОРА) НА ЛИБЕРАЛНО-ДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ.

В. В социалната област

1. Да се създаде система за формиране на фондове за подпомагане на безработни, здравно и пенсионно осигуряване на паритетен принцип между държавата, работодателите и синдикатите.
2. Гарантирано безплатно средно образование.
3. Възстановяване на свободната частна практика на всички професии.
4. Гарантирано право на стачки със закон за трудовите конфликти.
5. ЛДП е за равновесие и диалог между съюзите на работодателите, синдикатите и съюза на потребителите.
6. Осигуряване на значителни средства за преквалификация на работната сила, особено в преходния период към пазарна икономика.
7. Полагане на специални грижи за младите семейства и децата.
8. Създаване на специален статут за инвалиди и сираци.
9. Приемане на закони, стимулиращи благотворителната и социалната дейност на фирмите и организациите.
10. Създаване на благоприятни условия, стимулиращи непрофесионалния спорт.

Г. В духовната област

1. ЛДП ще се стреми да утвърждава основните ценности на либерализма - свобода на личността, плурализъм на формите на духовен живот, равни шансове за творческа изява на отделната личност.
2. ЛДП приема християнските добродетели и ценности като необходими за изграждането на едно цивилизовано общество с хуманни взаимоотношения, съществуващи върху основния духовен закон: "Както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях".
3. Формиране на свободен пазар и обмен в световен мащаб на идеи, културни и научни ценности.
4. Националното радио, телевизия и БТА да се превърнат в наистина независими средства за масово осведомяване.
5. Стимулиране на частната издателска дейност и равнопоставеност на частните радио и телевизия с общонационалните.
6. Законни гаранции за свободата на вероизповеданията и формиране на верска търпимост. Основно демократизиране на Закона за вероизповеданията.
7. Освобождаване на образованието от всякаква идеологизация.
8. Стимулиране на развитието на частни училища, колежи, културни и научни институти.
9. Законодателно стимулиране на меценатството и спонсорството за подпомагане на културната дейност.
10. Осигуряване на възможности за развитие на частната благотворителна дейност за подпомагане на науката, образованието и развитие на хуманитарните дисциплини.

Д. По националния въпрос

Според ЛДП в основата на националния въпрос стоят близо четирите милиона българи, живеещи извън България. ЛДП предвижда разработването на дългосрочна и научнообоснована програма за решаването на националния въпрос, която ще се опира върху културните и политическите реалности - национални, регионални и световни.

1. ЛДП смята, че националният проблем в България може да се решава само в условията и като следствие на радикалната демократизация у нас.
2. ЛДП ще работи за стриктното съблюдаване на Хелзинкските и Виенските споразумения.
3. ЛДП е за правото на етническите групи да използват свободно майчиния си език, традиции и култура. Едновременно с това ЛДП е категорично против създаването на политически партии и движения на етническа и религиозна основа.
4. ЛДП противостои на всяка форма на проява на сепаратизъм.
5. ЛДП ще работи за културното и етническото самосъзнание и развитие на всички българи, живеещи извън пределите на България, и за заздравяване на техните връзки с Родината?

Е. В младежката дейност

ЛДП смята, че в прехода към пазарна икономика в условията на демократизация на страната трябва да бъде отделено особено внимание на младите хора в България, като им бъдат осигурени оптимални условия за развитие и реализация в следните направления:

1. Създаване на специални фондове за подпомагане на безработни младежи, млади семейства.
2. Осигуряване на добри материални условия за обучение на студентите чрез непрекъснато осъвременяване на стипендиите и подпомагане на студентския труд.
3. Създаване на Министерство на младежта и спорта.

Ж. В международната дейност

1. Националната сигурност на Република България да се изгражда върху основата на международни и двустранно договорни гаранции.
2. Република България да провежда суверенна външна политика, която дава своя принос в изграждането на Обединена Европа.
3. ЛДП е за спазване на всички решения на ООН за разрешаване на възникнали международни конфликти.
4. ЛДП е за активни добросъседски отношения и за превръщането на Балканите в елемент на стабилността в Европа.

/Пресслужба "Куриер"/

 

[реклама]

*  *  *

ПРИЛОЖЕНИЕ - МЕЖДУНАРОДНИ ДОКУМЕНТИ

София, 10 август - Следва пълният текст на:
ЕВРОПЕЙСКА КОНВЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ОСНОВНИТЕ СВОБОДИ (ЧАСТ ВТОРА), ПОДПИСАНА ОТ ДЪРЖАВИТЕ - ЧЛЕНКИ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА, НА 4 НОЕМВРИ 1950 ГОДИНА И ВЛЯЗЛА В СИЛА НА 3 СЕПТЕМВРИ 1953 Г.

Член 7

1. Никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което в момента на неговото извършване не е било квалифицирано като престъпление по националното или международното право. Не може да бъде налагано наказание, по-тежко от това, което е било предвидено за съответното престъпление в момента, когато то е било извършено.

2. Този член не изключва съденето и наказването на което и да е лице за действия или бездействие, които в момента на тяхното извършване са представлявали престъпление в съответствие с общите принципи на правото, признати от цивилизованите народи.

Член 8

1. Всеки има право на неприкосновеност на личния си и семеен живот, на жилището и на тайната на кореспонденцията.

2. Намесата на държавните власти в ползването на това право е недопустима освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала или на правата и свободите на другите.

Член 9

1. Всеки има право на свобода на мисълта, съвестта и религията, това право включва свободата да променя своята религия или убеждения и свободата да изповядва своята религия или убеждения индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение, религиозни обреди и рутуали.

2. Свободата да се изповядват религията или убежденията подлежи само на такива ограничения, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на обществената сигурност, за защитата на обществения ред, здраве и морал или за защитата на правата и свободите на другите.

Член 10

1. Всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от границите. Този член не е препятствие за дейността на радио- и телевизионните компании и на производителите на кинематографична продукция от страна на държавите да бъде изисквано наличието на разрешително за такава дейност.

2. Ползването на тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност, териториалната цялост, за предотвратяване на безредици или на престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или на правата на другите, за предотвратяване на изтичането на секретна информация или за поддържане на авторитета и безпристрастността на правосъдието.

Член 11

1. Всеки има право на свобода на мирните събрания и на свободно сдружаване, включително правото да образува и членува в професионални съюзи за защита на своите интереси.

2. Упражняването на това право не подлежи на никакви ограничения освен на тези, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната или обществената сигурност, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Този член не изключва въвеждането на законни ограничения върху упражняването на тези права от служещите във въоръжените сили, полицията или държавната администрация.

Член 12

Мъжете и жените, достигнали брачна възраст, имат право да встъпват в брак и да създават семейство в съответствие с националните закони, регулиращи упражняването на това право.

Член 13

Всеки, чиито права и свободи, провъзгласени в тази конвенция, са нарушени, трябва да разполага с ефикасни вътрешноправни средства за тяхната защита от съответна национална институция, дори нарушението да е извършено от лица, действащи в качеството си на представители на официалните власти.

Член 14

Упражняването на правата и свободите, изложени в тази конвенция, следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана по-специално на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение или друг някакъв признак.

Член 15

1. По време на война или на извънредно положение, застрашаващи съществуването на нацията, всяка от Високодоговарящите се страни може да предприеме действия, освобождаващи я от изпълнението на нейните задължения по тази конвенция, но строго в пределите на изискванията на положението и при условие, че тези действия не са несъвместими с другите й задължения по международното право.

2. На основата на предходната разпоредба не се допуска никакво освобождаване от задълженията по чл. 2 освен по отношение на смъртта като резултат от правомерни актове на война, както и от задълженията по членове 3, 4 (т.1) и 7.

3. Всяка от Високодоговарящите се страни, която се ползва от правото на такова освобождаване, е длъжна да предостави на генералния секретар на Съвета на Европа пълна информация относно предприетите действия и породилите ги причини. Тя също така е длъжна да информира генералния секретар на Съвета на Европа за датата на прекратяване на тези действия и на възстановяване прилагането на разпоредбите на тази конвенция в пълния им обем.

Член 16

Никоя от разпоредбите на членовете 10, 11 и 14 не може да се тълкува като създаваща препятствия за Високодоговарящите се страни да въвеждат ограничения за политическата дейност на чужденците.

Член 17

Никоя от разпоредбите на тази конвенция не може да се тълкува като предоставяща правото на някоя държава, група или лице да осъществява дейност или актове, имащи за цел разрушаването на което и да е от правата и свободите, предвидени в тази конвенция, или ограничаването им в по-голяма степен от предвидената в конвенцията.

Член 18

Ограниченията, допустими в съответствие с тази конвенция по отношение на упражняването на определени права и свободи, не могат да се прилагат с цел, различна от тази, за осъществяването на която са били въведени.

ЧАСТ II

Член 19

За да се осигури спазването на задълженията, поети от Високодоговарящите се страни по силата на тази конвенция, се образуват:

1. Европейска комисия по правата на човека, по-нататък назовавана "комисията”.

2. Европейски съд по правата на човека, по-нататък назоваван ”съда".

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

РЕГИСТЪР НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ В БЪЛГАРИЯ
СПЕЦИАЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ

121. БЪЛГАРСКО ОБЩЕСТВО НА РАЦИОНАЛИСТИТЕ (БОР)

Идеята за създаването на организацията възниква през месец ноември 1991 г., учредяването й е на 8 април 1992 г. в София.

Идеологическата основа на партията е рационализмът - философско учение, според което изворът на познанието и мотивирането на човешката дейност е разумът. Разумът в материалната сфера, съчетан с европейската душевност, обагрен с български колорит.

БОР е за създаването на високо самочувствие на българина, като се акцентува на обществената изява и участието в държавното управление на високоерудирани специалисти - патриоти. Изходна точка в дейността на партията е изграждането на стабилна национолна икономика на основата на равнопоставеност на всички видове собственост, приватизация, която да не засяга националните интереси, контрол върху размера и характера на чуждестранните инвестиции, защита на интелектуалната собственост и на интересите на едноличните и колективните фирми.

В развитието на българското земеделие партията вижда гръбнака на икономиката. Възраждането на любовта към земята и на трудолюбието, осигуряването на краткосрочни и дългосрочни кредити в земеделието, въвеждането на мораториум върху продажбата на земя, разработването на агротехническата, пласментната, снабдителската помощ за стопаните са основните моменти, които ще осигурят бързия икономически растеж.

Управляващ орган на партията е Централното ръководство с председател Здравко Бакалов.

Адрес за контакти:
София, "Овча купел” N 65, тел. 55-42-29

С представянето на Българското общество на рационалистите под номер 121 се изчерпва списъкът на партиите, регистрирани по Закона за политическите партии. Всяка организация, която се легитимира чрез фирменото отделение на Софийски градски съд, ще бъде представена на страниците на Пресслужба "Куриер".

/Пресслужба "Куриер"/

11:30:27
10.08.1992 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                           Любомир Йорданов
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!