София, 10 ноември 1992 година
        Брой 221 /751/

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов

 
София, 10 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ИЗЯВЛЕНИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ ДИМИТЪР БАТАЛОВ, НАПРАВЕНО НА ИЗВЪНРЕДНИЯ ВЪЗСТАНОВИТЕЛЕН КОНГРЕС НА БЗНС (7 И 8 НОЕМВРИ 1992 Г., СОФИЯ).

ДРАГИ СЪИДЕЙНИЦИ,

Под българското политическо небе са раждани много имена на политически организации. Едни от тях са погивали още от своето зачатие. Други са умирали при своето раждане. Трети са залязвали и пак са изгрявали от каприза на времето. Но има имена на политически организации, които един път родени от родната земя, завинаги остават, за да сътворят съдбата на нацията. Такова име е Български земеделски народен съюз (БЗНС). Днес е българският Великден. В единството възкръсва земеделското име. Единството в климата, който дарява здраве, спокойствие на духа и самочувствие. Драги земеделци, в този велик час групата земеделци, охраняващи святото име БЗНС, се обръща към вас, делегатите на конгреса, и обяснява - от този миг името Български земеделски народен съюз принадлежи на вас, на конгреса. То е нашият духовен купел, в който сега кръщаваме земеделската си неделимост и борбеност. Нашата земеделска цел е чиста и радостта ни няма граници да видим следовниците на А. Стамболийски, д-р Г.М. Димитров, Н. Петков и Димитър Гичев да застават рамо до рамо с мрачните бури на отиващия си XX век. На нас ни стига радостта и топлината, че сме верни на скъпата ни земеделска организация. Нека от този исторически ден заветното име БЗНС да бъде четирилистната детелина на България, която процъфтява, мирният устрем на нацията, сладкият хляб на радостта, творческият кипеж на свободата и социалната хармония на народовластието. Нека бъдещото ръководство на единствения БЗНС остави вратата на земеделското обединение отворена за всички земеделци.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 10 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРИВЕТСТВИЕ НА МЛАДИТЕ ЗЕМЕДЕЛЦИ КЪМ ИЗВЪНРЕДНИЯ ВЪЗСТАНОВИТЕЛЕН КОНГРЕС НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ (7 И 8 НОЕМВРИ 1992 Г.).

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Изпълнявам с особено удоволствие поръчката на ръководството на Българския земеделски младежки съюз (БЗМС) да отправя нашия младежки поздрав към възстановителния конгрес на БЗНС. Днес, след близо двегодишен период на възстановяване и отърсване от миналото, БЗНС се изправя единен и могъщ, за да заеме полагащото му се място в живота на нацията. Призван да отдаде силите си за благото на народ и Родина. Редом с него е и Българският земеделски младежки съюз.

Ние, младите земсисти, сме може би най-доволни, най-щастливи в днешния ден, защото заставаме редом до ветераните и до най-заслужилите и честни сдружени земеделци, които съхраниха идеите на Стамболийски в сърцата си. Но няма по комсомолски да даваме клетви за вярност и преданост към този или онзи, ако някой очаква такова нещо от нас, то се лъже. Искаме най-отговорно да заявим, че Българският земеделски младежки съюз е стоял в авангарда на процеса по обединението, не се е поддавал на никакъв натиск и манипулации. Членовете на нашата младежка организация са твърдо решени да участват не само като фигуранти, а като едни от основоположниците на новото начало за Земеделския съюз.

ГОСПОДА,

Ние поемаме своята отговорност и ви призоваваме - дайте шанс на младите в тази организация. Включете млади земсисти и в управлението на съюза. Само така можем да създадем ново лице на нашата организация, само така ще докажем на българския народ, че БЗНС не е анахронизъм от миналото, а част от настоящето и бъдещето на страната. Нека в този ден разумът бъде единственият ваш съветник и другар в отговорното ви начинание!

Завършвайки, искам да кажа, че днес е велик ден, натоварен с огромна историческа отговорност!

Затова днес чрез обединението на земеделските сили България отново намира себе си.

Бъдете здрави и честити!
Желаем ви ползотворна работа!

София, 7 ноември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 10 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД НА ПОСТОЯННОТО ПРИСЪСТВИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ - НИКОЛА ПЕТКОВ (ЧАСТ ПЪРВА), ПРОЧЕТЕН ОТ ОРГАНИЗАЦИОННИЯ СЕКРЕТАР ГЕОРГИ ПИНЧЕВ ПРЕД ИЗВЪНРЕДНИЯ ВЪЗСТАНОВИТЕЛЕН КОНГРЕС НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ (7 И 8 НОЕМВРИ 1992 Г., СОФИЯ).

ДЕЛЕГАТКИ И ДЕЛЕГАТИ НА ВЪЗСТАНОВИТЕЛНИЯ КОНГРЕС НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ!

УВАЖАЕМИ ГОСТИ,
ДАМИ И ГОСПОДА!

Ние дойдохме тук, за да сложим край на половинвековните последици от намесата на една брутална диктатура в живота на земеделското движение. Десетки и стотици хиляди сдружени земеделци ни изпратиха в тази просторна и светла зала, за да превърнем в действителност горещо лелеяната земеделска мечта за един-единствен Български земеделски народен съюз (БЗНС). Ние дойдохме тук не само в името на Земеделския съюз, но и в името на бъдещото добруване на България. В този смисъл нашият Възстановителен конгрес се свиква сякаш по поръчка на сегашния острокризисен и преломен момент, по поръка на жестокото разделно време, което изживява отечеството. Накъдето и да хвърли сега човек взор в българския политически живот, вижда само ненавист, тотално противопоставяне и разединение. Единствено ние, земеделците, верни на общочовешките ценности в нашите идеи, възстановяваме своето единство и сговор. Не е ли това божие знамение в посока към добро не само за нас, но и за смутното и несговорно време, в което живеем? Нашият стремеж към единение е заложен в самите основи на земеделското сдружаване и именно от този стремеж се роди някога и Земеделският съюз. Ние сме отворена и демократична организация. В нея неведнъж са възниквали алтернативни преценки, виждания, концепции и течения, някои от които са имали и по-сериозни организационни последици. Всякога обаче е вземал връх нашият генетичен стремеж към единство и това е ставало с особена сила тогава, когато народните интереси са изисквали Земеделският съюз да поеме в свои ръце отговорностите за съдбата на отечеството. Убедителен пример за такова сплотяване е мъдро осъщественото земеделско единство в края на 1944 г. от Димитър Гичев и Никола Петков, когато то се прояви и като народозащитна вълна срещу надигащото се комунистическо бедствие.

Не е ли и сегашният ни възстановителен процес така исторически важен и дори съдбоносен? Не е ли сега общото движение към възстановяване на организационното ни единство още по-исторически значимо, дори безпрецедентно в стогодишната история на нашата организация? То действително е уникално със своята многопосочна сложност, защото има за цел да сложи край на едно изкуствено налагано в продължение на десетилетия отвън разцепление в земеделските редици. С благородната апостолска амбиция да превъзмогне най-сетне окончателно това разцепление нашият конгрес се превръща в един от най-исторически значимите и съдбоносни конгреси в живота на съюза.

И това ни задължава да хвърлим поглед назад, синтезирано и прямо да погледнем фактите на отминалите десетилетия, да извлечем необходимите поуки от филтрите на времето.
Първият, наложен от историята, извод, който  сме длъжни да направим и преутвърдим върху основата на горчив и многострадален опит, е, че българският комунизъм се оказа безпощаден, смъртен враг на земеделското движение, на БЗНС. Жестоко и вероломно сдружените земеделци бяха принудително разделени от българските комунисти.

Как стана това? Когато още в първите месеци подир 9 септември 1944 г. те започнаха да установяват червената диктатура в страната, срещу касапската им вълна на терор и насилия се изправи могъщата преграда на Земеделския съюз, който в същото време осъществяваше и организационното си възстановяване. След Окръжно N 4 на д-р Г.М. Димитров от 8 октомври 1944 г. за кратко време в любимата ни организация сдружиха силите си повече от 750 000 земеделци и близо 300 000 земсисти. Претъпкани и празнично украсени влакове, обкичени със зелени и оранжеви знамена, отнасяха младежта и надеждите на България към величествените митинги в Ловеч и Перник, в Стара Загора и Пловдив през 1944 г. Това предизвика гнева и бруталната намеса на комунистическата партия във вътрешния съюзен живот на БЗНС — тя побърза да отправи ултимативно искане д-р Г.М. Димитров да бъде сменен от поста главен секретар на БЗНС, отправена бе недвусмислена закана, че при евентуален отказ организацията ще бъде поставена извън закона. На 18 януари 1945 г. в аулата на Агрономическия факултет на Софийския университет е свикано заседание на Върховния съюзен съвет, на което въпреки несъгласието на върховните съюзни съветници д-р Димитров с далновидна саможертвеност подава своята оставка като главен секретар, за да спаси от забрана любимата организация, на която той посвети своя живот. Скоро след това обаче комунистите са неприятно изненадани от новия главен секретар Никола Петков, който разсейва техните илюзии за колабораторство, застава верен и на поста си, и на земеделската кауза за свобода.

Поставили си обаче за цел да разединят непременно БЗНС, а след подписването на мирния договор със САЩ и Англия да го поставят и извън закона, червените насилници изпълняваха заповедите на кремълските си господари. От Москва Георги Димитров лично направляваше ударите срещу БЗНС. Разработен бе подробен план-сценарий за осъществяване на земеделското разединение, с който Трайчо Костов запознава в края на април 1945 г. регионалните секретари на комунистическата партия. На партийните ръководства в цялата страна е поставена конкретна задача за изпълнението на този план. С помощта на Държавна сигурност, която се опира на внедрените в БЗНС свои агенти като Михаил Геновски, Александър Оббов, Георги Трайков, Стоян Тончев и други, чиито имена днес са покрити с позор, на 8 и 9 май е свикана, цитираме тогавашното й название в комунистическия печат: "Първата свободна конференция на БЗНС”. Това е извършено в грубо и безцеремонно нарушение на съюзния устав, без участието и без съгласието на главния секретар Никола Петков, без съгласието на законното съюзно ръководство. Ето защо тази "конференция" в никакъв случай не може да бъде приета и оценена като легитимна. "Делегатите” за нея са специално подбрани от различните краища на страната и докарани в София с помощта на милицията. В приетата резолюция в края на това сборище е взето съвършено недопустимо решение - като се отправят необосновани клевети и хули спрямо намиращия се под домашен арест д-р Г.М. Димитров и срещу хилядите му следовници навред из родната страна, самозванците заявяват, че ги "отстраняват" от новоизлюпващата се организация.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 10 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД НА ПОСТОЯННОТО ПРИСЪСТВИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ - ЕДИНЕН (ЧАСТ ПЪРВА), ПРОЧЕТЕН ОТ ОРГАНИЗАЦИОННИЯ СЕКРЕТАР НИКОЛА ПЕНЧЕВ ПРЕД ИЗВЪНРЕДНИЯ ВЪЗСТАНОВИТЕЛЕН КОНГРЕС НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ (7 И 8 НОЕМВРИ 1992 Г., СОФИЯ).

УВАЖАЕМИ СДРУЖЕНИ ЗЕМЕДЕЛЦИ,
ДЕЛЕГАТИ НА ВЪЗСТАНОВИТЕЛНИЯ КОНГРЕС НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ,
УВАЖАЕМИ ГОСТИ,

През последните десетилетия за Българския земеделски народен съюз в исторически план се написаха много верни и неверни неща. Сега историците са поставени в крайно тежко положение - те трябва веднъж завинаги да отсеят истината от лъжата и да покажат съюза откъм реалната му страна такъв, какъвто е бил. Само по този начин той ще остане в съзнанието на членовете му, симпатизантите му, младите и най-обикновените хора като съюз, като обществено-политическа организация, мечта за всеки със своята чиста и реална идеология.

Много по-трудно е обаче да се пресъздаде периодът от неговото съществуване, който е свързан с възстановяване на съюза такъв, какъвто е бил преди 47 години, и с възстановяване на земеделското единство. Днес ние смело можем да отбележим, че слагаме финала на този период. Наистина, да се пише за него и неговото начало, за действащите лица в него е трудно, защото тук допираме не само до наличие на информация за събития по този повод; тук става въпрос вече за вникване в душите на много земеделци, взели участие по един или друг начин в него. И както обикновено става с една политическа организация в нейната история, повратните момента стават в резултат на големи успехи или след неуспехи, така и ще си позволя да свържа един момент от живота на двата съюза с възстановителния процес - с жестокия урок от изборите на 13 октомври 1991 година. Разбира се, ще побързам да се застраховам - и преди тази дата са правени опити за обединение, и то не един или два, но всички те си приличаха по едно - правеха се по сценарии, които включваха в себе си много и различни действащи лица и един задължителен елемент, който гарантираше провала на обединението. Жестокият урок от миналите избори показа категорично, че двата съюза не могат да продължат дълго съществуването си поотделно, че земеделското единство е крайно необходимо. Развихрилите се политически страсти още тогава и най-вече в последно време доказаха това. Получилата се аномалия - България да има парламент без земеделци - накара много наши членове да се замислят, да погледнат реалистично на нещата и да оставят на заден план личните си чувства и амбиции. Към ръководствата на двата съюза се отправиха не една или две покани за оставки, за извънредни конгреси, за промяна в политическата дейност. Едва ли трябваше да се очаква друго след толкова грешки. В края на краищата около пет месеца след изборите и двата съюза проведоха извънредните си конгреси. Междувременно до конгресите отново се направиха опити за обединение по вече споменатия сценарий, в които опити отново топката за провалите се прехвърляше като между добри играчи.

Затишието след конгресите бе привидно - земеделците нямаха намерение да чакат отново дълго. И обединението започна, макар и самодейно. Земеделски дружби от двата съюза се събираха, ръководствата им действаха като едно цяло. Последва раздвижване между част от членовете на Управителния съвет на БЗНС - единен, а така също и на Постоянното присъствие на БЗНС - Никола Петков. Проведена бе среща в Русе на ръководствата на БЗНС - единен на 10 окръга от Северна България, а членове на ПП на БЗНС - Никола Петков проведоха разговори с почти всички окръжни ръководства на двата съюза. На последвалите заседания на двата Управителни съвета в един и същи ден от страна на Българския земеделски народен съюз - единен бе направено предложение за съвместно заседание, в резултат на което 10 представители от Управителния съвет на БЗНС - Никола Петков изложиха позициите си за обединението. Явно трябваше да се случи нещо, което да даде старта. И това стана. По инициатива на около 50 членове на Управителния съвет на БЗНС - единен се свика извънредно заседание, на което беше сменено цялото Постоянно присъствие на съюза. Веднага обаче започна период на оспорване, доказване, заседания на Управителния съвет и Върховния съюзен съвет, придружен с неприсъщи за Земеделския съюз сцени около Дом-паметник "Александър Стамболийски" и редакцията на вестник "Земеделско знаме". За тези събития, продължили цял месец, и за техните вдъхновители не си струва да се говори. Но ще отбележа, че те забавиха хода на възстановяването на Българския земеделски народен съюз точно с един месец. Все пак тези събития имаха, макар и малка, но съществена положителна страна - показаха за пореден път кой какъв е и на кого бъдещият съюз може да разчита.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 10 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ ЗА НЕСЪГЛАСИЕТО МУ ДА ПРЕДОСТАВИ ИМЕТО СИ НА ЗЕМЕДЕЛСКАТА ОРГАНИЗАЦИЯ, КОЯТО ЩЕ СЕ СЪЗДАДЕ СЛЕД ВЪЗСТАНОВИТЕЛНИЯ КОНГРЕС, НАСРОЧЕН ЗА 7 И 8 НОЕМВРИ 1992 Г. В СОФИЯ. Документът бе огласен на пресконференция на 6 ноември 1992 г., в навечерието на провеждането на Извънредния възстановителен конгрес на Българския земеделски народен съюз.

Многократните опити и последователните усилия на сдружените земеделци, регистрирали преди една година Български земеделски народен съюз (БЗНС), да внесат яснота, принципност и политичност в обединителния процес не срещнаха никакви разбирания от страна на двете Постоянни присъствия (ПП) на двата земеделски съюза.

В отговор на последните наши настоявания в процеса и конгреса пълнокръвно да участват всички земеделски формации те отново се отнесоха с пренебрежение. Очевидно господата виждат обединението единствено за себе си и за своя лична полза, което в момента се явява най-сериозната опасност за земеделското движение.

Упорито премълчавахме всички непочтени действия от страна на някои от ръководителите на двата съюза, които по същество са пазарлъци в ущърб на земеделските позиции и на земеделското единство. Това наше търпение бе мотивирано от грижата ни за България и необходимостта от един-единствен Земеделски съюз.

Но фактите показват друго. Да се позовем на тях.

Въпреки твърденията на целия екип, който се е заел да организира процеса, че той върви много добре, по-добре даже от очакваното, истината е друга. От този процес се оттеглиха хиляди сдружени земеделци, стотици дружби, тъй като не желаят да участват в една кампания, която е унизителна за честта и достойнството на всички сдружени земеделци и е съпроводена с най-брутален натиск върху тяхното съзнание. Тази унизителна кампания започна с издадената инструкция, която съдържа позорни условия, елиминиращи членската маса на БЗНС (единен).

Не се изпълнява решението на Върховния съюзен съвет на БЗНС (е) за паритетно представяне, което на практика доведе до осемдесетпроцентно присъствие и представителство на БЗНС - Н. Петков, противно на изискванията за равнопоставеност.

Ръководствата на двата съюза отблъснаха подадената ръка от другите земеделски формации за обща подготовка, организация, участие и провеждане на обединителния земеделски конгрес. Това е проява на съзнание не за земеделско сдружаване, не за обединение, а за разединение.

По време на кампанията се хвърлиха всички средства с цел да се внуши кой ще бъде главният секретар на съюза и кои ще са другите членове на върховните съюзни органи. Нейните автори не отделиха никакво внимание на нито един елемент за политиката, стратегията и тактиката от поведението на бъдещия съюз - каква е нашата позиция, нашият социално-икономически модел и нашата ориентация. Никой не си направи труда да направи проучване сред членската маса, при което щеше да установи, че 70 % от нея клони към либералните позиции и 100 % са за самостоятелност на земеделската общност с алтернативата за ликвидиране на тоталитарната система и изграждане на демократична.

Всички прибързани действия в кампанията доведоха до редица объркани идеи и постановки, които се отдалечиха от земеделските принципи. Не може да обявяват БЗНС за общонародна организация в предлагания проект за устав и веднага след това да говорят, че БЗНС ще работи за силна средна класа. Болшевишкият класов подход е чужд на Земеделския съюз, още повече че в България такава класа няма, тъй като 90 % от населението й е бедно. Не може да обявяват, че Земеделският съюз е поддръжник на християндемократичните идеали, при положение че хиляди земеделци са мюсюлмани.

Пълното мълчание на двете ръководства, липсата на позиции, с които да се поеме отговорност и ангажименти по редица актуални проблеми в страната, се отразиха пагубно спрямо доверието на хората към Земеделския съюз и към неговите възможности.

Ситуацията, в която се намираме след тази кампания, показва, че името БЗНС не може да изиграе ролята на катализатор, при положение че в процеса не участват всички земеделски формации.

Затова името не може да бъде предоставено на която и да е от тях!

София, 6 ноември 1992 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Димитър Баталов

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 10 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЪОБЩЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ ИЗПЪЛНИТЕЛЕН СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКА ДЕМОКРАТИЧНА МЛАДЕЖ ЗА РАЗГЛЕДАНИТЕ ВЪПРОСИ ОТ НАЦИОНАЛНОТО СЪВЕЩАНИЕ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА, СЪСТОЯЛО СЕ НА 7 И 8 НОЕМВРИ 1992 Г. В СОФИЯ.

В приетите документи на завършилото днес в София Национално съвещание на Българска демократична младеж (БДМ) се оценяват положително резултатите от срещата на 13-те младежки организации с президента и се подкрепя идеята за създаване на Национален младежки съвет под егидата на д-р Желев.

БДМ смята, че ключовата дума днес е диалог между държавните институции и младежките организации, необходима е държавна политика и социални програми за решаване на тежките проблеми с младежката безработица, емиграция, човешките права на военнослужещите, издръжката на учениците и студентите.

В специален меморандум се настоява за граждански и цивилизован изход от политическата криза и за ново правителство, което да осъществява политика на национално съгласие.

Избирането на Филип Димитров отново на този пост се преценява като опит за реставриране на една банкрутирала политика.

На съвещанието е обсъдена и промяната на БДМ в организация на социалната алтернатива и гражданския проект, чиято цел не е властта, а контролът върху нея и защитата на граждански, политически, социални и духовни права на нейните членове, симпатизанти и млади хора.

София, 8 ноември 1992 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ив. Атанасов

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 10 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЪОБЩЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКИЯ ДЕМОКРАТИЧЕН ЦЕНТЪР ПО ПОВОД НА ОТКАЗА НА ВЪРХОВНИЯ СЪД ДА УДОВЛЕТВОРИ ЖАЛБАТА МУ СРЕЩУ РЕШЕНИЕТО НА ЦЕНТРАЛНАТА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ. Документът е адресиран до средствата за масова информация.

Днес, 5 ноември 1992 г. състав на Трето гражданско отделение на Върховния съд под председателството на г-н Божидар Колев със свое решение по дело N 1890 от 1992 г. отказа да удовлетвори жалбата на Български демократичен център (БДЦ) срещу Централната избирателна комисия (ЦИК), относно регистрирането на коалицията за участие в частични избори за кметове. Аргументираната защита на БДЦ, както и несъгласието на представителя на Главна прокуратура с мотивите на ЦИК относно отказа за регистрация не можаха да убедят съда. Впечатляващо е, че противно на възприетата практика за такива дела, съдът не мотивира веднага своето решение.

Независимо от това как Върховният съд ще мотивира своето решение, БДЦ ще подаде отново заявление за участие в избори пред ЦИК. Едновременно с това БДЦ ще внесе оплакване пред Европейската комисия и Европейския апелационен съд по правата на човека, тъй като смята, че с това решение се нарушават основни граждански и политически свободи и се ограничават възможностите на партии и коалиции за равнопоставено участие в политическия живот.

София, 5 ноември 1992 г.

ЗА НПС НА БДЦ: Еленко Божков

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 10 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ (ЧАСТ ЧЕТВЪРТА) "ЗА НОВА ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА", ОБОСНОВАВАЩ ИКОНОМИЧЕСКАТА ЧАСТ НА МЕМОРАНДУМА "СЪЮЗЪТ НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ И ДЕМОКРАЦИЯТА В БЪЛГАРИЯ - 1992 Г.". Документът е внесен от депутатите Господин Атанасов, Марин Маринов, Асен Мичковски, Димитър Луджев, Христо Тодоров, Валентин Карабашев, Маргарит Минков, Стефан Божилов, Георги Костов, Емил Цочев, Стефан Караджов и Атанас Матеев за разглеждане в Парламентарната група (на 6 октомври) и в Националния координационен съвет на Съюза на демократичните сили, в Президентството и в Министерския съвет (на 7 октомври 1992 г.).

3. Бюджетен дефицит

Основни източници за финансиране на бюджетния дефицит са вътрешните кредити от БНБ, емисиите на тримесечни съкровищни бонове и безлихвени заеми от извънбюджетни средства. Относно общия дефицит за 1991 и 1992 година (до септември) голямо значение има отлагането на плащанията на външните лихви, което на практика означава значително външно рефинансиране (което за 1991 година бе 15 239 млн. лева за лихви и 1767 млн. лева за погашения). Отрицателното външно финансиране на бюджетния дефицит през 1991 г. е било - 1098,3 млн.лв., докато през 1992 година се очаква трикратно повишаване на отрицателното външно бюджетно финансиране в сравнение с постигнатото през 1991 година. Спрямо външния свят държавният бюджет все още е поставен в условията на ”меки бюджетни ограничения”. Общият дефицит за 1991 и 1992 година се финансира отвън (поради наложеното неплащане на външния дълг).

В бюджета за 1992 година се предвижда и двукратно увеличение на нетната потребност от кредит спрямо 1991 г., при това, без да се предвиждат каквито и да е плащания по външния дълг. Планираното увеличение на нетната потребност от кредити се дължи на увеличението на касовия дефицит (трикратно спрямо отчета за 1991 г.), а така също и на погасяването на натрупани през 1991 г. и началото на 1992 г. задължения по емисиите на краткосрочните държавни ценни книжа.

Инфлацията силно разми вътрешния дълг на държавата към банковата система: от 35,4 % към брутния вътрешен продукт в края на 1990 г. той намаля на 16 % през 1991 г. Въпреки огромното увеличение на номиналните разходи на бюджета за плащане на лихви те не компенсират инфлационното обезценяване на дълга на държавата към банките. През 1991 година делът на кредита от БНБ (прякото банково финансиране) представлява 49,8 % от вътрешното финансиране, делът на приходите от държавни ценни книжа е 41,5 %, а 7 % е делът на безлихвеното финансиране от извънбюджетни сметки. Финансирането на бюджетния дефицит чрез банкови кредити, емисия на държавни ценни книжа и от извънбюджетни сметки решава проблемите на текущата година, но поставя проблеми за следващите години, тъй като се преоформят краткосрочни кредити в дългосрочни.

Като последица от това през 1992 година делът на прякото банково финансиране не само че остава висок, но и нараства (около 60 % е финансирането от БНБ и 40 % от емисията на съкровищни бонове). Започналата през 1991 година емисия на държавни ценни книжа целеше неинфлационно финансиране на бюджетния дефицит. Обаче поради липсата на алтернативни източници за неговото покриване (частен капитал и заможна средна класа) емисията на краткосрочни съкровищни бонове се превръща в снежна топка от нарастващи задължения за погасяване. От друга страна, тъй като единствено търговските банки закупуват държавните ценни книжа, в крайна сметка и този вид финансиране се превръща в косвено финансиране на бюджета от БНБ. Това има за резултат оскъпяването с 4-5 % на финансирането на бюджетния дефицит, нарастване на паричното предлагане и оттук инфлационно въздействие чрез механизма на ломбардните кредити.

Единствената полза за бюджета е, че чрез емисиите на държавни ценни книжа се заобикаля наложеният лимит, фиксиран в закона за бюджета за пряко финансиране от БНБ.

По аналогичен начин действа и практиката на преоформяне на несъбираеми заеми на някои държавни предприятия към банките в държавен дълг.

Финансирането на бюджетния дефицит чрез кредит от Централната банка поражда въпроса от какви източници черпи самата централна банка, за да предоставя кредити. През 1991 година сравняването по месеци на отпускането на кредити и растежа на парите в обращение показва, че растежът на масата на парите предхожда отпускането на кредита, т.е. практиката за автоматично попълване на бюджетния дефицит от банката (печатането на пари) продължава. Още по-силна е тази тенденция през 1992 година, когато бюджетът продължи да генерира инфлация.

Финансирането на касовия бюджетен дефицит през юни 1992 година се извършва изцяло с кредити от БНБ. Общата сума на нетните заеми от БНБ от началото на 1992 година до юни т.г. достига 4608 млн.лева, или половината от предвиденото по Закона за държавния бюджет.

Негативната тенденция в изменението на небанковото финансиране, проявила се от април, а именно емисията от нови съкровищни бонове да не покрива разходите за погасяване на съкровищни бонове с падеж през съответния месец, продължава и през юни. На практика това означава трансформиране на дълга по държавни ценни книжа в дълг към БНБ и то се превръща съвсем целенасочено и последователно от страна на Министерството на финансите. През първите шест месеца на 1992 година бюджетът подчертано използва ресурсите на БНБ за балансиране и това ще продължи дотогава, докато не се появят частни капитали и средна класа от собственици в страната, които да започнат да купуват държавни ценни книжа.

Много са претенциите, които могат да се предявят към политиката на управление и обслужване на бюджетния дефицит.

Разбира се, наложилият се огромен бюджетен дефицит и особено ограничените възможности за неговото финансиране намаляват значително възможностите за фискален стимул на икономиката, което от своя страна повишава неимоверно много значението на паричната политика и прави икономиката и конюнктурата пряко зависима от политиката на БНБ.

Но този факт не би следвало да означава, че въобще трябва да се откажем от въздействието на фискалната политика за формиране на специфични стимули за потребителите и производителите и да не се използва всяка възможност за това.

По-конкретно, по отношение на фискалната политика слабостите, които се допускат от страна на правителството, са:

1. Неточно прогнозиране на БВП и оттук на приходите в бюджета. През юли и август 1992 година стана ясно, че е налице огромен срив в приходната част на бюджета, който води до много по-голям първичен дефицит и необходимост от актуализиране на бюджета.

2. Неточно определяне на разходната част на бюджета и съзнателно неотчитане на инфлационните огнища, известни още по време на съставянето на бюджета през февруари - март 1992 година.

3. Излишна самоувереност при водене на преговорите за външния дълг и невключване в бюджета на средства за частично изплащане на лихвите по дълга, към което сега се налага да се върви.

4. Преждевременно оттегляне на държавата от икономиката и спиране на жизненоважни субсидии, които имаха характер на стимули за производството. С това бюджетът се лиши от приходи, които биха били по-високи от спестените субсидии.

5. Необосновано намаляване на капиталните вложения дори под величината им, определена в Закона за държавния бюджет, с което не се използва и минималната възможност за стимулиране на производството, която се съдържа в бюджета.

6. Начинът на обслужване на бюджетния дефицит (главно със средства на БНБ) превръща бюджета в източник на инфлация. До същия резултат води и преоформянето на несъбираемите кредити на държавни предприятия към банковата система в държавен дълг.

7. Целенасочено избягване на емисии на държавни ценни книжа от МФ като средство за финансиране на бюджетния дефицит.

8. Тук е мястото да подчертаем една изключителна опасност за демократичните институции и принципи в макроикономическата политика. Както вече подчертахме, в условията на демокрация и пазарна икономика отговорността за фискалната политика и за начина на обслужване на евентуалните бюджетни дефицити носи изключително парламентът. Напоследък обаче се наблюдава изземване на важни функции на парламента от страна на Министерство на финансите и от колективна фискалната политика на държавата се превръща в еднолична, с всичките опасности и последици от това.

Става дума за създадените извънбюджетни сметки на МФ (ПМС 27 от 7 февруари 1992 г., което предвижда допълнително изземване на половината от оставащата след облагането печалба като дивидент на държавата и внасянето й в извънбюджетна сметка на МФ), както и за създадения през 1991 г. "Държавен фонд за реконструкция и развитие", управляван също от министъра на финансите.

По същество, средствата по ПМС 27 имат фискален произход, но се отклоняват от бюджета и парламентът губи контрол върху тях. Претекстът е, че тези средства ще се използват за покриване на преоформени в държавен дълг задължения на фирми към банките, оказване на временна финансова помощ и даване на гаранции за трудносъбираеми кредити. Намеренията за стимулиране на производството, заложени в това постановление, са похвални, но по този начин се избягват с подзаконов нормативен акт изискванията на Закона за държавния бюджет и се лишава парламентът от възможността да контролира фискалната политика на правителството, за която политика именно парламентът носи пряка отговорност.

В "Държавния фонд за реконструкция и развитие" постъпват 70 % от частта на официалните кредити от международните финансови институции. По неофициални сведения, към 1 септември 1992 г. във фонда са набрани около 8 млрд. лв. - една огромна и по същество замразена сума, чието изразходване на практика е извън парламентарния контрол. Известен е вече печалният случай на използване на средства от този фонд за закупуване на нефт и аферата около "Нефтохим". Съществуват реални опасения, че набраните в този фонд средства не са налице.

Докато този фонд е под едноличен, а не под парламентарен контрол, злоупотреби ще стават. Напоследък се правят опити за раздвижването му чрез банковата система, което също крие много опасности за злоупотреби, но най-важното ще се загуби и последната възможност за инвестиционно целенасочено стимулиране на материалното производство. Средствата по този фонд ще се размият и ще стане невъзможно да се провежда каквато и да е целенасочена икономическа политика. Освен това търговските банки не разполагат със специалисти, способни да отсейват най-добрите проекти, още повече, когато те са на частни фирми. Ще се създадат условия за корупция и за нерационално използване на тези средства, които все пак са кредити и ще трябва да се връщат един ден. Огромният размер на несъбираеми кредити на търговските банки в момента е точен измерител на техните "възможности" за водене на селективна кредитна политика.

/Пресслужба "Куриер"/

10:15:37
10.11.1992 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Любомир Йорданов
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!