София, 10 февруари 1994 година
Брой 29 /1074/

София, 10 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ПОЗИЦИИТЕ И ОБЩИТЕ ЦЕЛИ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ СЪЮЗИ В БЪЛГАРИЯ, ПРИЕТА ОТ РЪКОВОДСТВАТА НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ "НИКОЛА ПЕТКОВ", НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ "ВРАБЧА - 1", НА ОБЕДИНЕНИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ СЪЮЗ, НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ "ВРАБЧА - 1" /ДИМИТЪР ГИЧЕВ/ И НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ МЛАДЕЖКИ СЪЮЗ /7 ФЕВРУАРИ 1994 Г., СОФИЯ/

        - Загрижени за стабилността на държавата и сигурността на отечеството;

- разтревожени от тежкото материално, социално и духовно положение на българския народ;

- вдъхновени от примера на безсмъртните дейци на Земеделския съюз и от факта, че неведнъж сме спасявали България в най-драматични моменти от нейния живот;

Декларираме:

1. Оценяваме като противоотечествен наложения на страната ни просъветски режим, както и сега извършващото се т.нар. преустройство на тоталитарната система, провеждано от досегашните правителства, парламент, президентство, определени партии и личности.

Отхвърляме начина, по който се извършва преходът на обществото ни към пазарна икономика и демокрация, защото това доведе до дълбоко социално разслоение на обществото, появата на новобогаташки групировки, които грабят държавата, а в същото време милиони българи са обречени на мизерия, безработица и нищета.

Ние познаваме световната теория и практика и реалните пътища за установяване на истинска демокрация у нас.

2. Като осъждаме продължаващата опасно с дълготрайни негативни последици политиката на безвластие и беззаконие, довела до безнаказано ширещите се престъпност, корупция и обществена измама, ние издигаме нашата програма за силна власт и законност, основана върху принципа на свещената и неприкосновена частна собственост, спокойствието и сигурността на живота, имота и честта на всеки български гражданин.

3. Остваме противници на безконтролното пилеене на държавни средства както от комунистическите, така и от днешните властници за себеустройване и ограбване на народа. Ще се борим за ефективно и правилно изразходване на държавните средства, за скромност и висок нравствен пример и обществен морал.

4. Отхвърляме като нихилистично и престъпно отричането на създадените от народа ни фабрики, заводи и предприятия, на производствено-технологично ниво, осъждаме тяхната разруха и ограбване чрез приватизирането, явно и тайно, на безценица от групировки със съмнителен произход на капиталите, както и експроприацията, извършена от комунистическия режим. Нашата програма предвижда разумна, ефективна и социално балансирана производствена стабилизация, чрез модернизация и обновление ча държавните сектори и приватизиране на онази част от фондовете, която ще осигури проспериращи собствници и производители на качествени продукти и стоки, като се привлекат разумно чужди капитали.

5. Да се потърси отговорност от онези, които чрез кражби, злоупотреби и престъпления доведоха селското ни стопанство до пълна разруха и позволиха да се разграбват сгради, машини, складове, напоителни съоръжения, разпродадоха на безценица породисти животни и поставиха в невъзможност селските стопани, собственици на горното, да възстановят свободните частни кооперации.

Времето не чака! Спешно са необходими компетентни и реалистични действия за подем в отрасъла, който ще спаси страната ни от гибел.

Програмата на земеделското движение предлага истинска и цялостна аграрна реформа, при която връщането на земята на собствениците и ефективните нисколихвени и дългосрочни кредити за животни, машини, съоръжения, семена и химикали да имат приоритетно значение. Това ще осигури трайно българско присъствие на външните пазари.

6. Оценяваме досегашната финансова политика и банкова система като пагубни за развитието на производството. Те убиват инициативата на дребния и среден производител, на занаятчията и търговеца, като съдействат за прикриването на крупни аферисти и грабители на народното имане.

7. Разпиляването и изтичане на национален умствен капитал, униженията, на които са подложени българските учени и интелигенцията както преди, така и сега, са тежки злини за съвременния живот. Нашата програма предлага истински простор за стабилизирането на българската научна мисъл и култура, възможности за пълноценна изява на нашата интелигенция.

8. Продължава неспособността на правителства и парламент при решаването на кардиналните проблеми: просветата, здравеопазването, защитата на социално слабите слоеве от населението, на пенсионерите и инвалидите. Продължава пренебрежителното отношение и некадърността на управляващите към острите проблеми на българската младеж, към образованието и трудовата й заетост, към младите семейства и майките, към жилищните проблеми.

Ние сме за открито дискутиране и решаване на тези проблеми и слагане край на лъжата, демагогията и некомпетентността.

9. Защитаваме такава външна политика, която гарантира сигурността на държавата и на националните ни интереси, създава широк кръг приятели на България и превръща страната ни в реален център на транспортни, банкови, търговски, социални контакти и стабилизиране мира на Балканите.

Нашата програма предвижда издигане на престижа на България и българина в страната и в чужбина и осъжда всяко чуждопоклонничество и сервилност.

Девизът ни е: Изграждане на обновена и демократична България, развитие на производството и укрепване на селското стопанство, законност и гарантирана защита на всеки български гражданин, на неговия живот, имот, демокрация и гражданска отговорност.

Изпълнени с решимост да изведем нашето отечество от тежката политическа, икономическа и духовна криза, ние изразяваме своите позиции и общи цели, водени от благородния стремеж да работим за добруването на България. В своя исторически път за вярност и преданост към българския народ ще следваме непреходните принципи на Българския земеделски народен съюз и на безсмъртните дейци на нашата организация.

Готови сме за сътрудничество с всички политически формации, които ратуват за възраждането и напредъка на милото ни отечество България.

        София, 7 февруари 1994 г.

        БЗНС “НИКОЛА ПЕТКОВ": Милан Дренчев

БЗНС "ВРАБЧА-1": Йордан Дупаринов

ОБЕДИНЕН ЗЕМЕДЕЛСКИ СЪЮЗ: Георги Андреев

БЗНС "ВРАБЧА-1" /ДИМИТЪР ГИЧЕВ/: Никола Куртоклиев

БЗМС "НИКОЛА ПЕТКОВ": Венета Косева

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 10 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА ДЕМОКРАТИЧНИЯ СЪЮЗ НА ЖЕНИТЕ КЪМ НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ В 36-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ ПО ПОВОД НА ОБСЪЖДАНЕТО И ПРИЕМАНЕТО НА БЮДЖЕТА ЗА 1994 Г. Документът е адресиран до председателя на Народното събрание.

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

Във връзка с предстоящото обсъждане и приемане на бюджета за 1994 г. ние изразяваме надежда, че като народни избраници ще проявите воля и достойнство за делова и конструктивна работа.

Бихме искали този бюджет да бъде реален и съобразен преди всичко със социалната обстановка в страната, а не "хипотетичен", както се изразява финансовият министър.

Като изразяваме мнението на жените и майките - членки на нашата организация, ние НАСТОЯВАМЕ за приоритетно обсъждане и приемане на парламентарни решения:

- Временно да бъде отменен мораториумът върху смъртното наказание.

- Закон за детето и Закон за защита на семейството.

- Нов закон за вероизповеданията.

- Да се наложи мораториум за регистрация на нови религиозни общности до приемането на новия закон. Всички религиозни общности, регистрирани извън определения ред, да се считат за нелегитимни.

Надяваме се на вашата съвест и доблест не само като български граждани, а най-после като майки и бащи да докажете, че не случайно нашият народ ви е гласувал доверие, за да изразявате неговата воля.

София, 7 февруари 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 10 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СИНДИКАЛНОТО РЪКОВОДСТВО КЪМ КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ ПРИ "ФЛАВИЯ" АД - ПЛОВДИВ, ПО ПОВОД НА ИСКАНИЯ НА ТРУДОВИЯ КОЛЕКТИВ НА "МАШЛЕКПРОМ" ЕООД - СЛИВЕН. Документът е адресиран до Министерския съвет на Република България, до Министерството на промишлеността и до средствата за масова информация.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

От месеци наред в "Машлекпром" - Сливен, съществува остро социално напрежение сред трудовия колектив, създадено в резултат на грубите антисиндикални действия, икономическите, производствени и финансови нарушения на управляващия дружеството г-н Николай Сеизов, както и от осъдителното бездействие на определени отговорни служители от Министерството на промишлеността.

Изразявайки нашата синдикална позиция, искаме най-отговорно да заявим, че ние изцяло заставаме зад справедливите искания на трудовия колектив на "Машлекпром" ЕООД в Сливен и настояваме за незабавна намеса и съответни действия от страна на г-н Румен Биков за решаване на възникналия трудов конфликт и изпълнение на исканията на синдикалните организации в предприятието.

Пловдив, 7 февруари 1994 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СО НА КНСБ: Зл.Рамълчанова

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 10 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СТУДЕНТСКИЯ СТАЧЕН КОМИТЕТ И НА СТАЧНИЯ КОМИТЕТ НА ПРЕПОДАВАТЕЛИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ ПРИ СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ "СВ.КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ" ПО ПОВОД НА РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА НА РЕКТОРИТЕ.

Изразяваме принципно несъгласие с подхода за решаване на проблемите на науката и на образованието, възприет в решението на Съвета на ректорите от 8 февруари 1994 г. На практика това решение е заобикаляне на ясно декларираните искания на стачкуващите студенти от 21 януари 1994 г. и на стачкуващите преподаватели и служители от 3 февруари 1994 г. Смятаме, че половинчатото решаване на проблемите не е в интерес на бъдещето на българската наука и образование. Настояваме на заседанието Академичният съвет да вземе решение за незапочване на 2-ри семестър и нулев прием на студенти за учебната 1994/1995 г. в съответствие с декларацията си от 11 януари 1994 г., ако не бъдат изпълнени исканията ни.

София, 8 февруари 1994 г.

ЗА СТУДЕНТСКИ СТАЧЕН КОМИТЕТ ПРИ СУ: Сашо Божинов

ЗА СТАЧЕН КОМИТЕТ НА ПРЕПОДАВАТЕЛИТЕ: Петьо Петков

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 10 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СТУДЕНТСКИЯ СТАЧЕН КОМИТЕТ И НА СТАЧНИЯ КОМИТЕТ НА ПРЕПОДАВАТЕЛИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ ПРИ СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ "СВ.КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ", НА СТУДЕНТСКИЯ СТАЧЕН КОМИТЕТ ПРИ ЮГОЗАПАДНИЯ УНИВЕРСИТЕТ "НЕОФИТ РИЛСКИ", НА НАЦИОНАЛНАТА АКАДЕМИЧНА АСОЦИАЦИЯ ПРИ БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ.

На свое съвместно заседание четирите стачни комитета разгледаха решението на Съвета на ректорите от 8 февруари 1994 г.

Категорично се разграничаваме от позицията, заета от Съвета на ректорите. Тя не решава финансовите проблеми на науката и образованието и способства за тяхното по-нататъшно задълбочаване. Създават се предпоставки за разделяне и вътрешно противопоставяне в националната академична общност.

Продължаваме да настояваме на нашите искания в цялостната им съвкупност.

София, 8 февруари 1994 г.

ЗА СТУДЕНТСКИ СТАЧЕН КОМИТЕТ ПРИ СУ: Асен Асенов

ЗА СТАЧЕН КОМИТЕТ НА ПРЕПОДАВАТЕЛИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ ПРИ СУ: Петьо Петков

ЗА СТУДЕНТСКИ СТАЧЕН КОМИТЕТ ПРИ ЮЗУ: /Николай Иванов/

ЗА НАСА - БАН: /Марин Генев/

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

СПЕЦИАЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ

ДОКЛАД /ЧАСТ ШЕСТА/ ЗА БЪЛГАРИЯ НА "ХЕЛЗИНКСКАТА КОМИСИЯ" НА КОНГРЕСА НА САЩ /МЕСЕЦ СЕПТЕМВРИ 1993 Г./, ПРЕДОСТАВЕН НА РЕДАКЦИЯТА ОТ ЗЕЛЕНАТА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ.

МАКЕДОНЦИ

В България много се спори дали в страната съществува отделно македонско малцинство, въобще не става и дума за македонски народ. Мнозинството от македонците в съседна Македония не се смятат за етнически българи. Много българи отхвърлят идеята за съществуване на отделна македонска националност, въпреки че настроенията започват да се променят. Според Радио "Свободна Европа" "... в България все по-често македонците са разграничавани от българите. Тази промяна отразява тенденцията към признаване на факта, че македонските славяни, макар някога да са били в рамките на България, сега на практика са отделна етническа група." /10./

Българското правителство, което през януари 1992 г. първо призна Македония като държава и чиито отношения с Македония са относително добри, не е готово да приеме македонския народ като самостоятелна етническа група.

Официалната българска позиция по въпроса за македонската националност е може би най-добре изразена в неотдавнашно интервю на Михаил Иванов, съветник на президента Желев по национални и етнически въпроси.

"Терминът "нация" има множество значения. Някои хора мислят, че нацията е група хора с еднаква етническа история, това е етносът. Затова ние не признахме съществуването на македонска нация, тъй като хората, които живеят там, имат същата етническа история като нас." /11./

От друга страна, той признава, че част от Заселението на Пиринска Македония е с не-българско етническо самосъзнание, в това число и македонско самосъзнание. Но бързо добавя, че мнозинството от населението на Пиринска Македония има българско етническо самосъзнание.

Българското правителство е много чувствително спрямо твърденията на малък брой български граждани, които населяват югозападната част на страната /Пиринска Македония/, че те са етнически македонци.

През 1990 г. българското правителство отказа на македонската националистическа групировка ОМО-"Илинден" да бъде регистрирана като легална организация и да сформира политическа партия. Молбата за преразглеждане на това решение от страна на ОМО-"Илинден" бе отхвърлена през 1991 г. На тях не им бе разрешено да участват в изборите през октомври 1991 г. като политическа партия. През последните години полицията е разпръсквала срещи на тази групировка. През 1990 г. граничната полиция конфискува паспортите на някои членове на ОМО-"Илинден", като не им разреши да напускат страната. По-късно паспортите им бяха върнати. ОМО-"Илинден" се въздържа от предявяването на териториални претенции и по принцип не пропагандира насилнически действия, въпреки че един от членовете на тази група заявил на пресконференция през 1992 г., че българската армия трябва да се изтегли от Пиринска Македония.

Друга македонска групировка - ТМО-"Илинден", съставена от български граждани, които се смятат за етнически македонци, бе регистрирана през 1992 г. и действа свободно. Други македонски групи подкрепят правителствената позиция, че македонците са българи, и тези групи също не са имали проблеми.

ДРУГИ ГРУПИ

Другите /етнически/ групи включват арменците и евреите. Отношението на българското правителство към тях и към други по-малобройни малцинства е по традиция позитивно, с малко съобщения за проява на дискриминация или антисемитизъм. Тези малцинства имат културна и религиозна свобода. От чужбина се получават учебници на иврит и арменски. През февруари 1993 г. Народното събрание отбеляза 50-годишнината от успешната българска съпротива срещу нацисткия натиск за депортиране на българските евреи в концентрационни лагери.

ПРАВО И ЗАКОННОСТ

България решително се откъсна от тоталитарната система на правораздаване и се насочи към система, основаваща се изцяло на законността. Напредъкът в тази област е по-бавен в сравнение със сферата на човешките права, особено като се има предвид историческото наследство, което получи страната. В България, както и другаде, правната система и съдебната власт бяха наследени от комунизма. Правото в България бе инструмент в политиката на комунистическата партия и с него се злоупотребяваше или бе използвано за постигането на политически цели.

КОНСТИТУЦИОННА И ПРАВНА РЕФОРМА

Един от крайъгълните камъни в развитието на посткомунистическа България на принципите на правото и законността бе приемането през юли 1991 г. на новата конституция. Въпреки нейните недостатъци - малцина отричат, че конституцията има недостатъци, тя постави основите за осъществяване на демократичните реформи. Приемането й от тогавашното Велико народно събрание /извънреден законодателен орган с пълномощия да приема конституция/, в което минимално надмощие имаше Българската социалистическа партия /БСП/, бе много трудно, тъй като мнозина депутати от Съюза на демократичните сили /СДС/ се опитаха да блокират прокарването на този основен закон.

Конституцията предвижда политически плурализъм и равни права и свободи за гражданите и изтъква, че България е "страна, която се управлява от закона". Конституцията съдържа доктрина за разграничаване на властите чрез парламентарна република, в която държавната власт е разпределена между законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Конституцията може да се променя с одобрението на три четвърти от броя на гласувалите по дадено предложение за промяна.

Сред недостатъците на конституцията е двойствеността около баланса на пълномощията на президента и парламента, както и относителната слабост на президента, включително и отсъствието на реално право на президента да налага вето. Американският институт по проблемите на мира посочва в свой анализ за обстановката в България, че тенденцията да се ограничава политическата дейност предизвиква тревога.

"В българската конституция се наблюдава подчертано покровителствен подход към политическия живот. Вместо очакваните гаранции за правата на гражданите да сформират политически партии и да участват в политическа дейност, българската конституция възприема подхода на наблюдател спрямо политически партии, което вероятно отразява културното наследство от недалечното минало." /12./

Най-очевидният недостатък обаче е недостатъчността на предвидената в конституцията защита на правата на малцинствата, специално по отношение на забраната за създаване на политически партии въз основа на етнически, расови или религиозни права, което е нарушение на правото за мирно асоцииране /вж. предишния абзац/. По тази причина мнозинството от депутатите на Движението за права и свободи /ДПС/ бойкотираха гласуването на конституцията.

Българската конституция включва различни клаузи, с които да се гарантира независимостта на съдебната система. Конституцията предвижда и мерки в защита на подсъдимите като достъп до адвокатска помощ, ограничаване на срока на задържане преди съдебния процес и някои други елементи, третиращи самия процес на правораздаване, включително и гаранции за справедлив и достъпен за обществеността съдебен процес. Ограниченията, наложени върху процеса на правораздаване, са премахнати, макар че се появяват съобщения за някои нарушения. Според статия, публикувана на 25 февруари 1993 г. във в. "Труд", някой си Георги Георгиев от Девня, обвинен в кражба на оръжие през ноември 1991 г., прекарал в предварителния арест повече от година, доста над позволеното време.

Според някои наблюдатели съдебната система в България се нуждае от известна процедурна реформа. Тя невинаги функционира гладко и страда от недостиг на опитни адвокати и съдии. Въпреки това в общия случай обвинените в криминални престъпления се радват на подчертано по-добро отношение в посткомунистическа България, а процедурите са станали по-прозрачни и открити за наблюдение.

Разделянето на властите, и специално независимостта на съдебната власт, пуска корени в България. Върховният съд например, за петте месеца до 15 юли 1993 г. /13./ в шест случая отхвърли правителствени укази. Много прокурори и съдии, компрометирани заради стажа си по време на ерата на Живков, бяха пенсионирани или освободени, въпреки че техните места трудно могат да бъдат запълнени веднага с квалифицирани и неопетнени личности. Министерството на правосъдието също се опита да извърши някои реформи с цел да подобри функциите на административните и на углавните процедури, но тези реформи все още не са доведени докрай.

Въпреки проблемите в някои важни аспекти на правораздаването, например съдебните и углавните процедури, "като че ли са направени стъпки в правилната посока по отношение на съдебния контрол върху арестуването и задържането на заподозрени, по отношение на независимостта на съдебните органи, деполитизирането на прокуратурата и гаранциите за независимост" /14./, се посочва в доклада на Американския институт по проблемите на мира.

Посткомунистическа България полага усилия да реформира и службите за сигурност. Мнозина служители на Министерството на вътрешните работи бяха уволнени, особено хора, участвали в антитурските репресии. През май 1993 г. правителството одобри законопроекти за Националната полиция и Националната служба за сигурност, като целта бе да се разширят възможностите на гражданите да упражняват своите конституционни права и свободи, като едновременно с това се гарантира общественият ред. Законът за Националната служба за сигурност регулира структурата и дейността на отдела за контраразузнаване към Министерството на вътрешните работи и ограничава вътрешното наблюдение. /15./ Законът се появи след отправени от депутати от ДПС обвинения /отхвърлени от вътрешното министерство/, че депутати от Народното събрание са били шпионирани и телефоните им са били подслушвани. Преди това имаше обвинения, че предишното правителство на Димитров - СДС, е използвало Министерството на вътрешните работи за наблюдение и подслушване на политици и синдикални дейци. /Това не са единствените примери за обвинения, които вероятно са политически мотивирани. Има твърдения, че ДПС се е намесвало в работата на "независими органи на властта" в крепостта на движението Кърджали, Южна България. Различните обвинения трудно могат да бъдат доказани, като се имат предвид политическите мотиви зад тях./

Функциите на органите за Държавна сигурност от комунистическата епоха до голяма степен са елиминирани, но въпреки това с наредба от август 1993 г. на Министерството на вътрешните работи бе разрешено да наеме тайни информатори. Министерството на вътрешните работи обаче изтъкна разликата между новите информатори, които ще дават сведения за криминалната престъпност, и информаторите от комунистическата епоха, които донасяха на тайната полиция за политическите убеждения на хората.

Българските военни също са обхванати от реформи. За пръв път от 50 години през 1991 г. в страната бе назначен цивилен министър на отбраната. Военните постигнаха значителен напредък в деполитизацията и декомунизацията на армията и въпреки кадровите и социалните проблеми се превръщат в уважавана, непартийна институция.

/Пресслужба "Куриер"/

15:00:00    
10.02.1994 г.

Редактори: Нина Гаврилова
                    Цанка Стойчева - деж. ред.
Технически изпълнители: Траянка Каличкова
                                           Тинка Христова
                                           Иванка Тодорова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер” е задължително!