София, 10 септември 1992 година
Брой 178 /708/
Ръководител Пресслужба "Куриер"
Стефан Господинов
София, 10 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ПОВОД ОЦЕНКАТА НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА.
Президентът на Република България д-р Желю Желев оцени трезво политическата обстановка в страната и посочи пътя за изход от назряващата политическа криза.
Българските социалдемократи нееднократно са изразявали своята подкрепа на усилията на президента за съхраняване на политическия и социален мир в страната.
Подкрепяме и сега апела на президента д-р Желев за връщане към целите и принципите на първата програма на Съюза на демократичните сили. Като негови съоснователи участвахме в съставянето и пропагандирането на тази програма. Подмяната на тези принципи с непримиримост към чуждото мнение и незачитане както на демократичните институции и синдикатите, така и на социалните интереси на широките слоеве от населението води до обезверяване и апатия.
Дясната консервативна политика, провеждана последователно от групата на 39-те, забавя и изопачава реформите и води страната към неконтролируема ситуация.
В същата посока работи и атаката срещу президента, подета от редица "демократи" в средствата за масова информация. "Има общочовешки стойности и национални интереси, които са надпартийни - следователно по-висши както от нас, така и от политическите противници." (Предизборна платформа на СДС - 1990 г., стр.6)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БСДП: д-р Дертлиев ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА БСДП: Ст. Радославов
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 10 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ "СИГУРНОСТ И УСПЕХ" КЪМ БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ НА ПАРТИЯТА ОБЕДИНЕНИЕ ЗА БЪЛГАРИЯ.
Посттоталитарна България е на исторически кръстопът. Социално-икономическите, политическите и международните проблеми, пред които е изправена, са най-сложните от Втората световна война насам.
Преминаването от комунистически тип организация на обществото към демократична система е едно от най-големите предизвикателства в новата история. Колкото по-широк е консенсусът при вземане на решения по време на промяната, толкова по-бързо и по-сигурно ще напредваме в трудния си път. Онези, които стъпват единствено на реваншистко-реституционния принцип, проявяват очевидна политическа неграмотност и късогледство. Те явно тръгват от предпоставката, че заобикалящият ни свят е замръзнал или е спял в последните 45 години. България наистина трябва да влезе в света днес, а не през 1939 - 1945 година.
Почти на всички е ясно, че СДС в този вид е вече едно изпълнило предназначението си обществено-политическо движение. БСП, обременена от политическо минало, в днешното си състояние не допринася за създаване условия за съхраняване и развитие на националния потенциал. Нова България няма интерес от продължителното оставане на тези формации в сегашния им вид в политическия живот, защото това може да има опасни последици за страната. Никой не може да ни убеди, че у нас има 34 % крайно дясно мислещи, почти фашистващи българи. Нито пък някой може да докаже, че съществуват 33 % крайно леви, комунистващи българи. Но максимата "разделяй и владей" обслужва много добре интересите както на старите така и на новите бързо посинели висши номенклатурчици. Те манипулират активно страховата психоза у живеещия в условията на тежка икономическа криза българин, печелят ценно време за укрепване на личните си позиции, като им придават национални интереси.
От последните избори - парламентарни и президентски - България излезе разделена на два непримирими и агресивно настроени лагера. Това разделение е във вреда на всички българи. То обслужва онези външни сили, които са заинтересувани от една слаба България. А както вече ясно личи - и малък брой кариеристи. Те в условията на морален терор над умерения и трезво мислещ българин извличат максимална материална изгода за себе си.
За тези кариеристи партийната принадлежност никога не е била диктувана от трайни убеждения, от вижданията им за развитие на обществото. Позицията им винаги е била плод на лични интереси. Сегашното им разделение на два цвята е съвсем условно. Има много доказателства, че става дума за противоборство между две групи на една и съща мафия.
Близо две години "червената" група от тази мафия упорито пречеше на така необходимата за България структурна промяна в областта на политическото и административното управление на страната, в областта на индустриалния, земеделския и търговския живот. "Броени месеци бяха достатъчни, за да стане ясно, че и парламентарната група на СДС, и излъченото от нея правителство също не могат да се ориентират във вярната посока на реформата, защото не знаят какво трябва да правят. Тяхната предизборна програма е литературно произведение с презназначение да манипулира тези, които искат да излязат от клещите на 45-годишната диктатура. Това в никакъв случай не е документ, съобразен с политическите и с икономическите реалности у нас и в света.
Промяната не може да стане без кадри. Колкото по-широка е обществената поддръжка, толкова по-голяма е възможността за намиране на хората, на професионалистите, на които ще се опре реално тази промяна.
Управляващите, получили властта с подкрепата на около 28 % от избирателите (34 % от гласувалите), със своето поведение след октомври 1991 година постоянно отблъскват големи категории от българското общество.
Политическа сила, която поставя ударението върху чистката, преди да е използвала всички възможности на приобщаването, предопределя провала си.
Нашият народ е обект на постоянна манипулация и чрез проблемите на изповядващото исляма българско население. През един период от време по вина на висшето ръководство на БКП част от основните права на изповядващите исляма български граждани бяха погазвани, но отговорността за това не може да бъде прехвърлена на целия народ. Обикновените хора не разполагаха със себе си, те също бяха лишени от възможността да упражняват своите права. Отговорност трябва да носят само вземащите решения, а не тези, които бяха принудени да изпълняват волята им. Разделението на нацията и по този принцип ползва само неколцина лидери на ДПС. Те правят лична кариера на гърба на българските граждани мюсюлмани.
И след Първата, и след Втората световна война България се оказа сред победените. Трябва да признаем, че по зла участ и след края на студената война останахме отново в лагера на победените. Нямаме право да си затваряме очите пред този очевиден факт, защото проблемите, които стоят пред една победена държава, са изключително много и изключително сложни.
В подобна ситуация първосигналната реакция е кавгата: всеки иска да се нареди сред невинните и да блъсне другия към виновните. Такова поведение не лекува. Напротив, то създава благоприятна атмосфера най-спекулативните, кариеристични и безскрупулни елементи на обществото да излязат начело и да ловят риба в мътна вода.
Ако искаме да сме мъдър и далновиден народ, трябва да изживеем по-бързо шока от катастрофата, да спрем кавгите и да си кажем: "Колата се обърна, виновни сме, но нека първо да се опитаме заедно да я вдигнем."
Българската държава е стигнала до катастрофално опасна дезорганизация, фалшива и спекулативна политизация. На мнозина от сегашните политици в червено и синьо трябва ясно да кажем, че не тези 240 човека в парламента са държавата. Парламентът е само брънка от управлението. На България й трябва стабилна, силна и добре функционираща изпълнителна власт, истински независими, справедливи и некорумпирани правораздавателни органи.
Всеки разумен български гражданин ще разбере, че на този етап в обществото има две особено опасни тенденции: незаконната намеса на местните координационни съвети, които налагат решения в държавното и общинското управление; и политическата роля, която синдикатите играят днес в българската държава. Някои от синдикалните структури в предприятията на практика замениха бившите партийни организации. Необходими са бързи мерки, за да спре пагубният за страната процес на дезорганизация и да се премине към вътрешна консолидация.
В икономическата област държавата трябва бързо, ясно и точно да определи кръга на своите компетенции, защото всичко днес идва от тази обърканост и смесване на функциите, от липсата на компетентност и професионализъм.
Ние сме за утвърждаване на авторитета на армията, полицията, специалните служби, съда и прокуратурата, за създаване на реални условия за работа на тези национални институции.
През последните две и половина години злоупотребата с понятието "демокрация" навлезе в нов, изключително опасен етап. Обединение за България изтъква, че демокрацията е трудно изграждаща се и динамично съществуваща система на обществения живот.
Демокрацията е диалог, толерантност, форма на организация на обществото, която се стреми да не изключва никого от участие в държавния, политическия, стопанския и културния живот.
Демокрацията е система, която постоянно се противопоставя на партизанщината независимо под каква форма се манифестира тя.
Демокрацията налага кодекс на обществено поведение. Той е толкова по-строг и задължаващ, колкото по-високопоставена е личността в обществената йерархия. Демокрация и безотговорност са несъвместими понятие. Демокрация и нетолерантност взаимно се изключват.
Демокрацията е и равновесие. А в едно общество от 9 милиона съществуването на 500 хиляди безработни е вече нарушено равновесие. Това означава, че демокрацията е сериозно накърнена. В общество от 9 милиона, в което има 2 милиона и 400 хиляди пенсионери, обречени на полугладно съществуване, демокрацията е вън от състоянието си на равновесие. Демокрацията и мизерията са несъвместими. Само ако сложим ред в собствения си дом, ще можем да внушим респект у близки и далечни страни. Въвеждането на този ред зависи изключително от нас самите.
В подхода си във външната политика ние трябва да се освободим от инерцията и парвенюшките емоции. Очевидно е, че бившият режим беше във война със сегашните победители на Запад. Нормално беше тези, които бяхме против бившия режим, да виждаме в лицето на Запада наши съмишленици и съюзници. Днес обаче нещата са много усложнени. СССР вече не съществува. Извършва се глобално преразпределение на интереси и влияния в целия свят и особено в Източна Европа и Западна Азия.
Ние сме длъжни да огледаме от всички страни перспективите на България в тази нова световна обстановка. Трябва наистина да се опитаме да дефинираме къде минава разграничителната линия между приятелство и сервилност, защото известна е старата максима "ако сам не се уважаваш, не чакай другите да те уважават".
Едва след като преодолеем дезорганизацията в нашата държава и постигнем вътрешна консолидация, едва когато тръгнем по пътя на самостоятелна и независима външна политика, ще можем да седнем сериозно на масата на преговорите с потенциалните ни инвеститори. Но преди това трябва да демаскираме веднъж завинаги нелепите твърдения на политици и синдикалисти, че инвестициите ще дойдат, защото някой някого харесвал или някой някому бил приятел. Инвестициите не са помощи, а продажба на пари. Ще ни ги продадат само ако докажем, че можем да ги купим и изплатим с времето.
По въпроса за вината трябва да се прилага принципът, че реалната власт и политическите решения са били вземани от определен кръг хора. С изключение на управляващата върхушка останалите са били само изпълнители.
Най-важната задача на Обединение за България е обединяване на всички, които искат заедно да изведем България от кризата, водеща страната до катастрофа.
Поради това ние казваме:
"НЕ" на разграждането на държавата и предаването на националните интереси;
"НЕ" на националния нихилизъм;
"НЕ" на разпалването на омраза;
"НЕ" на демагогската политика, прокарвана от хора с нечиста съвест;
”НЕ" на зараждащия се нов тоталитаризъм.
Ние казваме:
"ДА" на суверенитета, териториалната цялост и националната сигурност на България;
"ДА" на обединената национална енергия;
"ДА” на демокрацията, чрез мъдрост, толерантност и достойнство;
"ДА" на икономическия и духовния просперитет.
ПАРТИЯ ОБЕДИНЕНИЕ ЗА БЪЛГАРИЯ
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Петър Бояджиев
Петър Берон
Благовест Сендов
Драгомир Драганов
Христо Генчев
Христо Смолянов
Йордан Величков
Здравко Пантелеев
Бранко Давидов
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 10 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ГРАДСКИЯ СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ - СОФИЯ, ВЪВ ВРЪЗКА С ПОЛИТИЧЕСКАТА СИТУАЦИЯ В СТРАНАТА.
Градският съвет на Съюза на демократичните сили - София (ГС на СДС), счита за свое задължение да изрази позицията си по хода на политическата и икономическа реформа и политическата ситуация в страната в навечерието на политическото съвещание на партиите и организациите в СДС.
Ние оценяваме, че парламентарната група на СДС и правителството на г-н Филип Димитров изпълняват програмата на СДС, с която бяха спечелени парламентарните и президентските избори. Вече се извършва реална и осезаема смяна на политическата и икономическата система, и то в условията на една политическа стабилност и граждански мир.
Доказателствата за успешното развитие на реформата и нейната необратимост са острите атаки срещу правителството от политически и синдикални лидери, обвързани с тоталитарния режим.
В този смисъл буди сериозно недоумение изразената позиция от Алтернативната социаллиберална партия (АСП), чиито лидери са в правителството, което атакуват. Ние считаме, че тяхно морално задължение е да напуснат правителството на СДС, чиято политика не одобряват.
Тази тяхна позиция поставя под съмнение и лоялността им към политическата коалиция на СДС и тяхното по-нататъшно участие в нея.
Ние, ГС на СДС, се обръщаме
- към всички, за които идеята на СДС е осъзната необходимост: да подкрепят провежданата от парламента и правителството реформа;
- към правителството на г-н Филип Димитров: да действа още по-решително за декомунизацията във всички сфери;
- към парламентарното мнозинство на СДС и Движението за права и свободи (ДПС): да продължат твърдо провежданата законодателна политика;
- към партиите и организациите в СДС: да приемат ново политическо споразумение, което да отчита реалностите на днешния ден;
- към Националния Координационен съвет на СДС: без отлагане да предложи за подписване рамковото политическо споразумение с ДПС, което ще гарантира необратимостта на реформата.
София, 7 септември 1992 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 10 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОТЕСТ НА ПРОТОСИНГЕЛА НА ЛОВЧАНСКА ЕПАРХИЯ ОТЕЦ ДИМИТЪР АМБАРЕВ ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА И ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ПО ПОВОД НА СЪЗДАВАНЕТО НА ЕПАРХИЙСКИ СЪВЕТИ.
ГОСПОДА,
Вмешателството във вътрешните работи на Българската православна църква (БПЦ) и организирането на паралелни административно-структурни единици под формата на Епархийски съвети на т.нар. "временно ръководство” на БПЦ, осъществявани от изпълнителната власт по кметствата с нарочни писма на директора на изповеданията, придаващи легитимен характер на разкола и разколниците, е грубо нарушение на конституцията, Устава на БПЦ, както и профаниране на Закона за вероизповеданията. Връщаме се отново в положението отпреди решението на Конституционния съд N 5/11 юни 1992 г. по конституционно дело N 11/1992 г./, с което е потъпкан и параграф 4 на същото решение при поменатия съд. Всички публични декларации на правителствената йерархия от най-ниско ниво до министър-председателя, деклариращи, че изпълнителната власт не ще се намесва в създадения с особеното съдействие на правителствената администрация разкол в църквата, не съдържат истината и са единствено пропаганден трик за приспиване на обществената бдителност. Илюстрация за това са документите, с които разполагат разколниците при бруталните атаки за превземане на храмове, семинарии, митрополии. Въз основа на тези документи те се приемат като легитимен орган на църковната управа по места и се игнорират действителните законни църковно-управленски органи.
В качеството си на Ловчански протосингел протестирам срещу насилието, упражнено върху Ловчанската митрополия, храмовете в града, както и упражнения натиск върху съвестта и волята на лица от църковната йерархия и миряните. Ще положа усилия светът да научи истината за терора и насилието, назован "демократичен процес".
С погнуса и отвращение към инспираторите и реализаторите на този процес мога да приложа към настоящото само един от правителствените документи, разполагам и със снимков и видеодокументален материал. Щампата е болшевишка.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
ПРИЛОЖЕНИЕ - МЕЖДУНАРОДНИ ДОКУМЕНТИ
София, 10 септември - Следва пълният текст на:
АМЕРИКАНСКА КОНВЕНЦИЯ (ЧАСТ ЧЕТВЪРТА) ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА.
Г Л А В А V
ЛИЧНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ
Член 32
Взаимовръзка между задължения и права
1. Всяко лице има задължения към своето семейство, към обществото и към цялото човечество.
2. Правата на всяко лице се ограничават от правата на останалите, от общата сигурност и от справедливите изисквания на общото благо в едно демократично общество.
Ч А С Т ІІ
СРЕДСТВА ЗА ЗАЩИТА
ГЛ А В А VI
КОМПЕТЕНТНИ ОРГАНИ
Член 33
Следните органи са компетентни по въпросите, отнасящи се до изпълнението на задълженията, поети от държавите - страни по настоящата Конвенция:
а) Междуамериканската комисия за правата на човека, наричана по-нататък "Комисията";
б) Междуамериканският съд по правата на човека, наричан по-нататък "Съдът".
Г Л А В А VII
МЕЖДУАМЕРИКАНСКА КОМИСИЯ ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА
Раздел 1.
Организация
Член 34
Междуамериканската комисия за правата на човека се състои от седем членове, които са лица с висок морал и с призната компетентност в областта на човешките права.
Член 35
Комисията представлява всички страни - членки на Организацията на американските Държави.
Член 36
1. Членовете на Комисията се избират в лично качество от Общото събрание на Организацията на американските държави от списък с кандидати, предложени от правителствата на държавите - членки.
2. Всяко правителство може да предложи до трима кандидати, които може да са граждани на предлагащата ги държава или на която и да е друга държава, членуваща в Организацията на американските държави. При посочване на трима кандидати поне един от тях трябва да е гражданин на държава, различна от предлагащата го.
Член 37
1. Членовете на Комисията се избират за срок от четири години и могат да се преизбират само веднъж, но мандатът на трима от членовете, избрани при първия избор, е двегодишен. Общото събрание определя по жребий имената на тези трима членове непосредствено след избора.
2. В Комисията не могат да членуват едновременно двама граждани на една и съща държава.
Член 38
Места в Комисията, освободени по други причини, освен нормалното изтичане на мандат, се попълват от Постоянния съвет на Организацията в съответствие с устава на Комисията.
Член 39
Комисията изготвя своя устав и го представя за одобрение от Общото събрание. Тя изработва и свой вътрешен правилник.
Член 40
Секретариатът на Комисията се осигурява от съответния специализиран отдел на генералния секретариат на Организацията. Отделът се осигурява с ресурсите, необходими за изпълнение на задачите, възложени му от Комисията.
Раздел 2.
Функции
Член 41
Основната функция на Комисията е да подпомага зачитането и закрилата на човешките права. В изпълнението на този мандат на нея се възлагат следните функции и пълномощия:
а) да допринася за разпространяването на знания и разбиране за правата на човека сред народите на Америка;
б) когато сметне за необходимо, да отправя препоръки към правителствата на държавите-членки, да предприемат по-нататъшни мерки за развитие на правата на човека със средствата на вътрешното им законодателство и конституционни разпоредби, както и подходящи мерки за насърчаване спазването на тези права;
в) да изготвя проучвания и доклади, каквито смята за необходими за изпълнението на собствените си задължения;
г) да изисква от правителствата на държавите-членки да й предоставят информация относно приеманите от тях мерки в областта на правата на човека;
д) да отговаря чрез генералния секретар на Организацията на американските държави на запитванията на държавите-членки по въпроси, отнасящи се до правата на човека, и в рамките на възможностите си да предоставя на тези държави исканите от тях консултативни услуги;
е) да предприеме действия във връзка с молбите и другите съобщения на базата на дадените й пълномощия по силата на чл.чл. 44-51 от настоящата Конвенция;
ж) да представя ежегоден доклад пред Общото събрание на Организацията на американските държави.
Член 42
Държавите - страни по Конвенцията, се задължават да предоставят на Комисията екземпляр от всеки доклад и проучване, които представят ежегодно на изпълнителните комитети на Междуамериканския икономически и социален съвет и Междуамериканския съвет за образование, наука и култура в съответните области, така че Комисията да е в състояние да следи за поощряването на правата, залегнали в икономическите, социални, образователни, научни и културни стандарти, изложени в Хартата на Организацията на американските държави и допълнени с Протокола от Буенос Айрес.
Член 43
Държавите - страни по Конвенцията, се задължават да предоставят на Комисията всяка поискана от нея информация, отнасяща се до начина, по който вътрешното им законодателство гарантира ефективното приложение на разпоредбите на настоящата Конвенция.
Раздел 3.
Компетенции
Член 44
Всяко лице или група лица, както и всяка неправителствена организация, призната от закона в една или повече от държавите - членки на Организацията, имат правото да подават до Комисията обвинения или оплаквания за нарушаване на настоящата конвенция от държава - страна по нея.
Член 45
1. При депозиране на ратификационния документ или документа за присъединяване към тази Конвенция, както и по всяко друго време, всяка държава - страна по Конвенцията, може да декларира, че признава пълномощията на Комисията да получава и разглежда съобщения, в които държава - страна по Конвенцията, обвинява друга държава - страна по Конвенцията, в нарушение на човешко право, залегнало в настоящата Конвенция.
2. Съобщения по силата на настоящия член ще се приемат и разглеждат единствено ако са представени от държава - страна по Конвенцията, декларирала, че признава горното пълномощие на Комисията. Комисията няма да приеме съобщения срещу държава - страна по Конвенцията, която не е направила такава декларация.
3. Декларацията, признаваща това пълномощие, може да е безсрочна, за определен срок или за конкретен случай.
4. Декларациите се депозират в генералния секретариат на Организацията на американските държави, който връчва екземпляри от същите на държавите-членки.
Член 46
1. Комисията приема жалба или съобщение, подадени в съответствие с чл. 44 или чл. 45, при наличието на следните условия:
а) вътрешноправните средства за защита да са изчерпани в съответствие с общоприетите принципи на международното право;
б) жалбата или съобщението да е подадено в шестмесечен срок от датата, на която страната, обвиняваща, че са нарушени правата й, е била уведомена за окончателното решение;
в) предметът на жалбата или съобщението да не е внесен за разрешаване чрез друга международна процедура;
г) в случаите, предвидени в чл. 44, жалбата да съдържа името, гражданството, професията, домашния адрес и подписа на лицето или лицата, или на упълномощения от закона представител на подаващата жалба организация.
2. Изискванията на т. 1.а и т. 1.в на настоящия член няма да се прилагат, когато:
а) вътрешното законодателство на съответната държава не предвижда надлежни правни процедури за защита на правото или правата, за които се твърди, че са нарушени;
б) на страната, която обвинява, че са нарушени правата й, е бил отказан достъп до вътрешноправните средства за защита или й е попречено да ги изчерпи;
в) съществува неоправдано забавяне при издаването на окончателно решение по силата на гореупоменатите средства за защита.
Член 47
Комисията ще счита за недопустими всяка жалба или съобщение, подадени по силата на чл. 44 или чл. 45, ако:
а) не е спазено някое от изискванията, упоменати в чл. 46;
б) жалбата или съобщението не съдържат факти, които сочат, че са нарушени права, гарантирани от настоящата Конвенция;
в) изявленията на жалбодателя или на държавата показват, че жалбата или съобщението са очевидно безпочвени или са в нарушение на установената процедура;
г) жалбата или съобщението вече са разгледани по същество от Комисията или от друга международна организация.
/Пресслужба "Куриер"/
10:10:37
10.09.1992 г.
Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
Любомир Йорданов
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА
Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!