Участие в трудовия процес

Важно внимание в изследователската програма на ЕСИ "Градът и селото-86" се обръща на трудово-производствената страна от живота на изследваната съвкупност. Това е логично и естествено - трудовата дейност е ключовият сектор в спектъра на човешките жизнени дейности, от нея зависи материалното и духовното богатство на обществото, материалните и духовни условия за изграждането и развитието на човека, както и възможностите на пълноценна и обществено-значима реализация на същностните сили на основния градивен материал на всяко общество - хората.

Възможностите за участие в трудовия процес, както и самата реализация на това участие имат демографска и социално-кономическа определеност. От една страна, количеството на трудовите ресурси е в пряка зависимост от естествения прираст на населението и нормалната смяна на поколенията. От друга страна, заетостта на населението има качествена обусловеност, произтичаща от интензивния характер на развитие на всички сфери на обществения живот и преди всичко на материалното производство върху основата на научно-техническия прогрес. Обективно наложилите се изисквания за по-високо образование и непрекъсната преквалификация променят възрастовата, отрасловата и териториалната структура на заетите.

От пропорционалното функциониране на отделните обществени сфери в голяма степен зависят възможностите за участие в трудовия процес на максимална част от трудоспособния потенциал на страната, както и на значителна част от влезлите в надтрудоспособна възраст. Както ще стане видно, резерви в това отношение има.

Картината на заетостта на населението у нас според данните от ЕСИ "ГС-86" е следната: от 10 381 изследвани лица над 16 навършени години 6555 са заети^[10] с трудова дейност. Това прави 63,14 на сто, от които 62,40 на сто са постоянно заети, а 0,74 - сезонно. Това е сравнително висока заетост, при която на двама заети се пада един незает. Но това не е оптимална заетост, за което красноречиво говорят данните за цялостната структура на незаетите.

Незаети лица, а именно:
работещ пенсионер
постоянно	3,30
временно	2,00
неработещ пенсионер	23,23
учещ редовно, дневно	4,70
домакиня	1,44
нетрудоспособно	0,51
трудоспособно, но ангажирано с важни семейни или др. задължения	0,53
трудоспособно, но ненамерило работа по специалността или предпочитанията си	0,59
трудоспособно, но нежелаещо да работи	0,35
друг вид незаетост	0,21

 

С лицата, продължаващи да работят в надтрудоспособна възраст (пенсионерите) заетостта се увеличава с 5,3 на сто. За периода 1975-1985 г. прирастът на заетите лица (икономически активните) - 354 хил.д. почти се е удвоил в сравнение с прираста за периода 1965 - 1975 г. (180 хил.д.). Това се дължи преди всичко на повишената трудова активност на лицата в трудоспособна възраст. Коефициентът на активност в трудоспособна възраст от 83,8 на сто през 1975 г. нараства през 1985 г. на 88,3 на сто, а за населението в надтрудоспособна възраст коефициентите са съответно 12,3 на сто и 19,3 на сто. При сравняване на данните от двете емпирични изследвания на града и селото (1968 и 1986 г.) могат да се направят следните заключения:

Първо. Коефициентът на заетост от 62,65 на сто е нараснал на 68,44 на сто(за сравнимост е прибавен процентът на работещите пенсионери, който е 5,30). Видимата разлика от шест пункта отбелязва положителна тенденция към по-пълно използуване на трудовите ресурси на страната, както в трудоспособна, така и в надтрудоспособна възраст.

Второ. През 1968 г. делът на неработещите пенсионери е 22,47 на сто срещу 23,23 през 1986 г. Това, макар и незначително нарастване, се дължи на промените във възрастовата структура на населението - налице е тенденция към нарастване на групата на населението в надтрудоспособна възраст, един от белезите на застаряване на нацията. Тази тенденция не може да се компенсира от увеличаващата се трудова активност на пенсионерите, която от 12,3 на сто за периода 1965-1975 г. е нараснала на 19,3 на сто за периода 1975-1985 г.

Трето. Положителна е тенденцията на значително намаление на лицата е трудоспособна възраст, които по една или друга причина не работят. Докато към 1968 г. лицата, които не работят представляват 14,67 на сто от всички изследвани лица, то към 1986 г. този дял намалява на 8,33 на сто. Поради липса на пълна съпоставимост на данните от двете изследвания за конкретния вид незаетост не би могло да се твърди категорично и еднозначно за сметка на кой вид незаетост се дължи очевидното намаление общо на незаетите в трудоспособна възраст. Това обаче не изключва възможността за някои логични размишления. Може да се твърди например, че посоченото намаление не се дължи в съществена степен на групата "нетрудоспособни" - лицата, които имат пълна или ограничена нетрудоспособност, предизвикана от състоянието на здравето, поради което тази категория лица е един сравнително ограничен източник на работна сила. Нейният дял спрямо всички изследвани лица през 1986 г. е 0,51 на сто, а спрямо незаетите в трудоспособна възраст - 6,1 на сто.

Групата на учещите редовно също е сравнително ограничен източник на работна сила. Според "Градът и селото-86" относителният дял на тази категория незаети е 4,7 на сто. Въпреки преобладаващият им относителен дял спрямо всички незаети в трудоспособна възраст (56,4 на сто) и от тази група не могат да се очакват значителни резерви поради наложилата се вече тенденция към започване на работа в по-късна възраст вследствие продължаването на образованието и придобиването на специална подготовка, тенденция, обективно обуславяща се от интензивното развитие на науката и техниката. Така според "Градът и селото-86" учещите редовно (дневно) се разполагат почти изцяло във възрастовия интервал 16-28 години - 99,4 на сто (за възрастта 16-23 години този дял е 90,8 на сто). От заетите лица във възрастовия интервал 17-28 години близо две трети са със сравнително висока степен на образование - 63,3 на сто като съответно 47,8 на сто са със средно образование, а 15,5 на сто са с полувисше и висше образование. Тези данни показват, че за преобладаващата част от младите хора трудовият път започва със средна и по-висока степен на образование.

Останалите категории незаети в трудоспособна възраст съдържат определен резерв, който е и трябва да продължи да бъде източник на нови попълнения в армията на труда. Въпросът опира преди всичко до изграждането на надеждни социални механизми за включване на все по-голям брой лица от тези групи в различните сфери на трудовата дейност. Така например категорията на домакините и трудоспособните, ангажирани с важни семейни задължения (отглеждане на деца, грижи за болен и др.под.), които са 23,7 на сто от всички незаети в трудоспособна възраст може да бъде намалена чрез усъвършенствуване на системата за отглеждане на децата в детски заведения и системата за социални грижи и социално осигуряване. Още повече, че се отнася за лица, които са в активна трудова възраст - 62,4 на сто от тези неработещи са на възраст до 39 години.

Особен интерес представляват лицата, които не работят поради ненамиране на работа по специалността. Техният дял е 7,1 от всички незаети в трудоспособна възраст, което отговаря на един от абсолютен брой около 40 000 души. Тази група има високи качествени характеристики. Това са преди всичко млади хора - 70,49 на сто от тях са на възраст до 28 г., а общо 90,2 на сто са до 39 г., които имат средна и висока степен на образование - 70,5 на сто от тях са със средно и по-високо образование. Явно е, че става дума за резерв от квалифицирани лица в активна трудова възраст, чието неизползуване е неоправдано от икономическа и социална гледна точка и насочва вниманието най-малко към провеждане на гъвкава политика за осигуряване на оптимално съответствие между потребностите на народното стопанство и квалификационната структура на кадрите.

При разглеждане на съвкупността заети (без работещите пенсионери) по основни социално-демографски признаци се очертава следната картина. От изследваните мъже 68,5 на сто са заети, а при жените този дял е съответно 58,6 на сто. Коефициентът на трудовата активност при мъжете е по-висок от този при жените, но в сравнителен план темпът на нарастване на трудовата активност при жените е по-висок и сега икономическата активност на жените е по-висока.

Коефициентът на трудова активност на населението в градовете е 68,1 на сто, а в селата е 52,9 на сто (до 1965 г. коефициентът на активност на селското население е по-висок). Разликата от близо 16 пункта се дължи предимно на промените във възрастовата структура на населението в градовете и селата - в селата относителният дял на населението в надтрудоспособна възраст е по-голям и непрекъснато се увеличава.

ствени характеристики на човешкия потенциал на страната ни. Безспорен е фактът,че годините на социалистическото строителство са съпроводени с непрекъснато повишаване на степента на образование на населението. Средно за страната към 1986 г. със завършено начално образование са 17,3 на сто от населението на възраст над 16 години, с основно - 29,9 на сто, със средно - 31,0 на сто, с полувисше и висше - 9,9 на сто. Все още има неграмотни - 2,7 на сто и малко грамотни (ограмотени) - 4,5 на сто, които са изключително от по-възрастните групи. Тази образователна структура показва, че страна, на която 1/4 от населението над 16 г. има образователна степен не по-висока от начално образование има над какво да се замисли и към какво да насочи усилията си, ако иска успешно да развива своето народно стопанство на основата на научно-техническия прогрес.

Образователната структура назаетите в сравнение с тази на цялото изследвано население очертава образователното преимущество на заетите лица. Но все пак 43 на сто от заетото население няма по-високо от основно образование.

Степен на образование	Заети	Общо
Неграмотни и ограмотени	2,3	4,5
С начално образование	8,7	17,3
С основно образование	32.3	29,9
Със средно образование	42,6	31,0
С полувисше и висше	13.4	9,9
Сега учи	0,7	4,7

Сфери на заетост и занятие на заетите

В теоретичния модел на ЕСИ "ГС-86" е заложено разбирането за социологическата система на обществото, създадено и утвърдено от българската школа в марксистко-ленинската социология. Слоред него структурата на обществото като социологическа система обхваща закономерните взаимодействия между основните сфери на дейност в обществото и техните поделементи - главните обществени явления. Това са материалното производство (промишленост, строителство, селско и горско стопанство, търговия); възпроизводството на човешките индивиди като обществени същества (битови и комунални услуги, здравеопазване, физкултура и спорт, образование); духовното производство (наука, изкуство, религия); социалното управление (съгласуване дейността на хората и поддържане на обществения ред); комуникациите (печат, радио, телевизия, съобщения, информация, транспорт).

Посочените структурни равнища очертават социологическия разрез на основната структура на обществото, определена от основните видове човешки и обществени потребности и съответните дейности за тяхното задоволяване. Този разрез е различен от икономическия разрез на народното стопанство по отрасли, където критерият за разграничаване на материалната сфера от непроизводствената сфера е създаването на стойност и национален доход.

В методическо отношение разпределението на заетото население по сфери на обществения живот според ЕСИ "ГС-86" е извършено въз основа на разграничителния критерий за предназначението и характера на институцията, в която лицето е заето, т.е. за коя сфера на обществото и за коя нейна главна област са специфични продуктите или резултатите от основната дейност на тази институция, независимо от това каква функция изпълнява лицето - производствена, административна, обслужваща или друга.

Друга структура на заетото население се получава, когато се разпределя според основното занятие. При тази структура се взема предвид само основното занятие на лицето, а не основната дейност и предназначение на институцията, в която то работи. Разграничителен критерий тук е за коя основна сфера на обществото и за коя нейна главна област са специфични продуктите или резултатите от основното занятие на лицето, независимо от това, къде точно то е заето (в основната или в извъносновната дейност на институцията).

Например сферата на заетост на шофьор в Металургичния комбинат в Кремиковци е материалното производство - главна област (отрасъл) промишленост, а според спецификата на своето основно занятие - превозване на хора и товари, той се отнася към сферата на комуникациите, главна област - транспорт. Едно такова разграничение на заетите според сфера на заетост и специфика на основното занятие има важно теоретико-методологично и практическо значение. От социологическа гледна точка, от една страна, това дава възможност за анализ на структурата на обществения труд, на пропорциите и степента на развитост на отделните негови форми, от друга страна, улавя се връзката, преливането на отделните видове труд и дейности, тяхната взаимна обусловеност и зависимост, което е в основата на социологическите взаимодействия в обществото.

Данните от ЕСИ "ГС-86" сочат следното разпределение на заетостта по сфери на дейност и основно занятие.

Разпределение на заетите лица по сфери на обществена дейност и според занятието

(в проценти)

 

Както се вижда 2/3 от заетите се трудят в сферата на материалното производство (1/3 от тях са заети в нейния най-важен отрасъл - промишлеността), общо 16 на сто се трудят в сферата на възпроизводството по индивидите, 8,3 на сто са заети в сферата на комуникациите, 6,5 на сто - в социалното управление, 2,6 на сто в духовното производство, 0,5 на сто от работещите не са заети в обществения възпроизводствен процес. По данни от последното преброяване съотношението между материалното производство (статистическата отчетност включва към него и транспорта) и останалите дейности извън него е 78 към 22, докато същото съотношение през 1962 г. е било 88 към 12. Намаляването на относителния дял на заетите в материалното производство за сметка на увеличаването му в другите сфери е съответствуваща характеристика на разпределението на обществения труд в развитите в икономическо отношение страни. Научно-техническият прогрес интензифицира непосредствения процес на производство на материални блага, освобождава работна ръка, която се пренасочва към другите сектори на обществения труд. От друга страна увеличаващата се заетост в другите сфери на дейност извън материално-производствената е необходимо условие и гаранция за интензивно и високопродуктивно материално производство. Задълбочаващото се разделение на труда и взаимната обвързаност на дейностите и сферите на обществения живот са двете страни на обективната социологическа закономерност за пропорционалност в развитието на социологическата система на обществото.

Пропорционалността означава такова развитие на отделните обществени сфери и отрасли на производството, при което те могат най-ефективно да осъществяват своите производствени цикли, да произвеждат определен род блага и услуги и по този начин да оправдават своето съществуване на интегрална част на обществената система. В съвременните условия материалното производство се обуславя в решаваща степен в своето развитие от собственото развитие на такива извънпроизводствени дейности като наука, образование, управление, комуникации. Именно затова постепенно увеличаващата се заетост в дейностите извън материалното производство е белег на прогресивно развиващи се производителни сили. В това отношение разглеждането на данните за заетостта според спецификата на основното занятие биха ни ориентирали във взаимодействията и взаимната обусловеност на отделните видове дейности и труд. Общо взето разпределението на заетите лица според занятието им по относителни дялове е пропорционално по отношение на относителните дялове на заетите лица по сфери на дейност - 58 на сто от заетите извършват труд, специфичен за сферата на материалното производство - непосредствен материално-производителен труд, 17 на сто - труд, специфичен за сферата по възпроизводството на човека - образователна дейност, лечебна и профилактична, битово комунално обслужване. 11,8 на сто извършват типично управленска дейност на различните равнища на държавно, обществено, партийно и стопанско ръководство; 11,3 на сто - извършват труд със специфичен информационно-комуникативен характер и близо 2 на сто - научен и художествено-творчески труд.

Половата структура на заетите според сферата на дейност и занятието в общи линии следва общото разпределение. Очертават се обаче "мъжко и женско" разпределение на труда: например в строителството и транспорта значително преобладава мъжката заетост и то по отношение на специфичния за тези отрасли вид труд, докато в комунално-битовото обслужване и здравеопазването преобладават жените. В сферата на социалното управление и по-специално в областта на съгласуване дейността на хората по отношение на институционалната принадлежност няма съществено различие по пол, но по отношение на занятието относителният дял на жените е значително по-висок от този на мъжете - 13 на сто срещу 5,4 на сто.

Това се дължи на "чиновническата армия" на жените-служителки, упражняващи стереотипно-умствен труд.

Емпиричната обосновка на социологическата закономерност за пропорционалност и взаимообвързаност на елементите на социологическата система на обществото става очевидна при разглеждане на данните относно "наслагването" на двете основни обективни характеристики на заетостта - според нейната институционалност (сферата на обществения живот) и според основното занятие на лицето.

 

(в проценти)

Нито една сфера на обществения живот не е затворена в себе си: освен специфичния за нея род дейност в една или друга степен тя приобщава към себе си и включва в своя собствен вътрешен производствен цикъл и всички останали родове и видове дейности. За отделните сфери е характерна следната картина на разделение и интеграция на основните дейности.

Сферата на материалното производство има висока степен на обособеност и разделение на дейностите. Делът на иманентно присъщия й род дейност, този, който я обособява като такава, е значително преобладаващ - 82 на сто. Това е естествено предвид особения характер на материално-производствения труд - труд по преобразуване на природната даденост и създаване на базисното богатство на всяко общество - неговия материален фундамент. Непосредствената материално-производствена дейност се обслужва и подпомага от регулаторно-организационни дейности (социално управление) - близо 8 на сто; от дейности с комуникативен характер - 6 на сто, като преобладаващиятвид от тях е транспортната дейност,- 5,4 на сто; в различна степен се включват и дейности, отнасящи се най-общо до възпроизводството и обслужването на хората - 4,3 на сто, като преобладаващо е комунално-битовото обслужване. В практически план може да се очаква (това е обективна потребност) още по-чувствително присъствие на това обслужване, както и на другите дейности, имащи непосредствено отношение към социално-битовото и културно състояние на работещите в материалното производство. Това е предвид по-нататъшното утвърждаване и развитие на производственото предприятие като социална клетка на обществото, която, съдържа условия за цялостно развитие на човека. Поради малкият абсолютен брой на попадналите в извадката лица със специфика на основното си занятие от сферата на духовното производство (преди всичко наука и изкуство) не могат да се правят сериозни изводи. Все пак ниският относителен дял на присъствие на дейностите с духовно-творчески характер - 0,4 на сто в материално-производствената сфера е тревожен сигнал, преди всичко защото материалното производство е немислимо в съвременните условия без науката и научно-техническите постижения. Непосредствено срастване на науката с производството най-ефективно се осъществява в самия производствен процес - в производственото предприятие, в което научно-развойните и внедрителски звена трябва да бъдат негова иманентна структурна част. В бъдеще трябва да се увеличава присъствието на научно-творческите дейности в непосредствения процес на материалното производство.

Сферата на възпроизводството на хората като обществени същества в най-висока степен осъществява своето "производство" за сметка на специфично присъщите й дейности - 83,1 на сто от заетите в нея лица изпълняват функции по битово-комуналното и здравно обслужване, в областта на образованието, възпитанието и физическата култура на хората. Останалите сфери са представени чрез следните относителни дялове: материално производство - 7,4 на сто; социално управление - 5,9 на сто; комуникации - 3,3 на сто; духовно производство - 0,3 на сто.

Сферата на духовното производство в най-ниска степен осъществява собственото си възпроизводство за сметка на специфично присъщите й дейности - 51,5 на сто от заетите в нея лица се занимават със специфично духовни дейности. Значителен е делът на присъствие на материално-производствени дейности - 20,7 на сто, на управленски труд - 16,6 на сто, на труд по битово-комунално и социално обслужване на хората - 5,9 на сто, на труд, специфичен за сферата на комуникациите - 5,3 на сто. Очевидно разглежданата сфера, поради специфичния характер на познавателното и художественото отражение на действителността в значителна степен се нуждае от присъствието и участието на останалите сфери на живот, т.е. тук социологическото взаимодействие е със значителна интензивност.

В останалите две сфери "дяловото" присъствие на различни родове труд е почти еднакво. За сферата на социалното управление делът на собствения род дейност е 72 на сто, за сферата на комуникациите този дял е 74 на сто. Останалите родове дейности се разпределят съответно така: материално-производствен труд - 7,7 на сто и 6 на сто; труд по възпроизводството на хората като обществени същества - съответно 6,9 на сто и 3,3 на сто. 8,1 на сто е делът на комуникативните дейности, присъствуващи в социалното управление, а 7,3 на сто е делът на управленския труд в сферата на комуникациите. Значителен е делът на духовно-творческия труд в сферата на социалното управление - 16,6 на сто срещу 5,3 на сто в сферата на комуникациите. Това е обяснимо, като се има пред вид, че в областта на съгласуване дейността на хората, където почти изцяло е съсредоточен управленският труд (16,0 на сто), науката е водещ фактор в управлението на обществените процеси.

Основни характеристики на трудовата дейност

Разглеждането на заетостта по сфери на дейност и според нейната дейностна специфика разкрива важни структурни зависимости и взаимодействия в процеса на осъществяване на обществения възпроизводствен цикъл. Много важно е по-нататък анализът на заетостта на населението според ЕСИ "ГС-86" да разкрие някои основни обективни и субективни характеристики на условията, при които се осъществява този възпроизводствен процес.

Към обективните характеристики на трудовия процес се отнасят: оръдията на труда, видът на местоработата, видът и функциите на труда; условията на труд - сменен режим, производствен бит, вредности.

Според вида на местоработата заетите лица се разпределят по следния начин: 81,4 на сто работят в държавни предприятия, 18,0 на сто - в кооперативни, 0,6 на сто са със свободна професия или извършват частна дейност.

Отрасловото разпределение на заетите в кооперативния сектор е почти изключително в рамките на сферата на материалното производство. Тук се съсредоточават 95,8 на сто от тях, като най-значителен е техният дял в селското стопанство (71,8 на сто). В бъдеще трябва да се очаква значително разгръщане на кооперативният сектор и на заетите в него както по отношение на отрасловото разпределение - и в други области на обществения труд извън сферата на материалното производство, така и в териториален аспект -значително увеличение на градската заетост в кооперативни предприятия.

От всички заети 81,6 на сто извършват непосредствено изпълнителски труд, 14,0 на сто - имат изпълнителски функции, съчетани с организаторски (ръководни) функции и 4,4 на сто имат изключително ръководни функции. На това низходящо движение логично съответствува възходящо движение по отношение на степента на подготовка. Така от непосредствените изпълнители близо 29 на сто са с начална степен на подготовка, а останалите - със средна и висока, от извършващите смесени функции - 6,9 на сто са с начална и 93,1 на сто - със средна и висока, а от извършващите ръководен труд - съотношението е 2,1 към 97,9, като делът на имащите висока степен на подготовка е 2 пъти по-голям от имащите средна степен на подготовка.

Оръдията на труда са важна характеристика на всяка трудова дейност и показател за нейното научно-техническо равнище. Според методиката на изследването е събрана информация за оръдията на труда, които ползуват само извършващите материално-производствен и обслужващ труд с непосредствено изпълнителски и смесени функции. От всички заети с трудова дейност такъв труд извършват 75,47 на сто: от тях 10,41, на сто не ползуват оръдия на труда.

От ползуващите оръдия на труда преобладават тези с ръчни (обикновени и механизирани) инструменти - 32,66 на сто. С обикновени машини работят 8,28 на сто, с полуавтоматични и автоматични машини - 6,13 на сто; с моторни превозни средства - 8,09 на сто. Делът на работещите с всякакъв вид апаратура (контролна апаратура за извършване на автоматизирани производствени процеси, апаратура за производствени, научни, медицински и др. изследвания) е малък - 3,8 на сто. Посочените данни стават по-красноречиви, когато се отнесат конкретно към сферите на обществения живот.

 

(в проценти)

В сферата на материалното производство, където преобладава изпълнителският непосредствено производствен труд - 85,1 на сто, най-значително е присъствието на ръчния труд - 56,1 на сто, като 16,1 на сто от този дял заема ръчният труд, при който не се ползуват оръдия на труда, а преобладаващата част се пада на ръчния труд с обикновени и механизирани инструменти - 40 на сто. Машинният труд е специфичен за 18,7 на сто от лицата, заети в материалното производство. Така очерталата се картина на техническа въоръженост на материално-производствения труд не е оптимистична. Материалното производство е най-важният консуматор на научно-техническия прогрес и използването на съвременна техника и оръдия на труда е основен фактор за висока производителност на труда. Затова е необходимо изпреварващо развитие на машинния труд при значително увеличаване на въоръжеността на труда с полу- и изцяло автоматични машини.

Трябва да се отбележи, че основната маса заети - 59,6 на сто, които извършват ръчен труд със или без оръдия на труда, имат сравинително ниска степен на образование - до основно включително, а делът на среднистите е 36,7 на сто. При машинния труд положението не се променя съществено - тук делът на упражняващите машинен труд с образование до основно включително е 51,6 на сто, а този на среднистите - 46,1 на сто. При ползващите различни видове апаратура ситуацията коренно се изменя - близо 85 на сто от тази съвкупност има сравнително висока степен на образование - средно и висше, а само 14,1 на сто са с образование до основно. Съвсем очевидно е, че процесът на насищане на труда с машини и високопроизводителна техника трябва да върви ръка за ръка с процеса на подобряване образователната структура на заетото население.

В социално-групов разрез отделните видове оръдия на труда се разпределят по следния начин: работниците^[11], които в преобладаваща степен извършват изпълнителски непосредствено производителен труд (само 8,3 на сто от всички заети, които не извършват такъв труд са работници) са основната маса заети, които работят ръчно (със или без оръдия на труда) - 90,5 на сто. Съответно работници са 95,5 на сто от заетите, които работят с машини (обикновени, механизирани, моторни превозни средства).

Близо 50 на сто от заетите, работещи с апаратура са също работници. Категорията на служещите, които извършват непосредствен производителен труд също е хомогенна по отношение на оръдията на труда - 91,7 на сто от заетите, които не извършват такъв труд са служещи. От заетите с ръчен труд 9,5 на сто са служещи, а от заетите, работещи с машини - 4,5 на сто са служещи. Следователно използването на оръдия на труда е важен отличителен признак за социално-групова принадлежност.

Тъй като за останалите сфери не е характерен изпълнителския материално-производствен труд, подробно няма да бъдат разгледани оръдията на труд. Ще отбележим само, че в тях са застъпени всички групи оръдия на труда, без да има определен значително преобладаващ вид.

Условията на труд са важна обобщена обективна характеристика на трудовата дейност. В нашето изследване, от една страна, бяха заложени показатели за набиране на информация, отнасяща се до конкретни признаци и характеристики на условията на труда - работа при различни видове вредности, наличие на елементи на производствен бит по месторабота, отдалеченост на местоработата от мястото на живеене на изследваните, лица и време за пътуване, работа на смени и др. От друга страна, бяха изградени съставни индикатори на базата на посочените конкретни показатели, чрез които се получи по-обобщена представа за една или друга страна на условията на труда като изграденост на производствения бит, основни, важни и допълващи елементи на производствения бит; брой и вид вредности и др. Тук ще се ограничим с анализ само на някои от посочените страни на условията на труда, като обобщена цялостна представа за трудовите условия ще получим при анализиране на данните въз основа на съставния индикатор "условия на труд".^[12]

Производственият бит е важна характеристика не само на конкретните условия на труда в дадено предприятие, но и на цялостната производствена и социална среда, в която трудовият човек се намира в процеса на осъществяване на своята трудова дейност. От степента на изграденост на производствения бит, от многообразието на неговите елементи по месторабота в значителна степен зависи удовлетворяването на ежедневните жизнени потребности на хората, поддържането на добра работоспособност, укрепването на здравето и физическия тонус, както и възможностите за отдих и решаването на важни семейни проблеми, свързани с отглеждането на децата, жилищните условия, с почивката. Наличието на изградена битова среда в рамките на работното място с все по-голяма значимост се нарежда сред признаците за привлекателност на труда. Степента на изграденост на производствения бит е косвен фактор за нарастване на производителността на живия труд, на повишаване на трудовата активност и пълноценната реализация на заетото население.

Като основни елементи на производствения бит разглеждаме стола за хранене и банята към местоработата(или към учебното заведение) на изследваните лица. Тяхното наличие е очевидна необходимост.

 

Какво е положението у нас?

В 13,3 на сто от държавните предприятия липсват и двата основни елемента на производствения бит, докато при кооперативните предприятия това се отнася за 45,1 на сто от случаите. Положението се очертава още по-неблагоприятно за кооперативните предприятия при сравняване на данните за наличие и на двата основни елемента. Така само в 18,6 на сто от кооперативните предприятия има и стол, и баня, срещу 54,6 на сто в държавните предприятия. В останалите случаи има само един от двата елемента.

По отношение на важните^[13] и допълващите^[14] елементи на произвоствения бит картина е с аналогични тъмни нюанси. Посочените елементи са развити почти изключително в държавните предприятия. Така например в тях са съсредоточени 80 на сто от случаите на развитост на 1-3 важни елементи; 93,3 на сто - на 4-5 важни елементи и 96,1 на сто - съответно на 6 -7 такива елементи.

Няма съществена разлика и по отношение на допълващите елементи.

Изградеността на производствения бит^[15] е съставна характеристика на състоянието на производствено-битовата среда. Тя отразява общо наличието и развитостта на основните, важните и допълващите елементи на бита. Според данните от изследването 13,2 на сто от заетите лица са отговорили, че липсва изграденост на производствения бит по месторабота; 10,7 на сто - че тя е незадоволителна; 19,2 на сто задоволителна; 24,3 на сто - добра;

23,2 на сто - много добра и само 8,8 на сто - че е отлична. Съвсем очевидна е необходимостта от изграждане на съвременна производствено-битова среда за заетото население. В това отношение трябва да се използуват изцяло възможностите, които несъмнено ще се разкрият с утвърждаването на икономическата и стопанска самостоятелност на предприятията и тяхното самоуправление от страна на трудовите колективи.

Във връзка с отраслово-институционалната принадлежност на местоработата на изследваните лица ще ограничим анализа в рамките на материалното производство, където е съсредоточено 2/3 от заетото население и по отношение на което данните за елементите на производствения бит и степента на неговата изграденост не се различават съществено от общото разпределение за цялото заето население.^[16]

Промишлеността е отрасълът, където е налице по-висока степен на изграденост на производствения бит. Тук са 56,9 на сто от работните места на материалното производство, които имат добра изграденост на производствения бит; 80,8 на сто - с много добра изграденост и 91,7 на сто с отлична изграденост. Прави впечатление незавидното положение на селското стопанство по отношение степента на изграденост на производствено-битовата среда. Тук се намират повече от половината работни места (месторабота) от сферата на материалното производство, в които липсва изграденост на бита, както и 51,1 на сто, в които степента на същата изграденост е незадоволителна и в 1/3 - задоволителна. Това състояние е най-характерно за кооперативните предприятия, които преобладават в селското стопанство.

Работа при вредности. В методиката на изследването този признак се измерва с два съставни индикатора - "брой вредности" и "вид вредности"^[17] . От заетите лица 62,1 на сто работят при вредности, като мъжете по-често работят при такива условия в сравнение с жените (72,2 на сто срещу 52,2 на сто). От работещите при вредности, 28,9 на сто работят при една и две вредности, докато делът на работещите при повече от три вредности е по-голям - 33,1 на сто. По отношение на вида вредности, ситуацията не е по-благоприятна. От заетите 35,5 на сто работят при два или три вида вредности, като за мъжете това се отнася в по-голяма степен - за 46,2 на сто от случаите.

Работата при вредни условия преобладава в сферата на материалното производство, където са съсредоточени близо 2/3 от химическите вредности, 72,5 на сто от биологическите, 70 на сто от механичните, както и над 80 на сто от случаите на работа при два и три вида вредности.

Очевидно свеждането на вредностите до възможния минимум и премахването им изобщо е една остра и нетърпяща отлагане задача.

Работата на смени е характерна за близо 1/4 от заетото население (23,3 на сто, като от работещите мъже 20 на сто работят на смени, а за жените този дял е по-висок - 26,3 на сто)

Ускоряването на научно-техническия прогрес обективно налага изискването за по-ефективно използване на производствените мощности. Един от пътищата за това е увеличаването на сменността. Ето защо в бъдеще се очаква увеличаване на дела на работещите на смени. Това е обективен процес, който има вече своето развитие у нас. В сравнение с 1968 г., когато относителния дял на работещите на смени е 18,8 на сто, 18 години по-късно този дял бележи нарастване от 6,6 пункта, което е свързано преди всичко с интензивното и по-eфективно използване на производствените мощности и труда на хората.

 

Структурата на заетите по отношение на режимите на работа на смени е:

 

(в проценти)

	1986 г.	1968 г.
I. Заети на две смени	58,9	49,8
II.Заети на две и повече смени, включително нощна смяна	39,6	48,1
III.Заети предимно нощна смяна	1,5	2,1
	100,00	100,00

Основната съвкупност на работещите на смени обхваща I и II режим на работа - 85,5 на сто.

От заетите на сменен режим, мъжете са 43,3 на сто, жените - 56,7 на сто. Към 1968 г. това съотношение е 55,8 към 44,2. Относителният дял на мъжете, работещи на смени спрямо всички заети мъже е 20,0 на сто. Съответно за жените този дял е 26,3 на сто. Очевидно е, че жените сега относително по-често работят на смени, при това почти изцяло на I и II режим на работа. Само 0,7 на сто от тях работят при III режим предимно нощна смяна.

Относително по-високата сменност на трудовата заетост при жените се обяснява с отрасловата специфика на трудовото участие на жените в обществения възпроизводствен процес, както и с особеностите на самия труд. Освен в материалното производство и по-специално в промишлеността и търговията, където се наблюдава най-висока сменност, може да се твърди, че сферата на възпроизводството на индивидите като обществени същества е този сектор от обществения възпроизводствен процес, за който обективно е най-присъщ женския труд и за който работата на смени е обективна необходимост. Тази особеност произтича от спецификата на дейността, характерна за посочената сфера - дейност по социалното възпроизводство и обслужване на хората. В нейните основни области - битово-комунално обслужване, образование и здравеопазване, делът на жените, които работят на смени, е 2-3 пъти по-висок в сравнение с този при мъжете. Като се има предвид, че обективна тенденция в отрасловата структура на заетостта е по-нататъшното увеличаване на дела на заетите в секторите, които всестранно обслужват и имат най-голямо значение за социализацията и възпроизводството на хората, процесът на подобряване на условията на труда и усъвършенствуването на неговата организация, трябва преди всичко да бъде съобразен със спецификата на женския труд и социалното положение на жената в обществото с оглед най-доброто съчетаване на нейните специфични социални функции.

Работниците са тези, които най-често работят на смени, т.е. тези, които са заети непосредствено в производството. Един по-детайлен анализ на сменния режим на работа с неговите производствени и социални проблеми трябва определено да постави акцент върху женския и работническия труд, които са преобладаващи.

По отношение на сферите на обществения живот сменният режим на работа не е застъпен в еднаква степен. Три са основните сфери, в които най-често се работи на смени. Това са материалното производство - 66 на сто от работещите на смени; възпроизводството на човешките индивиди като обществени същества - близо 20 на сто, комуникациите - близо 11 на сто. Съответно по пол разпределението в тези сфери е следното: от мъжете, работещи на смени в материалното производство са заети 72,1 на сто, в комуникациите - 16,6 на сто, в сферата на възпроизводството на хората - 7,7 на сто. Съответно за жените тези дялове са: 61,7; 6,2; 28,7 на сто.

При сравняване на информацията за разпределението на работещите на сменен режим по сфери и според основното занятие не се разкрива съществена разлика в двете разпределения - работещите на смени общо и по пол най-често упражняват труд, специфичен за споменатите по-горе три сфери. Ще отбележим това, че работещите на смени в сферата на възпроизводството на индивидите и в сферата на комуникациите в по-голяма степен упражняват труда, специфичен за тези сфери.

Работещите на сменен режим относително по-често работят при вредности в сравнение със средните стойности общо за заетите. Разликата става по-значителна с увеличаването на броя на вредностите. Особено това важи за мъжете. Само 16,5 на сто от мъжете, работещи на смени не работят при вредности, срещу 27,8 на сто от заетите мъже общо (разлика от 11 пункта). Относителният дял на работещите мъже на смени при вредности в сравнение със съвкупността заети мъже се увеличава с увеличаване броя на вредностите, като разликата в "полза" на сменния режим е 6 пункта при 5-6 вредности и 5 пункта при седем и повече вредности.

По отношение на вида вредности при работещите на сменен режим (както общо, така и по пол) се отчита тенденция към работа с повече вредности по вид. Разликата е очевидна - 6-7 пункта в полза на сменния режим в сравнение с цялата съвкупност на заетите по признака "работа при два и три вида вредности". По отношение на половата структура, най-голяма е тази разлика при мъжете, работещи на смени в условията на три вида вредности - 11 пункта (32,1 срещу 21,0) и при жените, работещи при два вида вредности - 8 пункта (25,7 срещу 17,3).

По отношение на признака "условия на труд" за работещите на смени се очертава тревожно положение. Средно в страната при лоши условия работят 43 на сто от заетото население. При сменния режим този процент е по-висок - 58,6 на сто. Трябва да се има предвид, че самата работа на смени е фактор, който в една или друга степен утежнява условията на труд (при максимално възможен бал на прост въпрос "10", съответно на I, II, III режим се дават "8", "5", "5" точки, при максимален бал - "20"). Мъжете относително по-често работят при лоши условия - 72,6 на сто срещу 58,6 на сто за работещите на смени. При жените този дял е 47,9 на сто. Общо взето жените дават по-добра оценка на условията на труд.

Условия на труд. В ЕСИ "ГС-86" бе използван нов съставен индикатор "условия на труд", който ни позволява да получим една обобщена характеристика на трудовите условия. Така ние можем да говорим за лоши, задоволителни, добри, много добри и отлични условия на труд чрез отчитане на конкретните стойности на отделните признаци и страни на условията на труд.

Обобщената характеристика на условията на труд показва, че 43,13 на сто от заетите работят при лоши условия, 16,74 на сто при задоволителни, 13,78 на сто - при добри, 12,48 на сто при много добри и 13,52 на сто при отлични условия. Или за общо 60 на сто от работещите условията на труд са лоши и задоволителни. Мъжете по-често работят при по-лоши условия. Само 18,5 на сто от тях дават оценка на условията на труд "много добри" и "отлични", а 70 на сто - дават оценка "лоши" и "задоволителни". При жените съответните стойности на оценките са 33,4 и 49,6 на сто. Трябва да се отбележи, че видът на предприятието (държавно или кооперативно) не е от значение - и в двата вида предприятия съотношението между различните степени на условията на труд е еднакво. Не е така обаче по отношение на типа населено място. Условията на труд за селското население са очевидно по-неблагоприятни.

От цялото заето селско население 58,1 на сто работи при лоши условия и само 14 на сто при много добри и отлични, докато за градското население лошите условия са характерни за 35,3 на сто от заетите, а при много добри и отлични условия работят 31,2 на сто от тях. Тази разлика е валидна както общо за заетите по град и село, така и по отношение на тяхната полова структура. Очевидно е, че типът на селището е по-силен фактор в сравнение с вида на местоработата по отношение на трудовите условия. Селското население значително по-често работи в населено място, различно от мястото на местоживеене, поради ненамиране на подходяща работа. То работи и при повече вредности, някои от които са обективно присъщи на селскостопанския труд - запрашеност и др., а други произтичат от по-ниската степен на развитие на материално-техническата база в селата.

Както се очаква, в сферата на материалното производство най-често се работи при лоши условия в сравнение с другите сфери на обществения живот, но тук са осигурени в значителна степен и отлични условия. От гледна точка на разпределението по отделните сфери на дейност в материалното производство се намират 50,2 на сто от отличните условия. Вътре в сферата на материалното производство при лоши условия работят половината от заетите, а при много добри и отлични условия - близо 20 на сто. Почти същото е и съотношението между крайните степени на оценка на условията на труд в сферата на комуникациите (47,5 към 20,2), като най-голяма "заслуга" за високия дял на лошите условия има транспортът.

Подобно разпределение на степените по оценка на условията на труд в посочените две сфери се дължи изключително на спецификата на труда, даващ качествената определеност на сферата на материалното производство и сферата на комуникациите. В останалите сфери делът на много добрите и отлични условия е преобладаващ спрямо лошите и задоволителните условия, като средното съотношение е 45 към 18 на сто в полза на по-добрите трудови условия.

В най-благоприятно положение се намират заетите лица в сферата на социалното управление - половината от тях (50,6 на сто) работят при много добри и отлични условия. Затова най-вече допринася относителната липса на вредности и относително по-рядко срещащият се сменен режим на работа при упражняване на специфично-управленския труд (при него съотношението между крайните степени на оценка на условията на труд е най-контрастно - 59 към 9 на сто).

Данните от изследването показват, че има връзка между условията на труд, при които работят хората, и степента на тяхната трудова активност^[18] . Така 6,8 на сто е делът на работещите при лоши условия, които отбелязват слаба трудова активност, докато общо от заетите те са 4,8 на сто. Същата степен на активност имат 3,8 на сто от работещите при много добри и отлични условия на труд. При лоши и задоволителни условия работят 61,7 на сто от заетите, които проявяват висока и много висока степен на трудова активност (общо за всички заети такава активност имат 66,1 на сто), докато същата степен на активност проявяват 73,2 на сто от работещите при много добри и отлични условия. От проявяващите средна степен на трудова активност близо 2/3 работят при лоши и задоволителни условия и 20 на сто при много добри и отлични условия. Може да се счита, че посочените данни потвърждават значението на условията, при които човек работи, за неговото трудово поведение и степен на трудова активност.

Ще разгледаме и някои от основните характеристики на заетите, които определят в голяма степен качествената страна на активния трудов потенциал на страната ни, от която преди всичко зависят способностите за труд и трудовото поведение на хората.

Това са преди всичко степента на образование и степента на подготовка. Те се отразяват и от тях се определя в значителна степен нивото на трудовата и социална активност на заетото население.

Данните за разпределението на лицата по степен на образование са представени в следната таблица:

(в проценти)

^[19]

Могат да се направят три основни извода:

Първо, безспорна е промяната в образователната степен на лицата. Това е промяна към общо повишаване на образователното равнище. Относителните дялове на хората със степен на образование "основно и по-ниско" са намалели за сметка на степените "средно и по-високо образование". Особено силна е промяната по отношение на средното образование - повече от два пъти е увеличен относителният дял на притежаващите такава образователна степен. Това се дължи преди всичко на значителното увеличаване на относителния дял на завършилите средно специално образование (от 6,1 на сто към 1968 г. той нараства на 15,7 на сто към 1986 г.), както и на завършилите новите форми на средно образование - СПТУ и ПУЦ.

Второ, очевидно е също така, че според ЕСИ от 1986 г. заетите лица имат относително по-висока степен на образование в сравнение със средните стойности общо за населението. Повече от половината от заетите лица са с образование средно и по-високо, а делът на тези с ниска степен на образование - до начално вкл., е около 11 на сто. За тази положителна промяна е допринесло цялостното прогресивно социално-икономическо развитие на страната.

Трето, градското население е с по-висока степен на образование от селското. Това важи както за 1968 г., така и 18 г. по-късно. Трябва да се отбележи, че въпреки общо повишената степен на образование на селското население, сега темпът на нарастване на образователното равнище в градовете е по-висок от този в селата. Това се обяснява преди всичко с по-високата заетост в градовете, както и с по-добрата градска демографска ситуация.

Степента на образование е важна качествена характеристика

на заетостта. Показателят степен на подготовка^[20] задълбочава представата за по-детайлна, специална подготвеност на лицата за упражняване на определен вид труд. Данните от 1986 г. показват, че близо половината от заетите лица (49,4 на сто) имат средна степен на подготовка. Като се има предвид, че висока степен на подготовка има 26,3 на сто от заетото население, то можем да кажем, че общо народното ни стопанство е обезпечено със сравнително добре подготвена работна ръка. Един по-детайлен анализ обаче разкрива "тесните места". Категорията на работниците, т.е. тези, които упражняват непосредствено-производителен труд, по разпределение между отделните степени на подготовка не се различават от съвкупността на заетите. Докато при другите основни социални групи положението е по-различно. Така от работниците, заети в селското и горското стопанство, 52 на сто притежават начална степен на подготовка и само 12 на сто -висока. Сред служещите със средна квалификация преобладават тези със средна степен на подготовка - 75 на сто, а сред служещите с висока квалификация - 77 на сто са с висока степен на подготовка.

При съпоставяне на степента на подготовка на заетите лица с функциите, които те изпълняват в трудовия процес можем да кажем, че групата на лицата на изпълнителския труд, която е относително най-голяма - обхваща 81,6 на сто от всички заети - е най-хомогенна около средната степен на подготовка (49,6 на сто); по отношение на останалите две степени по подготовка съотношението е почти еднакво - 28,5 на сто са с начална степен и 21,9 на сто са с висока степен на подготовка. Докато заетите, които имат в една или друга степен или изцяло ръководни функции, почти изцяло притежават средна и висока степен на подготовка - 93 на сто за категорията на изпълнителския труд, съчетан с ръководен, и 98 на сто за изпълняващите само ръководни функции.

Очевидно е, че заетите с непосредствено изпълнителски производителен труд по-често и по-системно трябва да бъдат включвани в процеса на повишаване на специалната подготовка и квалификация, с оглед тяхното по-успешно приспособяване към изискванията на научно-техническия прогрес.

Доходи

Доходите са важна социално-икономическа характеристика.

От една страна като закономерен резултат от вложен труд те са източник за съществуване и възпроизводство както на този, който ги е получил, така и на лицата, които се издържат от тях. Доходите са количествена характеристика на жизненото равнище на населението. От друга страна начинът на получаване на основния^[21] и допълнителния^[22] доход, разнообразието на източниците на доходи е показател за равнището и степента на използване на трудовата и социална активност на населението, както и на възможностите за удовлетворяване на повече и по-разнообразни потребности.

Според изследването от 1986 г. 94 на сто от населението получава под една или друга форма основен доход (или се издържа от такъв) и само 25,9 на сто получава и допълнителен доход. Очевидно е, че у нас все още не действува стабилна система от мероприятия за използване на допълнителен труд и съответно получаване на допълнително трудово възнаграждение.

Според начините на получаване на основния и допълнителния доход, разпределението е следното:

 

(в проценти)

Основната форма на доход у нас си остава заплатата. Тя и пенсията са двата основни източници на доход за населението, което работи, и за тази част от него, която е завършила своя трудов път. Съотношението на тези две форми се променя по отношение на града и селото в зависимост от съотношението на трудово активното население и населението в над трудоспособна възраст. В градовете, където заетостта е по-голяма, 68,8 на сто от населението получава заплата, а 21,8 на сто - своят основен доход под формата на пенсия. В селата делът на получаващите пенсия е двойно по-голям - 40,1 на сто за сметка на по-ниския дял на заетото население, което получава заплата (53,6 на сто).

По отношение на начините за получаване на допълнителен доход данните дават повод за няколко извода:

Първо, на село делът на получаващите допълнителен доход е значително по-висок от този в градовете (съотношението, е 40 на сто към 17 на сто. Това обаче е за сметка почти изключително на един източник на такъв доход - помощното стопанство (заемащо 80,7 на сто от всички начини), което в селата има нормално по-добри възможности за развитие като форма за производство и източник на доходи. Във все по-голяма степен помощните стопанства в селата "се отварят" към пазара. От 32,8 на сто от тези лица, които получават основен или допълнителен доход от частна производствена дейност 31,1 на сто го получават за сметка на работата в помощното стопанство. Тук трябва да се има предвид, че едни и същи лица получават и могат да получават допълнителен доход не само в една форма, а в няколко. Така, че е рисковано по тези данни да се съди точно за относителния дял на лицата, които получават такъв доход, а преди всичко насочват към източниците на доход.

Второ, в градовете е по-голямо разнообразието от форми за получаване на допълнителен доход като са по-развити и самите възможности за упражняване на допълнителен труд. Това е логично следствие от разделението на труда, което е по-развито в градовете и на тази основа има по-голяма диференциация и богатство на дейностите и развитост на елементите на социологическата система в регионално-териториален аспект. Така че пред селото със същата острота стоят за решаване проблемите, свързани със създаване на възможности и условия за по-привлекателен, по-разнообразен и по-пълноценен труд - и на тази основа намаляване на миграционните процеси с изходно начало селото.

Основен показател за материалното положение на лицата, разглеждано от гледна точка на доходите, е средномесечният размер на основния доход. Най-голямото натрупване на изследваните лица е около следните стойности на този показател - 151-200 лв. - 22,1 на сто; 201-250 лв. - 15,2 на сто. Други по-хомогенни стойностни интервали са 61-90 лв.; 91-120 лв.; 120-150 лв., в които средно се натрупват по 12 на сто от изследваните лица. При разглеждане на доходите само от количествена гледна точка, както е тук по отношение на средномесечния размер на основния доход, е неправомерно да се правят заключения относно такива качествени характеристики като равнище на живот и начин на живот. Това, което можем да твърдим е, че 200 лв. е един преобладаващ размер на средномесечния основен паричен доход у нас. За градското население посочените "най-интензивни" интервали (151-200 лв. и 201-250 лв.) запазват своя приоритет. Съответните относителни дялове са незначително по-високи - съответно 24,03 и 17,76 на сто. По отношение на селското население обаче, се наблюдава по-голяма хетерогенност в разпределението според размера на средномесечния основен доход. Очертават се два интервала с еднаква интензивност: 61-90 лв. и 151-200 лв., където са съсредоточени по 19,2 на сто от изследваните лица. Значителен е делът на лицата, получаващи средномесечен доход между 91-120 лв. - 13,8 на сто. Това разпределение е обвързано тясно с двата основни източници на доход за селското население - заплатата и пенсията, за които вече стана дума. Очевидно по-интензивното натрупване в по-ниските стойностни интервали отразява относително по-ниския размер на пенсиите, който получава селското население, както и това, че пенсията е основен източник на доход за голяма част от това население. Така например за 97 на сто от неработещите пенсионери в селата размерът на пенсията е в интервала 41-120 лв., като за 55 на сто от тях той е затворен между 61-90 лв. В сравнение с града, където 17,3 на сто получават средномесечен основен доход над 250 лв., за селата този дял е значително по-малък - 8,8 на сто. Обратно е съотношението в по-ниските стойностни интервали, всичко това говори в полза на съществуващите различия между града и селото и по отношение на размера на средномесечния основен доход.

В общество, в което трудът е мярка за парично възнаграждение, е нормално заетото население да има по-високи доходи. Те са естествен резултат от неговата трудова активност, а също и от по-голямата социална активност. Данните от нашето изследване потвърждават това. Най-наситено е натрупването на заетото население по признака "размер на средномесечния основен доход" в интервалите 151 - 200 лв. - 31,7 на сто, 201 - 250 лв. - 23,1 на сто; 251-300 лв. - 11,5 на сто, или над 151 лв. средномесечен основен доход получава 2/3 от заетото население. По отношение на другите групи население разпределението е по-интензивно в по-ниските от посочените стойностни интервали. За работещите пенсионери това са интервалите 61 - 90 лв. - 21,6 на сто; 91 - 120 лв. - 30,5 на сто; 121 - 150 лв. - 16,9 на сто, или 2/3 от работещите пенсионери получават средномесечен доход в размер от 61 до 150 лв., като 52 на сто от числящите се в тази категория получават доход от 61 до 120 лв. За преобладаващата част от неработещите пенсионери долната парична граница е още по-ниска. Така между 41-60 лв. получават 19,1 на сто от неработещите пенсионери, между 61-90 лв. - 42,1 на сто, между 91 - 120 лв. - 21,2 на сто, или за 82,4 на сто от разглежданата съвкупност средномесечният размер на дохода се движи в интервала 41-120 лв. По териториален признак (град - село) разглежданите съотношения се запазват около тези общо за стражата с уговорката, че в тях се отразяват всички разгледани дотук различия по отношение на доходите.

От статистическа гледна точка няма значима връзка между размера на средномесечния доход, който получават заетите с трудова дейност и сферата, в която те са заети. Все пак данните открояват някои зависимости, на които ще обърнем внимание.

Според данните в три от сферите на обществения живот -материалното производство, духовното производство и комуникациите интензитетът в разпределенията на изследваните лица в зависимост от отделните степени на признака "средномесечен основен доход" може да се приеме, че е еднакъв. Това показва, че въпреки обективно присъщите различия в тези сфери, свързани с характера и съдържанието на труда, както и с неговите условия и организация, няма съществени диференциращи механизми, съобразени със спецификата на посочените сфери при заплащането на труда. И за трите сфери е характерно, че преобладаващата част от заетите в тях средно 2/3 - получават доход в интервала 150 - 300 лв., като най-значителен е техният дял за подинтервала 150 - 200 лв. - средно 32 на сто.

Очевидно досега действуващата практика на централно определяне на щатовете и съответно държавното установяване на заплатите изравнява условията на заплащане на труда в отделните сфери на неговото приложение.

В другите две сфери - сферата на възпроизводството на индивидите и сферата на социалното управление данните показват известно обособяване в разпределението на заетите по отношение размера на техния средномесечен основен доход. Най-общо бихме могли да кажем, че в сферата на възпроизводството на индивидите делът на тези, които получават доходи по-ниски от двата средни интервала (150 - 200 и 201 - 250) е по-значим в сравнение с разгледаните досега три сфери - 30 на сто срещу 19 на сто средно за трите сфери. Съответно по-нисък е делът на заетите, които получават по-високи доходи - над 251 лв. - 11 на сто срещу средно 20 на сто. Следователно, можем да говорим общо за относително по-ниско заплащане на труда на Заетите в сферата на възпроизводството на индивидите, нещо, което не е в особено синхронно звучене с нейната обществена значимост и отговорност. Обратно, за сферата на социалното управление можем да кажем, че трудът на заетите в нея относително е по-високо платен. Тук се наблюдава най-високият дял на заетите с доходи над 250 лв. - 41,3 на сто (срещу 21,2 на сто общо за всички заети), както и най-малкият дял на получаващите средномесечен доход по-нисък от 150 лв. - 13,9 на сто срещу 23,7 на сто общо за заетите. Очевидно по отношение на тази сфера в най-голяма степен се проявява съответствието между качеството на труда и неговия паричен еквивалент.

Общо заетите мъже получават относително по-висок средномесечен доход в сравнение с жените. Това заключение е валидно както по отношение на типа селище, така и по отношение на сферите на заетост.

Лично помощно стопанство

Работата в личното стопанство разкрива една страна на трудовата реализация на личността извън трудовия процес, свързан с основната й трудова заетост. Личното стопанство е форма, чрез която семейството осъществява една своя функция, силно деформирана и закърняла с излизането на личността от домашното производство и включването й в обществените материално-производствени форми. Семейството престава да бъде основна стопанско-произвеждаща единица с прехода от занаятчийство към индустрията, а в селото - с осъществяване кооперирането на селското стопанство.

Личното помощно стопанство затова е и помощно, защото осигурява допълнителни форми на трудова заетост, на производство и на доходи. В личното помощно стопанство се изявява практически полово-възрастовото разделение на труда на членовете на семейството в една произвеждаща стопанска организация (макар и с ограничени параметри), т.е. налице е форма за включване в труд на всички членове и поколения на домакинството в стопанството.

В личното стопанство се постига реализация на трудовите възможности на личността, насочени към производство на материален продукт. На практика обаче не всички членове на домакинството се включват в работата на личното стопанство и степента на трудовото участие е регистрирано чрез специфични въпроси и oтгoвори.

Вторият кръг проблеми е свързан с формите на реализация на произведения материален продукт, доколкото се използва за собствени нужди и на близки и доколкото се реализира чрез механизмите на изкупуването на свободния пазар.

Изучаването на резултатите от дейността в личното стопанство се изяснява както чрез въпроси за реализацията на получената продукция, така и чрез въпроси, показващи с какви продукти (собствено произведени или закупени) се правят в домакинството компоти и консерви. Отделно се изучава каква част от лицата получават и паричен доход от личното стопанство.

Работата в личното стопанство се изучава и като форма за разкриване доколко българският народ остава свързан със селскостопанския труд. В известен смисъл това е един индикатор за степента на развитост на "селските черти" в нашия обществен живот и доколко те се проявяват в различните типове териториални общности. Данните от изследването показават, че формите на селскостопански труд намират своето проявление както в селата и селските райони, така и в големите градове и в районите с изразена градска специфика. Разбира се, пропорциите са различни.

В селата нямат лично стопанство 5,39 на сто, докато в София с крайградския район без лично стопанство са 65,97 на сто.

В окръжните градове без такова са 51,77 на сто, а в другите градове - 29,07 на сто. Връзката на личното стопанство и степента на урбанизираност на района се потвърждава и от високия коефициент на Пирсън - 0,52.

Отглеждането на животни и птици е също форма на дейност в личното стопанство и тя в още по-голяма степен разкрива поляризацията на урбанизираните и неурбанизираните райони. Докато софиянецът може да обработва вилно място или земя на село - на родителите или наследствена, то в много по-голяма стенен е затруднен в отглеждането на домашни животни и птици. Затова 91,21 на сто от жителите на София не се занимават с такъв тип дейности. Пропорциите обаче бързо се променят, ако разгледаме София като община - нулев функционален тип. Тогава вече може да се види, че в селата на тази община животни отглеждат около 15 на сто.

Проследяването на типовете селища от София през окръжен град, село - център на община, село - кметство и село без статут на кметство показва непрекъснато намаляване на относителните дялове, на лицата, незанимаващи се със селскостопански труд в личното стопанство. Тази тенденция се разкрива и при анализа на данните по типове общини от нулев до пети функционален тип. При четвърти и пети функционален тип е минимален относителният дял на неизвършващите тези дейности. Дори и градските жители, свързани с тези общини, показват много по-голяма ангажираност със селскостопански труд.

Около 35 на сто от софиянците, чиито домакинства имат лично стопанство, не участвуват в такава дейност, а 14,55 на сто сами извършват цялата работа. В окръжните градове съотношенията се променят - 20,86 на сто не вземат участие, а 21,08 на сто сами извършват цялата работа. В другите градове - не се включват в такава дейност 11,32 на сто, а сами се справят с личното стопанство 17,60 на сто. В село - кметство вече 7,30 на сто не участвуват в отглеждането на животни и птици, а 7,19 на сто не обработват земя, независимо че домакинството им има лично стопанство. В селата сами се справят с цялата работа - съответно при отглеждането на животни и птици - 14,48 на сто, а при обработката на земя - 12,89 на сто.

Очевидно е, че в селата личното стопанство в много по-голяма степен е дело на усилията на цялото домакинство, а домакинството много по-изразително поема и функции на произвеждаща стопанска единица, характерна за традиционното българско село.

Този тип селска специфика е по-силно видима в общините от четвърти и пети функционален тип.

Утвърждаването на домакинството като производствена единица чрез личното стопанство се вижда и в това, че при домакинствата от две и три поколения, състоящи се от няколко семейства (родители и встъпили в брак деца) е най-малък относителният дял без лично стопанство - 1-2 на сто в селата. Освен това от тези домакинства е най-малък относителният дял на лицата, които сами обработват земята, и това също е най-видимо в селата. В тези случаи селските домакинства в най-голяма степен се ангажират в производствена дейност. Интересно е да се обърне внимание и на факта, че в селата дори и при едночленните домакинства е твърде голям относителният дял на случаите, когато работата в личното стопанство е поле за съвместна дейност, а това означава, че близките, които, вече са се откъснали от домакинствата на родителите си, се включват в съвместна дейност било като помощници, било като основно поемане на задълженията.

От домакинствата, които правят компоти със собствено произведени продукти, 63 на сто живеят в селата, а само 3,47 на сто - в София. В София не приготовляват заленчукови консерви 23,64 на сто и плодови компоти 20,05 на сто, а в селата съответните относителни дялове са 4 и 3,69 на сто.

В селата правят плодови или зеленчукови консерви изцяло или отчасти с домашно произведени продукти от домакинствата почти 70 на сто, а в градовете - средно около 40 на сто.

Селските домакинства в по-голяма степен ползуват за домашни нужди собствено произведена продукция в личното стопанство.

Наличието на лично стопанство и ползуването в домакинството на домашно произведена продукция е белег на "селската специфика" на едно селище. В още по-голяма степен тази проекция на селския тип дейности се разкрива при проследяване на паричния доход от личното стопанство, в който не се включва стойността на ползваната за домашни нужди продукция, получена при обработка на земя или от домашни животни, птици, кошери и т.н. Такива парични доходи имат около 0,60 на сто от жителите на София, около 4 на сто от жителите на окръжния град и към 12 на сто от другите градове. В селата-кметства обаче относителният дял на лицата, получаващи парични доходи от лично стопанство са повече от 30 на сто и това е твърде показателно за ролята, която играе то в живота на селския жител като значим фактор за формиране нивото на материалното благосъстояние. Най-голям е относителният дял на получаващи паричен доход от такива дейности сред лицата над 60 г. и най-малък от възрастовата група под 28 г.

Такъв доход най-често имат лица, заети и в основната си дейност със селскостопански труд. В селата обаче такъв доход получават лицата от всички социални групи, но най-голям е относителният дял сред заетите в селското стопанство.

В каква степен паричният доход от личного стопанство участвува в общия доход на домакинството? При 44,98 на сто от получаващите такъв доход полученият доход е до 10 на сто от общия годишен доход на домакинството; при 38,78 на сто - това е от 11 до 25 на сто от общия доход; при 2,18 на сто - това е от 26 до 50 на сто и при 0,16 на сто - е до 100 на сто.

При изследване зависимостта на работата в личното стопанство, получаването на паричен доход от тази дейност и художествената активност не се забелязват резки различия между активните потребители на художествени ценности и лицата, при които липсва тази активност.

Работата в личното стопанство е органично свързана с общия кръг на домакински дейности, но поради спецификата на сезонната заетост в селското стопанство, не бива да се счита, че този тип дейност е в разрез с възможностите за духовна дейност. Практически на художествените дейности влияе образованието и професионалната заетост, а не работата в личното стопанство.

Анализът на данните за работа в личното стопанство хвърля светлина и върху един теоретичен въпрос. В подсистемата град се снемат всички елементи на обществения живот, включително и онези, които имат ясно изразена "селска специфика", но разбира се в пропорции, различни от проявлението им в селата. Личното помощно стопанство е точно такъв индикатор - от една страна, то потвърждава изоморфността на подсистемата село и подсистемата град, от друга страна потвърждава, че по-ясно изразеното му присъствие в единия тип селище означава и по-ясно изразена селска специфика.

Семейство и домакинство

Изучаването на дейностите и изявите на личността фокусира главно в две изследователски полета - месторабота и семейство и домакинство и съставът и структурата на семейството и домакинството влияят върху спецификата на заетостта в извънработното време, върху спектъра на дейностите - произвеждащи, обслужващи, дейности на потреблението. Семейството и домакинството са базата за социализирането на личността и отправна точка на социалната активност на личността, на нейната включеност в обществения живот. Това наложи в изследователската програма диференциране на двете форми на семейна организация - семейство и домакинство, взаимосъотносими и проециращи се и съответно несъвпадащи.

Семейството, в разбиранията на изследователите, се определя като ядро от намиращи се в законен брак съпрузи и невстъпвалите в брак техни деца, т.е. това семейство, което специалистите често наричат нуклеарно семейство. Семейство са и съпрузи без деца, един родител с едно или няколко невстъпвали в брак деца. Едно или няколко невстъпвали в брак деца, останали без родители, не са семейство.

Основен обединителен критерий за другата специфична форма на семейна организация, домакинството, е икономическото единство на неговите членове - общ или поне частично общ бюджет и съвместно ползуване на материално-битовите условия на жилището и интериора. Домакинство може да бъде едно отделно семейство или няколко семейства, остатъци от семейства, лица, имащи или нямащи родствена връзка, отделни лица (представляващи едночленни домакинства), както и различни други комбинации от живеещи съвместно лица, намиращи се в икономическо обединение. Домакинството е по-широката, по-обемна форма на свързване на лицата в икономическа общност на територията на дома.

Очевидно организацията на членовете на едно домакинство по семейно положение, по семейна връзка (живеещи съвместно семейства на родители и деца), по брой последователни поколения, по брой на членовете, по състав според типа на заетите с трудова дейност, според източника на доход на отделните лица влияе на многостранната личностна активност и е един от ключовете за разгадаване на степента на включеност на лицето в различните форми на обществения живот. От друга страна, социалната или образователната еднородност (респ. разнородност) на съпружеската двойка или между деца, родители, прародители хвърля светлина върху общата личностна активност или битовата устроеност на изследваното лице, дори когато родители и деца не живеят съвместно, в едно домакинство. Собственото семейно положение на лицето е отправна точка за разбиране и на социалното поведение на самото лице, на неговата отвореност за социални връзки.

Семейството се приема като личностна и социална ценност от нашия народ - 71,43 на сто от изследваните лица са в първи брак, при 12,35 на сто никога не встъпили в брак и 7,72 на сто вдовци, във втори брак се намират 4,83 на сто, а три и повече пъти са встъпили в брак 0,36 на сто. В момента на изследването разведени са 3,31 на сто (като 2,93 на сто са разведени един път, а 0,38 на сто са разведени два и повече пъти). Стабилността на брачната институция в България се потвърждава от данните на изследването. Разводът все още засяга незначителна част от населението и според нас това е един допустим "брак" при организацията на семейно-брачните връзки.

Повече от 2/3 от никога невстъпвалите в брак лица са до 28 години (77,3 на сто), като 24,10 на сто са шестнадесет, седемнадесетгодишни, 37,99 на сто са в групата на младежите над 17 до 23-годишна възраст, 15,21 на сто са над 23 до 28 години. Делът на невстъпвалите в брак от другите възрастови групи намалява, но сочи, че например 12,25 на сто от лицата над 28 до 38 години не са сключили още брак, че 4,68 на сто в групата на зрялата възраст над 38 до 48 години не са намерили своя другар в живота, в такова положение са 2,34 на сто от хората между 49 и 55 години, 1,01 на сто - между 56 и 60 години, 2,42 на сто от възрастните хора над 60-годишна възраст.

От всички невстъпвали в брак лица, попаднали в извадката на изследването, 32,45 на сто сега учат редовно, дневно. Всъщност невстъпвалите в брак лица представляват мнозинството от учащите се редовно - 84,73 на сто. Една съпоставка между семейното положение и степента на образование показва, че образователното равнище е във взаимовръзка със семейното положение - в момента на изследването лицата, които никога не са встъпили в брак, имат общо взето по-висока степен на завършено образование в сравнение със семейните и разведените. С най-ниска образователна степен са овдовелите. Разбира се, тук не бива да се изпуска влиянието, което оказва възрастта - младежта у нас има най-високо образование, а най-голямата част от невстъпвалите в брак лица са млади хора. Съответно, най-голяма част от овдовелите са възрастни хора, които по начало са с ниска образователна степен.

Повече от 64 на сто от невстъпвалите в брак лица, които вече са завършили своето образование, са със средна или по-висока образователна степен.

Сравнително големият относителен дял от лица над 28-годишна възраст невстъпвали в брак насочва на мисълта, че върху демографската картина на страната влияят и закъснелите и неосъществените бракове. Само около 1/4 от невстъпвалите в брак са непълнолетни и общо към 38 на сто са във възрастовата група на учащите (в средни и висши учебни заведения). Макар че с повишаването на възрастта невстъпвалите в брак лица намаляват, техният немалък относителен дял след 30-годишна възраст е свързан с демографското възпроизводство на нацията, с броя на децата и с възможностите за полагане на грижи за тях.

Конфликтът между социална реализация и семейна ангажираност започва да се изявява и негов индикатор е фактът, че сред невстъпвалите в брак най-голям е относителният дял на лицата с по-високо образователно и квалификационно равнище. Очевидно невстъпвалите в брак лица са една категория, която се нуждае от специална грижа и внимание.

Едно сравнение между изследваните лица, живеещи в отделните типове селища, показва, че в семейното положение не се наблюдават големи различия.

Но все пак женените (омъжените) от изследваните лица в София са по-малко в сравнение с другите типове селища (в първи брак са 64,94 на сто от лицата в столицата при 71,43 на сто - в окръжните градове, 73,28 на сто - в неокръжните градове, 72,42 на сто - в селата). За сметка на това в столицата са повече никога невстъпвалите в брак лица - почти 16 на сто, докатото в останалите типове селища те се колебаят от 13,46 на сто в окръжните градове до 10,29 на сто в селата. В столицата сравнително по-голям дял се пада и на разведените в момента - 7,27 на сто, при 4,25 на сто в окръжните градове. От изследваните лица в неокръжните градове разведени са 2,63 на сто, а в селата - 1,87 на сто.

Ако разгледаме делът на разведените лица от отделните типове селища като един белег за стабилността на семействата, живеещи в тях, бихме могли да кажем, че в по-малките населени места семействата показват по-висока стабилност. Едно възможно обяснение на този факт са съхранените до голяма степен регулативни механизми на взаимоотношенията между хората в селата, които определено влияят за запазване и на брачната институция. Стабилността на селското семейство се свързва и с патриархалната приемственост на неделената челяд, обединяваща под един покрив повече от две поколения.

В селата сравнително повече са жителите, чиито съпрузи (съпруги) са починали. Вдовците (вдовиците) са 10,46 на сто от изследваните лица в селата (от които близо 70 на сто са на възраст над 61 година), в столицата те са 5,27 на сто, в окръжните градове - 5,55 на сто, в неокръжните градове са 6,65 на сто.

Първият подход при структурирането на семейството е свързан с родствените връзки между членовете му - съпрузи и деца та им, деца и родителите им. Наличието или липсата на семейство е в зависимост от наличието на социална връзка от типа -родител и дете или съпружеска двойка.

Какви са най-често срещаните модели на състава на съвременното българско семейство от тази гледна точка.

запазена съпружеска двойка. Такива са семействата, състоящи се от двама родители с две деца (27,92 на сто от изследваните лица са членове на такъв модел на семейство), семействата, състоящи се от двама съпрузи без деца (27,72 на сто), семейства, състоящи се от двама съпрузи с едно дете (23,22 на сто), семействата, състоящи се от двама родители с три и повече деца (5,42 на сто). Останалите 15,66 на сто от лицата живеят в други типове семейства: 3,03 на сто - в непълни семейства от един родител с едно дете, 1,07 на сто - един родител с две деца, 0,37 на сто - един родител с три и повече деца. Повече от 11 на сто от изследваните лица нямат свое семейство (те са или част от разпаднало се семейство, поради развод или смърт на единия съпруг, или изобщо не са встъпвали в брак) - сами живеят 5,12 на сто от изследваните лица, а 6,07 на сто живеят заедно в едно домакинство с лица, с които не образуват семейство (обикновено това е овдовял родител, който живее със семейството на свое дете).

Най-често срещаният тип семейство в София е семейството от двама съпрузи с едно дете (30,59 на сто), следвано от семейството от двама съпрузи с две деца (28,43 на сто).

В окръжните градове най-разпространеният тип семейство е от двама съпрузи с две деца (33,58 на сто), следван от семейството, състоящо се от двама съпрузи с едно дете (27,93 на сто).

В неокръжните градове също най-често откриваме семейството от двама съпрузи с две деца (32,03 на сто), но тук вече го следва семейството от двама съпрузи без деца (24,97 на сто) и по-нататък семейството от двама съпрузи с едно дете (23,26 на сто).

Делът на семействата от двама съпрузи без деца нараства още повече в селата и там това е най-разпространеният модел на семейство - 36,05 на сто от изследваните лица живеят в семейства без деца. Всъщност в по-голямата част това не са перспективни млади семейства, които оттук нататък ще нарастват, а брачни двойки, чиито пораснали деца са сключили вече брак и най-често са напуснали селата. Практически в селата живеят повече от половината от този тип семейства в страната - двама съпрузи без деца.

От изследваните селски жители 21,82 на сто живеят в семейства от двама съпрузи с едно дете.

В сравнение с градовете, в селата нараства относителният дял на семействата с три и повече деца, макар че разглеждан сам по себе си този дял не е много голям. Докато в София членове на семейства от двама съпрузи с три и повече деца са 2,08 на сто от изследваните лица, в окръжните градове такива са семействата на 3,87 на сто от изследваните в тях лица, в неокръжните градове техният дял нараства до 5,95 на сто и в селата в семейства с три и повече деца живеят 7,20 на сто от изследваните селски жители.

Семейството и домакинството са две взаимно проециращи се общности и както вече изтъкнахме при домакинството обединителният критерий е икономическата връзка. Домакинството е икономическото превъплъщение на семейството. Макар че по принцип е възможно домакинство между лица без родствена връзка, за огромна част от изследваните лица със сигурност може да се твърди, че се намират в близка родствена връзка (най-често по златна линия). Повече от половината домакинства съвпадат по състав с едно семейство. Картината на динамикатасемейство - домакинство показва прехода от патриархално-селска организация на домакинството към урбанистична и урбанистичната вече изтласква модела на големите домакинства, състоящи се от повече от едно семейство.

Известна е световната тенденция за налагане като основен тип семейна общност нуклеарното семейство (родители и невстъпвали в брак техни деца). У нас тази тенденция е също видима, но все още не е определяща.

Най-често срещаният у нас модел на домакинство е нуклеарното семейство от две поколения, състоящо се от родители и невстъпили в брак техни деца - 41,13 на сто от изследваните лица са членове на такива домакинства. Нуклеарното семейство от едно поколение, състоящо се само от двама съпрузи, се представя от сравнително по-малък дял - 17,57 на сто, като в градовете в такива семейства живеят 13,55 на сто от изследваните градски жители, а в селата - 23,55 на сто от изследваните селски жители.

Като вземем предвид един най-общ, първоначален анализ на данните от изследването бихме могли да определим този тип домакинство и като "най-удачно" по много показатели - техните жилищни нужди са сравнително най-добре задоволени, културно-битовото обзавеждане на техните домове е също по-добро от това на другите типове домакинства, по-добри са показателите и при някои други характеристики на техните членове - интерес към литература, периодика, потребление и творчество на художествени ценности и т.н.

Повече от 40 на сто от изследваните лица не живеят в нуклеарни семейства - около 5 на сто живеят сами като представляват едночленни домакинства, а около 36 на сто са членове на сложни домакинства - живеят било със семейства на свои деца, било със свои родители или близки родственици.

От всички изследвани лица, които поне веднъж са встъпвали в брак (т.е. 87,63 на сто ) 22,08 на сто живеят заедно в едно домакинство или със свои родители, или с родители на съпруга (та). Повече от половината (52,30 на сто) живеят отделно от родителите (свои и на съпруга (та). Към тях можем да присъединим и тези 25,61 на сто, които нямат живи родители.

От лицата, които имат встъпили в брак деца (а те са 42,34 на сто) 32,16 на сто живеят със семейството на едно или повече от своите деца.

Сложното домакинство се среща по-често в селата, отколкото в градовете. В повече от една трета от селските домакинства под един покрив са събрани три и повече поколения, докато в София такива са 19,17 на сто от домакинствата, в окръжните градове - 21,38 на сто, в останалите градове - 29,26 на сто. Относителният дял на големите домакинства от шест и повече члена също расте в посока от столицата към селата - съответно 5,96 на сто в София, 9,96 на сто в окръжните градове, 16,99 на сто - в неокръжните градове, 20,44 на сто - в селата. Ясно е, че в селата все още се крепи традицията на старото българско семейство с голяма челяд, че селската нравственост все още приема изискването родителите (или един от тях) да живеят в общо домакинства със семействата на своите деца. Но настъплението на новото и най-вече на миграцията на младите от селото е също така налице - относителният дял на малкото домакинство (един, двама члена) е най-голям в селата (31,8 на сто), докато в градовете този дял е 20,95 на сто - за окръжните градове, 21,32 на сто - за неокръжните градове, 25,2 на сто - за София.

Всъщност за столицата най-разпространенияттип домакинство според големината е четиричленното - 29,55 на сто, следвано от тричленното - 28,35 на сто. За окръжните и неокръжните градове също така най-разпространено е четиричленното домакинство (съответно 33,40 и 29,07 на сто), следвано от тричленното (съответно 23,92 и 18,23 на сто). При селата най-разпространеният тип домакинство е вече двучленното (29,00 на сто в селата-центрове на общини, 26,54 на сто - в селата - кметства, 29,17 на сто - в селищата без статут на кметства), представено най-често от двама възрастни съпрузи, чиито деца са мигрирали в града. Данните, че този тип е най-често срещано домакинство в селата, заедно с факта, че 5,47 на сто от изследваните лица в селата живеят сами (в едночленни домакинства) и повечето от тях са в пенсионна възраст показват ясно процесът на застаряване на жителите на селото у нас.

Вторият подход при структурирането на семействата и домакинствата е свързан с тяхната типологизация според трудовата заетост. Има и още една гледна точка - разпределението на лицата според семейното им положение в различните групи на трудова активност.

Ако погледнем към семейното положение на изследваните лица от страна на тяхната трудова заетост се установява следното.

В най-голямата група от населението над 16-годишна възраст, а именно в групата на "заетите" (лицата в трудоспособна възраст и работещи в момента на изследването, които представляват 63,13 на сто от всички изследвани лица) най-голям дял заемат семейните - 83,40 на сто. Никога не встъпвали в брак от "заетите" са 10,73 на сто - това са предимно млади хора, които все още не са сключили брак. Разведени са 4,15 на сто, овдовели са 1,72 на сто.

В групата на пенсионерите (те са 28,87 на сто) семейните са 73,44 на сто. При тях се увеличава делът на лицата загубили своя съпруг (а) - 22,69 на сто, разведените са 1,93 на сто и никога не встъпвалите в брак - 1,94 на сто.

В групата на редовно учащите мнозинството не са сключвали брак - 90,16 на сто, 9,63 на сто са семейни, 0,20 на сто са разведени.

В групата на домакините и незаетите по други различни причини най-голям дял имат семейните - 70,47 на сто. Не са малко и никога невстъпвалите в брак - 23,68 на сто, 2,34 на сто са овдовели и 3,51 на сто са разведени.

Типологизацията по трудова активност е още по-ясно видима при домакинствата.

Интерес представлява типологията на домакинствата според трудовата активност на техните членове - заети с трудова дейност лица в трудоспособна възраст, пенсионери (независимо дали работят в момента на изследването) и незаети - учещи се редовно, дневно, домакини и всякакъв друг вид незаетост на членовете на домакинството.

В домакинства, на които всички членове са пенсионери, живеят 15,69 на сто от изследваните лица, като в градовете такива са домакинствата на 10 на сто от изследваните градски жители, а в селата те са значително повече - 23,65 на сто.

В домакинства, на които всички членове са заети, живеят 9,52 на сто от лицата, като в градовете са съответно около 11 на сто, а в селата - около 7,7 на сто.

В домакинства, в които има както заети лица, така и пенсионери, живеят 11,56 на сто от лицата, като в градовете те са около 9,70 на сто, а в селата - 14,32 на сто.

Най-често срещаният тип домакинство се състои от заети и незаети лица. В такива домакинства живеят почти 40 на сто от изследваните лица, в градовете ткива са домакинствата на 48,91 на сто от лицата, а в селата са чувствително по-малко - 26,12 на сто.

Домакинството на заети, пенсионери и незаети, което често съвпада със сложното домакинство от три и повече поколения, е по-разпространено в селата (26,48 на сто), отколкото в градовете (18,54 на сто). Общо за страната такова е домакинството на 21,73 на сто от изследваните лица.

Малки са относителните дялове на домакинствата, състоящи се от пенсионери и незаети (1,30 на сто) и на домакинствата, състоящи се само от незаети (0,29 на сто).

Типологизацията според трудовата активност дава подстъпите и разбирането за наличието на образователна и социална еднородност (респ.разнородност) между лицата, обединени с родствена връзка (лице - баща, лице - дете) и обединени от брачна връзка.

В по-нататъшния анализ информацията често излиза от границите на семейството и домакинството, но се придържа към проследяване на родствената връзка (родители и деца и брачни партньори).

Значителна е еднородността на съпрузите по отношение на тяхното образователно равнище - 65,37 на сто от семейните в момента на изследването имат еднаква степен на образование със своя брачен партньор. И двамата съпрузи имат до начално образование при 17,58 на сто от изследваните семейни лица, при 19,70 на сто от тях образованието им е основно, при 21,10 на сто - средно, при 6,99 на сто и двамата съпрузи имат полувисше или висше образование.

При около една четвърт от изследваните семейни лица със средно или по-ниско образование се наблюдава разлика от една образователна степен спрямо образователната степен на брачния партньор, а при 8,26 на сто единият съпруг е със средно образование, а другият - с полувисше или висше. Само в около 2 на сто от семействата се наблюдава разлика в образователното равнище на съпрузите от две и повече степени.

По отношение на социалногруповата принадлежност на съпрузите също се установява значителна еднородност. За повече от 60 на сто от семейните брачният партньор е от същата социална група. Съпругът и съпругата са в групата на промишлените и строителните работници за 33,60 на сто от изследваните семейни лица, за 15,12 на сто и двамата са селскостопански или горски работници, за 7,64 на сто и двамата са служещи с ниска или средна квалификация, за 4,46 на сто и двамата са служещи с висока квалификация. Сравнително голям е относителният дял на семейните двойки, при които единият съпруг е промишлен или строителен работник, а другият е селскостопански или горски работник (12,08 на сто), както и делът на тези двойки, при които единият съпруг е физически работник (промишлен, строителен, селскостопански или горски), а другият съпруг е служещ с ниска или средна квалификация (17,39 на сто). Сравнително по-рядко се срещат нееднородни семейни двойки със значително различие в социалното положение - единият съпруг е работник, а другият е служещ с висока квалификация.

При избора на брачен партньор образователното равнище играе значителна роля. Вероятно, тази тенденция ще се изявява все по-силно в процеса на еманципирането на жената и с нарастването на възможностите за получаване на образование наравно с мъжа. Социално-груповата еднородност обаче не дава основания за толкова категоричен извод. Социалната разнородност на съпрузите засяга около 40 на сто от брачните двойки. Широкият спектър на възможностите за трудова реализация, както и навлизането на лица със средно и по-високо образование в професии, свързани с непосредствено материалнопроизводствен труд, съдействува за нарастване на относителния дял на разнородните двойки по отношение на социалногруповата еднородност. Социалната разнородност засяга в много по-голяма степен домакинствата. Проследяването на социалногруповата и образователната приемственост между поколенията показва значителната промяна, настъпваща между деца и внуци. Степента на тази промяна до голяма степен зависи от базовото положение на дядото - ако той е с висше образование например най-често и следващите поколения са с такова образование. Наличието на висшист в поколенческата верига, дори и когато той не живее в домакинството, оказва положително влияние на творческото и потребителското поведение и на останалите звена във веригата.

Материално-битови условия

Изучаването на материално-битовите условия на живот на изследваните лица се свързва естествено с материално-битовите условия на живот на техните домакинства. Тези условия определят онази среда, онази жизнена територия, върху която се проектират всички семейни дейности и където семейството и домакинството се изграждат като социално ядро, където израстват отделни личности, където въздействуват първичните социализиращи фактори и се формират ценностни ориентации. Затова при анализа данните се разглеждат във връзка с изследваните лица дотолкова, доколкото те са членове на тези домакинства и имат възможността да ползуват материалните придобивки, жилищните условия, обзавеждането и други условия на домашния бит.

Струва ни се обаче, че е неправомерно-анализирането на материално-битовите условия на живот на домакинствата да се свързва задължително и пряко с някои демографски и социални характеристики на изследваните лица като пол, възраст, равнище на образованието, социално-групова принадлежност и т.н.,тъй като за изследователите остава неизвестна онази личност от домакинството, която доминира в процеса на битовото обзавеждане, в културата на домашиня бит. Така например, ако в извадката на изследването е попаднала възрастна ниско образована жена, която живее в едно домакинство със семейството на свое дете, достигнало висока степен на развитост на материално-битовите условия, отнесена към социалната група, към която принадлежи, ще подобри картината на тази група.

По тези причини най-удачна за анализ на данните се оказа характеристика тип селище, в което живее дрмакинството на лицето. Но тъй като най-популярно за семейната структура на българите е нуклеарното семейство, в което преобладава образователната еднородност на съпрузите, не бихме могли да пренебрегнем образователните, и други социални характеристики на изследваните лица. В това отношение показателен е следният пример: около 1/4 от лицата със средно образование живеят в домакинства с много добре и отлично изградена битова среда, а при лицата с висше и полувисше образование този относителен дял нараства до 58 на сто. Съществува и връзка между материално-битовата среда на домакинството й образователното равнище и социалногруповата принадлежност на децата даже и когато не са членове на домакинството на родителите.

Въпреки тези факти обаче типът селище си остава фактор с най-голяма значимост и затова резултатите са анализирани преди всичко в такъв срез.

В ЕСИ "ГС-86" изучаването на материално-битовите условия е проведено в няколко направления: лична едра недвижима и движима собственост на домакинствата на изследваните лица, жилищни условия, обзаведеност на домакинството с уреди в помощ на домашния бит, културно-битова среда - аудиовизуална техника, предмети на изобразителните изкуства, библиотека, фонотека, видеотека и пр.

Съществен момент в подхода към изследването на тези характеристики е използуването на съставни индикатори. Това са специфични конструкции, изградени на базата на комбиниране на отделни съставки (елементи) на тези характеристики, за които във въпросниците на изследването са формулирани отделни въпроси, недопускащи неправилно и многозначно тълкуване.

Лична едра недвижима и движима собственост на домакинството. Като елементи на личната недвижима и движима собственост на домакинството на изследваните лица се разглеждат: жилище (собственост на лицето или на член от неговото домакинство), вилен имот (вила с вилно място, само част от вила, само вилно място или част от такова, собственост на домакинството на лицето) лека кола (собственост на домакинството, независимо дали се използува или не).

Разглеждани поотделно сами за себе си, данните за отделните видове собственост показват следната картина: жилище имат 83,84 на сто от домакинствата, като техният дял е най-голям за домакинствата от селата; лека кола притежават 39,56 на сто, а вилен имот - 15,74 на сто от домакинствата на изследваните лица (като 8,43 на сто разполагат с вила, 1,11 на сто - с част от вила, 5,56 на сто - само с вилно място, 0,64 на сто - само с част от вилно място). Леката кола и вилният имот са по-често срещан белег на градските домакинства и то най-вече в тези от София и окръжните градове, така, докато вилен имот имат по около 26 на сто от домакинствата в столицата и окръжните градове и 19 на сто от домакинствата в неокръжните градове, техният дял от селските домакинства е само 3,76 на сто. Леката кола, завладяла паркингите и улиците в София, е притежание на почти половината от софийските домакинства, на половината от домакинствата в окръжните градове, на 41,31 на сто - в неокръжните градове. Все по-масово навлиза тя й в селския двор - имат я 28,66 на сто от домакинствата на изследваните лица в селата.

Комбинирането на тези три елемента в съставен индикатор, разглеждан като "нов въпрос" в изследването ни, позволява да получим информация на качествено ново равнище. Не притежават нито един от разглежданите елементи на едрата лична собственост 8,51 на сто от домакинствата на изследваните лица; 45,42 на сто имат само жилище; 5,36 на сто - само лека кола; 1 на сто - само вилен имот; 5,54 на сто притежават жилище и вилен имот; 24,99 на сто - жилище и лека кола; 1,33 на сто - вилен имот и лека кола и 7,86 на сто от домакинствата са собственици на "трите ключа" - жилище, вила и лека кола.

Тези данни, погледнати спрямо типа на селището, в което живее лицето, показват, че най-голям е относителният дял на домакинствата, не притежаващи нито един елемент на личната собственост, в столицата - там те са 17,41 на сто, в окръжните градове - 14,86 на сто, в неокръжните градове - 6,46 на сто, докато делът на домакинствата от селата без такава собственост спада до 2,61 на сто. Определящо влияние за тези различия оказва фактът, че 96,38 на сто от селските домакинства притежават собствено жилище, докато изследваните софиянци с жилище, собственост на домакинството им, са около 67 на сто. Пак за домакинствата от София най-голям е делът на притежаващите максималното - "трите ключа" - 15,18 на сто. За окръжните градове те са 13,03 на сто, за неокръжните градове - 8,91 на сто, за селата - само 1,63 на сто. Колебанията между относителните дялове на домакинствата на изследваните лица от отделните типове селища в групата на притежаващите едновременно жилище и лека кола се движат в по-малък интервал - от 19,63 на сто за домакинствата от София, 24,60 на сто - от окръжните градове, до около 26 на сто от домакинствата в неокръжните градове и селата.

Ако разгледаме вилния имот като необходим за градския човек, като къща за почивка, място за физически труд, за бягство в събота и неделя от шума, напрежението и замърсения въздух на града и не дотам необходим за хората от селото, ще видим, че повече от една четвърт (27,6 на сто) от съвременните селски домакинства са достигнали до максимума - собствено жилище и собствена лека кола. Още повече, че почти всички домакинства на село (около 95 на сто) ползуват под една или друга форма земя за лично помощно стопанство.

Между типа на домакинството, състава на семейството на лицето и вида на личната собственост на домакинството се установява зависимост. Така например, най-много са непритежаващите едра лична собственост едночленни домакинства (18,60 на сто), както и непълните семейства, състоящи се от един родител и деца (17,14 на сто от непълните семейства с едно дете, 29,73 на сто - с две деца, 18,42 на сто - с три деца).

Жилищни условия. Те са важна и съществена характеристика на материалните условия на живот на хората. Не случайно се разглеждат като един от основните показатели на жизненото равнище и благосъстоянието на всеки народ, на всяко общество.

В жилището се задоволяват голяма част от потребностите на неговите обитатели - за поддържане и възстановяване на физическите и психическите им сили, за биологичното възпроизводство на човека, както и за осъществяване на определени социални дейности, за формиране на личността и нейната ценностна ориентация. Грижата за подобряване на жилищните условия и бит на трудещите се е в голяма степен потребност на икономическото развитие. От условията, при които живее и се труди човек, твърде много зависи неговото настроение и работоспособност, неговото отношение към поставените му задачи.

В годините на социалистическото строителство у нас коренно се преустрои, увеличи и промени крайно недостатъчният и остарял морално и физически жилищен фонд. Голяма част от българските села са почти изцяло новоизградени с нови тухлени, предимно двуетажни еднофамилни жилища, в градовете израстнаха нови квартали и комплекси със стотици хиляди съвременно оборудвани и благоустроени жилища.

В изследването "ГС-86" изучаването на жилищните условия беше насочено само към някои основни характеристики, очертаващи добре изразени тенденции и закономерности - собственост на жилището, самостоятелност в ползуването му, наличие и качество на елементите на благоустроеност на жилището, оценка на отделни елементи на жилището и на общата му характеристика като цяло, спряно нормативните изисквания и др. Резултатите от изследването очертават следната картина на жилищните условия у нас. В съответствие с националните ни традиции за свой дом, голяма част от домакинствата на изследваните лица притежават собствено жилище.

Общо за страната те са 83,84 на сто като в столицата са 67,74 на сто, в окръжните градове - 87,13 на сто, и в селата достигат до 96,38 на сто от живеещите в тях домакинства. Нещо повече -средно за около 85 на сто от домакинствата със собствено жилище, то е собственост на семейството на лицето и за около 15 на сто е собственост на член от домакинството, който не е член на семейственост на лицето. В повечето случаи това са млади семейства, живеещи заедно със своите родители, които са собственици на общото жилище - техният дял е по-голям в селата, отколкото в столицата и окръжните градове.

При близки, без да плащат наем общо за страната живеят 1,79 на сто от домакинствата; с нормиран наем в частно жилище - 0,49 на сто (техният дял е по-голям в София - 1,44 на сто); със свободен наем в частно жилище живеят 1,25 на сто (те са най-много го в окръжните градове - 2,90 на сто); във ведомствено или друг вид държавно жилище - 11,76 на сто (те са най-много в София -23,88 на сто и в окръжните градове - 23,05 на сто, чувствително по-малко са в неокръжните градове - 9,74 на сто и само 1,5 на сто от домакинствата в селата). Данните показват, че макар като изключение, в селата се появява един знак за промяна - около 4 на сто нямат собствен дом - живеят под наем, във ведомствени или друг вид обществени жилища. Трудно е да се прецени качествено този факт, но вероятно това е белег за урбанизация, защото ако проследим линията по посока град, окръжен град, София, се вижда, че се увеличава относителният дял на домакинствата, неживеещи в собствени жилища.

Типът на жилищната сграда до голяма степен се определя от типа на селището. В жилищни блокове живеят около 34 на сто от домакинствата, като най-голям е техният дял за столичните домакинства (77,48 на сто) и тези в окръжните градове (68,10 на сто). Новите комплекси и квартали - спални с многоетажните си блокове до голяма степен успяха да отговорят на изискванията за повече жилища, но по отношение на качеството може да се очаква още много. Многоетажното жилищно строителство в столицата и големите градове постави нови проблеми - връзките на хората помежду им, отношението им към междублоковите пространства и към земята изобщо, към природата, връзката им с центъра на града, с местата за работа, проблемите за културен отдих и почивка, отглеждането и социализацията на децата и т.н.

В неокръжните градове преобладаващият тип жилищна сграда е къщата (74,71 на сто), но и там вече една четвърт от домакинствата живеят в блокове. За малките градове подобно строителство води до откъсване на хората от земята и до намаляване до минимум на възможностите за развитие на домашно помощно стопанство. Желанието на хората, живеещи в такива блокове, да отглеждат домашни животни и някои зеленчуци, твърде често води до обезобразяване и замърсяване на околоблоковите пространства с използуването на грозни, временни стопански постройки и безредно и неестетично разхвърляни лехи с домати, лук, магданоз...

Традиционното изискване за живота на селското домочадие - това е еднофамилната къща с двор. Спецификата на селото не само налага този тип жилищна сграда, но и определя архитектурния облик на селската къща, съобразена и съзвучна с природните характеристики и със собственото развитие на селото. Селската къща трябва да бъде органично свързана с дворните пространства - безусловно необходими, да отговарят на спецификата на селския живот, при който селскостопанските дейности задължително присъствуват в ежедневието на селския бит. Стремежът към урбанизация на селото обаче прокарва и тук модата на жилищните блокове - вече около 2 на сто от селските жилища са блокове. Би могло да се каже, че този процес в малките градове и в селата е твърде неизразителен все още, за да се коментира. Но той е показателен и затова е нужно час по-скоро да се ограничат подобни тенденции за изравняване на селския с градския бит, докато не се е стигнало до обезличаване на малките населени места, и без това често загрозявани от безлични обществени сгради, лични домове и помощни стопански постройки. Твърде често живеенето на село в блок е пречка за органическата обвързаност със селската жизненост и първата крачка към желанието за миграция в града. Усилията би трябвало да се насочат към запазване на спецификата на селския дом, към подобряване на благоустроеността на селата и техните къщи, към естетизация на външния и вътрешен облик.

Самостоятелно - обитават жилището си почти 91 на сто от домакинствата и около 9 на сто живеят съвместно с други домакинства, като ползуват с тях едни или други помещения в жилището - най-често обща кухня (около 35 на сто) и други сервизни помещения като баня, тоалетна, коридори. Най-много са несамостоятелно ползуваните жилища в столицата (около 12 на сто) и градовете (около 10 на сто). Делът на домакинствата, които ползуват жилището съвместно с други домакинства, в селата намалява до 6 на сто. Наличието на несамостоятелно ползувани от отделните домакинства жилища е знак за отрицателни отклонения от нормативните изисквания за съвременните жилища, според които всяко - семейство трябва да обитава отделно жилище. Всъщност до такова решение на жилищния проблем у нас - "на всяко семейство - отделно жилище" *23, има да се работи още много. Ще отбележим само, че от лицата, които имат женени деца (а това са 42,34 на сто от всички изследвани лица) около една трета (32,16 на сто) живеят по едни или други причини със семействата на едно или повече от децата си, а от лицата, които имат живи родители, почти 30 на сто живеят с поне един от тях.

В част от стая живеят само 0,67 на сто от домакинствата, а не обитават жилищна сграда, като живеят в бараки, фургони, шлепове, хижи и пр. около 0,50 на сто. С една стая разполагат средно 7,08 на сто с домакинствата, като най-много са те в София (16,37 на сто) и в окръжните градове (11,56 на сто), чувствително по-малко са в останалите градове (5,26 на сто) и около 2 на сто в селата. Един друг разрез показва, че една стая ползуват 29,32 на сто от едночленните домакинства, 9,43 на сто от нуклеарните семейства без деца, 8,03 на сто от нуклеарните семейства с деца и около 2,5 на сто от сложните домакинства. Жилища с две стаи ползуват 25,56 на сто от домакинствата. Това е най-разпространеното жилище в столицата (49,20 на сто от домакинствата в София живеят при такива условия), а така също и в окръжните градове (36,81 на сто). В неокръжните градове делът на двустайните жилища е 20,4 на сто, а в селата - 13,53 на сто.

Най-голям дял заемат тристайните жилища - 31,54 на сто. Това са и най-разпространените жилища в неокръжните градове и селата (съответно 32,49 и 31,69 на сто). В София 27 на сто от домакинствата на изследваните лица разполагат с три стаи, в окръжните градове те са 32,62 на сто. В тристайно жилище живеят и най-много от нуклеарните семейства без деца (35,20 на сто), както и сложните домакинства от три и повече поколения, докато най-често срещаното жилище както за едночленните домакинства, така и за нуклеарните семейства с деца е двустайното (съответно 30,83 и 33,35 наето).

С четири стаи разполагат 20,28 На сто от домакинствата като техният дял расте в посока от София (5,51 на сто) към окръжните градове (13,50 на сто), неокръжните градове (23,26 на сто) и селата (27,70 на сто). Петстайно и по-голямо жилище обитават 14,34 на сто домакинства, като техният дял е значителен при селските жители - около 24 на сто, докато в София е само малко повече от 1 на сто, в окръжните градове е около 4 на сто, в неокръжните градове - около 17 на сто.

Изразено чрез средните аритметични стойности съотношението на броя на стаите в жилищата е приблизително следното: за страната - средно 3,13 стаи в жилища, за София - 2,24 стаи, за окръжните градове - 2,61 стаи, за неокръжните градове - 3,33 стаи, за селата - 3,66 стаи.

Не буди съмнение фактът, че в последните години в решаването на жилищните проблеми у нас са достигнати сериозни успехи. Въпреки това обаче остават налице редица проблеми, които се потвърждават и от резултатите на изследването. Един от тях се отнася до размерите на жилищата, разглеждан тук чрез броя на стаите в тях. Така например се вижда, че в София, а и в окръжните градове (там, където се съсредоточава почти 40 на сто от населението) най-разпространеният тип жилище е двустайното - това, което по нормативни документи и изисквания за съвременно жилище е оптимално за дву и най-много тричленно домакинство. А в София най-голям дял заемат четиричленните (29,65 на сто) и тричленните (28,35 на сто) домакинства. Подобно е разпределението и в окръжните градове - 33,40 на сто са четиричленните и 23,92 на сто са тричленните домакинства. С изграждането напоследък на голям брой маломерни жилища, особено в тези населени места, се осигуряват с жилище и голям брой домакинства. С това обаче не се отстранява жилищният им проблем, тъй като площта и броят на помещенията в тях са често недостатъчни още при настаняването.

Освен това големият дял на изградените маломерни жилища за дълъг период от време нарушава баланса по отношение на големината на жилищата, особено в жилищния фонд на големите градове^[24].

Анализът на състоянието на жилищните условия у нас в момента на изследването показва, че най-много са тези домакинства, чиито жилища предоставят на един обитател от половин до по-малко от една стая (т.е. примерно на една стая в жилището съответствуват двама обитатели, на две стаи - трима обитатели). В такива жилища живеят средно 43 на сто от изследваните лица, като в София те са 52 на сто, в окръжните градове - 51 на сто, в неокръжните градове - 41 на сто, в селата 36 на сто. Такива са всъщност и действуващите нормативи за задоволяване на жилищните нужди. Ако погледнем и "по-нататък, където нашата задача ще бъде - отделна стая за всеки член от семейството"^[25], ще видим, че около 20 на сто от домакинствата ползуват такива жилища, към каквито се стреми нашата жилищна политика. Техният дял не се различава съществено за различните типове селищта - в София те са 23,4 на сто, в окръжните градове - 21 на сто, в неокръжните - 22,5 на сто, в селата - 20,6 на сто. По-съществени различия се наблюдават при домакинствата на изследваните лица, при които на един член се пада по повече от една стая в жилището - 7,4 на сто в София, 12,14 на сто - в окръжните градове, 24,1 на сто - в неокръжните градове, като достига до 31,7 на сто от домакинствата в селата.

При по-подробно разглеждане на този основен при нашето изследване показател за "населеност" на жилищата, ще забележим още, че "перспективните" нормативи - на всеки обитател отделна стая, са достигнати най-вече за едночленните домакинства и нуклеарните семейства без деца (т.е. само двама съпрузи). Почти 40 на сто от едночленните домакинства живеят в една стая и около 60 на сто - в повече от една стая (като това са около 45 на сто от едночленните домакинства в София и окръжните градове, 57,5 на сто - в неокръжните градове и достигат до 74,5 на сто от тези домакинства в селата). За 31 на сто от нуклеарните семейства без деца на всеки съпруг се пада една стая, за почти 52 на сто - по повече от една стая и само около 17 на сто ползуват жилища, предоставящи по по-малко от една стая на лице. Може би е необходимо тук да изтъкнем, че само около 3,5 на сто от едночленните домакинства и около 7 на сто от нуклеарните семейства без деца са млади хора до 28 години, пред които стои перспективата за развитие и увеличаване на числеността на тези домакинства с деца.

За всички останали типове домакинства - нуклеарните семейства с деца, сложните домакинства от две, три и повече поколения, важат следните действуващи нормативи - от половин до по-малко от една стая на обитател в жилището. При такива условия живеят 49,44 на сто от нуклеарните семейства с деца (най-разпространеният тип домакинство у нас), 38,45 на сто от сложните домакинства от три поколения, 51,6 на сто от останалите сложни домакинства. Не е малък и делът от тези домакинства, които са уредили своя жилищен проблем съобразно "перспективните" нормативи, а дори и още по-добре - с повече от една стая на лице (за нуклеарните семейства с деца това се отнася до близо 35 на сто, за сложните домакинства от две поколения - до 52 на сто, за сложните домакинства от три и повече поколения - до около 20 на сто). Едновременно с това трябва да се имат предвид и останалите домакинства - тези, които обитават "пренаселени" жилища - около 15 на сто от нуклеарните семейства с деца, 9 на сто от сложните домакинства от две поколения, 22 на сто от сложните домакинства от три поколения, 17,4 на сто - от останалите сложни домакинства.

Броят на децата в домакинството оказва определено влияние на броя на стаите, които се падат на един обитател в жилището. За всички типове селища относителният дял на изследваните лица, живеещи в жилища с по-малко от половин стая на едно лице като правило нараства с броя на децата в семейството. Така например в София и в окръжните градове около 9 на сто от семействата без деца ползуват по-малко от една стая на лице, докато този дял при семействата с едно дете е около 23,6 на сто в София и около 19,6 на сто в окръжните градове, при семействата с две деца - съответно около 15 и 19 на сто, в семействата с три и повече деца около 46 на сто. Почти същото е съотношението и за останалите населени места. Средно за страната около 10 на сто от домакинствата, в които няма учащи се, живеят в "пренаселени" жилища, те са вече 15,5 на сто при домакинствата с един учещ се, 16,63 на сто - с двама учещи се, 44,7 на сто - с трима учещи се и т.н. При условията на "перспективните" нормативи (на всеки обитател - отделна стая) живеят съответно 26,4 на сто от домакинствата без учещи се, 17,7 на сто - с един учещ се, 12,9 на сто - двама учещи се, до 3,4 на сто - с трима учещи се.

Разпределението на броя стаи в жилището и броя стаи на едно лице в жилището, като една основна характеристика на жилището, не може да се изследва независимо от един друг проблем - този за наличието на обзаведени стаи, които не се обитават от домакинството. Общо за страната 30,94 на сто от домакинствата на изследваните лица имат обзаведени, годни за живеене, но необитавани стаи. В София техният дял обхваща около 3 на сто от домакинствата, в окръжните градове - около 10 на сто, в неокръжните градове нараства чувствително до повече от 28 на сто, като достига до повече от половината от домакинствата в селата. Там тяхното разпределение е приблизително следното: по около 22 на сто разполагат с една и с две, а повече от 11 на сто имат три, четири и повече обзаведени необитавани стаи. Най-големият резерв на такива помещения намираме при едночленните домакинства - от тях почти 42 на сто живеят в жилища, които ползуват изцяло, 17,86 на сто имат излишна една стая, 15,98 на сто - с две и 7,71 на сто - три и повече излишни стаи. Почти същите резерви се крият и при нуклеарните семейства без деца - от тях около 46 на сто притежават обзаведени необитавани стаи. И докато за една част от тези семейства - младите, които оттук нататък ще се разрастват и техните излишни стаи са така да се каже в "аванс", то за нуклеарните семейства, чиито деца имат вече отделни домакинства, каквито са по-голямата част от домакинствата в селата,^[26] тези жилищни стаи е повече от сигурно, че ще останат необитавани.

Всъщност броят на подредените, но необитавани стаи много често се определя не само от съотношението между броя на стаите в жилището и броя на членовете в домакинството, а и от начина на обитаване на жилището. Наслоените традиционни модели, особено в селата и малките градове, определят тенденцията да се живее само в една или две стаи и в кухнята, а останалите стаи да остават подредени в очакване само на гости. Културата на ползуването на жилището все още изостава, от общото му благоустройство и това е особено видимо в домакинствата, в които няма лица със средно или по-високо образование. Образованието на стопанката на дома е решаващо за цялостната структура на жилището, за неговото ползуване, обновяване и модернизиране, както и за умението да се оценяват и съхраняват красивите и функционални вещи на патриархалния бит.

Кухнята е помещението в дома, в което си извършват най-много дейности. Към специфичните функции на кухнята (готвене, съхраняване на съдове, прибори, продукти и хранене) се прибавят в една или друга степен функции на другите помещения на жилището - баня, мокро помещение, трапезария, спалня, дневна, кабинет.

Кухня в самото жилище ползуват 67,06 на сто от домакинствата.

В София такива са кухните на 90,18 на сто от жилищата, в окръжните градове са 80,06 на сто, в неокръжните градове са 72,27 на сто, в селата са - 48,78 на сто. Кухните извън жилището са предимно в селата. Там за 12,21 на сто от домакинствата кухнята е отделна специална постройка в двора на къщата. Пак в селата, за около една четвърт от домакинствата една от стаите за живеене е поела и функциите на кухнята. Всъщност това е типът кухня, който по степен на разпространение следва кухнята в самото жилище и в цялата страна - 14,76 на сто от домакинствата имат в жилището си стая, която е поела и ролята на кухня (почти 3 на сто в София, 8 на сто в окръжните градове, 11 на сто в неокръжните градове). Проблемът за кухня в жилището си 6,76 на сто от домакинствата са решили като една от стаите за живеене са пригодили и използуват само за кухня, като в София те са около 2 на сто, в окръжните градове са 4,6 на сто, в неокръжните градове - 6,6 на сто, в селата близо 10 на сто.

В по-неблагоприятно отношение се намират около 2 на сто от домакинствата, които ползуват за кухня друго помещение като коридор, килер, както и тези 1,59 на сто, за които единствената стая за живеене се ползува и като кухня. Изобщо не ползуват кухня около 1 на сто от домакинствата на изследваните лица.

Мнозинството от домакинствата ползуват кухнята в дома си самостоятелно - 94,27 на сто, повече от 3,5 на сто ползуват кухнята заедно с друго домакинство, около 2 на сто са посочили, че не ползуват изобщо кухня. Най-много несамостоятелни кухни имат столичани - 9,11 на сто и домакинствата в окръжните градове - 4,12 на сто, което потвърждава по-острите им жилищни проблеми.

При начина на обитаване на кухнята още веднъж се вижда, че културата на ползуване на жилището не зависи само от броя на стаите и броя на хората, които живеят в тях. В селата и малките градове, там, където жилищата общо взето са по-широки и с повече стаи, голяма част от кухните поемат функциите на спални помещения - 63,85 на сто от домакинствата в селата и 40,70 на сто от тези в малките градове ползуват кухнята и за нощуване. Разбира се, тук освен традиционните навици влияние оказват и трудностите и по отоплението на селските еднофамилните градски къщи. В София и окръжните градове, където и културата на бита е по-висока и проблемите по отоплението - са по-малки, делът на кухните, в които се нощува, е съответно 20,05 и 28,86 на сто.

Възможност за една по-обобщена представа за жилищните условия ни дават резултатите, получени за специално разработения съставен индикатор за общата характеристика на жилищата на домакинствата на изследваните лица. Този показател ни позволява домакинствата да бъдат класифицирани в четири основни групи. Първата обхваща такива домакинства, които обитават жилища с характеристики значително под нормативните изисквания - пренаселени жилища, в които на един обитател се полага по-малко от половин стая жилището най-често се ползува несамостоятелно, няма кухня, или за кухня е приспособено друго помещение или се ползува кухнята на друго домакинство. В тази група попадат около 6,40 на сто от домакинствата на изследваните лица, като най-голям е техният дял за домакинствата в София (11,84 на сто), а най-малък за тези от селата (около 3,8 на сто). Втората група обединява домакинствата, които живеят в жилища с характеристики, незначително отклоняващи се под нормативите (жилището е пренаселено, самостоятелно, с помещение за кухня, или не е пренаселено, но няма кухня и се ползува несамостоятелно и т.н.). Тя обхваща 18,60 на сто от домакинствата, като техният дял е приблизително еднакъв за различните типове селища. Най-голяма е третата група - домакинствата, чиито жилища предоставят условия в границите на нормативите и съвременните изисквания. Като правило при тях една стая се ползува най-много от двама души, жилището се ползува от домакинството самостоятелно, има специално помещение за кухня или пък броят на стаите е по-голям от броя на обитателите, но жилището се ползува несамостоятелно. В такива жилища живеят повече от половината от домакинствата на изследваните лица - 56,81 на сто. Техният дял от столичните домакинства е- 65,3 на сто, от тях в окръжните - 63,2 на сто, за неокръжните градове е 53,8 на сто, а за селата - около 52 на сто. В четвъртата група са домакинствата (около 17,8 на сто), които обитават жилища с характеристики над нормативните изисквания. Техният дял нараства от 6,7 на сто в София, почти 10 на сто в окръжните градове, около 21 на сто в неокръжните градове, до близо 25 на сто от домакинствата в селата.

Тази обща характеристика на жилището е във връзка с различни социални характеристики на домакинствата на лицата. Например докато при семействата без деца, живеещите в жилище с характеристики под нормативите са 19,42 на сто, при семействата с едно и с две деца - около 25 на сто, при семействата с три и повече деца делът на живеещите при условия под нормативите достига до около 53 на сто от тези семейства.

Типът на сградата, в която се намира жилището на домакинството, оказва регулиращо влияние по отношение на нормативните изисквания. С определените си размери и брой помещения около 70 на сто от жилищата в многоетажните (блокови) сгради поставят домакинствата, живеещи в тях, в условията на действуващите норми и само около 8 на сто - в условия над нормативните изисквания. Възможностите на самостоятелните къщи (като се има предвид обаче, че това са мнозинството от жилищата в малките градове и селата) позволяват на повече от 20 на сто от техните обитатали да живеят по-нашироко спрямо нормите.

Определена зависимост се забелязва също така между общата характеристика на обитаваното жилище и собствеността на това жилище. Така, докато само 4,15 на сто от жилищата, които са собственост на изследваното лице или на член от семейството му и почти 8 на сто от жилищата, собственост на други членове на домакинството, предоставят на обитателите си условия, значително под нормативните изисквания, то при такива условия живеят 46,24 на сто от домакинствата, живеещи при близки, без да плащат наем, 39,22 на сто от тези, които живеят при нормиран наем, 43,85 на сто от живеещите свободен каем. Като се вземе предвид, че в жилища под наем (нормиран или свободен) живеят най-често млади семейства, които още не са достигнали оптималния за тях брой членове, както и оптимума на социалната си реализация, разглежданите резултати от изследването за пореден път насочват към проблемите на младите хора, на младите семейства и техните деца.

Съществена характеристика на жилището е неговата благоустроеност. Известно е, че деветосептемврийската победа завари нашите села и градове, нашите домове в много тежко състояние по отношение на хигиената и благоустройството. Темповете на подобряване на тези характеристики са твърде бързи - чисти и уютни села, асфалтирани улици, красиви къщи, квартали и комплекси в градовете, снабдени с всички съвременни благоустройствени инсталации. И все пак проблемът за благоустрояване и хигиенизиране на жилищата и подобряване на културата на бита продължава да бъде актуален. Нерядко сме свидетели на замърсени междублокови пространства, на купища смет около кофите за боклук, на реки, превърнати в сметища, на недоизмазани и неподдържани къщи и т.н. Какво състояние на благоустрояване на жилищата днес у нас показват данните от изследването?

Със селищна канализация са свързани 52,44 на сто от домовете в страната. Такива са над 90 на сто от жилищата в столицата, 87,33 на сто в окръжните градове, 62,81 на сто в неокръжните градове и едва 11 на сто в селата. Определящата форма на канализация в селския дом е свързана със септична яма и шахта - около 63 на сто. Една четвърт от селските домове нямат никаква канализация, факт, който не отговаря на ръста на общата хигиенизация на съвременното българско село. Без канализация са и 2 на сто от жилищата в София, 2,76 на сто - в окръжните градове, почти 6 на сто в неокръжните градове.

Почти всички населени места у нас, до най-малките села, са вече водоснабдени. Това не важи обаче с такава сила за жилищата в тях, особено за селските домове. Студена течаща вода в жилището или сградата имат 83,57 на сто от домакинствата (в София - 97,68 на сто, в окръжните градове - 95,49 на сто, в другите градове - 89,34 на сто, в селата - 68,36 на сто) за 11,15 на сто източник на вода е чешмата в двора, като техният дял от 1,76 на сто за София достига до 21,30 на сто в селата. Около 6 на сто от домакинствата на село черпят вода от кладенци в двора или извън двора на жилището си. Наистина, в сравнение със състоянието преди четиридесет години техният дял е твърде малък, но е време вече кладенецът като източник на вода за пиене да престане да съществува.

Друг белег за изоставане на жилищното благоустрояване, свързан с проблема за канализацията, най-вече на село, е тоалетната. Тревога предизвиква малкият относителен дял на тоалетните, които имат инсталация за промиване. В столицата повече от 90 на сто от домакинствата ползуват тоалетна с инсталация за промиване, но дори и тук почти 10 на сто нямат такава инсталация.

В окръжните градове делът на тоалетните без промиване е 16,65 на сто, в неокръжните градове нараства до 53,62 на сто, а в селата мнозинството от домакинствата ползуват тоалетни без инсталация за промиване - 93,71 на сто.

Основна форма на източник на топла вода общо за домакинствата на изследваните лица са бойлерите - 49,70 на сто от нашите домакинства имат бойлер в жилището си. Ако разгледаме данните поотделно за различните типове селища, ще забележим отново изоставане на селото. В София основен източник ма топла вода са ТЕЦ-овете - 58,55 на сто от столичните домакинства ползуват целогодишно топла вода от централен източник, 28,51 на , сто от бойлер, 3,75 на сто от приспособления към чешмата, 5,03 на сто затоплят вода в съдове и останалите ползуват други източници. В окръжните градове централните източници на топла вода намаляват до 9,42 на сто, относителният дял на ползуващите бойлери съответно нараства до 68,74 на сто, затоплят вода в съдове около 14 на сто от домакинствата. За всички останали типове селища делът на домакинствата, ползуващи топла вода от ТЕЦ, е незначителен. Основна форма за неокръжните градове е все още бойлерът - 60,73 на сто, затоплят вода в съдове - 28,61 на сто от домакинствата. Повече от половината селски домакинства нямат съвременни усъвършенствувания за затопляне на вода - 53,58 на сто топлят вода в съдове, бойлер използуват 37,56 на сто от домакинствата.

Модернизацията на нашите домове е свързана с наличието на баня и фактът, че в 67,83 на сто от домовете на изследваните лица има баня (с повече или по-малко удобства в нея) говори за бързото нарастване на хигиенната култура на нашия народ. Но и тук има да се желае още. В София баня нямат 10,78 на сто от домакинствата, в окръжните градове - 29,53 на сто, в неокръжните градове почти 30 на сто, в селата все още нямат баня почти половината - 49,4 на сто от домакинствата.

Отоплението е най-често с твърдо гориво - 50,50 на сто, смесено - 12,51 на сто, с нафта или с електричество се отопляват по равен дял от домакинствата - около 11 на сто, селищно централно отопление ползуват 10,80 на сто, местно жилищно отопление - 2,65 на сто, използуват главно газ за отопление 0,43 на сто.

Селищното централно отопление е предимство на софиянци (60,14 на сто) и отчасти на жителите на окръжните градове (12,03 на сто). В другите населени места е толкова слабо разпространено, че практически може да се пренебрегне.

Селската къща, както и тази в малкия град, се топли с печка, като за 85,92 на сто в селата и за 52,51 на сто в неокръжните градове се ползува главно твърдо гориво, нафта ползуват съответно 5 и 15 на сто, електричество - 1,5 и 10,8 на сто, за около 7 на сто в селата и 18 на сто в неокръжните градове горивото е смесено. На електричество и на нафта разчитат съответно 25,13 и 20,66 на сто в окръжните градове и 12,70 и 8,79 на сто в София.

Общата благоустроеност на жилищата се определя от наличие то едновременно на разглежданите основни благоустройствени елементи. Данните от изследването показват, че 7,27 на сто от домакинствата живеят в неблагоустроени жилища, в които липсват каквито и да са благоустройства, като в селата те достигат до 14,61 на сто от домакинствата. Не е голям делът на домакинствата, чиито жилища са снабдени с всички удобства - вода, канал, тоалетна с инсталация за промиване в жилището, топла вода, баня, централно отопление (селищно или местно) - 12,92 на сто за страната, като в София такива са жилищата на около 60 на сто от домакинствата, за окръжните градове - около 15 на сто, за останалите градове около 2,5 на сто и за селата - 0,3 на сто.

Анализът на резултатите от изследването по отношение на благоустроеността на жилищата показва, че е необходимо да се вземат специални и навременни мерки главно за канализация и водоснабдяване, като се отделят достатъчно средства не само за големите градове, а и за по-малките населени места. Благоустрояването, наред с подобряването на останалите характеристики на жилищата биха били сериозни фактори за стабилизиране на известна част дт селата, за регулиране на миграционните процеси. От друга страна е необходимо да се върви към повишаване на жилищната и хигиенна култура на известна част от населението, за да се стигне до общото благоустрояване както на селищата, така и на отделните домове. Истина е обаче, че домакинствата, особено тези в селата и в малките градове, в много отношения са оставени сами на себе си, за да решават твърде сложни благоустройствени проблеми - да си направят канализация, да вкарат вода в двора и в жилищата, да си сложат бойлери. Известно е и това, че често е трудно да се осигури всичко необходимо за тези подобрения -както материални (кранове, батерии, бойлери, санитарен фаянс и пр.), така и съответни майстори.

Уреди в помощ на домашния бит. Модерната битова техника навлиза бързо в дома на българина и все по-властно заема място в ежедневието му. Голяма част от домакинствата на изследваните лица имат и използуват някои основни "помощници": хладилник (82,76 на сто), прахосмукачка (56,67 на сто), електрическа скара за печене на месо, сандвичи и др.(41,72 на сто),тенджера под налягане (39,04 на сто), миксер (37,71 на сто), електрическа мелничка за кафе (34,67 на сто).

Все още са малко домакинствата, които ползуват удобствата на вентилационна уредба в кухнята (5,45 на сто), сокоизтисквачка за плодове и зеленчуци (17,53 на сто), уреди за рязане на хляб, колбаси и пр. (4,61 на сто), машина за миене на съдове (0,37 на сто).

Най-разпространената готварска печка е с твърдо гориво - 41,97 на сто от домакинствата на изследваните лица готвят на такава печка. След нея идват обикновената електрическа готварска печка - 39,19 на сто, комбинираната печка - 11,86 на сто, около 4 на сто готвят на котлон - електрически или газов, 2,5 на сто - на газова печка. Незначителни дялове (по около 0,40 на сто) заемат електрическите печки с лъчево отопление и програмно устройство. Сравненията с подобни данни от преди двадесет, тридесет години са почти излишни. Ще посочим например само темповете на разпространение на хладилниците, пералните машини, прахосмукачките. През 1962 г. само 1 на сто от домакинствата у нас имат хладилник, 10,10 на сто - перална машина, 2,3 на сто - прахосмукачка. През 1971 г. домакинствата с хладилник се увеличават до 37,5 на сто (при нашето изследване вече до 88,98 на сто), домакинствата с перална машина са 58,4 на сто (сега 82,76 на сто), с прахосмукачка - 18,5 на сто (сега 56,67 на сто.)^[27]. Но дори и сега, когато за голяма част от българските домакинства е трудно да си представят своето ежедневие без битовата техника, се забелязват значителни различия в зависимост от типа на селището, от типа на домакинството, от състава на семейството, от образователното и професионално равнище на неговите членове и т.н.

Модернизацията на обзавеждането на селския дом, на селската кухня протича по-бавно в сравнение с градския дом. Така например докато само около 5 на сто от домакинствата в големите градове у нас не притежават хладилник, то в селата техният дял е около 16 на сто. Перална машина нямат почти една четвърт от селските домакинства, при 16,05 на сто от домакинствата в София, 10,74 на сто от домакинствата в окръжните градове и 12,32 на сто от домакинствата в неокръжните градове и т.н. Но, ако погледнем от друга страна, се вижда, че няма кухненски вещи и уреди - били те и най-престижни и слабо разпространени и в града, които да не се срещат в селския дом. Обикновената битова техника (вече сякаш можем да я наречем традиционна ) - електрическа тенджера, електрически (газов) котлон и т.н. са част от привичното кухненско оборудване на селската кухня. Дори хладилникът, който сравнително по-късно се появи в селската кухня, е вече обичаен помощник. Перални имат около 76 на сто от селските домакинства, а автоматичната перална машина прави своя пробив и макар по относителен дял в сравнение с града все още да е по-рядко срещана, нейното наличие говори за стремеж за бързо обновление. И ако вентилационната уредба в кухнята, уредите за рязане на хляб, машината за миене на съдове са все още изключение, то другите уреди и машини показват едно непрекъснато разширяване на своите територии, като относителните дялове на домакинствата, които ги притежават, се движат от 15 до 22 на сто. Те наистина се срещат в селската кухня по-рядко от градската, но са реалният регистратор на стремежите на домакинствата да се модернизират. Още повече, че мнозинството от домакинствата на изследваните лица, които притежават такива уреди, ги използуват в своето ежедневие. Белег за модернизацията на селския бит, за едно обновяване на селската кухня е наличието на някои прибори, които и в градската къща все още не са успели да се наложат в масовата практика - кухненска вентилация (8,5 на сто от домакинствата в градовете, почти 1 на сто - в селата), сокоизтисквачка (22,62 на сто - в градовете, 9,95 на сто - в селата), миксери (37,80 на сто в градовете, 18,47 на сто - в селата), скара за печене (54,88 на сто - в градовете, 22,12 на сто - в селата), електрическа мелничка за кафе (47,26 на сто - в градовете, 15,90 на сто - в селата) и т.н.

Снабдеността с кухненски уреди на домакинствата от селата, в сравнение с тези от градовете обаче не бива да се разглежда независимо от типа на домакинствата и състава на семействата на изследваните лица. Данните от изследването показват, че най-добре снабдени са домакинствата, които представляват нуклеарни семейства от две поколения (т.е. родители и невстъпили в брак техни деца), които са и най-често срещаните градски домакинства (50,42 на сто от домакинствата в градовете, при 27,30 на сто -в селата). Най-слабо снабдени са едночленните домакинства (а това са 5,47 на сто от селските и 4,89 на сто от градските домакинства) и нуклеарните семейства без деца (23,55 на сто от селските и 13,55 на сто от градските домакинства). По-голямата част от тези домакинства и в градовете и в селата са възрастни хора, за които е трудно да възприемат новото, а и начинът им на живот не им го налага. Снабдеността с кухненски уреди е по-добра при най-разпространения тип домакинство на село, а именно сложните домакинства от три и повече поколения (35,74 на сто от домакинствата в селата, при 25,45 на сто - в градовете)

и в това отношение тези домакинства се приближават до градските домакинства.

Този факт още веднъж потвърждава една установена при различни изследвания закономерност. Младите хора в сложните домакинства на село, заедно с полученото по-високо от своите родители, баби и дядовци образование носят необходимостта от осъвременяване и модернизация на домашния бит. При всички показатели за разбитост и култура на материалния бит, закономерно се показва, че до по-високо равнище на удобствата в дома, до по-висока култура водят по-високото образователно равнище и по-добрата професионална квалификация дори само на един от членовете на домакинството.

За цялостната обзаведеност на домакинството с кухненски уреди в програмата на изследването беше разработен съставен индикатор, обединяващ простите индикатори за наличие на отделните уреди: вентилационна уредба, сокоизтисквачка, скара за печене, миксер, електрическа малничка за кафе, тенджера под налягане, машина за рязане на хляб и колбаси, машина за миене на съдове. Получените данни показаха:

- Не притежават нито един от посочените уреди 38,79 на сто от домакинствата на изследваните лица. Веднага ще направим съпоставка на техните дялове за домакинствата от различните типове селища, тъй като тези резултати са показателни. С "нулева" снабденост с кухненски уреди са 10,81 на сто от домакинствата в София, 21,20 на сто - в окръжните градове, 33,32 на сто - в неокръжните градове. Особено голям е относителният дял на необзаведените с уреди домакинства в селата - 61,81 на сто.

- Слабоснабдени с уреди (притежават един или два от изброените уреди) са кухните на 26,13 на сто от домакинствата. Тук различията не са така големи - 22,10 на сто от домакинствата в София, по около 29 на сто - в градовете, 23,53 на сто - в селата.

- Средно снабдени (имат три или четири уреда) са кухните на 24,27 на сто от домакинствата. С такава снабденост са най-голямата част от домакинствата в столицата - 36,80 на сто, в окръжните градове - 34,66 на сто. В неокръжните градове със средна снабденост на кухнята са 27,64 на сто, а в селата - 11,73 на сто.

- Добре снабдени (от пет до осем уреда) с кухненски уреди са 10,81 на сто от домакинствата - 30,29 на сто в София,14,68 на сто - в окръжните градове и само 2,78 на сто - в селата. Със съжаление можем да отбележим, че оптимумът на цялостното обзавеждане с кухненски уреди е достигнат за сравнително малка част от домакинствата, особено що се отнася до тези в селата. Сравнително неголемият относителен дял на домакинствата, притежаващи и ползуващи целия спектър на съвременната кухненска техника (като изключим най-рядко срещаните уреди) все още не задоволява и показва слабата приобщеност на домакините към облекчаващите домашния труд приспособления.

Не е много по-различна картината на общото равнище на домакинските удобства, където освен обзаведеността с кухненски уреди се включва и наличието и вида на готварската печка, наличие то на хладилник, прахосмукачка, перална машина - т.е. уреди, които улесняват извършването на основни във всяко домакинство дейности - съхраняване и приготовляване на храната, почистване на дома, поддържане на чистота на бельото и облеклото.

Около 19 на сто от домакинствата на изследваните лица общо за страната са достигнали много добро и отлично равнище на домакинските удобства и се ползуват от услугите на почти всички изброени домашни помощници, като почти една трета от тях са решили въпроса с прането и чрез автоматична перална машина.

И тези данни, разгледани в зависимост от типа на селището, показват чувствително изоставане на домакинствата от по-малките населени места, особено от селата.

За почти половината от софийските домакинства (47,61 на сто) развитостта на домакинските удобства може да се оцени като много добро и отлично равнище (при отличното равнище освен наличието на основните домашни помощници е налице напременно и автоматична перална машина). С такава висока развитост са домакинските удобства за малко повече от една четвърт от домакинствата от окръжните градове (27,03 на сто). В неокръжните градове техният дял спада до 17,54 на сто, а в селата е само 4,82 на сто.

Твърде малко са селските домакинства с развити удобства още повече, ако сравним техния относителен дял с дела на тези домакинства, в които властвува все още най-примитивен домашен инвентар - 10,7 на сто от домакинствата на село не използуват нито един от съвременните уреди в помощ на домакинята, а и за още около 16 на сто домакинските удобства се свеждат, до притежаването на един или най-много два от най-разпространените уреди

Общата оценка, която бихме могли да дадем на домашния бит на българското домакинство е в известна степен противоречива. Ако обърнем поглед назад и сравняваме с миналото, ние виждаме категорично нарастване на равнището и на домакинските удобства и на жизнените условия като цяло. Ясно е, че базовата година за сравнение трябва да се "издърпа" напред и да следим ръста през последните десетилетия на XX век. Вероятно е разумно положителните изменения да се съизмерват с ръста на относителния дял на "отлично" и "много добре" развитите удобства и жилищни условия. А тъкмо тук ръстът е по-малък и това е видимо в най-голяма степен при селските домакинства, особено що се отнася до тяхната обзаведеност с прибори и уреди в улеснение и модернизация на бита.

Погледнато от страна на достиженията в обзавеждането и удобствата в дома в световен мащаб, в сравнение с най-развитите страни ще се види, че и домакинствата, които ние считаме, че са достигнали най-доброто у нас, в голямата си част са далеч от световните стандарти. Показател за това е, че едва сега в българския дом и то доста плахо се появяват вещи, като печката с лъчисто отопление и програмно управление, машината за миене на съдове, вентилационната уредба и пр.

Не можем да очакваме изключително подобряване на кухненските удобства, докато не се решат и някои проблеми на жилищните условия - разширяване и модернизиране на инсталациите в кухнята, редица благоустройствени подобрения, разширяване на жилищната площ изобщо. Необходимият уред и прибор, престижната вещ не се появяват и няма къде да се появят при нерешени насъщни жилищни нужди.

С непрекъснатото нарастване на общото образователно равнище на населението, закономерно ще се повишава и равнището на материалните условия, защото ще расте осъзнатата потребност от усъвършенствуване на културата на домашния бит. Растящите потребности обаче, неизменно ще влизат в конфликт с възможностите за тяхното задоволяване. Очевидно е, че трябва да се постигне равновесие между растящите потребности и задоволяването им по съответен начин.

Съвременният начин на труд и отдих, формирането и развитието на новите потребности у хората определят и нови съвременни критерии за условията, при които те живеят. Младите и по-високо образованите хора предявяват решително по-високи изисквания към материално-битовите условия на живот. В тази връзка е необходимо да се вземат предвид и трудностите, които голяма част от нашето население изпитва при снабдяването със съответни уреди, прибори, машини за бита. Твърде често в търговската мрежа се чувствува липсата на най-необходими вещи, като хладилници, перални, определени търсени видове печки за готвене, прахосмукачки и т.н. и т.н.

* * *

Предметите в дома, свързани със задоволяването на духовните потребности на хората, с потреблението и творчеството на културни ценности, свързват дома с външния свят, отварят вратите към изкуството, политиката, науката. Библиотеката, фонотеката, видеотеката, аудиовизуалната техника - радио, телевизор, записваща и възпроизвеждаща техника, са все елементи на културно-битовата среда в дома. С развитието на културата на нашето общество се появиха нови потребности, които доведоха в нашите домове и нови социални вещи, които само преди няколко десетилетия бяха непознати.

Само за 7,77 на сто от домакинствата на изследваните лица не е отворил очи всевиждащият вече "син екран", като 8,27 на сто притежават и черно-бял, и цветен телевизор, 20,32 на сто -само цветен, и 63,64 на сто само черно-бял телевизор. Не е трудно да се забележи, че телевизионните програми до голяма степен диктуват ритъма на дейностите както в градския, така и в селския дом - децата зарязват игрите и уроците, за да видят поредното "детско" или "лека нощ, деца", мъжете бързат за новините, мачовете, а жените въодушевено следят и обсъждат поредния сериал. Интересно е да се отбележи, че в сравнение с другите възпроизвеждащи уреди най-голямо е настъплението на телевизията. Тя измества дори радиото.

Радиоапарати или транзистори нямат около 20 на сто от домакинствата. Всъщност този сравнително голям относителен дял е свързан с все още сериозното място на т.нар. радиоточка, която е силно разпространена, особено в малките населени места.

Разказват, че някога почти всяка жена била песнопойка, а почти всеки мъж - свирец и певец. Днес обаче все повече нараства потребността от слушане на музика чрез възпроизвеждаща техника. Почти 35 на сто от домакинствата имат грамофон, около една трета от домакинствата притежават фонотека с богато разнообразие от музика - народна, естрадна, симфонична, камерна и т.н. Но фактът, че почти половината от притежателите на грамофон не го използуват редовно и около 16 на сто не го използуват изобщо ни насочва към извода, че по-често се прибягва до магнетофона или касетофона. Тези по-съвременни възпроизвеждащи прибори са вече и по-често срещани и използувани от грамофона: имат ги в 37,21 на сто от домакинствата на изследваните лица, като около 3 на сто от домакинствата с магнетофон или касетофон не ги използуват, а около 20 на сто ги използуват нередовно.

Телефон в дома си имат 43,65 на сто от изследваните лица, в София с телефон разполагат около две трети, в другите градове - около полозината, а в селата - приблизително 30 на сто от домакинствата.

Най-новото в културно-битовата среда се представя от обикновените електронни калкулатори (притежават ги около 6 на сто от домакинствата), електронните игри (0,72 на сто), персоналните компютри (0,31 на сто), видеокасетофоните (0,91 на сто). Макар засега притежателите им да са изключения, както сочат данните от изследването, те бележат базата за по-нататъшното разширяване и модернизиране на бита на нашите домакинства.

Разпространението на разгледаните дотук елементи на културно-битовата среда на домакинствата, проследено за отделните типове селища, показва, че те са най-добре представени в домакинствата от столицата, след това - от окръжните градове, от неокръжните градове и сравнително най-слабо са представени в домакинствата от селата. Това се отнася до всички уреди, като разликата между относителните дялове на притежателите им в София и съответно а селата е 9 пункта за телевизорите, 15 пункта за радиоапаратите, 25 пункта за грамофоните, 33 пункта за магнетофоните.

Що се отнася до най-авангардното в тази техника (компютри, видеокасетофони, електронни игри) трябва да отбележим, че жителите на селата не отстъпват на тези от София и другите населени места. Така например в извадката на изследването са попаднали 95 лица от страната, чиито домакинства притежават видеокасетофони. От тях 30 са в София, 32 - в окръжните градове, 14 - в неокръжните градове, 19 - в селата, а от 31 лица, в чиито домакинства има персонален компютър, 7 са в София, 12 - в окръжните градове, 3 - останалите градове и 10 са в селата. Налице е само началото на една очертаваща се тенденция, която очакваме тепърва да се затвърдява. В действителност, макар че относителният дял на притежаващите например персонални компютри сред цялата изследвана съвкупност е нищожен, като направим една връзка с разгръщането на движението за изграждане на клубове "Компютър" и в градове, и в села, ние можем да констатираме, че в духовния живот се формират нови насоки.

Съставните индикатори, изградени в програмата на изследването, ни дават възможността да направим една по-обща преценка на състоянието в разпространението на аудио-визуалната техника в домакинствата. Не притежават нито един от по-масово представените в нашия бит уреди (а именно радиоапарат/транзистор/, грамофон, магнетофон /касетофон/, телевизор) само 2,97 на сто от домакинствата на изследваните лица, а 4,51 на сто имат само един или два уреда, като се изключва притежаването на телевизор. С три или четири уреда, без телевизор или нито един или само един от разглежданите уреди и черно-бял телевизор разполагат 35,04 на сто от домакинствата, а два или три уреда и черно-бял телевизор или пък един или два уреда и цветен телевизор притежават 37,67 на сто от домакинствата. Пълният набор от разглежданите уреди на аудиовизуалната техника притежават близо 20 на сто от домакинствата, като при повече от 6 на сто са налице четирите уреда заедно с цветен телевизор.

Данните за разпространение на най-новите елементи на битовата аудио-визуална техника, а именно видеокасетофон, електронен калкулатор,електронни игри, персонален компютър сочат, че само електронен калкулатор има в почти 5 на сто от домакинствата на изследваните лица, един от другите три уреда притежават 1,17 на сто, а два, три или четири уреда имат 0,31 на сто. Макар и малки, тези относителни дялове показват, че се очертава една водеща група, която дава тон за по-нататъшното утвърждаване на най-новите тенденции.

С повишаването на общото образователно равнище на населението се усъвършенствува и културното обкръжение както в градската, така и в селската къща, пораждат се нови духовни потребности за изграждането на една нова среда в жилището на българина. Най-осезателно това се чувствува в данните, получени за броя на книгите в къщи. Общо за изследваните лица в страната се вижда, че близо в една трета от техните домакинства (32,69 на сто) няма нито една книга. За домакинствата на изследваните лица от столицата този дял е 9,06 на сто, за окръжните градове е 14,82 на сто, за неокръжните градове - 27,87 на сто и за селата достига до повече от половината домакинства - 51,76 на сто. Най-много са домакинствата със средно голяма библиотека (повече от 50 до 500 книги) - 37,72 на сто. Малка библиотека (от 1 до 50 книги) притежават 25,31 на сто от домакинствата. Богатата библиотека (над 500 книги) е рядкост и тя се среща при 5,27 на сто от домакинствата.

Заслужава едно по-подробно разглеждане големината на библиотеките на домакинствата от различните типове селища. За софийските домове най-разпространена е средната библиотека - 60,33 на сто, следва богатата - 16,06 на сто, и накрая е малката - за 14,55 на сто от домакинствата. И в останалите градове максимумът от домакинства е при средната библиотека (53,92 на сто за окръжните и 39,96 на сто за неокръжните градове), но при тях следва малката библиотека (съответно 22,84 на сто и 28,75 на сто) и най-малък е делът на домакинствата с богата библиотека (съответно 8,38 на сто и 3,41 на сто). В селските къщи най-разпространена е малката библиотека. Такива са библиотеките на 28,32 на сто от домакинствата, средна библиотека притежават 18,83 на сто, а богата библиотека се среща само при 0,89 на сто от домакинствата в селата.

Все още недостатъчното навлизане на книгите в дома се вижда и от данните, погледнати откъм вида на домакинството. Ще посочим само, че в домове без нито една книга живеят почти 21 на сто от нуклеарните семейства от две поколения (т.е. родители и деца), както и 24,34 на сто от сложните домакинства от три поколения (т.е. прародители, родители и деца). Макар че при другите типове домакинства относителните дялове на тези, в които библиотеката липсва, са по-големи (60,9 на сто от едночленните домакинства, 57,79 на сто от нуклеарните семейства от едно поколение, 36,26 на сто от сложните домакинства от две поколения), не може да буди оптимизъм фактът, че голяма част от подрастващите, от децата, живеят в дом без книги.

Най-слабо е развита културната среда, разкриваща определен вкус и интерес към изобразителното изкуство. Все още слабо са развити потребностите за утвърждаване мястото на оригиналната художествена творба - само в 2,8 на сто от домакинствата има оригинални художествени творби, 5,96 на сто притежават репродукции, в 4,58 на сто - има албуми с репродукции. Или ако потърсим тяхното общо присъствие, данните от изследването ще ни покажат, че 90,40 на сто от домакинствата на изследваните лица не притежават нито оригинални художествени творби, нито отделни репродукции, нито албуми с репродукции. Само албуми или само отделни репродукции има в 5,43 на сто от домовете, репродукции и албуми, без оригинални творби - в 1,37 на сто почти 1 на сто притежават поне една оригинална творба и около 1,8 на сто - поне една оригинална творба и поне една репродукция или албум. Колкото е по-малко населеното място, толкова по-малък е относителният дял на домакинствата, които са показали интерес към изобразителното изкуство.

Наличието на предмети с висока художествена стойност са едно рядко изключение в селския дом, но тук не бива да се правят и крайни изводи. Нужно е правилно да оценим общата специфика на селския дом и да припомним, че там има много прекрасни уникални предмети на сръчните селски ръце. В битката за модернизация тези действителни ценности често се пренебрегват, не им се намира нужното място за утвърждаване в спектъра на чувството за прекрасното у селския жител и за вписване в общия интериор на селския дом.

Ако се опитаме да оценим степента на общото присъствие на художествени ценности от типа на библиотеката, фонотеката и творбите на изобразителното изкуство в битовото обкръжение на домакинствата, ще видим, че те напълно отсъствуват в 26,31 на сто от домовете на изследваните лица и само при 5,16 на сто от домакинствата можем да говорим за богатство на културната среда. В бита на около една трета от домакинствата художествените ценности са представени ограничено (например имат до 50 книги, фонотека с еднообразна музика и съвсем ограничено наличие на една репродукция, или един албум, или една творба). Все пак най-голям е делът на тези домакинства, в чийто бит разгледаните художествени ценности заемат съществено място - за 35,57 на сто от домакинствата обемът им се определя поне от средна библиотека, разнообразна фонотека, поне ограничено наличие на творби на изобразителното изкуство.

Що се отнася до разнообразието на художествени ценности за домакинствата, които притежават поне някои от тях, данните са следните: 31,91 на сто от тези домакинства имат или само библиотека, или само фонотека, или само творби на изобразителното изкуство, 52,56 на сто от тях имат два вида художествени ценности и 10,53 на сто от тях се ползуват от многообразието на трите вида изучавани ценности.

При една по-обща оценка на културно-битовата среда, включваща към художествените ценности и аудио-визуалната техника се вижда, че само при 2,65 на сто от домакинствата има пълно отсъствие на предмети на културно-битовата среда и при 3,55 на сто то е силно ограничено. Засега най-масово разпространена е средно развитата културно-битова среда - 36,75 на сто от домакинствата живеят в такава среда и за около 31 на сто тя е добре развита. Богатство (наличие и разнообразие на всички разглеждани елементи) на културно-битовата среда притежават около 7,5 на сто от домакинствата.

Съпоставянето на развитостта на културно-битовата среда и обзаведеността на домакинствата с уреди в помощ на домашния бит ни дава възможност да отделим 24,76 на сто от домакинствата, при които слаб превес е получила обзаведеността с домакински уреди и още 4,59 на сто със силен превес на тази обзаведеност. С превес в културно-битовата среда са почти 10 на сто от домакинствата.

При останалите развитостта на домакинската част и на културната среда е равностойна, като при 11,74 на сто те са слабо изградени, при 25,04 на сто - средно изградени, за 14,82 на сто от домакинствата са добре изградени, за 4,57 на сто - много добре изградени. Около 5 на сто от домакинствата обаче живеят в напълно неизградена битова среда - липсват както уреди в помощ на домашния бит, така и всички елементи на културно-битовата среда. За домакинствата на изследваните лица от градовете най-големи са групите на домакинствата, при които равновесието е нарушено в полза на обзаведеността с технически "помощници" на домакинския труд (44,2 на сто от домакинствата в София, 38,17 на сто - в окръжните градове, 33,69 на сто - в неокръжните градове). За селските домакинства групата с превес на домакинската част е около 16 на сто, а най-голяма е групата на домакинствата, за които средно развитата културна среда съответствува на средна обзаведеност с уреди в помощ на домашния бит - 37,85 на сто.

* * *

Дейностите в домакинството, свързани с храненето на неговите членове, могат да се разглеждат като задължителни, основни дейности. Приготовляването на храната у дома за всички членове на домакинството в миналото е било нещо неизменно - всеки ден, за всяко хранене. Настъпилите промени в стопанско-икономическите функции на домакинството, новите семейно-битови и професионални роли на жената доведоха до промени в организацията на различните дейности в домакинството. Макар и не много силно тези промени засегнаха и дейностите, свързани с процеса на храненето. Развитието на общественото хранене в много от предприятията, заводите, учрежденията, стопанствата, училищата е важна предпоставка за по-добра организация както на производствения бит, така и за облекчаване на домакинствата от трудоемките дейности в процеса на хранене, пазаруване, приготовляване на храната, съхраняване на продукти и храна и т.н. Засега обаче, въпреки големите успехи в тази насока, храненето в нашите домакинства до голяма степен развита на кухнята в къщи.

Резултатите от изследването показват, че почти в три четвърти от домакинствата на изследваните лица се готви и за обяд, и за вечеря. Само едното хранене (или само за обяд или само за вечеря), но всеки ден, се приготовлява в почти 20 на сто от домакинствата. Не всеки ден от седмицата се готви в около 3 на сто от домакинствата. Малък е делът и на тези домакинства, в които около печката се "свещенодействува" само в неработни дни - около 2 на cтo. И незначителна е частта на домакинствата, в които не се готви изобщо - 0,58 на сто.

При домакинствата неизследваните лица от София, макар че също най-голям е делът на тези, в които се готви и за обед и за вечеря (почти 60 на сто), домакинствата, в които тази дейност е облекчена по един или друг начин, се увеличават. Само в неработни дни се готви в почти 5 на сто от домакинствата, не всеки ден - в 7,20 на сто и само за едното хранене - в 27,72 на сто от домакинствата. С намаляване на големината на населеното място се увеличава делът на домакинствата, в които се готви и за обяд, и за вечеря, като в селата те достигат почти до 84 на сто.

Видът на домакинството, неговата големина и броят на поколенията в него също оказват определено влияние върху честотата на готвене. Не е тайна, че все още качеството на храната в много от заведенията на общественото хранене, в столовете на предприятия и училища не задоволява, че на много места храната е скъпа, че не винаги има организирано диетично хранене и т.н. Затова, щом в къщи има кой да готви - това е добре дошло за останалите членове на домакинството, още повече, че в много случаи само част от членовете на домакинството имат възможност да ползуват услугите на организираното хранене. Най-често се готви и за обяд, и за вечеря в сложните домакинства от две, три и повече поколения, там където обикновено тази повинност поема най-възрастното поколение (такива са например 80,99 на сто от сложните домакинства от две поколения, 84,51 на сто от тези с три поколения).

Делът на нуклеарните семейства от две поколения (родители и деца), в които се готви два пъти на ден, намалява до около 68 на сто, като съответно се увеличава делът на тези семейства, в които се готви само за едно хранене (почти 25 на сто).

Особено внимание би трябвало да се обърне на едночленните домакинства, както и на нуклеарните семейства без деца. Необходимо е да се има предвид, че повече от половината от тези домакинства са домакинства на пенсионери, възрастни хора, за които пазаруването и приготовляването на храната твърде често е свързано с големи трудности. В много населени места за такива хора са организирани специални столове и служби за разнасяне на храната по домовете, което се приема с благодарност. И за обяд, и за вечеря се готви в 47,4 на сто от едночленните домакинства, един път на ден се готви в 18,61 на сто от тях. В сравнение с другите типове домакинства, най-големи са относителните дялове на едночленните домакинства, които готвят не всеки ден (около 18 на сто), само в неработни дни (7,52 на сто)и които изобщо не готвят (8,83 на сто от едночленните домакинства).

С честотата на готвене в къщи се свързва и начинът на хранене на изследваните лица в делнични дни на обяд. Най-голям е делът на тези, които обядват у дома с домашно приготвена храна - 62,78 на сто. Към тях можем да присъединим и тези, които се хранят със сготвена у дома храна, но на работното място - 5,09 на сто. Хранещите се на обяд в столове са почти една четвърт от лицата. Останалите 7,69 на сто се разделят както следва:

3,15 на сто обядват на работното място с купена, готвена храна; 1,06 на сто - в ресторант или други заведения на общественото хранене; 0,94 на сто се хранят у дома, но с купена сготвена храна. Макар и малък, но будещ безпокойство от гледна точка на правилното хранене, е делът на хората, които обядват със суха храна - почти 1 на сто правят това у дома си и още 1,54 на сто - на работното си място. Това са предимно едночленни домакинства, служещи с висока квалификация и някои селскостопански работници.

Друга съществена част от домакинските дейности, свързани с храненето заема приготвянето на зимнина. Стерилизирани зеленчукови консерви приготовляват почти 91 на сто от домакинствата на изследваните лица. Още по-голяма е популярността на домашно приготвените компоти за зимнина - почти 92 на сто от домакинствата не се лишават от тях. Естествено е тази дейност да е по-разпространена там, където домакинствата са производители на необходимите продукти - в селата само 4 на сто от домакинствата не приготовляват зеленчукови консерви и около 3,6 на сто - не приготовляват компоти. Нещо повече, повече от половината от домакинствата правят толкова консерви и компоти, колкото са им необходими и с тях задоволяват напълно собствените си нужди, при това използуват само продукти, които са отгледали в личното си стопанство. Следващата по големина група е тази на домакинствата в селата, които задоволяват напълно нуждите си от компоти (почти 22 на сто) и консерви (около 17 на сто) като ги приготовляват отчасти с произведени от тях продукти, отчасти със закупени. Само със закупени продукти правят консерви около 7 на сто от селските домакинства и компоти около 5 на сто от тях. Подобна е картината в малките градове.

За домакинствата от столицата и окръжните градове нещата се променят. Зеленчукови консерви със закупени продукти приготовляват около 42 на сто от домакинствата е София и около 37 на сто - в окръжните градове. Съответно намаляват, но съвсем не са малки, дяловете на домакинствата, които задоволяват нуждите си от консерви като ги правят с произведени от тях продукти - около 16 на сто - в София й около 24 на сто - в окръжните градове. Почти същото съотношение се запазва и за приготовляването на стерилизираните компоти. И докато за селските домакинства, които в по-голямата си част са производители и на плодове, и на зеленчуци, домашното производство на консерви и компоти е оправдано и води до пълноценно оползотворяване на реколтата, то масовостта на закупуването на продукти и приготовляването на консерви и компоти в големите градове поставя редица въпроси, чиито отговори трябва да се търсят конкретно. Само мода ли е затварянето на буркани? Какви са причините, та около 80 на сто от столичните домакинства и почти 90 на сто от домакинствата в големите градове да са участници в тази трудоемка домашна дейност?

Данните за съставния показател "зимнина в домакинството" сочат, че само 7,48 на сто от домакинствата на изследваните лица не правят нито консерви, нито компоти, за 20,53 на сто - приготвената зимнина задоволява частично, а за 72 на сто - задоволява изцяло нуждите на домакинството. Делът на домакинствата от София, чиято собствена продукция от компоти или консерви напълно задоволява нуждите им е съответно 46,58 на сто, от окръжните градове - 66,09 на сто, от неокръжните градове - 76,37 на сто, от селата - 81,24 на сто.

Интерес представлява съпоставката между степента на развитост на удобствата, които съществуват в дома на изследваните лица и степента на развитост на домакинската дейност, изразена с честотата на готвенето и приготовляването на зимнина в домакинството. Масовият случай - това е по-висока степен на развитост. на домашните дейности, свързани с храненето и по-ниска степен на развитост на домакинските удобства (уреди и машини в бита на домакинството) и той засяга около 74 на сто от домакинствата. Тенденцията по отношение на типа на населеното място е ясно изразена. В София превес на домашната дейност в сравнение с удобствата на бита е изразен при около 39 на сто от домакинствата, в окръжните градове техният дял нараства на 62,69 на сто, в неокръжните градове е вече 76,66 на сто, а в селата достига до 91,24 на сто от домакинствата. Този факт още веднъж потвърждава необходимостта от подобряване на домашния бит на селските домакинства, от облекчаване на снабдяването им с необходимите стоки, резервни части, продукти.

За около 17 на сто добрата развитост на удобствата съответствува и на домашната дейност, като в тази група попадат почти 40 на сто от домакинствата в София, около една четвърт от тези в окръжните градове, 17,12 на сто - от домакинствата в малките градове и само около 5 на сто от селските домакинства. Несъответствието между дейност и удобства се проявява и в групата, в която превес имат удобствата - там попадат само 1,61 на сто от домакинствата, като само при софийските домакинства за техния дял има смисъл да се говори (те са 8,51 на сто); в селата в тази група не е попаднало нито едно от домакинствата на изследваните лица в извадката.

* * *

В изследването изучаването на празничната система в домакинството включва празнуването на: рождени дни, именни дни, важни събития и дати от живота на домакинството. Най-популярни са рождените дни - те се празнуват в 71,57 на сто от домакинствата. Празнуването на именни дни, което беше твърде разпространено в миналото, е загубило част от привържениците си - в около половината от домакинствата се празнуват тези дни, а в 6 на сто от домакинствата, членовете им нямат именни дни. Причина за семейни тържества стават както различни дати в живота на домакинството - годишнини от сватби, така и важни събития, засягащи членовете на домашната общност - училищни награди, приемане в организации, трудови отличия и т.н. Чрез тях празничността в домакинството придобива нови насоки, излиза от дома и се свързва с личностната реализация сред по-широки социални общности. Макар и не твърде разпространени, тези тържества са вече факт в 46,1 на сто от домакинствата.

Веднага ще кажем, че всички празници се поддържат повече в градските и по-високо образованите среди. Забелязва се строго определена тенденция, която сочи по-слабо развита празнична система в по-малките населени места. Така например, докато при 12 на сто от домакинствата от София не се празнуват рождени дни и при 32,19 на сто - именни дни, в окръжните градове те са съответно 13,8 и 39,24 на сто, в неокръжните градове - 25,20 и 43,47 на сто, в селата те са вече около 44 и 49 на сто. При празнуването на важни събития и дати делът на непразнуващите в селата обхваща около 68 на сто от домакинствата.

Най-силно изразена е празничната система при нуклеарните семейства с деца, както и в сложните домакинства от три поколения. Вероятно това се дължи на присъствието на деца в този тип домакинства - при тях рождени дни не се празнуват при около 17 на сто, именни дни - при около 33 на сто, важни събития и дати - при около 47 на сто.

Обобщаването на данните за трите вида празници ни позволява да направим една по-обща преценка на цялостната празничност в домакинствата. Оказва се, че никакви празници не се чествуват в почти 22 на сто от домакинствата, като в София те са 8,51 на сто, в окръжните градове са 9,92 на сто, в неокръжните градове - около 20 на сто и в селата - 34 на сто. Най-голяма е групата на домакинствата, в които се празнуват по-старите форми - именни и рождени дни - близо 31 на сто, само рождени дни чествуват около 13 на сто от домакинствата на изследваните лица, 14 на сто празнуват именни или рождени дни и важни събития и дати, още около 14 на сто - всякакви празници. Само именни дни се празнуват в близо 4 на сто от домакинствата и само важни събития и дати - в 1,50 на сто.

Образователна структура

Данните от изследването разкриват следната картина на образователното равнище на българското население: от цялата изследвана съвкупност 2,71 на сто са неграмотни, 4,47 на сто са ограмотени, 17,33 на сто имат завършено начално образование, 29,89 на сто - завършено основно образование, 30,97 на сто - средно образование, 9,90 на сто - висше образование, а 4,73 на сто продължават своето образование. Тези данни, съпоставени с резултатите от ЕСИ "Градът и селото-68", показват закономерно настъпилите положителни изменения в образователната структура на българското население над 16 години. Дори ако бъдат сравнени само най-ниската и най-високата образователна степен на населението в 1968 г. и 1986 г. положителните тенденции в образованието стават очевидни. Ако в 1968 г. относителният дял на неграмотните е 9,01 на сто, а на ограмотените - 10,02 на сто, то в 1986 г. този дял е редуциран съответно на 2,71 на сто неграмотни и 4,47 на сто ограмотени за сметка на нарасналия брой на лицата със средно образование - от 11,88 на сто през 1968 г. на 30,97 на сто през 1986 г. и с висше образование - от 5,68 на сто през 1968 г. на 9,90 на сто през 1986 г. Доколкото самата образователна степен съдържа в себе си и качествено измерение, основателно може да се направи изводът, че през последните двадесет години общото образователно ниво на българския народ се е повишило значително. Този извод получава още по-солидна аргументация от данните за Образователното равнище на изследваните лица. Като сложна социална характеристика образователното равнище на населението в ЕСИ "ГС-86" е "фиксирано" чрез един от т.нар. нови въпроси в изследователската програма. Получен посредством комбиниране и обобщаване на отговорите на въпросите за образователната степен на лицето и за успеха, с който то е завършило своето образование, въпросът за образователното равнище на изследваните лица допълва и обогатява качествената характеристика на образователната структура.

При предпоставката - обективност на критериите за оценяване на знанията, уменията и способностите на учащите се - положително за образователната структура говорят резултатите, че 17,74 на сто от изследваните лица са завършили своето средно, полувисше или висше образование с добър успех, а 18,39 на сто - с много добър успех. Тези резултати обаче, разгледани в друга плоскост, откриват и другата, не особено оптимистична страна на състоянието на образованието в нашата страна. Недопустимо е, че в условията на разгръщащ се световен процес на научно-техническа революция и на интензификация на народното стопанство, повече от половината от населението над 16 години има незадоволителна степен на образование. Относителният дял на неграмотните, ограмотените, имащите начално и основно образование е 54,40 на сто от всички изследвани лица. В случая съпоставките с миналото не могат да служат нито за успокоение, нито за оправдание, защото в съвременния исторически процес всяка нация участвува със своя актуален, количествен и качествен потенциал, който, съхранявайки всичко ценно от миналото, трябва да бъде развиван в темпове, мащаби и качествени възможности, отговарящи на хода и изискванията на обективните социални процеси.

Значими различия в образователната характеристика на мъже те и жените като цяло няма. Наблюдава се постепенно изравняване на относителните дялове на мъжете и жените със средно образование (34,68 на сто от изследваните мъже и 32,68 на сто от изследваните жени са със средно образование) и на мъжете и жените с полувисше и висше образование (съответно 11,88 и 11,39 на сто). Съществени са различията между съвкупността на мъжете и на жените при ниските образователни степени. Тук по-големи са относителните дялове на жените. Ако от цялата изследвана съвкупност на жените, за които институционализираният образователен процес е приключил, 4,13 на сто са неграмотни, 5,32 на сто - ограмотени, а 19,97 на сто са с начално образование, то при мъжете съответните относителни дялове са 1,19 на сто неграмотни, 3,67 на сто ограмотени и 14,89 на сто с начално образование. Тази характеристика обаче има действителна обяснителна стойност, само ако се разгледа през призмата на възрастовата характеристика на изследваните лица.

Очерталата се положителна тенденция към средните и високите образователни нива се разкрива и при анализа на възрастовата образователна структура. Във възрастовите групи до 17 години, от 18-23 г., 24-28 г., 29-38 г. най-големи са относителните дялове на лицата със средно образование (съответно 70,27, 56,69, 54,19 и 45,12 на сто). Разгледани в рамките на цялата изследвана съвкупност, горепосочените групи с изключение на първата се отличават и с най-голям относителен дял на лицата, завършили полувисше и висше образование. От всички изследвани лица с полувисше и висше образование 14,86 на сто са на възраст от 18 до 23 години, 17,60 на сто - на възраст от 24 до 28 години и 15,78 на сто - на възраст от 29 до 38 години. С увеличаване на възрастта акцентът пада върху по-ниските образователни нива. Така например във възрастовите групи от 39-48 г., 49-55 г., 56-60 г. най-голям е относителният дял на лицата с основно образование (съответно 36,09, 40,63 и 35,72 на сто). В най-горните възрастови граници най-преобладващи са групите с начално и основно образование и групата на ограмотените. От изследваните лица на възраст от 61 до 70 години 38,97 на сто са с начално образование, а при лицата над 70 години 21,48 на сто са ограмотени и 45,70 на сто са с начално образование. Резултатите от изследването показват, че чувствително е намалял делът на ниските образователни степени сред младото и средното българско поколение. В преобладаващата си част активното трудоспособно население на страната притежава необходимия минимум знания, които дават средните учебни заведения.

Настоящата възрастова образователна структура е резултат от комплексното действие на редица фактори - застаряване на нацията, при което ниските образователни степени остават характерни само за високите възрастови групи; последователната партийна и държавна политика за повишаване образованието на населението; социално-психологически фактори като място на образованието в ценностната система на българина, изконният му стремеж към знанието и т.н.

Образователната структура на населението по пол, съчетана с показателя местоживеене се допълва със следните характеристики: и в града, и в селото относителният дял на неграмотните жени е по-висок от този на неграмотните мъже. От изследваната съвкупност на жените, живеещи в града, относителният дял на неграмотните е 2,03 на сто, докато при мъжете, живеещи в града, този дял е само 0,67 на сто. В селото относителният дял на групата на неграмотните е съответно 6,99 на сто от жените и 1,86 на сто при мъжете. Вече при по-високите образователни степени градът и селото, взети сами по себе си, преодоляват значимите социални различия по отношение на образованието между мъжа и жената. 40,29 на сто от мъжете в градовете и 39,68 на сто от жените в градовете са със средно образование. Относителните дялове за полувисше и висше образование са съответно 15,17 за мъжете и 14,85 на сто за жените. За живеещите на село картината е следната: 19,68 на сто от мъжете и 15,77 на сто от жените са със средно образование и 2,54 на сто от мъжете и 2,24 на сто от жените са завършили полувисше или висше образование. Това все още не означава, че образователните структури на града и селото като цяло се доближават. Дистанцията между двата основни типа селища остава голяма и в абсолютен, и в относителен план. Образователната структура на селата е обременена с два пъти повече неграмотни от тази на градовете. От всички изследвани неграмотни лица 68,68 на сто живеят в селата и само 31,31 на сто в градовете. Точно обратна зависимост се разкрива при специалистите с полувисше и висше образование. От цялата съвкупност на лицата с полувисше и висше образование 90,37 на сто живеят в града и едва 9,63 на сто - на село. Дори ако София в качеството си на промишлен, административен и културен център бъде изключена от сравнението, картината не се подобрява. Така например при населението, живеещо в селища от първи функционален тип, т.е. селища с бивш статут на окръжни градове, преобладаващата част е разпределена в горните етажи на образователната пирамида. От всички изследвани лица, които живеят в селища от първи функционален тип, 58,29 на сто са със средно, с полувисше и висше образование и 34,69 на сто имат незадоволителна степен на образование. Отново е обратна зависимостта при населението от селата, по-специално от селищата от трети функционален тип. Тук преобладаващата част от изследваните лица попада в основата на образователната пирамида, при ниските образователни степени. От жителите на селищата от трети функционален тип 68,50 на сто са неграмотни, ограмотени или имат начално или основно образование.

Причините за очерталата се поселищна образователна структура на българското население са многобройни, едновременно от обективен и субективен характер. Без да се пренебрегват факторите от обективно значение (исторически оформилото се различие между града и селото, което намира израз в специфичната професионално-квалификационна и институционална селищна структура, обективно поставяща изисквания за специалисти с определен тип образование; процесите на екстензивно развитие на социализма; застаряването на селското население; нарушеното възрастово равновесие на селото в резултат на урбанизационния процес) вниманието трябва да се съсредоточи и върху съвременната социална политика като съществен регулатор на образователните процеси в града и селото.

За първи път в практиката на емпиричните социологически изследвания ЕСИ "ГС-86" дава възможност и за анализ на образователната еднородност в семейството. И тук с помощта на нов въпрос - образователна характеристика на съпружеската двойка е получена необходимата информация, която внася нови моменти в изясняване на състоянието на образованието в българското общество. Според данните от изследването от всички семейни лица при 20,72 на сто и двамата съпрузи имат най-много до начално образование; при 19,24 на сто и двамата имат основно образование; при 19,63 на сто и двамата са със средно образование; при 6,56 на сто и двамата са с висше образование. Относителният дял на съпружеските двойки, които имат разлика една степен до средно образование е 23,85 на сто; на съпружеските двойки с разлика една степен до полувисше или висше образование е 7,83 на сто; на съпружеските двойки с разлика две образователни степени е 2,09 на сто, а на тези с разлика три образователни степени е едва 0,08 на сто.

Интерпретирайки данните от изследването, могат да се направят няколко извода:

1. Повече от половината от българските семейства са еднородни по степента на своето образование. Техният дял е 66,15 на сто от всички съпружески двойки. Нехомогенните от гледна точка на образователната степен семейства съставляват 33,85 на сто от цялата съвкупност на съпружеските двойки.

2. Поради по-малкия брой на лицата с висше образование, относителният дял на хомогенните съпружески двойки с висше образование е около три пъти по-малък от този на хомогенните съпружески двойки с начално, основно или средно образование, взети поотделно.

3. Незначителен е относителният дял на съпружеските двойки с разлика от две и три образователни степени. Едва при 2,17 на сто от Изследваните случаи съпрузите имат разлика от две или три степени в своето образование.

4. Една повече или по-малко окончателна оценка на образователната еднородност или нееднородност на българските семейства може да бъде дадена само при разглеждане на тази социална характеристика във взаимовръзка с останалите елементи на обществения живот и само при поставяне на тази характеристика в една тримерна зависимост - спрямо обществото като цяло, спрямо семейството и спрямо личността.

В ЕСИ "ГС-86" за първи път се реализира и възможността за проследяване на междугенерационната образователна мобилност на съвременното българско население, т.е. характеризиране на образованието не само в статичен, но и в динамичен аспект. Чрез серия от нови въпроси се допълва информацията за образователната еднородност в семейството (този път по линията родители - деца) и се разкрива един нов аспект на образователната структура на българското общество - междупоколенческата образователна приемственост.

Каква е образователната степен на децата на изследваното лице според данните от изследването? Изследваните лица, които имат най-малко две деца със завършено образование, се разпределят спрямо образованието на своите деца по следния начин: В 3,99 на сто от случаите и двете деца на изследваното лице имат завършено до начално образование; в 15,44 на сто от случаите и двете деца имат основно образование; в 33,61 на сто - и двете деца имат средно образование, а в 7,60 на сто от случаите и двете деца са с висше образование. В 34,46 на сто от изследваните случаи едно от децата има по-висока образователна степен до една единица, а в 4,89 на сто тази разлика е от две или три образователни степени. Тези данни нямат значимостта на самостоятелни индикатори на състоянието на образованието на българското население. Те по-скоро очертават тенденцията към изравняване на образователните нива на децата в семейството или към съхраняване на разлика най-много от една образователна степен.

Що се отнася до междугенерационната образователна мобилност, програмата на изследването позволява тя да се изследва в три аспекта:

1. Между две последователни поколения във възходяща и в низходяща линия.

2. Между три последователни поколения.

3. През едно поколение.

Данните за образователната мобилност по линията лице - дете показват положителната тенденция към повишаване образованието на децата и оттук на съвременното българско население. Ако само при 3,55 на сто от изследваните случаи лицата са с образование една степен по-високо от това на своите деца, то по същия показател относителният дял на децата е вече 43,88 на сто. Освен това само 0,54 на сто от изследваните лица имат образование с две или три степени по-високо от това на своите деца, докато 32,27 на сто от изследваните случаи се характеризират с по-високо образование на своите деца.

Образователната еднородност на населението, разгледана в низходяща линия (т.е. по линията баща-лице) също потвърждава извода за общото повишаване на образователното равнище на българското население. Големият относителен дял на лицата, които имат със своите родители еднакво ниска образователна степен (22,92 на сто), и на лицата с образование по-високо от това на своите родители (при 42,63 на сто от случаите разликата е от една образователна степен и при 15,00 на сто тази разлика е от две или три степени в полза на изследваното лице) не противоречи нито на резултатите, нито на изводите, направени при анализа на образователната мобилност по посоката лице-дете. Тъй като изследваното лице е отправен пункт на анализа, характеристиката му спрямо предшествуващото (родителите) и идващото (децата) поколение има неформален, а съдържателен характер. Тя разкрива не просто и не само индивидуалните различия, а бележи обществените изменения и историческите тенденции. С други думи, тя става индикатор на даденото обществено явление, в случая Образованието, в неговото темпорално измерение. Данните убедително показват, че в образованието си съвременният българин е надминал многократно своите родители и същевременно все по-определено, е надминаван от своите деца. Това особено ясно се разкрива при анализа на образователната динамика по линията дядо-внук и по линията дядо-лице-внук.

В 29,03 на сто от изследваните случаи внукът има по-високо образование от своя дядо с една степен и в 62,93 на сто от случаите тази разлика е от две или три образователни степени. Незначителен е делът на случаите, при които дядото е с по-висока образователна степен от тази на внука (само при 1,14 на сто от случаите това е налице, докато при 3,38 на сто от случаите бащата (третото поколение) има по-висока образователна степен от тази на сина (второто поколение). В повече от половината от изследваните случаи (56 на сто) детето на лицето е с по-високо образование от еднакви по образование баща на лицето и самото лице.

Резултатите ст ЕСИ "ГС-86" разкриват образователната структура на съвременното българско общество в нейните статични и динамични измерения. Съвкупната образователна характеристика на българското население като цяло е положителна. Незначителен е относителният дял на лицата с най-ниска образователна степен. Преобладаващата част от населението е със средно образование. Расте относителният дял на лицата с полувисше и висше образование. В резултат на проследената междугенерационна мобилност като стабилна тенденция се очертава стремежът към по-високите образователни нива. Неразрешени обаче остават проблемите, свързани с незадоволителната образователна характеристика на голяма част oт трудово активното население и с диспропорциите в образователната структура на града и селото като цяло.

Здравословно състояние

При изследването от 1986 г. изучаването на здравословното състояние значително се различава в сравнение с изследването от 1968 г. През 1968 г. се набираше информация със специална карта за цялостното състояние на здравето на лицето, установено от лекари-изследователи, а през 1986 г. имаше само един въпрос във Въпросника за интервю, отнасящ се главно до самооценката на лицето за здравното му състояние.

Здравословното състояние на лицето се разглежда като условие и предпоставка за общата социална активност на лицето, за неговата включеност в обществения живот.

От изследваните лица 29,11 на сто са с отлично здравословно състояние, 45,47 на сто са с добро, 16,68 на сто - със задоволително. Незадоволително е здравословното състояние на 7,20 на сто и лошо на 1,54 на сто от изследваните лица. Лицата, чието здраве може да буди тревога, са главно вън от трудовия процес. Около 94 на сто от лицата с лошо здравословно състояние и около 90 на сто от тези с незадоволително - не са заети. Високата трудова активност най-ярко е изразена при лицата с добро здраве, а единици са тези, чието здраве е лошо и продължават активно да се трудят. Лицата с най-висока трудова активност са с отлично (33,90 на сто), с добро (47,46 на сто) и със задоволително (16,95 на сто) здраве. Само 1,69 на сто са с незадоволително здраве, а няма попаднали лица с пошо здразе в тази група.

Състоянието на здравето в най-голяма степен е в зависимост от възрастта. От лицата с отлично здраве само 0,50 на сто са над 70 години, а около 45 на сто са до 28-годишна възраст.

От лицата с лошо здравословно състояние повече от 80 на сто са над 60-годишна възраст. От възрастовата група до 17 години не са попаднали лица с лошо и незадоволително здраве.

Интересно е обаче, че при съпоставяне здравословното състояние на лица от една и съща възрастова група се виждат по-добрите показатели на селските жители. Сред тях няма лица до 28-годишна възраст с лошо здраве, а от 30 до 60-годишна възраст те са 2,5 на сто. В градовете повече от 3,0 на сто от лицата до 60-годишна възраст са с лошо здравословно състояние. В селата лошото здравословно състояние рязко се изявява едва след 70-годишна възраст.

Едно сравнение по социални групи разкрива, че сред работниците със средна и висока квалификация е най-висок относителният дял на лицата с отлично и добро здраве и съответно е най-малък относителният дял на лицата с лошо здраве. Повече от половината от лицата с лошо здравословно състояние са от групата на ниско и средно квалифицираните селскостопански работници.

Най-малък е относителният дял на лицата с отлично здраве сред групата на живеещите в нуклеарни семейства от едно поколение, следвани от групата на едночленните домакинства. Най-голям е относителният дял на лицата с отлично здраве сред групата на нуклеарните семейства от две поколения. Сред тях са най-малко и лицата с лошо здраве и очевидно това е така, тъй като става дума главно за лица в трудоспособна възраст.

От лицата с отлично здраве 78 на сто са постоянно заети и 12,21 на сто са редовно учащи, а сред лицата с лошо здраве 80,63 на сто са неработещи пенсионери. Отношение към трудовата активност и възрастта има и фактът, че половината от лицата с отлично здраве не се хранят на обяд в къщи, а на местоработата си, в ресторант, с домашно приготвена храна и т.н., а почти 95 на сто от лицата с лошо здраве се хранят в къщи.

В най-добро здравословно състояние са лицата със средно образование (повече от 90 на сто са с отлично и с добро здраве и само 0,27 на сто - с лошо).

В най-лошо здравословно състояние са лицата с минимално образование (те са в болшинството си възрастни хора).

Пушенето и употребата на алкохолни напитки се намират в подчертана зависимост със здравословното състояние на лицето. Бившите пушачи сред селските жители с отлично здраве са 9,90 на сто, а сред тези с лошо здраве - 9,09 на сто. При градските жители обаче връзката между здравословното състояние и отказването от тютюнопушенето е твърде съществена. В града сред лицата с отлично здраве бившите пушачи са 9,90 на сто (колкото и на село), но с влошаването на здравето техният относителен дял постепенно нараства и достига почти до 20 на сто от лицата с лошо здраве. Все пак в града около 14 на сто от лицата в лошо здравословно състояние продължават да пушат, а в селата те са около 10 на сто.

Употребата на алкохол обаче рязко спада при лицата с лошо здраве и по-скоро можем да мислим, че лошото здраве е причина за неупотребяването на алкохол. В селата сред лицата с лошо здраве 63,64 на сто никога не са пили (в градовете - 56,94 на сто). Докато от лицата с отлично здраве на село не пият 30 на сто, в града те са само 22 на сто. В града обаче в много по-голяма степен лошото здраве влияе при вземане на решение за отказване от пиене. Само 0,96 на сто от лицата с отлично здраве в селата и 2,22 на сто в градовете са се отказали от пиенето, докато от лицата с лошо здраве са се отказали 14,77 на сто от селските, жители и 23,61 на сто от градските жители. Изобщо градските жители са по-загрижени за здравето си и по-често вземат решение за отказ от пушене и алкохол. Разбира се, и сред лицата с незадоволително и лошо здраве има закоравели пияници, които ежедневно пият (с напиване или без напиване) и тук няма съществено различие между селските и градските жители.

Списание "Здраве" е сред най-четените списания у нас, но читателската активност по отношение на това списание не проявява някаква съществена зависимост със здравословното състояние.

Физкултурна активност и запалянковщина

При ЕСИ "Градът и селото" както през 1968 г., така и през 1986 г. физкултурната активност и запалянковщината се изучаваха по една и съща програма: физкултурната активност върху основата на въпроси за упражняване на спорт и правене на туризъм и утринна гимнастика, а запалянковщината - на въпроси за посещаване на спортни състезания, симпатизиране на футболни отбори и гледане по телевизията на спортни предавания.

Понятието "физкултурна активност" ние въведохме през 1974 г. с помощта на съставен индикатор (комбинаторна скала), който обобщава упражняването на спорт и правенето на туризъм и утринна гимнастика^[28] .

Ето състоянието на физкултурната активност при двете емпирични социологически изследвания:

(в проценти)

Групи	1968 г.	1986 г.	При оптимална физкултурна активност относителните дялове трябва да бъдат
Първа	5,81	5,54	50-60
Втора	6,84	6,19	30-40
Трета	34,37	34,36	5-10
Четвърта	52,98	53,89	-

От сравнението на данните от двете ЕСИ произтичат два главни изводи.

И през 1968 г., и през 1986 г. структурата на физкултурната активност се намира далеч от оптималната й структура, която би трябвало да се постигне при изграждането на зряло социалистическо общество. Тук трябва да напомним, че само физкултурната активност от първа група осигурява пълноценно поддържане на здравето и трудоспособността, докато втора група само се приближава до този резултат. Що се отнася до трета група, тя включва съвсем епизодично занимаващите се със спорт, туризъм и утринна гимнастика, а четвърта група включва лицата изобщо не занимаващи се с тях. Очевидно една от големите задачи на по-нататъшното ни развитие е постепенното, но неотклонно и ускорено подобряване на структурата на физкултурната активност на населението в нашата страна.

За съжаление, обаче през 18-годишния период от 1958 г. до 1986 г. в това отношение вместо напредък е направена крачка назад. Относителният дял на хората в първа и втора група е намалял с почти едно на сто, а на тези от четвърта група се е увеличил с почти едно на сто. Едва ли е нужно да се посочва вредността на открояващата се тенденция.

Заетите в материалното производство към общия брой на заетите са намалели от 88 на сто през 1967 г. на 82 на сто през 1986 г., а абсолютният им брой е нараснал незначително - с 54 501 души. Същевременно обаче броят на работниците към броя на заетите е намалял и относително, и абсолютно: от 72 на 68 на сто, а абсолютною намаление е с 87 357 души. Броят на служащите към броя на заетите е нараснал от 13,1 на 21,9 на сто (абсолютно увеличение с 330 081 души), а на специалистите с висше и средно образование от 7,1 на 17,1 на сто абсолютно увеличение с 350 855 души). Броят на заетите в непроизводствената сфера е нараснал с 20,7 на сто. Броят на завършените учебни години средно на лице се е увеличил от 7,36 през 1968 г. на 9,29 през 1986 г.

Вижда се, че както относителният, така и абсолютният дял на умствения труд и на занимаващите се с него се увеличава бързо, а броят на хората на непосредствено-производителния труд намалява. По силата на закономерностите на нашето развитие, особено сега, когато се поставя задачата материалното производство изцяло да се постави върху основата на научно-техническата революция, тази тенденция ще се разгръща. Ясно е, че все повече хора ще полагат труд обездвижен и придружен от системни умствени усилия. Това ще напряга нервната система на хората. Същевременно ще се изостря социалното напрежение като следствие от засилващото се индивидуално съревнование за заемане на по-високи позиции в труда, творчеството и обществената йерархия и от съществуващите противоречия и конфликти в живота. В същото време непосредствено-производителният труд все повече ще престава да бъде физически и ще се обездвижва, изпълвайки се с интелектуално съдържание.

При това състояние на нещата и при тези обективни закономерности на развитието като единствен отдушник и компенсаторен механизъм изпъкват физкултурата и спортът. Те следва да се утвърждават като системна дейност от най-ранна детска възраст до края на живота на всички. С това е необходимо да бъдат съобразени както изграждането на инфраструктурата на селищата, така и възпитанието, което наред с другото, е длъжно да формира субективни потребности от системни занимания с физкултура и спорт.

Но както видяхме, това не е така. За 18-годишен период в това отношение е направена крачка назад. То е резултат преди всичко от незначителните грижи за масовия спорт. Материалната база е съвършено недостатъчна, а доколкото я има, в повечето случаи тя не се използва напълно. Организацията на любителската спортна дейност не стимулира въвличането на повече хора в такава дейност. Физкултурните дружества полагат грижи главно за професионалистите - открити и скрити - в спорта. За тях се намира всичко. БСФС и неговите органи работят едностранчиво, те са "мащеха" за масовия спорт.        Обаче всичко това се заплаща от обществото. Ако населението от 1967 г. до 1986 г. се е увеличило на 107,1 на сто, а общият брой на заетите с 9 на сто, то броят на човекодните за отпуски по болест е нараснал с 48,6 на сто и на изплатените средства за това - с 265,7 на сто. Високо е нивото на гръбначните изкривявания и неврозите сред учениците.

Това се вижда и от корелацията между физкултурната активност и общото здравословно състояние на населението:

Физкултурна активност:

Общо здравословно състояние	Групи
	първа	втора	трета	четвърта
Отлично	10,83	10,33	42,98	35,86
Добро	4,17	5,78	36,36	53,66
Задоволително	2,20	2,83	24,70	70,23
Незадоволително	1,07	1,07	14,88	82,98
Лошо	3,13	0,63	8,13	88,13

Статистическите редове не се нуждаят от коментар - те са праволинейни и категорични. Доколкото при лицата с лошо здравословно състояние е по-висок относителният дял на проявяващите физкултурна активност от първа група в сравнение с лицата със задоволително и незадоволително здравословно състояние, това вероятно се обяснява с обстоятелството, че част от тях се занимават активно с физкултура по силата на лечебния режим. По тези жизнени въпроси има какво да мисли обществото, в частност социалното управление, както и отделните граждани и особено родителите във връзка с възпитанието на техните деца.

Що се отнася до взаимовръзката между физкултурната активност и някои други признаци на личността, тя запазва през 1986 г. по принцип същия вид както през 1968 г.: мъжете са по-активни от жените; с нарастването на образователното равнище нараства и изкултурната активност; с увеличаването на възрастта физкултурната активност намалява.

Със спорт се занимават 11,29 на сто от гражданите на 16 и повече навършени години: 2,29 на сто редовно като участвуват в спортни състезания, 2,29 на сто редовно без да участват в спортни състезания и 6,08 на сто нередовно. Спортувалите в миналото, но престанали да спортуват са 21,06 на сто.

От занимаващите се редовно и нередовно със спорт 1172 изследвани лица с повече от един спорт се занимават 581 души или 1753 случаи на упражняване на спорт. Ето разпределенията в проценти на общия брой случаи на упражняване на спорт към общия брой на занимаващите се със спорт и по видове упражнявали спортове.

	Относителен дял на лицата, упражняващи съответния вид спорт към общия брой на спортуващите (1172)	Относителен дял на отделния вид спорт към общия брой случаи на упражняване на спорт (1753)
Футбол	31,66	21,16
Атлетика	19,96	13,35
Шах	13,65	9,13
Плуване	13,31	8,89
Волейбол	12,20	8,16
Тенис на маса	11,60	7,78
Ски	8,53	5,70
Тенис на корт	8,45	5,65
Баскетбол	8,28	5,53
Спортна гимнастика	3,84	2,57
Вдигане на тежести	1,88	1,25
Художествена гимнастика	1,28	0,86
Други спортове	14,93	9,97

С утринна гимнастика се занимават 16,78 на сто: редовно 5,38 на сто и нередовно 11,40 на сто. В миналото са правели, но сега не правят 9,84 на сто. Престаналите да правят утринна гимнастика са значително по-малко от престаналите да спортуват. Вероятно това се обяснява главно с обстоятелството, че част от спортовете не бива да се упражняват на по-висока възраст.

Туризъм правят 40,16 на сто от хората, но 16,06 на сто по-рядко от един път месечно. Очевидно това е съвсем недостатъчно, още повече, че България разполага 2 голямо разнообразие от планини, което предлага добри обективни условия за туризъм.

Запалянковщината се задържа на високо равнище. Спортни състезания се посещават от 28 на сто (обикновено ежеседмично 4,37 на сто, един-два пъти месечно 8,88 на сто и по-рядко от един път месечно 14,73 на сто). А това е най-силната изява на запалянковщината. В сравнение с 1968 г. има намаление на броя на посещаващите спортни състезания с повече от 8 на сто - от 36,89 на 28 на сто. Вероятно това е резултат от рязкото спадане на авторитете на футбола и от съответното намаление на посещенията на футболни мачове. Не е изключено тук да влияе и значително увеличената възможност да се гледат футболни състезания по телевизията. Основание за такъв извод дава обстоятелството, че спортните предавания по телевизията се гледат от общо 63,15 на сто от телезрителите. Тази огромна съвкупност се е създала през периода на двете изследвания и в резултат от разширяването на обхвата на телевизията. Както се вижда, гледащите спортни предавания са повече с почти 10 на сто от не проявяващите никаква физкултурна активност. Последното обстоятелство по всяка вероятност се обяснява с факта, че 11 на сто от гледащите спортните рубрики на телевизията правят това без интерес - очевидно гледат в семеен кръг или в компании, когато има по-силни желания от техните да се гледат именно спортни предавания. Тук се крие може би един от механизмите за поява на интерес към спорта.

Броят на симпатизиращите на футболни отбори се е увеличил с близо 7 на сто (от 42,38 на 49,07 на сто). Тяхното разпределение е както следва:

(в проценти)

	1986 г.	1968 г.
Витоша (Левски-Спартак)	16,88	14,67
Средец (ЦСКА)	14,09	11,72
Тракия	2,14	1,17
Славия	1,97	2,06
Локомотив - София	1,34	1,80
Берое	1,26	-
Черноморец	0,96	-
Локомотив - Пловдив	0,70	-
Враца	0,62	-
Спартак - Плевен	,0,61	-
Спартак - Варна	0,46	-
Пирин	0,46	-
Етър	0,44	-
Дунав	0,40	-
Сливен	0,28	-
Академик	0,12	-
Академик	0,12	-

Искаме да отбележим и участието в спортния тотализатор:

Редовно (почти всеки тираж)	18,50 на сто
Нередовно (най-малко веднъж месечно)	14,65 на сто
Рядко (по-малко от веднъж месечно)	18,97 на сто

Разбира се, участието в спортния тотализатор не бива да се разглежда изцяло като емпиричен индикатор на интерес към спорта, като изява на запалянковщина, защото тук действат, и мотиви, нямащи нищо общо със спорта.

Интерес към науката

Интересът към научното знание сред населението е едно от съществените условия както за развитието на самата наука, така и за възможностите на обществото да върви напред. Срещайки разбиране сред широката общественост, науката и учените могат да разчитат на благоприятно обществено мнение, на висок престиж, на значимо място в системата на социалните отношения. Това от своя страна прави обществото по-динамично и по-адаптивно.

В изследването "ГС-86" интересът към научните знания се измерва чрез два показателя:

- четенето на научна литература

- рационализаторска и изобретателска дейност.

Приемаме, че за човека вън от научната професия, другите прояви на интерес към науката, са случайни.

Обобщените резултати за интереса към науката^[29] са следните :

- не четат научна литература 70,94 на сто

- четат рядко научна литература - 8,11 на сто

- четат нередовно научна литература - 8,55 на сто

- четат редовно научна литература - 12,38 на сто.

За по-голяма яснота ще разделим научната литература на две групи: а/природни и технически науки; б/ обществени науки и ще съпоставим данните с изследването от 1968 г.

Според указанията за регистрация "редовно" означава да се чете обикновено всяка седмица, "нередовно" - не всяка седмица, "рядко", когато в четенето няма определена ритмичност и честота в рамките на седмичния цикъл.

Това са три степени в развитието на интереса към науката. Първата степен е редовното четене, което е показател за наличието на разгърната системно задоволявана потребност от научни знания. Тук интересът е на професионално равнище. Втората степен -"нередовното" четене, показва наличието на значителна потребност от наука, на една повишена любознателност, която определя и равнището на самия интерес. Третото е "рядкото" четене, където потребността от наука не излиза вън от рамките на една сравнително висока обща култура.

Така трите степени на интерес към науката са: професионален, поради любознателност, поради обща кулутра.

За разглеждания двайсетгодишен период в четенето на природно-техническа литература има известен напредък, докато при четенето на литература по обществените науки има застой. Данните трябва да се оценяват на фона на общо взето бурното разпространение на четенето като дейност, свързано по всяка вероятност с ръста на образованието. Така читателите на вестнк масови списания, художествена литература рязко са се увеличили.

Читатели на списания: (в проценти)

Списание	1968	1986
"Жената днес"	14,40	25,33
"Здраве"	7,60	18,02
"Космос"	5,64	11,21
"Младеж"	7,23	8,25
"Наука и техника за младежта"	5,61	7,21
"Лада"	3,05	7,11
"Септември"	1 ,06	2,02
"Пламък"	1,10	1,71
"ЛИК-БТА"	1 ,42	5,22
"Политическа просвета"	0,73	3,12
"Ново време"	2,66	1,75
"Партиен живот"	2,17	2,91
'Наука и техника-БТА"	3,80	5,76

Читатели на вестници: (в проценти)

"Работническо дело"	30,80	37,60
"Труд"	4,37	19,46
"Народна младеж"	14,63	16,56
"Отечествен фронт"	11,18	16,72
"Вечерни новини"	4,40	10,96
"Кооперативно село"	3,70	10,13
"Земеделско знаме"	5,97	6,78
"Поглед"	9,11	22,44

Както казахме - най-вероятно читателският бум в последните две десетилетия е свързан с ръста на образованието и разширяването на духовните интереси на населението.

Следващата таблица дава представа за промените в образователното равнище на населението от 1968 година до 1986:

Завършено образование (в процент)

	1968 г.	1986 г
Неграмотни	9,00	2,71
До начално и вкл.
зав. начално	39,52	15,82
До завършено основно	23,12	30,05
До завършено средно	22,57	36,42
До завършено висше	5,67	10,47

В системата от потребностите през последните десетилетия изпреварващо са се развивали потребностите от информация. Потребностите от жилище, храна, облекло, забавления, отдих, физическа активност, въпреки своето-'безспорно развитие, изостават в сравнение с потребността от информация - делова, събитийна, естетическа, политическа, житейска, научна. Увеличава се четенето, слушането на радио, гледането на телевизия, търсенето на техника за предаване, размножаване, запис, възпроизводство и обработка на информацията. Информационната епоха идва у нас не само с компютрите, не само с новите технологии, но и с рязкото нарастване на индивидуалната потребност от информация и нарастване на дейностите по задоволяването на тази потребност - четене, слушане, гледане, манипулиране с инфонната техника.

И тук се сблъскваме с един парадокс. При рязко нараснала информационна потребност, четенето на научна литература общо взето си остава на равнището от преди двайсет години. С особена яркост този застой е проявен при четенето на литература по обществените науки. Данните сами за себе си са достатъчни като оценка за състоянието на нашата обществена наука. Тя очевидно стои настрана от проблемите, които вълнуват нашия съвременник или се захваща с тях по втръсналия догматично-схоластичен начин, където всичко е предварително ясно - нашето общество е най-добро, ние непрекъснато вървим напред, социалното управление е все мъдро, цялата истина е в последните партийни документи и прочие. Изводите, които могат да се направят в това отношение са направо тревожни.

Върху разпространението на четенето на научна литература отрицателно отражение дава общото застаряване на населението.

Максимумът на четенето на научна литература е във възрастта от 18 до 28 години. Това е горе-долу крайният срок на завършване на образованието, тогава е най-вероятно да се чете научна литература и във връзка със следването.

От 29 до 48 години интересът отслабва, губи своята интензивност. Най-стабилно (в тази възрастова група) се очертава "нередовното" четене.

След 49-годишна възраст четенето на научна литература бързо намалява. "Нечетенето" става най-стабилно.

Синтетично и разгърнато тази зависимост между двете качества - възраст и четене на научна литература може да се представи в една таблица с числото "К", което се изчислява по формулата:

а .d
-----------
   b. c

a - е броят на изследваните лица, които притежават двете качества едновременно. Или това е броят на изследваните лица в определената клетка на обикновената двумерна таблица.

в- е общият брой на изследваните лица, в съвкупността, които притежават първото от двете качества. Или това е общият брой на лицата по хоризонтала или вертикала.

с - е общият брой на изследваните лица от съвкупността, които притежават второто качество. Или това е общият брой на лицата по вертикала, ако "в" е общият брой на лицата по хоризонтала.

d - е общият брой на всички изследвани лица.

Мярката в числото "К" е единицата. За "1" всъщност е прието разпространението на дадения признак (в случая - четенето на научна литература) в съвкупността. Колкото сред определена група, да кажем от 18 до 23-годишна възраст, числото "К" е по-голямо от "1", толкова е по-разпространен признакът (четенето на научна литература) сред групата.

С числото "К" е анализирана информацията за разпространението на четенето и в предишното изследване "Градът и селото"^[30]

	не чете	чете рядко	чете нередовно	чете редовно
До 17 г.	0,75	2,28	1,48	1,24
18-23	0,79	1,52	1,29	1,66
24-28	0,83	1,30	1,39	1,53
29-38	0,86	1,35	1,34	1-31
39-48	0,92	1,10	1,28	1,22
49-55	1,08	0,74	0,79	0,86
56-60	1,13	0,69	0,74	0,64
61-70	1,28	0,35	0,31	0,28
над 70	1,35	0,20	0,20	0,03

През периода 1968-1986 възрастовата структура на населението по нашите данни се е изменила както следва:

Навършени години (в проценти)

	1968 г.	1986
До 16 г.	3,49	3,21
От 18 до 23 г.	11 ,58	8,43
От 24 до 28 г.	8,87	9,08
От 29 до 38 г.	19,97	20,33
От 39 до 48 г.	21,23	18,90
над 49 г.	34,84	42,05

Така че можем да допуснем, че непропорционално ниското увеличение при четенето на научна литература от 1968 до 1986 година се дължи отчасти на промените във възрастовата структура през този период. Остаряването на населението е неблагоприятен фактор за ръста на интереса към науката. Това може да се потвърди и при едно по-детайлно запознаване с резултатите. Ако приемем броя на редовните читатели в отделната възрастова група за единица, то съотношението между трите степени на интерес към научните знания, е както следва:

 

Навършени				години	Рядко	Нередовно	Редовно
					(III степен)	(II степен)	(I степен
До	17			години	1,22	0,82	1,00
От	18	до	23	години	0,60	0,54	1,00
От	24	до	28	години	0,56	0,63	1,00
От	29	до	38	години	0,68	0,70	1,00
От	39	до	48	години	0,59	0,73	1,00
От	49	до	55	години	0,57	0,64	1,00
От	56	до	60	години	0,70	0,80	1,00
От	61	до	70	години	0,82	0,75	1,00
Над	70			годин и	3,75	4,00	1 ,00

От 18 години нагоре има тенденция да расте относителното тегло на четящите "рядко" и "нередовно". Това е обща тенденция на отслабване на интереса към науката във възрастовото развитие сред 23 години. Много е вероятно образованието, наред с интелектуалния връх в индивидуалното развитие някъде около 18-20 години, да определят силата на интереса към научните знания.

В демонстрираните девет възрастови групи в пет преобладава броят на редовно четящите, т.е. на хората с развит, професионален интерес към научните знания. В първата и в последната група има симетрични аномалии - преобладават хората рядко и нередовно четящи научна литература.

Съществуващите степени в развитието на интереса към научните знания подсказват, че хората с по-слабо развит интерес са "резерв" или "остатък" от хората с по-високо развит интерес. Доколко и кои са "резерв" или "остатък" е невъзможно да се прецени, но те съдействуват за създаване на благоприятни за интересите към науката социална среда.

Общо от изследваните лица четат в някаква степен научна литература 28,99 на сто, от тях 42,56 на сто са редовно четящи, 29,47 на сто нередовно и 27,97 на сто рядко.

Отношението "рядко", "нередовно", "редовно" е съществено за разкриване природата на интереса към научни знания. По възрастови групи тези съотношения са както следва (в проценти):

До 17 години:
	40,26 - рядко
	27,27 - нередовно
	33,12 - редовно
От 18 до 23 години:
	28,13 - рядко
	25,26 - нередовно
	46,61 - редовно
От 24 до 28 години:
	25,45 - рядко
	28,79 - нередовно
	45,76 - редовно
От 29 до 38 години
	27,47 - рядко
	28,66 - нередовно
	40,67 - редовно
От 39 до 48 години:
	25,55 - рядко
	31,39 - нередовно
	43,07 - редовно
От 49 до 55 години:
	25,77 - рядко
28,85,- нередовно
	45,38 - редовно
	28.00 - рядко
	32.00 - нередовно
	40.00 - редовно
	31,86 - рядко
	29,20 - нередовно
	38,94 - редовно
От 56 до 60 години:
	28.00 - рядко
	32.00 - нередовно
	40.00 - редовно
От 61 до 70 години:
	31,86 - рядко
	29,20 - нередовно
	38,94 - редовно
Над 70 години:
	42, 6 - рядко
	45,71 - нередовно
	11,42 - редовно

Интересът към научните знания, за разлика от интересите от по-ниско равнище, например такива задоволявани от масовите издания, обикновено е системен. Той се развива в диференцирани разгърнати личности, активно ангажирани в обществената система В този смисъл зависимостта на разпространението на четене на научна литература от демографското състояние на населението преминава през неговото качествено трудово-активно състояние. Не просто възрастта е причина за незадоволителното развитие на интереса към научните знания, а включеността на човека в социалната система.

Това се вижда най-добре от връзката между четенето на научна литература и заетостта на лицето.

Заети. При тях мотивите за четене на научна литература би трябвало да бъдат търсени в непосредствената им работа. Оттам от своята професия те получават импулсите да търсят или не научна литература. Това следва и от цитираните по-горе данни.

Работещи пенсионери. При тях мотивите са също в непосредствената работа, но тъй като те вече са със снижена перспектива, то четенето на научна литература би трябвало да е свързано с навика, с трайно създадените потребности за четене и за научно знание.

Hepaотещи пенсионери.Те, наред със заетите са другата "чиста" група само че в обратен смисъл. Всички импулси от непосредствената работа са изчезнали, останали са само вътрешните мотиви. Останала е само чистата познавателна потребност, възможностите за приложение на прочетеното е минимална.

Учащи. При тази група четенето на научна литература е част от непосредствените задължения. За разлика от работещите, където прочетеното трябва да бъде "преведено" на езика на непосредствената практика, учащите са задължени директно да преразкажат, препредадат наученото, за да регистрират успех.

Заетият трябва да "преведе" научната литература на езика на практическата си дейност - това е от съществено значение за разбиране на интереса му към научната литература. Практиката може да задава въпроси, а тя непрекъснато го прави, но въпросът трябва да бъде на такова равнище, че намерените в научната литература отговори, да са добри и достатъчни за нея. Тук има два проблема:

- "Преводът" зависи от способностите на непосредствения читател. Един може да "преведе", друг не е в състояние, въпреки че информационният източник е еднакво отворен, еднакво достъпен за всички. Но превеждането на езика на практиката не е ли същото, което трябва да извърши и един учащ? Учащият е задължен да прочете нещо и после да го разкаже на "езика" на своя изпит - да отговори адекватно на зададените му въпроси, съгласно изискванията на своя преподавател, в единство с представите на своята среда, докато научната литература е надличностна, тя е наднационална. Една добра научна статия би трябвало да може да излезе в България, и в Америка, и в Китай. Тя се занимава с интернационална истина, която е еднакво валидна навсякъде. А изпитът, ситуацията, за която се готви учащият се, е нещо конкретно, строго определено. Към точно тази ситуация трябва да "преведе" прочетеното учащия се.

Четенето на научна литература, когато е стимулирано от средата, е задължително превеждано, за да се отговори на стимулите на средата. Учащият превежда по начин подобен на превода, който трябва да извърши човека от практиката и обратно.

Такава идея има и своите недостатъци, защото има различие между превода, завършващ с вербален резултат, и "превода", изискващ решение с практическа стойност. Съзнавайки значимостта и неяснотата на тази разлика, ние все пак смятаме, че ще бъде полезно да уеднаквим задачата пред учащия се и пред човека от практиката. Учащият се напуска пределите на учебника и търси научната литература, когато пред него е поставен проблем, който имитира проблемите на практиката - да се създаде проект, да се напише доклад (подобен на докладите, които сетне в трудовата си дейност ще трябва да пише този човек), да се създаде наукообразен продукт, който наподобава най-малкото познавателните продукти, който ще бъде принуден да създава в практиката бъдещият инженер, лекар, учител и прочие.

Така имаме три изключително важни групи:

- заети

- учащи се

- пенсионери

Техните идеални отношения към научната литература са пределно ясни и съпоставими:

- Заетият чете научна литература поради: а/ индивидуални познавателни потребности плюс ; б/ поради необходимостта да реши проблем от практическата си дейност плюс; в/ поради подбуди от частния си живот.

- Неработещият пенсионер чете научна литература поради: а/ индивидуални познавателни потребности плюс; б/ поради подбуди от частния си живот.

- Учащият се чете научна литература поради: а/ необходимостта да реши учебен проблем плюс; б/ поради индивидуални познавателни потребности плюс; в/ поради подбуди от частен характер.

Отъждествяваме при трите групи подобно формулираните типове подбуди и приемаме, че те, независимо от другите фактори, определят по еднакъв начин при всяка от групите четенето на научна литература. С други думи:

- От не работещите пенсионери 2,07 на сто четат редовно научна литература. Това в нашия идеален модел е определено от индивидуалните познавателни потребности и подбудите от частния живот. Тези 2,07 на сто стават мярка за силата на индивидуалните познавателни потребности и подбудите от частния живот. Налагаме тази мярка върху процента на редовните читатели от другите групи.

Възниква въпросът не е ли твърде нисък посочения процент. Това са неработещи пенсионери, хора в напреднала възраст, хора, които имат вече ограничени сили, има упадък на интересите и коректно ли ще бъде да приемаме количеството на редовните читатели на научна литература сред тях за мярка даже в един идеален модел. Въпросът е основателен. Бихме могли да прибегнем и до един друг процент - този на редовните читатели на научната литература сред домакините и неработещите поради различни "непенсионни" причини. Те са 3,46 на сто. Значи нашата мярка редовно четене поради индивидуални познавателни потребности и поради подбуди от частен характер трябва да бъде между 2,07 на сто и 3,46 на сто. Коректно ще бъде да приемем втория процент. Той като че ли е по-близък до истината. Като имаме предвид обаче, че сред домакините, както поради характера на задълженията им, така и поради самия избор на попрището на "домакиня", интересите им към науката едва ли ще бъдат на предно място, то този процент би трябвало да бъде минимална мярка на интереса към научната литература, предизвикан от индивидуални познавателни потребности.

И така:

- редовните читатели на научна литература сред заетите са 15,15 на сто;

- редовните читатели на научна литература сред учащите се са 39,96 на сто.

Изваждаме по 3,46 и получаваме:

- заети 11,69 на сто

-учащи 36,50 на сто

Това са хората, които четат научна литература поради необходимостта да решат проблем, поставен им от непосредственото практика, или учебен проблем. Тъй като ние отъждествявахме от гледна точка на подбудите за четене учебния проблем и проблема от практиката, то тогава излиза, че разликата между редовните читатели сред заетите и сред учащите се, е разлика съответно на учебната и производствената среда.

Учебните проблеми от познавателна гледна точка са еднотипни проблемите на практиката, но практиката с по-малка интензивност поставя познавателни проблеми пред работещия човек. Разликата между двата процента е разлика между научно-техническо то равнище на нашето производство и обществена практика и познавателното равнище на нашата образователна система. Или ако приемем за някаква норма учебните проблеми на образователната система, то нашето производство близо четири пъти е на по-ниско равнище от равнището на образованието. Дали точно четири пъти е тази разлика е трудно да, се прецени, тъй като направихме твърде много уговорки и се разбрахме, че това е един идеален модел, но очевидно е, че значителното различие между образованието и после онова, с което се сблъсква работещият човек (това е истина от житието на всеки работещ българин), има непосредствено, значително отражение върху интереса към научната литература. И оттам, чрез понижената научно-техническа информираност, върху възможностите на страната за развитие. Омагьосаният кръг в обвързаността между социалните явления е обичайно явление. Обществената практика задава сравнително малко въпроси, които подбуждат към четене на научна литература, а слабото й четене води до понижено приложение на научно-техническите знания, което определя ниско научно-техническо развитие на обществената практика, поради което тя задава сравнително малко въпроси, които подбуждат към четене на научна литература и тъй нататък, и тъй нататък...

Така ние стигаме до основния извод, който следва от разпространението на четенето на научна литература. Причината за неразвитостта на интересите към науката не е в демографското състояние на нацията, а в незадоволителното равнище на обществената практика и мястото на човека в нея. Средата дава малко подбуди, а възможностите за лична инициатива са ограничени. Известно е обаче, че да се промени средата е нужна инициативата на човека, през индивидуалната инициатива преминава целият прогрес. Ето защо въпросът за индивидуалната инициатива е възлов.

Нормативната база и реалните обществени отношения трябва да се променят така, че да е разрешено всичко, което не е забранено. В момента действува обратният принцип - забранено е всичко, което не е разрешено. Когато се открият социални простори пред инициативата, тогава научните знания ще намерят своето естествено място, защото те са средство и то главно средство в днешната епоха, за постигане на набелязаните цели. Независимо от това дали човек ще реши да отглежда охлюви, да си изкопае кладенец, да направи кариера в институциите или да изобрети машина - той вече без научните знания не ще може да мине. Важното е, човекът да може да си поставя свободно избрани цели, това да важи за всеки и забраните да не надхвърлят кой,знае колко десетте божи заповеди. Оттук нататък научните знания ще си дойдат на мястото.

Независимо от повсеместната нужда от наука за успешно трудова дейност, очевидно е че има по-наукоемки дейности, такива, които в по-голяма степен стимулират четенето на научна литература.

Ето връзката между        четенето и оръдията на труда, с които работи изследваното лице, представена чрез числото "К":

Четене на научна литература и оръдия на труда: К

Оръдия на труда	Не чете	Чете рядко	Чете нередовно	Чете редовно
Лицето не е заето	1,17	0,60	0,51	0,62
Лицето не извършва такъв труд	0,46	1,74	2,09	2,87
Лицето извършва такъв труд, но не ползува оръдия на труда	1,07	0,90	0,99	0,67
Обикновени ръчни инструменти или (и) превозни средства...	1,20	0,60	0,55	0,40
Механизирани ръчни инструменти	1,12	1,63	1,82	0,99
Неавтоматични машини	1,11	1,00	0,80	0,48
Превозни средства с механични теглителни сили	0,99	1,63	0,88	0,б8
Полуавтоматични и автоматични машини	1,02	1,35	1,02	0,66
Контролна апаратура за автоматични производствени процеси	0,59	1,67	1,94	2,19
Апаратури за лаборат.изследвания	0,56	1,10	2,56	2,40
Друга апаратура и инструменти	0,66	1,66	2,28	1,67

Вижда се, че изпълнителският, непосредствено материално-производствен или обслужващ труд не предполага изявен интерес към научната литература. Известно "оживление" на интереса има сред лицата, които работят на сложна техника - контролна апаратура за автоматизирани производствени процеси, лабораторни апаратури и други. Също и сред работещите с механизирани ръчни инструменти, уреди, прибори. Интересът към научна литература е най-изявен сред лицата, които не използуват оръдия на труда в своята работа.

Това е твърде важно, за да се ориентираме кои социални групи са всъщност двигатели на научно-техническия прогрес на нашето производство. (Да очакваме, че хора които не четат научна литература ще направят научно-техническия прогрес е безнадежно).

В основата на научно-техническия прогрес са хората, които не използуват специални инструменти в своята трудова дейност.

И тъй като у нас компютъризацията към 1986 година е на ниско равнище, то това са хората, които формират интелигенцията. Вярно е, че работническата класа е най-многобройна и от нея зависят много много неща, но така нареченият "челен отряд" в условията на научно-техническата революция, е интелигенцията. Това е твърде очевидно, за да го доказваме с цифри от емпирични социологически изследвания, но още по-очевидно е, че осъзнаването на този факт е труден процес.

При разделение на йерархичната структура на обществото на три равнища: 1/ национално, 2/ общинско, 3/"низово" и вътре във всяко от равнището посочим три подравнища, упражняващи висше ръководителски труд, среден ръководителски и изпълнителски, се получава разсейване, при което очевидно "по-висшето" равнище и подравнище предполага и по-често четене на научна литература. При "низовото" равнище се получава следното "К" (Не посочваме останалите поради по-малкото изследвани лица, попаднали в по-високите равнища)

	Чете редовно	Чете нередовно	Чете рядко	Не чете
Низов най-висш ръководител	3,82	2,96	1,46	0,21
Низов по-нисш ръководител	3,03	2,29	1,68	0,41
Низов- изпълнител	0,83	1,11	1,16	0,99

Изпълняването на ръководителски функции, независимо от тяхното равнище, е свързано с развит интерес към науката. По всяка вероятност хората, притежаващи такъв интерес, "израстват" в йерархията или вероятността да "израснат" е по-голяма. Сред непосредствените изпълнители е по-вероятно да се срещне любителско отношение към научната литература, отношение на равнището на интерес поради обща култура.

Основната част от нечитателите на научна литература извършват низов изпълнителски труд - 50,50 на сто, 43, 20 на сто са незаети - пенсионери, домакини и други подобни. Така близо 94 на сто от не-читателите поради равнището на трудовите си задължения имат малко отношение към организацията на производството и изобщо към неговото развитие. Това са непосредствени изпълнители и неработещи. Не-четенето на научна литература е разпространено в различните йерархични нива, както следва:

Национално и окръжно:
сред най-висшите ръководители	- 8,33
сред по-ниските ръководителски кадри	- 9,23 на сто
сред изпълнителите	-46,18
Общинско равнище:
най-висши ръководители	- 5,56 на сто
по-ниско ръководни кадри	13,41
изпълнителски	-55,08
Низово равнище:
най-висши ръководители	- 15,25 на сто
средни ръководителски кадри	-29,22 на сто
изпълнители	- 70,85 на сто

На трите равнища имаме подобни структурни разпределения на не-четящите научна литература. В същия смисъл са и данните за връзката между функцията на лицето в трудовия процес и четенето на научна литература. Отново предаваме зависимостта чрез числото "К".

Функции	Чете редовно	Нередовно	Рядко	Не чете
Изпълнителски	0,80	1,07	1,17	1,00
Изпълнителски съчетани с ръководителски	2,75	2,10	1,61	0,49
Ръководни (организаторски)	4,32	2,65	1,33	0,19
Незаето	0,62	0,51	0,60	1,17

Изпълнението на ръководителски, командирски функции в производствения процес е силно свързано с развит интерес към научната литература. Възможно е двуяко тълкование - стават ръководители четящите научна литература, или станалите ръководители трябва да четат научна литература. Съществува и друг аспект. Хората, които притежават инициативата в производството имат по-развита потребност от научни знания. Отново въпросът за личната инициатива намира своето място при разпространението на науката.

За да вникнем по-подробно в отношението между хората с инициатива в производството и тези, чиято инициатива е по-ограничена, ще видим процентното разпределение при четенето на научна литература и изпълняваните функции в трудовия процес:

Сред изпълнителите четенето на научна литература е както следва:

- 9,88 четат редовно

- 9,15 четат нередовно

- 9,47 четат рядко

- 71,49 не четат научна литература

Сред тези, чиито функции съчетават изпълнителските и ръководителски задачи:

33,99 - четат редовно

17,97 - четат нередовно

13,07 - четат рядко

34,97 - не четат

Сред изпълняващите ръководни функции:

- 52131 - четат редовно

- 22,65 - четат нередовно

- 10,80 - четат рядко

- 13,24 - не четат

Погледнато по този начин, независимо че от 1968 година интересът към научните знания у нас всъщност не е нараснал, командирите на производството, тези, от които зависи научно-техническият прогрес, проявяват интерес към науката, те следят новостите. От информационно-образователна гледна точка ние сме постигнали някакъв таван. Стоим на него двайсет години. Заедно с това проблемът за недостатъчното темпо на научно-техническия прогрес си остава. Какви са причините?

Научно-техническият прогрес може да бъде представен като резултат oт диалога в обществото на тема "научно-технически знания". Възникнал е някакъв конкретен проблем, хората, от които зависи неговото решаване, за да го решат на съвременно научно-техническо равнище, трябва да могат да общуват помежду си, да се разбират по научно-техническите аспекти на проблема.

Ако предположим, че диалогът между трите равнища (виж по-горе посочените резултати) е възможен само между хора, които имат развит и системно задоволяван интерес към науката, то тогава броят на редовно четящите ще определи възможностите за такъв диалог, т.е. тук е един от факторите, който определят нашия научно-технически прогрес.

В диалога могат да участвуват една десета от изпълнителите в трудовия процес. Изпълнителите са 51,50 на сто от всички изследвани лица, един процент съответствува на около 60 000 души от населението или около 300 000 души от изпълнителите в цялата страна могат да участвуват в този диалог.

На всяко по-ниско йерархично равнище има два пъти повече редовни читатели, така че ако погледнем на диалога като на разговор между персони, то всеки ръководител има с кого "да си говори", има "с кого да се разбере" от по-ниските равнища. И като имаме предвид, че редовно четящите научна литература са обикновено по-изтъкнатите хора в своята среда, това се потвърждава и от нашите данни, то значи че ръководителите могат да разчитат на диалог с лидерите, водещите личности сред подчинените им колективи. Така че, независимо от застоя в четенето на научна литература, не можем да твърдим, че има информационна бариера между ръководителите и техните подчинени по въпросите на научно-техническия прогрес. Информационната подготовка на населението позволява да се решават успешно тези въпроси.

Възникват няколко проблема.

Първо. Човекът участвува в диалога по въпросите за научно-техническия прогрес не на основата на своите научни знания, а на основата на интересите си. Очевидно интересите на ръководители и подчинени задържат научно-техническия прогрес в страната независимо от усилията и успехите на образователната система, независимо от постигнатото от двайсет години равнище на индивидуална научно-техническа култура.

Формираните интереси на ръководители и изпълнители, т.е. социалната структура задържа научно-техническия прогрес. Това се потвърждава и от нашите данни.

Второ. Отделният индивид е ограничен в производствената си активност от своята трудова среда от две страни:

- от качеството на човешките отношения в производствения процес. Сигурно е, че стилът на производствените отношения (като характеристика на начина на живот изобщо) не винаги включва като естествен елемент в себе си разискването и поставянето за формално и неформално обсъждане и придвижване на въпросите на научно-техническия прогрес. Културата на живота стимулира или подтиска диалога.

- Трябва да има някакво количествено съотношение между броя на редовно четящите научна литература (т.е. професионално интересуващите се от научни знания) и общия брой на работещите на дадено работно място. Това съотношение сигурно е в зависимост и от организацията на работата и от мястото и ролята на знаещия в трудовия процес, но заедно с това си е нужна и определена интелектуална плътност на дадено работно място. Това пак е свързано с общата култура на населението и с културата на начина на живот.

Така се очертават двата основни проблеми, свързани с четенето на научна литература:

- проблемът за интересите, които са пречка на научно-техническия прогрес и

- проблемът за общата култура на човешките отношения, които също са пречка да се задвижи машината на научно-техническия прогрес.

Новаторство

В изследването новаторската дейност е регистрирана с два въпроса:

- Получавало ли е лицето авторско свидетелство за изобретения?

- Има ли лицето утвърдени рационализации?

На основата на тези въпроси е разработен съставен индикатор "Новаторство"^[31] с четири типа новатори:

1. Потенциални новатори. Това са лица, които нямат нито изобретения, нито рационализации. Те са 97,12 на сто от изследваните лица.

2. Неутвърдени новатори. Лица, които имат невнедрени изобретения, без да имат рационализации, или лица, които имат невнедрени рационализации, без да имат изобретения. Те са 0,46 на сто от изследваните лица.

3. Активни новатори. Лица, които имат внедрени изобретения без да имат рационализации, или лица, които имат внедрени рационализации, без да имат изобретения, или лица, които имат и двете, но не внедрени. Те са 2,08 на сто от изследваните лица.

4. Утвърдени новатори. Лица, които имат внедрени изобретения и внедрени рационализации, или лица, които имат внедрени едно от двете (изобретения и рационализации) и невнедрени едно от двете. Те са 0,34 на сто от изследваните лица.

Поради малката величина на трите групи новатори можем да ги разглеждаме обединено, като имаме предвид, че става дума за хора, които най-малкото се опитват да правят изобретения и рационализации. Само за себе си това не е малко. То е сигурен белег за творческо отношение към трудовия процес.

Новаторите се разпределят по населени места, както следва:

	София	Окр.град	Друг град	Село
Не-новатори	94,12	95,70	97,28	98,89
Новатори	5,'88	4,30	2,72	1,11

Миграционните процеси са и процеси на социална диференциация. В по-големите градове отиват по-будните. Ето, например, как се разпределят лицата според успеха от последната им диплома и местоживеенето им:

И за по-голяма нагледност, според числото "К":

	София	Окр. град	Друг град	Село
Не учило	0,23	0,38	0,83	1,74
От 3 до 3,49	0,30	0,59	0,94	-
От 3,50-4,49	0,78	1,00	1,11	1,01
От 4,50-5,49	1,62	1,34	0,98	0,59
Над 5,50	2,54	1,39	0,73	0,42

Успехът в училище (не като получени бележки, а именно като успех), признанията за качествата на човека, вероятно импулсира или е свързано с желанието да се живее в по-голям град. Сигурно дава повече увереност в собствените сили и възможности. И обратно, възможно е, неуспехът в училището да подтиска предприемчивостта, да прави човека по-консервативен, в по-силна степен обвързан със средата и традицията. В този смисъл и новаторството в труда върви редом с готовността да се поеме риск със смяна на местожителството, да се започне наново в непознато селище.

Предприемчивостта, както и останалите качества на личността, имат тотална проява. Много е по-вероятно предприемчивият човек в труда, да бъде предприемчив и в бита, и в учението, и в женитбата си. Затова поощряването и подтискането на предприемчивостта в една или друга сфера се отразява върху предприемчивостта на личността изобщо. Развитието на демокрацията и свободата в обществено-политическия живот ще се отрази благотворно и върху предприемчивостта, новаторството на човека в производството.

И така, новаторите от различен тип са 2,88 на сто. Много или малко са те?

Да се отговори пряко на този въпрос е трудно, тъй като нямаме съпоставими данни от други години или други страни. За това ще се опитаме да направим оценка чрез сравнение. Извършването на рационализации и изобретения е показател както за творческо отношение към трудовия процес предимно в материално-производствената сфера, така и за наличието на способности за намиране на нестандартни решения. Човек може да е способен за творчество, но да не е мотивиран да го прави. Трябва да намерим такава ситуация, при която човекът, без никакво съмнение да бъде мотивиран да прояви творческо отношение към заобикалящата го вещна среда. Ако има такава ситуация, то количеството на проявилите творческо отношение е приблизително равно на способните да проявят творчество. Най-близко, според нас, до такава идеална ситуация е домашният бит. Битът така ангажира човека, че при възникнал проблем с битовата техника, поради ниското равнище на услугите и доходите, човекът е принуден да прояви всичките си възможности за творчество, за да излезе от положението. Така според нас броят на изобретателите и рационализаторите може да бъде съпоставян с най-голямо основание с броя на хората, които изцяло извършват в дома си ремонта на битовата техника. Да се поддържа цялата семейна техника от автомобила до телевизора и само в краен случаи да се търси намесата на специалист е показател за наличието на богата техническа култура, на истински творчески възможности.

- 21,09 на сто от изследваните лица поемат целия ремонт на битовата техника в къщи;

- 7,63 на сто извършват голяма част от работата по ремонта на битовата техника;

- 9,14 на сто само помагат или епизодично участвуват в ремонта на битовата техника;

- 62,14 на сто не се занимават с битовата техника.

Ако чрез реформите в икономически механизъм и в системата на собствеността, успеем да създадем такова отношение към предприятието, каквото човек има към техниката в собствения си дом, то може да се предполага, че при сегашното равнище на образованост и техническа сръчност, не по-малко от една пета от хората биха проявявали творческо отношение в труда си.

Разбира се, това са мисловни експерименти, които трябва да ни ориентират като как да възприемаме, че 2,88 на сто са в някаква степен рационализатори или изобретатели. Нашите разсъждения трябва да се възприемат в условен, експериментален смисъл. Струва ни се, че резервите за развитие на рационализаторството и изобретателството са големи.

Кои са основните характеристики на хората, които се занимават с рационализаторство и изобретателство?

Те са повечето семейни с по две деца, както вече споменахме предпочитат по-големите градове, в трудовия процес са предимно изпълнители, не използуват специални оръдия в труда си, работят по придобитата от образованието специалност, не работят на разряд, имат висока степен на професионална подготовка, околните имат определено положително отношение към тях, не са религиозни, основната маса са във възрастовата граница от 29 до 55 години, имат средни за страната доходи, заети са най-вече в промишлеността, а и упражнявания от тях труд е характерен за промишлеността, мнозинството са висококвалифицирани служители, предимно мъже, притежават висше или средно-специално образование.

Това е най-общият социален портрет на новаторите и основното в него е, че новаторите притежават нормални за съвременния българин характеристики. Те са хора предимно в нормата по произход, образование, месторабота, семейно положение и прочие, по всичко онова, което дава социалната основа на индивидуалното съществуване.

Ако новаторството предполага нестандартност в поведението и вземаните решения, то неговата социална база е в стандарта за обществото - семеен, битов, образователен, биографичен и прочие. Значи борбата за нормален живот на всички е борба за осигуряване на социалните фактори на рационализаторското и изобретателското движение. Такъв е един от основните изводи от информацията по разглеждания въпрос.

Морален облик

Моралът като оценъчно-нормативно отражение е едно oт- главните обществени явления в социологическата система на обществото, осъществяващо специфични регулативни и оценъчни функции на всички равнища и етапи от саморазвитието на обществото като система и оказва влияние върху процесите на взаимодействие между всички нейни елементи. Социологическото изследване на морала не остава на чисто описателно равнище, подобно на етиката, изучаваща и систематизираща нравствеността, ценностните системи, моралните норми и т.н., като форма на общественото съзнание, като специфично явление на обществения живот в неговата относителна самостойност. Социологията изучава проявите на морала в тяхната най-широка взаимовръзка, взаимообусловеност и детерминираност с останалите обществени явления и процеси, в контекста на цялостната социологическа система на обществото. Това позволява да се проследи неговата динамика и развитие, а не да се остане само на нивото на неговото фиксиране. От тази гледна точка, моралът функционира, регулирайки съзнанието и поведението на личността във всички сфери и равнища на обществения живот - в труда, в бита, в политиката, в междуличностните отношения и т.н. От тази негова специфика, състояща се в опосредствения му характер произтичат и трудностите при емпиричното му изследване. Сложностите при социологическото изследване на морала са свързани с неговата "субективност", т.е. емпирично той може да бъде изследван само като степен на отражение на общоприетите в конкретното общество нравствени норми върху съзнанието на изследваните лица и проекцията и влиянието на това отражение върху социалното поведение на тези лица. Също така изследвайки степента на "моралност" на изследваното лице ние можем да установим само степента на адекватност между индивидуалните му представи за морала и съответните нравствени представи в общественото съзнание.

В ЕСИ "ГС-86" и "ГС-68", информацията за моралния облик на съвременното българско население се набира по приблизително една и съща програма, което дава уникалната възможност за сравнение на нравственото състояние на обществото ни на два различни етапа от развитието му, за установяване степента на устойчивост на неговите социалистически морални норми и принципи. В изследването от 1986 г. някои от въпросите, свързани с нравственото съзнание и поведение на личността, отпаднаха, но изследователската програма беше обогатена от разработените на базата на първичните въпроси от анкетните карти - нови въпроси (съставни индикатори)^[32].

В първичния анализ на данните от изследването ще бъде направен опит за разкриване на някои основни взаимовръзки между различни социални признаци и нравственото съзнание на членовете на обществото ни, както и опит за сравнение по някои показатели с данните, получени от изследването през 1968 г. За тази цел ще се използва главно информацията, получена от въпроса за преобладаващата морална оценка на обществеността за изследваното лице^[33], като синтезиращ индикатор, очертаващ определящата и основна тенденция в развитието на нравственото съзнание и поведение на лицето. Социалната активност и поведение на личността са строго детерминирани от обществените морални норми, които от своя страна са социално обусловени от различни обществени и групови интереси и потребности. Затова емпиричното установяване на обществената оценка за степента на моралност на изследваното лице не моме да бъде определена от сумата от отговорите на различните въпроси от анкетните карти, свързани с нравственото поведение и ценностната система на лицето. Тази оценка трябва да бъде отражение на едно много по-цялостно социално поведение на изследваното лице, в която мерило са не само тези отговори, а делата и социалната реализация на личността в продължителен период от живота й. За обективността на тази оценка способствува и изискването тя да бъде обобщение не само на личните впечатления на анкетьора и неговата представа за моралния облик на лицето, но и отношeнието и оценките на антуража на изследва ното лице. Ето защо, смятаме, че данните получени от този обобщаващ показател, дават една относително достоверна представа за функционирането, динамиката и проявите на морала в нашето общество, това толкова трудно поддаващо се на емпирично изучаване обществено явление.

Данните от двете изследвания очертават следното разпределение по групи за преобладаващата оценка на обществеността за моралното съзнание и поведение на изследваните лица:

 

			(в проценти)
		1968 г.	1986 г.
I.	Подчертано положителна	50,63	50,32
II.	Общо взето положителна	31,02	41,00
III.	Неопределена	13,82	6,82
IV.	Общо взета отрицателна	3,28	1,43
V.	Подчертано отрицателна	0,75	0,37

(В тази таблица, както и при следващите разликата        в сумата на относителните дялове до 100 е за сметка на категорията "непоказали").

Ако приемем, че оптималното равнище на социалистическата нравственост може да бъде постигнато само когато всички членове на обществото бъдат оценени и попаднат в първа и втора група (групите с подчертано положителна и общо взето положителна морална оценка), може да се направи изводът, че за изтеклите 18 години нравственото съзнание на членовете на нашето общество е направило определен напредък. Докато през 1968 г. в първите две групи общо са попаднали 81,65 на сто от изследваните лица, то през 1986 г. те са вече 91,32 на сто, т.е. почти с 10 на сто в повече главно за сметка на трета и четвърта група (лицата с неопределена и общо взета отрицателна морална оценка). Трябва да се отбележи и фактът, че повишението се наблюдава само във втората група - с общо взето положителната оценка, а в първата група не е настъпила почти никаква промяна. Разбира се, въпреки това, може да се говори за положителна динамика в тази област, и тя има своите обективни предпоставки - изминали са повече от 40 години от социалистическата революция в България, в условията на относителна социална справедливост и неантагонистични класови обществени отношения са израсли вече няколко поколения, естествена е тенденцията да се утвърждават и господстват социалистическата нравственост и идеали. Такова следва да бъде и по-нататъшното ни развитие, докато обществото достигне висшия комунистически нравствен идеал, според който свободното развитие на отделната личност, ще бъде условие за свободното развитие на всички.

Изводът за повишаването на социалистическата нравственост буди, разбира се, оптимизъм, но той не трябва да се абсолютизира, защото върху сравняваната оценка, получена за двата етапа на развитието на обществото, са действали различни фактори, а освен това и същностното съдържание на тази оценка се е изменило. Обществото е претърпяло значителни промени, те от своя страна са породили съответните промени в моралните му норми и ценности, някои от тях са се компрометирали и обезценили, други официално се отричат, а това води до снижаване на регулативната им способност и оттук покачването на общата морална оценка.

Подобряването на общата морална оценка за цялата изследвана съвкупност отчасти намира своето обяснение при анализа на получената корелационна зависимост между разпределението на изследваните лица по петте групи на моралната оценка и връзката с типа селище. Много показателно е проследяването на разпределението в групата на лицата с определено положителна морална оценка и различните типове селища. Докато в София и в бившите окръжни градове тези лица са съответно 60,30 и 54,74 на сто, в другите градове - 49,98 на сто, в село - център на община - 42,00 на сто, в село - кметство - 45,98 на сто, то в село без статут на кметство тази величина достига едва 21,33 на сто. Тези данни очертават тенденция към намаляване на стойностите на положителната морална оценка в зависимост от промяната на функционалния тип селище. На какво се дължи това?

Такава зависимост има, тя се потвърждава от данните, получени от въпроса "Изтърпявало ли е лицето някакво наказание с лишаване от свобода след 9.IX.1944 г.?". Докато в София и бившите окръжни градове лицата, изтърпявали наказания с лишаване от свобода са 0,8 и 0,86 на сто, като постепенно тези величини се повишават с промяната на функционалния тип селище, те достигат в село без статут на кметство 2,08 на сто. Вижда се, че в определени рамки действително може да се говори за относително по-висока морална съзнателност й поведение на градските жители спрямо селските, зависимост, проявяваща се и в правното им поведение. Но разликата между оценките за положителния нравствен облик на изследваните съвкупности в градовете и селата е чувствителна, за да считаме това обяснение за достатъчно. Разминаването на получените стойности на моралната оценка по град - село е следствие и на процеса на урбанизация, на постоянните миграции, водещи до това, че хората в големите градове по-малко общуват по между си и живеейки години наред в едни и същи градски райони и дори в едни и същи жилищни блокове не се познават. достатъчно, което според нас в редица случаи предизвиква по-високи стойности на моралната оценка в големите градове. Така например методиката на регистрацията изисква анкетьорът да познава изследваното лице. Но в София и в уголемите градове това изискване е било спазвано по-малко, което е дало отражение върху данните. Много по-лесно е да се даде максимално положителна оценка за моралния облик на човек, когото виждаш за пръв път, докато към хората, които познаваш в различни житейски ситуации, изискванията са много по-високи. В това отношение, в селата получената оценка е по-обективна, защото почти всички жители се познават помежду си. При това в малките човешки общности общоприетите норми на поведение и нравственост са много по-действени и сурови, отколкото в големите. Регулативните функции на общественото мнение тук действат почти безотказно. Принципът: "какво ще кажат хората" е железен и в повечето случаи определящ за поведението на личността. В градовете образователното и общокултурно ниво е по-високо и това също влияе върху оценката за нравствеността на хората.

Резултатите от изследването още веднъж потвърждават, че общата морална оценка на изследваните лица се намира в пряка зависимост от техния образователен статус. Най-висок процент положителни оценки имат лицата от изследваната съвкупност с висше и полувисше образование, съответно 74,79 и 69,39 на сто, а след тях са лицата със средно-специално и средно-общо образование - 60,34 и 57,53 на сто. Докато от лицата с начално, начално-незавършено, ограмотените (само пише) и неграмотните лица с положителна морална оценка са съответно 4131,41, 31,73 и 22,42 на сто. Тези лица имат и най-висок процент на неопределени и отрицателни морални оценки. Ясно се проследява тенденцията обществената оценка за моралния облик на изследваните лица да се повишава право пропорционално с повишаването на образователното им равнище.

Характерна зависимост се наблюдава при лицата с незавършена степен на образование - процентът на положителните оценки при тях е винаги по-нисък в сравнение с този на лицата със завършена образователна степен. Например, при висше-незавършено образование положителната оценка е с 10,50 на сто по-ниска, отколкото за висше-завършено образование. Също така неопределените и отрицателните оценки при незавършената образователна степен са с по-голям относителен дял, отколкото при съответната завършена степен. Отрицателните и неопределени морални оценки за завършилите средно-специално образование са 3,68 на сто, а за незавършилите това образование са 16,00 на сто и т.н.

С повишаването на средномесечния доход се повишава и обществената оценка за моралния облик. Причината не е в това, че този, който получава по-нисък доход е с по-ниско нравствено съзнание, а защото тази обществена оценка характеризира не на последно място ролята и общественополезния принос на отделното лице в развитието на социалистическото общество. Един висококвалифициран работник получава по-висока заплата, като отражение на количеството и качеството на неговия труд. Съответно общественото мнение по отношение на него е предопределено Главно от негодата трудова активност, която трябва да се обективира с размера на заплащането. В изследването от 1986 г. тенденцията на увеличаване на относителния дял на лицата с положителна нравствена оценка с нарастването на средномесечния им доход не важи за групата с най-големи доходи. Получилите положителна нравствена оценка според дохода се разпределят както следва: от 120 до 180 лв. - 45,55 на сто; от 121 до 200 лв. - 50,01 на сто; от 201 -до 300, лв. - 55,00 на сто; от 301 до 400 лв. - 57,63 на сто, а при доход над 400 лв.- 53,52 на сто. Тъй като трудът в нашето общество е основна ценност за социалистическата нравственост, а разпределението при социализма трябва да се осъществява според вложения труд, то факта на понижаване на процента на лицата с определено положителна морална оценка в групата с най-високи доходи, вероятно говори за настъпило противоречие в общественото съзнание върху основата на реалното приложение на този принцип.

Очевидно общественото съзнание в част от случаите не оценява като справедливи високите доходи.

Интересна картина очертават данните, отразяващи взаимовръзката между общата морална оценка и социално-груповата принадлежност на изследваните лица. Лицата с най-висока нравствена оценка имат следните относителни дялове в отделните социални групи:

 

			(в проценти)
Работници	Селскостопански работници	Служещи	Интелигенция	Свободна професия	Частници
44,70	42,22	66,49	75,90	51,43	34,92

Данните показват, че най-много лица са оценени с максималната морална оценка в групата на интелигенцията (восококаалифицираните служащи), те са 75,90 на сто (да припомним, че за цялата изследвана съвкупност тази стойност е с 25 на сто по-ниска); а заедно с лицата попаднали във втората по оптималност група - с общо взето положителна оценка, те са вече 97,80 на сто от цялата група на интелигенцията, попаднала в извадката на изследването, т.е. тази група почти без изключение е разпределена в първите две най-високи степени в нравствено отношение. Освен това данните показват, че групата на интелигенцията се намира в определено лидерско положение и по един такъв комплексен съставен индикатор, какъвто е индикаторът за "Социална активност на изследваното лице"^[34], включващ в себе си различни показатели характеризиращи и обхващащи нивото на социалната активност на една съвременна личност: четене, научно-техническа активност, художествена активност, участие в организации и ръководства, физкултурна активност и др. Този емпиричен факт потвърждава обективността на получената информация за така високата морална оценка на обществеността за тази социална група. Високата оценка, според нас, също така е резултат на положителното обществено мнение към групата на интелигенцията. Оказва се, че интелигенцята, въпреки свойствените й колебания и иманентно присъщия й принцип да подлага всичко на съмнение, качества предизвикващи постоянно критическо и наставническо отношение от страна на социалното управление към нея, всъщност е групата с най-висока и здрава социалистическа нравственост и съзнателност, с максимално обществено полезна активност,т.е. тя най-трудно би изневерила на идеалите и целите на социализма.

След интелигенцията с най-висока нравствена оценка е групата на служащите (нискоквалифицираните и средноквалифицираните служащи), а след тях съответно се подреждат групите на хората със свободна професия, на работниците, на селскостопанските работници и на частниците. Работниците с определено положителна морална оценка са намалели от 48,80 на 44,70 на сто, но с общо взето положителна оценка са се увеличили от 32,32 на 44,70 на сто. При работниците с неопределена и отрицателна морална оценка са настъпили размествания в положително направление.

Интересна промяна е настъпила в картината на общата морална оценка, дадена на групата на частниците.

					(в проценти)
Частници	Определено положителна	Общо взето положителна	Неопределена	Общо взето отрицателна	Определено отрицателна
1968	23,64	32,64	30,23	9,30	3,87
1986	34,92	33,33	23,81	3,17	4,76

Първо трябва да напомним, че частниците, попаднали в нашето изследване, са само 0,61 на сто от цялата съвкупността през 1968 г. са били 1,35 на сто. Настъпилите изменения в положителната динамика на моралната оценка на тази група (повече от 10 на сто се е увеличил относителния дял на лицата с определено положителна нравствена оценка), се нуждаят от обяснение. Преди всичко, това е съдържателната промяна, настъпила в същностната характеристика на групата на частниците. През 1968 г. са били живи още част от "истинските" частници - потомци, а и живи още представители на експлоататорската класа, остатък от класово-антагонистичното капиталистическо общество. Докато, частниците попаднали в изследването от 1986 г., са вече "наши", социалистически тип частници и съществуването им е обективирано от възникнала социална необходимост за задоволяване на определени потребности на социалистическото ни общество. Това съдържателно изменение по всякак вероятност е основната причина за големите разминавания между оценките за моралния облик, получени от двете изследвания. Но не на последно място, според нас, трябва да се изтъкне като причина породила този факт и промяната настъпила в общественото съзнание по отношение на тази група по принцип. Тук не става дума за приети държавни и партийни документи, озаконяващи и стимулиращи индивидуалния труд. Емпиричните данни показват, че социалистическото обществено мнение е много по-демократично и динамично, че то с години изпреварва взетите управленски мерки по отношение на индивидуалния труд и частната инициатива. Тази промяна в общественото съзнание е израз на диалектическа закономерност и абсолютно се вписва в класическата марксистка формула: битието определя съзанието. С нарастващите обществени потребности са се натрупвали дефицити, които общественият сектор не може да премахне, и с увеличаването на това разминаване между потребности и възможности, в създадения вакуум в общественото съзнание се извършва тази съществена промяна в отношението към частниците, които са "призвани" да съдействат за разрешаване на това социално противоречие.

Този факт явно говори за евристичните възможности на подобни емпирични социологически изследвания, чиито резултати би трябвало да станат основа за приемането на оптимални управленски решения, обвързващи социалната политика с реалния обществен живот. Разбира се, промяната в оценката на обществеността по отношение на частниците, не трябва ла се абсолютизира. От една страна, защото въпреки настъпилата промяна в положително направление, това все пак е групата с най-ниска обща морална оценка, факт, който пряко отразява донякъде негативното обществено отношение към представителите на групата на частниците. Отношение, детерминирано от неизживяните идейно-класови стереотипи — на тях обикновено се гледа като на хора, преследващи само личните си интереси, а предприемчивостта се обявява за стремеж към лесна печалба, получавана най-често на основата на дефицитите в обществения сектор. А от друга страна, тепърва на обществото ни му предстои да надживее еснафския, антихуманен принцип: "По-добре бедни, но равни", който няма нищо общо с основите на истинския социализъм, който поощрява посредствеността и бездействието и унищожава таланта и индивидуалността. Ще трябва да се надживеят години наред втълпяваните догматични и опростенчески представи за социализма, че единствено възможната му форма е "държавният социализъм", който по думите на Ленин, може да бъде само на две трети истински социализъм.

Неизкривената същност на социализма се състои в многообразието на формите на собствеността, а с това и на формите на управление, стимулиращи колективната и индивидуалната инициатива във всичките й прояви. А опростеният сталински модел, освен обективните и невъзвратими загуби, които е нанесъл чрез нехармоничното развитие на елементите от структурата на социалистическото общество, е предизвикал в съзнанието на хората страшна деформация, идентифициране на този обречен модел със социалистическият строй. А съзнанието е категория, която най-трудно се променя, поради което за възвръщането на ленинските принципи и идеали са нужни действени и реални промени, а не призиви и нови догми. Една от основните грешки на социализма е категоричността, с която заковава новите пътища на развитие и ги превръща в идеали. А фетишизирането на един или друг модел на развитие в променящите се условия, го превръща в догма, задържаща по-нататъшното прогресивно развитие. И когато се отказваме от тях, настъпва нравствен и идеен вакуум, обезверяване, защото цели поколения са свързани кръвно със старите идеали и ценности, те са идентифицирали живота и делото си с тях, които изведнъж се отричат.

За да не бъде този процес толкова болезнен, при всяко подобно и естествено обновление, трябва да се помни, че делото, комунистическата цел е една (и само тя може да се идеализира), а конкретните пътища и методи са варианти, алтернативи, от които лесно можем да се откажем, когато изчерпят възможностите си или даже се окажат погрешни. Тази гъвкавост няма да доведе до обезценяването на същинските комунистически идеали, а само ще демократизира и освободи съзнанието от консерватизма и ще намали демагогията в обществото ни.

Моралните норми във всяко класово общество имат класов характер, те са призвани да защитават господстващите класови интереси и затова нравственото и политическото съзнание са тясно взаимосвързани и взаимообусловени. При Съпоставянето на данните, свързани с политическата принадлежност и моралната оценка на изследваните лица, тази диалектическа взаимовръзка намира своето емпирично потвърждение. Интересна е сравнителната картина от двете изследвания на лицата с определено положително нравствено съзнание и поведение и тяхната политическа принадлежност.

					(в проценти)
	БКП	ДКМС	БЗНС	ОФ	Нечленуващи никъде
1968 г.	77,11	56,60	49,54	47,83	29,53
1986 г.	75,35	51,25	52,89	46,06	20,49

Приведените данни разкриват значителни различия в моралния облик на изследваните лица в зависимост от политическата им принадлежност, а още по-големи са тези разлики между членуващите в обществени и политически организации и нечленуващите в нито една. напълно естествен е фактът, че сред членовете на БКП има най-много лица с определено положително нравствена оценка, но съвсем не е естествено това, че процентът на тези лица е намалял във второто изследване. Тази променена оценка е донякъде индикатор за променения авторитет на партийните членове и на партията като цяло в нашето общество. И тя е следствие на същото това пълно идентифициране, за което говорихме по-горе, на комунистическите идеали с временните средства и методи за общественото развитие и тяхното следващо отричане, което води до девалвация на тези идеали. Втората група, в която е намалял процентът на лицата с определено положителна морална оценка е групата на членуващите в ДКМС. Този факт също е много обезпокояващ, защото в този съюз са младите хора на България, тези, на които предстои да строят и усъвършенствуват социализма, а това трябва да стане единствено на основата на ленинските комунистически цели и идеали. И третата група, в която лицата с оптимална нравствена оценка са намалели, това е групата на нечленуващите в нито една обществено-политическа организация.

Разликата между двете измервания е значителна и това навежда на мисълта, че е нараснала аполитичността на тази група, която е пряко следствие на проявите на политическа демагогия в обществото ни. Единствената група, в която е установена положителна динамика по отношение на оптималното нравствено съзнание и поведение, е групата на членуващите в БЗНС. Тази положителна промяна несъмнено говори за нарасналия авторитет на тази политическа група в нашето общество и за естествената атмосфера на политически плурализъм в общественото съзнание.

Художествено потребление и художествено творчество

Равновесието в цялостното развитие на обществото се поддържа и от степента на изявеност на художествената активност на личността, включваща създаването и потреблението на художествени ценности.

Художествената активност, по-слаба или по-изявена, обхваща по-голямата част от изследваните лица. Само при 6,26 на сто не е регистрирана никаква художествена активност. При анализа на художественото потребление са елиминирани интересите към телевизионните рубрики, свързани с разпространение по художествени ценности. Този кръг от проблеми, свързан с художествената активност, ще бъде разгледан отделно.

Художественото творчество и художественото потребление се намират в доста силна зависимост,като преобладава активността, свързана с художественото потребление. Само при 1 на сто от изследваните лица е регистрирана творческа дейност без потребление, като 2/3 от тези лица са селски жители (предимно възрастни, свирещи, пеещи или участвуващи в художествената самодейност), които не потребяват художествени ценности (не четат, не посещават театрални постановки, концерти, изложби и т.н.). Най-голяма е групата на тези, които активно потребяват художествени ценности, без да се занимават с дейности, свързани с художествено творчество - 34,92 на сто. Към тях може да се прибави и групата на неактивните потребители без творческа дейност.

Твърде голяма е и групата на лицата - около 30 на сто, при които художествено-творческата дейност се свързва хармонично с потреблението на художествени ценности. Обикновено тази зависимост върви по линията на творческа дейност в областта на един вид изкуство и засилено потребление на художествени ценности, свързани с този тип изкуство. Интересно е обаче, че зависимостите са много по-изявени при потреблението при различни видове изкуства - например коефициентът на Пирсън, при измерването на връзката между четенето и посещението на театрални постановки е 0,54 . Близки до тези стойности са и коефициентите при зависимостта на четенето с активността при другите видове изкуство.

Художествено-творческа дейност извършват около 37 на сто от изследваните лица, като активността в тази насока намалява в по-малките селища. Най-силно е изразена творческата дейност по отношение на пеенето и свиренето, а най-слабо - по отношение на заниманията с художествено-творческа дейност в писмен вид - за публикуване и за местни нужди, или пък без публична изява.

Контактите с художествените ценности като форма на лична активност на човека - т.е. четене или посещение на културни мероприятия обхващат огромната част от българското население над 16 години. По данни на изследването само 7,24 на сто не потребяват никакъв тип художествени ценности, а 56,25 на сто са активна потребители - четат редовно и посещават активно културни мероприятия.

Когато разглеждаме като самостоятелна група лицата без художествено-потребителна активност виждаме, че 73,67 на сто от тях живеят в селата. В това отношение влияят както възрастовата и образователната структура на селските общности, така и по-малката достъпност на културните мероприятия поради липсата на съответни културни прояви в селищата. И не е случайно, че само 1,35 на сто от софиянци са с нулева активност, а съответно те са 13,07 на сто от живеещите в село - кметство и 26,39 на сто в селата без статут на кметство, тук трябва да добавим още един фактор, влияещ за по-слабата активност в селата, за който имаме малко информация в изследването. Част от селските жители, особено по-възрастните, са формирали своето "естетическо поданство" по образците на фолклорната култура - ценят и предпочитат художествени ценности от такъв тип, но по-слабо са приобщени към ценности от нефолклорен тип. Така че няма да бъде точно, ако говорим просто за художествена пасивност на селските жители, а трябва да говорим за недостатъчно включване в потреблението на художествените ценности, които са обект на нашето внимание - т.е. четене и посещение на културни мероприятия. По-големият интерес към фолклорната музика в селата се вижда при проследяване посещенията на концерти народна музика и предпочитанията към телевизионни рубрики, посветени на народното творчество, притежаването на грамофонни плочи и записи с народна музика. Този преимуществен интерес на селските жители към тази музика още по-ярко се вижда при сравнение на лицата от по-горните възрастови групи.

Факторът "достъпност на художествените ценности" влияе и върху посещението на т.н. смесени програми, които са най-честият тип художествено представление на село и затова и селските жители проявяват по-голяма активност в посещаването на този тип представления.

Най-голяма е активността при четенето. Не четат изобщо 16,10 на сто, а само периодика четат 25,53 на сто. Никога не са чели художествена литература 35,68 на сто, а 74,60 на сто никога не са чели научна литература.

При четенето на художествена литература се отдава предпочитание на прозаичните жанрове, докато интересът към поезията е значително по-слаб - никога не са чели стихове 54,50 на сто и ако добавим към тях 15,16 на сто бивши читатели, виждаме, че е твърде голяма съвкупността на нечетящите стихове. Редовните читатели на прозаичните форми са три пъти повече от редовните читатели на поезия. Българската литература - съвременна или класическа, естествено се радва на най-голямо внимание (с малък приоритет на класиката). Интересът към художествената литература на другите страни е по-слабо изявен с около 15-17 на сто.

Контактите с другите видове изкуство според честотата на посещенията се изявяват неравномерно. На първо място със значителна преднина на проявения интерес е театърът с 27,15 на сто непосещавали никога и 36,61 на сто непосещавали театрални постановки през последната година.

При анализа на интересите към музикалните прояви се наблюдава твърде голяма неравномерност. Най-активно е вниманието към естрадните концерти с 42,28 на сто никога не посещавали и 30,17 на сто посещавали в миналото. Народната музика също има сравнително голяма аудитория - 43,90 на сто непосещавали, както и 39,08 на сто посещавали в миналото. Операта и оперетата не се радват на много почитатели - 61,44 на сто не са посещавали никога и 26,27 на сто са посещавали в миналото оперни и оперетни представления. Най-малко се посещават симфоничните и камерните концерти. Никога не са ходили на такива концерти 79,12 на сто, а в миналото са посещавали 16,67 на сто.

Необходимо е внимателно да се оценяват тези резултати, тъй като в малките селища и особено в селата са твърде ограничени възможностите за подобни посещения, поради липсата на такива културни мероприятия и активността и интересът могат да бъдат реализирани само при посещения в други селища.

Активността при посещенията на музеи, изложби, художествени галерии е почти еднаква, като посетителите на този тип културни мероприятия през последните години е около 20 на сто.

Анализът по тип селище показва, че действително активността в по-големите селища е по-голяма, като най-силно е изявена в София.

Налага се изводът, че една от основните причини за тези различия се крие в липсата на системно възпитание на интерес към различните видове изкуства, на потребност от търсене на контакти с тях.

При проследяване въздействието на различните фактори върху художествената активност и върху изявата на интереса към различните изкуства се вижда една последователна тенденция, утвърждаваща определени зависимости.

Влиянието на фактора местоживеене обикновено се опосредствува от други фактори, които влияят и в града, и в селото еднакво интензивно. Най-важният фактор е образованието. В еднаквите образователни групи мъжете и жените от града четат еднакво с малък превес на мъжете. В селата читателската активност спада главно за сметка на по-ниското образователно равнище.

Най-активните читатели и в града, и в селото, живеят в нуклеарните семейства с две деца. В семействата с 3 деца рязко спада читателската активност. В групата на активните читатели разликата между жените и мъжете е незначителна - по-малка от процент. В градовете обаче мъжете са по-активни читатели, докато в селата жените от по-високите образователни групи четат повече от мъжете. Същото се отнася за жените от нуклеарните семейства и за жените - членове на БКП или ДКМС.

Младата образована жена на село е по-изявен читател в сравнение с мъжа.

Тенденцията за по-голяма читателска активност на младите жени се потвърждава и в града, и в селото. Най-много четат младите хора до 23-годишна възраст, а най-слабо - лицата след 70-годишна възраст, но резкият спад се появява още с настъпването на пенсионната възраст.

Тези тенденции се повтарят и при другите видове изкуства Нуклеарното семейство с две деца последователно проявява най-голяма художествена активност като в .града мъжът незначително надхвърля активността на жените с разлика до 1 на сто, докато в селата зависимостта е обратна, като различието в полза на жената е с няколко процента. Прави впечатление обаче, че в града мъжете, живеещи в едночленни домакинства, проявяват значителен интерес към културните прояви, докато в селата интересът на лицата от тази група е твърде слаб.

Липсата на художествени интереси е най-силно изявена при по-възрастните и при лицата с минимално образование.

Ако се проследи отделно групата на лицата, проявяващи силен интерес към театъра се вижда, че при мъжете възрастта до 60 години слабо влияе на интензитета. Докато при жените и в селото, и в града 40-годишната възраст е първият сериозен праг за намаляване на интереса, а след 60 години вече рязко спада интензивността на посещенията. Най-слабо четат селскостопанските и горските работници в селата, а най-активни са жените служещи с висока квалификация в града, докато селските жени от същата социална група са по-активни от мъжете от същата група, но далеч по-назад от градските интелектуалци.

Проследяването на интереса към операта и оперетата потвърждава тенденциите за зависимост, разкрити при интереса към театър, но с много по-слабо изразена интензивност. Интересно е, че при селските мъже не са регистрирани дори отделни единици, проявяващи силен интерес към този тип музикално изкуство.

Относителните дялове на интересуващите се от симфонична и камерна музика са още по-малки. Сред слушателите на тази музика по-изявена активност проявяват жените - интелектуалки от градовете или по-точно от София. В селата интересът към тази музика е съвсем слабо изявен, тъй като са регистрирани само отделни случаи на изявена активност.

При естрадната музика почти няма различия в интереса от страна на мъжете и на жените в града. В този случай върху интереса най-силно влияе възрастта. Само при 5,61 на сто от младежите, които в момента учат, не е регистриран интерес към естрадната музика. В групите със средно и по-високо образование е най-висок относителният дял на посещаващите концерти естрадна музика. Що се отнася до проявената активност в посещенията на концерти естрадна музика учащите са с голяма преднина пред всички останали. Младите хора в града са най-активни, а при младежите на село забелязваме водещата позиция на жените. И в града, и в селото първият спад на интереса към естрадната музика се появява след 40-годишна възраст, но в селото скокът е много по-изразителен. Вторият спад се появява след 60 години. В селата посетителите на естрадни концерти в тази възрастова група са единици.

Интересна връзка се наблюдава между интереса към естрадната и народната музика. С нарастването на интереса към естрадната музика спада интересът към народната музика. Тази зависимост обаче е изявена по-силно в града и по-слабо на село.

Най-ярко е проявен интересът към естрадната музика при служещите с висока квалификация, но и сред тях посещаемостта на такъв тип мероприятия засяга по-малко от 60 на сто от тази социална група. Сред лицата с минимално образование единици са тези, които са посещавали естрадни концерти, а с повишаването на образователното равнище расте и този интерес. Връзката между интереса към естрадната музика и образователното равнище не трябва да се търси съвсем директно - тя е опосредствувана от възрастта, а при по-младите поколения е по-високо средното образователно равнище.

Очакването, че пирамидата на активността рязко ще се обърне при посещенията на концертите с народна музика, т.е. при повишаване на възрастта ще нарасне интересът към тях, не се оправдава напълно. При мъжете и жените в града се наблюдава общо намален интерес - средно 83,35 на сто от мъжете и 86,10 на сто от жените не посещават такива концерти, като силата на интереса е най-изявена във възрастовата група между 40 и 60 години, а над 60 години достига най-ниските стойности. Тази тенденция се повтаря и в селата като при мъжете непосещавалите такива концерти са 78,00 на сто, а при жените 82,02 на сто. Високите средни стойности в селата стават за сметка на възрастовата група над 60 години, където 92,02 на сто не са посещавали такива концерти. От същата възрастова група в селата непосетилите естрадни концерти са над 98 на сто. Най-голямата активност и при мъжете, и при жените (с почти еднакви относителни дялове) се изявява във възрастовата група между 30 и 40 години, като след това постепенно активността започва да намалява. В Селата най-голям интерес към фолклорните концерти проявяват работещите жени (непенсионери), а в градовете - мъжете, работещи пенсионери. Най-голям е относителният дял на посещаващите такива концерти сред учещите редовно мъже от село. Значително по-големи резерви към фолклора проявяват учещите редовно жени от село, макар че тяхната активност е доста по-силно изразена в сравнение с техните връстници от града.

Образователното равнище не оказва значително влияние на интереса към фолклорните концерти на градските жители (коефициент на Пирсон 0,1270) - и при мъжете, и при жените се наблюдават незначителни различия по образователна равнище.

В селата тази връзка е по-ясно изразена (коефициент на Пирсон 0,3048). Трябва обаче да се обърне внимание, че в селата по-голямата активност в посещението на фолклорни концерти се проявява в групите с по-високо образователно равнище. При мъжете най-голяма е активността при лицата с висше образование, а при жените - при лицата със средно. И при мъжете, и при жените най-голям е относителният дял на лицата със силен интерес към тези концерти сред групата със средно образование.

Много силна зависимост се наблюдава между посещаването на концерти с народна музика и интензивността на интереса към телевизионните рубрики, посветени на фолклора.

Съществува схващане, че концертите с народна музика се посещават главно от възрастните хора на село и че високото образователно равнище се разминава с интереса към народната музика. Подобно твърдение не се потвърди от данните на изследването. Лицата в активна трудова възраст и лицата с образование средно и по-високо са в действителност и най-изявените посетители на тези концерти.

Освен това общата художествена и социална активност са свързани и с по-изявен интерес към народната музика. Например редовните читатели на литература и на периодика са и по-активни в посещенията на концертите народна музика в сравнение с онези, които изобщо не четат. Тази зависимост е по-изразителна в града, отколкото в селата, където най-голямата активност е сред групата на нередовно четящите (но не при нечетящите изобщo!).

Непосещаващите различни типове културни мероприятия по-слабо посещават и концертите с народна музика. В градовете 59,47 на сто от мъжете и 58, 85 на сто при жените, непосещаващи културни мероприятия, не посещават и концертите с народна музика. Голямото различие в относителните дялове е видимо при сравнение с групата на изявените посетители (т.е. лицата, посетили раличните типове културни мероприятия по няколко пъти през годината) - при тях вече 29,31 на сто от мъжете и 40,40 на сто от жените никога не са посещавали концерти с народна музика. В селата тази закономерност се повтаря с незначителни отклонения в относителните дялове що се отнася до групите на посещаващите културни мероприятия, но при разностранните и изявените посетители има само единични изключения на непосетили концерти народна музика. Тук, разбира се, трябва да се има предвид, че поначало организаторите на различни видове културни мероприятия по-често дават възможност на селския жител да посети концерт с народна музика, отколкото друго мероприятие.

Тези зависимости се повтарят и при анализа на цялостното художествено потребление. Многостранните потребители на художествени ценности проявяват и най-голяма активност по отношение на народната музика като се повтаря тенденцията - в града мъжете се интересуват повече от народната музика, отколкото жените. И в селата е така, но при значително по-ниски относителни дялове на непосещаващите концерти с народна музика сред активните и разностранните потребители на художествени ценности.

Проследяването на проявите по интерес към изпълнителските видове изкуство (театър и музика) разкрива зависимости, които се повтарят и при интереса към художествени изложби и галерии и на музеи. Лицата с висше образование проявяват най-голям интерес и към изобразителното изкуство, като в селата този интерес е значително по-слабо изявен.

Активността при посещение на художествени изложби и галерии е свързана с притежаването на творби на изобразителното изкуство. Мерило обаче за интереса е притежаването на албуми и репродукции. Оказва се, че лицата, които притежават оригинални творби на изкуството, без да имат албуми и репродукции са по-слабо активни в посещенията си от тези, които имат албуми и репродукции. Разбира се, тук трябва доста внимателно да се правят изводите, защото притежаването на творби на изкуството от домакинството на лицето още не означава, че самото лице се интересува от изобразително изкуство. Например и сред лицата, в чиито домакинства няма нито албуми и репродукции, нито оригинални творби на изкуството, има такива, които проявяват силно изявен интерес към художествените изложби и галерии. Това са 16,75 на сто от мъжете и 18,53 на сто от жените в града и 8,33 на сто от мъжете и 9,38 на сто от жените на село, принадлежащите към групата на непритежаващите творби на изобразителното изкуство.

Произведения на изкуството - художествена литература, плочи със записи на музика, творби на изобразителното изкуство все повече навлизат в дома на нашия съвременник. От мъжете 13,39 на сто и 14,96 на сто от жените в града и 42,52 на сто от мъжете и 45,88 на сто от жените на село живеят в домакинства, в които няма никакви художествени ценности и при тези лица е най-малка и активността към различните видове изкуство, изявена чрез четене, посещения на театрални постановки и концерти или пък на художествени изложби и галерии. Богатото разнообразие на произведения от всички видове изкуство е характерно за по-малко домакинствала в селата то е общо взето твърде рядко. В градовете 7,55 на сто от мъжете и 8,4 на сто от жените, а в селата 0,73 на сто от мъжете и 0,99 на сто от жените живеят в домакинстващ които има художествени ценности от различните видове изкуства и то не като случайно присъствие.

Представата за развитието на интереса към изкуството ще бъде непълна, ако не бъде анализирана активността на контакти те с киноизкуството. В изследването се проследява интересът към филмите в киносалон, към телевизионните филми и към видеофилмите. Филмите имат най-широка аудитория и само 8,13 на сто от изследваните лица не гледат филми. Основната причина за това е максималната достъпност, гарантирана както от телевизията, така и от развитата киномрежа в страната. Най-голямата част от българите предпочитат да гледат филмите по телевизията и това са 75,88 на сто от гледащите филми. От тях 15,85 на сто предпочитат филмите в киносалон, а 2,39 на сто - видеофилмите.

Само 5,88 на сто нямат предпочитания към това къде биха могли да гледат филми. Това ранжиране на предпочитанията обаче не отразява реалното гледане на филми в киносалон, по телевизията и видеофилми.

Филми по телевизията не гледат само 9,59 на сто, не ходят на кино в киносалон 37,7 на сто, а видеофилми не гледат 84,83 на сто.

Активността при гледане на филми показва, че предпочитанията към домашните форми на културен живот заемат твърде широко място и това неминуемо влияе на. общата художествена активност по отношение на различните видове представления, за които вече стана дума. Младежта е най-активна по отношение на гледането на филми в киносалон, само 7,26 на сто от тях не гледат такива филми, докато относителният дял на негледащите филми в киносалон при лицата над 60 години достига 81,41 на сто. От младите хора до 28 години само 1,26 на сто не гледат филми. Интересно е, че при тях рязко е увеличен относителният дял на предпочитащите да гледат филми в киносалон - 30,19 на сто от гледащите младежи предпочитат киносалона, докато при лицата над 60 години такива предпочитания имат само 4,96 на сто. Сред заетите в областта на науката, образованието, изкуството, здравеопазването, физкултурата и спорта расте относителният дял на предпочитащите да гледат филми в киносалон, докато при заетите в сферата на материалното производство този относителен дял е най-малък. Има една любопитна подробност - общо взето при лицата, живеещи в семейства, състоящи се от 1 родител и едно или повече деца расте относителният дял на предпочитащите филмите в киносалон и тази зависимост се повтаря и в града, и в селото.

От друга страна, най-активните зрители на телевизионните филми са лицата, живеещи в семейства с две деца. Сред селските жители са по-малко предпочитащите филми в киносалон в сравнение с градските, но разбира се, това се отнася преди всичко за по-горните възрастови групи. В града рязкото намаляване на интереса към филми в киносалон се проявява след 60-годишна възраст, докато в селото това става след 40-годишна възраст. Тук, разбира се, влияе и факторът, че в селата обикновено се изпращат стари филми и недоброкачествени копия, а при това положение младите гледат на киното главно като форма за междуличностна комуникация, докато възрастните предпочитат "домашното кино". Интересът към филмите в киносалон е най-силно изявен при учещите и в града, и в селото. В селата лицата със средно образование имат в най-голяма степен интерес към филмите в киносалон, докато в градовете на първо място е групата на висшистите.

Активността на посетителите на филми в киносалон е в пряка зависимост от общата художествена активност на лицето. Лицата, които не посещават театър, концерти, не четат, по-често предпочитат телевизията.

Изследването улови началото на формирането на интерес към видеофилмите и вероятно той вече е нараснал, но очевидно е, че и през 1985 г. "видеото" заема вече определено място в живота на българите. Разбира се, по-широко разпространено е гледането на видеофилми в града (това са 20,31 на сто). Видеофилмите се гледат главно на обществени места - 59,22 на сто от гледащите видеофилми, а на домашна апаратура 5,46 на сто и при близки и приятели 38,32 на сто от всички гледащи видеофилми.

На село само 7,49 на сто гледат видеофилми, като гледащите видеофилми най-често реализират това на обществени места - 68,26 на сто, при близки и приятели - 27,56 на сто, а на собствена апаратура-4,16 на сто. Очевидно е, че една форма, чрез която сякаш се активизира и разнообразява "домашното кино", засега се реализира чрез извъндомашни форми. Лицата, които са отдали предпочитанията на видеофилмите пред филмите по телевизията и в киносалон, също в по-голямата си част предпочитат обществените места за задоволяване на този интерес - 57,24 на сто предпочитат видеоклубовете, а 43,86 на сто - програмите на обществена апаратура или у близки и приятели. За да се отговори на тази очертавало се социална потребност, е необходимо да се започне една целенасочена дейност за организиране на обществени видеотеки и видеоклубове, като по този начин ще се отговори и на потребностите от активизиране на междуличностните контакти, защото засега "видеото" буди в най-голяма степен интересът на младото поколение.

Една малка равносметка на резултатите, разкриващи проявите на интерес към изкуството показва, че факторите, влияещи върху интензивността на контактите с различните видове изкуства са едни и същи, но тяхната сила на въздействие е различна.

Образованието, социалната група, семейното положение, полът и местоживеенето оказват своето въздействие, но те вървят успоредно свързани с други фактори, които имат отношение към формирането на интереси към отделните видове изкуства и към възможностите за задоволяване на тези интереси.

Една задълбочена широка работа в училището и извън него за изграждане на стабилна система на естетически ценности несъмнено ще стимулира художествените интереси. Безспорна е зависимостта между активното потребление на един вид художествени ценности и интереса към останалите видове изкуство.

Някога Маркс посочи, че, за да се слуша музика, е необходимо музикално ухо. Възпитаването на интерес и вкус за разбиране и оценка на изкуството е социална задача, която се побира в един дълготраен времеви отрязък, а самото развитие на художествените потребности се усъвършенствува и издига на ново качествено равнище в резултат на тези контакти. Това от своя страна изисква да се покрие територията на страната, всички селища с мрежа от форми и институции за редовни контакти с всички видове изкуства.

Религиозност

В изследванията на религиозността през 1962 г. "ГС-68" и "ГС-86" фигурира един и същ въпрос, в който изследваните лица са подредени в четири групи - нерелигиозни, религиозни първа, втора и трета степен. Религиозни трета степен са лицата, които вярват в някаква сила по-скоро за всеки случай, а не за да се уповават на нея в живота, не посещават или твърде рядко посещават богослужения. Религиозни от втора степен са лицата вярващи в бога, но са предимно пасивно вярващи, без да защитават и пропагандират своите възгледи, нередовно посещават богослужения. Религиозни от първа степен са лицата, искрено убедени в истинността на религиозното вероучение, активно вярващи, вярващи, посещаващи редовно богослужения и т.н. Това са най-силно религиозните лица.

Получените резултати за религиозността са следните:

Религиозно ли е лицето?

Година на изследванe	Нерелигиозни	Религиозни III степен	Религиозни II степен	Религиозни I степен
1962	64,51	15,08	14,42	5,71
1968	65,52	17,75	11,40	5,27
1986	76,40	13,99	7,86	1,75

Тенденцията за намаляване на броя на религиозните е безспорна.

По вероизповедания днес вярващите се разпределят така:

- православни 67,17 на сто

- мюсюлмани 27,42 на сто

- протестанти 1,32 на сто

- католици 1,17 на сто

- армено-грегорианци 0,83 на сто

- неустановено и други 2,10 на сто.

Едни от най-впечатляващите резултати са свързани с голямата разлика в религиозността между мъжете и жените. Сред жените 21,00 на сто, а сред мъжете 8,52 на сто имат някакви прояви от религиозен характер - посещават богослужения, или се молят пред религиозния кът в жилището си, или отправят молитви към бога на други места. Зависимостта между религиозност и пол личи от следната таблица с числото "К"^[35]

	Нерелигиозни	Религиозни III степен	Религиозни II степен	Религиозни I степен
мъж	1,10	0,81	0,56	0,55
жена	0,91	1,16	1,37	1,38

Сред жените се срещат два пъти по-често религиозни:

	Нерелигиозни	Религиозни III степен	Религиозни II степен	Религиозни I степен
Мъже	84,35	8,39	2,92	4,33
Жени	70,09	11,98	7,18	10,73

Почти всяка трета жена е религиозна в някаква стелен. Според един от възгледите за причините на религиозността, вярата в бога е опит да се потърси опора в депресиращия свят. Ако приемем, че това е така и че възпитанието в религиозна посока в семейството (другаде то почти не съществува), еднакво засяга и мъжете,и жените - едно нелишено от основание допускане, - то тогава ще излезе, че за около 15 на сто от жените решаващо влияние за обръщане към култа не е било възпитанието, а подтикът на една дискомфортна среда.

Тук възниква въпросът за психическият уют на съвременната българска жена. Вярно е, че жените традиционно имат по-изразена религиозност, но това не дава основания да подценяваме някой негативни аспекти на еманципацията, свързана и с развенчаването на мъжа на битово равнище. Търсенето на опора в свръхестественото, често е следствие на липсата на такава в естественото.

Възможно е и друго тълкуване да дадем на различието между мъжете и жените по въпроса. Но преди това някой особености на самата религиозност. Религиозното, както и атеистичното всекидневно съзнание е противоречиво. Поотиворечиво по отношение на самия култ. Има невярващи, които извършват религиозни обряди, а и сред вярващите гъмжи от противоречия:

- 18,17 на сто от тях не могат да преценят дали вярват в бога, а 2,44 на сто твърдят, че не вярват в него.

- 42,28 на сто от тях не посещават култови сгради. Част от обяснението за това е, че в новите селища и новите квартали култови сгради не се строят. Но това е само частично обяснение.

- 20,99 на сто от самооценяващите се като религиозни не вярват в задгробния живот.

По основни положения на вярата религиозните не са наясно. На тях им липсва религиозна култура. Това е естествено, тъй като възможностите за формиране на цялостен и последователен религиозен мироглед са нищожни. Дали това е добре или зле е трудно да се прецени.

Очевидно е, че има част от населението (тук включваме и тези, които в нашето изследване са посочени като нерелигиозни, но извършват някои религиозни дейности), която поради равнището на съвременната култура и умението тя да бъде разпространявана, не е в състояние да изгради цялостен атеистичен мироглед.

А поради подтискането на религията, целенасочено или не целенасочено извършвано, тези хора не са в състояние да формират и цялостен религиозен мироглед. От това не става по-добре нито на техните души, нито на обществото.

Религиозните от различна степен имат по-нисък морал от нерелигиозните. Ето няколко техни нравствени характеристики, предадени чрез числото "К":

Религиозност - държи ли на обещанието си?

	Да	Понякога	Не
Нерелигиозни	1,07	0,84	0,69
Религиозни III степен	0,82	1,45	1,62
Религиозни II степен	0,77	1,56	2,02
Религиозни I степен	0,73	1,42	3,13

Религиозност - отношение към прояви на несправедливост.

	Не одобрява и активно реагира	Не одобрява без да реагира	С безразличие
Нерелигиозни	1,13	0,90	0,68
Религиозни III степен	0,66	1,27	1,83
Религиозни II степен	0,58	1,32	2,12
Религиозни I степен	0,55	1,26	2,66

Подобна е картината и при връзката на        религиозността с:

- реакциите към непристойно поведение в присъствие на лицето;

- отношението на болни в домакинството;

- преобладаващата оценка за моралния облик на лицето. Религиозният човек по-рядко помага на ближния си. Ето какво е положението при заетите.

Религиозност - оказване колегиална трудова помощ:

	Нерелигиозни	Религиозни III степен	Религиозни II степен	Религиозни I степен
Винаги	1,04	0,82	0,81	0,65
Понякога	0,94	1,22	1,26	1,44
Никога	0,82	1,95	1,12	2,50

Оказва се, че религиозността не означава взаимопомощ. Можем ли да правим обаче извод, че религиозността е причина за нисък морал?

Религиозните са такива по-скоро поради културна и нравствена изостаналост, отколкото поради това, че достигат чрез личната си съдба или интелектуалните си търсения до въпросите, които решава религията. Това са хора, които са отворени за религията, но поради редуцирането на дейността на религиозните институции, не знаят и никога не разбират на какво ги учи техният бог, бил той Христос или Аллах. Тези хора са затворени за атеистичните ценности и не могат да изградят високонравствена ценностна система, без наличието на бог. А религиозните институции у нас се занимават предимно с обредите и много малко с възпитанието на своето паство. Те нямат възможности да вършат такова нещо. Трябва ли църквата да върши възпитателна работа, когато очевидно гражданските институции не винаги са в състояние да възпитават във висок морал вярващите? Това е един от въпросите, който трябва да бъде внимателно обмислен.

За природата на религиозността у нас говори съотношението между самооценката на лицето и оценката на неговия антураж за това дали то е религиозно или не.

- 1,12 на сто от хората, смятащи се за религиозни, са оценени от антуража си като нерелигиозни;

- 31,45 на сто от тези, които преценяват, че са били в миналото религиозни, но вече не са, са оценени от антуража си като религиозни в момента, може би, когато човек намали религиозното си усърдие, възприема това като скъсване с религията, като драматично отдалечаване от нея, докато за околните той все още е вярващ? Може би това е инерцията на мнението за човека? Но може и да е желание да се укрие религиозността поради, меко казано, ниският официален престиж на религиозността. По всяка вероятност една от причините за по-малката религиозност на мъжете е тази. Те са ориентирани в по-голяма степен към кариерата.

- 3,4 на сто от хората, които са заявили, че са нерелигиозни и никога не са били такива са оценени от антуража си като религиозни.

От тези факти можем да направим няколко извода, засягащи природата на религиозността:

- религиозността е дълбоко интимна, понякога недостъпна за другите хора;

- тя е манифестна, не се бои да заяви за себе си;

- всяко колебание в религиозното усърдие, чувство, съзнание се възприема от човека като значителна промяна в неговата религиозност.

Има съществени различия в религиозното усърдие на сектантите, мюсюлманите, католиците и православните. Ако приемем за едиинца отпадащите от мюсюлманството - по-рано били религиозни, а сега не са, то ще получим следната класация:

- православни - 4,03

- католици - 2,62

- мюсюлмани - 1,00

Сред попадналите в извадката протестанти, армено-грегорианци, привърженици на различни секти, няма отпаднали от вярата.

При всички вероизповедания обаче важи казаното за ниската култура и по-ниската нравственост. В този смисъл са интересни резултатите за връзката между религиозността и празнуването на рождените дни в семейството. Отново предаваме резултатите чрез числото "К":

Празнуват ли рождени дни	Нерелигиозни	Религиозни III степен	Религиозни II степен	Религиозни I степен
Да, на възрастните и децата	1        ,13	0,66	0,61	0,40
Да, само на децата	1,07	0,75	0,90	0,70
Да, само на възрастните	1,00	1,00	1,04	0,91
Не, не се празнуват	0,78	1,56	1,55	2,02

Празнуването на рождените дни показва, че религиозността по нашите земи малко се е променила от векове насам. Религиозността е неделима от разгърнатия празничен календар на църквата, празника на конкретния човек - няма значение. Тя е обърната навън, към свръхестествената сила, която създава и управлява света, въпреки че високоразвитата интелектуално извисена религиозност, каквато срещаме при религиозните философи, е насочена навътре, към трагедията на самия човек.

В същата посока е съпоставката между религиозността и празнуването на именните дни. Посочваме я заедно с процентите и на именните дни.

На кого празнуват	Общо рождени дни	Общо именни дни	Нерелигиозни рождени	именни	Религиозни рождени	именни
Да, на възрастните и и децата	39,66	28,29	44,91	31,13	22,42	16,96
Да, само на възрастни	11,39	16,72	12,18	17,32	8,78	14,76
Да,само на деца	20,52	5,48	20,64	5,58	20,11	5,15
Не се празнуват	28,44	43,51	22,27	40,62	48,69	53,00
Никой няма имен ден	-	5,99		5,34		8,12
Общо	100,00	100,00	100,00	100,00	100,00	100,00

Изобщо празнуването на важни дати, каквито и да са, на членовете на семейството е в зависимост от религиозността:

Празнуване важни дати - религиозност

Празнуват	Общо	Нерелигиозни	Религиозни
Да, на възраст и деца	26,10	29,63	14,67
Да, само на възрастни	13,29	14,56	9,15
Да, само на деца	6,81	6,86	6,64
Не се празнуват	53,79	48,93	69,74
Общо	100,00	100,00	100,00

Разбира се, трябва да се има предвид, че значителна част от религиозните са възрастни хора и е естествено да не им е много до празници. Но даже и възрастните, щом са религиозни би трябвало да отбелязват по някакъв начин поне големите религиозни празници, а такова отбелязване за личните празници - няма, така че проблемът за насочената навън днешна българска религиозност- християнска и мюсюлманска си остава. Той е неделим от ниската религиозна култура на религиозните у нас.

Религиозността остава встрани от една от основните тенденции в развитието на българската култура от към 16 век насам - процеса на хуманизация. Тя не е излязла от лоното на средновековното битово християнство - размито сред всекидневието, лишено от култови сгради, изпълнено със суеверия и езичество. Мюсюлманството пък, в неговата турска редакция, както е разпространено по нашите земи, е стояло винаги настрана от човека, то си е останало претоварено с балканската езическа традиция и битово-християнски елементи.

Социалногрупово положение и динамика

Резултатите от ЕСИ "ГС-86" очертават следната обща картина на социалногруповото положение у нас.

Преобладаващата част от населението (73,66 на сто) се включва в групата на непосредствените производители на материални блага. Това са работниците от промишлеността, селското и горското стопанство, търговията, транспорта и от други отрасли на народното стопанство - хората, които чрез директното си контактуване със социалистическите обществени средства за производство създават съответни материални продукти. Две трети от всички изследвани лица принадлежат към групите на средно и нискоквалифицираните работници. В съответствие с постигнатия етап на интензификация на производството, все още е нисък относителният дял на висококвалифицираните работници на сложния труд. От друга страна се потвърдиха очакванията, че делът на висококвалифицираните работници в селското и горското стопанство е изключително нисък (0,23 на сто), което не ни дава достатъчни основания да ги третираме като базисна социална група. Затова в анализа е по-добре те да се разглеждат заедно със средноквалифицираните работници в селското и горското стопанство.

В сравнение с 1968 г. работниците бележат висок относителен прираст - техният дял сред цялото население е нараснал със 17,16 на сто, за сметка на намаляването на селскостопанските работници с 20,05 на сто (по-скоро - на регистрираните в 1968 г. като "селяни-кооператори"). Това не може да се обясни само със съответните реорганизации, а и със значителното вливане на работна ръка от селскостопанския към неселскоетопански труд (вкл. на село).

Селскостопанските и горските работници днес са вече два пъти по-малко от работниците в другите отрасли на народното стопанство. А ако се вземе предвид и фактът, че 14,4 на сто от селскостопанските и горски работници са понастоящем пенсионери - от тази група остават едва 8,52 на сто лица в трудоспособна възраст към общия брой на заетите. Това още веднъж нагледно ни представя резултата от урбанизационните процеси, както и от други фактори, значителното обезлюдяване на нашите села, намаляването в огромни мащаби на произвеждащото население, заето със селскостопански труд. Необходимо е вземането на изключителни мерки за съживяването на производителните селскостопански дейности.

Втората по относителен дял макрогрупа у нас понастоящем е групата на служещите. Трябва да се има предвид, че в изследването се разграничават три категории "служещи", според степента на квалифицираност. Нискоквалифицирани служещи са лицата на изпълнителския рутинен умствен обслужващ труд с елементарен характер, обикновено с образование до средно вкл. (касиери, деловодители, секретарки, технически помощници, билетопродавачи и др. под.). Средноквалифицирани служещи са също хора на изпълнителския, умствен труд, но с по-сложен характер, включващ по-голямо разнообразие и вземане на самостоятелни творчески решения в конкретни ситуации: обикновено са със средно или полувисше образование (лаборанти, мед. сестри, счетоводители, плановици, библиотекари, библиографи и др.под.). Висококвалифицирани служещи са лицата на творческия умствен труд (вкл. ръководителски), изискващ висока подготовка, сложен труд по създаване, разпространение и приложение на определени духовни продукти; техният труд изисква висше образование (лекари, учители, инженери, архитекти, икономисти, ръководни кадри и т.н.). В такъв смисъл първите две категории обхващат същинските представители на служещите, докато последната група включва същинската интелигенция (затова в следващия текст за краткост ще назоваваме висококвалифицираните служещи с термина "интелектуалци").

Така отграничени служещите у нас сега съставляват 17,88 на сто от населението ни. Тяхната група също бележи голям относителен прираст за последните близо 20 години, но тук - както и за интелектуалците - сравненията трябва да са много предпазливи, тъй като има известно несъвпадане на използуваните критерии за определяне на социалногруповото положение в двете изследвания (по-специално в предишното изследване голяма част от средноквалифицираните служещи се включват в интелигенцията, което допълнително завишава нейния относителен дял и намалява този на служещите).

Третата по абсолютен и относителен дял у нас е групата на интелектуалците (същинската интелигенция). С такова социално-групово положение са 7,51 на сто - хора, щатно ангажирани с интелектуален труд в обществените учреждения. Съотнесено към 7 милионната генерална съвкупност това означава, че с положение на интелектуалци у нас реално са около 525 700 човека, което съразмерно на цялото население никак не е малко и като абсолютен брой. Още повече, че данните от възрастовото разпределение свидетелствуват, че техният дял ще продължава да нараства.

Според данните частниците (занимават се с индивидуална стопанска дейност, без да работят в обществено предприятие) съставляват 0,61 на сто от цялото население. Относителният им дял спрямо ситуацията преди 20 години (към 1968 г.) е намалял с 0,74 на сто. Абсолютно те са около 40 000 души. И ако към тази цифра добавим броя на хората, които са на основна работа в обществения сектор, но упражняват частна дейност - тогава общият брой на извършващите частна дейност ще възлезе приблизително на внушителното 94 хиляди лица. Може да се очаква, че техният брой ще нараства, ако по-уверено се прилага разпореждането на Министерския съвет за стимулиране на индивидуалния (личен) труд, като лост за осигуряване на достатъчно и разнообразни продукти и услуги за потребление от населението.

Хората, упражняващи свободна професия са незначителна част от нашето население (0,1 на сто), което не ни дава основание за по-задълбочен анализ. Това са по принцип отделни лица, нефигуриращи в списъчния състав на държавно или кооперативно предприятие или учреждение, които получават основния си доход или като хонорар или по договор (художници, писатели, народни майстори-занаятчии, музиканти, архитекти, адвокати и др. под.). В такъв смисъл те могат да се включват и към частниците, съобразно спецификата и целите на отделния конкретен анализ.

Казаното може да се онагледи на следната таблица:

 

Таблица 1

Разпределение на изследваните лица по социални групи

Важно е да се отбележи, че отклоненията на данните от отговорите на въпроса за социалногруповата принадлежност на лицето по двата конкретни методи на регистрация (интервю и косвена анкета) са незначителни (най-вече от порядъка на 0,01 до 0,14). Най-голямо е отклонението - около 1 на сто в случая на разграничаването между висококвалифицираните и средноквалифицираните работници (самооценката на лицето е завишило малко преценката на първата категория за сметка на втората). Незначителните отклонения на данните от двата метода (интервю и косвена анкета) потвърждават стабилността на резултатите относно социалногруповото положение и дават увереност за регистрирана адекватна картина на социалногруповия състав у нас.

От съществено значение е да се установи как се разпределят социалните групи по отделните типове селища. Данните от изследването свидетелствуаат категорично, че колкото селището е с по-неразвита социологическа система (по ниво и пълнота на елементите), в т.ч. с по-неразвита инфраструктура и пр., толкова повече в това селище доминират групите на нискоквалифицираните производители на материални блага (работници, вкл. заетите в селското и горското стопанство).

Така в малките селища (без кметства) 74,3 на сто от населението им са нискоквалифицирани работници. Обратно, в столицата живеят 42,66 на сто от всички висококвалифицирани служещи (интелектуалци) в нашата страна. Групата на последните е доминираща и в рамките на София - 26,6 на сто от всички социални групи в столицата. Второто място по относителен дял в столичния град се поделя както от средноквалифицираните работници, така и от средноквалифицираните служители (които по положение стоят най-близко до групата на интелектуалците).

Селото с кметство у нас е селището с най-висок процент на нискоквалифицирани работници (в т.ч. особено от селското и горското стопанство) в рамките на тяхната социална група. Несъмнено това се дължи на преобладаващата заетост с общ, елементарен, неквалифициран (в т.ч. ръчен) труд на работниците в селското и горското стопанство и извършващите помощни дейности работници.

От всички нискоквалифицирани селскостопански и горски работници 75,7 на сто живеят в такъв тип селища. Нискоквалифицираното население доминира и в другите два типа села (центрове на общини и села без кметства).

Определящият социалногрупов облик на нашите окръжни градове се дава най-вече от групите на средноквалифицираните работници (в промишлеността, търговията, транспорта) и на средноквалифицираните служещи. Тези групи съставляват 61 на сто от населението на окръжните градове.

Останалите по-малки градове в страната имат подчертано работнически състав. От тяхното население 75 на сто са непосредствени производители на материални блага.

Изнесените данни за социалните групи се отнасят до всички четири категории изследвани лица: трудово заети, пенсионери, учащи и домакини. Това разграничение е твърде важно, тъй като то разкрива какъв е относителния дял на лицата, които имат собствено актуално социалногрупово положение (трудово заетите), на лицата пенсионирали се с такова социалногрупово положение (пенсионерите) и на лицата, "присвояващи" положението на лицата, които ги издържат (учащи се и домакини). Съотношението между посочените четири категории е следното: трудово заетите са 63,14 на сто, пенсионерите - 28,87 на сто, учащите - 4,70 на сто и домакините - 3,29 на сто. Интересно е да се разбере кои социални групи доминират сред тези четири категории.

Конкретният първичен анализ на всяка от тези категории показва, че от всички заети 54,8 на сто са средноквалифицирани работници и средноквалифицирани служещи; сред изследваните пенсионери доминират нискоквалифицираните работници (предимно селско-стопански и горски) - 66,42 на сто от всички пенсионери; сред изследваните учащи преобладават тези с положение на средноквалифицирани работници; а сред всички попаднали в изследването домакини най-висок относителен дял (31,5 на сто) имат тези със социален статус на нискоквалифицирани работници.

Прави впечатление, че близо три пъти е по-голям делът на пенсионерите със статус на нискоквалифицирани селскостопански (и горски) работници спрямо тези работници сред трудово заетите. Същевременно почти не са попаднали интелектуалци сред незаетите (пенсионери, учащи, домакини) - техният дял в рамките на всяка от трите категории на незаетите е под едно на сто. От казаното става ясно, че няма пряко съответствие между разпределението по социални групи сред заетите и пенсионерите, както и между заетите и изобщо незаетите. На свой ред, съобразно възрастовото разпределение могат да се предвидят съответни промени в социалногруповия състав на пенсионерите, сред които засега доминират имащите статус на нискоквалифицирани работници в селското и горското стопанство.

Във връзка с казаното е интересно да се проследи възрастовото разпределение на социалните групи, което ще даде основания и за определена прогноза на бъдещото състояние на социалногруповия състав на българското население.

Оказва се, че 83,5 на сто от населението на възраст от 61 до 70 г. принадлежи към групите на ниско и средноквалифицираните работници (между които изключително голям е делът на нискоквалифицираните селскостопански и горски работници). Към същите Две групи принадлежат и 72,36 на сто от хората на възраст 56-60 години. Аналогично е положението и на следващата възрастова категория (близо 71 ма сто от хората между 49 и 55-годишна възраст са от същите две социални групи). Всичко това говори, че през следващите 10 години не може да се очаква съществена промяна в социвлногруповия състав на пенсионерите, т.е. и в следващите десетина години сред тях ще доминират имащите статус на ниско и средноквалифицирани работници.

В по-далечна перспектива (след повече от 10 г.) може да се очаква увеличаване на относителния дял на пенсионираните като средно и висококвалифицирани служещи, редом със стабилното доминиращо попълнение на средноквалифицираните работници.

Преобладаващото число сред висококвалифицираните работници (на сложния труд) е сред най-младата активна трудова възраст - над 61 на сто от тези работници са на възраст от 24 до 28 години. Така че в следващите години, при по-нататъшното развитие на интензификацията на общественото производство, с внедряването на най-нови техника и технология, реално може да се очаква по-следващо увеличаване на относителния дял на този социален слой, който несъмнено ще играе все по-важна роля сред непосредствените производители на материални блага. Включването в тази социална група и занапред ще става главно след 24-годишна възраст, тъй като за постигане го на нейния статус е необходимо завършването не само на средно специално образование, но и на допълнителни курсове за квалификация, трудов опит, а напоследък по-често и висше техническо образование. Това предполага да се отделя от страна на изследователите по-голямо внимание към тази социална група, с развитието на която несъмнено е свързано осъществяването на научно-техническия прогрес у нас.

Интелектуалците (висококвалифицираните служещи) имат по-млад трудово активен състав. От всички хора, имащи такова социално положение, 67,3 на сто са на възраст между 24 и 48 г. Ето защо наред с преобладаващото участие на средноквалифицираните работници, от интелектуалците (както и от средноквалифицираните служещи) може да се очаква в следващите години едно по-осезаемо присъствие в обществения живот, изхождайки в случая както от характера и социалната значимост на техния труд, така и от значителния им дял в поколението, което сега встъпва в трудовия живот, което сега разгръща своите възможности.

Сравнително с по-стар възрастов състав са частниците (54 на сто от тях са над 55 г.), но същевременно значителна е групата на частниците на възраст между 39 и 55 г. (над 30 на сто). Със социално положение на свободни професии са доста млади хора. Но от този факт е трудно да се правят заключения, поради извънредно малкия брой лица от тази група, попаднали изобщо в изследването и наверно заради това, че в случая става дума за редица млади хора без собствено социалногрупово положение.

Може да се регистрира и още един тип закономерности на възрастовото разпределение на социалните групи. В рамките на макрогрупата на работниците (в промишлеността, транспорта и търговията и пр.) от 29 до 48 г. - особено перспективната трудова възраст - се увеличава делът на по-висококвалифицираните работници за сметка на по-нискоквалифицираните. При увеличаване на възрастта (над 49 г.) се наблюдава обратната тенденция. В същата особена активна и перспективна трудова възраст, в рамките на макрогрупата на служещите, се увеличава относителният дял на по-висококвалифицираните служещи за сметка на нискоквалифицираните.

При по-висока възраст - тенденцията също е обратна. Този емпиричен факт потвърждава извода, че в трудовия и изобщо в обществения живот все по-доминиращо присъствие и роля занапред ще имат хората на по-висококвалифицирания труд, били те работници в материалното производство или служещи и интелектуалци.

След прегледа на възрастовото разпределение е необходимо да се спрем на някои други демографски характеристи. Сред тях от значение е размерът на домакинствата на изследваните лица, т.е. броят на членовете в домакинствата им. От това зависи относителната тежест на такива социални фактори, като средномесечния доход, равнището на материалното благосъстояние, на културно-битовата среда, на начина на живот и т.н.

Изследването установи, че най-много едночленни, а и двучленни домакинства има сред нискоквалифицираните селскостопански (и горски) работници, частниците, другите нискоквалифицирани работници и нискоквалифицираните служещи. Имайки предвид и възрастовото разпределение, тук главно става дума за стари хора, живеещи сами без децата си. В съчетание с типа селище се изяснява, че едночленните и двучленните домакинства се състоят предимно от самотни стари хора, живеещи най-вече на село и извършващи нискоквалифициран физически труд, които са пенсионирани или предстои да се пенсионират. Оттук и целият сложен възел от проблеми на самотните стари хора от малките селища.

В определен смисъл обратни процеси се наблюдава сред групите на интелектуалците, средноквалифицираните служещи и висококвалифицираните работници на сложния труд (които групи - както ще видим по-нататък - в редица отношения се очертават като елитни у нас). Между 64 и 57,4 на сто от тези три групи средно имат тричленни или четиричленни домакинства - това са семейства с едно или две деца. Тези групи имат най-висок дял сред тричленните домакинства (семейства с по едно дете), като "първенството" водят интелектуалците. В потвърждение са и данните относно броят на децата на изследваните лица - 32,44 на сто от интелектуалците имат само по едно дете. След тях по малодетност се подреждат другите служещи и висококвалифицираните работници. Струва ни се, че този емпиричен факт потвърждава постановката, че не може да се очаква сериозно увеличаване на раждаемостта у нас, ако не се стимулира по определен начин репродуктивното поведение именно на тези елитни социални групи, още повече, че те се намират в оптималната репредуктивна възраст и че техният относителен дял ще нараства.

Както може да се очаква - при многочленните домакинства се наблюдава обратната тенденция: шест и седемчленни домакинства имат най-вече селскостопанските работници, другите нискоквалифицирани работници и частниците (от 3,9 до 6,35 на сто от всяка група). Това са наверно домакинства с по три поколения, живеещи в един дом, с едно домакинство - явление, сравнително често срещано по селата. Съобразно възрастовия състав на тези домакинства може да се очаква тяхното по-нататъшно намаляване през идните десет години.

Констатацията за слабото репродуктивно поведение на хората на висококвалифицирания труд се потвърждава и от данните за състава на семейството на изследваното лице. Най-висок е техният относителен дял сред групите, чиито семейства имат само по едно дете (както и на тези с по две деца изобщо). Една трета от всички интелектуалци са с по едно дете в семейството. Същевременно близо 10 на сто от групите на нискоквалифицираните селскостопански работници и на частниците живеят в едночленно домакинство - това са най-вече самотни стари хора, особено на село. Заедно с това именно сред нискоквалифицираните производители на материални блага е най-висок делът на семействата с по три и повече деца.

Несъмнено най-слабо репродуктивно поведение, както посочихме имат групите на интелектуалците и висококвалифицираните работници (21,46 от първите и 20,72 на сто от вторите изобщо нямат деца). Тази констатация се подсилва и от обстоятелството, че относително твърде малка част от тях не са навлезли в активна репродуктивна възраст и същевременно е най-висок процентът на имащите от тях само по едно дете. Слабото репродуктивно поведение на елитните групи изпъква още по-релефно на фона на по-многодетните групи на нискоквалифицираните работници. От всички, които имат три деца, заетите в селското и горското стопанство нискоквалифицирани работници са 39,7 на сто. Те са най-многодетните (15,5 на сто от тях са с по четири и повече деца). А както разбрахме от възрастовото разпределение, в същата група са най-много пенсионерите, т.е. може да се предположи, че в случая става дума за по-стари семейства. Ясно е, че очакванията за величината и социалното качество на репродуктивното поведение не са многообещаващи и че е необходимо съсредоточаване на усилията за стимулирането на това поведение особено сред хората на висококвалифицирания умствен труд.

Какво е разпределението на социалните групи по основни сфери, области и отрасли на обществения живот, т.е. как социалните групи са включени във възпроизводствения оборот на целокупния обществен организъм? Първи щрихи към тази картина ни дават данните за сферите на обществена заетост и за спецификата на основното занятие на лицето. (Ако сферата на заетост ни представя в какъв отрасъл на народното стопанство работи лицето, то спецификата на неговото занятие показва какви функции изпълнява това лице на същата месторабота). Тук данните се отнасят само за трудово заетите изследвани лица.

Близо половината от нискоквалифицираните работници са заети в промишлеността и по под 10 на сто работят съответно в образованието, търговията, транспорта, здравеопазването, битовите и комуналните услуги, строителството и други отрасли. Но по специфика на занятието, което изпълняват там, подредбата им е по-различна - една трета от тях извършват битови и комунални услуги, по около 6 на сто работят като строителни, търговски и транспортни работници, а останалите са незначителен процент.

Подобно е разпределението по заетост и по специфика на дейността - на средноквалифицираните работници, с определено завишаване на техния относителен дял в промишлеността, транспорта и строителството. На свой ред, висококвалифицираните работници най-много присъствуват (по двете линии) в промишлеността и строителството .

Около 90 на сто от селскостопанските и горските работници са заети в селското стопанство, останалите са главно в горското стопанство. По специфика на трудовата си дейност също абсолютно преобладават занимаващите се със селскостопански труд, като сред средноквалифицираните селскостопански и горски работници има около 10 на сто, занимаващи се с горско стопанство или с промишлени дейности.

Определена идентичност между заетостта и спецификата на трудовата дейност има между ниско и средноквалифицираните служещи, с тази разлика, че е относително по-голям делът на вторите по заетост и по специфика на занятието в здравеопазването (лаборанти, медицински персонал) и в образованието (икономисти, библиотекари, учители - без висше образование) и по специфика на занятието - обратно, е сравнително по-малък делът им в търговията и в битовите и комуналните услуги (където сред служителите повече са тези, които извършват нискоквалифициран обслужващ труд).

Най-високият относителен дял на интелектуалците е на заетите от тях в социалното управление (20,4 на сто), още повече, че за 34,22 на сто от тях е специфична управленската трудова дейност. Следващите по величината на относителния дял (по двете линии) са образованието, промишлеността, науката и здравеопазването. С тези области на обществения живот са свързани заетостта на 73,4 на сто и спецификата на трудовата дейност на 80 на сто от всички интелектуалци.

Една от най-важните характеристики на всяка социална група е равнището на материалното благосъстояние на нейните членове. Интерес преди всичко представлява вътрешната структура на дохода на домакинствата. Изясняването на вида, източника и размера на основния доход в домакинствата по социални групи може да послужи като сериозна основа за насоките на водене на социална политика към различните слоеве от населението.

Най-много разчитат само на получаваните заплати домакинствата на средно и висококвалифицираните работници и служещи -близо половината от всяка от тези групи. Само на пенсии разчитат 22,4 на сто от домакинствата на нискоквалифицираните селскостопански работници (това са близо половината от всички живеещи само от пенсии у нас), след които се нареждат тези на частниците и на нискоквалифицираните служещи, което се обяснява с високия възрастов състав на тези групи. Интересно е, че само 1,6 на сто от домакинствата на частниците разчитат само на доходи от частната дейност; обикновено в тези домакинства преобладават другите видове доходи (в т.ч. от лични помощни стопанства). Незначителен е делът на хората, живеещи само от хонорари (0,04 на сто). Прави впечатление, че за около една трета от домакинствата на всички служещи и работници доходът се образува от заплати, заедно с пенсии и хонорари (в т.ч. за допълнителен труд в извън работно време, от награди, наследство и др.под.), което подсказва огромни резерви за извършване на допълнителен труд от всички социални групи лица.

Интересна информация в същата насока дават и резултатите от отговорите на въпроса за състава на допълнителния доход на изследваното лице. Близо 83,2 на сто от висококвалифицираните работници не получават допълнителни доходи. Най-голяма част допълнителни доходи получават селскостопанските работници, независимо рт равнището на тяхната квалификация - средно около 40 на сто от всяка от трите групи, като доминират тези, които получават такива доходи от личните помощни стопанства (за разлика от трите елитни групи, сред които е най-висок относителният дял на непритежаващите лично стопанство). С допълнителна частна дейност (без да се смята личното стопанство) изследването, регистрира 51 146 човека (съотнесено към генералната съвкупност, които заедно с "чистите" частници у нас съставляват приблизително към 94 000 лица). Сред тях преобладават средноквалифицираните работници и нискоквалифицираните работници (вкл. селскостопанските). Данните от изследването също говорят, че към 143 хиляди души у нас получават наеми като допълнителен доход. Високият процент на получаващите наеми работници и служещи (90,6 на сто от всички групи, получаващи наеми) се дължи на факта, че в града, където тези макрогрупи живеят и имат собственост, са създадени по-добри условия за развитието на наемните отношения. От получаващите хонорар, в качеството му на допълнителен доход 36,7 на сто са интелектуалци - това е най-честият техен допълнителен доход. Допълнителна заплата получават 7,24 на сто от пенсионираните като нискоквалифицирани служители и 6,62 на сто от пенсионираните нискоквалифицирани работници.

След тази обща ориентация относно структурата на доходите можем да пристъпим към конкретен анализ на различията в средномесечните доходи по социални групи. Интересна картина се получава щом проследим най-големите натрупвания на лица, според величината на техния месечен доход.

Най-ниски средномесечни доходи получават нискоквалифицираните селскостопански работници - 72,74 на сто от тях имат доход от 41 до 120 лв. месечно. Непосредствено над тях са другите нискоквалифицирани работници, като повече от половината от последните са с една подоходна категория по-добре платени (от 61 до 150 лв.). С подобен, но малко по-благоприятен подоходен статус са и нискоквалифицираните служещи (83,3 на сто от тях с доход от 91 до 200 лв.). С още една подоходна категория по-добре платени са групите на средноквалифицираните (работници, селскостопански работници и служещи) - съответно 61,8, 52,8 и 73,1 на сто от тях получават на месец от 120 до 250 лв. Най-високо платени (непосредствено над средноквалифицираните служещи) са висококвалифицираните работници и интелектуалците - съответно 62,2 и 60 на сто от тях са с месечни доходи от 151 до 300 лв.

Като цяло силно впечатление прави концентрирането на преобладаващата част от съответните групи в по три съседни подоходни категории, разположени равномерно стъпаловидно в посочения ред, като средната подоходна категория от предходната група е най-ниската подоходна категория на по-високоплатената група и т.н., което би могло да се онагледи добре графично. При частниците и свободните професии има по-голяма дисперсия по равнището на доходите.

Внимание заслужава и социалногруповия облик на минималните и максималните доходи. От получаващите между 41 и 60 лв. 67,42 на сто са от нискоквалифицираните селскостопански работници (това са 20 процента от тази група). До тях са другите нискоквалифицирани работници. С ниски доходи са и голяма част от "частниците" и свободните професии (една трета от свободните професии и една четвърт от частниците са с доход до 60 лв.).

Същевременно сред най-високите доходи по относителен дял (над 400 лв. месечно) водят частниците - 6,35 на сто, висококвалифицираните работници - 5,74 на сто и 4,85 на сто от интелектуалците. Голям е абсолютният дял на получаващите високи доходи средноквалифицирани работници - 35,21 на сто от всички високоплатени.

Високият процент на лицата без доходи сред свободните професии е вероятно поради попадането в изследването на много младежи до 28 г. с такова положение.

Картината на подоходното разслояване, получена само от информацията за средномесечните доходи на изследваните лица би изкривила и изопачила значително реалното материално благосъстояние, ако тя не се съобрази и с информацията относно средния доход на член на домакинството.

Щом доходът се преизчисли средно за член от домакинството, нещата съществено се променят. Наблюдава се удивително нивелиране, приравняване на подоходното равнище на всички социални групи. Всички групи се концентрират по доходно равнище между 56 и 180 лв. на член на домакинството. Най-голяма концентрация, най-стабилни и високи относителни дялове трупите имат в категорията 101-140 лв. на член на домакинството (средно от една четвърт до над една трета от всяка група). Така ясно очертаната подоходна стълбица от информацията на средномесечния доход на лицата в случая (образно казано) се разгъва по хоризонтал и се получава изравняване на доходите за член от домакинството. Минимално отклонение (с около 7 на сто) в посока на по-високите доходи от средните за всички групи има само при интелектуалците.

За какво говори този емпиричен факт? Че съществува извънредно голямо уравняване на реалните доходи на населението. Независимо, че има определени различия между доходите на всяко лице, в края на краищата реалните доходи на същите лица са прекомерно нивелирани. Няма значение към коя социална група принадлежат - в крайна сметка всички (голямата част) получават поравно. А дали социалната значимост, социалният принос на всяка група в обществото и за обществения напредък е еднакъв? Как може да се очаква при това положение стремеж към по-сложен, по-висококвалифициран труд? И не говори ли тази ситуация за застойни механизми, които спират развитието на социалната структура?

Струва ни се, че редом с другото, от усъвършенствуване се нуждае системата на разпределителните отношения, която трябва да се съобрази с тази нивелираща особеност на доходите - внасяни от отделните лица и преизчислени за член от домакинството (съществена е разликата между броя на работещите лица в домакинството). За да имат реална стимулираща стойност различията в заплащането на всяка конкретна трудова дейност.

И сега сред най-добре платените са елитните групи - на интелектуалците, висококвалифицираните работници и средноквалифицираните служещи, но тяхната преднина сега е минимално откроена, за да има реална сила на мощен материален стимул.

Картината за материалното благосъстояние на различните социални групи би била доста непълна ако не се анализират и данните за жилищните условия, за домакинските удобства, за притежаването на жилищна собственост, на вила или вилен имот, на лека кола, на цветен телевизор и други материални придобивки.

Резултатите от изследването показват, че с най-ниско равнище на жилищните условия, както и на домакинските удобства са социалните групи на частниците и на нискоквалифицираните работници (особено на тези от селското и горското стопанство). Относително по-добро, но не оптимално, е доминиращото равнище на тези условия и удобства за висококвалифицираните работници, служещите и интелектуалците. Сравнително най-много домакински удобства имат интелектуалците (28,48 на сто от тях), след които отново се нареждат средноквалифицираните служещи и висококвалифицираните работници.

Притежаването и ползуването на лека кола е важен показател за водене на съвременно ежедневие. Той сочи както определено ниво на материална задоволеност, така и равнището на съвременния (модерен) бит. Най-много притежават и използуват леки коли представителите на трите елитни групи - интелектуалците (42,7 на сто), средноквалифицираните служещи (40 на сто и висококвалифицираните работници (37,8 на сто). Т.е. колата - с предоставяните от нея удобства - е навлязла сериозно в начина на живот на тези групи. Интересно е, че сред тези групи минимален е делът на имащите кола, които не я ползуват, докато например над 56 на сто от неизползуващите собствените си коли са средно или нискоквалифицирани работници.

Подобна е ситуацията и относно притежаването на телевизор от домакинството. Ако изобщо притежаването на телевизионен приемник отдавна от лукс се е превърнало в необходимост на всеки нормален бит, то ползуването на цветен телевизор днес е индикатор за равнище на съвременност на този бит. И тук с най-висок дял на притежаващите цветен телевизор са интелектуалците (57,7 на сто), следвани отново от средноквалифицираните служещи (44,7 на сто) и висококвалифицираните работници (44,1 на сто). Слизайки по йерархията към по-нискоквалифицираните служители и работници намаляват делът на имащите цветен телевизор, за сметка на увеличаване на лицата, притежаващи само черно-бял приемник. Най-масово нямат никакви телевизори нискоквалифицираните работници (особено в селското и горското стопанство) - 68,3 на сто от нямащите телевизор са от тези две групи. И тук, както и при други въпроси, с близки - почти идентични характеристики са средноквалифицираните работници и нискоквалифицираните служещи, както и висококвалифицираните работници и средноквалифицираните служещи.

В какви жилища живеят представителите на различните социални групи? Това е въпрос, отговорът на който е свързан както с равнището на материалното благосъстояние на хората, така и с формата, начина на преразпределение на реалните им доходи, както и с пълноценната им социална реализация и със самочувствието им в обществото.

Изследването свидетелствува, че в най-благоприятно положение се намират фактически нискостоящите групи в йерархията на социалния престиж. Хората, които имат най-ниско образователно-квалификационно и общокултурно равнище и най-слаба социална и политическа активност са най-добре задоволени в жилищно отношение. Около 87-88 на сто от нискоквалифицираните селскостопански работници и от частниците живеят в жилище, което е собственост на член от семейството. В такъв план, в най-неизгодно положение са интелектуалците и средноквалифицираните работници, които групи с около 22 на сто са с по-малко собствени жилища. Немалка част от тях живеят на свободен наем, в общежитие или в друго обществено жилище.

Групите от ниските етажи на йерархията по социална активност и престиж - нискоквалифицираните селскостопански работници и частниците са разпределени по една трета сред имащите по-малко от половин стая и сред имащите повече от една стая, т.е. еднакво значителен дял имат от тях както добре задоволените с жилищни помещения, така и живеещите на недостатъчна жилищна площ. Сред всички групи доминират лицата, на които се пада от половин до една стая - около половината от всяка група на заетите в обществения сектор. Към 58 на сто от интелектуалците са с такова жилищно положение, като същевременно към 12 на сто от тях имат по-малко от половин стая на лице и сравнително най-малко от тяхната група разполагат с повече от една стая на лице. С най-много жилищни помещения разполагат частниците (27,6 на сто), сред които непосредствено са средно и нискоквалифицираните селскостопански работници.

Сравнително най-висок е делът на интелектуалците, които имат вила или вилно място, след които се нареждат служещите и висококвалифицираните работници. Фактът, че това са хората с по-съвременен начин на живот подсказва, че тук вилата и вилното място трябва да се третират не само като материална задоволеност, а и като форма на прекарване на свободното време сред природата - така необходимо за физическото и психично възстановяване на "градския" човек. Липсата на вила и вилно място сред селскостопанските работници (около 94 на сто от тях не притежават такъв имот) е свързана със спецификата на селския начин на живот, с по-голямата стойност на личното помощно стопанство на село.

Известно е, че степента на образование, което притежава лицето, определя в значителна степен равнището и кръга от трудовите му дейности, а с това и принадлежността му към съответна социална група в съвременното социалистическо общество. Ето защо е от извънредна важност установяването на характера на корелацията между степента на завършеното образование и социалногруповото положение на хората. Образователното равнище е съществен индикатор за положението на всяка личност в обществото и поради неговата особеност - да подрежда хората в относително строга йерархична стълбица.

В такъв план е интересно да проследим образователния състав на всяка от анализираните групи. Естествено, групите от ниските етажи на социалната активност имат най-нисък образователен статус. Около 10,3 на сто от нискоквалифицираните селскостопански работници и 12,7 на сто от частниците са напълно неграмотни. Към 51 на сто от нискоквалифицираните селскостопански работници имат до начално образование, включително, а около една трета от тях са с незавършено или завършено основно (прогимназиално) образование. Подобно, макар и малко по-добро е образователното ниво на останалите нискоквалифицирани работници, като при тях все пак доминират завършилите основно образование. В това отношение с идентична образователна характеристика са и средноквалифицираните селскостопански работници. Тези три групи съставляват "дъното" образователния състав на нашето население. Непосредствено над тях по образователен статус е групата на средноквалифицираните работници, при които наред със завършилите основно училище, значителен дял имат и притежаващите средно специално и средно общо образование, както и завършилите СПТУ или ПУЦ. На следващата по-горна образователна стълбица са нискоквалифицираните служещи, от които една трета са със средно-общо, една четвърт са с основно и около 20 на сто - със средно специално образование.

На още по-високите две (близки едно до друго) образователни стъпала се намират висококвалифицираните работници и средноквалифицираните служещи, сред които преобладават лицата със средно специално образование - съответно по 33,6 и 46,4 на сто от тях. Разбира се, при работниците на висококвалифицирания сложен труд, въпреки че има повече висшисти, все още е значителен делът на имащите основно образование (около 15 на сто); немалко от тях са завършили само ПТУ. Тук определено може да се очаква в следващите години значимо увеличаване на тези от тях, които са със завършено средно специално и висше техническо образование. Внедряването на нови технологии, интензификацията и интелектуализацията на производствения процес ще утвърждават висококвалифицирания работник като една от централните фигури в материалното производство. Повишаването на образователния статус на тази група се очаква както поради нарастващата й социална значимост, така и поради обстоятелството, че това е сравнително нов социален слой, чиито редици се попълват преди всичко от младите поколения - най-вече посредством системата на средно специалното и висшето техническо образование, доколкото особено работата и обслужването на високосложна апаратура, автоматизирани системи и пр. поставят обективни изисквания за много добра предварителна подготовка, за овладяване на редица специални технически знания.

Определена образователна преднина пред висококвалифицираните работници имат средноквалифицираните служещи. Сравнително по-голяма част от тях имат средно специално, средно общо и полувисше образование. Тук е мястото да се открои и съществената им отлика от най-високообразованата социална група - тази на интелектуалците. Ако от служещите със средна квалификация едва 0,67 на сто са с висше образование, то 84 на сто от интелектуалците са висшисти. Последните са наистина най-високообразованата у нас група, още повече, че в извадката на изследването са попаднали 10 на сто от тях като деца над 16 г., които е момента се учат.

Изложените данни за йерархията на социалногруповия образователен статус напълно се потвърждават и от данните за образователно-квалификационното равнище, както и за специалната професионална подготовка на лицата.

Казаното относно отраслово-професионалната и образователно-квалификационната характеристика на разглежданите социални групи вече в значителна степен ни насочва към спецификата на характера на труда на изследваните лица. Под "характер на труда" в изследването разбираме единството от съотношенията между умственото (интелектуално и нервно-психично) и физическото (двигателно-мускулно) натоварване в труда, между ръководителските (организаторски) и изпълнителските трудови функции, между стереотипността и творчеството в труда, между простия и сложния труд, между труда с различна степен на техническа съоръженост. Тези съотношения се намират в различни пропорции в основните ежедневни трудови операции, които взети в конкретното им единство, представляват съдържанието на труда на даден член на обществото. Ето защо чрез анализ на съдържанието на труда, на основните ежедневни трудови операции, могат да се установят различните съотношения, а с това и съответният характер на труда.

По такъв начин видът на трудовата дейност и изпълняваните функции на отделните лица в съответния конкретен трудов процес е от съществено значение за по-прецизното фиксиране на тяхното социалногрупово положение.

В изследването бяха предварително фиксирани общо девет нива на извършването на ръководителски (организаторски) или изпълнителски труд - съответните техни съчетания на национално, общинско и низово равнище, взети на високо, средно и чисто изпълнителско ниво. Ето защо информацията за "вида труд" в случая е особено съществена за характеризирането на социално-професионалния, а оттук и на социалногруповия статус на личността. От друга страна, тази поредица въпроси служи и като допълнителен коректив за правилно подбраните социалногрупови разграничения.

Ако от 80 до 97,8 на сто от заетите изследвани лица от нискоквалифицираните и средноквалифицираните работници (вкл. в селското стопанство), са съсредоточени на най-низово изпълнителско равнище, като изпълнителски кадри, то при по-висококвалифицираните групи се засилва дисперсията сред различните категории на ръководителския и изпълнителския труд, особено на национално и на общинско ниво. Максимално разпределени по различните тези категории са интелектуалците: от тях 9,5 на сто са ръководители от национален мащаб, 10,35 на сто са ръководители от общинско равнище и 31,2 на сто са на ръководни постове от низов мащаб (ръководители на предприятия, учреждения и техните звена).

На определена дистанция от тях по дисперсност на социално-професионалния статус са средноквалифицираните служещи, немалка част от които изпълняват и низов ръководителски труд, както и ръководителски и изпълнителски труд от общински мащаб.

В подкрепа на казаното са и данните относно функциите на заетите изследвани лица в отделния конкретен трудов процес.

Към 27,6 на сто от заетите интелектуалци изпълняват определено организаторски (или ръководни) функции, а други 36,6 на сто от същата група съчетават, изпълнителските с ръководни (организаторски) функции в техния конкретен трудов процес. По степен на включване на организаторски функции, макар и на значително разстояние от интелектуалците, са другите две елитни социални групи.

С подобен характер са и трудовите функции на висококвалифицираните селскостопански работници. Останалите групи имат представители с организаторски функции само в порядъка на изключения.

От заетите лица, работещи на разряд - това са изключително непосредствени производители на материални блага - най-ниските квалификационни етажи заемат ниско и средноквалифицираните работници. От притежаващите първи - трети разряд 92-94 на сто вкл. са от тези групи. Висок е относителният дял на същите групи и сред имащите среден разряд ( четвърти и пети), от които средноквалифицираните работници съставляват 75-80 на сто. Трябва да се има предвид, че голяма част от нискоквалифицираните селскостопанските работници (86,6 на сто) не работят на разряд. Сравнително с най-висок разряд (шести и по-висок) са висококвалифицираните работници.

Сред заетите изследвани лица, използуващи различни оръдия на труда, с най-много ръчни инструменти боравят в ежедневната си трудова дейност нискоквалифицираните селскостопански работници, след които се нареждат другите нискоквалифицирани работници. Над половината от частниците също използуват такива елементарни оръдия на труда. Все още ниска е техническата съоръженост на труда на висококвалифицираните работници у нас. Голяма част от тях използуват само ръчни и механизирани ръчни инструменти в основните си ежедневни трудови операции; само 23,2 на сто от тях работят с полуавтоматични и автоматични машини, контролна апаратура и др. подобни.

Редом със социално-професионалния статус на социалните групи, важно е да изясним и техните трудови характеристики, макар и в най-общ план, които на свой ред допълват съществено социалногруповия облик на изследваните лица. В случая интepec представляват особеностите в количеството и качеството на трудовата дейност на хората от различните групи, доколко спазват трудовата дисциплина, какъв е техният авторитет в рамките на трудовия колектив и т.н. По количеството и качеството на извършената работа най-добри са отзивите за трудовата дейност на елитните, висококвалифицирани работници и служители. Водещите три социални групи (на интелектуалците, висококвалифицираните работници и средноквалифицираните служещи) отстоят по на около 35 на сто по количество и качество на извършената работа от нискоквалифицираните работници, особено от селскостопанските. Например от работниците на висококвалифицирания сложен труд 72 на сто винаги изпълняват исканата от тях работа в достатъчен обем, докато такива са едва 35,1 на сто от нискоквалифицираните селскостопански работници. Аналогични са данните и относно качеството на ежедневната трудова дейност по социални групи.

По същия начин хората от елитните групи имат по-висока трудова дисциплина. Докато около 92,5 на сто от интелектуалците редовно спазват трудовата дисциплина, само 69,03 на сто от ниско квалифицираните работници поддържат същото ниво на дисциплина в труда. Същевременно най-често нарушават трудовата дисциплина от групата на нискоквалифицираните работници.

За да определим равнището на социалната активност на социалните групи са необходими и репрезентативни сведения относно техния духовен облик, относно нивото на тяхното културно потребление, особености на мирогледа им, степента им на включване в обществено-политическия живот. Информацията по тези въпроси е в състояние да ни разкрие както равнището на участието на лицата от различните социални групи в обществените отношения, така и степента на влияние, която тези групи оказват или могат да оказват във възпроизводството и развитието на обществените отношения

В такъв план от значение са насоките и нивото на читателските интереси на хората от различните социални групи. Най-слаба читателска активност се регистрира при групите на непосредствените производители на материални блага, в т.ч. и на частниците. Най-голяма част от тях не четат изобщо никаква литература (периодика, художествена и научна), като "първенството" тук отново се държи от нискоквалифицираните селскостопански работници, сред които "нечетящите изобщо" са 51,4 на сто. От друга страна, има определено профилиране на читателския интерес по социални групи. Ниско и средноквалифицираните работници, всички селскостопански работници и частниците имат предпочитание към периодиката. Те четат главно вестници и списания (популярни). Заедно с това нивото на техния интерес към периодиката не е много високо - от споменатите групи четат вестници и списания към половината (между 41-47,6 на сто). На свой ред средноквалифицираните работници и нискоквалифицираните служещи на същото ниво на читателска активност четат периодика и художествена литература. Докато за елитните три групи е типично разнообразието на читателския интерес - преобладаващата част от тях четат и трите жанра периодика, художествена и научна литература. Сред тях особено активно се открояват интелектуалците - 85,44 на сто от тях четат и трите жанра.

За разлика от всички нискоквалифицирани работници и частниците, сред които почти няма случаи на четене на научна и научно-популярна литература, интелектуалците - както може да се очаква - най-много предпочитат такава литература. Въпреки това, относителният дял на четящите редовно такава литература не е особено висок - 59,8 на сто, като 22,7 на сто от тях или изобщо не четат, или твърде рядко четат научна литература. Струва ни се, че това състояние не е особено благоприятно с оглед разгръщащите се процеси на интензифициране на самия интелектуален труд у нас, на високите изисквания към хората на творческия умствен труд.

Аналогични са данните и за четенето на Твърде по-популярната художествена литература. Интелектуалците най-много четат художествена литература (69,1 на сто), докато голямата част от нискоквалифицираните селскостопански работници, а и частниците, изобщо не четат художествена литература (съответно 89,1 и 85,7 на сто).

Над 60 на сто от работниците в селското и горското стопанство изобщо нямат книги в къщи, книгата за тях не представлява особена ценност, което е обезпокояващ факт, говорещ за нивото на тяхното културно потребление. В подобно положение са и домакинствата на над една четвърт от всички работници. С около 20 на сто е разликата между непритежаващите книги от тези групи според това дали те живеят на село или в градове. Работниците от селата имат значително по-бедни библиотеки в своите домакинства.

Подобни са данните и за нивото на културно-битовата среда (притежаване на аудио-визуална техника и на художествени ценности в домакинството). Частниците, нискоквалифицираните работници и всички селскостопански работници са с твърде ограничена културно-битова среда, докато с най-добра такава среда разполагат трите елитни групи.

Съществен момент в духовния облик на нашия съвременник е равнището на неговата политическа активност. Интересни в това отношение са данните за участието на членовете на социалните групи в политическите организации.

Членството в политическите организации е важен индикатор за политическа активност, с максимална достоверност. Разбира се, нивото на активност в рамките на членската маса на дадена политическа организация е нещо, което се установява по по-сложен път. Въпреки това и само данните относно членуването в различните организации дават надеждна основа за някои първи изводи. Може да се твърди, че най-висока по качество политическа активност имат интелектуалците - 39,5 на сто от тях са членове на БКП, ръководната политическа сила у нас. След тях по членство в комунистическата партия отново са другите две водещи групи - на средноквалифицираните служещи (26,7 на сто) и на висококвалифицираните работници (23,4 на сто). Интересно е да се проследи и абсолютното разпределение на членовете на БКП по социални групи. Това също е важно да се установи тъй като в ежедневието, в т.ч. в организационната практика, е разпространена една твърде неточна, да не кажем погрешна представа за социалногруповия състав на нашата партия. Например, често се твърди, че в партията преобладават работниците, респ. работническия елемент. Изследването показва, че това съвсем не е така. В същност изобщо сред партийните членове доминират средноквалифицираните работници и служещи, както и интелектуалците. Ето и точните данни от репрезентативното изследване:

Разпределение на членовете на БКП по социални групи (в проценти)

	Социални групи	Членове на БКП
1.	Средноквалифицирани служещи	27,71
2.	Средноквалифицирани работници	24,58
3.	Интелектуалци	21,39
4.	Нискоквалифицирани работници
	в селското и горското стопанство	6,60
5.	Висококвалифицирани работници	5,42
6.	Нискоквалифицирани работници	5,35
7.	Нискоквалифицирани служещи	4,51
8.	Средно и висококвалифицирани селскостопански и горски работници	4,24
9.	Свободна професия	0,13
10.	Частници	0,07
	Всичко:	100,00

От таблицата се вижда, че дори всички работници от града и селото, от всички квалификационни нива, които са членове на БКП съставляват едва 46,19 на сто от целия членски състав на партията. И че партийните членове само на две други социални групи - на средно и висококвалифицираните служители - образуват половината от целия партиен членски състав.

Този емпиричен факт още веднъж потвърждава положението, че БКП от партия на работническата класа не просто се превръща, но фактически се е превърнала в партия на целия трудов наред, на всички трудещи се у нас. Сравнително равномерно тя е представена в много от социалните групи, като доминират партийните членове от посочените три групи. Оттук и необходимостта от преосмисляне на редица постановки относно регулирането на социалния състав на партията, относно социалногруповите приоритети в нея и др. под. въпроси. Занапред, в близките десет години, може да се очаква по-нататъшно увеличаване на относителния дял сред партийните членове на средноквалифицираните служещи, както и на интелектуалците и висококвалифицираните работници - изхождайки от водещата и социална активност на елитните социални групи.

Сред членовете на БЗНС преобладават ниско и средноквалифицираните работници (особено в селското стопанство). Около 73,3 на сто от всички членове на Земеделския съюз са от тези социални групи. На свой ред, основната членска маса на ДКМС са от средите на средноквалифицираните работници и служещи и нискоквалифицираните работници (74,8 на сто от комсомолците са от тези групи).

С най-висок собствен относителен дял на членовете на ОФ (без да членуват в други организации) са групите от "дъното" на социалната активност - всички нискоквалифицирани работници и частниците.

По около 20 на сто от частниците и свободните професии не членуват в нито една от тези организации; това е най-високият дял на неорганизираните членове на обществото от различните социални групи. Същевременно почти няма лица от служещите, интелектуалците и висококвалифицираните работници, които да не членуват в нито една от тези организации.

Своеобразен срез на политическата принадлежност е разпределението на членската маса на организациите в градовете и селата. Ако в селата по абсолютен брой доминират партийните членове с положение на работници, то в градовете - обратно - 64 на сто от тях са служещи или интелектуалци, което съответства на качествено различния социално-професионален състав на двата типа селища у нас. Затова пък сред всички, които не членуват в нито една организация, напълно доминират непосредствените производители на материални блага и в града, и в селото.

Интелектуалците и работниците в селското и горското стопанство са антиподи и по другите измерения на политическата активност - например по степента на запознаване с най-важните и актуални партийни и други политически постановки. Ако от първите 76,4 на сто са се запознали с програмата на БКП от Десетия конгрес (1971 г.), тя е четена само от 5,7 на сто от селскостопанските работници. По същия начин стоят нещата относно познаването на доклада на др. Т. Живков от Февруарския пленум (1985 г.) и т.н.

Духовният портрет на нашия съвременник може да се допълни и от редица други черти. Интересно е например да се изясни степента на религиозност на различните социални групи. Отношението към религията е съществен показател за равнището на оформеност на цялостния светоглед на личността. Както може да се предполага с най-атеистичен мироглед са трите елитни групи. Над 96 на сто от интелектуалците нито са били, нито сега са религиозни. Макар и с около 5-6 на сто по-малко, болшинството от средноквалифицираните служещи и висококвалифицираните работници са пълни атеисти.

В противоположност на тях хората от ниските етажи на социалната активност са най-силно религиозни. Близо 52 на сто от нискоквалифицираните селскостопански и горски работници са религиозни в някаква степен - от първа до трета (съгласно критериите за религиозност, възприети още в изследването на религиозността в България през 1962 г.). Това е най-силно религиозната социална група в обществения сектор, като изключим частниците, сред които религиозните в трите степени са над 65 на сто. Със сравнително значимо количество на религиозните са и другите нискоквалифицирани работници (една трета от тях), другите селскостопански работници. Междинно място тук заемат средноквалифицираните работници и нискоквалифицираните служещи. Без съмнение значение за степента на религиозност има разпределението по образователно равнище и по възраст за различните социални групи. Високорелигиозни са групите с най-ниско образование и в които преобладават възрастните хора, главно живеещи в селата.

От всичко казано дотук може да се направи извод за степента на социална активност на лицата от всяка изследвана социална група. Такъв извод притежава надеждна емпирична основа, още повече, че разполагаме и с точните данни от един нов сложен въпрос за социалната активност на заетите и незаетите изследвани лица.

Съответните скали, от които са получени чрез допълнителна комбинаторна статистическа обработка обобщените отговори за социалната активност, включват данните от въпросите за равнището на: четенето, научно-техническата активност, художествената активност, участието в политически организации и ръководства, интересът към политически предавания и материали на средствата за масова информация, дейностите Извън работата, правното съзнание и поведение, нравственото поведение извън трудовия процес, трудовата активност и др.

Както анализът на данните от отделните таблици, така и анализът на съставната скала за социалната активност, показват ясно, че на ниските етажи на социалната активност неизменно стоят социалните групи на частниците, нискоквалифицираните работници (особено селскостопанските), непосредствено над които са останалите селскостопански работници. Обратно, на върха на социалната активност се намират интелектуалците (93,82 на сто от които имат много висока активност по съответната скала). Непосредствено под тях се нареждат средноквалифицираните служещи и висококвалифицираните работници. Следват по-надолу нискоквалифицираните служещи и средноквалифицираните работници. Съществено е да се отбележи, че същата йерархия се запазва и относно социалната активност на незаетите по социални групи, но на чувствително по-ниско общо равнище (например водещата позиция на незаетите с положение на интелектуалци вече е 49,75 на сто, т.е. с около 44 на сто по-ниско ниво). Социалният статус се запазва, но с много по-ниско равнище на реална социална активност.

Йерархията по социална активност е израз не само на идейно-духовното превъзходство на едни социални групи, но и израз на цялостното социално положение на отделните групи, вкл. равнището на техните трудови доходи, на допълнителните удобства и модерност на бита, на културно-битовата среда, на степента на тяхното материално-битово и културно потребление, на тяхното образователно-квалификационно равнище, на особеностите в характера на техния труд и отраслово-професионалната специфика на трудовата им дейност. В такъв смисъл, изложеното до тук ни представя съществуващата понастоящем социалногрупова структура на обществото в определен йерархичен порядък - това е йерархията на различното социално-групово положение у нас на съвременния етап.

Ето защо можем да се опитаме да изобразим йерархията на споменатите групи от обществения сектор графично.

Графика 1

Социална структура на българското общество на сегашния етап в йерархията на различните социални групи

В графиката основата на всяка съставна част от "тялото" на социалната структура е пропорционална по величина на реалния относителен дял на съответната социална група.

Връзката между социалните групи (по относителния им дял) и равнището на социалната им активност би могла да се изобрази и по следния начин:

 

Графика 2

Равнище на социалната активност на различните социални групи

{

Oт графиките ясно се вижда йерархията на социалните групи по ниво на социална активност, както и техният различен относителен обем в рамките на социалната структура.

Дотук социалните групи се разгледаха предимно в статичен план - тяхното положение в обществото, тяхната образователно-квалификационна, трудово-професионална и културно-политическа позиция в системата на обществените отношения. Редом с това е необходимо да се изведат, макар и някои по-общи щрихи на динамиката на социалните групи. Някои съображения в тази връзка бяха изказани и по повод възрастовото разпределение на социалните групи. Но особено важно в случая е да се проследят особеностите на социално-груповия произход, микросредата, както и социалногруповото бъдеще не изследваните лица.

Нека първо се спрем на процесите на междугенерационна социална мобилност, изразяваща се преди всичко в сравнението между социалногруповата принадлежност на изследваните лица и тази на техните бащи и деца.

Анализирайки данните от социалногруповата принадлежност на бащите на респонеднентите не е трудно да се забележи, че има определено повишаване на социалната позиция на респондентите (имайки предвид йерархията по социална активност). Така, въпреки че общо взето е налице и значително самовъзпроизводство на групите - най-много от лицата, които са нискоквалифицирани работници (или частници), бащите им също са били нискоквалифицирани работници (или частници) и т.н. - наблюдава се и определена дисперсия на групите. От имащите бащи с положение на нискоквалифицирани работници, в т.ч. в селското и горското стопанство, над една трета от децата (т.е. изследваните лица) имат сравнително по-високо социално положение - те са или средноквалифицирани работници (в най-голямата си част) или ниско и дори средноквалифицирани служещи. Най-равномерно разпределена сред всички социални групи е "бащината" група на нискоквалифицираните селскостопански работници. Това е обяснимо като се има предвид доминирането на селскостопанската трудова заетост в по-близкото и особено в по-далечното минало. Освен това колкото по-висока е изходната позиция на бащите им, толкова е по-голяма дисперсията на социалногруповото положение на изследваните лица и то в посока на групите с по-висока социална активност. Например, значителна част от лицата, чиито бащи са средноквалифицирани работници, понастоящем са в трите елитни по активност групи. Интересна в тази връзка е групата от най-ниските етажи на социалната активност - сегашните нискоквалифицирани селскостопански работници. Точно на половината от тях бащите са били бедни или средни селяни преди 9.IX.1944 г., близо 40 на сто - са били (или са пенсионирани) след Деветосептемврийската революция насам ниско и средноквалифицирани селскостопански работници. Това е и най-затворената самовъзпроизвеждаща се социална група у нас. Аналогични по степен на самовъзпроизводство - макар и в по-малка степен - са и двете елитни групи: на интелектуалците и средноквалифицираните служещи. Техните групи са формирани главно от същите групи, но също и от работниците (вкл. селскостопански) - 41,3 на сто от интелектуалците са с такъв работнически произход. Същевременно, групите между "дъното" и "върха" имат по-широка социалногрупова база, те имат по-разнороден социалногрупов произход. Такива са например средноквалифицираните работници и нискоквалифицираните служещи, т.е. групите от "средата" по социална активност. Казано обобщено, по социален произход социалните групи са по-затворени в дъното и на върха на пирамидата на социалната активност и с по-широка социалногрупова основа в "средата".

Изнесените данни се подкрепят и от скалата за степента на образователна еднородност на изследваните лица и техните бащи. Най-ниско равнище на образователно възпроизводство имат нискоквалифицираните селскостопански работници - 66 на сто от тях както бащите си имат до начално образование включително. Със значителен дял с най-ниско образование са и бащите на лицата на други групи - частниците и нискоквалифицираните работници. Не са отишли по-напред от ниското образование на бащите си немалка част от средноквалифицираните селскостопански работници - една четвърт от тях. Обратно, най-високо равнище на образователно възпроизводство у нас имат интелектуалците (макар и с по-слаба образователна еднородност). Близо 27 на сто от тях имат също висше образование, както бащите им, а 64,5 на сто от тях имат с една, две, три и повече степени по-високо образование от това на бащите им. Прави впечатление общият прогрес в образователно отношение на изследваните лица спрямо бащите им - средно над половината от групите на респондентите имат по-високо образование, което е особено типично за служещите и интелектуалците, както и за средно и висококвалифицираните работници. Общо 54,64 на сто от всички изследвани лица имат от една до три степени по-високо образование от бащите си и само 3,2 на сто от лицата имат по-ниско образование.

Интересно е да надникнем и в перспективния план на междугенерационната социална мобилност - сравнението между социално-груповото положение на изследваните лица и това на техните най-големи работещи деца, т.е. ако по-горе мислите бяха относно социалногруповото минало (произхода) - тук става дума за социалногруповото бъдеще.

Ако за връзката "баща - изследвано лице" бе типично относително затвореното самовъзпроизводство в рамките на отделните социални групи, то при връзката "изследвано лице - дете" не е валидна същата закономерност. В най-голяма степен самовъзпроизвеждащи са групите от подножието и "върха" на социалната активност - нискоквалифицираните селскостопански работница и интелектуалците. Но нивото на това тяхно самовъзпроизводство не е особено високо - само между 12,5 и 13,5 на сто от техните групи и родители (в случая изследваните лица), и децата им принадлежат към една и съща група. Останалата част от тях са разпределени в различни групи. Така например 42 на сто от нискоквалифицираните селскостопански работници са получили "проекция" чрез най-големите работещи деца в групите на ниско и средноквалифицираните работници - несъмнено като резултат и от урбанизационните процеси, А 16,6 на сто от същата група имат деца с положение на служещи. Посоченото разпределение сравнително най-точно представя социалногруповото бъдеще на нискоквалифицираните селскостопански работници, тъй като най-много от техните деца (83 на сто) работят в момента (имат собствено социалногрупово положение). Докато мнозинството от децата на интелектуалците (над 79 на сто) нямат още собствена социалногрупова позиция. Не работят и значителна част от децата на средно и висококвалифицираните работници и на средноквалифицираните служещи (от 66 до 68 на сто), поради което съображенията за тяхното социалногрупово бъдеще трябва да бъдат твърде предпазливи.

Допълнителна информация в същата посока дава скалата на образователната еднородност между изследваните лица и техните деца. Данните от изследването показват, че силно намалява относителният дял на хомогенните нискообразователни групи, в сравнение с образователното положение на връзката изследвани лица - бащи. Това намаляване е за сметка на повишеното образователно равнище на децата на изследваните лица. И тук е налице тенденцията следващото поколение да има по-високо образование, но тази тенденция не е валидна така абсолютно. Тя е в сила за децата на по-нискоквалифицираните групи, докато за по-високообразованите групи е характерна образователна хомогенност на изследваните лица и техните. деца (или децата им в момента учат). Така че естествено намалява общият прогресивен прираст на образователното равнище за сметка на вече постигнатото относително по-високо образование на изследваните лица. Тук вече само 35,94 на сто имат последващо повишаване на образованието (чрез децата им), т.е. разлика с около 20 на сто спрямо съответния прираст в предходните две поколения (баща - лице).

Най-тясно свързани с въпросите за социалния произход и бъдеще са и тези за социалната микросреда на хората от различните групи в обществото. Ще се спрем само на два основни елемента на средата: съпруга(та) и приятелския кръг, на тяхната собствена социалногрупова принадлежност. От това - в каква социална група са включени съпруга(та) и приятелите могат да се изведат важни обобщения както за нивото и типа на непосредственото общуване на личността, така и за особеностите на социалното възпроизводство на отделните социални групи.

Анализът на информацията за съпруга(та) и за приятелите дава и отговор на въпроса за степента на социална хомогенизация, на самовъзпроизводство на различните социални групи. Емпиричен факт е наличието на такова самовъзпроизводство. Нискоквалифицираните работници се женят предимно за нискоквалифицирани работници, средноквалифицираните работници - за средноквалифицирани работници, интелектуалците - за интелектуалци и т.н. и то както в абсолютен, така и в относителен дял. Т.е. затвореността на групите, по-скоро, хомогенността на техния състав, е емпирично регистриран факт. В случая той се изразява в ограничаването в семейната среда със "себеподобни", с представители от същите социални групи. Въпросът е повече в това: каква е степента на затвореност, на хомогенизация, на еднородност на групите?

В рамките, на семейния кръг, на отношенията съпруг-съпруга, най-голяма е хомогенизацията в семействата на нискоквалифицираните селскостопански и горски работници. От тях 62,55 на сто са се оженили (омъжили) за представители на същата социална група. Втора по затвореност отново (както при връзката "баща - лице") е групата от другия полюс на социалната активност - интелектуалците: точно половината от тях са сключили брак също с интелектуалци като тях. Отново между "дъното" и "върха" се намират по степен на "консистентност", на еднородност всички останали групи. Най-нисък дял по затвореност и самовъзпроизводство имат нискоквалифицираните служещи - те в най-голяма степен са сключили брак с хора от различни социални групи - изглежда понастоящем това е най-"дифузната" социална група у нас.

Въпросът ни от изследването за социалната група на най-близкия приятел на изследваното лице е за определяне характера на неформалната микросреда, за най-близкото човешко обкръжение, а с това - както споменахме, също за степента на социалногруповата хомогенизация и възпроизводство. И тук се регистрира фактът, че във всяка група доминират приятелските отношения със "себеподобните". Но особено интересно е, че и тук се потвърждава обща та констатация, че в най-голяма степен са затворени първо групата на нискоквалифицираните работници в селското и горското стопанство (80,5 на сто от тях имат за най-близки приятели хора от същата група), а след тях - на другия полюс - интелектуалците (75 на сто от тях предпочитат да общуват също с интелектуалци). Останалите групи също предпочитат "себеподобните", но определено в по-малка степен. И тук най-дифузна се оказва групата на нискоквалифицираните служещи (едва 31,67 на сто от тях имат като най-близки приятели представители на същата група). Ниският дял на висококвалифицираните работници общуващи само с хора от тяхната група (39,64 на сто) се обяснява с положението, че те все още са малобройна група у нас - затова те сега в най-значителна степен общуват със средноквалифицирани работници, редом с другите две елитни групи - средноквалифицираните служещи и интелектуалците. Сравнително хетерогенни са и неформалните контакти на частниците, но това е главно в рамките на групите от "дъното" - на нискоквалифицираните работници (в т.ч. в селското и горското стопанство), обяснимо е преобладаването на селскостопанския тип на частниците сега у нас.

Общо взето, имайки предвид всичко казано може според нас да се говори определено за три основни нива на социалногруповото възпроизводство, в т.ч. и на общуването. Първото ниво включва групите от най-ниските етажи на социалната активност: всички нискоквалифицирани работници (вкл. в селското и горското стопанство) и частниците. Второто ниво - "средата" - помества средноквалифицираните работници и нискоквалифицираните служещи. А в третото ниво - "върха", "елита" на социалната структура - се включват интелектуалците, средноквалифицираните служещи и висококвалифицираните работници. Несъмнено най-сериозни преливания, мобилност има и може да се очаква преди всичко в рамките на всяко едно от тези три основни нива.

Дълг на изследователите у нас е по-нататъшното задълбочено проучване на тези сериозни процеси на диференциация и интеграция, с оглед на по-нататъшното пълноценно участие на всички социални групи в ускорената интензификация на цялостния обществен живот.

Регионални общности

Ако разгледаме като териториални единици бившите окръзи, ще установим неравномерно разпределение на градското и селското население в тях. Най-малко селско население има Варненски окръг -        22,14 на сто, следван от Габровски с 24 на сто. Сравнително малко селско заселение - около 35 на сто имат Хасковски, Пернишки и Пловдивски окръг. На другия полюс - с най-много селско население е Кърджалийски окръг - 74,61 на сто, като една трета от селското население живее в селища без статут на кметство - т.е. има изключително голяма дисперсност на населението, разпръснато в много малки селища - махали и колиби и това в най-голяма степен оказва влияние на общото ниво на развитие на окръга. Смолянски и Габровски окръг имат също доста голям относителен дял на такова население - около 7 на сто, но общо по-големият относителен дял на градското население подобрява и общите показатели на населението там.

С висок относителен дял селско население е и Търговищки окръг. Общо шест окръга имат повече от 50 на сто селско население. Тези широки отклонения от средния относителен дял на селското население в страната донякъде се коригират в новите области, но не напълно. Разградска област например запазва подчертано селски характер и селски облик.

Това неравномерно разпределение на регионално равнище най-добре се вижда при типовете общини. В пети функционален тип селското население е преобладаващото - около 95 на сто, а това вече е достатъчно условие за тяхното едностранно развитие и за нарушаване на пропорционалността на развитост на елементите на обществения живот, а от там и за техните възможности за самовъзпроизвеждане и саморазвитие. Равновесие между селско и градско население е постигнато в селищните системи (общини) от трети функционален тип, където живее около 22 на сто от населението над 16 години.

Селското население в общините от първи функционален тип е около 15 на сто, във втори - около 33 на сто, в трети - около 52 на сто, докато общините от пети функционален тип са почти изцяло със селско население.

В тези общини пенсионерите са към 45 на сто. В тях значително по-малък е и относителният дял на постоянно заетите лица в трудоспособна възраст - 46,7 на сто - при средни данни за страната 62,40 на сто и при нулев и първи функционален тип по 67 на сто заети. Съответно в пети функционален тип е и най-малък относителният дял на учащите редовно дневно.

Преобладаващият тип заетост при пети функционален тип е в селското стопанство. Слабо са развити такива области като здравеопазването и образованието, а науката и изкуството почти отсъствуват като професионална дейност.

Със средно образование са само 16,41 на сто от живеещите в тези системи, а с полувисше и висше - 1,80 на сто. Лицата с начално и по-ниско образование са към 36 на сто. Подобна рекапитулация на образователното равнище показва, че всички възпроизводствени процеси в общините от пети функционален тип са затруднени, поради липса на образователна и квалификационна база за съвременно развитие. От лицата с висше образование само около 1/3 са с висока квалификация, а от лицата със средно образование - около 15 на сто.

В интерес на истината трябва да се каже, че високообразованите и висококвалифицираните специалисти в общините от трети и четвърти функционален тип също са значително под средното равнище за страната. Специалистите с висше образование са съсредоточени в нулев функционален тип (София) - около 35 на сто от тях живеят там и това води до нарушаване на равновесието при осигуряване на специалисти за цялата територия на страната, като резкият спад се появява при общините от трети функционален тип и най-силно се изявява в пети функционален тип. И още един факт за лошия баланс в общините, резултат на нарушеното възрастово състояние, - 13,28 на сто са със задоволително и лошо здравословно състояние, докато при нулев, първи и втори функционален тип те са около 7 на сто.

Това е резултат на големия относителен дял на лица над 60-годишна възраст - към 36 на сто (а при нулев, първи и втори - те са около 16 на сто).

До 23-годишна възраст няма сериозни различия в относителните дялове по типовете селищни системи. Когато обаче преминем към възрастовите групи на активната трудова дейност от 24 до 48 г. наблюдаваме рязко спадане на относителните дялове в системите от четвърти и пети функционален тип. В селищните системи от нулев, първи и втори функционален тип населението от тази възраст е сред но около 24 на сто от лицата над 16 години, докато при четвърти и пети функционален тип относителният дял спада на 15-14 на сто.

Общините от пети и донякъде от четвърти функционален тип имат предимно селски и селскостопански характер, а това налага облика на предимно традиционните типове дейности. Това най-ясно проличава при запознаване със заниманията в личното помощно стопанство. В общините от пети функционален тип само 3,07 на сто от лицата живеят в домакинства, които не обработват земя от лично помощно стопанство, а при 7,14 на сто не се отглеждат домашни животни и птици. Сравнени с четвърти функционален тип, се вижда резкият спад на домакинствата, които нямат лично помощно стопанство, но големите скокообразни различия са видими при един паралел с нулев (София с крайградски район) и с първи.

Относителните дялове на лицата, които не обработват земя в лично помощно стопанство са:

от нулев функционален тип	62,03 на сто;
от първи функционален тип общини	49,68 на с т о
от втори функционален тип общини	29,63 на сто
от трети функционален тип общини	18,42 н а сто
от четвърти функционален тип общини	9,44 на сто
от пети функционален тип общини	3,68 на сто
Не отглеждат домашни животни и птици:
от нулев функционален тип	84,83на сто
от първи функционален тип общини	77,62 на сто
от втори функционален тип общини	51,09 на сто
от трети функционален тип общини	28,67 на сто
от четвърти функционален тип общини	14,63 на сто
от пети функционален тип общини	7,14 на сто

Реализацията на продуктите от личното помощно стопанство също разкрива една тенденция за самозадоволяване със собствено производство в общините от четвърти и пети функционален тип. Зеленчуковите и плодовите консерви в общините от пети функционален тип се приготовляват преди всичко от собствено производство на зеленчуци - само около 2 на сто приготовляват зимнина с изцяло закупени продукти, докато при нулев функционален тип това са около 40 на сто, а при първи функционален тип са около 26 на сто. Освен това видима е и разликата в относителните дялове на домакинствата, които приготовляват зимнина с изцяло собствено произведени продукти.

Ето относителните дялове при приготовляване на зеленчукови консерви със собствени продукти:

от нулев функционален тип	16,09 на сто
от първи функционален тип	30,48 на сто
от четвърти функционален тип	60,35 на сто
от пети функционален тип	74,77 на сто

Същата тенденция се разкрива и при подготовката на компоти със собствено произведени плодове:

от нулев функционален тип	19,24 на сто
от първи функционален тип	30,22 на сто
от втори функционален тип	35,50 на сто
от трети функционален тип	45,56 на сто
от четвърти функционален тип	59,13 на сто
от пети функционален тип	72,10 на сто

Тази подчертано селскостопанска специфика на общините от пети и в много голяма степен от четвърти функционален тип се вижда при анализиране на начина на реализация на селскостопанската продукция от личното стопанство. От пети функционален тип само 3,07 на сто от домакинствата не обработват земя и 7,25 на сто не отглеждат домашни животни, а от четвърти те са съответно: 10,60 и 15,09 на сто, докато в урбанизираните нулев и първи функционален тип съответно 64,54 и 51,17 на сто нямат лично помощно стопанство и 86,08 и 78,37 на сто не отглеждат домашни животни и птици. Разликата между урбанизирания и селскостопанския тип община е очевидна, но не може да не се забележи, че обработката на земя и получаването на някакви продукти - било за употреба от семейството, или от близки, било за продажба чрез изкупуване и свободния пазар, засяга населението и на най-урбанизираните райони в страната. И това е обяснимо, защото в нулев функционален тип при 25 на сто от жителите (домакинствата), а при първи функционален тип - 21 на сто притежават вила или вилно място.

Жилищното устройство, жилищните удобства и обзавеждането значително изостават в общините от четвърти и пети функционален тип. Ето сравнителни данни за липсата на основни домашни вещи:

(в проценти)

Не притежават:	Нулев	Първи	Втори	Трети	Четвърти	Пети
Прахосмукачки	17,02	23,06	35,78	51,55	61,30	76,12
Перални	15,40	11,03	13,55	19,06	24,54	28,35
Радио	10,73	18,50	20,50	22,29	24,15	25,00
Грамофони	55,88	58,01	62,69	69,72	73,76	59,58
Магнетофони	43,75	50,21	61,88	70,35	74,92	83,20
Телевизори	3,48	4,98	5,95	9,49	12,07	14,74

При това се наблюдава и разлика в степента на усъвършенствуване на ползуваните вещи - например в нулев функционален тип - 41,97 на сто имат автоматични перални, а в пети функционален тип - 2,01 на сто; цветни телевизори в нулев функционален тип - 51,45 на сто , а в пети - 10,04 на сто.

В общините от четвърти и пети функционален тип съответно 2,17 и 1,56 на сто от домакинствата ползуват само по една жилищна стая, докато в нулев и първи функционален тип относителните дялове са 15,32 и 11,56 на сто. Същата закономерност се забелязва и при относителния дял на домакинствата с две жилищни стаи. Приблизител

(в проценти)

Не гледат филми:	Нулев	Първи	Втори	Трети	Четвърти	Пети
В киносалон	18,58	24,28	33,21	48,11	51,24	61,83
По телевизията	2,52	5,89	7,00	13,02	14,78	17,41

Тези различия се потвърждават и изобщо при гледане на телевизия.

(в проценти)

Не гледат телевизия:	Нулев	Първи	Втори	Трети	Четвърти	Пети
	2,29	5,36	7,41	12,08	13,47	16,41

Общите данни от изследването показват, че по-възрастните, лицата с по-ниско образование и живеещите на село се ориентират в по-голяма степен към домашните форми на общуване с културните прояви и това е очевидно при сравнението на гледането на филми по телевизията и в киносалон, но също така се вижда, че и при домашните форми на културно потребление по-голяма обща активност се наблюдава при живеещите в нулев и първи функционален тип.

Четенето на художествена литература също е свързано с домашно потребление, но поради връзката с образователното равнище на лицата, забелязваме значително по-слаба читателска активност на селските жители.

В страната 32,29 на сто от домакинствата нямат книги художествена литература, но разпределението в резличните типове общини показва много големи различия. Докато в нулевия тип само 10,86 на сто от домакинствата нямат книги, в четвърти и пети те достигат съответно 49,38 и 58,26 на сто. В /.../ книги в нулевия тип имат 14,80 на сто от домакинствата, а в четвърти и пети те спадат на 1,37 и 0,46 на сто. Липсата на книги в домакинството е свързана и с намаления интерес към художествената литература и понижената читателска активност. В нулевия и първи функционален тип не четат стихове 34,79 и 37,65 на сто, а художествена проза - 12,51 и 17,39 на сто. Относителният дял на нечетящите стихове от общините в четвърти и пети тип са 69,12 и 76,0 на сто, а нечетящите проза - 51,40 и 59,82 на сто. В общините от четвърти и пети тип живее около 20 на сто от българското население, а от общата съвкупност на редовните читатели на художествена проза в тези общини живеят само 8,61 на сто.

Много ярко са изявени различията при онези форми на културен живот, които изискват съществуването на обществени институции в населеното място или в близост, даващи възможност за потребление на художествени ценности.

Приложените по-долу данни показват не само липсата на интерес към определен тип културни прояви, но и липсата на възможност за задоволяване или формиране на подобен интерес, защото е необходимо да се търсят форми за художествено потребление извън населеното място, където лицето живее:

(в проценти)

Не посещават:	Нулев	Първи	Втори	Трети	Четвърти	Пети
Театрални постановки	42,4	56,98	61,92	71,97	75,39	82,48
Опера и оперета	68,10	79,27	90,25	93,83	96,98	98,21
Симфонични и камерни концерти	89,42	93,16	95,51	98,72	99,15	99,11
Естрадни         концерти	79,35	70,78	70,06	71,5	77, 86	84,93
Фолклорни концерти	92,60	87,01	84,41	76,22	76,32	83,15
Смесени програми	87,12	86,06	84,22	83,11	83,44	88,50
Художествени изложби и галерии	58,11	69,25	77,89	88,52	92,65	93,75
Музеи	68,39	69,35	75,66	83,20	88,85	90,74

Зависимостта между пасивността по отношение на дадена културна форма и липсата на институция, която може да удовлетвори интереса кьм потребление на културни ценности се вижда при сравнението с някои тематични телевизионни рубрики: лицата, живеещи в община от нулев тип, слабо посещават фолклорни концерти и интересът към тях се засилва в четвърти и пети тип, но очевидно не може да бъде удовлетворен - 17,30 на сто от живеещите в нулевия тип проявяват голям интерес към теливизионните предавания, свързани с фолклора, а 42,93 на сто не се интересуват от тези предавания. В четвърти и пети тип относителните дялове се изявяват по обратен начин - 32,48 на сто имат голям интерес към тези предавания, а 17,41 на сто - не се интересуват от тях. Очевидно непосещаването на такива концерти е свързана изобщо с липсата на такива концерти.

Направеният кратък анализ на данните за нивото на развитост на общините показва, че различието между отделните типове са огромни дори когато изключим нулевия функционален тип (гр.София). Общините от пети функционален тип имат много малки възможности, за да се развиват като саморазвиващи се и самозадоволяващи се системи. Те са твърде изостанали в своето развитие и най-тревожното при тях е, че няма достатъчно активен социален субект - нарушено е равновесието както по отношение на възрастта, така и по отношение на образованието и на контингента в трудоспособна възраст.

С незадоволяващи показатели са и общините от четвърти функционален тип. Вероятно би било правилно започнатият след Юлския пленум (1987 г.) на ЦК на БКП процес за намаляване броя на общините от пети тип трябва да продължи и селищата от всички общини от пети функционален тип да бъдат присъединени към общини до трети функционален тип. Необходимо е да се помисли и за част от общините от четвърти функционален тип, чиито центрове са малки нови градове, без достатъчно самовъзпроизводствени възможности, още повече, че част от тези градове не са реални единни селища, а само отдалечени едно от друго на много километри отделни села. В досегашната практика има градове, които не са центрове на общини. Очевидно техният брой трябва да нарасне. За бъдещото утвърждаване на общините като самоуправляващи се териториални общности, е необходимо техният брой да бъде намален, като по този начин се постигне укрепване на останалите чрез формиране на no-стабилни параметри на развитие.

Областите са най-новите регионални образувания. Данните за нивото на развитост на областите показват предишно състояние, но по тях можем да съдим доколко сполучливо е новото териториално райониране и доколко са преодоляни предишните значителни различия между нивото на развитост на отделните окръзи. Цитираните по-долу данни ще покажат изходното състояние, от което те започват своето развитие.

Едно сравнение на извадките по области показва общо взето пропорционално разпределение на населението. Значително под средното равнище е обемът на населението в Михайловградска област, следвано от Разградска. Това разпределение показва една относителна равномерност на населението по цялата територия на страната. Вероятно ще има затруднения в Михайловградска област, където по статистически данни има най-нисък естествен прираст на населението и са налице най-лоши демографски данни (ниска раждаемост и сравнително по-висока смъртност).

Относителните дялове на разпределение на населението по типове селища също сочат една равномерност. Естествено, изключение прави град София, където населението е съсредоточено в столичния град (90,32 на сто), в други градове - 2,22 на сто и 7,46 на сто в селата от крайградския район. В Михайловградска област обаче се наблюдава отклонение от друг тип - налице е значително по-висок от средните показатели за страната относителен дял на селското население - 3,38 на сто от всички жители на областта живеят в села-центрове на община (при 1,93 на сто средно за страната);

51,03 на сто - в села-кметства (при 36,85 на сто за страната) и 2,41 на сто - в села без статут на кметства (срещу 1,39 на сто средно за страната), или общо 53,82 на сто от населението над 16 години в Михайловградска област живее в селата. Също сравнително голям е относителният дял на селското население в Разградска, Софийска и Хасковска област. За Хасковска област е характерен най-голям относителен дял на села без статут на кметства - 6,14 на сто от населението на окръга над 16 години.

Във Варненска област е най-нисък относителният дял на селското население, но пък там има друг тип деформация - прекалено струпване на население в големите градове (бивши окръжни центрове) - 49,12 на сто от населението, докато Софийска област (с 18,38 на сто) и Михайловградска област (с 20,02 на сто) се намират на другия полюс. В четири области в селата-центрове на общини живее повече от 3 на сто от населението (Варненска, Михайловградска, Пловдивска и Разградска), а в останалите е под два процента.

Разпределениета по функционални типове на общините също показва едно равномерно разпределение на областите с двете крайности - Михайловградска област, където живее най-много население в общини от четвърти и пети функционален тип (40, 65 на сто отнаселението) и във Варненска с 14,12 на сто, живеещи в четвърти и пети функционален тип.

Тези отклонения в териториалното разпределение показват трайно въздействие на другите качествени показатели, за които ще стане дума по-нататък.

Възрастовите групи по области са сравнително добре определени в отделните области. Тенденцията към застаряване на населението най-силно е изявена в Михайловградска област (/27,74 на сто над 60 г. при 20,89 на сто - средно за страната и в Ловешка област - 26, 48 на сто).

Най-високо е образователното равнище в град София - 66,44 на сто са с образование по-високо от средно. В другите области има относително равномерно разпределение (около средното за страната - 40 на сто), като най-голям относителен дял с минимално образование на лицата има в Разградска и Хасковска област. Твърде важно е да се обърне внимание на неравномерното разпределение на висшистите. Ако изключим София, където относителният дял на висшистите е 26,68 на сто виждаме, че в останалоте области има сериозни колебания на относителните дялове ва лицата с висше образование. Във Варненска област (9,95 на сто), в Пловдивска област (9,33 на сто) и в Ловешка област (9,09 на сто) са налице най-големите дялове на висшистите. В Ловешка област е най-голям относителният дял на групата на лицата със средно и висше образование - 42,42 на сто (при 40,70 на сто - в Пловдивска и 38,52 на сто във Варненска). Най-малък е относителният дял на висшистите в Разградска (4,34 на сто) и в Хасковска (5,16 на сто). Най-малка е групата на лицата със средно и висше образование в Разградска област 31,10 на сто. Не е случайно, че точно в Разградска и Хасковска област е най-висок относителният дял сред заетите с непосредствено материално-производствен труд и на лицата, ползуващи обикновени ръчни инструменти и превозни средства с жива теглителна сила.

При четене на периодика, научна и художествена литература най-голям е относителният дял на нечетящите в Хасковска и Разградска област, следвани от Михайловградска и Софийска област. Прави впечатление обаче, че в групата на редовните и активни читатели има известно сближаване на относителните дялове.

Високите средни стойности на активни читатели в страната са за сметка на София, където групите на активните читатели са почти два пъти по-големи, отколкото в останалите области. Например до средния за страната относителен дял на активни читатели при четене на периодика е най-близо Пловдивска област с 37,62 на сто активни читатели (38,91 на сто - в страната); при четене на научна литература - Ловешка област с 11,33 на сто активни читатели и Пловдивска област - с 11,13 на сто (средно за страната - 12,38 на сто); при четене на художествена литература - Ловешка област с 24,96 на сто активни читатели и Пловдивска област - с 24,05 на сто (средно за страната 24,98 на сто). Най-малки относителни дялове на активни читатели има в Хасковска, Софийска и Разградска области. Тези факти показват, че трябва твърде внимателно да се отнасяме при оценяване на средните дялове за страната, когато се касае за интелектуална дейност, защото голямото струпване на интелектуалния потенциал в София прикрива твърде ниски стойности в останалата част на страната.

Едно сравнение обаче на членството в политическите партии и организации, макар и да показва известен приоритет на София, сочи относително равномерно разпределение в страната. Подобно относително равно проявление в различните области се констатира и при религиозността. Най-ниска религиозност с най-малко силно вярващи има в Ловешка и Михайловградска област. Най-малък дял на нерелигиозни има в Разградска област (66,49 на сто), а след това идват Хасковска и Софийска област. Най-голям е относителният дял на силно вярващите в Пловдивска област (13,09 на сто), следвана от Хасковска, Разградска и Софийска област.

Еднотипни са пропорциите при разпределението на заетите лица в различните области по отношение на сферата на обществения живот, към която принадлежи местоработата или пък се отнася спецификата на занятието на изследваното лице. Най-голям е относителният дял на заетите в сферата на материалното производство, след това съответно следват сферата на възпроизводство на човека, на комуникациите, на управлението и с най-малко професионално заети лица е сферата на духовното производство.

Въпреки тази еднотипност на пропорциите по отношение на райониране на относителните дялове по обем, наблюдава се различие в големината на самите относителни дялове. Най-малък е относителният дял на заетите в материалното производство в София (28,75 на сто), а най-голям - в Хасковска област, следвана от Разградска област. В сферата, свързана с физическото и социално възпроизводство на човека (образование, здравеопазване, комунални услуги, битови дейности и т.н.), най-голям е относителният дял на заетите в Пловдивска област, следвана от Варненска и София. При сферата на комуникациите най-голям е относителният дял на заетите във Варненска област, следвана от София и Бургаска област. Най-малък е относителният дял на заетите в тази сфера в Хасковска област. София доминира по относителен дял при заетите в управлението - 2-3 пъти повече, отколкото в другите области. Най-малък е относителният дял на заетите в управленските дейности в Пловдивска област.

По правило във всички области най-малък е относителният дял на профосионално заетите в духовната сфера. Независимо обаче от тази изявена тенденция трябва да се обърне внимание върху големите диспропорции, показващи различието между град София и другите области. Очевидни са огромните струпвания наинституции, свързани с дейности от духовната сфера (наука, изкуство и т.н.) в София. Пловдивска, Варненска и Ловешка са на нивото на останалите области. Но Михайловградска област е безкрайно назад. Относителният дял на лицата, заети в институции от духовната сфера е близо30 пъти по-малък в сравнение със София и 5-6 пъти по малък в сравнение с Валненска и Пловдивска област. Сравнението по специфика на занятието /независимо към коя сфера се отнася местоработата на лицето/ също показва огромна преднина на София и крайно изоставане на Разградска и Михайловградска област.

Направеният анализ на степента на развитост на отделните области по някои основни показатели показва относително равномерното развитие на този тип регионални общности. Големи са нарушенията обаче по равнище на образование и по заети в духовната сфера. Голямото струпване в София на лица с високо образование и в духовната сфера е довело до "изпразване" на другите области и дори цели региони. В Северозападна България, Разградския и Хасковския край са нужни много сериозни управленски решения, за да се внесат промени в това отношение.

Един анализ по отношение на заетостта в различните сфери на обществения живот показва, че всички елементи на обществения живот са „снети“