Автори	Българска академия на науките, Институт по социология, Американски университет – Вашингтон
Заглавие	ЕСИ „Общинските земи и тяхното ползване от селското домакинство“ – I етап (периодът до края на Втората световна война), с. Баница, Врачанско, Том II - Базова информация
Издател	Omda, по проект FFNNIPO_12_00757 на ФНИ при МОН
Дата	01.10.2013 (2013-10-01)
Език	български
Раздел	наука, социология
Формат	електронно издание - EPUB, FB2
ISBN	978-954-9719-38-3   EPUB 978-954-9719-39-0   FB2

 

  Свалете във формат fb2.zip

Свалете във формат epub

Свалете в PDF

 

Анотация

Във втория том с материали от теренното изследване в с. Баница е включена базовата информация от направените интервюта — т.е. буквалната дешифровка на разговорите в контекста на тяхното естествено протичане.
    Докато гидовете, дадени в том I, представят набраната информация, подчинена на логическата последователност, предвидена в предварително подготвените въпросници по темата на изследването, то базовата информация разкрива в пълнота проведените интервюта с нейната естествена накъсаност, непоследователност и разпръснатост.
     Базовата информация е едно допълнение към аранжираните интервюта, включени в том I и тя би могла да бъде ключ към едно по-цялостно разбиране на изучавания проблем, и заедно с това да стане и надеждна основа за следващите научно-теоретични и интерпретативни разработки.
    Поради големия обем на базовата информация за удобство тя беше разделена в том II. А и том II Б.

В том II. А е включена само базовата информация на ключовите информатори, а в том II Б — от други индивидуални информатори и от колективните интервюта.

 

 

Съдържание

• ВСТЪПИТЕЛНИ ДУМИ

• ТОМ II.А БАЗОВА ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНТЕРВЮТАТА НА КЛЮЧОВИТЕ ИНФОРМАТОРИ

  • 2. ИНТЕРВЮТА НА КЛЮЧОВИ ИНФОРМАТОРИ

  • 2.1. Интервю с ключовия информатор НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ

  • 2.2. Интервю с ключов информатор ТОДОР ДИЛОВ

  • 2.3. Интервю с ключовия информатор АЛЕКСАНДЪР ВЛАДИМИРОВ ХРИСТОВ

  • 2.4. Интервю с ключовия информатор ГЕОРГИ Ц. КЪНОВСКИ

  • 2.5. Интервю с ключовия информатор АНГЕЛ ИВАНОВ ТАЛИГАРСКИ

  • 2.6. Интервю с ключовия информатор ЦВЯТКО ПЕТКОВ ЦВЕТКОВ

  • 2.7. Интервю с ключов информатор ИВАН МЛАДЕНОВ ШИШКОВСКИ

  • 2.8. Интервю с ключов информатор ВЪЛО ЙОРДАНОВ ВАТОВ

  • 2.9. Интервю с ключов информатор ЙОРДАН ГЕРГОВ

  • 2.10. Интервю с ключов информатор ЙОНА ПЕТКОВА ДИЛОВА (баба Йоша)

  • Интервю с Ангел Бенчев, с. Баница, 04.05.1994 г.

• Информация за изданието

• Благодарности

 

* * *

ЕСИ „Общинските земи и тяхното ползване от селското домакинство“ - I етап

(периодът до края на Втората световна война)

Теренно изследване с. Баница, Врачанско, април - юни 1994 г.

II том 

Базова информация 

(буквална дешифровка на интервютата)

 

ВСТЪПИТЕЛНИ ДУМИ

Във втория том с материали от теренното изследване в с. Баница е включена базовата информация от направените интервюта — т.е. буквалната дешифровка на разговорите в контекста на тяхното естествено протичане.

Докато гидовете, дадени в том I, представят набраната информация, подчинена на логическата последователност, предвидена в предварително подготвените въпросници по темата на изследването, то базовата информация разкрива в пълнота проведените интервюта с нейната естествена накъсаност, непоследователност и разпръснатост.

На базовата информация трябва да се признаят поне три достойнства: а) тя е много по-богата и интересна от аранжираната в гидовете и подчинена на един основен проблем информация; тя разкрива допълнителни информационни полета и нови интерпретативни възможности, излизащи извън рамките на предварително фиксираната тема; б) чрез нея се показва характерологията на разговора, спецификата на устния разказ и на диалога, поведението на реципиента и асоциативното богатство на неговото мислене; в) тя предлага конкретни територии за методически търсения, за нови въпроси и отговори при организиране на дълбочинните теренни изследвания и за усъвършенстване на реализацията на такъв тип изследвания.

За съжаление дори буквалната дешифровка не може да предаде действителното смислово богатство на събраната информация, защото не може да фиксира нито интонационната специфика, нито подсказванията и подтекстовете, произтичащи от невербалната комуникация. Това, което в записания текст изглежда като неправилно изречение, неясна мисъл или нелогично отклонение, в живата естествена среда на разговора сред шума на улицата, на селския дом, на допълнително включващите се участници в диалозите, то има своите допълнителни смисли, обертонове и полусенки.

Базовата информация е едно допълнение към аранжираните интервюта, включени в том I и тя би могла да бъде ключ към едно по-цялостно разбиране на изучавания проблем, и заедно с това да стане и надеждна основа за следващите научно-теоретични и интерпретативни разработки.

Поради големия обем на базовата информация за удобство тя беше разделена в том II. А и том II Б. В том II. А е включена само базовата информация на ключовите информатори, а в том II Б — от други индивидуални информатори и от колективните интервюта.

За двата тома е възприета обща номерация на разделите и страниците, дадено е и общо съдържание в началото на том II.А и на том II.Б.

От изследователите

 

 

ТОМ II. А

БАЗОВА ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНТЕРВЮТАТА НА КЛЮЧОВИТЕ ИНФОРМАТОРИ

2. ИНТЕРВЮТА НА КЛЮЧОВИ ИНФОРМАТОРИ

2.1. Интервю с ключовия информатор НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ

 

Веска: Бихте ли се представили?

Николай Димитров: Николай Димитров Николов, 70 години вече.

В. 70 години, това значи сте роден…

Н. 1925 г.

В. Не се правете на по-възрастен. Образование? Професия?

Н. Образованието ми е — завършил съм Институт за начални учители, Враца, 40-та година. След това вече от казармата започнах да учителствувам. Около 35 години имам само учителски в родното си село Баница.

В. А рода Ви?

Н. Родът ни е тука стар, на баща ми дядо му е дошъл от Кремените и е бил свещеник тука в тоя район. След това…

В. Кога е дошъл тука?

Н. Не мога да Ви кажа, може би към началото на 18-ти век, 18-ти-19-ти век, отдавна е. Имал е двама сина, единия от тех е моят дядо, Никола се казва.

В. Да речем около 39-та година…

Н. 39-та година завършвам основното си образование в село.

В. И с кого живеехте Вие тогава?

Н. Бехме със семейството ми — баща ми, майка ми и две сестри, и един брат.

В. При дядото?

Н. При дядото — отначалото живеехме при него, след това той се отдели, ожени се на 80 и — 90 години близо и отиде да живее при жена си в Девня. Ние останахме сами, нали.

В. Към 39-та година най-възрастният е бил баща Ви, който как се казваше?

Н. Баща ми, Димитър Николов Попов.

В. На колко години долу-горе е бил тогава? Коя година е роден баща Ви?

Н. 1890 г. и е най-малкият син на дядо ми.

В. А майка Ви?

Н. Майка ми е 1901 г. Баща ми живее до 84 г., а майка ми до 89.

В. Род на дълголетници. Следващият, най-големият брат?

Н. В семейството аз съм първият, след мен има две сестри и най-малък е брат ми, който е с десет години по-малък от мен. Роден е 1935 г. Значи в разстояние на тези десет години са имали четри деца.

В. Бащата какво работеше?

Н. Баща ми завършва гимназия, бил е общински служител, бил е касиер и секретар в кредитната кооперация, една година е бил и учител в местното училище, след това вече минава на друга работа.

В. Майката?

Н. Майка ми се занимава с домакинство, имаше стан един, на който точеше мелурци.

В. Това означава пашкули?

Н. Да. Иначе със земеделие и домакинство.

В. Колко дка земя имахте?

Н. Около 35 дка земя.

В. Братята какво образование имаха?

Н. Сестрите ми завършват гимназия, брат ми завършва строителния техникум, отдел водостроител.

В. Но, преди войната всъщност всички са ученици.

Н. Всички бехме ученици тогава. Със завършване на войната и аз завърших Института. Най-напред учих в гимназията, завърших 6-ти клас, тогава се върнах една година, та записах, откриха Института във Враца, първият випуск. Учителския институт във Враца го завърших 40-та година.

В. А въпросът ми е такъв — от какво влизаха парите в семейството Ви по онова време?

Н. Парите в семейството идваха от земеделието много малко, баща ми беше служител почти през цялото време.

В. В общината или…?

Н. В общината, след това беше в промкомбината след 9-ти септември, а работи една-две години в каучуковата фабрика във Враца.

В. Да, аз, понеже питам за преди 9-ти септември. А в земеделското стопанство кои работеха?

Н. В земеделското стопанство работеше майка ми, ние й помагахме — децата, като се поотчувахме по-големи… Спомням си не един път тръгнем на работа, требва да носа и мотиките и храната, и водата, защото сестрите по-малки…

В. От колко годишна възраст се включихте в работата?

Н. Още втори — трети клас, прогимназията.

В. Това значи дванайсет-тринайсет годишна възраст.

Н. Толкова.

В. За Вашия имот наемни работници наемали ли сте?

Н. Не. Купуваше да се изоре, да се засее, след това ние си прибирахме реколтата.

В. Прощавайте, че забравих — 30 дка ли казахте, че сте имали?

Н. Да, 30–35 дка.

В. И всъщност най-редовно работеше…

Н. Майка ми в стопанството.

В. А всички останали?

Н. Всички й помагахме.

В. Четири деца сте и бащата — пет души помощници сте. От Вашето домакинство имало ли е гурбетчии?

Н. Не.

В. В кооперацията членувахте ли?

Н. В кооперацията още с основаването — ние сме от учредителите на кооперацията, на ТКЗС-то.

В. Не става въпрос за ТКЗС-то, става въпрос за кредитната кооперация.

Н. Кредитната кооперация — на майка баща й и дядо й са учредители. Във… аз имам там годините некъде, ама да не ги объркам… Съществувало е лихварството в селото и хората, за да се спасат от това лихварство… Дядо ми, той е бил прогресивен човек за времето си, организира около 15–20 човека, които са създали кредитната кооперация и започват отначалото да вземат заеми от банката, подпомагат селяните, за да се отдължат на лихварите и така започва кредитната кооперация, след това развива дейност търговска дейност, магазин откриват, дават много по-евтино продуктите, постепенно изтласкват другите търговци — имало е двама, трима евреи, които са държали тука магазини и остават малки бакалнички, които са били до 9-ти септември.

В. А Вашият баща кога се включи в кооперацията, знаете ли?

Н. Моят баща се включва в кооперацията към 30-та година мисла, че е.

В. Той наследява някого от родителите или, просто се…

Н. Не, просто той като завършил гимназия — средно образование, го взимат за счетоводител и касиер в кооперацията. Дълги години работи в нея. След това кооперацията започва да изкупува зърнени храни и да посредничи тука между търговските организации в града и селяните. Това продължава до 9-ти септември, тая дейност на кооперацията. След това вече ТКЗС-то измества некои дейности на кооперацията, зърнени храни си поема ТКЗС-то, кооперацията остава да се занимава с търговия на стоки.

 

Схема 1

 

В. Сега, един въпрос, понеже възникна — казаха ми някои от нашите информатори, че кооперацията от преди 9-ти септември е имала ниви, които са обработвани от кооператорите и средствата са използвани, както казаха те, за вършачка… Нещо Вие да знаете за тези кооперативни имоти?

Н. Не мога да Ви кажа нищо, не съм сигурен. Но зная, че си имаха вършачка. И тия…, понеже баща ми работеше в кооперацията, кредитната, тия, които механизаторите работеха с вършачката и ги наемаха от други места и нощуваха у дома. Та това знам с положителност, а дали е имала кооперацията земя — не знам.

В. А забравих да попитам, в читалището някой от Вашето семейство членуваше ли?

Н. Членуваше, членуваха всичките. То е основано 1910-та година, а от 49-та до по-миналата година бех в Управителния съвет на читалището, около 25–30 години съм бил председател.

В. Питам за периода преди 9-ти септември. Цялото ни изследване е за този период. Затова питам членувал ли е някой от Вашето семейство в оня период.

Н. Членували са, почти винаги, книгите, които съм чел като малък…

В. Баща Ви?

Н. Баща ми, той е членувал.

В. Сега, къщата, в която живеехте 39-та година каква беше?

Н. Къщата, в която съм се родил аз, е била в района на училищния двор.

В. Чия собственост беше?

Н. Собственост на дядо ми, след това 28–29-та година ги отчуждават от там и построяват, купува парцела баща ми и прави къща в селото, там, където живеем сега.

В. И колко голяма беше тази къща?

Н. Тая къща, първата, в която сме живели е с две стаи и маза, в мазата е бил добитъка, помня, защото като съм бил ученик съм учил в същата къща — две стаи с коридор и маза, мазата я ползваха през времето, когато я взе училището за склад — гори — дърва, въглища.

В. А новата къща?

Н. Новата къща беше с три стаи и маза, коридор и в нея.

В. Сега имаме различни въпроси, в които питаме: имаше ли в къщата, в която живеехте чешма в къщи?

Н. Не.

В. Електричество?

Н. Не.

В. Кладенец на двора?

Н. Не, кладенецът беше през улицата…

В. А чешма извън двора на какво разстояние?

Н. Сега ли?

В. Тогава!

Н. Чешми немаше тогава в селото. Не беше водоснабдено.

В. А улична чешма? Нямахте? Откъде вземахте вода за пиене?

Н. Не, не. Вода за пиене вземахме от кладенец или както казваме ние геран — той беше през улицата, на около 15–20 метра от къщата. Сега дето живея аз е досами къщата.

В. Баня в къщи?

Н. Не.

В. Сега един такъв въпрос — тоалетна имахте ли?

Н. Имаше тоалетна в двора.

В. Във времето, от което помните, винаги е имало тоалетна.

Н. Да, имаше.

В. С какво се отоплявахте през зимата?

Н. През зимата — с печка, с дърва, обикновено.

В. На какво се готвеше през зимата?

Н. През зимата, както и през лятото — на печката, летно време изнасяхме печката навън, пред къщата, за да не затопля стаите.

В. Земя под аренда вземали ли сте, давали ли сте?

Н. Не. Давали сме на изполица, докато ние бехме малки, майка ми не можеше да се занимава с тая работа, но…

В. Можете ли да обясните пред нашия микрофон какво точно значи „на изполица“?

Н. Това значи да я обработват — засеват, обработват, а доходът се разделя на половина, половина за тоя, който работи, половина остава за собственика на земята.

В. Изполицата бихме могли да я наречем една натурална аренда.

Н. Ами, както…

В. Добитък какъв имахте?

Н. Добитък — докато беше там дядо ми, имаше бивол, волове… Крави и овце сме имали след това.

В. Колко крави, помните ли?

Н. В ТКЗС-то влезохме с една крава, една-две крави сме имали.

В. А селскостопански постройки в двора, нещо…?

Н. Първата къща, дето в училищния двор, не мога да си спомня нищо.

В. За тази, в която сте живяли 39-та година.

Н. Кошара имаше, като обор беше то е пак колиба…

В. Всъщност, тук казват, останала съм с впечатление, Вие ми обяснете, колиба казват на кошарата.

Н. Кошарата е за овцете, а за добитъка се прави по-топла колиба.

В. Значи обора за едрия добитък…

Н. Не обор с тухлена сграда, а направено с дърва и слама, отвсекъде, само отпред оставено…

В. Бихте ли ни обяснили топлата колиба как се прави и защо?

Н. А, сега разликата между колибата и кошарата е защото тя е по-малка и е направена така, че да бъде за толкова добитък, колкото може да се отглежда, заедно с приплода от него. И е с врата отпреде, да се затваря, докато колибата за овцете е отворена отпред, обикновено от юг.

В. Колибата или кошарата е отворена?

Н. Кошарата.

В. Кошарата е отворена.

Н. Отворена е, тя не се затваря, и там, през студените дни и нощи овцете спят в кошарата. Отпред е заграден двор, където могат свободно да се движат, докато в колибата са вързани вътре — добитъкът, за да не се движат.

В. Обикновено там е едрият добитък.

Н. Едрият добитък е в колибата. По-късно вече се направи тухли.

В. А иначе е било с плет.

Н. Да.

В. Сега, една самооценка на Вашето домакинство през 39-та година, когато сте живели отделно от дядо Ви — бедни, средни, богати.

Н. Как да Ви кажа, щом сме можали и четиримата да завършиме, значи около средното е било. Но… Ние си знаем как сме учили.

В. Не се считате за бедняци, не се считате и за богати.

Н. Понеже бащи ми е бил почти през цялото време служител, нали. Може да се отдели от бедняците, но не може да се причисли към богатите.

В. Сега, село Баница някакви други имена да е имало, стари имена, аз Ви питам какво знаете Вие, нашия информатор какво ще ни каже, а какво ще намерим в записките е друг въпрос. Какво знаете Вие?

Н. За селото? Други имена, освен това нема. Знам, че се е местило неколко пъти.

В. А дали с това име е било?

Н. Със същото име си е било. Понеже те са се делили хора от селото, напускали са при такива масови болести като чумата, като холерата некога, нали и са избегвали среща с други, и контакти, по фамилии. И от набезите от кърджалии, разбойници, през турско робство, се е местило неколко пъти.

В. Вие знаете ли на кои места?

Н. От Милин камък е, около местността Манастира, от там в Крешка, последното место, преди да се заселим тука е също около изворите, които са били там.

В. Сега, в Крешка какви извори има? Има ли някакви минерални извори?

Н. Има, не е минерален извор, питейна вода е. За водоснабдяване е, много силен извор, който, така се говори, веднъж е пресъхвал само. Има постоянна вода, студена, бистра.

В. На Крешка?

Н. На Крешка.

В. Откъде се знае, че на Крешка е било селото?

Н. На майка ми дядо й е дошъл 8–9 годишен от там, от Крешка.

В. Нещо друго за Крешка да се знае, да се помни?

Н. Черница има една там, която още съществува. Под нея са се извършвали християнските обряди, венчавките също. Като място, като църква, както по-късно тук става в селото.

В. Под черницата?

Н. Да под черницата.

В. Това става, когато хората са живели на Крешка. А после пак там ли са ходили, когато са живеели тук?

Н. Не.

В. Откъде знаете, че на това дърво, на този дуд, са правени кръщавките?

Н. От преданията, от разказите на възрастните хора, които са били. Разказват, че там са правени тези обряди — кръщаване, венчавките…

В. Как се обяснява това, че това дърво не е унищожено?

Н. То е било в двора там на некоя, така съм чул и аз, Мицкинския и остава дудът да носи техното име, Мицкинския дуд.

В. А някакво поверие, че някой ако отсече това дърво, нещо ще му се случи?

Н. Не-е-е. Не знам да е съществувало такова поверие.

В. Как са се изместили от Крешка към днешните места?

Н. Изместването е станало по тоя начин: двама братя свинари пасели свинете из гората, нали, за жълъди, едно-друго и забелезали, че на обед, когато времето е топло, горещо, свинете влизат в търнак и се крият през целия ден, като се захлади времето — излизат изкъпани, изчистени хубаво и днес така, утре така и тия решили най-после да тръгнат след тях, да видят къде се крият свинете през горещите дни. И откриват извора тука, където е банята сега. Той бил занемарен, обрасло всичко тука с гора, търнаци и заради тая вода направят колибите си тука — свинарите — край селото. И постепенно разчистват тука, виждат, след това, че има вода в изобилие и се преселват вече идват наново, жителите идват на това место, където е било първото село.

В. А тези свинари откъде са?

Н. Идват от Крешка.

В. По-нататък вече?

Н. По-нататък, построяват се къщи, заселват се хората, идват и от други села…

В. Училище кога е открито в това село?

Н. Училището,… празнувахме сто годишнината — още през турско робство е било. Открито е в един сайвант, селскостопанска сграда, дават, стопанина разрешава там, коват пейки, прават, ценеват учител, който идва…

В. От тук ли е бил?

Н. Имало е от тук учители, първите учители, първият учител точно не мога сега да си спомня от къде е бил.

В. А училищни сгради кога са направени?

Н. Училищната сграда 1937 година се прави — тая, която съществува сега. А преди нея имаше друга сграда, но кога е построена не мога да Ви кажа.

В. Други интересни легенди за някои местности край селото да знаете?

Н. Може би сте чули за едни други — Рушидовото се казва. Носи името си от Рушид бей, който заграбва тая земяи тук селяните от Баница, от Мало Пещене, от Оходен я обработват. Мало Пещене тогава е направено, докарани са хора да обработват тая земя, затова се казва и Мало, другото село е Голямо Пещене, на няколко километра е само. Така се заселва селото. То обхваща доста голема територия от земята, на изток от селото и на север от селото. Тая местност си остава с това наименование — Рушидовото. Аз съм намирал, но тогава не знаех, на майка баща й е имал документи, които пишеха на турски език. Това са били за земи, които са купували…

В. Сега, каква е историята с купуването на земята от Рушид бей. От няколко места ни споменаваха за купуването на земя от Рушид бей.

Н. За купуването не знам, моят дядо почина рано, аз бех десетина години, толкова — осем-девет годишен бех.

В. Сега, една версия ни разказаха, че са ходили българи чак в Турция при Рушид бей да закупят земята.

Н. Чул съм я и аз тази версия. Ходили са и са събирали парите, както се казва на калпак. Колко пари са били, това са турски лири, жълтици, тогава. И заминават в Турция и откупуват земята, тая земя ние й казвахме Селската ливада. На връщане, тия двамата се разбрали така — че ако се раздаде, ако се раздели тая земя, между хората, ще се разпокъса и може би ще…

В. Двама души са ходили?

Н. Двама души са ходили чак в Цариград.

В. Кои са били те? Имената знаете ли?

Н. Имената не знам. Не мога да си спомня имената.

В. Нищо, и какво решават?

Н. Решават, тая земя да я остават за общо ползване на селото и носи името си Селската ливада.

В. А после разделя ли се тази земя някога?

Н. Не. Тя остава така до 46-та година Селската ливада. Като ученици сме ходили, разравяли сме къртичините там, почиствали сме камъни. Сега, как е стопанисвано сеното там, тревата от нея, не знам, не мога да кажа.

В. Каква изобщо друга такава селска земя е имало, общинска земя?

Н. Общинска земя имаше читалищна, аз я знаех, че е около сто дка, когато 49-та година постъпих тука в Управителния съвет на читалището, тя беше влязла в ТКЗС-то, а сега казват, че била около 27–28 дка само, регистрирана читалищна земя. Тая земя се раздаваше на тръг, на селяните.

В. Читалищната?

Н. Читалищната. И училищна имаше такава земя…

В. Добре, откъде читалището и училището са се сдобили с такава земя?

Н. Дадена им е от общата земя, която е била тука на цялото село. Казаваха — фондове. За тия фондове се заплащаше за годината известна сума или я взимаха за неколко години, засяваха там обикновено фуражна трева, едногодишни растения.

В. Сега, бихте ли могли да дадете някакво определение, коя земя е общинска земя, според Вас?

Н. Според мен общинска земя е била тая, която е била на разположение на Общинския съвет и те са ги, взимали решение — Общинския съвет, съветниците, имало е съветници към кмета, и са я давали, обикновено се провежда тръг — колко лева ще се даде за един дка и като се наддава там, стигнат до определена сума и който иска да взема от тая земя, заплаща за годината толкова лева и я ползва.

В. Бихте, ли могли да ми кажете на какво се казва мера?

Н. Мера, според мен, това е земя, която е около селото, която се ползва за от животните за паша, обща земя.

В. А пасище какво е?

Н. Или мерата, пасище е същото, аз не мога да…

В. Да си спомняте някакъв израз как се употребява думата мера?

Н. Селската мера… Тая, която е обща земя, която се ползва общо, от всички.

В. Къде се изпраща добитъка да пасе, как се казва — изпращаме добитъка да пасе, къде? Какъв израз се използваше?

Н. Тука при нас съм запомнил — с пастир.

В. Не, какъв израз се използва — пускаме добитъка да пасе, къде? На мерата, в полето, на пасището… Какъв израз се използва?

Н. А, на пасището…

В. Думата бранище нещо да Ви говори? Залесени места?

Н. Залесени места имаме, но това стана късно, да кажем засаждане на гори.

В. А преди 9-ти септември? Когато сте били ученици в прогимназията?

Н. Преди 9-ти акация само сме засаждали, знам, че акация сме засаждали.

В. Какви места бяха, на какви места сте засаждали?

Н. Ами, по брегове, на които се свлича земята, неизползвани…

В. А чия собственост са?

Н. Това е общинска мера, падини, които не са ползвани от стопаните.

В. Можем да го приемем, че това е екологична практика.

Н. По-късно вече има засаждане на акация от частните стопани.

В. Пак по такива места?

Н. Пак по такива места, даже обработваеми площи, които са по-малко доходни, нали. По-бедна почвата.

В. А защо точно акация?

Н. Защото тя по-бързо расте. И дава дървесен материал, които се ползва за всичко. Обикновено за колове, за греди, за такива неща.

В. Да се върнем на селото — държавна земя имаше ли?

Н. Не знам дали е имало държавна земя.

В. Църковна?

Н. Църковна е имало.

В. Манастирска?

Н. Манастирска земя е имало, но то е било още преди да дойде селото тука. Имало е местност, която се казва Калугер. Сигурно тя е била обработвана от служителите в манастира. И е останало наименованието Калугера.

В. Но във Вашите спомени не знаете да е имало манастирска?

Н. Не.

В. Училищната земя колко е била?

Н.Не мога да Ви кажа колко.

В. Читалищната?

Н. Читалищната Ви казах — около 100 дка, но сега по документ се води около 20 и няколко дка.

В. Някаква най-обща информация как са придобити общинските земи? Освен тая от Рушидовото.

Н. Не мога да Ви кажа. Тая от Рушидовото не е, тя е в друга посока от селото, тя е на Запад от селото.

В. Имате ли информация при закупуването на такива земи за селото, Вашето домакинство, някои член — дядовци, да са се включвали… Дали тогава, когато навремето е откупена тая земя — Рушидовото… Спомняте ли си, Вие сте информиран човек, дали след Освобождението е намалявала общинската земя през този период?

Н. При преселването на хората в местността, където е сега селото, тука е било обширни гори и постепенно са разработвани, за да се стигне до това положение, което имаме да кажем днес. На тия, които са били по-силни, селото, повече братя или са по-зли, както ги казват хората, са вземали земя по края на района, на селото…

В. Как са я разделили тая земя?

Н. За да бранят земята от съседните села, нали, а тия, които са по-малко братя, по-малко са били, по-слаби са вземали обикновено покрай селото. Ами това съм запомнил от майка ми, от дядо ми. Гората е била тук близо до селото, пускали са кравите, конете, свинете край селото и тия си ходят на воля да пасат. Баща ми разправяше, че гледали свине и го карали като дете, да пасе свинете. И като се загубят свинете, тия държат обикновено някое по-малко прасе по-близо, хванат го и го вържат, то почва да квичи и по тоя начин примамва свинете да се връщат — майките обикновено, зарад малките прасета — идват. Разправяше веднъж, че се качили на едно дърво и от там…, понеже свинете хванали из гората, да търсят жълъди и храна и не могат да ги намерат, та се заиграли, качили се на дървото с малкото прасе да се чува надалече като…

В. Да се върнат прасетата…

Н. Да се върнат. А как са придобити тия земи после — това не знам.

В. А да знаете да е продавана общинска земя на хората или да е подарявана? Да сте чували да е заграбвана, присвоявана общинска земя?

Н. Възможно е и това да е имало, такива случаи, но аз не съм запознат.

В. А как се е постъпвало при тези случаи, не знаете.

Н. Не.

В. А Вашето домакинство да е взело по някакъв начин общинска земя?

Н. Не е, нашето домакинство е вземало земя по наследство, баща ми има около 15 дка земя, а майка ми от нейното наследство има около 24 дка земя.

В. Да сте чували в селото да е имало такива „заклети“, свещени места? Където е забранено да се секат дървета, да се режат, да се ходи…

Н. Чул съм за това аз, може и някой друг да го е разказал. Отишли да вземат камък от Манастира, той е бил развален вече, та от основите му. Натоварили камъка и с два чифта биволи тръгнали с тех и до Селската ливада и от там нататък вече не могли да тръгнат. Мъчили се, били ги, бутали колата дето е натоварен камъка — не могат и решили, понеже тия камъни са били от манастира, свещено место са развалили, решили да си ги върнат на местото. И обратно — а то е нагорно, пътя е стръмен, нали, нагоре, с един чифт биволи спокойно ги закарали чак до манастира и там ги оставили.

В. Сегашните иманяри да ползват биволи, че…

Станка: Някакви други екологични практики в селото да са известни?

В. За местността Кръста например — дърветата как са запазени. Чували ли сте нещо?

Н. Не съм. Чул съм за банята, че тук е бил силен и голем извора и добитъка като идвал да пие вода попадал в тресавището, в това тресавище хвърляли камъни, земя, едно-друго — водата също излизала. Некои от тех се досетили и казали на хората да вземат тръне и вълна да хвърлят отгоре, върху тех вече камъни, едно-друго и по тоя начин затлачили до известна степен изворите, да не могат да се…

В. Да не става блато. А каква дума използват за това мочурливо място тука. Млака?

Н. Млака, да. Тресавище, млака… Мочурище също.

В. Нещо за дърветата в тази местност, където е Кръста — дъбовите дървета? Да знаете, колко са били? Как са запазени, сечени ли са нещо?

Н. Те са били повече, ама… В лозята също е имало една китка така, на високо место, там се е правило оброчище. Като малък са ме водили.

В На кой ден?

Н. Мисля, че беше есента, на Богородица. Там готвеха общ обед, в казани и всеки си носи паница, лъжица, хлеб си носи, свещенника там изпълнява задълженията си и след това разливат храната и…

В. Някакъв оброчен камък да има там?

Н. Не.

В. Нещо за дърветата, да се пазят тези дървета, да сте чувал някой да е сякал от тези дървета и да му се е случило нещо?

Н. Няма такова нещо.

В. Не сте чувал такова нещо. А да сте чували как е пазена водата чиста в реката, някакви, забрани да се хвърлят умрели животни, боклуци разни, кладенчетата по гората да се запазват… Да не се правят боклуци, да не правят разни мръсни неща.

Н. Не, нещо… Знам това, че районът на селото е осеян с много извори и винаги са поддържани чисти.

В. Как и защо?

Н. Ами, за да може и добитъка да се пои и хората, които работят да си наливат вода.

В. Добре, как все пак са поддържани чисти? Имало ли е някакви поверия, правила?

Н. Възможно е в началото да е имало такива правила, но до мен не са достигнали, дори некои от тях.

В. А кой контролираше все пак, имаше ли някой, който да е наказван за това, че нарушава тези правила, глоби някакви за хвърляне на животни, за…

Н. Не, нема такива. Щото хората пазеха почти всичко чисто.

В. Добре, как си го обяснявате, че хората са пазели всичко чисто. Помогнете на кмета да разбере как по-рано всичко се е пазило, а сега…

Н. Сега хората са агресивни, нищо не може да ги спре.

В. Добре, по-рано какво ги е спирало?

Н. Наблизо, където е имало, и аз съм помагал на баща си, на некои съседи, където е имало извор да го почистиме, нанесена тиня, кал, от дъждовете и се ползва за вода. Даже имаше и картунки поставени, та може човек да се наведе, да не пие направо от извора, па си гребне и си пие спокойно…

В. обре, защо тогавашните хора са можели да чистят изворчетата, пазели са ги?

Н. Ами те са били по-близо до природата от нас и природата са я пазили. Аз не помня като малък да е имало толкова боклук покрай село и в село, колкото сега.

В. Смятате ли, че селото сега има някакви остри екологични проблеми?

Н. Единият екологичен проблем е разхвърлянето на отпадъците или както казваме — боклуците.

В. Какви са тези боклуци — битови или…?

Н. Битови — остатъци от храна, от животните остатък, от добитъка, нали там…

 

В. А селскостопански отрови и индустриални замърсители има ли?

Н. Замърсители са хербицидите, тая вода дето я имаме в Крешка, от едно изследване — преди години беше, казаха, че е замърсена с хербициди. От изкуствените торове, които се хвърлят, водата, просмукват и други замърсители, освен тях.

В. А смятате ли, че екологичното съзнание на хората е добро?

Н. Не. Самият случай, че натоварят боклуците с кола и ще го намериш некъде захвърлен на километри от селото, край пътя, това значи, че нема чуство за екология, за чистота и т.н.

Ст. А има ли тук място да се слага боклука?

Н. Има определено място за целото село, обаче хората не го спазват.

Ст. Неудобно ли е, далече, ли е?

Н. Нито е далече, нито е неудобно, но където му е най-близо — там го хвърли.

В. А какво екологично възпитание е правилно да има?

Н. Не знам какво требва да бъде.

В. Вие имате педагогически опит.

Н. Вижте какво, когато хората станат агресивни, никакво възпитание не може да действа.

В. А по какъв начин трябва да се постъпи? Може би сурови санкции?

Н. Единият начин е и суровите санкции.

В. Да продължим нататък — какви пасища за добитъка имаше?

Н. Пасища за добитъка — пролет до първи май се пускаха из Селската ливада и по ливадите навсекъде почти, падините около селото, по полето, също около селото и след първи май се забраняваше вече ходенето по ливадите щото тревата требва да расте за косене, за сено.

В. По какъв начин се съобщаваше за тази забрана?

Н. Немаше радиоуредба тогава, имаше към общината един с барабан — ходеше и биеше барабана по ъглите на улиците и требва да се вземат, какво трябва да се прави.

В. Как се пасеше добитъка — всеки сам ли пасеше добитъка си или имаше селски пастир.

Н. Тогава всеки сам си пасеше добитъка. Имаше хора, които гледаха по 80–100 овце и си ходят на роднински начала — двама, трима братя и си гледат добитъка. По-късно вече…

В. От времето, което помните Вие?

Н. Вземаха пастир, селски говедари, селски козари, селски овчари. Намалеха вече и не всеки може да гледа добитъка самичък и взеха пастири.

В. Още един въпрос сега. Вие казахте, че по време на свободното време — до първи май, до Гергьовден, някой казват до Благовец цялата земя е достъпна. А тогава, когато настъпи вече забраната къде се пасеше добитъка?

Н. Около селото.

В. Чия е тази земя?

Н. Тя е обща земя. Да кажем, че е общинска. Но тази мера си е селска мера, тя не е нито на общината, нито на черквата, нито на читалището. Тя е достъпна за ползване от всички хора.

В. А някакви ограничения?

Н. Ограничения за… Пасеха около падините, където е свободна земята там пасеха.

В. Не, ограничения — бедни, богати, кой има право, цигани, българи.

Н. Не, всички. На полето всички могат да пасат.

В. Да изясним — полето, това е земята достъпна за пасене…

Н. Земята около селото.

В. И е достъпна за пасене за всички. Спомняте ли си някакви такси да са плащани за добитъка. Когато сте били Вие дете.

Н. Не.

В. Беглика какво е?

Н. Беглика е данък за овцете, за кравите, събиран от общината.

В. Това е данък или такса за пасенето на добитъка?

Н. Данък мисля, че е.

В. Тези места общинските, общите места, където казвате, ползвани ли са за бране на билки, гъби и други продукти за ядене, киселец, лапад.

Н. Обикновено тия неща се беряха от частните ливади, от Селската ливада — нали е обща за целото село. Общината разполагаше тогава с нея.

В. Добре, а частните ливади?

Н. Полето аз разбирам около селото, което е. А иначе ливадите бяха групирани в отделни местности. Оставаха за косене на трева.

В. Добре, те са частни ливади, кой може да отиде да бере в тия ливади, билки, цветя… Аз мога ли във Вашата ливада да отида да си набера киселец?

Н. Щом ме няма там — можете.

В. А ако Вие сте там? Ще се карате ли?

Н. Нема да се карам аз.

В. Вий, а по принцип?

Н. По принцип е имало — хора, които не разбират стойността на билките могат да се карат, че им газиш тревата, че… Обикновено не помня да е имало такива случай да се карат, разправии за това, че са брани билки.

В. А иначе някакви такси да са плащани за това, че някой бере гъби, диви плодове, билки?

Н. Не.

В. Навсякъде могат да се берат?

Н. Навсекъде може да се бере.

В. А ако някой от чуждо село дойде във Вашето землище да бере гъби, билки, някой ще го глобява ли?

Н. Не.

В. Разбрахме, че във Вашето землище е имало обработваема общинска земя. Бихте ли могли да ни споменете и дали е имало и трайни насаждения.

Н. За трайни насаждения не е имало. Но знам, че баща ми беше взимал три дка тук, където е Селската ливада. Веднъж ходихме да береме памук с майка ми и се загубихме в мъглата, привечер беше.

Ст. Какво да берете?

Н. Памук.

В. Тука сято ли е памук?

Н. Ами, използва се за тканье на бельото, тъчеше се в къщи обикновено. Хората купуваха от магазина, другият памук, вътъка, се обработваше на ръка. Благодарение на един овчар, овцете ни изведоха до селото, бехме тръгнали съвсем в противоположна посока. И с овцете се прибрахме в къщи. Влизаме в улицата, където съм се отчувал и ми се виде непозната тогава — толкова гъста мъгла беше, човек се забърка и…

В. Беше въпроса Вие ползвали ли сте от тези обработваеми земи?

Н. Ползвали сме.

В. И колко дка?

Н. Около 3 дка.

В. За какво, за люцерна ли е било?

Н. За люцерна и за памук, ей такива неща е садено.

В. Какво се плащаше?

Н. За плащането — не знам.

В А как е било, парично или…?

Н. Парично, парично.

В. Еднакви ли бяха условията за всички хора в селото, при плащане?

Н. Еднакви.

В. А от общинските ливади да сте ползвали?

Н. Не, ние имахме ливади повече.

В. А как се даваше общинската ливада?

Н. Пак на тръг се е раздавала — който е имал повече пари, повече добитък, повече декари.

В. Разбрахме, че цялата земя в землището се е ползвала, освен през забранения период, от всички хора — за паша на добитъка. А иначе било ли е разрешено тука, след като вие сте си обрали, да кажем орехи или други дървета, някой да мине след вас да обере това, което е останало, след като вие сте си…

Н. Виж, такива случаи е имало да кажем, но тия не знаят кога е минал, може и преди да е минал. Но беха много малко такива прояви, понеже всеки си има в двора, в лозята обикновено. Спомням си като малък още, имаше пъдари…

В. Не, след като е прибрана вече реколтата.

Н. Като е прибрана вече реколтата — може, може.

В. Как се казва това нещо, след като е прибрана реколтата — на други места казват „баберки“, но вие тук казвате на друго нещо баберки.

Н. Баберки при нас се казва на недоразвита царевица. Или зелени още…

В. Сега, общински гори имало ли е тука?

Н. Не знам да е имало общински гори.

В. А откъде беряхте дърва?

Н. Дърва — от нашата гора.

В. А шума?

Н. Шума? — Пак от там.

В. Дървен материал?

Н. Дървен материал обикновено… , набавят обикновено от горите, които имат, собствените гори. При правене на къща се зареждат неколко семейства с коларите, с… да докарат. Спомням си дядо ми по баща имаше 14 дка гора, всеки ден донасяше по едно дърво на гръб, та да се топли през зимата. А в двора му имаше два яки вола и една крава. Та требваше да дойде чичо ми, та с баща ми да отидат с колата да насечат и докарат дърва през зимата. А той ходеше всеки ден и донасяше по едно дърво, за да пази горъта да не я сечат друге хора.

В. А знаете ли за частното дали е вземано разрешение, когато се сече?

Н. За частното кога се сече се взима позволително от горското.

В. А за какво е използвана общинската гора на Вашето село?

Н. Не знам да е имало общинска гора. Ние имаме в местността Бутора, което е частна гора, освен това тук край Бръдото, което е от село към Милин камък… (неясен запис — с прекъсвания).

В. Все пак за какво са били използвани тези гори, дето са общи, били са общи?

Н. Знам, че са били частни горите, защото за правене на такива обществени сгради обикновено са докарвали от едно семейство да кажем греди, мертеци, а другият строителен материал са докарвали други…

В. А заплащано ли е им нещо щом от собствените си, частни гори са…

Н. Не знам да е заплащано.

В. Как по собствено желание ли тези хора са докарвали материали?

Н. На общо събрание са решавали тия, общите задачи, общите мероприятия, строителство, като допълнително всеки се е задължавал да кажем да даде трудови дни, материал…

В. Нещо да ни кажете за това общо събрание, какво са решавали…

Н. Ами по решение на общината, на кмета и на съветниците, това решение се съобщава из селото с барабан и хората се събират. Които не могат да дойдат после се научават.

В. Ама какъв, как се? По кои проблеми…

Н. По тия, по които… общоселските въпроси, за раздаване на тая общинската земя, било училищна, било кооперативна, за строителство да кажем — за улици, за нещо… Те черквата както е правена, читалището, училището се прави…

В. Бихте ли могли да ни посочите какви видове колективни дейности са се извършвали?

Н. Колективно е правена църквата, колективно е строено училището, колективно се строи банята също.

В. За касапницата нещо?

Н. Колективно е правена лечебницата също, ветеринарната лечебница.

В. А тази сграда дето стои бика?

Н. Бикарника, не знам кък е строена, знам, че имаше специален човек, който се грижеше за разплодните животни, храната им докарваха от общинските ливади…

В. Стана дума за събранието. Всъщност как се вземаше решение, кой човек какви задължения да поеме?

Н. Обикновено се избира комисия една, то обикновено е било по-рано, тия съветниците, нали към тех се прибавят неколко души, по-активните, които са и с тех се работи. Имало е некои, които да се оттъмвали, нали, не са вземали участие, но…

В. Повторете, моля Ви, от…?

Н. Оттъмва, ами отказва, но това са били единични такива…

В. Строеж на герани, на чешми?

Н. Обикновено гераните са правени тогава колективно. Тоя геран, който ние ползваме сега е правен преди може би 100 години, ако се не лъжа… Правен е там от махалата и е направен, но е бил на една парцела там и след планиране на селото, при планирането тия настояват и остават площадче около герана, да се ползва от всички. Сега вече гераните си ги прави всеки.

В. Нещо да сте чували да се правят оброци на герани?

Н. Празнуваха тука в село оброк на геран.

В. Да сте имала ловци във Вашия род, рибари?

Н. Не!

В. Нещо пак как са заплащани тези такси? Вода за пиене сте вземали от герана?

Н. От герана и от чешмите в селото.

В. Някакви такси да са плащани?

Н. Не, не!

В. Кога са строени чешмите в селото?

Н. А, те са строени отдавна.

В. А как се поддържаха?

Н. Поддържаха се, обикновно, се чистеха каналите за отводняване, те бяха построени с цимент…

В. Кой почистваше?

Н. Пак от общината се грижеха за тях, но ги чистеха хората, хората ги чистеха. Тук кладенец един, те му викат Римския кладенец, той е бил открит, на Иванов ден са къпели младоженците, тия, които са се оженили през годината, на тоя ден са ги къпели — събират се няколко души, младежи, които са най-бързите и ги гонят, като ги хванат ги потопат в кладенеца, а невестата — готова веднага с дрехите, да се облече и да си отива. Ако не ще да го къпят, требва да се откупи. Дали с пари, дали с котел вино, това вече е било там в уговорките.

В. Такси да са плащани за ползването на тия кладенци и чешми?

Н. Не!

В. Поливането? Как се е организирала системата за поливане?

Н. Поливането? Водата стигаше до дъното и се мътеше водата. Съседите… Тогава се садеше много малко, спомням си домати, като малък растеха по торилниците, дребни, кисели такива…

В. Всъщност зеленчука…

Н. Зеленчука… обикновено чушки, зеле и праз лук, това е било…

В. Това в градините, а там на полето сееше ли се? (Записът много лош — прекъсва)

Н. На ръка поливахме.

В. А язове правили ли сте?

Н. Има праг един, корита, сипва водата единия с кофата, другия — водата и така поливаха. Обикновено съседите — като отива едната жена, вика и другата, да си помагат.

В. Да Ви попитам инертни материали за строеж откъде вземахте?

Н. Отиваха от село в Криводол, съседно село, на 20-тина км от тук, вадеха речен пясък.

В. Във Вашата река няма ли?

Н. Не, тук има баластра. Няма пясък за строителство.

В. Някой като вземе баластра нещо плащаше ли се? Като ходеха в Криводол плащаха ли?

Н. Не мога да ви кажа, не са плащали.

В. За кариерите плащало ли се е? Вие ползвали ли сте кариерите, сами ли си вадехте камъните?

Н. От самите стопани, там, където има по-здрави мъже, тия се хващат и си извадят камъни. И продават. При нас — не сме вадили камъни, баща ми е купувал.

В. Давали ли сте земя на изполица?

Н. Само 2–3 години, докато ние сме били малки, защото не можехме да обработваме земята. На изполица взимаха обикновено тия дето имат по-малко земя, които имат повече работна ръка…

В. Сега искам да Ви попитам… (накъсан запис) поведението на хората?

Н. Активни хора в селото, взимали са решения и са въртели да ги прокарат докрай. Някакви санкции да са налагани — не знам.

В. Как смятате каква е била ролята на традициите, на обичайното право?

Н. Била е повече отколкото можем да си представим. На 30 май — Милин камък, когато Ботев е дал сражение на Милин камък, всяка година там се готвеше за всички, независимо от възраст и положение, ядене, което, доколкото имам сведение, се заплащаше от общината. Заколва се теле или овен, приготвя се храната и там се разядава на място. Изкарваха и вода. Не знам да е плащано на тези, които изкарват храната или водата. Или на тези, които са готвили там.

В. Оброците, когато, нали е имало оброци… които готвят, които дават…

Н. С положителност — не.

В. Но какво мислите…

Н. Сметам, че е вземано общо решение, тия, които са в тая местност, имат земя повечето, една година тоя ше даде овца ли било, агне ли било, другата година други и така се… поддържането на тая традиция.

В. А горските пътища — пропуснахме този въпрос…

Н. Пътищата се правят от хората, на които земята е близо, отиват и правят пътя. Не чакат общи такива наредби, едно-друго.

В. Когато става въпрос за участие с безплатен труд?

Н. За безплатния труд се взима решение по колко трудови дни, или ако не може да работи, има възможност да внесе пари. Например…

В. Кой обикновено, за да се поддържат общинските кой вземаше решение.

Н.…? Учениците?

В. Кой вземаше решение за учениците?

Н. Обикновено общината — решение… нарежда кои класове ще отидат.

В. Обикновено в общоселските събрания…

Н. Обикновено мъжете… Не би могло всички да се съберат, защото не е имало такава голема стая. Било закон за всички в селото, щом… общоселско събрание…

В. Имали ли са хората нужда от контрол, според Вас?

Н. Без контрол не е минавало, контрола си е бил общ за всичките. Правили са си бележка, че той… общото са вадили камъни, като са докарвали кариерите…

В. От Вашето семейство участвал ли е някой…

Н. Тия работи бяха вече направени тука. Иначе — участие в железопътната линия и аз съм работил като бригадир, баща ми внасяше суми, каквито се изискваше, други, училището…

В.… хората помагали един на друг…

Н. При пожар всички отиват, целото село, който може това, с вода, с други материали…

В. След това при възстановяването?

Н. При възстановяването — помагат пак, некой дадат дърва, греди…

В… ????

Н. Аз казах, че когато дедо ми е правил къщата, която аз съборих, та правих друга, двори са били пълни с дърва и той не може само с едни крави, те си помагат,… махлата, после пък той е отвръщал, нали. А това е така, требва да се докарват тухли, требва да се докарват камъни, събират се по пет, шест човека с добитъка и си помагат взаимно…

В.… селски кош.

Н.… селски кош, имаше селски капан, оня добитък дето го хващат, нали, дето е направил пакост, по частните ниви, в камените тия, в ливади, когато не требва да се… и затваряха в капан. Той беше от плет изградено, около метър и нещо, за да не може да се прескача,…, държат вратите или сложат катинар, отиде в общината да си плати глобата и да си прибере добитъка. Такъв случай за един — страхлив е бил, за да си направят майтап го затворят в капана и той стоял през целия ден там, вечерта отишли, та са…

В. Макар, че може да прескочи…

Н. Може да прескочи, а тоя седел там и тия вечерта отишли там и го освободили.

В. Всъщност, това е дисциплината.

Н. Дисциплината.

В. Сега, оказва се, че тук има доста общинска земя и пасища и т.н., как смятате, може ли едно село да съществува, без да има обща земя.

Н. Не може да съществува без такава обща земя, защото не всички имат толкова много земя, за да поддържат животновъдството. Ако нема такава обществена земя, требва в неговата собствена земя да ги… а тогава земята е била… В началните години е могло щото един род е завладевал да кажем един район и там си пускат добитъка на паша. А когато се е разработила земята по-късно, тогава…

В. Може ли да се каже какъв дял от семейния бюджет е свързан с ползването на тези общински земи?

Н. Трудно е, защото различните хора, различно я ползват. Да кажем единия има 10 овце — той ще има полза от това, друг има 5 или 10 овце…

В. Вие сте имали съвсем малко?

Н. Аз съм запомнил имахме около 10 овце, имахме отначалото кози, като малък съм ходил… бехме козарчета…

В. Може ли нормално да функционира едно селско домакинство, ако няма такива общински земи?

Н.… че е имало хора със… имало е имотните 10–15, че и повече… Запомнил съм като малък 1–2 магарета в селото, а сега не можем да ги изброиме. Напоследък се развъдиха и конете много, понеже са по-бързи за каране.

В. Да са продавали някой хора гъби, плодове, шипки, билки?

Н. Не.

Ст. А от тук да ги наберат, да отидат да ги продават на Враца например?

Н. Не.

В. На пазар да са носили?

Н. Не, на пазара се ходеше обикновено повечето пеша, или със кравите, да ги впрегнеш требва вечерта да тръгнеш към полунощ, за да стигнеш сутринта.

Ст. А за какво са ходили на пазар?

Н. На пазар са ходили да си купат памук да купат, газ да купат, сол

В. Да продадат нещо?

Н. От продаване — жито, царевица, агнета, обикновено са идвали търговци на место. Обикновено жито и царевица са карали на пазара, бостан също, дини, пъпеши са карали на пазара.

В. Какво е било отношението към тези, които са отказвали да се включват в колективните дейности?

Н. Обикновено тия са гълчали, порицавали са ги

В. Бой, такива наказания?

Н. Не, спомням си като малък, ергените се биеха вечер, кой да води хорото, всека неделя свиреше селска музика, и се скарат кой да води хорото и след разпускане на хорото почват да се гонат, бият.

В. Кой е най-представителният празник на селото бил до 9-ти…?

Н. Най-представителният празник — това си е сбора на селото…?? ден, Великден, именните дни…

В. Важи ли за това село — хубав ден Великден, още по-хубав — Гергьовден…

Ст. временна трудова повинност?

Н.… строежа на пътища, особенно на шосетата. Се облагаха с временно участие в строителството, отива да кажем и му дават два или три дена да кълца, да чука камъни за постиляне на шосето примерно.

Ст. Но това като общинска дейност ли се смята?

Н. Не само общинска, а се… трудова повинност.

Ст. Държавна?

Н. Държавна.

Ст. А плаща ли се нещо на тези хора през това време?

Н. Не. В началото не се е плащало, по-късно става вече това плащането.

В. Сега, това е един лист, на който бихме Ви помолили да отбележите границите на селото с другите селища, къде са разположени общинските земи. Имаме картата, която рисувате на селото. Центъра е?

Н. Центъра е село Баница. На запад е Селската ливада. На север е фондова земя, която е раздавана от общината. Към Мраморен — тук не зная да има, а тук е земя около селото, която е общо пасище.

В. Това тука какво е?

Н. Не знам да има селска земя на запад.

В. На изток.

Н. Така де, на изток. Към Мраморен — също не знам. Частните земи са тука.

В. Останалото са частни земи?

Н. Да.

В. А какви местности са тука, освен Селската ливада?

Н. Селската ливада е на запад, около това…

В. Това е обработваема земя, но имената на местностите, ако ги знаете случайно?

Н. Мисля, че Владовия връх, връх и тука в съседство е Рушидовото…

В. Аз много Ви, благодаря за помощта, която ни оказахте…

2.2. Интервю с ключов информатор ТОДОР ДИЛОВ

Веска: Много те молим да ни се представиш. Кажи как се казваш?

Тодор: Тошо Дилов Ценков

В. На колко години си? Коя година си роден?

Т. 1900-ната година, 11 август.

В. Значи днеска, на 5-ти май си почти на деветдесет и четири.

Т. Деветдесет и четири.

В. Кога си се женил?

Т. Деветнайста година.

В. Какво образование имаш?

Т. Четвърто отделение.

В. Къде го завърши?

Т. В Баница.

В. На колко години се ожени каза ти?

Т. На 20 години, на 19.

В. И какво си работил?

Т. Цял живот съм бил земледелец.

В. В кооперацията членувал ли си? Кредитната кооперация. Коя година е основана?

Т. Кооперацията е основана 1909 година.

В. Кой беше член на кооперацията?

Т. Баща ми беше член и деда ми беше член. И язе като умре бабалък ми го наследих — на негово место.

В. Ти като се ожени при кого живееше?

Т. Като се ожених — дойдох тук на къща.

В. И колко души живеехте тук при бабалъка ти?

Т. Дошел съм тук двайста година, тука живеехме жената, бабалъка и старата — дедо, баба и ние.

В. И после и децата ти. Колко деца имаш?

Т. Три деца.

В. Най-голямото?

Т. Най-голямото — момиче — Пенка, 1920-та година.

В. После?

Т. После — това момче — Димитър, 1922-ра година. Оня мънинкия — Лазар, 1925 г.

В. Твоя баща какво образование имаше?

Т. Четвърто отделенио.

В. Майка ти?

Т. Майка ми не беше и грамотна.

В. Жена ти?

Т. Жената — четвърто отделение.

В. Бабалъка ти?

Т. И той четвърто отделение.

В. Колко декара имаше при бабалъка ти?

Т. Осемдесет декара.

В. Кой го работеше този имот?

Т. Ние с жената.

В. Наемахте ли работници? Оправяхте ли се сами?

Т. Малко работници сме наемали.

В. Кога наемахте работници?

Т. По жътва.

В. Някой от Вашата къща работеше ли на заплата?

Т. На заплата немаше никой.

В. А гурбетчии да е имало в семейството?

Т. Не от нашето семейство, но в нашето семейство, в нашата къща са живели петдесет и седем души — даскали, лекар, зъболекар, кметове и т.н.

В. Кога ги пресметнахте, към коя дата?

Т. Това е откак съм дошъл аз тук. Сеги, след 9-ти нема, до 9-ти са толкова — петдесет и седем. Културни хора, учени хора и т.н.

В. Като дойде при баба ти на кого беше къщата?

Т. На дедовото име.

В. Колко стаи имаше?

Т. Две стаи и калидор.

В. Коя година построи твоята къща?

Т. Тая къща съм я строил 36-та година.

В. Твойта къща паянтова ли е или…?

Т. Тухла.

В. А дедовата?

Т. Тя беше паянтова.

В. Ама с плет ли?

Т. Не, с тухли.

В. Твойта къща колко стаи има?

Т. Три стаи.

В. Чешма имаше ли твойта къщи?

Т. Не.

В. А на двора чешма имаш ли?

Т. Не.

В. А геран?

Т. Геран — на улицата.

В. Вода за пиене откъде носехте?

Т. От чешмите.

 

ТУК ЗАПИСЪТ Е ПРЕКЪСНАЛ.

 

Станка: Кажи пак как се казваш, по-силно.

Тодор: Тошо Дилов Цонков

Т. После селото се е преместило в местността Крешка. Се е преместило — некоги. После, в Крешка имало водъ, де, но водъта малко. После тука дека е сеги селото, тука е било голо. Тия си изкарат свиньете от тамо и вечер си дойдат свиньете кални. И селото тогава е било много малко и си рекли: „Тия свинье одат некъде, та намерат вода“. И търгнат по свиньете и дойдат тука и гледат много вода. Много вода. И решили оттам, та се изселили, та дошле тука. Та се заселили. И направили чешмите, ама не беха ги направили много, после ги направихме ние. Чешмите — така, със сопове, с това-онова, така не беха. Това дека му викаме банята, минералната вода, то е било един вир. Силна вода, силна. И сега е силна, но понамале, но некоги е било силна вода. И тия се оплашиле, че това ше стане нещо с тая вода. И са земале, та са фъргале вълна, та да затиснат тоя извор. Затиснали го и той останал така — на един вир, натуряли горъ връз него. И турците, тоя Рушид бей, му е била вилата, ей горе, при язовира. Тамо. А булята ги заболели очите. Той рекъл: „Оди, та си мий очите на оня вир в селото.“ И тя дождала 40 деня, та си мий очите заран и очите й минали. Тогава направил една тапия и я оставил при един воденичар — дедо Ралчо. Кога са напуснали, тука имаше една турска тапия. И после тия одиа при един турчин да я гледат, та това ти, онова ти. Тия ги беа направили на пералня само, а после ги направиме на банята, след 9-ти, 45-та година ли беше. Това е за банята, за селото.

В. Чувал ли си ти за тоя, големия дуд на Крешка?

Т. Виждал съм го.

В. Какъв е той, защо, откъде се е взел?

Т. Абе тоя дуд е саден, коги се е заселило селото в Крешка. И после си е останал в нивите.

В. И защо не са го отсекли? Знаеш ли?

Т. Защо ще секат дуда, нали ще требва и за бубите да има. Да ранат бубите.

Ст. А сега дали си е там?

Т. А, не. Сега го унищожиа.

В. Кой го е унищожил, знаеш ли?

Т. ТКЗС-то го унищожи.

Ст. Ти знаеш ли селото да има общинска земя?

Т. Има, има. Общинска земя, тя не е общинска, тя е училищна. 35 дка има — една ливада и й викахме Селската ливада. А тя е училищна ливада.

Ст. Ливада е това дето се коси?

Т. Дето се коси. Наддава се и тревата ги взимат хората и кой ги вземе — плаща и парите за училището. Те така.

Ст. Аха, значи така е било. А друга, обща земя на селото, имаше, ли?

Т. Общинска земя имаше. Общинска земя имаше покрай селото — пасища. Да кажем… Тия ги изораа, но имаше.

Ст. Изорали са ги по-късно, когато е било ТКЗС-то.

Т. После, после.

Ст. А преди 9-ти, преди войната?

Т. Е, имаше, имаше. Пасището си седеше, пасехме си стоката, плащахме на общината данък дек пасем стоката.

Ст. Как се казваше тоя данък, знаеш ли?

Т. Той се казваше данък върху стоката. Имаш пет говеда, ще платиш по 20 лева на говедо, 100 лева ще дадеш.

Ст. А ако имаш овце?

Т. Овце като имаш, ще платиш на овца по пет лева.

Ст. Ама всички ли го плащахте този данък?

Т. Всички — еднакво. Плащаше кой колко има стока.

Ст. На глава — еднакво.

Т. На глава — еднакво.

Ст. А кой определяше колко да плащате?

Т. Общинският съвет, съвета.

Ст. А друго какво общо е имало — освен пасища. Ливади за косене общи имало ли е?

Т. Не, само тази Селската ливада.

Ст. Ниви, градини общи, овощни градини?

Т. Градини имаше.

Ст. Обща, селска земя ли бяха?

Т. Градини имаше — общинска градина.

Ст. Кой я обработваше тази градина?

Т. Градинарят. Това стана 25 година. Куту мина агрономовата браздъ, да отдели общинското от частното, щото некоги, когито отдавна, горъта е за свой човек — горъта, а земьъта е общинска. Тия са казали така — ще държат референдум са пропели.

Ст. В селото — референдум?

Т. В селото са провели тея референдум: че дека има горъ — горъта зима земьъта. Значи — щом владееш горъта, ще владееш и земьъта. Разбираш ли какво?

Ст. Абе, не мога много да разбера.

Т. Кък не можеш?

Ст. Гората е частна?

Т. Гората е частна.

Ст. А коя земя ще владееш?

Т. Ще вземеш… А земята е общинска.

Ст. Която е до гората?

Т. Дека е горъта, бе. Дека е горъта.

В. Той владее само, само…

Ст. А-а-а, ти владееш само дърветата?

Т. Дърветата.

Ст. Аха! Аха!

Т. И после, куту се провел референдума, спечелили — горъта да вземе земьъта. Горъта — със земьъта. И тогива, 12-та година мина Агрономовата браздъ.

Ст. Значи до 12-та година е било така — само дърветата са твои, а земята е общинска. А след 12-та…

Т. Тъй. Куту е минала Агрономовата браздъ, тогива, щом имаш горъ, там твоя е и земьъта. А горъта беше, покрай село баш немаше, де. И тия затова отделиа общинското от частното. И казаха — тва е частно. Тия…

Ст. Казваш — Агрономовата бразда. А как мина той да я направи? Как я правеше — с мотика ли, как?

Т. Общинският съвет върви. Общинският съвет — целият съвет…

Ст. Колко души са?

Т. Дванайсет човека са. Вървят напреде. И казват — тука беше, тука е горъта, тука е польето. И казват — тука е горъта. И по тех тракторът пуща браздъта.

Ст. Дванайста година тука вече имаше трактор?

Т. Имаше. Пуща браздъта, да кажем на това дърво, записват номера, скицирват го и така се отдели общинското от частното, горъта — от пасището.

Ст. И после гората стана вече частна.

Т. Горъта със земьъта стана частна вече.

Ст. А пасището си остана общо.

Т. Пасището си остана общинско. На съвета.

Ст. А Вие тогава платихте ли нещо? След референдума, когато дадоха земята и гората на хората, платихте ли нещо?

Т. Не!

Ст. На всички се даде сигурно по…

Т. На всички се даде — щом си запазил горъта и имота е твой.

Ст. А по равно ли беше?

Т. Не! То си, оти горъта е, един фанал 20 дка, един фанал 2 дка.

Ст. Ама как ги е хванал?

Т. Абе, некоги, знаеш кък са биле? Некоги, отиват, та си ловат имот — държавна земя. Отиват да си наловат имот. Идат — и то горъ, и те… Оралъкът е бил малък, работлъкат е бил малък (не съм съвсем сигурна за думите), майко, бил е малко. И — сече, прекърмва го (пак не съм сигурна дали това е думата) и туря кокал. Кокал.

Ст. Какво е това кокал? Истински кокал?

Т. Глава! Глава от магаре, от крава, турне кокал и куту иде, иде, иде до некъде и а̀ така, а̀ така и ошесва го.

Ст. И на всеки ъгъл ли слага кокал?

Т. На всеки ъгъл — кокал.

Ст. И вече — това е негово. Земята е негова.

Т. Горъта, не земьъта. Некоги са ловиле само горъта.

Ст. Гората, с дърветата.

Т. Ама това е било в турско. Гората, с дърветата. И това е негово. После той, куту мина Агрономската браздъ, всеки си знае неговото. То 12-та година си беше горъта намалена, щото сечат, требат и 12-та година куту си дойдеа войниците от фронта, дето са се били с турците, почнаа да разтребват. Почва, сече горъта, вади бутурите и наред. А то 12-та година почнаа и плуговете, по-рано беше рало — дървено рало. И старобитна работа, старобитна работа. Почнаа плуговете Рутцаг, тия плугове…

В. Можеш, ли още веднъж да повториш името на плуговете?

Т. Рутцаг. После почнаа пък Глиганите. Глиганите пък 25-та година. Глиганите са по-усъвършенствани плугове от ония. Ония дъскъта е толкоз дебела и куту върви сякаш, че е влечено, разбираш ли.

Ст. Значи Глиганите по-хубаво орат. Та викаш някога нямало ниви общински, за градини ми каза, че имало общински, а разкажи за тях.

Т. Градини — отрезаха от пасището 50 дка, отрезаа за училищни, за училището. Общинско, ама ще се ползва от училището. Дойдеа горноореховчани, видоа къде е, кък е, що и го дадоа. Наддаваа се, надаваа се и го земаа — да го работят няколко години, не знам за колко години беа уговорили с общинския съвет да го работят.

Ст. Ама от Горна Оряховица хора. Тука ли живееха?

Т. Не, зиме си одат в Горна Ореховица.

Ст. Летото са тука.

Т. Летото идват тука да работят.

В. А кой взимаше парите?

Т. А? Тя беше пасище, пасище беше. И тия чича ми, вика: „Бай Тошо, ше изорете градината. Ама ше ги изорете плитко, плитко.“ Та съм одил, та съм орал, с чича ми одиме, та ораме.

Ст. То беше пасище и вие го изорахте. и го направихте на градина.

Т. И после, куту дойдоа, изораа го с коньете още по-дълбоко, направиха градини, та до миналата година беше градина, па сеги ги напущиа.

Ст. А тогава, като те земаха градината платиха ли за това?

Т. Плащат. На съвета плащат. Те само наддават, те се наддаваше, разбираш ли, на търг се наддава. Един казва първоначалната оценка да кажем 10 лева, оня дава 12, оня 15… Кой даде най-много — той я земе.

Ст. И тия от Горна Оряховица са спечелили…

Т. Тия от Горна Оряховица ги вземат, тия се наддават, от Горна Оряховица.

Ст. После каквото произведат си е тяхно?

Т. Техно, разбира се, кара на пазаря във Враца, каквото не може да продаде хвърля го по ули (цата), по джадето, а сеги нема да се хвърля.

Ст. А като си отидоха горнооряховчани на кого остана тая градина?

Т. Зема ги ТКЗС-то.

Ст. Горнооряховчани стояха тука до ТКЗС-то, така ли?

Т. Дълги години седяха. От 25-та година, до 45–6-та година, направихме ние ТКЗС-то и един от Горна Оряховица му плащаме, ние ще ги работим, той да ни ръководи, щото градината е… Това е занаят други, не е тоя занаят, разбираш ли?

Ст. Това стана при ТКЗС-то?

Т. При ТКЗС-то.

В. И докога ги имахте, тези градини?

Т. После от ТКЗС-то изскочи едно момче, работил покрай горноореховчани, това, и стана си наш ръководител.

Ст. Така, значи, а гора общинска имаше ли?

Т. Горъ общинска имаше, към Милин камик имаше…(дълга пауза)

А тогава, като те земаха градината платиха ли за това?

Т. Плащат. На съвета плащат. Те само наддават, те се наддаваше, разбираш ли, на търг се наддава. Един казва първоначалната оценка да кажем 10 лева, оня дава 12, оня 15… Кой даде най-много — той я земе.

Ст. И тия от Горна Оряховица са спечелили…

Т. Тия от Горна Оряховица ги вземат, тия се наддават, от Горна Оряховица.

Ст. После каквото произведат си е тяхно?

Т. Техно, разбира се, кара на пазаря във Враца, каквото не може да продаде хвърля го по ули (цата), по джадето, а сеги нема да се хвърля.

Ст. А като си отидоха горнооряховчани на кого остана тая градина?

Т. Зема ги ТКЗС-то.

Ст. Горнооряховчани стояха тука до ТКЗС-то, така ли?

Т. Дълги години седяха. От 25-та година, до 45–6-та година, направихме ние ТКЗС-то и един от Горна Оряховица му плащаме, ние ще ги работим, той да ни ръководи, щото градината е… Това е занаят други, не е тоя занаят, разбираш ли?

Ст. Това стана при ТКЗС-то?

Т. При ТКЗС-то.

В. И докога ги имахте, тези градини?

Т. После от ТКЗС-то изскочи едно момче, работил покрай горноореховчани, това, и стана си наш ръководител.

Ст. Така, значи, а гора общинска имаше ли?

Т. Горъ общинска имаше, към Милин камик имаше…(дълга пауза)

Ст. Колко е била? Много ли?

Т. То беше, много имаше, тя свиникаш, не е кой знае каква гора.

Ст. Каква гора я каза?

Т. Свиникаш. Драка, драка, това беше общинско.

Ст. И кой го ползваше?

Т. Никой го не ползваше, циганските и (неясна дума, може би — банишките) кози пасеха там.

Ст. А можеш ли да отидеш да си вземеш дървен материал там? Шума, нещо да си насечеш?

Т. Нема, нема. То само за добитък, така, за огън.

Ст. За огън, а можеш ли да си вземеш?

Т. Можеш за огън да вземеш, вънка да си накладеш, да си опечеш хлеб, да си опечеш това…

В. А откъде всички хора се снабдяваха с дърва и дървен материал?

Т. Всеки си имаше горъ, бе.

В. Значи затова не е имало общинска гора?

Т. Всеки си имаше горъ, бе. Ние имааме горъ край село.

Ст. А чия беше земята дето са улиците по селото, там край автобусната спирка има едно зелено място като ливада, площада, чия е била тази земя?

Т. Тя е селска. 907-ма година мина да се планира селото — селото не беше планирано. Беа едни улички-от тук до стената и толко, разбираш ли колко тесни, изпокривени, това, това. Дойдоха едни инженери, че и тогива е имало инженери, и поставия, ей, горе, му казваме Минкинската кория, една височина, направия една палатка, и поставиа там уреда. И снимаа селото. И снимаа селото, чертаа го, това ти, онова ти, онова ти, онова ти и хайде — почваме да планираме селото. Зима плана и гледа, и на пресечката, на кръстоската, туря осов камик, осов камик с дупка и го зарови, и горе на шосето, на пресечката пак сложи и гледа насам 6 метра, насам 6 метра, айде 12 метра.

Ст. И направи улицата.

Т. Улицата и казва така, народа си ги прави, народа с тех и казва: „Дигнете тоя плет“, немаше ги тези зидове като сеги, е-е-е, плет, плет, от горъ си изплетено. „Дигайте го от тук, та тук, тука че е междата.“

Ст. А нещо плащаха ли на тия хора дето им местят плета навътре?

Т. Не, това си е на селото, на маалата.

Ст. Тука около селото манастир имате ли?

Т. Манастир му казваа, коги е било селото под Милин камик, тогива е направило един манастир. Този манастир е бил докато е билоселото и после е запустел, се развалил, развалил, развалил, останало само зидарията и на средата един камик. Един камик, голям камик, една плоча, турнат върху друг камик куту маса, разбираш ли. Това му казват Манастира. Но той е запустял.

Ст. Запустял е, не е имало манастирска земя?

Т. Не е имало, не е.

Ст. Читалището имало ли си е земя?

Т. Читалището немаше, само училището.

Ст. Имало ли е някаква земя, дето сте й викали държавна или царска?

Т. Не е имало такава земя.

Ст. Знаеш ли как е придобита общинската земя? Как е станала селска тая земя? Пасищата, как са станали селски? Купени ли са отнякъде?

Т. Тая земя е била държавна. Турците са ни държали пет века, ние земята, турците малко са имали, турците, Рушидовото, Рушид бей дека е имал. Той е имал 500 дка, а от тук нататък земята се е държавна. После, у турско де, ама накрая е било, когито са ловили земьята, хванале. Некоги народа е бил малко, малко е бил.

Ст. Знаеш, ли общинската земя да е намалявала, някой да е заграбил, да е обработвал общинска земя?

Т. Не, не.

Ст. Да си я е разорал, пък да си е посял жито или царевица?

Т. Не, не е. Всичко беше частно.

Ст. А общината да е подарявала на някой земя?

Т. Не, няма такива работи.

Ст. А има ли тука около селото, в селото такива „клети“ места, „заклети“, „божи“ места, дето се пазят като свещени, нещо да е станало там, да ги пазят — това дърво да не се отсече, защото не знам какво ще стане, нещо лошо ще се случи?

Т. Нема, нема.

Ст. Не знаеш такива? А имало едно голямо дърво дето се е пазело, за какво дърво говореха?

В. Ботевата чета е минала оттам.

Т. А?

Ст. Ботевата чета минала от там, имало едно дърво дето се е пазело?

Т. Седи си.

Ст. А защо се е пазило?

Т. Защото така останало в пасището, после Ботевата алея ги насадихме с горъ.

Ст. А кога я насадихте Ботевата алея?

Т. Насадиме ги 61–62-ра година.

Ст. Преди 9-ти не сте правили нищо по Ботевата алея?

Т. Нищо, нищо по Ботевата алея не е правено преди 9-ти. А това дърво се пази, защото Ботев там се е спрял под това дърво, там е нощувал. И заранта се е изтеглил за Милин камик.

Ст. А да знаеш някаква забележителност природна, някакъв камък, нещо, което така се пази? Дървета специални или някакви оброци?

Т. Е, има, има, оброк има.

Ст. Къде?

Т. Оброк има в лозята.

Ст. Един оброк ли е?

Т. Един оброк и другия е на Балканя, отгоре има дървье. Вековни дървье.

Ст. И как се казват тия оброци?

Т. Това оброк му служат на св. Илия.

Ст. Кой, долу в лозята ли?

Т. Не, горе дека е. А долу не служат. Останали са тия неколко дървье така и тия са грамадни дървета.

Ст. Седат си тия дървета?

Т. Седат си.

Ст. Ами някой ако отиде да ги отсече нещо ще му се случи ли?

Т. Кой ще отиде! Това е оброк!

Ст. Страх ли го е да пипне? Що не отиде някой да го отсече? Виж сега колко лоши работи стават?

Т. Ама това не може да го отсече, двоица не можем да го обиколиме, голямо е.

Ст. Само защото е голямо ли не го секат?

Т. Ама за какво му е? То не мое да го дигне, не мое нищо.

В. Накой да е сякъл дърво там и нещо да му се е случило? Да му е умрял добитък, деца да са се разболели?

Т. Некога старите верваа, не са куту сеги да не верват.

Ст. В какво верваха старите?

Т. Че това е „божо“. Това е „божо“ дърво, тука е оброк. Оброк!

В. Какво значи „оброк“?

Т. Значи да му служат, да му колят. Разбираш ли и на тия дърве правят на св. Илия и заколят един овен, кой обича — донася си паничка, лъжичка и хлебеца и тамо дадат му манджа, гозба му дадат и така. На Милин камик некоги коги се ходеше, когито немаше поход и походници, ше идем на Милин камик, ша вървим на Милин камик на 31 май. Общината — има си фонд там, зема един овен, една овца ялова, заколят ги тамо, пъдарете, пазачите идат там, готват това ти, онова ти, на заранта идеме, държат молебена така, попа чете, така, така и идем сипат ти у паничката чорбица, яднем и си дойдем — „одих на Милин камик“. После стана вече идем на Милин камик, па печено, па това, па онова…

Ст. А защо на 31 май ходехте на Милин камик?

Т. Оти на 31 май е минал.

В. Ти миналия път ни разказа как Ботев е минал оттук. Би ли ни разказал пак, че да го запишем.

Т. Нали ти казвам, Ботев е минал оттук на 31 май. На 30 май е дошол оздоле, на 31 — беше на Милин камик. На Милин камик беше до къде един часа и веднага тръгва за Вола. Той не е стигнал до Вола, той е стигнал до как се казваше тая местност — до Врачанско, Веслеца, Веслеца. Стигне до Веслец, там нощуват на заранта стават и отиват на Вола. Ботев е дошъл с малко народ, разбираш ли и Ботев е излъган, излъган, че… Ботев спал е в Борован. Заранта, у зори коги да го срещнат доброволци — нема доброволци. И Ботев казал: „Борован, Борован, вечно да спиш.“ От там — тука дошъл — 9–10 часа, тука дошъл в Баница. Като вървели така, тия си беа три сестри — деца, майка им ги завела в шумако оти комитите идват и ше колят. Че турци са казали, че идат комити и женско, мъжко шъ колят. И тия отишле у шумака, у горъта, у Балканъя. И от Балканья са гледали — тия напреде вървят Ботевата чета и две кола — добитък, им карат багаж.

В. Карат багажа на Ботевата чета.

Т. На Ботевата чета. И по тех вървят няколко души турци със коне и попукат пушки, нема-нема и току попукат пушки и тия като се запрели — Ботевата чета тука под това дърво, дека ти казвам, че седи, а тия се запрели на 200300 метра турците.

В. Значи турците са си вървяли след Ботевата чета, амане са ги нападали?

Т. Попукала некоя пушка, ама не така… И куту отишле на Милин камик, той се, му било обещано, че ще му дойде помощ от Враца — 200 човека. И тогива погледнал — то се задимило откъде Враца шосето, той погледнал, па си казал — А-а-а, това не са, това е турска потеря.

Ст. Не са доброволци.

Т. А! Идоа тука турците на Милин камък, той отрезъл обръча и тръгнал за Вола и там вече на Вола са го убили.

В. Понеже ти каза, че дървото на Ботев са го пазили и са правили там, оброк, на друго място къде са правили оброк? Където да са готвели?

Т. За кво?

Ст. Къде са правили другаде оброк те пита. На св. Илия? И къде другаде — тоя долу в лозята?

В. В лозята на кой ден е било?

Т. Там не са му правили — има оброк, но не са му правили.

Ст. В лозята има оброк, но не са го чествали?

Т. Да! А тия горе дърве — имат оброк.

Ст. А как се е пазила водата чиста едно време?

Т. Кък се е пазела чиста водъта? Водъта си чиста! Иде гребне си вода и си отива…

Ст. Некой да е имал, да хвърли боклук вътре, умряло животно…

Т. Нема, нема.

Ст. Защо не е имало?

Т. Защо не е имало — оти народа е бил съзнателен, не е куту днеска, днеска ние сме…

Ст. Е, имало ли е така, да се говори, че ако някой хвърли нещо лошо, мръсно във водата ще се случи нещо лошо в къщата… Някакви такива, да са вярвали, че ще се случи нещо лошо, ако замърси водата…

Т. Нема, ако замърси водата, веднага Съвета ше се разправя с него.

Ст. А как Съвета се е разправял с такива работи? Ако някой наруши някое правило?

Т. Глобяват го!

Ст. Глобяват го.

Т. Глоби.

Ст. А викаш пъдарите са отивали горе, та са правили оброка. Какви пъдари е имало?

Т. Да пазат имота на хората.

Ст. Горски пъдар имало ли е?

Т. Имало е.

Ст. И полски пъдар?

Т. И полски.

Ст. Двама пъдари.

Т. А, двама, полските пъдари — повече, горския пъдар е един.

Ст. Горският е един и повече полски. Е, добре, като не е имало хора да правят лошо, защо е имало пъдари?

Т. Защото стока много. И тия стока куту ги пущат — тя иде, правят пакост, куту ги хванат — и у капано и ги затвори. Капан знаеш ли какво е? Един градеж — заграден, нацяло. И като иде да го пущи, ше плати глобата дека е направил пакостта.

Ст. Той не е видел кога животното е отишло?

Т. Той не е видел, той го е пущил да пасе.

Ст. И затова, че не го е видел, трябва да си плати.

Т. Той го не е видел, ама пазача го е видел.

Ст. Да знаеш да сте залесявали тука някъде, да садите дръвчета, на голи места, на сипеи.

Т. Не, залесявана е само Ботевата алея.

Ст. По-рано не е имало?

В. А частните хора да са залесявали? Лиляк? Какво е лиляк?

Т. Акацията.

Ст. Имало ли е така — хората да идат частно да си посадят някъде, дървета такива. На голо място да си посадиш например…

В. Преди 9-ти ти помниш ли къде са сяли акация? По долчини, сипеи?

Т. Засаждахме една местност — они ги изсекоа. Държавата ги изсече. Акация.

Ст. Голяма ли беше тази местност?

Т. ТКЗС-то ги залеси.

Ст. Не ТКЗС-то, преди 9-ти.

Т. Е, преди 9-ти не е имало зелесяване. Преди 9-ти да сака некой да си насади акация, имаше разсадник у Враца — иде, земе, отива, изоре го, насади си и си направи. Акация. Преди 9-ти.

В. Имаше ли преди 9-ти частни хора да си правят акациева гора?

Т. Имаше, имаше.

В. Защо акациева гора?

Т. Защо е по-здрава горъ и после нема друга горъ той. Да си насади, да си има.

Ст. Ти каза, че имало такси за паша на добитъка, а кой пасеше добитъка — имаше ли един общ пастир или всеки сам излизаше да си пасе добитъка.

Т. Имаше общ един човек, двама, трима. Пасат черидата, черидата. Па некой си има пет-шестина биволи, па си има един човек, та му ги пасе, негов човек — дечица. Това е защо некой не е имал по едно детенце, майко.

Ст. Някога са имали по повече деца.

Т. Ние сме биле, майка ни е родила десет, па ние сме останали шест. Па сеги сме останали двоица, аз и брат ми, на другия край на селото. Той е най-мънинкия.

Ст. А ти как викаш на стадото?

Т. Черидъта — на говедата, на биволите се казва черида.

Ст. А на овцете?

Т. А на овцете се казва — кюме, кюме овце.

Ст. Кюме, стадо от овце. А за овцете имаше ли общ пастир, или всеки сам?

Т. Всеки сам си ги гледаше, щото той — старите, къде се използваха? То се използваха старите да пасат овците. Деда ми — Ценко, беше при чича ми, ние се отделиме, беше при чича ми, той имаше търно (тази дума е неясна) край село — кошара — и нашите овци там и неговите овци и я одех с дедо Ценко, та пасях овците, одех, момчурляк, на 7 години. И други старци така, на пасища големи… У-у-у.

Ст. А после, защо намаляха пасищата?

Т. Защо ги разораа ората.

Ст. Ама кога ги разораха?

Т. След 12-та година, след 12-та.

Ст. Преди браздата или след браздата.

Т. След браздата. Разтребиа ги и ги разораа.

Ст. Значи агронома като мина, намали пасището?

Т. Той го отдели само. Те си има шумаци, гори, треби си там неговото и си го оре.

Ст. А по пасищата какво сте брали? Плодове, гъби, треволяк — киселец, друго, жените какво береха?

Т. Круши диви, трънки имаше, шипки имаше.

Ст. Берехте ли?

Т. Берем, па като направим трънчаница, като земат едно каче трънки, па му сипат вода. Па зиме куту сипат и децата ядат кукурузен леб и трънченица, та им пукат ушите.

В. Крушевица правехте ли?

Т. Берехме ги, кълцахме ги, варехме ракия от них…

Ст. А на трънченицата слагахте ли захар?

Т. Не, къде захар, само трънки и вода, зрели трънки. Захар, кой ше ти купи захар. Захар куту купуваш, купуваш за четири пари.

Ст. Е, колко е то?

Т. Ше ти дадат 50-тина буци.

Ст. Колко големи?

Т. Малки, малки, мънинки. Вие виждали ли сте захар на буци? Ей такива мънички. Я съм бил на 13 години. Брат ми беше в армията войник, това-онова. Свърши се Турската война, той си дойде. Я викам на брат си, Петре го викаха: „Ей, бако, я сакам да ида в Орехово, да се цена.“

В. От какво да се цериш?

Т. Да се цена — да стана измикяр. Той вика: „Нема да казваш, че ще се цепиш, оти нема да те пуснат майка ми и баща ми. Ами ше кажеш, че ше идеш да се учиш шивач.“ Да ви разправим ли тая история?

Ст. Разправи я, де, разправи я!

Т. Тя е дълга и широка.

В. Давай, давай.

Ст. Разказвай.

Т. Тръгваме, брат ми ше ме заведе. От тук до там са 53 км. От тук до Орехово. Тръгваме ние на Димитровден. От Димитровден до Гергьовден, от Гергьовден до Димитровден. Това са казваха старите хора, това са заробници, изробници. Един заробват, един изробват. Разбираш ли? Така. И куту тръгнаме, изкочихме зад селото, айде, айде, една, един дол, меречовец му казваме, има и едно мосле.

В. Какво е туй мосле?

Т. Мост, мостче, малко мосле. И куту рече нещо — а-а-а, пищи така куту мънчко кутре. Брат ми каза, ама рано, рано, пред зори, брат ми каза: Това са вълци. Викам: Не са, тука под мослето се е окучила някоя кучка. Не е — вика бако — вълци са. И току изви един вълк — у-у-у-у. И ония като рекоха покрай него чап,чап - чап,чап и куту тичат, та тътне земята, ама близко, близко. Току да се вращаме. Върнааме се ние. А вършачката вързана ей тука, край село, мушна ме се у една слама и седим у сламата. Поседяме така и ей иде една каруца от към Враца. Рече д-ъррррр, па запре, д-ърррр, па запре. Айде ше идем на джидето, отидоме на джидето, погледнаме — една каруца от Малоред.

Ст. Какво е това джилето?

В. Джидето, джидето.

Т. Джидето, шосето. Отидоме — две жени и един мъж, впрегнало в каруцата биволи — ручнеш ги — забързат, не ручнеш ги — спрат, по-леко одат. Брат ми запре каруцата. Какви сте вие, бе? Така и така, тръгнаме, но ни запре една гладница. Къде е тая гладница? Ей тука. А, гладница, това, онова. Вие сте се уплашили нещо, качете се у колата. Качваме се у колата, айде, айде, тамън стигнаме ние и биволите куту р-р-р, и той — стой, стой, стой, фана биволите. Понеже подушиха вълчицата, разбираш ли? И търкаляме до Оходен — едно село и той вика: аз ше взимам за Малоред, а па ние фанамо шосето и обърнаме, осъмнаме. И вечерта, нали е есента, мъглавито, така, така и вечерта стигнаме, тамън запалили ламбите и ние стигнаме в Орехово. И на връа, аз не съм одил в Орехово, брат ми е одил много пъти, че одеа с кирии, закарат дърва и — Враца се снабдяваше от Орехово, влак немаше тогива и оттам по водъта снабдяват Орехово, па Орехово снабдява Враца — със захар , с друго, с железо, така, така, така, сол, всичко така. И я видох Дунаво — а, бе, бако, каква е тая мъглъ, бе? Казва — това не е мъглъ, това е Дунаво, вие мислите, че се мине по камъни, тука параходи върват. У-у-у, чакай. Слезнаме ние до чаршията, они запалиле ламбата, они — ламба, с газ е, няма ток, и свети един ресторант, свети. Влезнаме, един мой набор, Тодор му викаа и него — Тончо, Тончо, там. Е, бако Петре, що дойде Тошо, що дойде и той? Викам: Не, я искам да се цена. Вика: Слушай, че ти намерим човек сега, тука през стената, има един Марин Лични, магазинер и дири едно момче да цени. И, айде да идем, айде. Каза той на чорбаджията — ние ше идем до бай Марин тука. Отидоме, той върте, сука — 120 лева за 6 месеци — 120 лева и един кат дреи, дочени и едни обуща. И ме цени. И викаме, айде да идеме в ресторанта да си запазим легла. Бай Марин казва — нема, ше идем у къщи. Отидоме ние у къщи, той имаше едно момиче и едно момче. Жената му се казваше Цвета. Тя вика — какви са тия хора?

— Това момченце съм го ценил. А я на 13 години, разбираш ли?

Ценил съм го! Вечеряме, легнаме, спаме, на заранта брат ми си стана и си отиде, а я си останах и съм слушал — ама такиви добри хора, тия беа едни хора… Ше идем за вода, ама ше идем с момченцето им… И така съм прекарал, съм слушал шест месеци и рекох — бай Марине, я ше си върва. Кай — не можеш да си идеш, не можеш да си идеш дорде ми не намериш момче. Я отидох на пиацата, там — то на Гьоргьовден, на днешния ден, едно момче, по-младо от мен, по-мъничко от мен, баничанче пак. А, бе, Ангеле, що си тук? Ше се ценувам — кае. Я ше напускам вече, ше си върва, па ти, слушай тука, това-онова. Рекох — Бай Марине, това момче е от Баница. Кае — свободен си.

Ст. И така ти свърши…

Т. И си дойдох,…

В. Дядо Тодоре, много интересно разказваш, чакай да те питаме още някои работи, че пак ше разправяш…

Т. Чакай да ти кажа. Баща ми казва — Кам ти парите дето служи шест месеца? — Бай Марин ми не даде нищо- — Айде, влизай. Минаа се два дена — викат баща ми в пощата — дадоа му в пощата шест жълтици. Изпратил ги бай Марин.

СТ. Той не ти ги е дал, защото може да ти ги вземе някой.

Т. Точно така е, точно така. Казвайте сега вие.

СТ. Чакай да те питам, викаш брат ти карал кирия в Орехово — дърва. Какви дърва? Откъде ги е взел?

Т. Имаме си горъ, натовари, отива, по 4–5 дена одат на Орехово и се връщат.

СТ., За да отсече от Вашата гора дървета трябва ли да вземе позволително?

Т. Позволително си взима, некога беше и без позволително.

Карат на Орехово, продават за огън и оттам отива доле в маазите, товари — има ли кирия за Враца — има — какво има. Веднъж докара една захар в едни чували, ей такива грамадни, куту как го викаха това — пирамида — точно куту пирамида, докара, чувалите прекълцани и ние децата ходим, па ближем…

СТ. Добре, вода откъде взимахте? За пиене.

Т. От чешмите.

СТ. Колко чешми имаше тука?

Т. Тука имаше — горе на джидето беа четири чешми и в банята — та пет. Имаше, вода имаше в изобилие, сеги нема.

СТ. Кой ги беше строил тия чешми?

Т. Това са природни, природата.

СТ. Ами чешмата нали трябва все пак да се построи.

Т. А-а, слушай, чешмите ги правиме после, после, ние ги правиме, след 23-та, след… около 28–29 година ги направихме на чешми.

СТ. А преди това?

Т. Преди — идеш, гребнеш си вода и…

СТ. А чешмите, викаш, 29-та година, кой ги прави?

Т. Селото — събрахме се и работим — да кажем — тоя работи пет дена, оня…

СТ. Кой решаваше кой колко да работи?

Т. Съвета, Съвета решаваше.

СТ. Селско събрание, общо събрание събираше ли се?

Т. Може и да се е събирало, но понеже съм бил малък — не помня. То без събрание не е било, де.

В. 29-та година ти не си бил толкоз малък, ти се бил женен вече.

Т. Не, чешмите ние ги правиме, 29-та години, де, ги направиме на чешми — със цимент, със сопове, с това-онова.

СТ. А вода за поливане откъде взимахте?

Т. Не сме поливали, само природата поливаше.

СТ. Вие тук близо река имате ли? Дето да може да се лови риба?

Т. Нямаме.

СТ. Добре, а когато да правите, къща, песък, чакъл, камъни откъде взимате?

Т. Песьк взимаме от Криводол.

СТ. Ама го купувате?

Т. Нема да купуваш, ами ще идеш да си нагребеш у барата и ще си го докараш.

СТ. Ама плащахте ли там?

Т. Не, не плащаш песък… А камънье си имахме тука, у Бърдите (не е ясна думата), си имаме камъни, тухли си правиме у скъта, има една бара, ей, къде Мало Пещене, ей там рекичка…

СТ. По-хубава пръст ли имаше там?

Т. По-хубава и издържа на огъня.

СТ. И там си ги правехте тухлите?

Т. Там си ги правехме тухлите, па ги печехме у фурните и после си ги карахме тук.

СТ. А на кого беше тая фурна?

Т. Местна, на хората.

В. Всеки сам прави тухлите, всеки си прави кофтор…

Т. Не кофтор, у фурните ги печеме.

В. Има си човек частен, който ги прави?

Т. Ние си ги правиме.

В. Ти си правиш, подреждаш тухлите по определен начин и си ги печеш. Самичък си ги печеш?

Т. А-а-а, помагат и жената, помагат и децата…

СТ. Ама семейството си ги пече…

Т. Семейството.

СТ. Нема там работник да ти ги прави… А камъни, викаш, в кариерата.

Т. От кариерата.

СТ. А нещо плащали ли сте за тях?

Т. Не плащаш нищо. Ако продаваш на Борован, ще плащаш такса, ако не продаваш — за теб си — няма да плащаш. Ако продадеш камъни, ще платиш.

СТ. На кого ще платиш?

Т. На Съвета!

СТ. Значи на Съвета ще платиш такса. Ами Съвета знае ли дали си продал на борованци?

Т. Е, имаше ора, които следат.

СТ. Там, на кариерата имаше, хора, които да следят или…

Т. Не, не да седат, а хора, които пазачи, това, онова. И куту дойдат борованци да ги дигат, тия борованците идат заранта рано и ей — от кого са тия камъни? — От Тошо Дилов. А, чекай. Записва и…

СТ. А борованци можеха ли да дойдат да си изкопаят камъни?

Т. Не, не.

СТ. Значи те са си на селото.

Т. На селото са.

СТ. А някакви общински имоти, сгради, складове, тепавица, мелница, воденица…

Т. Не, не.

В. А банята?

Т. Банята си е общинска.

В. А касапницата?

Т. Касапницата? Ние ги правиме 29-та година.

СТ. Кой я прави?

Т. Тя беше общинска.

СТ. Пак селяните ли я правиха?

Т. 29-та година, тя се работи от трудовата повинност и направиа долу под село касапница. После и тя…

СТ. Какво правеха в тази касапница?

Т. Заколят… Имаше търговията, де. Заколят теле, у касапницата платят там нещо кръвнина у Съвета и го докарат тука и го продават — търговци, търговия.

В. А бикарника не беше ли общинска сграда?

Т. Бикарника, общински беше и той.

В. Кой го построи бикарника?

Т. Пак ние го строиме — народа, трудов начин.

СТ. Значи, какви общи неща сте правили вие — селото — чешмите, банята, училището, бикарника, касапницата, читалището, друго? Черквата?

В. Черквата ти помниш ли кога е правена?

Т. Не помна.

СТ. Ама по твое време ли е било или преди тебе?

Т. А-а-а, преди мене.

В. Пътищата, полските пътища?

Т. Пътищата са правени в турско време.

СТ. Тия пътища — да, ама към нивите?

Т. Към нивите, тия си ги поставяа хората. Ей, тук те пущим път, айде, така е.

СТ. Ама пак кметът ли ги организира?

Т. Не, не, те се споразумеят и куту, а по междата, а по междата, айде, айде, айде и стигнат до неговата нива, до неговата нива и така си е.

СТ. Кой решаваше например от вашето семейство колко дена да отидете да работите?

Т. Съвета!

В. А събирахте ли се на общо събрание да решавате какво да правите?

Т. Събирахме се.

СТ. И какво решавахте на общото събрание?

Т. Решавахме какво ще се работи и трудовата, требва да си изготвиме план, де. Трудовата повинност — ще се прават мостове, да кажем за меръта, за меръта. Един на Железковец, един на Пишевото, друг на…

СТ. И какво ще правят?

Т. Мостове, пътя. Пътя, де се върви. Нашите си пътища, не за царския път, защото да ви кажа и тая. Цар Борис станал цар. И отишел към ломския край. И с колата — кара, кара и зели земния път, в една локва зарежат колата. И не могат да я изкарат и един от селото, от Ботиняк (не е ясно името), орал там с биволите. Ей, чичо, яла насам ни изкарай колата, че така, така, така. Он изпрегнал биволите, зел синджира, вързал колата и ги изтеглил. Ей, видите ли царския път — що сте взели тука тия малките? Карайте по царския път! А то — цара вътре. (смес се)

В. Царя не върви в царския път.

Т. И той казал — как се казваш? Така, така, така и си отишел. Се минало, квот се минало и получава едно писмо — на тая дата да се явиш при царо. Той се учудил, уплашил се, чудил се какво ше става с мене, що ме вика цара, откъде ме познава цара и така… Отива, и той му дава три хиляди лева и казва — тия пари ти ги давам дека рече царския път, само за това ти ги давам тия пари. Е, това е.

СТ. Е, добре, ако когато се организирате да работите по пътищата, по сградите и някой не отиде какво става?

Т. Па ще го глобат, ще го глобат.

СТ. И колко ще го глобят?

Т. Колкото реши общинския Съвет.

СТ. Много ли го глобяват?

Т. Да кажем една надница струва два лева.

СТ. Какво можеше да купиш с два лева тогава?

Т. С два лева можеше да купиш една тулумба с газ. А он ще го глобат четири лева, че не е отишел.

СТ. Два пъти.

Т. Два пъти. Кък реши Съвета.

СТ. А да е имало бой?

Т. Не, не е.

СТ. Не е имало по вас бой — кметът да удари некой, че не е свършил нещо или, че…

Т. А, нема, нема. Не е имало. Кмета нема тая власт да ги гласи тия работи.

СТ. Сега, ако си помислиш, тъй може ли едно селско семейство да живее, без да ползва общата земя? Общинската земя, селската земя, може ли? И едно село да живее, без да има обща земя?

Т. Може, ако е без стока.

СТ. А откъде ще взима млеко, месо…?

Т. Сеги откъде го взимаме?

СТ. Е, сеги, а по-рано?

Т. А па ще иде на пазаря, ще си /в/земе!

СТ. А пари откъде ще има?

Т. Пари ли? Он че си прави сметка.

СТ. А едно селско семейство откъде изкарваше пари по-рано?

Т. Слушай, куту сме имале 50 овце, имале сме да кажем 4–5 биволе, разбирате ли, кво значи биволе, овце, шилета, кокошки, гъски, дойде беглик — плащаше се на овцъ беглик.

В. Беглик се плащаше колко?

Т. Беглик се плащаше по 2 лева на овцъ, имаш 50 овци ще дадеш 100 лева.

СТ. А на голямото животно се плащаше по 5. На говедото.

Т. Не, не. На говедото няма да плащаш, ще плащаш само тревнината (последната дума по не е ясна).

В. Какво значи тревнината?

Т. Беглика го плащаш на държавата.

СТ. Беглика за какво го плащаш, че пасе добитъка ли?

Т. Не че пасе, че имаш овци.

СТ. Че имаш?

Т. Че имаш овци.

СТ. А за голямото животно?

Т. За голямото животно няма да платиш беглика, а ще платиш само пашалъка. Колко реши общинския съвет, толкова ще плащаш — два, три, пет лева.

СТ. А за овцата плащаш ли пашалък?

Т. Нема, за овцата нема да платиш пашалък.

СТ. А за козата?

Т. И за козата — нема.

СТ. За козата — нема ни пашалък, ни беглик.

Т. А-а, беглик има за нея. Защото дошъл Фердинанд, станал ни е цар тука. Дошъл, поседел известно време и си отишъл у Виена. При майка си и при баща си. Майка му като рекла: „Фердо, мама, ти като отиде за цар в тая малка държава, каква е тая държава, тая България?“ Рекъл: „Мамо, много добър народ, много културен народ, много мек народ, много богат народ.“ „У, мамо, па колко е богат? Колко заводи имат?“ „Немат никакъв завод, никакъв завод, но най сиромахът има най-малко 20 овци, две крави и два конье, за да вършее снопето. Най-сиромахът. А имат и по 100 и по 150 и по 200 овце — едни, говеда, конье, биволе — богат народ.“ „Ама как са, мамо, с пазара?“ „На пазара, от врабче млеко да потърсиш — има, нема кой да го консумира.“ Казва: „О-о-о, мамо, тоа народ е богат тогива щом на пазара нема… Той е богат народ. Ами като отидеш сине да турнеш данък, защото тия хора са богати и ще те бътнат. „И он дошел и е турнал беглик на овците.

СТ. И на кого даваш беглика?

Т. Има си такъв човек — бирник.

СТ. Ама това не е на общината, това е на държавата.

Т. Това е на държавата. Беглика го взима държавата. Он дошел и турнал беглик на овците.

СТ. И коя година е това, горе-долу?

Т. Отдавна е било, отдавна, това е било като 5-та, 6-та година.

В. Е, какво излиза, че щом са имали толкова много овце хората не са можели без пасища.

Т. Не можеш да не платиш. Като дойде бирника тука, глашатая бие барабаня — всеки заран да дойде да си плаща беглика. Требва да се плати. Заранта — имаше един Тодор Иванов — търговец, се качил на един конь бел — иде „Е, добрутро, добрутро, чу ли барабаня, има ли нещо?“ „Чух, я имам две ялови овце и две овни. Колко сакаш?“ Бележи ги, боядиса ги, след неколко дена ще дойде да ги вземе. Аз ида с парите дето съм ги взел, платя си беглика, взема и едно шишенце вино, дойда си дома, мама рече „Плати ли беглика?“ „Платих, платих, спи спокойно“

СТ. Ами ако скриеш някоя овца?

Т. Ако скриеш, ако те хванат двойно, майко, ще платиш, двойно.

СТ. Имало е ред тогава.

Т. Ред, ред, ред. Нема мой, нема твой. Едно слънце е за тебе, едно е и за мене. Едно и също слънце ни грее.

СТ. И за по-богати и за по-бедните — едно. Чакай сега да те питам още — имало ли е време, в което частните ниви могат да се ползват като пасище?

Т. Не, а то има. Куту ожънат нивите, по стърнищата стоката може да си ходи. Кукуруза като оберем, доде се засее, се одат.

СТ. А Вие имахте ли ливади, дето ги косите? Като ги окосите може ли да ходи добитъка?

Т. Имаме, може разбира се. Щом окосиш — одат.

СТ. Никой не ги спира.

Т. Не ги спира.

СТ. Как се съобщаваше, че вече може да се ходи? Или като видат, че си прибрал — тръгват?

Т. Какво ще съобщават, они вардат, чакат. Гледат, че си окосил — хайде.

СТ. А на пролет до кое време могат да пасат навсекъде? От кога се пазят ливадите?

Т. Пролет е до Благовец — до 25 март могат да пасат. После е забранено.

СТ. Слагате ли някакъв знак или всеки си знае?

Т. Нема бе, бие барабаня — всички овце, говеда да се изкарат от ливадите. 25 март бие барабаня и съобщава.

СТ. Да те питам вашето семейство продавало ли е трънки, шипки, диви круши? Ходели ли сте по Враца да продавате. Или по София?

Т. Не, не. Такива работи не е имало тука.

СТ. А други хора имало ли е да ходят да продават?

Т. Не, не.

В. А от кариерата вадили ли сте камъни?

Т. От кариерите ли? Вадили сме, продавали сме.

СТ. На Борован?

Т. На Борованци.

СТ. А пасищата чистехте ли ги?

Т. От какво ще ги чистиш? Нема от какво. Дъжд вали, снег вали, така, така, така, какво ще чистиш. Като погледнеш нощем звезда до звезда, сеги не можеш да видиш звездъ.

СТ. Сега не можеш, да видиш, защото селото е светло.

Т. Не е така, не, майко. Има нещо, което е замърсило въздуха, небето. Небето не е чисто. Това е. Некоги като удари дъжд, абе то мирише на чисто нещо, на чисто, сеги нема да намерите.

В. и СТ. Едно време като заправи ти къщата, някой помагаше ли ти? Идваха ли да ти помагат съседите? Роднините? Или сам си я прави?

Т. Не може сам. То си имаше майсторска група — майсторска група, която си я спазариш.

СТ. На тех си им плащаш, ама други дето да дойдат да ти помагат така, па ти да идеш на тях да помогнеш илида идеш ти да им окопаеш царевицата, па те да дойдат да ти копаят…

Т. Не може бе, ние живеем заедно. „Ей, ела заран ми докарай горъ, бе, майсторите сакат горъ.“ „Добре, бе!“ Айде тоя, оня, комшиите така, своите, сберем се десет души, хванеме, изсечеме горъ, докараме.

СТ. А ти плащаш ли им нещо за това?

Т. Не, пък аз ще отида да ги слушам като им стане нужда. Ще ме викнат като имат нужда.

В. А по вършитба помагахте ли си?

Т. Помагаме си. Зареждаме се четири, пет къщи и си вършеем.

В. А при какви други случаи си помагахте един друг?

Т. Абе, във всеки случай. Защото, как да ти кажа, брат имам, ама е далеко. Комшията е най-добре, помагаме си.

СТ. А кога некой болест има в къщата? Ще дойде ли некой да ти помогне, да ти прекопае, защото ти болен човек гледаш?

Т. Сега сме останали…

СТ. Не сега, по-рано, едно време.

Т. По-рано можеше, можеше. По-рано, о-о-о, пожънем да кажем, а брат ми не е дожънал — айде да идем днеска да му жънем. Ще идем ние и комшиите викат, ей Тодор е дошъл, да идем и ние, да му помогнем. Това беше, доде беа фашистите на власт, фашисти ли беа, не знам.

СТ. Е, от ТКЗС-то ли се научиха да не си помагат?

Т. От ТКЗС-то. Вижте какво ще ви кажа ТКЗС — то все. После АПК-то — пие, яде. Само ядеше АПК-то и гуляеше, гуляеше, майко, а народа тегли, народа тегли, тегли.

СТ. С кои села бяхте АПК?

Т. С Голямо Пещене, Мало Пещене, Оходен, Баница.

СТ. Къде беше центърът?

Т. Баница беше център.

СТ. Е, пак по-добре сте били, ония са били по-зле от вас.

Т. Ония беха по-добре. Пещене се оттегли, остана семенния фонд — оттегли се. Мало Пещене нямали работна ръкъ — ние им теглим. Оходен немали работна ръкъ — ние им теглим. Мани. Доде си беше ТКЗС само Баница, Баница си беше добре. Защо? Защото имаме си кокошки, имаме си овце, имаме си свине, имаме си краве, имаме си добитък, имаме си всичко. Като станааме с Мало Пещене, Пещене, Оходен, ха Баница де нема свине, ха там немало крави и ха така, така, хайде довършваме, довършваме. Язе съм бил паркаджия, градинар, озеленител, тука съм бил. Я съм садил тая градина, я съм правил…

СТ. Коя година си бил градинар?

Т. От 55-та до 70-та. Кестените, всичко я съм садил. Единадесе години и половина съм работил тука.

В. А ти коя година се записа в ТКЗС-то?

Т. 47-ма година, 27 февруари.

В. А ТКЗС-то кога се образува?

Т. 46-та, а яз влезнах 47-ма. Яз съм влезнал доброволно. Щото излъгаха хората, излъгаха, майко, излъгаха. Знаеш ли какво казват старите хора — на глупав човек глас не давай, а на луда жена шамия не купувай — щото тя ги дере, хвърля ги. Разбираш ли, те това е. Дойдоа и казаа така — колко дка — 80 дка — ще вземаш рента. Нема да работите с баба Ваца, вече ще изскочите в пенсия, само ще сераните и ще взимате кукуруз, това ти, онова ти. Добре, рекох, дай крините, дай редосеялката, дай плуга, дай каруцата, дай всичко. И после — няма. Даваа една година, друга и като казаха — рентата се маха, айде… Обърнаа да ти плащат с пари. Абе ти, ако отидеш да копаеш днеска за 50 стотинки. За 50 ст. копаеш, да караш илядо метра ред ти, знаете ли какво е илядо метра — един километър! Е, стойте, бе, стойте, така ли приказваме, на междътъ, бе, на браздата, приказваме — така, така.

СТ. А ти преди ТКЗС-то колко земя имаше?

Т. 80 дка.

СТ. А под аренда вземал ли си?

Т. Не съм, аз съм си обработвал целия имот.

СТ. А да си давал под аренда?

Т. Не, не съм давал.

СТ. А добитък колко имаше?

Т. Добитък? Я винаги по три крави и три телци и три юници, овце по десет-петнайсет, кокошки — коляме, ядоме и пак 50–60 кокошки сме имали, а сеги — пет.

СТ. А ти викаше, че имаше редосеялка, друго какво имаше инвентар?

Т. Редосеялка, плуг „Глиган“, грапа всичко имах.

В. А какви постройки имаше в двора?

Т. Сламника го направих 23-та година като модерен земеделец, имах обор за кравите, дадоха ни цимент, циментови ясли, всичко цимент, това-онова, ама сеги едно куче седи там вързано.

СТ. Свинята къде живееше?

Т. Свинята й направих тука един свинарник, модерен, с боксове, един бокс — една свиня. И тия боксове — четири, четири свине.

СТ. А мънинките?

Т. Малките в един бокс. Дойде един търговец от Враца, турче едно. Дойде вечерта с един циганин и един българин. „Ей, бай Тото, бе, ти си имал две свинье за продан?“ Рекох: „Имам“ „Колко сакаш за свиньете, я дай лампата.“ Отидоме у свинарника, видеме свинете… Колко сакаш, караме, караме, 50 лева между назе, пак караме, караме — 10 лева между назе и ония изкочиа навън — навън тъмница, стоят на джидето и викат, дай ни свинете. Викам им — дал съм ви ги, дайте тия 10 лева — дал съм ви ги. Мани ти тия 10 лева. И така, така, аз си стоя у двора. По едно време чувам един вика — ние ще вземем свиньете. А това един търговец чака на кюшето на къщата, чака да додат ония, та той да купи свиньете. Ония разбраа, че други ще вземат свиньете и казват — Чакай, па ше ти дам тия 10 лева, върна се тоя — Анчето и ми дадоха три по 50 — звонкови пари — те ти капарото. Ама слушай баба Пенка да ми избие едно кило пресно масло. Дадено бе, Анчо, дадено. И той отиде, и заранта дойде — я да видя какво взех я нощеска. Пущи свиньете е казва — Ей, слушай, я съм търговец, ти си продавач, не си веднъж продавал, не съм веднъж купил. Ти ме излъга. Аз нема да имам сметка. Печалил съм 45 лева и едно кило масло, много съм доволен с маслото — пресно масло.

В. Ти миналия път ни разказа как е идвал Александър Стамболийски. Искахме да го запишем.

Т. Ал. Стамболийски това дека ти казвам, че му давах вода, та пи. 20-та година имаше избор — ще избираме Александър Стамболийски за министер, председател-министер. И я 20-та година бех на 20 годин, тамън тая година ще гласувам. И рекох на бабалъка, де — „Ей, айде да идем да гласуваме“. Той ми рече: „Тошо, я ще идем по-късно, па ти иди, гласувай“. И я отидох, гласувах, па изкочих на шосето, па погледох, нема хора, всичко заключено, рекох, чакай да мина през село, погледох — една кръчма там стоят пет-шестима човека. Айде, айде, та при кмета — чича ми беше кмет и други четири-пет човека. Стоят, приказваме, това, онова, така и ето една лека кола иде от Орехово, Бяла Слатина и слазя един човек. Чича ми се обърна и вика „Па това Стамболийски ли е?“ Айде ний нататък, он насам и се събраме. Като се събраме и той се обърна към банята и рече „Какво е това?“ Чича ми рече: „Това е баня.“ „Каква е тая баня?“ Она беше тогава пералня. „Пералня е.“ „А, пералня. Дебитът как е?“ „Дебитът е голем, топлината е 18 градуси“ „Пиете ли от нея“ — „Пиеме“. Можете ли да ми донесете едно шише вода?“ „Можеме.“ Взех едно шише от една кръчма там, кръчмаря си живее тамо у дома му и даде едно шише. Отидох, гребнах половин кило вода, донесох я, дадох, он като пийна казва „Тая вода е лековна.“ И каза: „Кой е кмета на Баница?“ Чичо казва „Я съм.“ „Слушай — казва — къде е урната, дето гласувате?“ „В училището.“ Он погледна — има 150 метра. „Слушай нема да се сбирате на кюмета, защото Цанковия сговор ще ви предизвика и ще да си касирате изборите. Всеки като гласува да си върви у дома си. Вика „Слушайте, нема да потискате народа, 500 години турско робство, освободихме се, не можем с партии да се оправиме, така, така, така, така, нема да потискате народо, нема да заплашвате народо, гледайте народо, нека синкия турнал кантарчето у джоба, нека мери, ако мери добре и за него добре, и за вас добре, ако не мери добре — и за него зле и за вас зле. "Довиждане!" „Довиждане!“ „Нема да потискате народа.“

В. Така си запомнил ти.

СТ. Хубав ли беше?

Т. А-а, един набит мъж, набит мъж. Само фигурата, слушай, фигурата плаши. Тука като тоя дека е министър сега на вътрешните работи — това, у-у-у, това не мяза на министър, бе. На вътрешните работи. То бил, у циганската маала живел там. Бил е милиционер, па станал министър, бе маани ги тия работи. Слушайте да ви кажа — нема живот добър да има.

В. Защо?

Т. Защото народа се извъди / в смисъл на изроди се/. Народа се извъди. Некоги, народа, стар човек, дете като го види, чака му път — стар човек. Уважават се хората, уважават се. Днеска нема, майко, нема. И се навъдиа крадци, крадци се навъдиа — крадат, крадат, крадат. Това е. Е го сеги — като имах десет кокошки и два петля — дванайсет. Откраднаа ги и тия. Останаха пет кокошки. Четири пъти ме крадоха.

В. Защото снощи на една жена им откраднали агнето.

Т. Па кой?

В. Е тука някоя си жена й откраднали агнето — най-голямото агне.

Т. О-о-о, тука на тоя му откраднаха две, на брат ми Анто — две, много бе, много, много, много.

СТ. Лоша работа.

Т. И сеги нема да взимам пилета, нема. Що ще рана циганите, що ще ги рана, я да не съм… Я нема да ям, ама и они нема да ядат.

СТ. Тука на вашата улица има едни цигани — те краднат ли?

Т. Краднат, краднат, цигани — щом му казват цигани…

В. Я ни кажи ти как стана образцов земеделец, че ще гоним рейса.

СТ. Модерен земеделец.

В. Модерен земеделец. Ти ми каза, че си първият модерен земеделец в Баница.

Т. Слушай, ние беме земледелци, партията беме земеделци. Куту дойде Цанковият сговор и убия Стамболийски, Земледелската партия падна. И Сговора дойде, това ти, онова ти и викат: „Яла се запиши у Сговора.“ „Нема, нема, ще остана без партия. Партия мене нема да ме рани. Я си имам 80 дка земя, ще си работа земята и ще се рана. Партия нема да ме рани. 25-та година дойде главния агроном от Враца. Тончев се казваше. И се записахме — модерни земледелци. Да работим по заповедта на агронома. Какво ни казва агронома, това да работиме. Записахме се — станахме модерни земледелци. Той каза, че ще има да се дават субсидии — верно дадоха ни по 50 чували цимент — без да ги плащаме и 3000 лева, та направих обора и торището. Дадоа ми 1500 лева, та направих кокошарника и свинарник. Това нищо. Коги да получим парите, отидоме с един кабриолет, с една каруца с един мъж на Враца. И слезнаме от Дъбиник, земе насам по връа.(Нещо неясно, но става ясно, че ги е срещнал някакъв човек.) „Къде одихте па вие?“ Оня мьж казва: „Одихме, та си получиме заплатите.“ „Каква заплата имате па вие?“ „Модерни земледелци нали сме, та ни дадоха по 3000 лева.“ „А-а ще платите по 6.“ А каруцара рече: „Ей, ще знаеш държавата дето зима — зима, не прощава. Младен дава — не сака, не взима.“ Разбираш ли? Те така. А тогива дойде Димитър Ристев — министер на земледелието, човек! И каза така „Вие ще направите да подобрим земледелието.“ „Как ще направим?“ „Ще направим земледелци — модерни, ще направят обор, ще направят това, ще направят онова, ще рабатят по наша рецепта и ние ще им даваме пари, държавата. Щото като се гласувал бюджета Цанков рекъл: „На министъра на земледелието колко ще му гласуваме?“ Рекъл: „Слушай, аз искам не милион, милиард.“ „Кво ще правиш с тоя милиард?“ Казва: „Ще правя модерно земледелие.“ Умен човек.

СТ. И дали ли са му тогава?

Т. И направи, верно. Той каза така — като плуга вързан за сърп.

Днеска да жънеш, утре да ореш. Нали? Защото това е торът. А сеги изкуствен тор. А като ги затрупаш ти веднага през летото, през зимъта, пролетта като обърнеш — то тор. Това е подобрение на земьъта, куту едро онова жито — Червенка, 14-ти нумер, 16-ти нумер, едно имаше 31 нумер, Белия. Червенката като сееш брашно, майко, като да месиш пресна погача, сякаш, че ядеш ядки от орехи. А това жито не е качествено, малко му брашното. Онова само люспицата му, дава 18 на сто трици, а сеги земеме жито, отидоха момчетата да смелиме на Борован — 40 на сто трици.

 

Забележка: За пръв път се срещнахме с Тодор Дилов през април 1994 г. Разговорът с него беше изключително интересен, но за съжаление поради повреда на касетофона не успяхме да направим буквален запис на този разговор. Поради това че част от въпросите, по които той говори не са засегнати във второто интервю, ние си позволяваме да предложим и направения на ръка от СТ. н.с. Станка Добрева запис.

 

Казвам се Тодор Дилов, роден съм 1900 г. Земледелец съм.

Като се ожених, дойдох тук — при жена си, на къща. На 19 години се ожених. Живеехме заедно — тъста, тъщата, аз, жена ми и трите деца. Най-голямото е момиче — 1920 г. — завърши средно занаятчийско училище, после — 1922 г. — е Митко, с висше незавършено икономическо образование, после е Лазар — той има висше военно образование. Я съм учил до четвърто отделение. Около 1939-та и трите деца беха по София да учат.

Стопанството го гледахме ние — трима души — тъща ми, жена ми и я, тъста ми рано умре. Децата помагаха, кога беха мънинки, като пораснаха — останахме само с ясена ми. Я се преценявам като среден стопанин — нито беден, нито богат.

Имахме 80 дка земя, гледахме царевица, слънчоглед, 1 дка и 300 кв. м. — лозе, ливади, горъ — 5–6 дка. Крави — три, телци — три, биволи — три, овце — 10-ина, пилци — 100-ина, две кози, 3–4–5 прасета — 1–2 за търговия, идеха търговци от Враца, 1–2 за нас. Земята съм работил с крави. Не сме земали земя под наем, вземали сме работници през лятото.

Я съм бил модерен земледелец. Първият модерен земледелец в Баница. 1925-та година, 1920-та като дойде Цанковия сговор и като падна Стамболов /очевидно, Стамболийски/, министерството на земледелието даде заповед да се направят в селата модерни земледелци.

Чича ми беше кмет, каза да се съберем 10-ина — да станем модерни земледелци, ще има субсидии. На модерно земледелие ни учеше агронома от Враца. Имах каруца — желязна, редосеялка, грапа, плуг „Глиган“. Модерните земледелци бехме като еталон — модерна агротехника, четоха ни лекции във Враца, останалите хора да гледат, да вземат опит.

Дадоха по 50 чували цимент — направих модерен обор, торище. 1923-та година направих модерен сламник — плевня, кокошарник — курник, кочина, обор за крави, кошари за овцете. Оборът беше циментиран, с вада, дето отиваше в торището, геран за пикочта — за тор.

ТКЗС-то го основаха 1946 година, я съм влезнал 1947-ма.

Никой от нашето домакинство не е ходил на гурбет.

Кооперацията — селкоопа е създадена 1907–1908 г. — тъста ми беше член и аз го наследих 1922 г. Член съм бил и на читалището — то е създадено 1920-та г., дедо не беше член на читалището, я бех. Къщата, новата я правих 1930-та г. Старата беше с излък (чердак) с 10-ина стъпила, влиза се направо дето е оджака, огнището — у къщи. От двете страни по една соба. Отоплявахме се с дърва — имахме шпора (печка за дърва).

Новата къща беше с три стаи.

Водата носехме от герана на улицата, от банята — на рамо. Кладенец в двора не сме имали. Тоалетна имахме в двора.

Готвехме на огнище с кумин. От кумина виси една кука да се закача на нея, да се готви. На огнището стои саджак, на три крака, да се слагат тенджери, тигани. Имахме подница — калена, връшник — метален. Отделно печка — шпора. На двора фурна за хляб за по една седмица, 10 дни.

Какво значи мера? — Земя, имот — банишка мера, земя, землището. Общинските земи общината ги сво'и. Общински са пасищата около селото.

Общината взима „паша“ за добитъка — по 5 лева, по 10 лева — на едрия повече, на дребния по-малко. Декларирам — толко овце, толко крави — плащам според броя. Не мога да ти кажа да е имало човек освободен от таксата. Общинска гора имаше. Какво е бранище? — Гората, корията, не употребяваме тая дума. В Борован казват бранище на гората. Преди 9-ти сме залесявали в Балканя — имаше общински поляни, които залесявахме. Садеха с борчета. Знаеха се границите на общинските земи.

Пътищата, улиците, площадите са общински, на Съвета, на селото.

Имаше държавна земя 1600 дка, отделно и от частното и от общинското — поземлен фонд, 1918 г., училищна — 33 дка ливади, казвахме й Селската ливада. Черквата нема земя.

Как са придобити общинските земи? Като се е заселило селото тука — преди сме биле другаде — това още у турско е било. Дошле са тука — на 3–4 км от тук е било старото село. Там долове, оттам, насам — гора. Те си пущат свиньете по жълъди и вечер си дойдат кални. Та по свиньете, по свиньете, та тука. Тука блато и са дошли тука за водата. Като се е заселило селото — тия са си ловиле имот. Съветът казва — до тука. 1907-ма г. минава агрономовата бразда — да се дели частното от общинското и казват така: тук се е държал референдум. Този, който има гора — ще му се признае и земята, дека нема гора — е общинско. От селото до браздата е общинско. До 1912-та г. покрай селото само гора, а работната земя е отвъд гората. После изтребват /изсичат, изгарят/ гората и разорават.

Общината не е купувала земя. Никой не е подарявал земя на общината. Селото е купило в турско време от Рушид бей имот 1000 дка и държи Рушидовото (ливада) и чифлика. Ходели да работят на Рушид бей, той им плаща по 50 ст. днеска. Един ден турчинът рекъл „Днеска нема да работим. Ще мине комита и всичко коли.“ Хората викали — Е, комита иде, Ботев иде! И всичко се крие в шумако. Иде Ботев — подир него турци.

Селото купило общо земя. Колко пари ше дадеш за Рушидовото — 10 жълтици, 1–2 жълтици и така. Например Тошо дал 8 жълтици. Един дял — 18 дка. Чак 1912-та г. си делили дялове срещу земята. А до 12-та година са карали там биволите. Камъни сме земали от Балканя, плочите — от другаде. Късно са дошле керемидите — към 1903-та г., сърби са ги продавали. Църквата е строена около 1900–1905 г., таман са си отишли турците. Сградата на банята е строена 1941–43-та г., по-рано е била само за пералня. Изворите са два — студен и топъл, минерален, под земята се събират и водата дето извира, е 18 градуса. Банята е собственост на общината, бехме издействали държавата да я вземе банята, но местните ръководители не са я дали. По-рано идваха на баня хора — да се лекуват, но ресторантът не готви редовно, хората се отдръпнаха.

Общината има селски бик — общината го храни, от училищната ливада като се окоси, общината си плаща на училището. Хората не си плащат като водят на бик. На бикаря плаща общината.

 

2.3. Интервю с ключовия информатор АЛЕКСАНДЪР ВЛАДИМИРОВ ХРИСТОВ

 

Мариана: Сега да започнем. Да ни кажеш първо как се казваш?

Александър: Я се казвам Александър Владимиров Христов.

М.: Кога си роден?

А.: Единайста. Първи декември, единайста година.

М.: Къде, тука ли си роден?

А.: Тук съм роден в Баница. Ма не тука, е-е там по-надолу живеехме, баща ми живееше. Там съм роден и тук съм порасъл, седми клас, по старото, трети клас му викаха.

М.: А поновому седми?

А.: Сега седми клас. След това отидох на Враца на занаят. На занаят дърводелие и железария; коларо-дърводелие и коларо-железария да уча.

М.: Кога отиде?

А.: Отидох двайсе и пета година.

М.: 25-та година?

А.: Да. И трийста година отидох войник, 33-та година се уволних. И след 2 години си почнах работа частно. Тука има един стругар, комшия и двамата работилници си направихме, работихме. Тоя след 5 години напусна и стана учител в коларо-железарското училище във Враца. Аз си останах самичък тука и си работих до 49-та година. Като стана… След 9-ти… до 49-та година си работих частно.

М.: Ние след 9-ти не питаме, нас ни интересува преди 9-ти. С кого живя? Майка, баща, братя, сестри имаш ли?

А.: Имам. Майка и баща имам две, те са починали вече. Двама братя са ми починали и имам една сестра на 78 г.

М.: Значи четири деца сте били?

А.: Четири деца сме били.

М.: Кой беше най-голямият?

А.: Сестра ми е най-голяма.

М.; Какво образование имаше тя? Колко време е учила?

А.: Тя ли? Тя оди в първи клас, тука имаше прогимназия, но нещя да учи…

М.: Значи четвърто отделение.

А.: Четвърто отделение, основно образование.

М.: Така, а братята ти какво образование имаха?

А.: Братята ми завършиха трети клас и двамата. Единият беше военен фелдфебел, във Враца в академията, в 30-ти полк. А пък другият беше тракторист. На времето си беше — имахме една вършачка „Павла“ некога на времето. И той покрай тая „Павла“ машина и после беше тракторист. Беше тракторист докато умре.

М.: Значи седми клас има той, тракториста…

А.: Да.

М.: А военния колко учи? Този фелдфебел колко учи? И той ли 7-ми клас?

А.: И той, и той.

М.: Повече не е ли учил?

А.: Сички сме, тук сме седми клас изкарали.

М.: А родителите ти бяха ли грамотни?

А.: Баща ми беше началник на пощата.

М.: О-хо.

А.: 35 години е бил началник на пощата.

М.: Какво образование имаше?

А.: Той е имал трети клас навремето, кога е била гимназията петокласна.

М.: Значи… трети клас на гимназията.

А.: Да. Петокласна гимназия, той зема четвърти клас.

М.: А майка ти?

А.: Майка ми е свършила четвърто отделение.

М.: Значи е била грамотна.

А.: Ама деда ми е бил кмет и секретар — бирник.

М.: Кога?

А.: Две думи. На баща ми бащата. И е бил буден в деканата е учил.

М.: Кога е бил секретар — бирник?

А.: Еми бил е през войните некога. Първа, втора война.

М.: 18–19-та?

А.: Да. 18–19 там някъде. И аз го помня тука в Общината секретар — бирник като беше.

М.: Тука в Баница?

А.: Да, в Баница. Писмен беше, постоянно получаваше вестниците, та четеше вестници.

М.: А баба ти и дядо ти тука ли живяха? С вас?

А.: С тях ние живеехме е-е по-надоле, в долния квартал. Аз си земах тоя парцел, тук си направих къща. Излезнах отдолу, че бехме трима братя. Та излезнах тук да си направя кошлюк, там беше ми тесен двора и не могат да се разпределят за всички. И така тука си направих къщата. Изучих си децата. Две дъщери имам.

М.: Кога се ожени?

А.: Аз ли?

М.: Да.

А.: Аз се ожених 33-та година. Стават 60 години как съм женен.

М.: А преди 39-та година, около 39-та година имало ли е в селото кооперация?

А.: Имаше, такава кредитна кооперация й викахме.

М.: Вие били ли сте член?

А.: Потребителна кооперация й викахме.

М.: Така. Вие били ли сте член?

А.: Дедо ми е бил основател.

М.: Дядо ти?

А.: Да. А на тая кооперация.

М.: Потребителна, кредитна, всичко ли имаше?

А.: Тия имаше. Две вършачки, имаше такива сеялки, имаше разни култиватори, такива да правят на хората… да обработват земята поотделно. И имахме магазин за… стоки, били са магазин и освен това се занимаваше с лихви, потребителна и кредитна й викаха.

М.: Потребителна и кредитна.

А.: Да. Даваха пари, на заем даваха.

М.: На кого даваха?

А.: На хора, на членове от кооперацията.

М.: Всеки ли можеше да стане член на кооперацията?

А.: Всеки можеше да стане член.

М.: Срещу такси?

А.: Всеки можеше да стане член. Дай членски внос за хората. Даваше и ставаше. Само и само да има повече членове.

М.: И вие също сте били членове?

А.: Бях.

М.: А читалище преди 9-ти, 39-та година?

А.: Имаше още преди 9-ти. Преди да ходя на училище, след 20-та

М.: За читалището.

А.: Не са ни искали членски внос за читалището. Може да са искали наполовина. Може да си ходим там.

М.: Вие като ходите там, все едно сте си…?

А.: Ние ходехме там да четем.

М.: Зимата?

А.: Зимата. Имаха гарнизони към 24–25 година. Аз бех в 5-ти клас тогаз. В 25-та година съм завършил, вземаха тука грамофон. Събираха актива. Беседи в неделни дни. Свири грамофона там. Това-онова, даваха вечеринки и ред работи. Културно-просветна дейност развиваше читалището. Читалище „Светлина“.

М.: Ти кога започна да работиш за първи път? Коя година?

А.: Почнал съм да работя в 25-та година.

М.: В 25-та година? Къде беше? Би ли казал?

А.: Във Враца.

М.: Какво там?

А.: В една работилница, частна.

М.: Дърводелска работилница?

А.: Коларо-дърводелска и железарска. Правене на каруци, файтони.

М.: След това къде работеше? Къде?

А.: След като отслужих войник си отворих тука в село работилница.

М.: Коя година беше това?

А.: В 36 година тука с още един другар, комшия.

М.: По същия занаят?

А.: Дърводело-железария.

М.: Да, по този занаят.

А.: И всички машини имам тука. Двадесет рендосвачки, бормашини, стругове.

М.: А сега поработваш ли нещо?

А.: Да само за себе си. Това съм си направил.

М.: Виждам, че хубаво си ги направил.

А.: Виждаш ли това що е на прозореца, позакърпил съм ги. На 12 ще докарат желязо и ще турнем на вратата, коли.

М.: Добре, ти на някой друг работиш ли?

А.: Имам още едно циганче работи още.

М.: Не, не, ти на някой да работиш. Да ти плащат на тебе.

А.: Не, не мога вече да работя. Заболя ме ръката. Не може да чука.

М.: Не можеш? Добре, ние те питахме, кой какъв е в твоето семейство. Тогава от какво си изкарвахте доходите в твоето семейство, когато сте били тука със….

А.: Баща ми беше на заплата. Майка ми беше домакиня. Имахме си земя.

М.: Всички работехте.

А.: Ще работим. Аз по цял ден копам.

М.: На ваша земя?

А.: На наша земя. Посеем царевица, като дойде за копане до обяд на училище, след обяд отиваме да копнем.

М.: Колко земя имахте?

А.: Имахме около 50 декара земя.

М.: Собствена?

А.: Собствена. Баща й имаше около 300 декара земя. Дедо ми.

Имаше 300 декара земя. Имаше 3-ма сина и 2 дъщери и си я разделиха. Те си земая 1 блок по 35 декара.

М.: А под аренда вземали ли сте земя?

А.: В ТКЗС.

М.: Не, не. Преди 9-ти.

А.: Не, нямаше рента тогава.

М.: Добитък имахте ли тогава?

А.: Имахме. Крави и каруци.

М.: А крави имахте ли?

А.: Имахме 2 крави. И други животни имахме. Свинечувахме, кокошки. Домакинство.

М.: Така. Кон имахте ли?

А.: Кон. Имахме. Аз бех още малък. Имахме коне. Кобила и един кон. Казах ти, че тя е загинала 12-та година. На Осоговската планина. Там на фронта. Та стринка ми, баща ми, ние бехме общо, имахме един кон и кобила една. Само че нямахме каруца. С комшии, с тоя, оня, впрегнахме. За мляко. За такова.

М.: А бик? Селския бик ползвахте ли?

А.: Да.

М.: А имахте ли селскостопанска машини, инвентар, сечива?

А.: Ние нямахме. Ние имахме плуг. Инвентара го докара кооперацията. Те докараха да продават плугове. Редосоялки. Какво ли не.

М.: Вие вземахте ли под наем?

А.: Не. Ние си имахме плуг. От Австрия ли, от Чехия ли и едни „Глигани“. По-модерни, по-високи.

М.: Какво е това „Глигани“?

А.: Плуг, плуг.

М.: А тези на кооперацията, които са докарани?

А.: Докарват ги да ги продават на хората.

М.: А те ги продаваха? Не ги даваха под наем?!

А.: Даваха ги под наем.

М.: Плащаше, ли се като се вземаше под наем от кооперацията?

А.: Има хора, които са вземали и си плащат наем. Ние не сме взимали.

М.: На кого? На кооперацията?

А.: На кооперацията.

М.: Годишно или за всяка употреба?

А.: А бе взема го за два дена и плаща.

М.: Кой определяше колко наем да плати?

А.: Не зная. Баща ми е вземал… грапа ли взема веднъж.

М.: Грапа?

А.: Нали знаеш какво е грапа? Със зъби, та разрови земята.

М.: Да. Друг не сте имали селскостопански инвентар?

А.: Не сме имали, защо не сме били толкова големи земеделци. В село въобще редко имаше хора, така със плуг, да кажем. Имаше едни жетварки на времето. Теглеха ги със волове и с крави. Оженът така и вързачки, върви така и го връзва.

М.: А вие имахте ли жетварка?

А.: Немаме. Къде? Имаа само 2–3 семейства тука. Една орташка жетварка и те си оженат. После някой вземе, та си ожъне.

М.: А вие ползвахте ли тая орташка жетварка?

А.: Ние веднъж я вземахме.

М.: А пари искаха ли?

А.: Много го разкъсва. Не можем да го съберем.

М.: Пари искаха ли ви за това?

А.: Искали са.

М.: А постройки? Селскостопански имахте ли тук?

А.: Нема.

М.: Плевня, нещо, обор?

А.: Направихме си там една сграда.

М.: Селскостопанска — плевня, обор?

А.: Обществено нямаше нищо. Всичко беше частно.

М.: Питам на твойто семейство имахте ли?

А.: Имахме, разбира се.

М.: Какви постройки?

А.: Имахме къде стоят кравите, телетата.

М.: Как й викахте на тая сграда?

А.: Викахме й сайван.

М.: Сайван? В къщата, в двора?

А.: В двора. Всеки си имаше сайван в двора.

М.: Така. Там са всички животни?

А.: Крави, телета. Ако има коне, праим друго отделение за конете. Кочини за свинете. За кокошките. Всеки в двора му има такива сгради. Даже като излезаа тракторите, парни машини, имаше парни машини.

М.: Преди 9-ти?

А.: Преди 9-ти. Преди 20 или 30 година, мога да кажа.

М.: На кого бяха тия парни машини?

А.: Тия машини бяха, едната беше и двете бяха на няколко души съдружници. И ние бехме съдружник към едната парна машина.

М.: Значи всеки е дал пари и тя е обща, на няколко?

А.: Шест души. И тая вършачка, локомобилът й е парен и бетон.

М.: Това имаше ли нещо общо с онази кооперация?

А.: Нямаше нищо.

М.: Съдружие на частници?

А.: На частници. След това кооперацията купи още 2 вършачки после. Вземаа кредит от банката. И ги вземаа с трактори и тия парните отпаднаа. Те работеха със слама. Загрее водата, дигне пара и върти. Те се оказаа неудобни. Опасни от пожар. Щото една година изгоре една цела нива и викаме на 50 къщи изгоре стоката на хората.

М.: Добре. А тези, които казваш, вършачките и тракторите на кооперацията ги ползват само членовете на кооперацията?

А.: Не. Целото село. Даже те са… Даже един си купи частен трактор и вършачка и се конкурират и бегат вардят кой кого да хване да му овършее.

М.: Ама тези на кооперацията също си вземаха такси нали?

А.: Е, зимаха на 100-те, на процент. Те го определяха тоя процент от Враца викахме от катедрата. Агрономска катедра.

М.: В случай, че това е кооперация на селяните тука?

А.: То определяха какъв процент ще бъде в уем.

М.: Кооперациите?

А.: Кооперациите и частните. На 100-те 9 или 10 ще вземат.

М.: На 100-те декара имаш пред вид?

А.: На 100-те кофи. Те го мерат на кофи.

М.: Не знам.

А.: Човека си го гребе и си го насипва в колата, а те пишат.

М.: Искаш да кажеш, че си плащаш с житото

А.: Как?

М.: Плащаш с житото, не с пари?

А.: В натура.

М.: А-ха.

А.: Събере по 1000 по 2000 кофи в натура.

М.: Значи мярката за плащане било кофи. На 100 кофи 10 се плащат на кооперацията.

А.: Девет пък го направиха на 8. Даже веднъж го направиха на 7 кофи.

М.: Ясно. А ти как преценяваш вашето семейство — бедни ли бяхте, средни или заможни селяни?

А.: Какво да ти кажа — средни.

М.: Средни. А каква ви беше къщата?

А.: Да кажа, че сме бедни обидно, защо баща ми беше началник на пощата, беше така културен човек. Разбираш ли такова… И…

М.: Чия беше къщата? Собственост?

А.: На деда ми беше. После баща ми направи къща 23-та година и се отделихме от деда ми. В къщата остана стринка ми. Тя имаше един син.

М.: Колко стаи имаше къщата?

А.: Имаше три стаи горе и мазе.

М.: Така. А имаше ли вътре водопровод. Нямаше тогава?

А.: Няма. Те го направиха…

М.: Чешма в двора имахте ли?

А.: Нямаше. И геран.

М.: Откъде вземахте?

А.: Ходехме долу на чешмите.

М.: Извън двора ви?

А.: Имаше едни извори. Имаше една баня, минерална баня.

М.: Чухме за нея.

А.: Силен извор, много. И имаме други чешми така, и долу в дола иде една река тука откъм бърдото и по поречието на тая река има много извори. Ние им викахме кладенци.

М.: А тоалетна в двора имахте ли?

А.: Имаше. На двора.

М.: Ама в къщата нямахте?

А.: В къщата нямахме.

М.: А на двора имахте?

А.: Има задължително има, караха хората.

М.: А с какво се отоплявахте през зимата?

А.: Как?

М.: През зимата?

А.: С дърва.

М.: Камина ли имахте или огнище?

А.: И камина и огнище. Печки.

М.: Пернишка?

А.: Пернишки печки имахме. И аз имам. Вкъщи имаме.

М.: На какво готвехте? На огнището или на печката?

А.: На тия печки вътре. Направени. А си имаме и отделни фурни. И си правиме по 10–15 хляба и ги опекат отведнъж във фурната.

М.: Майка ти ли правеше? Печеше?

А.: Майка ми. И жена ми после.

М.: Ти каза, че сами сте си работили земята.

А.: Да.

М.: Всички ли работеха от твоето семейство?

А.: всичките шест души.

М.: Майка ти, баща ти?

А.: Баща ми беше началник, но е идвал и той да работи.

М.: Той нередовно работеше?

А.:Не е работел редовно, ама след 6 часа като напусне работа той си прави това-онова.

М.: Ти, майка ти и братята ти редовно работехте?

А.: Ами, редовно.

М.: Добре. Ами някои от вашето домакинство работеха ли на чужди хора?

А.: Не сме ходили да работим на чужди хора.

М.: Въобще.

А.: Въобще. Нащо си обработвахме. И ние отидохме на занаят с по-малкия ми брат. По-големия брат е след сестра ми. Той стана тракторист.

М.: Той на заплата ли беше?

А.: Е той беше на заплата. Ама ние докато такова, учихме на занаята.

М.: Искам да кажа в 39-та и баща ти и брат ти бяха на заплата.

А.: Да.

М.: Само двамата от вашето семейство са били на заплата, а другите не?

А.: Да.

М.: А ти беше ли на заплата преди?

А.: Не съм получавал. Работех си в работилницата.

М.: Гурбетчии имало ли е от вашите някъде?

А.: Кое?

М.: На гурбет да ходи някой?

А.: Ходи в Германия.

М.: Кой?

А.: Игнат се казва, дето почина. Тракториста. Ходи за 1 година. Ама си се прибра.

М.: Какво е работил там? Работник?

А.: Работник.

М.: Работник?

А.: Във Виена.

М.: Във Виена, но това е в Австрия.

А.: Но тя беше към Германия. Във Виена е работил.

М.: Какво е работил там?

А.: В някакво там военно учреждение е работил… Имало е отгоре градина. Той е работил в градината, работник.

М.: Започваме да питаме за общинските земи преди 9-ти. Първо да ни кажеш, знаеш, ли в селото на коя земя викат общинска земя?

А.: Общинска земя викат на тая земя, която е частно. Например, ние си имаме частна земя. Имаме си ниви, ливади, гори и Т. н. А тия общинските бяха пасища. Пасохме. Защото всяко семейство си имаше по малко, по 10-тина овце. А някои по 50 овце. И тука ние му викаме полето, сеят трева и ги пасат на полето.

М.: Къде е полето? Можеш ли да покажеш?

А.: Отвън селото е… това беше поле.

М.: От коя страна на селото?

А.: От всички страни на селото. Докато стигне до частните ливади. Пасище беше.

М.: Освен това имало ли е общинска обработваема земя?

А.:Нямаше тогава. След това, аз пък съм запомнил дойдоха едни тука.

М.: Кога е това „след това“?

А.: Това е било към 20-та година, може би да е било. И направиха едно разграничение на земята. Разграничение му викаа. Така съм запомнил. Направиха едни камари от земя, копаха бразда, да ограничат частното от държавното.

М.: Кой направи това?

А.: Някоя си бригада. От геодезисти такива.

М.: От Враца ли?

А.: Е, сигурно са били от Враца. Не мога да ви кажа. Дете съм бил, но разбрал съм, че ограничиха и му викаха „агрономовата бразда“.

М.: Така ограничиха общинските?

А.: Пуснаха бразда и му викаха, е това е отвън агрономската бразда, не може да пипнеш. Ей така се приказваше.

М.: Отвъд агрономската бразда е било частно?

А.: Частно и общинско беше. Общинската управа, така да я наречем първо я направи (общ. земя) пасища. И им викаха „Стуват“

М.: Момент, не те разбрах. Как?

А.: Стуват.

М.: Световат?

А.: Стуват. Дето пасат добитък. Стока дето пасе, паша. Очертаха го разбираш ли и викат: „Ей това е Стуват!“ И всеки, който има добиче и няма къде да го пасе, отива там на „стувата“. Сутрин ги изкарва и вечер си ги прибира. И там си има…

М.: Кой ги пасе там?

А.: Там си имаше хора, които им ги пасеха и им плащаха за това.

М.: Те плащат на говедарите.

А.: На говедарите

М.: А не на общината?

А.: Не. Те си плащат дето пасат, а си плащат отделно на тия дето ги пазят там.

М.: На пъдарите си плащат.

А.: На пъдарите си плащаш. Например, за 2 крави, не знам колко са дава. Но 100 лв. , по 200 лв. на крава да кажем. И така. След това тия пасища ги закриа и ги разораа и ги дадоха за фонд. Нарекоха ги ТПС.

М.: Точно това ме интересува. Значи част от тия фондове, за които ние чухме, са били преди това пасища?

А.:Да. Там си пасеха. Но като турнаха това там да се плаща за стувата. Това го оставихатука… Аха. Има язовир тука. Зад язовира нататъка беше много такова и те го направиха това на наше. Това те го разораха.

М.: Коя година беше? Е, приблизително?

А.: Към 20, 21, 22 г.

М.: Към 21–22 г.?

А.: Най-много да е било. И след това.

М.: Тогава са се създали тези фондове ТПС?

Глас: Какво е ДПС?

А.: Моля?

Глас: Какво е ДПС?

А.: ТПС значи трудово-поземлени стопанства.

М.: Те са на общината обаче?

А.:Това са такива фондове, да се раздаде земя на такива хора, които нямат земя.

М.: Добре. Като го създадоха ТПС всъщност кой го владееше? Чия собственост е ТПС?

А.: Владееше го общината.

М.: Така. Тя го раздава?

А.:Раздава на всяко домакинство, без разлика кой има земя, кой няма. Които имат може да им и не дава. По 2–3 декара. Колко била мерата и колко хора са…

М.: Кой имаше право да получава такава земя?

А.: Абе и ние сме земали. Макър, че имахме. Ние не сме имали много земя да…

М.: Ама някои с привилегии ползвали ли са се?

А.: Почти всички.

М.: Като по-бедните?

А.: Като през всички времена, с привилегии са се ползвали не по-бедните, а по-богатите. Взимат някои по 10 декара.

М.: Значи и богатите са взимали от тоя фонд?

А.: Взимаа. Те по-лакоми. Откупят циганите да му го работят, без пари, даде му едни скъсани панталони, та копае.

М.: А безимотните и малоимотните също ли получаваха?

А.: Получаваха, разбира се. За тех беше това.

М.: По колко горе-долу им даваха?

А.: За да станат от безимотни на малоимотни.

М.: Ама даваха и на богатите.

А.: И си плащаме наем да кажем за един сезон.

М.: За сезон.

А.: Садим царевици, слънчоглед.

М.: Плащате на общината.

А.: На общината. Дадат по декар, два след това направиха тука дето е сега стопанството. Това също беше паша. Раздадоха го за лице.

М.: От коя страна на селото?

А.: Оттук. От северната, северозападната. Северната страна и тука от югозападната.

М.: След малко ще те помоля да начертаеш тези местности. Но след малко. Нека да свършим. Ти каза, че и твоето домакинство е вземало от общинската земя.

А.: Вземали сме. Вземали сме.

М.: Колко декара?

А.: Е, па 2 декара ни даваха сега.

М.: Два декара. Тя обработваема земя ли беше?

А.: Обработваема. Тя беше най-силната земя — целина.

М.: Целина?

А.: Другите земи, викахме им поляци, черни. Изтощена. Работена, работена и изтощена земя. А тая целина е по-силна земя.

М.: А мери? На какво викахте мера?

А.: Мера викаме на известна част от земята.

М.: На коя известна част?

А.: Например тука, викаме мера. Въобще на запад така. Е на това място му викаме мера.

М.: Тя каква земя е мерата?

А.: Ами, на частни хора и на такова…

М.:Работи ли се? Обработваема земя?

А.: Обработваема земя. Ливади, гори.

М.: И на ливади, и на гори ли викате мера.

А.: И на всичко викаме мера. Ей там е мерата.

М.: Имало ли е общински ливади?

А.: Имало е. Една… ливади й викаме.

М.: Къде се намираше?

А.: Тя се намира към Чирен.

М.: Към Чирен. Коя местност? Може ли да ни кажеш?

А.: Е-е, ами Слатина и Чиренски дол.

М.: И Чиренски дол.

А.: И Коприца. Сигурно е расло копрец викат му така.

М.: Ама какво е копрец? Аз не знам.

А.: Копрец е земя, бе. Частна земя. Само че на тая местност й викаа Коприца. Отсам Слатина му викат. Ливадата се намираше на средата и през нея минава една река. От извор е река. От Милин камък.

М.: Между Милин камък, коприца и Слатина се е намирала общинската ливада?

А.: Селската ливада й викаме.

М.: Горе долу колко декара е била?

А.: Около 100-тина декара.

М.: Стотина?

А.: Даваха ги така на хора да ги косат за добитъкаси и ги наддаваха.

М.: Всеки ли можеше да коси?

А.: Всеки ако наддаде, кой даде най-много той ще вземе.

М.: За колко време даваха ливадата?

А.: Да се окоси веднъж.

М.: За един сезон?

А.: За един сезон. Да се окоси. Пък догодина пак ги дават.

М.: А без пари даваха ли там?

А.: Не даваха. Никой не дава.

М.: Не даваха. На кого, на кметството, на общината ли плащахте?

А.: На общината. На бирника.

М.: Значи всеки е можел?

А.: Всеки е можел. Стига да има пари. Наддаваха и взимаха.

М.: Значи бедните не можеха?

А.: Те винаги са си били бедните на фланга.

М.: А трайни насаждения общински имаше ли?

А.: Нямаше трайни насаждения тогава. Имаше си гори общински си имаше.

М.: Къде бяха те? Колко декара бяха приблизително?

А.: Не мога да ти кажа. Не знам и точно баш как е с тия общински гори. Но имаше тука дървета. Общински дървета.

Огромни такива. Стари ей… Големи дървета гърници.

М.: Какви са тия гърници?

А.: Гърници, значи дърво, горун или дъб, ама старо на 5–600-ин години.

М.: Ама те пазеха ли се?

А.: Пазеха ги.

М.: Кой ги пазеше?

А.: Ами те са под закрила на закона. Има тука една гърничка тук, викаме й ботевски спирал.

М.: Какво е това?

А.: Ботев къде е спирал.

М.: Как се казва?

А.: Гърничката? Дърво…

М.: А… а — просто дъб?

А.: Дъб, който остарее те му викат гърница. На 31 май прават сборв него. Това още от преди 9-ти.

А.: Тука спират. При тая гърничка тука правят това-онова, митинги и т.н.

М.: От селото ходеха ли?

А.: Идат походници от цела България. От Козлодуй идат и пеша дотук, чак до…

М.: Това още от 30 години? Всяка година?

А.: От как съм запомнил. Всяка година. Децата от училище ни поведат, та на Милин камък. Тук е пътя на Ботевата алея. От Козлодуй до Околчица. И са насадени дървета. Пътя на Ботев е било. И край тая гърничка са донесли бъчва с вино за четниците.

М.: Момент. Не разбрах. С бъчвата с вино кой е минал?

А.: Наши Баничани са дали вино за четниците на Ботев.

М.: А като курбан ли нещо?

А.: Като подарък.

М.: Като подарък?

А.: Подарък?

М.: Ама когато е минавала Ботевата чета, още под турско?

А.: Абе Ботевата чета.

М.: Значи баничани са давали вино на Ботев.

А.: Бъчва вино. Никой не ги е срещал така. Някой рекъл горуна да го заколиме. А той рекъл — оставете го.

М.: Тая легенда за Ботев откъде си чул?

А.: От много хора.

М.: От много хора, тука кореняци?

А.: Мойта баба ми каза, че помни тук. Когато е минавал Ботев през края на гърничката горе.

М.: Значи Ботев е минавал през това и затова сега се казва Ботева алея?

А.: Ботева алея.

М.: По този път е минал?

А.: Затова е направена Ботева алея. Тя се охраняваше тук, разбираш ли, пък и окопаваха дърветата, сега има големи дървета.

М.: Значи това място е свещено?

А.: Свещено място.

М.: Пази се и хората го почитат?

А.: Военните идват тука. За вечерта на това. Хвърлят ония ракети, там селкопа прави, раздава бири…

М.: Как е минал Ботев? Можеш ли да ми кажеш по-подробно каквото си чувал. Ботев как е преминал оттук? При някои хора ли е спирал от село? Или те как са знаели, че Ботев ще мине и са му изнесли бъчвата?

А.: Всички чакали, че ще мине Ботев.

М.: Знаели ли са?

М.: Знаели са?

А.: Знаели са. Във Враца на Стефан Савов деда му. Нали сте чували Стефан Савов.

М.: Политика?

А.: Неговия дедо се казвал Стефанаки Савов.

М.: Зная.

А.: И той е четник от Ботевата чета. Ако са били братя, и те са разбрали, че Ботев ще ги срещне тука. И той и един друг от Враца Митьо Цетков, отиват на Козлодуй и им казват: „Войводо брата не е готов да те посрещне“.

М.: Значи Стефанаки Савов.

А.: На Стефан Савов деда му.

М.: И селяните са знаели?

А.: Нашите баничани са го посрещнали тогава с бъчва вино и едини /бел.: разбирай ядене/ и това-онова. Така са посрещали наши и руски войски.

М.: По същия начин?

А.: Накрая Ботев минава под Милин камък, от там минават и отиват на Веслец, има тук една местност, бълборов камък.

М.: От там е отишъл на Околчица и там е загинал.

А.: И това знаем за него. Всяка година сме ходили на Милин камък.

М.: Ти каза, че Милин камък е във вашето землище.

А.: В нашето землище?

М.: Какво се разбира под землище на селото?

А.: Разбира се. На това село до къде държат хората, до Мрамори до Бачида.

М.: Държат земята, имаш пред вид до къде им е земята?

А.: Милин камък е баш до средата на старите села, Мрамори, Бачида и Баница.

М.: Във вашето землище ли се води Милин камък?

А.: Милин камък е една висока скала и отдолу е Банишко. Може би е общинско.

М.: Кажи нещо за легендите около Милин камък? Чухме нещо?

А.: Да ви кажа що се казва Милин камък?

М.: Да.

А.: Една мома скочила от камъка. Казвала се Мила и затова се казва Милин камък.

М.: А бранище и залесени места имало ли е?

А.: Бранище е такова място, където има гора.

М.: Каква е разликата между гора и бранище?

А.: Баница е гора, където е сечена!

М.: Така.

А.: И после расте друга гора.

М.: Имаше ли общински бранища?

А.: Немаше, немаше.

М.: Частни ли бяха?

А.: Всичко беше частно. Тук има един комплекс от 800 декара.

М.: 800 декара?

А.: Само гори.

М.: На кого беше този?

А.: На баничани.

М.: Общинска гора?

А.: Не общинска.

М.: Частна, на хората?

А.: И баща ми имаше там. Деда ми имаше 10 декара. Купил го е.

М.: Дедо ти?

А.: Дал на баща ми 5 декара. Аз си купих 5 декара, до нашето там от една жена.

М.: 5 декара гора?

А.: Гора?

М.: Кога си я купи?

А.: Имаше гори навсякъде. Дървета големи такива. ТКЗС-то ги изсекоха. Да направят тук обори и това-онова.

М.: Когато имаш частно бранище ти искаш ли разрешение кога да сечеш?

А.: От горския.

М.: Нищо че е твое?

А.: Вземаш позволително, плащаме и си сечем. Ако го хванат без позволително, глобяват.

М.: Нищо че е твое. Колко плащахте?

А.: Не помня, колко. Аз съм плащал веднъж, взех една гора от Чирен, ама не помня и тогава.

М.: Бранищата къде се намираха казваш?

А.: Ами на различни места. Къде има гора.

М.: А залесени места?

А.: Залесени места под Милин камък. Цялата местност отсреща.

М.: А-а, около Милин камък, да?

А.: Има две дървета огромни, под закрила на закона.

М.: Кой ги опазваше тогава, общината ли?

А.: А не, ние тука, въобще баничани.

М.: То като традиция, знаехте и го пазехте?

А.: Да.

М.: А иманярите някои наказваше ли ги?

А.: Те не са ги ловили.

М.: Ама знаеше се, че са копали?

А.: Казваше се, че имало злато, това-онова и народ.

А.: На север от Милин камък е засято с акация.

М.: Това е след 9-ти за акацията.

А.: След 9-ти и го раздадоха.

М.: Освен частна и общинска земя, имало ли е земя на църквата, на читалището, на училището?

А.: Имаше училищна земя, имаше църковна земя, имаше и на читалището.

М.: Горе-долу знаеш ли по колко декара?

А.: Не зная.

М.: Много ли беше?

А.: На училището имаше зеленчукова градина.

М.: А колко декара беше?

А.: Имаше 50–60 декара. Не мога да ти кажа.

М.: А на църквата, горе-долу, под 20 или над 20?

А.: Не мога да ти кажа.

М.: А чувал ли си как са били придобити общинските земи?

А.: Кое?

М.: Ти каза, че от полето после са станали фондовете. А по друг начин? Дали някой частник е продавал на общината.

А.: Заменяваха.

М.: Как така?

А.: Сега когато влязоха в ТКЗС.

М.: Не, не ме интересува. Искам пред 9-ти. Как се е придобивала общинската земя?

А.: Те раздават под наем. Тя си е за общината.

М.: А вие купувахте ли общинска земя? Земя, вашето семейство?

А.: Не, не можеше да се купи. Те правеха само озаменяваха, когато правеха оземление.

М.: Преда 9-ти? Само се плащаше такса?

А.: Преди 9-ти правиле едно оземление, ама то пропадна. Друга партия се намеси и пропадна, това нещо.

М.: Давали са от общинските земи и после не ги признаха?

А.:… като доде друга власт, разбираш ли, и те ги таковаха.

М.: Добре. Като ги оземляват селяните плащаха ли?

А.: Даваха по нещичко. Не е без пари.

М.: А вие не сте вземали?

А.: Не сме вземали.

М.: А дали е продавана или продавача така, чувал ли си?

А.: Не знам. Не съм бил в течение на тия работи. Но училищната градина беше давана под наем. Продадоха й една вода, та се напояваше.

М.: Преди 9-ти ли?

А.: Да. Един комшия я взема под наем.

М.: Срещу заплащане?

А.: Да. Наддават пак на търг. Кой е по-богат дава повече.

М.: А някой да е заграбвал? Да си е присвоявал общинска земя?

А.: Имаше едни заграбиха. Та съдия даржавата и едни спечелиха. Други пропаднаха.

М.: Кой съди общината? Тия, които са заграбили?

А.: Мой дедо. На майка ми баща й. Имаше една му викахме „корията“. Имаше дървета. Чамкория знаеш какво е? Гора. И не гъста гора. А да се работи.

М.: Къде се намира тази кория?

А.: Ей тука така.

М.: От коя страна?

А.: От южната страна, ама до бърдото, до Балкана. Имаше около 50–60 декара. Тия хора осъдиха общината.

М.: А тя от отделни хора ли беше заграбена?

А.: Дедо ми, на майка ми баща й. Ама дали я е грабил, и как е била… техната. Съдиа държавата. И взеха им я.

М.: Взеха си я?

А.: Другия мисля, че 40–50 декара. И тия земи и тях ги вземаха. Има още.

М.: Искаш, да кажеш, че държавата е загубила? Нищо, че се счита и са я заграбили от нея?

А.: Считало се е, че е тяхна.

М.: Те са доказали, че е тяхна?

А.: Парцелата дето съм аз на нея и до нея другата. Това е една парцела от един, от 1,5 декара. На едни хора. Та ги напусна, та си имат друг двор там. По-голям и му викат „коленото“

М.: Преди да си построиш къщата?

А.: Преди 9-ти беше. Далеко преди 9-ти беше. И после тия 'ора знаят, че си е техна. Минуват с кола. Газат. И после я заграбих. Посях дървета. Ама такова те си е била тяхна.

М.: Как си е била тяхна?

А.: Ама те са я напуснали. Разбираш ли? Например аз имам сега тая градина, дето видиш. Баща ми я е земал 20 години. Там ги раздаваха, парцели.

М.: От кметството?

А.: Те са я раздавали, за да се наберат средства за някакво начинание така (за читалище или…) и раздават тия парцели на търг.

М.: И си плащаш?

А.: Кой даде най-много. Излизала по 25–30 хиляди лева по онова време. Много скъпо нещо.

М.: По 20–30 хиляди?

А.: И навсекъде… дадоа тия.

М.: Значи и баща ти е платил?

А.: Баща ми взе тая парцела и си изведе натуриален акт. И после като доде друга власт тия парцели паднаа и ги събориа. Общината взела ония колове.

М.: И ги събориха?

А.:… такова-онакова и ги унищожиха тия парцели. Хората са платили по 25–30 хиляди лена.

М.: А къща не беше ли построена?

А.: Не.

М.: А в другата къща сте живели? И после как си я възстановихте?

А.: Ние си имаме. Нащи ги не пусна, ни си ги държиме и сега.

М.: Искаш да кажеш, че вашите не ги разтуриха?

А.: Не ги разтуриха. Ами събориха оградата.

М.: Опитаха се? Това общината.

А.: Събориха оградата, ама ние си я заградихме пак. Баща ми си имаше.

М.: А на други хора как?

А.: И на другите хора. Едни ги напущиха. Е тука, е-е, въобще ги напуснаха, затриха ги. Не са ги възстановили.

М.: Добре. Имало ли е други забранени или заклети места, които някои казват заклети места, край селото? Да споменеш, нещо? И защо са били забранени, забранени да се секат? Имало ли е такива места?

А.: Не мога да кажа.

М.: Добре. За старите дървета говорехме. Ти каза, че са под закрила. Други дървета да си спомняш такива?

А.: Имаше. Ама те ги отсекоха, викаме им Ничковите растове.

М.: Ничкови растове?

А.: Към лозята. Бяа подобни на ония горе, дървета.

М.: Вековни, стари?

А.: Да вековни! Една сянка голема.

М.: Дъбови ли?

А.: Дъбови.

М.: Кога ги съсипаха? Отсякоха?

А.: Между 25 и 30 година.

М.: Кой ги съсече?

А.: Ами въобще ги съсекоха.

М.: Защо ги съсекоха?

А.: Да се греят.

М.: И никой не им потърси отговорност?

А.: И други имаште натам за тех, дето изчезнае. Ето на тая местност тука. Това е.

М.: Добре. Да кажеш, някои местни правила или забрани да се опази питейната вода. Имало ли е забрани къде да се ходи, къде — не.

А.: Преди 20 години направиха водоснабдяване — 61–62 година.

М.: А не, интересуваме се за преди. Някои нарушения?

А.: На кое?

М.: По отношение на водоизточниците, на тяхното опазване.

А.: Тия чишми долу, къде ги имаше, течеше вода. Един чучур тече дебел, колкото ръката ми вода. И банята също. Банята беше направена още през турско време.

М.: Е как се опазваше примерно, някой да не замърси, имаше ли?

А.: То не е имало кой да замърсява.

М.: Вие всички сте пазили?

А.: Тая вода. Толкоз много. Тия чишми, 4–5 чишми една до друга.

М.: Къде, в коя част?

А.: Е тука в село.

М.: Е, в кой край питам на селото.

А.: Е тука в средата.

М.: В средата?

А.: Дето има… Площада там. Мраморния площад.

М.: Аха.

А.: Вода. Събраха ги в едни резервоари към водоснабдяването. Също и банята.

М.: Кога построиха банята?

А.: Банята е правена още през турско време. И беше направена една пирамида. Зидана от камъни.

М.: Кой я е строил? Турци или българи?

А.: Българите. Но кой не мога да знам.

М.: За какво се е ползвала банята?

А.: Ползваше се за пиене и за пране. Ходеха там жените да перат вълна. Две големи помпи се…

М.: Плащаше ли се за тая вода?

А.: Не, никой не е плащал.

М.: Нито за пиене, нито за миене?

А.: Не, вода колкото искаш.

М.: Знаеш ли нещо, дали преди 9-ти са залесявани сипеи или долища. Някои да е облагородявал диви дървета, за овошки.

А.: Някои частни хора. Баща ми беше овощар.

М.: Общината — не?

А.: Баща ми, макар че беше началник поща, имаше лоза.

М.: Но в собственото си?

А.: Той е бил писар в разсадника във Враца. Има разсадник във Враца. И там се учил да ашладисва лозе, това-онова.

М.: Да ашладисва?

А.: Ще ашладиса някоя круша, някоя…

М.: Не от общинските?

А.: Не.

М.: Би ли ни казал, имало ли е тука такива места, където могат да се берат гъби, билки? Хората беряха ли? Продавали ли са?

А.: Билки берат. Има тука един.

М.: Какви билки?

А.: Не мога да ти кажа.

М.: Различни. Вашето семейство брало ли е?

А.: Не.

М.: А хората дали са ги продавали?

А.: Да, идеше търговец. Да купува.

М.: Да изкупува на селяните?

А.: Да, един с едно магаре одеа да копаа разни корени.

М.: А иначе коприва, киселец, за ядене? Имали сте ниви, нали?

А.: Да.

М.: Трайни насаждения имахте ли?

А.: Имахме.

М.: Какво имахте?

А.: Баща ми беше овощар. И беше насадил на две места.

М.: Лозе?

А.: Бохча.

М.: Какво е това бохча?

А.: Е, овощни дървета.

М.: Какви?

А.: Събрани на куп дървета, на разстояние колко да се мине и насади сини сливи, жатварки ние викаме, круши.

М.: Значи и лозя сте имали?

А.: Да.

М.: Колко декара сте имали?

А.: По половин декар.

М.: По половин декар, кое лозе?

А.: Лозето беше повече, имаше около два. Първото лозе е било наше.

М.: Коя година е било?

А.: Към 15 години най-много.

М.: Дядо ти или баща ти?

А.: Баща ми го е правил.

М.: Частно?

А.: Баща ми го е правил, не знам в 10 г. и едно друго лозе. Той го е гледал, той го е работил. Майка ми, стринка ми го копаеха това-онова, ама той си го реже, прави, струва, пръска и бяха само две-три лозя тука. Оградени с бодлива тел, понеже покрай тех има ниви царевица и се прави пакост. Кат вземе да зрее му викат пазач.

М.: Как му викат?

А.: Богджия. Пазач. Да ги пази тук.

М.: Ти каза, че за ливадите се плащало. Може ли след като се окоси сеното там да се пасе добитък?

А.: Може, като премине сезона да кажем. Като се ожене и пускат стоката на стърнищата. А и зимно време на къра имаше кошари.

Овцете зимно време зимуваха на къра.

М.: На кой кър, на общинския, на частния?

А.: На частния, имаха си хората кошари.

М.: Значи всеки си е слагал животните в собствените си кошари?

А.: Да, има хора, които имаха по 20–30 декара земя накуп. Има си там ливада, шума. Правят там колиби за овцете, има и къща за хората. По 2–8 души там се съберат и си гледат през зимата животните там. И това е до Благовец — 25 март — Благовещене. Като дойде Благовец изкарват всичко от кошарите. Щото тревата почва да расте и е частна…

М.: За горите. Дедо ти преди 9-ти ползвали ли сте общински гори? Да сечете от тях.

А.: Не е имало общински гори. Имало ли е не знам.

М.: Ти каза, че е имало.

А.: Ние си имахме частни.

М.: От общинските не сме.

А.: Дали е имало, не мога да кажа. Ние си имахме наша гора.

М.: Значи вие си сечете от вашата гора и си плащате таксата на горския?

А.: Вземаме позволително от горския.

М.: Позволително?

А.: Насечем там колко ни е определено.

М.: И се определяше таксата от общината или от горския?

А.: От горското стопанство, лесничейството, както му викаме.

М.: А безплатно никой не е секъл?

А.: А не, безплатно не.

М.: Всеки, който сече си плаща?

А.: Абе всеки, който сече си плаща такса.

М.: Дали от общинските земи са давали за гола сеч?

А.: Въобще не зная дали е имало общински гори.

М.: Ти не знаеш?

А.: От нашите гори даваха за гола сеч. Ако ще кърниш.

М.: Какво е това кърнене?

А.: Окастряне на дърветата.

М.: Тая шума?

А.: За овцете и козите да я ядат през зимата.

М.: Ама ти пак си взимаш от твойта гора?

А.: От мойто, от мойто.

М.: И не плащаш?

А.: Плащаш пак, ама викат му за кърнеж.

М.: Обираш остатъците на дървото и за тях плащаш на горския?

А.: Плащаме на горския.

М.: Е колко се плаща?

А.: Не мога да ви кажа. Баща ми е плащал.

М.: Да, а бранищата как се пазеха?

А.: Е, тия бранища, нали ти казвам, дето е изсечена гората и почва да расте млада гора… много.

М.: Кой ги пази?

А.: Горския ги пазеше, да заловат там добитък, че пасе, особено на ония младоци, дето се показват…

М.: Ще го накажат ли?

А.: Глоба. Не може да ги плати.

М.: Голяма глоба? Кой я събираше?

А.: Тия, горските ги събираха.

М.: Значи и ти нямаш право в собственото си да пускаш?

А.: Не. Те козите като преядат младока той не може да расте и ще запустее. Ще засъхне.

М.: Тия глоби ви спираха?

А.: Най-големи глоби слагаха горските.

М.: А имаше ли бракониери?

А.: Имаше.

М.: Като ги заловят, плащат?

А.: Плащат си.

М.: Ако има в бранището и гората билки те са си твои?

А.: Мой са. Бери си. Никой ти не пречи, бе. По къра имаше круши. Одат 'ората берат. И в частното. Жените наберат с торбите.

М.: Ами някои плащаха ли си?

А.: Не са, не са плащали нищо.

М.: В твойта гора наберат круша?

А.: Бери си круши. Кой ги дири. Двайсе-трийсе круши, можеш ли да ги обереш?

М.: А горите за паша ползваха ли се?

А.: Одиа, където имаше трева между дърветата. Щото по големите гори трева не може да расте.

М.: А кога се ползваше? По всяко време или? Безплатно ли се ползваше?

А.: Безплатно, кой ще да такова? Частните гори така, когато са арни, пускат стоката.

М.: Но когато е разрешено се пуска там?

А.: Навсякъде. Стига да не направи пакост. Например, в посаденото не може да се пускат.

М.: Аз говоря за горите за паша.

А.: Е, и горите са така.

М.: А за лов? Горите използваха ли ги?

А.: За лов ли?

М.: Да.

А.: Баща ми беше ловджия.

М.: Така ли?

А.: Да.

М.: А плащаше ли такса?

А.: Не се е плащало. Имаше ловно дружество и беше член на дружеството. Плащаше си такса за пушкане това му е плащането.

М.: И това беше плащането? Не на общината?

Глас: На дружеството ли плащат или на общината?

А.: На ловното дружество си плащаше и си одеше там. Много дивеч имаше.

М.: Зайци?

А.: По 5 зайци.

М.: На лов? И друго какво имаше?

А.: Па имаше лисици и какво ли не. Язовци.

М.: Удрял ли е лисица?

А.: Много нещо беше. Много.

М.: Язовци?

А.: Ловците одат сега групово и ако убият я два заека. А пък той… Тук нямаше много работа на пощата. Само раздавача. Той беше началник и раздавач на пощата. На телефона, като мен. Той държеше пушката в пощата.

М.: Кога направихте в двора чешма? От там ли си вземахте вода за пиене? И не сте плащали нищо?

А.: Нищо.

М.: А за поливане? Плащате, ли нещо? Такса за поливане?

А.: Не, не. Взимахме вода от дворовете. Сега си поливаме тука от дворовете.

М.: Не, не. Аз те питам за тогава.

А.: Тогава нямаше в дворовете. Сееше се във водни градини по поречието.

М.: Вади правехте?

А.: От тук и оттук имаше лехи.

М.: За тези водни лехи не сте ли плащали?

А.: Не, не см