ОБЩ ЗАКОНОПРОЕКТ НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА, ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА И ПО ЖАЛБИТЕ И ПЕТИЦИИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ ПО ЧЛ. 67 (2) ОТ ПОДНС
ЗАКОН
ЗА БЪЛГАРИТЕ, ЖИВЕЕЩИ ИЗВЪН БЪЛГАРИЯ
В съответствие с принципите, залегнали в актовете на Организацията на обединените нации, Съвета на Европа и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, които задължават държавите да защитават правата на човека и основните свободи, както и достойнството на всяка личност;
имайки предвид историческата съдба на българския народ;
потвърждавайки грижата на Република България за българите, които живеят извън нейните държавни граници,
Народното събрание прие настоящия закон.
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. Този закон урежда отношенията на Българската държава с българите извън България:
1. граждани на Република България, пребиваващи извън границите й;
2. лица от български произход, с българско национално съзнание, които не са български граждани,
както и правата и задълженията на Българската държава за издирване и опазване на паметници и други ценности, намиращи се извън нейните държавни граници, които са свързани с историята и културата на България.
Чл. 2. Разпоредбите на този закон по отношение на лица и обекти извън Република България се прилагат съобразно със законодателството на съответната държава.
Чл. 3. Българин, живеещ извън България, съгласно този закон е лице, което:
1. има поне един възходящ с българска народност
2. притежава българско национално съзнание, свързано с обективни критерии, отнасящи се до неговата идентичност
3. пребивава трайно или постоянно на територията на друга държава.
Чл. 4. (1) Българска народност по чл. 3, т. 1 има лице, което е:
1. живяло или негов възходящ живее или е живял в земи, които са или са били в границите на България и
2. признато или признавано за българин по българското законодателство или според традициите.
(2) Българска народност може да бъде доказвана и с документ, издаден от български или чужд държавен орган, или от обществена организация на българи, живеещи извън България, с легитимност, потвърдена от български държавен орган, или на българска организация за поддържане на връзки с тях, както и по общия ред.
Чл. 5. (1) Българската държава способства за създаването на благоприятни условия за свободно развитие на българите, живеещи извън България, като предприема стъпки, съобразени с принципите на международното право и законодателството на съответната страна с цел защита и съдействие на техните права и законни интереси.
(2) Българската държава подкрепя самодейните организации на българите извън България, чиято дейност е насочена към съхраняване и развитие на българската езикова, културна и религиозна традиция.
Чл. 6. (1) Българските граждани се ползват с право на закрила от страна на Българската държава, която в съответствие с принципите на международното право и международните договори, изгражда структури за съдействие на българските граждани при упражняване на техните права и защита на техните законни интереси зад граница.
(2) Министерският съвет определя министерствата, които отговарят пряко за провеждането на държавната политика по отношение на българите, живеещи извън България, структурите, които те изграждат с оглед нейното осъществяване и механизмите за координиране на техните действия.
(3) Към дипломатическите представителства на Република България в държавите, в които има български общности или български национални малцинства, се формират консултативни органи на българите, живеещи в съответната държава, които се състоят от представители, излъчени от лицата по чл. 1, т.т. 1 и 2.
Глава втора
ПРАВА НА БЪЛГАРИТЕ, ЖИВЕЕЩИ ИЗВЪН БЪЛГАРИЯ
Чл. 7. Българските граждани, живеещи извън България, имат всички права и задължения по Конституцията и законите на Република България и се намират под закрила на българската държава.
Чл. 8. (1) Българите, живеещи извън България, независимо какво е гражданството им, имат право да осъществяват връзки с България, нейните институции, с роднини, близки и други лица, с български и международни организации, както и да посещават Република България.
(2) При пребиваване на територията на страната българите, живеещи извън България, които не са български граждани, ползват облекчение при заплащане на държавни такси, свързани с уреждане на тяхното пребиваване и трайно установяване в Република България, по ред и при условия, определени от Министерския съвет.
Чл. 9. Българите, живеещи извън България, които не са български граждани, могат да упражняват право на труд при пребиваване в страната след получаване на разрешение по облекчен ред от съответните български власти.
Чл. 10. (1) Право на собственост и други вещни права върху движими и недвижими имоти се придобиват от български граждани, живеещи извън България при условията, предвидени за живеещите в страната български граждани.
(2) Правото на собственост върху движими вещи се придобива от българи, живеещи извън България, които нямат българско гражданство, при условията за българските граждани.
(3) Право на собственост и други вещни права върху недвижими имоти се придобиват от българи, живеещи извън България, които нямат българско гражданство, с разрешение на министъра на финансите.
(4) Правото на собственост върху земя може да бъде придобивано от лицата по предходната алинея само при наследяване по закон. В този случай те следва да прехвърлят собствеността си в срока и при условията по Закона за собствеността.
Чл. 11. (1) Българите, живеещи извън България, могат да извършват стопанска дейност в Република България, да инвестират и да участват в касовата приватизация, да възстановяват правото си на собственост и да придобиват наследство съгласно действащото законодателство по реда и при условията, предвидени за български граждани, освен по отношение на земята.
(2) Когато закон или международен договор, по който е страна Република България, предвижда по-благоприятни условия за извършване на стопанска дейност и инвестиране, прилагат се по-благоприятните условия.
Чл. 12. Българите, живеещи извън България, се приемат на общо основание в основните и средни учебни заведения безплатно по ред определен от Министерския съвет.
Чл. 13. (1) Българите, живеещи извън България, които не са в състояние сами да финансират своето обучение, могат да кандидатстват за обучение като студенти, специализанти и докторанти във висшите учебни и приравнените към тях институции по програми, финансово осигурени от държавния бюджет.
(2) Броят на студентите, специализантите и докторантите по предходната алинея се определя от Министерството на образованието и науката съобразно заявките на кандидатите и в рамките на предвидените от бюджета средства.
Чл. 14. Висшите училища и приравнените към тях ежегодно определят броя на студентите измежду българите — чужди граждани, които ще се обучават със средства, осигурени от съответното висше училище за целия период на следването самостоятелно или със съдействието на Националния съвет за българите, живеещи извън България.
Чл. 15. (1) Българите, живеещи извън България, получават помощ от български институции и организации чрез преподаватели, учебни пособия, материални средства или по друг подходящ начин за обучение на български език, за изучаване на българска литература, история, география и други български дисциплини съгласно нормите на международното право, местното законодателство и двустранни спогодби и договорености.
(2) Държавата създава условия за повишаване квалификацията на преподавателите по изучаваните на български език дисциплини в чужбина, а при нужда командирова български преподаватели.
3) Износът на учебници и пособия за посочените в ал. 1 цели се освобождава от мита и такси.
Чл. 16. На българите, живеещи извън България, се осигуряват възможности за запознаване с многовековната българска култура и наука и за участие в нейното развитие, според желанието и интересите им, като за целта Република България:
1. изпраща печатни издания, технически носители на информация и други материали за запознаване с живота, културата и другите сфери от развитието на България;
2. организира срещи със специалисти и дейци в съответните области;
3. насърчава и подпомага създаването и дейността на средища на територията на съответните държави за популяризиране и развитие на българската култура и наука;
4. организира културни, научни и други прояви на територията на съответните държави или в България, включително с участие на международни организации и изтъкнати представители на науката, изкуството, културата и спорта;
5. предоставя при възможност помещения и оборудване на организации на български общности или български национални малцинства зад граница за осъществяване на културно-просветна, научна и друга подобна дейност.
Чл. 17. (1) Българската държава подпомага съхраняването и изявата на източноправославното вероизповедание като традиционна религиозна принадлежност на българите и като фактор за опазване на българската национална идентичност, за което съгласувано с Българската православна църква подпамага дейността й сред българите, живеещи извън България, контактува с техни религиозни общности извън страната и подпомага дейността им зад граница, насочена към утвърждаване на националните и духовни ценности.
(2) Съгласувано с държавите, в които живеят българи, както и със съответните религиозни институции на тяхна територия, Република България съдейства за осъществяване верските права на нашите сънародници.
Чл. 18. Българската държава осигурява правна и финансова помощ по ред и при условия, определени от Министерския съвет, на изпаднали в крайна нужда български граждани, намиращи се зад граница, свързана със защита на техните човешки права, тяхното физическо оцеляване и придвижването им до територията на Република България.
Чл. 19. (1) Органите на местно самоуправление и местна администрация оказват съдействие на българите, живеещи извън България, за установяване на открити наследства в Република България, тяхното запазване, както и за снабдяването им с необходимите документи.
(2) Органите по предходната алинея оказват съдействие на българите, живеещи извън България, при издаване на документи, свързани с техния граждански статус и произход.
(3) Таксите за издаване на документи по предходната алинея се приравняват към таксите за български граждани.
Чл. 20. Българите, които не са български граждани, се ползват на територията на Република България, от всички граждански, социални, културни и икономически права наравно с другите чужденци, освен ако със закон, двустранен или многостранен договор не са предвидени по-благоприятни условия.
Глава трета
ЗАДГРАНИЧНИ ПАМЕТНИЦИ, СВЪРЗАНИ С БЪЛГАРИЯ
Чл. 21. (1) На основание многостранни и двустранни договори, Република България полага грижи за издирване, опазване, проучване и популяризиране на паметници и други ценности, намиращи се извън нейните граници, които са свързани с българското културно-историческо наследство или са част от него.
(2) За целта по предходната алинея Министерството на културата, съвместно с други заинтересувани институции:
1. съставя каталози на паметниците и други културно-исторически ценности по географски райони;
2. в сътрудничество с държавите по местонахождението на паметниците и ценностите по предходната точка и с международни правителствени и неправителствени организации, предприема мерки за тяхното запазване, реставриране, експониране, изследване, документиране и правна защита, както и за опазването им у нас и в странство.
(3) Дейностите по предходните алинеи се уреждат с отделен закон.
Глава четвърта
БЪЛГАРИ, ЖИВЕЕЩИ ИЗВЪН БЪЛГАРИЯ, КОИТО СЕ УСТАНОВЯВАТ В СТРАНАТА
Чл. 22. (1) Българи, живеещи извън България, които желаят да се установят в Република България, получават разрешение за постоянно пребиваване от компетентните български държавни органи по облекчен ред.
(2) На лицата по ал. 1 държавните органи и органите на местното самоуправление и местната администрация оказват съдействие, предоставят материални и други помощи за тяхното устройване при условия и по ред, определени от Министерския съвет.
Чл. 23. (1) Установяващите се в страната българи се ползват с предимство при оземляване от държавния и общинския поземлен фонд и при настаняване в държавни и общински жилища.
(2) Лицата по предходната алинея ползват дългосрочни кредити при преференциални условия за закупуване на недвижими имоти, жилища и инвентар при условия и по ред, определен от Министерския съвет.
Глава пета
НАЦИОНАЛЕН СЪВЕТ ЗА БЪЛГАРИТЕ, ЖИВЕЕЩИ ИЗВЪН БЪЛГАРИЯ
Чл. 24. (1) Национален държавно-обществен орган с организационни, координационни и представителни функции, изразяващ и съгласуващ националните интереси с интересите на българите, живеещи извьн България, и техните общности е Националният съвет за българите, живеещи извън България.
(2) Националният съвет следи за провеждане на съобразена с Конституцията, традициите, националните интереси и международноправните принципи и норми единна държавна политика по отношение на българите, живеещи извън България, координира дейността на българските публични и частни институции, свързани с българите, живеещи извън България, оказва съдействие на българите, живеещи извън България, и техните организации и поддържа непосредствена връзка с тях.
(3) Националният съвет представлява интересите на българските общности извън България пред българското Правителство.
(4) Националният съвет за българите, живеещи извън България:
1. организира и съгласува с други държавни органи и граждански организации проучването на състоянието и проблемите на българските общности извън България и изготвянето на анализи, прогнози и програми за работа с тях;
2. съгласува, подпомага и консултира дейността на министерствата, другите ведомства и органите на местната администрация и местното самоуправление за практическо осъществяване на държавната политика по отношение на българите, живеещи извън България;
3. поддържа връзки с българите, живеещи извън България, с техните организации и културно-просветните им средища, като ги подпомага с информационни материали или по друг начин;
4. съгласува с ръководството на Българската православна църква работата сред българите, живеещи извън България, за тяхното духовно сплотяване и запазване на националната, езиковата, културната и религиозната им идентичност;
5. съвместно с български патриотични организации осъществява прояви в духа на държавната политика спрямо българите, живеещи извън България;
6. извършва издателска и разпространителска дейност, чрез която ги осведомява за България и българските задгранични общности;
7. подготвя и внася за разглеждане от Министерския съвет проекти за нормативни актове Съобразно функциите си;
8. участва в международната дейност по въпросите на националните малцинства, езиковите и религиозните общности, включително при подготовката на международни договори, към които Република България се присъединява.
9. създава и организира комуникационни мрежи за обслужване на връзките с българите, живеещи извън граница.
(5) Националният съвет представя ежегоден доклад за българите, живеещи извън България, пред Народното събрание.
Чл. 25. (1) Националният съвет за българите, живеещи извън България, е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в гр. София.
(2) Средствата по предходната алинея се определят със Закона за държавния бюджет.
(3) Националният съвет за българите, живеещи извън България, приема павилник за своята организация и дейност.
Чл. 26. (1) Националният съвет за българите, живеещи извън България, се състои от председател и седем изборни члена, трима от които се избират измежду българите, живеещи извън България, и един по право съгласно чл. 27, ал. 2.
(2) Председателят на Националния съвет и неговите членове се избират от Народното събрание по предложение на Председателя на Народното събрание за срок от пет години.
(3) Членовете на Националния съвет се избират в лично качество.
(4) Правомощията на председателя на Националния съвет или на негов член се прекратяват предсрочно при:
1. подаване на оставка пред Председателя на Народното събрание;
2. по решение на Народното събрание;
3. смърт.
(5) Председателят и членовете на Националния съвет получават възнаграждение, което се определя от Министерския съвет в рамките на гласувания за Съвета бюджет.
Чл. 27. (1) Министерският съвет определя заместник министър-председател, който отговаря за осъществяването на държавната политика, свързана с българите, живеещи извън България.
(2) Заместник министър-председателят по ал. 1 е член по право на Националния съвет.
Чл, 28. (1) Националният съвет за българите, живеещи извън България, осъществява своите функции в тясно взаимодействие с централните и местните органи на държавната власт, които провеждат държавната политика по отношение на българите, живеещи извън България, със структурите, които те изграждат с оглед нейното осъществяване, и участва в координирането на техните действия.
(2) Националният съвет получава информация относно дейността на министерствата и ведомствата по предходната алинея по изпълнението на този закон.
(3) Националният съвет предлага мерки за подобряване работата на министерствата и ведомствата, свързана с българите, живеещи извън България.
Глава шеста
ПРОГРАМИ ЗА БЪЛГАРИТЕ, ЖИВЕЕЩИ ИЗВЪН БЪЛГАРИЯ
Чл. 29. Подкрепата на българите, живеещи извън България, и техните самодейни организации се осъществява чрез правителствени и частни програми.
Чл. 30. (1) Правителствените програми се разработват от съответните министерства, съгласуват се с Националния съвет за българите, живеещи извън България, и се одобряват от Министерския съвет.
(2) Програмите по предходната алинея се финансират от държавния бюджет с предварително предвидени за целта средства.
(3) Програмите са със срок от една до пет години и предвиждат създаване на благоприятни условия за българите, живеещи извън България, в сферата на науката, културата, образованието и здравеопазването. Програмата може да обхваща и мероприятия, свързани с опазването на обекти в чужбина, съставляващи част от българското културно-историческо наследство.
(4) Програмите се осъществяват чрез проекти, одобрявани от съответното министерство на конкурсна основа. Финансирането на проектите се осъществява чрез съответното министерство в рамките на средствата, предвидени по съответната програма.
(5) Редът и условията за участие във всяка от програмите се определят от съответното министерство, съгласувано с Националния съвет за българите, живеещи извън България.
Чл. 31. (1) Националният съвет съдейства за разработването и одобрява частни програми за българите, живеещи извън България.
(2) Финансирането на частните програми се осъществява чрез Националния съвет за българите, живеещи извън България, от частни лица и средства на Националния съвет, постъпили като дарения, завещания, помощи и други.
(3) Програмите по предходните алинеи се осъществяват чрез проекти, одобрявани от Националния съвет за българите, живеещи извън България, на конкурсна основа, съгласувано с частните лица, осигуряващи основните средства за финансиране на съответната програма.
(4) Редът и условията за участие във всяка от програмите се определят от Националния съвет за българите, живеещи извън България.
Чл. 32. (1) Извън бюджетните средства на Националния съвет за българите, живеещи извън България, не могат да бъдат използвани за други цели, освен за финансиране на програми по предходния член.
(2) Националният съвет може да учредява, Съобразно волята на дарителите, фондации със средства и имущество, постъпили чрез дарения, завещания, помощи и други подобни.
(3) Целта на фондациите по предходната алинея е участие във финансирането на частни програми за българите, живеещи извън България и контрол върху изпълнението на одобрените и финансирани по тези програми проекти.
Чл. 33. (1) Министерският съвет, в рамките на своята компетентност, предвижда или предлага на Народното събрание да предвиди данъчни, митнически и други фискални облекчения за лицата, финансиращи частни програми за българите, живеещи извън България, съответно на размера на финансирането, както и за лицата, осъществяващи програми чрез одобрени по реда на чл. 9, ал. 4 и чл. 10, ал. 3 проекти.
(2) Предложения за упражняване правомощията на Министерския съвет по предходната алинея могат да правят Националният съвет за българите, живеещи извън България, министерствата и ведомствата, ангажирани с провеждането на държавната политика по отношение на българите, живеещи извън България.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. Министерският съвет приема правилник за прилагането на закона.
§ 2. Министерският съвет урежда правните последици, свързани с прекратяване дейността на Агенцията за българите в чужбина.
§ 3. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет.
ВНОСИТЕЛИ:/подпис/… (Иван Сунгарски)
/подпис/… (Ганьо Ганев)
/подпис/… (Георги Първанов)
/подпис/… (Драгомир Драганов)
/подпис/… (Анатолий Величков)
/подпис/… (Красимир Каракачанов)
* * *
МОТИВИ
Целта на закона е да уреди отношенията, свързани с правния статус на българските граждани, пребиваващи в чужбина, и на лицата от българскипроизход с българско етническо самосъзнание, които не са граждани на Република България. Уредбата на тези отношения е съобразена сконституционния статус на българските граждани и чужденците, с международните договори, по които е страна Република България, и с принципите и нормите на европейското право.
Предлаганата законодателна уредба предвижда установяване на задължения на Българската държава спрямо посочените категории лица. Държавата е задължена да съдейства за осъществяването на правата на сънародниците ни зад граница, да подпомага техните организации, да предоставя литература, учебни пособия, да осигури съвременна система за комуникация. Предвидени са редица облекчения в режима на българите, живеещи извън България, третирани по действащото българско законодателство като чужденци. Целта е в определени отношения режимът, прилаган спрямо тях, да бъде доближен до този, прилаган спрямо българските граждани. Поставени са основите за изграждане на правни и институционални механизми, чрез които държавата във взаимодействие с гражданското общество ще формира и осъществява своята политика по отношение на българите, живеещи извън България.
Предвижда се създаване на Национален съвет за българите, живеещи извън България, като държавно-обществена институция, която се ползва с автономност по отношение на държавната администрация и отразява взаимодействието на държавата с гражданското общество. Националният съвет има координативни и представителни функции. Извеждането му извън структурите на централната администрация цели неговите функции да излязат от сферата на чистото администриране и да се съсредоточат в сферата на публичното представителство, застъпничество и съдействие на специфичните права и законни интереси на българите, живеещи извън България. Същевременно е предвидена тясна връзка на Националния съвет с администрацията, осъществяваща оперативно държавната политика спрямо българите, живеещи извън България, чрез включването по право в Националния съвет на един от заместниците на Министър-председателя.
По нов начин е решен въпросът за механизмите, чрез които се организира държавното съдействие на интересите на българите в чужбина. От прякото финансиране и администриране се преминава към индиректна намеса на държавната администрация чрез финансиране и координиране на програми в приоритетни сфери, свързани с българите, живеещи извън България. Предоставя се възможност за формиране на програми извън бюджетното финансиране (частни програми), при което Националният съвет гарантира ефективното и целево осъществяване на проектите. Предвиждат се фискални облекчения за лицата, финансиращи такива програми. По този начин се привлича самото гражданско общество към реализиране на приоритетите надържавната политика при провеждането на националните интереси спрямо българите в чужбина.
София, 23 юли 1998
ИВАН СУНГАРСКИ /подпис/
ГИНЬО ГАНЕВ /подпис/
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ /подпис/
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ /подпис/
АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ /подпис/
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ /подпис/
* * *
Twitter
Facebook
