В. "СЕГА"

29 август 2000 г.

Освен че са бомби със закъснител, те станаха една от причините светът да не вярва в светлото бъдеще на икономиката ни

АНЕЛИЯ БЪКЛОВА

РМД-приватизацията е едно от петната в процеса на смяна на собствеността в България. Тази теза едва ли някой днес би дръзнал да оспори. Онези, които продаваха и продават на работническо-мениджърски колективи, се оправдават, че те били необходимото зло, единственият кандидат, който се е хванал на въдицата. Че има и качествени сделки с РМД.

Сигурно е вярно. По-убедително звучи обаче тезата, че отърваването на държавата от проблемни дружества, харизвайки ги на РМД-та, е само временно отлагане на проблема. Или бомба със закъснител. Както констатира и кредитната агенция "Муди'с", която с промяната в прогнозата си за България вгорчи лятната отпуска на много от властимащите. Една от причините за промяната в прогнозата за развитието на икономиката ни в близките 6 месеца от положителна в стабилна са именно продажбите на работническо-мениджърски дружества.

Всъщност по-малкото зло е, че някой може да се е облагодетелствал от РМД-приватизацията. По-страшното е, че този тип раздържавяване практически не води до промени и до оздравяване на икономиката.

Призна го преди време и Майкъл Деплер от МВФ. Според него забавеното развитие в Чехия напоследък се дължи на факта, че много заводи бяха купени от мениджмънта си. Това явно не е печелившият вариант за извършване на структурни промени в бившите соцстрани. Шефът на постприватизационния фонд Владимир Каролев официално предупреди, че очаква шумни фалити на работнически дружества.

Този тип фирми се радват на особеното благоволение на законодателя от началото на реформата до днес. Защото именно чрез тях депутатите и всякакъв друг вид властимащи задоволяват изначалната си амбиция - да окопаят политическата си власт в икономическа. Да осигурят старините.

В Закона за приватизацията е записано, че РМД-тата имат право при сключване на договора да платят само 10% в брой. Остатъкът от цената се разсрочва до 10 години. До 70% от остатъка могат да се платят в дългосрочни държавни облигации. Т.е. цената пада още. Със Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти се даде нов бонус- всички РМД-та, купували досега, получиха възможността до края на годината да изплатят оставащата им част, разсрочена във времето, с компенсаторни записи. Това е допълнителна екстра.
След всичко това не е за чудене, че работническо-мениджърските дружества са най-честият купувач по сключените досега приватизационни сделки. За миналата година стана ясно, че 70% от всички сделки са с такива купувачи.

Тази години тенденцията се запазва.

Продажбите на РМД-та са пар екселанс продажби на подставени лица. Колкото и спецовете в приватизацията да отричат това.

Схемите са ясни и прости. Първият вариант- истинският собственик се явява след фалита на РМД-то. Създава се РМД по чл. 25 от Закона за приватизацията. В него влизат повече или по-малко членове на колектива, правоимащи. Те обаче притежават символичен брой акции. Лъвският дял държат няколко души, обикновено членове на директорския борд. Те отиват в банка и теглят кредит за първите 10% от цената, които трябва да се платят при подписване на договора. Обикновено гаранцията са дяловете им в работническо-мениджърското дружество. Плащането се разсрочва. Новият собственик разпродава каквото може. Получават се някакви пари и вместо да бъдат вложени за съживяване на дружеството, се раздават. Парсата обират шефовете. Или пък се раздават като заплати. Най-много пак взимат същите шефове.

Твърде често простосмъртните акционери на РМД-то нямат понятие какво се случва в него. Траят си, защото хлябът им зависи от ръководството. Работата в купения завод, обаче, не върви, защото няма пари за оборотни средства. Постепенно приватизираното дружество почва да затъва. Няма печалба. Няма и пари за погасяване на вноските по приватизационния договор към държавата. РМД-то фалира. Банката влиза във владение. Тя не е страна по приватизационния договор. Т.е. няма забрана да разпродава. Намира истински собственик. За активите взима толкова пари, че да си получи вземането. И да й остане солидна комисионна.

Вторият механизъм е, продажба на РМД, зад което стои фирма, банка или физическо лице. Тогава фирмата на колектива просто се явява параван и дава на "скрития купувач" възможността да ползва преференции, които не му се полагат по закон. След време същият този купувач увеличава капитала на РМД-то като изкупува акциите от новата емисия. По този начин той става мажоритарен собственик в РМД-то и де факто собственик на приватизирания обект.

Ако тези схеми звучат някому твърде абстрактно, примерите са безкрайни

Както и вариациите на двата варианта.

Първото дружество, продадено чрез приватизационен консултант по програма САРА, бе "Верила". Посредникът "Баренц груп" не откри по-подходящ кандидат за най-големия завод за химически препарати за бита от работническо-мениджърското дружество "Верила 1998".

Днес, 2 години след приватизацията химическият завод е в незавидно финансово и производствено състояние. По думите на хората в завода той се източна от собствениците. Те самите оправдават кризисното състояние с лошата конюнктура в химическия бранш.

Печална е и участта на друга гордост на родната индустрия от близкото минало. Добричкият обувен завод "Добрич" е във фалит.

До приватизацията се изтъкваше, че той е най-големият на Балканите. До фалита се стигна след като той бе продаден на работническо-мениджърско дружество "Добрич 98". След поредица стачни действия, овладяване на дружеството- купувач от хора, които нямат нищо общо със завода, на 9 февруари Окръжният съд в Добрич обяви несъстоятелността на дружеството по искане на ръководството му.

В ръцете на РМД отиде почти цялата отбранителна промишленост на България. Пак благодарение на БРИБанк, която бе посредник по продажбата на пул "Тежко машиностроене".

"Арсенал" вече загива заради невъзможността на новия собственик, РМД, да осигури оборотни средства, свежи инвестиции и т.н.

Повечето купувачи от този тип не преценяват финансовите си възможности и изпадат в доста тежка ситуация. Така например "Хлебна мая Инв" не успя навреме да плати миналогодишната си вноска по приватизацията на русенския завод "Хлебна мая" и й бяха начислени неустойки. 36 млн. стари лева. Много от РМД-тата искат преразглеждане на приватизационните договори- отлагане на инвестиции, разрешение да продават повече активи, да съкръщават повече работни места.

РМД-то, което купи "Ягода" също фалира и дружеството изпадна в несъстоятелност. Такъв е случаят със завод "Металик" във Видин. След продажбата на РМД дружеството е разграбено и практически е изчезнало. От него са останали само дупки пълни със скрап. Освен машините са задигнати и трудовите книжки на работещите, в следствие на което те не могат да се пенсионират.

Типичен случай за другия тип РМД-продажби, в които финансираща страна става собственик, е приватизацията на Ваканционен клуб "Ривиера". Елитният туристически комплекс бе купен от РМД "Ривиера мениджмънт". За покупката кредит отпуска БРИБ. В последствие, обаче, Емил Кюлев излиза от там и създава РОСЕКСИМ. Кредитът е прехвърлен в тази банка. Самият Кюлев влиза в надзора на купувача. "Ривиера мениджмънт" изплати оставащата й сума от цената с компенсаторни записи. Кюлев пък е пълноправен собственик, внасяйки като апортна вноска купен преди време от негова фирма хотел на Витоша в активите на РМД-то. Това, обаче, е пример за успяващо РМД. Трябва да се признае- просперира и приватизираният обект. Само че, ако Емил Кюлев беше се явил като реален кешов купувач още в началото, щеше да плати доста по-сериозна цена.

Вероятно подобен е бил замисълът на БРИБанк при приватизацията на ВЕЦ-овете, който обаче бе временно осуетен. Да се създадат работническо-мениджърски дружества, които да бъдат финансирани от банката чрез залагане на активи на нейни акционери, след което обектите да бъдат овладени. Именно този случай даде повод на 111 участници в инициативата "Българският Великден" да пратят отворено писмо до премиера, президента, шефа на парламента и до медиите, че АП толерира РМД-тата, когато има кешови купувачи, които искат да платят в брой и веднага.

Твърди се, че един от най-учебникарските примери за РМД- подставено лице е сделката за "Нитекс"-Доспат.

Зад него стои премиерската щерка Мина Костова, гласи мълвата в града. Според Централния депозитар собственик на трикотажната фабрика е РМД "Нитекс 96". То държи 93,06% от завода. Държавата е собственик на 6,94% от акциите. Шеф на РМД-то и на завода е Сергей Федев Чаушев. Той пък е съпруг на Людмила Чаушева. Тя по стечение на обстоятелствата се явява съдружничка на премиерската дъщеря Мина Костова в "М.Л. Текс" ООД със седалище в Доспат. Според хората в града това е "заводът на Мина". А предметът на дейност на фирмата на двете бизнесдами и сходен с този на "Нитекс".

РМД-та със синя политическа окраска купиха някои от най-апетитните туристически обекти. "Елените" стана собственост на "Елените инвест", въпреки че то това дружество даде по-ниска цена, хотел "Самоков- Боровец" бе купено от РМД "Самоков-Боровец",чиято шефка Светлана Атанасова не веднъж е засвидетелствала топли чувства към управляващите, предоставяйки им базата на хотела за провеждане на сините семинари на преференциални цени, РМД "Риал 99" купи набързо софийския хотел "Рила" пак благодарение на близостта си до синята власт.

Едно от честите оправдания на този тип приватизация е, че РМД-тата са спасителен пояс за икономиката. Защото, ако не били те, около 1200 дружества щели да умрат. Само че не се отчита фактът, че дори след купуването на тези фирми от "колективите", те пак могат да виснат на шията на държавата, само че поизточени и поразграбени.

Примери могат да се разказват безкрайно. Както безкрайни могат да са упреците към онези, които позволиха тази бавна смърт на дружествата. Крайно време е да се приеме промяна в законодателството, която да прекрати богопомазаността на РМД-тата. Защото както сега са уредени в закона, те ще са магнит за всяка власт.

 

https://www.segabg.com/article.php?issueid=1868§ionid=6&id=00003

 

НЯКОИ СДЕЛКИ С РМД

 

обект

град

купувач

цена

 

 

Полиграфически комбинат "Димитър Благоев"	София	Полиграфически комбинат	17 550 000 марки
Самоков-Боровец	Боровец	Самоков Боровец 21	$ 8 510 000
Бета	Червен бряг	Бета 99	$1 817 316
Бунай	Панагюрище	Бунай99	520 млн. лв.
Горубсо	Лъки	Лъки инвест	$ 115 143
Горубсо	Кърджали	Галенит	$ 161 300
Елените	Несебър	Елените инвест	$ 7 млн.
Арсенал	Казанлък	Арсенал 2000	$2,1 млн.
Хемус хотелс	София	Хотел Хемус	5 650 000 лв.
Трема	Трявна	Трема 2000	$ 1 050 000
Бургаски корабостроителници	Бургас	Бургаска корабостроителница	$700 000