ИНФОРМАЦИЯ

ОТНОСНО: Среща на министър Любен Гоцев с генералния секретар на НАТО Манфред Вьорнер

На 15 ноември 1990 г. в щаб-квартирата на НАТО се състоя среща на министьр Л. Гоцев с г-н м. Вьорнер. Разговорът продължи повече от 45 минути /при предвидени 30 минути/ и премина а откровена и добронамерена размяна на мнения по редица въпроси.

Във встъпителното си слово г-н Вьорнер подчерта, че отношенията между България и НАТО трябва да се развиват в съответствие с лондонската декларация на Съвета на НАТО. Смята, че в Европа започва период на сътрудничество вместо на досегашната конфронтация.

Прие по принцип поканата да посети България през 1991 г., евентуално през първото тримесечие. Конкретната дата на посещението ще бъде уточнена по-късно по дипломатическите канали.

Министър Гоцев информира генералния секретар за положението в България. Наблегна върху въпросите на сигурността на страната, новите приоритети в нейната външна политика, наличието на консенсус на основните политически сили по въпроса за приоритета на националните интереси. Информира за срещата на министрите на външните работи на балканските страни в Тирана. Отбеляза, че вече не разчитаме на Варшавския договор като гарант на сигурността на страната, а преди всичко на собствените си сили, подобряване на отношенията със съседните страни, развитие на общобалканското сътрудничество, изграждане на общоевропейски структури за сигурност, при което особено важна роля очакваме да изиграе Парижката среща на най-високо равнище. Изтъкна, че Североатлантическия съюз не би следвало да "забрави" България, ако обстановката на Балканите се усложни и че положението в тази част на Европа би следвало да бъде поле за размисъл от страна на НАТО. Отбеляза, че след Виена дисбалансът с южните ни съседи ще се увеличи още повече в тяхна полза, факт, който предизвиква понятна загриженост в президента, правителството, Великото народно събрание и обществеността на страната, особено на фона на предоставянето на най-съвременни видове бойна техника, включително танкове "Леопард-1" и "Леопарл-2", MX, самолети Ф-16 и др.

Г-н Гоцев постави редица въпроси относно ролята на НАТО на балканите, бъдещето на организацията, евентуалните форми на сътрудничество, като при това подчерта, че България е за развитие на отношенията със Североатлантическия съюз.

Г-н-Вьорнер от своя страна потвърди, че всички страни-членки на НАТО се обявяват за запазване на организацията при осъществяване на промените, залегнали в лондонската декларация. Отбеляза, че едно от измененията след Лондон са двустранните отношения с България и другите източноевропейски страни. Изтъкна известните три аргумента за запазване на НАТО:

1. Като обединяващ инструмент, мост между Европа и Северна Америка, част от новата архиктектура на стария континент.

2. Да съхрани трансатлантическата връзка, респективно обвързаността на САЩ и Канада със Западна Европа.

3. Гарант на сигурността на страните-членки, запазване на стабилността на континента на фона на вътрешните трудности в СССР, положението на Балканите и кризисните райони в близост до Европа.

Генералният секретар отбеляза, че самото съществуване на НАТО оказва сдържаща роля не само в Европа, където според тях вече не съществува опасност от пряк военен сблъсък, но и в други райони на света. Това било вярно, тъй като за действията на НАТО извън Европа било необходимо консенсусно решение на всички членове, което трудно би могло да бъде постигнато на този етап от развитието на организацията.

Г-н Вьорнер подчерта, че те не биха искали в този момент да създават излишни надежди за гарантиране на националната сигурност на България от НАТО. Този въпрос, обаче, че би следвало да се дискутира в бъдеще. Засега България следвало да търси увеличаване на гаранциите за националната си сигурност в развитието на двустранните отношения, като изрично подчерта "именно в развитието на двустранните отношения" със страните-членки на НАТО.

Манфред вьорнер отбеляза като свое лично мнение, че модернизирането на турската армия не било насочено против нашата страна и че "Турция нямало да атакува България". Това било негово впечатление от неотдавнашното му официално посещение в Турция.

Отношението към турското малцинство в страната продължавало да предизвиква загриженост в НАТО. То било едно от важните условия за добри отношения с Турция, а оттук и с НАТО.

4. Организиране на "кръгли маси", семинари, симпозиуми и други.

Въпросът за членството било по-добре засега да не се засяга, за да не се създават проблеми както на СССР и за баланса на силите, така и за други страни.

НН/19.11.1990 г.
София