Plamen Darakchiev

(във Фейсбук на 11 януари 2014 г.)

Гледах тази сутрин Софиянски (и Красимир Премянов) в Нова тв и се сетих за един епизод от 10 януари 1997 г. Той често се върти по телевизиите, така че сигурно сте го виждали: група протестиращи замерят полицаи, които тичат, за да се скрият в една от стъклените врати на тогавашния хотел "София". А зад тях хвърчат стъкла от вратите. Обикновено в кадър влиза и тогавашния кмет на София. В ролята си на омиротворител.

Няма я, обаче, и никога не попада в кадър онази редица от двайсетина протестиращи, която направи бараж на троатоара пред вратите и защити полицаите. Под дъжд от замръзнали снежни буци и камъни. В редицата до мен беше и едно момиче, което работеше във фондация "Демокрация". После видях огромната синина на ръката й. Възрастен мъж пък бе откаран в "Пирогов" с кръв по главата.

Когато Софиянски пристигна, полицаите вече бяха в безопасност, а редицата се бе вляла в множеството. Второто струпване пред вратите вече беше заради кмета Софиянски. Камерите отразиха акуратно неговата вдъхновена омиротворителна реч. Или по-точно -- коментар на случилото се.

---------

Plamen Darakchiev

Сутрин като стана и погледна към през прозореца към парка, животът ми се струва прост като китайска механична играчка. Вечер като се прибирам -- не ме питайте!

Вчера, например бях на площада. Не цял ден и цяла нощ, както преди 17 години, а само вечерта на протеста. Не видях никой от онези приятели и съмишленици от зимата на 1997 г. Нямаше го Евгений Бакърджиев, нямаше го Константин Тренчев с униформата на полеви командир и пистолет кръст. Не видях Софиянски, който по това време беше кмет и сновеше от Народното събрание до тогавашния хотел "София" , за да предовратява евентуални сблъсъци между полиция и протестиращи. Освен това не видях нито един от тогавашните депутатите -- нито Александър Йорданов, нито Вальо Василев, Надежда Михайлова -- пък съвсем. Нямаше го и Сащо Божков -- по причина, че всички сме смъртни и периодично някой от нас се отделя от редицата, махвайки с ръка за сбогом.

Сигурно е бил зает и по свои дела президентът Петър Стоянов, който към този ден все още не бе встъпил в новата си длъжност. Липсваше и действащият президент д-р Желю Желев, който някъде по обед пристигна на площада направо от летището. Не беше и тогавашния председател на СДС, който на гребена на вълната, няколко месеца по-късно премиер -- Иван Костов. Нямаше ги и бардовете. Не видях Богдана Карадочева и Стефан Димитров. Не се чу "Вятър ечи, Балкан стене...", нито пък гласът на някой от тогавашните хъшове. Нямаше я Богдана Карадочева. Не беше и Васко Кръпката, но пък него често го виждам. Имаше студенти, но само от ранобудните. Липсваха и онези, които не заспиваха до късно през нощта --- Боби Бораславов, Владо Йончев, Роберт Леви, Димитър Бечев, Пепи Якимов. Въобще липсваха ветераните, някои от които в първите часове на настъпващия 11 януари отнесоха палките на жандармерията.

Най-накрая – не видях никоя от пчеличките. Нямаше го Румен Крумов, предводителят на таксиметровите шофьори, нито пък сладкодумния говорител на Обединение „Промяна“, по-късно депутат – д-р Димитър Игнатов. Напразно се озъртах за комендантите и организаторите на обсадата на парламента от страна на Градския съвет на СДС -- Пепи Георгиев и Венци Григоров. За Георги Хубенов вече ясно -- лека му пръст!

За малко щях да забравя за политолозите, които също липсваха тази вечер. Един от тях вчера каза в свое интервю за "Дневник", че има опасност евроатлантическата ни ориентация да се превърне в нелепа брошка върху евразийския калъф.

Мен, обаче не ме притеснява такава перспектива. Толкова много отсъствия тази вечер са добър знак, че идва ново поколение. Днес, когато мафията се опитва да заличи и малкото, постигнато в онези години, тя ни предизвиква най-сетне и за първи път през годините, да поискаме всичко. А името на това всичко е  п р а в о в а държава.

Има нещо по-опасно за мафията от пиянството на един народ. А именно – неговото събуждане.

Добро утро на всички ви!