Доклад за разговорите в Будапеща с ръководството на Комисията по правата на човека и въпросите на малцинствата при унгарския парламент, с отдела "Унгарци в чужбина" към Министерството на външните работи, с Държавния секретар по малцинствата и с Държавния секретар за унгарците в чужбина - 26-30.03.1991

 

Този доклад е едно резюме на разговорите и е направен за сведение на Бюрото на Великото народно събрание и на членовете на Комисията по правата на човека и националния въпрос.

Постановките, изразени в него по същество са ориентирани към защита на малцинствените права на унгарците, живеещи извън територията на унгарската република. Тези позиции са общоунгарски и за нас е полезно да бъдем информирани, защото сам по себе си процесът за решаване на правата, свързани с характерните особености на различните национални, етнически и религиозни малцинства в Европа, е един общ процес и той трябва да бъде съобразен с основните постановки на Съвета на Европа.

Разговор с Председателя на Комисията на Унгарския парламент за правата на човека и по въпросите на малцинствата Габор Фодор и трима члена на комисията и българския посланик Веселин Филев

Господин председателят представи структурата на комисията. Тя подобно на нашата има три подкомисии: по парламентарен контрол, по религиозните въпроси и национално-етническите малцинства. Решаването на въпросите на малцинствата е основна работа на комисията. Според него тези въпроси са ключов проблем в бившите тоталитарни социалистически държави. Той не придава голямо значение на понятията етническа и национална принадлежност – въпрос на терминология. Относно понятията за колективни и индивидуални права смята, че те трябва да се решават прагматично и конкретно за всяка страна, с идеята за колективни права на националните малцинства, създадена между двете войни, се е злоупотребявало много, в страните с отдавна установена демократична обществена система решаването на проблемите, свързани с личните права е решило проблемите с всички видове човешки права. Затова много страни неслучайно не възприемат защита на колективните човешки права. Следва да се има предвид историческото минало и проблемите, останали от негативния опит на тоталитарните държави. "Етническият кодекс" на Андраш Бака (внесен от правителството) е предизвикал много дебати в комисията. Правени са парламентарни изслушвания на представители на различните малцинства.

Сега е организирана кръгла маса на малцинствата (около 15 организации), която подготвя алтернативен проектозакон. Това, че проекта на Бака не е приет доказва неговите слабости, но дискусиите продължават с участие на малцинствата и се очаква да стане един много добър закон. Не е в състояние да прогнозира кога ще бъде приет.

Възприемат се изцяло препоръките и проекта за конвенция по правата на малцинствата, предложени от съвета на Eвропа.

От края на 1989 година не е изпълнена нито една смъртна присъда. По гл.1 от Наказателния закон са отменени текстовете, предвиждащи смъртно наказание. Смятат, че с новата конституция въпроса ще се реши окончателно.

Конвенцията за бежанците (Женева, 1951 г.) е ратифицирана. Съществуват бежански лагери и Национална служба за бежанци. Очакваната вълна от Съветския съюз е общоевропейски проблем и следва съветът на европа да се ангажира организационно и финансово.

Съществува стар Закон за вероизповеданията, който сега е допълнен с възстановяване на ационализираните църковни имоти.

Прието е изменение на Закона за военната служба, относно алтернативна военна служба.
Службата с оръжие е редовната военна служба и има продължителност 12 месеца.

Службата без оръжие има продължителност 15 месеца без прекъсване. Тя се прекарва в казармените райони, но войниците от тази служба работят в строителните и обслужващи поделения. Личният състав има всички права и задължения на редовните войници, но е освободен от наряд с оръжие (хладно или огнестрелно). Войниците от службата без оръжие също полагат военна клетва, но по отделен текст, различаващ се от този на редовните войници. По същия текст полагат клетва и войниците от гражданската служба.
Гражданската служба има продължителност 22 месеца без прекъсване. Тук личният състав получава същата заплата и същата полагаема се отпуска като редовните войници, но войниците отбиват службата си в болници, почивни домове, старчески приюти, лагери за деца и възрастни и др. На работа ходят с цивилно облекло – собствено. Тези, които са от населените места (това е и нормалното положение), където са обектите, в които служат, спят по домовете си. А тези, които са от други райони (което е изключение), спят в специално оборудвани от съответните учреждения помещения.

Досиетата на агентите на тайните служби са унищожени от МВР преди изборите. Съществуват картони, но има всички основания за съмнение в тяхната автентичност. Досиетата на агенти, които е възможно в момента да са депутати, не са предмет на интерес от страна на унгарския парламент.

Разговор с Шандор Йолшвай – началник Отдел "Унгарци в чужбина" към Министерство на външните работи

Първостепенен външно-политически въпрос е защитата на индивидуалните и колективни граждански, политически, социални, икономически и културни права на унгарците в чужбина. Отстояването на техните права във външните отношения на унгария е свързано с безусловно гарантиране на малцинствата вътре в страната, защото лоялни към държавните власти са само граждани с гарантирани права. Необходима е стабилност в обществените отношения, за да може да се изискват гаранции за унгарците в Румъния, Югославия, Словакия, Украйна. След Първата световна война една трета от територията на Унгария е отнета. Така се оформя първият вид унгарци в чужбина.

Румъния – 2,3 милиона.

Словакия – 0,7 милиона.

Хърватско – 0,5 милиона.

Украйна – 0,2 милиона.

Традиционният отказ на Румъния да признае колективните права на унгарския етнос принуждава Унгария да не гласува "за" приемането на Румъния в Съвета на Европа. Гласуват "въздържали се".

Стремят се към двустранни комисии за уреждане на етническите въпроси. Имат подписана декларация с Украйна. Държат на признаването на колективните права като гаранция за колективни шансове. Унгарските емигранти са вторият вид унгарци в чужбина.
След Първата световна война около милион в Америка (северна и южна), а през 1948 и 1956 година около 1 милион в Европа и Америка.

Няма съгласувано становище с Австрия по отношение на малцинствените групи в Северна Югославия, но намира, че това е добра идея. Не може да става въпрос за корекции на границите и се придържат напълно към десетте принципа на Хелзинки.

Циганите са етническо малцинство. Решаването на техните етно-културни и социални проблеми е свързано с индивидуалните човешки права. Сега в Унгария съществуват около 15 цигански организации. Има голяма разлика в диалектите, на които говорят, а голяма част от тях не говорят цигански. Щом имат гарантирано право на събрания, следва да имат право и на образуване на политически партии.

Относно очакваните бежлнци от Съветския съюз – няма закон за бежанците, но присъединяването им към Конвенцията от Женева /1951 година/ за тях е задължителна вътрешна правна норма. Въпреки всичко проблемът поражда безпокойство.
Препоръчват двустранни комисии и съответни споразумения и смятат, че ние можем да постигнем това с турция на базата на взаимни интереси.

Разговор с Янош Волфарт – държавен секретар по малцинствата

Съвършено ново е отношението на изпълнителната власт след промяната на политическата система. В Унгария има ново общество на плуралистична основа. Небходим е демократичен закон за етническите взаимоотношения, гарантиращ всички видове човешки права. Те не следва да се считат за сигурни сами по себе си, като наследство от предишните генерации. Необходима е активна защита на правата от страна на правителството. Да се стимулира организиране на малцинствените общности и излъчване на техните органи, които са субект на колективните човешки права. "Етническия кодекс", предложен от правителството, се обсъжда на Кръгла маса. Възраженията, които са се появили срещу него, са поради становището на представителите на Кръглата маса, относно това, че проектът следва да се усъвършенства за по-добри гаранции на икономически преференции от страна на държавата, не защитава достатъчно малцинствените интереси, предпочита самоопределението да бъде водещо по отношение на етническото създание, а не нормативно предопределяно, следва в него да се предвиждат специфични правни институции и недостатъчно защитава политическите интереси.

Според господин Волфарт едно малцинство може да се счита за национално, ако притежава литературен език и писменост, както и държава-майка, циганите според него са етническо малцинство. Мнението му за проектозакона на "Еекогласност" е, че не бил обхватен, не достатъчно нормативен и нещо като преамбюл. Не възприема необходимост от законова прокламация на официален език. Всеки гражданин при наличието на малцинствена общност имал право на обслужване (административно и съдебно) на майчиния си език.

Политическите партии на етническа основа могат да съществуват и да провеждат пропагандна дейност за разпространение на своята програма, но в унгария на избори те не можели да преминат 4 %-ната бариера. Етническите и националните малцинства в Унгария не са териториално обособени и това изключвало претенции за териториална автономия. Не бил запознат с етническите проблеми в българия и разбира тяхната специфика, но те следва да бъдат решени, съобразно международните актове.

Разговор с Гейза Енц – държавен секретар за унгарците в чужбина

Смята, че съществува безспорна обвързаност между проблемите на унгарците в чужбина и тези на малцинствата в Унгария.

Следва да се разчита на реципрочно отношение в другите страни, но това не трябва да се абсолютизира. Необходимо е приемането на общи принципи.

Да се осигури пълна свобода на малцинствата. Да се отчита разликата в условията на всяка страна и съответно конкретно да се решават проблемите. Да се осигуряват връзки с малцинствата извън граница. Всеки унгарец е член на единна нация, но да не се допуска напрежение между държавите. Колкото по-голяма свобода се предоставя на малцинствата, толкова по-малко ще бъдат сепаратичните тенденции. Унгарските малцинства нямат сепаратични намерения, но се стремят да запазят и развиват своя език и култура посредством институционна система. Румънската конституция забранява партии на етническа основа.

Румъния се обявява за еднонационална и едноезична държава. Това буди недоумение при наличието на над два милиона унгарци, живеещи в румънската държава. Въобще там не са достигнати високи резултати в демократизирането на страната. Съветът на европа счита, че статута на наблюдател на румъния ще помогне на тези процеси. От това ще зависи и отношението към страната занапред.

Най-малко е противопоставянето срещу правата на унгарското малцинство в украинските карпати.

Необходими са мерки в две насоки. Първо: в рамките на двустранни контакти и споразумения. Второ: чрез международна институционна система.

Унгария не се стреми към засилване на етническото напрежение, а към конструктивност чрез двустранни съглашения. Показателно е в това отношение подписването на обща декларация с украйна на основата на заключителния документ от съвещанието за сигурност и сътрудничество в копенхаген. Подобни декларации предстоят и със словения и хърватско. Тези договорености внушават доверие и сигурност. Инструментариумът за постигането им са актовете на оон, хелзинкския процес, европейския парламент и съвета на европа. Унгария смята, че е необходима една обща наддържавна институционна система. Необходимо е общоевропейско становище по прилагането на международните договорености. Приемането на това становище следва да бъде условие за приемането в съвета на европа. Много полезно би било включването на експерти от европейския съвет в изработването на етническите закони.

Заместник-председател на Комисията по правата на човека и националния въпрос:

(Методи Недялков)