РЕДОВЕН БРИФИНГ НА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛИ
ПРОВЕДЕН НА 26.08.1992
Участват: П. СИМЕОНОВ, Е.БОЖКОВ А. БОЯДЖИЕВ и ХР.ПЕТРОВ.
АЛЕКСАНДЪР БОЯДЖИЕВ: Според наши източници, извън българската делегация в Лондон и извън нашите държавни източници, там ще бъдат разгледани три основни кръга проблеми. Първият това е за военния конфликт в Босна и Херцеговина. Вторият кръг от проблеми това е за международноправните проблеми за Югославия и третият кръг това са въпросите на малцинствата. Тъй като нашите официални представители, в случая и говорителя на въпросното министерство, направиха няколко пристрастни изказвания във връзка с Лондонската конференция, ние сметнахме за необходимо да изпратим една телеграма до Конференцията. Ще прочета текста на телеграмата. Тя ще бъде раздадена допълнително. (Чете декларацията)
"Чрез лорд Карингтън
До участниците в
Лондонската конференция
за Югославия
Ваше превъзходителство,
Уважаеми дами игоспода,
Приветстваме вашето и на държавите, които представлявате на конференцията, желание да спомогнете за спиране на войната в Босна и Херцеговина и за цялостно решаване на конфликтите на територията на бивша Югославия.
Причините, които доведоха до тази най-печална за съвременна Европа трагедия, са много и различни. Несъмнено една от водещите сред тях бе фактическото неравноправие на различните етноси в многонационална Югославия. Както сме информирани, сред обсъжданите от вас въпроси ще бъдат проблемите на малцинствата и бъдещия им статут. В тази връзка бихме искали да поставим на вашето внимание един малко дискутиран, но твърде важен въпрос - този за българското малцинство в Сърбия. След Първата световна война от България бяха откъснати значителни територии. Част от тях, известни като Западните покрайнини, бяха включени в тогавашното Кралство на сърби, хървати и словенци, а днес се намират в държавните граници на Сърбия. През 1920 година българите в Западните покрайнини бяха сто и двадесет хиляди, а на преброяването през 1991 година в цяла Югославия са регистрирани едва двадесет и пет хиляди българи. За историческата наука не е тайна, че тези краища са насилствено денационализирани, но световното обществено мнение не е запознато със съвременната трагедия на нашите сънародници в Сърбия. Макар правата им да са конституционно прогласени, денационализирането на Западните покрайнини продължава до ден днешен със средствата на административния гнет. Правата на човека не са книжни формулировки. Трябва да съществуват реални обществени механизми - публично и международно контролирани, които да ги гарантират.
Позволяваме си да се обърнем към вас, за да споделим твърдото си убеждение, че югославската криза не може да получи частично решение. Респективно, ние имамеоснователни причини да се опасяваме от бъдещи компенсационни действия във вреда на българите в Сърбия и ви призоваваме да потърсите средства за защита на техните права.
Използуваме случая още веднъж да ви пожелаем успех във високохуманното начинание, с което сте се ангажирали.
Председател на партия ЛИБЕРАЛИ:
/Петко Симеонов/
26.08.1992 г.
София
Давам думата на господин Симеонов.
ПЕТКО СИМЕОНОВ: Вие чухте нашата телеграма и аз ви моля, наистина този проблем свързан с нашите сънародници в западните покрайнини, да не го забравяте. Пишете за тези проблеми, независимо от това дали обичате или не партия ЛИБЕРАЛИ и Българския Демократичен Център. Става дума за български национални интереси. Преди три месеца, може би, аз отново се обърнах тогава се обърнах към вас да пишете по-често за Македония, да не забравяте Македония, като казах:"Пишете за Македония, независимо от това дали обичате или не Българския Демократичен Център, партия ЛИБЕРАЛИ."
На другия ден официоза1 излезе със сензационна бележка, в която изразът дали обичате или не партия ЛИБЕРАЛИ, независимо от това дали нас ни обичате, беше вплетено в контекста на това, че ние сме едни мръсни комунистически люспи и изобщо нито дума за призива за защита на българските национални интереси. Ето така официалните власти в България се отнасят към онова, което жизнено засяга интересите на българския народ, разбира се и държавност. Ние отново ви призоваваме: Мразете ни колкото си искате! Обичайте когото искате! Обаче за българските национални нтереси ние не бива да имаме противоречие.
Ние трябва да бъдем наясно, че тук сме едни и същи и заедно се борим, трябва да се борим в защита на интересите на българите в Западните покрайнини. В тази телеграма са спестени факти, които на нас са ни известни.
Ние изпратихме делегация в западните покрайнини. Няма да споменаваме никакви подробности, защото се опасяваме oт репресивни действия, в селищата, в които са ходили нашите хора и хората, с които те са се срещали. Това са уволнения, това са разселвания, това са груби преследвания, систематични, от десетилетия насам, включително изкарване на границата и разстрелване на човека, опитал се уж да избяга в България.
Така от 120 хиляди в 20-та година сега са 25 хиляди българите там. Значителна част от тях не смеят просто да се назоват, че са бьлгари. Това е на 50 километра от София, дами и господа. На 50 километра от София българи живеят в забрава от България.
Дали обичате партия ЛИБЕРАЛИ си е ваша работа, но тук става дума за наши родни, кръвни братя и сестри. Убеден съм, че поне един от вас тук има някакви родственици оттатък или поне има някакъв корен от там.
Това е много важна тема за българските национални интереси. Тя е свързана и с нашата идея за Националната Кръгла маса. Както искате можете да я назовете, може да бъде наречена и Национално съвещание или Национална среща.
Сега виеще имате честта да ви прочета писмото, което ще изпратим до политическите партии, синдикатите,представителите на работодателите и църквата.
Това писмо за пръв път добива публичност, сега, пред вас2:
В условията на демокрацията инициативите на гражданските структури се насочват към подпомагане обществените усилия в името на постигането на общонационални цели. Такава цел за нас, българските граждани, е превръщането на България в демократична държава, което не може да бъде постигнато за година или две. Тя трябва да бъде трайната цел на поредица от правителства и парламенти, при най-широка обществена поддръжка и съгласие запътищата, по които ще вървим.
Ръководейки се от това разбиране, БДЦ ви предлага да обсъдим заедно възможността за провеждане на "Кръгла маса" по най-важните проблеми на нашето обществено развитие. В заседанията на тази "Кръгла маса" ви предлагаме да вземат участие всички политически сили, синдикатите, представители на работодателите и църквата.
Точно там, в една свободна дискусия, бихме могли да постигнем национално съгласие: по топа каква държава ще градим, по ценностите на демокрацията, по приоритетите на външната политика, по принципите, гарантиращи националната сигурност, по принципите и етапите на икономическата реформа.
Преходът от тоталитаризъм към демокрация изисква последователност и стабилност, независимо от естествените смени на правителства и парламенти.
"Кръглата маса" може да съдействува за трайния диалог между обществените сили, независимо от техните различия. Във всяка цивилизована държава такъв диалог съществува.
Инициативата се налага в сегашната политическа ситуация, когато законно избраното,в резултат на свободни избори Народно събрание не е способно да осигури минимална политическа и обществена представителност при изработването на съдбовни за страната ни закони, определящи развитието й за десетки години напред. В същото време "Кръглата маса" неси поставя за цел да подменя държавни институции, а да вземе решения, които задължаватсамо организациите, които са съгласни с тях. Тя е институция на гражданското общество.
С това писмо Ви уведомяваме, че започваме консултации на темите на "Кръглата маса", участниците и характера на нейните документи.
За тези първи разговори БДЦ упълномощава г-н Ст. Стойчев.
Това писмо сега ще ви бъде раздадено след края на брифинга. Ние ще изпратим до политическите партии, кактоспоменах, синдикатите, представителите на работодателите и църквата.
Филип Димитров няма да управлява 45 години, просто няма как. Следващите десетилетия са десетилетия на този преход от тоталитаризъм към демокрация. През тези десетилетия ще има поредица от правителства. Един Бог знае кои хора ще бъдат там и от кои политически партии.
Ние трябва да сме съгласни, всички, с определен набор от общи идеи засягащи съдбините на България. Утре, ако дойде друго правителство, то да бъде ангажирано с този наборот общи идеи, а не всяко правителство да тръгва по свой път и България всъщност да стане игра на случая.
Интересите на страната, интересите на нашето отечество ни карат да поддържаме и да работим за тази инициатива. Благодаря ви.
АЛЕКСАНДЬР БОЯДЖИЕВ: Имате думата за въпроси.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА, БР: Господин Симеонов, другата седмица депутатите влизат отново в Народното събрание. Една малка прогноза: ще стане ли, според Бас, дума още първия ден за вашето предложение за нова Кръгла маса?
ПЕТКО СИМЕОНОВ: Вие искатеот мен да врачувам тука или да гадая.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА: Не. Какво очаквате?
ПЕТКО СИМЕОНОВ: Аз очаквам едно конструктивно отношение, защото България има реална обществена потребност от такава Кръгла маса и ако, понеже вие не сте само питащи хора сега тук, а и сте мислещи хора, аз съм готов след брифинга, не знам дали има тук друга пресконференция, аз съм готов да дискутирам с всеки от вас, който не е съгласен с това.
Нека той каже своите аргументи, може пък да ме убеди, но и аз да кажа моите аргументи. Ако някой от вас е съгласен или намира, че тези аргументи не са достатъчни, които ние излагаме, нека да каже! Ще дискутираме. Аз не смятам, че сме безгрешни.
Дали ще стане дума в Парламента, аз наистина не мога да Ви кажа. Става дума от трибуната на Парламента. Но, че в Парламента ще стане дума за тази идея, аз в това съм убеден. Те ще говорят помежду си за тази идея. Едни ще я ругаят, други ще я приветстват. И аз съм също така убеден, че ругателите и приветстващите ще бъдат равномерно разпределени в парламентарната зала.
РАФАЕЛ БИДЖЕРАНО,"Земя":Бихте ли коментирали поредното олющване в Националния координационен съвет, става дума за така наречената оставка по здравословни причини на Собаджиев?
ПЕТКО СИМЕОНОВ: Кой знае какво няма. Има факти. Любомир Собаджиев затворник. Лежал е, мисля, 4 години по политически причини. Любомир Собаджиев беше основател на Комитет 273, който се бореше за защита на човешките права. Това беше Комитет 273, действащ преди 10 ноември.
Любомир Собаджиев беше от съавторите на едно изключително със силата си писмо до управляващите България. Това беше лятото на 1989 година. Там се казаха, подписалите го бяха 6 души, нито един от тях не е член на координационния съвет, там се казваха истини, които по онова време само при мисъпта за тях, по онова време на мнозина започваха да тракат зъбите.
Любомир Собаджиев го познавам от работата си в координационния съвет. Това е един самостоятелен, честен човек, който трудно живееше до сега в координационния съвет и в компанията на априлското поколение. Те просто нямаха диалог помежду си. Той беше против пещерния антикомунизъм.
Той отказваше да бъде маша на когото и да било и се опитваше да води една самостоятелна политика. Неговото изгонване от СДС, от координационния съвет, за мен е много странно, тъй като познавам статута на СДС.
Координационният съвет не може да вземе решение за освобождаване на когото и да било от координационния съвет, абсолютна на никого. От координационния съвет може да бъде освободен човек само от собствената си организация, съгласно статута наСДС. Нас ни отстраниха по физически начин.
ВЪПРОС: Извинявайте, че Ви прекъсвам.Става дума за отстраняване от шеф на национална координация, не за отстраняване от координационния съвет.
ПЕТКО СИМЕОНОВ: Тогава значи аз не съм разбрал точно за кое става дума. За това, че той е отстранен като шеф на национална координация би могло да има много причини. На мен те не са ми известни, конкретните причини по които е отстранен, но политическите причини според мен са очевидни.
Искам да ви кажа, че той участваше в подготовката на онова, новото споразумение, така наречената от господин Александър Йорданов "московска група". Ако си спомняте през лятото, забравих точно датата, на миналата година, част от СДС, от координационния съвет на СДС, се събра на Московска 13А, в Института по социология, в заседателната зала на Института по социология, за да подпише ново политическо споразумение на СДС. Любомир Собаджиев присъстваше там. Той беше в тази група. Там бяха всички, които после станаха люспи.
Той единствен остана. Така, че то от тогава му иматнякакъв карез. Тогава Александър Йорданов наречегрупата, която се е събрала на Московска 13 - "московската група" и [правеше внуиение в неговия метафоричен стил за] връзката на тая група и Москва.
Просто, защото господин Александър Йорданов не знае, че там, в същата зала, беше подписано първото политическо споразумение, с което се основа СДС. В същата зала, на същото място. На 7 декември 1989 г. беше подписано политическото споразумение на СДС. НоСобаджиев естествено е неподходящ за шеф на национална координация по политически причини.
ВЪПРОС: Господин Собаджиев беше един хората на националната среща и ще остане3.
ПЕТКО СИМЕОНОВ: Определено има връзка. В "Дебати", мисля че последния брой на "Дебати", има една статия от секретаря на демократическата партия, името на този господин не мога сега да си спомня, в което съвсем определено се казва, че в СДС трябва да се освободят от някои партии и "партийки фантоми".
Използва терминологията на Никола Петковистите от миналата година по отношение на демократите и радикалдемократите.
РЕЗОВСКА, в-к "Земеделско знаме": Искам да ви върна към въпроса на колежката от радиото. Виепредложихте след брифинга да дисутираме с Вас имо ли нужда от Кръгла маса?
Моят въпрос е Вие дискутирахте ли с партиите в парламента и трите, фракциите, по—големите има ли нужда от Кръгла маса. Всъщност ние като изразители на общественото мнение можем да се съгласим с Вас и да не се съгласим, но те как, официално, искам да попитам има ли вече дискусия, среща между тях и Българския Демократичен Център? Благодаря.
ПЕТКО СИМЕОНОВ: Има. Те ще продължат. Но срещи на официално равнище не са провеждани с никого. Срещите са на работно предварително равнище, специално за някои от парламентарните групи, те са с групи от тях.
ЕВСТАТИ МАРКОВ на свободна практика: Единият ми въпрос е свързан с Кръглата маса, а другият - с лондонската среща. Във връзка с Кръглата маса — смята ли ръководството на партията, че общественото съзнание подготвяло тази Кръгла маса и няма ли противоречие в политическата линия на центъра. Партия либерали от една страна издига лозунг за нови избори, а от друга страна за Кръгла маса, те малко се изключват тези работи. Вторият ми въпрос е за Лондонската конференция за Югославия. Има ли отношение ръководството на партията към двете идеи, с които нашето министерство отива там за Хелзински процес на Балканите, за нов план... За този район? Благодаря.
ПЕТКО СИМЕОНОВ: Общественото съзнание в България е определено подготвено, определено изразява потребността oт един много широк политически диалог и постигането на съгласие по основните въпроси, които засягат нашата страна в този много труден за нея момент. Идеята, конто беше издигната от Д. Луджев за Центъра за нова политика пак е свързана с тази обществена потребност - от търсенето на един нов диалог, от намирането на една нова формула, но според нас тази идея на Д. Луджев редуцира самата потребност.
Тя я свива, тя не задоволява потребността като такава.
Идете в предприятията, идете по селата, разговаряйте с хората и вие наред с разнообразните отговори, свързани с битието на отделния човек. с когото разговаряте - едни едвам свързват двата края, други се задържат на повърхността на водата - вие ще чуете постоянно, като постоянен рефрен от хора с най- различни политически цветове: "Абе, не може ли Горе - (те непрекъснато смятат, че от мен зависи. С който и да говорят от политическите лидери, те смятат, че от него зависи всичко да се реши.) - не може ли там Горе да се разберете? Стига това каране! Непрекъснато се карате! Абе да се разберете, за да може да се оправи и да тръгнем напред всичко и да върви!"
И това съм го чувал и в КС на СДС- аз като ходя по провинцията, канят ме и гостувам на КС на СДС. Разговарям там. Разбира се аз разговарям като човек от друга политическа сила с тях, както разговарям и с хора от БСП.
Но това е постоянно. И в емпиричните сондажи, които се правят също пропичава в цифрите, особени в грос-таблиците /засечките, които се получават/ проличава, че наистина България се нуждае, има обществена потребност от такъв широк обществен диалог за постигане на съгласие по основните проблеми, които ни вълнуват. Няма противоречие между думите ни, че са необходими нови избори и идеята за Кръглата маса.
Казахме, че в момента пред правитеиството има три възможности: едната възможност е да да потърси широка обществена подкрепа на политиката, която води. Това е първата възможност. По начина, по които досега действа правителството на нас ни се струва тази много малко вероятна. Втората възможност: правителството да премине към административна диктатура, това е израз на Ахмед Доган, според нас изразът е добър. Точен е.За съжаление, а и за радост, правителството няма силата да осъществи такава диктатура. То няма такава сила. То може да натисне националните медии, може да натисне по полицейска линия, чрез съда нещо, както се разбира от досегашните му действия и до тук. В местната власт те не могат да отиват с нареждания. Третият вариант, третият изход направителството отситуацията, в която се намираме е - нови избори.
Иние разглеждаме новите избори не като призив за нови избори, а като вариант за излизане от политическата криза, в която се намираме. Ние търсим варианти за излизане от политическата криза.
Ние не желаем в България да има дълбока политическа криза, защото това забавя реформата. Един от начините да се излезе от тази дълбока политическа криза е тази идея.
Тя е насочена към първата възможност, която се предлага на правителството - смяна на политиката. Това е именно формата, чрез която СДС, тези които управляват в момента, биха могли сядайки на една маса, в разговор с политическите сили, синдикатите, работодателите и църквата да намерят една подкрепа на собствената си политика и изведнъж да се измъкнат от тази изолация, в която в момента са пропаднали.
В този смисъл нашето предпожение е конструктивнои добронамерено. Разбира се, когато каже нещо"люспата" Петко Симеонов или другите "люспи" от БДЦ, то в СДС-движение веднага се подскача и се вика "не", а след два месеца се вика "да, нали ние го измислихме"4.
Ние викахме "не може да стане незабавна смяна на. системата" - наругаха ни, казаха ни, че сме комунисти. Ние им казахме, че трябва да се мине, имам по въпроса статия в "Отечествен вестник" преди изборите5 беше, в която казвах "на нас ни предстои дълъг път, ние сме тръгнали през пустинята, както евреите са вървени от Египет бягайки от робството, 40 и години са вървели". Такова ругаене беше по повод на това, че съм викал, че 40 години ще вървим през пустинята. След това Филип по телевизията разказа същата история.
Ние издигнахме лозунга затова, че на България е нужна нормална държава, това между другото беше първата ни разпра. Нормална държава трябва да станем.
Това го казах в една реч на митинг на "Ал.Невски". Скочиха срещу мен - "каква нормална, ние трябва да бъдем антикомунистическа държава, какви работи говориш, какви са тия замазки". След това изведнъж излезе това, че много е хубаво нормална държава да бъдем.
Аз ги призовавам най-после да седнат и да измислят нещо сами. В Кръглата маса въпреки, че последните сондажи показват, че сме излезли от зоната на здрача.
АЛ.БОЯДЖИЕВ: По вторият ви въпрос, за Хелзинкския процес на Балканите и плана "Маршал". положително се отнасяме разбира се. Ние положително се отнасяме и към опита да посредничим между враждуващите евреи и араби. Това е голяма таагедия и ако може да бъде помогнато, естествено е, че трябва да бъде помогнато. Въпросът е друг. Въпросът е, че нашата външна политика до голяма степен се отнася преди към Македония, всъщност вчера ми дадоха един пресен пример,които безкрайно дразни пътуващите македонци / гражданите на Македония в България /, за съжаление не го нося - паспорти на македонски, в Българияим издават едни карти, на които пише "югославски гражданин". Това е един съвсем дребен детайл, с който искам да илюстрирам твърдението ни, че ние се отнасяме към близки на териториално и приоритетни в националните ни интереси въпроси сякаш става дума за жителите на Гренландия. Идеята за плана "Маршал": Венета Момчева каза, че основната причина за югославския конфликт е икономическата изостаналост. Това не е вярно. За съжаление не е вярно. Това е.
Но нашата дипломация е длъжна да опита. Ние й пожелаваме успех.
П.СИМЕОНОВ: Много е възможно, аз си позволявам тук да добавя, министър Ст.Ганев да е получил инструкции в тази посока, за Западните покрайнини, и да има намерението да защитава българите от Западните покрайнини на тази среща. Но естествено е нашето гражданско общество да постави този въпрос и той да бъде в обсега на неговото внимание. Ние не сме по времето на комунизма, когато правителството говори и е единствения изразител на народната воля и на обществените интереси. Така, че нашата телеграма, ако и други партии и организации изпратят подобни телеграми това ще бъде чудесно.
Ще има един натиск от страна на българската общественост възху тази конференция по този въпрос. Там в Западните покрайнини са ставали и продължават да стават ужасни неща. Затова предайте на тези, които представляват партийни издания, предайте на ръководствата на вашите партии, нека по някакъв начин нещо да направим и да окажем натиск по този въпрос.
АЛ.БОЯДЖИЕВ: Имате ли още въпроси? Заповядайте.
Въпрос от в-к " Декорация" : Как бихте коментирали изказването на Ст.Савов в НКС на СДС, в което той общо взето атакува президента, че си бил позволявал неща, на които няма право?
П.СИМЕОНОВ: Аз не съм присъствал на това заседание на КС и не знам в какво се състои атаката. Искам само да ви напомня статута на г-н Ст.Савов. Г-н Ст.Савов е председател на НС в други страни това се нарича спикер. Човекът, които дава думата на народните представители. Той не е председател на парламентарната група на БСП, не е председател на парламентарната група на ДПС. Той не е председател на народните представители. Той е организатор на техните заседания. Той е човек, които следи дали този, който се изказва говори толкова време колкото позволява правилника. И на мен ми звучи изумително, когато г-н Ст.Савов застава и едва ли не иска да му козируват, аз не знам на спикерите в другите държава козируват ли. Възможно е да се козирува.
Например в цяла Англия като мине спикера по улиците и всичко козирува. Това е възможно, аз не съм бил в Англия не съм виждал тази сцена, но когато г-н Савов говори за правата на президента на един човек пряко избран от народа, той никога не бива да забравя, че е един обикновен народен представител, който е поставен на едно много неблагоприятно за него положение да се опитва да ръководи заседанията на Народното събрание.
А.БОЯДЖИЕВ: Само да допълня отговора на г-н Симеонов. Аз също не съм присъствал на последното заседание, но си спомням предишни заседания на координационният съвет. Мога да вм уверя, че аз за Ж.Желев никъде не съм чувал по негов адрес такива ругатни, каквито съм чувал в координациониия съвет. Просто ми е неудобно да кажа думите.Войната на Желю с групата на 39-те многократно започва и многократнобива спирана. Тя е неизбежна, а що се отнася до Ст.Савов - без коментар.
Г.СОКОЛОВ: Няколко въпроси, съжалявам, чесе връщам към оная тема за Собаджиев, но още90 г. февруари или март в Национална координация на 6 етаж, в неделя беше проведено огромно съвещание на което приесъстваха около 6-7 човека. Радой Ралин, Георги Спасов и много други и Собаджиев беше спасен от така наречената русенска групировка, която пристигна. След разгорещени заседания, той беше обвинен от регионалната секция в София и от хора, които в университета имаха такава организация на Гражданска инициатива в тоталитаризъм и авторитарна власт. Дори той беше оприличен като единнов, на майтап като един нов Сталин, но тези неща след като продължиха 6—7 часа. Радой Ралин излезе възмутен напусна и каза една Ода за борбата за власт, след което русенската групировка спечели. Сега тези неща, които се правят опити за сваляне и сега скоро пак атентати, преврати срещу Собаджиев, не издават ли един почерк на неговата работа. И защо той беше наречен троянския кон някъде в средствата за масова информация, както беше към Драгомир Драганов от БСП. Как може да се тълкува политически оставката на Гарабед Томасян, който беше принуден от СДС да си подаде оставка, административно уволнен. И третия въпрос - този почерк и манталитет на поведение на СДС не цели ли едно отдръпване на хората от политическите проблеми и управление със средствата на един изоставен платноходен катер в морето, които се управлява единствено от тези, които желаят да издуват платната в която посока те желаят от власт имеющите. Просто управление на базата на някаква лумпенизация и на някакво малодушно политическо управление.
П.СИМЕОНОВ: Темата за Л.Собаджиев е голяма тема. Просто Л.Собаджиев е един от основателите на СДС и неговата дейност и преди 10 ноември, аз не случайно споменах комитет 273, веднага след това той създаде Гражданска инициатива.
Това са моменти от новата ни история. Вие споменахте някои факти, на мен те са ми познати. Там не ставаше дума за заседание на Национална координация, ставаше дума за заседание на ръководството или някакво заседание имаха самото движение Гражданска инициатива. Аз също си го спомням това обсъждане. Там те имаха желание да го свалят.
В една страна като нашата, която излиза от тоталитаризма е естествено този кипеж.
Ние сме едно политическо тесто, то втасва сега. Въпросът е, че отстраняването, аз не говоря за личните, деловите качества на Л.Собаджиев, те са вън от това разискване в момента. Собаджиев се отстранява точно сега, когато започва да излиза негово интервю във вестник Континент. Където той отново демонстрира такава една съвсем определена самостоятелност. И връзката между интервюто му в Континент и преди това той имаше няколко изявления в другите средства за масова информация, тази връзка не е просто времева.
Тези лични делови качества, той не ги е създал сега, не може от една седмица насам да са станали известни. Личните му делови качества са явни още от 10 ноември, когато започна публично организационна дейност. Но мисля Любомир Собаджиев е несъвместим с онези хора, които са останали в координационния съвет. Любомир Собаджиев има едноосновно противоречие с тях, фантастично противоречие. Той е дълбоко нравствен човек.
За Гарабед Томасян не бих могъл да коментирам, ако тук моите колеги имат някаква информация, да кажат. Но ще запитаме нашата организация в Пловдив и следващия път ще ви запознаем фактологично точно как стоивъпроса с тази оставка.На маса места в страната се искат оставки на сини кметове от координационните съвети. Това е просто масово. Не били слушали местния координационен съвет!
Отдръпването на хората от 39-те, вие свързахте този процес в управлението с политиката на самоизолиращата се група на 39-те и Втори адвокатски колектив, с отдръпване на хоратаот тази политика, е напускане на апатията6. Мисля, че има такава връзка и затова е много важно ние да стоим. Нас да ни има, ние да работим и по този начин да препятстваме на растящото чувство за безнаказаност на 39-те.
В почивните станции на морето на Министерския съвет, в онази резиденция, известна ви резиденция с оградения с мрежи плаж, със цените там, с охраните,със всичко. Те възпроизвеждат онова, което е било7.
За днешния председател на координационния съвет на СДС в село "X" местните хора казват - "оня партийния секретар беше по-добър,защото поне имаше образование".
Почти навсякъде е така. Председателят на Координационния съвет на СДС-движение се държи по стандартите на партийния секретар на селището. Той друг началник не е виждал, той простоне знае какво е да си председател на политическата организация, която управлява в условията на демокрация. Той има образци, които са му завещани от миналото.
По същия начин първата работа на "нашия човек" (имам предвид депутата от СДС-национално движение) попаднал в Народното събрание, в някоя резиденция да легне в кревата на Тодор Живков. За манталитета му, това е много естествено, той си представя, че това е властта.
Какво е властта, а?
Властта е да пиеш кафе по 60 стотинки8, да пиеш вносна бира от три лева в бюфета или да обядваш за два лева. Това е да си на власт, това е да управляваш, това е времето когатонастъпва истинската демокрация и там разни "люспи" непрекъснато пъхат прътове в колелото на историята дето споменават тези неща.
Те нямат друг стандарт задействие, други образци, а хората се отдръпват и викат тия са като ония, даже по—лоши от ония. Един селянин ми вика: "ония се беа уяли, а тия са гладни, сега тръгват да ядат, леле какво ни чека!"
Щях да ви разкажа една случка с един министър, ама няма да ви кажа кой министър.
Значи отива той в един провинциален град. Градът настръхва от възбуда: "Идва г-н "X", много важен човек!"
Вие знаете - мият се прозорци, улици, слагат се сини покривки на навсякъде в заведенията. Цялото ръководство излиза и го посреща. Запазена е масата, където той ще дойде. Г-н министъра пристига с два часа закъснение, влиза в хладната мехама. С него е местното началство. Влизат в заведението примерно в 9 часа, започва изпълмениетона целта на посещението на г-н "X".Едно голямо ядене и пиене започва, та до четири часа сутринта.
Целият квартал е блокиран от съображения за сигурност, един камион охрана се сменя с друг камион охрана, през цялото време се говори същото, каквото се е говорело предните години, преди 10 ноември, защото охраната е същата и помни. Сравнява.
Накрая, към четири часа сутринта, важния господин, подкрепян под мишниците от двете страни е внимателно отведен до колата, където ляга на задната седалка. Той не може да остане да спи в местната резиденция, защото на сутринта има много важно заседание. Ляга в колата, колата се прибира в София.
Важна среща, на важен човек, в едно малко селище.
Такива срещи беше гъчкано и преди. Това е траен стил на българската власт.
А.БОЯДЖИЕВ: След този тъжен разговор закривам брифинга на партия ЛИБЕРАЛИ. Благодаря ви за вниманието.
1 в-к "Демокрация"
2 Писмото, което тук е поместено е от името на Българския демократичен център. То има идентично съдържание с това разпратено от Партия Либерали.
3 Неясен, вън от контекста на обстановката на брифинга, въпрос или реплика.
4 Идеите свързани с предложението за Кръгла маса през 1992 г., за постигане на национално съгласие по въпросите на реформата, бяха оценени като значими от СДС след шест години - през 1997 година. Тогава се подписа споразумението с БСП за "национално съгласие". Тогава СДС (под фирмата ОДС) прие лозунга на "люспите" от 1992 г. събрани в Обединения демократичен център - "Заедно можем!"
5 Изборите от 13 октомври 1991 г.
6 "Апатия на демократа" - състояние на пасивност и примирение в името на целта: премахването на монопола на компартията в сферите на властта. Възникваше безразличие преминаващо в цинизъм към реалните недостатъци на демократичната политическата сила. Прекратяваше се вътрешно-партийнития дебат, пренебрегваха се основни ценности. Но заедно с това се усилваха междуличностните схватки, борби за власт и престиж в полето на демократичната сила.
7 Ценностната система на неформалите беше сметена на бунището. Като изключим неколцина от 39-те, повечето нямаха никакво отношение към неформалните структури преди 10 ноември. Не бяха проявявали и индивидуални различия с тогавашната система.
Подражанието на висшата номенклатура на БКП, беше очаквана. На среща с актива на СДС в Русе през лятото на 1991 г., която се състоя в залата на така наричания "ботуш" - сградата на бившия Партиен комитет на БКП, преобладаваха (като шумна агитка, а не по брой) привържениците на СДС- национално движение. Те непрекъснато викаха, скандираха, свиреха с уста и прекъсваха ораторите от СДС-либерали и СДС-център. Останал съм с впечатление, че общо взето мен ме слушаха, докато казах, че задачата на демократичните сили е да се прекрати намесата на политическите партии в бизнеса. Тогава те се разшумяха и задюдюкаха. Призовах ги към тишина и ги запитах: "Вие искате от тази сграда да излезе БКП и да влезе СДС и нищо да не се променя, така ли?" Последва дружно "Да-а-а-а!". Не намерих за нужно да продължавам словото си.
Властовите отношения в обществото са от структурен тип. Те формират индивидуалните и споделените представи за властта, както и социалните интеракции свързани с властта.
8 Официалният курс на долара е 22.45 лв. за долар. С един долар в бюфета на Народното събрание можеха да се изпият 37 кафета, което сравнено с днешния курс на долара означава, че кафето им е струвало под четири сегашни стотинки. Ако потърся по-трайно сравнение: кафето в Народното събрание по времето на СДС-ДПС мнозинство (1992) беше - около десет пъти по ефтино от кафето в Университета и около петнайсет пъти по-ефтино от кафето по други масови места. При това качеството на кафето превъзхождаше или беше сравнимо с най-скъпите заведения в София. Ако сравним кафето с цената в тези заведения, разликата беше около петдесет пъти.
С един долар можеха да се изпият седем, хубави вносни бири, което сравнено с днешните цени означава - около 20 стотинки за бутилка купена от квартален магазин, а обяда (представете си, невъзможното- депутата изяжда само една чорба) излизаше сегашни 13-15 стотинки.
И тук проблемът не е в парите, а парите са индикатор за манталитета. Манталитет на глупави хора, зле възпитани и лесни за манипулиране. На това залагаха властовите центрове скрити в сдрача след рухването на комунизма: срещу себе си нямаха реален противник, а имаха гладни хора, за които властта се изчерпваше с възможността да задоволят лесно личните и семейните си базови потребности от храна, покрив, сигурност, престиж... И няколко семпли, срамежливи мисли, за нацията и държавата изричани с пълни уста.