Изтеклата 1948 г. се оказва възлова при изграждането на тоталитарната система, което личи от новогодищвия брой на официоза. Георги Димитров вече е безспорния "вожд и учител", виденията от предищните години за оспоримо лидерство на държавата, са преодолени.

Властово, тоталитаризмът е пирамидален. Той е с един персонален връх, който обединява властите. Тази цел е постигната.

 

Геополитическата ориентация на страната (само преди пет години е завършила Втората световна война) е публично дефинирана. Няма ги победилите съюзници от Запада.

Започнало е утвърждаването на образа на "Великия" Съветски съюз, както и на великия генералисимус - Сталин.

Съветският съюз е източник на образци за подражание, там работят авторитетите във всички сфери на битието, там е извора на Истината, Прекрасното и Доброто.

Другият стожер на пропагандата е свързването на  Възраждането и национално-освободителната борба  като предходни на класовите борби на БКП. Най-ярко това проличава в отношението към Христо Божтев. Той е обявен за комунист на основа на неговото "Символ верою".

Разбира се, такава политика намира подкрепа от Съветския съюз:

Започнало е утвърждаването на т.н. граждански, атеистични, ритуали. Дядо Коледа е станал по подражание на съветския обичаи Дядо Мраз.

 

Продължава героизирането на партизаните. Те са героичен образ в следващите десетилетия.

На преден план е изведена социалната политика.

Другият акцент е спорта, както като "физкултура" с тоталитарните си върхове - спартакиадите и маковите упражнения, така и елитен.

Икономиката е в центъра на тоталитарната политика, но тя е в единна система със всички останали политики.

 

Но да не забравяме "международното положение" - основна тема по времето на студената война.

И разбира се - Балканите! Нашите съседи. Продължава гражданската война в Гърция, разделянето с Югославия е в пълен ход.