За служебно ползуване

ПРОТОКОЛ "А" № 119 ОТ ЗАСЕДАНИЕТО НА ПОЛИТБЮРО НА ЦК НА БКП НА 26 ЮЛИ 1988 ГОДИНА


Присъствуват другарите: Тодор Живков, Георги Атанасов, Йордан Йотов, Милко Балев, Петър Младенов, Андрей Луканов, Георги Йорданов, Димитър Стоянов, Васил Цанов, Димитър Станишев и Емил Христов.

В Ъ Π Ρ О С И

НА ДНЕВНИЯ РЕД:

I. За пленума на ЦК на БКП по преустрой­ството на духовната сфера.

 

РЕШЕНИЯ: 1. Приема общата положителна оценка за резултатите от работата на пленума на ЦК на БКП по преустройството на духовната сфера, направена от др.ТОДОР ЖИВКОВ на заседанието, и неговите указания за подхода при изпълне­ние на решенията на пленума.

2. Секретариатът на ЦК на БКП в съответствие с решенията на пленума и указанията за подхода при тяхното изпълнение да актуализира утвърдения от Политбюро план-график за решаване на някои неотложни задачи в духовната сфера.

ЦЕНТРАЛЕН КОМИТЕТ

БЪЛГАРСКА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ

Телефон 84-01
№ 03.4

ВЪПРОСИ

НА ДНЕВНИЯ РЕД:

I. За пленума на ЦК на БКП по преустрой­ството на духовната сфера.

 

РЕШЕНИЯ: 1. Приема общата положителна оценка за резултатите от работата на пленума на ЦК на БКП по преустройството на духовната сфера, направена от др. ТОДОР ЖИВКОВ на заседанието, и неговите указания за подхода при изпълне­ние на решенията на пленума.

относно работата на пленума на ЦК на БКП по преустройството на духовната сфера, направени на заседанието на Политбюро на ЦК на

26 юли 1988 година

 

ТОДОР ЖИВКОВ:

На какво трябва да се обърне внимане по т.1 от дневния ред? Какво можем да подчертаем?

Трябва да кажем, че пленумът следва да се свърже с диску­сията, която се проведе при обсъждане на този пакет от много важни документи. Тези три документа засягат изцяло нашата интелигенция -в науката, културата, образованието. Въпросът за интелигенцията е изключително важен. Няма нужда да подчертаваме, че ние се готвехме да проведем пленума по-късно, но по силата на редица неща, които станаха, решихме да ускорим разглеждането на въпроса за духовната сфера. Документите бяха подработени, публикувахме ги и ги предоста вихме за всенародно обсъждане.

Така че пленумът не може да се разглежда самостоятелно, а трябва да се вземе във връзка с всенародното обсъждане на тези кардинални проблеми, свързани с развитието на нашата духовна сфера

Би следвало да дадем положителна оценка на пленума и на неговите решения по тези проблеми. Може да кажем, че той премина общо взето добре.

Разбира се, не можем да бъдем доволни от всички изказвания. Имаше стереотипни изказвания, други - да се извърши преустройство, но да не се засяга сегашното положение.

Трябва да кажем, че редът, по който се осъществяваха изказванията, не беше удачен. Трябваше от записаните 34-35 души да се подберат 5 души, които ще подхванат някои горещи проблеми. Това не стана, а се тръгна по линията на стереотипа, създаден в организацията и работата на Централния комитет на партията. И това много естествено свали равнището на пленума на Централния комитет на партията под равнището на всенародното обсъждане. Трябва да видим това и друг път да не си позволяваме такива неща - да ни тегли стериотипът, да ни тегли старото, отживялото, което изхожда от позициите за власт. Не може да си позволим такава фразеология, без да се засягат горещите въпроси. Ние правим преус­тройство. Това е революционно изменение на нашето общество, в случая сега в духовната сфера. Можеше да се подберат 5 души от записалите се за изказване, последователно да им се даде думата и те да дадат тон на пленума. Това не стана.

Значи ние не подготвихме пленума така, както трябваше да го подготвим. Вярно е, че не искахме предварително да определяме кой да се изкаже, кой да не се изкаже. Такава подготовка не е правена, и правилно не е правена. Но между тези, които се записаха, имаше хора, на които, ако беше им обърнато внимание, ако им беше дадена думата, щяха да засегнат някои горещи въпроси. И няма нищо страшно в това.

Но все пак трябва да се даде положителна оценка на пленума, тъй като основната част от изказванията бяха на равнище. Можеше да се повдигне още повече нивото на работата на пленума по точка първа. И трябваше.

Какво ще трябва да правим сега? Ние не сме приключили работата. И на самия пленум се договорихме, че работата продължава.

В какво ще продължи нашата работа? Ние трябва да се готвим за конгреса на науката, за конгреса на културата и за конгреса на образованието. Трябва да видим едновременно ли да се проведат, как да стане. Трябва да обсъдим - не предлагам сега това да стане -да се избере и комитет на духовната сфера, който ще има ранг на министерство и неговият председател ще бъде член на правителството.

Аз не предлагам сега да го предрешаваме. Ще мислим, есента ще дойдем и до този проблем. Важното е, че трябва да подготвим конгресите. Те трябва да станат на всяка цена. А до конгресите ние трябва да създадем съответните социални общности в духовната сфера. Не след конгреса да ги създаваме, не след конгреса да правим изменения, а това трябва да стане до конгреса.

Ето главната наша работа, която ни предстои сега. Изключи­телно важна работа. Навсякъде в духовната сфера трябва да извършим преустройство. Някъде ще го започнем, може да не завършим до кон­греса, но да имаме ясна концепция за всички направления в духовната сфера. Ясна концепция трябва да имаме не само за най-общите пробле­ми, които между прочем са решени от пленума, а съвсем конкретно - изграждане на съответните общности.

 

Трябва цялата наука - и фундаментална, и приложна - да я преустроим на друга основа. Не трябва да чакаме конгреса, пък след конгреса да я преустройваме, трябва да я преустроим до конгреса. Кога ще бъде този конгрес - не зная. Може би ноември, декември, може някои да бъдат януари. Това са въпроси, които допъл­нително ще обсъждаме. Но трябва да преустроим науката, на всяка цена трябва да я преустроим. Основните клетки - клетка по клетка

• трябва да ги разгледаме и да ги преустроим без никакво колебание. И на конгреса да отидем с преустроен научен фронт - и академия,

и университетски научни звена, и в производството. Навсякъде трябва да решим този генерален проблем, да разсечем този възел, а не да проведем конгреса, той да представлява едно организационно, йерархично, стереотипно мероприятие, както сме провеждали досега конгресите. Конгресът трябва да бъде конгрес на тези, които имат правото и достойнството да бъдат учени и ще движат науката, а не събрани там учени-недоучени и т.н. Не разсечем ли този възел, ще си играем на конгреси, ще си играем на пленуми и няма да доведем работата докрай.

Ето единият проблем: преустройство на съответните общности

• научни, културни, образование.

И образованието трябва да се преустрои, да се знае, че прехвърляме огромни тежести на учителя, че издигаме неговата роля. Но той трябва да готви кадри. Кой учител ще бъде в колектива -в края на краищата не ние ще решаваме, нека решава колективът. Нека да си подбират учителите. За нас важното е да подготвят кадри било в материалната сфера, било в духовната сфера и не зная в коя друга сфера. Трябва нова постановка по този въпрос, ние не

можем всичко да решаваме от центъра. Не може повече на администра­тивни релси да движим нашето общество. Ние трябва да създадем тези общности. Сега ги няма или: и ги има, и ги няма. Трябва да ги създадем.

Какво е необходимо за това?

Нужно е да се създадат революционни щабове, да създадем ядра във всички направления на преустройството, във всяко едно звено и да привлечем млади, способни хора в това ядро. Стига сме се въртели около един кръг в отделните сфери. Трябва да привлечем млади и способни хора. И това ядро все повече да разширява своята територия и до конгреса, и след конгреса. Ако това не направим, никакво преустройство няма да осъществим. Ние видяхме,и на пленума на Централния комитет как се разсъждава от някои. Ясно е, че трябва да се създадат такива ядра от знаещи, можещи, кадърни хора. Или ще правим революционно преустройство, или ще си играем с някои кадри да ги местим и да ги разместваме. Ние сега още губим огромна обществена енергия за осигуряване на постове, борят се за постове, кой как да си запази някакъв пост. Вместо да се преустройваме, ние се въртим около постове. Не можем да направим пробив нито в промишлеността, нито в която и да е друга сфера, защото се вър­тим около хора, които гледат да си запазят постовете, а не да работят, не да поведат нашето дело напред. Интересува ги постът. И ние някъде бием като в скала.

 

Без тези ядра от комунисти, в т.ч. и млади, някъде и безпартийни може да се привлекат, ние пробив в духовната сфера няма да направим. Това трябва да ни бъде ясно. На тази основа трябва да се укрепват 'първичните организации. Ние знаем какво е състоянието на болшинството първични организации. Някои трябва да се прочистват, без да обявяваме това. По същество трябва да го направим, да ги укрепим.

 

Противоречието между знание и съзнание, между съзнание и действие трябва да се преодолее най-после. Кой ще го преодолее? Комунистите ще го преодолеят. Ние се въртим все около този въпрос и не можем да преодолеем това противоречие, защото не мобилизи­раме комунистите, и то действителните комунисти, тези, които могат, знаят какво да правят и ще го направят.

Или най-общо казано, във всяка клетка на духовния живот трябва да се чувствува нова атмосфера - да се създава нова иконо­мическа атмосфера, нова социална атмосфера, нова духовна атмосфе­ра.

Ето това изисква от нас първа точка от току-що проведе­ния пленум на Централния комитат на партията. Не направим ли това, ние ще се мотаем около хора, около едно средно ниво, което ще ни върти до края на годината, ще отидем на организа­ционни форми - на семинари, на съвещания, и пр., и пр., и в края на краищата ще проведем един казионен конгрес. Не; . казионен конгрес трябва да провеждаме, а конгрес на творци, които могат и създават духовните блага в различните сфери на нашето разви­тие. Ето за това се касае. Иначе ще отидем към казионни конгреси.

Ла вземем изказването на председателя на Съюза на писа­телите Любомир Левчев, който общо взето правилно се изказа. Как може той така да говори и накрая така да завърши: писателят, писателят, писателя. Защо не взе поне един от проблемите и да каже: ето това, другари, така не може повече. Как може с такива хора да вървиш напред. Загубена работа. Как не взе един факт, как не взе въпроса за редакциите, че те от 10-15 души станаха на 40-50-60 души. На какво прилича всичко това? Защо не взе въпро са за Съюза на писателите, неговата структура, неговите замест­ници, фонда за подпомагане, който създава сивия поток в България в областта на литературата. Той я създава, защото подкрепя всеки един, който смята, че е писател, а не се оценява долу.от хората, от читателите, от издателствата. Те не участвуват в тази работа, съюзът участвува, защото държавата им е осигурила фонд. Защо не взе поне един въпрос? Не ги знае ли? Знае ги, но осуква на пленума и ние трябва да слушаме. И слушаме. Колко проблеми стоят пред писателите? Защо не взе един проблемна да го разчепка. Хайде да не взема всичките. Той, от една страна, направи опит да се хареса на нас. Добре. Той засегна всичко, което на нас ни харесва. Но с това се изчерпи проблемът. И само той ли беше? Как може така? Има горещи въпроси, които, ако не се видят, преус­тройство ва Съюза на писателите не може да стане. Да не говорим за Съюза на художниците. Ами при композиторите не е ли същото?

Как така ще вървим напред? Ние отиваме към нова обстанов ка в нашата образователна система, издигаме ролята на учителя - неговото заплащане, неговото положение в обществото. Но ние искаме от него да подготви кадри, които'ще се реализират в

живота, а не да си играем, както сега, да се прехвърля работата: учителите виновни, родителите виновни и т.н., и изпускаме мла­дото поколение.

А какво говори Илчо Димитров? Я му вземете изказването. Как може такава безпомощност. Да се чуди човек каква е тази без­помощност. Ако вземеш който и да е учител, той ще каже, че пове­че така не може да вървим в образователната система. Само министъ­рът не може да разбере тези работи. Не казвам, че трябва да го сменим и въобще не предлагам никого да сменяме. Но ясно е, че трябва друг подход. Иначе ние се проваляме. Иначе ще отидем към подготовката на казионни конгреси, всичко ще мине, ще ни апло­дират и т.н. и в края на краищата работите коренно няма да се изменят, ако не се направи преустройство.

Или да вземем театрите. Ванча Дойчева говори. Как си представя тя преустройството в театрите, когато всичко е центра­лизирано и всичко е наредено: че трябва да има директор, че тряб­ва да има толкова заместници, че трябва да има това, че трябва да има онова. Хората не отиват да гледат директора и неговите заместници, те отиват да гледат спектакъл. Спектакълът се съз­дава от артистите и от режисьорите, а не от йерархията, която се създава от горе до долу и от долу до горе. Хората не отиват заради зданието, където ще играят, а отиват да видят изкуство. А изкуството се създава от живи хора - от артисти и режисьори, а не от йерархията.

Следователно трябва да се даде възможност на артистите да се подберат и да участвуват в това преустройство. Да им се каже: ето, държавата може да даде това, повече не може да даде, а вие седнете и вижте как ще се изпълни всичко това. Във всяка област има най-малко по три драматични театъра.

Ще правим ли преустройство или няма да правим пре­устройство? Ако ще правим преустройство - трябва да го правим.

 

ЙОРДАН ЙОТОВ:

Ние започнахме от Българската академия на науките.

 

ТОДОР ЖИВКОВ:

Правилно. Но Академията - това е шапката. Кажете къде на Запад, даже в най-напредналите страни, които са водещи в науката, има академия. Няма такива академии. Аз онзи ден казах на Сендов, че Академията трябва да се бори за място. Тя не може да бъде самоцелно учреждение, че науката се създава и в уни­верситетите, че ние 98 на сто от овеществения труд го вземаме отвън и т.н. Защо да ни плашат с академията. Ние уважаваме труда на учените, но трябва да се изградят там на друг принцип. Трябва да видим какво ще работят, какво ще дават, кои са те, какви са, що са. Това за нас е много важно. Това е първият и главният въпрос, а след това поклон. А да се кланяме предварително, няма да направим това.

Така че трябва да се разберем с тази академия. Трябва да създадем други общности там, на друга основа, които вече ще се хванат да работят. И ще се отчитат по работата. Няма да има заплата, а ще има доход, който се разпределя.

 

ГЕОРГИ АТАНАСОВ:

Аз напълно споделям тези съображения. Другари, аз така разбирам работата, че е изключително важно сега да направим следващата стъпка и да видим какво включвам?

в тази следваща стъпка. Аз си представям, че ние трябва да набе­лежим за всяка сфера онези конкретни неща, които трябва да решим до конгреса в съответната сфера, например за образованието или за науката. Но, другарю Живков, аз се страхувам, че пак ще сбър­каме. Тези революционни щабове трябва да бъдат ръководствата, защото не може в Съюза на писателите или на композиторите да застане някакво паралелно ръководство, което ще може да набере вътрешна смелост да постави действителните въпроси. Трябва да се видят проблемите, защото, ако хората не видят проблемите, тежко ни и горко. Ние отидохме към политическо решение да увели­чим заплатите. Трябва да ви кажа, че никой не ни повярва и се посрещна едва;ли не като измама от страна на правителството спря­мо тези среди решението за увеличение на заплатите. Защо? Защото не дойде по класическия начин - примерно с 25-на сто увеличение на заплатата. Ние казваме: нови основни заплати, ако работиш, ще получиш ... Хората не искат такова увеличение. Това беше първият сблъсък на принципите на преустройството със сложилите се стереотипи в тази област.

Ето защо много важно е да набележим какви конкретни въпроси трябва да решим във всяка сфера. Второ, да видим съще­ствуващото ръководство в състояние ли е да извърши това и, ако е необходимо, да подменим някои.

Тази сутрин получих едно решение на Политбюро за закри­ване на единните центрове, на някои институти и създаване на нови институти. Другари, нека да не бързаме, нека това ръко­водство да обсъжда какво;ще прави. Може би и други институти

трябва да се обединят. Защо ще предрешаваме какво да се свърши? Ние сме се уточнили в Политбюро по някои неща. Трябва сега на тази база, без да се изпраща решението, ръководството на академията да обсъди и може би ще дойде до други изводи от гледна точта на реорганизация на иститути, на обединяване на институти при положение, че няма да има научни обединения /научни центрове/. Нека да си дойдат до съответните изводи, ние ще им помогнем.

Следователно изясняване точно на въпросите, които трябва да се решат, и ядрата, които трябва да ги решат. И подготовка вече на конгресите. Аз говоря за съдържателните аспекти, тъй като това, което каза другарят Живков, аз така го разбирам. Ние трябва да изясним какво значи преустройство за всяка сфера поотделно. В образователната система има няколко етажа. Какво значи преустройство за училището, какво значи преустройство за общинското равнище и какво значи преустройство на национално равнище от съдържателна гледна точка от гледна точка на взаимоотношения;

Освен това в образованието има няколко парливи въпроса. Например въпроса за претовареността, който беше поставен от другаря Живков. Ами образователните дейци не разбират същността на този проблем. Те казват: не може училището да не бъде натова­рено. Това всеки го знае, това е азбука, но ние сме довели нещата до абсурд. Въпросите са съзрели така, че хората ни гледат и се чудят. Това е един проблем, който трябва да се реши.

Вярно е, че в образованието има единна политика и всеки не може да прави програми и учебници. Но училището трябва да си бъде достатъчно авторитетна институция, която да си решава

всички проблеми. Сега в едно училище имаме около 80 души, т.е. толкова, колкото е имало по време на Възраждането и непосредстве­но след Освобождението в цели околии. Те са се самоуправлявали, а ние сега, в социалистически условия, при много по-подготвени кадри, не смеем да дадем права на училищата, където са концентри­рани повече хора. И нищо не им е дадено, никой не иска да им дава. Ние трябва да решим тези въпроси и да излязат съответни разпоредби. На конгреса трябва да отидем с решени въпроси.

 

ТОДОР ЖИВКОВ:

По подготовката на въпросите трябва да се извърши вътрешна работа, да видим как ще формираме тези революционни щабове, как ще ги насочим и тогава да обявяваме. Но настъпление трябва да проведем. Трябва спокойно да се върши това. И да стане ясно под шапката, че става въпрос за сериозни неща.

 

ЙОРДАН ЙОТОВ:

Другари, аз съм съгласен с всичко, което каза другарят Живков. Трябва да ни е ясно, че Юлската концепция в духовната сфера се приветствува от всички, но когато пристъпим към преустрой­ство на всяко едно звено, ние се натъкваме на съпротива. Защо? Защото властта там е окупирана и е държана десетилетия от едни и същи хора, които не желаят да се разделят с нея. Мисля, че от нас се изисква решителност, смелост, революционност, но и тактичност.

Как сме се договорили да се процедира в БАН? И вчера се разбрахме, това ново ръководство е временно ръководство и него­вата основна задача е да извърши преустройството на основата на Юлската концепция. Това означава, че то трябва да направи преглед на цялата структура и да реши кои от всички тези институции имат

право на съществуване по-нататък, кои трябва да се утвърждават, кои трябва да се закриват, кои трябва да се сливат. И ние ще въве­дем в действие това решение, за което стана дума, когато новото ръководство на академията излезе с нова структура за академията, защото си даваме сметка какво означава да започнем със закриване на Института по философия, който е парекселанс идеологическо звено. От него няма да започнем, но не можем да забравим този момент, че идеята за екологическа защита на Русе, зад която знаем^г какво се крие, се роди в това звено, разработи се там, проведе се и досега се провежда.

Вярно, че трябва да бъдем много внимателни и да си дадем сметка, да преценим кои от ръководителите на всички звена и на всички равнища могат да извършат преустройство и кои не могат.

Аз съм съгласен с др. Атанасов, ние не можем да създаваме паралелни форми. Струва ми се, че трябва да преминем към обновя­ване на ръководствата в онези звена, където виждаме, че ръководи­телите и колективните ръководства не са в състояние да се движат напред.

 

ТОДОР ЖИВКОВ:

Ние няма да създаваме нелегални организации, а открито, които ще разширяват своята територия на основата на решенията на Централния комитет на партията. Ние това искаме, друго не искаме.

 

ЙОРДАН ЙОТОВ:

Аз така разбирам, другарю Живков, революционни ядра, т.е. обновяване на ръководствата. И в отделните области от степен­та на готовност за извършване на това преустройство ще можем да отидем към един или друг конгрес.

ТОДОР ЖИВКОВ:

Правилно. Трябва и към този подход да се отиде, а някои и сами да си дават оставката.

Дайте да не разискваме въпроса, а просто това заседание да има подготвителен характер и на следващото заседание ще доклад­вате как виждате нещата.

Стенограф:

 

(М. Далекова)