Отговори на г-н Ивайло Маринов

20 януари 2013г.

 

ДО
ИВАН ЧАЛЪКОВ
ИНСТИТУТ ПО СОЦИОЛОГИЯ
БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
СОФИЯ
 
 
Относно: “Изследване: “Трансформацията на големите държавни предприятия след 1989 г.”
 
  1. В частния бизнес в България се включих през 1993 г., като малко след това се заех с подготовката на участието на един от най-големите Приватизационни фондове - “АКБ Форес – Социален” АД в масовата приватизация. Специалността ми е “Политическа икономия”. Завършил съм ВИИ “Карл Маркс”, София през февруари 1989 г. От пролетта на 1993 г. до сега управлявам различни дружества и проекти в рамките на Финансово-индустриален концерн “АКБ Форес”. Бил съм изпълнителен директор на Приватизационен фонд “АКБ Форес – Социален” АД, ХАД “АКБ Корпорация”, редица дъщерни дружества от химията, машиностроенето, туризма, енергетиката и др. отросли. В момента съм заместник председател на Съвета на директорите на Финансово-индустриален концерн “АКБ Форес” ХАД и Изпълнителен директор на “АКБ – Индустриални технологии и конструкции” ХАД, холдинга управляващ машиностроителните и енергийните дружества от състава на концерна. Основните ми специализации, които ми помагат в работата като мениджър на икономически системи до момента са във Великобритания през 1994 г. Управление на инвестиционни фондове и сделки с ценни книжа; във Фондация “Отворено общество” и Централно европейски университет през 1995г. Управление на приватизационни фондове; в Япония през 1998 г. Индустриален мениджмънт; през 1999 г. В Германия Управление на качеството. Пряко за организация на приватизационния процес в началото на работата на Приватизационния фонд през 1996 и 1997 г. Сме ползвали опита на чешките приватизационни фондове и в частност на “Форест груп”. За последващото корпоративно управление сме ползвали и ползваме целия световен опит в тази сфера, като за голяма част от решенията просто се използват и нестандартни подходи, така че опита и практиката ни до голяма степен са уникални.
  2. Идеята за създаването на Приватизационен фонд в групата “АКБ” се роди още през 1994 г., когато се заговори за бонова приватизация в България по времето на правителството на Любен Беров. Тогава и учредихме и първоначалния вариант на приватизационния фонд – “АКБ Консорциум” АД; в който акционери бяха банки, застрахователни дружества, частни дружества и граждани. Беше разработена и системата за организация и набиране на инвестиционния капитал. Поради оставката на правителството на Любен Беров, масовата приватизация беше отложена и проектът беше замразен за около година и половина. Инстинската организация, която се увенча и с един много успешен приватизационен фонд, започна в началото на 1996 г. Тогава влязохме в контакт и използвахме ценния опит на една от най-успешните чешки приватизационни структури – “Форест груп”. С тяхна помощ и преди всичко с огромни наши организационни усилия създадохме стройна структура от инвестиционни агенти в цялата страна; базирана с централен офис в София, областни координатори, регионални и общински представители практически във всички общини. В най-натоварените моменти от набирането на бонов ресурс работехме с около 5 000 инвестиционни агенти. Първоначалната ни идея беше да създадем и лиценизраме 3 приватизационни фонда и да влезем в тройката на най-големите приватизационни фондове. Получихме лиценз само за един – Приватизационне фонд “АКБ Форес – Социален” АД, който набра над 115 000 акционери, разполагаше с инвестиционен ресурс от почти 4 000 000 000 инвестиционни лева и зае 5-то място по набран капитал сред 81 лицензирани приватизационни фонда. Най-голям принос в създаването, организацията и последващото управление на Приватизационния фонд и след това на приватизираните дружества има разбира се Николай Банев, който е основния двигател на цялостната организация на процеса, а така също и аз – Ивайло Маринов в частта набиране на инвестиционен ресурс и управление на инвестициите, Павел Хайтов, който управляваше мрежата от инвестиционни агенти в страната, Анна Главинова, която управляваше финансите на концерна и разбира целия останал екип, който работеше в страната и набра за кратко време един невероятен за България инвестиционен ресурс.
  3. Привличането на акционерите беше, разбира се фундаментален момент за стартиране на работата на Приватизационния фонд, но той беше само началото на пътя. Този процес продължи на два пъти от по 2-3 месеца. По тогавашния закон за приватизационните фондове един фонд не можеше да придобие повече от 34% от едно дружество. Основата на нашата инвестиционна стратегия беше придобиването на мажоиртарни пакети в приватизираните дружества /минимум 50% от капитала/ и управление на тези дружества. За целта преди тръжните сесии се извършваха така наречените размени на пакети, като всеки приватизационен фонд играеше както за пакети акции от своите дружества, така и за пакети акции на други приватизационни фондове. След това когато в края на 1997 г. На Българска фондова борса започна търговията на акции на приватизираните дружества приватизационните фондове формираха истинските си инвестиционни портфейли. Повечето приватизационни фондове след придобиването на акции от приватизираните предприятия преживяха сблъсък на интересите и “войни” между акционерите; нашият също преживя такъв опит за враждебно превземане, но поради добрата ни организация и бързите и ефективни действия тези опити бяха парирани и пререгистрираният през януари 1998 г. в холдинг бивш приватизационен фонд остана под управление на учредителите си. Към началото на 1998 г. Собствеността на Холдингово акционерно дружество “АКБ Корпорация” беше структурирана в няколко отрасъла – Химия, Машиностроене, Хартиена и порцеланово-фаянсова, Дървообработване, Хранително-вкусова, Туризъм. През следващите 2 години холдингът заздрави акционерното си участие като комбинира участието си в приватизацията и чрез касови сделки – чрез РМД и директно. В резултат бяха придобити над 2/3 от капитала на основните дружества в портфейла и навлязохме широко в туризма. От началото на 2004 г. Ние се включихме активно и в приватизацията на енергийния отрасъл в страната, като ще придобием до края на годината собственост, която ще ни направи един от основните частни инвеститори в отрасъла. Основните проблеми, с които се сблъскахме в управлението на приватизираните предприятия бяха основно свързани с ниската ефективност на производството, загубата на пазари, липсата на опит за работа в пазарни условия на мениджърските екипи и персонала на предприятията, липсата на инвестиционно кредитиране за реализация на проекти за модернизация на производството. Основен успех на нашият фонд е, че в кратък срок успяхме да организираме огромен човешки и инвестиционен ресурс и да приватизираме и управляваме значителна индустриална собственост. Най-големите трудности и предизвикателства са свързани с адаптирането на бившите държавни предприятия към новата пазарна среда, прилагането на новите стандарти за индустриална дейност, работата с човешкия фактор и адаптирането му към новата среда.
  4. Външната икономическа и политическа среда за последните осем години, за времето на работа на Фонда мога да оценя най-общо като твърде променлива и неустойчива, на моменти и твърде враждебна. Големият бизнес определено се нуждае от устойчива, предвидима и управляема среда, носеща минимални рискове.
  5. Същото се отнася и за работата ни с различните правителства, миинстерства и общини през последните години – малка предвидимост в действията и значителен политически риск. Доброто е, че последното правителство, на Симеон Сакскобургготски подобри средата за работа и я направи по-предвидима.
  6. Отношенията ни с чуждите компании, навлезли в България могат да се определят по-скоро като недоверчиво оглеждане. Разбира се ние имаме много партньори по света, с които работим чудесно. Оценката ни за развитието на бизнес средата в страната в светлината на глобализацията на пазарите, ни води до извода, че големите български компании трябва да намерят и да се обединят производствено и капиталово с големи чеждународни корпорации, за да просъществуавт в съвременната пазарна среда. Това се налага и във връзка с разширението на пазарите и във връзка с инвестицинния процес и с използването на ресурсите. На международните пазари предприятията ни участват както с продукция, така и с инвестиции. Планираме и реализация на проект за привличане на финансиране от международните финансови пазари.
 
София
Октомври 2004 г. Ивайло Маринов
Зам. Председател на Съвета на директорите
Финансово-индустриален концерн “АКБ Форес” ХАД