• Защо АКБ?

 

 

 

 

 

 

• АКБ – от къде тръгва историята... Описание на героите.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

• Ивайло Маринов отговаря за набирането на инвестиционен ресурс и управление на инвестициите;
• Павел Хайтов, управлява мрежата от инвестиционни агенти в страната;
• Анна Главинова, управлява финансите на концерна.¹¹

 

 

• Регистрацията на фонда

 

 

 

 

 

• Група физически лица, размер на участието 2 248 712, дял 99.55%¹⁵
• Николай Йорданов Банев, размер на участието 100, дял 0,02%
• АКБ Форес, размер на участието 9900, дял 0.43%

 

 

• Източник на капитала

 

 

 

 

 

 

• Методите на привличане на акционери или “агресията на АКБ”

 

 

 

 

 

 

• Инвестиционна стратегия и портфейл на инвестициите или: какво “донесе” масовата приватизация на “лошите момчета”

 

 

 

 

 

 

 

 

• Пререгистрацията

 

 

 

 

 

 

 

Собственици при пререгистрацията: ПОЛИМЕРИ, Размер на участието: 2534.22, Дял: 63.66% СТОМАНА, Размер на участието: 499.32, Дял: 12.54% ЕЛМА, Размер на участието: 406.96, Дял: 10.22% ГРУПА ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА, Размер на участието: 540.36, Дял: 13.57% Управляващи при пререгистрацията: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ МАРИНОВ, Изп. директор, Управляващ ДИМИТЪР ЖЕЛЯЗКОВ КАРАИВАНОВ, Изп. директор, Управляващ Източник: Апис, 03.06.1999г.

 

 

 

ПАВЕЛ ИВАНОВ ХАЙТОВ, Председател СОТИР СТОЯНОВ ИЛИЕВ, Изп. директор, управляващ СТЕФАН ПЕТРОВ ДОСЕВ, Зам. председател АННА ДИМИТРОВА ГЛАВИНОВА, Заместник председател КАЛИН СТЕФАНОВ СУТЕВ, Зам. председател Източник: Апис, последна промяна на 27.10.2004г.

 

• Капитал и финансови резултати на АКБ Корпорация

 

 

 

 

 

	1997г.	1998г.	2000г.	2001г.
Печалба/загуба	-110	1 275	-4 304	-6 453
Приходи общо			3 088	2 724
Активи			9 247	4 714

 

 

 

• Регистрация на свой пенсионен фонд

 

 

 

• Пенсионните фондове ще събират инвестиционни бонове и с тях ще могат да участват в търгове за акции от държавни предприятия. Приватизационните фондове вече нямат тази възможност. Така чрез пенсионните фондове приватизационните фондове могат да получат нови акции от предприятията, в които вече имат участие. По този начин ще получат по-голям достъп до управлението на предприятията или направо контрол върху тях.
• Второ, като собственик на предприятията и работодател приватизационният фонд ще осигурява работещите в собствения си пенсионен фонд, при което акционерът си затваря кръга на парите. Инвестиционните посредници, които имат и пенсионни фондове, пък ще получават по право обслужването на парите на пенсионно-осигурителното дружество.” (Банкер, 1998-28)

 

 

 

 

• Портфейл на инвестициите на холдинга след преструктурирането

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

• Излъганите акционери на АКБ Корпорация. (Уникални) техники за обезвластяване на акционерите и присвояване на активи

 

 

 

 

1. • или отвориха офиси, където всеки можеше да отиде и да си получи разписката,
   • или посочиха банкови клонове, където това може да стане със същия успех.
   • Имаше и някои по-авангардни подходи, например “комисионери”, които от името на фонда обикаляха дребните акционери. Уж за да им раздадат на място документа, но в повечето случаи това се правеше с цел на място собствениците да бъдат убедени да подпишат пълномощни, с които след това акциите се прехвърляха и окрупняваха пакетите на по-големите собственици.

 

 

 

1. • първо, има известни проблеми с намирането на точния офис, където това може да стане;
   • второ, и да го намери, сблъсква се с проблеми като: липсващи жизненоважни за целта служители, обяснения кога са издадени или ще бъдат издадени разписките, както и други повече или по-малко значими усложнения на процеса;
   • Така се стига до хиляди тихо недоволстващи собственици на акции от АКБ, които няма на кого да се оплачат - дежурният отговор на комисията по ценните книжа е, че дружеството им е предало всичките документи, които се изискват по закон.²³

 

 

 

 

 

 

Как се елиминира мажоритарен собственик при управлението на предприятие или поне опит за това: случаят “Декотекс – Сливен”25   Основната дейност на “Декотекс” – Сливен е: производство и търговия в страната и чужбина с вълнени и тип вълнени прежди и изделия от тях, килими (персийски) и килимени изделия, подови покрития, мебелни тъкани. Регистрираният капитал е 406.53 хил. лв. Предприятието излиза на американските пазари през 1994г. 85% от общия обем на продукцията се изнася, като 65% са предназначени за Америка - САЩ, Канада, Латинска Америка. В предприятието работят 1000 души, 15 от тях са дизайнери. (Дневник, 04.12.2003г.) Дружеството е включено в масовата приватизация с 67% от капитала си и всички акции са изкупени до края на втората тръжна сесия. Приватизационен фонд “АКБ Форес - социален” притежава 34% от капитала на дружеството, Българо-холандският ПФ има 22.71%, Югоизточен ПФ е само с 0.49%. “Каппа текнолоджис” ООД също е сред собствениците на Декотекс. Фирмата придобива 49% от капитала на сливенското предприятие26. Дружеството е собственост на Рамахевин Евар, американец от еврейски произход и собственик на американската “Хоум дайнамикс”, занимаваща се с производство и търговия с подови настилки. Фирмата има филиали в САЩ, Южна Америка, Западна Европа и Израел. През 1999г. на собственика на 49% от “Декотекс”, Сливен - “Хоум дайнамикс”, е отправена оферта за откупуване на миноритарния пакет на “АКБ Форес” за неизвестна сума. След отказа АКБ свиква Общо събрание, проведено въпреки отмяната му чрез Държавен вестник. Решенията на това събрание, проведено в складове в софийския квартал “Орландовци”, са взети с участието само на собствениците на 34% от капитала на “Декотекс” - “АКБ Корпорация”. На събранието е избрано ново ръководство, което веднага се регистрира в сливенския съд. Досегашното ръководство е било избрано от мажоритарния собственик “Каппа текнолоджис” ООД. По искане на дребни акционери, които атакуват вписването на новото ръководство на фирмата, се издава обезпечителната заповед, която спира вписването на решенията на общото събрание на “Декотекс” от 31 май в търговския регистър. Сливенският съд отменя обезпечителната заповед, което отваря път за обнародване на решението на сливенския съд в Държавен вестник, след което АКБ има всички основания законно да влезе в управлението на предприятието, което всъщност и става. Евар обвинява публично сливенския съд във вмешателство в полза на АКБ и явна пристрастност към една от страните в спора, като твърди, че е получавал нееднократно от Иван Димов предложение да уреди съдебния спор в негова полза, ако смени сегашното ръководство на дружеството с друго, по-удобно. Адвокатът на американеца твърди, че местна съдийка помага на АКБ със съдебни машинации да завладее предприятието. Николай Банев спешно е “поканен” на среща с американския посланик в София Ейвис Боулън. Съмненията в обективността на местните магистрати карат работници от “Декотекс” да изпратят декларация до Народното събрание, Висшия съдебен съвет и ръководството на СДС, с която свързват вписването на решенията на скандалното събрание с натиск от страна на синия депутат. “На 2 юни съдът издаде едно незаконосъобразно решение, въпреки че до 17 часа в сградата му имаше наш представител и такова решение нямаше”, се казва в декларацията, подписана от над 700 от 1100-те работници от завода. Случаят стига и до комисията "Антимафия" в Народното събрание. "Зачестиха случаите, в които собственици на по-малкия дял от акциите в акционерни дружества силово провеждат събрания и поставят на изпитание и съдебната власт, която трябва да регистрира решенията", казва тогава шефът й Йордан Соколов, който бе и председател на парламента. (Сега, 22.11.2002г.) Иван Димов (чийто пост като председател на Сливенския съд временно е замразен заради мястото му в парламента) дава пресконференция, на която се обявява за спиране на протестните действия и решаване на проблемите по съдебен път. “Държавата в лицето на Министерството на промишлеността ще стане трета страна в делата, които се водят срещу “АКБ Корпорация” като акционер в “Декотекс””, заявява вицепремиерът и министър на промишлеността Александър Божков. Той допълва, че Иван Димов няма нищо общо със случая “Декотекс”, без да уточнява на какво са основани неговите твърдения. През 2000г. по време на предизборна среща в Сливен, премиерът Иван Костов заявява, че АКБ ще получи предупреждение директно от “Раковски” 134 по повод проблемите в местните фирми “Декотекс” и Динамо”. През същата година, след близо двугодишни преговори, съдебни спорове и скандали, случаят “Декотекс” е приключен, след като пакетът акции на бившия приватизационен фонд “АКБ Форес” от 34% става притежание на “Хоум дайнамикс”, която вече разполага с 83% от акциите и право да взима всякакви решения на общите събрания на дружеството. Цената, на която е регистрирана сделката, е 3.70лв. за акция, или около 511 хил. лв. за целия прехвърлен пакет. Според източник от банковите среди, реалната сделка е на четири пъти по-висока стойност. Част от сумата е изплатена в продукция, а друга част от нея е преведена по сметка на АКБ в Булбанк за погасяване на просрочените задължения по кредита за придобиване на химическия завод “Полимери” в Девня. Тази цена е неколкократно по-ниска от цената, която “АКБ Форес” е бил обявил, че ще иска от американската фирма, и която всъщност е истинската причина за съдебния рекет срещу “Декотекс”.

 

 

 

• Еманципиране от кредитиралия създаването на фонда - чешкия инвеститор е измамен или: “как се присвояват активи”

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

• Управление на придобите активи или “средства за преследване на поставените цели”

 

 

Берое – Стара Загора: пример за силовите методи на АКБ Според системата Дакси, перлата на българското роботостроене - завод Берое в Стара Загора е 100% притежание на 74-годишната Мария Николова от Елхово, управител на фирма Манити. На 29 декември 2002г., фирмата купила за 90 300 лв. цялото недвижимо имущество на Берое. Манити ЕООД е регистрирано на 13 декември 2002г., тоест 16 дни преди сключването на сделката. На 4 юни 2003г. в 01.00ч., мъже се опитват да влязат в завода, но са спрени от охраната. Оказва се, че смутителите на реда са представители на новия собственик на завода - сливенската фирма Манити. След като пратениците на фирмата окупират административната сграда, спешно пристигат полицаи и един от синдиците на завода Александър Комсийски. Скандалът е разрешен с намесата на районния прокурор, който издава разпореждане за изваждане на самонастанилите се купувачи. Синдикът внася иск за обявяване на продажбата за нищожна. Но на първото дело на 18 юни 2003г. никой от Манити не се явява в съда. Призовката, изпратена на адреса на нейната регистрация в Сливен на ул. "Д-р Миркович" №1, е върната, тъй като там такава фирма не е открита. Според справката за актуално състояние обаче тя се води на този адрес и съдът приема, че ЕООД-то е призовано редовно. След това е даден ход на търговско дело 241/2003г., заведено от синдика на Берое АД (в несъстоятелност), вече преименувано в Машпроектинженеринг. На заседанието става ясно, че според договора за продажба едноличната фирма със собственик Мария Николова купува за 90 300 лв. недвижим имот: дворно място с площ 106 027 кв.м. с построени в него цехове и корпуси, административни сгради и др. при данъчна оценка на имота, посочена в нотариалния акт 4 062 296,80 лв. Сделката е атакуема по две основания. Първо, че даденото е значително повече от полученото, и второ, че в момента на продажбата Берое АД е имало значителни данъчни задължения, които надхвърлят цената на сделката. Синдикът информира, че мъжете, които се самонастанили на 4 юни в завода, са от охранителна фирма АКБ-компания за инвестиции и сигурност. От 2000г. 67% от дяловете на Берое са притежание на приватизационен фонд АКБ форес. (по материали на Труд, 01.06.2003г.)

 

 

 

• • Фалиране на предприятия

 

 

 

• АСАНСЬОРНИ СЕРВИЗИ АД - дружеството е неактивно;
• БЕЛОПАЛ АД - дружеството е в несъстоятелност;
• Бимас АД – производство по несъстоятелност;
• Берое АД – в несъстоятелност;
• Динамо Сл АД Сливен - обявено в несъстоятелност и съответно дерегистрирано³⁰. Ето и по-подробен разказ за “Динамо”:

 

 

Едно фалирано предприятие: “Динамо Сл” АД – гр.Сливен   Дружеството “Динамо Сл” АД – гр. Сливен, е приватизирано по линията на масовата приватизация през 1997г. Размера на капитала е 497.54 хил. лв. АКБ Корпорация притежава мажоритарен дял от капитала му - 60%. Предмета на дейност на дружеството е производство на стартери, генератори, правотокови и променливотокови мотори, части Delco Remy. 96% от собствеността му е частна, като има и присъствие на чуждестранен капитал в собствеността над 25%. За периода 1999 - 2001г. АКБ Форес натрупва загуби в размер на над 30 млн. лв. Производството по несъстоятелност е открито на 05.04.2002г. с решение на Бургаския апелативен съд, без работата в завода да бъде прекратена. На 14.03.2003г. дружеството е обявено в несъстоятелност, а на 11.04.2003г. – дерегистрирано. По информация от АКБ Корпорация, дългът на Динамо - Сливен към ОББ е натрупан в периода 1993 - 1996г., т.е. преди компанията да бъде приватизирана. Компаниите Динамо ин, ДИЕН и Динамо Гама мотори31, които са наематели на производствените мощности на обявеното в несъстоятелност дружество, остават без достъп до завода за динама и стартери. Синдика Снежина Маджарова обявява, че затваря Динамо по искане на най-големия му кредитор - банка ОББ. На 14 март 2003г., Сливенският окръжен съд отхвърля предложената от Динамо АД оздравителна програма и прекратява дейността му, както и правомощията на органите му за управление. Освен това сливенските магистрати нареждат на Снежана Маджарова да започне осребряване на имуществото на фалиралия Завод за електродвигатели. Масов протест обаче на съкратени работници от завод Динамо възпрепятства влизането на неговия синдик Снежина Маджарова в сградата. От септември 400 души остават без работа. От АКБ Форес, заявяват, че дейността на предприятието е прехвърлена към 3 други фирми, като по този начин ще бъдат запазени 450 работни места. (24 часа, 19.09.2003г.) След петилетка обикаляне по съдилищата, ОББ има възможност да събере поне част от 19.8-те млн. лв., които й дължи сливенският завод. Те са обезпечени с ипотеки върху земята и сградите на Динамо АД и с особени залози върху машините и съоръженията му. Следващият по ред - в списъка на кредиторите, е Агенцията за държавните вземания, на която сливенският завод дължи над 1.15 млн. лв. По-любопитен е фактът, че останалите кредитори на Динамо са дружества, свързани с АКБ Корпорация - Динамо Ин ООД, Трансимпекс, Елма АД и Бимас АД. (Банкер, 22/03/2003) Машиностроителният завод е обявен за продажба чрез търг след искане на основния му кредитор банка ОББ. Продават се главният корпус с площ 13.789 хил.кв.м, битова административна сграда с разгърната застроена площ 2.445 хил.кв.м, инженерен корпус, търговски комплекс, столова, главна елподстанция и всички прилежащи към завода обекти и съоръжения. (Дневник, 15.10.2003г.) На търга за продажбата на Динамо не се явява нито един кандидат-купувач. Наддаването е насрочено за 03.11.2003 г. Цената на почти целия завод, от която е предвидено да започне наддаването, е малко над 12 млн. лв. Втория търг започва от 1/2 от първоначалната цена. (Дневник, 06.11.2003г.) Компанията Ди Си мотор - Стара Загора става собственик на по-голямата част от обявеното в несъстоятелност дружество Динамо - Сливен. Тя е единственият участник в търга за продажбата на активите на завода и предлага малко над първоначалната цена от 6 млн.лв. Точният размер на сумата, за която е сключена сделката, не е известен. (Дневник, 27.11.2003 г.)

 

• • Източване на предприятия и разпродажба на активи

 

 

1. Присвояване на приходите само от един акционер (контролния пакет);
2. Прехвърлянето на пасивите върху останалите акционери (но това е ограничено, защото от друга страна се намалява стойността и на собствения дял);
3. Разпродажба на активи без да се делят приходите или още “assets striping”.

 

 

 

Полимери АД: АКБ не управлява, а източва   Полимери АД е едно от най-големите предприятия от химическата индустрия в България. По данни от НСИ, то е на 10-то място по размер на дълготрайните материални активи сред най-големите фирми в България, като те са на стойност 101,7 млн. лв.32 То е единственото предприятие от такъв мащаб, раздържавено чрез масова приватизация. Регистрирания капитал е 5 325 000 лв. Годишен капацитет на продукция: дихлоретан 150 000 т, сода каустик 140 000 т, солна киселина 40 000 т, течен хлор 124 000 т, ферихлорид 1500 т, белина 150 000 т. Други продукти: емулсия поливинилхлорид, пластизоли, химически чиста сярна киселина, техническа сол, PVC тръби и PVC на гранули. АКБ Форес има дял от 60.18% в предприятието. Това е най-голямата инвестиция на АКБ Форес, като освен придобитите акции от масовата приватизация (34%), холдингът закупува и остатъчния дял от касовия пакет със заем на стойност 11 331 250 щ. долара от Булбанк, залагайки 3 204 635 (60.2%) акции на Полимери - Девня. Кредитът е отпуснат за срок от три години. На проведено веднага след това общо събрание отказва да регистрира представители на държавата и останалите дребни акционери и поема изцяло управлението на завода. За погасяването на заема АКБ Корпорация е длъжна да плаща близо 800 хил. щ. долара на всеки три месеца до септември 2000г. Първата вноска е направена на 30 септември 1998г. с пари на Полимери - Девня, което предизвиква негодуванието на останалите му големи акционери - Българска холдингова компания с 18%, и Министерството на промишлеността - с 9 %.33 След влизането на АКБ в управлението се оказва, че Полимери има депозит от 5.6 млн. долара, който не е бил вписан в документите на АП по сделката. Тайният депозит е бил направен през септември 1995 г. и е бил предвиден за подновяване на инсталациите за винилхлорид и поливинилхлорид, което трябвало да се извърши през 2000г. Странното около тези пари е, че бившето ръководство на предприятието не ги е отразило никъде в баланса на дружеството. Това става причина за огромен скандал между частните акционери в дружеството - АКБ Корпорация и Българска холдингова компания. БХК сигнализира, че новоназначеното ръководство на завода е започнало постъпки за разваляне на договора за депозит в банка Биохим и за прехвърлянето на средствата в гръцката Йонийска банка. Предвид методите на управление на скандалната АКБ, миноритарните акционери в Полимери заподозрели, че целта на трансфера всъщност е да се “източат” парите, чието съществуване не е било известно освен на предишното ръководство на дружеството. Истината излиза наяве, след като изпълнителният директор на предприятието Кирил Цонев разбрал, че ще бъде уволнен от новия мажоритарен собственик. Тогава той отишъл при представителите на Българска холдингова компания и разказал за неизвестните дотогава 6 млн. долара. Според БХК истинската цел на АКБ Корпорация е била да се отклонят средствата в нейна полза. За тази цел БХК изпраща писма до управата на банката, до управление “Банков надзор” на БНБ и до Министерството на промишлеността с искане за финансова ревизия и запор върху сметките. Според източници, близки до БХК, предприятието продължава да дължи на акционерите дивидент за миналата година в размер на около 2.8 млрд. лв., заплати на работещите в предприятието, неплатени сметки към ТЕЦ и др. По техни изчисления общата сума се изчислява на около 8-10 милиона лева. От своя страна оправданията на АКБ са, че истинската причина за финансовите затруднения на Полимери в момента е надвнесената сума в държавния бюджет под формата на данък печалба и ДДС. За това той обвинява предишното ръководство начело с Кирил Цонев, че не е поискало “данъчна ваканция” за вече приватизираното предприятие. Законът предвиждаше предприятията, приватизирани до края на миналата година, да имат облекчения при плащането на данък печалба. Според Маринов общата сума, която предприятието е надвнесло в държавния бюджет, е около 5 милиона лева. След придобиването на 60% от капитала на Полимери мажоритарният собственик започва политика на източване на средства от завода. Така например четири дни преди встъпването в длъжност на новия управителен съвет за охрана на предприятието е определена фирмата АКБ - Компания за инвестиции и сигурност ООД с управител изпълнителния директор на Полимери Анна Главинова. Първоначално в предприятието са назначени 37 души за охрана, след което техният брой е увеличен до близо 50. Заплатите на служещите в охранителната фирма са в размер на две и половина средни заплати в предприятието, което прави около 1 000 лева на човек месечно или най-малко 600 хиляди лева годишно за охрана на Полимери. За подобна схема на източване на средства има сигнали и от други предприятия, в които бившият приватизационен фонд АКБ Форес - социален е придобил мажоритарен дял. Направената от вътрешни ревизори на БХК проверка показва и голям брой нарушения и злоупотреби от страна на новите шефове на химическия завод. По-голямата част от тях са свързани с плащане на сметки и командировки, които не са свързани с Полимери. (в.Капитал,1998-39) “Една от най-проблемните ни инвестиции е тази в Полимери - Девня, каза Пирин Атанасов шеф на БХК. “На практика нямаме достъп нито до управлението, нито дори до документацията, която трябва да получаваме като акционери”, допълва той. Според него източването на предприятието продължава, което поставя под съмнение възвращаемостта от направената инвестиция.”, (Капитал, 1999-13) В началото на 1999г. Общото събрание на девненския химически завод гласува 3% от печалбата на дружеството да бъде дадена на ръководството за добро управление. Отчетената печалба за 1998 е 614 000 лева, която няма да бъде разпределена като дивидент, а ще бъде реинвестирана в дружеството. За 1998г. Полимери е разпределил дивидент от 42%, или 0,42 лв. на акция, при печалба 10.5 млн. лева. Според годишния отчет на дружеството нетните приходи от продажби са намалели от 84 млн. лв. през 1997г. на 46 млн. през 1998г. Печалбата всъщност се дължи на положителна разлика от промяна на валутни курсове - общо 6.7 млн. лв., а от основната си дейност предприятието отчита загуба. Според ръководството на дружеството и шефа на надзорния съвет Николай Банев, причината за спада в продажбите е лошата конюнктура на международните пазари. Дъщерното дружество на Полимери, регистрираното през 1998г. с 5 млн. лева капитал - Полимери ин ЕООД, придобива пакети от други дружества, в които мажоритарен собственик е АКБ Корпорация. Именно чрез тази фирма най-вероятно са били закупени мажоритарният пакет от ваканционното селище Русалка и остатъчните пакети от дружествата Бимас и Панайот Волов. От тези три дружества в публичния регистър на Комисията по ценни книжа и фондови борси са налични документите само на Бимас. От тях става ясно, че Полимери ин е собственик на 17% от акциите на дружеството. Остатъчният пакет е предложен публично на фондовата борса в края на 1998 г. и е купен изцяло. Останалите собственици в дружеството са АКБ Корпорация (с 32% от капитала), Еко Петролеум ООД (28.77%) и държавата в лицето на Министерството на промишлеността (16%).” (Капитал, 1999-17) ”...в Полимери вече над десет години гние една инвестиция, която можеше и все още може да помогне за излизане от затрудненото положение. През 1987г. бе подписан договор за изграждането на завод за PVC (винилхлорид и поливинилхлорид) в Девня, след като предишният бе разрушен от експлозия. Беше доставено и почти цялото оборудване за него, което продължава да стои по площадките на Полимери. В експлоатация бе пусната единствено инсталацията за дихлоретан. През 1991г. стопанското обединение "Девня" се раздели на отделни дружества, като недостроеният завод за PVC е включен в активите на Полимери АД. А през 1994г. бе подписано споразумение за отписването на задълженията на Полимери по ЗУНК на стойност 158 млн. щ. долара, следствие на отпуснат заем от японска банка за осъществяването на проекта. В началото на 2000г. с осигуряване на финансирането за довършване на завода за PVC се бе заел заместник-председателят на АКБ Корпорация и бивш финансов министър в първото правителство на Андрей Луканов - Белчо Белчев. Той твърдеше, че китайската Ексим банк се съгласила да кредитира със 70-80 млн. щ. долара строителството, което да извършат две китайски фирми. Изискването на банката било Полимери да осигури останалите 13 млн. щ. долара.” (Банкер, 13/11/2000) Работниците алармират, че ръководството е изнесло от страната скъпоструващото японско оборудване за производство на винил и поливинилхлорид. Техниката на стойност 138 млн. лв. заминава за Иран. Работещи в дружеството твърдят, че машините ще отидат за скрап. Според Банев производството щяло да бъде възобновено в близкоизточната страна. Това обаче ни навежда на мисълта, че тук има отново събличане на активи от собственик, който гледа да спечели в момента, без да се интересува от бъдещето на компанията или на работниците. След спирането на работа на Полимери през 1999г. заради дългове към ТЕЦ – Девня, предприятието спира изцяло през 2000г. заради неплатени доставки на суровини и енергия. Месечната вноска към Булбанк все още не е платена, а в Полимери и други дружества на АКБ Форес са поканени на оглед потенциални купувачи. (Капитал, 2000-22) "Не разпродаваме оборудването на Полимери зад граница, а изнасяме производство, което стои неизползвано 15 години, за да проработи в Иран" казва Николай Банев. През октомври 2001г. вицепремиерът Николай Василев съобщава, че в подписка до него работници са обвинили шефовете на завода в незаконна разпродажба на японското оборудване в чужбина. Вицепремиерът обяви, че ще иска среща с шефовете на мажоритарния собственик АКБ Форес. "Готов съм за срещата и ще докажа, че предприятието се управлява добре и за първото полугодие печели от производството на 35 нови продукта", каза Банев. Той допълни, че преди 2 години е имал среща с Николай Василев в Лондон, където е търсил инвеститори. Целта била да се намерят капитали за възстановяване на японското оборудване, внесено преди 14 години. "Лицензът изтича догодина, затова потърсихме вариант да го запазим. В консорциум с фирми от Швейцария и Люксембург българската фирма ще построи завод в безмитна зона в Иран, където 2-те линии да заработят. Този вариант се прилага заради изгодните условия за доставка на нефт” пояснява Банев. (Сега, 19.10.2001) През 2003 г. в предприятието назрява стачка. Над 40 души от цех "Диафрагмена електролиза" обявяват пред областната управа, че може да спрат пътническите влакове на гара Повеляново. Работниците настояват за споразумение с работодателя си - корпорацията АКБ Форес. По техни думи от 3 месеца не са им изплащани дължимите заплати, не са внасяни здравни и пенсионни осигуровки. Някои от работещите в цеха не са получили възнагражденията и от предишни години. Всички се оплакват от лоши условия на труд. "Няма такова нещо, всичко е нормално. Не дължим заплати и осигуровки на служителите си", казва изпълнителният директор на завода Димитър Караиванов. В Полимери започва четвърта проверка за 2003г. от Инспекцията по условия на труд и НОИ. (Сега, 5.11.2003г.) Печалбата след облагане за 2003г. на Полимери АД - Девня е 16 000 лв. 10% от нея се заделят във фонд Резервен, а останала сума отива за допълнителни резерви, съобщава изпълнителния директор на дружеството Димитър Караиванов. Дивидент не е разпределен. Общо приходите на дружеството за 2003г. са 27 млн. лв. Тъй като износът е ориентиран предимно в долари, Полимери отчита и 950 хил. загуби от курсови разлики. В Полимери АД-Девня започва рехабилитация на инсталациите на всички цехове с изключение на тази за производство на дихлоретан. В обновяването на завода ще се вложат 11.5 млн. EUR. Парите са осигурени чрез банково финансиране, обяви Караиванов. Преговори за изпълнението на програмата се водят с американска, японска и немска компания, каза той. Рехабилитацията трябва да стартира до средата на 2004г. Максималният срок за приключване е 18 месеца - до края на 2005 г. Крайната цел на инвестицията е увеличаване на общото производство на Полимери с 25%. Последните пари, които се изразходиха в преоборудване, са вложени в цеха за дихлоретан и в инсталирането на мощности за производство на техническа сол. Инвестицията е наложителна заради непрекъснато повишаващите се изисквания на европейските еконорми и задължения за безопасност в химическите производства. През 2004г. продукцията на завода е основно за експорт - 99% от течния хлор, 50% от содата каустик. 90% от най-новата продукция на Полимери - техническа сол, също се изнася като основен пазар е Турция. 60% от солната киселина отива за родни компании. За българския пазар се произвеждат и редица крайни продукти, като белина и др. (Пари, 27.05.2004г.) С решение на Софийския градски съд името на акционерното дружество "Консорциум Полимери билд" се променя на "Полихим България" АД. Седалището и адресът на управление на дружеството също се преместват от Девня в София. Компанията вече е с едностепенна система на управление, като председател на съвета на директорите е Николай Ванев. (Дневник, 09.06.2004г.)

 

 

• • Разпродаване на дялове от предприятия и влагане на придобитите средства в закупуване на нови

 

 

 

 

• • Типична форма на поведение - неизплащане на задълженията към доставчици, държавни институции и банки; неизплащане на цената, която е обявена за покупка на дадено предприятие

 

 

 

 

 

Русалка АД Регистрираният капитал на дружеството е 88 000 лв. Предмета на дейност включва предлагане на разнообразни туристически услуги: хотелиерство, ресторантьорство, развлечения и др. Капацитет: 1 200 почиващи. Русалка е приватизирана през 1999г., като АКБ корпорация придобива 60% от капитала срещу 2.1 млн.лв., а 18% стават притежание на Ем Джи корпорация. По последна регистрация в Апис, делът на АКБ е 19.95%. Две години след като Русалка става собственост на АКБ, в пресата се посочва, че “не се инвестира и видът на прекрасното като природа и възможности селище няма нищо общо с грандоманските намерения на собствениците си да го превърнат в 6-звездна база.” (Сега, 19.10.2001г.) Ваканционен клуб Русалка обещава да инвестира 2,45 млн. лв. за 3 години, като 2 млн. лв. са предвидени за доизграждането на пътническа въжена линия Романски - Малък Резен. В активите на дружеството са включени ресторант Пета станция, седем от ски-влековете на Витоша, машини за утъпкване на сняг и съоръжения за ски-туризъм. Русалка купува от предишния собственик, работническо-мениджърско дружество, хотелите Простор и Морени. Така корпорацията на Николай Банев придобива монополни позиции в планината. (Сега, 30.1.2002г.) “В крайна сметка селището е поредната перла в короната на кръга "Олимп". С покупката на Стопанска банка, олимпийската СИБанк се превърна в кредитор на Русалка и поиска дружеството да си плати дълга незабавно.” (Сега, 19.10.2001г.)Образувано е производството по несъстоятелност по жалба на Стопанска и инвестиционна банка за неизплатния инвестиционен кредит от 1992г. в размер на 2.3 млн. лв. Агенцията за държавни вземания също предявява иск за над 372 000 лв. Синдикът на Ваканционното селище Русалка Иван Балабанов иска разваляне на четири сделки за продажба на хотели и ресторанти на поставеното в процедура по несъстоятелност Каварна турист АД (правоприемник на Ваканционно селище Русалка). Балабанов претендира да се обявят за нищожни продажбите, тъй като са осъществени след датата на неплатежоспособността на Каварна турист АД и увреждат масата на несъстоятелността му и настоява съдът да възстанови във владение на туристическата фирма имотите, продадени под реалната им стойност. Освен това три от сделките изобщо не са плащани, въпреки символичната цена, на която са сключени, става ясно от жалбите. АКБ - Компания за инвестиции и сигурност ООД - София получава с нотариален договор от 16 октомври 2000г. 42 обекта с пазарна оценка от 9 656 871лв. без ДДС, но купувачът не плаща нищо.Партнърс комерс ЕООД – София придобива два хотела със 169 бунгала, ресторант и административна сграда за 182 015 лв. при пазарна оценка от 331 632 лв. На по-ниска от действителната стойност Агросет ООД придобива два хотела с общо 22 бунгала. Според жалбата на синдика обаче, реалната стойност на имотите значително надхвърля договорената цена. Купувачите на недвижимото имущество АКБ - Компания за инвестиции и сигурност ООД, Агросет ООД и Партнърс комерс ЕООД са свързани с мажоритарния собственик на ваканционното селище АКБ корпорация. (Пари, 02.04.2003г.) През 2003г. окръжният съд в Добрич оповестява кредиторите на курорта, който е в процедура по обявяване в несъстоятелност. Няколко фирми от Каварна се готвят да дадат под съд ръководството на ваканционното селище Русалка заради натрупани дългове. Размерът им е около 90 000лв. "Сумата в действителност е доста по-голяма, но мнозина от доставчиците на Русалка все още се надяват, че сметките им ще бъдат уредени, и засега не искат да се шуми около тях", обяснява адвокат Симеон Василев, който представлява интересите на каварненските бизнесмени. Дълговете се трупат от 2000г. Доставчиците са различни - някои са извършвали строителни дейности, други са доставяли хранителни стоки, алкохол и безалкохолни. "Разнокалибрени" са и дълговете им - от 1 000 до към 20 000 лв. Някои от тях имат спечелени дела срещу ваканционното селище, но въпреки изпълнителните листове, с които разполагат, не са видели парите си. (Сега, 19.10.2003) Курорта и до днес е притежание на АКБ, без да е прекратил дейността си.

 

 

 

• • Фонда за себе си:

 

• • проблеми, трудности, предизвикателства

 

 

• • влияние на политическата и икономическа среда

 

 

 

• • конкурентноспособност на новия български корпоративен капитал;

 

 

• • бъдещи проекти

 

 

 

 

1. Приложение 1 – Списък на предприятията от портфейла на АКБ Корпорация.

 

 

 

2. Приложение 2 – Списък на предприятията от портфейла на АКБ Корпорация – динамика на портфейла.

 

 

 

3. Приложение 3 – Отраслова и териториална структура на инвестициите.