ЕКСПРЕСНА СТЕНОГРАМА!

И аз задавам още един много сериозен въпрос. Понеже тук към тези обективни критерии, по които се доказва, че си българин, ние причисляваме и притежаването на българско национално самосъзнание, питам какво ще стане с 90 000 българи, които живеят в Америка, ако те са приели разбирането за нацията така, както я разбират американците, които казват, че са част от американската нация и са се заклели? И казват, че същевременно имат българско етническо самосъзнание. Ние ще ги изключим ли от обсега на този закон?

Освен това, поднесени по този начин, тези въпроси ще дискредитират отношението към вътрешните малцинства и ще ни изправят пред един двоен стандарт. Говорим с охота, че българите в Унгария са българско национално малцинство. Аз съм напълно съгласен, че банатските българи представляват едно българско национално малцинство, австрийските българи представляват едно българско национално малцинство, но пренесено като отношение към вътрешните малцинства, ние ще бъдем поставени в една доста деликатна ситуация, имайки предвид отношението на българските държавни институции по тези въпроси.

Общо взето понятийният апарат в това отношение не е достатъчно изчистен. Аз знам, че това поражда проблеми, но е полезно за България, ако се ориентира към едно разбиране за нацията в неговото гражданско-политическо измерение, защото това ще бъде основа, върху която да се търси национален консенсус по тези въпроси. Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Местан.

Господин Асен Агов има думата.

АСЕН АГОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Приемам напълно аргументите, изложени от господин Иван Тодоров. Аз не знам как са протекли дебатите в комисията, но във всички случаи ние не можем да даваме привилегии на едни българи пред други българи затова, че те изповядват това или онова вероизповедание. Ние не даваме тези привилегии в собствената си страна на един или друг и не виждам защо трябва да даваме тези привилегии за нашите обичани сънародници, които живеят в чужбина. Тоест, би трябвало да е валиден общият знаменател и общата либерална и добра политика на България, която е валидна в страната. Тя да бъде валидна и за тях, навън.

От тази гледна точка аз разбирам съображенията на вносителя, който се позовава на Конституцията, квалифицираща Българската православна църква като традиционна. И тук, Бога ми, не е въпросът за Българската православна църква. Никой не оспорва нейната традиционност и нейната изключителна роля в историята на България. Тук въпросът е за цялото онова законодателство, което в последните 10 години, особено в последните 3 години - не го приписвам като заслуга на Съюза на демократичните сили, - е съобразено с европейското законодателство и вече е възприето от нашата страна.

И аз се боя, че ако ние приемем духа - склонен съм да приема голяма част от разсъжденията на моя колега Лютви Местан, - ако ние възприемем този дух на закона, има сериозна заплаха да влезем в противоречие с цялото онова напредничаво европейско законодателство, което сме възприели вече тук.

Затова, подкрепяйки текста, който внесе господин Иван Тодоров, добавяйки впрочем една дума, за традиционната роля на Българската православна църква, предлагам текстът да гласи така: "Съгласува с ръководството на Българската православна църква, която е традиционна за България...", за да спазим текста на Конституцията. И след това да приемем поправката на господин Иван Тодоров.

Във всички случаи обаче аз призовавам към един допълнителен размисъл и съгласуване на духа на този закон с онова законодателство, което сме имали досега. Нека да помислим още веднъж няма ли заплаха да предизвикаме едно разделено третиране на нашите сънародници, които живеят в странство и тези, които живеят у нас. Бих отишъл и малко по-нататък. Да речем, че етническите турци у нас нямат българско етническо самосъзнание, но какво казваме за българите-мохамедани, както ги наричаме, т.е. българите, които изповядват Исляма и които са част от имиграцията? Ние ще си позволим ли да изпратим едно послание до тези хора, че не ги третираме така, както третираме всички останали българи, впрочем както ги третираме днес в нашето общество?

Именно изхождайки от тези съждения, които са повече философски относно този закон, макар да поддържам конкретното предложение на господин Иван Тодоров, бих призовал председателят на комисията и членовете на комисията да помислят още веднъж по цялата тази съвкупност от исторически, философски и вътрешнозаконодателни разпоредби, които съществуват у нас. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Агов.

Господин Гиньо Ганев има думата.

ГИНЬО ГАНЕВ (ДЛ): Уважаеми господин председателю, дами и господа! Слушах внимателно тези две бележки. Имам чувството, че не се разбира добре обхватът на този закон. Той се отнася до българите по произход, които живеят в чужбина и имат българско национално самосъзнание. Затова опасенията на господин Агов са на друга територия, не на територията на този закон. С други думи, този закон отговаря на своя предмет, както е изложено в уводните текстове, а разсъжденията да видим още веднъж дали той съответства на европейските принципи, господин Агов, ако ме чуете добре, това отдавна е направено. Този закон се работи повече от 2 години и той има много ограничен по своята територия предмет. Той не се отнася до всички тези разсъждения за другите българи - мохамедани и прочие, това е за българите по произход, които са пръснати извън страната, само за тях. Другото е въпрос на Конституция, на норми, които сме приели в целия дух на нашето законодателство. И моля той да не настоява ние още веднъж да се връщаме с такъв размисъл, който даже е вън от психологията на тези, които са правили закона.

Второ, по така наречената т. 4 на новия чл. 17, ал. 4. Когато се казва, господин Тодоров, че Националният съвет съгласува с ръководството на Българската православна църква някакви въпроси, не съгласува всичко. Иска се едно съгласуване или се предлага това да става само тогава, когато става дума за тяхното духовно сплотяване и запазване на тяхната културна, национална и т.н. принадлежност. С други думи Националният съвет не получава задължение чрез този текст да съгласува всичко, което е в дейността на българските държавни органи по отношение на българите, които живеят извън България, с Българската православна църква. Това е по един много ограничен предмет. Въпросът, който се задава, може би е друг - това съгласуване изключва ли другото съгласуване? Разбира се, че не го изключва. Когато ще стане дума за духовното сплотяване на българите извън България, но които имат католическа вероизповедна принадлежност, има ли пречка с ръководството на католическата църква, на която принадлежат те, да се помисли за някои общи идеи? Само обаче когато става дума за тяхното духовно сплотяване като българи по произход.

Така че текстът на т. 4 не се разпростира въобще като един вменен дълг на Националния съвет за всякакво съгласуване, а само по този въпрос и само там, където има компактни маси, които изповядват българската православна религия.

НЧ/КТ 281.4* 

---------------------------------
стр. 1-4: НЧ/КТ 281.1; НЧ/КТ 281.2; НЧ/КТ 281.3; НЧ/КТ 281.4