ПРОГРАМНИ НАМЕРЕНИЯ

Нашата цел е по-добро качество на живота. Нашият стил е независимост на действията. Нашият метод е сътрудничество, толерантност, разумен компромис, колкото е възможно по-малко конфликти. Ние желаем правителство, което да създава условия за мирно уреждане на всички проблеми на държавата-икономически, социални, житейски.

Проблемите не се решават на улицата, а в Парламента.

"Всички български граждани са равни пред законите". Те не могат да бъдат делени на "наши" и "ваши", на "червени" и "сини", на бивши комунисти и демократи с днешна дата, по етнически, религиозен и какъвто и да е друг принцип. Смисълът на истинската декомунизация, на смяната на системата е да се създадат цивилизовани правила на живот за гражданите.

Дошло е време да обърнем нашето внимание към бъдещите цели и общоприети стремежи, вместо към различията и миналите престъпления, които разделят нацията.

Ние сме против конфронтацията и за естествена конкуренция на идеи, политически и икономически възгледи. Ние сме убедени, че на България днес е необходима модерна либерална политика, чийто смисъл е да осигури най-голяма свобода на избора и самостоятелност на отделния човек,' ефикасна пазарна икономика, солидна социална обезпеченост и защита, укрепване на човешките и политически права, парламентарната демокрация и законност.

Ние разглеждаме като легитимни социалдемократически, консервативни, християндемократически и други възгледи за развитие на демократичното общество, стремим се да търсим общото с партиите, които ги прокламират във и вън от парламента. В България трябва да се намери коалиция на политически, обществени, граждански и икономически сили, която да се обедини около няколко ключови общонационални цели за стабилизиране на държавата и просперитет на народа.

ЦЕЛИТЕ НА ПРЕХОДА КЪМ ДЕМОКРАЦИЯ И ПАЗАРНА ИКОНОМИКА

Колкото повече времето ни отдалечава от началото на демократичните промени в страната, толкова повече основните принципи, на които почива смяната на системата, не намират своето реално приложение в практиката. Затова е необходимо връщане към няколко основополагащи цели, към постигането на които да бъдат насочени усилията на цялото общество независимо от конюнктурните интереси на деня.

Държавата трябва да бъде в услуга на гражданите, а не техен господар. Това означава:

- ограничаване на нейната роля в икономиката, при запазване на необходимия минимум от контролни и регулиращи функции;

- раздържавяване и приватизация;

- политика на укрепване на пазарните частни и публични субекти

- развитие на модерна система за съгласуване на социалните интереси, основана на партньорство и участие в разпределението на собствеността.

- включване на всички допустими икономически и политически лостове и механизми за възможно максималното снижаване на социалната цена на прехода към пазарна икономика;

- изграждане на независима и силна съдебна власт и полиция, създаващи условия за политическа, религиозна и етническа толерантност в обществото и гарантиращи правата на гражданите и обществените групи, включително от посегателствата на държавните институции;

- независима и последователна външна политика, напълно гарантираща мирни условия за развитие на страната ни.

ПРИОРИТЕТИ НА ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА

I. МАКРОЦЕЛИ

1. Либерален икономически ред

Свобода на икономическата инициатива. Ограничаване на административните рестрикции. Премахване на административната намеса и защита на конкуренцията между автономните пазарни субекти. Преустановяване на административното ценообразуване. Либерална, но твърдо и честно провеждана политика. Ред, ясни и прости правила.

2. Насърчаване на българската индустрия

Стимулиране и преференции за новообразуваните дружества до набиране на критичната (минимално необходима за самостоятелно функциониране) маса капитал. Преференции за фирмите, които разкриват нови работни места. Система за държавни гаранции за българските износители. Установяване на ясна външнотърговска политика и приоритети, стабилен външнотърговски режим и ефективен митнически контрол, както и спиране на дъмпинговия внос и контрабандата.

3. Ефективно и отговорно управление на държавните фирми

Оттегляне на администрацията от стопанските решения на държавните фирми. Стопанска самостоятелност и независимост на държавните фирми от апарата на централните ведомства.

4. Приватизация

Максимално бързо раздържавяване чрез съчетаване на механизмите на пазарната и масовата приватизация. Предимство на специалистите, които могат да управляват собствеността. Придобиване на държавна собственост чрез използване на кредит от държавата. Мениджърска приватизация.

5. финансова стабилност

Контролируема и плавна обезценяване на лева на вътрешните (а по този начин - и на външните) пазари. Постепенно смекчаване и преодоляване на кредитната рестрикция. Връщане към поносими, адекватни на стабилизиращата се стопанска ситуация лихвени равнища. Стабилизиране на банките с цел укрепване на финансовата система и защита на спестяванията на гражданите. Ефективен банков надзор. Защита на тайната на влога, финансова политика за стимулиране на растежа вместо рестрикция на всяка цена.

6. Благоприятен климат за чуждестранни инвестиции

Равнопоставеност на чуждестранните инвеститори, които работят в България. Предимства за инвеститорите, които реинвестират в България. Свободно придобиване на собственост в страната от чуждестранните инвеститори. Максимално бързо отстраняване на противоречията и неяснотите в Закона за чуждестранните инвестиции и на бюрократичните бариери пред навлизането на чуждестранния капитал в различните отрасли на икономиката.

II.    ИНДУСТРИЯ И ТЪРГОВИЯ

1. Стабилизиране на управленското ядро

Прекратяване на политическите уволнения и на стихийните, неаргументирани кадрови промени. Независимост на стопанското ръководство от централна отраслова администрация.

2. Стимулиране на ефективността

Ясно формулирано участие на управляващите в разпределението на печалбата на фирмата. Преустановяване на ограниченията за нарастване на работната заплата при доказана ефективна дейност на стопанските субекти.

3. Спиране на декапитализацията

Промени във фиска с оглед формиране на достатъчна капиталова база, гарантираща устойчиво развитие на фирмите. Ограничаване на изземването на доход. Законодателни и нормативни гаранции за прекратяване на престъпното преливане на капитали от държавни в паралелни части структури.

4. финансова дисциплина

Осигуряване на надежден механизъм за бързо изпълнение по вземанията и разплащанията между длъжник и кредитор. Намеса на държавата при фалит на структуроопределящи предприятия самос икономически средства. Осигуряване на ефикасно съдебно производство и административни процедури по изпълнението, несъстоятелността, фалитите.

5. Ограничаване на верижната задлъжнялост

Неотложни и твърди мерки за ограничаване и уреждане на верижната задлъжнялост без допълнително кредитиране. Създаване на леснодостъпни инструменти за прехвърляне -на вземания чрез активизиране на вторичния пазар на дълговете.

6. Ефективен контрол и санкции за нелоялна конкуренция.

Гарантиране на всички законово и нормативно регламентирани права на търговците. Защита на търговската марка, авторските права, патентите и лицензните от -държавата. Ефективно нормативна и административна (митническа) защита на българския пазар от дъмпингов внос и контрабанда с некачествени, неотговарящи на международните стандарти или необмитени вносни стоки.

7. Контрол върху монополните цени

Наблюдение и ефикасен контрол на цените определяни от предприятията с преобладаващ дял на пазара на съответния вид стоки или услуги. Максимално ограничавана на възможността за спекулативно увеличение на цените от монополистите.

ІІІ. СЕЛСКО СТОПАНСТВО

1.    Бързо завършване на поземлената реформа.
Ускоряване на земеразделянето и възстановяването на собствеността с оглед приключването им в основните земеделски райони до пролетта на следващата година.

Поставяне, по законодателен път на приклаузевни срокове за завеждане на делата по чл. 11, ал.2 и чл. 13 от ЗПЗЗ и ускорено разглеждане в съдилищата. Завършване на процеса по определянето на дялове и разпределението на имуществото на бившите ТКЗС. Постепенно, но ускорено финализиране на дейността на ликвидационните съвети.
Разработване на нормативна уредба и примерни модели на сдружения, обслужващи кооперации и дружества по Търговския закон за използване на неделимите фондове и едрогабаритна техника на бившите ТКЗС.

Постепенно, но ускорено финализиране на дейността на ликвидационните съвети. Разработване на ,-нормативна уредба и примерни модели на сдружения, обслужващи кооперации и дружества по Търговския закон за
използване на неделимите фондове и едрогабаритна техника на бившите ТКЗС.

2. Приватизация на държавните предприятия в земеделската сфера

Откриване на процедури за приватизация на всички държавни предприятия от системата на земеделието, за които има проявен интерес от страна на потенциални купувачи. Предоставяне на възможност за участие на селскостопанските производители в този процес с цел икономическо обвързване, заинтересуваност и регулиране на производството.

3. Система за подпомагане на селското стопанство

Преминаване от директно субсидиране на кредитите към подпомагане на самото производство чрез фискални облекчения и либерализация на търговията със селскостопански стоки. Решаване на проблемите на тютюнопроизводителите посредством механизмите, залегнали в Закона за тютюна.

4. Защита на националното селско стопанство

Въвеждане на пакет от протекционистични мерки за защита на българското земеделско производство от вноса на евтини, дотирани чуждестранни селскостопански стоки. Осигуряване на експорти преференции за селското стопанство.

5. Кредитиране на земеделието

Създаване на национален гаранционен фонд "Земеделие ", който ще изпълнява ролята на гарант пред търговските банки при ползването на инвестиционни кредити от земеделските производители.

IV.    ПРИВАТИЗАЦИЯ

1. Ускоряване на раздържавяването

Облекчаване на процедурите в сферата на пазарната и масовата приватизация. Едновременно водене на приватизационни сделки във всички отрасли. Намаляване на срока за сключване на сделката и опростяване на процедурата за самото вземане на решения за конкретна приватизационна сделка.

2. Държавно кредитиране на приватизацията

Прехвърляне на собствеността върху предприятията срещу разсрочено плащане за продължителен период. Минимална начална вноска на собствениците. Насърчаване на частни фирми и предприемачи при придобиване на собственост и ползване на незавършени и неизползвани обекти.

3. Мениджърска приватизация

Предпочитания и стимули за изкупуване на предприятията от хората, които реално ги управляват в момента или са в състояние да ги управляват ефективно. Възлагане на собствеността срещу реална и работеща програма (стратегия и бизнес план) за развитие на предприятието и при осигурени пазари. Възможност, мениджмънта да придобие контролен пакет (блокираща квота) от акциите.

4. Политика на насърчаване на чуждестранните инвестиции, концесии, смесени предприятия и др. индустриални, селскостопански, търговски, туристически, транспортни проекти.

5. Замяна на външен дълг срещу собственост

Създаване на .кратка ефективна процедура за замяна на външен дълг срещу  собственост в предприятията  от различните отрасли нанационалната икономика. Предпочитания за мощните кредитори със стратегически инвестиционни цели.

6.    Замяна на вътрешен дълг срещу собственост

Нормативно ускоряване на възможността за придобиване на собственост срещу облигации по ЗУНК. Гарантиране на възможности за банките да заменят при ясна и точна процедура просрочени вземания срещу собственост в предприятията-длъжници чрез едновременното рекапитализиране на последните.

V.    БЮДЖЕТ

1. Намаляване относителната тежест на фиска в икономическата политика

Ние изхождаме от принципа, че изпълнението на бюджета не може да бъде основен приоритет на икономическата политика. Растежът на реалната икономика е на значително по-висока степен на важност за държавата.

2. Разделно бюджетиране

Отделяне и ясно обособяване на бюджетна програма-минимум, която задължително трябва да бъде изпълнена, от програмата за държавни инвестиции, развитие на администрацията и др. второстепенни конкретни мероприятия.

3. Професионално управление на бюджетните средства

Отделяне на " държавната съкровищница" като отделно звено на бюджетната система, специализирано в текущото управление на бюджетните средства. Контрол в реално време върху събирането и насочването на бюджетните средства по отделни сектори и мероприятия.

4. Ликвидиране на системата на извънбюджетните сметки

Включване на всички средства на бюджетните организации в системата на държавния бюджет. Прекратяване на разпиляването на средства извънбюджетни сметки. Строг контрол на правителството върху всички средства на държавата и максимално икономичното им разходване.

5. Затягане на митническия контрол

Осигуряване на ефективна система и строг контрол при събирането на митата и ограничаване на възможността за избягване на митническите - тарифни и нетарифни - ограничения. Извънредни мерки за пресичане на корупцията и контрабандата. Свобода на вноса и износа (извън системата на необходимите държавни ограничения) при опростяване и съкращаване на времето на митническите и другите административни процедури.

6. Опростяване на данъчната администрация

Ограничаване на нормотворчеството на органите на данъчната администрация. Опростяване на правилата на облагане и преминаване от индивидуални тълкувателни решения на администрацията към писани, публикувани и максимално прости правила на облагането.

7. Засилване на данъчния контрол

Концентрира не на контролните дейности върху лицата (физически и юридически), които имат рецидиви на данъчни нарушения. Бързина и ефективност на данъчните санкции. Ограничаване на възможността за корупция и рекет на данъчната администрация чрез установяване на пряка зависимост между възнаграждението и ефективността на контролните действия и разкриваемостта на нарушенията.

8. Точен бюджетен избор

Концентриране на бюджетните разходи върху мероприятията, които представляват първостепенен приоритет при сегашното състояние наикономиката ни. Преустановяване изцяло на мероприятия, включително закриване на цели бюджетни звена без жизнено значение за държавата и нацията.

9.    Комерсиализация на определени дейности на бюджетна издръжка

Трансформиране на максимален брой мероприятия на бюджетна издръжка и съответните бюджетни звена на търговски принцип. Постепенна приватизация на такива дейности и звена.

VI.    БАНКОВА СИСТЕМА

1. Стабилизиране на търговските банки

Подготовка на конкретни програми за рекапитализация, стабилизиране и трайно устойчиво развитие на отделните търговски банки. Рекапитализация на банките чрез увеличаване на собствения им капитал и задължителните им провизии.

2. Подобряване на банковия надзор

Подобряване на организацията и ефективността на банковия надзор. Подготовка на законопроект за банковия надзор и ясно дефиниране на надзорните правомощия. Промяна и подобряване на институционалната форма на банковия надзор.

3. Приватизация на банките

Довеждане до край на програмата за консолидация на търговските банки. Активизиране на процесите на приватизация на банките чрез продажба на акциите им на широк кръг акционери при строг контрол на произхода на средствата и на платените данъци за предходни години от страна на новите акционери.

4.    Повишени изисквания за лицензиране

Точни, детайлно формулирани критерии при лицензирането на нови банки и небанкови финансови институции. Навлизане на чуждестранни банки в страната преимуществено чрез закупуване на дялове в български банки . Приоритет на лицензирането на първокласни чужденстранни банки, които не само се задължават да спазват всички изисквания на българското законодателство, в т. ч. за задължителни минимални резерви и минимален внесен капитал по сметки в България, но и да привличат сериозни чужденстранни инвеститори, самите те да инвестират в обучението на български банкови специалисти, да спомагат за по-преките връзки на България със западните капиталови пазари.

VII. МЕЖДУНАРОДНИТЕ ФИНАНСОВИ ИНСТИТУЦИИ И РАЗВИТИТЕ СТРАНИ

Продължаване на линията на ясни, точно формулирани взаимоотношения с международните финансови институции - МВФ, Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие, както и със специализираните органи на Групата на 24 - те и Европейския съюз с помощта на които да продължим сътрудничеството по укрепването на платежния баланс на страната и на финансовата ни система; по обслужването на външния ни дълг; по структурното преустройство на националната икономика; по конкретните програми, свързани с модернизирането на телекомуникационната и транспортната инфраструктура, водоснабдителната система, енергийната система, развитието на селското стопанство, образованието, здравеопазването, техническата помощ; по насърчаването на частните инвестиции и експортното финансиране и т. н. Едновременно с това - отстояване в процеса на взаимните преговори и контакти на необходимостта от отчитане на специфичната вътрешноикономическа ситуация и отражението на външнополитическите условия, в които се намира България, в сегашния етап на прехода към демокрация и пазарно стопанство.

ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ

За реализация на основните цели на една нова политика е необходима силна, професионална и честна държавно-публична администрация. Дезорганизацията, опартизаняването, депрофесионализацията, демотивацията и корупцията в централната и местна администрация намаляват възможностите за управление до критичните граници и практически блокират реформите. Необходимо е:

1.    Нормативно уреждане категориите, ценза, професионалното движение на административните служители, ограничаване на така наречените политически назначения в ясна номенклатура на правителството.

1.1. Модерна, опростена и по-евтина структура на МС и министерствата с оглед регулативни, а не командно-административни функции. Прехвърляне на по-голям обем функции към автономни и фондови институции.

1.2. По-малобройна, но ефективна държавна администрация. Нова категоризация на заплащането на държавните служители. По-високи работни заплати за масовите категории - лекари, учители и пр.

1.3. Незабавна реализация на специализирани програми за набиране и подготрвка на служители за публична администрация.

1.4. Закон за съставяне и разходване на Държавния бюджет и Закон за Сметна палата.

1.5. Нова уредба за отношенията на държавата с институции, представляващи държавния мениджмънт (създаване на индустриална камара по-голяма роля на търговската палата), с частни работодатели, със синдикатите.

2.    Децентрализация на държавната власт и уреждане статута на местното управление.

2.1. Пакетът закони, свързани с териториално-устройствената реформа, да влязат в НС до края на 1994 г. и да бъдат осигурени с бюджета за 1995 г.

2.2. Уреждани отношенията между Държавен и общински бюджет; собствена данъчна администрация за събиране на местните данъци и такси; покритие на финансовите разходи за осъществяване на държавни функции от общините въз основа на определени критерии и пр.

2.3. Нормативно уреждане функциите и правомощията на областната администрация, която да реализира значителна част от управленческите функции и свързаните с тях финансови средства, централизирани понастоящем в отрасловите министерства

2.4. Децентрализация на държавната собственост, представляваща техническа инфраструктура (водоснабдителна, съобщителна, транспортна, топлоснабдяване и пр.). Ликвидиране на фирми-рентиери (Софис, Универс и др.), като част от имуществото се предостави на общините, а останалото на областните управи с определени квоти и срокове за приватизация.

ВЪНШНА ПОЛИТИКА, ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ И ЗАЩИТА НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ

I. ВЪНШНА ПОЛИТИКА

1. Външната политика на Република България е подчинена на принципите на запазване и поддържане на териториалната цялост и суверенитет на страната, защита на нейните национални интереси в международните отношения, подкрепа на българските малцинства в съседни и несъседни на България страни.

2. Активна външнополитическа позиция на Балканите, основана на разумност и балансираност, ненамеса в споровете и конфликтите, развитие на регионалното сътрудничество, поддържане на добросъседските отношения с балканските държави, защита на националното достойнство и интересите на страната.

3. Интеграция в европейските структури, организации и институции във всички области - външна политика, национална сигурност, икономическа интеграция, търговия и пр. Открит диалог по проблемите на България, развитие на сътрудничеството на делова и конкретна основа, активна позиция в международните организации по проблемите от пряк интерес за България.

4. Развитие на отношенията с всички държави на основата на интересите на нашата страна. Задълбочаване на диалога и сътрудничеството с водещите държави от Европа, с Русия и САЩ, със страните от "третия свят", с които традиционно сме поддържали активни контакти.

ІІ.    БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ

1. Реформа във въоръжените сили за създаване на модерна, мобилна и добре въоръжена армия. Военна доктрина, в която да бъдат определени състава, структурата, дислокацията и технико-икономическите параметри на българската войска. Нов правилник за военната служба, модерно военно образование и квалификация, социално осигуряване на офицерския корпус - заплати, жилища, пенсии. Материални и културни подобрения в казармите. Едногодишен срок на редовната войнишка служба. Подобряване на финансовото и материално-техническото снабдяване на българската армия.

2. Политика на интеграция в Европейската система на сигурност и НАТО.

3. Разширяване двустранните мерки за сигурност и предотвратяване на конфликти с балканските страни.

III.    ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ. ВОЙНА С ПРЕСТЪПНОСТТА

А. Като основна задача в този аспект се налага започването на тотална война с престъпността. Конкретните мерки, които е необходимо да се приемат, могат да се обособят в няколко групи:

1.    Законодателни

1.1.    Промени в Наказателно-процесуалния кодекс:

- даване възможност на полицията пълноценно да участвува в наказателния процес чрез въвеждане на полицейско разследване и използване на събраната оперативна информация като доказателство в процеса;

- опростяване на процедурите за налагане на наказания за по-леки престъпления;

1.2. Промени в Наказателния кодекс:

- декриминализиране на някои деяния и едновременно с това завишаване на наказанията за престъпления с голяма обществена опасност /престъпления срещу личността, имуществото и др.;

- правна регламентация на защитата на свидетели;

1.3. Създаване със закон на специализирани съдилища за бързо налагане на наказания на извършителите на административни нарушения и леки престъпления;

2.    финансови и организационни

2.1. Осигуряване на необходимите средства за:

- увеличаване на щатовете в правозащитните органи, особено в полицията и другите специализирани служби в МВР, ангажирани в борбата с престъпността;

- обучение, квалификация и материално стимулиране на служителите;

- изграждане и поддръжка на нужните информационни системи и технически транспортни средства;

2.2. Организационно обезпечаване на:

- необходимата координация между правозащитните органи в борбата с престъпността - МВР, Министерство на правосъдието, Национална следствена служба, прокуратура, съдилища;

- условия за ефективна правна защита на публичната собственост;

- създаването на някои нови служби в МВР - например гранична полиция, служба за борба с корупцията в самата правозащитна система и др.;

- засилването на контрола върху дейността на така наречените "охранителни фирми" и на притежаването на огнестрелно оръжие и др. обществени средства;

Б. Повишаване на правната сигурност и доверието в правораздавателните органи:

1. Раздържавяване,на нотариалната дейност с приемане на Закон за нотариалните служби;

2. Преструктуриране на съдебните органи с оглед на физическото приложение    съдебната власти и оптимизиране на правораздавателната дейност;

3. Приемане на международните стандарти при организацията на Министерството на правосъдието  и съдебната  власт /например преминаване на и миграционните служби към  Министерството на правосъдието, намаляване на натовареността на следователите, съдиите и прокурорите и др.

IV. БЪЛГАРИЯ - СТРАНА СЪС ЗАПАЗЕНА ПРИРОДА

1.    Консолидирана екологична политика на държавните органи и институции за реализация на Национални стратегия и прагматична инвестиционна програма за приоритетни действия и проекти в околната среда.

2. Компенсиране на ниския дял от брутния вътрешен продукт, отделян за финансиране в околната среда, чрез политика на иновации

-ускорено реализиране на суапова сделка "Дълг срещу околна среда", прилагане на всички възможни институционални и др. механизми за трансфер на технрлогии и ноу-хау. Разработване на силни и печеливши проекти и реализацията им чрез Глобалния фонд за околната среда, донорство или преференциално кредитиране.

З. Разрещаване на най-горещите екологични проблеми чрез поносими за Държавния бюджет интегрирани (междуведомствени) програми или включването им в съществуващите финансови и политически програми на Европейския съвет и международните екологични институции.

4.    Изграждане на съвременна система за многофункционално лесовъдство и защитени природни територии в България.

ЗДРАВНА И СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА

I. ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

1. Структурна реформа на здравната мрежа, основаваща се на база финансиране чрез M3 за извършена дейност. Премахване на дублиращите структури и функции в здравната система.

2. Определяне на приоритети в системата на здравеопазване чрез финансиране - медицински дейности, спешна медицинска помощ, трасфузиология, трансплантация на органи, въвеждане на общопрактикуващия лекар, здравна култура и профилактика, капитално строителство.

3. Количествена и качествена преоценка на нуждите на страната от медицински специалисти и адаптация на образователната система.

4. Приемане на Закон за здравните заведения, Закон за здравето, Закон за съсловните организации.

5. Лекарствена политика. Лекарствени средства

- субсидирани от бюджета: основна листа - включва животоспасяващи лекарствени генетика и бюджета възстановява 100%от базовата цена; допълнителна листа

- включва лекарства, които подпомагат ефекта на основните лекарствени средства и бюджетът възстановява 50%от утвърдената цена; листа, включваща лекарствени средства, предназначени за тежки (хронични) и рядко срещани заболявания.

6.    Да се въведе диференциран ДДС, в зависимост от листата, в която то се намира, и да се измени Наредбата за лицензиране на търговците на едро и производителите.

II.    СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ

1. Новата политика на доходите налага да се измени системата за тяхното компенсиране и да се освободят предприятията от производствената сфера от ограниченията върху нарастването на работните заплати. Създаване да нова категоризация за заплащането в бюджетната сфера, като се изведат на значително по-високи позиции професиите, които изпаднаха на дъното на скалата на доходите - лекари, учители, научни работници, среден управленски персонал и др.

2. За противодействие на безработицата е необходима държавна инвестиционна програма за създаване на работни места главно чрез инфраструктурни проекти; стимулиране разкриването на нови работни места чрез местни и чуждестранни инвестиции; протекции на определени производства, особено в райони, където е достигнато критично ниво на безработица, както и използване на специални социални технологии пренасочване и преквалификация на освободените работници и служители при закриване на предприятия и производства.

Приемане на Закон за трудовата заетост.

3. Многообразна, надеждна, икономична и целенасочена социална защита на населението с точно ориентиране на вторичната защитна мрежа към рисковите групи - инвалиди, пенсионери и др. - чрез прецизна система от критерии, свързани с доходи, имущества и т. н.

4. Ефективна система за контрол при получаване на обезщетенията и помощите, като плащанията се прекратяват незабавно в случай, че не се приемат условията на бюрата по труда и органите за социални грижи.

Реално гарантиране от страна на държавата на финансовата стабилност на системата за социална защита.

5. Отделяне на социално-осигурителния фонд от държавния бюджет и мерки за неговото финансово стабилизиране. Ускорено създаване на частни пенсионни фондове като стратегическо направление на реформата в тази област.

Приемане на Закон за социалното осигуряване и Закон за отделяне на общественото осигуряване от държавния бюджет.

6. Активизиране на сътрудничеството с работодатели и синдикати.

КУЛТУРА И КАЧЕСТВО НА ЖИВОТА

I. ОБРАЗОВАНИЕ

1. Средно образование

- приемане на проектозакона за изменение на Закона за народната просвета;

- оптимизиране на мрежата от професионални училища;

- подготовка на нормативната уредба за издаване и разпространение на учебници;

- разработване на нормативната уредба за професионалното развитие на учителите;

- определяне на веществената издръжка на един ученик.

2. Висше образование и наука

- приемане на Закон за висшето образование, Закон за научните изследвания, Закон за кредитиране на студентите;

- приемане на проектозакон за изменение на Закона за академичната автономия;

- съставяне на проект за мрежата от висши училища в България;

- изработване на методика за определяне бюджетната субсидия за висшите училища;

- разработване на изисквания за разкриване на нови специалности към висшите училища;

- изработване проект за финансиране на научните организации чрез държавния бюджет;

- ускорена реализация на проекта на Световната банка, засягащ висшето, средното и основното образование.

ІІ. ЖИЛИЩНО СТРОИТЕЛСТВО

Инвестиционна програма в жилищното строителство и насърчаване на различните форми на кредитирано придобиване на жилища с преференции за млади семейства.

III. ВОДОСНАБДЯВАНЕ

Ускоряване реализацията на проекта за реконструкция и модернизация на водоснабдителната система, финансиран от Световната банка.

IV. КУЛТУРА

1.    Актуализиране статута и финансово гарантиране на паметниците на националното културно наследство и националните културни институти.

2. Преструктуриране, а не ликвидация на мрежата от държавни , общински, частни и др. културни институти.

3. Насърчаване на държавното и частно меценатство в националния културен живот - подкрепа на институционални и авторски прояви чрез специализирани фондове и индивидуални субсидии, законово регулиране на дарителството и спонсорството. Стимулиране на частните инвестиции в културата. Юридическа самостоятелност на културните институти, финансиране на дейности, проекти, а не щатове . Мениджърско управление и комерсиализиране на културните дейности.

V. СПОРТ

Приемане Закон за спорта.

Данъчни облекчения и преференции за спорта, които да стимулират хората с възможности да влагат парите си в тази толкова важна социална дейност.

VI. БЪЛГАРСКА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА

Държавна подкрепа за Българската православна църква и утвърждаване на нейната автономия и цялост Дирекцията по вероизповеданията може само да регулира отношенията между държавата и църквата, но не и да се вмесва в църковните дела. Връщане на църковните имоти. Насърчаване на вероучението в училищата. Прекратяване незаконната дейност на различните секти.

VII. СРЕДСТВА ЗА МАСОВА КОМУНИКАЦИЯ

Закон за средствата за масова комуникация.

Нова нормативна уредба за ийформационното пространство. Всички ние заслужаваме по-добър живот. Той може да бъде постигнат с усилията на всички ни - със сътрудничество, с толерантност, с разумен компромис.

Октомври, 1994 г.