1.1. Документите все повече намаляват или остават недостъпни за аудиторията, затворени в различни архиви.

Групи документи, свързани с приватизацията, особено масовата приватизация, земеразделянето, съдебни решения и нотариални актове се унищожават. Мотивите могат да се предполагат, но не бива да се пренебрегва и невежеството.

Изтляват документи от прехода - има неразчетени стенографски протоколи, стенографите са смъртни, а докато са живи, трябва да ядат. Вече има такива важни протоколи, които ще си останат неразчетени....

1.2. Окончателно са погубени повечето факс-документи от началото на 90-те. Те са избледнели и вече нечетими. Става дума не само за факсове от чужбина до политически, граждански и държавни структури, а и между български институции.

Избледняват фатално и стават неразбираеми: втори, трети и следващи машинописни копия (често и първият екземпляр избледнява в зависимост от лентата, а някъде има вече изчезнали думи и фрази). Същата съдба имат и ксерокопията, чиято трайност е в зависимост от качеството на тонерите. В следващите няколко години са силно застрашени документите, принтирани на иглени принтери. Аудио и видеозаписите от началото на 90-те усилено се разпадат. Видеозаписите губят цвят и яркост. Ако не се прехвърлят до 2020 ще бъдат неползваеми.

1.3. Записани документи на големите компютърни дискети, ако не са вече изчезнали, ще излязат от строя в непосредственото бъдеще. Същото важи и за записите върху твърди дискове от док-ово време и преди него.

1.4. Подобна е съдбата на документите, съставени на ръка. Тяхното състояние зависи не само от съхранението, а и от качеството на писалото, най-често молив или химикалка, и хартията. Има ръкописни документи от началото на 90-те, които вече са нечетливи.

1.5. Любителските видео-касети, правени преди двадесетина години, губят цвят, а аудиокасетите - звук.

1.6. При всички изброени случаи условията на съхранение имат възлово значение. Там, където има влага, плесени, различни гъби и гризачи, големи диапазони в температурните колебания, документите не само бързо изчезват, но и работата с тях не е здравословна.

1.7. По-евтино е да се дадат средства за дигитализация на документите, отколкото за създаване на подходящи физически условия, удължаващи техния живот.

1.8. При личните архиви драмата е пълна. Често лица, играли важна роля в обществото, или техните наследници, нямат чувство за история или интерес. Има документи, които сме откривали в складовете на "вторични суровини", други са ни носени от клошари от кофите за боклук...

Огромна дейност по опазването на документалното наследство извършва Държавна агенция “Архиви”, но без инициативата на частни структури и отделни лица ДАА е безпомощна. Фирма “Омда” в тази основна своя работа си сътрудничи с Държавния архив, както и с много частни "архивари" - юридически и физически лица...

1.9. Този текст задължително трябва да завърши с призив: съхранявайте документите на своята организация съгласно действащите правила, издирвайте и пазете документите на предшествениците си. Дигитализирайте ги!

ПУБЛИКАЦИИТЕ В МЕДИИТЕ

2.1. Публикациите на документи в масовите медии (печатни или електронни) не са документи, а свидетелства (виж Речника).

2.2. Качества на документи притежават публикациите на документи в изданията, специализирани или отговорни да издават документи. Например: едно партийно издание е отговорно да публикува решенията на ръководството на своята партия. Или пък Държавен вестник поради известни причини.

2.3. Вестниците, съхранявани в националните хранилища от периода след Втората световна война, се намират в лошо състояние. Ако те не бъдат дигитализирани в следващите десет години, ще бъдат загубени.