Речникът е съставен с инструментална цел за проекта - FFNNIPO_12_00757

Той остава траен за Омда.

Подлежи на постоянно развитие.

 

A

АВТЕНТИЧЕН ДОКУМЕНТ – Автентичността е атрибут на документа. Тя означава, че документът е действителен, достоверен, неподправен, т.е. че е документ Но за това трябва да имаме свидетелства, че е такъв. Свидетелствата трябва да бъдат от източници, независими към съдържанието на документа.

АВТЕНТИЧНОСТ НА ДИГИТАЛЕН ДОКУМЕНТ – Ако документът е вторичен по отношение на документ на хартиен носител, неговата автентичност се определя от точното възпроизвеждане на източника. Когато документът е съставен направо на компютър, неговата автентичност се установява чрез експертиза.

АВТОГРАФ – Ръкописен текст на автора, който е взет от самия автор или негови наследници заедно с множество сравними ръкописни текстове. Когато е получен от друг източник или като отделелен ръкопис, подлежи на проучване за автентичност.

АВТОР НА ДОКУМЕНТ – Юридическото или физическо лице, което е съставило или от чието име излиза документът при положение, че това не оспорено. Не е "автор на документ" лице, съставило или обявило за свой недостоверен документ.

АВТОРСКИ РЪКОПИС – Ръкописен или машинописен текст, подготвен за публикуване от автора и предаден от автора на Омда за публикуване или използване.

АДРЕСАНТ – Учреждение, организация, тяхна структурна част или лице, което изпраща документа. Адресантът може да не е съставител на документа.

АДРЕСАТ (ПОЛУЧАТЕЛ) – Учреждение, организация, тяхна структурна част или лице, което получава документа.

АНАЛИТИЧЕН ДОКУМЕНТ – информиращ за всички видове подреждания на неща и установяване на отношения между тях.

АНТИКВАРНО – отношение към историята - "върху скромните, сурови, дори мизерни условия, в които е живял един човек или един народ, се хвърля светлината на прости, трогателни чувства на радост и доволство." ..."чувството на задоволенст на дървото, привързано към собствените си корени, щастието да знаеш, че съществуването ти не се дължи на своеволие и случайност, а че си израснал като наследник, цвят и плод на едно минало и по този начин съществуването ти е извинено, дори оправдано - ето това днес с особена предпочитание определят като смисъл на историята." (Фридрих Ницше, Несвоевременни размишления, С., 1992, стр. 103)

"Антикварното отношение на един човек, на една градска общност, на един цял народ към историята има винаги много ограничен хоризонт. В този случай повечето неща изобщо не се забелязват, а малкото, което се вижда, е твърде близо и изолирано. Човек не е в състояние да го измери, ето защо за него всичко е еднакво важно и на всяко изолирано явление придава прекалено голямо значение. Фактите от миналото не се преценяват според действителната им ценност и съизмеримост. Мерките и пропорциите се определят само по отношението към тези факти на личността или народа, тълкуващи миналото от антикварна гледна точка.

В този случай винаги съществува опасност всичко старинно и минало, върху което изобщо попада погледът ни, да се разглежда в края на краищата като еднакво достойно за почит, а всичко което не се отнася с уважение към старото, следователно новото и сега създаванато, да бъде отхвърляно и отритвано." (Фридрих Ницше, Несвоевременни размишления, С., 1992, стр. 104)

АРХЕОГРАФСКА ЛЕГЕНДА – Сведения за обстоятелствата, при които е създаден документът, и пътя, по който се е озовал в Омда. Това трябва да бъде известно независимо дали ще бъде огласено заедно с документа.

АРХЕОГРАФСКО ОФОРМЯНЕ НА ДОКУМЕНТ – Съставяне на заглавие и легенда към документ при неговото публикуване.

АРХИВ – Масив от документи, свързани или не с дейността на юридическо или физическо лице, но събирани, систематизирани или не, от тях.

АРХИВНА ЕДИНИЦА – За нас това е "статия" и нейната "галерия".

АРХИВНА СБИРКА НА... – Събирани и съхранявани документи по една или много теми от отделно лице.

АТРИБУЦИЯ – Установяване авторството на неподписан или подписан с псевдоним документ, но само след експертиза.

АУДИО-ВИЗУАЛЕН ДОКУМЕНТ – Документ, който съдържа звукова и изобразителна информация.

Б

БАЗА ДАННИ – Термин, обозначаващ дигитално хранилище на информация.

БИБЛИОГРАФСКА СПРАВКА – Списък от публикации, който препращат читателя към допълнителна информация по темата.

БЛАНКА НА ДОКУМЕНТ – Стандартен лист с отпечатана на него постоянна информация и отделено място за нанасяне на променлива информация. Тъй като неформалните организации, а и редица партии, са използвали различни бланки в своята дейност, една от целите ни ще бъде - да се съберат различните бланки, използвани от една организация.

В

ВИДОВЕ ДОКУМЕНТИ – В Омда документите са първични, съставни, аналитични. В друго деление са: автентични документи и книги.

ВЛАСТ – Структурна позиция в социална общност, която дава право и възможност да се вземат решения и поема инициатива. Властта има - предмет и обхват. Предмет на властта са кръгът от проблеми, по които се вземат решения и поема инициатива. Обхватът на властта е обемът и вътрешната диференцираност на общността, над която се властва (броят на хората и разгърнатостта на социалните структури, по отношение на които се вземат решение и се поема инициатива).

Властта се упражнява от индивид и/или коалиция от социални структури.

ВТОРИТЕ МРЕЖИ – Неформални канали на размяна на стоки, услуги, информация. Основна сила при тоталитарния комунизъм, база за възникване на корупция и сива икономика при капитализма. Те рядко създават документ. За тяхното съществуване съдим пряко само след разследване, иначе се установяват косвено - от свидетелства, спомени...

ВТОРИЧЕН СПОМЕН – Преразказ в текст, звук или видео на чужди спомени.

ВХОДЯЩ ДОКУМЕНТ – Документ, с входящ номер в учреждение или организация, с последвал отговор или останал без отговор.

ВЪНШНА ЗОНА – Социалното пространство, в което се случват интеракции, събития, произшествия, които са вън от интереса на проекта.

"Представата за външна зона, която не е нито преден двор, нито задкулисно пространство спрямо дадено изпълнение, съответства на общоприетата представа за социални институци, защото когато разглеждаме повечето сгради, откриваме в тях помещения, които се използват за задни и за предни дворове; откриваме също така, че вънщшните стени на сградата отделят и двата вида помещения от външния свят. Онези индивиди, които са извън сградата, наричаме "външни лица" ⁱ. (Ървинг Гофман, Представянето на Аз-а във всекидневието, С., 2000, стр. 159)

ВЪТРЕШЕН ДОКУМЕНТ – Документ, който е предназначен за ползване от членове на организацията или служебни лица в издалото го учреждение, организация или фирма. В днешни условия вътрешните документи имат различен вид нормативна защита. Нашият интерес е насочен към вътрешни документи, които са загубили своята оперативна стойност за учреждението, организацията или фирмата.

Г

ГЕНЕТИЧНА КЛАСИФИКАЦИЯ НА ДОКУМЕНТИТЕ – В изпълнението на проекта няма да извършваме такава класификация.

ГРУПОВ АРХИВЕН ФОНД – В изпълнението на проекта няма да извършваме такава дейност.

Д

ДАРЕНИЕ НА ДОКУМЕНТИ – Безвъзмездно предаване на документи за проекта на Омда от физически или юридически лица.

ДАТА НА ДОКУМЕНТ – Обозначеното в документа календарно време на неговото създаване или утвърждаване, регистриране, обнародване и др. Както и установеното, в редица случаи "вероятното", календарно време за автентични документи, в които липсва датировка.

ДЕЙСТВИТЕЛНА ВРЪЗКА (РЕАЛНА ВРЪЗКА) – разбираемата връзка в конкретен случай може да не е действителна, нещо повече тя може изобщо да не съществува. „В действителния отделен случай може да утвърдим реалността на разбираемата връзка само дотолкова, доколкото са налице обективни данни.” (Ясперс, пак там)

Поради разликата между разбираема и действителна (реална) връзка всяко разбиране е тълкуване.

ДЕЛОВОДСТВО – Има отношение към дейността на Омда ЕООД, което ще обслужва и проекта.

ДЕПОНИРАНЕ НА ДОКУМЕНТИ – Съхранение в архива на фондове или отделни документи на основата на договореност между Омда и техния притежател. Във времево измерение това ще бъде за срока на получаване и сканирането на документите.

ДИГИТАЛЕН ДОКУМЕНТ – Документ, който е съставен ня компютър.

ДИГИТАЛЕН МАСТЕР – Съставя се на основата на приетия от ДАА документ. (ИЗИСКВАНИЯ ЗА ДИГИТАЛНО ПРЕДСТАВЯНЕ НА АРХИВНИ ДОКУМЕНТИ – ДИГИТАЛНИ МАСТЕР ОБЕКТИ )

ДОКУМЕНТ – Инструмент за пренос на информация във времето и пространството. Понятието документ се отнася само до автентичния документ.

ДОКУМЕНТАЛНА ПУБЛИКАЦИЯ – Нашият проект представлява точно това - застрашени от унищожение или неглижиране документи, възпроизведени в интернет при спазването на научните методи.

ДОКУМЕНТИ ОТ/НА ВЪНШНАТА ЗОНА – Виж ВЪНШНА ЗОНА.

ДОКУМЕНТИРАНЕ – Отразяване в документи на събитията, фактите, явленията от природата, социалния живот и дейността на индивида - вътрешноличностна или проявена.

ДОКУМЕНТНА ИНФОРМАЦИЯ – Информация, която е потвърдена от документи.

ДОСТЪП ДО АРХИВНИ ДОКУМЕНТИ – Всички документи, огласени по проекта, са общодостъпни и безплатни за четене. За копиране и вторично разпространение - не!

Е

ЕКСПЕРТИЗА НА ЦЕННОСТТА НА ДОКУМЕНТИТЕ – За ценността на документите при изпълнението на проекта ще бъдат съставяни протоколи.

3

ЗАГЛАВИЕ НА ДОКУМЕНТ – Наименованието на документа, дадено от неговия съставител, не е задължително за нас при експониране на документа, но то задължително ще бъде упоменато.

ЗАГЛАВНА СТРАНИЦА НА ДЕЛО/АРХИВНА ЕДИНИЦА – Задължително се спазва за всички документи на ДАА и други архивни хранилища. Това е началната страница, съдържаща наименованието на фондообразувателя, заглавието на делото/архивната единица, крайните дати на документите в него/нея, броя на листовете, исковите данни и др.

ЗАДКУЛИСНО – Всяко действие или реалия, което целево е непублично, но възниква, за да намери публична реализация, като то самото остава скрито. Задкулисието не създава документи. В него интеракциите не се подчиняват на морални и законови норми. Движещата сила е частният интерес. Регулатор са личните разбирания. Задкулисието отчасти се покрива с вторите мрежи.

Примери. В житейски план - всяко раждане на дете е заченато задкулисно. В бизнес отношенията - преговорите са винаги задкулисни. В политиката има дори термин - "кабинетна политика". Но не всяка "кабинетна политика" е задкулисие.

"Когато говорим за предни и задни дворове, ние говорим от гледна точка на конкретно изпълнение, а също така и от гледна точка на функцията, която мястото има в даден момент за дадено изпълнение." (Ървинг Гофман, Представянето на Аз-а във всекидневието, С., 2000, стр. 151)

И

ИЗБОР НА ТЕКСТ/ИЗОБРАЖЕНИЕ ЗА ПУБЛИКУВАНЕ – Практически аргументирано и научно приемливо определяне на основния текст/изображение от наличните варианти на текста/изображението на документа, който ще се огласи в интернет.

ИЗВЛЕЧЕНИЕ ОТ ДОКУМЕНТ – Копие (препис) на обособена част от текста на документ, предназначено за справочна цел или публикация. Този подход ще бъде ограничено използван в обемисти текстове с повтарящо се съдържание. Ще бъде точно указвано какво и защо не се споменава.

ИЗХОДЯЩ ДОКУМЕНТ – Документ, предназначен за публично оповестяване или изпратен до друго учреждение или организация.

ИМЕНЕН УКАЗАТЕЛ – Разбираме "персоналия" като рубрика в сайта, където се съдържат биографични данни за лица.

ИНИЦИАТИВЕН ДОКУМЕНТ – Документ, който се явява повод, дори причина, за решаване на някакъв въпрос и за възникване на преписка, събитие, произшествие.

ИНТЕРАКЦИЯ – Взаимодействие между субекти - индивидуални и групови; неформални и институционални; физически и юридически лица. Всеки документ е носител на информация за интеракция.

ИНФОРМАЦИОННО-ТЪРСЕЩА СИСТЕМА – В сайта е изградена вътрешна търсачка.

ИСТОРИЧЕСКАТА НЕОБХОДИМОСТ – Разбиране, при което развитието се приема като обусловено от природата на обществото. Според това разбиране „всичко, което действително се е случило, в смисъл на всички събития и личности във времето, са се случили по необходимост, че не просто развитието на форми и типове, а историята от събития, действия и мотиви е била необходима” (Робърт Низбет „Социална промяна и история”, стр. 90).

Началото на понятието за историческата необходимост се свързва със Свети Августин, които „от гърците получава идеята за physis или модела за растеж, заложен от началото. От евреите той получава идеята за сакралната история, сакрална и уникална. В единението на тези две идеи е началото на Западното учение за историческата необходимост.” (Робърт Низбет „Социална промяна и история”, стр. 91-92).

По логиката на Августин „било е неизбежно да се разглежда всеки отделен епизод, действие и идея като също необходими; необходими за времето и мястото.” (Робърт Низбет „Социална промяна и история”, С., 2000, стр. 95) И после има ”контекстуално съответствие на всичко случило се.” (пак там)

„само от гледна точка на чистия („идеален”) тип е възможна социологическа казуистика.” (Вебер, Генезис..., стр. 33)

ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА НА ФОНД – Ще бъде написана статия, в края на втория етап, която ще информира за дейността на Омда в събиране и систематизиране на документи.

ИСТОРИЧЕСКА ХРОНОЛОГИЯ – В нашата работа ще създаваме хронология на вътрешнополитически и значими външнополитически събития в периода 1944-2001 година. Хронологията след 2001 г. е продукт на собствената дейност на Омда.

К

КАБИНЕТНА ПОЛИТИКА – Непублични политически разговори и договорености, които могат да бъдат и задкулисни, т.е. морално укорими и законово нередни.

КЛЮЧОВИ ДУМИ – Избрани от автора на книгата (статията, студията и пр.) думи, които са знаци на използваните от него основни понятия. Или - набор от думи, избрани при дигитализацията на документа за улеснение на търсенето. Метаданни.

КОДИРАНЕ – Процесът и резултатът в определяне на ключовите думи и контент-изреченията за предаване на информацията на огласяваните документи.

КОМЕНТАР – Авторов текст, който интерпретира от ценностна, нормативна или концептуална гледна точка събитие/събития и/или документ/документи. Коментарът може да има различна експертност - от любителски до научен. Коментарът е документ за автора му.

КОМПЛЕКТУВАНЕ НА АРХИВ – Системно попълване на архива по определени теми на Прехода с документи - на хартиен носители или дигитализирани.

КОНТЕКСТУАЛЕН ДОКУМЕНТ – Документ, който обяснява състоянието на социалната среда в определено време и място. Документите на статистиката са контекстуални. К.Д. дава информация за съответствието на документа към средата.

КОНТЕНТ – Едно или две изречения, които се използват за предване на съдържанието на документа. Метаданни.

КОПИЕ – Точен възпроизвод на съдържанието на документ с неговите външни признаци или с част от тях. При нас - сканиране на документ, аудио- или видеозапис и дигитализиране.

КРИТЕРИИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ ЦЕННОСТТА НА ДОКУМЕНТИТЕ – Приемаме, че нямаме критерии, за да определим дали един документ е НЕЗНАЧИТЕЛЕН. В този смисъл дигитализираме всички документи, които имат отношения към прехода от тоталитаризъм към демокрация.

Л

ЛИЧЕН АРХИВ – Сбирка от документи, притежавани от отделно лице, които засягат него или са събирани от него. Когато са събирани от него, наричаме "Архивна сбирка на..."

М

МОТО – Орнаментен текст, който поставяме в началото на дигитализиран и излъчен в Мрежата документ, с който украсяваме неговото изображение и репликираме неговото съдържание.

Н

НАБЛЮДАТЕЛ – Лице, което непосредствено или косвено се запознава с друга личност, събитие, интеракция, социален или природен процес.

НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА ДОКУМЕНТАЦИЯ – Документи, които отразяват хода и резултатите от научните изследвания. Наш таргет са документите, свързани с ЕСИ.

НАУЧНО ИЗДАНИЕ – Монография, студия, сборник статии, отделна статия....

НЕГЛИЖИРАН ДОКУМЕНТ – Документи или група документи, които умишлено или по стечение на обстоятелствата са вън от публичен и научен интерес, въпреки своята несъмнена важност. Такива са например документите за масовата приватизация; за насилията по време на Възродителния процес; за насилието над мюсюлмани, приели/запазили християнските си имена след 1989 г.; за поведението на българските окупационни войски на територията на Сърбия и Гърция по време на Втората световна война и пр. Неглижираните документи са свързани с темите табу в българската публичност.

НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН ДОКУМЕНТ – Неавтентичен текст, изображение или звук, който е създаден волно или неволно и не носи качествата на документ, но някой претендира, че е документ.

НЕИСТИНСКИ ДОКУМЕНТ – Неавтентичен текст, изображение или звук, който е създаден волно или неволно и не носи качествата на документ, но някой претендира, че е документ.

НЕИСТОРИЧЕСКО – Точковидният хоризонт, затваряне в дадено дело без интерес към минало и бъдеще. "Това е най-несправедливото състояние на този свят, ограничено, неблагодарно към миналото, сляпо за опасностите, глухо за предупрежденията, един малък жив водовъртеж в мъртво море от нощ и забрава...Всеки действащ човек обича своето дело безкрайно повече, отколкото то заслужава да бъде обичано, и най-добрите дела се извършват в такова любовно опиянение, каквото едва ли заслужават, колкото и да са безценни сами по себе си." (Фридрих Ницше, Несвоевременни размишления ,С., 1992, стр. 93)

Неисторическото може да създава документи с историческа стоиност.

НЕТРАДИЦИОННИ ДОКУМЕНТИ – Документи, различни по носител и начин на създаване от традиционните документи (предимно писмени).

НОРМАЛИЗАЦИЯ НА ПРАВОПИСА ПРИ ДИГИТАЛИЗИРАНЕ – Привеждане на графиката и правописа на текста на документите в съответствие с правилата и нормите на съвременния български книжовен език.

НОРМАТИВЕН ДОКУМЕНТ – Документ, регламентиращ определен вид дейност. В групата на нормативните документи попадат всички устави, правилници и др. под. на организациите и партиите. Тяхното събиране и дигитализиране е една от целите на проекта и на Омда.

О

ОБИКНОВЕНИЯТ ЧОВЕК – Другият, анонимният, живеещият със зададена от средата му програма, която реализира по забележим само от непосредственото му обкръжение начин. Той съзнава, че е такъв. Може да се надсмива над своята обикновеност, но може да бъде горд, доволен или примирен с нея. Неговата идентичност с обикновеното го прави настоятелен в поведение и мислене в нейното отстояване. Той е човекът, който оцелява.

В социалните сюжети обикновеният човек персонализира тълпата, а тълпата е неговата множестевност.

ОПАСНИ ДОКУМЕНТИ – Такива, които съдържат информация, която при разгласяване би застрашила свободата, имота, здравето или живота на отделно лице или членове на неговото семейство.

ОПИСАНИЕ НА ДОКУМЕНТА/ТИ – 1. Сведения за вида, произхода, обвързаността с други документи, както и на съдържанието на огласения в интернет документ. 2. Сведения за вида и съдържанието на документите, нанесени върху обвивката на архивната единица и в архивните справочници.

ОРИГИНАЛ НА ДОКУМЕНТ – Документ, който не копира и не възпроизвежда друг документ.

ОСНОВЕН ТЕКСТ – Частта от документа, която е достатъчна при огласяване, за да предаде по недвусмислен начин неговото съдържание.

ОФИЦИАЛЕН ДОКУМЕНТ – Документ, издаден от длъжностно лице или институция, който е носител на информация за други длъжностни лица или институции.

ОФОРМЯНЕ НА ДОКУМЕНТ – Поставяне на необходимите реквизити на документа, които потвърждават неговата принадлежност на институция, общност или личност. Оформянето може да бъде свидетелство за автентичност.

П

ПОГЪЛНАТ ДОКУМЕНТ – Документ, чието съдържание или част от него е повторено в друг документ.

ПОДБОР НА ДОКУМЕНТИТЕ ЗА ПУБЛИКУВАНЕ – Обоснован избор на документи за публикуване от издирените и проучените по определена тема. Обосноваването може да бъде с научни аргументи или с ресурсни ограничения.

ПОТРЕБИТЕЛ – Посетителят на страниците на сайта.

ПРЕГЛЕД – Описание на събития или документи. Описанието може бъде илюстрирано с извадки от текст, снимки, звук и пр. Прегледът не е документ.

ПРОЕКТ НА ДОКУМЕНТ – Предварителен вариант на документ, представен за обсъждане и утвърждаване.

ПУБЛИКУВАНЕ НА ДОКУМЕНТИ – Възпроизвеждане по определени научни принципи и методи на документи, тяхното археографско оформяне, снабдяването им с научносправочен апарат и отпечатването им под формата на сборници, христоматии или в периодичния печат.

ПЪРВА МРЕЖА – Мрежа, чиято реалност изисква документооборот.

ПЪРВИЧЕН ДОКУМЕНТ – Документ с първи сведения за резултатите от изучаване, изследване, разработване, практическа дейност и др., представляващи изходна информация за създаване на други документи. Първичният документ не е задължително специален документ.

Р

РАЗБИРАЕМА ВРЪЗКА – която преживяваме като непосредствено очевидна (Ясперс, Обща психопатология, С., 2001, стр. 326). Тя може да бъде рационална (очевидна, формално логичнна) , може да бъде психологическа (мотивирана от настроения, желания, страхове). Тя е идеално типична.

Разбираемата връзка е относима към психичното, каузалното обяснение – към всичко (физичното и психичното). Разбирането води до каузално обяснение чрез сблъсъка с неразбираемото.

ВРЪЗКАТА е в основата на РАЗБИРАНЕТО. Може да се каже, че разбирането е преживяване на очевидност.

„Разбираемите връзки са идеално типични, те са нещо очевидно в себе си (не постигнато индуктивно), не водят до теории, а са критерии, по който отделните процеси, се преценяват и се опознават като разбираеми.” (пак там, стр. 327)

Разбиране и тълкуване – тълкуване има, „когато само оскъден брой основания ни служат да пренесем с известна вероятност разбрани преди това другояче връзки върху настоящия случай.” (пак там, стр. 330)

РАЗГРАНИЧИТЕЛНА ДАТА – Дата, в съответствие с която документите на една епоха се отделят от документите на друга. Нашите разграничителни дати са - 1944, 1989, 2001. При нас разграничителната дата е terminus a quem (дата до която) и като terminus a quo (дата от която). Въпрос на интерпретация е дали такава дата (година) може да се раглежда като времеви момент на бифуркация.

РЕКВИЗИТ НА ДОКУМЕНТ – Реквизитите са органични части на документа, които потвърждават неговата автентичност, дори да нямат отношение към съдържанието му. Реквизити са: дата на съставяне, място на съставяне, съставител, повод (причина, основание) за съставянето, знаци, удостоверяващи неговата автентичност - подпис, печат, изходящи и входящи номера, бланка и пр.

С

СВЕДЕНИЕ – Информация, предадена чрез вещ, текст, образ, звук или видео за личност, интеракция, събитие, произшествие. Всички видове документи, спомени, свидетелства, прегледи и пр. са сведения.

СВИДЕТЕЛ – Личност, която видимо за околните е присъствала пасивно или с незначителна активност на събитие, интеракция, произшествие.

СВИДЕТЕЛСТВА ЗА АВТЕНТИЧНОСТ – Елементи на конкретен документ или наличието на контекстуални или специални документи, както и на живи свидетели, които потвърждават автентичността на документа. Реквизитите са сред свидетелствата за автентичност.

При текстови документи свидетелствата могат да бъдат: документът е елемент от поредица подобни документи. Това е особено валидно за юридическите лица и държавните институции. Например - протоколи от заседания на ръководството на някаква организация. Или пък - свидетили са живи участници в събитието, които устно потвърждават автентичността на документа; сведения в медиите за отразеното в документа; други документи, които потвърждават написаното в документа; произлезли събития. Когато става дума за аудио-визуален документ неговата автентичност се определя от съдържанието и източника на придобиване. Всеки текстови или аудио-визуален документ, в който има необичайно или конфликтно съдържание, подлежи на експертиза за автентичност.

СИСТЕМА НА ДИГИТАЛИЗИРАНЕ И ИЗЛЪЧВАНЕ – В Омда е приет ред, отразен в група документи:

- структура на сайта, което е начин за "систематизация на документите";

- създаване на мастер и производни;

- система за оценка на документа при неговото дигитализиране.

СПЕЦИАЛНИ ДОКУМЕНТИ – Документи, които са инструментални по отношение на друг документ, събитие, реалия. Например: методика на извадката на конкретно ЕСИ, въпросникът на някое ЕСИ, първичните счетоводни документи, изследванията на почвата на определен терен, медицинските изследвания на лице и пр.

СПОМЕН – Текстови, звуков или видеоразказ на пряк свидетел или агент на събитие/събития.

СТЕНОГРАМА – Разширяваме тълкуването: дословен запис на устна реч със стенографски знаци или с аудио-визуални средства. Стенографската стенограма при отсъстващ стенограф (починал, неизвестен) и шифрован документ.

СЪВКУПНИ ДОКУМЕНТИ – отразяващи две и повече интеракции, събития, субекти (или техни качества), артефакти или природни обекти. Те отразяват честота на връзката.

СЪХРАНЕНИЕ НА ДОКУМЕНТИ – По проекта и в Омда физически съхранява само собствената си архивна сбирка. С чуждите документи и сбирки се постъпва по приетия образец: документът се взема, дигитализира и връща на собственика.

Т

ТАБУЛОГРАМА – Отпечатаните таблици на ЕИМ.

ТЕКСТОВ ДОКУМЕНТ – Документ, който съдържа словесна информация, записана върху хартия.

ТЕМИ ТАБУ – Теми, върху които се смята, че не е удобно да се говори или пише в публичното пространство.

У

УГАСВАНЕ НА ДОКУМЕНТА – 1. Намаляване контрастността на текста, изображението; избледняване до нечетивност. 2. Аудиозаписът е повреден до неразбирамост на говора или невъзстановимост на музиката. 3. Видеозаписът е загубил цветове, образите са замъглени до неразпознаваемост. 4. Дигиталният запис е на носител, за който няма техническо средство за разчитане; записът е извършен с неизвестен софтуер; възпроизведеното е неразбираемо.

УГАСНАЛИ ДОКУМЕНТИ – Неподлежащи на разчитане, разбиране и дигитализиране документи, които се идентифицират като такива.

Ф

ФАЙЛ – Най-малката единица в сайта със собствено url.

ФАЛШИВ ДОКУМЕНТ, ФАЛШИФИКАТ – Лъжа във вещния вид на документ.

ФИНАЛЕН ДОКУМЕНТ – Документ, с който се прекратява събитие, социален процес, съществуването на организация или се регистрира краят на дейността (живота) на индивида.

X

ХРОНИКА – Календарно подреждане с прегледи на случилото се.

ХРОНОЛОГИЧНА ПОДРЕДБА – Основен начин за подредба на документите в рубриките на сайта.

Ч

ЧЕРНОВА НА ДОКУМЕНТ – Първоначален ръкописен или машинописен текст на документ (с нанесени поправки или без такива). Той може да бъде и "проект на документ".

ЧЕСТОТА НА ВРЪЗКАТА (СТАТИСТИКА НА ВРЪЗКАТА) – доколко разбираемата връзка се среща като действителна.

При закритите въпроси в анкетна карта при ЕСИ в отговорите изчерпваме разбираемите връзки, като ги групираме, за да установим в емпиричното наблюдение, честотата на връзките.

Съвкупните документи отразяват честота на връзката.

Ш

ШИФРОВАН ДОКУМЕНТ – Документ, който е умишлено съставен с неизвестни за езика знаци, по неизвестни езикови правила. Целта на неговото съставяне може да е известна или неизвестна. i