Независимото дружество за защита правата на човека в България е първата опозиционна организация, създадена в условията на комунистическия режим. Идеята не е нова. Първата декларация за правата на човека, която провъзгласява, че всички хора са равни, е изготвена още през 1789 г. по време на Великата френска революция. Тази декларация променя света. Тя поставя в центъра човека, който сам по себе си е една ценност, независимо от неговото социално положение. Втората световна война, а също и режимът на Сталин - две престъпления срещу човечеството - доказват, че тази идея лесно може да се погази и да се унищожават масово хора заради национални, расови, социални или идейни различия. Това налага създаването на редица документи, главният - Хартата за правата на човека, която с Факултативния протокол към нея има силата на договор и регламентира и защитава основните права и свободи на всеки човек. Тези права в по-голяма или в по-малка степен са залегнали и в законодателството на много страни, но разбира се, те не важат за "социалистическия лагер", въпреки че някои от тях са подписани. Затова е съвсем обяснимо защо първата опозиционна организации в България не е някаква политическа партия, а хуманитарна организация, създадена в името на защитата на правата на човека, които години наред в България са грубо погазвани.

Създаването на НДЗПЧ в България се свързва с името на Илия Минев, прекарал 35 години от живота си в българските затвори по политически причини, а останалото време - на принудително въдворяване. Той казва: “Това дружество е замислено още през 1945 година. В края на 1945 г. влязохме в затвора и там с приятели бяхме замислили, като излезем, да образуваме Независимо дружество за защита на правата на човека, защото знаехме, че при марксизма-ленинизма като идеология и неговата практика - социализма, непременно тези права ще бъдат унищожени.” (В защита на правата на човека в България, 1989 г., Детройт, Мичиган - САЩ, с. 19) Тези думи Минев повтаря във вестник “Свободно слово”, бр. 1 (История на Независимото дружество за защита правата на човека в България - седалище гр. Септември) Тези, които замислят правозащитна организация в затвора, излизат от него едва пред 1980 г. Тогава те едва ли помнят и идеята си за такава организация...